---

П Р О Т О К О Л

На 3 октомври 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуални въпроси, свързани с образованието на бежанците в България.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: доц. Цветлин Йовчев – министър на вътрешните работи, Иван Кръстев – заместник-министър на образованието и науката, Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката, Георги Хаджийски – парламентарен секретар на Министерството на образованието и науката, Тодор Пройчев – парламентарен секретар на Министерството на вътрешните работи.
Заседанието беше открито в 16,01 часа и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.


ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Добър ден на господин вицепремиера и министър на вътрешните работи доц. Цветлин Йовчев, добър ден и на заместник-министъра на образованието и науката господин Иван Кръстев, добър ден, уважаеми колеги!
Предлагам на вашето внимание следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуални въпроси, свързани с образованието на бежанците в България.
2. Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Против? Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Уважаеми колеги, искам да отбележа, че включването на първата точка от дневния ред е по настояване на всички народни представители. Благодаря на министър Йовчев, който успя да откликне на молбата на народните представители, и е тук, за да ни даде необходимата информация за бежанската вълна в България. А по конкретните въпроси за образованието на бежанците изложение ще направи заместник-министър Иван Кръстев.
Заповядайте, уважаеми господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители, накратко ще се опитам да ви запозная със ситуацията в момента в България (тя е кризисна), и да направя едно леко въведение към втората тема, по която моят колега Кръстев ще продължи.
От няколко месеца, особено през последните 90 дни, страната е подложена – няма да сбъркам, ако кажа така – на безпрецедентен емиграционен натиск. Не сме се сблъсквали с такава ситуация до сега.
От началото на годината до края на месец септември т.г. нелегалните имигранти, които са заловени на границата, са 5815. Това е седем пъти повече, отколкото миналата година за същия период. Само за месец септември те са 2377. Повечето от тези хора търсят закрила на наша територия и повечето от тях получават статут на бежанци.
Съвсем накратко: да, това наистина поражда рискове и заплахи, включително за нашата национална сигурност:
Първият риск е свързан с възникването на хуманитарна криза.
На второ място, е рискът от проникване на наша територия на лица, които са свързани с терористични групи или изповядват радикални екстремистки идеи.
На трето място са здравни рискове.
На четвърто място са социални рискове, в това число възникване на напрежение в регионите, в които са настанени имигрантите – възможни са конфликти с местното население, конфликти между тях, както и промяна в криминогенната обстановка.
Знаете, че беше проведен Съвет по сигурността към Министерския съвет, на който бяха взети решения – 11 мерки. Беше създаден национален щаб, който да управлява рисковете в тази криза, както и тактически оперативен щаб в град Елхово и в град Хасково.
Бяха предприети редица мерки, за да овладеем ситуацията, тъй като към момента в определени дни имаме до 200 души, които преминават през нашата граница.
Създадени са необходимите условия и от понеделник ще започне да функционира временен разпределителен център в град Елхово, който ще помага за по-доброто управление на процесите и за минимизиране на рисковете. Към момента (макар че имаме определени затруднения) е осигурено всичко, което е необходимо - медикаменти, храна, вода, оборудване и материали за настаняването на тези хора. Разкрити са над 1300 допълнителни места. Работим по разкриването на още 1500.
Проблемът в момента има няколко аспекта.
Единият аспект е, че нямаме административен и организационен капацитет да обработим толкова много хора, които влизат нелегално на наша територия, да преминем в срок всички етапи на процедурата за проучването, свързано със статута на бежанците.
Така че, първото предизвикателство беше свързано със своевременно разширяване на капацитета на местата за настаняване.
На второ място, трябваше да променим процедурите и да увеличим административния капацитет, така че поне да изравним и по възможност да променим съотношението на влизащите спрямо излизащите бежанци. Надявам се, че до месец ще успеем да изградим такъв капацитет. Искам да заявя, че това няма да бъде за сметка на качеството на провежданите процедури.
Възниква и втори проблем, който е много важен:
От момента, в който тези лица получат статут на бежанци, този статут им дава същите права, както и на постоянно пребиваващите чужденци на наша територия, което означава, че те могат да се ползват включително от социалната и здравноосигурителната ни система.
Дори да успеем да управляваме този процес и финансово, дори да намерим като помощ необходимите средства от Европейския съюз, да успеем да получим помощ и за транспортиране на част от бежанците на територията на трети страни, на наша територия остава една значима част от бежанци, с които ще имаме сериозни предизвикателства по отношение на интеграцията. Имаме проблеми с това, че те не знаят български или западен език, трудности създава и различната култура. Немалко от тях не са подготвени за нашия трудов пазар. Има редица други проблеми, с които ще се сблъскаме и един от най-сериозните е проблемът за образованието.
Този въпрос също трябва да се разгледа в два аспекта.
Първо, децата в семействата, които идват на територията на нашата страна като бежанци, трябва по един или друг начин да бъдат включени незабавно в образователен процес - това е необходимо за тях от хуманна гледна точка.
Второ, ангажирането в образователни дейности подпомага с пъти процеса на тяхната адаптация, на преодоляването на стреса, на превенцията на недобър път за тяхното развитие.
На трето място, трябва да разгледаме образованието от гледна точка на тези, които, да кажем след един месец, са получили статут на бежанци, но по един или по друг начин трябва да получат възможност за образование на децата си, за да могат да имат някаква успешна интеграция в България или в друго общество.
Това, което направихме до момента в рамките на темата, която дискутираме:
Имахме редица срещи с представителите на Върховния комисариат на бежанците, с регионалния представител тук, с представителя за Европейския съюз. Бяха обсъдени и тези аспекти на необходимостта от образование.
Имаме няколко препоръки в тази насока, отправени от тях на база на международния опит, който те имат.
Първо, децата трябва да бъдат обучавани по националната система на образование; да не се опитваме да пресъздадем система, към която децата са адаптирани към момента.
Второ, да не се опитваме да организираме преподаватели, които говорят техния език, а да се опитаме много бързо да минат през курс за обучение по български език и оттам нататък пълноценно да получават образование, включително и в учебни заведения, които са в България.
Считам, че това наистина са добри препоръки, и че те могат до голяма степен да насочат и дискусията, която оттук нататък ще проведем, може би и насоките на бъдещата ни работа.
Благодаря ви за вниманието.
Готов съм да отговоря на всички въпроси.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодарим Ви, уважаеми господин вицепремиер. Информацията, която ни давате, наистина е достатъчно обемна, подплатена с необходимите числа и статистика.
Уважаеми колеги, аз предлагам да дадем думата и на заместник-министър Иван Кръстев, за да ни информира за това, което е направено в Министерството на образованието и науката и да обобщи проблемите по образованието.
Доколкото разбирам, големият проблем, с който се сблъскваме, е свързан с липсата на необходимия капацитет (който е трябвало да бъде изграден през последните години), с подготовката на системата, за да поеме такъв бежански поток. През последните години ние имахме подобни проблеми - имам предвид събитията в Египет, събитията в Либия - и би следвало България да е изградила до някаква степен този административен капацитет. Аз съм притеснена от факта , че това нещо не е било направено досега. Но Вашият личен ангажимент и мерките, които взехте, особено тези дни, създават предпоставки за решаване на проблемите. Да се надяваме, че макар и тежки, въпросите ще намират своето решение.
