---

П Р О Т О К О Л № 2


На 23 януари 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс № 302-01-47, внесен от Министерския съвет на 27.11.2013 г. – за първо гласуване.
2. Разни.

На заседанието присъства Алеко Джирджов – държавен експерт в дирекция „Модернизация на образованието” към Министерския съвет.
Заседанието беше открито в 15,35 часа и ръководено от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката.


ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми колеги, откривам нашето редовно заседание. Раздаден ви е дневен ред с три точки:
1.Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс № 302-01-47, внесен от Министерския съвет на 27.11.2013 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014 – 2020), № 302-00-45, внесена от Министерския съвет на 20.12.2013 г.
3. Разни.
Ще ми разрешите първо аз да взема думата по дневния ред. Предлагам точка 2 да я оставим за следващия път.
Имате възможността за коментар по дневния ред. – Няма желаещи.
Предлагам да приемем дневния ред с две точки:
1.Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс № 302-01-47, внесен от Министерския съвет на 27.11.2013 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Уважаеми колеги! Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС № 302-01-47, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27.11.2013 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
По тази точка ще ни докладва държавният експерт от дирекция „Модернизиране на администрацията” към Министерския съвет, тъй като самият законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс е внесен от Министерския съвет и там водещ е вицепремиерът Бобева.
Въпросите, които нас ни интересуват в този законопроект, са свързани с чл. 18, в който се урежда провеждането на стажове на студенти.
Искам да кажа, че и в предишния кабинет този въпрос е поставен многократно в студентските съвети, в резултат на което в началото на 2013 г. е издадена наредба за студентските стажове, но се оказва, че тя е трябвало да бъде разписана по различен начин. Тоест е необходимо да бъде вкарана в подобен Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
Давам думата на колегата Джирджов да обясни повече от мотивите.
АЛЕКО ДЖИРДЖОВ: Благодаря. Аз съм държавен експерт в дирекция „Модернизация на образованието”, доктор по политология.
Каква е идеята в нашето предложение, свързано с изменението в чл. 18.
Преди две години администрацията на Министерския съвет стартира инициативата за създаване на стажантска програма в държавната администрация, в хода на провеждането на която констатирахме, че има страшно много проблеми в начина, по който висшите училища планират своите стажове за студентите и след това по начина, по който административните структури организират целия процес по провеждане на стажовете.
Какви са тези проблеми.
Най-общо можем да кажем, че няма никакви правила. Как един студент може да проведе стаж в държавна администрация, как става това в момента. Това става по някакви неведоми или нерегламентирани начини.
Да кажем, аз като преподавател в Софийския университет мога да поканя студенти от Софийския университет да идват при нас на стаж. Друг служител от администрацията, който има контакти с определен университет, може да направи така, че техни студенти да дойдат в дадената администрация.
С две думи, в администрацията в момента по този важен въпрос – не искам да използвам силна дума, няма правила. А в същото време всички висши училища – 52 на брой в България, в своите планове за обучение предвиждат за студентите възможност във втори, трети или четвърти курс, в зависимост от плана за обучение, да осъществяват определен стаж в държавната администрация.
Идеята, която ние имаме, е да регламентираме процедурата, по която висшите училища и администрациите съгласуват помежду си намеренията за провеждане на стажове и да регламентираме цялата процедура, по която един студент да може да започне стаж в държавната администрация.
Всъщност, както и Вие, госпожо председател споменахте, има изготвен проект на наредба. Дори този проект на наредба ние вече сме го, така да се каже, пробвали или тествали. Тъй като през 2012 г. Министерският съвет организира две пилотни вълни на студентски стажове, в които бяха проведени общо 583 стажа в държавната администрация.
През 2013 г. също бяха обявени 1496 стажантски позиции и стаж проведоха 460 студенти.
Идеята, която имаме, създавайки тази алинея в чл. 18, че в администрацията се провеждат стажове - това не е практика, която се заплаща, говорим за стажове - да имаме единни общи правила, по които прозрачно и организирано един студент може да започне стаж в държавната администрация.
Мога да кажа, че администрацията на Министерския съвет, тези два стажа, които бяха проведени пилотно, е изградила един специален интернет сайт, който се поддържа от Министерския съвет. Това е staj.government.bg.
Чрез този портал ние проведохме през тези две години общо три вълни на набиране на студенти, които желаят да провеждат стажове.
Това, което казвам, са вече детайли от наредбата. Казвам ги, за да знаете и да ви убедя, че всъщност ние имаме пълна готовност или яснота за това какво трябва да се прави с тази наредба, за която искаме да има законова делегация в ал. 3 на чл. 18.
