Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
20/03/2014
П Р О Т О К О Л № 23
(стенографски)
от редовно заседание на
Комисията по труда и социалната политика
София, 20 март 2014 г., четвъртък
НС, пл. „Княз Александър І” № 1
зала 142, ет. І
(Открито в 15,00 часа.)
Председателстващи: Корнелия Нинова – председател и Георги Гьоков – зам.-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум и започваме заседанието.
Най-напред ще Ви направя едно съобщение. То се отнася за членовете на Комисията. От отдел „Студенти на стаж в парламента” канят членовете на Комисията по труда и социална политика да участват в среща със студенти-стажанти към НС. Срещата ще се проведе на 26 март 2014 г., сряда, от 14,00 ч., в зала „Изток” на НС. На срещата ще бъде презентирана разработка на тема „Сравнителен правен анализ на уредбата на несъстоятелността на физически лица в държавите-членки на ЕС, както и в други страни извън ЕС, които прилагат аналогично англо-саксонската правна система”. Очакваната продължителност на представянето е около 20 минути. Във вторник ще Ви бъде изпратено напомняне за тази среща.
Сега преминаваме нататък по работата. Ще представя списъка на гостите на заседанието на Комисията.
1. Елена Кременлиева - директор на Дирекция „Социално включване” в МТСП;
2. Теменужка Златанова - началник-отдел в Дирекция „Жизнен стандарт, демографско развитие, политики и стратегии” в МТСП;
3. Лариса Тодорова - държавен експерт „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в МТСП;
4. Емил Мирославов - консултант в МТСП;
5. Росица Дичева - държавен експерт в Министерството на правосъдието.
Представители на различни неправителствени организации. - държавен експерт в Министерството на правосъдието.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-13, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 05.02.2014 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-28, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20.02.2014 г.
Има ли други предложения по дневния ред и коментари по него? Ако няма, който е съгласен с прочетения от мен дневен ред, моля да гласува.
Гласували 14 народни представители: за 14, против и въздържали се няма.
Приехме дневния ред.
По точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, № 454-01-13, ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 05.02.2014 Г.
Давам думата на господин Илиан Тодоров.
Заповядайте, господин Тодоров, да представите законопроекта.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз не знам дали сте се запознали с мотивите на законопроекта за изменение и допълнение, ако искате да Ви запозная с тях, а ако сте се запознали с тях да продължа напред по становището на Социалното министерство и на Министерството на правосъдието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Тодоров, само да Ви кажа. С вашите мотиви, със становището на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на правосъдието са изпратени на всички имейли на народните представители, така че каквото решите Вие, че ще бъде полезно за представяне на законопроекта, това кажете. Но имайте предвид, че ги имат народните представители. Благодаря.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Благодаря, господин председател.
Многократно се сблъскваме с (как да го наречем) ужаса дори в България деца да раждат деца. Според „Евростат” България е на първо място в Европа и в ЕС по брой на непълнолетни майки, които раждат деца. Разбира се, това явление се потвърждава и от последния доклад на ООН, наречен „Майчинство в детството”, според който България е една от държавите, която се намира на водещите места в света по раждане на деца от деца.
В законопроекта, който предлагаме, е да не се получават видовите помощи по силата на Закона за семейни помощи за деца от родители, които не са навършили 18-годишна възраст, като по този начин според нас ще спрем финансовата притегателна на част от българското население без да ги делим, разбира се, да раждат деца на 12-, на 13-, на 14-годишна възраст с единствената цел получаването на едни сериозни финансови облаги от републиканския бюджет.
В тези промени, които предлагаме няма абсолютно нищо дискриминационно и което противоречи. Аз нямам нищо против да спорим, да се каже в кой закон, в кой член. Запознахме се и с Конвенцията на ООН за защита на децата, по която Република България е страна. Няма такива текстове, в Закона за дискриминация също. Сега виждам тук в становището на социалното министерство и на правосъдието, че са изброили няколко члена от Конституцията, според които тези наши промени били дискриминационни. Аз по никакъв начин не мога да се съглася с тяхното становище. Дори напротив. Задавам си въпроса, ако това е писано от юристи, то какво е нивото вече на юристите в тези министерства. Ето например ще ви кажа за чл. 6 „Всички граждани са равни пред закона”. О’кей. Никой не спори за това. “Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.” Да, супер. По какъв начин законопроектът, който предлагаме, противоречи на чл. 6 от Конституцията? По никакъв. Тези промени обхващат всички български граждани, без значение дали са от цигански произход, дали са българи, дали са арменци, дали са евреи, дали са китайци или каквито искате други. Няма дискриминация спрямо никой. Те обхващат всички български граждани.
След това в същото становища четем доста странни неща. Ето „Смятаме, че това явление не може да се ограничава с дискриминационни и санкциониращи мерки”. Първо, аз пак Ви казвам, че няма нищо дискриминационно. Ако има, кажете в кой закон, в кой член. В становището на двете министерства за санкциониращи мерки се говори, че „накърнявали права”. Ами, извинявайте, аз и миналия път в Комисията по въпросите на децата чух тезата, че със санкции този проблем нямало да се разреши. И аз Ви предлагам, щом като със санкции проблеми не се решават, да премахнем Наказателния кодекс, да премахнем законите в България щом санкциите не действат.
След това тук четем „което се основава на уважение към специфичните за всяка общност нрави, обичаи, порядки”. Извинявам се много, но в България има закони и традициите и обичаите трябва са близки до законите и никой няма право да нарушава законите, без значение какви са неговите традиции и порядки. Има Наказателен кодекс. Така че аз по никакъв начин не мога да приема становището на двете министерства. Още веднъж се повтарям, но в закона няма нищо дискриминационно. Ако някой твърди обратното да каже в кой закон, в кой член и да говорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
На мен ми се иска първо да дам думата на представителите на Министерството на труда и социалната политика да защитят становището си, тъй като бяха споменати няколко пъти при представянето.
Кой ще вземе думата? Моля да се представите.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ” В МТСП: Благодаря Ви.
Вие сте запознати с нашето становище. Само искам да уточня, че то е съвместно становище на МТСП и на МП. На 19.02.2014 г. беше прието от МС. Това е новата процедура, която се прилага при внесени законопроекти от народни представители се гласува становище на МС.
Няма да се спирам подробно. Мисля, че беше представено нашето становище от вносителите на законопроекта вече, но в самите цитирани текстове се съдържа отговорът на въпроса защо има дискриминация, защо има неравнопоставеност. Децата, майките, семейството са под особената закрила на държавата и именно затова се създават допълнителни гаранции в законодателството. Най-същественото противоречие на законопроекта със Закона за семейни помощи за деца е свързан със същността на самия вид семейна помощ. Те се предоставят при определени обстоятелства и всяко едно обстоятелство е свързано с дете. В случая бъдещо раждане, раждане, отглеждане на дете в семейството. Няма значение възрастта на родителите, няма значение какво е тяхното семейно положение, какво е тяхното лично положение и т.н. Важен е фактът, че има дете в семейството. Точно поради това не считаме, че колкото и да е тревожно явлението, а ние сме напълно съгласни със становището на вносителите, че трябва да има политики за превенция на ранните бракове и ранните раждания, считаме, че не това е инструментът, който може да постигне този ефект. Политиките трябва да бъдат съвсем различни, а не да засягат правата на самите деца, защото детето е родено в семейството на непълнолетни родители и то няма вина за това. В крайна сметка помощта е за самото дете. Това е накратко. Ако имате въпроси ще отговорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Дичева, ако има нещо да допълните?
РОСИЦА ДИЧЕВА – ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО: Аз напълно подкрепям това, което каза госпожа Кременлиева. Просто исках да кажа, че подкрепихме законопроекта, тъй като просто целта на законопроекта няма да може да бъде изпълнена с тези мерки, които се предлагат. Това явление, което Вие споменахте - деца да раждат деца, с тези промени считаме, че няма да могат да бъдат постигнати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Ще ми позволите преди да дам думата на вносителите, и на колегите за изказвания да прочета становището на правния референт от отдел „Законодателни референти” към НС, Дирекция „Законодателни дейности” относно този законопроект, който обсъждаме. Тя ни съобщава:
„При извършена проверка в чл. 74, ал. 2 от ПОДНС е установено, че:
1. Законопроектът противоречи на разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, съгласно която изменението на член или на негови подразделения се формулират в отделен параграф за всеки член. За пълно съответствие със Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагането му, допълненията в чл. 3, които се предлагат със законопроекта, трябва да бъдат само с един параграф.
2. Със законопроекта не се предвиждат изменения, поради което наименованието му е само за допълнение.”.
Моля вносителите да имате предвид тези неща, които е споменал правният референт.
Сега, колеги, Ви давам думата за обсъждане на законопроекта.
Някой иска ли думата, колеги?
Господин Тодоров, Вие ще кажете ли нещо? Заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Благодаря Ви, господин председател.