Имате думата, господин Кръстев, ако, разбира се, колегите нямат нищо против? (Колегите са съгласни). Заповядайте, заместник-министър Кръстев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема проф. Добрева, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители,
Несъмнено проблемът, с който се сблъсква българската държава като цяло, е изключително сериозен. И аз бих искал да използвам възможността да отправя нашата благодарност към структурите на Министерството на вътрешните работи и лично към заместник министър-председателя за това, че въпреки натиска върху правоохранителните органи и въпреки проблемите, свързани с интеграцията, особено на децата, които пристигат в България като част от тази бежанска вълна, проблемите на образованието не са оставени на последно място.
Уважаеми дами и господа, ще си позволя да представя на вашето внимание малко статистически данни:
Към момента от лицата със статут на бежанци, пристигнали в страната, 138 деца са заявили желание да изучават български език в интеграционните центрове като първа стъпка към включване в системата на общото образование, от които – забележете – 40 деца са непридружени. Този резултат е благодарение и на екипите, които работят в интеграционните центрове и ги насочват към подобна възможност.
Двадесет и пет деца са записани в 66-о училище в София, което е близо до центъра, приема такива деца и има подготвени преподаватели. Подготвените хора не са много и ги използваме по възможно най-добрия начин. Едно дете е записано в иракското училище, три непридружени деца са записани във вечерно училище „Пеньо Пенев” – 5-о СОУ в град София.
Първата стъпка от образованието на децата, обучението по български език, е ангажимент на Държавната агенция по бежанците. Проблемът, с който се сблъсква Държавната агенция по бежанците, доколкото сме запознати в Министерството на образованието и науката, е ангажирането на преподаватели. Проблемът е в два аспекта. От една страна, има проблем с ангажиране на лица, които едновременно да владеят български и арабски език и да имат педагогическа правоспособност. Това към момента е почти неизпълнимо. Решение би била реализацията на предвидената в програмата на правителството и на Министерството на образованието и науката стъпка за въвеждане на длъжността „стажант учител” и съответно, ангажирането на лица от съответните филологии като подкрепа в този процес.
Другият проблем, доколкото ние сме информирани, е проблемът с ангажирането на преподавателите, тъй като средства за това не са предвидени в бюджета на Държавната агенция за бежанците. Нашата информация сочи, че за София са необходими спешно минимум четирима преподаватели по български език, които могат да бъдат и лица с начална педагогика, които преподават в общообразователни училища в град София, за които обаче в момента средства за заплащане на труда не са предвидени - просто не са били заложени в бюджета на Държавната агенция за бежанците за тази година.
От страна на Министерството на образованието и науката бяха предоставени за ползване от Държавната агенция за бежанците две сгради. Едната е сградата на бившия социален педагогически интернат в кв. „Враждебна”, а другата е част от помощното училище в град Елхово, като за сметка на Министерството на образованието и науката се поемат и разходите за 24-часова охрана на частта от сградата, която е предоставена за ползване. Там се настаняват предимно деца, понякога и техните майки, след като бъдат обработени от службите при тяхното идентифициране на територията на Република България. Извинявайте, ако допускам терминологична неточност.
Бих искал да декларирам общо взето пълната готовност от наша страна: наличието на съответните учебни програми и помагала, подкрепа, намиране на преподаватели, осигуряване на материалната възможност за заплащане на труда им, помещения. Тоест, имаме готовност, въпреки че ситуацията е кризисна и екстрена, и въпреки че това не е било предвидено като риск, ние да отреагираме по най-бързия възможен начин.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кръстев.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към представителите на изпълнителната власт.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви госпожо председател. Аз ще се обърна към Вас, господин заместник-министър. Всички, разбира се, си даваме сметка в каква ситуация се намираме. Не познавам работата на Министерството на вътрешните работи, но по отношение на кадри, Вие, в Министерството на образованието и науката, трябва да бъдете спокойни. Ние имаме много сериозни традиции в образованието, особено колегите, които работиха в чужбина, в българските училища зад граница. Това са специалисти, които наистина могат да се справят със ситуацията. Бихте могли да ги издирите. Смятам, че те ще свършат една чудесна работа. Много от тях са пенсионери в момента.
Това е само една препоръка от моя страна.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, колега Тилева.
АКСЕНИЯ ТИЛЕВА: Искам да попитам във връзка с тези цифри, които сега ни съобщихте – 5815 човека, които са пристигнали в България от началото на годината. Имате ли информация колко от тях са деца на възраст от 0 до 3 години, от 3 до 7 и от 7 до 16. Визирам тези възрасти, защото горе-долу това са възрастите, разделени в нашата образователна система - за да се знае евентуално какъв педагогически капацитет ще бъде необходим, за да се работи с тези деца.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОРЧЕВ: Благодаря Ви за въпроса. Това са имигранти, които са задържани на границата. Към момента имаме 5529 бежанци на наша територия. Има статистика, от която Вие се интересувате, но в момента не съм подготвен да ви я предоставя. Поемам ангажимента да я предоставим на комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КРЪСТЕВ: Ще си позволя да допълня казаното от заместник министър-председателя. Към момента децата, които са получили статут на бежанци и имат право на образование в интеграционните центрове, са 138 по текущи данни. Имайте предвид, че както каза и министър Йовчев, през последните няколко седмици, доколкото аз съм запознат с информацията, тези хора все още са в центровете за временно настаняване. Те трябва да получат статут, след което децата веднага се поемат от нас.
Ще използвам случая да отговоря на бележката на госпожа Коцева, с която няма как да бъда съгласен. Истинският проблем, госпожо Коцева, е в това, мисля, че обстановката е можело да се предвиди като ескалация още през миналата година - конфликтът не е от месец или два. Но от страна на Държавната агенция за бежанците дейности, които да обезпечават процеса, не са били предприети. Не са предприети и стъпки за бюджетиране.
В момента не е проблем да намерим педагози, които да се включат. Педагозите, които се наемат в интеграционните центрове, се наемат на база граждански договори. Заплащането на един педагог е около 600 лв. на месец, тоест не е фрапантна сумата. Но виждате ,че даже това не е било предвидено. В момента служителите на министър Йовчев се опитват да спасят положението в ход, когато имаме и много други възникващи потребности и разходи, свързани с това настаняване. Проблемът в момента е чисто материален.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Доц. Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, Вие нарекохте ситуацията хуманитарна криза. Това действително е така. Тази хуманитарна криза има различни елементи. Образованието е един от елементите на тази хуманитарна криза. Даже ако трябва да ги ранжираме, образованието не е на първо място, честно да си кажем. Първо те трябва да имат храна, дрехи, покрив и пр. и чак след това идват образованието и други неща.
Въпросът ми е следният. В България винаги е имало бежанци. Разликата между днес и състоянието преди година е в броя на бежанците. След като в България винаги е имало бежанци, Вие заварихте ли система, която да решава всички тези проблеми на хуманитарната криза, включително и проблема с образованието?
Съвсем нормално е да се очаква, че има система, която години наред да решава тези проблеми. Сега допълнителните проблеми възникват от обстоятелството, че чужденците са повече. Заварили ли сте такава система, създадена преди Вие да станете министър? Благодаря.
Заповядайте, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Благодаря Ви, доц. Имамов. Вие поставихте един въпрос, който наистина е много важен и това наистина беше в основата на решението да предприемем включително и кадрови промени в Държавната агенция по бежанците.
За система към момента трудно може да се говори. Не искам да кажа,че не е имало съответната организация, че не са правени усилия да бъдат решавани тези проблеми. Но няма система. И когато няма система, когато всички задължения на Агенцията не са много внимателно обмислени, не са организирани работните процеси, за да бъде изпълнено всяко едно от тези задължения по съответния начин, не е направена нормативната база, не е организирано взаимодействието с останалите институции, не се осигурява наблюдение на процесите в средата на сигурност и не се осъществява ефективен контрол с подобен ресурс, то тогава не можем да очакваме да имаме добър резултат.
