---

П Р О Т О К О Л

На 24 октомври 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 354-01-61, внесен от народния представител Милко Багдасаров на 01.10.2013 г. – за първо гласуване.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: Боян Вълков – юношеска спортно-творческа организация „Български юнак”, Юлия Боянова – Българска асоциация „Спорт за всички”.
Заседанието беше открито в 15.10 ч. и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.


ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, добър ден. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по образованието и науката.
Искам да предупредя уважаемите колеги - наши гости, че почти няма да им давам думата, защото според правилата на нашата комисия думата може да имат само нива заместник-министри. Това са предварително гласувани правила. Така че моля парламентарните секретари да предадат на министрите изричните правила, по които работи Комисията по образованието и науката и да се съобразят с онова, което са гласували народните представители. молбата ми е наистина това нещо да достигне до нивото на министрите.
Добър ден на уважаемите колеги експерти, на уважаемите гости, на уважаемите парламентарни секретари. Пак казвам, правя тази уговорка. За мене е ясно защо правим тази уговорка – че трябва да имаме минимум ниво заместник-министър. Защото ангажиментите, които се поемат, не могат да бъдат поети от експерти, а трябва да бъдат поети от политически лица. Така че много моля, за да не даваме официални форми на запитване, това да е последен случай, в който да присъства на съответното заседание на комисията минимум ниво заместник-министър. Имам предвид и Министерството на образованието и науката, и ресорното в момента Министерство на младежта и спорта.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание следния



ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 354-01-61, внесен от народния представител Милко Багдасаров на 01.10.2013 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Има ли съображения по така представения дневен ред, предложения за неговото обогатяване.? – Няма.
Който е съгласен с така предложения от мене дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предложеният дневен ред е приет.
Бих искала да кажа „Добре дошли” на студентите. Безкрайно сме щастливи, че нашата комисия се ползва с такова внимание.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА, № 354-01-61, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ МИЛКО БАГДАСАРОВ НА 01.10.2013 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Моля вносителят народния представител Милко Багдасаров да докладва мотивите за внесения законопроект.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Колеги, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, който предлагам, е свързан с ученическите игри и по-точно с регулирането на някои въпроси, които касаят един негатив от последната година – организацията на ученическите игри, като се забрани на ученици, които са картотекирани в спортните клубове, да участват в рамките на тези игри.
В общи линии предложението за промяна в Закона за физическото възпитание и спорта касае изникналите проблеми в организацията на миналогодишните ученически игри и по-точно забраната за участие на ученици, и то в дневна форма на обучение, които, заради това, че са картотекирани, не можаха да вземат участие в ученическите игри. Това се отрази и на качеството, и на масовостта, и на каквото се сетите още – аз не искам да коментирам в детайли всичките неща.
Искам все пак да ви уведомя, тъй като съм и член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, че там се направи една разширена дискусия, в която участваха доста организации извън народните представители – членове на комисията. В това заседание взе участие и министърът на спорта Мариана Георгиева, и заместник-министрите на образованието и науката. Активно участие взеха и госпожа Юлия Боянова, която е тук като председател на Българската асоциация „Спорт за учащи”, и представители на управителните съвети на различните федерации, които също имат отношение към провеждането на ученическите игри преди всичко като съорганизатори.
Идеята, с която днес излизаме в този законопроект, беше приета изцяло и от двете министерства. Така че аз съм убеден, че новата наредба ще бъде в синхрон с така предложения законопроект. Целта е да не се допусне още един път такова ниско качество на ученическите игри и такава слаба масовост, каквато беше показана през тази година.
Примери мога да дам много като действащ директор и като председател на професионален спортен клуб, какъвто е „Арда” – Кърджали, където участват децата и в двете посоки. Много неща можем да говорим. Може би в дискусията, ако има въпроси, бих дал тези примери.
Искам да ви кажа, че към мене се обърнаха от началото на мандата на това Народно събрание много организации, много федерации. Преписката, която е при мене, е огромна. Естествено има някои, които са против, но когато разгледат мотивите и когато вникнат в това, което в крайна сметка целим с тази промяна в законодателството, се съгласяват.
Така че предложението в общи линии касае да се премахне тази забрана картотекирани състезатели да участват в ученическите игри.
Ще ви дам един пример. Ние забраняваме на децата, които искат професионално да се занимават със спорт, да участват в спорта въобще. Защо? Защото един волейболен клуб обикновено картотекира по 15 деца, а участват в игрището 6. Хайде, двама-трима може да влязат като резерви – участват 8. На останалите не им даваме да играят всъщност нито в клубовете, нито в ученическите игри, тъй като са картотекирани.
Същото се отнася за футбола, където пък са 25. Същото се отнася и за баскетбола, въобще за основните спортове, чиито федерации с право се обърнаха към нас. Да не говорим за аномалията, която се получи сега – директори на училища да влизат в конфронтации с треньори от спортните клубове заради това ,че не искат да допуснат вътре представителите на тези спортни клубове да търсят изявени деца, за да тренират по-професионално.
