---

П Р О Т О К О Л


На 16 януари 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, по актуални проблеми на висшето образование (на основание чл. 26 от ПОДНС).
2. Разни.

На заседанието присъстваха: проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, акад. Дамян Дамянов – заместник-председател на БАН, Съюз на учените в България, проф. Боян Биолчев – Национална агенция за оценяване и акредитация, чл. кор. проф. д-р Ваньо Митев – председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България;
проф. Запрян Козлуджов – ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, доц. д-р Григорий Вазов – Висше училище по застраховане и финанси.


Заседанието беше открито в 13.05 часа и ръководено от проф.дфн Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.

ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги! Разрешете ми да приветствам с добре дошли всички вас, както и нашите многоуважаеми гости, на заседанието на Комисията по образованието и науката - първото за 2014 г.
Използвам случая да честитя на всички Новата 2014 г. и да си пожелаем, така, както астролозите предричат и говорят, тази година наистина да бъде година на сбъднатите мечти в областта на образованието и науката, а също и в областта на културата и наистина накрая на годината да имаме много позитивни резултати.
Обявявам предложение за дневен ред:
1. Изслушване на проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, по актуални проблеми на висшето образование.
2. Разни.
Изслушването е на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Както знаете, на всяко първо заседание от месеца, както е днес, изслушваме министъра на образованието и науката по актуални проблеми в рамките на час – час и половина. Молбата ми е да започнем със спазване на установения от нас парламентарен ред. А той е: право на по два актуални въпроси има всеки член на комисията от всяка парламентарна група; народни представители, които не членуват в парламентарна група, имат право общо на два въпроса.
Разрешете ми да съобщя високото представителство на нашите гости. Днес тук са:
Акад. Дамян Дамянов – заместник-председател на Българската академия на науките и председател на Съюза на учените в България;
Проф. Боян Биолчев – председател на Националната агенция за оценяване и акредитация;
Чл. кор. проф. д-р Ваньо Митев – председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България;
Проф. Запрян Козлуджов – ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”;
Доц. д-р Григорий Вазов – Висше училище по застраховане и финанси;
Проф. Анастас Герджиков – заместник-ректор на Софийския университет „Климент Охридски”;
Доц. Пламен Бочков – ректор на Нов български университет;
Доц. Лиляна Вълчева – председател на синдикат ВОН при КНСБ;
Проф. Борис Стефанов - бивш ректор на ХТУ;
Проф. Виктор Анчев – от ТУ;
Чл. кор. проф. Димитър Бучков;
Проф. Емилия Рангелова – председател на ФУНИС;
Д-р Ермак Димов – председател на Съюз на академичните синдикати;
Проф. Панайот Панайотов – от ФУНИС;
Доц. Стайко Цонев – от Асоциация на преподавателите по спорт;
Доц. Юлиян Генов – експерт;
Проф. Мария Мачкова - експерт.
Ще ме извините, ако някого съм пропуснала.
Уважаеми колеги, моля за вашите становища по обявения от мене дневен ред, свързан с изслушване на проф. Клисарова и с традиционната точка „Разни”.
- Няма предложения.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Добър ден на проф. Клисарова. Имате думата, уважаема госпожо министър, за презентация по актуални проблеми на висшето образование, след което всички колеги ще имат възможността да Ви зададат въпроси. Имате думата. Благодаря.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз също Ви благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми заместник-председатели, колеги! Благодаря, че можем да сме заедно и да обсъждаме такива важни въпроси, каквито са въпросите на висшето образование.
Първо искам да кажа „Честита Нова година” на всички. Пожелаваме си успех, за да можем да изпълним мисията, която имаме: образованието да е приоритет и да върви напред и всеки от нас да помага за това. Вратите са отворени за всички, така че да можем да се включим в системата на образованието – и на средното, и на висшето, и на професионалното, за да не сме на 47-о място в класациите. Това си пожелавам. Защото ако напреднем от 47-ото място, ще напреднем и във висшето образование.
Темата за висшето образование е много актуална, затова защото в момента разработваме Стратегията за висшето образование.
Когато се каза, че ще имам презентация, реших, че няма да представям предложението за Стратегията за висшето образование, защото тя от 21 ноември е на сайта на Министерството на образованието и науката. Убедена съм, че всеки от вас е запознат с предложенията в стратегията.
До този момент пристигнаха много разумни, конструктивни предложения, които трябва да бъдат обсъдени и да намерят място в Стратегията. Срокът за приемане на тези предложения и мнения е до 31 януари 2014 г.
Първо, искам да благодаря на всички, направили предложения по Стратегията. Имаме предложения от акад. Дамянов, имаме предложения от проф. Илчев, чакам предложението от Съвета на ректорите, имаме предложение от проф. Биолчев, от доц. Вълчева имаме предложения. Всички те в момента се обработват и ще бъдат отразени в проекта за стратегия.
Затова ви предлагам да кажа най-важното от това, което вие сте предложили досега, като тема за обсъждане. А след това сигурно ще имаме много нарочни срещи, за да обсъдим окончателния вариант на стратегията за 2014 – 2020 г. Тази стратегия ще ни позволи да видим в каква насока ще се развива висшето образование, каква е мисията на нашето висше образование и как тя ще бъде реализирана.
Искам да подчертая, че когато стратегията бъде приета, тя ще бъде обвързана с екшън план или, така да го кажа, с работен план - да не използваме чуждици. Това е много важен момент – по години точно какво и кога ще се прави и какви са необходимите финансови ресурси за това. Защото ако искаме да се случи нещо, то трябва да бъде подплатено и с финансиране.
Мислим за това в министерството и подготвяме този план, за да заляга в определените годишни бюджети, а също така и в оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, във финансирането чрез „Хоризонт 2020”. Това са основните източници, на които разчитаме, за да можем да финансираме тази стратегия.
Кои са в момента най-сериозните въпроси, които се разработват в стратегията.
На първо място, много сериозен проблем пред нас е как да се осъществява приемът на студентите, трябва ли да има държавна поръчка и тази държавна поръчка трябва ли да е съобразена с нуждите на бизнеса и на икономиката. Това трябва да става по региони или на национално ниво?
Много интересни предложения сме получили. Доказва се, че тогава, когато има връзка с икономиката и с развитието, висшистите, хората, които завършват висше образование, в много по-малка степен остават безработни.
Ако решим да има държавна поръчка, как точно тя ще бъде определена? Знаете, че в стратегията се предлага един нарочен съвет (така да го кажа), който от една страна да определи нуждите на държавата, отчитайки, разбира се, желанията на студентите и на университетите, и от друга страна да определи как ще бъде постигнат този баланс.
Втори важен момент – ще свържем ли финансирането на университетите с качественото образование. Тези университети, които предлагат по-качествено образование, и чиито възпитаници имат по-добра реализация на пазара на труда, ще бъдат ли стимулирани за развитие; ще бъдат ли стимулирани именно тези специалности и професионални направления?
Пак въпрос, свързан с финансирането – държавата ще финансира ли стратегически важни професии, които са необходими за развитието на икономиката и за развитието на цялата държава?
Следващ основен момент с много интересни предложения – трябва ли да има степен „професионален бакалавър” или няма да има такъв? („Професионален бакалавър” не отговаря на никакъв европейски стандарт).
Нормите, които сме разписали в областта на висшето образование, знаете, че са: бакалавър, магистър, доктор. Как нашите професионални бакалаври ще могат да се реализират на пазара на Европейския съюз?
Следващ основен момент – кой играе роля на борд на управление на висшите училища. Говоря в случая за държавните висши училища. Много интересно предложение и много актуално – да разпишем и в стратегията, и в закона, ректорският съвет да играе тази роля. Защото в ректорския съвет са включени както преподаватели, както декани на факултети, така и икономисти, и юристи – така, че да бъде най-оптимално управлението на университетите.
