---

П Р О Т О К О Л

На 19 септември 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отбелязване на 100-годишнината на Съюза на българските писатели.
2. Разглеждане на законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31.07.2013 г.
3. Разглеждане на Доклад за младежта за 2010 – 2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.08.2013 г.
4. Разни.

На заседанието присъстваха: Георги Константинов, Петър Андасаров, Петър Анастасов, Михаил Белчев, Георги Драмбозов, Балчо Балчев, Андрей Андреев, Стефан Радев, Надя Попова, Христо Едрин, Светослав Георгиев, Николай Роснев – заместник-изпълнителен директор на БАБХ, доц. д-р Христо Бозуков – председател на Селскостопанската академия, Мая Тодорова – заместник-министър на младежта и спорта.

Заседанието беше открито и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.


ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги и гости! За мене е огромна чест първо да приветстваме на нашето заседание – днес то е тържествено – големи имена на българската поезия, български писатели във връзка със 100-годишнината на Съюза на българските писатели. Добре дошли! Наистина за нас е една огромна чест. Още повече ние предлагаме да станем съвместно инициатори на една нова идея, която с ваша помощ да можем да осъществим. Тази идея е свързана със 100-годишнитата на Съюза на българските писатели – „Българските писатели в българското училище”.
Предлагаме на Министерството на образованието и науката – приветствам съветника в Министерството на образованието и науката доц. Кирчо Атанасов – да разработи национална програма за българска литература, която национална програма да обхваща съвременната българска литература, както и класическата българска литература, за да нямаме повече каквито и да било недоразумения в това отношение, че хората, занимаващи се с образование и култура, биха могли въобще да дискутират въпроси, свързани с литературата. Така че добре дошли.
Преди да дам думата на уважаемите класици на българската литература, бих искала да предложа на вашето внимание

ДНЕВНИЯ РЕД:

1. Отбелязване на 100-годшнината на Съюза на българските писатели. Вчера беше открита изложба, свързана с тази голяма годишнина.
2. Разглеждане на законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31.07.2013 г.
3. Разглеждане на Доклад за младежта за 2010 – 2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.08.2013 г.
4. Разни.
Предложения към дневния ред? Имате думата, уважаеми народни представители. Няма.
Който е съгласен да приемем така обявения от мене дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преди да дам думата на големия български поет Георги Константинов да представи участниците в днешното тържествено отбелязване, искам да приветствам и младите хора, които днес присъстват тук. Продължаваме традицията, с която започнахме миналия път – да каним млади хора на нашите заседания, за да могат по-непосредствено да се включат и да наблюдават работата на комисията. Това са млади хора, проявили интерес към въпросите на Комисията по образованието и науката. Благодаря ви за проявения интерес и ще имате възможността днес наистина да се насладите на стихове на български поети.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА 100-ГОДИШНИНАТА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ.
Господин Константинов, заповядайте.
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми читатели и почитатели на българската литература. Ние сме горди ,че се намираме в тази зала. Сигурно ни вярвате, че не толкова често имаме срещи като тази и че не толкова често сме влизали тук. Но съм сигурен, че българската поезия, българската литература често общува с хората, които влизат тук.
Аз имам честта да водя тази много приятна творческа среща по няколко причини. Най-напред нашият председател Николай Петев има някои проблеми в момента и не може да присъства, въпреки че той беше един от инициаторите за тази среща. В последния момент се оказа, че тези думи, които казвам пред вас, трябва да ги кажа не просто като участник в срещата, а от името на председателя на Съюза на българските писатели и на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, чийто член съм. Още повече, че тези дни се навършват 100 години от създаването на Съюза на българските писатели.
Съюзът на българските писатели, както можете да направите тази сметка, е създаден в една много драматична епоха, в едно много драматично време, малко след победната Балканска война и по време на нещастната за нас Междусъюзническа война, когато целият български народ е преживял много сериозни тревоги и душевни болки. Точно тогава писателите са решили да се обединят, за да допринесат с нещо за преодоляването на това, както те са считали, временно униние, временно драматично положение не само в областта на икономиката и териториалните проблеми на страната, а в областта на духа. И те първи са реагирали, за да направят това със своето обединение пред лицето на народа като пример и като лекуване на болката.
Първият председател на Съюза на българските писатели е Иван Андрейчин. С него в Съюза са членували такива писатели като Йордан Йовков, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе и много други. Постепенно Съюзът обединява всички по-талантливи, всички по-изявени и познати на цял народ писатели, тези, които още децата са виждали в своите букварчета и учебници.
Искам да прибавя един щрих. Мога да говоря дълго за това как се е развивал Съюзът на българските писатели през времената и какви наистина високи начала от литературни ценности е създавал и оставил в нашата класика. Но ще добавя нещо много важно – че още тогава българските писатели са усетили необходимостта да се обърнат към Европа, към света. И много скоро след създаването на Съюза на българските писатели е създаден и българският клон на международната организация ПЕН – поети, есеисти, нобелисти, със седалище Лондон. Начело на тази международна писателска организация с български участници, те са едни от първите, които участват в създаването на тази международна организация, виждаме имената в нашия ПЕН център на такива писатели, на такива големи творци родолюбци, като проф. Иван Шишманов. Няма нужда да обяснявам какво огромно творчество ни е оставил той. Само в Държавния архив, в архива на БАН и на други места има над 5000 страници негово творчество. Той е и първият председател на българския ПЕН-център.
Участват още проф. Балабанов, Дора Габе, Стилян Чилингиров и много други.
Между другото точно проф. Иван Шишманов известява на Европа, че е един от сторонниците, един от инициаторите за създаване на съединени европейки щати. Той е човекът, който, заедно с още няколко известни писатели в Европа, за първи път заговаря за Европейския съюз, чийто член сме сега ние. Обикаля Европа, убеждава хората в Германия, във Франция, че трябва да има такъв Европейски съюз и то почти веднага след Световната война, която е предизвикала толкова кръв и разрушения. Ние трябва да се гордеем с това.
Ето, виждате пак български писатели са инициатори на нещо, което днес дава плодове.
Аз ще спра дотук. Иска ми се със стиховете на моите колеги да прелети гълъбът на поезията в тази иначе много сериозна зала, в която сигурно се обсъждат и непоетични проблеми. Ще дам най-напред думата на нашата поетеса Надя Попова, известна поетеса, носителка на литературни награди, преводачка. Има думата Надя Попова.
НАДЯ ПОПОВА: Благодаря на Георги Константинов. Добър ден! Много ми е приятно и на мене, че се виждаме тук. Защото ние работим за една кауза. Ние не можем без това, което правите вие, а много се надяваме, че и на вас ви е необходимо това, което ние с труда си се надяваме, че правим за българите, за онези българи, за които са важни и други неща, освен насъщния.
Георги Константинов спомена, че на 22 септември се навършват 100 години от основаването на Съюза на българските писатели. Всъщност те се навършиха на 8 септември. А на 22 септември, след няколко дни ще бъде тържественото честване в Народния театър „Иван Вазов” на тази 100-годишнината. И по стечение на обстоятелствата, не е търсена специално тази дата, това е датата, на която Иван Вазов напуска този свят, тоест това е финалната дата. Макар че за него може да се каже, че наистина живее и е нещо свято като име и като послания за всеки българин, за всеки мислещ българин.
Аз имам и една друга функция – главен редактор съм на в. „Словото днес”. Това е вестникът на Съюза на българските писатели. Това е броят му, който излезе днес ( показва). Той излиза два пъти в месеца. Това е нашият юбилеен брой. Тук над главата му пише,че това е седмичното издание на Съюза на българските писатели, основан през 1913 г. с почетен председател Иван Вазов.