От министерствата Вие казвате, че това е дискриминация, нали това беше Вашата теза, че е дискриминация. Аз и миналия път Ви попитах, доколкото помня, какво е дискриминационното в това една родилка на 13 години, която всъщност трябва да попада под ударите на закона и на НК и бащата на тази родилка също трябва да попада под тези удари …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Тодоров, извинявайте, че Ви прекъсвам, но не се обръщайте към колегите, а към нас.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Извинявам се. Без да попадат под ударите на НК, тези хора получават пари от републиканския бюджет, т.е. от данъците на всички трудещите се и работещи българи едни огромни суми. Това е факт и всеки го знае. Аз миналия път се обърнах към госпожата точно с тази теза, било дискриминация що се отнасяло само за тези, които не са навършили 18-годишна възраст. По тази логика питам Ви дискриминация ли е, когато даден човек на 15-годишна възраст иска да получи свидетелство за правоуправление на МПС? По закон нямаме право. Той дискриминиран ли е? Дискриминирано ли е лице, което на 14-годишна възраст иска да гласува, но няма това право да гласува, то това лице дискриминирано ли е?
Вижте, говорим за обучение, трябвало политики. Добре де, когато говорите във Вашето становище за обучение, то обучението го има и в момента – задължително и безплатно по конституция. Някой спира ли тези хора да се обучават? Безплатно е и е задължително. Говорим, че наказваме детето. Не, не. В момента наказваме детето, давайки тези финансови стимули. Защото, съгласете се, че когато една майка на 18-годишна възраст вече има 3 деца, а тя не работи, дори не говори български език (много от тях, разбира се), всъщност тя какъв старт дава на своето дете? Всъщност тези деца са обречени. Ние ги вкарваме в един порочен кръг на така наречени традиции, за които трябва да плащат всички граждани и разрешение на проблема няма. Да, това е политика. Спиране на парите на тези хора, които са, така да се каже, дори неблагоразумни освен към себе си, ами и към бъдещето на своите деца, аз смятам, че е политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря.
Аз си признавам, че проблемът наистина е сериозен. Темата „деца раждат деца” е болезнена. И аз самата съм вносител на текстовете от НК, които искат санкция на родителите, чийто деца са станали майки на такава възраст, за която господин Тодоров говори. От това, господин Тодоров, на мен не ми е по-добре. Защото всъщност извън темата що е дискриминация и доколко тя може да бъде открита във вашето предложение, на мен много ми се иска да кажа нещо друго. Давам си сметка, че санкциите вероятно трябва да носят резултат, само че ние с Вас трябва да кажем кое дете е плод на любов и кое на меркантилно отношение на хората, които са го създали. Аз не се наемам да направя тази оценка и Ви съветвам човешки да не го правите и Вие. Защото, колкото и темата да се експлоатира и в нея да има много смисъл, аз съм се интересувала колко дела са заведени срещу родители, чийто деца – малолетни или непълнолетни са станали родители, не мога да кажа днес каква е статистиката, но тогава, когато правих това предложение имах, не е особена окуражаваща. Но знам две неща. Първо, че когато едно дете се ражда, то не си избира нито родителите, нито възрастта им, нито социалния им статут, нито цвета на кожата си, даже майчиния си език не избира. Вярно е, че една не малка част от тези хора не работят и ние с Вас ще им откажем и семейни помощи. Как решихме проблема? Ще оставим тези деца да умрат от глад? Извинявайте. На мен това ми звучи жестоко, защото друг шанс с Вас не сме предложили. Ние сме ги обявили за кофти хора, без извинение за жаргона. Това, че те в голямата си част са ромчета, е вярно, но не е единствено. И тогава всъщност големият въпрос е ние всички, които създаваме законодателните норми, които контролираме по парламентарен ред управлението и участваме в него, независимо с какъв статут, всъщност какво искаме от тези хора - да не раждат, да раждат тогава, когато законът е казал? Защото Вие питате за гласуването и за управлението на моторни превозни средства, само че там текстът е изричен – той е императивен и е уреден в закона. Можете ли да кажете до колко години може да се ражда и от колко трябва да започне? Казали сме кога не е редно, кога се наказват родителите, които са позволили това, но не сме забранили ясно (все се каня да го правя), че се ражда след 18 и под 40, защото след това има социални основания, които ти казват, че не можеш да бъдеш смислен родител. Тогава да прибираме децата ли, защото тези родители не могат да ги отглеждат, пък ние всички говорим, че трябва да им дадем възможност да растат в семейна среда.
Объркана е цялата история. Само че това решение, което вие предлагате за мен е жестоко, извинявайте, с разбирането, че в него има друга социална логика, но човешката не ми достига. Дано да сте ме разбрали и да си дадем сметка, че всъщност този разговор трябва да го водим в друга посока, с други решения, с интервенция и превенция. Даже аз съм готова да кажа интервенция, но трябва да направим механизми, защото иначе не сме на прав път, ще отгледаме аутсайдери и да се чудим как да мислим за битието им после. Но не може да им вменим вина на децата, лишавайки ги от тези средства, които могат да им дадат препитание някакво. Като погледнете средствата, които държавата отделя и които ние с Вас твърдим, че са малко, не сме им дали особено прилични. Благодаря.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Богданова.
Антон Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Колега, честно казано… не знам. Предполагам, че е политическа причината, за да внасяте тази тема, както и много други, но наистина на мен ми се струва, че трябва да има някакви граници в политиката, която правим. Вие сте много наясно, че всеки от нас по някакъв начин се стреми като политик да засяга ключови теми под някакъв особен ъгъл. Сигурно това е нормално за политиката, обаче на мен ми се струва, че тук прекрачвате граници. В смисъл, разбирам, че е правилно да се погрижим всички ние за това деца да не раждат деца. Няма съмнение. Разбира се, че ние трябва да мислим за това по какъв начин ограничаваме подобен процес, доколкото е възможно в рамките на едно цивилизовано правово общество. Но решението, което предлагате според мен е меко казано абсурдно. В смисъл, то наистина е абсурдно, както каза колежката, от човешка гледна точка. В смисъл, аз не съм убеден. Вие ми говорите за някакви колосални суми, които обществото плаща на тези деца, за да израснат. Значи много е ясно, че ние може по някакъв начин да мислим за санкциониране на родителите, които раждат под 18-годишна възраст. Но като спрем майчинските, детските и някакви подобни пари, ние санкционираме всъщност децата. И ако става дума за дискриминация, то е очевидно, че става дума за дискриминация на децата, защото децата не избират дали да се родят от бял, черен родител и какъв родител - под 18 или над 18 години. И тези деца нямат никаква вина затова, че техният родител ги е родил на 14 години. И очевидно има дискриминация на тези деца, които нямат вина за това, че са родени от родители под 14, над 14 или под 18 години. В крайна сметка аз обаче питам каква е алтернативата, която всички ние даваме на дете, родено от родител под 14 години? Ние му казваме, че то спокойно може да умре в локвата и че ние като общество ще спестим едни пари, защото то не ни е необходимо. И затова ви казвам, че с това вие прекрачвате абсолютно човешки норми. Виждам целенасочена политика при вас като политическа сила да търсите ключовите (и как да го кажа), спорните моменти в обществото. Аз не мисля, че това е лошо. Чисто политически, а и обществено смятам, че подобна политика на търсене на язвителните моменти може да има смисъл и е възможно тя в много случаи да доведе до отделни решения, които да бъдат смислени. В този случай обаче сте прекрачили граници и пак казвам, това са граници на човечността, които според мен са отвъд политиката. Тук тези решения, които предлагате, извинявайте, са фашизоидни. Съжалявам, че употребявам тази дума, която е силна, но в този случай е дълбоко вярна. И някак си според мен тук… Аз не мога да си представя общество, което … Добре, какво правим с тези деца? Примерно приемаме, че това, което вие предлагате е о’кей. То може да се случи. И се раждат все пак деца, където едно е 15-годишно и казвате, че те даже не могат да говорят български. Но, извинявайте, от 7 милиарда на света, някъде около 8 милиона говорят български. Другите не говорят български. Какво значи това? Да ги оставим да умрат или какво да правим с тях? И ако на този, който не говори български, се роди това дете ние с вас и цялото общество ще гледа абсолютно безпристрастно как то просто няма какво да яде, защото е естествено, че едни 16-годишни ромски родители не могат да осигурят прехрана на детето, което по някакъв начин са създали и в крайна сметка какво се случва с това дете? Ние го оставяме да си умре от глад, защото в края на краищата ние такива неща не толерираме, виждате ли. Добре де, къде е границата на това действие? Ако оставим това, има някакви следващи стъпки, а ще ги направим ли? В смисъл, добре, хубаво, да минем от другата страна. Ами тези дето раждат над 40? И там е толкова страшно, защото става дума за някакви съдби на някакви деца.
Вие според мен се заигравате с чувствителността на темата. Аз изобщо не съм убеден, че Вие, ако я поставите по този начин, по който аз я поставям на обществено обсъждане и питате иска ли обществото да гледа как едно дете на 2 години умира от глад, защото майка му е била под 14, искам да ви кажа, че няма да получите положителен отговор от обществото. То няма да Ви подкрепи. Не ние няма да Ви подкрепим, а обществото няма да Ви подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на господин Кутев. Той редовно има доста въпроси.
Заповядайте за отговор.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Благодаря.
Господин Кутев, много се радвам, когато говорите за дискриминация. За десети път Ви питам, в кой закон, в кой член може да определите това предложение като дискриминация? Значи говорим си общи приказки, а нека да говорим реално - в Закона за дискриминация или в Хартата на ООН за защита на децата - да ми кажете в кой закон.