Следващ момент – как разписваме задълженията на колежите. Много интересно предложение – дали колежите да бъдат тригодишен бакалавър - което го има в Европа, краткосрочният бакалавър- или ще имаме само четиригодишен бакалавър? Трябва ли да минем към тригодишен бакалавър?
Следващо предложение – за регулираните професии. Дори когато някой е завършил за тригодишен бакалавър, има ли право направо да продължи магистратура? Това важи ли за регулираните професии или не важи?
Следващ момент – за да бъдем конкурентоспособни в Европа, как разкриваме факултети в чужбина? На чии закони трябва да се подчинява разкриването на факултети в чужбина, тъй като пък те не са финансирани от държавата и от държавната субсидия?
Има много интересни предложения относно гъвкави методи за акредитацията, как тя да бъде по-оптимална, по-лесно осъществима, а от друга страна, да има много сериозен контрол, така че да се гарантира качествено висше образование.
Всичките тези предложения и цялата тази дискусия в момента вървят в Министерството на образованието и науката. Досега имаше две нарочни срещи – едната с ректорите на висшите училища, със Съвета на ректорите, заедно с представители на Българската академия на науките и на синдикатите. Втора нарочна среща имахме със студентите. В момента доц. Григорий Вазов обобщава всички предложения.
Така че, до 31 януари ние ще съберем предложенията, мисля, че до 15 февруари ще успеем да ги обобщим, след което е наложително да има нови срещи, за да се спрем на окончателен вариант. Разбира се, как ще бъде приета тази стратегия и окончателният й вариант зависи от нашите депутати.
Искам да кажа, че в Министерството на образованието и науката има доста широко надградена рейтингова система, която и вчера беше представена с новите функции. Искам да ви уверя, че когато се запознах с нея и когато видяхме и други рейтингови системи (екипите видяха рейтингови системи на почти всички страни от Европа, а аз - може би три), разбрах, че тя е изключително модерна, изградена на много сериозна основа и ще даде много добра информация и на нас, как да развиваме висшето образование, как да гарантираме качеството му, как да свържем качеството с финансиране, с реализацията на пазара на труда, кои са слабите моменти на нашата система.
Защо изчакваме да представим тази система до края на месец януари? Затова защото в момента университетите вече верифицират своите данни. Ние искаме да излезем с някои данни. Знаете, има много университети с много широка база данни, които могат да послужат не само за ориентация на ръководството на университета и на министерството, а също така, на самите потребители на системата.
Много добър индикатор в тази рейтингова система е как се реализират младите хора на пазара на труда, с каква заплата започват след като завършат, след колко време се реализират. Ще видите, че има много интересни данни, че има млади хора, завършили съответен факултет, които в нула процента се реализират в професионалното направление. Имаме ли нужда от такива факултети – това ще бъде последващият въпрос? Трябва ли държавата да финансира тези факултети? Тук е връзката с държавната поръчка. И има много наболели въпроси.
Много сериозен въпрос, който не сме изяснили, е въпросът за системата за гарантиране на качеството, за системите за качество и контрол. Трябва да ви кажа, че днес в 15 часа имахме насрочена среща с проф. Биолчев по тази тема и я отложихме във връзка със сегашното заседание.
Аз приключвам с това поставяне на болни въпроси и теми - не толкова със стратегията, вие я знаете, тя е на сайта, затова няма да губя време с нея.
Нека да преминем в режим на въпроси и отговори.
Тук съм с моя екип, с тези, с които работим във връзка с висшето образование и по още една точка от стратегията – за развитието на академичния състав. Тук е моят съветник по висше образование проф. Николай Николов, както и госпожа Фъртунова - директор на дирекция „Висше образование”.
Мисля, че можем да започнем дискусията, стига ръководството да ни разреши.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на проф. Клисарова. Искам да припомня правилника. Със задаване на актуални въпроси ще стартира парламентарната група на колегите от ГЕРБ, след това колегите от „Коалиция за България”, колегите от ДПС и колегите от „Атака”.
Времето за изложение на въпроса е до 2 минути, отговорът на министъра е до 3 минути, като народният представител има право на реплика до 2 минути, а министърът – на дуплика също за 2 минути.
Колеги, имате думата за задаване на актуални въпроси. Заповядайте, колега Иванова.
ДОНКА ИВАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, благодаря за презентацията основните проблеми в Стратегията за висшето образование.
Аз ще задам въпрос, който може би ще ми помогне за един следващ прочит на стратегията и, разбира се, като отговор на някои мои въпроси.
Знаем, че стратегията трябва да очертае пътя и начините за постигане на конкретните определени резултати.
В този смисъл бих искала да ми отговорите на въпроса визията, която представя стратегията, как очертава, кои ключови приоритети представя.
Въпросът, който ме вълнува - той е във връзка с наскоро прочетена статия - за мерките, които трябва да се приемат, пътищата, които трябва да се извървят, за да се преодолее тенденцията на изтичане на мозъци. От изтичане на мозъци България е изгубила през последните 10 години около 10 млрд. лв.
Така че, моят въпрос е свързан с тази тенденция, както и с другата негативна тенденция на пазара на труда, която според експерти е свързана с това, че по-малко емигрират ниско образованите младежи и в последно време емигрират най-вече младежи с висше образование.
Това е моят въпрос и Ви благодаря предварително за отговора.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на народния представител Донка Иванова. Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз много благодаря за този въпрос, защото той е много актуален и доста болен.
Когато говорим за приоритети в стратегията, това лесно може да се каже. Защото това, което си поставяме най-много като задача, са трите момента: качествено висше образование, връзката на висшето образование с пазара на труда и реализацията на младите хора, връщането на науката в университетите. Виждате, че тези три приоритета са свързани. Ако предложим достатъчно качествено висше образование, тези млади хора няма още от дванадесети клас да търсят други университети, а биха дошли у нас, ще си останат в България. Даже, защо да не привлечем външни студенти да дойдат при нас?
Това качествено образование е изключително важно да бъде свързано с науката и да бъде модерно. В какъв смисъл: всички от нас знаят европейските университети колко различни форми на обучение предлагат – дистанционно, задочно, информално, неформално… Те са много гъвкави и много бързо се адаптират към средата и към потребностите. Ние трябва така да разширим възможностите, че младите хора да остават тук, а защо и да не привличаме студенти от Европа на базата на модерно и качествено висше образование.
За да има качество във висшето образование, изключителна роля играят преподавателите (не е само оборудването). Ако свържем науката с университета, ако нашите млади хора получават информация за най-новите научни достижения, ако те им се представят или ако самите млади хора участват в научни разработки, тогава ние ще повишим качеството на обучение и ще научим младите хора да мислят, да участват в процесите на науката. А науката и образованието пък трябва да бъдат свързани с бизнеса, с икономиката.
Да, има фундаментална наука. Но трябва да има и приложна наука, с която мисля, че малко сме изостанали. Тази наука трябва да взема участие и в преподаването на студентите, както и в тяхното интерактивно участие.
Не по-малка роля играе реализацията на пазара на труда. Неслучайно в тази рейтингова система, за която ви казах, сме се опитали да покажем чрез НАП и НОИ, току-що завършилите на какви осигуровки са, горе-долу каква е средната заплата, в зависимост от професионалното направление, което завършваш.
Като покажем качество и реализация, мисля, че ще мотивираме младите хора да бъдат тук.
А за тенденцията за изтичане на мозъци – мисля, че това е задача не само на висшето образование, а на цялото общество. И ще кажа защо. Колкото е по-високо качеството, толкова повече ги харесват нашите млади ученици и студенти и ги вземат в чужбина. Колкото повече се доближаваме до европейските стандарти, толкова по-лесно след като завършат у нас, да отидат в чужбина. Трябва да им създадем условия за реализация тук. И в това вече е включена цялата държава. Тук се надявам на помощ на цялото общество.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожо Иванова, имате възможността за реплика.
