П Р О Т О К О Л

---

На 26 септември 2013 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по образованието и науката и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Състояние и проблеми на университетския спорт в Република България.
2. Разни.
Заседанието беше открито от Ваня Добрева – председател на Комисията по образованието и науката, и ръководено от Христо Монов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

ВАНЯ ДОБРЕВА: Скъпи гости! За нас е огромно удоволствие, че днес можем да заседаваме по един въпрос, който вълнува две от водещите комисии в Народното събрание. Аз съм председателят на Комисията по образованието и науката.
Ще ми разрешите днешното ни заседание с един изключително приятен за нас повод. Защото в Комисията по образованието и науката е нямала честта и възможността да се обърне към министър Георгиева във връзка с личен неин празник. Ще дам възможността на заместник-председателя на комисията, който е и член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. (Ръкопляскания).
МИЛКО БАГДАСАРОВ: (Поднася цветя на министър Георгиева).
ВАНЯ ДОБРЕВА: Проф. Георгиева имаше съвсем наскоро личен празник – рожден ден. Така че разрешете ми от името на всички да й пожелаем много здраве и щастие, още повече, че тя е свързана и професионално с проблемите, с които ние се занимаваме. Честито от нас!
Давам думата на колегата Монов, с когото водихме лек спор кой трябва да води днешното заседание. Аз му отстъпвам ролята той, като мъж, да води заседанието.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Преминавам по същество. Добре дошли на всички. Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър! Госпожи и господа народни представители, скъпи гости! Представители на медиите, доколкото ги има, но явно, че студентският спорт за тях не е нещо важно. Скандалите в кулоарите на парламента сигурно са нещо много по-важно.
Откривам съвместното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по образованието и науката при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Състояние и проблеми на университетския спорт в Република България.
2. Разни.
Моля членовете на двете комисии, ако имат предложения за изменение на дневния ред, да ги направят. – Не виждам.
Ще гласуваме поотделно двете комисии. Който от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Който от Комисията по образованието и науката е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
И така, дневният ред е приет единодушно от двете комисии. Само ще направя едно малко встъпление, преди да дам думата на институциите, които са поканени.

Започваме с първа точка от дневния ред:
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА УНИВЕРСИТЕТСКИЯ СПОРТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Преди месец и един ден в Камчия се проведе кръгла маса, на която се обсъждаха тези въпроси. И ние с уважаемата проф. Добрева поехме ангажимент пред нейните организатори да свикаме съвместно заседание на комисиите, защото считаме, че проблемът за университетския спорт е един фундаментален проблем в буквалния смисъл на думата, защото той стои в основата на това какво отношение към спорта си изгражда една нация чрез тези, които имат най-високия образователен, социален, икономически, политически и друг статус.
Изпълнявайки този свой ангажимент, ние свикваме това заседание, което смятам, че ще обсъди сериозно проблема и ще започнем реални крачки по отношение на това да превърнем спорта в част от културата на нашето общество. Защото спортът винаги е бил такъв като човешка дейност – неизменна част от културата на едно общество, и е давал много не само за индивидуалното личностно развитие на всеки един член на обществото, но и на цялото общество.
С много голямо удоволствие бих искал да съобщя гостите на нашето съвместно заседание. Ако пропусна някого, моя да бъда извинен.
От Министерството на младежта и спорта: министър Мариана Георгиева и Николай Боршуков – началник на кабинета
От Министерството на образованието и науката присъства господин Красимир Вълчев – главен секретар, доц. Кирчо Атанасов – съветник.
Присъстват още: доц. Евгения Бенова. – заместник-ректор на СУ „Климент Охридски”, доц. Анжелина Янева – директор на департамент „Университетски спорт” в Софийския университет, Людмил Симов – председател на спортен клуб „Академик”, Кристина Тончева – представител на Студентския съвет на Софийския университет и ръководител на Комисията по спорта, Ангел Георгиев – от Националното представителство на студентските съвети, Иван Кутуев – заместник-председател на Националното представителство на студентските съвети, доц. Пенчо Гешев – ректор на Националната спортна академия, проф. Даниела Башева – заместник-ректор на НСА, Белчо Горанов – генерален секретар на Българския олимпийски комитет, Златко Джуров – председател на Асоциация за университетски спорт, Петър Зафиров – заместник-председател на Асоциация на университетския спорт, Ангел Ранчински – член на УС на Асоциация на университетския спорт, Мирослав Луканов – член на УС на Асоциация на университетския спорт, Желязко Георгиев – член на УС на Асоциация на университетския спорт, Светослав Цеков – председател на студентски спортен клуб „Академик” – Пловдив, проф. Константин Анастасов – ОСК „Академик” – София, Лъчезар Динчев – председател на „Академик” – София, Илия Пейчев – зам.-председател на „Академик” – София, Райнета Пейчева – секретар на ОСК „Академик” – София, проф. Атанас Георгиев – Югозападен университет – Благоевград, проф. Светослав Иванов – председател на БСФС.
И представители на неправителствени организации: Иван Търпоманов – Национален форум „Обединение”, Иван Стамболиев – Национален форум „Обединение”, Кирил Икономов – Национален форум „Обединение”, Преслава Пасева, Вероника Йорданова, Мария Стефанов, както и студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии, които наблюдават нашето заседание чисто професионално.
Позволете ми най-напред да дам думата на уважаемата проф. Георгиева, за да изрази становището по този проблем на Министерството на младежта и спорта. След това ще чуем Министерството на образованието и науката. Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаема проф. Добрева, председател на Комисията по образованието и науката, уважаеми народни представители от двете комисии, уважаеми колеги, които по съвест и по длъжност се отдавате на студентския спорт и сте дошли тук заради проблемите, които в една или друга степен ви притесняват! Благодаря за този форум, на който можем всички заедно да влезем в диалог по тези проблеми. Аз вече в аванс, когато присъствах на церемонията по откриването на академичната учебна година в Националната спортна академия на среща с ректорското ръководство направихме анонс за тази дискусия днес. Зная, че вие, колеги народни представители, имате в официален вид като документ на Министерството на младежта и спорта информацията, която се намира в аналите на институцията.
Може би повече от вас знаят повече от мене за Асоциацията за университетския спорт, председателствана от доц. Джуров. Аз, както е видно, в движение се старая да стават „на ти” с всичките проблеми, за които съм поела отговорност. Така е и в този случай.
