---

П Р О Т О К О Л

На 5 септември 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-48, внесен от Георги Кадиев, Ваня Добрева и група народни представители на 01.08.2013 г. - за първо гласуване.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-50, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 16.08.2013 г. – за първо гласуване.
3. Обсъждане на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020 г.”.
4. Разни.
На заседанието присъстваха: Зинаида Златанова – заместник –министър председател и министър на правосъдието, Иван Кръстев – заместник-министър на образованието и науката, Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката, акад. Дамян Дамянов, проф. Никола Малиновски, доц. Борислав Великов, чл. кор. проф. Ваньо Митев, проф. Атанас Герджиков, проф. Стоян Денчев, Христо Лафчиев, доц. Боян Киров, проф. Катя Георгиева.

Заседанието беше открито в 14,20 ч. от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката, и ръководено от Ваня Добрева и Милко Багдасаров – заместник-председател на комисията.


ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание дневен ред, който да се състои от четири точки:
1. Разглеждане на законопроект за допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-48, внесен от Георги Кадиев, Ваня Добрева и група народни представители на 01.08.2013 г- - за първо гласуване.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-50, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 16.08.2013 г. – за първо гласуване.
3. Обсъждане на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020 г.”. Предлагаме начален час 15 часа.
4. Разни.
За изслушването е поканен вицепремиерът на Република България Зинаида Златанова. В изслушването ще вземе участие и новият заместник-министър на образованието и науката, който персонално ще отговаря за оперативната програма - г-н Иван Кръстев.
Има ли други предложения към дневния ред? – Няма. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Ще ми разрешите да предоставя на господин Багдасаров, заместник-председател на Комисията за образованието и науката, да ръководи заседанието на нашата комисия по точки 1 и 2. Заповядайте, господин Багдасаров.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Най-напред ще ми позволите да представя нашите гости и да им кажа добре дошли:
Заместник-министъра на образованието и науката Мукаддес Налбант и заместник-министъра на образованието и науката Иван Кръстев.
Надявам се по първа и втора точка да проведем една бърза дискусия. След като ми дадоха правото да ръководя, ще ви предложа направо да докладваме заедно двете точки:
1.РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА, № 354-01-48, ВНЕСЕН ОТ ГЕОРГИ КАДИЕВ, ВАНЯ ДОБРЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 01.08.2013 Г- - ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
2. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА, № 354-01-50, ВНЕСЕН ОТ МИЛЕНА ДАМЯНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 16.08.2013 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Това го правя, тъй като и становището, което ни е представено от министерството, е общо. Надяваме се след днешните разговори, които сме правили с вносителите на единия законопроект и ние като вносителите на първия законопроект ще намерим една обща позиция, предвид значимостта на проблема, за който сме поели ангажимент пред много представители на различни организации на последното ни заседание преди ваканцията.
Има ли против? – Няма.
Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
Колеги, имаме два законопроекта, предложени по един и същи проблем. Най-напред давам думата на госпожа Добрева да представи първия законопроект.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаеми господин Багдасаров. Уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги, уважаеми гости! Мотивите, с които предоставям на вашето внимание законопроекта за допълнение на Закона за народната просвета, са следните.
Интегрирането на децата със специални образователни потребности е една от водещите ценности в съвременното ни демократично общество. То е свързано с редица фундаментални принципи на демократичното устройство като зачитане на различията и равнопоставеност на всички.
Процесът на интегриране на децата и учениците със специални образователни потребности в българската образователна система започна с изменението и допълнението на Закона за народната просвета през 2002 г. По данни на Националния статистически институт през изминалата учебна година интегрирано са се обучавали приблизително 13 хиляди ученици със специални образователни потребности. Част от тези деца са с комуникативни нарушения или с разстройства от изключително широкия аутистичен спектър. Много от тях са с интелектуален потенциал в рамките на нормата, но имат индивидуални потребности, поради техния специфичен стил на мислене и възприемане на околния свят. Понякога те са с хиперкинетично поведение и трудно се справят в груповата форма на обучение.
Комбинираната форма на обучение ще се осъществява по реда на дневната форма и индивидуално обучение по един или няколко учебни предмета. Тя ще позволи на учениците с различни особености в развитието и дефицит на внимание, в определени часове, да бъдат в клас с останалите ученици. Това би спомогнало за тяхната социализация и би предотвратило тяхната сегрегация.
Комбинираната форма на обучение ще предостави възможност на децата със специални образователни потребности да упражнят конституционното си право да получат образование.
И като едно допълнение. Бих искала да кажа, че предоставеното от нас предложение за допълнение на Закона за народната просвета отговаря на един дебат, който беше организиран преди месец и половина във връзка с обсъждане на законопроекта на колегите Милена Дамянова и групата народни представители за това, че от 15 септември би следвало да дадем възможност и на децата със специални образователни потребности за специфична форма на образование.
Ето защо ние считаме, че това наистина е една частична промяна, тя не отговаря на целия спектър от проблеми, но очакваме в изпълнение на поетите ангажименти от Министерството на образованието и науката те да ни предоставят цялостно свое виждане за решаване на тези въпроси.
Неслучайно тук е и госпожа Мукаддес Налбант, която последния път предприе необходимите мерки за решаване на този въпрос и знам, че обръща много сериозно внимание на целия спектър от въпроси.
Използвам още веднъж възможността, независимо че не става въпрос за съответния Закон за народната просвета, да поздравя екипа на Министерството на образованието и науката с новата им инициатива, за която днес прочетох в медиите, че всеки един клас ще има свой патрон. Мисля, че това е нещо изключително добро и наистина, колеги, поздравления!
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Давам думата на госпожа Милена Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, колеги народни представители! Аз ще се опитам съвсем накратко да представя внесения от нас законопроект. Защото на първо място трябва да признаем, че и двата законопроекта, които разглеждаме в момента, от гледна точка на своята философия, на своите основни положения са почти идентични. Защото целта е да предоставим и да осигурим повече и по-гъвкави възможности на децата, особено със специални образователни потребности, за учене, за развитие в тяхната естествена среда, именно в средата от връстници. Това е една форма, която действително е развита в законопроекта за предучилищното и училищното образование, който беше разглеждан и в Четиридесет и първото Народно събрание. И трябва да призная, че там нямахме дебати по отношение на формата. Така че наистина ние сме единомишленици по темата за това, че всяко едно дете има право на качествено образование, че всяко едно дете е способно да учи. Ние обаче считаме, че това право може да се реализира само чрез образование, което обединява, чрез образование, което подкрепя всяко едно дете да развие своя потенциал.
Затова сме решили да направим още една крачка напред. Разбирам, че и от Министерството на образованието и науката, и от колегите има обструкции от гледна точка на систематичното място на текста за приобщаващо образование. Тоест ние сме го регламентирали като неизменна част от правото на образование. Това беше също предложение, което беше прието единодушно от Комисията по образованието и науката в Четиридесет и първото Народно събрание, включително от гледна точка на мястото. Затова сме използвали в съответни дози този аргумент. Разбира се, можем да го дискутираме.
Съвсем накратко. Ние считаме, че комбинираната форма категорично трябва да се разглежда в контекста на приобщаващото образование, чиято най-важна особеност е, че при него не детето е това, което се приспособява към средата, а средата е тази, която се приспособява към потребностите на детето. И това е основната разлика между интегрираното и приобщаващото образование. При интегрираното образование интеграцията се фокусира върху промяната на индивида, върху промяната на детето, то е това, което
Не виждам, госпожо Буруджиева, кое му е толкова смешно. Все пак това са научни разработки, научни изследвания, така че аз не говоря глупости. Мога дори да цитирам колегата, той се казва Теодор Младенов, консултант по социално развитие към НПО. Специално на Вас ще Ви дам табличката за разликата между интеграцията и приобщаването, за да се запознаете. Но това е друга тема, която можем да дискутираме по друг повод.
Така че приобщаващото образование предполага като цяло осигуряване на условия, които дават възможност на всички деца да се обучават заедно в общата класна стая, да се развиват, да участват заедно в заниманията по интереси, независимо от своите способности, независимо от уврежданията, които имат, независимо от заболяванията, етнически произход, майчин език и т.н.
Освен това приобщаващото образование като цяло се стреми да премахне всички форми на сегрегация в образованието, да обхване уязвимите и изолираните по една или друга причина деца от образователния процес. Разбира се, това означава реорганизация на политиките, реорганизация на мерките, които се прилагат в училище, така че средата да се адаптира.
Имаме вече много позитивни стъпки в тази посока. Имам предвид и индивидуалните планове, по които учат децата със специални образователни потребности, и достъпната архитектурна среда, която, макар и доста скромна в някои училища, дори липсваща на много места, все пак имаме стъпки, които са направени в тази програма, имаме и Национална програма за достъпна архитектурна среда.
Тоест вече имаме направени стъпки към преминаване от интегрирано към приобщаващо образование. затова сме си позволили наистина да сложим и този текст, който на всичкото отгоре е и по препоръка на Българския Хелзинкски комитет и на Европейския комитет по социални права още от 2008 г. по едно дело срещу България. Освен това е залегнало като термин в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е подписана през 2007 г., през 2008 г. е подписан констативният протокол към нея, а през 2012 г. Четиридесет и първото Народно събрание ратифицира тази конвенция. Там се говори за приобщаващо образование, за приобщаваща среда. Така че сме решили да синхронизираме тези документи.
Другото предложение, което сме направили, което сигурно ви е направило впечатление, е създаването на една нова алинея, която казва, че за реализирано на комбинираната форма ние предлагаме ресурсният център така да направи своите графици, своите програми, че да осигури ресурсен учител в училищата. Защо? Защото, да, комбинираната форма предполага, че децата ще учат по определени предмети заедно с класа, по други предмети ще бъдат на своята индивидуална програма. И може да се случи, както всъщност ще се случи, че ако примерно бъде определено детето да влиза в час със своите връстници, да речем, по изобразително изкуство, който е час трети, а след това индивидуалните му часове, да речем, по математика и български език започват в 13,30 ч. след обед, се получава един луфт от 2, 3, 4 часа, в които трябва да се осигури съответната грижа за това дете и да не се налага неговите родители да бъдат ангажирани с присъствието в училище, така че то да бъде обгрижено. В противен случай директорите са тези, които ще бъдат задължени да осигурят подкрепа в този интервал от време, който ще се получи.
Виждам, че министерството е написало в своето становище, че това няма да изисква кой знае какъв допълнителен ресурс. Така че смятам, че от гледна точка на гарантиране на реализирането на тази изключително важна форма за обучение, която наистина ще даде повече възможности на децата със специални потребности, съответно това да бъде гарантирано като ресурс.
И последното ни предложение е обвързано със сроковете за подзаконовите актове, които трябва да бъдат доразвити. Да, ние сме предложили, сега разбирам, че с оглед напредването на времето някак си малко е нереалистично още от началото на учебната година. Но целта на предложението е тази форма да може да започне да се прилага час по-скоро за тези деца с оглед на тяхното приобщаване.
Дали сме срок от един месец на Министерството на образованието и науката да синхронизира своите подзаконови актове, Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, съответните наредби. Аз като бивш заместник-министър също съм работила с администрацията на Министерството на образованието и прекрасно знам, че срокът наистина е твърде оптимистичен, но не смятам, че е невъзможен. Разбира се, можем да го дискутираме. Наистина мотивът ни е бил възможно най-скоро повече деца да могат да се възползват от тази форма на обучение.
Какво трябва да се приведе в съответствие – и Правилникът за прилагане на Закона за народната просвета, и Наредба 3 за оценяването, и Наредба 1 за обучението на децата със специални образователни потребности. Защото безспорно трябва да се отговори на няколко въпроса. Първо, трябва да се разпише какво е това комбинирана форма, след това трябва да се отговори на въпроса кой ще преценява по кои предмети детето ще влиза в клас при своите връстници и по кои предмети ще се обучава на индивидуална форма. Училището ли ще е това, регионалният инспекторат ли ще е това. Някъде все пак това трябва да е разписано.
Освен това трябва да се преценява и трябва да се посочи за учениците от гимназиалния етап какъв е хорариумът, който ще бъде вписан в личните картони на тези ученици, този хорариум, който е по индивидуалния план, или хорариумът, който е по плана на класа, как ще се оценяват тези деца, единният разходен стандарт, който по правило върви с всяка една форма на обучение. Тоест това са детайли, които наистина ще гарантират изпълнението и реализирането на тази комбинирана форма. Аз считам, че без даването на малко повече конкретика съответно тя няма да може да влезе в сила и да може да се използва реалистично.
Това са били нашите мотиви да предложим тези допълнителни текстове. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: И аз благодаря. Предлагам да чуем и становището на министерството, след което да минем към дискусия. Заповядайте, госпожо Налбант.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МУКАДДЕС НАЛБАНТ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Благодаря за предоставената възможност да изразим своето становище по един въпрос, по който мисля, че има както обществен консенсус и общо разбиране. Може би разликата е в някои детайли, които бих искала да изложа пред вас.
Аз няма да чета цялото становище. Ще се спра пунктуално по някои важни въпроси.