След това, Вие много ясно разбирате като вече опитен народен представител, че при приемането на тези промени в Закона за семейни помощи за деца хората, които до този момент, майки, не са навършили 18 години, имат 3, 4, 5 деца, те вече са в заварено положение, те продължават да се възползват от привилегиите. Вече говорим при приемането (евентуалното, разбира се) на тези промени за бъдеще време. Защото, съгласете се, когато една майка е на 14 години, аз съм съгласен с Вас, ако тръгнем да извъртаме така нещата да го оставим да умре това дете, да, добре, тази страна звучи силно като аргумент. Но хайде да попитаме, когато на 14 години родиш и направиш едно дете, ти нито имаш право да работиш, нито можеш да се интегрираш в обществото, как го гледаш това дете, как се грижиш за това дете? В един момент обаче се оказва, че повтаряш грешката, потретваш я и всъщност вече до 20 години ти имаш 6 или 7 деца. Това означава ли, че всички български граждани, всички българи, тези, които се трудят, трябва да издържат и да плащат от джоба си за грешките на другите? Това ли означава? Това ли искате да ми кажете?
Вие не разбирате ли, че в момента тези така наречени социални помощи създават едно изключително неравенство, една изключителна несправедливост, защото аз като баща много добре знам колко се полагат социални помощи на една част от българското население и колко в другата. Защото, когато погледнете закона ще видите, че там има и ограничение за доходи и т.н.
Аз още един път ще Ви кажа, че не мога да се съглася, че всички българи трябва да плащат за грешките. И Вие много добре знаете, че тези средства, които се отпускат по силата на този закон са основната притегателна на част от българското население да обричат деца. Защото всъщност те ги обричат. Те ги обричат и Вие знаете. Виждате каква демографска бомба се заформя в момента.
Госпожата попита (извинявайте, не Ви запомних името), какво сме били направили за тях. Защо някой трябва нещо да прави за тях? Аз не мога да разбера. Всеки сам трябва да се интегрира в това общество – да се образова, да се учи, да си намери работа и да се бори със живота. Това е. Всеки от вас по този път е минал. Нали така? Така че аз не смятам, че ние трябва да разглеждаме част от тези хора, които си позволяват да се възползват от добрината на българина, за което и Вие говорихте, нали, да се възползваме от тази добрина с цел да изсмукваме и да съществуват паразитно на финансовата система на България. Съжалявам, говорим за милиарди левове, за милиарди левове говорим. И виждате, че този процес се задълбочава. Задълбочава се с всяка изминала година. Виждате какво се случва. Чисто демографски дори ако искате го погледнете. Когато говорим - примерно госпожата каза, че е циганското население, да, в една голяма част са те. Според доклада на ООН, за който споменах, малко над 50 процента от тези майки са циганки. Добре де, ама хайде тогава да зададем контра въпроса, колко деца има в едно циганско и колко в едно българско семейство? Колко социални помощи се получават от циганското семейство и колко от българското семейство? И когато говорим за дискриминация и ако направим тази ретроспекция ще видим, че всъщност не циганското население е дискриминирано, ами точно обратното, точно обратното. И аз пак казвам, този законопроект не е насочен само срещу циганското население, а срещу всеки български гражданин, който си мисли, че може да превърне в бизнес раждането на деца от деца. Благодаря. Нямаше повече въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Само за да отговоря на въпроса на колегата. Очевидно го е задал няколко пъти преди да дойда. Моля да ме извините за закъснението. На основание на кой закон тези текстове са дискриминационни? На най-важния в държавата – Конституцията, нейния чл. 6, където пише, че „Всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, възраст (ако добавим и Левски) и занятие”. В Конституцията на Р България, чл. 14 „Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Един бърз отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): С този законопроект кои права и привилегии, основани на раса налагаме? Аз разбирам, ако кажем спират се помощите за деца, които са само от цигански произход, тогава, да, въз основа на раса и т.н. Това, което казвате, честно казано не искам да Ви обидя, но просто е смешно и не Ви отива точно от Вашата уста да излезе. Когато говорим за чл. 14 „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото”, да. Това никой не го оспорва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Тодоров, аз имам един много простичък въпрос. Вие от одеве усуквате и не отговаряте директно на въпроса на колегите. Тук става въпрос за децата. Оставете етнос, оставете всичко - майката е ученичка бащата е ученик. Това дете какво го правим без никакви доходи, без социални помощи, къде го оставяме това дете, какво го правим? Това е един много прост въпрос, на който Вие не отговорихте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.
Господин Тодоров, ще отговорите на въпроса, но ще Ви моля кратко.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Веднага Ви отговарям. Ако бащата е на 15 години, а майката е на 13 години, бащата отива в затвора за педофилия спрямо Наказателния кодекс, а майката, за която майка й и баща й за нея получават детски помощи… Ето сега Ви отговарям. А така наречената 13-годишна майка, за която пък нейната майка получава помощи, ще си гледа детето като всеки един български гражданин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Някакви други коментари, изказвания по въпроса? Аз мисля, че навлязохме в темата достатъчно. Ако няма други изказвания, ще го подложа на гласуване.
Моля, който е съгласен на първо гласуване да приемем Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-13, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 05.02.2014 г., да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 1, против 7, въздържали се 7.
Не се приема.
(Елена Кременлиева от МТСП и Росица Дичева от МП напускат залата.)
По точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 454-01-28, ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 20.02.2014 Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Давам думата на Илиан Тодоров да представи законопроекта.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вие сте се запознали с мотивите. Знаете, че отдавна коментираме темата за това, че като част от ЕС в България заплатите са по-ниски от редица държави в Африка. Мога да дам редица примери. Като член на ЕС и НАТО в България, ако минималната заплата е 350 лв., то в Екваториална Гвинея, Африка, е 400 лв., в Папуа Нова Гвинея пак близо 400 лв. и т.н. да не ги изброявам всички, Габон, Лесото, Босна и Херцеговина. Виждаме вече, че в държави като Македония и Албания, които са извън ЕС, горе-долу са на едно равнище със заплатите в България. В същото време обаче цените на редица стоки и услуги в държавата ни са равни на тези в държавите от ЕС, Еврозоната, дори в някои случаи ги надвишават, въпреки субсидирането. Виждаме какво се случва и с експертите и със специалистите в държавата като цяло – лекари, учители, IT специалисти, въобще мозъчният тръст, ако може така да го наречем, на България. Само за 2013 г. по данни държавата ни е напусната от 7 000 лекари. Виждате, че вече има сериозна и крещяща нужда и липса на медицински сестри. Хората масово емигрират за съжаление, породено основно и главно от ниското заплащане.
Разбира се, когато говорим за заплатите в Българя ние трябва да разделим нещата на две – тези в частния сектор, и тези в държавния сектор. Когато говорим за частния сектор ние знаем, че за бизнеса данъците са най-ниски в целия ЕС. Плосък данък от 10 процента в сравнение примерно с една Белгия, където е 50 процента данъкът, стига до 50 процента данъкът за фирмите. В същото време има български фирми, които изнасят 100 процента от продукцията си в държави от ЕС, плащат по-ниски заплати, в пъти по-ниски заплати от европейските фирми, а в същото време плащат и близо 5 пъти по-ниски данъци, което веднага поставя въпроса, контра тезата за производителността на труда, за която също може да говорим много просто и лесно. Навсякъде има данни и информация, че примерно една Великобритания (това е любимият ми пример), където, ако конвертираме паундове в евро се оказва, че минималната работна заплата там е 1400 евро. В същото време производителността на труда във Великобритания е, ако в България един работник произвежда на месец 10 единици продукция, то Великобритания произвежда 20 единици продукция. Питам тогава, защо българският работник не получава половината заплащане от това, което получава като минимално великобританецът – точно 700 евро, когато говорим за производителност на труда?
Да, тезите на асоциациите, така наречените индустриалци в България (първо аз не знам кои са тези индустриалци и каква е тази индустрия в България, но това е друг разговор) защитават тезата, че не може, няма как да се вдигнат заплатите, производителността е толкова. Но по този начин ние попадаме в един омагьосан кръг, в който омагьосан кръг огромна част от едрия капитал в България не желае да инвестира в нови технологии, като по този начин да повдигне производителността на труда. Предпочита (ще кажа малко тежка дума) да експлоатира българския работник и примерите в тази сфера са много. Колко редица търговски вериги има в България, които плащат в пъти по-ниски заплати, отколкото в съседни нам държави. Говорим за туристическия бранш. По какво се различава примерно един хотел със собственик немска компания в „Слънчев ден” или един хотел в Гърция та да не може да се плаща една нормална заплата като във фалиралата Гърция? Защото винаги даваме за пример Гърция колко е зле и как фалира тази държава. Хайде и ние да станем толкова зле и да плащаме близо 700 евро минимална работна заплата.
Пари има, разбира се. Това е една цялостна наша стратегия, която показва и от къде могат да се вземат средствата. Разбира се, по този начин, когато се влеят нови пари в българската икономика, те ще започнат да циркулират, разбира се, отново в нея, като по този начин ще се получи така желаният растеж. Защото Вие виждате, че растежът в момента е на много ниски нива. В противен случай аз дори мога съвсем спокойно да кажа, че ниското заплащане в България дори е една от най-големите заплахи за националната сигурност. Защото, ако продължаваме с тези темпове – примерно отливът на медицински кадри в Европа и не само в Европа, аз имам познати лекари, които вече и в Близкия изток емигрират, искам да Ви кажа, че след 5-6 години, аз го казах, че ще ни лекуват шамани и окултисти. Няма да има кой да ни лекува.