Ще бъда предпазлива и най-горещите въглени няма да ги ровя, защото те са по право за тези, които най-много се притесняват от тях. Но ще кажа, че на мене ми е известно и зная, че стои пред ръководството на Министерството на младежта и спорта не просто да се дискутира, а по същество да се влезе в институционално задължение за промяна в нормативната база, така че да се преодолеят насъщните към днес проблеми на университетския спорт, те са и нормативно преплетени, заплетени, пропуснати или усложнени, не са в чист вид. Но също така мисля, че една част от проблемите могат да се преодолеят в дискусията, защото за тях няма нормативни пречки. Тоест има както обективни, така и субективни причини да сме заедно тук за университетския спорт.
Кои са обективните причини. Тази двойственост на наличните спортни клубове във висшите училища на Република България, които са субекти в едно раздвоено положение. Те са субекти по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта и членуват в Асоциацията за университетски спорт. Те в някаква степен обаче попадат и в нормативната хватка, за добро, разбира се, а по отношение на спорта – за лошо, в хватката на Закона за висшето образование, където най-голямата „шапка”, все едно тя колко е добра, е философията на академическата автономия.
И сега това, което в работен език трябва да си кажем. Има висши училища, в които има няколко спортни клуба. Но по сметката на елементарната аритметика много са висшите училища, може би над 80 процента, без да съм мислила предварително в конкретика, които нямат спортни клубове.
Защо казвам – над 80 процента. Защото знам по груба информация, че Софийският университет има, да речем, 5-6 или 7-8 спортни клуба, от които – тук започвам вече директно в проблемите – само един е лицензиран или официално валидиран член по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта, в Асоциацията за университетски спорт.
Отварям скоби да изкажа опасение, че може би няма да кажа точния брой на спортните клубове в Националната спортна академия, които са, така да се каже, по право доайените или фаворитите като членове на Асоциацията за университетски спорт. Защото нейният председател също е колега, академична спортна мисъл в Националната спортна академия.
Като направим тези дребни сметки с числата, Асоциацията за университетския спорт има презентирани в публичното пространство 14 спортни клуба общо членове. Аз тук няма да се побоя да кажа веднага, че към 12 септември по информация от централния регистър на Министерството на правосъдието са 9 спортните клубове в Асоциацията за университетски спорт.
Защо си позволявам да го кажа това притеснително изречение? Защото в крайна сметка законите трябва да се спазват. И когато разговаряме по проблеми, ние не можем да подминаваме или да заобикаляме който и да е закон в държавата.
По разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта този регистър на субектите, казано най-общо и внимателно, на Закона за физическото възпитание и спорта си има първа изначална отправна точка за валидност или за валидиране на регистрацията – централния регистър на Министерството на правосъдието.
Ето, това разминаване от общо употребимата информация в публичното пространство – 14 студентски спортни клуба са членовете на Асоциация на университетския спорт, а в централния регистър на Министерството на правосъдието към 12 септември те са 9, това дребно разминаване, което е една невинност и като физическо изпълнение, и като някакво друго вложение на ангажиментите и на компетентностите също вече отваря проблем.
Защо казвам, че вече отваря проблем – и той не е малък. Защото в крайна сметка някъде по трасето напред в контактите и в дейността, в ангажиментите на Министерството на младежта и спорта ще опре въпросът до парата. И когато въпросът опира до парата, трябва да сме абсолютно изчерпателни в законосъобразността на разпоредбите, все едно те дали са забранителни или са окуражителни.
По-нататък. Зная, че тези спортни клубове, които са налични така или иначе в едно висше училище, не са кооптирани като членове към днешна дата на Асоциацията за университетския спорт. И това е проблем. и съм убедена, ако трябва, ще бъда докрай изчерпателна и в изказа си, че тук също причината е от субективно естество. Законът за Физическото възпитание и спорта не ограничава, не лимитира брой висше училище – брой спортен клуб член на тази асоциация. За мене не е ясно защо не са всичките спортни клубове в Софийския университет членове на тази асоциация. Проблем, казвам, от субективен характер по моему. Ако е от обективен, ще се радвам да го чуя и съответно ще си го запиша като задача за предстояща работа в министерството по преодоляване на пречките.
На следващо място. Има спортни клубове, които не са в университетското публично пространство на субектите. Има спортни клубове, които са в документацията на Асоциацията на университетския спорт за едно или друго спортно мероприятие, но ги няма в изначалния архив на Асоциацията в съответствие с разпоредбите на Закона за физическото възпитание и спорта и подзаконовите нормативни актове.
И като стигнах до подзаконовите нормативни актове и за микса между субективна и обективна причина, ще кажа, че при последната процедура на издаване на лицензия на Асоциацията за университетския спорт с реквизит от 27 май 2013 г. малко назад във времето, в рамките на месец-два е имало препятствия по хода на тази процедура. В определена разпоредба от Наредбата за издаване на лицензиите от този подзаконов акт, който урежда регистрационната и лицензионната процедура, е имало дефицит в набора от документи на Асоциацията на университетския спорт – образец 7 е липсвал по смисъла на разпоредба в този подзаконов акт. А този образец 7 не е просто някаква книжна документация за „авторитет” с цялото утежняващо обстоятелство. Този образец 7, колеги, съдържа, основополагащи параметри за дейността на Асоциация на университетския спорт.
На пръв поглед това е дребен детайл, който, пак казвам, точно като онова разминаване между централен регистър в Министерството на правосъдието и регистъра на младежта и спорта по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта, откъдето рано или късно започват проблемите, които акумулират проблеми и пред които никой от нас, ама никой от нас, при каквато и да е добра воля и добронамереност не може на мига, ад хок да го прескочи. Защото когато те се застигат в хода на времето, става вече стена. И ние казваме: трябва да променим законите.
В този образец 7 има данни за броя на състезателите, за броя на клубовете, заради които, разбира се, все едно на входа или на изхода пак става въпрос за финансиране. Аз го казвам винаги много открито и на първо място – не може да се води никаква политика, респективно не може да се развива и университетският спорт, ако няма финансов ресурс. Само че, колеги, финансовият ресурс, в какъвто и да е оскъден размер, може да се движи само в рамките на законосъобразността в държавата.
Ето, така си представям към днешна дата проблемите в Асоциацията на университетския спорт. Казвам, че в 80 процента от случаите аз мисля, че те са акумулирани по субективни причини, без да искат колегите, просто ангажирани по същество. Защото всяка дейност има и ядка, има и някаква периферия, която е по-второстепенна и маловажна, в случая изискване на законите за регистрация, изисквания на подзаконовите актове за валидиране за регистрационен и лицензионен режим. А всъщност субективен е проблемът в разминаването на налични спортни клубове и неналични по списъчен състав като законосъобразни членове на тази асоциация, чийто проблеми ние днес обсъждаме, за да можем да ги преодолеем и за да можем да покажем държавна политика в името на по-доброто равнище на университетския спорт.
