---

П Р О Т О К О Л


На 30 януари 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на актуализирана Национална стратегия за младежта (2014 – 2020 г.), № 302-00-45, внесена от Министерския съвет на 20.12.2013 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: Мая Тодорова – заместник-министър на младежта и спорта, Петьо Кънев – директор на дирекция „Политика на младежта” при Министерството на младежта и спорта, Ирена Тимчева – държавен експерт в Министерството на младежта и спорта.
Заседанието беше открито в 15,05 часа и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.


ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Добър ден! Изчакваме още колеги. Имаме колеги, които се обадиха, че са на заседания на други комисии: народният представител Татяна Буруджиева ме информира как ще гласува; народният представител Пламен Славов ще закъснее; влиза проф. Бъчварова, също и проф. Имамов. Очакваме Корнелия Маринова. Имаме необходимия кворум.
Уважаеми колеги, предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на актуализирана Национална стратегия за младежта (2014 – 2020 г.), № 302-00-45, внесена от Министерския съвет на 20.12.2013 г.
2. Разни.
Имате ли други предложения към дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с така представения от мене дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА МЛАДЕЖТА (2014 – 2020 Г.), № 302-00-45, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20.12.2013 Г.
В днешното заседание по тази точка ще вземат участие:
Мая Тодорова – заместник-министър на младежта и спорта, заедно с експерти в Министерството на младежта и спорта.
Имате думата, госпожо Тодорова, да представите актуализирания вариант на стратегията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители! Ще представя пред вас съвсем накратко Националната стратегия за младежта (2014 – 2020).
Проектът за актуализирана Национална стратегия за младежта е с дългосрочен хоризонт на действие до 2020 г.
Документът създава основните рамки, очертава визията, целите и приоритетите за развитието на младите хора в страната.
Стратегията отчита необходимостта от комплексни действия, насочени към развитие на политики за младежта, създаване на условия за качествено и достъпно образование и възпитание и пълноценно развитие на личността, равни възможности за всички млади хора в областта на образованието и пазара на труда и насърчаване на тяхната активна гражданска позиция.
Целта е да се осигури синхрон в действията на отговорните институции, с което значително да се повиши ефектът от действията им.
Документът е съобразен с методологията за стратегическо планиране в Република България и е структуриран в шест части.
В първата част на Стратегията е представен актуален анализ за състоянието на младите хора в страната.
Втората част представя информация относно постигнатите резултати и изпълнението на поставените цели и задачи в стратегическия документ през 2011 и 2012 г.
Третата част предлага анализ на силните и слаби страни, възможностите и заплахите пред изпълнението на политиката за младежта, който е изготвен за първи път, с оглед нормативните изисквания и ефективното насочване и планиране на младежките политики.
Четвъртата част представя визията на политиката за младежта.
В петата част са представени стратегическите цели и задачи.
Шестата част е посветена на изпълнението на Стратегията – принципи и институционална среда, ресурсно, информационно обезпечаване и мониторинг.
При разработването на актуализираната Национална стратегия за младежта (2014 – 2020) е използвана информация от централните власти и институции, отговорни за планирането и осъществяването на различни секторни политики, имащи съществено въздействие върху младите хора, информация от териториалните власти в страната, както и национално представени социологически проучвания, осъществени в периода 2010 – 2012 г.
Мерките, насочени към развитието на младите хора в страната, са структурирани в девет приоритетни области:
- насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора;
- подобряване на достъпа до качествени и достъпни услуги;
- насърчаване на здравословния начин на живот;
- превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение;
- развитие на младежкото доброволчество;
- повишаване на гражданската активност;
- развитие на младите хора в малките населени места и селските райони;
- развитие на междукултурния диалог;
- повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпносттта.
Част от очакваните резултати от изпълнението на стратегическия документ са:
- намаляване на дела на преждевременно напусналите училище под 11 процента;
- увеличаване дела на младите хора със завършено висше образование над 36 процента;
- увеличаване на коефициента на заетост на младите хора на възраст от 15 до 24 г., включително и сред младите хора с увреждания.
Действащият национален стратегически документ в областта на младежката политика Националната стратегия за младежта (2010- 2020) бе приет през 2010 г. с решение на Министерския съвет.