Така че, от тази гледна точка… Дори ние чухме синдикатите, които казаха, че за издръжката на едно 4-членно семейство – двама работещи и две деца, са нужни (това е изследване на КНСБ) около 2300 лв. на месец. Тоест, при двама работещи с минимална работна заплата от 700 евро, тези хора ще могат да живеят един нормален живот. А сега какво се получава? Нужни са 2300 лв. при двама работещи в едно 4-членно семейство и примерно доход от 800 лв. Това е, ако искате аз мога да го нарека и икономически геноцид спрямо българите.
Наистина има огромно, огромно неразбиране. Ние ако чакаме от бизнеса само да каже, да, ние ще вдигнем заплатите, нека да не се самозалъгваме, няма как да го направи. Вие видяхте само за миналата година колко нови милионери се пръкнаха. Доброволно няма да го направят и това се знае от лидерите на държавите в Европа. Не случайно дори и преди няколко дни в Германия гласуваха повишаване на минималното заплащане на часова ставка. Държавата знае, решава и с указ, със закон прави така, че нейните граждани да живеят по-добре. Да, веднага се излиза с контра тезата, ама няма пари. Пари има. Всички знаем, че има. Ако тръгнем да направим една бърза сметка ще видите как ще се намерят. Тук говорим, разбира се, за държавния сектор. Когато говорим за държавния сектор ние многократно го казваме от АТАКА, че, разбира се, тази тежка администрация трябва да се намали. Намалявайки я, ще останат свободни средства, с които ще може да бъде повишена заплатата на останалите служители. А в частният сектор има редица огромни компании чуждестранни търговски вериги, молове, телекомуникационни компании, за които аз не смятам, че е някакъв проблем да заплащат нормални европейски заплати. В крайна сметка ние сме част от ЕС. Ако ли не с тези заплати, аз Ви казах, ако трябва да сме реалисти ние може би не се намираме и в четвъртия свят. Защото в държави от третия свят заплащането е по-високо. Това е горе-долу в общи линии, което искам да Ви кажа. Повечето от Вас за запознати. Ние от доста време говорим по този въпрос.
Като последно искам да кажа. Вие виждате, че за 20 години колко хора напуснаха държавата. Млади хора, ценни хора, кадри, които можеха да бъдат полезни за развитието на страната ни. В основната ни част тези хора, които напуснаха са по икономически причини и няма какво да се самозалъгваме. Така че, когато говорим как да върнем емигрантите обратно в България, трябва да си зададем въпроса и какво трябва да направим, за да не емигрират повече хора от България. Съгласете се, завършва един млад човек в България и започва работа с 400 или 500 лв. при тези европейски цени. Който и да е, няма да издържи дълго. Те и затова бягат младите хора. И това е, както го казах, последно завършвам с това, според мен ниските заплати са основна заплаха за националната сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Госпожа Теменужка Златанова – началник-отдел в Дирекция „Жизнен стандарт, демографско развитие, политики и стратегии” в МТСП.
Заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ЗЛАТАНОВА – НАЧАЛНИК-ОТДЕЛ В ДИРЕКЦЯ „ЖИЗНЕН СТАНДАРТ, ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ, ПОЛИТИКИ И СТРАТЕГИИ” В МТСП: Благодаря.
Уважаеми народни представители и гости! Министерството на труда и социалната политика е изразило становището си. Надявам се, че е пристигнало. Аз съвсем накратко ще Ви запозная и със становището на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, която заседава на 18.03.2014 г. На Комисията по доходи и жизнено равнище социалните партньори, работодатели и синдикати също изразиха единното становище, че на този етап икономическата ситуация в страната не позволява едно такова рязко увеличение на минималната работна заплата. Също така бяха изразени редица методологически въпроси по отношение на начина на изчисляване и предлагането на заплата в размер на 1400 лв.
Искам да Ви запозная, че МТСП направи експертни разчети съгласно предложението за средноевропейска минимална работна заплата. Такова понятие „средноевропейска минимална работна заплата”, разбира се, няма. 27 са страните-членки на ЕС. Разбира се, в 21 използват простия метод на средно-аритметична статистика и може би дава тази цифра, но когато се използва една икономическа величина и се вземе предвид и броя на наетите, които са на минимална работна заплата, размерът по експертните данни на МТСП за минимална работна заплата се получава 1800 лв. В диапазона до 1800 лв., ако трябва да се увеличи минималната работна заплата, което означава, че не само наетите на минимална работна заплата, а всички в диапазона 340 лв.-1800 лв. Разбира се, все пак трябва да бъде възмезден приносът на човека и това, което дава. Ако се предприемат стъпки за увеличение ще бъдат необходими 28 млрд. лв. Това са цифри, които Ви споменавам просто, за да мотивирам становището си за невъзможност за увеличение на минималната работна заплата към настоящия момент. Тези 1800 лв. обхващат близо 95 процента от наетите в българската икономика.
Също така искам да спомена за практиката в ЕС и къде сме ние. По паритет на покупателна способност ние наистина не стоим толкова зле, колкото когато се взимат така цифри и се сравняват с други страни. Наистина в тези страни минималната заплатата е около 1500-1600 евро, в България е около 150 евро, но по паритет на покупателна способност цифрите са съвсем по-различни.
Другият измерител, който ние все още се стремим да поддържаме, това е размерът на минималната работна заплата като процент от средната брутна работна заплата за съответната страна. Искам да споделя, че през последните години процентът на нарастване на минималната работна заплата спрямо средната за страната в България нараства по-бързо, отколкото в повечето страни от ЕС. Към момента за 2013 г. това е близо 38 процента, като има страни от 31-50 процента, като най-високият процент е 50 процента и не е в Люксембург, а е в Словакия. В Люксембург е 46 процента. Говорим за икономическа величина средна работна заплата, в която е отчетена и производителността на труда.
Тъй като стана на въпрос и за производителността на труда. Нашата производителност на труда не е толкова ниска, отколкото е в страните от ЕС. Също така производителността на труда не може да се мери със средни стойности. Зависи от производството, секторът, в който е зает и колко са наети. Така че ми се струва притеглянето със средни величини за необосновано, когато се говори наистина за един толкова важен елемент, основен елемент от доходите бих казала, за минималната работна заплата. Наистина се нуждаем от методика, по която МТСП вече трета година съвместно със социалните партньори работи за определяне на минималната работна заплата, която да стъпи на обективни реалности на българската икономика. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Благодаря Ви особено за финансовата обосновка и за числата, защото колегите са внесли законопроект без финансова обосновка. И ако колегата Тодоров се беше върнал, щях да го попитам колко души ще взимат минимална заплата в България, колко ще струва това на бюджета, как ще се променя средната спрямо увеличението на минималната и от кога предвиждате, колеги от АТАКА, този законопроект да влезе в сила? В законопроекта няма текст от кога влиза в сила, т.е. спрямо публикуването на този законопроект в средата на бюджетната година сега, когато имаме утвърден бюджет и в който тези 28 млрд. лв. няма как да фигурират. Важни са тези числа, колеги, за да имаме аргумент, че не депутатите са тези, които не искат да повишават доходите на хората. Всички искаме да живеят по-добре и разбираме, че бедността и ниските доходи са проблем за България и то номер едно според последните изследвания. Но реалностите на икономиката са такива, че това не е възможно да стане сега по този начин и в такива размери.
Има ли други желаещи да се изкажат по законопроекта?
Заповядайте.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги и гости! Самата идея заслужава адмирации, както каза и госпожа Нинова. Никой не бяга от това и може би няма против да бъдат увеличени доходите, а оттам и покупателната способност на българите. Всеки би искал това, дори и от нас включително. Но при повишаване на минималната работна заплата трябва да се отчитат и обективните критерии за икономическото развитие на нашата държава, които към настоящия момент самата държава не може да осигури такава производителност, за да се постигне такова ниво на заплащане. Знаем, че България е на последно място при доходите в ЕС и тук бих искал да припомня на колегите от АТАКА, че те в редица свои изказвания се дистанцират от ЕС, а тук в този законопроект взимат за база заплатите в ЕС, което според мен е малко учудващо. И ако е имало такава инициатива, тя може би трябваше да бъде инициирана още при формиране на годишния бюджет, защото мисля, че там трябваше да бъдат заложени средства за това нещо, което го няма тук, както и финансовата обосновка, както и нещата, които са описани в Протокола с другите правителствени и неправителствени организации, в които има противоречие с Конвенция № 26 на Международната организация на труда, както и по Закона за нормативните актове, което също е извън законова рамка и под този форма не може да бъде подкрепена тази идея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Други има ли? Ако няма, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-28, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20.02.2014 г.
Моля, който е съгласен да го подкрепим, да гласува.
Гласували 18 народни представители: за 1, против няма, въздържали се 17.
Благодаря. Законопроектът е отхвърлен.
По точка „Разни”.