И преди да завърша, отправям призив, че трябва тутакси да стигнем в съгласие всички помежду си и с общи усилия, ама много хигиенично, в рамките на броени дни да преодолеем тези разминавания с наличностите към днешна дата, за да бъдем отворени към една политика, госпожо председател и господин председател на парламентарните комисии, в съответствие с европейската директива за пълна кариера на състезателите, на спортистите – хем да упражняват спорт и да бъдат в активна спортно-състезателна дейност, хем да се обучават в съответните висши училища. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз също благодаря, госпожо министър. Благодаря и за този дедуктивен подход, който приложихте и действително от общата тема свалихте нещата на реални по съдържанието на нашия разговор. За да стане още по-реално, надявам се да чуем и мнението на Министерството на образованието и науката. Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Добрева, уважаеми господин Монов, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър, уважаеми гости! Най-напред бих искала да благодаря от името на министерството и на министър Клисарова за поканата и за възможността да участваме в дискусията, за самата инициатива и за ангажираността с темата. Няма да бъда многословен, тъй като за нас е по-важно да чуем мнението на всички тук присъстващи страни.
От името на министерството, ако използвам терминологията на министър Георгиева за разделението на факторите за решението на проблемите на обективни и субективни, можем да ви уверим, че при нас няма субективни пречки. Всички сме отворени за диалог. Считам, че сме го показали. Тук има присъстващи представители на ръководствата на висшите училища, на представителната организация на студентите. В готовност сме да обсъждаме темите. Така че в рамките на възможното, съобразявайки се с това, което беше казано – бюджетна рамка, нормативна уредба, да търсим съвместно решение. благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз. Знам, че всички имат материалите. Има още един представен материал официално – това е от Националното представителство на студентските съвети. Затова бих искал да дам думата и на господин Ангел Георгиев. Заповядайте, господин Георгиев.
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми председатели на комисии, уважаеми колеги и гости! Нашето становище е във връзка със запитване от председателя на парламентарната Комисия по образованието и науката на Четиридесет и второто Народно събрание проф. Ваня Добрева и е във връзка с провежданата политика във висшите училища за развитие на университетския спорт. Това становище, смея да кажа, не е ново. То е от няколко години. Между другото, в разговори с колеги от Асоциацията на университетския спорт също сме стигнали до подобен извод на предишни срещи, които сме правили.
Не знам каква е идеята – да ви запозная с нашата позиция или накратко да резюмирам?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Резюмирайте, тъй като може би някои от колегите не са имали време да се запознаят. Само искам да допълня това, че уточнихме с проф. Добрева, че официално писмо не е писано. Но това е още едно доказателство, че когато една тема е важна, всички ние в това Народно събрание използваме всякакви канали на взаимодействие, за да потърсим мнението на най-компетентните и заинтересовани.
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Ще помоля да допълни Иван Кутуев – заместник-председател на НПСС.
ИВАН КУТУЕВ: Взимам думата, защото взех пряко участие в изготвянето на тази стратегия. Бях и в съвместен контакт и с доц. Джуров, който е председател на Асоциацията за младежта и спорта. Всички преподаватели от Националната спортна академия сме се допитали както до отделните студентски съвети, така и до самите председатели на федерации. Стигнахме до много интересно заключение във връзка с предишни становища, които също Националната организация на студентите в България е представила, че проблемите са сходни, те стоят в България за университетския спорт може би повече от 7-8 години.
На първо място,за нас е изключително важно да бъде изцяло регулирано провеждането на университетските спортни шампионати, ефективното им провеждане.
На второ място, трябва да има ясна нормативна уредба, както стана, въпрос за университетските спортни клубове, начина им на създаване и начина им на финансиране, за която наредба естествено трябва да вземат участие както от Министерството на образованието и науката, така и от Министерството на младежта и спорта.
На трето и не на последно място, от изключително значение за университетския спорт е и самият стимул на студентите за практикуването на този спорт. Крайно време според нас е да бъдат въведени и тези стимули под формата на спортна стипендия, като едно от нашите предложения е, че те могат да бъдат и от тези 4 процента, които в момента са в помощ на студенти, които са се представили добре в някоя друга област - реферати, или са в затруднено положение. Така може да се обуслови един минимален процент, който да бъде за спортна стипендия.
Всичко това според нас ще доведе до развитието на спорта в България. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз благодаря. Откривам дискусията. Мисля, че е нормално да приемем някакъв регламент. Аз бих предложил той да бъде до 3 минути и за гостите, и за членовете на комисиите. Има ли някакви други предложения за времетраенето на едно изказване? Ако човек има какво да каже, в 3 минути може да го каже много точно. Няма други предложения. Нека да се приеме нашият регламент.
Имате думата, доц. Джуров, извън регламента.
ДОЦ. ЗЛАТКО ДЖУРОВ: Благодаря. Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо Добрева – председател на Комисията по образованието и науката, уважаеми господин Монов - председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, уважаеми народни представители! Аз съм развълнуван - и явно ми личи, аз към от 2012 г. председател на Асоциацията на университетския спорт, която е многоспортна федерация и отговорна за националния университетски спорт, както и за изява на елитния международен спорт на международните спортни университетски полета. Искам да започна може би с най-важното.
Както съм развълнуван, така съм и много щастлив. Защото през тези две години, през които преминахме през изключително неподходящи и тежки условия и перипетии, резултатът днес е, че всички ние, всички вие виждате, че на университетския спорт се обръща внимание и най-същественото – че ще бъдат намерени решения, които ще позволят университетският спорт да бъде такъв, какъвто е необходим, такъв, какъвто е на международните полета и в другите водещи страни.
Искам първо да благодаря на министър Георгиева. Това беше човекът, който много компетентно представи пред вас проблемите на Асоциацията на университетския спорт „Академик”. И много точно започна с ОСК „Академик”., а не със същността на нашата тема днес – университетският спорт. Защото Асоциацията на университетския спорт „Академик” е организацията, която прави спорта в момента за студентите.
Искам да благодаря на министър Георгиева, защото тя по същия начин с встъпването си в задълженията като министър на младежта и спорта намери много бързо решение ние да се явим на най-отговорния форум – лятната универсиада, проведена в Казан, Русия. Колегите, които познават спорта, знаят, че там бяха първите ръкавици във всички спортове, при изключително висока спортна конкуренция. И благодарение на нашето отиване там и успешното организиране на една малка група ние се завърнахме с четири медала, едно пето, едно седмо и едно девето място, което е достойно за България. А България е организатор на четири универсиади. България е учредител на международната структура, наречена ФИЗУ – Международната федерация за университетски спорт.