Разбира се, в този брой на първа страница ние избрахме да публикуваме едно стихотворение на Иван Вазов, което всички ние и вие знаем, макар че вероятно „Моите песни” или „Българският език” се смятат за христоматийни, за емблематични стихотворения. Но мисля, че това е едно великолепно стихотворение, което, независимо от малко архаичната лексика, е безкрайно съвременно. И аз ще си позволя да ви го прочета, макар че не съм актриса. Много искам да започнем нашето четене именно с това стихотворение на Иван Вазов.
Линее наш’то поколение
Навред застой, убийствен мраз,
Ни топъл луч, ни вдъхновение
Не пада върху нас.
Къде вървим не мислим твърде ,
Посока няма в наший път
Спокойно бият тесни гърде
Кога от злоба не кипят.
Стресни се племе закъсняло,
Живееш ли, мреш ли ти не знайш.
След теб потомство иде цяло
Какво ще да му завещайш.
И твоя път се веч изравни,
Но нямаш други ти съдби,
Ил нямаш ти задачи славни
И цяло бъдеще с борби.
Недей оставя, мили боже,
Без лампа твоя свят олтар,
Без химна твоето подножие
Без вяра живата си твар.
Недей оставя без звездица
Моряка в нощний мрак остал,
Без утро мъничката птица,
Народите без идеал.
Това стихотворение е написано през януари 1883 г. Който е по-силен от мене в аритметиката, понеже и това е някаква кръгла датата поради тройката в края, може да види, че са минали много години. И аз мисля, че това, за което ние мислим и мечтаем, и работим, всъщност е все същото – да не оставя народът ни без идеал. Това е смисълът на нашите усилия.
Само две думи искам да кажа за вестника. Той се казва „Словото днес”, но не трябва да бъде толкова буквално. Тоест приемствеността също е нещо много важно. Да не забравяме онези, които са във фундамента, в основата, които са капиталът, златният фонд на нашата литература, на нашата история, на нашата българска идентичност. Така че наред с най-доброто, което се създава в момента от българските писатели, ние винаги гледаме да отдаваме почит и памет на онези, които са живели и творили в едни други времена или в близкото минало.
Искам само да обърна вниманието ви. За жалост директорът на издателство „Български писател” Боян Ангелов, наш колега поет, доктор на философските науки, един човек, който много добре работи, макар и отскоро, за издателството, не е тук, искам да покажа тези два тома, с които сега посрещаме юбилея – това е Историята на Съюза на българските писатели. Първият том е от 1913 – 1944 и вторият – от 1944 до 2013, тоест до наши дни. Това е едно издание, което би трябвало да разгърнат много хора, защото то проследява тази 100-годишна история в нейните етапи и превратности, не само върхове, но и падения.
Извинете ме, че толкова дълго говорих. След Иван Вазов не бих могла да прочета едно мое кратко и доста отдавнашно стихотворение, но тъй като присъствам тук и като поет, ще го прочета. То наистина е писано отпреди 20 и няколко години.
Всяка истина иска орден,
Всяка тайна жадува публичност.
Ти за всичко си отговорен –
За дома си, за свадите улични.
Щом цените са намалени
И достъпното алчност ражда
Спри, изчакай да мине времето
На сезонната разпродажба.
И ще стихне дъхът ти тровило
Пресекливото чуждо дишане,
Ще растат на света в утробата
Семена и хора възвишени.
Благодаря. (Ръкопляскания)
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря на Надя. Искам да направя една малка сметка, че повечето от българските писатели, които виждате тук, пък и изобщо много от членовете на Съюза на българските писатели, освен че живеят в своя вероятно красив свят на метафори и лирични вълнения, почти всички са заети в обществена, литературна и друг вид работа. Надя Попова е главен редактор на „Словото днес”. До мене седи известният поет Лъчезар Еленков, който е ръководител на вестника „Моята вяра”. Виждам и други мои колеги, които също така участват в литературно-обществена дейност. Аз съм издател на известното списание „Пламък” и в това твърде трудно време давам всичко възможно пламъкът да не угасне. И аз ви обещавам, че няма да угасне поне в близките години.
След тази вметка да дам думата на поета Лъчезар Еленков, който да ви запознае със своето слово.
ЛЪЧЕЗАР ЕЛЕНКОВ: Благодаря. Уважаеми дами и господа депутати, мило дръзко младо поколение, което е тук до прозореца! Георги Константинов и Надя Попова казаха почти всичко за Съюза на българските писатели. Ще допълня само, че от тези 15 000 писатели, членували в Съюза от създаването му до днес, има едни, които не са членували в Съюза на българските писатели. Ще разберете защо от това, което ще ви кажа. те са приети посмъртно през 80-те години. Някои от тях са гениални. Единият от тях аз почти го знам наизуст
Ще бъда стар, ще бъда много стар,
Ако остана след погромите, разбира се,
Като къс от Рибен буквар
Модел 1840.
И както малките деца разлистват
И почват със картинките от края,
Тъй беден днеска ми се иска
За бъдещето да си помечтая.
Защо пък не, в мечтите няма цензура
Мечтите греят в синкава прозрачност.
Но по-добре е да подгониш вятъра
Отколкото да седнеш и да плачеш.

Друго стихотворение – допълва и говори за цензурата.
Сънно тракат релсите във мрака,
От умора ставите болят,
Някой би въздъхнал, но очаквам,
Не очаквам, чака ме светът.
Зная свойто място във живота
И напразно няма да се дам,
Честно ще умра като работник
В боя ни за хляб и свобода.
Това е Никола Вапцаров. Днес някои го отричат, други го обичат. Младежта го боготвори. Светът го е прегърнал в ласкава прегръдка. А у нас, в българско, в по-предишното правителство, Министерството на културата отново го разстреля. Да, неговият паметник, изваян от Николай Шмиргела – класик в българската култура, който беше в градинката зад Националната художествена галерия, бе изпратен на заточение в гетото на тоталитарното изкуство, някъде в „Младост”.
Аз моля присъстващите тук, тези дни ще получат в Народното събрание поредно писмо от четири граждански сдружения - Съюза на българските писатели и т.н., да се върне паметникът на гениалния Никола Вапцаров. Този поет е от великия бронзов батальон на българската литература. Този бронзов батальон започва с Христо Ботев, минава през братя Миладинови, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Сергей Румянцев, Алеко Константинов, загиналите през 1025 г., в Отечествената война 25 имена на български писатели. Техният паметник на „Ангел Кънчев” № 5 също бе поруган. Това е моята молба.
А младото дръзко поколение нека да обича Вапцаров. Той е гениален. Защото в мечтите няма цензура. Борете се с тази цензура, младо поколение. Ние успяхме донякъде. Но какво ще стане по-нататък, аз не мога да кажа.
Това е вестникът за великия бронзов батальон на българската литература по случай 100-годишнината на Съюза на българските писатели. Аз ще го подаря на госпожа Добрева. (Предава вестника на госпожа Добрева).
Що се отнася до моята поезия, вече доста дълго говорих. Много ви моля след Вапцаров да не чета. Ще се разочаровате. Ако искате, мога. Добре.
Угасена между ребрата ми,
Светлината няма маска върху лицето на човека,
Тя е същност и е движение,
Моделира. Зависи от ъгъла, от който гледаме.
Когато светлината извира направо от огледалото на лицето,
Е Христова,
Когато се отразява, е на учениците.
Ореолът на най-праведния светец
Никога не потъмнява,
Колкото и да предават светеца.
Дори Юда е част от светлината,
Защото ореолът в крайна сметка
Се превръща в трънен венец.
В тяхното съжителство живеят
Смелостта и саможертвата.
Рубинената кръв, поникнала върху слепоочията
Е видимата част на вътрешните сълзи.
Затова най-често светлината е рубинена,
С този цвят тя е позната като страдание, като острие.
Другите нейни разновидности
Допълват великата й хармония.
В пещерите на праведниците е по-светло
От дворците на велможите.