ДОНКА ИВАНОВА: Благодаря за отговора. Аз мисля ,че е важно да знаем общата визия, да знаем ключовите приоритети. Това ще помогне на работата, която ни предстои през тази година.
Тук ще се включа с поздрав към всички. Използвам случая да поздравя всички с Новата година. Нека да си пожелаем тя да бъде по-успешна, по-спокойна, по-конструктивна и с ясна визия, с точни приоритети в работата ни. Благодаря.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз благодаря много.
Нещо, което пропуснах от стратегията: до края на 2014 г. предвиждаме с акт на Министерския съвет да се създаде нова междуведомствена структура за анализите и прогнозите на потребностите от специалисти с висше образование. Надявам се, че тази структура ще доближи държавната поръчка до потребностите. Дай боже да се случи, това да е доближаване към тези професии, които наистина са стратегически за развитието на страната. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. От Коалиция за България има думата д-р Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги и гости, уважаема госпожо министър! Формулирам много кратък и ясен въпрос, така, както той прозвуча на предишно заседание на комисията, когато обсъждахме намеренията на ръководния екип на министерството за развитието на висшето образование и на българската наука.
В стратегията вижда ли се промяна в механизма за финансиране на държавните висши училища? Няма да аргументирам въпроса си - той е достатъчно ясен, защото смятам, че на днешното обсъждане с Вас е важно да имат възможност да вземат думата и представителите на Съвета на ректорите, на Българската академия на науките, на Националната агенция за оценяване и акредитация. Затова смятам, че не е необходимо да се аргументирам. Това е въпрос, който се задава от всички ректори на държавни висши училища, когато ние се срещаме с тях. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: И аз благодаря за този въпрос, защото той пък е изключително актуален. Всяко висше училище иска да знае бюджета си и да може да планира задачите, които ще изпълнява по-нататък.
Казахме – и то вече е залегнало в бюджет 2014, да, предвижда се промяна във финансирането на висшите училища. Като тази промяна като философия е свързана повече с качеството и е свързана повече с реализацията на младите хора на пазара на труда.
Вие много добре знаете, че за финансиране на висшите училища има две постановления – едното е Постановление № 121 на Министерския съвет, което е свързано с качеството и реализацията, другото е Постановление № 162, което е свързано с единния разходен стандарт, с възможностите за издръжка на един студент.
По-широки ще са промените в Постановление № 121. Там основно ще наблегнем на три направления. Индикаторите са разделени в три групи (като говорим само за качество).
Първата група – това е учебен процес.
Втората група, на която ректорите много държат, са научните изследвания.
Третата група индикатори е реализация и връзка с пазара на труда.
Когато обединим тези индикатори, се извършва класация на университетите. Тогава, в зависимост от професионалните направления, тези университети получават бонуси, когато са се класирали на първо, второ или трето място. По този начин мотивираме университетите да развиват тези професионални направления и тези приоритети, в които са най-силни.
Тук искам да кажа, че сме разделили университетите на две групи.
Първата група - това са математически, природни и математически, технически, аграрни науки, ветеринарна медицина, които в момента имат стратегическо значение за развитие на страната.
Втората група са хуманитарни, социални, стопански, правни науки, здравеопазване и спорт, сигурност и отбрана.
Интересни са фактите. По тази класация университетите от първа група, класирани на първо място, ще получат 58 процента повече от субсидията си, затова защото са показали много високо качество, докато за 2013 г. са получили 25 процента. Тези, които са класирани на второ място, ще получат 29 процента срещу 12,5 процента за 2013 г. А тези, които са на трето и на последващо място, ще получат около 22 процента в сравнение с получените за 2013г. до 10 процента.
Малко по-ниски проценти можем да предоставим за второто направление, което няма такова стратегическо значение.
Колеги, тук искам да подчертая нещо много сериозно и важно, което е свързано с Постановление № 162 на Министерския съвет – то е от 2001 г., а именно, че променяме единния разходен стандарт. Това е важно, защото анализите показват, че нямаме достатъчно учители, нямаме достатъчно инженери. И за да мотивираме ректорите да обявяват по –голям план прием в тези специалности, вместо единица например за теория на обучението педагогика, правим коефициента 1,05. Изглежда малко. Но когато приемем, че има повече студенти в тази специалност, субсидията може да се увеличи до 1 млн. И това вече никак не е малко.
А коефициентът от 2,3 за инженерните науки го повдигаме на 2,4.
По този начин искаме да регулираме приема на студенти в тези специалности, за които няма достатъчно кандидати. Нормално е ректорът да има повече бройки в специалности, в които издръжката е по-висока.
Това са новите два подхода при финансирането за 2014 г.
По Постановление № 162 парите са вече разпределени. Университетите ги знаят.
По Постановление № 121 парите са тези 100 млн. лв., които са разчетени и след приемането на начина на разпределение на бюджета – то мина вече на Министерски съвет – ще бъдат разпределени по университетите във връзка с качеството и с реализацията на пазара на труда.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на проф. Клисарова. Заповядайте, господин Славов, за реплика.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаема госпожо министър, единственото, което бих си позволил да предложа на Вашето внимание и на екипа на Министерството на образованието и науката, е максимално да възприемете предложенията, които се отправят към Вас от страна на Съвета на ректорите, особено от страна на ректорите на държавните висши училища. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, проф. Клисарова.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря. Непрекъснато сме заедно, мога да го потвърдя.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: За въпрос от Движението за права и свободи има думата проф. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо министър! Аз съм малко изненадан, че започнахме целево или тематично блиц-контрола. По принцип, той не може да бъде тематичен - темата може да бъде само препоръка. Така че, моят въпрос не се отнася за висшето образование. Не защото нямам въпроси по тази материя, а защото смятам, че все още вашата стратегия е в един доста суров вид и оттук нататък ще имаме възможност да говорим твърде често по тази материя.
Пред мене има данни за нетния коефициент на записване на населението в образователната система през последните години. Известно е, че този коефициент е най-точният измерител за степента на посещаемост на училището по различни показатели. Данните са по международна стандартна класификация на образованието и показват една ясна тенденция към намаляване на коефициента, тоест, към увеличаване на децата, които не ходят на училище. Например, в предучилищното образование през 2005-2006 г. те са 73 процента, през 2012 – 2013 г. стават 82 процента. В началното образование има същите тенденции.
Що се отнася до възрастовите групи, също има една тенденция за увеличаване на броя на децата, които не се записват на училище. Този коефициент елиминира демографския проблем, свързан с ниската раждаемост, защото се изчислява на база на родените деца, достигнали до съответна възраст, като се изключват всички останали, които не участват в тези демографски процеси. Имам предвид механичното движение на населението, миграция и т.н.
Какви мерки вие предприемате в това отношение - да се намали броят на децата, които не ходят на училище?
Разбира се, аз бих могъл да Ви дам и други важни аргументи в тази посока - за това, колко е важно за нас този процес да бъде овладян, за това, че корелацията между безработица и образование е много силна, за това, че от 10 безработни в страната 8 са представители на малцинствата, които по принцип имат ниско образование.
Оттам и въпросът ми – какви мерки предприемате за увеличаване на нетния коефициент на записване на населението, тоест , за ограничаване на броя на децата, които отпадат от училище? Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Само едно обяснение, преди да Ви дам възможност, госпожо министър, да отговорите на поставения въпрос.
Действително, прав е проф. Имамов, че според общия правилник за работа на Народното събрание, всеки един министър е длъжен да отговаря на всички въпроси, които в момента възникват. Но според приетите вътрешни правила в нашата комисия, ние се уточнихме, предвид на огромния обем от проблеми, засягащи нашата сфера, в някакъв момент да имаме тематични въпроси. Нещо повече, затова предложихме в дневния ред нещата да бъдат концентрирани по актуалните въпроси на висшето образование. Неслучайно в залата се намират представители на висшето образование.Естествено, това не отменя правото на всеки един народен представител да задава въпроси в съответната сфера.