И не на последно място, искаме да постигнем пак онази масовост. Защото само за тази година отчитаме спад на участие - с около 25 000 деца по-малко в общия брой участници на ученическите игри.
Финансови проблеми няма, тъй като тук не са необходими допълнителни средства за прилагането на новото законодателство.
Това са в общи линии мотивите по този законопроект, които исках да ви представя. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин Багдасаров.
За информация на уважаемите колеги искам да кажа ,че наши гости днес са:
от Министерството на младежта и спорта – госпожа Мария Стефанова;
от Министерството на образованието и науката – госпожа Анелия Семкова.
Също така наш гост е председателят на Българската асоциация „Спорт за учащи” госпожа Юлия Боянова и представителят на юношеско-спортна творческа организация „Български юнак” проф. Боян Вълков. Така че ще дам думата и на представителите на неправителствените организации.
Имате думата, уважаеми госпожи и господа народни представители за коментари, становища и въпроси към представителите на институциите. Разбира се, и представителите на неправителствените организации също биха могли да вземат участие в дискусията.
Водеща по този законопроект е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости на днешното заседание на постоянната комисия! Всъщност ние подкрепяме идеята, която носи със себе си този законопроект. Защото смятаме ,че целта да постигнем масовост по начина, по който направихме опит през изминалите години, защото пробвахме и с двама картотекирани, и без картотекирани, не дава нужния резултат. А не дава, защото смятаме, че материално-техническата база изостава от онова, което стои като задача пред всички нас. За да имаме добре развит училищен спорт, трябва да имаме добра материално-техническа база.
Оттам ние трябва да създадем равни условия за участие на децата. те намират тази база по спортните клубове и там тренират. Ние не бива да ги ограничаваме в това тяхно желание да спортуват активно, да уплътняват свободното време, да дават пример на останалите ,да защитават авторитета на училището, в което учат. Това го казвам като дългогодишен директор – 18 години, при това участвал в ученически игри през всичките тези години по различни видове спорт и с картотекирани, и с некартотекирани ученици.
От тази гледна точка смятам, че това трябва да бъде едно временно решение. и ще се аргументирам защо. Защото, за да вървим към повишаване нивото на масовия спорт и издигането му на нивото на елитния спорт или поне намаляване на разликата между тях, е нужно да има малко повече часове, за да могат учителите по физическо възпитание и спорт в училищата, спортните секции да дават възможност за достатъчно активно трениране на децата и повишаване на техните спортно-технически качества и резултати.
И докато не се реши проблемът с материално-техническата база и броя на учебните часове, винаги ще имаме едно чувствително изпреварване на елитния спорт пред масовия спорт. Но това не пречи да поставяме децата при равни условия и да даваме възможност на всички, които желаят, на учителите, които ги обучават, и на треньорите, които работят с тях и в училищата, да имат право да участват в ученическите игри.
Само че ние не смятаме, че това трябва да го решим с промяна в закона. Ние смятаме, че подзаконовата нормативна база, в случая наредбата, дава достатъчно добри възможности, регламентирайки и училищната тренировъчна, и училищната състезателна дейност, вместо на такова високо ниво – в закон, да решаваме проблема.
Така че идеята я подкрепяме. Не подкрепяме начина, по който искаме да решим въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Атанасова.
КРАСИМИРА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Багдасаров! Ще се спра на някои аспекти от мотивите.
В мотивите си казвате ,че невключването на картотекираните ученици е довело до намаляване с близо 25 процента на участниците в ученическите игри. Мене ме интересува откъде имате и дали е точна тази информация.
Казвате, че това е в противоречие с поставените цели в приоритет 2 на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта 2013 – 2016 г.
И в полза на прецизността е важно да се отбележи факта, че в приетата с Решение № 523 на Министерския съвет от 20 август 2013 г. Програма за развитие на физическото възпитание и спорта 2013 – 2016 г. – цитирам „Приоритет 2 се нарича двигателна активност и спорт по образователната система, мярка 3 – Оптимизиране на условията за изграждане на умения и навици на децата от детските градини, учениците, студентите, децата с увреждания и децата в риск за активен двигателен режим практикуване на спорт и спортна изява, здравословен начин на живот и успешно социално включване в обществото” е записана дейност „координиране на подготовката, реализацията и провеждането на ученическите игри за учениците от общообразователните и специалните училища”, където за отговорни институции са записани Министерството на младежта и спорта и спортните федерации.
Също така в мотивите сте записали, че „приемането на предложените в законопроекта промени ще доведе до разширяване на обхвата на ученическите игри”.
Какви са Вашите очаквания като ефект – брой участници или съответно процент?
Подкрепям това, което каза колежката Корнелия Маринова, че е възможен с друг нормативен подход това решение да намери своята реализация.