Общото, което е дадено и в двата законопроекта за допълнение на народната просвета като предложение, е, че се предлага въвеждане на една нова форма към чл. 31, нова т. 8 „комбинирана форма”. Само че така, както е предложено – комбинирана форма, без да има конкретизиране, тази комбинирана форма ще се тълкува като прилагане за всички ученици. Това го отправям и към двете групи, които са внесли предложение за допълнение на Закона за народната просвета.
И в мотивите е ясно, че се касае за деца със специални образователни потребности. Мисля, че за да няма объркване в системата, трябва да се допълни към т. 8 да има конкретизиране „комбинирана форма за деца със специални образователни потребности”.
Основанието е точно това, че в момента в системата ние нямаме готовност и яснота колко на брой ученици в училища биха използвали тази комбинирана форма. На този етап такива финансови средства не са разчетени, ако ще се прилага в цялата система за всички ученици без разлика на здравословното им състояние и на това дали имат нужда от специални образователни потребности или не.
Затова на този етап мисля - с перспективата това да се развие в системата – това да се отнася за деца със специални образователни потребности.
Това е едното доуточняване, което излагаме пред вас като Министерство на образованието и науката.
Така че ние принципно подкрепяме тази промяна в закона. Такава потребност съществува, тя е безспорна. И финансовите средства, които ще са необходими за това изменение, с това допълнение, което направих, мисля, че ще бъдат в рамките на това, което е разчетено. Все пак Законът за държавния бюджет ни задължава да спазваме някои параметри.
Колкото до систематичното място към чл. 4 от Закона за народната просвета, аз искам все пак да доуточня. Когато говорим за систематично място, нямаме предвид термина къде да бъде, а имаме предвид, че говорим за конституционно право на образование, един общ конституционен принцип, който е заложен в Конституцията, и подвеждането под общо конституционно право с изреждане на право за видове, категории и т.н. Тук става въпрос за такова систематично място.
Така че мисля, че всеки, който е наясно със законотворчеството, знае, че когато в един по-висш закон или норма дадено право е регламентирано, няма нужда в закон или норма на по-ниско ниво това да се доуточнява. От тази гледна точка говорим за систематично място. Тоест ние имаме в чл. 4 право на образование, имаме Конституция, в която се говори за право на образование.От тази гледна точка говорим за систематичното място.
Колкото до термина, всичко, което изложи госпожа Дамянова, е абсолютно вярно. Имаме предвид, че процесите, които са свързани с европейските политики по отношение на деца със специални образователни потребности, търпят развитие. На дневен ред са от много години. И ако е имало период в процеса на присъединяване, в който ние се придържахме към политиката на интеграция, вече би трябвало да преминаваме постепенно към една по-добра, по-съвършена форма.
Аз тук бих възразила в следния пункт – дали е правилен терминът „приобщаващо образование” или по-скоро говорим за включващо обучение. Аз терминологичен спор няма да водя. Защото във всички страни е прието понятието inclusive, при което в превод с представките „в” и „при” можете да направите разликата кое отговаря точно на тези мотиви, които изложи госпожа Дамянова. Класната стая трябва да бъде огледало на общността, трябва в нея, а не при нея да се осъществява обучение.
Още веднъж искам да подчертая един такъв факт. Ние и като екип, и като експерти в министерството наистина се придържаме към това да се прави разлика между образованието като процес и образование, което включва и процеса, и създаването на условия за преминаване в по-следваща степен на образование. Тоест по-скоро процесът е обучение, а образованието включва и процеса, и условията, които дават съответното завършване на степен, и условията за преминаване в по-следваща образователна степен.
От тази гледна точка коректното понятие според мене е „включващо обучение” и ние мислим в тази посока – още веднъж повтарям. Единственото, което тук бих оспорила, е понятието. Иначе че е по-висша степен на интеграция, това е вярно и това са съвременните политики в Европа.
Това имаме предвид и при всички текстове, и при всички политики, които залагаме в последващите нормативни актове, независимо под каква степен са те.
Всичко, което е свързано с ресурсните центрове, също е вярно. Само че след като веднъж е регламентирано в закона, всичките тези мерки, за които говорим, са вече въпрос на подзаконови нормативни актове. Така че няма нужда в самия закон всичко това да се разписва като графици и т.н.
Това е, което бих могла да кажа. Колкото до сроковете, това е вече в правомощията на парламента да каже в какви срокове изпълнителната власт трябва да изпълни нормата, която вие ще гласувате. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: И аз благодаря. Колеги и гости, имате думата.
ВЕСКА СЪБЕВА: Добър ден. Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! разбрах, че вече се коментира комбинираната форма на обучение, няма да има цялостна промяна на закона, за което ние работихме и се надявахме.
Няма никакви проблеми. За нас притесненията са, както и по предишния закон, че няма ясно разписаните стандарти. Ние искаме законът да се приеме, когато всичко е ясно и е написано. В тази посока много моля министерството – направете крачката, разпишете що е то комбинирано обучение, дайте ни да го видим и да го разгледаме и тогава да се състои един същински дебат върху това какво се включва.
Няма да коментирам дали ще бъде включващо обучение, дали ще бъде приобщаващо образование. В момента ние работим по включващо обучение по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Ние – шест национално представени организации, сме партньори в министерството по този проект. Така че ние сме наясно какво означава. Не смятам, че това е дебатът.
И още нещо. Много ви моля, децата със специални образователни потребности не са само деца с увреждания. Това са деца, които имат затруднение в обучението. Не ги идентифицирайте
Затова ми се струва, че първо трябва да имаме нещо написано, нещо ясно и конкретно и тогава да влезем в дебат какво ще правим.
Още веднъж ви повтарям, ние искаме разписани стандартите, както за предишния закон. Имаме и някои други въпроси, които допълнително излязоха на дневен ред във връзка с този закон за позициониране на комисии, които биха могли да бъдат използвани в училищата за децата, имащи или нямащи нужда да бъдат минати като деца със специални образователни потребности и по този начин да се получат малко повече средства в различните училища.
Има за какво да дебатираме. Но ако е възможно, това да става малко по-бързичко, защото децата ни растат и нямат време да чакат. Просто нямат време да чакат. Нека да бъде така направено, че колкото е възможно, в най-кратък срок ние да можем да приемем нещо съществено и нашите деца наистина да имат образование, което е необходимо и което те заслужават. Благодаря ви, че ми дадохте думата.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: И аз благодаря. Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще се опитам да бъда кратка. Мисля, че бях права да предложа на госпожа Събева да се изкаже преди мене и така е редно.
Защо казвам това. Защото ние нямаме спор, че тогава, когато ще гледаме наистина нов закон за училищното образование, той трябва да бъде гледан. Госпожа Дамянова знае, аз съм го повтаряла много пъти, с идеята, с основната концепция за съдържанието на стандартите, за да нямаме спор по прочита на различните текстове, които ще ги има в този закон. Да е ясно какво стои зад текста на закона, какво би следвало да произтича от него, за да си дадем сметка, че това е един сериозен закон, който може да има много сериозни последици. И трудността по създаването на този закон – казвам го с изключително доброто си чувство към всички – идва от това, че този закон е за всички български деца, и за тези, които имат специални образователни потребности, и за тези, които живеят в малките общини, в селата и в големите градове. Общо взето колкото и да са различни проблемите, те трябва да бъдат обединени в едно.
Така че нека да не бъркаме това решение, което трябва да вземем днес, с един наистина сериозен, стабилен документ, който ще даде възможност да правим смислено образование за всяко българско дете.
Това, което днес ще предложа, е следното. Очевидно е, че ние правим промени в един закон, който действа сега и който предстои да бъде променян, тоест да бъде приет нов закон. Ние с вас нямаме спор по това. В предишен мандат ние сме направили един, в следващия вие направихте един. Време е вече да има един сериозен, работещ закон, който не конфронтира идеите. А там, където имаме сериозни различия, по тях ще спорим и може би ще останем на различни мнения. няма драма.
Затова, колеги, нека да направим така. Има два законопроекта, които предлагат едно и също – да бъде въведена комбинирана форма. Тук аз ще подкрепя госпожа Налбант, тъй като такава форма няма - на нас ще ни се наложи да я формулираме, да я дефинираме, да е ясно за какво става дума, - която ще даде възможност за възможно добро обучение и получаване на съответно образование от децата със специални образователни потребности.
Предлагам ви днес да не водим терминологичния спор. Защото аз няма как да бъда арбитър – дали говорим за включващо обучение, дали говорим за приобщаващо образование и приобщаващо обучение. Ние няма да се разминем в поставянето на този проблем като принцип на един действащ закон. В края на краищата нека тези, които създават термините в българската педагогика, да бъдат любезни да се изяснят и да постигнат поне условно съгласие, което да помогне на нас. Защото аз преди малко се шегувах с колегата Буруджиева, че драмата на този спор не идва от тази зала, а от една къща, която ние с нея много обичаме и предполагам – повечето от вас, от сградата на Софийския университет, откъдето този терминологичен спор се пренася и тук.
Нека да си дадем сметка за още нещо – че ако искаме този законопроект да стане бързо закон, без да предполага ресурси повече, отколкото бюджетът за образование може да поеме, минавайки през първо четене в залата, да можем бързо да направим един общ законопроект, който да изчисти част от многото говорене по поправките в закона. Защото аз съм абсолютно съгласна, че колкото повече ще пишем закона, толкова повече този закон става тромав и трудно приложим. Нека да направим поправката в закона, за да въведем подобна възможна форма за децата, които имат потребност, тя да съществува; да уредим с подзаконов акт прилагането на тази форма. Колкото и да е мудна администрацията, тя може да действа много по-бързо, отколкото на нея й се иска, за да може тя да сработи. И да съсредоточим оттам насетне усилията си върху правенето на новия закон и проблемите в българското образование, които дълбоко не са малко.
Така че аз лично ще подкрепя и двата законопроекта. И нека да съберем усилията си да направим поправката работеща в общия законопроект, а концептуалните спорове да ги водим, когато им дойде времето. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря и аз. Заповядайте.
АНЕТА МАРИНОВА: Аз съм психолог и имам почти 15-годишна практика в интеграцията на деца децата със специални образователни потребности, включително съвместни проекти и съм член на Асоциация на родителите на деца с епилепсия. С Веска Събева работим от дълги години по тази тема.
Участвам и в проекта „Включващо обучение” на Министерството на образованието и науката, включително ръководех държавния образователен стандарт за приобщаващо образование.
Искам просто да дам един детайл от позицията на практик, на човек, който владее тънкостите на практиката в условията на една изключително фрагментарна образователна политика за тези деца. Защото всичките въведения са се случвали на парче, а не като цялостна визия. И това на нивото на практика създава напрежение между учители, родители, деца.
В случая така приетата комбинирана форма ще опъне още повече нервите и напрежението на системата по отношение на удовлетворяване на обучителната програма за самите деца, тъй като много трудно ще може да се определят часове, в които децата да могат да се възползват от преподаване с регулярен учител, с ресурсен учител, часове за присъствие в клас, така че тази програма да отговаря на техните потребности. Това е едното.
Другото нещо е, че ние попадаме и ще разширим още повече капана на един елемент, който не е изяснен и на който не се обръща внимание дори тук, в тази зала. Той касае именно оценяването на напредъка на децата. В момента голяма част от децата учат и на индивидуална форма на обучение. В момента има, така да се каже, скрита комбинирана форма на обучение. От натиска и от нуждите на децата училищата са принудени да изобретяват начин, по който децата наистина да се възползват от правото си на обучение.
Комбинираната форма ще разшири този проблем, що се отнася именно до оценяването. Децата са оценявани с качествени оценки. Например ще има все повече казуси от типа – едно дете, което успява да покрие държавното образователно изискване по по-голямата част от учебния си план, но по един предмет не успява, обикновено това е чуждият език, то получава качествена оценка, това дете не може да вземе диплома. В осми клас, когато децата са оценявани с качествена оценка, те не могат да получат диплома за основно образование, не могат да вземат и шофьорска книжка. Тоест отпечатъкът и ефектът върху децата е много по-голям и касае целия им живот.
Затова е необходимо паралелно с разписване и с обсъждане на концепцията какво точно комбинира тази форма в училище или вкъщи и в училище, как да се случва, какво коства, какъв ресурс е необходим. Много е важно системата да се прицели към начина на оценяване напредъка на децата. защото абсолютно не е ясно какво е 3 със звездичка, 4 със звездичка, 5 със звездичка, как се определя, как се изработва тази чувствителност към малкия напредък, който бележи детето. Защото при тези деца напредъкът е незабележим, но е много важно да имаш сензитивността, да го видиш. Защото като насърчиш детето, като то покаже какво може пред останалите деца, това му дава криле и то започва да компенсира със силните си страни.
Така че министерството трябва да се ангажира и с начина на оценяване на напредъка, успоредно с въвеждането на такава щедра форма, която ще отвори вратите и за най-сложните случаи на деца, защото те ще застанат пред прага на училища и училищата ще трябва да отговорят на тези потребности, без да има достатъчен ресурс, без да има достатъчната гъвкавост. Защото индивидуалната форма е върху целия учебен план на паралелката и няма възможност да се съобрази със силните страни на детето и съответно това ще създаде много напрежение в цялата система.
