---

П Р О Т О К О Л


На 6 февруари 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, по актуални проблеми на висшето образование (на основание чл. 26 от ПОДНС).
2. Разни.

На заседанието присъстваха: Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, чл. кор. проф. д-р Ваньо Митев – председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, чл. кор. проф. Иван Илчев – ректор на СУ „Св. Климент Охридски”, доц. д-р Григорий Вазов – главен секретар на Съвета на ректорите и ректор на Висше училище по застраховане и финанси, проф. Стати Статев – ректор на Университета за национално и световно стопанство, доц. Лиляна Вълчева – председател на ВОН при КНСБ, проф. Емилия Рангелова – председател на ФУНИС, д-р Ермак Димов – председател на Синдикален академичен съюз при БАН, проф. Панайот Панайотов – ЛТУ, проф. Мария Кожухарова и доц. Борислав Стефанов - ХТУ, проф. Лъчезар Аврамов - БАН, доц. Борис Борисов, чл. кор. проф. Венелин Живков - ТУ, проф. Виктор Анчев - ТУ, проф. Михайлова.

Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.

ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, предлагам да започнем нашата работа. Предлагам на вашето внимание следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на проф. Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, по актуални проблеми на висшето образование (на основание чл. 26 от ПОДНС).
2. Разни.
Други предложения? – Няма. Моля режим на гласуване.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Бих искала да представя новия член на нашата комисия господин Кирчо Атанасов. „Добре дошъл” на господин Кирчо Атанасов като пълноценен член на нашата комисия.
Добър ден и на уважаемите гости, които днес ще вземат участие на заседанието на Комисията по образованието и наука. Добър ден на проф. Анелия Клисарова. С нея са:
Мария Фъртунова – директор на дирекция ”Висше образование” в МОН;
Проф. Николов – съветник на министъра на образованието и науката.
Добре дошли на всички участници в изслушването, което ще направим на проф. Анелия Клисарова.
Уважаеми колеги! Предвид на огромния интерес към Рейтинговата система, която беше представена и оповестена от екипа на проф. Клисарова и предвид на новите моменти, свързани с новия модел на финансиране, предлагам днешният ни дебат да бъде предшестван от презентация на този модел на рейтингите, за да имаме ориентация като народни представители накъде ще върви правителството и по-конкретно, екипът на проф. Клисарова, през настоящата година, за да знаем, подготвяйки новия бюджет, какво ще цели.
Заповядайте, министър Клисарова.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Добър ден на всички! Благодаря Ви, проф. Добрева.
Искам да дам само няколко указания. Ще бъда съвсем кратка, защото мисля, че от презентацията всеки от нас, от което и професионално направление да се интересува, ще получи много добра информация.
Искам да кажа, че Рейтинговата система обхваща всички 51 висши училища, от които 37 са държавни и 14 са частни.
В Софийския университет има най-много студенти - 22 932 или близо 23 000 студенти, следвани от УНСС – близо 20 000 студенти и Пловдивския университет – 18 000 студенти, следвани от Икономическия университет във Варна и от Югозападния университет. В държавните висши училища се обучават 4598 докторанта, в частните висши училища те са само 128.
За първия семестър на 2013 – 2014 г. са се записали 10 666 чуждестранни студенти, от които 1515 са в частните висши училища.
Общият брой преподаватели, с които разполагаме в момента, е 14 062, като в частните висши училища са 1239.
Кои професионални направления са с най-голям процент на приема? – Това е педагогика (над 105 процента). Второто е Спорт. Третото е Растителна защита.
С най-слаб прием спрямо план-приема са „Материали и материалознание” – 51 процента, „Химически технологии” – 38 процента, „Математика” – само 36 процента. Именно там е нашата мисия.
За учебната 2012 – 2013 г. са завършили 12-и клас и успешно са положили матурите си 58 855 ученика.
Искам да кажа, че за 2014 – 2015 г., тоест за догодина – имаме малко по-висок брой – 60 909 ученици. Или, надяваме се на повече кандидат-студенти през следващата година.
Всички сте видели и сте чели Стратегията за висшето образование в Република България, която е свързана с това ,че ще бъдат направени промени в Закона за висшето образование. Но искам да поставя един въпрос. Съвсем скоро, може би до две седмици, на вашето внимание ще бъде поставен въпросът за „професионален бакалавър”. Не трябва ли този бакалавър да бъде 3-годишен, ако го преведем директно от Европа - „къс бакалавър”. Защото в Европа вече ни дават възможности да имаме бакалавър с 3-годишно и с 4-годишно обучение, с различни кредити, които обучението дава.
И сега - по-директно за Рейтинговата система. Тази система, знаете, беше заложена през 2008 г., през 2010 г. беше реализирана за първи път.
Кое е новото в сегашната Рейтингова система? Мисля , това, че има база за сравнимост на различните висши училища, че има подобряване на прозрачността на висшето образование, увеличаване на възможността за информираност на кандидат-студентите – много са богати показателите. Искам да подчертая, че тази рейтингова система по европейските стандарти е една от най-добрите в Европа - база за анализи и вземане на управленски решения, реализация на връзката на завършилите студенти с пазара на труда, повишаване на качеството на събираната информация.
Данните на Рейтинговата система са събирани много сериозно, като сме вложили в тази система над 70 индикатора. Именно това позволява на потребителите не само да знаят кое училище е най-силно висше училище в дадено професионално направление, а каква е реализацията им на пазара на труда и с каква заплата започват работа. Считам, че това е много важна информация.
Ако трябва да обобщим, с лидерски позиции са Софийският университет „Климент Охридски”, Медицинският университет – София, Техническият университет – София, които имат по пет водещи професионални направления, следвани от Американския университет, Химико-технологическия университет, Тракийския университет. Всичко това са много силни български държавни университети, а са включени и частни училища.
Искам да подчертая, че е много трудно да кажем най-силен или най-слаб университет. В различни професионални направления - вие ще видите възможности – има университети, които изпреварват дадени други професионални направления.
Нещо интересно, което сме показали - дела на безработицата сред завършилите студенти.
Общо студентите, които са завършили висше образование и са безработни, са 4,15 процента. Средният осигурителен доход на започналите работа е 868 лв. Близо 50 процента, обаче, работят в професии, които не изискват висше образование.
Най-ниска е безработицата в специалностите в професионални направления медицина, фармация, стоматология и военно дело. А с най-високи доходи и с най-висок среден успех са студентите по право. Сред завършилите професионално направление „Икономика” – това са над 60 000 студенти на година, което е много висок процент, имат безработица около 37 процента.
Среден месечен осигурителен доход над 1000 лв. имат завършилите по 10 професионални направления.
За първи път в новото издание на Рейтинговата система е публикувана информация за най-често срещаните професии и длъжности сред завършилите различни професионални направления и различни висши училища. Ще имате възможност да погледнете това – кой как се реализира.
Дизайнът също е обновен и е, надявам се, модерен.
Тази система ще се усъвършенства непрекъснато. Поставили сме пред нашите партньори в бъдеще да отразят реализацията на пазара на труда, което, разбира се, е много трудно. Не всеки път, особено от частните университети или от други, които откриват частни фирми, доходът, на който се осигуряват, е най-реалният, което трябва да имаме предвид. Това се случва.
И втори момент – в зависимост от броя на студентите как става реализацията. Макар че то е изразено в проценти и искам да подчертая, че тези параметри са взети. Защото, едно е да имаш 100 студента по дадено професионално направление и тяхната реализация да е една, друго е да имаш 10 000 студенти в професионално направление - тяхната реализация естествено ще е по-трудна.
Благодаря ви за вниманието. Ако разрешите, госпожо Добрева, да направим една кратка презентация.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Разбира се. заповядайте.
ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ: Добър ден. Рейтинговата система има, общо взето, три основни раздела. Има информация за висшите училища в България, има раздел, в който потребителите могат да видят различни видове класации, включително да правят и собствени класации по избрани от тях индикатори. Има и нов раздел, който се нарича „Сравнение”, който позволява да се види обобщена информация за състоянието на висшето образование като цяло.
Аз ще демонстрирам какъв тип информация има във всеки един от тези раздели и как тя може да се ползва от кандидат-студентите, включително и за работата на уважавана комисия като вашата.
Ще започна от раздела за висшите училища. в този раздел има пълен списък на акредитираните висши училища в България. Със зелената къщичка са отбелязани държавните университети, със синята - частните.
Тези университети могат да се филтрират по професионално направление. Например ние се интересуваме само от университетите, които предлагат обучение, да речем, в областта на машинното инженерство. Тогава списъкът се стеснява.
Може да филтрираме по град. Например искаме да видим къде може да се обучава по това направление в Русе и установяваме, че нашият единствен избор е Русенският университет.
Може да филтрираме съответно и по начин на финансиране.
За всяко висше училище има дадена кратка информация – къде се намира ,къде има филиали, включително изобразени и на картата, за да може да се види. Например Русенският университет има филиали в Силистра и в Разград. Може да видим съответно и какви професионални направления са застъпени в съответното висше училище, като във всяко професионално направление можем да видим какви специалности са застъпени в съответното висше училище за бакалавър, за магистър, там, където има професионален бакалавър, включително и в случаите, когато има акредитирани докторски програми. Така кандидат-студентите получават информация за това къде и какво могат да учат.