Също така не видях и мотиви – защо само ученици в дневна форма би трябвало да бъдат включени. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Други становища? Има думата народния представител Татяна Буруджиева. Заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Колеги, добър ден! Аз също имах своя въпрос по отношение на това точно къде трябва да бъде регламентирана тази промяна. Защото на пръв поглед изглежда, че е много разумно и рационално предложението или поне становището, изказано от Министерството на образованието и науката, че това може да стане и в наредбата.
Обаче в момента, в който се задълбочи проблемът по повод и на статистиката – как е вървял броят участници, точно кога се е получил спадът и то драстичен спад на тези участници в ученическите игри, става ясно, че това става, когато министерството е решило да си промени наредбата и правилата на тези игри.
На практика бих подкрепила колегата Багдасаров в желанието му - стана ясно, че не е само негово - това да бъде една промяна в чл. 22. А аргументите на госпожа Маринова според мене са валидни и в този случай, защото всички сме наясно ,че скоро няма да имаме добра материално-техническа база по отношение на спорта в училищата.
В този смисъл бихме могли да го оставим в закона, ако смятаме ,че в няколко обозрими години това няма да се случи, при положение, че променяме по някой път някои закони и в рамките на няколко месеца. Не че искам да променяме непременно закони. Но категорично смятам - се радвам, че тук имаме общо виждане, че законите не са за това постоянно да бъдат променяни и всяко нещо да бъде включвано в тях.
Статистиката е просто видима - тази година са участвали 35 000 деца по-малко от момента, в който е забранено да участват картотекирани. Всеки път, когато това е било разрешено, участниците са над 110 000. Всеки път, когато е било забранено, те падат до 100 000. И тази година вече падат съвсем драстично.
В същото време като гледам, финансовите средства не отчитат колко участват и колко не участват. Това е един друг разговор според мене. И много сериозно трябва да видим как финансовите средства на практика отговарят на онова, което се случва. Защото с повече пари участниците са с 35 000 по-малко. аз не разбирам как точно става това.
Така че, от една страна, смятам, че има достатъчно аргументи да подкрепим тази промяна. Също така смятам, че част от предложенията на Министерството на образованието и науката са много коректни. Смятам, че те трябва да бъдат взети предвид ,особено по отношение на дневната форма на обучение. Защото давайки възможност и на картотекирани деца да вземат участие в игрите и затваряйки ги само в дневната форма на обучение, ние изолираме част от децата. тоест няма много логика да правим действия, които не защитават в еднаква степен основния мотив – да има повече участници и повече възможност за българските деца да участват в масовия спорт.
От друга страна, държа да се запише в протокола – особено когато започваме да разсъждаваме върху бюджета на министерството, не зная дали тогава или под някаква друга форма, трябва да зададем въпросите, които възникват около тази промяна, един път по повод на финансирането – как се решава, какво правят през финансирането да стимулират участие. И втори път според мене далеч по-важният момент във връзка с бюджета е как да направим така за изразходването на парите, че да стимулираме и да дадем възможност да се оправи материално-техническата база по отношение на спорта в училищата. Защото дотук цялата политика е за спешни ремонти. Аз виждам и сега какво се дава. Само две училища са направили ремонт на спортния салон, единият от които е пригодена стая.
Положението е повече от драматично. Аз обаче не смятам, че това трябва да касае само бюджета на Министерството на образованието. Смятам, че трябва да извикаме, ако ме подкрепите, министъра на младежта и спорта да каже на практика какво е виждането на тяхното министерство и по отношение на финансирането на спорта и спортните съоръжения в училищата. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Буруджиева. Смятам, че Вашето предложение е изключително навременно. Нещо повече, аз ще помоля сътрудниците към комисията до края на заседанието ни да подготвят съответните писма до министрите, за да е ясна формата на общуването ни, и да поканим министъра на младежта и спорта, както е и нашата традиция, при желание от страна на народен представител, да представи в най-скоро време, може би следващата или по-следващата седмица виждането на министерството във връзка с развитието на спорта в училищата. Мисля ,че това коментирате.
Също така разрешете ми да кажа ,че аз също ще подкрепя предлаганите законодателни инициативи от страна на колегата Милко Багдасаров. Защото, от една страна, считам, че действително ние сме коментирали и сме постигнали съгласие за това, че масовият спорт и елитният спорт е един от нашите приоритети. В този аспект наистина статистиката е обезпокоителна през годините. Виждаме, че в сравнение с 2008 г. учениците, които участват в ученически игри, намаляват почти двойно – от 145 000 през 2008 г. за 2013 г. са станали 80 000. Явно е ,че съответните наредби не биха могли по никакъв начин да решат този проблем.
За информация на народните представители, освен становището на Министерството на образованието и науката е постъпило становище на Министерството на младежта и спорта, което сега е постъпило, аз също сега го виждам. Заповядайте, господин Багдасаров, да отговорите на някои от поставените въпроси.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Аз ще отговоря само на няколко въпроса и ще дам няколко отговора на въпросите на колегите от ГЕРБ.