Надявам се сега, че с промените, които направихме, и със свръхусилия, които трябва да вложим към момента, ще положим началото на изграждане на такава система и вярвам, че ще успеем. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Има думата госпожа Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Безспорно е прав господин Йовчев за това има или няма подобна система. Истината е, че колкото и да е имало бежанци, каквито и мерки да са били предприемани, очевидно опитът, практиката до този момент не е родила отговори на всички въпроси, които ние днес трябва да си зададем. И аз си признавам, че не леко. Тъй като това, което каза заместник-министър Кръстев, предполага ангажиране, база, работа с тези деца на територията на столицата. И няма спор, че в София можем да намерим учители, база, включително и традиции в част от училищата, за които тук говорите. 138 деца е сегашната цифра; права е колегата Тилева – трябва да е ясно как стоят възрастово и какви евентуални потребности биха заявили в един период, в който ние трябва да осигуряваме, освен училища и учители, и грижи. Защото това ще се наложи.
Това означава ли, че ние ще се съсредоточим само на територията на София? Да, интеграционният център е факт, само че вълната – също. Базите, които търсите, няма да бъдат съсредоточени само в София. В другите селища ще има вероятно повече база, но по-малко възможности за намиране на хора, които да могат да работят с тези деца и очевидно - никакви традиции, освен чисто човешко отношение.
В този смисъл разговорът, започнат сега, всъщност трябва да получи тепърва някаква завършена форма. Тъй като тези проблеми, гледани в комисията, се изправят пред нас за първи път и до този момент подобна нужда не е имало. Мисля си, че ще се появят и други претенции, които ще бъдат свързани с това, тези деца да получат възможност за социализация в една друга среда. С тях ще трябва да работят педагози със специален тип квалификация.
Така че, поставяйки част от проблемите в момента (аз разбирам заместник-министър Кръстев, тъй като в момента спасяваме ситуация, но не поставяме на разглеждане цялостното решение) трябва да си дадем сметка, че стъпките, мерките, тепърва предстоят и ще ни се наложи този разговор да го водим отново. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Слушайки изказванията и въпросите, бих искала да попитам следното: в началото на 2011 г., доколкото се запознах с проблематиката, е приета Национална програма за интеграция на бежанците в Република България. Има специален раздел, който се занимава с проблемите на образованието.
Тъй като ние в момента наистина сме пред една доста тежка ситуация, бих искала да попитам и Вас, господин Йовчев, и Вас, господин Кръстев, необходими ли са спешни законодателни промени, които трябва да предприемем като комисия, за да облекчим решаването на въпросите? Бих предложила, вече в хода на разговора, ние да изискаме от Министерството на образованието и науката доклад за изпълнението на националната програма през миналата година; може би и самостоятелна информация – това вече вие ще прецените и ние ще решим съвместно – за изпълнението на тази национална програма, така, както тя е приета в началото на 2011 г. и най-вече за раздел V – мерките, които са приети за интеграция на бежанците.
Бих искала да попитам: обърнахте ли се към висшите училища, тъй като сега много е актуален въпросът за реализация на студентите? Доколко имаме възможност да обхванем студенти, които в момента завършват арабска филология, да подпомогнат тази интеграция? Обърнахте ли се към ИЧС – център, който е специализиран в обучението на чуждестранни граждани на български език? Защото това също е много голям проблем.
Ето, такъв тип въпроси Ви предлагам, господин Кръстев, да обмислите.
Молбата ми към вицепремиера е по възможност наистина да подготвим една такава информация за изпълнението на тази национална програма. Защото, доколкото разбирам, ние си приемаме национални програми, но те нерядко остават само къс хартия с добри пожелания. След което ни се случва нещо неочаквано и започваме да действаме. Това по-скоро го казвам като коментар и в дух на самокритичност към всички нас.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Права сте. Съгласявам се с констатациите, които направихте, че към момента ние в много по-голяма степен реагираме на случващото се около нас, отколкото да сме в състояние, в което можем да наложим контрол и управляемост на процесите. Надявам се да успеем да постигнем скоро едно такова състояние. Мисля, че може би по въпросите трябва да вземе отношение господин Кръстев. Той е по-подготвен от мене по тази тема.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КРЪСТЕВ: Нямам в никакъв случай такова самочувствие, уважаеми господин заместник-министър председател.
По отношение на включването на деца извън София: Уважаеми дами и господа, тъй като проф. Добрева повдигна и темата за евентуални промени в законодателството, може би наистина е назряло времето и за един такъв дебат.
По отношение обаче на дейностите, които се реализират, бих посочил като добра практика центъра, който е в с. Баня, Сливенска област. Там също има настанени деца. Съответно - със съгласието и на органите на МВР, и на общината - вместо да пътува преподавател от Нова Загора напр., е осигурено обучение на децата в общото училище, което съществува в самото село. В София в момента това няма как да стане, госпожо Добрева, поради правила и процедури, които трябва да се спазват. И за да стигнат децата до общото образование, аз мисля, че е целесъобразно да включим тези деца в общия поток в нашите училища. Преди да се случи това обаче, трябва да се мине през необходимата стъпка.
И тук идва проблемът, който вече споменахме, и с осигуряването на преподаватели, и с минимум още едно помещение. И преподаватели да се намерят, няма как да разширим интеграционния център, който и в момента вече е под напрежение. Пак идва въпросът за това, доколко сме били подготвени за тази ситуация.
Що се касае до Националната програма за интеграция, там има няколко стъпки, които касаят и Министерството на образованието и науката, по които обаче водеща е Държавната агенция за бежанците, включително и висшите училища, и ИЧС, който споменахте, проф. Добрева.
Една от тези стъпки е именно подготовката на преподаватели, които да работят както с деца, така и с възрастни, с оглед на тяхната последваща интеграция в българското общество. Не намерихме по чисто формален ред доказателство да е търсен от страна на Държавната агенция за бежанците контакт с Министерството на образованието за изпълнение на този ангажимент. Тоест, поне в Министерството на образованието и науката нямаме следа по някакъв начин нещо да е правено преди нашия мандат в изпълнение на тази стратегия.
Ако е необходимо в процеса да бъдат ангажирани специалисти с арабски език, предполагам, че наистина един от вариантите е да се търси промяна в закона, за да се регламентира по някакъв начин включването на студенти, все още незавършили, в подобни дейности.
Другият вариант е целево да се субсидира определено обучение в Института за чуждестранни студенти. Но това трябва да е според необходимостта. От гледна точка на Министерството на образованието и науката сега такава необходимост няма. Ако за някоя от другите министерства, ведомства и служби, които работят по въпроса, това е необходимо, ние сме готови да съдействаме.
Що се касае до въпроса за промени в законодателството, аз имам тук следния пример. В момента има издадена една наредба за образованието и първоначалното обучение на децата със статут на бежанци на територията на Република България. Тя не е променена след 2007 г., въпреки че членът, на чието основание е приета, през 2007 г е бил променен. Тоест, в момента ние работим основно на добра воля, без това да е изрично регламентирано. Едва ли това е най-големият проблем, но със сигурност бихме могли да помислим за по-ясно регламентиране в Закона за убежището и бежанците на ангажиментите, свързани с образованието на децата. и аз се обръщам към уважаемите народни представители, които биха имали желанието, да ни съдействат в тази посока. Не става въпрос за коренна промяна, а по-скоро за прецизиране на текстовете, които да дадат възможност за по-гъвкаво сътрудничество между ДАБ и Министерството на образованието и науката, каквото е било разписано в съществувалия до 2007 г. текст. Мисля, че това е нещо, което би могло да бъде направено.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря.