Това дължах като обяснение на уважаемия господин Имамов. Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви за въпроса. Истина е, че тенденцията за деца, които ние записваме на училище, те, за съжаление, не го посещават редовно и след това отпадат от училище, е най-сериозният проблем, който трябва да решаваме. Искам да разгледам проблема в три направления.
Първото направление е група от мерки, с които трябва да мотивираме родителите по-скоро да запишат децата си на училище. Защото в тази ранна възраст основно значение имат родителите и обществото. Приетата стратегия за ранен обхват на децата още от 5 и 6 години според мене и според визиите на министерството е много важен и добър подход. Затова, защото пет и шестгодишните ние можем да ги подготвим за първи клас. И тук вече е ролята на обществото, на учителите, на медиаторите, които работят в неправителствените организации, да мотивират младите хора – родители да запишат децата си на училище. Знаете, че това се обвързва и с плащането на детските надбавки.
За момента тази система се оказва добра, защото тези деца, които са били в детска градина или в предучилищните групи, са по-подготвени за първи клас. Има международни изследвания, а и ние виждаме, че те са много по-подготвени. (Ръкопляскания от депутатите от ГЕРБ). И това е добър момент.
В групата на децата от първи до четвърти клас, по статистика имаме най-малко отпаднали. Проблемът възниква след това – от пети до осми и девети клас. Най-много отпаднали ученици има в тази възраст.
Има и още един проблем: родителите записват децата на училище. Това е важно за директорите на училищата, защото то е свързано с броя на децата и с делегирания бюджет. Детето, обаче, не ходи редовно на училище. Това не се признава, защото ако родителите признаят това, те няма да получават съответните помощи, съответните средства от социалните придобивки, на които имат право. А ако директорите го признаят, трябва да изключат детето от училище.
В момента се разработва стратегия за намаляване броя на отпадналите ученици. Тази стратегия не е свързана само с Министерството на образованието и науката. Мерките са свързани и с Министерството на труда и социалната политика, с Министерството на икономиката и енергетиката.
Още нещо искам да кажа. Много интересни са данните за отпадналите ученици по различни региони. Има региони, в които виждаме това, което Вие казахте – 8 от 10 деца отпадат. А в други региони имаме само между 2,5 и 3 процента отпаднали деца от училище, което е много по-добър показател, отколкото всички европейски стандарти, които се стремят към 11 процента.
Затова нашата основна задача, когато говорим за мерки, които трябва да вземем, е особено интензивна и сериозна работа в тези региони, където понякога достигаме до 15-16 процента отпаднали ученици.
Тук ми подсказват – официално в момента отпадналите ученици са 12,9 процента. За миналата година, ако не сбъркам, имаме около 7000 отпаднали ученици. Анализите показват, че това не е толкова поради слаб успех, колкото поради социални причини и семейни причини в семейства с нисък социален и образователен статус.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, колега Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Уважаема проф. Клисарова! Моят първи въпрос е свързан със Стратегията за развитие на висшето образование в частта за развитие на академичния състав. В тази стратегия е записано, че в момента се прави анализ на въздействието на Закона за развитие на академичния състав и е необходимо неговото оптимизиране.
Конкретно бих искал да чуя, първо, какъв анализ е направен до момента и какви са изводите от този анализ. И второ, какви конкретни мерки за оптимизация е необходимо да се приложат в този закон? Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, доц. Владимиров. Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви за въпроса. Да, това е залегнало в стратегията. Неслучайно с мене е и проф. Николов. Имахме дискусия по проблема. Знам, че е започнала от март месец миналата година, след това дискутирахме на следващия съвет на ректорите.
Какво е направено досега. Направен е анализ за това, че различните висши училища имат различни критерии. В някои от тези висши училища критериите са много строги и доста високи като индикации, особено в Българската академия на науките. В други висши училища критериите са занижени, защото по закон това е свързано с работното място и това вече не е звание, както беше преди, и не се изискват толкова високи наукометрични показатели, на които да отговаря даденото лице, за да получи званието доцент или професор.
Много сериозна беше тази дискусия. Знаем горчивия опит на нашите колеги от Румъния. Тогава си зададохме въпроса и той беше обсъждан: трябва ли да има такива критерии, които все пак да бъдат национални? Разбира се – рамкови. Затова, защото всяко училище е автономно висше училище и има право в своя правилник да определи критериите, по които ще се заемат тези длъжности – доцент и професор. Съответните личности ще кандидатстват и ще ги заемат. Но заедно с ректорите, със Съвета на ректорите, с учените от Българската академия на науките, със синдикатите, стигнахме до извода, че са необходими такива минимални критерии, които да влязат и да бъдат разписани към Закона за развитие на академичния състав.
В момента се разработват тези критерии. Ние решихме тези критерии да бъдат по професионални направления. Защото всяко професионално направление има своята специфика.
В тази връзка проф. Николов събира данните , той обобщава таблиците, той обобщава различните предложения и за по-подробна информация ще му дам думата.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Нямате право, госпожо Министър. Доц. Владимиров, заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря. В Закона за развитие на академичния състав предвижда ли се промяна, освен в частта за критериите, с които висшите училища определят своите кадри, и някакъв вид връщане на държавата, както беше преди години чрез ВАК? Нещо подобно - да контролира как висшите училища раздават – някои от тях раздават, нека да си го кажем направо, научни степени и звания. Какъв ще бъде контролът от страна на държавата в това отношение? Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Засега трябва да кажа, че в момента няма такъв контролен орган, който да регулира тези взаимоотношения. При нас в министерството идват много жалби относно това кой и как е получил дадената научна степен или дадената длъжност. Но ние нямаме право на намеса. В министерството можем да се произнесем само по процедура и то по открита процедура. Иначе жалбите са насочени към съда. В момента така е регламентирано в закона.
Има предложение и от Съвета на ректорите, и от Академията на науките, и от Националната агенция за оценяване и акредитация да се помисли за възможен контролен орган. Никой не казва за връщане на ВАК и на онази тромава система, дето да чакаш две години - в никакъв случай. Но трябва да помислим за по-строг контрол и за контролен орган.
Има такова предложение към стратегията – и то ще бъде обсъдено - във връзка със спазване поне на минималните критерии по определените наукометрични показатели за съответното професионално направление.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Право на втори актуален въпрос имат думата колегите от ГЕРБ. Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Клисарова! Моят въпрос също е свързан със стратегията за развитие на висшето образование и с това, което Вие откроихте току-що като проблем – връзката и обвързаността на държавната поръчка с обществените потребности.
Казахте – и тук ще си позволя да цитирам извадка от стратегията, че се констатира сериозен растящ недостиг на кадри в областта на инженерно-техническите, природните и педагогическите науки, изоставане в обучението по нови професии, необходими за „зелената” икономика, високо технологичните и иновативни дейности и технологично изоставане в сферата на услугите и при голяма част работещи главно като подизпълнители на крупни европейски и транснационални компании. Доминиращото търсене на персонал е за ниско квалифицирани и рутинни дейности.
Няма обаче критерии. В стратегията отсъства критерий за обвързаност на държавната поръчка с обществените потребности. Не са разписани дейности, мерки, действия, какво ще се предприеме.
Моят въпрос е: Защо няма такъв критерий за обвързване? Ще бъде ли приет? Говорихте преди малко за финансирането на висшите училища за тази бюджетна година, но това ще бъде ли предмет и на стратегията? И ще има ли закрити висши училища?
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря за въпроса. Вижте, аз казах, че ще има такава междуведомствена група за анализ на необходимите професии по различни региони, която най-вероятно ще бъде към Министерския съвет - заедно с бизнеса, разбира се, заедно с МДСП (не можем без това министерство, то ни дава най-точни данни). Аз искам в тази група да включим синдикати, работодатели и бизнес, защото те също помагат в това направление.