Първо, информацията за броя я имам от организаторите – Българската асоциация „Спорт за учащи”, по-точно от госпожа Юлия Боянова. Те са ясни. През 2008 г. са били 145 000 участници, през 2009 г. – 110 000, през 2010 г., първия опит – 95 000, през 2011 – 110 000, през 2012 г.– 115 000, 2013 г. , която най-много коментираме – 80 000 участници.
Това са бройки, които в крайна сметка са едно лице върху този опит за масовост, който на практика се провали тотално.
Защо смятам, че ще се върнат децата в ученическите игри и те ще станат най-масови. Най-малкото половината тук сте директорки и знаете ,че ако имате състезатели, около тях винаги ще изградите отбори, ако нямате състезатели, изобщо не си правете усилия. Да не говоря, че това е психологията на учителя по физкултура, независимо в кой спорт се насочва да прави отбори.
Мисля, че тук от чисто прагматична гледна точка съм прав и не вярвам някой да ме обори в това отношение.
Колкото до програмата 2013 – 2016, г. мисля, че има неща, които са по-приоритетни, специално за ученическите игри говоря.
За дневната форма. Сами разбирате ,че наистина неравнопоставени са децата, които са в спортни училища. винаги е било така – спортните училища са били изключени от наредбата. Те са на друг ред, още повече, че ние не можем да се похвалим в момента, че имаме спортни училища в цяла България. Вие знаете само на колко места ги има и то истински спортни училища във вида, в който трябва да бъдат. Това едно.
И второ, специално за децата, които се обучават в индивидуална форма на обучение – спортисти, не смятам, че трябва да имат правото да участват в ученическите игри, защото те с тази цел на практика са в индивидуална форма на обучение. И ще ви дам един пример.
При най-добрият волейболист, за когото си говорим в момента и с господин Пенчев, мисля, че става дума при неговия отчет, Красимир Георгиев, който е състезател в ЦСКА, който се върна завчера от Бразилия с четвърто място, има огромен проблем около неговото членство в кой клуб е и в кой клуб не е. Той е ученик в моето училище на индивидуална форма на обучение. Той може самичък да се справи с всички отбори. Само че сами разбирате, че не е нормално той да участва в едни ученически игри.
Затова казвам, че индивидуалната форма просто трябва да е изключение. Дневната форма в някаква степен кореспондира с желанието от предишната наредба – наредбата, която аз изцяло отхвърлям, че това са деца, които са си редовно на училище, които просто в свободното си време отиват за два часа дневно в клубовете да се натоварват допълнително, да отделят от свободното си време за спорт. Мисля, че това трябва да бъде нашата голяма идея.
Пропуснах може би преди малко в експозето си да кажа, че и в досегашния закон, мисля, че беше чл. 20, няма да мога точно да кажа, пише, че самите училищни ръководства са длъжни да насочват децата към спортните клубове, за да реализират и високо спортно майсторство. Мисля ,че това е смисълът на чл. 20. Ние го правим. В крайна сметка с тази наредба махаме този член от закона.
Затова идеята за този законопроект е всичко да си бъде регламентирано и да не позволим във времето пак някой чиновник да реши, че ще си направи някакъв експеримент, който ще бъде пагубен. Знаете, че за високото спортно майсторство, за българския спорт една година по някой път е фатална.
Виждам, че госпожа Боянова ме подкрепя изцяло в това отношение, защото знае за какво става въпрос. А и аз като член на Управителния съвет на Българската федерация по волейбол искам да ви кажа ,че бях изяден от целия управителен съвет, че тази година сме допуснали така да бъде. Защото това наистина е пагубно. Разбирате ли – да виждате вие сблъсъци между директори на училища, които искат да си покажат училището, и представителите на спортните клубове по места. Особено е трагично за малките населени места.
Мене ме занимаваше председателят на Футболния съюз за Кърджалийска област, който същевременно беше специалист експерт навремето в Министерството на младежта и спорта. Той се сблъска пък с другия феномен, че не могат да направят по места клубове, тъй като им се отказва да се картотекират местата. Става въпрос за малките населени места – другият проблем, който се явява.
Затова мисля, че това предложение е много резонно, идва навреме. И за да не допускаме други години да разглеждаме този въпрос, смятам, че е навременно и трябва да се реши. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря и аз. Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, госпожо Добрева. Аз ще започна с едно уточнение. След като в Комисията по образованието, когато гледаме теми от образованието, каним изтъкнати поети, писатели, хора на науката, аз предлагам, когато гледаме теми, свързани със спорта, да каним спортисти, за да декларираме своето уважение и към тях.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Приемам Вашата бележка.
ИРЕНА СОКОЛОВА: И без това сме комисия, която е с атрактивно поведение. Както виждам, и студентите избират нас.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Ще направим това, което Вие предлагате. Приемам забележката и наистина следващия път ще се коригираме.