Госпожо Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, госпожо Добрева. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Взимам думата в качеството си на народен представител от един регион, който преживя драматично събитие, което не беше инцидент, непознат досега, но за сметка на това беше с размерите и мащаба наистина на сериозно бедствие преди година и малко повече. Това беше земетресението в Перник. И много добре знам какво означава да имаме разписани стратегии и планове, да имаме действаща нормативна уредба, заедно с това - да имаме институции, които работят, и когато дойде бедствие, голямо по размер, да е трудно да се реагира. В момента имаме точно подобен случай.
По отношение на програмата за интеграция на бежанците, тя е от 2008 г. На практика всеки път се актуализира с леки обновления, но тя е една и съща по своята същност – за условия, когато диаспорите са твърди, когато няма бежанска вълна. В момента, обаче, имаме особено висока и наистина критична ситуация.
Моят въпрос тук е по отношение на това, какво ви казват вашите контакти с диаспората и какво ви дават като възможност.
От това, което аз имам като познание и като контакти, диаспората се различава по профила, нагласите и проблемите. Тоест, старите бежанци, старата сирийска общност, която е в България, има различни проблеми, нагласи и възгледи, в голямата си степен - дори различно вероизповедание. Това създава трудност с интеграцията на новите бежанците. Но те пък могат да бъдат един изключително добър медиатор в отношенията.
Другият ми въпрос е свързан с комуникацията с общините. Добре знам, че Софийска община комуникира и с диаспората, и с вас, разбира се, по отношение на създаването на удачни модели за интегриране на бежанците като цяло и специално по отношение обучението на учениците.
Колкото до факта, че получаването на статут на бежанец поставя автоматично хората на равни права с правата на официално пребиваващите, тук вече действа и Законът за народната просвета ,който имаме, където е указано, че всъщност тези деца имат обучение, което е нормативно определено отдавна. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Само една лека корекция на госпожа Соколова. Да, действително тригодишни са националните програми. Първата програма е от 2008 – 2011 г. От 2011 г. обаче е приета програмата, която в момента действа.
Казвам добър ден на заместник-министър Мукаддес Налбант. Благодаря Ви за присъствието.
Заповядайте, господин Йовчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Благодаря Ви. Сложни са въпросите, които поставихте. В интерес на истината, в момента реакциите на сирийската диаспора са изключително конструктивни и позитивни и се опитват да помогнат в тази трудна ситуация. Осъществена е комуникация с тях и те много помагат в няколко направления, включително изпращат хора – представители на диаспората, на местата за настаняване, които помагат за по-добрата комуникация с настанените там. Помогнаха в някои случаи, за което им дължим благодарност, за да може да се успокои ситуацията и да се намерят верните решения.
Също така ни помагат и по отношение на разпознаване на това, откъде са лицата, за част от тези, които не притежават необходимите документи.
Не очаквам да има някакъв проблем със сирийската диаспора по отношение на тези бежанци, които идват тук,. По-скоро може да има интеграционни проблеми по отношение на останалите обществени и социални групи, включително и с българското население. Не бива да пренебрегваме факта, че има доста сериозни културни различия – етнически, религиозни, езикови, както и че, все пак, ние сме в един период, в който преживяваме икономическа криза и имаме много сериозни социални проблеми, които по един или друг начин се отразяват и на отношенията между хората, и на реакцията. И сте права тук, че трябва да имаме много добра комуникация с общините и да успяваме да разясняваме какво се случва. И в тази комуникационна кампания е важно да успеем да решим до голяма степен много от проблемите, които са породени от страхове на хората.
Не мога да кажа, че към момента имаме изключително успешна комуникационна кампания. Трябва да кажа ,че нямаме и опит в провеждането на такава. Проведохме, разбира се, срещи с кметовете на такива общини, където предвиждаме да бъдат настанени бежанци. Опитахме се да разясним съвсем открито какви са рисковете и как ние се опитваме да управляваме и да минимизираме рисковете, така че да бъдат спокойни от тази гледна точка. Но не съм убеден, че изцяло можем да пренебрегнем рисковете и да считаме, че ще успеем да управляваме безпроблемно интеграционните процеси.
За жалост опитът, който имат другите страни, показва, че това е много труден процес. Например в момента в Италия се сблъскват с изключително тежка ситуация - почти пред социални бунтове в Сицилия, тъй като проблемът с бежанците там е много сериозен.
Ще търсим включително и международен опит и помощ - провели сме разговори с Върховния комисариат по бежанците. Ще очакваме техническа помощ и съвети от експерти, по какъв начин да бъдат организирани местата за настаняване, по какъв начин да се извършва комуникацията, за която говорих. Наистина се надявам, че ще успеем да намерим правилния път.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми господа заместник-министри! Ще се опитам да бъда прагматичен, защото ми се струва, че в случая става въпрос и за пари.
Гледам какво предвижда програмата от 2011 г. – провеждане на изследвания за установяване на трудностите, които срещат бежанците при интеграцията, провеждане на ежегодни обучителни семинари с учители, подпомагане на общообразователната интеграция на малолетни и непълнолетни, разработване и утвърждаване на стандартизирани тестове, насърчаване на инициативи и т.н. Доста задачи има в една програма, която изглеждаше забравена в чекмеджето.
Въпросът е: предвид предстоящото приемане на бюджета, има ли някакви договорки с госпожа Кристалина Георгиева за осигуряване на европейски средства?
Към господин Кръстев: Дали са предвидени от Министерството на образованието мерки, които да се реализират със средства от досегашната оперативна програма, приключваща в края на тази година? И за следващата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” - дали е предвидено да се използват средства пак за този прецедент, който в момента наблюдаваме? Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Благодаря, господин Багдасаров. Помощта, която към момента можем да получим (част от нея вече получаваме) е в няколко направления.
Първо, по линия на Европейската комисия получаваме за охрана на външните граници техническа помощ и имаме уверение че ще получим също техническа помощ по отношение на Организацията за подпомагане при търсене на убежище.
Същевременно има два фонда – Фонд „Външни граници” и Фондът за подпомагане при търсене на убежище, средства от които могат да бъдат усвоени при възникване на извънредна ситуация. Вече е признато от Европейската комисия, че такава извънредна ситуация съществува в България. Ние поискахме да ни бъде отпусната директна финансова помощ от тези фондове. Изпратиха работна група от експерти, която беше тук на 1 октомври. Мисля, че разговорите преминаха много конструктивно. И очакваме да получим директна финансова помощ. Но трябва да отбележим, че към момента средствата по тези фондове общо са 13 млн. евро и тя трябва да бъде разпределена между няколко държави, за които се признава, че са в кризисна ситуация. Това са Италия, България, Гърция и Малта. Това, което можем да получим до края на годината, не е много.
През следващата година, разбира се, ще има допълнително нови средства в този бюджет. Преговорите за това как да бъдат разпределени тези средства и какъв да бъде бюджетът, се водят от средата на 2012 г. За жалост, установихме, че до момента не сме успели в тези преговори. Като държава не сме успели да поставим достатъчно добре въпроса за това, че България попада в коренно различна ситуация и че трябва да търсим различно разпределение на средствата, предвид именно на тази ситуация. Ние се надяваме да успеем да променим това, което е било договорено до сега.
За България беше предвидено, според разчетите до момента, да получи 9,6 млн. евро именно за справяне с проблема с бежанците. Само две държави имаха по-малко средства – Люксембург - 7 млн. евро и една от Прибалтийските републики – 9,2 млн. евро. Гърция е договорила 240 млн. евро.