Ти, който беше плътно до мене
и светеше с отразена светлина,
защо реши, че светлината на ножа,
угасена между ребрата ми,
е най-голямата благодарност за доброто,
което постоянно получаваше
от ръцете, от очите, от думите ми?
Благодаря. (Ръкопляскания).
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ: Много благодаря на Лъчезар Еленков.
ЛЪЧЕЗАР ЕЛЕНКОВ: Има премиера на великия бронзов батальон и аз ви моля да ви изоставя.
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ: Както знаете, вчера имаше една много хубава писателска, поетическа изложба на книги в парламента. Жалко,че не видяхме всички или поне половината народни представители там. Но тези, които обичат българската книга и българската поезия, бяха там.
Един от организаторите на тази изложба е много добрият поет Светослав Георгиев – Слави. И там зърнах неговата стихосбирка, не я бях виждал. Направи ми впечатление заглавието й – „Два куфара спомени”. И аз ви моля да чуем поне малко от единия куфар. Слави да каже своите стихове.
СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ – СЛАВИ: Благодаря на Георги Константинов. Няколко думи, преди да ви кажа нещо за себе си. Искам да добавя към думите на Лъчезар Еленков за Никола Вапцаров и да се вземе предвид връщането на паметника на Никола Вапцаров.
Навярно знаете, уважаеми дами и господа, че ние нямаме творец с по-голямо международно признание. През 1953 г. по предложение на Слава Шиборски на него му е учредена световна награда за мир. В журито са много известни, международно признати творци. И според нас, според Съюза на българските писатели е неправилно това, че този паметник е преместен не където трябва. Той трябва да се върне на мястото, където беше.
Друго едно събитие, което организира Съюзът на българските писатели по случай 100-годишщнината от неговото създаване е и една така наречена Десета световна писателска среща, която започва на 23 септември. Аз съм упълномощен да поканя всички вие, които имате възможност, да заповядате от 10 часа в зала 7 на НДК. Ще ни бъде много приятно да присъствате. От 23 до 25 септември в зала 7 на НДК се организира Десета международна световна писателска среща. Това са срещи с големи традиции с много големи творци. Сега ще имаме много интересни гости от целия свят – от Съединените американски щати, от Израел, от Франция, от много страни. Заповядайте.
Сега няма да ви кажа стихотворението „Два куфара спомени”. Ще ви кажа едно друго, което посвещавам на всички автори и поети.
Поетите заплащат скъпо своите слова,
Защото думите им се промъкват зад гърба на времето
И се изсипват тихо в душите ни,
Понесли болката и радостта, която ги създава.
Те връщат всички земни дългове,
Но миг преди да се взривят
Залагат себе си в банката на Костеливата,
А тя безмилостност на жив критик
С боязън взема техния залък в скута си
И го заменя с обич.
Благодаря ви. (Ръкопляскания).
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, господин Георгиев. Смея да ви уверя, че аз лично ще присъствам. Благодаря за поканата.
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ: Аз съм повлиян от думите на Слави. Само да допълня ,че много са такива случаите на неточно, меко казано, отношение към нашата класика, към нашите най-големи поети, към нашите най-големи родолюбиви творци. Ще дам пример. Родната къща на проф. Иван Шишманов сега е ресторант с необикновеното име „О, Шипка!” Твърде родолюбиво заглавие на стихотворение, но всъщност си е кръчма.
Липсва в София паметник на големия български духовник от средните векове и по-късно Киприян, патриарх Киевски, патриарх Московски, който всъщност е пренесъл пламъка на християнската религия в огромната руска страна.
ГЕОРГИ ДРАМБОЗОВ: Ние сме обратно на Дебелянов – през деня неуморно рушим, а през нощта градим.
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ: Заедно с духовността, с религията той пренася данни в старобългарските книги, въвежда реформата на Патриарх Евтимий в руския език и донякъде даже в известен смисъл обогатява и оформя руския език заедно с тези старобългарски книги, сам пишейки творби. Някои може би не знаят, но той е един от инициаторите за построяването на „Василий Блажени” и за изрисуването му отвътре с такива невероятни икони. В духовната история на Русия той е високо оценен. Той е провъзгласен там за светец. А ние някак си стоим встрани от тази фигура. Той, заедно със своя чудесен братовчед Григорий Цамблак, който го замества и също става московски патриарх, остава в историята на руската култура. А тук ние сравнително малко се сещаме за тях.
Мога да кажа ,че подобна е историята, както при проф. Иван Шишманов, и със скромния дом на Гео Милев в Раднево. Там също е някакво увеселително заведение. Въобще има някакъв стремеж на ресторантската прослойка към родните къщи на поетите и на писателите, може би защото като си пийне клиентът в техните заведения, си казва стихотворения. Не знам дали не е това причината.
Все пак мисля, че тук е мястото, откъдето трябва да дрънне камбаната и все пак да се огледат тези, меко казано, недоразумения в нашия културен живот.
Тук е нашият любим певец Михаил Белчев, любим на няколко поколения и на моето семейство, както и на мене самия. Но всички знаят, че той пише и чудесни думи на песните. А аз ще ви разкрия тайната ,че той пише чудесни стихотворения, които сигурно сам си пее, но не са изпети по радиото и телевизията. Нека се представи тук от тази страна, която сигурно е по-малко позната. Михаил Белчев!
МИХАИЛ БЕЛЧЕВ: От другата страна на луната. Аз съм все още директор на столичната библиотека – пет години и два месеца. Чакам вече всеки момент избора на нов директор. Три пъти правят опити, но не могат да го изберат. Сега дано да могат, за да си довърша работата.
Четиридесет и пет години ви досаждам с песните си, със стиховете си. Мисля, че сега не е моментът, в който мога да си позволя такова нещо. Но в навечерието на празника на Съюза искам да кажа, че се присъединявам с цялото си сърце към това, което Лъчо Еленков каза за паметника на Никола Вапцаров. Защото е срамно един такъв човек да бъде разхождан из столицата. Ценя много Вапцаров, гордея се, че съм българин. Той е нашият Лорка. Защо трябва да си позволяваме да се подиграваме с един такъв човек?!
Стремял съм се в тези години да пея поезия. Затова се появи и този термин „изпята поезия”. Появи се и терминът „поети с китара”, появиха се сума ти хора, които тръгнаха по моя път.
Навремето в Концертна дирекция ми казваха: Ще умреш гладен с това, което пееш. Е, гладен не останах. Още съм жив. Написах наскоро една такава песен, заедно със Стефан Димитров.
В полумрака на спомена
По-брадясал отвсякога
Аз се оглеждам сега.
Нищо ново под слънцето,
Само дето задъхвам се,
Щом изкача стъпала.
Беше време за размисъл,
За раздели и истини,
За шепот и викове.
В полумрака на спомена
Чакат мои приятели
Дошли не знам откъде.
Сядам кротко на масата
И се вглеждам в лицата им,
Мускул не трепва дори.
Този път се събираме не така, както винаги,
А за да си помълчим.
Ще се срещаме сигурно
след години на масата,
В стаята в същия час.
Все по-близо до ангела,
който всеки път тихичко
Ще взима един от нас. (Ръкопляскания)
Много ви благодаря.
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ: Виждам тук от дясно на мене Георги Драмбозов, поет, читалищен деец, човек на духа, който ще ви прочете свои стихове, може би едни от най-вълнуващите и родолюбиви стихове, които ние сме публикували в списание „Пламък”.
ГЕОРГИ ДРАМБОЗОВ: АЗ си мисля да започна с едно стихотворение, което вече десетина-дванадесет години казвам тук-таме. То е лирико-патриотично, исторично. Но си викам: тук зад нас има и млади хора.