ИРЕНА СОКОЛОВА: По отношение на предложението на господин Багдасаров искам да кажа, че ние наистина подкрепяме с целия си разум и сърце вашата идея. Смятаме, че тя е абсолютно правилна. Защото и в приоритет 2 на програмата, и в цялостната си политика винаги сме казвали, че масовият спорт и спортът за всички е този, който трябва да бъде развиван. Високите спортни постижения са едната страна на въпроса, елитният спорт е тази част, която ние не коментираме в момента. Коментираме масовия спорт.
Такава беше идеята и за промяната на наредбата – да можем да дадем възможност извън активните спортисти, извън хората, които са в спортните клубове, да се развива спортът и сред останалите ученици, да бъде популяризиран, учителите по физическо възпитание и спорт да бъдат достатъчно активни да мотивират другите деца да се включват.
Статистиката обаче е тази. Както каза госпожа Буруджиева, 35 000 деца по-малко участват. Това на практика са деца от спортните клубове, които не са включени, защото са картотекирани.
Но това, което на мене ми се иска да кажем тук, е, че ние смятаме, че това въведение, което Вие искате, ще стане много по-леко и много по-безболезнено, така, както казват становищата и на двете министерства. Току-що виждаме становището на Министерството на младежта и спорта, видяхме становището на Министерството на образованието и науката. Те самите предлагам възможният нормативен подход да бъде уреден не на законодателно равнище, а с предложена разпоредба, която да бъде включена към действащата в момента Наредба № 14. Те казват, че това е възможно, може да стане много по-бързо и много по-лесно.
Струва ми се освен това, че динамиката на промените на подзаконовите актове, дали по отношение на законодателната рамка на Министерството на образованието и науката или на Министерството на младежта и спорта, предполага след това и съответните промени в релевантните сектори. Тоест, ако, да речем, се промени наредбата за числеността на персонала и се промени броят на часовете по физическо възпитание и спорт в училище, това автоматично ще се отрази на цялата хоризонтална политика и на двете министерства. Тоест много по-лесно би могло да се моделира отношението и да се промени през наредбата, отколкото отново да заседават комисиите, отново да минаваме целия процес на промени в закона. Това сме го дебатирали многократно.
Тоест, нека да се съобразим с препоръките и на двете министерства и нека просто да бъде променена наредбата, за да бъдем и гъвкави, и адекватни, и бързи на желанието, което имаме, да променим настоящето положение. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Други мнения и становища? Уважаемите представители на гражданското общество също биха могли да вземат думата. Заповядайте, господин Вълков.
БОЯН ВЪЛКОВ: Благодаря. Смятах по-скоро в точка „Разни” да се изкажа, но Ви благодаря за възможността сега да взема думата.
Аз съм представител от Гражданското сдружение за защита на гражданите и по-конкретно в качеството си на председател на обществен съвет в подкрепа на спортно-творческа организация „Български юнак”. Това е една организация, която засяга не само спорта, но и науката, техниката, изкуството. Създадена е с амбицията да бъдем наравно с другите европейски народи, както се казва.
В почти всички европейски страни съществуват такива детско-юношески организации, които правят много за изграждането на духа на тези бъдещи поколения, които идват.
Каква е идеята? Такава организация няма нито политически, нито някакви други ангажименти или претенции. Тя е свързана с изграждането на културата, на възможностите на тези поколения под формата на състезания. Играта и състезанието не засягат само спорта, колеги. Играта и състезанието ги наблюдаваме в олимпиадите по математика, физика, химия, биология и т.н., в прегледите на танцови състави, на музикални състави, в прегледите на научно-техническото творчество, които помогнаха много преди няколко десетилетия за изграждането на българската техническа интелигенция. Тоест ние искаме всичко това да се създаде като организация, която да координира тези усилия.
Смятам, че за вас ще представлява интерес, ако ви кажа ,че този обществен съвет, който подкрепя тази детско-юношеска спортно-творческа организация включва, като започнем от Синдиката на българските учители, минем пред Федерацията на научно-техническите съюзи – аз говоря за ръководителите на тези институции, Асоциацията за развитието на образованието – проф. Сава Гроздев, който спечели със своя екип точно преди десет година, през 2003 г. в Токио всички златни медали в олимпиада по математика, световна олимпиада. Ние сме една шепа народ, а събрахме златните медали в световна олимпиада по математика. И т.н., и т.н.
Идеята е да направим по подобие на тези европейски държави, където всяка държава си има една такава организация, която не е държавна, но се подкрепя от държавата. Отново повтарям, тя е недържавна, тя е обществена организация, но държавата й дава голямо рамо, образно казано, за да може след това и спонсори да се намерят, и всякакви други обществени помощи. Защото идеята е много голяма.