Във връзка с това, как ще бъде обвързано със стратегическите професии: в момента се разработва така нареченият работен план, екшън план го наричат модерно, където трябва да има мярка, срок, година, пари и откъде идват тези пари. Това е много съществен въпрос. Самите практики и работни места трябва да ни ги подаде бизнесът. Затова сме в непрекъсната връзка с него.
В момента сме поръчали и едно проучване на потребностите - на регионалните инспекторати съвместно с областните управители - освен за висшето, и за средното образование, по приоритетни направления в икономиката за 2014 – 2020 г., за всеки регион, за да можем да започнем да обучаваме по нужните професии както в средното, така и във висшето образование.
В национален мащаб статистиката показва липсата на инженери. Като първа крачка за тази година вдигнахме единния разходен стандарт така, че да мотивираме ректорите да обявят повече инженерни специалности.
Какво се случва в момента. Големи предприятия – няма да казвам кои, коментират въпроса, че са готови да издържат ученици да следват висше образование по специалности, от които те имат нужда. Но след това те имат ли право на договор със студента, със завършващия, да работи минимум пет години – това е работа на работодателя. Аз мисля, че това нещо трябва да се предвиди в стратегията, защото това е начин да накараме бизнесът да участва в образованието - както в средното, така и във висшето образование на младите хора. Бизнесът гарантира работно място за завършващия, а за себе си гарантира добър служител, специалист. Тази връзка трябва да я направим.
Освен това, ще има и други мерки. Една от тези мерки, която сега се разработва с екшън плана, е в специалностите, от които имаме нужда, например педагогика, да има регламент, с който да можем да дадем по-високи стипендии. По този начин мотивираме младите хора да се запишат в педагогика, а не в икономика, например, защото за икономика има достатъчно специалисти. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо Маринова, за реплика.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Благодаря, госпожо Клисарова. Истината е, че един от сериозните аргументи, за да поставя този въпрос, е точно застаряването на учителите и необходимостта от педагогически кадри. Независимо от това, че международната статистика определя, че ние имаме едни от най-опитните учители, може би и заради възрастта, независимо от това, че определя, че по-голямата част от тях, даже 60 процента от тях са завършили магистърска степен и магистърски програми, дефицитът за учители, при това добри учители, е проблем, който стои на дневен ред и ще стои - сигурна съм - в следващите години много остро.
Затова определено смятаме, че е необходимо да има критерий за обвързаност на необходимостта на обществото с държавната поръчка. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Така е. Много ни липсват учителите. А качествено образование, без качествени учители, ако ще и най-модерните интерактивни дъски да сложим, е невъзможно. Абсолютно съм съгласна с Вас. Неслучайно, за първи път в министерството разработихме Стратегия за развитие на педагогическите кадри – за мотивация, за квалификация, за развитие. И слава богу, тази година, за първи път от толкова време, приемът за педагогическите специалности е изпълнен на 100 процента. Това е малка крачка, разбираме го, но все пак е крачка. Благодаря.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Не чух за висшите училища - дали ще има закрити.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Пропуснах да кажа. Нека да приемем стратегията. В момента не разкриваме нови висши училища. Имаме доста сърдити хора, има доста желания, има обидени, които казват, че Клисарова не иска да разкрива нови ДВУ. Не Клисарова – не съм аз човекът, който открива и закрива. Знаете, че има Министерски съвет и парламент. Но трябва да подчертая – нека да приемем стратегията, да направим новото финансиране и тогава вече ще вземем решение в кои специалности, в кои направления, дали цяло училище или определен факултет. По естествен път ще се реши въпроса - във връзка с финансирането и във връзка с приоритетите.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Право на втори, последен въпрос имат народните представители от „Коалиция за България”. Господин Багдасаров ще зададе въпрос от името на тази парламентарна група.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Госпожо председател, благодаря. Госпожо министър, Вие отговорихте на доста въпроси, които ме вълнуваха. На единия беше частично отговорено – за промяната в механизма за планиране на държавната поръчка във висшите учебни заведения.
Тук ми се ще малко по-дълбоко да навлезем във водата – държавната поръчка, която ще се прави следващата година, на какви принципи ще се основава? Ще бъде ли взета предвид акредитацията на всяко едно висше учебно заведение? Ще се вземе ли предвид реализацията на студентите?
Частично се отговори на този въпрос, но все пак ми се ще още един път да го повторите.
В тази връзка, макар че навлязохте в другата тема, какво е становището на министерството за откриването на нови филиали и факултети на висши училища, предвид предложенията, които при нас се получават – за Враца, за Бургас, за не знам къде още. Имаме доста атаки.
В тази връзка - ще има ли промени в правилата за акредитация на висшите училища?
Даже ми се щеше да допълня: за таксите на студентите какво смятаме за направим, но да го оставим за следващия път.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Относно държавната поръчка, как мислим да оптимизираме нещата: в момента са изпратени писма до всички висши училища, за да видим тяхното желание за план-прием. Защото в крайна сметка те са институциите, които приемат студенти. Досега винаги план-приемът е бил обвързван с желанието на университетите. Мисля, че на никой университет досега не сме отказвали поръчка за предложен прием. В резултат на това, обаче, видяхме какво се случи – има обявени 10 000 места повече от възможните кандидати. Това правилно ли е или не е?
Абсолютно съм съгласна, че всеки има право на висше образование. Но в следващия момент трябва да помислим, дали държавата трябва да финансира всичко - защото университетът иска, защото кандидат-студентът го взимаме, без да е показал необходимото ниво и т.н. И тогава как гарантираме качеството.
Това е залегнало в стратегията и е много сериозен въпрос. Всеки, който иска, го приемаме, даваме широк вход и при много строг контрол, за да гарантираме качество? Или правим определени действия, насоки, така че да стесним входа?
Правилният подход е при наличие на достатъчни средства да има широк вход, но много строг контрол и съответно високо качество на завършилите вече студенти, което да им гарантира такава диплома, щото тя да им гарантира и умения, и компетентности, за да им гарантира бърза реализация на пазара на труда. Така мислят и повечето ректори.
Но за определени професии, тези, които, както казахме, са стратегически значими, трябва да помислим и за държавно финансиране, за стимулиране, защото това е необходимо за икономиката и за държавата – да мотивира и ректорите, и студентите в тази насока.
Относно филиалите, факултетите, новите университети. Много сериозна тенденция. Почти всеки колеж сега иска да стане висше училище. Не знам колко са молбите, ще сбъркам, ако искам да ги кажа точно. Трябва ли всички колежи да станат висши училища?
Следващ момент – всеки университет иска да разкрива нови и нови филиали, даже не толкова университети, колкото филиали. Нужен е строг анализ – трябва ли да има толкова филиали? Или, както Вие казахте, обвързваме откриването и поръчката с акредитацията - това, което си говорим: строгите критерии за акредитация. Имахме разговор с проф. Биолчев. Това, от една страна. От втора страна, трябва да имаме предвид пазара на труда и нуждите.
Ако постигнем оптимум между тези три момента, наистина ще бъдем най-добрите. Трябва да вървим в тази посока. Засега този оптимум не го виждам за приема 2014 – 2015 г.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Господин Багдасаров, заповядайте.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря. Въпроса за таксите ще го оставим.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Имам ли една минута? Много интересни две практики се получиха. Всеки град иска да има университет или факултет, или колеж, защото там са младите хора. И това е правилно. Идеята е в тези градове да направим практически центрове за обучение. Например на Аграрния университет в Пловдив да направим практически център в Кюстендил, за да работят в реална работна среда. Или в Пазарджик. А например за фармацията, да има фармацевтичен технологичен профил - не нов факултет, само център, там, където са фармацевтичните предприятия.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Право на своя въпрос има Движението за права и свободи. Заповядайте, проф. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, уважаема госпожо министър! Това, дали блиц-контролът може да бъде тематичен, е една друга тема. Ние ще говорим вероятно в ръководството на комисията.
