П Р О Т О К О Л

---

На 11 септември 2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация на министъра на младежта и спорта относно функционирането и проблеми при дейността на Антидопинговия център.
2. Изслушване на председателя на Държавната агенция за закрила на детето във връзка с изпълнението на дейностите, заложени в Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”.
3. Разни.
На заседанието присъстваха: Проф. Мариана Георгиева – министър на младежта и спорта, Ева Жечева – председател на Държавната агенция за закрила на детето, Доника Колева – ръководител на проект „Детство за всички”.

Заседанието беше открито в 15, 05 ч. и ръководено от Христо Монов - председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.


ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! имаме необходимия кворум. Позволете ми да открия заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Казвам „Добре дошли” на членовете на комисията от Политическа партия ГЕРБ в тази много сложна като проблематика и за радост много перспективна дейност, за която сме се събрали, а именно проблемите на децата, младежта и спорта.
Дневният ред ви е раздаден. Той включва три точки:
1. Изслушване на информация на министъра на младежта и спорта относно функционирането и проблеми при дейността на Антидопинговия център.
2. Изслушване на председателя на Държавната агенция за закрила на детето във връзка с изпълнението на дейностите, заложени в Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”.
3. Разни.
Има ли други предложения за промяна и допълнение в дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЪРА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА ОТНОСНО ФУНКЦИОНИРАНЕТО И ПРОБЛЕМИ ПРИ ДЕЙНОСТТА НА АНТИДОПИНГОВИЯ ЦЕНТЪР
По тази точка наши гости са:
Проф. Мариана Георгиева – министър на младежта и спорта
Николай Боршуков – началник на кабинета на министъра на младежта и спорта.
Позволете ми да дам думата на проф. Георгиева за изложение по темата.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин председател. Добър ден на всички госпожи и господа народни представители, членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Макар че вече имате една седмица зад гърба си, ще си позволя да ви пожелая спорна парламентарна сесия. Радвам се, че сме заедно.
Аз намирам за необходимо да отбележа факта, който мисля, че е важен в случая за нашата съвместна работа, че материалите от проверките на Антидопинговия център, докладите на комисиите са изпратени в парламентарната комисия своевременно, още след като беше отправена поканата за такова заседание, тоест в последната десетдневка на месец юли изпратих всичко. Ще бъда откровено да кажа, че се надявам силно, че е имало техническо време те да бъдат първо размножени, и второ, че е имало достатъчно време вие, колеги, да се запознаете в детайли с тези доклади. Това, надявам се, ме улеснява. Затова направих това уговаряне на фактологията.
А сега това, което очаквате от мене, мисля, че може да бъде един анонс на тези доклади. Защото аз нямам какво да добавя. Това, първо.
И второ, комисиите са назначени със заповед на министъра, при това втората комисия е оглавявана и представяна твърде подчертано от дирекция „Главен инспекторат” на Министерския съвет след взето протоколно решение на заседание на кабинета. Това още повече снема от мене свободата да коментирам.
Ще кажа само, че констатациите в първия доклад на Комисията на Министерството на младежта и спорта беше с притеснителни изводи и поради сериозността на фактите, които се съдържаха в тези изводи, аз запознах премиера и колегите в кабинета и се взе решение, че следва да се направи втора проверка, председателствана и доминирана от дирекция „Главен инспекторат” на Министерския съвет, за да бъдат нещата проверени коректно и щателно. Комисия беше председателствана от госпожа Лилия Драгиева, директор на тази дирекция. Докладът е от нея, защото тя председателства комисията, тя се явява органът, който е констатирал това. Зная, че в необходимия срок той е изпратен на вниманието на прокуратурата.
Аз по онова време – месец юли, участвах в пресконференция в Министерския съвет след заседание на кабинета по този въпрос. Сега ще изрека притеснителните изводи и пред вас. Това мое изречение ще бъде послеслов на вашето запознаване с материалите в техния хартиен носител.
Антидопинговият център, създаден с решение на Министерския съвет през октомври 2010 г., има, разбира се, Устройствен правилник, има приета наредба за дейността на този Антидопинговия център. Но както е известно в публичното пространство, високата, острата актуалност на проблемите на употребата на допинг в спорта не е само у нас, в България, а в световен план. Ратифицирана е уредбата на Световната антидопингова асоциация, което значи, че ние вече сме в режим на задължения да разгръщаме дейност в синхронно законодателство и в синхронна нормативна уредба.
По тази причина може би това е най-важното, което аз трябва да кажа сега, защото то не е налично в материалите, които са на вниманието на вас, госпожи и господа народни представители, е, че като встъпих в длъжност, се срещнах, разбира се, с директора на Антидопинговия център д-р Заркова, за да проведа разговор, който да ме анонсира за отговорностите ми към това звено – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. От разговора с д-р Заркова останах притеснена, без да употребявам квалификации, защото бяха противоречиви репликите й по повод на мои въпроси.
Аз попитах какво е в основата на просрочването на разписани задължения за процедурата по издаване на сертификат за Антидопинговия център и тя ми каза първо,че ние сме готови и че това може да се случи през август тази година, защото разговорът ни беше в началото на юни. След това ми обясни, че причината да подадат заявления била нестабилната политическа обстановка през месец май – това е времето на служебния кабинет. Когато аз попитах: А сега готови ли сме?, тя каза: Да, от Вас зависи да подадете заявление като министър. Само че аз бях известена от дирекция „Финанси” в министерството, че има неслучила се обществена поръчка за доставяне на лабораторна техника.
Попитах д-р Заркова какво се е случило с тази злополучна обществена поръчка, където по вина на изпълнителя не е доставена техниката през октомври или ноември 2012 г. и дали е рестартирана процедурата. Защото така или иначе разсъждавах експромто, че това не е самодейност да се обяви обществена поръчка за определена техника, още повече, след като тя е провалена по вина на изпълнителя.
Тя ми отговори, че не са предприети стъпка – да бъда деликатна – за рестартиране на тази обществена поръчка.
Тогава аз естествено логически попитах: Добре, след като не е доставена тази техника, как така я пренебрегваме като необходимост? И Вие ме уверявате, че ако аз подам заявление сега, ние можем да встъпим в процедура по сертифициране. Тук не последва отговор. Това вече ме подтикна да се съмнявам в истинността на всички факти или анонси по определени факти, така, както ви разказах, и да пристъпя към издаване на заповед за комисия, която да провери нещата на място. там вече казах какво се случи.
В доклада на Главния инспекторат е разписано, че са нарушени Законът за държавния служител, Правилникът за неговото прилагане, нарушен е самият устройствен правилник на звеното , не е спазван Правилникът за работата на Антидопинговия център, нарушен е Законът за финансовото управление и контрол на публичните средства, Законът за счетоводството, дублирани са длъжности, съкращавани или назначавани служители, без да се отрази ни на йота никакъв факт в служебната им книжка – те просто са били празни към момента на проверките.
Освен това няма ценоразпис за допинг пробите и услугите, няма правилник за реда за определяне на антидопинговите екипи, нито правила за издаване на сертификатите. Има дублиране на служители в Антидопинговия център и членове, кооптирани като членове на антидопингови екипи, без за това да са издадени сертификати.
Освен това има множество сключени граждански договори, една голяма част от които се отнасят до дублиране на дейности, разписани с Устройствения правилник на този второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а друга част от тези граждански договори покриват тези длъжности и в същото време своевременно след сключването им – те са, да речем, за една година, на втория месец последват анекси, които са със стойности, превишаващи чувствително стойността на гражданския договор при неговото сключване.
Не е установен нискотемпературен фризер, който е бил доставен с реализирана обществена поръчка, като е написано в доклада, че обяснението на служителите е, че няма подходящо помещение за монтирането на този фризер. Предполагам, и вие ще се съгласите, че когато се обявява обществена поръчка, би следвало по отношение на материалната база, като помещения, колегите от Антидопинговия център да са в съзнание каква е естествената логика. Ние не си купуваме вкъщи вещи, за които нямаме мястото. Значи е нарушена някаква естествена логика, която на мене не ми е удобно да коментирам и да анонсирам.