Аз бих изброил и много наши видни личности, като, да кажем, доайена на танцовото изкуство Иван Тодоров и Красимир Петров, които работят в областта на изкуството. Най-малко три министерства трябва да влязат в тази идея, в тази инициатива. Вие, експертите, ще кажете като закон ли ще влезе или като поднормативен акт. Но най-малкото трябва да влязат Министерството на културата, Министерството на образованието и науката и Министерството на младежта и спорта. Три министерства, които да подкрепят тази организация, да намерят начин официално да се финансира, да влязат в училищата и да организирате и състезания, но не само за елитни младежи. Ние искаме, както се говори за масов спорт, така да направим масова техниката, в която много страдаме през последните 10-20 години от това, което бяхме постигнали с научно-техническото творчество на младежта, да възстановим това, което бяхме постигнали, както и засилване на научните интереси на нашите деца, също в изкуството, където сме много силни, където сме уникални с танците и с неравноделните тактове в музиката и т.н.
Това е една амбиция, която може да стане реалност, ако всички я подкрепим. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Боянова.
ЮЛИЯ БОЯНОВА: Уважаеми народни представители, аз искрено съжалявам, че излезе дамата. Считам, че съм представител на спортистите. Заслужил майстор на спорта съм по баскетбол, дългогодишен национален състезател. Ще ви се представя с това ,че съм завършила средното си образование в ХХІ образцова гимназия и редовно съм завършила Право в Софийския университет „Климент Охридски”.
Защо ви го казвам това? Защото съм продукт на училищния спорт, ученическа градска и републиканска шампионка по ски, баскетбол и волейбол.
Защо ви казвам това? Никой не ме е спирал да взимам участие. Единствено майка ми ме е спирала, като е казвала: Тази бележка не отговаря. Докато не я вдигнеш, няма спорт.
Същевременно съм председател на Българската асоциация „Спорт за учащи” и член на Изпълкома на Световната ученическа спортна федерация и президент на Техническата комисия по баскетбол към Световната федерация.
Какво представлява БАСУ. БАСУ – това е сдружение с нестопанска цел, като целта на общополезната му дейност е като национална асоциация да координира съхранението, утвърждаването и развитието на спорт за учащи като част от националния спорт в страната, както и да представлява своите членове и да взаимодейства с държавните органи – вътрешни и международни организации.
Първоначално имаше 12 члена - 7 спортни федерации и пет клуба. В момента членуват 73 ученически спортни клубове и 8 федерации. Управителният съвет се състои от 11 члена, които са представители ИО, имаме експерти на образованието, на спортни клубове, на спортните федерации, директори. Мисля ,че това е добро представителство на всички тези, които участват в ученическия спорт по един или по друг начин.
Какво представляват ученическите игри. Ученически игри за първи път имаме през 1984 г. и догодина ще бъде нашето тридесето юбилейно издание. Те са основна изява в областта на ученическия спорт. Те са част от държавната политика за организиране и провеждане на състезания, с оглед развитие на индивидуалните способности и дарования, както и дееспособността на учениците в областта на спорта. Бяха създадени по 9 вида спорт в две възрасти – пети – осми и девети – дванадесети клас.
През 2006 г. се провеждат в три възрасти, които са: пети – седми, осми – десети и единадесети – дванадесети клас и осем вида спорт. Четири колективни – баскетбол, волейбол, хандбал и футбол и четири индивидуални – атлетика, бадминтон, шахмат, тенис на маса. Като за единадесети и дванадесети клас фигурират само колективните спортове. И това е нещо, което предстои да бъде решено, тъй като във времето отговарям, че засега поради финансови причини не се стига до единадесети и дванадесети клас за индивидуалните спортове.
Правилата за организиране и провеждане на ученическите игри се подготвят от Българската асоциация „Спорт за учащи” след анализ на преминалите ученически игри и се съгласуват с експертите на Министерството на образованието и науката, на Министерството на младежта и спорта, българските спортни федерации и Българския футболен съюз. Подписват се от председателя на БАСУ и президента на футболния съюз, с изключение на изминалата година, и се утвърждават от двамата министри – на образованието и науката и на младежта и спорта.
Това, което ви каза като цифри господин Багдасаров, да, мога да го защитя, включително и с финансите мога да ви го кажа. като две трети от финансите идват от Министерството на младежта и спорта, а една трета – от Министерството на образованието и науката.
И тук стигаме до основния въпрос – картотекираните. Той ви каза за двете години – 2010 и 2013 г. Няма да се спирам на това. Но колко са картотекираните в България? Мога да ви го кажа по спортове. Общата цифра е 34 959 ученика, говоря за учениците от пети – дванадесети клас. На фона на 750 000 ученици можете ли да ми кажете колко процента е това? Няма и 3 процента.
След приключване на състезанията съответно си има отчети. Имаме 91 папки. Оттам ги имаме тези сведения. Иначе няма да мога да бъда коректна и точна.
И преди да приключа, ще ви кажа, че шампионите в ученическите игри участват и представляват България с училището си на световни ученически първенства. Ще кажете: много важно, дали пък там имаме успехи? Да, имаме.
Госпожо директор, не може да не знаете, че имаме завоювани медали.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Моля, не влизайте в пререкания.
ЮЛИЯ БОЯНОВА: През 2008 г. – бадминтон четвърто място, 2009 г., атлетика- два сребърни медала и един бронзов медал, 2011 г., атлетика – два бронзови медала, три пети места, футбол – четвърто място, 2013 г. атлетика – два бронзови медала.