Благодарение на нашето отиване там успяхме да заявим пред света ,че ние съществуваме. Защото от 2006 г. пасивите на асоциацията са много – като задължения към държавата, към Министерството на младежта и спорта и към всички онези структури и организации, които са съпътствали дейността на асоциацията.
За две години аз лично като абсолютен аматьор, не познаващ материята, която се коментираше, в момента мога да кажа толкова много, колкото може би един юрист не може да събере и да представи пред вас.
Резултат. След като си изплатихме всички задължения към Министерството на младежта и спорта, след като си изплатихме всички задължения към спортната база, ние успяхме да получим лицензия, която наистина струваше на асоциацията изключително много труд, изключително много ангажименти и като краен резултат това е факт. Да, има грешки и те бяха много точно отбелязани от министър Георгиева, която е нашият ресорен принципал.
Асоциацията на университетския спорт „Академик” съществува и от 2011 г. до този момент е правила спорт за студентите. Първоначално, когато ние нямахме лицензия и не бяхме се издължили към държавата, провеждахме нашите мероприятия съвместно с Националното студентско представителство, с предишния колега, който беше председател, както и с настоящия. От момента,в който ние имаме лицензия, работим пак съвместно за университетския спорт.
Втората причина, поради която наистина съм радостен, че съм тук, е това, че, намираме грешките, които бяха споменати и които вие чухте, и на основание на нашето предложение, което беше поставено на сериозно обсъждане в академичната общност – позволявам си да отворя една скоба и да кажа ,че първата кръгла маса беше в Плевен, втората кръгла маса беше в Боровец, бяха двамата заместник-министри Каменов и Ценов. И така до ден днешен, включително и Камчия, която се проведе тази година, успяхме да ангажираме държавата и да покажем, че Асоциацията на университетския спорт „Академик” съществува, работи и до ден днешен от януари до тук е направила 34 държавни първенства. Няма федерация в Министерството на младежта и спорта, която да е направила толкова много държавни шампионати. Разбира се, теза с специфични, те са свързани директно със студентите.
По въпроса за участието на висшите училища. Висшите училища са 51. Успешно засега в спортните мероприятия участват над 25 до 32. Нашата основна идея, госпожо министър, е да направим максималното възможно в Асоциацията на университетския спорт „Академик” да членуват абсолютно всички висши училища.
Затова ние правим предложение тези, които нямат университетски спортен клуб, да участват в нашите шампионати като висше училище с регистрацията на висшето училище. Вероятно юристите ще намерят и друго, по-добро решение. Но предполагам, че разбирате ,че ние сме отворили широко вратата към всички онези, които искат да намерят място в Асоциацията на университетския спорт „Академик” и които са задължени.
В тази връзка, приемайки всички забележки, които бяха направени абсолютно коректно и точно като анализ на нашето състояние, мога да ви гарантирам, че единственото ни желание е в Асоциацията на университетския спорт „Академик” да членуват всички възможни висши училища, разбира се, по правилния начин, който трябва да бъде съобразен с устава и естествено със закона. Затова ние ви предлагаме някои промени в закона, които естествено вие ще решите дали ще намерят място. Но дори и прецизирани, дори и изчистени, категорично мога да ви кажа след опита, който натрупах като организатор, а не като спортен деятел, защото като спортен деятел аз имам много компетенции, успешно ще вървим напред.
Благодаря много още веднъж, най-вече за съдействието за организирането на тази кръгла маса. Аз съм сигурен, че въпросите на университетския спорт ще бъдат решени, дали със Златко Джуров, дали без Златко Джуров или с когото и да било. Университетският спорт ще си намери мястото, защото това е базата на големия олимпийски спорт. И така трябва да бъде. Благодаря ви и се извинявам, ако съм бил многословен.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Съвсем не, господин Джуров. Само искам да кажа ,че нашето събиране има малко по-висок формат от една кръгла маса – заседание на две парламентарни комисии.и това, което днес си говорим, още тия дни, ако стигнем до консенсус, че някои неща са много важни, може да бъде облечено в законодателна инициатива.
Откривам дискусията. Напомням регламента от 3 минути. Мисля да започнем по-шарено и по-динамично – членове на комисиите, гости. Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Уважаеми господин Монов, госпожо Добрева, госпожо министър! Понеже говорихте, госпожо министър, за аналите в Народното събрание, ми се струва ,че има грешка в документа, който Вие сте внесли от името на Министерството на младежта и спорта. Лицензията е подновена през 2012 г. със заповед на министъра физическото възпитание и спорта. Пише „2013 г.” в документа, който е приложен. Това е едно.
Доколкото разбирам, след продължително прекъсване на дейността на Асоциацията на университетския спорт се прави сериозна крачка в дейността на асоциацията. За съжаление не чухме нищо по този въпрос - какво е имало преди това, как е работила асоциацията до 2011 г. Вярно,че не сте я представлявали, но бихме искали да знаем. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Отговорете на въпроса. След това министърът ще каже защо така е написано.
ЗЛАТКО ДЖУРОВ: Ще бъда кратък. Наследих АУС „Академик” с около 100 хил. лв. задължения към държавата през 2011 г., с ясното съзнание, че тя беше почти закрита. В документа пред вас има щрихирани най-важните моменти. Беше направен един опит да се създаде подобна организация – Асоциация на университетския спорт, която е получила финансиране от Весела Лечева. Тези пари бяха натрупани също върху нашия гръб. И в процеса на цялото действие се оказа, че има и много други пасиви, които излязоха от сянката на миналото, до вчера включително.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Може ли по-конкретно?
ЗЛАТКО ДЖУРОВ: Създаването на Асоциацията на университетския спорт „Академик” по инициативата на спортни деятели и хора от университетския спорт се оказа един голям пасив, в който получава финансиране, дори преди да е вписана в регистъра, въобще не съществува в правния мир. След като получават финансиране, получават и права, които временно изземат възможността на Асоциацията на университетския спорт „Академик” да работи.
Не бих си позволил от тази трибуна да цитирам имена, защото вероятно те не са най-главните. Но в този период са допуснати грешки – и финансови, и организационни, и правни, които наложиха Министерството на младежта и спорта да ни постави в ъгъла, да ни обясни, че трябва да си свършим работа, да намерим възможност да компенсираме тези пари с лихвите, защото те бяха с лихви и се оказаха сериозна сума – за нас сериозна, може би за друг да не е чак толкова сериозна.
Непосредствено преди лицензията, която получихме от Министерството на младежта и спорта през 2013 г. излезе едно дребно задължение – около 15-20 хил. лв., които висяха в някакъв офис. И така, винаги излиза по нещо,което трябва да очакваме.