В изпълнение на Закона за младежта бе предприето разработване на актуализирана Национална стратегия за младежта (2014 – 2020) с цел приемането й от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на госпожа заместник-министъра.
Имате думата, уважаеми колеги, за въпроси, за уточнения, за становища. Заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще подкрепя стратегията, като си оставя възможността да кажа какво мисля по нея в пленарната зала, защото след малко ще трябва да изляза. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, колега Иванова.
ДОНКА ИВАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! След като се запознах с актуализираната стратегия, аз бих искала да започна от стр. 41, която прави впечатление и според мене потвърждава както необходимостта от стратегията, така и добре планираните и добре залегналите цели, задачи и мерки. Тъй като на стр. 41 виждаме отчитане на плана за действие, сравнение между плана за действие за 2011 г. и съответно плана за действия – 2012 г. Там се виждат няколко положителни тенденции:
Нараства броят на предоставените услуги на младите хора в страната в рамките на изпълнение на този период. Аз пресметнах, че тези услуги са нараснали с 16 378 като бройка. Тук говорим за количеството, разбира се, но броят все пак е увеличен.
Следващият положителен момент за периода 2011 – 2012 е, че се увеличава обхватът на младежите в мерките за насърчаване на икономическата активност и кариерно развитие на младите хора. Впечатляващ процент – 76 на сто.
С 69 процента се е повишила гражданската активност на младите хора, а доброволчеството – със 73 процента. Наистина много високи резултати.
Тенденцията на младежката престъпност също е с положителен знак – измерва се в 54 процента.
За сметка на това пък мерките и активността при включване с мерки за здравословен начин на живот са спаднали с 45,6 процента.
Това са положителните неща.
От анализа става ясно, че основните предизвикателства пред младите хора са свързани най-вече с подготовката им за намирането на работа. Това, от своя страна, е свързано с нивото на доходите, с условията на труд. Т.е., основният проблем аз намирам в стратегическа цел № 1.
Знаем, че безработицата сред младите хора в България е по-висока от средната за Европа, която е 17,4 на сто. Знаем също така, че може би за над 50 процента от младите хора, които не успяват да си намерят работа, безработицата се превръща в дългосрочна и те в по-дълъг период от време са неактивни на пазара на труда. Затова, според мене, е необходимо да се обърне повече внимание на това.
Аз искам да попитам: актуализираните, допълнителните мерки, които се предвиждат, ще допринесат ли за решаване на това предизвикателство, предизвикателството по стратегическа цел № 1.
Също така бих отправила препоръка, запознавайки се със суот – анализа: да се обърне по-голямо внимание на заплатите от анализа – стр. 46, да има по-добра обвързаност между заплатите и мерките, които са предвидени. Защото, отново ще се върна към проблемите с реализацията на младите хора, става ясно ,че всеки осми млад човек в страната ни, обмисля в обозримо бъдеще конкретни мерки за имиграция.
И тъй като ние сме Образователна комисия , аз обърнах особено внимание на табличката на стр. 10, която също е тревожна. Искам да кажа, че голяма част от мерките са приведени в синхрон с проектите за изменение и допълнение в Закона за професионалното обучение и образование. С тези документи, когато те са в синхрон, ние можем да вървим към изпълнение на целите, които си поставяме.
И още нещо искам да добавя. Разглеждайки индикативната рамка за изпълнение на стратегията, ми направи впечатление, че има – и така трябва да бъде – финансови отговорности за общините. Искам да попитам, как можем да гарантираме тази финансова отговорност на общините. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Други народни представители? Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Подробно разгледах това, което е представено в Стратегията за младите хора в малките населени места и селските райони.
Това, което е като картина, е катастрофално от гледна точка на намаляване на броя на младите хора в тези населени места. Констатациите са верни, но някак си не кореспондират след това с предложенията на стратегическите цели и оперативните цели.
Само един въпрос: защо един път ние говорим за 2010 – 2011 г. , друг път за 2012 г.? Може ли все пак да се уеднакви периодът, за който се прави анализът, за да има някаква сравнимост?