Освен това е записано в доклада по повод нарушения на Закона за финансовото управление и контрола на публичните средства, че няма складови разписки за материалните активи и за дългосрочните материални активи, нещо, което е разпоредено с текстове от Закона за счетоводството.
Липсва отчетност за проби, за които към момента на проверката е даден отговор, че те са платени, но служителите са били в невъзможност да представят документация, както естествено би се предполагало. Всеки разход следва да бъде документиран по надлежния начин.
Допусната е някаква семейственост – да използвам тази дума. Членове на антидопинговите екипи са лица, които са в роднински взаимоотношения по смисъла на Закона за конфликт на интереси с главния секретар на Антидопинговия център и с други служители.
Следващото нарушение, което е отбелязано, е, че главният счетоводител по длъжностна характеристика няма разписани функции, които априори тази компетентност в структурата на звеното носи, тоест функциите са толкова основни, че те не подлежат на ревизия от когото и да е, в това число и от ръководителя на звеното.
Следващото притеснително е, че са сключвани граждански договори, за които главният секретар на Антидопинговия център е субект и обект – и в ролята на изпълнител, и в ролята на контролиращ.
Освен това не е коректни изпълнена като документ облицовката на командировки на служителите от Антидопинговия център при участието им в антидопингови екипи.
В доклада има и друга констатация – че приходи в Антидопинговия център за една или друга дейност са отчитани като разходи и след това при приключване на бюджетната година във взаимоотношенията де юрe с дирекция „Финанси” на Министерството на младежта и спорта те са били компенсирани.
Към момента на проверката е констатирано, че по процедура на Закона за обществените поръчки директорът на Антидопинговия център е променил предмета на поръчката, без за това да има правомощия по закон, тоест изземвал е правомощия на
На следващо място, е разписано, че някои от процедурите по Закона за обществените поръчки още при заданието, при стартирането на процедурата като технология, като методика са в нарушение на разпоредбите на специализирания закон. И прочие такива други нередности.
Констатирано е, така, както е компетентно да се казва, че в една много доминираща част от наличните граждански договори те придобиват битност, прикриване на трудови договори, скрити трудови договори, което е незаконосъобразно. В крайна сметка там са вложени доста пари от бюджета.
Например за 2012 г. бюджетът на звеното е актуализиран неколкократно и при първоначална стойност 600 хил. лв. – казвам го приблизително, след многото актуализации той надминава 1 млн. лв. Освен това в крайна сметка създадено звено през октомври 2010 г. с акт на Министерския съвет, за 2011 – 2012 г. за строително-монтажни работи и за оборудване са разходвани между 8 и 10 млн. лв. с тази декорация на фактологията от докладите на комисиите, които поднесох. Към момента на проверките беше ясно, че от месец юли – това беше моментът на проверките – нас ни чакат 16 месеца, докато се доближим в точката на сертифициране на това звено.
Това е, което имам да кажа. може би в скоби да добавя, че д-р Заркова тогава влезе в болница с някакви здравословни проблеми сериозни, разбира се,щом е в болница. в първия месец на нейното отсъствие временно изпълняваше длъжността ръководителят на Инспектората към Министерството на младежта и спорта госпожа Уляна Борисова. След като изтече този първи месец, през август д-р Заркова ни извести, че не се подобрява здравословното й състояние и продължава да бъде в болнични. И понеже колегата Уляна Борисова трябваше все пак да изпълнява основните си задължения в министерството, за изпълняващ длъжността през месец август е назначена доц. д-р Недялка Кръстева до завръщането – с нетърпение го чакаме – на титуляра д-р Заркова.
Колегите в Антидопинговия център оттогава досега работят по изготвяне на проекти за промени в Устройствения правилник, в наредбата и в другите вътрешни документи. Имаме уверението, понеже д-р Кръстева пристъпи в изпълняващ длъжността длъжност в средата на август – простете ми, не помня датата, но мога, разбира се, допълнително да я уточня, че в много скоро време, може би до седмица или до десет дни ще пристъпим към следващите етапи в процедурата, в смисъл с промените в наредбата и в Устройствения правилник ще можем да стартираме съгласувателна процедура по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.
Междувременно още преди да бъде доц. Недялка Кръстева, госпожа Уляна Борисова беше обявила необходимите конкурси за попълване на състава със специалисти. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, госпожо министър. Уважаеми колеги, на вашето внимание са едни обемисти материали. Мисля, че тези, които са имали интерес, са се запознали с тях. Така че предлагам да минем в режим на въпроси и отговори. Имате думата.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Георгиева, уважаеми колеги! Искам да кажа, че този доклад е написан доста подробно и дава добро отражение за работата на ГЕРБ в управлението на спорта. За три години бившият министър на спорта Свилен Нейков не успя да акредитира допинг лабораторията, след като са изхарчени милиони лева. Това е абсолютно недопустимо, имайки предвид важността на изграждането на такава лаборатория за развитието на българския спорт. Виждаме, че в този Антидопингов център е нарушено всякакво законодателство – трудовото, счетоводното, финансовото управление и контрол, Закона за обществените поръчки.
Самият доклад на Инспектората към Министерския съвет ясно показва, че калинките са обходили всички министерства, не са се спрели само в едно. В една от констатациите ясно е казано, че е допуснато служител да бъде назначен на длъжност старши експерт, без да притежава изискващия се професионален опит за заемане на длъжността.
След това се казва,че в нарушение на чл. 82, ал. 1 от Закона за държавния служител назначените на по-ниска длъжност държавни служители не са изразили предварително писмено съгласие за заемането й, тоест, служители, които са били назначение на по-високи длъжности, за да освободят места за партийните назначения, без да се съгласят писмено, са били прехвърлени на по-ниски длъжности, без тяхно съгласие, което е абсолютно нарушение на Закона за държавния служител. Тоест на тези длъжности са назначени хора, които не отговарят на тези изисквания.
Описано е, че при управлението на дълготрайните активи, които са всъщност най-ценното в една такава лаборатория, защото нейното оборудване струва стотици милиони лева, нито са пускани складови разписки, нито знаем кой се води, нито инвентаризациите, които трябва да бъдат правени, са провеждани изобщо, камо ли да се спазва Законът за счетоводството.
Има дублиране на трудови с граждански договори, в пъти по-завишени от възнаграждението, което са получавали служителите по трудови и служебни правоотношения. Виждаме като цяло едно безстопанствено отношение на тогавашното ръководство в лицето на министъра и съответно на ръководителя на Антидопинговия център.
Аз бих препоръчала, госпожо Георгиева, ако позволите, следното. този доклад наистина е изпратен към прокуратурата от Инспектората на Министерския съвет. Вие сте водещ на това звено, Вие сте първостепенния разпоредител, Вие отговарят за неговите дейности. И аз Ви съветвам това звено да бъде изпратено на Агенцията „Държавна финансова инспекция”, която ще има явно доста работа имайки предвид констатациите, които са направени. Защото прокуратурата не се занимава дали е нарушавано трудово законодателство, а се занимава с по-сериозни неща. Така че има достатъчно материал за Агенцията „Държавна финансова инспекция”. Изпратете го и към нея. Това е, което имам да кажа.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря. В този доклад има достатъчно констатации, които могат да дадат картина за това как е администриран българският спорт.