Това е, на което аз обръщам внимание. Благодаря.
ВЛАДИСЛАВА ЦОЛОВА: Аз представлявам родителска организация за отглеждане на деца от аутистичния спектър в страната.
Ние от може би поне 6 години предлагаме въвеждането на тази комбинирана форма на обучение, тъй като тя би задоволила точно потребности на деца от високия аутистичен спектър и така или иначе на деца с всякакви проблеми в развитието. Защото децата от аутистичния спектър имат проблем с комуникацията, с вниманието. Спектърът е толкова широк, че има деца със супер висока интелигентност, но не всички стават Стив Джобс, разбира се. Има деца и с много нисък капацитет.
Комбинираната форма би дала просто шанс на множеството деца да получат достъп до масовия клас в часовете, които не изискват специална концентрация и когато не пречат на другите. А в часовете, които изискват специална концентрация, особено в малките класове, когато са в масовия клас, те пречат и на другите, и на себе си. А другите също имат права.
Децата от аутистичния сектор доста рядко получават достъп до масовото училище поради тежките поведенчески проблеми, а ние, хората, искаме да ни е лесно, не искаме да ни е трудно, децата от само себе си отпадат още в съвсем начален етап. Тези, които получат достъп до училище, биват съветвани да преминават на индивидуална форма на обучение. Индивидуалната форма на обучение, съгласно Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, се използва в случаите, когато детето е много надарено и учи в две училища едновременно или в случаите, когато отсъства от училище повече от 30 дни, като например има счупен крак и не може да посещава училище повече от 30 дни. Тя не е създадена за деца със специални потребности, които отсъстват от училище цяла година, а трябва да се обучават индивидуално цяла година. А часовете са заложени от 8 до 12 часа. По финансови причини училищата, тъй като са на делегирани бюджети, не могат да си позволят и максимума от 12 часа и си позволяват в най-добрия случай между 6 и 8 часа, което в първи и във втори клас все пак покрива някаква норма часове, но след това е вече много тежко. Тоест децата не изучават дори минималния брой часове. А те, колкото и да са високо интелигентни, започват да се изолират. А все пак техните родители, нали се сещате, няма да са вечно живи. И когато децата се изолират и нямат комуникация с околния свят, ние не можем да си представим как те ще живеят, когато нас няма да ни има.
Затова ние призоваваме просто да погледнете на децата ни като на ваши деца и да дадете шанс да се приеме тази форма на обучение в сега действащия закон, защото тя така или иначе се прилага в някои случаи, когато директорът е много добронамерен, когато учителят е много добронамерен, когато много се обяснява. Хората са добронамерени, когато много позитивно се подходи към нас, но въпреки това обичаме да ни е лесно. Затова е трудно с нашите деца. Това ще бъде един шанс дотогава, докато се направи един страхотен закон за образованието, какъвто ще има в близките години със сигурност. Но просто той не става за един ден.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз имам процедурно предложение. Мисля, че ако има някой, който да изкаже противно становище, апелирам да вземе думата. Ако не, да вземем решение да прекратим дебата, тъй като ние изобщо не сме на различни позиции. За мене далеч по-сериозни въпроси предстои да решаваме със следващите нормативни уредби, с нещата, от които се нуждае този закон, за да заработи, защото всички сме единодушни по определени неща. Но оттам нататък цялото разписване, за да може това нещо да заработи, е много важно да стане.
Така че предлагам три неща. Едното е, ако няма противно становище, да приключим дебатите.
Второто е да приемем решение да бъдат предложени за първо четене двата законопроекта.
Трето, не знам по какъв начин, но да направим усилия да изработим някакъв механизъм, с който и ние да можем да подпомогнем министерството, заедно с абсолютно всички неправителствени организации, за по-бързото разписване на тази подзаконова нормативна уредба, независимо от това, че сме все още преди първо четене. Тъй като няма съществени различия, смятам, че можем да направим това нещо преди да се е стигнало до приемане на второ четене, тоест да спестим това време, което ни е много ценно на всички. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Колеги, аз предлагам също да се ориентираме към това, което предложи госпожа Буруджиева – принципно да гласуваме и двата законопроекта за първо четене, а между първо и второ четене да се обърнем към Преходните и заключителни разпоредби за един подходящ срок, който да бъде синхронизиращ цялата законодателна уредба, свързана с тази промяна в закона за уреждане на комбинираната форма. Днес го коментирахме. Мисля, че ще сме в състояние в един нормален срок от три месеца, предвид нещата, които трябва да се видят във всяка една посока, да го предложим.
Така че предлагам ви поотделно да гласуваме двата законопроекта.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта, предложен от Георги Кадиев, Ваня Добрева и група народни представители.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване за първо четене законопроекта, предложен от Милена Дамянова и група народни представители.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 2. Приема се.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Предлагам да преминем към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ” - 2014 – 2020 Г..
Бих искала да благодаря от името на комисията и от името на присъстващите на вицепремиера на Република България Зинаида Златанова за това, че веднага откликна на първото заседание на комисията още нерешени въпроси да бъдат дискутирани с академичната и образователна общност, поради огромния интерес към оперативната програма. Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
По тази точка участие ще вземат и заместник-министрите на образованието и науката Мукаддес Налбант и Иван Кръстев.
Разрешете ми да представя господин Иван Кръстев. Той е новият заместник-министър на образованието и науката, който непосредствено по функции ще отговаря за оперативната програма. Благодарим на Министерския съвет за това, че своевременно и бързо регулира този въпрос, съобразно обществения интерес.
Благодаря и на гостите, които взимат участие днес в новата форма, която Народното събрание избра, като блиц контрол, на представителите на Българската академия на науките в лицето на нейното ръководство.
Благодаря на председателя на Общото събрание на БАН проф. Малиновски. Благодаря на председателя на Съвета на ректорите проф. Митев, на заместник-ректора на Софийския университет проф. Герджиков, на председателя на КНСБ във функция „Висше образование и наука” доц. Лиляна Вълчева, на председателя на Академичния синдикат господин Ермак Димов, на представителите на обществени организации, като Движение за защита на науката и образованието, на проф. Денчев, на проф. Мачкова, на проф. Деян Киров, на проф. Панайот Панайотов.
Благодаря на абсолютно всички. Изключително много благодаря на младежката научна общност, която особено активно ни сигнализира и работи в пряк контакт с комисията. Тук виждам и съветника на министъра на образованието и науката проф. Николов, на доц. Великов, който е представител на Настоятелството на Българската академия на науките.
Няма да ми стигне времето да изредя всички гости. Извинявам се, ако някого пропускам.
Госпожо вицепремиер, имате думата. Още веднъж благодарности за това, че откликнахте на нашата покана.
ВИЦЕПРЕМИЕР ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Добър ден. Както разбирам, темата на заседанието е споразумението за партньорство в частта му „Наука и образование”.
Аз ще си позволя малко по-широко и по-накратко да очертая напредъка до момента, като, разбира се, двамата заместник-министри ще ме допълват по детайлите или по-скоро ще представят темите, които са необходими.
Знаете, че през последните месеци работата по Споразумението за партньорство беше значително ускорена. От месец септември преместихме срока за края на месец август, докато да изпратим на Европейската комисия за технически консултации първия зрял вариант по документа, който да стане основа за провеждане на официални преговори, след като бъде приета Европейската нормативна рамка и Многогодишната финансова рамка.
През юни Споразумението за партньорство премина през два кръга на обсъждане в работната група, като се целеше както отразяване на получените неофициални коментари от Европейската комисия, така и цялостно оптимизиране на текста и подобряване на връзката между аналитичната и стратегическата част на документа.
През месец юли беше направено публично представяне на споразумението, което повечето от вас вероятно си спомнят, тъй като присъстваха, и беше проведено обстойно публично обсъждане. Резултатите от това обсъждане бяха взети предвид в последния вариант на документа. Министерският съвет на три свои заседания обсъди и прие индикативното финансово разпределение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове по програми и одобри проекта на споразумение, което беше изпратено за технически консултации на Европейската комисия.
Като резултат в споразумението има подобрена връзка между аналитичната и стратегическата част на документа и подобрена стратегическа приоритизация в редица сектори. Един от тези сектори е „Образование и наука”.
Отчитайки неговата важност, през програмния период 2014 – 2020 г. се предвижда инвестициите в този сектор, съфинансирани от Европейския съюз, да се управляват в отделна оперативна програма - това е записано, - водена от ресорното Министерство на образованието и науката.
Постигнатият сериозен напредък в актуализацията и в актуализирания проект на оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” по отношение на конкретизация на нуждите в сектора позволи подобряването на текстовете в самото споразумение. Знаете, че тези неща са взаимно свързани.
В Споразумението за партньорство в сегашния му вид интервенцията е в областта на образованието и науката, включени в стратегически приоритет 1 – „Образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж” до приоритет „Образование, обучение и учене през целия живот” и стратегически приоритет 2 – „Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж” до приоритет на иновации „Достъп до използване на информационни и комуникационни технологии”.
Основните направления на интервенцията могат да бъдат обобщени, както следва:
1. Осъществяване на структурна реформа.
2. Прилагане на концепцията за учене през целия живот.
3. Подобряване на използването на информационни и комуникационни технологии в сферата на образованието.
4. Насърчаване на научни изследвания.
Тези интервенции са приоритизирани, като е взето предвид, че в позицията на Европейската комисия по приоритетите, които да бъдат заложени за финансиране със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, сред основните приоритети са изведени:
- качеството на образованието и обвързаността на образователните политики с нуждите на пазара на труда и бизнеса,
- развитието на науката и научните изследвания в подкрепа на икономиката, основана на знанието и
- интелигентен растеж.
Националните и европейските приоритети се срещат в качеството на образованието, в ефективността на инвестициите в наука не само чрез центровете за върховни постижения, но и чрез научната инфраструктура, която позволява научни постижения на високо ниво.
В тази светлина – това вероятно също ще представлява интерес, вече беше оповестено – алокирания към момента индикативен ресурс по оперативната програма е в размер на 508 млн. евро без националното съфинансиране и резерва за изпълнение. Според нашето виждане това дава достатъчна основа за осъществяване на предвидените интервенции.
Това е от мене на този етап. Ако има въпроси, съм готова да отговарям. Както вече казах, по конкретните подробности двамата заместник-министри ще бъдат така любезни също да се включат. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо вицепремиер. Предлагам и господин Кръстев да направи своето експозе, за да можем конкретните въпроси, които възникват и които в момента ни занимават, да ни насочи към него, за да може той, влизайки в проблематиката, да ни отговаря. Както и ще имате думата за въпроси към госпожа Златанова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КРЪСТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Налбант, уважаеми госпожи и господа представители на академичната общност и структурите на гражданското общество! Към момента визията на Министерството на образованието и науката е, че страната има обективна необходимост от разработването, приемането и изпълнението на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” за програмния период 2014 – 2020 г. Както подчерта и вицепремиерът Златанова, водещо министерство по отношение на секторните политики в сферата на науката и образованието е именно Министерството на образованието и науката.
В тази връзка никой по-добре от Министерството на образованието и науката не може да осигури онази кохерентност между мерките и дейности, изпълнявани със средства от държавния бюджет, със средства по други донорски програми и, разбира се, средствата от Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие, така, както са предвидени в рамките на новата оперативна програма.
От страна на Министерството на образованието и науката за последните три месеца по моя оценка, отчитайки факта, че все пак аз заемам поста заместник-министър на образованието и науката едва от понеделник, не е направено достатъчно. И заедно с екипа на министерството, привличайки, разбира се, и всички заинтересовани страни, имаме ангажимента до края на месец септември да отразим всички бележки и коментари, които са получени досега, а повярвайте ми, те са изключително много на брой, да довършим нашия ангажимент, свързан с прецизиране на индикаторите по отделните инвестиционни приоритети и специфични цели, така, както са заложени в програмата, а също така да вземем под внимание бележките, свързани с по-добрата насоченост, по-ясния фокус на интервенциите по всеки един от инвестиционните приоритети, най-вече свързани и с развитие на ИКТ в системата на образованието, разбира се, в сферата на науката и също така доразработване на мерки, свързани с достъпа до образование, с мерките, насочени към намаляване на дела на отпадащите от образование, което също е един от ключовите приоритети, заложени не само в тази оперативна програма, но и в Стратегията „България 2020”.
Това, което ние сме направили и възнамеряваме да направим до края на месеца, е, на първо място, да проведем, надявам се, повече от едно заседание на специалната тематична работна група, допълнителна, съвещателна, която е само по отношение на науката и в която са поканени един широк кръг от хабилитирани лица и от хора, които активно работят по темата, които да ни подпомогнат по отношение на прецизиране на съдържателната част на този инвестиционен приоритет.