Освен това в системата има данни за съответното висше училище на ниво висше училище, например ексклузивност на преподавателския състав. Може да видите, че в Русенския университет 88 процента от преподавателите преподават само в това висше училище, не преподават в други висши училища. и може да видите как този процент се развива между годините – имаме леко увеличение, с около 4 процента, по този индикатор. И съответно може да видите индикаторите за всяко едно професионално направление в това висше училище – това са индикаторите, които са включени в Рейтинговата система, включително тяхното изменение в сравнение с предходни периоди.
За всяко висше училище се сравнява представянето на професионалните направления в него. Тук може да видите например – това е по индикатор осигурителен доход на завършилите как се представят всички застъпени в Русенския университет професионални направления, като в оранжево е отбелязана стойността на осигурителния доход за университета, а в сиво – средните стойности за това направление в страната като цяло.
Това, което например можем да видим от тази графика, е, че в почти всички професионални направления, застъпени в Русенския университет, средният осигурителен доход на завършилите е по-нисък от средния за съответните професионални направления в страната, нещо, което вероятно се дължи на регионални фактори, на състоянието на регионалната икономика.
Ако погледнете този индикатор в Софийския университет, там картината е точно обратната – завършилите Софийския университет във всички професионални направления получават доход над средния за съответното професионално направление в страната.
Освен това тук може да проследите какво се случва с различни професионални направления в това висше училище през различните години. Например можем да изберем професионално направление „Информатика и компютърни науки”. Виждаме тук, че в сравнение с миналата година представянето на това направление в рейтинговите класации се е влошило. Или пък да погледнем професионално направление „Право”. В това професионално направление забелязваме подобрение от пета на четвърта позиция.
В края на този прозорец има обобщена информация какво се е случило въобще през изминалата една година. И виждаме ,че в Русенския университет пет професионални направления са подобрили класирането си, други осем за съжаление са влошили класирането си.
Има и друга информация на ниво висше училище, която ще спестя в момента, за да премина към класациите. Но ако има интерес, мога да се върна към нея.
Рейтинговата система предлага две възможности за правене на класации.
Тя предлага възможност за стандартизирана класация – това е класация, при която възложителят, изпълнителят в консултации помежду си са решили какви индикатори да използват и с каква тежест да използват тези индикатори, за да направят класация.
Има възможност и за собствени класации, което ще демонстрирам след малко.
Ако вземем например професионално направление „Икономика”. Избирам го, защото това е най-масовото професионално направление, често коментирано, предизвикващо интересни въпроси и обобщение на постигнатите резултати. В това професионално направление според стандартизираната класация – подчертавам - виждаме класацията за 2013 г. Какво прави впечатление?
Прави впечатление, че Американският университет е на първо място ,че Софийският университет е втори и че тези два университета изпреварват в тази класация УНСС и това повдига въпроси. Трябва да видим дали Рейтинговата система може да ни даде отговор на тези въпроси.
Виждаме още нещо, което е на базата на стереотипите, които имаме за различните висши училища за страната. Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков” е класирано на четвърто място.
Рейтинговата система позволява не само да си зададем тези въпроси – защо сме получили такава класация, а в някакъв смисъл да намерим и отговорите. Вие може да изберете до 10 университета от съответната класация и да направите детайлно сравнение между тях.
Тук виждате отделните групи индикатори с конкретните стойности, които конкретното висше училище е получило за всеки един от индикаторите:
Първа група – учебен процес. С най-голяма тежест в тази група е индикаторът „Акредитационна оценка”. Това е оценката, която Националната агенция за оценяване и акредитация е дала на съответното висше училище. Тук можете да видите различните акредитационни оценки. Виждаме, че от селектираните университети с най-висока акредитационна оценка е УНСС.
В тази група от индикатори попадат и други. Виждате голям брой индикатори, част от тях са субективни, част от тях са обективни.
Веднага искам да подчертая, че над 86 процента от тежестта на стандартизираната класация се формира на базата на обективни индикатори. Едва 13 процента от тежестта на тази класация са индикатори, базирани на субективни мнения сред студенти, работодатели, преподаватели.
Имаме група научни изследвания. Тук са включени инокометрични данни за публикациите, също така брой докторски специалности, акредитирани в съответното висше училище, средствата, които висшите училища получават или са в състояние да привлекат. Има групи, които са свързани с учебната среда и социално-битовите условия, групи, които са важни за студентите.
Тук изследваме стипендиите, общежитията, общата удовлетвореност от материалната база.
И две важни групи според мене – престиж и реализация на пазара на труда. Как рейтинговата система измерва престижа?
На първо място, използваме обективен индикатор – среден успех от дипломата за средно образование. Къде отиват децата в най-висок успех.
Друг класически индикатор за престиж е съответният престиж на висшето училище сред различни среди. Имаме престиж сред студенти. Виждаме, че в „Икономика” най-престижен е УНСС с 38 процента, следван от Софийския университет – 18 процента престиж. Най-престижен сред работодателите е отново УНСС с 56 процента престиж. Същата работа е сред преподавателите.
Имаме и индикатори, които ни се струват много важни – индикатори, с които измерваме връзката на висшето училище с пазара на труда. Това са индикаторите за осигурителен доход на завършилите.
В УНСС осигурителният доход е изключително висок – над 1100 лв. , но в Софийския университет и в Американския университет – университети, които предлагат сравнително по-бутикови специалности по отношение на образованието по икономика, е постигнат по-висок среден осигурителен доход сред завършилите, нещо, което е нормално и може да се очаква. Същото се отнася по отношение на безработицата. Същото се отнася до отношение на приложението на придобитото висше образование.
Тук искам да обърна вашето внимание върху резултатите на Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”. То сред всички класирани университети в това направление дава най-малка безработица – под 1,5 процента. Ще се опитаме да видим какво се крие зад тези данни.
По отношение на приложението на придобитото висше образование виждате, че има огромни разлики между университетите в челото на класацията и последния класиран университет – това е Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, докато над 50 процента от завършилите в УНСС и близо 70 процента от завършилите „Икономика” в Софийския университет работят на позиции, за които се изисква висше образование и едва 10 процента от завършилите Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите се реализират по специалността си.
Освен да видите тези данни и тези цифри, системата ви позволява да видите как точно се реализират завършилите. Затова ние сме включили – това е нова част в системата – следното. може да видите трите най-често срещани професии сред завършилите конкретно професионално направление в конкретно висше училище. Ще изберем отново „Икономика”.
На графиката виждате средните стойности за професионалното направление в национален мащаб като цяло. Тоест 16 процента от завършилите се реализират на позиции и като стопански административни специалисти, малко по-малък процент – като стопански административни приложни специалисти и като общи административни служители, оператори на организационна техника. Конкретните професии, които се крият зад тези обобщения, са взети от Националния класификатор на професиите, тоест може да се види какво се крие зад тях.
Ако погледнем УНСС като представяне, виждаме, че той е типичният университет за обучение на икономисти в България по това направление, като неговите индикатори са значително по-добри от средните за страната. по-голям процент се реализират на позиции, за които очакваме да се реализират завършили подобни специалности.
Ако погледнем обаче Софийския университет – същата е картината и с Американския университет, виждаме ,че тук картината е почти същата. Но се появява една нова категория служители, реализирали се. това е категорията на административните ръктоводители, ръководители на търговски дружества.
Тоест като дял от завършилите, тези, които са завършили Софийския университет, в по-голяма степен заемат подобни позиции, отколкото завършилите другите висши училища, за които казах.
Ако вземем последното училище, което се класира в това направление, това е Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, най-често срещаната професия сред завършилите е професията продавач. Втората най-често срещана професия е персонал, зает в сферата на персоналните услуги, тоест професии, за които очевидно не се изисква висше образование.
Това не е маргинално висше училище. Три хиляди и 500 студенти в момента се обучават там в направление „Икономика”.
Ако погледнем Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”, което предизвиква известно учудване със своята реализация, виждаме, че най-често срещаната професия сред завършилите икономика в това училище е административни ръководители и ръководители на търговски дружества. Това е висше училище, което предлага обучение само в три икономически специалности – Икономика на транспорта, Икономика на транспортната фирма и Икономика на малките и средните предприятия. Очевидно специализацията на това висше училище позволява, при сегашната икономическа конюнктура, да произвежда кадри, от които икономиката има нужда. И вече на фона на тези данни класирането на това висше училище не би трябвало според мене да предизвиква учудване.
Освен да произвежда стандартизирани класации, Рейтинговата система дава и обобщена информация на национално ниво, което предполагам ще бъде интересно за уважаемите членове на комисията. Например тук много лесно може да видите каква е безработицата сред завършилите в национален план различните професионални направления в България, независимо от това в кое висше училище. Най-ниска е безработицата сред медицинските направления, военно дело; средна безработица за страната 4,15 процента, най-висока – Религия и Теология, но за съжаление ние виждаме и Педагогика сред относително засегнатите от безработица професионални направления в страната.
Какво обаче прави впечатление – че дори в най-лошо представящото се професионално направление средната безработица е по-ниска от средната за страната. Тоест висшето образование очевидно има съществена добавена стойност. Същото се отнася по отношение на осигурителния доход на завършилите .
Къде взимат най-големи заплати – завършилите Военно дело, Информатика и компютърни науки, Математика.