Аз имам един конкретен въпрос. Чух за 16-те месеца. Има ли възможност да бъде ускорен този процес, защото навлизаме в нов олимпийски цикъл и един такъв център е нужен на страната ни. Заповядайте, колега Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Една кратка реплика към колежката преждеговоряща. Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, гости, господин председател! Наистина констатациите, които са направени в доклада, са доста тревожни. Доста неща са изписани по самата дейност. Но всички знаем каква е целта на един такъв доклад. Преди четири години също четохме такива доклади за тогавашната дейност на тогавашното управление. Въпросът е да се извадят изводи от този доклад и оттук нататък да започне да се работи наистина по един начин, който Вие изразихте. А политическите изказвания нека да ги оставим на заден план. Колежката от „Атака” преди четири години имаше абсолютно същото изказване за тогавашното управление. Да не кажа, че „Атака” тогава подкрепяше правителството на ГЕРБ, подкрепяха го близо година и половина. Моля изказвания от принципа на калинки и тем подобни истории да минат на заден план и да се концентрираме конкретно към констатациите, които са направени в самия законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Понеже влязохме в тази процедура на реплики и дуплики, която исках да избегнем, имате думата.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Ако мога да кажа нещо в отговор на Вашето изказване. Моите бележки бяха изцяло по доклада и в тях нямаше нищо политически. Тук се говори за закононарушения и са изброени редица закони. Просто цитирах Закона за държавния служител.мисля, че в това няма нищо политическо. Вие искате да кажете, че така се пишат доклади и да ги съберем. Всеки, който дойде, така ли ги пише? Аз не считам. Това е сериозна проверка и това са неща, които са констатирани. А преди четири години аз не съм била в парламента.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да се върнем на въпроса, който зададох: има ли някакъв шанс тези 16 месеца да ги посъкратим малко, за да не сме единствената държава в региона, на която й липсва подобно звено и ходи на други места да прави тези проби?
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин председател.Боя се обаче, че няма да мога да отговоря удовлетворително за комисията и за Вас, защото тези срокове са въпрос на технологии и на стъпки и те, въпреки намеренията, въпреки отговорностите и готовността да бъдем експанзивни като време на задължения, няма да могат да бъдат съкратени. Освен това 16 месеца е технологично време за процедурата на наш терен, българска акредитация. След това има един отрязък от месеци. Разписано е, че е 8. Може да е някак си плаващ. Може, да речем, да таим надежда, че може да се припокрият последните месеци на първия етап от 16 с първите на този етап за процедура в Канада.
Но така или иначе близо две години, колкото и да е нелицеприятно това да бъде казано и да го консумираме като една досадна пауза, когато можем да се успокоим, че имаме де юре това звено, което ще бъде във всички случаи и превенция на риска в спорта, и негова подкрепа, за да няма разочарования у спортистите. Защото аз няма да подмина и да премълча, трябва да можем да си говорим цялата палитра от факти, има драма у наши спортисти, които в крайна сметка приемат горчилката на този фал с допинга и пада сянка върху постиженията им.
По човешки мене това ме натоварва, защото тези спортисти са отдали една важна част от живота си, смислен като занимание, като сили. И мисля, че е последно тяхна отговорността да изпият тази горчива чаша като послеслов. Това е преди всичко нечия друга отговорност.
Аз затова пристъпих с много комисии и затова бях откровена с вас и съм в непрестанен режим да стопим тези пасиви и да отхвърлим тези рискове и това звено да бъде наистина партньор на федерациите, на клубовете, на спортистите, а не да бъде някаква самоцелна процедура и чисто служебно стопански да функционира. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, колега Мърков.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз имам няколко въпроса във връзка с Антидопинговия център.
Първо, за одитния доклад. Бих помолил тези обемисти материали, които ги изпратихте в одитния доклад, ако може да идват малко по-навреме. Аз ги получих вчера в 5 часа. Има колеги, които даже ги нямат. Така че с такъв обемист доклад от 45 страници е доста трудно.
После имам няколко въпроса, които искам да Ви задам.
Планирани ли са в бюджета на Министерството на младежта и спорта и Антидопинговия център финансовите средства за първоначална такса за стартиране на процедурата за акредитация и в какъв размер е тя? Всички знаем, че досега са дадени 10 млн. лв. за Антидопинговия център. Безспорно българският спорт има много нужда от него. Но това е скъпо съоръжение, което ще трябва да се поддържа.
- Гаранция две години, че след стартиране на процедурата за акредитация на лабораторията ще бъдат представени и изследвани минимум 3000 проби;
- подкрепата 7 процента от средствата от годишния бюджет на лабораторията за научноизследователската дейност – тази подкрепа трябва да бъде от Министерството на спорта;
покритие на застраховката - професионална отговорност, сключена застраховка за риск – професионална отговорност, на стойност не по-малко от 2 млн. щатски долара годишно. Тази застраховка трябва да се поддържа ежегодно и след акредитацията на лабораторията.
И последният въпрос – как ще бъде решен въпросът за финансиране дейността на лабораторията след нейната акредитация? извършено ли е предварително маркетингово проучване за икономическия ефект и дейността на Антидопинговия център?
И още един въпрос – какво е образованието, професионалният опит и квалификацията на изпълнителния директор на Антидопинговия център госпожа Уляна Борисова?
Малко повече въпроси станаха, но аз смятам, че колегите ги интересуват тези неща и ако може, да ни отговорите.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Действително въпросите са много, затова предлагам госпожа министърът да отговори.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Мърков! На първия въпрос. По повод на последния доклад, който депозирах преди днешното заседание в парламентарната комисия, проблемът е в календара, извън мене и извън волята. Този одитен доклад пристигна при мене в понеделник, тогава е входиран. А неговата дата, ако сте забелязали, датата на тези, които са го изготвили, е 30 август. Това единствено попречи. Надявам се в съпоставка с онзи факт, че предните доклади бяха своевременно представени след известяването за заседанието през месец юли, даже в последния срок, уговорен в писмото, а тутакси, когато го получих и го изпратих приложено, може да бъде някаква основа, за да вярвате в правотата на моите думи. Календар!
Съжалявам за неудобството, но не ми е било по силите да го променя в какъвто и да е нюанс. По-нататък по другите въпроси.
Питате планирани ли са средства в бюджета за първоначална такса и в какъв размер е тя. Това, което през 2012 г. е планирано за дейността на Антидопинговия център, все едно с какви компоненти, е консумирано като факт, преди това като правомощие на директора д-р Заркова. За 2012 г. нещата са се случили, както е преценено.
Зная само,че към онзи момент д-р Заркова е заявила по процедурата на тригодишния период за планиране на бюджетните средства, който е консумиран – 2013, 2014 е 2015 г., в този съпътстващ план, за 2014 г. тя е планирала 1 млн. 700 хил. лв. бюджетни разходи за оборудване. Освен това в обосновката на това планиране за 1 млн. 700 хил. лв. за оборудване е заявено, че част от средствата ще бъдат за ново поколение техника на един уред, който е доставен през 2012 г. Защото тя е знаела, че ще има ново поколение, което ще бъде по-чувствително и по-подобрено. Сигурно всичко, което е било надлежно до 2014 г., тя е съобразила.
Що се отнася от гледна точка на новия екип на Министерството на младежта и спорта и Антидопинговия център като второстепенен разпоредител, аз ви уверих, че съм в контакт с Антидопинговия център. Ние ще започнем процедурата по обсъждане на рамката на проектобюджет 2014 г. Когато влезем в такава фаза на отговорни разговори не само с Антидопинговия център, а с всички звена, ще бъдем в професионален контакт, така щото да съобразим всички задължения.
За пробите. Тази гаранция не е предизвикателство или условие, което се е появило във времето, в което аз съм министър на младежта и спорта. Това е известно условие още при създаването, при конституирането на това звено. И всичко, което в аванс към хронологията на създаването му и на дейностите е било необходимо, е било съобразено. Аз собствено ще призная, че за двете години – 2011 и 2012 г. – пак повтарям – тази гаранция от 3000 проби е стояла като условие още в деня, в който се пристъпва към конституиране на звеното с акт на Министерския съвет.
Към момента на проверката 2011 и 2012 г. тези 3000 проби са обект на обструкции поради фактите, които са надлежни в доклада. След като ние носим отговорност, аз уверих и Вас, уверявам Ви като част от ръководството на парламентарната комисия, че всичко, което е необходимо, ще бъде съобразявано коректно.
Тези стойности, за които говорихте, това, разбира се, не може да бъде носено като самостойна отговорност от мене персонално като министър на младежта и спорта. Това е отговорност на министерството, това е отговорност на кабинета за политиките. И аз съм убедена,че тази отговорност ще се носи с достойнство, без притеснения.