Предприехме необходимите мерки. Ангажирали сме с този проблем посланика ни в постоянното представителство на България в Брюксел и очакваме наистина активна позиция на България. Изпратени са необходимите доклади, цифри, документи, с които той да убеди всички фактори, че трябва да има преразглеждане на средствата. Също така, изпратих писмо до моите колеги – вътрешните министри на страните от Европейския съюз. Сега ще поставя въпроса и на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, който ще се проведе на 7 и 8 т.м. Работим активно и се надявам да получим повече средства.
По отношение на фондовете в сферата на дейност на комисар Кристалина Георгиева: Може да се търси директна помощ тогава, когато има бедствена ситуация. Мисля, че в дадения момент частично можем да претендираме че сме в такава ситуация. Помощта, която там може да се даде, е по-скоро от оборудване, технически средства, материали - не и директна финансова помощ.
Проведохме разговори с комисар Кристалина Георгиева. Помолихме я да се проучи възможността да получим фургони за настаняване на бежанците, легла, одеяла, медицинско оборудване. Имаме уверение, че тя ще проучи всички възможности.
Има и други възможности за търсене на помощ.
Върховният комисариат по бежанците не могат да окажат пряка финансова помощ, тъй като за страни от Европейския съюз те не предвиждат такава процедура и такъв механизъм; но могат да ни окажат техническа помощ, включително и по отношение на интеграцията на тези хора, да изпратят експерти, да ни подпомогнат с програми.
Следващата възможност е по линия на Българския червен кръст. Към Българския червен кръст ние вече сме се обърнали и те са ни оказали директна помощ. Помогнаха много с материали, с оборудване, със средства. В момента има кампания, която организират и набират средства. Има вече постъпили средства в сметката. Но те същевременно се обърнаха към Международния Червен кръст и Международния Червен полумесец и има набрани средства и от там. Договорен е един значителен ресурс, мисля , че над 1 млн. евро; Обявиха го вчера.
Не на последно място, има възможност за гъвкава политика по отношение усвояването на европейските средства, свързани със селските региони и по отношение на средствата за регионално развитие. Би могло към местата, където настаняваме бежанци, да бъдат пренасочени средства приоритетно и да бъдат изградени инфраструктурни проекти. Това също е една възможност, която би могла да помогне този имиграционен процес.
Всички възможности, които съществуват в момента, ги обмисляме внимателно и търсим наистина решения в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви.
Господин Кръстев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо председател. Няма как да не продължа казаното от министър Йовчев, тъй като до преди месец бях ръководител на един от четирите фонда - на мое подчинение чисто административно беше Фондът за интеграция на граждани от трети страни. Бюджетът на този фонд за България възлиза на година на 1 млн. 200 хил. лв. Така че, допълвам това, което каза министър Йовчев. Достатъчно ясно става въпрос доколко това е обезпечено като дейност.
По отношение на въпроса, зададен от народния представител Багдасаров, бих искал да кажа, че към момента Министерството на образованието и науката, изпълнявайки програми, финансирани със средства от Европейския съюз, работи главно в посока квалификация на преподавателите за работа в интеркултурна среда. Основният интеграционен момент е работа с децата и учениците от етническите малцинствени групи в страната. Основният приоритет е работата с децата със специални образователни потребности. Но като модул от това обучение се включва, разбира се и работата с деца, чийто майчин език не е български, включително деца-имигранти, включително- бежанци. Това са дейности и средства, които са предвидени в рамките на настоящия програмен период.
По отношение на бъдещия програмен период имах възможността да информирам уважаемата комисия, че ние направихме доста сериозно преструктуриране на проекта на оперативната програма. Може би в началото на другата седмица ще публикуваме готовия изчистен вариант и вие ще можете да се запознаете с него.
В новия вариант на проекта на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” има три основни приоритетни оси, едната от които е насочена към образователната интеграция, превенция на отпадането и осигуряване на достъпа до образование.
Част от дейностите, които сме предвидили, реално са насочени и към работата с деца-имигранти и с техните семейства, особено във възрастовата група от 3 до 14 години. Това е нашият основен фокус към работата със семействата, тъй като от 0 до 3 години социалната работа с родителите ще бъде поета като финансиране от Министерството на труда и социалната политика.
Други проекти. Трябва да имате предвид, че между отделните инструменти на Европейския съюз съществува така наречената ясна демаркация. Тоест, ако Република България, сключвайки споразумение с Европейската комисия по отношение на финансирането по отделните програми, е предвидила един тип дейности, насочени към бежанците, които се финансират примерно от Европейския бежански фонд, това няма как да стане от другите фондове.
Госпожо Соколова, аз твърдя, че съм тесен специалист в тази област. „Кръстосано финансиране” означава определен процент от средства от един фонд, които могат да се харчат по правилата на друг фонд. Кръстосаното финансиране, в случая, за който говорите, няма нищо общо. Нека да не навлизаме в тази тема, тя няма отношение към дискусията. Точно това финансиране, което ние предвиждаме по Европейския бежански фонд - дейностите са заложени там, няма как в този момент да бъде поето от страна на Министерството на образованието. За в бъдеще това няма да е така; поне така сме предвидили – да имаме възможност да бъдем максимално гъвкави.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви.
Народният представител Галя Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не съм член на вашата комисия, но все пак взимам думата като представител на една община, в която доста години работим по тази тема, която обсъждаме. Аз съм народен представител от Сливенски многомандатен избирателен район и съм от община Нова Загора. До влизането ми в Народното събрание бях заместник-кмет по образованието и познавам доста добре това, което правихме в тази сфера. Затова си позволих да присъствам и с голямо внимание
В голяма част от обществото темата наистина провокира изключително голямо напрежение. Смятам, че това е поради непознаване на тази проблематика от обществото, и за съжаление - от част от институциите. Втората причина според мене е в броя на бежанците, които, особено през последния месец, влязоха в нашата
Аз съм сигурна, че в момента от всички институции се търси най-доброто за спокойствието на всички граждани и на тези хора, които имат нужда от помощ.
На мене ми се ще да споделя няколко неща във връзка с акцента на темата, която обсъждаме днес, а това е образованието на децата от Сирия. Искам да кажа, че до преди два месеца в центъра на село Баня в нашата община не е имало само сирийски деца, а деца- бежанци от различни държави. Ние сме започнали доста активно да работим. Между другото, с регионалния инспекторат и с госпожа Василева, заедно с директорите на училищата в нашата община, се опитахме точно това да направим.
Бих си позволила да кажа, че на първо място, за да се социализират тези деца и наистина да проявят интерес към българския език, е много важно да убедим техните родители. Това са семейства с много особено отношение към света, към обкръжаващата ги среда. От наблюденията, които имам, аз смятам че най-голям ефект имаше обучението по български език вътре в центъра.
През последните две години със средства по Европейския бежански фонд и с финансиране от Държавната агенция организирахме преподавателите. Нашата помощ беше да потърсим подходящи учители, които да влязат в центъра и да имат опит да го направят. А от министерството ни помогнаха с учебниците за тази подготовка. В центъра се обучаваха паралелно децата със своите родители.
Едва след като минаха курса на това обучение, успяхме да убедим деца, че могат заедно с родителите, да започнат да се обучават не на място в Центъра, а в училища, които са на територията на общината. Вие казахте преди малко, че те учат в местните училища. Някои започнаха да учат в основните училища в с. Баня, но възникна един междуетнически проблем. Родителите на бежанците предпочетоха децата им да ходят до града.
Трябва да кажа, че тези деца изключително добре се социализират. Училището предложи много добра подготовка, колегите се справят много добре с децата и има изключителен добър ефект. Децата научават на едно много добро ниво езика.