Ето, това е нещо, което е учудващо. Математика е едно от направленията, което има най-добра реализация, топ 3, топ 4 сред заплати и ние не можем да мотивираме кандидат-студентите да учат Математика. Предполагам, че Рейтинговата система ще позволи, при правилно използване и комуникиране, тези стереотипи, че Математиката не осигурява добра реализация, да бъдат променени в обществото. Отново тук е даден средният осигурителен доход.
Това, което пускаме, много интересно за комисията, е индикаторът Приложение на придобитото висше образование, за който министър Клисарова спомена. Както виждате, средно за страната 45 процента от завършилите се реализират на позиции, за които се изисква висше образование. останалите работят на позиции, за които не се изисква висше образование.
И по направления – отново виждате Военно дело, Фармация, Медицина, Стоматология, Здравни грижи.
Рейтинговата система, разбира се, хваща и такива неща, като осигурителния доход на стоматолозите.
ДОЦ. ГРИГОРИЙ ВАЗОВ: Може ли да видим архитектурата?
ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ: „Архитектура, строителство и геодезия” е друго професионално направление, което предизвиква учудване. Откъде накъде Академията на Министерството на вътрешжните работи е класирана на първо място? Както виждате – има две първи места.
Веднага ще ви отговоря. Учудвате се и отивате на страницата на Академията на МВР. Акредитирано направление „Архитектура, строителство и геодезия”. Специалности в направлението – Пожарна и аварийна безопасност, Кризисен мениджмънт, магистър съответно Пожарна и аварийна безопасност. Националната агенция по акредитация е акредитирала това професионално направление с тези специалности в това висше училище.
Хайде да се върнем на класацията за „Архитектура, строителство и геодезия”. Искам да обърна внимание на наименованието на направлението. То е „Архитектура, строителство и геодезия”, не е само „Архитектура”. В това направление има изключително разнообразие от специалности. Почти не можете да намерите висши училища, които да предлагат една и съща специалност.
Очевидно е, че Минно-геоложкият университет, който също е в това направление, не произвежда архитекти. То произвежда хора, свързани с геодезията. По същия начин и Академията на МВР. Коя специалност, кое направление е не определят авторите на Рейтинговата система, нито Министерството на образованието и науката. Това е определено от акредитацията, която е дадена от Националната агенция по акредитация. така че ако смятате, че на дадена специалност не й е мястото в дадено направление, въпросите да бъдат отнесени към съответната институция. Но това, което всеки потребител може да види, е прекрасната реализация на хората, които са заети на позиции като Пожарна и аварийна безопасност – нула процента безработица, над 1000 лв. осигурителен доход.
Позволява ли системата да видите разликите в реализацията? Отново ще се върна на професиите и длъжностите. Да изберем „Архитектура, строителство и геодезия”.
Това е средната структура за направлението, средната структура на професиите сред завършилите Академията на МВР. Тоест дори когато класациите пораждат у вас въпроси, системата позволява да намерите отговори. Стига да бъдете достатъчно настоятелни и да отделите десетина минути, отговорите можете да ги намерите вътре.
И накрая, всеки потребител, защото много от потребителите може да не се съгласят със стандартизираната класация, направена от Министерството на образованието, може да кажат: Ние не искаме да класирате по 69 индикатора, ние искаме да класирате само по един индикатор, само по безработица или само по стипендии, или по някоя друга комбинация, която всеки потребител може да си измисли, тогава има 77 индикатора на ваше разположение със събрани данни за тях. Вие може да решите, че ще оценявате висшите училища в дадено професионално направление само на базата на оценката на НАОА. Не ви интересуват никакви други индикатори. Давате съответните тежести и си правите собствена класация само на базата на индикаторите, които вие сте избрали. Тоест ако в Администрация и управление трябва да класираме висшите училища само на база на оценката на НАОА, ще получим следната класация - Европейският колеж по икономика и управление би се класирал на второ място.
Ако в Право класираме само на базата на оценките на НАОА, Софийският университет би заел пета позиция. Защо би заел пета позиция? Отново детайлната картина каква е – защото има най-ниска акредитационна оценка.
Така можете да правите класации в зависимост от вашите и на потребителите собствени интереси.
Ще видим и медицината, за да успокоим господин ректора. На първо място е направление Медицина.
Но вижте, класациите и това, което ние винаги се опитваме да комуникираме сред потребителите, мястото в класациите не е най-важното нещо. Например да вземем професионално направление Медицина. Имаме университет на първо място, трябва да имаме по необходимост и университет на последно място. но вижте реализацията на завършилите – всички. Безработицата клони към нула. Реализацията по специалността е над 90 процента. За да влезете, ви трябва успех отличен над 5,50. За всички – над 25 процента стигащи до 40 процента чуждестранни студенти. Бръшляновата лига на висшето образование в България.
Системата съдържа 69 индикатора. Успява да ги отсее. Все пак имаме първи, имаме и последен. Но за потребителя е важно не само да види мястото в класацията, а да види и другите индикатори. Системата е изключително отворена.
ДОЦ. Д-Р ГРИГОРИЙ ВАЗОВ: Бай Петко от село няма да прави класация по деветдесет и девет индикатора, а ще каже: Леле, какво става в тази държава, полицейското училище е първо в класацията по архитектура, строителство и геодезия!
ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ: Ние помагаме за информиран избор. Ако някой не е готов да се възползва от тези възможности… Оттук нататък е работа на Министерството на образованието и науката, на средните училища, на бизнеса, на университетите да комуникират своите силни и слаби страни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря за презентацията и за информацията. Преминаваме към задаване на актуални въпроси.
Бих искала да припомня правилата, по които работим. Времето за изложение на въпрос на всеки народен представител от всяка парламентарна група е до 2 минути, отговорът на министъра е до 3 минути. Народният представител задава въпроса. Той има право на реплика до 2 минути, а министърът – на дуплика, също до две минути.
Започваме, както е по правилник, с актуалните устни въпроси от страна на народни представители от партия ГЕРБ. Заповядайте, колега Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Моят въпрос е свързан с проекта за Стратегия за развитието на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. Определено няма да отнема повече от две минути.
Във връзка с политиките и мерките за реализация на конкретните цели на стратегията, относно изграждане на интегрирана и ефективна мрежа за научноизследователска дейност и развитие на иновациите моят конкретен въпрос е: Как ще се насърчават съвместните изследователски проекти с водещи университети от Европа, с коя мярка или съответно с кой инструмент от стратегията предвиждате да стане това? Съвсем конкретно и точно. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз смятам, че тук има две мерки, които трябва да заложим.
Едното е да използваме програмата „Еразъм плюс”, или, това е възможната мобилност. Това означава ,че учени от наша страна могат да отидат във водещи европейски университети и съответно учени от тези водещи европейски университети да дойдат при нас. Виждам, ще бъде трудно, но трябва да мотивираме хората.
Втората мярка, която считам, че е също изключително важна - така наречения Фронт деск. Това ще е една система, която ще позволява на всички учени, които искат, да вземат участие по определено направление в областта на науката. Давам за пример химия и физика или полимери, както имаме такъв институт към БАН - кои са водещите университети в тази насока, за да можем да създаваме връзки и да подпомагаме партньорството в това отношение.
Това са двете основни мерки, които считаме да вземем за насърчаване и за международно сътрудничество между водещи университети от Европа и нашите научни институции.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА: Благодаря за отговора. Нямам дуплика.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Имат думата народните представители от „Коалиция за България”. Господин Милко Багдасаров ще зададе въпрос.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: И аз ще бъда максимално кратък във въпроса.
Госпожо министър, подхвърлихте няколко идеи за бъдещето на образователно-квалификационната степен „Професионален бакалавър”. Ако можете малко повече да развиете това, което в експозето преди малко започнахте.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Искам да кажа, че това беше една доста дискутирана тема. знаете, че европейските директиви ни наложиха един стандарт, в който определени професии трябва да бъдат бакалаври и те да се обучават в университети и в съответните филиали. Тогава възникна въпросът за разликата между тези, които се обучават в колежите и тези, които се обучават във факултетите. И влезе понятието „професионален бакалавър”, което изигра своята положителна роля, а именно да разграничим тези две степени, в зависимост от кредитите, които получават, и часовете за практически и теоретични упражнения по стандарти.
В момента тенденцията в Европа е професионалният бакалавър да бъде така нареченият „кратък бакалавър” или да бъде на тригодишно обучение. В тази връзка са проведени разговори с комисията, с нашите партньори. И се предлага, мисля, до две седмици ще бъде предложено в Народното събрание да влезе законопроект за промени в Закона за висшето образование, именно да няма „професионален бакалавър”, а да имаме така наречения „професионален бакалавър”, който ще бъде 3 години, с определени кредити, и „професионален бакалавър” 4 години, който е със сегашните кредити.