По последния въпрос – за компетентностите на госпожа Уляна Борисова. Аз не очаквах, че толкова дълго ще отсъства д-р Заркова. И след като се разбра, че това е продължително, аз назначих госпожа Уляна Борисова. Тя е финансист като базова компетентност, а иначе е ръководител на Инспектората. Назначих я временно като изпълняващ длъжността, с тайната надежда, че в тези 30 дни д-р Заркова ще се завърне. И когато към 4 август ме извести секретарката, че д-р Заркова е споделила, че има още проблеми, тогава пристъпих към търсене на правилната компетентност, която в по-голяма степен да се доближи до компетентността на д-р Заркова. Затова споделих, че около средата на август, може да е било и малко преди това, за и.д. назначих доц. д-р Недялка Кръстева. Благодаря.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Благодаря на министър Георгиева. Доволен съм от отговора.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, колега Киряков.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Уважаеми гости, уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз имам една препоръка. Антидопинговият център и лабораторията не са партньор на спорта. Те са контролни функции. И ако на Запад това се чуе, ще берем много ядове. Ние сме подписали договор да се борим с допинга и с дрогата. Друг е въпросът, че трябва да създаваме център за възстановяване – медикаментозен, на спортистите. Това е друго. Антидопинговият център и лабораторията не могат да бъдат партньори на спорта. Те са контролен орган за борба с дрогата.
Що се касае за новите уреди, за които споменахте, те са винаги по препоръка. Лабораторията съществува. Не знам доколко сте запознати, за 30 години знам доста за допинга. Така че една машина днес е остаряла, още с поръчването й. но тя си има часовете, минутите, датите, на които прави изследванията. Минават изследванията. Машината задължително се подменя, защото не се удължава лицензът на тази лаборатория, каквато и да е тя.
Да не говорим в момента, че ще има вече клетъчни паспорти. Доколкото разбрах, в Йоханесбург трябва да се подпише новото споразумение за новите допинг медикаменти.
Моят въпрос е такъв. Доколкото знам, министърът трябва да подпише тези документи. Кой е специалистът, който ще отиде? Защото там трябва химик, който да знае какви медикаменти ще влизат за допинг. Това е помощта за българския спорт. Да не стане така, че да викаме: този го хванаха, защото тази лаборатория ни е партньор. Не, обратното. Тази лаборатория трябва да знае и този химик трябва да доведе до знанието на всички лекари какви са медикаментите, за да не стават нарушения.
Що се касае до доц. Недялка Кръстева, ръководител на допинг лаборатория би трябвало да бъде химик. Не знам дали тя е химик. Защото финансист, както беше Уляна Борисова, не ни върши работа. този човек трябва да е наясно.
Въпросът ми е следният. Досега с този одит, който сте го предоставили, аз не можах да го прочета целия, д-р Заркова запозната ли е? и какъв е контактът с нея още от началото? Дали е запозната с всяка точка от този оди?
Сигурно има пропуски, сигурно има грешки. Далеч съм от истината, че няма безгрешен човек. Но пак ви казвам, и лабораторията, и Антидопинговият център не могат да бъдат партньори. Това са контролни органи. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Киряков! Аз по повод на Вашето притеснение, че не разбирам или не съм коректна в разбирането си за дейността на Антидопинговия център, казвайки, че е партньор на спорта, искам да направя уговорка, че съм вложила едно изказване в смисъл, че безспорни са контролиращите функции. Затова казвах, че не са виновни спортистите. Но става въпрос за условно методическа подкрепа в широкото разбиране на изказването ми като министър тук за партньорството. Така, както министерството има контролиращи функции по отношение на спортни федерации, спортни клубове и спортисти, то също така подпомага българския спорт и е партньор във федерациите по отношение на политиката в спорта. В този контекст. Съжалявам, ако не съм била разбрана правомерно.
По отношение на това, че д-р Недялка Кръстева не е химик. Аз пак казвам, тя изпълнява длъжността директор, тя не е титуляр. Това първо.
Второ, с нея проведохме разговори, че и Антидопинговият център има антидопингова лаборатория. В лабораторията тя е с абсолютно коректно съзнание за отговорността, че трябва да бъде облицована със специалисти с компетентност не само на химици, а и на биохимици, и на фармацевти, с които да се бди. Защото както Вие казвате, че има поколение в техниката, така има поколение в медикаментите. И някои от съставките дори на лекарите – ясно е по други поводи – не са известни коректно, когато оказват поражения по време на лечението. Така че сме в съзнание за тази бдителност.
Другият Ви въпрос е дали за този одитен доклад е известена д-р Заркова. Простете, тя е в болнични. Аз мисля, че нямам право да я притеснявам. Защото когато човек е в болнични, е под закрилата на Кодекса на труда и не може да му бъдат вменявани служебни задължения, несъвместими със състоянието му. Болнични, толкова дълги при това, не се дават за някаква елементарна настинка, за да мога да си позволя да я притеснявам с такива сериозни отговорности. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, колега Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, господин началник кабинет! Позволете ми да кажа няколко коментари във връзка с други изказвания, пък и във връзка с одитния доклад.
Аз няма да влизам в спора дали този център трябва да е партньор, контрольор, коректив или просто участник в един процес на нормално участие на българските спортисти на европейско, световно ниво и т.н. Обаче мисля, че можем да се обединим, защото не оставам с впечатление, че тук има човек, особено член на тази комисия, който да бъде против това България да има Антидопингов център, при това сертифициран, при положение, че се очертаваме на този етап като може би единствената страна, която е дала милиони левове, над 10 млн. лв., но няма сертифициран център. Няма такъв спорт. В този смисъл тази комисия е партньор на министерството и така трябва да бъде.
Не приемам забележките, че някой, който е управлявал такъв център, консумирал толкова паричен ресурс, е допуснал невинната грешка една апаратура, закупена предходната година, да бъде морално остаряла и отново следващата година да обявява друга поръчка за друг тип апаратура, но много по-скъпа. Да, морално остарява апаратурата, така е. но трябва ръководният орган да е достатъчно компетентен да прецени това.
Не виждам и проблем човекът, който управлява тази структура, да бъде непременно с определена професия. Аз твърдя, че трябва да е лекар, трябва да е биохимик, трябва да е фармацевт или даже генетик, дори специалист клинична лаборатория, но да управлява достатъчно разумно този център. Мене ме е срам, когато български спортисти са елиминирани от състезание или пък се отнемат техни завоевания и титли, защото се оказва, че имат невинни съставки от медицинска гледна точка в урината си, дори от рода на фуруземит и флурантрил.
България е дала достатъчно пари до този момент за този център. Той най-накрая трябва да бъде на нивото, на което трябва да бъде. Малка подробност е кой ще управлява този център. Ако човекът има компетенции и управлява съгласно законите в тази страна, няма да имаме подобни одитни доклади. А е задължение на проверяващия орган да връчва одитния доклад на лицата, които са заинтересована страна.Така че - така е по закон – е тяхно задължение те да връчат на съответния ръководител, за чийто период е направена проверката, този доклад. И не е задължение нито на министъра, още по-малко на комисията.
Така че хубаво е да си изведем и ние изводите. Хубаво е да изявим желанието си да се направи максимално възможното, госпожо министър. Защото е много дълъг периодът от 18 месеца. Разбирам, че е технологично време. Просто прекалено много сме закъснели, за да наваксаме отново със сложни технологични механизми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз. Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря господин председател. Една реплика в заключение.
Искам да уверя и Вас, и комисията Ви,че за мене ще бъде даже от полза периодически да ви информирам, за да Бъдете спокойни, че наистина Министерството на младежта и спорта много отговорно ще изпълнява всичко, което е законосъобразно, и ще гоним, така да се каже, времето в рамките на законосъобразността. Ще докладвам, за да се убедите, че има добросъвестност и съзнание за отговорността за тази тежка проблематика.