Като цяло от този анализ излиза, че няма равнопоставеност между селските и градските райони. Затова един от основните проблеми за младите хора, който ги кара да напускат малките населени места, е фактът, че те нямат достъп до доста от услугите, включително образование, детски градини. Но в целите, които след това се посочват, това някак си е забравено или е дадено с едно кратко изречение.
Когато в едно малко населено място я няма детската градина, когато училището се закрие, когато няма транспорт, за да се осигури достъп до образование, младите хора напускат. И това е може би първият и основен проблем за запазване и оставане на младите хора в тези населени места.
Иначе възможности за бизнес в тези райони има - най-малкото поради факта, че програмата за развитие на селските райони има приоритет. Млади стопанства, млади фермери. За новия програмен период също има един значителен ресурс и възможности младите хора да стартират собствен бизнес, при условие, че в тези населени места отрасълът земеделие, агробизнесът е водещ като реализация.
Но пак искам да кажа: всички тези констатации са много добре направени, но не кореспондират с това, което след това е посочено като стратегически цели. Нещата вече са размити. Звучи ми едно и също – дали се говори за градове или се говори за малки населени места.
Аз ще подкрепя тази стратегия, защото тя е изключително важна като информация за това къде сме и къде трябва да стигнем, как трябва да се развиваме.
Молбата ми е да се обърне специално внимание на малките населени места. Защото изоставането на цели райони заради това, че няма млади хора, е един сериозен проблем. Естествено, не само в България; той е проблем и в Европа. Но начинът, по който ние подхождаме към решаването на този проблем, ми се струва, е неубедителен. Трябва стратегията и политиките да бъдат в посока, тези населени места да стават привлекателно място за живот на младите хора. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на проф. Бъчварова. Има думата народният представител Корнелия Маринова. Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Бих искала да започна с това, че тази актуализирана стратегия е всъщност актуализиране на стари стратегически документи. Те вече са изтекли като време на действие. Обръщам ви внимание – това е параграфът „Национална рамка на политиката за младежта”. До 2013 г. са действали. Има няколко такива документи, които имат вече актуализирани продължения.
На следващо място – анализът, първата част, откъде тръгваме? ( проф. Бъчварова говори за това; то трябва да е част и от индикативната рамка). Стратегията е приета през 2010 г., но ги няма цифрите от 2010 г.. В анализа се сравняват 2011 с 2012 г. Анализът е твърде хаотичен и в крайна сметка липсва аналитичността, която е нужна на една такава част.
На следващо място, изтъкват се като заплахи, като слаби страни, липсата на нормативни документи, на актуализиран закон за професионалното образование и обучение, на нов закон за предучилищното и училищното образование. Примерно за доброволчеството като заплаха, като слаба страна, се изтъква липсата на закон за доброволчеството. Тук е нашето място на комисия – ние също бавим тези процеси. И в резултат на това се създават допълнителни затруднения по отношение на действието на самата Национална стратегия.
Мога да ви цитирам конкретни неща, които са цитирани като заплаха, и по които не сме направили необходимото. Дори със Закона за държавния бюджет за 2014 г. не сме направили нищо, така че общините например, да имат финансовия ресурс, с който да подпомагат и осигуряват младежките дейности.
Освен това говорим за индикативните показатели: Липсват критерии; някак си твърде неконкретно, твърде общо е. Измеримост ни трябва – за началото и за края, за да може и впоследствие да се съпоставят началните резултати и онова, което сме постигнали. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Други народни представители? Не виждам.
Ще ми разрешите и аз да взема думата.
По принцип приемам, че политиките за младежта винаги са хоризонтални политики и те трябва да кореспондират с останалите аспекти в политическия ни живот. В този смисъл наистина е много похвално това, че вашият екип изпълни един ангажимент, който трябваше да бъде изпълнен доста по-рано - да се актуализира Националната стратегия за младежта.
Много добро впечатление ми прави това, че вие тръгвате със суоп-анализа, който като че липсваше в предишния стратегически документ.
Смятам, че друга важна характеристика е включената индикативна рамка за изпълнение на стратегията.
Вие вече ни предоставихте един доклад за състоянието, който все още чака да бъде приет от Народното събрание. Надявам се, че периодично ще ни предоставяте информация за това какво се случва, за всичко онова, което засяга младите хора.
