Д О К Л А Д

№ 453-08-7 от 10.02.2014 г.

по проект за решение за приемане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014-2020), № 302-00-45, внесен от Министерски съвет на 20.12.2013 г.

---

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2014 г., разгледа и обсъди проект за решение за приемане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014-2020), № 302-00-45, внесен от Министерски съвет на 20.12.2013 г.

На заседанието присъстваха г-н Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика, Мая Тодорова, заместник-министър на младежта и спорта, Наталия Ефремова, главен директор на дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” в МТСП, експерти от съответните министерства, представители на социалните партньори.

Г-жа Мая Тодорова, заместник-министър на младежта и спорта, представи Актуализираната Национална стратегия. Тя подчерта, че стратегията е ориентирана към младите хора на възраст от 15 до 29 години и има за цел да допринесе за изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България.

Стратегията цели създаване на благоприятни условия за насърчаване на пълноценното личностно развитие на младите хора в страната, за приобщаването им към обществено-политическия живот, за повишаване на икономическата им активност, за активно участие в структурите на гражданското общество.

Националната стратегия е изготвена в съответствие със Закона за младежта от 2012 г. и съдържа анализ на предизвикателствата пред политиката за младежта, основните и специфичните цели и приоритети на тази политика, дейностите за постигане на целите на стратегията и механизма за наблюдение и оценка на изпълнението. Националната стратегия е съобразена с европейските и международните стандарти за социално включване на младите хора.

Широкият обхват на проблемите пред младите хора налага прилагането на многосекторен подход, междусекторно сътрудничество и съвместно управление за насърчаване на развитието на компетентни и предприемчиви младежите.

Първата част на Националната стратегия съдържа анализ на състоянието на младежта в България, в който се акцентира върху динамичните демографски промени в структурата на обществото и тревожната тенденция за устойчиво намаляване на младото население в България. По данни на Националния статистически институт делът на младите хора в страната за 2012 г. е 17.88 %, което е намаление с почти 1 % за периода 2010-2012 г. Целевата прогноза на НСИ сочи, че в периода до 2020 г. броят на младите хора ще продължава да намалява, като това най-силно ще засегне възрастовите групи 15-19 и 20-24 . Същевременно се очертава засилването на вътрешната (най-вече по направление „град-град”), както и външната миграция, особено при младите от възрастовата група 20-29 години.

Област на особена загриженост е младежката безработица. Според данни на Националния статистически институт за периода от три години (2010-2012) коефициентът на безработица от 17.6 % през 2010 г. е нараснал до 20.8 % през 2012 г., независимо от наблюдаваното увеличение на коефициента на икономическа активност с 4.2 пункта за същия период.

Друг обезпокоителен факт, възпрепятстващ бъдещата трудова и личността реализация на младите хора, е ускорено нарастващият процент на отпадащите от училище преди завършване на средно образование – в края на 2012 г. 12.8 на сто във възрастовата група 18-24 години, като съответно този процент е най-висок в малките населени места – 20.1 на сто и 23.4 на сто в селата. 23.2 на сто от децата до 15 години от ромския етнос не учат, 11.9 % от турската етническа група и 5.6 % от българския етнос.

Младите хора в България са най-късно влизащите в пазара на труда в сравнение с другите страни от Европейския съюз. Сред причините за това от една страна е липсата на практика работодателите да инвестират в обучението и квалификацията на младите работници и служители и от друга страна, ниската мотивация за труд от предлаганото заплащане и условията на работа и възможностите за кариерно развитие.

При младите хора от възрастовата група 15-24 г. коефициентът на заетост в България е средно 21.4 на сто, докато в Европейския съюз е 33.5 на сто. Най-голям е спадът при активността на пазара на труда на младите хора в най-активна трудоспособна възраст 25-29 г. – 3.07 на сто в рамките на тригодишния период 2010-2012 г. Относителният дял на самонаетите сред заетите млади хора в България е доста под средния за Европа. Под средния за Европейския съюз е и процентът на младите хора с достъп до информация и компютърни технологии.

Във втората част на Стратегията са посочени резултатите от изпълнението на Националната стратегия за младежта в периода 2011-2012 г. По приоритета за насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора броят предоставени услуги през 2011 г. от 51 414 е нараснал на 216 419 през 2012 г., а по приоритета за превенция на социалното изключване на младите хора в неравностойно положение предоставените услуги през 2011 г. са били 2 347, докато през 2012 г. техният брой се е увеличил на 4 334.

В обхвата на компетенции на Комисията по труда и социалната политика попада стратегическа цел 1 „Насърчаване на икономическата активност и кариерно развитие на младите хора”. Тя е насочена към създаване на благоприятна, насърчаваща и подкрепяща среда за качествена професионална реализация, насърчаване на икономическата активност на младите, както и успешно съвместяване на професионалния с личния живот. Действията за постигане на тази цел са ориентирани главно към улесняване на прехода от образование към заетост, разширяване на достъпа до услуги за професионално ориентиране, стимулиране участието на работодатели за подкрепа на професионалната интеграция на младите на пазара на труда, осигуряване на възможности за придобиване на трудов стаж от безработни младежи и др.

Стратегическа цел 4 „Превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение” ще бъде постиганата чрез действия за осигуряване на условия за социална адаптация и насърчаване на социалното включване на младежи в риск, повишаване на пригодността им за заетост, както и подобряване качеството на социалните услуги за младите хора в специализирани институции.

В хода на дискусията народните представители от ПП ГЕРБ изказаха мнение, че данните в аналитичната част на стратегията не са актуализирани.

Вносителите подчертаха, че анализът се базира на постигнатото през тригодишния период 2010-2012 г., а новото при актуализирането на стратегията е изготвеният SWOT анализ, който е основа за определяне на приоритетните направления, в които държавата следва да инвестира за подобряване качеството на живот на младите хора, създавайки механизми за мобилизиране на потенциала им за развитието на България.

Становището на ПГ на Коалиция за България е, че е необходимо да се намери технология за изпълнение на стратегията, в който процес да се ангажират всички институции, включително законодателя чрез приемане на закони, насърчаващи реализацията на младите хора.

След проведено гласуване с резултати: „За”- 10 гласа, „Против” – няма и „Въздържал се” - 9 гласа,

Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:


Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за решение за приемане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014-2020), № 302-00-45, внесен от Министерски съвет на 20.12. 2013 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОРНЕЛИЯ НИНОВА