Значи имаме готов проект на наредба, имаме яснота, тествали сме го в продължение на две години, изграден е порталът staj.government.bg. Студентите през тези две години и администрацията са се уверили, че този начин е добър, това е прозрачен начин. Всяка администрация обявява публично какви стажанти иска, всеки студент може да кандидатства, след което се провеждат подбори и студентите започват стажовете.
Бих отговорил, ако имате въпроси по текстовете. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Имате думата, колеги. Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, госпожо председател. Моят въпрос към Вас е следният. Щом този проект за наредба отлежава вече една година в Министерския съвет – Наредба за студентски стажове в държавната администрация, защо една година подобен проект отлежава? Сега идвате при нас, казвате, че има подобен проект, не ни се представя на момента отново.
Нека когато говорим за студентски стажове, първо да се приеме тази наредба и след това да се правят промените, които Вие визирате. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Други въпроси? Няма.
Аз също бих искала да Ви помоля да не коментираме, че има подготвена наредба. Разбира се, може би нещата са ясни в някаква граница. Тук е прав доц. Владимиров.
Тъй като считам, че наистина е много важно да се уреди проблемът със стажовете на студентите в администрацията, заедно с това следва да бъдат регламентирани редица въпроси. Ще дам след малко думата на нашите експерти, които биха конкретизирали точно какво имаме предвид.
Заедно с това бихме поискали тази наредба да я видим, за да можем също да я дискутираме, подкрепяйки и идеята, и закона.
Госпожо Буруджиева, заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз искам да взема думата, за да кажа, че ще подкрепя това предложение поради следните мотиви.
Първо, чисто практическият опит, който имам като дългогодишен ръководител на магистърски програми и преподавател, ме е убедил, че е необходима регламентация, независимо от това, че и досега студентите са ходили на стаж. Тук въпросът с регламента опира до две неща.
Едното е висшето училище наистина да има полза, така да се каже, от това, че студентите ще ходят на стаж, а не просто да се запишат там някакви кредити и да се използва това като възможност да се компенсират студентите с кредити, които не заплащат, без да научават нищо съществено. Защото много често стажът се превръща в това.
От друга страна, администрацията трябва да има също така регламент, за да може да се наместят тези стажанти вътре в администрацията по начин, който да даде възможност и те да се научат, но и другите да не страдат от това, че учат някого, докато си вършат работата и тя не бива да изостава.
Така че регламентация е категорично необходима. Смятам, че ние наистина трябва първо да дадем тази възможност и след това да се подготвят правилниците.
Аз обаче схванах думите на колегата Джурджов като опит да коментира факта, че са работили и че имат достатъчно добра готовност с плюсовете и минусите на практическия си опит от две години насам. Така че в момента, в който ние гласуваме този текст, бързо ще може да се премине към една реализация на текста, вместо да се чака дълго време тази подготовка.
Поне аз така разбрах неговите аргументи, а не толкова, че е напълно готов. Разбрах, че има готовност с отчитането на всички неща в рамките на тези две години, в които те са тествали различни възможности, практика и организация.
Вярно е, че и ние подготвяме, така да се каже, законопроект за стажовете. Но това, което ние готвим, е по-скоро възможността да се премине към работа, докато този текст аз лично го приемам като възможност студентите от по-ранни години на своето следване да могат да стажуват. Защото далеч по-лесно е до този момент практиката студентите в края на следването си да могат да правят стаж. Докато тук ми се струва, че даваме възможност от по-ранни години.
За мене единствено остава следният въпрос. Тъй като е твърде общ текстът, в смисъл, ние даваме възможност и след това не знаем какво се случва, задавам въпроса: как предвиждате вие, различни нива и възможности за стаж ли да има в различните години на студентите, отделни специалности ли ще бъдат преференциално използвани?
Ако може да ни кажете няколко думи как Вие виждате този стаж в наредбата си принципно. Ще има ли двустранни договори, както досега винаги е било между университета и институцията? Малко повече по този въпрос. Защото тук става въпрос за неуредените въпроси. А кои са уредените въпроси не ми е много ясно. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Госпожа Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също ще подкрепя предложения текст, който предвижда промяна в закона и урежда въпроса със студентските стажове. Мисля, че е необходимо наистина законово да бъдат казани ясно нещата. А за ползата от студентските стажове мисля, че не е необходимо да говорим, защото това е много важен елемент от обучението и подготовката на младите хора.
Освен опита, за който вече стана дума в последните две години, аз мисля, че един добър опит имаше в България в програмата „Българската мечта”. Имам лични наблюдения в периода 2006 – 2009 г. Мисля, че младите хора в различни министерства, в регионалните структури имаха възможност да получават знания и практически опит, а мисля, че и те самите бяха полезни със своята работа. Дори тогава се предполагаше, че след завършването на такъв стаж, който е безплатен, да има възможност някои от тях да работят и на граждански договори, което им позволяваше допълнително да могат да получават знания и практически опит.