Разбира се, трябваше може би да започна с това, че оперативната програма ще търпи промени дори и след срока, за който ви казвам, ще продължи да търпи промени в съответствие с нуждите и потребности, които са идентифицирани от реалните ползватели на средсктвата – това е академичната общност, това са висшите училища, това е системата на общото образование.
Уважаеми дами и господа, голяма част от присъстващите тук са не само запознати с проекта на оперативната програма, но и са дейни участници в нейното разработване. Така че аз ще приключа в този момент и оставам на ваше разположение за въпроси и допълнително уточнение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин заместник-министър. Откривам разискванията. Уважаеми колеги, имате думата за въпроси. Аз бих задала на госпожа Златанова един въпрос.
Един от поводите, за да организираме това блиц изслушване, е свързан с изразените в медиите опасения за това, че съществуват рискове за недопускане на самостоятелна оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Доколко тези рискове в настоящия етап са актуални? Защото ние имаме информация по линия на Народното събрание, че именно благодарение на Вашата намеса такава самостоятелна програма за наука и образование се случи.
ВИЦЕПРЕМИЕР ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Наистина ние заварихме едно доста бланкетно решение, прието в последните дни на предишното правителство по политически начин, да има такава оперативна програма. Истината е също така, че при моето пристигане на тази позиция експертното мнение на колегите, които и дотогава бяха работили – и в Министерството на образованието и науката, и в централното координационно звено, и по други оперативни програми и министерства, беше, че това е риск, който трудно си струва да се поеме, защото наистина степента на готовност е много ниска. Както каза и заместник-министър Кръстев преди малко, наистина по оперативната програма има много бележки, които следва да се отразяват, включително и на този етап, има много бележки, които следва да се адресират, много недостатъци, които следва да се отстраняват.
Да, действително Вие сте права, ние преценихме, че рискът си струва да бъде поет. Личното ми мнение е, че най-важното, което нашата държава трябва да направи в следващите седем години, е драматичен напредък в сферата на образованието и науката. Така че целият екип – и министър Клисарова, и екип от заместник-министри поехме риска и с подкрепата на целия Министерски съвет решихме, че всички усилия заслужава да бъдат положени, което правим в момента.
Както казах, споразумението е изпратено в Брюксел с тази оперативна програма, включително финансови локации и индикативи в нея. Очакваме коментари. Колегите в Министерството на образованието и науката ще продължат съгласувателния процес с ресорната дирекция в Брюксел вече по самата оперативна програма. И се надяваме своевременно тя да бъде готова за изпълнение, за да може средствата да бъдат използвани възможно най-скоро. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, господин Лафчиев.
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ: Аз представлявам организацията „Учени в действие”, наскоро организирана.
Това, което искам да кажа, е, че имаше една грешка може би на езика от страна на вицепремиера Златанова, която може би беше решителна към подхода, който правителството има към тази оперативна програма и това, че става въпрос за сектора „Наука и образование”.
Госпожо Златанова, няма такъв сектор. Във всяка страна по света това са два сектора, два различни сектори.
В целите на Европейския съюз – ето, сега ще Ви дам този документ – има пет цели на европейската програма „Хоризонт 2020”. И ако следите по-нагоре в регламента, за Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, тоест двата структурни фонда, трябва да се финансират предимно по тези пет цели. Това означава, че две пети от тези цели са свързани с двата огромни сектора „Наука” и „Образование”, които вие сте сбутали в едни нищожни 508 млн. евро.
Ако погледнем таблицата отзад и видим каква е пропорцията на всички други дейности, които са набутани в оперативните програми, ще видим, че науката и образованието, два огромни сектора, са събрани в минимално количество средства. Това е скандално. Няма концепция за интелигентен растеж, без наука – един огромен сектор, и без образование – друг огромен сектор.
Да, виждам, че повдигате вежди. Но науката и иновациите са огромен сектор. Образованието – също. И това ударение върху следдипломното обучение и обучението през целия живот, при батака, в който се намира средното образование – училищното, е просто невъзможна история.
В първоначалния вариант на тази програма бяха предвидени невероятни средства за следдипломна квалификация, които превъзхождаха дори средствата за наука. Почти нямаше средства за средно образование и за висше образование. А това е изключително тревожно. Защото ти не можеш да се обучаваш следдипломно, когато не си се обучил в средното образование.
Изключително важно е да се сложи ударение на професионалното обучение в училищата, където огромно количество средства трябва да се насочат, за да се възстановят професионалните гимназии. Има много други приоритети, върху които може да се сложи ударение. Но тези 508 млн. евро няма да стигнат за нищо.
Така че моето предложение е следното – да се третират – може в една оперативна програма, може и в две, но като два отделни сектора и те във всички случаи да получат много повече средства от тези мизерни 508 млн. евро.
Ако считаме, че тези пет основни цели на програмата „Хоризонт 2020” – а се твърди в регламентите на структурните фондове, че предимно по тях трябва да се финансира – са две пети от всичките цели, значи би трябвало две пети от средствата да отидат там. И трябват много повече идеи и въображение как това ще изведе страната ни от кризата, в която се намираме.
В това разпределение на тази таблица няма визия за това къде се намира страната ни и как да излезе от кризата. Именно това трябва да се промени. Тези 508 млн. евро е чиста мизерия. Дори 1 млрд. и 505 млн. евро, както беше първоначалният проект на господин Игнатов, е също мизерия. Задължително е да има много по-сериозно наблягане на тези два огромни сектора, които да бъдат с приоритет пред всички останали.
Разбирам, че другите сектори носят повече комисионни сред политическия елит. Но най-много комисионни и приходи сред народа ще донесат именно тези два сектора. Защото ниското ниво е нещо, където куца цялото ни общество. И то идва от ниското ниво в образователния процес и ниското ниво в научната част.
Благодаря ви много. Просто ми се иска да видя по-свеж, по-различен подход към това нещо. Моите уважения.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви, господин Лафчиев. Експертите към комисията поискаха думата във връзка с тези числа, които Вие ни дадохте преди малко, за да внесат яснота.
СЛАВА АНГЕЛОВА: Аз искам да поясня, че 508 млн. евро е една част от сумите, които са заделени за двата сектора, както Вие ги нарекохте – „Наука” и „Образование”. това е само за нашата оперативна програма, която сега се въвежда – „Наука и образование за интелигентен растеж”. Още 780 млн. евро или общо 1 млрд. 144 млн. евро са заделени по две различни оперативни програми за тези два сектора.
ХРИСТО ЛАФЧИЕВ: Само ще ви кажа, че тези пари няма да отидат за образование и няма да отидат за наука. От програма „Конкурентоспособност” примерно за иновации иновативните проекти се оценяват от комисии с хуманитарно бакалавърско ниво на образование, тоест на практика те се подаряват на партийни фирми или на близки фирми до властта. Нямаме основание да считаме, че тази практика ще се промени. И Министерството на икономиката и енергетиката няма никакъв капацитет да прецени кое е иновативно и кое не е.
По подобен начин в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, там, където ще отидат огромните пари за следдипломна квалификация, трудно ще успеят да преценят кое е всъщност образование и кое е усвояване на пари в областта на следдипломната квалификация. Има твърде много центрове за следдипломна квалификация от рода на заварчик за три месеца – предполагам, че господин Воденичаров като представител на оръжейната промишленост ще ни каже, че заварчик за три месеца никой вече няма да наеме. А е пълно с такива центрове. Те са политически обвързани и там ще се усвоят парите с комисионни.
Истината е, че Министерството на образованието и науката е единственото министерство, което може да прецени какво е образование и, между другото, и иновации. Нещо повече, в Министерството на образованието, когато се краде, се скача и се бие. Учените скачат и вдигат скандал, когато някой краде. И вие виждате какви резултати имаше тази зима. Докато в другите министерства очевидно тези пари потъват някъде. И може да се каже спокойно, че там няма капацитет да се открие, ако парите отиват на неправилното място. Докато в Министерството на образованието и науката има активният капацитет да се атакува този проблем с корупцията. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, проф. Малиновски.
ПРОФ. НИКОЛА МАЛИНОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми заместник-министри, уважаеми депутати, колеги! Току-що чух, че има още 750 млн. евро в други програми. Поглеждайки оперативна програма „Наука”, виждам, че няма никакви пари, отделени за социален фонд. А тези пари са за фонд „Развитие на човешките ресурси” в този вид. Социалният фонд е разпределен в други две оперативни програми и преди всичко са в Европейския фонд за развитие на човешките ресурси. От този социален фонд, доколкото на мене ми е известно, не съм специалист, около 70 процента отиват за заплати.
Извинете за числата, може да не съм прав, - отиват за човешкия потенциал. Тези пари не могат ли да бъдат прехвърлени от другите две програми към оперативна програма „Наука”? По този начин веднага количеството заделени ресурси за оперативна програма „Наука” биха могли директно да бъдат присъдени към тази програма, а не да бъдат търсени по тези различни пера от други оперативни програми. Считам, че това е възможно.
Правя предложение те да бъдат прехвърлени към оперативна програма „Наука”, а не да останат в другите две програми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на проф. Малиновски. Проф. Ваньо Митев, заповядайте.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Уважаеми колеги, като видях тези числа, не виждам какво можем да дискутираме тук. Ако съобщя това число 508 млн. евро на Съвета на ректорите, който 7 пъти се е събирал в продължение на година и половина и всеки път е започвал с това да има оперативна програма „Наука и образование”, и кажа, че съм се съгласил с това число, просто няма да съм председател на Съвета на ректорите.
Напрежението е изключително голямо. Непрекъснато ми се обаждаха да ме питат това вярно ли е, какво правим ние това да не стане, какво правим парите, които са за наука и образование, да не потънат, както потънаха през миналия програмен период. От тези 860 млн. лв., ако не се лъжа, които бяха за миналия програмен период, колко достигнаха до нас? Къде потънаха тези пари? Това ни е най-голямото опасение.
В момента имаме 392 млн. лв., ако не се лъжа, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, пари, които са заделени за образователна инфраструктура. Това ли министерство ще каже кой университет и кой институт на БАН се нуждае от тези пари? Те ли са тези, които трябва да го кажат?
Миналият програмен период беше характерен именно с това, че до нас пари просто не стигнаха. Ние говорихме за 750 млн. евро само за наука и за висше образование, не за образование въобще, а за висше образование. Тук ни се предлагат 508 млн. евро за всичко, включително и за иновации. А за науката какво ще остане? Тази сума като се раздели на 7, изчезва. Числата са такива, че аз не виждам какво може да се обсъжда тук.
Аз съм попарен от тези числа, разберете го това. Година и половина само това говорим. За да я има тази оперативна програма, имаше огромно напрежение. Имаше голяма опозиция от миналото правителство против тази оперативна програма. Въпреки това тя се прие.
Имахме една среща при министър-председателя, на която беше и госпожа Златанова, тя по едно време заговори за вариант „Б” и на мене ми се изправиха косите. В момента отново се поставя въпросът дали да има оперативна програма. Да, ние ще се борим да я има. Но ние от една година и половина въобще не дискутираме. Дали да има оперативна програма. Трябва да има оперативна програма и тя да бъде действаща.
Това момче, което се изказа преди малко, съвсем правилно каза. При положение, че две пети от приоритетите на Европейския съюз са за наука и образование, какви са тези пари, които ни се подхвърлят на нас? Вижте числата отдолу и погледнете, че сме на предпоследно място.
Аз не знам какво ще прави Съветът на ректорите. Като го съобщя това нещо, не знам каква ще бъде реакцията. Много съм разочарован, изключително съм разочарован.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, акад. Воденичаров.
АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Аз предлагам да стане малко по-конструктивен разговорът. Има политическо решение да има такава програма. Сега да решим обратната задача – да седнат хората, които са поели административната отговорност и да ни предложат сумите, за които сме говорили и от които се нуждаем. Откъде ще ги вземат, как ще ги вземат – затова са се захванали да управляват държавата.
Научната общност няма да посрещне спокойно тези предложения. Освен това да не се заблуждаваме. Като гледам, тук всички присъстващи доста отдавна работим в тази област. Ако и тази глътка въздух бъде махната от науката в България, да спрем дотук. Всеки да се хване да си върши работата, да ни се представят решения, които отговарят на нуждите.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Акад. Дамянов, заповядайте.
АКАД. ДАМЯН ДАМЯНОВ: Благодаря. Госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми народни представители, колеги! Аз ще си позволя като лекар да пусна някои изрази с по-медицинско звучене. Не можа дълго време да се роди отроче, свързано с науката. След някакви усилия, дали по изкуствен начин, но започна да се ражда програма „Образование и науката”. Като гледаме цифрите, можем в духа на това изявление да кажем, че се подготвя раждане на недоносче.
Ще свърша с медицинските аналогии. Но ще кажа, че в края на краищата в развитието на страната имаше много вродени дефекти. Тези вродени дефекти си ги повтаряме с години, убеждаваме се взаимно, че те са погрешен подход, минаваме от правителство на правителство и този подход остава.