Първо, искам да кажа и аз нещо. Би трябвало поетът да чете повече стихове, разбира се. Нищо лошо не сме му сторили
Да благодаря на проф. Добрева, на нашия председател, които явно са в основата на тази среща. И аз смятам, че колкото повече сближаваме полюсите – на единия полюс примерно сме ние, творците на художественото слово, на другия са законотворците и други, - толкова по-малка е вероятността в това време, което аз съм кръстил миналата година – така кръстих и книгата си – „време на безлюбие”, да се пръкне един Гьоринг и да каже „Като чуя култура и се хващам за кобура”. Дай боже да няма такива хора.
И понеже споменах за тази книжка, ще ви прочета стихотворението „Безлюбие”.
О, Господи, да си остана пак човек,
Да стана простосмъртен,
Ад е на земята.
В роботи се превръщат братята ми век след век,
Не знаят да обичат, знаят да пресмятат.
Безлюбието си нарекоха любов.
В епохата, коя бе всъщност, ох, изгубих я,
Реакция на кризата световна,
Покров на нежността ми, на страстта у мен,
Безлюбие.
Но беше там, пред урната на любовта,
Сред пепел от безброй изгубени скрижали,
Под въглените на забравата и на скръбта
Аз виждам майка, Богородица ме жали.
Тираните - днес по-страхливи от Пилат,
Единородците ми пак искариоти,
Аз теб, възлюбих, Господи,
Възлюбих своя брат, а чувам
Дяволът отново се кикоти
В безлюбието на свободната любов.
Усещам, Господи, пак вдигат кръста,
Пусни ме, щом не виждаш изход в този свят суров,
Професията ми е такава – да възкръсвам. (Ръкопляскания)
ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ: Петър Андасаров – поет, хубав поет, който е издател на един вестник не в областта на литературата. Вече ви казах, че ние работим в различни области. Ето, Михаил Белчев каза, че е директор на Столичната библиотека. Аз знам какви чудеса извърши той там, какви издания издаде, въпреки че не му е точно това работата. Подслон дава на поетите в залите на Столичната библиотека.
Петър Андасаров издава един вестник, свързан с икономиката ни. Той много добре се справя с тези странни понякога за мене задачи. А стиховете му – аз от литература май повече разбирам, наистина са ми допаднали. Публикували сме ги в нашето списание, харесват се на много хора. Но нека вие да си кажете думата за тях.
ПЕТЪР АНДАСАРОВ: По-важно е, че този вестник, на който съм основател и вече ще навърши 20 години, е единственият, който заплаща по малко хонорари на бедните български поети. С това се гордея с този вестник. В него във всеки брой гостуват български писатели и поети. Иначе няма ги онези времена, когато употребявахме израза „котлова храна”. Имаше такива хранилки. Разбира се, те бяха заслужили. Храната, която се даваше на творците, си беше заслужена.
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ: Те си я взимаха, не им е давана.
ПЕТЪР АНДАСАРОВ: Има един велик философ, който казва: „Нищо по-хубаво от общуването на човек с човека”. Не знам какви хора сте откъде сте. Но аз за първи път се развълнувах. Нашето време не поражда чувства, освен ако човек сам е чувствителен да преживява нещата. Аз ви благодаря, че сте тук, за да споделите нашите думи. А думите – те са изповед на отделния творец. Тоест да споделите нашите най-съкровени чувства. Благодаря ви. Нещо, което се случва рядко, между другото.
Моето село се намира на един баир с Банско. Дели ни един баир. Първият град, който съм видял в живота си, е град Банско, малко късничко. За първи път атмосфера на поет съм почувствал в град Банско. И затова завинаги в живота ми най-големият поет остава Никола Вапцаров. Още повече, че в първата ми година на учението ми в гимназията в град Разлог имах невероятната възможност да присъствам на връчването на наградата на Световния съвет на мира на същия този велик, гениален българин Никола Вапцаров.
Затова безкрайно ме болеше, когато хора, минали на брега на псевдодемокрацията, посегнаха на този великан на словото и на българския дух. Даже някои искаха да го изкарат, че едва ли не е толкова гениален, че имал и някаква дупка на главата си.
Затова сега се присъединявам към призива на моите колеги незабавно да се върне паметникът в тази градина, която е знакова за столицата. Аз съм имал случай, когато съм минавал някъде наблизо до тази градина и винаги съм избирал посоката покрай паметника на Вапцаров, за да го погледна, да ме огрее неговият поглед. Позволете ми да ви прочета едно стихотворение.
Живеейки с вас
Ще дойде време милост и прошка да искаме
От прегазената нежност на сняг,
От самотния шепот дъждовен.
Хора, нима не се чувствате от безразличието си потиснати
И не ви ли се струва, че скъсяват живота ни
Думи отровни?
Защо от нашите лакти невъздържани денят е в синини?
Защо отблъскваме плач на деца,
Безсърдечно цветята настъпваме?
Не ви ли е страх, че отчуждението между нас
Като плевел кълни
И в нощта на бодлив егоизъм
Безразсъдно замлъкваме?
Къде ще осъмнем?
В автобуси, тролеи и трамваи
претенциозните си души в елегантни дрехи сме окопчавали,
Развяваме шал от мълчание.
Возим живота си правостоящ и от нерви
Става плешив и остарява
Недопустимо от всички ни рано.
Тогава осъмнем ли с ласка на сняг
Да я прегърнем с очи.
Дъжд зачука ли с човка на гълъб
Да му отворим стъклата.
По небето запредат ли лъчи рояк пеперуди
Да помълчим, да ни боли даже,
Че лятото куца с трънче в петата. (Ръкопляскания)
ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ: Преди години, преди много години, не искам да кажа преди колко, бях най-младият главен редактор на списание „Родна реч”. И тогава посрещнахме и дадохме трибуна на едно изключително талантливо поколение, между които бяха Петя Дубарова, Бойко Ламбовски, Цанко Лалев, Балчо Балчев, на когото сме публикували първите работи тогава. Той беше един от най-обещаващите автори, един от авторите, които всъщност изпълниха творческото си обещание да станат поети в бъдещето. И аз мисля, че Балчо Балчев израсна и творчески, и малко физически даже, виждам го по-едър, в една вече напреднала младост, не говоря за своята колко е напреднала. Но харесвам това, което сега пише, харесвам това, което всъщност показва в нашата творческа гилдия. Нека вие да прецените творбата му.
БАЛЧО БАЛЧЕВ: Благодаря на комисията. Дами и господа народни представители, не ви наричам депутати, предпочитам българската дума! Вие за мене между другото сте най-важната комисия. Не е куртоазия, не е ласкателство. Ние сме духовни хора и Комисията по образованието и науката и Комисията по култура са най-важните комисии. И в Библията е казано – в началото не бяха парите, не беше икономиката, а словото, духът. Всяка една техническа революция, оставена без дух, без култура, се обрича просто на един механизъм.
Благодаря на вашата комисия, че сме тук, защото вие сте първата комисия, която кани творци по този начин. Това е символ за един вече политически и социален паноптикум, едно откриване, една прозрачност.
В този смисъл бих казал следното. Търсете ни и за други неща. аз ще се радвам, ако ние допринесем и за по-различни учебници, ако щете. Не поръчвайте само на детски писатели да пишат. Те са малко, тях почти ги няма, те са част от една минала култура и наследство. Просто задължете Съюза на българските писатели да се напишат стихотворения за децата. И ние ще го направим и ще изпъстрим букварчетата. Поръчайте, но ни и задължете. Това ще промени учебниците.
Аз ще ви кажа едно стихотворение, казва се „Баладично писмо”.

Не сколасахме с четата, байо,
Залудо затрихме момчетата,
Залудо измряхме, Българийо,
Като псета ни клаха и нека.
Робува си роба робията,
Че що са за роба пет века,
Щом овчари стадата си криеха
И ни сочеха подли пътеки.
За туй ли главите ни горди
Анадолски джелати побиваха
И цяла нощ клета Околчица
Мълчалива кръвта ни попива.