Независимо от всичко, през целия този период ние сме правили спорт. Както казах, правили сме го заедно с НПСС, правили сме го тази година като лицензирана федерация. Трябва да го правим и сега. За мене и за нас най-тревожното е, че идва есенният сезон. Ние след 15-20 дни трябва да започваме шампионата. Но след като сме успели да стигнем дотук, аз съм убеден, че вие ще намерите правилното решение, за да може това да се случи. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Има думата министър Георгиева.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин председател. Госпожо Маринова, дължа Ви обяснение, защото имате притеснение,че е объркан документът. Не, не е объркан. Всичко е точно така. 27 май 2013 г. все още е Министерство на физическото възпитание и спорта. Всичко е много точно. Вие просто имате някакво излишно притеснение. Всичко е точно – 27 май 2013 г. Министерство на физическото възпитание и спорта. А това не е нова лицензия, това е просто подновяване на лицензията, съгласно разпоредбите на Закона за физическото възпитание и спорта.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Има думата олимпийският шампион Георги Мърков.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо Добрева, уважаеми господин Монов, скъпи колеги и гости! Аз първо искам да поздравя комисиите, защото не вярвам преди това в такъв мащаб да са се събирали някога. И ако се бяхме събирали преди това и е имало такава организация, сигурно нямаше да бъдем на това положение, на което сме сега.
Състоянието и равнището на университетския спорт в България не ни удовлетворява. Не знам вас дали ви удовлетворява, но мене – не.
След реформите през 1991 – 1992 г. университетският спорт прогресивно деградираше. Унищожени бяха студентските дружества, спортните им бази бяха иззети. Спортният календар се сведе до възможния минимум. От всички източноевропейски страни, тръгнали по пътя на демокрацията след 1989 г., само ние си съсипахме спортната система и сега берем негативите във всички направления.
Причината за тази разруха е в държавната спортна политика и дейността на специализирания държавен орган за ръководството на спорта. Ако студентският спорт оцеля, то е благодарение на дейността на Министерството на образованието и науката, академичната автономия на университетите и ръководствата на висшите учебни заведения. Те съхраниха студентския спорт.
Свидетели сме на първи успешни опити да се възроди университетският спорт. Тази политика трябва да срещне нашата категорична подкрепа по следните причини:
Да се създадат условия за подготовка на спортния резерв на България и на олимпийската ни подготовка. Вече почти няма ЦСКА, няма спортни роти на „Левски” и „Локомотив”, няма „Тракия” – Пловдив, няма структури, които да предложат условия за спортно изграждане на спортистите ни, идващи от спортните училища и системата на средното образование. Остават само вузовете.
Посланията на новата европейска спортна политика са насочени към развитие на социалния спорт. Неговите корени са в работата с младото поколение и студентската младеж. Затова аз имам някои предложения, които искам да ги споделя с вас.
Подходът ни трябва да бъде комплексен. Своя принос трябва да дадат Министерството на младежта и спорта и Министерството на образованието и науката. Център на дейността на всички трябва да бъде развитие на всички форми на практикуване на двигателната активност и спорт на територията на висшите учебни заведения с преподаватели от висшите учебни заведения и на спортната база на висшите учебни заведения и общините, където те функционират.
Законови предпоставки има. Ако трябва, ще се създадат нови. Но аз мисля ,че един от главните ни проблеми е контролът на това как законовите предпоставки са изпълнени със съдържание. Считам, че и двете министерства трябва да предприемат мерки в тази насока.
Предлагам Асоциацията на университетския спорт да усъвършенства устава си и да допусне до членство и спортния си календар общинските студентски сдружения. Те трябва да стават център на студентския спорт и университетските градове на България.
Не бива и не трябва да де отказваме от финансова и административна помощ на общините. За спортния календар на студентите в общините не са необходими разходи за транспорт и за храна.
По принцип подкрепям предложенията на Асоциацията на университетския спорт в раздела за усъвършенстване на Закона за физическото възпитание и спорта. Сега чл. 25 и чл. 26 са либерални и в тях няма забрани и ограничения. Ако Асоциация на университетския спорт иска да има конкретизация, мисля, че това е възможно и е допустимо.
Предлагам със законови промени в Закона за физическото възпитание и спорта решително да премахнем ненужния бюрократичен натиск върху спортните организации и главно изискването за тяхното лицензиране. За нас е ясно, че спортните организации и сдруженията, като Асоциацията на университетския спорт, като български спортни федерации и асоциации, като Българския туристически съюз и Българския съюз за физическа култура и спорт трябва да понасят главната отговорност за състоянието на отделните предмети и областите по физическо възпитание и спорт. Не е необходимо да представят на Министерството за младежта и спорта по 31 документа и да доказват, че това са те.
В това отношение е необходима решителна реформа и предлагам на този въпрос да отделим допълнително внимание.
Подкрепям предложението за увеличаване размера на средствата по отделните програми на Министерството на младежта и спорта, предназначени за студентския спорт, но това да става на базата на анализи за качество и ефективност от отделните дейности. Пари за дейност въобще не могат да се дават. Нужни са ясни приоритети и осигуряване на всички фактори, от които те зависят. Това са дейност, кадри, финансиране и накрая оценка на ефекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря на господин Мърков. Мисля, че няколкото секунди повече бяха изпълнени с конкретика, затова не видях и в залата да има против това. Заповядайте.
ПРОФ. КОНСТАНТИН АНАСТАСОВ: Аз бих искал да се представя ида благодаря за това, че ме поканихте на това съвещание- аз не съм председател на „Академик”, но съм един от основателите на „Академик”, един от основателите на Световната спортна организация за университетите ФИЗУ. И понастоящем съм още в това ръководство.
Слушайки преждеговорившия, виждам, че той правилно се насочва в една точка, а именно че никога университетският спорт не е бил на толкова лошо равнище, както е сега. Аз мога да ви убедя в това, защото познавам организацията на университетския спорт в 155 страни в света, които са членове на ФИЗУ.
Аз бих могъл да говоря, разбира се, часове по университетския спорт, макар че само спортувам, иначе съм хирург. Но всъщност бих искал да кажа, че би трябвало това съвещание да направи заключение, че в България липсва държавна политика за развитието на спорта в университетите, сред студентите. Там е разковничето. Имаме ли ние в университетите университетски спорт, така както това е в развитите европейски страни и в много страни, които сега се развиват и които ни задминават по развитието на собствения си университетски спорт?
Откакто съществува академичният спорт, противоречието в повечето случаи е било между това, че и едното, и другото министерство не могат да си поделят властта, която те често пъти и нямат.