Трябва да подчертая ,че тук възниква много сериозно въпросът в някои специалности. Ще ме попитате например: един помощник-фармацевт може ли да стане фармацевт? Всеки бакалавър, независимо дали три или четиригодишен в регулираните професии – искам това да подчертая – може да продължи и да се развива в магистърска и в докторска степен в професионалното направление, където е завършил бакалавърската си степен. Тоест помощник-фармацевтите или зъботехниците в момента са в професионално направление „Здравни грижи” и те могат да се развиват в направление „Професионално грижи”. Не могат да продължат магистратура било в насока фармация или в насока дентална медицина. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря Ви. Господин Багдасаров, имате думата за дуплика.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Това е не толкова дуплика, колкото за мене е лапсус професионалният бакалавър – три или четиригодишен.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Абсолютен лапсус, извинявайте. Имаме само бакалаври с различни кредити – тригодишни и четиригодишни. Това е предложението.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: И предполагам, че там механизмът ще бъде свързан с това, което одеве в изложението го показаха, за някои колежи, които в момента предлагат специалности, които нямат нищо общо с висшето образование. имам предвид, че май говорихте за Висшето училище по агрорбизнес и развитие на регионите.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да, те ще си бъдат бакалаври.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Предполагам, че това също ще бъде…
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Категорично.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. От името на Движението за права и свободи има думата проф. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Понеже блиц-контролът е тематичен, аз не мисля да се придържам строго към схемата му, защото ще направя и коментари главно по Рейтинговата система, която беше показана.
Имам пред мене една друга презентация, която е по-систематизирана, и коментарите ми ще бъдат свързани с тази презентация.
На първо място, прави впечатление, че теглата на отделните индикатори са силно асиметрични и разпределението е много стръмно. Първият индикатор има 0,15, последният е близък до нулата. Различията между тях са много големи ,което е сигурен признак за евентуално грешки в класацията на висшите учебни заведения.
Моята препоръка е тази асиметрия да бъде намалена значително, тоест разликата в теглото на показателя - този с най-високо тегло и този с най-малко тегло да бъде намалена.
На следващо място, прави впечатление – това ще бъде и въпросът ми, - че по отношение на доходите се използват преди всичко или само дадени от НОИ. Трябва да ви кажа ,че осигурителен доход е нещо различно от доход.
Използвайки данни от НОИ, вие автоматично отрязвате тези, които са над максималния размер на осигурителния доход. Това са високите заплати, най-високите заплати. Освен това вие вземате данни, които не отчитат сивата икономика – на онези с ниските заплати, където се плаща под масата, а осигуровките са на най-ниския минимум.
Така че искам да ви напомня, че има и други източници на данни и трябва да се обърнете към тях. Това е статистика на домакинските бюджети и други източници, разбира се, където ще получите много по-реална оценка на доходите и диференциацията по отношение на тези доходи.
Следващият ми въпрос – той е направо въпрос. Не намерих във вашата система от индикатори броя кандидат-студенти на едно място във висшите учебни заведения. Брой кандидат-студенти на едно място във висшите учебни заведения. Има ли го или го няма? Това е елементарен, разбираем, изключително важен показател. Защото потребителят по този начин оценява стойността, практическата значимост на отделното висше учебно заведение, на отделната специалност. Имате ли такъв индикатор във вашата система? това ми е въпросът. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин заместник-председател, само ще кажа, че изключително актуални и сериозни са тези теми. Аз в началото, когато започнах уводните си думи, казах, че няма съвършена система и че трябва непрекъснато да я усъвършенстваме.
Ще започна от втория въпрос – именно данните относно осигурителния доход. Коментирахме го с екипа, който разработва тази система. Затова, защото казахме, че е изключително трудно да знаем и да класираме реалните доходи в дадена специалност.
Проф. Статев каза: Ама те повече от твоите стават директори или пък имат частни фирми. И как се осигуряват, на какъв доход? Трудно е да можем да кажем.
Тук проф. Митев каза: Те, зъболекарите, горките, са последни по доходи!
Търсят се нови механизми. Трябва да видим какви са реалните доходи на завършилите в определеното професионално направление.
Относно асиметрията. Абсолютно съм съгласна, че различните показатели имат различна тежест и трябва да търсим баланс между тях. Затова казваме – всяко следващо издание трябва да е по-добро и трябва асиметрията да бъде пренебрегната. В началото също коментирах – има значение дали обучаваме 100 или 10 000 студенти за тяхната реализация, макар че има такива въведени коефициенти.
Да, и броят на кандидат студентите за дадено висше училище трябва да бъде отчетен. Мисля, че колегите, с които заедно сме работили, са съгласни.
Благодаря за тези предложения, защото са изключително рационални и трябва да мислим върху тях.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Проф. Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо министър, аз съм съгласен с Вас. Тази система трябва да бъде достатъчно убедителна. Защото, доколкото знам, тя ще бъде основа за разпределение на държавните субсидии. На базата на тази констатация, която тук се получава, не знам с каква периодичност – годишна и т.н., на тази основа ще се разпределят държавните субсидии. Така че ще има много сериозни реакции, ако тя не е убедителна. Тя трябва да бъде убедителна и да бъде базирана на една информационна система или система показатели, която не търпи никакви други интерпретации, които не са достатъчно категорични.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Само искам да подчертая, че финансирането на висшите училища за момента не се базира и няма да се базира само на Рейтинговата система. Въведени са 11 показатели. Да, Рейтинговата система е част от тези показатели, както и акредитацията, единадесетте критерия, разпределени в трите групи. Много сте прав, че трябва да е обективна, защото ние трябва да сме убедителни пред цялото общество.
В момента финансирането на висшите училища се запазва, а именно по Постановление № 162 и по Постановление № 121. По Постановление № 121 средствата – 21 млн. 445 хил. лв. ще бъдат разпределени по тези 11 критерия, като част от тях е Рейтинговата система. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Тъй като на колегите от политическа партия „Атака” им се наложи да напуснат, имат думата колегите от ГЕРБ. Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Моят въпрос към Вас е относно позицията на министерството във връзка с внесения законопроект за изменение и допълнение, който касае промяната в размера на таксите за обучение в държавните висши училища, по-специално тяхното намаляване от две трети на 30 процента. Интересува ме какви са изчисленията на министерството за разликата като номинал и съответно готово ли е Министерството на образованието и науката да поеме този дефицит на висшите учебни заведения с бюджета за следващата година, тъй като това на практика ги поставя в подчинена позиция? Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на уважаемия народен представител. Само искам да кажа ,че предложението е внесено от група народни представители. в момента е предоставено на министерството за становище. Така че в дадения случай може би въпросът Ви трябваше да бъде адресиран към нас като част от вносителите. Но нека и министерството да си каже думата предварително, защото сега сме го подписали и не знам те още дали са го получили.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Официално не сме получили това предложение, но, разбира се, го научихме от медиите. Това също е нормално.
Искам да кажа ,че намаляването на таксите, връщане на старите наредби, където беше до 30 процента, е абсолютно актуално и съвсем възможно в настоящия момент. Ще подчертая две неща защо мисля така. Това е във връзка и с политиката на министерството.
Две трети от таксата беше въведена тогава, когато казахме, че държавата е в криза – то си беше така. Университетите не бива да пострадат от тази криза, образованието не бива да пострада. В тази връзка беше взето решение да се вдигнат таксите на студентите до две трети от субсидията, която получава един студент в даденото професионално направление. Да, това беше право на ректорите, те самите да решат.
Чест прави на всички ректори и на всички висши училища – няма училище, което да е използвало две трети от таксата, като се има предвид социалния статус на населението.
Защо казвам, че считам, че това е много добра и положителна мярка. Имам предвид две направления.
Всеки от нас казва ,че искаме да имаме стратегия, както беше доказано при висшистите. Само че 3,5 на сто е безработицата, която е значително по-малка, в сравнение с тези, които нямат образование – сравнение с тези, които имат средно образование, да не говоря с тези, които са без образование.
В стратегията залагаме 36 процента между 20 и 35 години да бъдат с висше образование. Това означава, че ние искаме да разширим достъпа до висшето образование. И не бива социалният фактор да е пречка.
С намаляване на таксите даваме възможност на повече млади хора, независимо от техния социален статут, да кандидатстват да участват във висшето образование на страната.
Втората мярка, която трябва да подчертая, която ще залегне в стратегията, вие знаете, това е студентското кредитиране, която също гледа да минимизира социалния фактор, така че млади, умни, мотивирани хора да могат да влизат в системата на висшето образование.
Знаете, че предложението на народните представители е от 15 януари. Тъй като таксите в момента се определят за учебна година, за 2013 – 2014 г. вече са определени, това може да влезе най-рано, ако Народното събрание вземе решение, за 2015 – 2016 г. Аз съм убедена, че и Министерството на образованието и науката, и цялата държава ще подкрепят тази идея и ще има достатъчно финансови средства, за да можем да компенсираме университетите в тази насока.
Още нещо искам да кажа. загубите, които изчисляват университетите, в зависимост от това колко е голям университетът, по предварителни данни – нямаме още данни от всички университети, - са между 21 и 25 млн. лв. годишно. Само с последното постановление, което трябва да влезе до две седмици в Министерския съвет, трябва да разпределим тези 21,4 млн. лв. Дори още тази година, макар и не влязло постановлението, ние компенсираме в известна степен висшите държавни училища.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Уважаемата госпожа Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. Аз това исках да чуя – дали се предвижда увеличение на базовия норматив. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: От името на Коалиция за България има думата господин Кирчо Атанасов.
КИРЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо министър! По повод на тези промени, които чухме и миналия път, и днес, имам един такъв въпрос: как стоят нещата със държавната поръчка при определяне приема на висшите училища?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Имате думата, уважаема госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Атанасов! Трябва да кажа – това е доста актуален въпрос, по който ще предстои сериозна дискусия. Затова защото, когато видим Рейтинговата система - за някои съвършена, за някои сигурно не, но за реализацията специално наистина - тя показва случаите, в които голяма част от завършилите висше образование – дадено професионално направление – не работят по специалността, а други пък работят по специалности или професии, за които не е необходимо висше образование.