Пак казвам, аз не знам дали ще мога да стопя тези 16 месеца. Затова за мене ще бъде полезно екзатно, фактологически на периоди от два-три месеца или както се случи по същество от процедурите, които изпълняваме, да ви информирам, за да имате спокойствието при ваша санкция, че сме отговорни. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Аз щях да предложа това да е едно от решенията на нашата комисия – периодично да изслушваме информация как се развиват нещата около Антидопинговия център. Още повече, че тази проблематика ще стои на вниманието на нашата комисия. има внесени предложения от някои от федерациите примерно да променим така законът, че да отпадне този параграф 22 – федерациите хем следят за употребата на допинг, хем ги наказват, ако хванат техни членове. Но това е друг въпрос.
Предлагам на комисията следното
РЕШЕНИЕ:
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема за сведение доклада на министъра на младежта и спорта.
Възлага на министъра на младежта и спорта и неговия екип периодично да информира комисията за това как се развиват дейностите, най-вече лицензирането и доизграждането на Антидопинговия център.
Поемаме ангажимента да окажем съдействие на министерството по отношение финансирането и подпомагането с всякакви други дейности, включително и законодателни инициативи.
Други предложения за решение? имате думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Бих предложила да разделим точките. Това, че приемаме за сведение доклада, аз не бих го подкрепила, защото не можах да чуя другата страна, а също нямах време да прочета и да се запозная с информацията, може би по обективни и по организационни причини. Докато останалите точки от решението бих ги подкрепила. Така че предлагам да ги гласуваме поотделно. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Предлагам да гласуваме първа точка – че приемаме доклада. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Предлагам да гласуваме втора точка от нашето решение – възлагаме на министъра на младежта и спорта периодично да информира комисията относно развитието на дейностите по лицензирането на Антидопинговия център. Моля който е съгласен, да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Едно предложение. Има ли някаква възможност да извикаме на следващо заседание на комисията досегашния ръководител?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Тя е в болнични.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: И нямате информация кога изтича болничният.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Мисля, че когато е в ситуация на болнични, чисто нравствено не е подходящо.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: А след изтичане на болничния? Защото става въпрос за много сериозни нарушения.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: След изтичане на болничния мисля, че е наше задължение.
Да благодарим на уважаемата госпожа министър.
ТАНЮ КИРЯКОВ: И това, което каза министър Георгиева за периодичния отчет, ще помоля само да не е като одита сега – да го получим 12 часа преди заседанието на комисията. Знам, че не е Ваша грешка. Но да не се допуска.

ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЕЙНОСТИТЕ, ЗАЛОЖЕНИ В НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ „ВИЗИЯ ЗА ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ”.
По тази точка наши гости са:
Ева Жечева – председател на Държавната агенция за закрила на детето
Ана Ананиева – заместник-председател на ДАЗД
Теодора Иванова – заместник-председател на ДАЗД
Доника Колева – ръководител на проект „Детство за всички”.
Да преминем по същество. Има думата госпожа Ева Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател, за възможността като ръководство от месец и половина да представим пред вас дейностите по изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”
Дами и господа народни представители, благодаря ви, че ще изслушате нашата презентация и с вашите въпроси ще ни дадете възможност ние да им отговорим и по този начин да направим преценка докъде сме стигнали и какво сме направили по изпълнение на дейностите, предвидени във „Визия за деинституционализация” и в плана за действие.
Аз ще кажа ,че предизвикателството пред едно ръководство, което е на месец и половина, е това да навлезе в оперативно ръководство в един изключително тежък и труден момент за процеса на деинституционализация. Това е моментът, в който се извеждат децата от институциите и те се настаняват в новите социални услуги.
Ще кажа само, че деинституционализацията е процес, който не започва с визията за деинституционализация. Неговото начало е сложено още с приемането на Закона за закрила на детето през 2000 г. и създаването на Държавната агенция за закрила на детето през 2001 г.
Аз няма да скрия, защото с господин Монов сме изключително свързани с тази институция. Поемайки създаването на Държавната агенция за закрила на детето през 2001 г., аз започнах с институции, в които имаше 35 000 деца. В момента в специализираните институции в България има към 4300 деца, което е резултат от усилията на Държавната агенция, на изключителния опит на неправителствения сектор. И аз няма да скрия, че ако България забавя всички свои действия и те се движат може би на интервал 10 години, през 1991 г. България ратифицира Конвенцията за правата на детето, през 2001 г. създаде първия и единствен специализиран орган за правата на детето, вече сме три години от един много сложен процес на деинституционализацията.
Аз ще кажа ,че това нямаше да се случи толкова бързо, ако не беше натискът и не бяха мотивите на неправителствения сектор и опитът, който те имаха в пилотирането на проекти.
Изключително много са въпросите, които бих искала да засегна в своето представяне. Но за да не отнемаме повече време, ние сме подготвили една кратка презентация на най-големия проект, по който Държавната агенция за закрила на детето е бенефициент. Той ще бъде представен от Доника Колева, ръководител на проекта.
ДОНИКА КОЛЕВА: Благодаря, госпожо Жечева. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността от името на целия екип, който работи по проекта, да направя представяне на работата ни дотук, на предизвикателствата и исковете, пред които сме изправени.
Искам само да уточня ,че аз ще говоря за един от петте проекта, които са заложени в плана за действие за деинституционализация – това е проектът за извеждане на децата с увреждания от специализираните институции. Както каза госпожа Жечева, бенефициент е ДАЗД, но имаме и партньори – това са Агенцията за социално подпомагане и Министерството на здравеопазването. Разбира се, Министерството на образованието и науката също участва в процеса, както с конкретен проект, така и с цялата си работа за достъп до образование.
Проектът е част от една мащабна операция, която се финансира от две оперативни програми плюс Програмата за развитие на селските райони.
Проект „Детство за всички”, който се изпълнява от нас, е първият компонент на операция. Виждате междинния компонент, инфраструктурния, който е насочен към общините в Република България. Той се финансира от оперативна програма „Регионално развитие” и Програмата за развитие на селските райони. Неговата цел е да изгради подходяща нова социална инфраструктура.
Вторият компонент, който се финансира отново от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, предоставя издръжка на новите услуги в рамките на този програмен период. Така че когато изтече програмният период, общините да останат с едни стабилни услуги и добри екипи.
Искам да отбележа,че този кръстосан механизъм на финансиране се прилага за първи път в историята на европейските фондове. Ние имаме отговорността да сме първи, които да направим това успешно.
Целта на проект „Детство за всички” е да планира и да организира, да приложи мерки, които са ориентирани към индивидуалните потребности на всяко от децата с увреждания, настанени в специализираните институции, така че те да бъдат изведени в нови услуги в общността, в приемна грижа или в биологичното си семейство, когато това е възможно и е в интерес на детето. Общият му бюджет е близо 5 млн. лв. Продължителността му е до декември 2014 г., общо 54 месеца.
Работата ни е ориентирана към децата с увреждания над 3 години в домовете за медико-социални грижи за деца, както са по-известни все още Дом „Майка и дете” и 23 дома на територията на страната за деца с интелектуални затруднения, както и 1 дом в община Луковит за деца с физически увреждания.
Какво направихме до момента. Когато проектът започна през 2010 г., направихме оценка на всяко дете и младеж в тези институции, 1797 на брой, за да планираме работата с децата, от една страна, перспектива „извеждане” и да преценим какви на брой, колко и къде да бъдат разположени новите услуги. Когато направихме тази оценка, разбрахме, че има около 3200 деца и младежи, за които приоритет е здравната грижа. Направихме допълнителен преглед с партньорите от Министерството на здравеопазването на техния здравен статус и храненето.
Благодарение на колегите от фондация „Лумос” с тяхна експертиза пилотно въведохме практика на интензивно общуване, насочено към децата с най-тежко състояние, за които смятаме, че не могат да общуват, и работихме за подобряване на техния начин на хранене и прием на течности. Установихме, че в домовете има достатъчно като количество храна, но децата с изключително тежките увреждания не я приемат по подходящия начин. Затова обучихме персонала тази група от децата да получават храната по подходящия за тях начин.
Втората цел на първата оценка също я постигнахме. Определихме местата на новите услуги. В 81 общини от територията на страната в момента се изграждат 149 центъра за настаняване от семеен тип. На мене лично повече ми харесва наименованието малък групов дом, защото идеята е това да бъде мястото, където детето живее. И всички останали дейности от неговото ежедневие са организирани така, както децата са в семейството – навън, в училище, в други услуги.