Има ли нещо? Няма.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,55 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: КОРНЕЛИЯ НИНОВА
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА
ПОЛИТИКА: ГЕОРГИ ГЬОКОВ
(стенографски)
от редовно заседание на
Комисията по труда и социалната политика
София, 20 март 2014 г., четвъртък
НС, пл. „Княз Александър І” № 1
зала 142, ет. І
(Открито в 15,00 часа.)
Председателстващи: Корнелия Нинова – председател и Георги Гьоков – зам.-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум и започваме заседанието.
Най-напред ще Ви направя едно съобщение. То се отнася за членовете на Комисията. От отдел „Студенти на стаж в парламента” канят членовете на Комисията по труда и социална политика да участват в среща със студенти-стажанти към НС. Срещата ще се проведе на 26 март 2014 г., сряда, от 14,00 ч., в зала „Изток” на НС. На срещата ще бъде презентирана разработка на тема „Сравнителен правен анализ на уредбата на несъстоятелността на физически лица в държавите-членки на ЕС, както и в други страни извън ЕС, които прилагат аналогично англо-саксонската правна система”. Очакваната продължителност на представянето е около 20 минути. Във вторник ще Ви бъде изпратено напомняне за тази среща.
Сега преминаваме нататък по работата. Ще представя списъка на гостите на заседанието на Комисията.
1. Елена Кременлиева - директор на Дирекция „Социално включване” в МТСП;
2. Теменужка Златанова - началник-отдел в Дирекция „Жизнен стандарт, демографско развитие, политики и стратегии” в МТСП;
3. Лариса Тодорова - държавен експерт „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в МТСП;
4. Емил Мирославов - консултант в МТСП;
5. Росица Дичева - държавен експерт в Министерството на правосъдието.
Представители на различни неправителствени организации. - държавен експерт в Министерството на правосъдието.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-13, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 05.02.2014 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-28, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20.02.2014 г.
Има ли други предложения по дневния ред и коментари по него? Ако няма, който е съгласен с прочетения от мен дневен ред, моля да гласува.
Гласували 14 народни представители: за 14, против и въздържали се няма.
Приехме дневния ред.
По точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, № 454-01-13, ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 05.02.2014 Г.
Давам думата на господин Илиан Тодоров.
Заповядайте, господин Тодоров, да представите законопроекта.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз не знам дали сте се запознали с мотивите на законопроекта за изменение и допълнение, ако искате да Ви запозная с тях, а ако сте се запознали с тях да продължа напред по становището на Социалното министерство и на Министерството на правосъдието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Тодоров, само да Ви кажа. С вашите мотиви, със становището на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на правосъдието са изпратени на всички имейли на народните представители, така че каквото решите Вие, че ще бъде полезно за представяне на законопроекта, това кажете. Но имайте предвид, че ги имат народните представители. Благодаря.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Благодаря, господин председател.
Многократно се сблъскваме с (как да го наречем) ужаса дори в България деца да раждат деца. Според „Евростат” България е на първо място в Европа и в ЕС по брой на непълнолетни майки, които раждат деца. Разбира се, това явление се потвърждава и от последния доклад на ООН, наречен „Майчинство в детството”, според който България е една от държавите, която се намира на водещите места в света по раждане на деца от деца.
В законопроекта, който предлагаме, е да не се получават видовите помощи по силата на Закона за семейни помощи за деца от родители, които не са навършили 18-годишна възраст, като по този начин според нас ще спрем финансовата притегателна на част от българското население без да ги делим, разбира се, да раждат деца на 12-, на 13-, на 14-годишна възраст с единствената цел получаването на едни сериозни финансови облаги от републиканския бюджет.
В тези промени, които предлагаме няма абсолютно нищо дискриминационно и което противоречи. Аз нямам нищо против да спорим, да се каже в кой закон, в кой член. Запознахме се и с Конвенцията на ООН за защита на децата, по която Република България е страна. Няма такива текстове, в Закона за дискриминация също. Сега виждам тук в становището на социалното министерство и на правосъдието, че са изброили няколко члена от Конституцията, според които тези наши промени били дискриминационни. Аз по никакъв начин не мога да се съглася с тяхното становище. Дори напротив. Задавам си въпроса, ако това е писано от юристи, то какво е нивото вече на юристите в тези министерства. Ето например ще ви кажа за чл. 6 „Всички граждани са равни пред закона”. О’кей. Никой не спори за това. “Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.” Да, супер. По какъв начин законопроектът, който предлагаме, противоречи на чл. 6 от Конституцията? По никакъв. Тези промени обхващат всички български граждани, без значение дали са от цигански произход, дали са българи, дали са арменци, дали са евреи, дали са китайци или каквито искате други. Няма дискриминация спрямо никой. Те обхващат всички български граждани.
След това в същото становища четем доста странни неща. Ето „Смятаме, че това явление не може да се ограничава с дискриминационни и санкциониращи мерки”. Първо, аз пак Ви казвам, че няма нищо дискриминационно. Ако има, кажете в кой закон, в кой член. В становището на двете министерства за санкциониращи мерки се говори, че „накърнявали права”. Ами, извинявайте, аз и миналия път в Комисията по въпросите на децата чух тезата, че със санкции този проблем нямало да се разреши. И аз Ви предлагам, щом като със санкции проблеми не се решават, да премахнем Наказателния кодекс, да премахнем законите в България щом санкциите не действат.
След това тук четем „което се основава на уважение към специфичните за всяка общност нрави, обичаи, порядки”. Извинявам се много, но в България има закони и традициите и обичаите трябва са близки до законите и никой няма право да нарушава законите, без значение какви са неговите традиции и порядки. Има Наказателен кодекс. Така че аз по никакъв начин не мога да приема становището на двете министерства. Още веднъж се повтарям, но в закона няма нищо дискриминационно. Ако някой твърди обратното да каже в кой закон, в кой член и да говорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
На мен ми се иска първо да дам думата на представителите на Министерството на труда и социалната политика да защитят становището си, тъй като бяха споменати няколко пъти при представянето.
Кой ще вземе думата? Моля да се представите.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ” В МТСП: Благодаря Ви.
Вие сте запознати с нашето становище. Само искам да уточня, че то е съвместно становище на МТСП и на МП. На 19.02.2014 г. беше прието от МС. Това е новата процедура, която се прилага при внесени законопроекти от народни представители се гласува становище на МС.
Няма да се спирам подробно. Мисля, че беше представено нашето становище от вносителите на законопроекта вече, но в самите цитирани текстове се съдържа отговорът на въпроса защо има дискриминация, защо има неравнопоставеност. Децата, майките, семейството са под особената закрила на държавата и именно затова се създават допълнителни гаранции в законодателството. Най-същественото противоречие на законопроекта със Закона за семейни помощи за деца е свързан със същността на самия вид семейна помощ. Те се предоставят при определени обстоятелства и всяко едно обстоятелство е свързано с дете. В случая бъдещо раждане, раждане, отглеждане на дете в семейството. Няма значение възрастта на родителите, няма значение какво е тяхното семейно положение, какво е тяхното лично положение и т.н. Важен е фактът, че има дете в семейството. Точно поради това не считаме, че колкото и да е тревожно явлението, а ние сме напълно съгласни със становището на вносителите, че трябва да има политики за превенция на ранните бракове и ранните раждания, считаме, че не това е инструментът, който може да постигне този ефект. Политиките трябва да бъдат съвсем различни, а не да засягат правата на самите деца, защото детето е родено в семейството на непълнолетни родители и то няма вина за това. В крайна сметка помощта е за самото дете. Това е накратко. Ако имате въпроси ще отговорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Дичева, ако има нещо да допълните?
РОСИЦА ДИЧЕВА – ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО: Аз напълно подкрепям това, което каза госпожа Кременлиева. Просто исках да кажа, че подкрепихме законопроекта, тъй като просто целта на законопроекта няма да може да бъде изпълнена с тези мерки, които се предлагат. Това явление, което Вие споменахте - деца да раждат деца, с тези промени считаме, че няма да могат да бъдат постигнати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Ще ми позволите преди да дам думата на вносителите, и на колегите за изказвания да прочета становището на правния референт от отдел „Законодателни референти” към НС, Дирекция „Законодателни дейности” относно този законопроект, който обсъждаме. Тя ни съобщава:
„При извършена проверка в чл. 74, ал. 2 от ПОДНС е установено, че:
1. Законопроектът противоречи на разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, съгласно която изменението на член или на негови подразделения се формулират в отделен параграф за всеки член. За пълно съответствие със Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагането му, допълненията в чл. 3, които се предлагат със законопроекта, трябва да бъдат само с един параграф.
2. Със законопроекта не се предвиждат изменения, поради което наименованието му е само за допълнение.”.
Моля вносителите да имате предвид тези неща, които е споменал правният референт.
Сега, колеги, Ви давам думата за обсъждане на законопроекта.
Някой иска ли думата, колеги?
Господин Тодоров, Вие ще кажете ли нещо? Заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Благодаря Ви, господин председател.