Между другото, за подготовката на преподавателите (сега ще излъжа за времето, но мисля, че беше преди края на календарната 2012 г. или до февруари 2013 г.): по проект, финансиран от Европейския бежански фонд и ако не се лъжа, изпълняван от една неправителствена организация - ФИЦЕ – България, беше направено точно такова обучение на педагогически кадри за работа в такива центрове. Изискаха от общините да предоставят възможност. От нашата община има обучени двама; не знам колко са от другите общини, в които вече имаше центрове. Сега, с оглед на новата ситуация, най-вероятно в тези места, където ще се разкриват нови центрове, ще бъде по-трудно.
Но мисля, че има направени добри стъпки , че има добри практики. Проблемът е, че тези практики, че това, което е направено и сме видели, че е полезно, малко трудно може да бъде приложено сега към големия брой деца. Защото в момента помещенията, които се използват като класни стаи, са ангажирани с други цели, които са много по-важни.
Между другото, трябва да се обърне много сериозно внимание и внимателно да се подходи към непридружените деца. Преди малко в другата комисия господин Министърът сподели, че ще се увеличи щатът на Държавната агенция за бежанци. Аз определено смятам, че трябва да има повече социални работници. Защото социалният работник може да преодолее едно напрежение, една криза на тези хора, които попаднат в много различна среда. Освен интервюистите, освен преводачите, които са на разположение, добре е да има, ако щете и социолог, и социален работник - това да са хора, които могат да подпомогнат адаптацията, особено когато говорим за малки деца, за непридружени. Знаете, че непридружените деца отиват в институции. Там също имаме опит в Дом за деца, лишени от родителски грижи, в който сме настанявали, когато се наложи, непридружени деца. Колегите от Дома също са участвали в обучение по различни проекти и също имат опит как да работят. Попадайки там, децата също посещават учебни заведения, също се социализират.

Така че, има добри практики. В момента ми се струва ,че на всички ни изглежда много страшно, защото вълната е голяма и не знаем как ще се справим, не сме се справяли досега с такова нещо. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря.
Доц. Буруджиева, заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Две неща искам да кажа. Две констатации, или по-скоро изисквания, към председателството на комисията.
Първо, ако погледнем с какво има да се занимава Държавната агенция за бежанците по отношение на образованието, виждам и срокове, които изтичат тази година, виждам и финансиране за тези дейности. И искам да имам информация какво е свършено.
Например, имаме ли стандартизирани тестове или трябва тепърва да се дават пари за такива? Колко учители са подготвени? Тук за три години трябва да има една кохорта от хора, барабар със социалните работници и т.н., които да могат да работят с бежанци. Имаме ли такива, защото това е финансирано през 2011, 2012, 2013 г.
Разбирам, че Председателят на Агенцията е освободен, но не разбирам кой носи отговорността за дейността на Агенцията, ако трябва да се носи;
На следващо място, какви пари са изразходвани, та поне да си представим какви пари ще трябва тепърва да даваме, ако дейностите не са изпълнени. Трябва да я има тази информация.
Второто нещо, насочено вече и към господин вицепремиера, и към представителите на Министерството на образованието. Чудесно е, че имате яснота и сте започнали дейности по разширяване на възможностите да получим финансиране за тези бежанци от различните фондове, програми, от различните институции – и европейски, и, разбира се, всякакви други институции. За мене обаче това не е достатъчно нито като тон, нито като пълнота.
Предлагам ви, ако трябва, за една седмица отделете една група, която да изработи една тактика, ако щете - план и програма, за да постигнем по-сериозни резултати.
Лично аз съм наблюдавала как за една седмица работа на абсолютно цялото общество – медии, държавни и недържавни институции, Гърция успя да вземе под свое крило цялото финансиране по повод на тежкото земетресение в Турция. Хората имат опит как да се доберат до повече пари. Ако трябва, отделете време, възможности и ресурси, изучете опита на някои държави. Но тази разлика във финансирането на различните държави е пълно безобразие . Имаме европейски народни представители от всички парламентарни сили. Предполагам, че всички те ще бъдат достатъчно ангажирани с тази кауза – България да вземе повече пари. Имаме различни представители в различни институции – в УНИЦЕФ, на други места, които са свързани с тези проблеми. България трябва с цялата си диаспора, с всички ресурси, да получи максимално финансиране за онова, което прави, защото то е полезно най-вече за бежанците и, разбира се, ще ни даде възможност да не харчим малкото ресурс, който имаме, отделен за образованието на българските деца, за да можем да подпомогнем и тези деца, които са сред бежанците, защото ние не можем да ги изоставим.
Така че, за каквото има нужда, се обръщайте към нас, много ви моля. Темпове, ресурси, време и възможност да се спечелят тези пари – вие сте длъжни да ускорите и да разширите този процес.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Благодаря Ви. Приемам изцяло това, което казахте. Мисля, че наистина в тази посока трябва да вървим. Приемам бележките, които отправихте. Мисля, че са много добри идеите за повече социални работници и може би психолози.
По отношение на бюджета. Искам да ви кажа, че няколко пъти направих опит, включително писмено, да получа разчет на това какви средства са били предвидени, как са усвоени, за какво са усвоени от Държавната агенция за бежанците. В резултат на няколкократните опити получих само една таблица, която не дава възможност да се ориентираме точно. Надявам се сега, с промените, наистина да имаме този поглед и ще го предоставим на комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер. Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Съвсем кратка ще бъда. Господин Вицепремиер, обсъжда ли се в Министерския съвет възможността, от изтегления над 1 млрд. лв. заем, в краен случай да се използват средства и за решаване на хуманитарната криза с бежанците?
Вторият ми въпрос. Казвате, че в момента се готвите да разкриете още 1500 места. Къде точно ще бъдат разкрити те?
Казахте, че няма разписани задължения относно системата ,за която господин Имамов зададе въпрос – осигурени ресурси и т.н. и че са предприети конкретни стъпки в тази посока. Казахте, че разчитате на по-голям успех със стъпките, които са предприети. Интересува ме, кое е по-различното и новото в тази система.
Към колегите от Министерството на образованието и науката. Имаме 25 записани ученици в 66-о училище в София. Как точно е определено тяхното образователно ниво? Стандартизирани тестове ли са приложени или какво точно, за да се определи в кой клас да бъдат записани и как ще процедираме в тази посока? Чисто прагматичен въпрос задавам.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Предлагам доц. Йовчев да ни отговори и да го освободим, а ние след това ще продължим изслушването с представителите на Министерството на образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Не са обсъждани в момента конкретни възможности, от средствата, предвидени да влязат в държавния резерв, да бъдат харчени средства за решаване на кризата с бежанците.
По отношение на мерките – какво ново очакваме да видим и да направим. Това, което аз очаквам в момента, е Държавната агенция по бежанците, съобразно това, което и е възложено като отговорности и задължения по закон, да успее да разпише абсолютно точно работните процеси, които трябва да извърши, да организира взаимодействието с институциите, да успее да осъществи ефективен контрол над всички тези процеси, да успее да договори в по-голяма степен финансиране за следващите периоди. Ако успеем да направим това, аз мисля, че ще имаме много по-голям успех и ще имаме много по-добра организация. Това може да е в основата на изграждане на една цялостна система. Защото, ако това липсва и не е ясно (в момента дори няма нормативни документи, които да описват всяка една процедура), не можем да разчитаме на положителен резултат.