Не мога да разбера не последната редакция, която е стигнала до мене във връзка с иновационната стратегия, а предишния й вариант. В цялата иновационна стратегия липсваше думата „наука”. Не можем да се разберем в България, че за иновация без наука просто не би трябвало да се говори. Ако някой разрови нещата, които получават награда в иновационния фонд, ще види, че в 90 процента от случаите се касае за откровено внедрителски неща, навярно позитивен чуждестранен опит, които са внесени в България и ние ги наричаме иновации. Иновация значи ученият да роди продукт, който да достигне до производството. Друг е въпросът, че при нас трудно ще стигне до производството, а и такова много трудно се намира.
Единият проблем, който не се разбира, е проблемът, че иновациите трябва да бъдат свързани с науката. Иначе те просто генетично не би трябвало да могат да съществуват.
Следващият проблем, с който болезнено се занимавам в продължение на 15-20 години в областта на медицината, където е изключително важно, е long life learning, обучението през целия живот. И след толкова години занимание и раждане на някакви документи, възприемане на постановка от някакви министри на здравеопазването ние там сме на нулево ниво. Защо? Защото обучението през целия живот означава, че трябва да се разработят тестове, трябва да се разработи система за обучение през определен период – две, три, пет години, колкото решим, след което лицето да се явява на изпит, на тест, да го проверят и държавата да е готова да му отпусне това,което му се полага за придобитите по-високи знания. Тази връзка с финансите изобщо не се получава. Камо ли да говорим за други зони, където въобще още не се е приказвало за продължаващото през целия живот обучение и изведнъж ние да заделим една милионна сума за нещо, което преди всичко трябва да бъде възприето като концепция, да се достигне до съгласуване с Министерството на финансите, че то е готово да плаща за повече знания и за повече можене.
Ей с такива неща се сблъскваме като вродени дефекти на развитието. И сред тези дефекти на развитието или на неразбиране е прогресивно намаляващата сума за наука. След като сега се мъчим тази мизерна сума, която се дава от държавния бюджет, да я допълним с оперативна програма, сега има една сума, около която – аз съм абсолютно съгласен с колегите, дискусията не върви. Минимално е. трябва да се намери по-голяма сума. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Проф. Денчев, заповядайте.
ПРОФ. СТОЯН ДЕНЧЕВ: Госпожо председател, госпожо вицепремиер, дами и господа заместник-министри, драги колеги, господа и дами народни представители! Аз искам да се обърна към заместник-министър председателя Златанова и към заместник-министър Кръстев – първо, честито от името на академичната област за Вашето назначаване, - да разберем тук технологията на средствата, с които бихме могли да разполагаме.
Каза проф. Ваньо Митев, каза господин Лафчиев, че средствата, от които ние тръгнахме, бяха 1,5 млрд. Запознавахме предишните министри, предишните народни представители. Част от вас също бяха в Комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта, както тогава се наричаше. Аз направих консултация, дано да съм прав, но държа да получа вашето становище, че за целия програмен период ще се отпуснат от Европейския съюз 15 млрд. евро. От тези 15 млрд., след като 8 млрд. отиват за преки плащания, остават 7 млрд. От тези 7 млрд. ние можем да претендираме за 10 процента. Десет процента от 7 млрд. не са 508 млн., а са най-малкото 700 млн. Ако е така, кажете за какво се борим и какво можем да постигнем.
Ако това е въпрос на политика на правителството, насочена към стопиране на науката и растежа, е едно.
ВИЦЕПРЕМИЕР ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Понеже се натрупаха въпроси, мога ли да отговоря?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте за отговор, госпожо Златанова.
ВИЦЕПРЕМИЕР ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Аз искам да изясним наистина въпроса - проф. Денчев е прав – откъде се взе числото 1 млрд. 500 млн. Не знам дали в евро или в лева говорите, на мене така и не ми стана ясно.
ПРОФ. СТОЯН ДЕНЧЕВ: Аз съм математик. Става въпрос за число.
ВИЦЕПРЕМИЕР ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Аз съм юрист, съжалявам, наистина много ни е слаба математиката.
Това беше направено с предизборна цел от предишното правителство. И това беше единствената сума, която беше качена по оперативна програма, индикативна, на което и да е министерство. Другите министерства много по-професионално не качваха суми. Тази сума не почива на абсолютно никакви данни, логика, нито съгласуване с Европейската комисия, нито нещо друго. Заместник-министър тогава беше госпожа Дамянова. Тя е тук, Вие можете да я питате на какво почива сумата 1,5 млрд. При положение, че цялата сума на всички оперативни програми, на структурните и инвестиционните фондове е 6 млрд. 257 млн. Останалото до 15 млрд. или малко под, са преки плащания. Госпожа Бъчварова знае за земеделските производители, които не влизат в този пакет – те не са фондове.
Така че сметката всъщност е вярна, защото ние от тези 6 млрд. 257 млн. горе-долу 508 млн. са близо до 10 процента от това, с което се разполага по оперативни програми. Един милиард и 200 млн. са по оперативна програма „Околна среда”, където България има да построи екологична инфраструктура в депа, ВиК, пречиствателни станции, които са за милиарди.
Само ще ви кажа сравнение. Наскоро излезе едно изследване на Европейската комисия по отношение на водите – изобщо в България се прихващат 21 процента от водите. Това са болести, това е липса на канализация, липса на пречистване на води, това е обществена хигиена, наводнения, като не се прихващат водите. Давам го само за пример.
Отделно от това знаете, че в областта на околната среда има европейски изисквания, които България трябва да покрие именно с тези инвестиции, за да не харчим национални пари, за да избегнем наказателни процедури за лошо качество на околната среда.
Просто това е сумата, с която разполагаме. Всичките ни пари са 6 млрд. 257 млн. Ние други нямаме. Те са крайна сума. Тя не може да бъде разтегляна и увеличавана.
Освен това искам да ви прочета – аз го четох на журналистите, но мисля, че в този формат е много важно да се чуе – анализа на нуждите, как ние разпределяме тези оперативни програми. Този анализ на нуждите е направен, тъй като по споразумението вече трето правителство работи, от последните три български правителства – защо ние сме решили да инвестираме в тези неща и защо Европейската комисия ни подкрепя да инвестираме в тях, защо това е виждането на Европа. Данните в този анализ на нуждите почиват на европейски документи и изследвания. Чета:
„Предизвикателствата в България – недостатъчен дял на заетите от 20 – 64 г., недостатъчна икономическа активност на населението, незадоволително качество на образователната система, нарастване на неграмотното население и увеличаване на дела на непосещаващите училище. Предпоследно място в Европа по здравеопазване. Един от най-високите стандартизирани коефициенти за смъртност по всички причини. Първо място за Европа по бедност. Ниска производителност на труда, нисък дял инвестиции в наука и развитие, ниска степен на проникване на високоскоростен широколентов интернет, нисък дял на домакинствата с широколентова свързаност, ниска резултатност на научната система, неефективно използване на ресурси и енергия, неефективно прилагане на законодателството на Европейския съюз в областта води, атмосферен въздух и отпадъци. Неефективни системи за превенция, управление и адресиране на последствията от рискове, ограничена външна и вътрешна свързаност – това е инфраструктурата, ограничен пренос на товари по ж.п. и води, неприключила модернизация на системата на обществените услуги и реформата в държавната администрация, недостатъчен капацитет за планиране и реализация на инфраструктурни проекти в областта на информационни и комуникационни технологии, слабо усвояване на средствата от Европейския съюз, неприключила реформа в съдебната система, задълбочаващи се различия в развитието на българските региони и останалите региони в Европейския съюз.”
Това, уважаеми дами и господа, представлява България към днешна дата. Кажете от кое ние можем да се откажем и да не го направим в следващите седем години, за да пренесем от едно място на друго. Много е лоша картината, но тя е такава.
Пак казвам, за огромно съжаление парите, с които ние разполагаме, са крайна сума. И те са толкова, колкото са. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Искам да благодаря. На вицепремиера.
Искам нещо да кажа, ако вие приемете, защото наистина за първи път се организира такава форма на директно задаване на въпроси към правителство. И чест прави на вицепремиера, че при неизяснени въпроси, още в работен порядък, тя пое риска да се яви и то пред най-авторитетната общност, каквато е тук събрала се академична общност. Много Ви благодаря, казвам го най-искрено.
Има думата народния представител Татяна Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: На един от въпросите Вие частично отговорихте, така че няма да го задавам, за да спестим време. Макар че може би само едно число да кажете, ако Ви е възможно: какъв е бил размерът за средствата за наука и образование за периода 2007 – 2013 г. и съответно какъв е планираният размер за периода 2014 – 2020 г., за да отговорим донякъде и на въпроса на уважаемите колеги ректори каква е политиката на правителството – ще увеличава или ще намалява размера?
Освен това, тъй като се чуха някои информации, има ли риск от загуба на средства по управляваните от Министерството на образованието и науката приоритетни оси на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”? и ако има такава опасност, колко са средствата, които държавата ни може да загуби? Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Доц. Киров, заповядайте.
ДОЦ. БОЯН КИРОВ: Понеже разбрах, че бързате, към Вас, госпожо вицепремиер, имам бърз въпрос. В България имаме най-ниска цена на труда в Европа – това е известно. Второ, имаме най-добрата данъчна система от гледна точка на инвеститорите.
Задавате ли си в Министерския съвет въпроса защо при това положение България няма практически инвестиции отвън? Защо инвеститорите бягат?
И ако вие си зададете този въпрос, не търсете отговора в съдебната система. Ако реално намерите истинския отговор, ще разберете защо трябва да давате пари в областта на науката и целия спектър на образованието отдолу догоре. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви. Доц. Лиляна Вълчева има думата, след което предлагам да се отговори.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми заместник-министри на образованието и науката! Господин Кръстев, честито и от името на нашия синдикат. Надявам се партньорството да бъде на нивото, на което е в момента с колегите в министерството.
Аз ще бъда много кратка. Тук се чуха няколко числа. Не мога да ги сметна по този начин. И ми се струва, че можем да намерим един разумен компромис, ако госпожа Зинаида Златанова стане гарант на това, което нашият синдикат предлага. Тези 510 млн. евро, така да ги кажа, защото по-бързо се смятат, са парите, които са ситуирани в Министерството на образованието и науката. От тях 320 млн. евро са от Социалния фонд, 190 млн. евро са от Фонда за регионално развитие. Защото това единствената програма, която ползва средства от два фонда.
Но има едни допълнителни средства, които трябва ясно да ги кажем. За образователна инфраструктура има 390 млн. евро, за което говори и проф. Митев. В Министерството на труда и социалната политика има 70 млн., които са пари за продължаващото обучение. Общо средствата, така, както ние сме ги сметнали, са 970 млн. евро., но не това, което чухме от експертите. Вероятно тук има една по-точна информация. Може да има резерв. Но това е, което ние имаме като информация в нашия синдикат.
Може би ако вицепремиер Златанова стане гарант на това да има подписани споразумения между министерствата, че тези пари ще отидат конкретно за образование и наука и бъдат разписани точните документи, синдикат Висше образование и наука” в КНСБ ще подкрепи тези средства, но, пак повтарям, при положение, че се регламентират писмено над 510 млн. останалите до 970 млн. евро. Аз ще внеса такова писмено становище при Вас, госпожо председател, при Вас, госпожо Златанова и до премиера на републиката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Имате думата, госпожо Златанова.
ВИЦЕПРЕМИЕР ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви много, госпожо председател. Да, наистина на въпроса на уважаемия професор ще кажа. Наистина няма инвестиции поради всичките тези причини, които аз прочетох съвкупно. Така е. До извода, че е най-ниска заплатата, ние, без да сме икономисти, по емпиричен път достигаме. Всичките тези причини в тяхната съвкупност водят до това. Пак казвам, как изглежда България, за съжаление, в днешния ден. Наясно сме с това. Именно затова се отпускат тези средства от европейските данъкоплатци, за да може региони като България да наваксат изоставането си, в нашия случай като най-бедна страна в Европейския съюз. Затова съществуват тези програми.
На въпроса на синдиката. Аз, разбира се, на прима виста не мога да Ви обещая да се ангажирам. Става дума все пак за сериозни средства. Трябва да погледнем този документ – ще Ви помоля да ми го изпратите, както да го изпратите, между впрочем, и на проф. Клисарова, ако не сте го изпратили, защото тя трябва да си каже думата. Защото все пак нека да не забравяме, че тук има ресорен министър, който отговаря по този въпрос.
Това, което мога още отсега да ви кажа, е, че всичките тези програми и дейностите в тях ще бъдат подробно разписани - аз съм сигурна, че в този формат проф. Клисарова ще представи самата оперативна програма, - с подробно разписани дейности, вътрешни локации на средствата с конкретни процедури, бенефициенти и т.н. Имайте предвид, че както споразумението за партньорство, така и оперативните програми се договарят с Европейската комисия. Ако Европейската комисия ви се струва достатъчен гарант, че действително тези средства ще отидат там, където е предвидено да отидат, аз не бих се усъмнила и за секунда в това, мисля, че това е отговорът на Вашия въпрос. Впоследствие ще се следи ежедневно, ежеседмично, ежегодно как точно се изразходват, което се случва и в момента от Брюксел. Така че това е един допълнителен гарант.