От министерствата Вие казвате, че това е дискриминация, нали това беше Вашата теза, че е дискриминация. Аз и миналия път Ви попитах, доколкото помня, какво е дискриминационното в това една родилка на 13 години, която всъщност трябва да попада под ударите на закона и на НК и бащата на тази родилка също трябва да попада под тези удари …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Тодоров, извинявайте, че Ви прекъсвам, но не се обръщайте към колегите, а към нас.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Извинявам се. Без да попадат под ударите на НК, тези хора получават пари от републиканския бюджет, т.е. от данъците на всички трудещите се и работещи българи едни огромни суми. Това е факт и всеки го знае. Аз миналия път се обърнах към госпожата точно с тази теза, било дискриминация що се отнасяло само за тези, които не са навършили 18-годишна възраст. По тази логика питам Ви дискриминация ли е, когато даден човек на 15-годишна възраст иска да получи свидетелство за правоуправление на МПС? По закон нямаме право. Той дискриминиран ли е? Дискриминирано ли е лице, което на 14-годишна възраст иска да гласува, но няма това право да гласува, то това лице дискриминирано ли е?
Вижте, говорим за обучение, трябвало политики. Добре де, когато говорите във Вашето становище за обучение, то обучението го има и в момента – задължително и безплатно по конституция. Някой спира ли тези хора да се обучават? Безплатно е и е задължително. Говорим, че наказваме детето. Не, не. В момента наказваме детето, давайки тези финансови стимули. Защото, съгласете се, че когато една майка на 18-годишна възраст вече има 3 деца, а тя не работи, дори не говори български език (много от тях, разбира се), всъщност тя какъв старт дава на своето дете? Всъщност тези деца са обречени. Ние ги вкарваме в един порочен кръг на така наречени традиции, за които трябва да плащат всички граждани и разрешение на проблема няма. Да, това е политика. Спиране на парите на тези хора, които са, така да се каже, дори неблагоразумни освен към себе си, ами и към бъдещето на своите деца, аз смятам, че е политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря.
Аз си признавам, че проблемът наистина е сериозен. Темата „деца раждат деца” е болезнена. И аз самата съм вносител на текстовете от НК, които искат санкция на родителите, чийто деца са станали майки на такава възраст, за която господин Тодоров говори. От това, господин Тодоров, на мен не ми е по-добре. Защото всъщност извън темата що е дискриминация и доколко тя може да бъде открита във вашето предложение, на мен много ми се иска да кажа нещо друго. Давам си сметка, че санкциите вероятно трябва да носят резултат, само че ние с Вас трябва да кажем кое дете е плод на любов и кое на меркантилно отношение на хората, които са го създали. Аз не се наемам да направя тази оценка и Ви съветвам човешки да не го правите и Вие. Защото, колкото и темата да се експлоатира и в нея да има много смисъл, аз съм се интересувала колко дела са заведени срещу родители, чийто деца – малолетни или непълнолетни са станали родители, не мога да кажа днес каква е статистиката, но тогава, когато правих това предложение имах, не е особена окуражаваща. Но знам две неща. Първо, че когато едно дете се ражда, то не си избира нито родителите, нито възрастта им, нито социалния им статут, нито цвета на кожата си, даже майчиния си език не избира. Вярно е, че една не малка част от тези хора не работят и ние с Вас ще им откажем и семейни помощи. Как решихме проблема? Ще оставим тези деца да умрат от глад? Извинявайте. На мен това ми звучи жестоко, защото друг шанс с Вас не сме предложили. Ние сме ги обявили за кофти хора, без извинение за жаргона. Това, че те в голямата си част са ромчета, е вярно, но не е единствено. И тогава всъщност големият въпрос е ние всички, които създаваме законодателните норми, които контролираме по парламентарен ред управлението и участваме в него, независимо с какъв статут, всъщност какво искаме от тези хора - да не раждат, да раждат тогава, когато законът е казал? Защото Вие питате за гласуването и за управлението на моторни превозни средства, само че там текстът е изричен – той е императивен и е уреден в закона. Можете ли да кажете до колко години може да се ражда и от колко трябва да започне? Казали сме кога не е редно, кога се наказват родителите, които са позволили това, но не сме забранили ясно (все се каня да го правя), че се ражда след 18 и под 40, защото след това има социални основания, които ти казват, че не можеш да бъдеш смислен родител. Тогава да прибираме децата ли, защото тези родители не могат да ги отглеждат, пък ние всички говорим, че трябва да им дадем възможност да растат в семейна среда.
Объркана е цялата история. Само че това решение, което вие предлагате за мен е жестоко, извинявайте, с разбирането, че в него има друга социална логика, но човешката не ми достига. Дано да сте ме разбрали и да си дадем сметка, че всъщност този разговор трябва да го водим в друга посока, с други решения, с интервенция и превенция. Даже аз съм готова да кажа интервенция, но трябва да направим механизми, защото иначе не сме на прав път, ще отгледаме аутсайдери и да се чудим как да мислим за битието им после. Но не може да им вменим вина на децата, лишавайки ги от тези средства, които могат да им дадат препитание някакво. Като погледнете средствата, които държавата отделя и които ние с Вас твърдим, че са малко, не сме им дали особено прилични. Благодаря.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Богданова.
Антон Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Колега, честно казано… не знам. Предполагам, че е политическа причината, за да внасяте тази тема, както и много други, но наистина на мен ми се струва, че трябва да има някакви граници в политиката, която правим. Вие сте много наясно, че всеки от нас по някакъв начин се стреми като политик да засяга ключови теми под някакъв особен ъгъл. Сигурно това е нормално за политиката, обаче на мен ми се струва, че тук прекрачвате граници. В смисъл, разбирам, че е правилно да се погрижим всички ние за това деца да не раждат деца. Няма съмнение. Разбира се, че ние трябва да мислим за това по какъв начин ограничаваме подобен процес, доколкото е възможно в рамките на едно цивилизовано правово общество. Но решението, което предлагате според мен е меко казано абсурдно. В смисъл, то наистина е абсурдно, както каза колежката, от човешка гледна точка. В смисъл, аз не съм убеден. Вие ми говорите за някакви колосални суми, които обществото плаща на тези деца, за да израснат. Значи много е ясно, че ние може по някакъв начин да мислим за санкциониране на родителите, които раждат под 18-годишна възраст. Но като спрем майчинските, детските и някакви подобни пари, ние санкционираме всъщност децата. И ако става дума за дискриминация, то е очевидно, че става дума за дискриминация на децата, защото децата не избират дали да се родят от бял, черен родител и какъв родител - под 18 или над 18 години. И тези деца нямат никаква вина затова, че техният родител ги е родил на 14 години. И очевидно има дискриминация на тези деца, които нямат вина за това, че са родени от родители под 14, над 14 или под 18 години. В крайна сметка аз обаче питам каква е алтернативата, която всички ние даваме на дете, родено от родител под 14 години? Ние му казваме, че то спокойно може да умре в локвата и че ние като общество ще спестим едни пари, защото то не ни е необходимо. И затова ви казвам, че с това вие прекрачвате абсолютно човешки норми. Виждам целенасочена политика при вас като политическа сила да търсите ключовите (и как да го кажа), спорните моменти в обществото. Аз не мисля, че това е лошо. Чисто политически, а и обществено смятам, че подобна политика на търсене на язвителните моменти може да има смисъл и е възможно тя в много случаи да доведе до отделни решения, които да бъдат смислени. В този случай обаче сте прекрачили граници и пак казвам, това са граници на човечността, които според мен са отвъд политиката. Тук тези решения, които предлагате, извинявайте, са фашизоидни. Съжалявам, че употребявам тази дума, която е силна, но в този случай е дълбоко вярна. И някак си според мен тук… Аз не мога да си представя общество, което … Добре, какво правим с тези деца? Примерно приемаме, че това, което вие предлагате е о’кей. То може да се случи. И се раждат все пак деца, където едно е 15-годишно и казвате, че те даже не могат да говорят български. Но, извинявайте, от 7 милиарда на света, някъде около 8 милиона говорят български. Другите не говорят български. Какво значи това? Да ги оставим да умрат или какво да правим с тях? И ако на този, който не говори български, се роди това дете ние с вас и цялото общество ще гледа абсолютно безпристрастно как то просто няма какво да яде, защото е естествено, че едни 16-годишни ромски родители не могат да осигурят прехрана на детето, което по някакъв начин са създали и в крайна сметка какво се случва с това дете? Ние го оставяме да си умре от глад, защото в края на краищата ние такива неща не толерираме, виждате ли. Добре де, къде е границата на това действие? Ако оставим това, има някакви следващи стъпки, а ще ги направим ли? В смисъл, добре, хубаво, да минем от другата страна. Ами тези дето раждат над 40? И там е толкова страшно, защото става дума за някакви съдби на някакви деца.
Вие според мен се заигравате с чувствителността на темата. Аз изобщо не съм убеден, че Вие, ако я поставите по този начин, по който аз я поставям на обществено обсъждане и питате иска ли обществото да гледа как едно дете на 2 години умира от глад, защото майка му е била под 14, искам да ви кажа, че няма да получите положителен отговор от обществото. То няма да Ви подкрепи. Не ние няма да Ви подкрепим, а обществото няма да Ви подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на господин Кутев. Той редовно има доста въпроси.
Заповядайте за отговор.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Благодаря.
Господин Кутев, много се радвам, когато говорите за дискриминация. За десети път Ви питам, в кой закон, в кой член може да определите това предложение като дискриминация? Значи говорим си общи приказки, а нека да говорим реално - в Закона за дискриминация или в Хартата на ООН за защита на децата - да ми кажете в кой закон.