Къде ще бъдат разкрити 1500 работни места? Има различни варианти. Не са в София, не са в Хасковска област. Това ще Ви удовлетвори ли в момента като отговор? Не би ми се искало да споделям повече, преди да сме говорили с кметовете. Молбата ми е, да изчакаме няколко дни и поемам ангажимента да ви уведомя.
Няколко пъти стана въпрос за това, което се предвижда според плана – в Харманли да се изгради такъв лагер. Това решение е взето през 2012 г. Има и решение на Министерския съвет, с което са отпуснати 200 000 лв., за да се оборудва площадка. Тези пари са изхарчени, не мога да кажа дали по най-подходящия начин. Но това, което заварихме, беше наистина една буренясала площадка. И лично ангажирахме служителите, основно тези на Гражданска защита и на Пожарната, да се включат в подготовката на тази площадка сега.
Това, което променихме? Идеята за палатки през зимата е неприемлива. В момента позиционираме фургони, които да дават някакви по-нормални условия за живот. Проучва се от Държавната агенция по бежанците какво ще струва осигуряването на пречиствателна станция, тъй като такава на площадката няма.И пр.
Още веднъж искам да кажа, че към момента се планира това място да бъде използвано в критична ситуация, в която трябва за кратък период от време да поемем много хора и да ги настаним. Докато нямаме критична ситуация, търсим други места, настаняваме на други места.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря и аз.
Молбата ни е, чрез Вас да получим своевременен доклад-анализ за изпълнението на Националната програма, предвид и подготовката на следващия тригодишен период. Да знаем какви са трудностите, за да имаме правилно отношение към раздела, който ще засяга проблемите на образованието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ: Поемам ангажимента за това. Налага се да напусна заседанието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви за участието, господин Вицепремиер.
Ние продължаваме. Господин Кръстев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КРЪСТЕВ: Благодаря, проф. Добрева. Ще отговоря конкретно на въпроса на госпожа Маринова. От записаните в 66-о СОУ в София 25 деца, в първи клас са в 19 деца, 6 деца са в подготвителни групи. Включването им е на база входящи тестове. Като допълнение - седем деца в момента са в процедура по легализиране, с оглед включването им на по-високи нива в системата на общото образование.
Искам да добавя нещо. Умишлено спестих това, което госпожа Захариева казва. Запознати сме с проблема. Много добре знам за какво става въпрос. По инициатива на колежката Налбант, с оглед именно на проблемите в село Баня, е пуснато писмо от Министъра на образованието и науката до всички директори на училища чрез регионалните инспекторати. Това писмо е с призив, училищните администрации да работят активно с децата и с техните родители, с оглед избягването на стигматизиране на бежанците и за запознаване на обществеността по места с проблема и с нуждата тези хора да бъдат интегрирани в нашето общество.
Допълнително е разпространен и български вариант на електронната брошура, по-скоро книжка, „Пътят на бежанците” на Върховния комисариат по бежанците на ООН, с оглед осигуряване чрез системата на общото образование на достъп до информация на всички заинтересовани граждани, за да избегнем проблемите, за които Вие споменахте.
Абсолютно права е госпожа Налбант – да се подкрепя всяка позитивна инициатива, която самите ученици биха имали към децата от тази група.
На въпроса на доц. Буруджиева по отношение на фондовете. В рамките на това, което е наша отговорност, ние ще продължим да работим за осигуряване на възможност за включване в общото образование на тези деца. Проблеми в тази посока няма да има, мога да ви го гарантирам. Вече много активно се работи в момента. Работи се със структурите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването, с Българския червен кръст. Откликваме, включително и извън рамките на нашите компетентности и задължения, навсякъде, където можем.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Има думата госпожа Тилева.
АКСЕНИЯ ТИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Моето изказване е по-скоро част от отговора на въпроса по повод на фондовете и европейските програми, които биха подпомогнали образователната интеграция на децата от чуждестранната диаспора на Република България. По сега действащата оперативна програма, схемите, които са за образователна интеграция на деца и ученици от етнически малцинства, не позволяват включването на такива деца в дейностите, което според мене е едно излишно ограничение, което правеше управляващият орган. Искрено се надявам, че в новата програма ще се погледне малко по-широко и ще бъдем малко по-гъвкави тогава, когато поставяме условията, допустимите целеви групи и т.н.
Има нещо друго, което в момента всички колеги от образователната система могат да използват, за да подпомогнат интеграцията на тези училища. Това е друга национална програма - „С грижа за всеки ученик”. Аз искрено се надявам, че за следващата година ще успеете отново да осигурите средства по тази национална програма. Което, освен за децата със затруднения в овладяването на българския език, ще бъде изключително в помощ и на тези деца, които сега се включват в нашата образователна система. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: И аз благодаря.
Господин Хамиев.
ХАМИ ХАМИЕВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги! Аз съм провокиран от разнопосочните данни, които чувам, за броя на реално подготвените учители. В този дух искам да се обърна към Вас, господин Кръстев: имаме ли някаква реална справка за броя подготвени учители и колко са в момента пряко ангажираните на граждански договор учители на децата-бежанци? И откога е тази практика, откога датират тези граждански договори с въпросните ученици?
Все пак процеса, така наречената „Арабска пролет”, бушува от няколко години насам и е видно , че в близко бъдеще няма да свърши. С оглед на това, има ли някаква стратегия или някакъв разчет за очаквани евентуални бъдещи бежанци? В момента сме в очакване на една голяма бежанска вълна. Дали имаме готовност с капацитет учители? Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожа Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: По повод кръстосаното финансиране. Ако добре разбрах, преди малко вицепремиерът каза да използваме програмата за развитие на селските райони. А Вие говорихте за меките мерки, които са по отношение на обученията. Това провокира изказването ми и репликата ми.
По отношение обаче на друго вземам думата. И то е основният проблем, който излезе в доклада – предполагам, че сте запознати с него, който беше за интеграция на емигрантите, един много престижен документ, който беше направен наскоро. Стандартизирано се изследват интеграционните политики за бежанците в цяла Европа и се провежда от migration polity group. Докладът се нарича emigration polity index. В него България от 15 точки има само 2.
На практика, от изследваните параметри, които са там, това, за което сме упреквани най-много през цялото изминало време назад е, че имаме такси за обучение на децата, които са бежанци и които са без документи. Тук мога да дам примера с промяната в Закона за здравето от 2011 г., както и със Закона за Министерството на вътрешните работи, които въведоха безплатно лечение на децата, както и безплатно издаване на документи. Струва ми се, че това е стъпка, която можем да направим сега, най-малкото, за да облекчим тази процедура. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: И аз благодаря.
Господин Кръстев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КРЪСТЕВ: На първо място, искам да се извиня на народния представител Соколова, ако по някакъв начин се е почувствала засегната от моята реплика. Повярвайте, при мене е професионално изкривяване. Дори не бих Ви отговорил. Моля, ако сте се почувствала по някакъв начин засегната, да ме извините.
По отношение обаче на заплащането, няма как да се съглася с Вас. Това важи за граждани на трети държави като изискване, но не и на лицата, които имат статут на бежанец в държавата. Благодаря на госпожа Налбант за информацията, която ми подаде – директивата за бежанците решава този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МУКАДДЕС НАЛБАНТ: Чета дословно: „Малолетните и непълнолетни чужденци, търсещи закрила, имат право на образование и професионално обучение при условията и по реда на българските граждани”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КРЪСТЕВ: Това изискване касае граждани на трети страни, примерно Руската федерация и Израел. Тъй като те нямат такъв статут, обикновено минават по целия ред за постоянно пребиваващи на територията на Република България. Те си плащат. Имам такива познати и затова съм запознат с проблема. Но за убежищата това не е така.