И тук възниква въпросът: държавата трябва ли да инвестира средства във всички тези професионални направления, в които младите хора не се реализират? Или ние им даваме държавна субсидия, те завършват висшето образование и накрая работят професия, която въобще не съответства и това не им е необходимо.
Затова на мене ми се струва именно като сериозна мярка за финансиране и оптимизиране на системата за висше образование в България да бъде въведена – това ще бъде предложение на министерството – така наречената държавна поръчка. Какво имаме предвид с това?
В момента се прави работна група. Тя е във връзка с бизнеса, с областните управители. Целта е да се изяснят стратегическите професии и как виждат развитието на определени професии в следващите пет години. На базата на това - да се направи много обстоен анализ от кои професии в каква степен има потребност. Това зависи освен от бизнеса, и от данните, които получаваме от Министерството на труда и социалната политика. В смисъл, възрастовата структура в определени професионални направления, какво очакваме да се случи след пет и десет години.
Или много важен момент – ако минем на държавна поръчка, то трябва да имаме изключително точно и ясно планиране. Грешки не бива да допускаме.
Мисля, че ще е трудно например сега, през месец март, да осъществим този прием на държавна поръчка. Ще го обсъждаме, заедно ще мислим, ще съберем данни от другаде – от Министерството на икономиката и енергетиката, от регионите, от Министерството на труда и социалната политика, така че да изработим една стратегия. Защото пък трябва да насочим държавните средства там, където са стратегически за държавата. И, от друга страна, да осигурим реализация на младите хора, завършили тези специалности. Защото не само държавата инвестира, семействата, родителите също инвестират в един студент. Знаете, че това така се случва. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Имате думата, господин Атанасов.
КИРЧО АТАНАСОВ: И аз благодаря за разяснението. Ще очакваме едно такова решение, защото се оказа ,че е много важно.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: От името на Движението за права и свободи има думата народният представител господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател. Госпожо министър, колеги, уважаеми гости! Ако трябва да посочим две неща, които правят системата на висшето образование в България не дотам европейска, безспорно първият дефицит е, че ние все още нямаме система от обективни критерии за оценка, при това резултативни критерии за оценка.
И оттам - да вържем оценката за висшите училища с финансирането, да имаме диференциран подход при финансирането на висшите училища. Надявам се, че с подходи като Рейтинговата система на висшите училища в България в близка перспектива ще се опитаме да решим този въпрос. Знам колко ще е трудно. Това не може да бъде еднократен акт – прав е господин Имамов в това отношение.
Аз взех думата, за да изразя отношение и да задам въпрос във връзка с втория проблем – то не е толкова дефицит. В Закона за висшето образование, според мене, има нещо пределно ретроградно. Днес, в 2014 г., аз се затруднявам да си обясня, как така ние ще застъпваме един идиотски количествен критерий : един младеж да учи точно четири години, за да придобие бакалавърска степен. Аз питам: защо не 3 години и 11 месеца? Защо? Какъв е този количествен критерий, абсолютизиран, който указва годността на един младеж да придобие бакалавърска степен.
Още преди шест години внесох закон за замяната на този количествен критерий с други - качествени критерии – брой кредити. Нямаше политическа воля този законопроект да бъде уважен. Днес се подписвам отново под него. Той не само че не е загубил своята актуалност, той днес е още по-актуален.
Всъщност, този проблем има и своите финансови измерения. Днес една медицинска сестра или акушерка учи четири години, за да стане медсестра или акушерка.
Аз имам молба към Вас, госпожо министър. Искам да възложите на екипа си, защото ние като парламентарна комисия нямаме този ресурс, да поискате да ви се направи едно сравнително проучване – продължителност на срока на обучение по основните специалности и професионални направления за придобиване на бакалавърска степен в България в страните – членки на Европейския съюз. И в колко държави има този идиотски критерии – минимум 4 години?
Къде са интерактивните методи на обучение, които позволяват съкращаване на този курс? Къде са кредитите, които студентът може да акумулира и чрез дистанционни форми на обучение? И т.н., и т.н.
За мене първата непосредствена задача, преди да говорим за кой знае какви стратегии за развитие на висшето образование, е да се реши този фундаментален въпрос. Бакалавърска степен трябва да може да се придобива и за три години с придобиване на определен брой кредити – 180. А разликата между тригодишен и четиригодишен бакалавър може да се прояви вече и по отношение на срока за придобиване на магистърската степен – в единия случай две години, в другия случай само една година.
Защото другият голям дефицит – и с това завършвам – е, че нито бакалавърските ни програми са бакалавърски, нито магистърските - магистърски. Много често разликата между магистърската и бакалавърската програма не е в качество, не е в нова философия, а по-скоро , да речем, в няколко месеца в повече или по-малко обучение.
Затова моят въпрос към Вас е: в екипа Ви има ли нагласа този въпрос да се реши? Тъй като Вие преди малко направихте коментар от гледна точка на статута на „професионален бакалавър”. Колегите знаят какво ходене по мъките беше, за да можем да убедим преди шест години ,че това никому неизвестно животно – „специалист по”, което няма аналог Европа, трябва да се премахне, за да могат колегите да намерят своето място в системата на висшето образование.
Ние ,общо взето, трябва да имаме много ясна представа чрез функционални критерии що е това бакалавър, магистър и оттам вече - за докторската степен.
Аз завършвам с това – бих искал да Ви чуя дали има смисъл за пореден път да сторим усилия да внеса закона, с който да се премахне това ретроградно изискване - четири години обучение за бакалавър; да се замени, ако толкова плачем за количествени критерии, с минимум три години и нищо повече. Оттам нататък е въпрос на университетска автономия, въпрос на програми, на учебно съдържание и прочие. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, господин Местан. Имате думата, уважаема госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Местан! Ще започна отзад напред – относно „бакалавър” и „професионален бакалавър”.
Да, европейският стандарт във висшето образование е – бакалавър, магистър, доктор. И ние трябва абсолютно точно да спазваме тази схема. Никъде, в никоя директива не ни е разписано колко години трябва да учи студентът, за да стане бакалавър. Напротив, в Европа в момента се върви към намаляване на срока на обучение на бакалавър. Важно е колко кредити събира бакалавърът. Може да има бакалавър със 180 кредита и бакалавър с 240 кредита.
В момента специално за медицинските специалности с 240 кредита са сестри и акушерки, а всички останали, които ги казваха „професионален бакалавър”, като зъботехник и помощник фармацевт, те са със 180 кредита. Това нищо не пречи. Напротив, възложила съм вече на екипи в министерството да работят в тази насока. Но сме направили една комисия, заедно с Министерството на здравеопазването, специално за медицинските професии, защото те са по-регулирани и при тях изискванията са още по-строги, да могат да се справят с този проблем. Министерството на образованието и науката ще подкрепи Вашето предложение да отпадне „професионален бакалавър”, а да си има бакалавър с определени кредити.
Естествено, който иска да продължи в магистратура, ако е със 180 кредита, ще продължи в двугодишна магистратура, ако е с 240 кредита, ще продължи в едногодишна магистратура. И то пак зависи от програмите, които ще бъдат разписани.
Искам да ви кажа ,че тук възникна и много сериозен въпрос, когато говорихме за бакалавър – а какво правим с тези професии, които нямат нужда да имат бакалавърска степен? Например било дадена професия, като, да кажем, болногледач или дадена професия в друго професионално направление. Или парамедик например.
Когато проверихме закона и проучихме нещата, се оказа, че университетите и медицинските колежи нямат право да правят специалност „болногледач” или „парамедик”, което е абсолютно неправилно. Център за професионално образование може да има и към колеж, и към висше училище. Защо едно транспортно училище да няма СПО и да прави професионални шофьори?
Мисля ,че това също трябва да бъде обсъдено. Екипите работят – да бъде обсъдено и да се запише към Закона за средното образование, а не към висшето образование.
Относно финансирането на университетите, особено по Постановление № 121. Много сериозен въпрос, абсолютно актуален, затова защото не бива да има субективни критерии. Критериите, които предлагаме в момента, са 11, разпределени в три групи: за учебна работа, за научна работа и реализация на пазара на труда.
Учебната работа се базира на акредитационната оценка.
И много искам да ви обърна внимание върху един много сериозен проблем, по който говорихме с Националната агенция за оценка и акредитация – брой на преподаватели, както Вие казвате, ексклузивно, тоест преподавателите в колко университети преподават. Няма лошо, подчертавам, да има мобилност на преподавателите, това, че се канят, но те не могат да участват в акредитацията. Преподавателят трябва да участва в една акредитация. защото искам да подчертая – ако държим на качество във висшето образование, в повечето страни в Европа един преподавател е на 5 или на 7 студенти. Не говоря хабилитиран, говоря въобще за преподавател. При нас е 1 към 16, даже в някои университети 1 към 18. Тогава не можем да гарантираме качеството.
Затова за мене това е много сериозен показател, който е залегнал и в Рейтинговата система, и във финансирането.