Извън многото позитиви, които аз откривам и заради които аз ще подкрепя приемането на актуализирания вариант на Националната стратегия, бих ви посъветвала, вече в някакъв друг етап, може би при следващия доклад, да има два акцента, които на мене ми липсват. Единият акцент, пак от гледна точка на хоризонталните политики, следва да падне върху състоянието на науката. Защото показателите за младите учени са много тревожни. Бих се радвала наред с проблемите на малките градчета, да обърнем внимание и на големите градове, на това, какъв е интереса на младите хора към науката, какво трябва да направим в тази посока. Вторият акцент, който бих искала да прочета в бъдеще, който е още по-тревожен, е свързан с културата. Тук не са единствено тези важни взаимодействия, които гарантират реализацията на междукултурния диалог. Това е само от една страна. Заедно с това, факт е, че не се поощрява в достатъчна степен творчеството, че ние само коментираме, че бихме могли да поощрим талантите, че не осигуряваме възможност даже само за докосване до някакви духовни ценности. Струва ми се, че това е предмет, който тепърва предстои да бъде анализиран.
Така че, подкрепяйки актуализирания вариант на Националната стратегия, ми се иска в доклада, който ще ни предоставите тази година за изпълнение на Националната стратегия, да проследите и тези два аспекта. Защото е факт, че предишната стратегия, така, както е приета през октомври 2010 г., е доста по-плоска, не е ясно какви са опорите й, в нея няма анализ. В нея имаше изключителни недостатъци, които виждам, че вие за много кратко време сте успели да преодолеете. За това -поздравления. Благодаря.
Заповядайте, проф. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Днес излезе една информация по повод разработка на вицепремиера Бобева за стратегиите в България. Според тази информация в България има 128 стратегии и ние сме на първо място в Европа по брой на стратегиите.
Между другото, искам да кажа, че ще подкрепя стратегията.
Но сега ще ви кажа още нещо. (Тази информация е полезна, за да направим по-критичен обективен анализ на тези документи):
Деветдесет и шест от всички стратегии са само на хартия, изобщо не са задействани.
Двадесет и седем стратегии са направени от сегашното правителство, а останалите – от предходните две.
Петдесет стратегии са свързани с Европейския съюз. Европейският съюз казва: правете стратегии за това , за онова… И броят им е 50.
Четиридесет стратегии са с „хоризонт 2020” , във връзка с програмата „Европа 2020”.
Тридесет и три стратегии са без времеви хоризонт, написани са за неизвестно къде във времето.
Основните недостатъци на тези стратегии (което вече има пряко отношение към обсъжданата стратегия) са следните:
Първо. Липса на какъвто и да е контрол по изпълнение на тези стратегии. Стратегията е само една от формите на стратегическото планиране. След стратегията следва план и програма. Ако няма план и програма, стратегията виси във въздуха, просто ей така - като наименование, като заглавие, като книга.
Вашата стратегия обаче има такива наченки, тоест има оперативни точки, които до известна степен конкретизират пътя за постигането на заложените в стратегията цели. Това е един от плюсовете на стратегията, която вие представяте.
Вторият плюс, който също се отчита като недостатък на другите стратегии, е ресурсното обезпечаване. Вие сте го записали така, но проблемът опира до финансовото осигуряване на стратегиите. Във всяка стратегия трябва да бъде разписано ясно колко ще струват действията и целите, които са заложени в тази стратегия – 1 млрд., 2 млрд., 3 млрд., разпределени по години, разпределени по дейности, по отделни сектори, подсектори и т.н. И на второ място, откъде ще дойдат парите, кой ще ги осигури тези средства – общини, държавен бюджет, други начини и т.н. Всичко това трябва ясно да фигурира в една стратегия. От тази гледна точка, вие бихте могли да подобрите по-нататък самата стратегия, която да има ясен хоризонт на действие и ясно заложени цели. Ще ви дам само за пример Европейската програма „2020”. Тя е стратегически документ и то от високо равнище. Там ясно е казано по няколко индикатора какво трябва да се постигне. Например колко трябва да бъде младежката безработица през 2020 г., колко трябва да бъде замърсяването на въздуха, колко трябва да бъде броят на учениците, които преждевременно напускат и т.н. – с ясно изразени индикатори, с проценти. За да може утре да се каже: вие постигнахте целите или не постигнахте тези цели. В противен случай и вашата стратегия може да попадне в категорията „Стратегии на хартия”, без никой да се интересува от това, какво се случва.