Че ден бе, кънтяха челата ни,
Дълба ги оловото жежко,
Из урвите псуваше вятърът,
Орлици се виеха тежко
И сбъднах молитвата,
спяха телата ни парцаливи, низвергнати, диви,
а ние кълняхме и плачехме, Дяконе.
Ще възкръснат ли в Българско живите,
Ветровете са нашите мисли
И тъмна вода е скръбта ни,
Като мътно небе сме надвиснали,
Двеста неми зловещи камбани,
По-мъртви от мъртвите, мили народе,
По-живи от живите, робе и скоте,
Ний пак ще превземем със гръм парахода
И пак ще загинем.
Подписвам се: Ботев. (Ръкопляскания)
СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ – СЛАВИ: Някои ме попитаха защо е тази китара тук. Този път няма да свиря. Ще направя едно изключение и ще ви кажа защо. Защото в нашия Съюз са и авторите на едни от най-големите български хитове. Излишно е да коментирам, че по текстове на Михаил Белчев има над 200 песни от Българско национално радио. Мисля, че той ще каже нещо повече. Георги Константинов също е автор на едни от най-големите български хитове в българската поп музика. „Обичам те” е само една от тези. Песните на Петър Андасаров – също. Ние сме много свързана с този така наречен уж по-лек жанр, а той съвсем не е лек. Както казва Михаил Белчев,, наистина от него тръгна цялата тази гилдия на изпятата поезия и на поетите с китара. Той беше човекът, който ни даде кураж, че - той го е написал в едно друго свое стихотворение - „не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари”. Така че не може да се търси само комерсията.
Още един път искрено ви благодаря, че ни поканихте. Вие наистина сте една от най-важните комисии. Ненапразно нашият пръв почетен председател Иван Вазов бе министър на просвещението. Така че наистина за нас сте най-важната комисия. Сега ще ви отегча с една моя песен.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Искам да кажа на нашите млади гости,че това е един от големите български бардове – поетът Слави Георгиев.
СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ – СЛАВИ: Ще ви изпея само една моя песен по мои стихове. Моите приятели много я харесват. Радвам се, че нещо се променя, тоест за добро.
В живота ще се случи да избираш
поне веднъж, поне веднъж,
да продължиш или да не се спираш
Поне веднъж, поне веднъж.
В живота ще се случи да обичаш
Поне веднъж, поне веднъж,
От любовта си да не се отричаш
Поне веднъж, поне веднъж.
В живота ще се случи да забравиш
Поне веднъж, поне веднъж,
Приятелите да те изоставят
Поне веднъж, поне веднъж.
В живота ще се случи да предаваш
Поне веднъж, поне веднъж,
Дано поне си заслужава
Поне веднъж, поне веднъж.
В живота ще се случи да заплачеш
Поне веднъж, поне веднъж,
Ще имаш и успехи, и удачи
Поне веднъж.
В живота ще се случи да те бият
Поне веднъж, поне веднъж,
От болка ще ти иде да завиеш
Поне веднъж, поне веднъж.
В живота ще се случи да живееш
Поне веднъж, поне веднъж,
И шанса си дано не пропилееш
Поне веднъж, поне веднъж,
В живота ще се случи да умреш
Поне веднъж, поне веднъж,
Дано без туй да бъде грешка
Поне веднъж, поне веднъж. (Ръкопляскания, възгласи „Браво”).
Много ви благодаря. Когато ме питат защо завършваш толкова печално, знаете всички, че ние в България имаме едно такова поверие – човек, за когото кажат, че си е отишъл от този свят, а се окаже, че е жив, го очаква дълъг и щастлив живот. Пожелавам го от все сърце на всички вас! (Ръкопляскания).
Аз тук ще си позволя нещо друго. С огромно уважение и респект ми се иска да кажа, че ако от някого съм се учил и съм бил фен, то това са всички тези автори тук – и Петър Андасаров, и Георги Драмбозов, и Михаил Белчев, да не говоря, че ми беше идол, и Георги Константинов. (Ръкопляскания). Да не се измъква, а да се приготви да чете.
ПЕТЪР АНДАСАРОВ: Искам да наруша малко сценария, извинете ме. Този талантлив, невероятно талантлив човек е най-младият член на Съюза на българските писатели до ден днешен, приет като най-младия. С първата му книга „Една усмивка ми е столица”.
СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ – СЛАВИ: Това беше много отдавна.
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ: И тъй като моите братя по перо и сестри по перо обичат много често да пишат стихове и да ги рецитират за любовта, аз искам да ви кажа едно стихотворение за омразата. Може би съм един от малкото поети, който е написал такова стихотворение. Защото по мое виждане омразата и любовта са роднини. Често пъти любовта се превръща по независими от нас причини в омраза, и то твърде лесно, а омразата много трудно се превръща в любов. И тук трябва да помагат поетите.
Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
Че хвърляш всички спомени зад борда,
Омразата създава независимост,
А любовта заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш ти,
От мойте думи, жестове и книги,
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
Аз чувам звън на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено,
Встрани от твоите прищевки странни
И пак от ляво е сърцето ми наместено,
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам със възкръсване,
Със музика от Моцарт, със безкрая,
Ако не беше твоето отсъствие,
Щях да повярвам, че съм в рая. (Ръкопляскания).
Благодаря на всички за вниманието, за доброто отношение. Даже усещам и трохи любов от ваша страна към нас. И нека да не е само „поне веднъж”, а да е поне дваж. И следващия път отново да се срещнем. Да сте живи и здрави!
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заместник-председателят на Комисията за образование и наука също поиска думата.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Аз искам също да ви благодаря за това, което направихте днес. И наред с благодарността към вас да благодаря и на Ваня Добрева, защото това беше голяма изненада за всички нас. Въпреки че сме в голям синхрон, никой не е очаквал този мехлем за душата, който го получихме тук през последния час.
Аз съм директор на училище, за тези, които не ме познават. То ми липсва от три месеца, откакто съм в парламента. Много от вас са идвали при мене в училище. Петър Анастасов е един от редовните хора, които идват, Слави също. Ние с децата това го правим, да не кажа, всяка седмица, но винаги има по нещо, което в крайна сметка дава тази духовна храна, която е необходима за всеки от нас, която получихме днес.
И се замислих какъв плюс е, че председателят на комисията е от тази сфера. Мислех си в един момент, като гледам моя учител по математика Кирчо Атанасов. Ако трябваше ние да решаваме въпроса, сигурно щяхме да извикаме тук Петър Кендеров и акад. Сендов и да решаваме задачи, но нямаше да се получи нищо, честно казано.
Днес в заседателната зала колегата, който е заместник-председател на Комисията по енергетика Явор Куюмджиев, в един момент ми каза: Ти си заместник-председател? Казвам: да. – Ами ти си, вика, като мене, един кактус, който от време на време го поливат и има за цел да боде. Тогава си спомних едно хубаво стихотворение на един гениален български поет, който казва, че все пак и кактусът е цвете.
Аз благодаря, че сте тук. Наистина мехлем за душата. Благодаря ви. (Ръкопляскания).
ВАНЯ ДОБРЕВА: Нека с ръкопляскания и ставане на крака да изпратим българските писатели и поети и да им пожелаем не само днес, а винаги да се срещаме. И поемаме ангажимента, мисля, че ще изразя общата нагласа, с вас да започне една много важна наша инициатива да работим за преодоляване на духовната криза. Защото наистина от икономическата ще излезем, но духовната ни чака. Това само ние, които сме в момента временно в политиката, няма да успеем сами да го направим. Така че разчитаме на вас. Благодарим ви още веднъж. (Ръкопляскания).

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА, № 302-01-10, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31.07.2013 Г.
Разбирам, че след тази поетична част трябва да се нагласим и на други дейности. Вие знаете, че в нашия правилник сме разписали подобни инициативи, за да покажем, че и у нас има нещо човешко.