Оттам има един разнобой. По отношение на високото спортно майсторство за дружество „Академик” Министерството на спорта, навремето БСФС поемаше някои задължения, Министерството на просветата поемаше други задължения за участие в универсиадите. И това нещо за съжаление продължава. А няма държавна политика. Трябва държавата ясно и категорично да заяви има ли спортно ниво в университетите. Ето тук студентите се изказаха. Те поставят един въпрос, преподавателите ще поставят друг въпрос. Ректорите ще поставят трети въпрос и т.н. Но всичко това трябва да бъде обобщено в една държавна политика. И може би тази комисия с толкова отговорни хора като вас би трябвало да изиграе тази роля. Късането на парчета – на този тия стадиони, на други – еди-колко си, малко пари и прочие, това всичкото е камуфлаж.
Фактически ако направите една аритметика, ще видите ,че се изразходват не малко средства за университетския спорт.
Аз не искам да се спирам подробно и не мога да се изкажа в подробности. Но аз бих предложил, като се продължи това, което предложи преждеговорившият, да се създаде един обединен централен орган, който да даде общите насоки за развитието на спорта в университетите.
Аз например съм учуден, че министърът на образованието не е тук, а присъства само министърът на младежта и спорта. Обаче проблемът за спорта в университетите е преди всичко въпрос на просветата, на Министерството на образованието и науката, както е в, бих казал, 90 на сто от страните на Европейския съюз. Ако искате, бих могъл да ви цитирам, че в почти всички страни Министерството на просветата е онзи орган, който отговаря по принцип, тъй като е най-тясно свързан със студентите, с учебния процес и т.н.
Така че аз бих могъл само да допълня това, което каза преждеговорившият. Аз бях готов да се изкажа по тези неща, но бих предложил така – един национален съвет или Асоциацията на университетския спорт да се превърне в такъв съвет, да развие една централна държавна политика за развитието на спорта с един централен бюджет, гласуван от Народното събрание.
В Италия например бюджетът за университетския спорт се гласува от парламента. Руснаците внесоха закон за спорта във висшите учебни заведения. Въобще така е във всички държави. Да не говорим за Америка, която вече е съвсем далеч от нас. Но такива държави, като Македония, Албания, Черна гора ни задминават. Казвам ви го като един от ръководителите на ФИЗУ. Задминават България, организирала четири универсиади! Това просто е срамота да се говори, даже като отиде човек в чужбина.
Докато има още потенциал, докато има едно добро ръководство на тази комисия, докато има хора ентусиасти като вас, мисля, че не е късно да се направи нещо основно, радикално за развитието на спорта - подчертавам - в университетите и за студентите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Давам думата на министър Георгиева, за да отговори на шампиона Мърков.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин председател. Вземам думата, за да не се загубим в дискусията, защото всеки ще прави своите обосновани предложения. Аз си водя записки коректно, за да можем да се срещнем отново и да отхвърляме какво е свършено и какво още не сме направили и защо.
Искам все пак, господин Мърков, да се уточним, за да ме подпомогнете какво следва да направим. Вие казвате, че чл. 25 и чл. 26 в Закона за физическото възпитание и спорта са твърде либерални. Тоест казвате, че трябва да се направят някакви изменения и допълнения в Закона за физическото възпитание и спорта със смисъла на разпоредби, които да изискат, да го кажем в кавички, работа по развитието на университетския спорт.
В същото време казахте тази ремарка – много внимателно си я записах, че са твърде либерални. Мисля, че няма да възразите, така както и проф. Анастасов.
Тези членове в Закона за физическото възпитание и спорта все пак препращат като съсубект на тази политика в спорта, както аз казах и в началото, към Закона за висшето образование, към висшите училища.
Освен това, колеги, вие прекрасно знаете, че в бюджета се разписват конкретни стойности финансов ресурс по линия на Министерството на образованието и науката за всеки студент. Аз съм работила в Министерството на образованието и науката и разбирам от брой студенти и от ресурс, който върви след тях и формира бюджета на висшето училище.
Това, което казахте, господин Анастасов, е точно така. И аз мисля, че законодателят трябва да упражни властта си, компетентностите си за контролни функции. Защото тези ресурси на брой студент във висшите училища от държавния бюджет позволявам си да изразя съмнение, че не се усвояват по целесъобразност.
Позволявам си да изразя съмнение, защото съм била и в университет доволно дълго време и към момента имам представа от броя на студентите почти за всяко висше училище. И много простичка като умножа по този иначе скромен финансов ресурс от държавния бюджет, се получава едно небезобидно число, което аз съм убедена, че доц. Джуров във всички случаи не го е привидял някъде по трасето на своята дейност за организация на университетския спорт.
Нека да бъдем коректни и да не виждаме задълженията на държавата единствено в перспектива само и че всички други в перспектива са някакви жертви. Всички са субекти на университетския спорт, не са си изпълнили – смея да твърдя това – добросъвестно компетентностите си както по разпореждане с финансовия ресурс, който държавата е давала, така и по повод на компетентностите си.
Какво пречи на останалите висши училища, защото Закона за физическото възпитание и спорта дава право, дава и мандат и субектност? Защо в голямата си част висшите училища не са си изградили спортни клубове? В тези висши училища има колеги преподаватели по физическо възпитание и спорт. Как те са препятствани, нека председателството на тези комисии на следваща дискусия нарочно да разисква проблематиката, досега висшите училища да консумират компетентностите си от двата закона, с оглед на университетския спорт, и кое им е пречило да изградят спортни клубове, и за какво собствено не им е достигнал финансовият ресурс, който влиза всяка година в техния бюджет с разпис нарочно „спорт”?
На следващо място, защо тези спортни клубове, които ги има например в Софийския университет, са препятствани да членуват в тази Асоциация за университетския спорт, която, простете, колеги, - не намирам думата да кажа, но и аз имам право да го кажа – е субект на Закона за физическото възпитание и спорта. Тя не е единствено и само длъжностен орган, не е административен орган. Това е субект, това е многоспортова федерация. Нейното призвание по буквата и в духа на закона е да бъде ядрото на развитието и на стимулирането на университетския спорт.
И аз бих се радвала, ако доц. Джуров бъде по-конкретен, когато споделя проблемите си, които са го довели в тази зала. По-конкретен в пречките на работа на терен и на 52 висши училища в Република България, така както аз конкретно го казвам.