Тоест нашите ученици по предмета физическо възпитание също си завоюват своите международни призове. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо Иванова.
ДОНКА ИВАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Всъщност стана ясно, че нашата група подкрепя идеята. Разбира се, че нямаме необходимост от убеждаване, за идеята сме. Приемаме мотивите. В крайна сметка важен е резултатът от всичко това, дали ще бъде със законопроект или с наредба. Разбира се, ние сме за по-гъвкавата и по-способна да реагира според ситуацията форма, тоест подзаконовото уреждане.
Аз всъщност вземам думата заради следното. Сигурна съм, че колегата Багдасаров е наясно с това. Но все пак мисля, че формите на обучение, освен дневни, са индивидуални, самостоятелни. Съвсем наскоро приехме и комбинираната форма. Няма причина тези деца да бъдат лишавани от възможността. Още повече, че когато говорим за индивидуална форма, тя може да бъде по различни причини. Имаме изявени деца в изкуства, не само в спорта.
Затова предлагам и в наредбата, ако се приеме това да бъде с наредба, където се казва, че в тях могат да участват всички ученици, след запетаята да отпадне текстът „които се обучават в дневна форма”. Да не се определя формата. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Коментираме, че и в становищата на отделните институции също има препоръки за прецизиране на текстове, които наистина дават възможност да ги видим между първо и второ четене и наистина да стигнем до най-съвършената форма.
В рамките на шегата трябва да кажа, че проектът за Закона за предучилищно и училищно образование предполага, че няма да имаме работа с поднормативни актове. Заповядайте, уважаеми господин професор.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм за законово уреждане на този въпрос по една проста причина, че когато го сложат в подзаконов акт, в нормативна уредба, всеки нов министър, всеки нов заместник-министър, всеки новоназначен чиновник започва на своя глава да решава тези неща и след това цялата концепция, цялата идея се загубва. Един закон се променя много по-трудно, обсъжда се в комисии, в Народното събрание и т.н. Има повече разум в тази работа.
Иначе що се отнася до гъвкавостта, в България е известно какво представлява гъвкавостта – начин да се умъртви всяка свежа идея. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Други мнения?
СТЕФАНОВА: Тук всичко беше в нашата градина.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Не съм Ви дала думата, извинявайте. Само ако имате въпроси към министерството, бихте могли да вземете думата. Това е според нашите правила. Ако имате въпроси и към двете институции? – Няма въпроси.
В такъв случай да смятам, че дискусията е приключила. Преминаваме към гласуване.
Моля, който подкрепя законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 354-01-61, внесен от народния представител Милко Багдасаров на 01.10.2013 г. , да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 8.
С този резултат законопроектът се подкрепя от Комисията по образованието и науката. Благодаря на представителите на институциите.
След заседанието парламентарните секретари на отделните институции ще получат писмо, което в момента се подготвя, до политическите кабинети.


Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Имате думата. Както знаете, винаги имаме една точка „Разни”, с която искаме да дадем възможност на всеки един от народните представители да направи своите предложения. Беше направено предложение от народния представител Татяна Буруджиева за едно заседание, което да посветим на проблемите на спорта и по-конкретно на проблемите за ученическия спорт. Използвам случая, за да кажа, че в момента подготвяме писмо до министъра.
По предложение на Икономическата комисия ни предстои съвместно заседание, на което ще разгледаме Стратегията за иновации. Така че имате възможността за предложения.
Идва 1 ноември. Знам, че сме поканени в Шумен. Дали за 1 ноември или за следващата седмица, мисля, че би било много добре да подпомогнем колегите и наистина да гостуваме по региони, тоест това, което предложиха колегите. Мисля, че би било много разумно да помислим в рамките на един-два месеца поне веднъж да имаме възможността за такъв тип срещи.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз искам да уточня две неща като предложение. Започвам отзад напред, тъй като все пак от Шумен първи ни поканиха. Ако взимаме такива решения, да започнем от Шумен, независимо от това, че няма да е точно по този повод, по който бяхме поканени. Но така или иначе от Шумен първи отправиха тази покана.
АКСЕНИЯ ТИЛЕВА: То е утре.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: По повод на писмото към министъра на младежта и спорта. Аз моля да уточните, че много сериозно ще се интересуваме от параметрите на бюджета, който ще залага министерството по отношение на базата, по отношение на стимулирането на ученическия спорт и най-вече по отношение на това каква стратегия имат, имат ли въобще, ще променят ли нещо, какво правят за масовия спорт, който до голяма степен би трябвало да е ученически и детски. Имам чувството, че при това разделение на младежите, отново връщайки се към Министерството на младежта и спорта, може да се изпуснат някои неща, особено свързани със спорта.