Ние ще разпишем тези дейности на практика с Европейската комисия, когато проведем официалните преговори. Но, разбира се, няма пречка да седнем и да обсъдим Вашето предложение, пак казвам, заедно с министър Клисарова, разбира се, и с наша помощ, с помощта на нашия екип.
На конкретния въпрос на госпожа Буруджиева ще помоля заместник-министър Кръстев да отговори.
ДОЦ. ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Още другата седмица ще го направим.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо председател, госпожо вицепремиер! На мене ми направи впечатление и вчера, като обсъждахме на заседание на Съвета на настоятелството в Българската академия на науките, че като че ли малко се използва капацитетът на добрите учени в България по разработването на тези оперативни програми, където има наука, където има иновации. И последната капка беше тази иновационна стратегия за интелигентна специализация, която е в едно безобразно състояние.
Така че предлагам Ви, ако смятате за уместно, следното. Да, има координационно звено към Министерския съвет, но то като че ли се грижи повече за формата на нещата. А за съдържанието на нещата може би не е лошо да се направи консултативен съвет главно от Българската академия на науките и от изявените наши колеги от висшите училища и това координационно звено по същество да подпомогне нашата страна в отстояване на онези необходими средства и да разпише, разбира се, по-точно всичките оперативни програми, където се говори за наука и иновации, включително и за стратегиите, които се приемат от Народното събрание. Тогава колегите народни представители взимат отношение. Но когато имаме само стратегии, които Министерския съвет приема, тогава без такова координационно звено, което да служи за препоръки, за филтриране на недобрите формулировки, би било полезно. Благодаря.
ВИЦЕПРЕМИЕР ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Ако министърът е съгласен, да се направи такъв консултативен съвет. Няма кой друг, освен тези, които ще изпълняват, да участват в разработването. Много уместно предложение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Вижда се една липса.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Проф. Герджиков, заповядайте.
ПРОФ. АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Госпожо вицепремиер! Аз подкрепям много категорично последното изказване на доц. Великов. Защото всички бяха толкова смутени от сумата, че никой не каза това, което е още по-важно. Каквато и да е сумата, дали е 0,5 млрд. или 2 млрд., е много важно за какво ще отидат тези пари. Затова единственото оптимистично, което чух днес, е изказването на заместник-министър Кръстев, на когото и аз честитя, за това, че ще се възстанови за пореден път участието на представителите на академичната общност – и от БАН, и от Софийския университет, и от други университети, които през последните 12-15 месеца претърпяха много перипетии. Те ту участваха активно и имаха голям принос, тук текстовете им мистериозно се разместваха, изчезваха, появяваха се други и т.н. Много пъти си стискахме ръцете с едни или други експерти от министерството или от други държавни институции, много пъти след това текстовете пак бяха променяни.
Струва ми се, че на този финален етап много категорично трябва да включите тези хора. Не да търсим нови. Те съществуват, знаем кои са и вие знаете. Просто те да си довършат работата и да проследят това дали някой не прави нещо съвсем друго, в друга посока. това, което те правиха, многократно беше признато от всички, че е полезно. Да не правим нещо различно, че и малкото пари да ги разпилеем. Благодаря ви.
ВИЦЕПРЕМИЕР ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Преди да вземе думата заместник-министърът, хубаво е да се чуе и в този формат, макар че вие го знаете, но и за журналистите, да не забравяме, че в следващия програмен период по програмата „Хоризонт 2020”, която е общоевропейска, тя е хоризонтална програма, Европа отделя два или почти три пъти повече средства за наука. Осемдесет милиарда евро има на разположение на европейската научна общност, в която влизате и вие. И тази програма „Хоризонт 2020” е достъпна за абсолютно всички научни и академични звена. Осемдесет милиарда евро са страшно много пари. И аз много се надявам за първи път да имаме самостоятелен български проект, защото в сегашните рамкови програми за съжаление нямахме. Българската научна общност не можа да се пребори за самостоятелен научен проект. Разбира се, като партньори, подизпълнители на големи европейски университети и институти вие сте участвали. Но да се надяваме, че и с помощта на тази оперативна програма наистина ще направим капацитета такъв, че да може България да се гордее с проект, който е завоюван в европейска конкуренция или в кооперация с европейски научни звена.
Нека да си го пожелаем и всички заедно да направим така ,че да можем да се поздравим с такъв успех.
Аз ви казвам „Довиждане” и до нови срещи.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Господин Кръстев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КРЪСТЕВ: Уважаеми дами и господа! На първо място, от името на Министерството на образованието и науката благодаря за гласуването от ваша страна доверие, че ние можем да се справим с ресурс, далеч надвишаващ определения ни към момента. Но независимо какво би било решението на Министерския съвет, предвид съществените нужди и приоритети, очертани от вицепремиера Златанова, аз бих искал да се върна към думите на проф. Герджиков и да се обърна с молба към Вас да подпомогнете дейността на министерството по отношение на разработването на съдържателната част. Защото нещо, което остана някак си на заден план в изложението на вицепремиера Златанова, е националният резерв за изпълнение.
Ако сега резултатите на Министерството на образованието и науката по отношение на усвояването на средствата по сегашната оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” не са най-добрите възможни, то за следващия програмен период аз съм уверен и вече считам, че от първите дни съвместно с колегите, които сме в екипа на министър Клисарова, ще вземем много резки мерки по отношение подобряването на работата по управление на средствата от Европейския съюз. Защото тези пари не са за Министерството на образованието и науката, те са за академията, за висшите училища, за системата на общото и професионалното образование. Нека да започнем още от първите дни, когато имаме одобрение на тази оперативна програма, да работим активно, да привлечем средства и съответно впоследствие да се борим за една по-голяма част от резерва.
По това, което искам да кажа по отношение на въпроса, който постави народния представител Татяна Буруджиева – за съотношението на средствата. Много трудно би могло да се даде точно оценка колко са средствата за наука и образование по отделните структурни инструменти за настоящия програмен период, най-малкото, че част от тях не са определени като локация за образование.
Впоследствие тези средства са изразходвани, примерно за образователна инфраструктура. Или точно обратния процес – определени са такива средства, а те в момента стоят като обещание.
За разликата по отношение на средствата само от Европейския социален фонд по отношение на общия размер на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Да, има едно увеличение спрямо 376 млн. евро, които управлява в момента в качеството си на междинно звено. Но по отношение на средствата от Европейския социален фонд имаме едно нетно намаление в размер на 34,24 млн. евро, което е свързано вече с един широк спектър от мерки.
Уважаемият акад. Дамянов посочи някои от проблемите, също и проф. Митев, и проф. Денчев.
Настоящата програма наистина е нещо, което ме притеснява. Аз започнах с това, че оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж ще има, тя е общо дело. Мисля, че има абсолютен консенсус. Тъй като тази програма е за един период до 2022 г. реално и тя трябва да бъде изградена наистина консенсусно.
По отношение обаче на сегашната програма, към днешна дата, нека да кажем към датата 2 септември, средствата, които са под риск да не бъдат усвоени, възлизат на по-малко от 130 млн. лв., които реално могат да бъдат загубени.
Искам да ви кажа, че наистина ежедневно работим и по този проблем, така щото да намалим риска от загубата. Той се мери на цяло на оперативната програма. Това касае средствата, които управлява Министерството на труда и социалната политика като второстепенни разпоредители. Но в частта за наука в момента този риск е 130 млн. евро.
Ако позволите, искам да цитирам само две числа. За периода от 2007 г. до 29 май 2013 г. – в това не влагам нищо политическо – по трета и четвърта приоритетна ос на тази оперативна програма са платени 293 млн. 110 хил. лв.
За периода от началото на юни до края на месец август тази година са платени 90 млн. 300 хил. лв., което представлява нетен ръст с над 30 процента. Това е реалният напредък, който е постигнат за последните три месеца.
По отношение на верифицирането на средства, тоест реалното усвояване числата съответно са 147 млн. лв. и 81 млн. лв. или нетен ръст от порядъка на малко над 50 процента.
С темповете, с които работи администрацията на Министерството на образованието и науката в момента, аз се надявам, че до края на месец ноември, когато е абсолютният краен срок средствата да бъдат отчетени и верифицирани, ние имаме надеждата наистина да загубим възможно най-малък размер от средствата.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Проф. Катя Георгиева.
ПРОФ. КАТЯ ГЕОРГИЕВА: Аз се направя първо един коментар, след което – едно конкретно предложение. Страхувам се, че ще повторя това, което много хора вече казаха, но с едно число.
Защо правим тази оперативна програма? За първи път има такава програма и би трябвало всички да сме щастливи, а нещо не го виждам.
Беше споменато, че тази оперативна програма е политическо решение. Изобщо една оперативна програма или каквото и да е може да има поне две възможни цели. Едната цел е нещо да стане, както казва госпожа Златанова, да постигнем драматичен напредък. Другата възможна цел е да кажем, че сме направили нещо. Като гледам това разпределение, което имам пред себе си, ние във всички случаи по никакъв начин не можем да постигнем не само драматичен, а никакъв напредък.
Само един пример. В тази оперативна програма за засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите за 7-годишен период има сума 151 млн. евро. Това означава средно 23 млн. евро на година. Това е горе-долу – извинявайте, че давам този пример, защото той ми е познат – думата, която не достига само за тази година само за бюджета на БАН. И като говоря за това, което недостига, то недостига, за да се платят консумативите и мизерните заплати, които имаме. Изобщо не може да става дума за пробив, за драматичен напредък и т.н.
Понеже става дума за БАН, имаше един вицепремиер, който беше казал като експерт: те сами ще се закрият – след като законът за закриването на БАН беше оттеглен.
Много съжалявам, обаче не виждам по някакъв начин да е променена политиката към БАН и не само към БАН, а към науката въобще.
А сега конкретното ми предложение. Госпожа Златанова спомена, че не са много парите, в които можем да се разположим и да имаме пари за наука. Но на мене ми прави впечатление, че за опазване на околната среда се отделят 1 млрд. и 160 млн. евро. Нито една стотинка от тази сума не е по оперативна програма „Наука”. Аз не мога да си представя да говорим за околна среда и за опазване на околната среда без активното участие на науката и то на много видове науки – метеорология, геофизика, геология, география, биология, биофизика, биоразнообразие, екология, химия, физико-химия и т.н.
Според мене един сериозен и доста голям резерв е значителна част от тези средства да се прехвърлят към оперативна програма „Наука”. По този начин не само науката ще бъде подпомогната, но и изпълнението на задачата за опазване на околната среда ще бъде подпомогнато. Защото реално едва ли някой си представя, че без наука това може да стане. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Само едно обяснение, преди да дам думата на колегата Дамянова. В момента, тъй като предстои да гледаме годишния отчет на Българската академия на науките, ще кажа, че през месец май с постановление са преведени 7 млн. лв. на Българската академия на науките, през месец август с постановление на Министерския съвет вече новото правителство преведе 4 млн. лв. на Българската академия на науките. В момента е готово постановление на Министерския съвет за 500 хил. лв. насочена целева субсидия за библиотеката на Българската академия на науките, която знаем, че е в много тежко състояние. Това са средства, които при тази недостатъчност, която констатирахме за бюджет 2013 г., така, както беше гласуван миналата година, ние тук се солидаризирахме, че това е една от грешките, която и колегите от ГЕРБ признаха.
Успоредно с това стартираме и новата бюджетна процедура. в момента сме в процес на уточнение на средствата, които ще бъдат отпуснати на Българската академия на науките. Така че в момента е малко трудно да се коментира новото управляващо мнозинство. Ние сме в заварена ситуация. Така че тепърва ще говорим за новия бюджетен период 2014 г.
Колега Дамянова, заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако ми позволите, искам да направя една реплика към Вас. Добре е да уточним тези допълнителни средства – и 7-те милиона, и 4-те милиона от кого са одобрени. Не е важно кога са преведени, важно е кой ги е одобрил. Но това е друга тема на разговор.
Всъщност моят въпрос беше към вицепремиера Златанова. За съжаление тя си тръгна. Няма да коментирам думите за това дали е предизборно обещание, дали не. Тук са представителите на Българската академия на науките, представителите на висшите училища, ректорите. Всички знаят и нека да кажат. Защото аз смея да твърдя, че с тяхната помощ и с тяхната огромна заслуга ние имаме такава програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Нека те да кажат дали това е предизборно обещание или не. Да, въпросът е вече на реализация и той опира до предизборните обещания на други хора. Но пак казвам, няма да коментирам предизборните програми. Виждаме в момента какво е обещано и какво се изпълнява.
По отношение на стойностите. Да, сигурно някои хора сме зле с математиката. Само ще ми позволите да внеса малко уточнение, проф. Денчев.
За 2007 – 2013 г. по кохезионния пакет имаме 6,9 млрд. евро. По оперативните програми имаме 6,6 млрд. евро.
За 2014 – 2020 г. по кохезионния пакет имаме 7 млрд. 126 млн. евро по цени за 2011 г. Като се сметне дефлаторът, това означава приблизително някъде около 600 млн. евро допълнително. Което означава, че по никакъв начин няма как средствата по оперативните програми да са по-малко от 6,6 млрд. евро. Така че нека да не злоупотребяваме със стойностите.