На следващо място, това е отклонение, законът не е толкова несъвършен по темата, за която сме се събрали. Но ние искам да имаме добросъвестност и всички да си говорим за обединяване на усилията да преодолеем субективните пропуски по трасето. Националното представителство на студентските съвети не е в комфорт да участва, а те също имат финансов ресурс по Закона за физическото възпитание и спорта, но те не са някак си активно припознати в тази дейност за организация на университетския спорт. А биха могли, не са случаен орган на територията на висшите училища.
Например Министерството на младежта и спорта имаше сигнали до мене, лятото преди Камчия, че има нарочно спортни мероприятия, в които организацията куца на принципа „Кой да води бащината дружина”. Изказвам се внимателно, деликатно. Но след като ще борим проблемите на университетския спорт, не ни отива да не си кажем кривиците.
Защо Националното представителство на студентските съвети се държи встрани и се счита, че не разбиране на университетския спорт и няма място да бъде съучастник. Трябва да се обединява.
Призовавам и Националното представителство на студентските съвети, и цялата академична компетентност на доц. Джуров с нарочна програма за контакти със съответните субекти във висшите училища да разпишат точна проблематика. Каня ги при мене в Министерството на младежта и спорта, готова съм да дойда своевременно тук отново, но точно в този ход и алгоритъм на заниманията си. И аз съм убедена, че до два-три месеца, господин Мърков, ние можем да бъдем много напред, без да трябва да измисляме топлата вода в закона, с оглед на бази и проблематика, казвам аз.
И последно, в скоба – по отношение на лицензионния режим. Подскажете ми, не разбирам. Казах, че Асоциацията за университетски спорт е многоспортова федерация, така, както има още много федерации, на вас прекрасно известни. Аз не възразявам. Направете предложение, може и ние да го направим, да махнем лицензионния режим. Но тогава да е за всички федерации. Защото не виждам към днешна дата по коя разпоредба на законодателството трябва да бъде изведена пред скоби или над черта, или под линия. Не е там проблемът.
А по отношение на лицензионния режим, в минимум една трета от държавите на Европейския съюз – това не може да не ни бъде маркер, когато съобразяваме задължения или права – този лицензионен режим в спорта и в субектите в спорта съществува. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, госпожо Георгиева. Преди да дам думата за изказване, бих искал да кажа ,че неприсъствието на проф. Клисарова е оправдано. Тя има други задължения. Но тук присъства главният секретар на министерството. Така че всичко, което се каже по адрес на министерството, ще бъде отправено там.
ПРОФ. АТАНАС ГЕОРГИЕВ: Аз съм ръководител на катедра „Теория и методика на физическото възпитание”. Чета лекции по организация и управление на физическото възпитание и спорта в България. Тук съм, за да помогна за решаването на проблемите и мога да критикувам единствено и само себе си за това, че когато съм имал възможност, не съм направил нужното, за да станат нещата още по-добри.
Уважаема госпожо председател на Комисията по образованието и науката проф. Добрева, уважаеми господин Монов, председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Йончев, заместник-министър, уважаеми олимпийски шампиони Георги Мърков и Таню Киряков, уважаеми госпожи и господа народни представители! веднага искам да кажа, понеже сме на заседание на две комисии. И като бивш член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта искам да кажа, че сега действащия закон е Закон за физическото възпитание и спорта. И този закон се явява специален по отношение на учебния процес във всички степени на българското училище – от предучилищните до висшите училища.
В този смисъл искам да кажа в рамките на позволеното време следните неща. преди да говорим за създаването на нов закон или изобщо за закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, ви моля вашите експерти да направят точна справка. И ще видите ,че има 62 текста от сега действащия закон, които никой не спазва или половинчато се спазват някои текстове от закона.
Веднага искам да отговоря на министър Георгиева. Уважаема проф. Георгиева, като член на обществения съвет на Министерството на младежта и спорта и понеже опитът ме е учил да помагам, а не да се конфронтирам, искам да Ви кажа, че Асоциацията за университетския спорт, съгласно действащия закон, е многоспортова асоциация – внимавайте сега, която се създава с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на младежта и спорта. Следователно този текст на закона ще реши дебата, защото той не е изпълнен. Както и в чл. 21, ал. 5 е записано: спортните клубове към университетите, студентските спортни клубове създава министърът на образованието и науката, съгласувано с министъра на младежта и спорта.
Следователно нека да е ясно, че текстовете императивно задължават изпълнителната власт – не казвам, че това е задължение, което трябва веднага да бъде изпълнено, тоест трябва да бъде изпълнено от деня на обнародването в „Държавен вестник”, тоест вече няколко години назад от 2002 г….
Става дума за следното – Националната спортна академия и Софийският университет имат клубове, които са едноспортови, например клуб по лека атлетика, клуб по борба и т.н., които са клубове, госпожо министър, на съответните спортни федерации, за да получават средства от съответните спортни федерации по лека атлетика и т.н. А съгласно действащия закон към всяко висше училище трябва да се създават многоспортови клубове към многоспортната федерация Асоциацията за университетския спорт. Това, че се нарича асоциация – в закона е записано федерация.
Някои даже не знаят, че Футболният съюз е със статут на федерация, защото е изградена от клубове. Разбира се, аз съм сигурен, че колегите народни представители много добре са запознати с това. Но ви моля да разберете ,че нещата и в стратегия са регламентирани.
Аз много уважавам проф. Константин Анастасов за усилията, за това, че си е посветил живота на университетския спорт. Уважавам Златко Джуров за това, че като председател се опитва да оправи бакиите, когато имаше две асоциации по политически причини – казвам го на вас, уважаеми народни представители.
И трябва да е ясно, че спортът трябва да бъде над всякаква политика. Защото когато са свирили българския химн и са издигали българското знаме, не са питали на коя партия е станал Таню Киряков шампион или Георги Марков.
Следователно аз съм тук, за да ви кажа и веднага да предадете на проф. Клисарова, че основните задължения, независимо от Закона за висшето образование, са на Министерството на образованието и науката. В този смисъл на кръглата маса казах на уважаемата проф. Добрева да предаде че трябва да се изпълнят текстовете на закона и да се направят най-малко две наредби. И тогава този дебат ще бъде излишен. А в стратегията, уважаеми госпожи и господа народни представители, са записани много неща, които за съжаление от уважение към олимпийските шампиони казвам: красиви думи, които никой не изпълнява!
Например е записано, че има академични кредити, има 60 часа всяка година. В правилника за прилагане на закона е записано, в чл. 35 и чл. 36 са регламентирани онези неща, които трябва да се доизяснят от текстовете на закона.