Втората група – това са наукометричните показатели, които ги вземаме от стандартните, всичките информационни страници във връзка с наукометрията, базата данни. И там също гледаме до минимум да е човешкият фактор. Защото това са реални данни, изнесени в тези международни справки и база данни.
И третата група показатели са тези, които сега въвеждаме във връзка с реализация на пазара на труда, където е най-трудно и най-много можем да сбъркаме сега, когато правим тази класация. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Имате думата, господин Местан, за коментар.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз благодаря. Чувствам се малко повече оптимист, че в рамките на това Народно събрание можем и да направим тази промяна. Искам обаче да успокоя ректорите на висшите училища, че промяната – отпадането на четирите години, не означава всички бакалавърски програми да се свият в тригодишни. Най-вероятно има специалности в направления, които предполагат непременно 240 кредита или четири години. Въпрос на професионално направление и на учебно съдържание. И те ще си останат четиригодишни. Но това ще бъде въпрос на преценка, въпрос, пак повтарям, въпрос и на университетска автономия.
Вероятно в Техническия университет има не малко специалности, които и занапред ще изискват четиригодишен курс на обучение и 240 кредита. Но там, където това не е наложително, е абсолютно излишно чрез закон да ви ограничаваме и да ви принуждаваме силово да правите четиригодишни програми, включително и по специалности, за които вече дадох пример – акушерки и медсестри, за които три години са напълно достатъчни. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Ако няма въпроси от народните представители, нека да дадем думата на гостите. Има думата чл. кор. проф. Ваньо Митев – председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България. Заповядайте.
ЧЛ. КОР. ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Ние сме си разпределили функциите – кой за какво ще говори. Аз ще кажа няколко думи за Рейтинговата система, тъй като съм бил много горещ поддръжник на тази система и винаги съм бил за нея.
Наблюдавам я много внимателно. Сега чакам да излязат книжките в „24 часа”, за да си направя аз моя анализ. Защото следя едно нещо, а именно как субективните фактори влияят върху тази Рейтингова система. И се радвам че с течение на времето те намаляха. Не знам обаче тази година каква е ситуацията. Защото там наистина има едни абсурди.
Моето мнение е, че въобще не трябва да има субективни критерии, в смисъл, анкети. Тези анкети са такава стъкмистика. А ако вие толкова много държите на тези анкети, поне си сменете тази агенция MBMD. Това ви го препоръчвам най-горещо. Знам какво говоря и знам какво имам предвид.
Най-добрият вариант за мене е просто да няма такива анкети. Те се изкривяват в България и се получават някакви абсурди от сорта ,че мои преподаватели са оценени най-ниско, а същите преподаватели, преподаващи в братски ВУЗ, помагащи им там да се стабилизират, получават най-високи оценки. Едните оценки са от мои студенти, другите оценки са от студенти, които даже не бяха завършили.
Казвал съм ви за този парадокс. Той продължава да съществува и нас ни удрят именно в тези субективни оценки.
И второто нещо – засилете тежестта на научните критерии. В крайна сметка, ако гледате всичките класации на университетите в света, най-голяма е тази тежест.
Сега проф. Стати Статев ще се изкаже за един проблем, който лично го засяга.
Само с две думи искам да кажа ,че във връзка с въпроса с таксите, има два вида университети – такива като моя, които това не ги засяга, и такива, като университетът на проф. Иван Илчев, който е силно засегнат. Искам да кажа , че не е допустимо да паднат таксите за сметка на университетите.
Ще дам думата на колегите да се изкажат по този въпрос, за да продължи изказването три в едно.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: Мога ли да получа думата?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, проф. Статев. Само едно малко уточнение, преди да ви дам думата, проф. Статев. Темата за таксите тепърва предстои да бъде коментирана на следващо заседание, на което вие ще имате възможността да участвате.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Дами и господа! Ще ми се да продължа по Рейтинговата система – във връзка с това, което каза председателят на нашия Съвет на ректорите, и като продължение на това, което каза проф. Имамов, защото той е професор по статистика в Университета за национално и световно стопанство.
Тази работа, която представи тук уважаемият от мене господин Стоев, ми прилича на това, да ви направят снимка срещу слънцето и после да ви убеждават, че това сте вие. Реално така е, вие сте.
Има някои неща, които трябва да имаме предвид, и други, които трябва да се направят. Трябва да имаме предвид това ,че по Рейтинговата система, която внася толкова много емоции, ние разпределяме под 4 процента от държавния ресурс за висше образование и наука. И си затваряме очите, че останалите 96 процента продължаваме да ги разпределяме на калпак. На калпак! А си говорим за качество.
И групата университети, които са първи, втори и трети, на седящите тук трима ректори (с оценки над 9, 60 – 9,70 от 10 възможни), и тези, които едва са минали оценката 4 и едва са получили разрешение да преподават, получават едно и също държавно финансиране. Спирам до тук – не говоря за качество, не говоря за нищо друго.
С Рейтинговата система, с всичките й недостатъци – а тя се развива и ще става все по-добра и по-добра - ние разпределяме 3,7 процента – 21,5 млн. лв. Така че, изниква въпросът: така ли ще продължаваме - с разпределянето на другите 96 процента? И за какво ще се борим ние – за повече студенти или да правим по-качествено обучение? А това е пряко свързано и с таксите.
Що се отнася до Рейтинговата система, две думи. Тя не отчита мащаба на университета и не отчита неговата структура. Естествено е, че колегите от Американския университет ще са на първо място, когато обучават 60 студенти. И че колегата Илчев ще е на второ място, когато обучава 160 студенти. Разбира се. И то по една специалност. И ние, които обучаваме по над 40 бакалавърски и по 87 магистърски специалности, ще бъдем на трето място! Но трябва ли и ние да обучаваме по една или две специалности, за да отидем на първо място, след като държавата има нужда от кадрите, които правим по различните специалности?
Така че, нужен е файн тюнинг, който го търсим. Това не е откритие. И трябва да го намерим, за да се отчете мащабът на университета и неговата структура, за да може наистина снимката все повече и повече да прилича на това, което снимаме.
Отивам към таксите. Позволете ми да говоря по този въпрос, нищо, че ще говорим за него следващия път. Учудвам се защо ние мерим с процент несъразмерни неща. Таксите във висшите училища – държавни, се различават 1 към 13. Базовият коефициент е единица, най-високият е 13 или 1300 процента. А ние мерим с проценти.
Затова каза проф. Митев: мене това не ме засяга. Защо? Много просто, данните бяха изнесени. Той получава държавна субсидия над 7000 лв., толкова е преценила държавата, медицината има нужда от това. Но 30 процента от това са 2300-2400 лв., а той взима 900 от студент. И е най-добрият, защото взима 11 процента. А УНСС са най-лошите. Защо? Защото получават държавна субсидия 693 лв. и вземат 30 процента, което е 200 лв.
Поставям за мислене въпрос: трябва ли в тази разлика от 1 към 13 ние да мерим с процент? Защото при това положение страдат направленията, които са с базов коефициент 1 – 1,6. Това са големите пет-шест държавни университети, които имат коефициент 1 – 693 лв.: икономика, администрация и управление, педагогика и педагогика по ... С 1,6 процента на 11108, 90 лв. са право, политически науки, журналистика, обществени комуникации, антропология, социология, науки за човека, история, археология и т.н. Ето, това страда.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Извинявайте, проф. Статев какъв Ви е въпросът, защото все пак имаме регламент.
ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: Нямам въпрос. Но предполагам, че от думите, които казах, изникват доста въпроси, по които трябва да се замислим. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви.Много е трудно, когато провеждаме анкети - сред какви групи и как. Има субективен фактор. Затова тежестта на анкетите, които се провеждат между студенти и преподаватели, трябва да намалява в Рейтинговата система. Това го отработваме заедно с колегите.
Да, научните показатели трябва да имат много основна тежест. И може би ще я увеличим. Затова, защото, като се обсъждат въпросите, особено за финансирането на университетите, те имат тежест, затова, защото казваме, че науката – това е една част от стратегиите – трябва да слезе до университетите.
Относно Рейтинговата система. Знам вашето предложение - коя фирма и какво да работи. Много е сериозен тук проблемът и аз даже съм си мислила да го поставя и да го обсъждаме заедно. Защото в момента ние работим по проект и съответно това се финансира по проект. Когато спрем да работим по проект или ако трябва да се проведе търг по Закона за обществените поръчки, може ли друг да прави Рейтинговата система? И пак отначало ли ще я започнем?
Много сериозен е въпросът за институционализацията на Рейтинговата система и хората, които я изработват. Според мене, тя трябва да е към експертите и към министерството, съответно с колеги, които ни помагат.
Абсолютно съм съгласна, че в момента финансирането между 95-96 процента е на базата на брой студенти и разходен стандарт за един студент, издръжката за един студент, държавна субсидия – както и да го кажем, така е. Трябва да подчертая, че тя е била за някои професии, тези, които казвате, е 963, а сега е на 693. Според мене, ако увеличим и свържем финансирането на университетите с качеството, това, което предлагаме в стратегията и държавата, във връзка с държавната субсидия, вместо да финансира водещите пет – 26 са университетите по икономика в страната, давам го като пример пет, то тогава тези средства ще могат да бъдат насочени към качество и към вдигане на единния разходен стандарт.