Така че в духа на все пак допълнително изясняване на въпросите, които поставя госпожа Буруджиева, аз лично ще подкрепя предложения проект за изменение и допълнение. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, госпожо Бояджиева. Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Споделям аргументите, които и госпожа Буруджиева, и госпожа Бояджиева споделиха преди малко.
Това, което обаче ме кара да взема участие в днешното заседание на комисията, е становището на Националното сдружение на общините и аргументите, които те изразяват по отношение подготовката на кадрите, както и нормативен документ, с който да се синхронизира работата на администрациите. Ще се вземе ли предвид от вносителите становището на Националното сдружение на общините, доколко ще се вземе предвид? Каква е вашата позиция по въпроса? Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Други народни представители? – Няма желаещи.
Госпожо Димитрова, моля за експертните становища към наредбата. Това е като една препоръка, с идеята, че комисията напълно подкрепя и смята за изключително целесъобразно уреждането на тези въпроси.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Благодаря. Съгласно Закона за нормативните актове наредбата е била подложена на много съществено обсъждане от всички заинтересовани страни.
В тази връзка с възникнали редица въпроси и предложения, които не са лишени от разум. Така че е добре от страна на авторите на наредбата и по-скоро в редакциите, които следва да бъдат направени в нея, да бъдат взети под внимание тези предложения.
По-важните от тях съм се опитала да ги обобщя в пет пункта:
Да се уточни обхватът на студентите, за които ще се отнася наредбата, български студенти в чуждестранни висши училища, всички студенти, студенти, които учат в български висши училища, чуждестранни студенти, учещи в български висши училища.
Целесъобразно ли е студенти, които са от държави извън Европейския съюз и Конфедерация Швейцария да бъдат професионално ориентирани в държавната администрация, след като има забрана за работа в държавната администрация?
Посочва се и необходимостта от регламентиране на краен срок за одобряване на кандидатите за стаж, но не по-късно от 15 юни на текущата година, тъй като се предвижда в самата наредба от 1 юли до 30 септември да се провеждат само централизирано чрез портала на студентските стажове.
След първоначалната регистрация на кандидатите за стаж по чл. 10 от тази наредба е необходимо да се извърши преценка дали те не са с прекъснати студентски права и други изисквания, което е от компетентността на висшите училища.
Има двуполюсно мнение дали Министерството на образованието и науката да взима участие в администриране на тези стажове.
Правото на стаж се предлага да е закрепено в Закона за висшето образование и да се отнася само за студенти на акредитирани висши училища или само за висши училища, които са направили заявка чрез Министерството на образованието и науката за текущата година за направленията и специалностите, по които ще се провежда такъв стаж.
Окончателният списък на направленията и специалностите на акредитираните висши училища да бъде достъпен на портала за студентските стажове преди старта на самата процедура.
Въпросите относно достъпа до класифицираната информация и отговорностите на стажанта при разкриването й, както и вътрешно служебната информация също трябва да бъдат регламентирани в наредбата.
Също така да бъдат изключени от провеждане на стажантски практики онези звена на администрацията, които касаят вътрешната сигурност, Инспектората и други институции със специално предназначение. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Ако няма други изказвания от страна на народните представители, имате думата, господин Джирджов, да отговорите на поставените въпроси.
АЛЕКО ДЖИРДЖОВ: Благодаря, госпожо председател.
Първо, по въпроса на доц. Владимиров – защо не се приема наредбата. Мисля, че е ясно, че за да се приеме наредба, първо трябва да има законово основание. Министерският съвет не може да приеме такъв документ, без да има законово основание.
Аз по-скоро, както и госпожа Буруджиева точно отбеляза, засегнах въпроса за наредбата точно с тази идея, за да ви уверя, че сме мислили много по въпроса, че имаме яснота. Разбира се, ние ще ви предоставим проекта и ако имате предложения било по него след това за неговото приемане, било ако вие имате идея за въпроси, които смятате, че може би е необходимо да бъдат уредени в закона, да ги кажете. Така че тя ще ви бъде предоставена.
Относно становище на Националното сдружение на общините, не разполагам с него. Ако ми го предоставите, ще ви бъда благодарен.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Тук става въпрос за текстове, които не са свързани с нашата комисия. Заповядайте, доц. Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Ясно е, че първо трябва да се приеме законодателна промяна. Ясно е това, което казахте. Но преди да дойдете при нас, за да ни представите това, което в момента трябва да се гласува, трябваше да ни представите като комисия проекта за самата наредба.
Така че мисля, че ако следващия път дойде някой от вашите представители да ни запознае с наредбата за стажовете, би било по-добре тогава да се гласува и предлаганата промяна.