Аз ще подкрепя стратегията ви с убеждението, че ще направите необходимото тя да бъде подобрена. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, проф. Имамов. Заповядайте, колега Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
С уточнението, че не присъствах на цялата част от представянето и диалога, но с изясняването, че присъствах пък на приемането на предишната стратегия, на обсъждането й. Както и да спомена факта и да внеса уточнението, че един ден не достигна на управлението на предишното правителство, за да бъде приета предишната стратегия. Вие знаете това добре, тъй като бяхте част от екипа.
Такъв документ трябва да има и това е абсолютно задължително. Споделям терзанията на господин Имамов, че наличието на стратегии без ясно разписани план и програма за изпълнение и съответно без доклад какво е изпълнено е все едно , че просто вършим някаква дейност, която е повече мимикрия, отколкото реална.
Има едно притеснение у мене по отношение на сегашната стратегия и аз искам тук да го споделя, като въпрос: Наистина ли сте решили отчетът по стратегията през доклада за младежта да бъде на три години, а не всяка година, както беше заложено досега? И ще ви кажа защо ви питам. Обикновено стратегиите визират един дълъг период от време. Само че, планът за изпълнение на стратегиите, трябва да е за кратък период от време, за да могат да се отчитат реално резултатите и да бъде гъвкаво изпълнението спрямо контекста.
Ако вие сега наистина сте решили, вместо всяка година да се отчитат дейностите по изпълнение на стратегията, те да се отчитат на тригодишен период, това би означавало, че ние просто крием какво правим или какво не правим. За мене това е неправилно. Смятам, че докладът по отчет на дейностите трябва да е ежегоден.
И тук, като подкрепа на това мое мнение ще изтъкна факта, че през 2010 г. внесохме и предложение Националната стратегия да се отчита пред Народното събрание - знаете, че преди това тя беше документ, който отиваше само в Министерския съвет; отново с цел да има по-голяма прозрачност, по-добър контрол и съответно - повече мнения.
Иска ми се това да бъде документ, който широко да се обсъжда и широко да се дебатира, защото само тогава той ще събере във фокус претенциите на всички хора и ще може да бъде работен документ, а не просто документ, за какъвто говори господин Имамов. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Стратегията не може да бъде изпълнена с конкретика, макар че към нея трябва наистина да има планове за четири и за две години, които да се отчитат.
Тази стратегия не може да бъде изпълнена и то не по друга причина, не защото е лоша или пък зле разположена, а по простата причина, че във философията на нашия културен модел, в модела на обществения живот, по който живеем, никаква стратегия не може да бъде изпълнена. И ще ви дам един много прост пример.
Преди известен брой години беше приета от Европейския съюз така наречената Лисабонска стратегия, която беше върхът на всички стратегии в Европейския съюз. Според Лисабонската стратегия, в която беше включена и България, през 2015 г. Европейският съюз трябваше да настигне технологически поне Съединените щати. Тази стратегия се провали с трясък и до ден днешен никой не е поискал от никого сметка и не се е отчел защо се е провалила, как се е провалила, кой е виновен за това и кой ще носи отговорността.
Преди няколко дни с госпожа Добрева и с Председателят на БАН се срещнахме със съветничката на господин Барозу по науката. И аз й зададох същия този въпрос – директно, накрая. Казах: аз съм опозиция и по тази причина сега ще ви задам следния въпрос. Тя каза, че в края на краищата поотделно всяка държава не е изпълнявала тази стратегия. Тоест, нашето общество - на Европейския съюз - в което живеем, не е устроено да се носи отговорност и не е устроено някой да се отчита. Ако не изпълняваш нещо, някой с нещо се санкционира. Но при крайната позиция и резултат никой не носи отговорност и това е съвсем сигурно. И по тази причина този грандиозен замисъл на Лисабонската стратегия се провали.
Сега за нашата стратегия ще ви кажа следното: Ако правителството няма стратегия и план за изграждането и развитието на индустриална и технологична България, за което аз и моите колеги сме настоявали вече трети мандат, въпреки че това правителство има някакви наченки, а другите правителства изобщо нямаха нищо по този проблем, няма как да се реализира тази стратегия за младежта.