Това не е дискриминация. И, разбира се, коефициентите за различната издръжка са дискотабилни.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Само да кажа ,че ще дам възможността на колегите извън народното представителство, да зададат още четири въпроса. Молбата ми е наистина да се придържате към регламента. Като поемам ангажимента и отправям една покана във връзка с въпросите, които поставихте, да организираме заседание, може би кръгла маса, ако уважаемата проф. Клисарова приеме тази наша покана, по въпросите на финансирането. Защото една от идеите, с нашето предложение за промяна на тавана на таксите на студентите, е именно сега да започне обсъждането на бюджетната рамка за 2015 г. В този смисъл, наистина ми се струва, че е добре, когато коментираме такива възлови сфери, като образование и наука, ние да знаем какво е тяхното устойчиво и прогресивно нарастване, а не както е печалният опит от преди три години – да се окажем в ситуация, в която цената на кризата ще я плащат младите хора на България.
Имате думата, проф. Колев.
ПРОФ. ПЕТЪР КОЛЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз бих искал да взема отношение по два въпроса.
Първо, като ректор съм много чувствителен на флуктоации около темата „Бакалавър”. Знаете ли, когато се определя колко трябва да се учи в бакалавърската степен, трябва да се спазват две основни неща.
Първо, абсолютният минимум, допустим праг за усвояване на дисциплините, необходими за формиране на специалността. Ако слезеш под този минимум, това означава , че създаваш програма за добив на часове. А ние трябва да обучаваме.
Второто условие, когато определяме срока, е абсолютно задължителни междупредметни връзки. Не може те да вървят успоредно в обучението. Това всъщност прави повече време.
Искам да попитам: колко е темпът на брутния вътрешен продукт на Европа? А колко е на Китай? А защо се сравняваме само с Европа? Защо не се сравняваме с Китай в обучението? Защото всъщност ние губим съревнованието с Изтока точно в обучението. Затова не приемам такива разсъждения на тази тема.
Но да бъде минимум три години. Нека университетите да решат колко им трябва.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Професоре, на какво опонирате? Извинявам се, но това все пак е Образователна комисия. Когато с такъв апломб опонирате на идея, а всъщност се повтаряте, аз започвам да давам заето. Казах – минимум три години. Оттам нататък има програми, които не могат да се свият под четири. Университетите ще го решат. На какво опонирате, професоре?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Проф. Колев, извинявайте, че и аз се намесвам. Ние имаме изслушване на министъра на образованието. Молбата ми е въпросът да бъде към нея. А тук имаме теми, които тепърва ще обсъждаме – както въпроса за таксите, така и въпроса за бакалаврите. Господин Местан преди малко каза ,че ще внесе законопроект, който тепърва ще бъде обект на наши дискусии. Така че, заповядайте, с много голямо уважение към Вас.
ПРОФ. ПЕТЪР КОЛЕВ: Вторият ми въпрос ще бъде много кратък. Аз го поставих веднъж. Сега бих искал да обърна внимание – именно в контекста на намаляването на таксите за обучение. Въпросът, на който обръщам внимание, е, че задочното обучение от 30 процента задължително, от 6 години е на 50 процента. А продължава да се финансира на 30 процента. Би трябвало да бъде на 50 процента. Защото, при тази ситуация, редовните студенти финансират обучението на задочните.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Относно степента бакалавър. Разбира се, първо, университетите са автономни. В учебните планове и програми на университетите не се намесва Министерството на образованието и науката. Те се приемат от Националната агенция по оценяване и акредитация.
Говорим за брой кредити. А в никакъв случай – дали ще е три, три и половина, четири, а може би и четири и половина години. Говорим за брой кредити, за междупрофесионалните връзки, за междупредметните връзки – това е пак въпрос на взаимодействие между катедрите, между учебните планове, които се разработват, което е в правомощията на всеки университет.
Относно таксите. Както подчертах, предлага се таксите от 2015 г. да бъдат 30 процента. Говорим за 2015 – 2016 учебна година. Тогава трябва да се променят, както говорихме с проф. Статев, тези разходи за един студент, които се финансират от държавата. Така че университетите няма да бъдат на загуба.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Проф. Колев, не искате коментар. Има думата чл.кор. проф. Илчев – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Заповядайте.
ЧЛ. КОР. ПРОФ. ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Госпожо министър! Аз ще бъда пределно кратък.
Първо, искам да вметна една реплика по повод на едно изречение, което каза министър Клисарова – че ние даваме 21 млн. 500 хил. лв. и с това вече компенсираме университетите. Дайте да не говорим такова нещо. Това значи с лява ръка даваме, с дясна вземаме. Недейте така. Тук става въпрос за допълнително финансиране. Това е между другото. Аз съм сигурен, че него ще го има и според мене това трябваше да бъде формулирано в мотивировката на народните представители, които са направили предложението. Но аз искам да се върна към това, което каза и уважаваната госпожа министър, и проф. Статев – че ние всъщност говорим за Рейтинговата система, която разпределя минимален процент от финансирането. А е много важно да говорим за основните 96 процента.
И за да не се връщаме към базисния коефициент, който пак ще бъде равен за всички и пак ще бъде на калпак: изключително важно е да ускорим работата по Стратегията за висшето образование. Между другото, до 31 януари висшите училища имаха срок да дадат своите становища по стратегията. До 15 февруари министърката се беше ангажирала да го направим. Така че, ние чакаме и призоваваме възможно най-бързо да се свикат заседанията на групите. Много ви моля, това нека да бъде последният случай, когато ни се предлага един проект за стратегия, подготвен от анонимна група, в която не влизат на практика представители на нито един от водещите университети в страната. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря за това изказване. Това допълнително финансиране ще се случи. Истината е, че то е само 5 процента и е свързано с качеството, както говорихме. Абсолютно съм убедена и аз, че трябва по ПМС № 162 да се наложат промени и това може да стане, ако всички се спрем на държавната субсидия. И ще бъде много по-лесно да внесем държавната поръчка, защото знаем с какви средства разполагаме.
Относно стратегията. Тя е работена от експерти, не от анонимна група. И защо? Защото винаги казваме, че ако искаме нещо да се случи – Вие сам ми го казахте, като се събрахте ректорите, - дайте малко хора да вземат да напишат, а ние после ще обсъждаме и ще я пълним. Точно това е смисълът – сега да получим всички предложения, да я обсъдим и да я „напълним”. И не анонимна група, а много групи и екипи и цялата общественост работи по стратегията.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Проф. Аврамов, заповядайте.
ПРОФ. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Много Ви благодаря. Мисля, че въпросът, който ще поставя, е изключително важен и той не търпи отлагане. Важен е във времето.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Въпросът беше зададен от госпожа Анастасова. Само че аз искам да го задам в друг аспект.
В момента текат традиционните конференции, които големите научни общности в Европа си провеждат. Във всичките тези конференции има организирани специални събития във връзка със създаване на консорциуми за участие в „Хоризонт 2020”. Ние имаме покана за тези конференции. Това, че министерството създава специален център за информация, е хубаво. Но повечето от тези хора, които се считат за истински учени, нямат нужда от никаква информация, защото те отдавна и традиционно си имат тези връзки.
През месеците март, април, май, дори малката група, която аз ръководя, има три покани за три конференции, които са свързани с европейските платформи. По принцип ние имаме средства за участие в тези конференции. Обаче тези средства се крият в договори на фонд „Научни изследвания”, които са отчетени през декември 2012 г. От 2012 г. всичко това е блокирано. И сега, по „Хоризонт 2020”, ще си остане на хоризонта. А към уважаемата госпожа министър ще се обръщаме само с „Госпожо министър на образованието”.
Когато имаше заместник-министър, който се казваше Ваня Добрева, тогава имаше отрасъл „Наука” в България. Оттогава всички знаем, че няма такъв отрасъл. Четири години дори нямаше ресорен заместник-министър. Сега продължава същото нещо. И оттук искам да задам два-три конкретни въпроса:
Към кого да се обърнем, за да финансира тези важни срещи за консорциуми по „Хоризонт 2020”? Това е първият ми въпрос.
И вторият: Кога ще заработи фонд „Научни изследвания”?
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря за този въпрос. Искам само да ви кажа, че непрекъснато в министерството се работи по фонд „Научни изследвания”. За това, което се е случило във фонда, екипите на министерството не носят вина. Невъзможно беше да са намерени 500 проекта, над 500 са в момента, които никой не знае на какъв етап са, как са оценени - няма регистър и как са финансирани.
В тази връзка влезе АФИ и Сметната палата. И по предложение на Сметната палата Министерството на финансите спря финансирането на фонда и ни глоби 8 млн. лв., които трябваше да плати Министерството на образованието и науката. Ако искате - да няма наука, но тогава да не бяхме плащали 8 млн. лв. В момента тези 500 проекта са обработени. Вече имаме регистрирано, от четири години насам за първи път, лице, което да кореспондира с Министерството на финансите. Това досега четири години въобще го нямаше. В момента попълнихме регистъра на финансите. И за да не спрат финансирането, от фонд „Научни изследвания” всички проекти по седма рамкова програма ги взехме към дирекция „Наука”. И към дирекцията в момента старите договори са на последен етап, всичко е съгласувано. Те до края на февруари ще бъдат платени. Останалите са нови изисквания за съфинансиране по седма рамкова програма. Ще видите сроковете, с които ще изляза съвсем ясно. До края на март трябва да излязат насоките, които ги съгласуваме с Европейската комисия – Регламент 800, и Закона за държавните помощи, за да можем да пуснем следващата сесия и да платим старите договори.