По отношение на отпадналите и неграмотността и на всички дефицити, които бяха отбелязани. Нека да ви кажа, че точно по отношение на грамотността на българските ученици, на българските млади хора данните не са отсега, данните са още от 2000 г. насам, така че всички ние имаме отношение към това. Надявам се, че грамотността изисква всеобщи усилия – и нов закон, и нови учебни програми. Аз се надявам, че всичко, което беше започнато, в позитивна посока ще бъде приключено. Защото винаги е било така в образованието. Винаги в образованието е имало приемственост и това е едно неписано правило. Така че се надявам всичко добро, започнато от нашия кабинет – наистина това е сфера, която не бива да бъде политизирана, - да бъде продължено, за да създадем една по-добра среда за инвестиции в България.
Не забравяйте, заместник-министър Кръстев, че все пак тук е и акад. Воденичаров, който беше министър на образованието, така че заедно положихме много усилия. Да, ние не можем да носим отговорност за това какво се е случило след февруари месец.
По отношение на усвояването на средствата Вие добре сте запознат и знаете всички разчети, които бяха направени, че плащанията бяха направени точно за да излязат през май и юни месец. Знаете забавянето, свързано с обществените поръчки. Да, сега се случват много от проектите, които бяха започнати. Имаше забавяния – аз също го казвам, особено по проекта „Квалификация”. И го казвам с огромна болка. Защото процедурите с обществените поръчки действително създават проблеми и аз се надявам това в бъдеще да бъде по някакъв начин преодоляно. Но като цяло да не се връщаме назад. Нека да си спомним какво заварихме ние през 2009 г. и колко от еврофондовете бяха спрени. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Само едно уточнение. Да нямаме противоречия, тъй като все пак с Вас стигнахме до извода, че образованието, което ще предлагаме за в бъдеще, трябва да бъде територия за национален консенсус, както и науката, и културата. Нека не забравяме, че за 2009 г. няма стотинка, спряна за образованието.
Мисля, че този въпрос трябва да бъде изчистен. Още повече, уважаеми дами и господа заместник-министри, ние очакваме от вашия екип да ни бъде предоставен доклад за състоянието в областта на средното образование, така, както изисква Националната програма за развитие на предучилищното възпитание и подготовка и училищното образование, в който доклад се надявам, че тези въпроси, които днес дебатираме, защото все пак тук е по-голямата част от научния капацитет на България, за онова, което е свършено през 2012 г., тези средства, които коментираме, с всичките позитиви, ще бъдат предоставени и на вниманието на комисията, и на вниманието на Народното събрание, така, както се изисква от националната програма. Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, все пак обсъждаме сектор „Наука”. Във връзка с това, което беше представено като информация за договорираните средства 2014 – 2010 г., нека да припомним, че те са определени и са приети от българското правителство през месец ноември 2012 г. и то се е съгласило да бъдат точно толкова.
Оттук нататък следващият въпрос, който стои, е как да бъдат разпределени така, че наистина по приоритетите на българската икономика, на бизнеса да бъдат насочени по начин, по който да бъдат усвоявани.
Искам да ви кажа, че средствата – много или малко, предполагам че Министерството на образованието и науката ще ни даде подробна информация как смята да ги разположи. Но това, което се случи през последните четири години, беше абсолютното неглижиране на проблемите на науките и кадрите. Аз съм свидетел какво се случи в БАН, какво се случи в Селскостопанската академия. Ако няма кадри, които да усвояват средствата, ако няма възможност тези научни работници да работят в съответствие с техните възможности и да им се даде такъв шанс, каквито и оперативни програми да имаме, те няма как да се случат. Тоест ние не можем да си внесем наука отвън.
Затова искам да призова, когато правите равносметка и на вашия четиригодишен мандат, да си направите накрая сметката да видите колко научни работници вече ги няма – пенсионирани, избягали, защо и защо науката не беше приоритет. А сега изведнъж говорим за едни средства, които трябва да усвояваме. Ще ги усвоим, ако обърнем внимание на всички, които работят в тази сфера.
По въпроса, свързан с допълнителни средства, които в науката могат да бъдат усвоявани, искам да кажа, че по всяка една от оперативните програми има възможности да се работи в конкретни направления, свързани с промяна на климата, свързани с риска, който държавата, особено България има по отношение на климатичните промени. Но пак трябва да има възможности тези средства да бъдат усвоявани от хората, които работят в България, да им се създадат предпоставки и условия.
Досега не взех отношение по темата, тъй като прекалено дълбоки са проблемите в българската наука и висше образование. Но ми се струва, че Министерството на образованието, отчитайки всичко това и картината, която има към настоящия момент, състоянието на този сектор, би следвало много по-прецизно да се обръща към това, което се предлага по места, за да могат да бъдат достъпни нещата, които ще се изпълняват, за да могат да се усвояват средствата. И това е моят апел към представителите на министерството.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви. Проф. Мачкова – председател на Юросайънс за България.
ПРОФ. МАРИЯ МАЧКОВА: Уважаеми колеги, една малка корекция на преждеговорившата госпожа Дамянова. Оперативна програма „Наука и образование” все още няма. Вие казахте, че има, благодарение на еди си какво. Не, няма такава.
Второ. Прави ми впечатление, че заместник-министър председателят изброи някъде около 12 забележки и проблеми на България, на състоянието на българската икономика и общество. Мисля, че 90 процента от тези проблеми могат да бъдат решени, ако се спазят петте основни приоритети, които колегата ги показа, в европейската програма, които да залегнат като основни приоритети в такава национална, българска оперативна програма. Деветдесет процента от тези проблеми ще бъдат решени. Те влизат вътре в тези пет проблема.
Аз не разбирам как може да не се направи връзка, че за всяка оперативна национална програма за член от Европейския съюз би трябвало водещи и определящи да бъдат европейските приоритети и оттам, пречупени през националната специфика, да се създават тези оперативни програми. Защо нашата програма при тези 10 процента, които се съобщиха от господин заместник-министъра, аз съвсем добронамерено Ви питам, възлизат на 508 млн. евро, а в Словакия възлизат на 1 млрд. и нещо, в Чехия – на 2 млрд. и т.н.? Нещо при смятането не излиза. Или приоритетите, които би трябвало да бъдат в оперативната програма „Наука и образование”, фактически се изтеглят в други програми, там се размиват или става вътрешно преразпределение на парите по тези програми и парите де факто изчезват.
Мисля, че в името на доброто, на решаването на тези 12 или 10 проблема на България би трябвало да обединим в една единствена програма „Наука и образование” всички средства, които ще бъдат ползвани или използвани, влагани, инвестирани за решаването на тези 10 или 12 проблема.
И накрая, съжалявам, че госпожа заместник-министър председателят излезе. Тя пожела на българските учени да спечелим конкурси и т.н. По европейските програми ще има 80 млрд. Лично аз съм успешен участник в 8 такива проекта, в момента работя по Седма рамкова програма. Знаете ли какъв ни е проблемът? Само че вие не сте ни попитали. Когато се работи по тези проекти, нас са ни канили да бъдем координатори на европейски интегриран проект, ние нямаме административния капацитет, счетоводство, за да бъдем ние координаторите. Иначе предлагали са ни, но нямаме подготвен съответно административен персонал за това нещо, със свободно ползване на английски език, с финансови документи, съгласно Брюксел. Нямаме обучени кадри за това нещо. А ние, научните работници, да бъдем и счетоводители – това няма да стане. Затова сме изказвали. Кажете го на госпожа Златанова.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Има думата народният представител госпожа Тилева.
АКСЕНИЯ ТИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Господин заместник-министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е абсолютно практически и касае програмата, за която сега няма да правя изказване има ли я, няма ли я. Но е факт, че по самата структура на програмата и нейните цели се работи вече повече от няколко месеца от един добре структуриран и много широкоспектърен екип от специалисти.
Аз обаче искам да задам един въпрос, който е породен от опита от предишната оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. И той кореспондира с това, което коментирахме сега, за усвояването на средствата или неусвояването на средствата и възможната загуба на средства по оперативната програма, а именно: ще бъде ли облекчена процедурата по верифициране, отчитане и признаване на разходите на бенефициентите по новата оперативна програма? Защото по сега действащата оперативна програма „Развитие на човешктите ресурси” знаем, че там, където всички образователни институции – от детската градина до университетите и висшите училища можеха да бъдат бенефициенти, се случваше така, че когато един път са спечелили проект по тази оперативна програма и са преминали трънливия път за отчитане на разходите, се е налагало да покриват част от действително направените разходи по тези проекти със средства на училищата и висшите училища и университетите, те втори път не посягат към тази оперативна програма.
Ние имаме възможността да сравняваме начина на отчитане на разходите по една друга европейска програма – „Учене през целия живот”, където почти няма, да не казвам категорично, че няма непризнаване на разходи, извършени от българските училища. В този смисъл въпросът ми е: как ще направите така, че с административния капацитет, който имаме, с техническия и финансов ресурс, с който разполагаме, ние ефективно да управляваме средствата по новата програма? Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви. Има думата народният представител господин Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Малко политизирахме дискусията и аз ще се върна на политиката. Искам да кажа на всички, че преди един месец нещата в парламента стояха много различно. Цялата наша парламентарна група, с изключение, естествено на нас, защото ние сме съмишленици по отношение на образованието и науката, включително и другите групи народни представители, които подкрепят правителството, имам предвид и ДПС, имам предвид и други колеги, подкрепяха една идея парите и по досегашната оперативна програма да преминат веднага към Министерството на труда и социалната политика, за да могат да бъдат изразходвани. Да не говорим въобще за оперативна програма, която да се управлява в следващия седемгодишен период, защото министерството няма капацитет, няма ресурс да го прави. Казвам в прав текст, госпожа Буруджиева беше свидетел на едно политическо решение, когато всички чакаха заместник-министъра на висшето образование и науката. И се стигна до по-правилното решение ние да имаме заместник-министър, който да отговаря точно за оперативните програми - и за тази, която е в момента, и за тази, която предстои да управляваме.
Искам просто да ви приканя да мислите по-позитивно. Мисля, че нещата могат да вървят в добрата посока, стига да застанем всички зад идеята, че имаме големи отговорности по отношение на тези пари. И ние затова сме тук, за да можем в крайна сметка да намерим решение на въпросите, а не да се отказваме от тях, да бягаме и да търсим негативни оценки за това кой какво е правил.
Много неща можем да кажем като анализ на това, което се направи. Много бяха и оценките, които нашите колеги правеха по отношение на това, че наистина едва ли имаме правото да управляваме тези пари, след като дотук не сме го правили както трябва. Но мисля, че оттук нататък ние сме в състояние заедно да решаваме нещата.
Аз много се радвам и затова започнах с това, че това беше едно много правилно решение – да имаме заместник-министър и то в нашето министерство, който пряко да се занимава с тези въпроси, който да отговаря на всички тези проблеми, които днес всички поставяме и с право. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, господин Багдасаров. Разрешете ми да дам думата на акад. Воденичаров.
АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Днес една група учени от Българската академия на науките обяви пред българската общественост възгледи за основните национални цели. Желанието ни е да направим една национална дискусия за това какво всички бихме искали да направим заедно, че България в много скоро време да стане удобен дом за всички нас.
Първата цел според нас е духовното развитие на единната българска нация, гаранция за човешкото достойнство на българина. Това е един комплекс, който е свързан и с образованието, с научните изследвания, с културата, с възпитанието и с демографските проблеми.
Втората цел е създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждани.
Първото, което предлагаме, е да се направи така, че ефективно да се използват природните суровини до получаване на краен продукт, а не да сме доставчик на суровини.
Второто, което предлагаме, е екологично биологично земеделие, осигуряващо продоволствието при устойчиво управление на природните ресурси.
Изобщо трябва да се обърнем с лице към проблемите на селското стопанство, да се преразгледа отношението към обработването на земята и създаването на тази латифундистка нова каста и да се върнем към българските специални сортове, разработени за нашите климатични условия, за българското животновъдство с породите, които са създадени през годините.
Туризмът да се превърне в индустрия, подпомагаща развитието на съпътстващите отрасли и производство. Трябва да направим така, че туризмът да стане целогодишен. Над 60 процента от минералните извори в Европа са в България. Можем да направим така, че на базата на рехабилитационни центрове, които да създадем тук, да имаме целогодишен туризъм. А е излишно точно на вас да обяснявам, че продуктите, които тези хора ще ползват в България, многократно ще водят до това като цена, ако ги изнасяме навън. Тук говорим за културния и историческия туризъм, говорим още за разширяване на тези дейности.
За оползотворяването на новите продукти за повишаване качеството на живот е създаването – това е моя отдавнашна мечта – на специална фармация и хранителни добавки на база на природните ни дадености.
И последното, създаването на материали и технологии за изделия и системи с висока добавена стойност.
Третата точка е да открием една обществена дискусия по няколко болезнени въпроси през последните няколко месеца: Нов обществен договор за силна правова държава.