Искам да знам там как министерството се е адаптирало, приемайки младежта, и какво смята да направи повече за нея. Имам предвид младежта от гледна точка на учениците и на студентите. Не бива да пропускаме и тях.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз също имам едно предложение, ако го приемете. В момента взимам повод от думите на народния представител Татяна Буруджиева. Предлагам да поканим – ще решим съвместно кога – и министъра на здравеопазването. Защото струва ми се, че е много важно да знаем какъв е здравният статус на учениците и студентите. Тъй като непрекъснато взимаме поредица от мерки в една и в друга посока, без, реално погледнато, да имаме пълна информация за това какви са проблемите, които в момента би трябвало да решаваме, свързани наистина със здравето на децата.
Така че ако вие приемете, да се обърнем и към министъра на здравеопазването с покана да ни информира, дори, ако искате, за помещенията – тази любима наша тема, какво е подсигуряването, да видим какви са тези въпроси. Мисля, че това е един много важен въпрос, на който бихме могли да отговорим. Госпожо Дамянова, заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите, да допълня – нека да поканим и министъра на образованието и науката. Защото ако нещо липсва най-много през последните години – аз не говоря нито за последните четири, нито за последните осем, това е точно интегрираната политика.
Това, което на мене ми правеше впечатление, докато бях в министерството, е, че всяко министерство си прави – тук включвам и администрацията, разбира се, - политики само за себе си и в крайна сметка резултатът пак не е добър. Следващият месец – тук ми подсказват колегите – е месецът, през който ще си говорим въобще за диабета, за наднорменото тегло, за здравословното хранене, много инициативи. трябва да вървим в посока интегриране на политиките, защото се получава така, че средства се харчат, тоест има едни пари, но накрая ефективността някак си не я виждаме.
Така че от гледна точка на интегрирани политики мисля ,че трябва да бъдат тук и трите министерства.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Разбира се, приемам Вашето предложение – когато каним един от министрите, да гледаме нещата комплексно, а не само единично.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Извинявам се. знам колко е досадно, има такива ученици, които винаги вземат думата. Но дали бихме могли да се обединим около следната идея? Четирима са според мене министрите, които трябва да кажа какво правят.
РЕПЛИКА: Финансовият.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Финансовия го бях пропуснала, между впрочем. Но си мислех за социалния по повод на отпадащи деца.
Разбира се, това е по-бавната процедура – да извикаме и да изслушаме всеки един от тези министри и след това като комисия да вземем решение и да предложим, включително и на Народното събрание, по какъв интегриран подход и ние да работим. Защото да очакваме,че от министерствата ще се интегрират – не знам дали ще го направят и съм дълбоко скептична. Но ние бихме могли да предложим най-малкото, да речем, да има интегрирана програма, която да се управлява от тези четири министерства. Или каквото решим. Логиката ми беше да предложа всичките тези четирима министри.
Ако искате, да се обединим и да кажем, че в някакъв по-динамичен порядък – за четири седмици, ние бихме могли да ги изслушаме. Ако трябва, по двама министри ще изслушваме на заседание. Ако трябва, да искаме винаги да присъства образователният министър, когато изслушваме другите министри. Но дайте да вземем някакви такива решения. Благодаря.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Само в допълнение към това, което каза госпожа Буруджиева. Струва ми се, че трябва да съобразим тези работни срещи с министрите и с бюджетния процес и сроковете, които той определя. Така че нека този диалог на заседанията да е по-динамичен и да изслушваме минимум по двама министри на заседание на постоянната комисия, за да се включим и с нашите предложения в подготовката на самия бюджет.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Други становища? – Няма.
Да обобщим вече нещата. Предстои ни до края на месеца или началото на другия обсъждане на Закона за държавния бюджет. Предстоят ни и срещи по различните области, в които нашата комисия е ресорна. Успоредно с това ще се опитаме да поканим и съответните министри или заместник-министри, които да изразят политическите акценти, както са нашите правила за работа не само на нашата комисия, но това са правилата за работа и на Четиридесет и второто Народно събрание, и контактите като законодателен орган трябва да се поддържат.
Така че първата тема да засяга общия здравословен статус на нашите деца, свързано със спорта, свързано с необходимите финансови ресурси за отделяне на ученическите игри, подобряване на материалната база.
Заедно с това ни предстои да обсъждаме и въпроси, свързани с професионалното образование, въпроси, свързани с иновативната стратегия. Така че приемам вашите предложения и смятам, че е много резонно да присъстват поне двама министри или заместник-министри и единият да бъде от Министерството на образованието и науката, за да може да търсим интегралния подход.
ХАМИ ХАМИЕВ: Ако позволите, една добавка. Все пак голяма част от въпросите, които касаят проблемите в системата на образованието, са вменени и на кметовете на съответните общини. Имам друга идея. Предложението ми е в голяма част от случаите да имаме представител и на Националното сдружение на общините, тъй като и ние можем да допуснем някои грешки, като вменим или отменим някакви задължения на кметовете. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Мисля, че с това дневният ред е изчерпан.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,10 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. ВАНЯ ДОБРЕВА