В момента 61 общини имат сключени договори със строителни фирми и са на различен етап от строителството на тези нови услуги. Една малка част от общините вече са в етап на обществени поръчки. Само една община още не е стартирала със строителството – това е Нова Загора.
Искам тук да отбележа,че този процес на изграждане на инфраструктурата отне повече време от очакваното. Процесът се измести приблизително с една календарна година назад от предвиденото. Това ще се отрази на изпълнението на операцията като цяло. Тук можете да видите териториалното разпределение на услугите.
Друго нещо, което беше много важно в нашата работа досега, е това, че ние стигнахме до голяма част от семействата на децата с увреждания в домовете. Масово е мнението, че това са деца сираци, но не е така. Една много малка част от тях са сираци, останалите имат своите семейства, обаче, поради това ,че се отглеждат в институции, поради модела на настаняване, там, където има място, връзката с тяхното биологично семейство е прекъсната.
С това изследване имахме отново две цели. Едната е да информираме родителите по подходящия начин за промяната, която ще се случи в живота на тяхното дете.
Втората е да видим дали биха желали да поддържат контакт с детето си, не да го отглеждат, а то да бъде настанено в новите услуги близо до тях и посредством подкрепа връзката да бъде възстановена там, където е удачно и, разбира се, когато е в интерес на детето.
Само в периода на изследването, което продължи 6 месеца, родителите на 90 деца, с които контактът е бил трайно прекъснат, потърсиха своето дете в домовете. Това за нас е голяма напредък. Защото общо схващане е, че тези родители не се интересуват от децата си. А не е така. Когато с тях се разговаря по подходящия начин, нещата се променят.
През тази година завършихме друг мащабен етап – направихме задълбочена оценка на тези деца и младежи, за да определим вече по картата на услугите конкретното място,в което да бъдат насочени. Тук имахме задачата за всяко дете да определим кой е водещият фактор и причина, което да насочи детето в конкретно населено място. за децата с много тежки увреждания това обикновено е медицинската грижа – градовете с университетски болници или по-добри лечебни заведения. За други деца в резултат от изследвания това се оказаха техните семейства, близки или роднини. За трета група деца важни са приятелските връзки с деца в дома или с членове на персонала.
Виждате, че 504 деца и младежи са насочени към конкретна община заради желание, доказано от контакта с родителите. Смятам, че при старта на работата ни с родителите и първоначалните очаквания това е голям успех.
Към момента за 59 деца и младежи имаме нужда от допълнителна медицинска експертиза, за да преценим най-доброто място за тях. За 8 деца очакваме актуализиране на желанието на родителите им да поддържат контакти, за 12 деца обсъждаме възможностите с Министерството на образованието и науката да бъдат удовлетворени техните образователни потребности по най-добрия начин.
За 35 деца и младежи случаите обсъждаме в мултидисциплинарен екип с експерти от неправителствените организации, основно за да преценим къде е най-добре за тях да живеят.
Както каза и госпожа Жечева, процесът на деинституционализация не започва с този проект. Системата за закрила на детето работи също много активно, съвместно с мерките по проекта. И в резултат на това от началото, от 2010 г. 183 деца са осиновени, 44 са вече при техните биологични семейства, при техните родители, 39 деца с увреждания от тези, с които ние сме работили, са отишли в приемна грижа. В малък групов дом са настанени 34- от съществуващите в страната домове. Младежи са преминали в защитено жилище или в преходно жилище. В друг вид институция за деца или за възрастни за съжаление са отишли 123. Това са данни към края на месец август.
Работихме за подкрепа на хората, които в момента полагат грижи за децата и младежите чрез супервизия, която се изпълняваше от външен доставчик. Също така направихме обучение за тези хора, които в момента работят с деца.
Обучението е фокусирано върху подобряване на качеството на грижа, от една страна. От друга страна, планиране и подготовка за преместване в новите услуги.
Разбира се, имаме предвидени обучения за екипите в новите малки групови домове. Към момента тази услуга е стартирала в община Карнобат. Там са преместени първите деца успешно. Персоналът е преминал обучение преди това.
Планирането и подготовката на преместването е нещото, към което ние подхождаме най-отговорно и няма да скрия, с опасения, защото това наистина е най-критичният момент от изпълнението на проекта.
Спрямо международния опит и опита, който има до момента, считаме, че за конкретно дете този период на подготовка отнема средно два месеца. В това време се планират опознавателни дейности с хората, които ще полагат грижи за децата в новите услуги, с новите деца. Планирани са занимания за групата, която предстои да заживее заедно, така че този преход да е минимално стресиращ за детето.
Тук искам да дам малко повече информация за това как се движи финансовото изпълнение на проекта. До момента сме разплатили 2 млн. 65 хил. 893 лв. и са ни верифицирани разходи за 2 млн. 27 хил. 557 лв.
Това е много сложен процес. Имаме наистина много проблеми и рискове пред него.
По отношение на децата и младежите – специфични групи деца, проблем е достъпът до здравна грижа. Това са деца с тежки увреждания, някои от тях рядко срещани, за които няма клинични пътеки и често тези деца се хоспитализират по налична клинична пътека, да речем, бронхопневмония, за да се правят други медицински интервенции.
Достъпът до образование също е затруднен и най-вече за деца, които имат сензорни увреждания. Има много голям недостиг в страната на специалисти за работа с деца със зрителни или слухови увреждания.
Има една група деца и младежи, за които са необходими така наречените интегрирани услуги, примерно медико-социална или социално-образователна, така че техните потребности да бъдат максимално удовлетворени.
По отношение на изпълнението на самия проект имаме забавяне в изпълнение на две дейности, чисто оперативно. То се дължи на това, че когато е разписвана от управляващия и договарящия орган на оперативната програма, в тези дейности впоследствие възникна дублиране с операцията за приемна грижа. Предприехме дейности, така че ние да променим проекта и да не сме в разрез с правилата на оперативната програма. Имаме план за действие за компенсиране на това забавяне. А поради изместването на целия процес с около година, както казах, цялата операция, както компонент 1, така и предоставянето на услугите в общността, може да не изпълнят предварително заложените индикатори. Като за компонент 1 това е закриване на 15 институции, а за компонент 2 – разкриване на определен брой услуги в общността.
За процеса като цяло е много важно, ако искаме той да е успешен, да гарантираме, че той няма да прекъсне между двата програмни периода на финансиране от структурните фондове. Нужно е да гарантираме отново чрез тези фондове средства за изграждане на съпътстващите социални или образователни услуги, там, където е необходимо. Ние имаме готовност за това на база индивидуалните оценки на всяко дете и младеж. Но тук трябва да допълним с колегите от Агенция за социално подпомагане потребностите и на общността, разбира се.
Много е важно, когато правим този преход от институционална грижа към услуги в общността, да се създаде финансов механизъм средствата, които държавният бюджет заделя за специализираните институции сега, да бъдат трансферирани целево към новите услуги в общността, така че след финансирането от структурните фондове те да бъдат устойчиви във времето, какъвто е ангажиментът на страната, когато изпълнява проекти по структурни фондове.
Това, уважаеми дами и господа народни представители, е съвсем накратко и много синтезиране представяне на тригодишната ни работа. аз ви благодаря за вниманието. Ако имате въпроси или коментари, ние сме готови да отговорим.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви. Мисля, че много съдържателен и концентриран беше изказът. Всички членове на комисията сме убедени,че това е един труден процес, който няма да завърши за ден или за два, по простата причина, че трябва да се преборим с много ценностни нагласи и поведенчески стереотипи, при условие, че децата, които се раждат в България, намаляваха през последните години. Общо взето на входа на системата децата останаха горе-долу еднакво – между 2200 – 2400. Така че действително това е трудно и добро начало.
Имате дума за коментари, за изказвания. Госпожа Жечева искаше думата.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин Монов. Уважаеми дами и господа народни представители! Тези данни в презентацията ги имате пред вас. Предоставена ви е. Аз съм убедена, че с цялата отговорност на народни представители ще се запознаете с тези материали.