Моят въпрос ще бъде свързан с вашата Стратегия за висшето образование. Той ще се съобрази с тематичния характер на блиц-контрола.
Вие посочихте три групи индикатори, по които ще измервате качеството на образованието. Аз мисля ,че начинът на измерване на качеството на образованието е изключително важен в цялата система за субсидиране на висшето учебно заведение. Защото този, който измерва качеството, де факто пише оценки на висшите учебни заведения и осъществява косвено преразпределителен процес на субсидията.
Вие споменахте: за първо място 58 процента повече, за второ място – 29 процента повече, за трето място – 22 процента повече.
Моят конкретен въпрос е: Кой ще пише оценките на висшите учебни заведения и каква роля ще имат самите студенти при оценяване на качеството на образованието в отделните висши учебни заведения? Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви за този въпрос. Абсолютно сте прав. Много е важно как ще направим това. Това трябва да бъде публично, обществено, ясно, прозрачно, за да няма мислене, че Министерството на образованието и науката финансира този или другия университет.
Както казах, критериите са разпределени в три групи – учебен процес, научни изследвания, реализация и връзка с пазара на труда. Идеята е, такива да са критериите, щото възможно да намалим субективния фактор.
Какви са критериите? Например акредитационната оценка. Тя гарантира качество, тя е точна, тя е цифра, обявена навсякъде. Никой не може да направи промяна с акредитационната оценка. И тя е 25 процента, тя е с най-висока тежест.
След това е преподавателският състав. Правени са проучвания, че за гарантиране на високо качество много важно е съотношението преподавател – студент. За съжаление, ние имаме университети със съотношение 1 към 15; световните и европейските тенденции са 1 към 5. Не говоря за хабилитирани лица или само за професори и академици, а за преподаватели. Защото тогава има индивидуална работа със студентите.
Следващата група са научните изследвания, които общо по 5 процента правят 25 процента тежест. Това е индекс на цитирания по научна област. Пак никой не може да сбърка с нея.
Индекс на цитирания по научна област, но без автоцитиранията, което е извън университетите.
Статии в научни списания, докторски програми в професионалното направление. Съответно всяко от тях има по 5 процента. Това са пак числа, които са реални и могат да се проверят във всички бази данни.
Следващото е реализация и връзка с пазара на труда. Те са пак общо 25 процента.
Осигурителен доход на завършилите, безработица сред завършилите, приложение на придобитото висше образование, принос към осигурителната система. Той е най-малък, той е 5 процента.
На базата на тези критерии, плюс критерия за рейтинговата система - там е основно участието на студентите: много широки анкети, успеваемост на студентите и т.н. - се определя класиране на университетите. Това го предлагаме, това още не е утвърдено, чакаме да се приеме стратегията, чакаме и Съвета на ректорите.
Мислим, че така обективизираме данните, с които работим, за да намалим субективния фактор.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Право на въпрос имат представителите на „Атака”. Има думата проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Уважаема госпожо министър! Моят въпрос не е върху стратегията, но се намира в пряка връзка с нея. Тъй като от това, което аз ще Ви попитам и от това, което Вие ще ми отговорите, зависи дали ще бъде изпълнена тази стратегия или не.
Пред мене е разчетът за финансирането по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. По тези разчети България е искала от Европейския съюз 508 млн. евро, от които 151 млн. евро за изследователска работа.
Във втората колона са предложенията на Европейската комисия, където тези пари са увеличени с 65 млн. евро – 573 млн. евро. Разликата от 65 млн. евро, като се добави до 151 млн. евро за „Наука, образование и интелигентен растеж”, стават 216 млн. евро. Една проста сметка показва, че това са 43 млн. евро годишно за изследователска работа.
Като имам предвид, че в бюджета за 2014 г. на Българската академия на науките за изследователска работа са дадени нула лева, моят въпрос е: Склонно ли е министерството да защитава тезата тези 65 млн. евро да отидат за изследователска работа в Българската академия на науките и изследователските университети? Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви за този въпрос. Категорично, ако трябва с една дума да отговаря, да. Но нека да спазим проектния принцип. Тези средства ще бъдат за наука, но трябва да бъдат разпределени на проектен принцип. Иначе по какъв критерий да решим на кой институт от БАН или на кой изследователски университет да дадем средства?
А проектният принцип е хубаво да го спазваме. Защото знаете, че в „Хоризонт 2020” се дават близо 80 млрд. за наука за следващите години.
Още нещо искам да подчертая. Тези 65 млн. евро ще бъдат разпределени за наука. Но по-важно е разпределението на останалите 151 млн. евро, което е изключително важно.
Тук разчитам на всички учени, на изследователските университети, на БАН, да направим два, три, четири такива центрове, които са високо технологични, високо оборудвани, така, че българската наука да има базата, на която да кандидатства по европейски проекти. И още нещо трябва да подчертая. Че някои от проектите, въпреки че са спечелили на европейско ниво, не могат да бъдат реализирани поради липса на съфинансиране. Откъде един учен ще намери, да кажем, 2 млн. евро за съфинансиране?
Затова трябва да има възможност за избор и ако български проект спечели в „Хоризонт 20202”, да имаме възможност да помогнем на тези изследователи. Те са се класирали между европейските университети. Да помогнем на тези изследователи, да отделим средства, защото става въпрос за доказан научен проект, одобрен от европейска комисия. Така че парите трябва да бъдат насочени в две направления.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм съгласен напълно с Вас. Имам само една забележка към това, което говорите. Опитът ме е научил, че програми като тази „2020” не се изпълняват, както не беше изпълнена Лисабонската стратегия. И никой от Европейската комисия не даде никакъв отчет. През 2015 г. Европа трябваше да настигне Съединените щати и Япония по технологии и по наука. Оказа се, че тя е изостанала с още около 15 процента.
Аз се съмнявам за Програмата „2020”. Дайте да не гоним щъркела в небето, а да ловим това, което е на земята и което ни е под ръка. Тук има много големи възможности. И може би трябва, когато министерството състави някаква структура, която да разпределя тези пари, разбира се, на проектен принцип, да има едно много голямо перо за технологическо оборудване първата, втората и третата година, защото това е най-голямата ни слабост.
Аз се надявам, че с тези пари и с помощта на бюджета, ще могат да се увеличат заплатите на изследователите и тогава част от българската научна диаспора, която е две трети навън, може да се върне в България.
Така трябва да се мисли стратегически. В залата има доста хора, които мислят като мене. Аз съм убеден в това, защото ги познавам. Благодаря за вниманието.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви. Абсолютно сте прав, че е необходимо да помогнем на нашите учени да заемат достойно място в европейската наука. Съгласна съм.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Според правилата на Народното събрание и нашите гости имат възможността, извън парламентарните групи, да зададат своите устни въпроси. Много моля тези колеги също да се съобразяват с двете минути регламент, които важат и за тях.
ЧЛ. КОР. ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Аз нямам намерение да задавам въпрос. Само искам да направя коментар по всичките тези неща и да изразя мнението на 51 души ректори.
Най-дискутираната тема досега – за финансирането, е наистина основният въпрос. Аз тук виждам една уникална възможност за пълно единомислие. Защото рейтинговата система, започната при предишното правителство, сегашното правителство я доразвива и тя става все по-добра. Фактът, че Медицинският университет в София е пръв по всички направления, говори, че тя е обективна. (Шум в залата).
Има и друг вид оценяване – институционална оценка на университетите, която се прави от Националната агенция по оценяване и акредитация, прави се от проф. Биолчев. Фактът, че ние сме на първо място, говори, че тя е обективна и виждате, че съвпадат тези критерии.
