Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2012 година №305-00-6, внесен от председателя на БАН на 29.04.2013 година.

---

На свое редовно заседание, проведено на 25.07.2013 г., Комисията по образованието и науката обсъди годишен отчетен доклад за дейността на БАН през 2012 година - № 305-00-6, внесен от председателя на БАН на 29.04.2013 година.
На заседанието присъстваха акад. Стефан Воденичаров, проф. Йордан Малиновски, проф. Стефан Хаджитодоров, председателите на БАН в предишни мандати: акад. Благовест Сендов ( 1988 – 1991 г.), акад. Иван Юхновски (1996 – 2008 г.), и акад. Никола Съботинов (2008 – 2012 г.), както и: доц. Атанаска Тенева, заместник-министър на образованието и науката, проф. Николай Тончев – от Гражданско движение за защита на науката и образованието, д-р Ермак Димов от Синдикалния академичен съюз, доц. Борислав Великов, доц. Боян Киров, проф. Катя Георгиева, проф. Митко Димитров, Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата, членове на настоятелството на БАН, представители на министерства.
Писмени становища постъпиха от Министерство на образованието и науката, от Министерство на икономиката и енергетиката, от Министерство на отбраната, от Министерство на културата, от Министерство на околната среда и водите, от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Съюза на учените в България, от Федерацията на научно-техническите съюзи в България. Отчетният доклад на БАН е единодушно подкрепен.
Докладът бе представен от акад. Стефан Воденичаров. Според него и през 2012 година Българската академия на науките се е доказала като най-мощния научен център в България. Осъществените научни изследвания са категорично свидетелство за високия престиж на българските учени и техния принос за решаване на националните проблеми, за обогатяване на европейското и световно научно пространство.
През последните години (2010, 2011 и 2012г) БАН работи в изключително тежки условия – недостиг на финансови средства, режим на неплатени отпуски, нарушен научен обмен, невъзможност да се покриват разходи за електричество и ток, да се поддържат сложни инфраструктурни обекти, да се заплащат дължимите вноски за достъп до европейски научни програми. Факт е обаче, че въпреки недостига на средства и крайно влошените условия за провеждане на научни изследвания изследователите от Академията участват активно в спечелване на европейски проекти, наравно с научни екипи от държави, в които правителствата отделят в пъти повече средства за научна и развойна дейност.
И през 2012 година бюджетната субсидия за Българската академия на науките остава на нивата на предходните две години (2010 и 2011) - 59 млн. 853 хил. лева. Собствените приходи и трансфери са 55,4 млн. лв. През 2012 година учените от БАН са работили по 3004 проекта. В сравнение с 2011 година, през 2012 г. са нарастнали приходите от допълнителни договори от България и чужбина – от 30 млн. лв. на 43 млн. лв.
Бюджетната субсидия се разпределя в съответствие с приоритетите на Националната стратегия за развитие на научните изследвания, за общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата. Най-голяма част от субсидията подпомага научните изследвания в нанонауки, климатичните промени, рискове и природни ресурси и културно-историческо наследство. Следва да се отбележи обаче, че 66 % от субсидията се изразходва за заплати и осигурителните вноски, за обезщетения и стипендии. През отчетния период средната заплата в БАН остава най-ниска в обществения сектор за страната - 569 лв., а стартовите заплати за млади учени са под 400 лв.
Намалената държавна субсидия се отразява негативно върху международната дейност на БАН. Поради липса на средства БАН не може да плаща членския си внос в 23-те международни организации, в които членува. Това е наложително през 2012 г. учените от БАН да участват в работата само на девет международни организации, три от тях са свързани с хидрометереологичните прогнози, което предизвиква допълнителното свиване на възможностите за собствени приходи, а също така намалява авторитета на българската наука зад граница. Поради недостига на финансови средства, българските учени се лишават от достъп до най-съвременни научни достижения, от естествената за световната научна общност обмен на научни знания, от мобилност.
Публикационната активност на БАН през 2012 година включва 10861 заглавия – видим ръст в сравнение с 2011 година. Голяма част от тях са в международни реферирани списания, в издания с висок научен престиж. Увеличен е броят на монографиите – самостоятелни и в екип. Най-висок дял заемат научните публикации в направление културно-историческо наследство и национална идентичност. Следват нанонауки, материалознание и информационни технологии. Тепърва обаче трябва да се достигнат нивата от 2008-2009 година -11 367 публикации през 2009 г.
Спрямо предходната 2011 година броят на иновациите се е запазил в същите степени, с нарастване в изследователския етап.Висок е броят на иновациите в началния период на научните изследвания и иновации. Проблемни и тук са въпросите с ниските нива на финансиране, както и трудностите, които учените имат със съфинансирането на иновативните проекти.
През 2012 г. заетите на бюджетна издръжка в Академията са 6215 души, с 62 по-малко от 2011 г. Броят на учените в БАН е 3023. Поради влошените финансови условия рязко намалява научният потенциал – за периода 2010-2012 Академията е напусната от над 500 човека. Средната възраст на учените е 49,3 години, като намалява броят на младите учени до 35 години. В началото на 2012 година БАН има 572 докторанти; в края на годината – 577. Успешно са защитили над 23 процента от всички докторанти, което е по-добър резултат спрямо предходната година.
Разширява се сътрудничеството между БАН и висшите училища. По инициатива на БАН се работи върху академична мрежа, основаваща се на съвместни научни изследвания и развойна дейност между Академията и университети, с висок изследователски потенциал. През 2012 г. в българските висши училища 571 учени от БАН са водили лекции, упражнения и различни курсове за следдипломна квалификация и специализация.
През отчетния период БАН активно работи по осъществяване на национални задачи. По заявка на различни министерства, ведомства и институции в страната са изготвени близо 13445 експертизи и експертни мнения от учени, научни съвети на институти в БАН. Учени от БАН се включват активно в реализирането на значими научни и културни програми, в осъществяването на задачи от обществен интерес.
Въпреки критичните условия на труд, се прави извода, че учените от БАН задържат високата си компетентност, дори надвишават резултатите от предишни години. Обосновава се и нуждата от допълнително финансиране още през настоящата година, както и от завишаване на държавната субсидия за Бюджет 2014.
В дискусията по доклада се включиха народните представители Ваня Добрева, Милко Багдасаров, Валентина Богданова, Алиосман Имамов, Татяна Буруджиева и Милена Дамянова.
Народните представители подчертаха, че, въпреки драстично намалената субсидия с близо 30 млн.лв. в сравнение с 2008-2009 г., научните изследвания, провеждани в БАН, са доказателство за високата отговорност на българския учен. Всички народни представители се обединиха около становището, че НС категорично трябва да провежда нова политика към учените в България и да настоява пред правителството за увеличение на бюджетната субсидия за БАН през 2014 година. Народните представители предложиха да се задълбочи сътрудничеството между Народното събрание и БАН, като представители на Академията се включат в работата на Обшествения съвет, който ще консултира Комисията по образованието и науката.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 9 гласа, „против” - 0, „въздържали се” – 0, Комисията по образованието и науката единодушно предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение:

На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките, Народното събрание
Р Е Ш И:
Приема годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2012 година.


Председател на Комисията по образованието и науката:

Ваня Добрева