Аз бих казала ,че за нас е важно всяко едно мнение, всяка една оценка. Но тук няма да скрия, че това е един изключително труден процес. В обществото донякъде битува нагласата, че това е реформа заради самата реформа. Една скъпа реформа, както много често ми казват хората. Дори тази вечер имам среща в район „Връбница”, където група граждани изразяват несъгласие със строежа на център за настаняване от семеен тип. Мотивите на тези граждани са: Не искаме луди деца. Съжалявам, че използвам тази терминология, но това е терминологията, която се използва в ежедневието.
Може би наистина предизвикателство е, че ние прекалено малко се вслушваме в проблемите на децата в общността, проблемите на децата в биологичните семейства. Именно затова този процес на деинституционализация трябва да бъде разбран. Той не е просто едно физическо затваряне на едни институции и извеждане на едни деца, които години наред живеят под общата грижа. За тях няма индивидуална грижа, няма прегръдка на човек, който е близко до тях.
Най-тежките изследвания за поражение на децата показват, че това поражение и трудностите, които срещат след това децата със своята интеграция, са от 0 до 3 години, когато за детето е изключително важна индивидуалната грижа. Тук са представителите на „Лумос”, които внедриха в България – бих използвала този термин – уникален метод на грижа за децата.
Защо казвам, че деинституционализацията е философия. Защото това е цялостна трансформация на отношение в системата за грижа за деца. Това всъщност е политика, която е ориентирана към зачитане индивидуалността на детето и на неговото семейство. Именно затова са толкова важни тези социални услуги, които трябва да бъдат изградени, тези социални услуги, които трябва да предлагат качествена грижа. Деинституционализация не дели децата на институционализирани и неинституционализирани. Важно е детето, неговият интерес, неговата среда – семейна или близка до семейната.
Затова Държавната агенция за закрила на детето ще предложи и ще работи по внедряване на система, която ще даде възможност за оценка на ефекта на услугите върху живота на децата и техните семейства, като се въведат измерители на икономическата ефективност на тези услуги, за да има, разбира се, проследимост на вложените публични средства.
Ще се работи за създаване на мониторинг и оценка на процеса на деинституционализация, а не само проектите на национално ниво, които са особен инструмент за реализацията на този процес.
Бих казала само с едно изречение информация за другите проекти, ако позволите, господин Монов. Другите проекти, които се реализират по оперативните програми,за които вече стана въпрос, освен проект „Действие за всички” са:
Проект „Посока семейство”, който се изпълнява от министерството на здравеопазването в партньорство с Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане, което има за основна цел преструктуриране на домовете за медико-социални грижи от 0 до 3 години чрез извършване на подготвителни действия. Те са в 8 пилотни области: Габрово, Монтана, Пазарджик, Перник, Пловдив, София, Русе и Търговище;
Проект „И аз имам семейство” – разширяване обхвата на приемната грижа, като проектът е изпълняван от Агенцията за социално подпомагане. Основните резултати, които са заложени, са 600 деца, настанени в приемни семейства, и 500 нови приемни семейства.
Проект „Укрепване на капацитета на Агенцията за социално подпомагане” за повишаване качеството и ефективността на социалната работа. Вие знаете един основен проблем, който е изведен като приоритет в основното ръководство на Държавната агенция за закрила на детето – укрепване на системата за закрила, която е изключително натоварена, да бъдат въведени стандарти за работа. Този проект дава възможност да бъдат обучени и внедрени в системата още 400 нови социални работници.
Проект „Развитие на системата за планиране и предоставяне на социални услуги на регионално равнище”, който също се изпълнява от Агенцията за социално подпомагане.
И последният проект е проект „Подкрепа”, който е с бенефициент Държавната агенция за закрила на детето, който е механизъм за координация и комуникация между проектите и допълнителната експертиза.
Доника Колева представи пред вас предизвикателства. Аз бих искала да кажа, че Министерството на финансите, след години наред кореспонденция между различните институции, вече създаде работна група, която ще работи по създаването на този финансов механизъм, който ще даде възможност парите да следват детето, от закритите институции те да бъдат прехвърлени в новите резидентни услуги.
Всъщност вие чухте за предизвикателството как през европейската терминология, как през европейските проекти ние да преведем интереса и сигурността на всяко едно дете. Няма да скрия, тези деца са в много тежко здравословно състояние, с физически увреждания. Отново ще спомена „Лумос” , защото ние работим с тях в дома в с. Крушаре, където има настанени 100 деца, за част от които е рисково самото преместване, чисто физически, защото част от тези деца са вече дори медицински феномени за грижите, които са полагани години наред за тях.
Затова аз отговорно ще заявя ангажимента на Държавната агенция за закрила на детето, на мене като председател, на целия ни екип да преведем през тези тежки европейски проекти, да преведем през този рисков за България момент на деинституционализацията, заедно с подкрепата на неправителствения сектор, живота и сигурността на всяко едно дете. Аз винаги съм казвала, че най-трудно се обяснява и няма аргументи, когато трябва да обясниш смъртта на едно дете, защо това се е случило.
Ние наистина оценяваме какви са предизвикателствата, приемаме ги и искрено се надяваме, че с вашата подкрепа и разглеждане на част от законодателните предложения, които са важни за този процес, този процес наистина да не бъде толкова рисков, колкото се очаква, и да можем да продължим с политическа, икономическа и социална дискусия как да продължим в следващия програмен период деинституционализация. Това са важните въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз. Мисля, че поне по реакцията на моите колеги може да разчитате на нашата подкрепа като законодателен орган. Действително има неща, които може би е крайно време да бъдат направени в законодателството. Този процес е динамичен. България натрупа достатъчно опит.
Аз се надявам, че Агенцията на базата на това, което е направено по този проект, ще се върне на една от основните си функции – да планира политики за деца в България, а не просто да е изпълнител на проекти. Защото това, което сте направили, може да бъде мултиплицирано както в Агенцията за социално подпомагане, както в местната власт, така и в някои от неправителствените организации. тъй като много често, поне моят опит показва, хубави инициативи не могат да получат устойчивост. И тъкмо в една общност най-нуждаещите се, какъвто е този най-тежък контингент деца, с които сте работили, когато се създаде нещо добро за тях и свършват парите, свършва и добрата практика. Други мнения?
ДЕЯН НЕЧЕВ: Един бърз въпрос към госпожа Колева. Казахте, че по отношение на проекта не е започнало строителство само в една община в България и това е община Нова Загора. Ако може да ни кажете каква е причината за това?
ДОНИКА КОЛЕВА: Аз не мога да говоря от името на общината. Но мога да се върна назад и да кажа, че община Нова Загора имаше затруднения още с подготовката на проектно предложение за инфраструктурата. Тя пак беше една от последните. В момента са на етап подготовка на документация за възлагане на обществена поръчка за строителство. Дали е технически въпросът, дали е въпрос на капацитет на самата община аз не мога да кажа и не бих желала да коментирам. Надявам се скоро да го направят.
ДЕЯН НЕЧЕВ: Тоест причината е в община Нова Загора.
ДОНИКА КОЛЕВА: Да. Там все още се подготвя тръжна документация. Другите общини го направиха с по-бързи темпове.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Колегата е народен представител от региона. Така че използвайте възможността. В моя регион – Бургаския, също има такива примери на забавяне. Примерно вече пет пъти се сменя петното за център за обществена подкрепа за деца в община Поморие, където само миналите през ТЕЛК деца са 67 в момента. Мисля, че затова едно от решенията, които ще предложа, е да възложим на компетентните органи да проверят там, където има проблеми, и изобщо финансирането на този изключително важен за България проект. Тъй като на места има вложени много пари, които по някакъв начин биха подобрили изобщо благосъстоянието на повече деца, не само на тези, които са в обхвата на Програмата за деинституционализация. Съгласете се, че 87 – 90 хил. лв. за две години за извеждане на едно дете от институция са твърде много пари.
Други мнения? Изказвания?