Добре дошли на господин Роснев – заместник-изпълнителен директор на БАБХ, на Михаела Мавродинова – главен юрисконсулт.
Има думата господин Роснев да представи законопроекта.
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще представя много накратко новия законопроект за защита на растенията. След това, което преживяхме предните минути, много трудно може да влезем в ритъма на регламенти, директиви, членове и т.н., но няма начин.
Защо е необходим новият Закон за защита на растенията.
Първо, първото издание на закона е от 1997 г. Над 20 закони за изменение и допълнение са направени през този дълъг период от 15 години. През този период излязоха нови регламенти, нови директиви.
И не на последно място, създаде се Българската агенция по безопасност на храните, която де факто е наследникът на Растителната защита и поема дейността на Растителната защита в страната.
Правната рамка на закона от 1997 г. вече отеснява и дава възможност да се осъществява тази дейност на необходимото ниво.
Новият законопроект ще създаде възможност за решаване на тези проблеми, като въвежда спазването на общи принципи за интегрирано управление на вредители, въвежда изчерпателен ред за прилагане на фитосанитарни мерки, правила за упражняване на първоначален и последващ контрол при производството на растения, растителни продукти, контрол на употребата на продукти за растителна защита.
Проектът на закона всички сте го виждали. Той се състои от 6 глави. мисля, че не е необходимо да обръщам внимание на всяка една от тези глави.
Това, което е новото и най-вече свързано с дейността на комисията, са обученията, които ще се провеждат от страна на оторизирани организации и съответно, които ще бъдат необходими на всички, които произвеждат продукция, които продават продукти за растителна защита, като считаме, че по този начин ще се подобри значително контролът върху предлаганите и употребата на тези продукти за растителна защита.
Трябва да подчертаем, че това са продукти, които в определени дози са полезни за растенията и вършат много добра работа. но ако това нещо се превиши, това са чиста проба отрови. Така че според нас е задължително това нещо да бъде рационализирано. Поради тази причина въвеждаме нов, по-строг режим за хората, които ще предлагат тези продукти за растителна защита.
Благодаря ви за вниманието. Това е основното, което касае комисията.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Понеже тук е председателят на Селскостопанската академия доц. д-р Христо Бозуков. Искам да Ви кажа добър ден. За нас е чест и че проф. Светла Бъчварова е член на нашата комисия, но тя се извини, че няма да може да присъства. Така че искрено се надявам по въпросите за научните стратегии, следващите наши актове, съвместни действия, които ще предприемем във връзка със Закона за академичното развитие, както и Стратегията за висшето образование, с които документи очакваме да бъде запознати, да действаме съвместно.
Вчера всички се обединихме като народни представители и приехме Годишния доклад на Българската академия на науките, ще се радваме да можем да съдействаме и на Селскостопанската академия. Така че добре дошъл, доц. Бозуков. Струва ми се, че изразявам мнението на всички народни представители.
Уважаеми колеги, имате думата по представения ни законопроект за защита на растенията. Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми представители на двете министерства, уважаеми доц. Бозуков! С колегите от ГЕРБ ще подкрепим по принцип внесения законопроект. И няма как да постъпим по друг начин, защото това беше законопроект, който, както и вие добре знаете, беше разгледан на първо четене в Четиридесет и първото Народно събрание, след това беше много дълго обсъждан. Това, което виждаме, е, че вие сте отразили бележките, които бяха направени от Европейската комисия. Разбира се, някои други спорни моменти са останали може би недоизяснени и недообсъдени, но предполагам, че между първо и второ четене ще направим съответните корекции.
Тъй като сме Комисия по образованието и науката, ще си позволя да коментирам Раздел ІХ – „Обучение и сертифициране на лицата, които имат право да използват продукти за растителна защита от професионална категория на употреба”. Става въпрос за сертификатите. Посочили сте петгодишен срок за валидиране на валидност за тези сертификати. Считаме, че за тези лица, които имат специализирано образование по агрономия, е редно срокът на валидност да бъде по-дълъг, например 10 години Поради административни изисквания, които мисля, че не са наложителни, още повече говорим точно за обратното в момента – за търсенето на всякакви възможности и мерки за облекчаване и за намаляване на административната тежест, би било по-добре този сертификат да е безсрочен, като обаче да върви със съответните задължения за по-чести обучения, било то през година-през две, както се прецени съответно.
Така че това е бележката, която аз бих искала да направя като член на Комисията по образованието и науката. Още повече, знаете, че учебните програми на пет години едва ли търпят някакви кой знае какви промени. Наистина е безсмислено и би създало доста проблеми, които мисля, че в случая биха могли да бъдат избегнати. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Мнението на Селскостопанската академия по този законопроект?
ДОЦ. Д-Р ХРИСТО БОЗУКОВ: Уважаеми дами и господа! Аз успях да се запозная с текста на Раздел ІХ. Трябва да ви кажа ,че може би съм пристрастен, затова имам някои забележки. Не знам дали сега е моментът, но смятам да ги представя.
Аз по квалификация съм агроном по растителна защита и съм хабилитиран по растителна защита. Затова съм запознат с нещата. Мисля ,че някои неща подлежат на корекция.
Напълно съм съгласен с госпожа Дамянова за специализираните образования.
В чл. 155 например ми прави впечатление, че е дадено „областта на аграрните науки”. В областта на аграрните науки влиза и животновъдството. Не знам за хората с образование животновъдство дали се полага да се дава сертификат по право. Дори в агрономията трябва да има диференциация.
Знаете, че неслучайно факултетите в аграрната наука се разделят на градинарство, лозарство, растителна защита. И това не е случайно, разбира се. това да се дава на всички специалности сертификат, все едно на всички специалности от медицината да се дава право да оперират.
Затова смятам, че трябва да се ограничи и по право да се дава сертификат само на специалистите по растителна защита. А много от другите специалисти – по градинарство, лозарство и т.н., учат растителната защита, може да се каже, между другото.
Разбира се, това е най-престижният дял от агрономическата наука и всички се стремят в края на краищата да станат растителни защитници. Но според мене трябва да се въведе за тях поне текст, поне да полагат тест, преди да получат сертификат.
Освен това за лицата със средно професионално образование мисля, че трябва да се въведе задължителното обучение а не избор на тест. Защото запознавайки се с темите на обучението, вероятно и тестът ще бъде върху тях. Смятам, че ще е непосилно да положат такъв тест хора със средно образование.
И ако се приемат тези поправки, в чл. 57, ал. 1, т.1 да се включи и текстът, че заверено копие от дипломата за висше образование в областта на аграрните науки – мисля, че е редно да се промени изразът „аграрни науки”, - да се сложи и успешно положен тест.
Смятам, че едни такива поправки ще защитят престижа на специалността „Растителна защита”. Както знаете, във фармацията се изисква задължително магистър фармацевти да бъдат ръководители на аптеки. Ние искахме и настоявахме дори и собствениците и управителите на селскостопанските аптеки също да бъдат специалисти по растителна защита. Това е вкарано. Но и за лицата, които ползват сертификати, също трябва да има такава диференциация.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Други становища, мнения, съображения? – Няма. Моля за отговор, господин Роснев.
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: По отношение на този петгодишен период за сертификатите защо сме го избрали. По принцип в другите европейски страни варира между 3 и 5 години валидността на сертификата. За петгодишен период става въвеждането в употреба на между 50 и 100 нови продукта за растителна защита. Имайте предвид, че те са съвсем нови. През този период ние ги регистрирали. Именно затова сме сложили петгодишен период.
Не че не приемаме, изцяло приемаме мнението за 10 години. Може да стане безсрочно. Но считаме, че на пет години е необходимо едно опресняване на знанията, независимо от това, че те непрекъснато работят с продукти за растителна защита.