Съвсем наскоро излезе една друга оценка във в. „Телеграф” - за престиж. Ние пак сме на първо място. Както виждате, има пълен синхрон. Да оставим майтапа настрана, но се знае кои са добрите университети в България. Добрите университети седят зад рейтинговата система. И тя ще реши проблемите. Ще ги реши по следния начин: когато проф. Клисарова от името на държавата направи държавната поръчка и каже: на мене са ми необходими толкова инженери, толкова лекари, след това тя ще погледне рейтинговата система и ще ги поръча на тези университети, чиито направления са най-добре оценени. Другите университети, които имат по-слабо оцени направления, ще трябва да си преосмислят политиката. Или трябва да закрият тези направления, или ще трябва да ги редуцират, ако искат да излязат на пазара.
И лека-полека, мога да ви кажа, с този подход, без насилствени административни мерки, ще се стигне до това, което се каза преди малко – закриване на вузове. Ще има такива, които просто няма да могат да издържат на напрежението. И ако не се преструктурират, просто ще изчезнат. Това е начинът. По този начин ,без насилствени мерки, ще бъде намалена бройката на тези 51 университета.
Но аз искам тук да посоча една друга опция, която не се дискутира, а е обсъждана преди това. Става дума за стимулиране на доброволно обединение на университети. Нека да се даде възможност на тези университети, които искат, да се обединят на федеративен принцип и да бъдат финансово стимулирани. Аз съм сигурен, че такива ще има. Това е още една форма, която трябва да се използва.
Искам да кажа още нещо, което не се спомена тук, но ще ви помоля максимално бързо това да мине през Народното събрание. Става дума за платеното обучение. Предишното правителство като антикризисна мярка въведе платеното обучение. То съществува вече четири години. Всяка година се удължава неговият срок на действие и то показа само плюсове, няма нито един минус. Възможността българските студенти да се обучават платено, означава, че тези хора, които са под чертата, не могат да влязат в университетите, (говоря предимно за медицинските) вместо да отидат в Молдова, в Украйна и да се чудят по какъв начин да се върнат, ще си плащат и ще си учат при нас.
Другият много голям плюс на това е, че ние спокойно можем да прибираме парите на евростудентите, тези, които идват от Европейския съюз, и ще учат при нас. Става дума за 8000 евро на човек. Това е огромен финансов бонус за университетите.
Моята молба е това да влезе в закона, а не да бъде временна мярка. Просто да остане постоянно действаща възможността за платено обучение.
За въпросния борд. Нашата реакция беше много остра преди, когато ставаше въпрос за борд, при който ще бъде назначаван ректорът. Това означава стопроцентова загуба на автономията на висшето учебно заведение. В момента се предложи една друга опция, а именно разширеният ректорски съвет. В смисъл: ректорът, заместник-ректори, помощник-ректори или главният секретар, финансистът и юристът, да се казват борд. Аз мисля, че ректорите няма да имат нищо против една такава опция. Ние сме категорично против това, да ни бъде спускан финансист, който да ни управлява финансите, тъй като тогава просто ректорите трябва да си отидат, няма да има смисъл от ректори. Ректорът се занимава именно с това нещо – да управлява финансите, а деканите са тези, които управляват учебната част в университетите.
Държавата може с финансови лостове да намести абсолютно всичко, именно по този начин - стимулирайки добрите и анализирайки слабите университети. Тези обаче, които не могат да се управляват, сами по себе си ще изчезнат.
Има още нещо, което беше прието от миналото правителство – става дума за франчайзинга, за възможността за изнесено обучение. Това ми даде възможност и моят университет в момента преподава в Швейцария, преподаваме и в Кипър. Аз съм сключил договор и с Израел, а утре ще сключа договор с Испания – и там да направим това. Обаче искам да ви кажа, че тъй като у нас няма практика в това отношение, има страшно много неща, които трябва да се пипнат. И аз ви моля законово да се решат тези неща. Това, което каза проф. Клисарова, а именно: да имаме възможност да изнасяме факултети навън, без това да минава през Народното събрание, тъй като ние не искаме нищо от държавата. Ние не искаме и стотинка и смятам, че може да стане.
Имаме предложение в момента да изнесем факултет в Германия, да кредитираме немска болница и да преподаваме там, наши преподаватели да отидат в Германия. Това го правят унгарците. Но ние по сега действащата система не можем да го направим.
Що се отнася до откриването на нови факултети, на нови филиали в България, я си помислете - ще има ли университети, които ще искат да откриват нов факултет някъде на друго място, при положение, че държавата им спре кранчето и каже: откривайте си го с ваши пари. Това е същото, както с частните болници, които се нароиха. Ако се каже на частните болници, които искат да ги откриват, че няма да работят с Националната здравноосигурителна каса, колко ще излязат на пазара?
Същата история е и с факултетите. Някой иска да си открие нов факултет – първото нещо е да иска пари. А такова нещо не трябва да става.
Специално искам да обърна внимание на това, което проф. Станилов каза. Много трудно ще мине тази стратегия. Знаем, че министерството води битка да нарасне тази сума. Но искам да кажа, че въпросът, който повдигна проф. Станилов, е много важен, защото държавата така или иначе пари за наука не дава. Който иска да кандидатства с проекти, да ги печели. В това отношение има откъде да се вземат пари.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Има думата проф. Биолчев.
ПРОФ. БОЯН БИОЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа депутати, уважаеми колеги! На няколко пъти се чуват думи за съкращаване на големия брой университети. Въпросите идват оттам, където трябва да бъдат решени. Казва се от много дълго време и в интервюта, и като публицистика, и къде ли не сме се опитвали да споменем нещо, да бъдем в полезрението на законодателната власт, а именно във връзка със закон, който категорично стимулира размножението на университетите. Това са малките елементи и бели петна, които обаче създават хранителна среда. Това е правото на университетите да се акредитират преподаватели на втори трудов договор.
Случвало ми се е да говоря и да не ме чуват, но толкова да не ме чуват ми се случва за първи път. Защото в мига, в който се отнеме правото на акредитация с чужди преподаватели, всички тези проблеми изчезват мигновено. Веднага ще се разбере откъде идват тези преподаватели, които летят из България в нагнетен вид да раздават образование. Въпросът е само за една поправка на закона.
Обръщат се към нас като агенция с въпроса: защо акредитирате висшите учебни заведения? Защото има закон, в който има цифра. И ако тази цифра висшето учебно заведение спази, тогава агенцията не може да си позволи своеволия.
Спомена се в началото на изложението на проф. Клисарова за така нареченото образование „професионален бакалавър”. На всички съвещания на Европейската комисия, когато споменем, че имаме „професионален бакалавър”, срещаме или недоумение, което не е подкрепено с въпрос, или срещаме въпрос: Вашите професионални бакалаври по съкратена програма ли учат? Казваме: Това е залегнало в закона. И всички се смеят. Аз го казвам със съответен акцент и настояване.
И още нещо. В България тече тотално бягство от колежите към висшите учебни заведения. Това е стремеж да се създадат колежи под прикритие на висшите училища, защото така получават повече права. Но ако на тях им се каже, че няма да имат „професионален бакалавър”, ще им бъде много неприятно. Между другото, непрекъснато в агенцията се получават такива искания.
И накрая, във връзка със Закона за академичния състав. Въпросът е, че непрекъснато в Агенцията получаваме персонални очаквания, които свидетелстват за едно – законът работи по пътя на решаването на вътрешни проблеми на преподавателския състав на висшите училища, обаче категорично няма институция за това. Може да има тотално нарушение на закона и този, който е потърпевш, няма към кого да се обърне. Обръщат се към нас, а ние нямаме правомощия. Няма да повтарям, заставам зад думите на проф. Клисарова. Категорично не става въпрос за реабилитация на ВАК. Обаче това, което имаме в момента, уважаеми колеги, една част от научните журита приличат на плакат в Алтъново. Някой, който има качества, в една такава дружеска атмосфера, трудно може да се защитава като научна власт, след което той бива отрязан и просто няма къде да се оплаче.