По отношение на това какъв брой бежанци очакваме….
ХАМИ ХАМИЕВ: Не колко очакваме, а имаме ли готовност като капацитет, като ресурс. Все пак, предполагам, че би трябвало да имате някаква справка. В този дух ми беше първият въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КРЪСТЕВ: Да, естествено ,че има такива данни. Госпожа Налбант е в състояние да ги цитира точно, за разлика от мене.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МУКАДДЕС НАЛБАНТ: Уважаеми колеги, въпреки че цялата държава с всички институции, включително парламент, министерства, агенции, всички заедно би трябвало да работим по проблема, аз се изкушавам да напомня все пак, че функциите донякъде са разграничени. До влизането на децата в образователната система отговорността за тяхното обучение по български език е на Агенцията за бежанците. Влязат ли в образователната система, както преди малко цитирах този член, те се обучават по реда и условията на българските граждани. Тоест, те могат да бъдат подпомагани допълнително във всяко едно училище, където бъдат записани, с индивидуална работа за изучаването на българския език. Точно това е процесът на интеграция – те се включват в една общообразователна среда заедно с всички останали български ученици. Така че този брой учители ще зависи от броя на всички учители, които ще се занимават с тях във всички български училища, където има деца на бежанци.
Колкото до броя на учителите, които са в самите интеграционни центрове, миналата седмица бях получила информация за четирима учители по български език и литература. Беше поставен въпросът да ги подпомогнем. Отговорността е на Агенцията. Ние обаче се опитваме да помогнем. Създали сме контакти с Университета евентуално студенти, владеещи и сирийски, и български език, да могат да са в помощ. Университетите сами са предложили такава помощ. Но това е отговорност на самата Агенция. Нашата отговорност започва там, където учениците влязат в училище.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КРЪСТЕВ: На госпожа Тилева не отговорих на въпроса. Всъщност, малко съм раздвоен как да Ви отговоря, по простата причина, че тези конкретни операции, които са за образователна цел, съм ги виждал от гледна точка на МТС 5. В случая не става въпрос за нежелание от страна на Министерството на образованието или от страна на Министерството на труда и социалната политика. Датата, когато те са готвени, уважаема госпожо Тилева, беше средата на 2010 г. Много добре си го спомням - това работех. Към тази дата проблемът с интеграцията на деца-бежанци, за разлика от проблема с интеграцията на децата и учениците от етническите малцинства, традиционни за Република България, не стоеше на дневен ред, дори не е излизал в публичното пространство като нещо, за което трябва да се вземат мерки.
За схемата, подготвена и одобрена от Комитета за наблюдение на оперативната програма 2010. На 12 декември договорът по тази схема e подписан, тоест тя е пусната, набрани са проекти, оценявани са и самите договори не се изпълняват, а сега се сключват – през септември 2013 г. Наистина тогава този процес просто не е предвиден. Нека да приключим този дебат: не е било проблем през 2010 г., не е заложено. В момента има ли опция да бъде заложено? Има опция. Но не по този начин. Нямаме технологичното време до края на програмния период да правим нови схеми и да започваме наново. За новия програмен период вече ще имаме предвид новите процеси - в община Нова Загора колегите да могат да ползват тези мерки не само за малцинствата и не само за децата с девиантно поведение примерно, а включително и за деца-бежанци, които са включени в общото образование. Пропускът технически е малък, но съществен, защото е част от условията за допустимост по схемата.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, благодаря на заместник-министрите за участието.
На основание чл. 25, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ви предлагам да приемем следното
РЕШЕНИЕ:
В срок до 30 октомври Министерството на образованието и науката, съвместно с Държавната агенция за бежанците, да предостави информация пред Комисията по образованието и науката за реализираните дейности по раздел „Образование” от Националната програма за интеграция на бежанците в Република България, приета от Министерския съвет на 5 януари 2011., както и за необходимостта от допълнителни мерки.
Становища, предложения по предложеното решение?
Има ли предложения от страна на народните представители?
Моля, който е съгласен с предложеното решение, да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
По точка РАЗНИ.
Имате ли нещо да споделите? Заповядайте, госпожо Тилева.
АКСЕНИЯ ТИЛЕВА: Аз си позволявам, колеги, като единствения представител на предучилищното образование в нашето Народно събрание, да ви кажа, че тази година в град Шумен в края на месец октомври ще се чества 10-годишнината от обучението по безопасност на децата – „Безопасност на движението по пътищата в детските градини”. По този повод колегите от Шумен отправиха покана към нас да се включим в последните дни на тяхната работа или най-малкото, да им засвидетелстваме, че ние, като най-висшия орган, който мисли за законите в нашата страна, ще подкрепим оттук нататък всички инициативи, които ще разширят мерките за обучение по безопасност на движението по пътищата още от детските градини. И най-малкото, което може да направим, е един поздравителен адрес към колегите от Шумен.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Подкрепяме.
АКСЕНИЯ ТИЛЕВА: Благодаря ви за подкрепата.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Една кратка информация. Както знаете, миналата седмица присъствахме на пленарна сесия на представителите на Комисията по образованието и науката и Комисията по култура и медии в парламентите на всяка страна членка във връзка с новото председателство на Европарламента, което фактически залага като приоритет машинните преводи на езици, въобще - финансирането на инструменти, които биха могли да улеснят научаването, разбирането, преводите на всичките европейски езици Както знаете, проблемът е огромен. Около 500 хиляди са преводачите в рамките на Европейския съюз. Това са огромни ресурси и средства. Огромен е и проблемът при машинния превод на езици. Слава Богу, България стои някъде по средата. Но колкото по-малък е един език и колкото по-малко срив на този език има вътре в интернет пространството, толкова по-некачествен е превода.
С колегата Мартин Заимов от Комисията по културата и медиите ще предоставим един общ доклад с информация за изнесените доклади, които бяха направени на базата на двудневна научна международна конференция в рамките на представителството на европейските страни, които доклади касаят предложенията, които ще бъдат направени от новото председателство по отношение на различни директиви и новия програмен период. Търси се доста сериозно финансиране в това отношение. Мисля, че България, разбира се след задействане на обща европейска процедура, би имала шансове и възможности в тази посока.
Така че, за ваша информация колеги, ще внесем този доклад в двете комисии. Ако искате, да го обсъждаме. Ако не, просто го приемете за информация на какъв форум сме присъствали, какво беше представено и какви са резултатите от него, както и какво ще бъде предложено за гласуване в Европейския парламент по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, госпожо Буруджиева. Смятам, че е задължително на следващо заседание, когато е готов докладът, да го разгледаме и Вие да ни запознаете с основните проблеми, които се разглеждат в него. Правилникът ни позволява това и мисля, че за всички ни ще бъде много полезно, тъй като Вие присъствахте там и като наш пратеник. За нас този тип информация е изключително важна.
ДОНКА ИВАНОВА: Аз бих искала да се върна на поканата на колегата Тилева, тъй като аз съм представител от Шумен.
Бих искала да кажа, че ние предвиждаме една кръгла маса по проблемите на образованието. Освен поздравителния адрес, много бих се радвала, ако направим така, че да имаме представител на комисията на тази кръгла маса. Разбира се, аз ще имам грижата допълнително и своевременно да уведомя за основната тема и за датата. Най-вероятно, ще съвместим двете инициативи. Не смея да кажа за „изнесено заседание”, но защо не?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: С най-голямо удоволствие. Мисля, че тук наистина трябва да помислим за една такава форма.
Има ли други въпроси? – Не виждам.
С това нашата работа приключи. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17,50 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:
Проф. Ваня Добрева