Имайте предвид, че и в другите комисии по същия начин се реагира на този период. Предполагам, че в най-лошия случай ще го направим на 10 години. Но при никакъв случай мисля, че не е необходимо да отпадне.
По отношение на предложението на колегата от Селскостопанската академия – да, „аграрни науки” ще го променим, ще запишем „агрономически науки”.
По отношение на лицата със средно професионално образование – те задължително ще минават на обучение и след това ще се издават тези сертификати. Копията от дипломите също ще ги вземем под внимание. Предполагам, че писмено ще ни дадете бележките, за да можем да ги вземем предвид.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви, господин Роснев. Това, което бих предложила като решение на комисията, тъй като ние не сме водеща комисия, е по принцип да подкрепим законопроекта със следното уточнение. Ние сме готови да подкрепим съображенията на Селскостопанската академия между първо и второ четене. Защото мисля, че те намират подкрепа във всички народни представители. така че ще очакваме Вашите предложения, доц. Бозуков. Също така очакваме от вносителите да конкретизират и да прецизират отделните текстове.
Други съображения? Противоположни мнения на моето становище? – Няма.
Който подкрепя така оформеното мнение да подкрепим по принцип предложения ни законопроект за защита на растенията, № 302-01-10, внесен от Министерския съвет на 31.07.2013 г.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви. Желая хубав ден.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2010 – 2012 Г., № 302-03-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16.08.2013 Г.
Добър ден на заместник-министъра на младежта и спорта Мая Тодорова. Имате думата, госпожо Тодорова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители! Ще представя пред вас съвсем кратичко резюме на Доклада за младежта 2010 – 2012.
Докладът за младежта се изготвя на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта, приет от Народното събрание на 5 април 2012 г.
Структурата на доклада е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта 2010 – 2020:
- насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора;
- подобряване на достъпа до информация и качествени услуги;
- насърчаване на здравословния начин на живот;
- превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение;
- развитие на младежкото доброволчество;
- повишаване на гражданската активност;
- развитие на младите хора в малките населени места и селските райони;
- развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
Информацията е представена на база изпълнението на 21 индикатори, даващи представа за конкретните резултати в гореспоменатите приоритетни сфери на действие, свързани с живота на младите хора в страната.
Представени са и обвързаните с тях задачи, предприети мерки и дейности от институциите на страната на централно и местно ниво.
Изложението на всеки един от индикаторите съдържа данни за актуалното състояние, анализ на състоянието и предприети мерки. Анализът на състоянието на младите хора е на базата на национално представителни социологически проучвания, осъществени в периода – 2010 – 2012 г., данни на Националния статистически институт, ЕВРОСТАТ, УНИЦЕФ, информация на отговорните държавни институции и общините в Република България и други специализирани национални и международни изследвания.
Данните по приоритет 1 – насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, показват нарастване на младежката безработица с 20,8 процента при икономическа активност 42,1 процента, като през 2012 г. увеличението на дела на безработните млади хора спрямо 2010 г. е с 3,2 процента.
В рамките на приоритет 2 – подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, се наблюдава тенденция към налагането на интернет като втори основен източник на информация след телевизията. Традиционните източници на информация, като библиотеките, се използват много слабо.
При наблюдаваните индикатори по приоритет 3 – насърчаване на здравословния начин на живот, е отчетен ръст в проценти на млади хора, практикуващи спорт всяка седмица, но остава висок процентът на тези, които не са спортували изобщо за повече от 6 месеца.
По приоритет 4 – превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, в рамките на подкрепата за деинституционализация се наблюдава увеличение на жилищата от резидентен тип.
Приоритет 5 – младежко доброволчество. Близо три четвърти от младежите са убедени, че работодателите в България не биха оценили и признали неформалното образование и обучение, получено при работата като доброволец. И това, от своя страна, всъщност се отразява негативно върху желанието за включване в доброволчески акции и полагане на труд като доброволец.
Участието на младите хора в неправителствени организации, наблюдавано по приоритет 6 – повишаване на гражданска активност, остава сравнително ниско, около 4 процента. Активността на младите хора на избори остава висока – 82 процента, но с това всъщност се изчерпва тяхната политическа активност.
Негативните демографски процеси през периода 2010 – 2012 г. оказват най-силно влияние при младите хора, живеещи в малките населени места и селските райони - приоритет 7. Техният брой намалява със значително по-високи темпове от този на градовете. Наблюдава се изостаналост спрямо условията на градската среда и ниско качество на живот.
По приоритет 8 – развитие на междукултурния и международния диалог. Налице е разлика в съотношението между студентските мобилности с цел обучение и тези с цел практика. Част от причините за това са по-малките обеми мобилност с цел практика и произтичат от липсата на интерес от страна на търговските предприятия и научни центрове в европейските страни да сключват споразумение с университетите.
И данните по последния приоритет 9 – повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността, показват известно покачване на броя на непълнолетните деца, извършители на престъпления. Налице е тенденция за намаляване на младите хора, загинали в пътно-транспортни произшествия като пътници и пешеходци. Обезпокоителен обаче е фактът за постоянното увеличение на загиналите млади хора, които са били водачи на МПС.
Това е съвсем накратко съдържанието на доклада.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Имате думата за становища, бележки, въпроси. Народният представител Ирена Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми гости и колеги! Моите съображения, спрямо които вземам думата, са по отношение на това ,че през изминалите няколко години, работейки в областта на младежките политики, разбира се, в и заедно със средата на изключително тежки условия по отношение на демографски проблеми, по отношение и на финансова криза, по отношение и на натрупани с годините, бих казала, със столетия взаимоотношения на недостатъчна чувствителност, не толкова, колкото на недостатъчно много мерки по отношение на младежкото включване, младежката работа, младежката инициативност и участието на младите хора, трябваше да бъдат изработени дори и първоначални стратегически документи, които да очертават политиката в тази посока.
Когато обсъждаме доклада, аз моля всички да имат предвид, че към момента на предишните четири години нямахме Закон за младежта, нямахме стратегия за развитие на младежта, нямахме план за изпълнение. Може да се каже, че имахме много добри практики, но недостатъчно добре очертани и разписани като пътна карта, спрямо която и на фона на останалия Европейски съюз, и на фона на нашите нужди и потребности да разработваме политиката за младежта.
Така че това, което трябваше да направим най-напред, е да подредим нормативни условия, които не беше имало до този момент, и заедно с това да отчитаме спрямо екшън плана какво е свършено.
Разбира се, най-деликатните въпроси, тези, които събуждаха най-много чувствителност, бяха по отношение на младежката безработица, по отношение на младежкото включване, по отношение на включване на уязвимите групи, по отношение на отпадането на учениците. Това е, което е заложено и в доклада в момента. Да не се спирам подробно на демографския проблем, който е драстичен.
Трябва да кажем обаче, че събитията, които са при нас, не са извън рамката на проблемите, които са в целия Европейски съюз. Ние винаги съобразяваме действията си и спрямо останалите страни ,защото те са някакво огледало и някакво мерило.
Когато беше приет първият в историята на България Закон за младежта, през него се регламентираха отговорностите и координацията между държавните, областните и общинските структури, както и между държавата и представителството на младите хора, които формират и изпълняват политиката за младежта. Беше приета и Национална програма за младежта 2011 – 2015 г., чрез която се финансираха проекти за предоставяне на услуги и повишаване на информираността за активност на младите хора, с цел подпомагане и на личностното развитие, и на социалното включване.
Сега усилията са насочени към гарантиране участието на младите хора на национално и на местно ниво в процеса на формиране на политиките, насърчаване на взаимното разбирателство, междукултурната толерантност, изграждането на гражданско съзнание, както и на интеркултурно съзнание.
Това, което беше възприето като мерки за увеличаване на заетостта, беше националната инициатива „Работа за младите хора” в България. Чрез нея се създадоха допълнителни канали за комуникация между Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика, като основният координатор по инициативата беше Агенцията по заетостта.