Юристите, които работят по този въпрос, разсъждават, че в рамките на едно нормално Народно събрание при две трети гласове и споразумения на политическите партии за нужните промени в Конституцията това може да се направи лесно.
И другото нещо е постигане на по-добре структурирана, прозрачна и ефективна съдебна система с оглед предотвратяване на корупционните практики. По това също голяма част от юристите отдавна имат такива предложения. Първото нещо, което направихме, днес го разпратихме до академичната общност в София и до десетте академични центрове, които създадохме в страната, е искане академичната общност да започне да прави дискусия по тези въпроси и като сме готови, да дойдем при вас и да ви представим едно мнение на голяма част от академичната общност в България. Позволете ми да го връча. Разчитаме на вашата подкрепа.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, господин заместник-министър, понеже се натрупаха въпроси към Вас. Аз благодаря на акад. Воденичаров. Разбира се, ние ще се запознаем. Още повече тези дни ще внесем и свой проект в Народното събрание за национални приоритети и се надявам, че ще постигнем съгласие с колегите за обща работа по определени въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, проф. Добрева.
На първо място, народният представител Тилева засегна болната ми тема. От тази гледна точка мисля, че имаме абсолютно еднозначен поглед върху нещата и върху това какво трябва да се случи по отношение на начина на управление на средствата от Европейския съюз през следващия програмен период.
Абсолютно подкрепям това, което Вие казахте. То е остро необходимо. И според мене на фона на дискусията, която тече по отношение на разпределението на средствата и обхвата на програмните документи за следващия програмен период на заден план остава механизмът, по който те ще бъдат управлявани.
Искам да ви уверя, че към момента между отделните секторни министерства и администрацията на Министерския съвет в качеството й на координационно звено тече активна подготовка на документи, които ще позволят опростяване на процеса и на управление на верификацията на средствата. Тъй като знаете, че, от друга страна, Министерството на труда и социалната политика – вярно, че продължава да е изключително тежък процесът - е институцията, заедно с Министерството на образованието и науката, които поне направиха първите крачки към опростяване на начина на разплащане. Част от тях бяха още в началото на оперативната програма, част бяха и в мандата, в който вие управлявахте. Аз няма как да не го потвърдя, тъй като най-малкото съм бил част от този процес и се гордея с това, което е постигнато.
Разбира се, отчитаме и пропуските, които сме направили, и ще се постарая поне в Министерството на образованието и науката в качеството му на управляващ орган на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” тези грешки да не се повтарят.
По отношение на коментара на народния представител Милена Дамянова. Госпожо Дамянова, тъй като съм имал удоволствието да работя и с Вас в един определен период от време, аз няма как да отрека и приноса на Вашия екип, и личния принос на акад. Воденичаров за това да я има тази оперативна програма. Това е така. А грешките и пропуските, довели основно до риска от загуба на средства, са в един малко по-ранен период, в който министър не беше акад. Воденичаров. И мисля, госпожо Дамянова, че Вие достатъчно добре знаете за какво става въпрос.
И за да не издребняваме и да не влизаме в числа, благодаря ви, че отчитате напредъка, постигнат през последните три месеца. И аз ви обещавам, че от моя страна, от страна на екипа в министерството ще се направи всичко възможно това да не продължи или поне да е в по-малка степен, защото рискът е голям, а не можем да си позволим да губим в социалните сектори пари. Мисля, че има абсолютен консенсус по тази тема.
Що се касае до инвестициите в наука, според данните, с които разполагам, за последните четири години от бюджета за наука са отпуснати съвкупно 420 млн. лв. Искам да отбележа, че само в цитираните 151 млн. евро от проф. Георгиева по правилата за Европейския фонд за регионално развитие са само средства за инвестиции в инфраструктура в науката. А аз имам амбицията и виждам, че намирам подкрепа от страна на академичната общност да се борим за подходящ размер на средства от Европейския социален фонд за така наречените меки мерки – кариерно развитие на преподавателите, продължаване на някои добри практики, които се създадоха и утвърдиха през този програмен период.
Така че съпоставката ясно показва, че има желанието и ще се работи за това оперативната програма не само да се случи, но тя наистина да бъде полезна. И ще благодаря на уважаемите представители и на академичната общност, и съответно на неправителствения сектор за всяко едно предложение по отношение на съдържателната част, така щото наистина програмата да е работещ документ. Не виждам нищо лошо в този процес да обсъждаме механизма за нейното изпълнение, защото тепърва предсктои да бъдат приети нормативните актове, които ще регламентират този процес. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Предлагам да приключим дискусията по точка трета.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Давам думата на Кристиян Гьошев да постави проблема.
КРИСТИЯН ГЬОШЕВ: Добър ден на всички. Надявам се госпожа Налбант да остане като представител на Министерството на образованието и науката. Ще отнема само две минути, за да ви запозная с нещо много съществено. Вярвайте ми, ще се заинтересовате.
Юридическият екип на телевизия TV 7 и NEWS 7 проведе едно журналистическо разследване за последната беля, която ГЕРБ направи в образованието, преди да си тръгне от власт, точно два дни преди оставката на кабинета. Това е скандалното назначение на госпожа Иванка Киркова за началник на регионалния инспекторат в Пловдив без проведен конкурс, защото може би конкурсите са само за „Мис България”, но не и за началници на инспекторатите.
Акад. Воденичаров вероятно не знае, защото министърът подписва сума ти нормативни документи. Но какво се е случило. на практика Законът за държавния служител позволява назначаването на от една длъжност на друга, но специален Закон за народната просвета предвижда – вероятно в залата има юристи – задължителен конкурс за началник на инспектората.
При тази система, която се е получила, актът на акад. Воденичаров е нищожен. Нищожният акт е най-тежкият порок в административното право и означава едно нищо. Тоест в момента началникът на регионалния инспекторат в образованието все едно го няма и всички актове, които ги подписва, влекат след себе си своеобразна нищожност.
Сезирали сме Министерството на образованието и науката, сезирали сме Върховната административна прокуратура, която може да внесе протест. Но делото ще продължи, вярвайте ми, повече от една година и ще се трупат верижни актове, издадени от госпожа Киркова, които влекат абсолютна нищожност след себе си.
Срещнахме се в Министерството на образованието и науката с шефа на дирекция „Правна”, с шефа на кабинета на министъра. Безспорно всички бяха на мнение, че в действителност е нарушен специалният закон.
В тази връзка министърът може да направи следното нещо – да издаде заповед за нов конкурс и в нейните мотиви да запише, че се позовава на нищожността на предходното назначение. Защо? Защото няма точка в Закона за държавния служител, с която да бъде прекратено едно такова служебно правоотношение, което всъщност е невъзникнало, тоест представлява едно голямо нищо.
След месец и половина се усеща в министерството, че са изменили тезата на коректно назначение и чакане на становище – забележете – от Върховната административна прокуратура, като становището ще бъде внасяне на съответен протест и дело. Тоест ние продължаваме да се позоваваме на това кадруване, което се получава между етажите на Министерството на образованието и науката, за което аз все още не съм получил официалното известие, но неофициално ми беше съобщено, че това ще е отговорът.
Сезиран е също омбудсманът. Сега сезирам и вас като народни представители да проверите този скандален случай, защото това не е нещо, което става по света. Тук имаш два закона – единият е общ, а другият е специален. Не може да бъде избегнат специалният закон. Припомням, госпожа Киркова е назначена от ГЕРБ. Три пъти за 6 месеца е била началник на инспектората по заместване, след което два дни преди да падне правителството я назначават за постоянно.
Ние се свързахме с акад. Воденичаров. Той каза, че не си спомня за това, което се е случило. Нормално е, аз го разбирам. За първи път го виждам, струва ми се изключително благ и интелигентен човек. Но това в никакъв случай не значи, че не трябва всеки да поеме своята отговорност за актовете, които е подписал.
Министерството на образованието и науката най-бързо може да реши този проблем със съответни действия, а не да се оставя на прокуратурата да внася протест, да се точи съответното дело и в крайна сметка да се слага напрежение. Защото госпожа Киркова, чийто съпруг е шеф на криминалната полиция в Пловдив, назначен също по времето на ГЕРБ, продължава да кадрува.
Сигнала ви го давам.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Дайте ми сигнала. Молбата е Министерството на образованието и науката да го погледне.
КРИСТИЯН ГЬОШЕВ: Давам ви този сигнал. Защото наистина се създава изключително голямо напрежение, заплашват се с уволнение експерти от министерството. Фактически регионалният инспекторат в Пловдив се ръководи от нелегитимен човек, назначен с нищожна заповед.
ПРЕДС. МИЛКО БАГДАСАРОВ: Поемаме ангажимент.
КРИСТИЯН ГЬОШЕВ: Само да не се обещава напразно.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз си позволявам да взема думата за две минути. Уважавам разследващите умения на господин Гьошев. В началото на нашия мандат той помагаше със същия хъс и плам и на нашия кабинет.
КРИСТИЯН ГЬОШЕВ: Така е, когато има някаква нередност.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие много добре знаете, че тогава неведнъж ни сигнализирахте за подобни назначения. Обаче не бих могла да се съглася с Вас, пак казвам, уважавам Вашите разследващи умения. Добре е да разследвате как се назначават в момента хора в Министерството на образованието и науката например на позиции на държавен служител, също без конкурс. Така че само Ви правя една подсказка да проверите и това, защото, пак казвам, оценявам Вашите разследващи умения.
Друг е въпросът, че винаги съм казвала – двама юристи – пет мнения. кой е специалният закон и кой е общият закон? По кой закон се назначава, по кой закон се уволнява? Госпожа Налбант сигурно вече си е направила разследването в министерството, нека тя да види в доклада от Дирекция „Човешки ресурси”, който е за подобния казус, какво е предложено. (Шум и реплики). Все пак, понеже акад. Воденичаров беше споменат като министър, аз тогава бях заместник-министър…
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Акад. Воденичаров не е лишен от слово. Ако Ви е възможно, недейте да му ставате говорител. В дадения случай не ни занимавайте с неща, които нямат място тук.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: А защо допуснахте господин Гьошев да ни занимава? Аз мисля, че ние имаме право на отговор. Тогава и аз да ви задам въпрос: защо предложихте господин Делян Пеевски?
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Дали имате право на отговор или не, ще реши председателят на това събрание. Нито сте член на тази комисия все още, нито нищо.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие също не сте председател в момента.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Не ме занимавайте с неща, които са съдебна процедура.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз не казвам, че този дебат в случая е излишен. Има компетентни органи.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Тук е Комисия по образованието, не е юридическа комисия, за да ми тълкувате Вие като юрист как разбирате нещата. Това не ме вълнува.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз затова мисля, че този дебат в случая е излишен.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Кой Ви даде думата в момента?
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Беше ми дадена думата, госпожо Буруджиева. Доколкото знам, на Вас не Ви беше дадена думата.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Много моля да има някакъв ред в изказванията.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Съгласна съм, госпожо Буруджиева. Разбира се, всеки един сигнал, който постъпи в комисията, ще го разглеждаме. Този сигнал ще го предоставим на Министерството на образованието и науката с молба компетентните институции да ни кажат за какво става въпрос. Естествено, че в дадения случай всеки министър подписва заповед, която е резултат на действия на комисия. В дадения случай никой никого не обвинява. Става въпрос за нещо, което в момента е действащо. Но в България се оказа, че всеки може да набеждава всеки.
Първо, благодаря Ви за това, че ни сигнализирате и че се оказва, че блиц-контролът е нещо, което е необходимо за обществото. Ще предоставя на Министерството на образованието и науката съответния сигнал с молба съответното лице да бъде проверено и наистина да се види доколко отговаря на съответната длъжностна характеристика.
Пак казвам, в тази комисия бих помолила в никакъв случай да не започваме да водим дебати кой е виновен, кой е невинен. Това нещо няма да го разрешим.
На второ място, на този етап, госпожо Дамянова – и с това приключвам, - доколкото знам, груби политически назначения в Министерството на образованието и науката няма - и дължа това нещо да се подчертае, - за разлика от други екипи, които са принуждавали служителите в това министерство да стават членове на политически партии, които са били ръководни. Но това мисля, че е съвсем различен въпрос и не отива на тази комисия, особено в присъствието на академични фигури, да водим такива разговори. Мисля, че това е под достойнството на нашата комисия. Тази дискусия даже е унизителна в някаква степен. Сега да разменяме бельо и подробности, мисля, че не отива на този форум.
Заповядайте, акад. Воденичаров.
АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ: Аз само искам да информирам комисията. Господинът ми се обади по телефона. Аз не можех да си спомня всичките случаи. Но след като направих проверката, видях, че хората, които са подготвили материала за подписване, са подписвали. Смятам, че юридически са си видели нещата. Нека другите органи да си кажат мнението и да се отсъди кой е прав. Пожелавам наистина журналистите – това им е работата – да гледат и да помагат на хората.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Мисля, че това е достоен завършек. Закривам заседанието.
(Закрито в 17 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРОФ. ВАНЯ ДОБРЕВА