Взимаме най-важния сектор от тази стратегия. В момента най-актуалният сектор е секторът „Заетост”. Каква младежка заетост ще има, без да я развиете с финансови инструменти, без да предизвикате инвестиции в промишленост и в технологии? С търговия, туризъм и селско стопанство напреднала държава не се става и пример за това е Гърция.
И ще кажа още нещо. Докато ние не сме убедени, че нашите таланти трябва да остават при нас, всички стратегии са напълно провалени. Защото не може да имаме стратегия, която да не може да ни каже на какво технологично развитие България ще бъде след 10 години, дали най-талантливите, най-даровитите млади хора няма да заминават да учат в чужбина и да остават там. Защото в момента - проф. Аврамов, който е известен български учен, той не е като мене хуманитарист, той е в природните науки, ще ви каже това - българската научна диаспора от млади хора с две трети се намира в чужбина и няма намерение да се върне. И всичко талантливо, което се опитваме да извадим от Академията на науките и в университетите, заминава за чужбина до последния човек.
Каква стратегия и какво ще изпълняваме, когато хората ги няма? Те не съществуват. Те са изчезнали предварително. Само с едно спечелване на някаква международна награда по химия, физика, математика от страна на един средношколец, и той вече е там, в чужбина.
И докато главният ми асистент получава 420 лв. базова заплата, никаква стратегия не може да спаси елита, този, който тегли нацията напред, който води обществото и който го прави равнопоставено на напредналите общества в света.
Да не говоря за негативите, които този елит понася от обществените нагласи, от това опростачване на обществото. Но това е друг въпрос.
Аз ще гласувам за тази стратегия, за да не кажете, че съм против подобно позитивно развитие, което се предвижда тук. Само че, няма как да го осъществите и догодина. И другата година, да сме живи и здрави в този парламент, ще ви обясня, че нищо няма да бъде изпълнено. Това, че ще се качи с 2 процента младежката заетост, нищо не означава. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на проф. Станилов. Други желаещи? По правилник и гостите имат възможност за въпроси. Проф. Аврамов, заповядайте.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Благодаря за високата оценка на колегата Станилов.
Аз, в качеството си на член на обществения съвет, мисля, че всъщност всичко, което чухме, е изключително тъжно и изключително вярно. Ние сме експортьори на талантливи хора. Аз лично съм експортьор и съм се специализирал по експорт. Обучаваме, хвърляме пари и всичко, което постигнем, отива или да работи за други хора, които да ни продават продукта скъпо и прескъпо, или просто не се връща.
Аз също считам, че на такова ниво не могат за съжаление да се решат въпросите. Въпросите, според мене, могат да се решат само при кардинална промяна на възгледа за управление на държавата. Като вземете бюджета и като видите, че бюджетът не е политически инструмент, а е като счетоводство на магазин или на бакалия, тоест: приход – разход, всичко се залага от счетоводителите, така да го кажем, които ние наричаме икономисти. Единственият начин за промяна, уважаеми колеги, е различен начин на управление на държавата.
Иначе тези стратегии са по-скоро обект на подигравка, отколкото някакъв действителен инструмент.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря.
В мига, в който сме готови с обществения съвет, една от първите задачи на групата, която ще се занимава с наука, ми се струва че трябва да бъде Научната стратегия. И тъй като се оказва, че по отношение и на Научната стратегия, и на Националната програма за предучилищно възпитание и подготовка и училищно образование, ние нямаме доклади за отчитане (за съжаление министър Игнатов не е предоставял в Народното събрание такива доклади), нямаме информация, онова, което за първи път успяхме да видим като по-общ анализ на образователната структура, наистина го давате вие. В този смисъл е естествено, че ще има и фрагменти, ще има и проблеми. Тепърва трябва да изискаме такъв тип анализи от отделните ведомства и на първо място, от Министерството на образованието и науката. Смятам, следващия път, при срещата ни с тях, да поставя този въпрос, ако сте съгласни. Тъкмо ще имаме възможността да поговорим и за младите учени.
Наистина смятам, че стратегията ще се обогати и анализът ще се обогати, ако сложите и този ракурс.
Други становища? – Няма.