Това, което имахме като резултат през 2012 г., беше осигурена заетост за близо 12 500 млади безработни лица, благодарение на което 31,5 процента през първото тримесечие на 2012 г. равнището на младежката безработица намаля до 28,5 процента през четвъртото тримесечие.
Това, за което не обичам да говоря, когато става въпрос за заетост на хора, е когато измерваме в проценти. Но трябва да си дадем сметка, че проблемът с безработицата е огромен, а проблемът с младежката безработица не търпи отлагане и не търпи отлагане за разрешаването му.
Аз няма да мога да изброя всичките си съображения. Това, което искам да кажа в заключение, е, че приемането на докладите за свършената работа от министерства, от комисии, от институции, които са работили в рамките на предишните четири години, трябва да бъдат подкрепени, защото те са работили в условията на една и съща икономическа криза, в условията на една и съща политика, дори бих казала, рестриктивна, по отношение на финансирането, с цел финансова стабилност. И така, както подкрепихме Доклада на БАН, който показваше, въпреки всички трудности, своя напредък и своите добри показатели, така трябва да подкрепим и Доклада за младежта. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Други становища? Въпроси? – Няма.
И аз бих искала да кажа няколко неща. По принцип, има лека разлика между Доклада за БАН и Доклада за младежта. За мене е странно, че на 16 август 2013 г. е внесен от Министерския съвет за тригодишен период 2010 – 2012 г. Така че явно е, че нещо не е свършено като трябва. Ясно е, че става въпрос за образователна система в частта, в която ние ще разглеждаме доклада.
Аз лично ще подкрепя Доклада за младежта със следната уговорка. Искрено се надявам догодина вече наистина да имаме конкретни показатели. Не приемам констатации за сложни икономически и финансови обстоятелства. Но, както се казва, миналото – минало, да не ровим в него, да гледаме в бъдещето.
Така че при други обстоятелства бих се въздържала, но сега смятам, че трябва да вървим напред и да садим дървета. В този смисъл ще подкрепя Доклада за младежта. Но пак казвам, за мене е учудващо. Обяснете ми, госпожо заместник-министър, каква е причината, която и Вие сте констатирали, за това ,че няма доклад за отделните години?
И една препоръка – следващият доклад, който ние бихме искали да разгледаме и който наистина много по-строго ще гледаме, трябва да съдържа аналитична част. Тук няма анализ. Оттук нататък ми се струва, че трябва да променим своя подход към подобен тип доклади. Те не са пълна статистика, а трябва да ни дават някакви перспективи. Недобри или добри, но трябва да има някакъв аналитичен модел. Мисля, че това трябва да бъде оттук нататък едно изискване за следващи периоди. Благодаря. Заповядайте, госпожо Тодорова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря. Аз първо, ще си позволя да взема отношение по повод нормативните документи. В интерес на истината има една Стратегия за младежта 2010 – 2020, която е приета от Министерския съвет. Тя не е минала през Народното събрание. Това, което ние правим в момента, е да готвим една актуализирана Стратегия за младежта, която ще е за 2013 – 2020. В момента към Министерството на младежта и спорта има сформирана работна група, която работи по този проект за актуализиране на стратегията.
Относно закона. Аз преди малко казах, че всъщност законът е приет от Народното събрание на 5 април 2012 г. За съжаление обаче той е доста схематичен. И това, което ние правим в момента в Министерството на младежта и спорта, е в посока на това да актуализираме Закона за младежта.
Имаше обществено обсъждане в цялата страна, в което взеха участие много представители на младежки организации. и аз се надявам до края на октомври да успеем да допълним Закона за младежта.
По отношение на периода на доклада. Вече в Закона за младежта ясно е казано, че Народното събрание приема ежегодно доклад за състоянието на младежта в страната. Истината е, че за 2012 г. няма такъв приет доклад, той просто не е внесен. И доколкото аз знам, той не е представен от отговорната институция Министерството на образованието, младежта и науката тогава. Мисълта ми е, че периодът на доклада е такъв, защото през 2012 г. не е приет доклад, за съжаление, въпреки задължението на закона да бъде приеман ежегодно. Не мога да отговоря защо не е представен и не е приет такъв доклад от Народното събрание, но това е факт.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Казах, че не бих искала да се влиза в личен режим на обяснение. Това беше моя констатация, че наистина според мене не е логично да имаме забавяне по линия на доклади, които да обхващат три годишен период, а да бъдат вкарвани всяка година, за да бъдат представяни на вниманието на Народното събрание не толкова за наши политически изяви, говоря за тези, които сме на различни политически позиции, колкото да имаме реална информация за това какво се случва в обществото и да знаем оттук нататък кои са онези стъпки, които трябва да направим, за да подобрим състоянието на отделните въпроси. Но се радвам, че Вие поемате ангажимента, за което наистина Ви благодаря. Затова ще подкрепя доклада. Но бихме препоръчали догодина да имаме една аналитична част.
И ако приемете една препоръка, евентуално да помислите да може до края на годината въз основа на тези факти, независимо че няма нормативен документ, да получим по възможност едно ваше виждане кои са най-основните проблеми. Ние каним отделни ръководства на министерства, на агенции, които имат отношение към нашата дейност. В момента използвам случая, че Вие сте тук, да Ви поканим с проф. Георгиева на едно следващо заседание да ни посочите кои са вашите приоритети и какви са стратегическите ви планове въз основа на състоянието, което заварвате в сектора, за който вие отговаряте, и какво бихте предприели оттук нататък. Мисля ,че госпожа Соколова ще се съгласи с мене, защото това имаше предвид.
Други въпроси, становища, мнения? – Няма. Пристъпваме към гласуване.
Който е за приемане на Доклада за младежта за 2010 – 2012 г., № 302-03-8, внесен от Министерския съвет на 16.08.2013 г,. моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.

Благодаря, госпожо заместник-министър. Желая ви приятен ден.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Колеги, аз имам само едно съобщение. На 26 септември, следващия четвъртък от 15 часа в зала „Изток” ще проведем съвместно заседание с Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта във връзка с проблемите на университетския спорт. Това заседание е по искане на всички, които имат отношение към проблемите на университетския спорт. По тяхна молба провеждаме това заседание. Както знаете, имаше заседание в Камчия, което се проведе в рамките на два-три дни. И ние с господин Монов поехме ангажимент от името на двете комисии поставените въпроси да бъдат внимателно разгледани от всички нас.
Така че да ви съобщя това наше предложение, за да можем наистина, ако вие имате предложения по този въпрос, ако имате възможност да вземете такива предложения от отделните университетски общности, засягащи проблематиката на спорта, да разгледаме исканията и действително да намерим най-конструктивните решения в тази посока. Ще помоля и представителите на министерството също да ни предоставят свое виждане по тези проблеми.
Стартираме една дискусия. Ние се договорихме и с Националното представителство на студентските съюзи, и в „Академика” да ни предоставят вижданията си.
Също така коментирахме с предишния министър Свилен Нейков да ни бъдат предоставени определени конкретни решения. Така че наистина се надявам да се получи една много добра дискусия за спортна в неговия университетски формат като комбинираната форма.
Има ли някакви други теми за обсъждане? Някой желае ли да вземе думата? – Няма.
Много благодаря още веднъж на всички ви за търпението да участваме днес в една не особено характерна за нас ситуация и форма на работа. Надявам се, че поетичният заряд всички ви е вдъхновил. И ми се струва, че поне веднъж месечно или поне веднъж на два месеца, за да не прекаляваме много, бихме могли по важни въпроси да се виждаме с хора – представители на духа, за да коментираме и самите те да видят, че парламентът не е пространство, което е безкрайно затворено и се състои само от лоши хора. Надявам се, че младите хора също оценяват това.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,55 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:
(Ваня Добрева)