Това е най-големият недостатък на този закон. Иначе всички знаем, че бързото развитие на кадри е до време.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: В момента според правилника трябва да задаваме въпроси на министър Клисарова. Имате възможност за още два въпроса, защото времето напредна. За първи път присъстват на такова заседание толкова уважавани хора. Заповядайте, проф. Хаджиев.
ПРОФ. ПЕТЪР ХАДЖИЕВ: Аз ще задам четири въпроса.
Ние имахме среща с проф. Клисарова във Варна. Там бяха поети известни обещания във връзка със субсидията на студентите. Става въпрос за социални разходи. Докъде стигна решаването на този въпрос?
Вторият ми въпрос пак е свързан със субсидирането на студентите и то засяга прочутото постановление за студентите. Ще имат ли право студентите да получават стипендии?
Третият ми въпрос е свързан със системата за равнопоставеността. Тук се различаваме с проф. Митев. Статутът на частните училища е различен. Ние смятаме, че не е добра тази практика да съществуват платени студенти, които получават и държавна субсидия. Това е разкрачено положение, което не можем да приемем.
Последният ми въпрос е свързан със следното. След като се върви към много правилна стъпка да се обвърже финансирането на държавните висши училища, какво бихте предложили на частните университети, които са на първите места в дадено професионално направление? Има ли възможност те да получават някакво предимство?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, министър Клисарова.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Във връзка с нашето обещание относно това, дали студентите трябва да получават социални придобивки: да, така е, работим по този въпрос; залегнало е в стратегията и се обсъжда, във връзка с възможностите на бюджета. Мисля, че може да бъдат подпомогнати.
Няма как частните университети да получават държавни стипендии. Но всички студенти могат да участват при разпределението на евростипендиите.
Родителят може да тества тази система и да кажем, че например Нов български университет е водещ в това професионално направление. Това е добра мотивация този студент да се запише в този университет.
Платеното обучение на държавните висши учебни заведения е много сериозна тема за дискусия. Университетите трябва да бъдат равнопоставени. Това още не е залегнало в закона. Тези два въпроса се обсъждат.
Ние обсъждахме много сериозно един въпрос във Варна, че когато има платено обучение в държавните висши училища, ако се отвори специалност, която я няма в държавните висши училища, тя може да бъде подкрепена.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Давам думата на проф. Запрян Козлуджов.
ПРОФ. ЗАПРЯН КОЗЛУДЖОВ: Искам да задам въпроси по три пункта. Примерно преминаването към държавна поръчка се свързва с реализацията на студентите. Едни от най-желаните професионални направления, за които имаме по четирима-пет кандидати за едно място, където се влизат с оценки над петица, са тези, по които пазарът е преситен – администрация, управление, икономика. Няма нужда държавата да плаща за нещо, от което няма нужда. Решавате наполовина да ограничите механизма на държавната поръчка. Тогава е редно в рамките на капацитета да се разреши платена форма по правилата.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Категорично да.
ПРОФ. ЗАПРЯН КОЗЛУДЖОВ: Това трябва да се реши. Категорично да. Тезата трябва да остане за разделение на академичното управление от финансово-административното, но тя е постигната.
И последно, за бакалаврите. Това го няма в стратегията. Много лесно се отказахме от старата изпитана система, приемайки англосаксонския модел. В момента в Германия се ценят най-много старите 10-семестриални дипломи. Търсят ги със свещ. Направихме четиригодишна бакалавърска степен. Не ни принуждавайте силово, защото ще проскърца.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Извинявам се на всички присъстващи, но по регламент заседанието трябва да бъде час и половина. Предлагам още двама професори да вземат думата. Запазваме си правото тук специално да коментираме проблемите на висшето образование в най-скоро време. Огромно извинение към представителите на синдикатите, че няма да им дадем възможност за въпроси.
Има думата доц. Вазов.
ДОЦ. ГРИГОРИЙ ВАЗОВ: Добър ден на всички колеги. Уважаеми колеги ректори, аз ще бъда много кратък. Аз казах и на пресконференция, че за първи път частни университети започват да се канят някъде и започват да говорят. Но истината е, че истинската реклама на българското образование ще стане тогава, когато ние, които сме продукт на тези държавни университети, се махнем от тези маси и тук застанат тези млади хора. Тогава ще стане и реформата във висшето образование.
И вторият за мене аспект, който е много важен. Истинската реформа ще стане тогава, когато спрем да говорим за държавни и частни университети, а когато започнем да говорим за добри и лоши университети. Това е истината и аз съм готов да изляза на пазара, да се състезавам точно в този аспект, не частни и държавни университети.
И вторият много важен аспект, който искам да засегна. Не съм съгласен за стипендиите. Не може децата на родителите, които си плащат данъците, които плащат на бюджета, да нямат право на стипендии. Това е, пар екселанс, нарушаване на всякакви социални норми.
Дайте, колеги, да говорим за добри и лоши университети. Тогава ще решим проблемите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря и аз. Думата има заместник-ректора на Софийския университет „Климент Охридски” проф. Герджиков.
ПРОФ. АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители, колеги! Много се радвам, че днешното събиране е посветено на тази тема. Време е. Хубаво е това, че тематично има много проблеми и в други сфери, например в средното образование, които влияят и на нас. Но в момента актуална е темата за висшето образование и предложеният проект за стратегия. Затова ми се струва ,че тази среща е съвсем навременна.
Аз ще задам един единствен въпрос, защото няма време и защото ми се струва, че в този формат с 50-60 човека никога няма да решим конкретните въпроси, както някои от нас се опитаха да направят безуспешно днес. Но пък техните опити показаха, че всички сме се ориентирали към това, какво стратегията иска да постигне и къде са й недостатъците. Това включва не само колегите от академичната общност, за които е естествено, но и народните представители. Един от тях каза вече, че стратегията е в сравнително суров вид. Друг от тях препоръча на министерството да се слушат предложенията на ректорските ръководства и изобщо на академичната общност.
Аз затова ще задам следния въпрос. Тъй като в големи формати, каквито е имало и преди, включително и при предишни министри, се видя, че не могат да се решат конкретните детайли, а те са най-важни, и понеже такива детайли за решаване има много, както се вижда и от нашето становище, което вчера проф. Илчев изпрати, а предполагам, и в становищата на другите университети, въпросът ми е: Ще има ли възможност да се срещнем представители на академичната общност с представители на колектива, писал стратегията, или с тези, които ще я довършат, или с тези, които ще изработят плана за изпълнението й, за да обсъдим детайл по детайл конкретните неща и да ги решим, а не да останем в сферата на общите приказки?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Ако мога съвсем кратко да отговоря, трябва да кажа: да. Ако трябва да отговоря с една дума.
Аз подчертах, че днес имахме насрочена такава среща с проф. Биолчев, която беше отложена заради това заседание. Всички, дали предложение, ще могат да работят с екипа. Защото не е възможно да се чете изречение по изречение в такъв голям формат, с толкова много въпроси. Когато се говори за финансирането, ще дойде екип, който отговаря за финансирането. Когато се говори за акредитацията, ще имате среща с проф. Биолчев. По другите въпроси – също. Смятам, че така ще бъде най-коректно – да включим в тези малки групи и експерти. Въпросът е, до 31 януари да съберем всички направени предложения.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Има думата проф. Станилов за кратък коментар.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Госпожо министър, как виждате участието на Народното събрание в разработването на стратегията и нейното усъвършенстване?
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Има правила и закон, които 100 процента ще бъдат спазени. Стратегията в този суров вид от месец ноември е качена на сайта на министерството. Всеки народен представител, който иска да се запознае с нея, има възможност за това. Всеки народен представител, който поиска среща с нас, ще го приемем. На никого няма да откажем. Аз още в началото казах – вратите са отворени.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на проф. Клисарова за дългото време, което ни отдели. Благодаря и на нашите гости и участници.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17,45 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА: (Ваня Добрева)