След това, Вие много ясно разбирате като вече опитен народен представител, че при приемането на тези промени в Закона за семейни помощи за деца хората, които до този момент, майки, не са навършили 18 години, имат 3, 4, 5 деца, те вече са в заварено положение, те продължават да се възползват от привилегиите. Вече говорим при приемането (евентуалното, разбира се) на тези промени за бъдеще време. Защото, съгласете се, когато една майка е на 14 години, аз съм съгласен с Вас, ако тръгнем да извъртаме така нещата да го оставим да умре това дете, да, добре, тази страна звучи силно като аргумент. Но хайде да попитаме, когато на 14 години родиш и направиш едно дете, ти нито имаш право да работиш, нито можеш да се интегрираш в обществото, как го гледаш това дете, как се грижиш за това дете? В един момент обаче се оказва, че повтаряш грешката, потретваш я и всъщност вече до 20 години ти имаш 6 или 7 деца. Това означава ли, че всички български граждани, всички българи, тези, които се трудят, трябва да издържат и да плащат от джоба си за грешките на другите? Това ли означава? Това ли искате да ми кажете?
Вие не разбирате ли, че в момента тези така наречени социални помощи създават едно изключително неравенство, една изключителна несправедливост, защото аз като баща много добре знам колко се полагат социални помощи на една част от българското население и колко в другата. Защото, когато погледнете закона ще видите, че там има и ограничение за доходи и т.н.
Аз още един път ще Ви кажа, че не мога да се съглася, че всички българи трябва да плащат за грешките. И Вие много добре знаете, че тези средства, които се отпускат по силата на този закон са основната притегателна на част от българското население да обричат деца. Защото всъщност те ги обричат. Те ги обричат и Вие знаете. Виждате каква демографска бомба се заформя в момента.
Госпожата попита (извинявайте, не Ви запомних името), какво сме били направили за тях. Защо някой трябва нещо да прави за тях? Аз не мога да разбера. Всеки сам трябва да се интегрира в това общество – да се образова, да се учи, да си намери работа и да се бори със живота. Това е. Всеки от вас по този път е минал. Нали така? Така че аз не смятам, че ние трябва да разглеждаме част от тези хора, които си позволяват да се възползват от добрината на българина, за което и Вие говорихте, нали, да се възползваме от тази добрина с цел да изсмукваме и да съществуват паразитно на финансовата система на България. Съжалявам, говорим за милиарди левове, за милиарди левове говорим. И виждате, че този процес се задълбочава. Задълбочава се с всяка изминала година. Виждате какво се случва. Чисто демографски дори ако искате го погледнете. Когато говорим - примерно госпожата каза, че е циганското население, да, в една голяма част са те. Според доклада на ООН, за който споменах, малко над 50 процента от тези майки са циганки. Добре де, ама хайде тогава да зададем контра въпроса, колко деца има в едно циганско и колко в едно българско семейство? Колко социални помощи се получават от циганското семейство и колко от българското семейство? И когато говорим за дискриминация и ако направим тази ретроспекция ще видим, че всъщност не циганското население е дискриминирано, ами точно обратното, точно обратното. И аз пак казвам, този законопроект не е насочен само срещу циганското население, а срещу всеки български гражданин, който си мисли, че може да превърне в бизнес раждането на деца от деца. Благодаря. Нямаше повече въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Само за да отговоря на въпроса на колегата. Очевидно го е задал няколко пъти преди да дойда. Моля да ме извините за закъснението. На основание на кой закон тези текстове са дискриминационни? На най-важния в държавата – Конституцията, нейния чл. 6, където пише, че „Всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, възраст (ако добавим и Левски) и занятие”. В Конституцията на Р България, чл. 14 „Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Един бърз отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): С този законопроект кои права и привилегии, основани на раса налагаме? Аз разбирам, ако кажем спират се помощите за деца, които са само от цигански произход, тогава, да, въз основа на раса и т.н. Това, което казвате, честно казано не искам да Ви обидя, но просто е смешно и не Ви отива точно от Вашата уста да излезе. Когато говорим за чл. 14 „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото”, да. Това никой не го оспорва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Тодоров, аз имам един много простичък въпрос. Вие от одеве усуквате и не отговаряте директно на въпроса на колегите. Тук става въпрос за децата. Оставете етнос, оставете всичко - майката е ученичка бащата е ученик. Това дете какво го правим без никакви доходи, без социални помощи, къде го оставяме това дете, какво го правим? Това е един много прост въпрос, на който Вие не отговорихте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.
Господин Тодоров, ще отговорите на въпроса, но ще Ви моля кратко.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Веднага Ви отговарям. Ако бащата е на 15 години, а майката е на 13 години, бащата отива в затвора за педофилия спрямо Наказателния кодекс, а майката, за която майка й и баща й за нея получават детски помощи… Ето сега Ви отговарям. А така наречената 13-годишна майка, за която пък нейната майка получава помощи, ще си гледа детето като всеки един български гражданин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Някакви други коментари, изказвания по въпроса? Аз мисля, че навлязохме в темата достатъчно. Ако няма други изказвания, ще го подложа на гласуване.
Моля, който е съгласен на първо гласуване да приемем Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-13, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 05.02.2014 г., да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 1, против 7, въздържали се 7.
Не се приема.
(Елена Кременлиева от МТСП и Росица Дичева от МП напускат залата.)
По точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 454-01-28, ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 20.02.2014 Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Давам думата на Илиан Тодоров да представи законопроекта.
ИЛИАН ТОДОРОВ (АТАКА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вие сте се запознали с мотивите. Знаете, че отдавна коментираме темата за това, че като част от ЕС в България заплатите са по-ниски от редица държави в Африка. Мога да дам редица примери. Като член на ЕС и НАТО в България, ако минималната заплата е 350 лв., то в Екваториална Гвинея, Африка, е 400 лв., в Папуа Нова Гвинея пак близо 400 лв. и т.н. да не ги изброявам всички, Габон, Лесото, Босна и Херцеговина. Виждаме вече, че в държави като Македония и Албания, които са извън ЕС, горе-долу са на едно равнище със заплатите в България. В същото време обаче цените на редица стоки и услуги в държавата ни са равни на тези в държавите от ЕС, Еврозоната, дори в някои случаи ги надвишават, въпреки субсидирането. Виждаме какво се случва и с експертите и със специалистите в държавата като цяло – лекари, учители, IT специалисти, въобще мозъчният тръст, ако може така да го наречем, на България. Само за 2013 г. по данни държавата ни е напусната от 7 000 лекари. Виждате, че вече има сериозна и крещяща нужда и липса на медицински сестри. Хората масово емигрират за съжаление, породено основно и главно от ниското заплащане.
Разбира се, когато говорим за заплатите в Българя ние трябва да разделим нещата на две – тези в частния сектор, и тези в държавния сектор. Когато говорим за частния сектор ние знаем, че за бизнеса данъците са най-ниски в целия ЕС. Плосък данък от 10 процента в сравнение примерно с една Белгия, където е 50 процента данъкът, стига до 50 процента данъкът за фирмите. В същото време има български фирми, които изнасят 100 процента от продукцията си в държави от ЕС, плащат по-ниски заплати, в пъти по-ниски заплати от европейските фирми, а в същото време плащат и близо 5 пъти по-ниски данъци, което веднага поставя въпроса, контра тезата за производителността на труда, за която също може да говорим много просто и лесно. Навсякъде има данни и информация, че примерно една Великобритания (това е любимият ми пример), където, ако конвертираме паундове в евро се оказва, че минималната работна заплата там е 1400 евро. В същото време производителността на труда във Великобритания е, ако в България един работник произвежда на месец 10 единици продукция, то Великобритания произвежда 20 единици продукция. Питам тогава, защо българският работник не получава половината заплащане от това, което получава като минимално великобританецът – точно 700 евро, когато говорим за производителност на труда?
Да, тезите на асоциациите, така наречените индустриалци в България (първо аз не знам кои са тези индустриалци и каква е тази индустрия в България, но това е друг разговор) защитават тезата, че не може, няма как да се вдигнат заплатите, производителността е толкова. Но по този начин ние попадаме в един омагьосан кръг, в който омагьосан кръг огромна част от едрия капитал в България не желае да инвестира в нови технологии, като по този начин да повдигне производителността на труда. Предпочита (ще кажа малко тежка дума) да експлоатира българския работник и примерите в тази сфера са много. Колко редица търговски вериги има в България, които плащат в пъти по-ниски заплати, отколкото в съседни нам държави. Говорим за туристическия бранш. По какво се различава примерно един хотел със собственик немска компания в „Слънчев ден” или един хотел в Гърция та да не може да се плаща една нормална заплата като във фалиралата Гърция? Защото винаги даваме за пример Гърция колко е зле и как фалира тази държава. Хайде и ние да станем толкова зле и да плащаме близо 700 евро минимална работна заплата.
Пари има, разбира се. Това е една цялостна наша стратегия, която показва и от къде могат да се вземат средствата. Разбира се, по този начин, когато се влеят нови пари в българската икономика, те ще започнат да циркулират, разбира се, отново в нея, като по този начин ще се получи така желаният растеж. Защото Вие виждате, че растежът в момента е на много ниски нива. В противен случай аз дори мога съвсем спокойно да кажа, че ниското заплащане в България дори е една от най-големите заплахи за националната сигурност. Защото, ако продължаваме с тези темпове – примерно отливът на медицински кадри в Европа и не само в Европа, аз имам познати лекари, които вече и в Близкия изток емигрират, искам да Ви кажа, че след 5-6 години, аз го казах, че ще ни лекуват шамани и окултисти. Няма да има кой да ни лекува.