РОСИЦА ПЕТРОВА: Аз съм представител на фондация „Лумос”. Ние подкрепяме процеса на деинституционализация от самото начало и сме доста активно въвлечени.
Освен това аз имам честта да представлявам моите колеги от една коалиция, която ние, неправителствените организации създадохме, това е коалиция „Детство 2025”. Това е годината, в която се надяваме визията за деинституционализация да бъде изпълнена.
Целта на нашата коалиция е да гарантираме устойчивост на процеса за деинституционализация, независимо от политическите промени. Защото за нас най-важно е детето и това то да израства в семейство.
Казаха се много неща. Благодаря на колегите за представянето на проект „Детство за всички”, защото това ми дава повод да изложа няколко от нашите виждания. Неведнъж се спомена ,че процесът на деинституционализация е сложен, многопластов и в момента той е в ключовата си фаза - извеждането на децата от институции, настаняването им в услуги от резидентен тип там, където няма друга възможност или пък връщането в биологичните приемни семейства, което също е нелек процес. Именно защото е в ключовата си фаза, изключително важно е този процес да има лидер и да има добро управление. Не говорим само за проектите, защото трябва да гледаме отвъд петте проекта, които са част от Националния план за действие. трябва да гледаме много по-широко на този процес, както по мащаб, така и във времето.
Затова имаме необходимост от силно лидерство, имаме необходимост от орган, институция или каквото ще го наречем, което постоянно да следи развитието на този процес и да отчита динамиката, защото тя е твърде голяма.
В този смисъл ние имаме предложение да се възстанови работата на междуведомствената работна група и тя да бъде председателствана от заместник-министър председателя, говоря за децата. Това би повдигнало много статута на този процес. Той е изключително важен, смятам, че децата са най-важни и би дало много прозрачност на всички нас.
Също така считаме, че е много важно – и аз се радвам на думите на госпожа Жечева, че Министерството на финансите най-после откликва на нашите многобройни запитвания и молби да се изготви финансов механизъм за трансфериране на средствата. Това е колкото просто, толкова и сложно. Тоест парите, които сега се дават на едно дете в институция, ние знаем, че те не са никак малко, да отиват целево за децата, когато те напуснат системата на грижи в домовете, които имат нужда от тези пари, а не да потъват в някакъв общ бюджет и след това да се преразпределят, защото това отнема много време. А по някога случаят на едно дете трябва да се реши в рамките на няколко часа.
Изключително важно е да знаем какви проекти по деинституционализация се подготвят за новия програмен период и да се гарантира устойчивост, да се гарантира плавен преход, да няма сътресения в този процес.
Също така бихме заявили нашето желание да участваме активно в този процес. Защото смятам, че ролята на неправителствения сектор е важна, тъй като имаме външна гледна точка, имаме различен опит и, разбира се, можем да се поучим от други.
Така че това са нещата – представям и мнението на моите колеги, които ние считаме, че са необходими и изключително важни в този момент, в който се намира процесът на деинституционализация. Много е важно той да не е разпокъсан, да не гледаме на него като на пет отделни проекти, а да се гледат в неговата цялост. Защото детето не може да бъде разделено на здравеопазване, социална политика, образование. то представлява една личност и всички трябва да сме обединени около него. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря. Както гласи една африканска поговорка, за да се отгледа едно дете, е необходимо цяло село. Така че това е нашата визия, поне с госпожа Жечева, предполагам и на другите колеги.
Когато говорите за лидерството, мисля, че и по закон, и естествено по натрупания опит тази лидерска организация може да бъде Държавната агенция за закрила на детето, съответно получавайки законодателна и финансова помощ за укрепване на нейния капацитет. Аз отдавна съм на принципа, че трябва да въведем принципа „Парите следват детето”, особено за децата с увреждания. Тъй като съм говорил с много родители, които биха останали да се грижат за детето си, не да го дадат в институция, ако този ресурс, който се отделя, под една форма отива при тях чисто като финансови средства, а другата – като ваучери за услуги в общността. Тъй като едно такова дете има нужда от кинезитерапевт, от логопед, от ресурсен учител. Мисля, че с тези неща заедно ще се справим. Важното е да мислим еднакво.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Само да допълня, че във връзка с междуведомствената работна група, която е всъщност част от плана за деинституционализация, вече се работи. Тя няма да бъде лидер, тя е този изключително важен политически инструмент за координация и сътрудничество. Председател на тази междуведомствена работна група ще бъде вицепремиер Даниела Бобева. Може би до 10 дни тази група ще проведе първото си заседание, а след това ще се сформира и второто ниво, което е координационната експертна група.
От това, което Вие, господин Монов, казахте, е изключително важно да се върне авторитетът и капацитетът на Държавната агенция за закрила на детето. Защото и аз се надявам в комисията да имаме възможност ние да представим функционалния анализ, който правим на Държавната агенция за закрила на детето, дефицитите, които има, промените, които ние ще предложим. Защото аз няма да скрия, че 12 години след като се върнах в Агенцията, отново виждам каква е Агенцията, в йерархията на институциите къде стои Агенцията. Не може 12 години да се стои в един и същи режим на уточняване какво е мястото на Агенцията и какъв орган е тя.
Ние изведохме също и подкрепата на децата с увреждания. Ще представим нашата визия за тази подкрепа и индивидуален пакет, индивидуален бюджет, който да следва детето. Но няма да отнемам повече време. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Освен тази междуведомствена група, използвайте и възможностите, които дават обществените съвети, към различните агенции.
ЕЛЕНА МАНАСИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Жечева. Аз представлявам сдружение „Институт по социални дейности и практики”, неправителствена организация, която е един от инициаторите за създаване на визията за деинституционализация. Именно заради това моята организация има самочувствието да твърди,че е много пряко свързана с последните процеси на деинституционализация, които бяха значително идентифицирани през последните няколко години.
Именно поради това бих искала да подкрепя госпожа Ева Жечева в нейните сериозни намерения и амбиция да продължи тази политика по деинституционализация, без да отстъпва от постигнатото, а да задълбочи процеса, така че действително всички деца в специализирани институции да получат най-добрата грижа в семейна среда, така че всяко дете да има гарантирани права в страната.
Бих искала единствено да обърна внимание на това ,че за съжаление през последните няколко години, въпреки че в самото създаване на визията неправителствените организации бяха сериозна част от този процес, при реализирането на настоящите пет проекта до известна степен гражданският сектор не беше включен активно в дейностите. Затова искрено се надявам в следващите проекти за деинституционализация, които се планират, ние да намерим опита и добрите практики, които сме разработили, своето място и да сме полезни в този процес. Още повече, че организацията, която аз представлявам, от 15 септември започва да управлява дома за деца, лишени от родителски грижи „Асен Златаров”. Това са домовете за деца от 3 до 18-годишна възраст, за които все още няма стартирали такова проекти за тяхната деинституционализация. Ние ще се опитаме да разработим една такава добра практика, която искрено се надявам след това да бъде наистина интегрирана в цялостния процес на деинституционализация. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз благодаря. Други мнения? въпроси? –
Ако няма, позволете ми да предложа следните решения на комисията:
РЕШЕНИЯ
1. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта приема доклада на Държавната агенция за закрила на детето и изразява подкрепа за дейностите по деинституционализация.
2. Възлага на компетентните органи, най-вече от сферата на държавния и финансов контрол, да направят пълен преглед на процесите по деинституционализация, с една единствена цел – отварям тази скоба – този процес да не спира, да върви с по-голяма интензивност.
Госпожо Ананиева, една част от гражданския сектор беше изолирана, друга работи доста сериозно.


Други предложения? – Няма.
Моля който е съгласен с първото предложение, че Комисията приема доклада на Държавната агенция за закрила на детето и изразява подкрепа на дейностите по деинституционализация, да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Който е съгласен с второто предложение – че възлагаме на компетентните органи да извършат цялостна финансова проверка на всички проекти по деинституционализация за последния програмен период, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Преминаваме към последната точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Има ли желание за изказване? Някакви съобщения? – Няма.
Благодаря на членовете на комисията, благодаря на всички гости. Пожелавам успех.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17,05 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Христо Монов)