Имате думата за кратки отговори, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател. Искам първо да благодаря за положителната оценка и за подкрепата.
Сега ще се опитам да отговоря буквално с по едно изречение на всички въпроси, които успях да си запиша. Колегите ще ме допълнят, ако нещо пропусна.
По отношение на първия въпрос – за услугите, които се отчитат. Услугите са отчетени първо, на базата на Националната програма за младежта. Това е подпрограма 1 – младежки информационно-консултантски центрове.
Вие знаете, че услугите за младите хора у нас се предоставят предимно от младежки организации или от организации, които работят в полза на младите хора. И тук ви уверявам, че Министерството на младежта и спорта прави много за повишаване на капацитета на доставчиците на услуги. Това – по отношение на услугите.
В аванс ще ви дам информация, че съвсем скоро ще стартираме процедура по набиране на проектни предложения по Националната програма, където отново по подпрограма 1 – младежки информационно-консултантски центрове, предвиждаме организациите, които реализират проектите, да работят и по младежката гаранция.
Тук искам да кажа нещо много важно и ще взема повод от думите на председателя на комисията. Защото младежката политика наистина е хоризонтален тип политика и в нея реферират всички секторни политики. Затова за нас е много важно всяка една от институциите да поеме своя ангажимент по реализирането и изпълнението на политиката за младите хора в България.
По отношение на общините и на финансирането.
Предполагам, че така или иначе, вие сте прочели нашите предложения за промяна в Закона за младежта. Ние предвиждаме по-активното участие на общините в реализирането на младежката политика. и аз наистина много се надявам голяма част от общините да вземат пример от община Варна, където от доста години има една много добра работа с младите хора и една много добра младежка политика на общинско ниво.
По отношение на данните, които сме използвали. Ние имаме един доклад за младежта, който се отнася за периода 2010 – 2012 г. Данните, които сме използвали, основно са от доклада, плюс съответно от ресорните ведомства. И на суоп- анализа, и на информацията, която сме използвали в анализа по тази стратегия, те са за 2007 – 2012, защото това е началният период на стратегията. А вие знаете, че докладът за младежта всъщност отчита стратегията.
По отношение на периода на доклада. По сега действащия Закон за младежта Народното събрание приема ежегоден доклад за изпълнението на младежката политика в страната. Тъй като такъв доклад не беше внесен, аз уточнявам, че сегашният доклад, който така или иначе чака да влезе в пленарната зала, е с период 2010 – 2012 г. Но така или иначе, по стратегията има ежегодни планове, които се внасят, и съответно -ежегодни отчети.
В промените в Закона за младежта, които ние предвиждаме към момента, сме заложили доклада за младежта да бъде приеман не ежегодно, както досега, а на три години. Това беше предложение на немалко младежки организации. Въпросът все още е дискусионен. Но ние се базирахме на това, че докладът е добре да дава малко по-широк хоризонт, тоест да не е ежегоден. Вие ще можете да направите вашите предложения в пленарна зала.
По отношение на финансирането. Истината е, че когато получавахме информация от ресорните ведомства по отношение на финансирането за стратегията, те не ни предоставиха исканите целеви стойности, защото точно в този период бяха в процес на разработване на самите оперативни програми и просто нямаше откъде да ни ги предоставят.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Има ли други съображения, изказвания, препоръки? – Няма. Уважаеми колеги, предлагам да приключим с дискусията и с обсъждането на актуализираната Национална стратегия за младежта 2014 – 2020 г.
Съгласни ли сте? – Няма против.
Предлагам да преминем към гласуване на стратегията.
Моля, който е съгласен да приемем актуализираната Национална стратегия за младежта (2014 – 2020 г.), № 302-00-45, внесена от Министерския съвет на 20.12.2013 г., да гласува.
Моля да бъдат отчетени гласовете на госпожа Татяна Буруджиева и госпожа Валентина Богданова „за”, както и на Хами Хамиев „за”.
Гласували: „за” - 10, против - няма, въздържали се - 7.
Актуализираната Национална стратегия за младежта се приема.
Благодаря, госпожо заместник-министър.
Преминаваме към точка РАЗНИ, която е работна и няма да се стенографира.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15, 50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:
(Ваня Добрева)