Така че, от тази гледна точка… Дори ние чухме синдикатите, които казаха, че за издръжката на едно 4-членно семейство – двама работещи и две деца, са нужни (това е изследване на КНСБ) около 2300 лв. на месец. Тоест, при двама работещи с минимална работна заплата от 700 евро, тези хора ще могат да живеят един нормален живот. А сега какво се получава? Нужни са 2300 лв. при двама работещи в едно 4-членно семейство и примерно доход от 800 лв. Това е, ако искате аз мога да го нарека и икономически геноцид спрямо българите.
Наистина има огромно, огромно неразбиране. Ние ако чакаме от бизнеса само да каже, да, ние ще вдигнем заплатите, нека да не се самозалъгваме, няма как да го направи. Вие видяхте само за миналата година колко нови милионери се пръкнаха. Доброволно няма да го направят и това се знае от лидерите на държавите в Европа. Не случайно дори и преди няколко дни в Германия гласуваха повишаване на минималното заплащане на часова ставка. Държавата знае, решава и с указ, със закон прави така, че нейните граждани да живеят по-добре. Да, веднага се излиза с контра тезата, ама няма пари. Пари има. Всички знаем, че има. Ако тръгнем да направим една бърза сметка ще видите как ще се намерят. Тук говорим, разбира се, за държавния сектор. Когато говорим за държавния сектор ние многократно го казваме от АТАКА, че, разбира се, тази тежка администрация трябва да се намали. Намалявайки я, ще останат свободни средства, с които ще може да бъде повишена заплатата на останалите служители. А в частният сектор има редица огромни компании чуждестранни търговски вериги, молове, телекомуникационни компании, за които аз не смятам, че е някакъв проблем да заплащат нормални европейски заплати. В крайна сметка ние сме част от ЕС. Ако ли не с тези заплати, аз Ви казах, ако трябва да сме реалисти ние може би не се намираме и в четвъртия свят. Защото в държави от третия свят заплащането е по-високо. Това е горе-долу в общи линии, което искам да Ви кажа. Повечето от Вас за запознати. Ние от доста време говорим по този въпрос.
Като последно искам да кажа. Вие виждате, че за 20 години колко хора напуснаха държавата. Млади хора, ценни хора, кадри, които можеха да бъдат полезни за развитието на страната ни. В основната ни част тези хора, които напуснаха са по икономически причини и няма какво да се самозалъгваме. Така че, когато говорим как да върнем емигрантите обратно в България, трябва да си зададем въпроса и какво трябва да направим, за да не емигрират повече хора от България. Съгласете се, завършва един млад човек в България и започва работа с 400 или 500 лв. при тези европейски цени. Който и да е, няма да издържи дълго. Те и затова бягат младите хора. И това е, както го казах, последно завършвам с това, според мен ниските заплати са основна заплаха за националната сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Госпожа Теменужка Златанова – началник-отдел в Дирекция „Жизнен стандарт, демографско развитие, политики и стратегии” в МТСП.
Заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ЗЛАТАНОВА – НАЧАЛНИК-ОТДЕЛ В ДИРЕКЦЯ „ЖИЗНЕН СТАНДАРТ, ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ, ПОЛИТИКИ И СТРАТЕГИИ” В МТСП: Благодаря.
Уважаеми народни представители и гости! Министерството на труда и социалната политика е изразило становището си. Надявам се, че е пристигнало. Аз съвсем накратко ще Ви запозная и със становището на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, която заседава на 18.03.2014 г. На Комисията по доходи и жизнено равнище социалните партньори, работодатели и синдикати също изразиха единното становище, че на този етап икономическата ситуация в страната не позволява едно такова рязко увеличение на минималната работна заплата. Също така бяха изразени редица методологически въпроси по отношение на начина на изчисляване и предлагането на заплата в размер на 1400 лв.
Искам да Ви запозная, че МТСП направи експертни разчети съгласно предложението за средноевропейска минимална работна заплата. Такова понятие „средноевропейска минимална работна заплата”, разбира се, няма. 27 са страните-членки на ЕС. Разбира се, в 21 използват простия метод на средно-аритметична статистика и може би дава тази цифра, но когато се използва една икономическа величина и се вземе предвид и броя на наетите, които са на минимална работна заплата, размерът по експертните данни на МТСП за минимална работна заплата се получава 1800 лв. В диапазона до 1800 лв., ако трябва да се увеличи минималната работна заплата, което означава, че не само наетите на минимална работна заплата, а всички в диапазона 340 лв.-1800 лв. Разбира се, все пак трябва да бъде възмезден приносът на човека и това, което дава. Ако се предприемат стъпки за увеличение ще бъдат необходими 28 млрд. лв. Това са цифри, които Ви споменавам просто, за да мотивирам становището си за невъзможност за увеличение на минималната работна заплата към настоящия момент. Тези 1800 лв. обхващат близо 95 процента от наетите в българската икономика.
Също така искам да спомена за практиката в ЕС и къде сме ние. По паритет на покупателна способност ние наистина не стоим толкова зле, колкото когато се взимат така цифри и се сравняват с други страни. Наистина в тези страни минималната заплатата е около 1500-1600 евро, в България е около 150 евро, но по паритет на покупателна способност цифрите са съвсем по-различни.
Другият измерител, който ние все още се стремим да поддържаме, това е размерът на минималната работна заплата като процент от средната брутна работна заплата за съответната страна. Искам да споделя, че през последните години процентът на нарастване на минималната работна заплата спрямо средната за страната в България нараства по-бързо, отколкото в повечето страни от ЕС. Към момента за 2013 г. това е близо 38 процента, като има страни от 31-50 процента, като най-високият процент е 50 процента и не е в Люксембург, а е в Словакия. В Люксембург е 46 процента. Говорим за икономическа величина средна работна заплата, в която е отчетена и производителността на труда.
Тъй като стана на въпрос и за производителността на труда. Нашата производителност на труда не е толкова ниска, отколкото е в страните от ЕС. Също така производителността на труда не може да се мери със средни стойности. Зависи от производството, секторът, в който е зает и колко са наети. Така че ми се струва притеглянето със средни величини за необосновано, когато се говори наистина за един толкова важен елемент, основен елемент от доходите бих казала, за минималната работна заплата. Наистина се нуждаем от методика, по която МТСП вече трета година съвместно със социалните партньори работи за определяне на минималната работна заплата, която да стъпи на обективни реалности на българската икономика. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Благодаря Ви особено за финансовата обосновка и за числата, защото колегите са внесли законопроект без финансова обосновка. И ако колегата Тодоров се беше върнал, щях да го попитам колко души ще взимат минимална заплата в България, колко ще струва това на бюджета, как ще се променя средната спрямо увеличението на минималната и от кога предвиждате, колеги от АТАКА, този законопроект да влезе в сила? В законопроекта няма текст от кога влиза в сила, т.е. спрямо публикуването на този законопроект в средата на бюджетната година сега, когато имаме утвърден бюджет и в който тези 28 млрд. лв. няма как да фигурират. Важни са тези числа, колеги, за да имаме аргумент, че не депутатите са тези, които не искат да повишават доходите на хората. Всички искаме да живеят по-добре и разбираме, че бедността и ниските доходи са проблем за България и то номер едно според последните изследвания. Но реалностите на икономиката са такива, че това не е възможно да стане сега по този начин и в такива размери.
Има ли други желаещи да се изкажат по законопроекта?
Заповядайте.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги и гости! Самата идея заслужава адмирации, както каза и госпожа Нинова. Никой не бяга от това и може би няма против да бъдат увеличени доходите, а оттам и покупателната способност на българите. Всеки би искал това, дори и от нас включително. Но при повишаване на минималната работна заплата трябва да се отчитат и обективните критерии за икономическото развитие на нашата държава, които към настоящия момент самата държава не може да осигури такава производителност, за да се постигне такова ниво на заплащане. Знаем, че България е на последно място при доходите в ЕС и тук бих искал да припомня на колегите от АТАКА, че те в редица свои изказвания се дистанцират от ЕС, а тук в този законопроект взимат за база заплатите в ЕС, което според мен е малко учудващо. И ако е имало такава инициатива, тя може би трябваше да бъде инициирана още при формиране на годишния бюджет, защото мисля, че там трябваше да бъдат заложени средства за това нещо, което го няма тук, както и финансовата обосновка, както и нещата, които са описани в Протокола с другите правителствени и неправителствени организации, в които има противоречие с Конвенция № 26 на Международната организация на труда, както и по Закона за нормативните актове, което също е извън законова рамка и под този форма не може да бъде подкрепена тази идея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Други има ли? Ако няма, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 454-01-28, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 20.02.2014 г.
Моля, който е съгласен да го подкрепим, да гласува.
Гласували 18 народни представители: за 1, против няма, въздържали се 17.
Благодаря. Законопроектът е отхвърлен.
По точка „Разни”.
Има ли нещо? Няма.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,55 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: КОРНЕЛИЯ НИНОВА
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА
ПОЛИТИКА: ГЕОРГИ ГЬОКОВ