АЛЕКО ДЖИРДЖОВ: Разбира се, веднага ще ви я предоставим. Ако след това на заседанията ще има по-задълбочена дискусия, ще го съобразим.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: И още нещо. Чухме, че има много важни забележки - това ми направи впечатление – относно акредитацията на университетите и специалностите, за които ще бъде предоставен стаж. Така че трябва да се изчистят тези неща.
Отделен е въпросът, че трябва да се защити това право на държавните университети да предоставят кадри за държавната администрация.
Имаше още две-три неща, които казахте. Ще ги видя после. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, доц. Владимиров. Молбата ми е да направим предложения и до вицепремиера. Ние сме отправили към нея покана при възможност да дойде, за да коментираме различни проблеми. Надявам се, че тогава ще можем да видим и наредбата, която Вие коментирате, за която и аз отправих молба да ни бъде предоставена, с отразяване на всички онези необходими бележки, които се налагат за нейното по-ясно приложение.
Иначе самата аз ви поздравявам за това, че наистина регламентирате един от много важните въпроси. Ние в Народното събрание вече практикуваме да идват при нас студенти. И е безкрайно добре, че сега и чисто законово можем да решим този въпрос.
Други становища, изказвания? – Няма. В такъв случай разрешете ми да закрия дискусията и да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс № 302-01-47, внесен от Министерския съвет на 27.11.2013 г., да гласува.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря за вашето участие.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Искам да благодаря на комисията за участието в изнесеното заседание и да благодаря на колегите от партия ГЕРБ за организирания празник, на който ни направиха съпричастни. Искрено се надявам, че в следващи наши изнесени заседания всяка една от политическите сили ще има възможност да предостави възможности за съпричастност към такъв тип мероприятия.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодарим на председателя за организацията на заседанието.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Заповядайте, доц. Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Искам да запитам следното, днес в Народното събрание беше предоставен законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който тепърва ще разглеждаме подробно в нашата комисия.
Мене ме интересува, освен въпросът с мандатността на ректорите, деканите и другите ръководни кадри на висшите училища, следното.
Ясна е позицията на Съвета на ректорите по този предстоящ законопроект. Но бих препоръчал на комисията и на председателството на комисията да изисква становища от всички други заинтересовани организации и лица и тогава да пристъпим към обсъждане на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, доц. Владимиров. Мисля, че тези уточнения не са необходими. Защото при всяко едно предложение за промяна на закон за изменение и допълнение винаги сме изисквали становище от абсолютно всички заинтересовани организации. До този момент, поне в практиката, откакто аз съм председател и съвместно с председателството не е имало случай, в който да сме си разрешили да не поискаме подобно становище от абсолютно всички заинтересовани лица.
Нещо повече, другата седмица ще предоставим на вашето внимание и предложенията за обществен съвет. Смятаме, че това също трябва да бъде един от проблемите, по които да се вземе отношение.
Предполагам също така, че Вие сте добре запознат със Закона за висшето образование. Според Закона за висшето образование, в правомощията на Съвета на ректорите е да предлага техни виждания на вниманието на Народното събрание. А ние като народни представители респективно имаме своите възможности да ги коментираме и да гласуваме така, както намираме за добре.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря. Само бих искал да се изискват становища от синдикатите във висшето образование.
ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Винаги се искат. Така че, както се казва, чукате на отворена врата. Нещо повече, мисля, че също ще изчакаме Министерството на образованието и науката да даде своето становище.
Аз се надявам, че този въпрос наистина ще получи широко обсъждане.
Други проблеми по точка „Разни”? Заповядайте, госпожо Тилева.
АКСЕНИЯ ТИЛЕВА: Госпожо председател, относно състава на обществения съвет и функциите, които той ще има, имаме ли срок, до който можем да правим предложения? Както и какви документи ще бъдат необходими на експертите, които ще бъдат част от този обществен съвет?

ПРЕДС. ВАНЯ ДОБРЕВА: Не знам дали точно за експерти става въпрос. Все пак не знам дали председателите на Българската академия на науките можем да ги конкретизираме като експерти. Не съм много сигурна дали точно така трябва да ги обозначим. Но има организации, национално легитимни. Утре ще ви изпратим съобщението съвсем конкретно. Това е Българската академия на науките.
Аз предлагам самият обществен съвет да се състои от фигури, които нямат политическа окраска, а са достатъчно авторитетни. В този смисъл мисля, че всички сме експерти, но има експерти на малко по-висока нога. Така че това смятам, че би трябвало да бъде наш принцип. Пак казвам, не политически подход.
Други въпроси по тази точка има ли? – Няма.
Благодаря още веднъж на всички за бързото и оперативно заседание.
Пожелавам ви приятна събота и неделя.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,05 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:
ПРОФ. ВАНЯ ДОБРЕВА