В момента се обработват над 500 договора, уточнява им се етапа и се съгласува финансирането им. Срокът е до края на април. И да се съгласуват с Министерството на финансите , за да имаме разрешение да бъдат платени.
Само едно съобщение искам да направя. Във връзка с науката, еврокомисарят Куин на 17 и 18 февруари ще бъде в България. Лично тя ще открие лансираща конференция на „Хоризонт 2020”.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, Ръководството на комисията също ще има възможността да се срещне с еврокомисаря. И бихме били много благодарни на цялата научна общност да ни предостави становища и въпроси, които ние да поставим на нейното внимание.
И тъй като времето по регламент изтече - ние по правилник имаме час и половина - предлагам да дадем думата на синдикатите за последен въпрос. Има думата доц. Лиляна Вълчева.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо министър! Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа ректори, колеги! На първо място, ще направя изказване по отношение на Рейтинговата система и най-вече към ориентацията на висшето образование и към обществените нужди за подобряване качеството на живот. Някак си, не можем да приемем това, че се коментира, че тук обучаваме хора, които работят на по-ниски позиции. Да, но те са качествени за тези позиции. Защо трябва да говорим, че висшето образование е ориентирано само към практиката? То е за нуждите на други хора, които имат желанието да подобряват непрекъснато своето обучение за цял живот – нека да го обобщим и така.
Съгласни сме с предложението, което направи проф. Статев, че трябва да бъде различен подходът, държавата да има различно финансиране. А тези, които прекаляват с желанието си да са любознателни и да обучават себе си, да си плащат или да намират своите спонсори от практиката. Но все едно, не можем да заклеймяваме тези специалности, които на пазара на труда не намират или намират по-ниска реализация. Дали вината е само във висшите училища или в обучаващите се студенти?
Тук проф. Имамов спомена за сивата икономика - няма да развивам и аз темата.
По отношение на учебните планове – прав е господин Местан. Много често ние във висшите училища надслагваме над бакалавърските степени малко разширена информация и те стават магистърски програми. Трябва сериозно да се погледне. Господин Местан, ние знаем за този Ваш проект и считаме, че е време да го внесете. Отнякъде трябва да се започне.
И тези три-четири години продължителност на бакалавърските степени, наистина трябва да си признаем, че са много. Защото наистина има специалности, които имат нужда от едно по-бързо доставяне на хора на пазара на труда. Вероятно тук също трябва да се види какво мисли министерството. Ако те също имат позиция в тази насока, да направим един общ коментар и да излезем с позиция.
На второ място, искам само да кажа по отношение на мандатите на ректорите. В нашия синдикат до момента не е дошло нито едно положително становище. И аз задавам въпроса към министерството – те как гледат на тази инициатива?
и вторият ми въпрос е: не е ли това крачка към желанието на министерството да назначава ректорите? Защото към нас се прокрадват и тези коментари.
Следващото – за 30-те процента, за таксите. Синдикатът приветства тази система. Нека това да се случи. Но нека да не забравяме, че когато работихме с 30 процента такси, ние имахме базов норматив 963 лв. Това нещо не може да стане към днешна дата. Бюджетът е приет, парите са разпределени. Това ще стане за 2015 г. Поне ние така го разбрахме. И базовият норматив дори може би ще надскочи този, който е за средните училища. Защо да не говорим не за 963 лв., а за базов норматив поне равен на 1600 лв., какъв е в средното училище? Това е стандартът за един ученик. Трябва да вървим напред и да гледаме в тази насока и повече да не ни се случват подобни неща. Защото, уважаема госпожо министър, Вие казахте, че социалният статус на населението е нисък и ще намаляваме таксите от две трети. Да, но това рекушира към работните заплати. Висшите училища затова имат ниски заплати.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Моля да се ориентирате към въпроса.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Вероятно знаете, че има асистенти с доход под докторските стипендии – 450 лв. Това заради това се случва – защото все се съобразяваме със социалния статус.
Общо взето, каква е позицията на министерството – ще работим ли за по-голям базов норматив, за да приемаме тази позиция за 30 процента такси? И какво можем да направим, за да може реално коефициентите на Постановление № 162 да отговарят на такива потребности, че заплатите на висшите училища да са на малко по-добро ниво? Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. За последен въпрос има думата господин Ермак Димов.
ЕРМАК ДИМОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз се извинявам, че се намесвам в сфера, която е малко встрани от висшето образование. Но понеже съм работил в областта на висшето образование, имам един въпрос и към господа ректорите, и към госпожа Министъра.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Извинявайте, господин Димов, единствено имате възможност към госпожа министъра да задавате въпрос.
ЕРМАК ДИМОВ: Ще се промени ли оценяването с коефициент на специалността Педагогика на обучението по: физика, математика, химия, биология и т.н.? Не може те да продължават да бъдат с коефициент единица, макар че 85 процента от тяхното обучение се състои от обучение по съответната специалност.
Навремето, още през 2005 г., имаше предложение на Федерацията на университетските синдикати това да се определи като процент от съответното направление – 80 или 90 процента. Защото сегашното положение е неестествено. Там също има, грубо казано, и занижаване на качеството на обучение по тези специалности. И второ, непривлекателността на съответната специалност. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо министър, имате възможността за отговор.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз благодаря за зададените въпроси.
Ще се увеличи ли базовият норматив? Непрекъснато се стараем и трябва да видим възможностите за увеличаване на базовия норматив. Да, ако ние се спрем на стратегията да има държавна поръчка и насочим средствата за държавните университети по специалности и направления, които имат значение за държавата, ако ние да финансираме 22 факултета, няма да има никакъв проблем, със средствата, с които разполагаме, базовият норматив да бъде увеличен. Може даже да е повече, отколкото казвате - в зависимост от разпределението.
Така че тези 30 процента, които залагаме като такси, няма да се отразят върху заплатите на преподавателите и върху средствата на университета.
Относно учебните планове и програми. Абсолютно сте прави, че трябва да има разлика между бакалавър и магистър. Но за съжаление тук министерството има много малко регулаторни механизми. Основно механизмите са от автономията, защото и плановете ,и програмите, се приемат от академичния съвет и Националната агенция по оценяване и акредитация.
Относно мандатите. Разбира се, всеки има право на становище, всичко ще дискутираме. То е в крайна сметка решение на народните представители. Но трябва да дадем възможност на академичната общност да има също автономия да решава. Аз считам, че може да бъде прекъснат дори единствен мандат на ректора, ако се съберат 50 плюс 1 гласа на Общото събрание.
Относно коефициентите за обучение по педагогическите науки. От тази година от единица, коефициентът е направен на 1,05.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря на проф. Клисарова. Има думата народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаема госпожо председател! Аз се обръщам не само към ректорите, а към представителите на академичните среди, които участват в това заседание. Зададохте на министъра един въпрос, на който ние дължим отговор, защото ние сме вносители на закона.
Моля, госпожо Вълчева, да запомните – не сме внесли закон, който да премахне ограничението за мандатите на ректорите и на другите ръководни органи на висшите училища. Чуйте, внесеният закон разширява университетската автономия и казва: нека висшите училища да решат въпроса с мандатността на избраните органи. Тоест, това е разширяване на университетската автономия. Ако едно висше училище залага на по-голяма динамика на ръководствата си, може да уреди в правилника си един мандат за ректор, дори не два. Друго висше училище може да реши мандатите да са два. Трето може да реши да са три или да няма ограничение на мандатите. Но това не го прави законът. Ако това е лошо, няма да го направите.
Дава се право за решение на най-интелигентната част на българското общество. Ако тази най-интелигентна част на българското общество каже: Не ни махайте оковите на закона, оковани се чувстваме по-уютно. Защото ние сме много интелигентни, обаче онези злокобни ректори нас ще ни манипулират, ще ни принудят да гласуваме при приемането на правилника за отпадане на мандатите. И независимо, че вотът за ректор е таен, че аз в тъмната стаичка съм сам със своята академическа съвест, тя е много слабичка. Ректорът вече ще ме е смачкал. Независимо че вотът е таен, той отнякъде ще наднича. Той вижда какво правя. И аз, треперещ от страх, ще му дам и третия, и четвъртия, и петия мандат!....
Извинете, това е изключително обидно самопризнание.
Пак повтарям, ако реакцията е срещу свободата и някой иска да се чувства по-добре в оковите на закона, халал да са ви оковите!
Аз 17 години работя единствено за разширяване на университетската автономия и може да проследите всяко мое изказване. Винаги съм се противопоставял на каквато и да е идея за ограничаване на университетската автономия. И това предложение е в пълно съзвучие с тази философия, която аз споделям.
Но ако някой се чувства по-добре в окови, по-уютно, може и да се съобразим с уюта ви. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, уважаеми представители на академичната общност! Този въпрос предстои да бъде разглеждан от народните представители. На заседанието ще бъдат поканени и представители на академичното съсловие.
Да благодаря на проф. Клисарова за участието. Благодаря и на нашите уважаеми гости.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Има ли теми, които искате да поставите на вниманието на присъстващите? – Не виждам.
С това нашата работа приключи. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:
(Ваня Добрева)