Например казах Ви, госпожо министър, при първата ни среща на първия обществен съвет, че Ви моля – и отново се обръщам към главния секретар на Министерството на образованието и науката и към Вас – на първото заседание на Министерския съвет да поставите въпроса да се промени онзи текст от правилника, който в пълно противоречие със закона казва: 60 часа. И ректорите казват: 60 часа за бакалавър – по 15 часа на година. А в закона е записано 60 часа годишно. Някой не толкова добър юрист е написал неправилно текста в Правилника за прилагане на закона.
В този смисъл още веднъж искам да ви кажа – аз наистина ви моля за това да разберете, че във вашето министерство имате дирекции, а в Министерството на образованието и науката няма никакви дирекции, които да се занимават с проблемите на университетския спорт. Следователно, да не говоря излишни неща – моля Ви, възложете на вашите дирекции да ви подготвят онези неща, които в Министерството на образованието няма да ги направят, защото нямат нито кадровия потенциал, нито желанието да го направят. И тогава, приемайки тези наредби за условията и реда – споменах чл. 14 и чл. 21 на закона, - нещата ще бъдат регламентирани.
И последното, което искам да ви кажа. Наистина с усилията на всички могат да си намерят място и бившите дружества „Академик”, те да бъдат като обединени спортни клубове, които да запишат в уставите си, че се занимават и с проблемите на студентския спорт и тогава могат да членуват в Асоциацията за университетски спорт. Защото Асоциацията на университетския спорт е многоспортова асоциация, многоспортова федерация. А ректорите да отговарят защо се получи….
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Времето Ви изтече.
ПРОФ. АТАНАС ГЕОРГИЕВ: Много е важен този въпрос. Вие питате защо няма във всички. Аз веднага ви отговарям: защото ректорите нямат интерес.
Например в Югозападния университет през 1995 г. аз като юридическо лице създадох първия университетски спортен клуб със своя банкова сметка, БУЛСТАТ и т.н. А ректорът на Инженерно-строителния университет, да не му казвам името, знаят го всички, казва: Откъде накъде вие ще имате отделна банкова сметка и ще искате после да ми правите това или онова!
Така че ректорите могат да бъдат задължени, уважаеми народни представители, като в текстовете на закона се запише във връзка постановление 129, което им дава по 3 лв. на студент, че тези 3 лв. ще получат само тези университети, които имат университетски спортни клубове.
А на нашите приятели от Студентския съвет искам да кажа, че в закона е регламентирано и е записано, че учебните програми за висшите училища се приемат по предложение на катедрата по физическа култура и спорт и – забележете – студентските съвети.
Законът за висшето образование ни дава толкова големи правомощия, че участвате дори като представителство в работата на министъра. Благодаря за това ,че ме изслушахте. Моля да ме извините за тона, но това, което казвам, е от полза за това да върви университетският спорт. Има стратегия, има документи, които трябва да се спазват. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз благодаря. Нямам нищо против тона, само височината му беше малко по-голяма. Има думата проф. Добрева, която иска да отговори на част от поставените въпроси.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз не бих могла да отговарям на част от поставените въпроси, а по-скоро бих искала да предложа няколко действия, използвайки, че тук се намира главният секретар на Министерството на образованието и науката, тоест човекът, който в оперативен порядък всичко върши. Знаете, че главният секретар според всякакви документи е една от изключително възловите фигури след министъра, в някои моменти може би е и над министъра, още повече, когато става дума за бюджет и за пари. А основните въпроси са за трите лева – мисля, че за това стана дума. Така че това е точният човек, към когото всички ние сме вперили своя поглед.
Първо, аз искам да кажа и на уважаемите колеги, и на уважаемите гости. Ние сме много благодарни като комисия и като ръководство за това ,че присъствахме на кръглата маса, която беше организирана в Камчия, след което имахме възможността да присъстваме и на заключителните етапи от Националното представителство на студентските съюзи.
В един момент, коментирайки със сътрудниците на Комисията за образование и наука най-важните въпроси, ни се струва, че имаме няколко проблема, които възникнаха от тези кръгли маси. Успоредно с това бих искала да кажа ,че в работата на нашата комисия има една последователност. Защото, доколкото си спомням, в Четиридесетото Народно събрание тогавашното мнозинство гласува промени в Закона за териториалното и селищното устройство на Република България, според които промени тогава по предложение на кабинета „Сергей Станишев” се спряха всички реституционни претенции на територии, свързани със спортни дейности. И| аз лично съм се занимавала с Националната спортна академия, използвам, че тук се намира ръководството й.
По време на Четиридесет и първото Народно събрание именно моят предшественик господин Огнян Стоичков предложи да бъде наложен мораториум отново върху една злополучна територия.Но се надявам, че все пак нещата са в една по-добра фаза.
Защо споделям това. Споделям го, защото един от големите ни проблеми са спортните бази и тяхното реално състояние. Проблемът е в това ,че особено през последните две-три години само 90 хиляди лв. са отделяни като средства за поддържане на студентски състезания. Бих казала,че всички ние сме в дълг през годините на прехода към това ,че не развиваме масовия студентски спорт.
Ето защо, уважаеми господин главен секретар, ми се струва, че наред с всичко ние наистина откриваме много пробойни в развитието на университетите и на висшето образование. с комисията съвсем наскоро коментирахме възможността да подпомогнем развитието на българската литература. Отбелязахме заедно 100 години от основаването на Съюза на българските писатели. Ето, днес коментираме въпросите на спорта и най-вече на университетския спорт. Казвам го като преподавател във висше училище.
Смятам, че би било много уместно, ако вие обмислите и до два месеца ни представите, съвместно, разбира се, с уважаемата госпожа Георгиева, която се надявам, че ще определи отговорен фактор, който да участва, една национална програма, която наистина да се занимава с реновиране и подпомагане на проблемите на университетския спорт. В този смисъл да прегледа материалната база, да видим в какво състояние е, какво може да се направи. Защото ние наистина искаме да вървим напред, но ми се струва , че без да решим тези въпроси и с материалната база, и с проблеми, които засягат законодателството и не дават възможности за развитие и на масов, и на елитен спорт наникъде няма да вървим.
Второто нещо – и тук би трябвало да потърсим също едно обединение от страна на народните представители, независимо от коя политическа сила са – засяга финансирането на университетския спорт. В този смисъл да видим какви са възможностите на бюджета, отчитайки, че навсякъде, особено в областта на образованието, се оказва , че сме в остатъчен принцип, а би трябвало да се движим малко по-напред.
Така че смятам, че тези 3 лв. наистина представителите на спортната академична общност биха били благодарни и ние самите като университетски преподаватели бихме били щастливи.
Ние отправихме писмо към Съвета на ректорите – доколкото разбирам, проф. Митев е в чужбина и това е възпрепятствало присъствието на уважаван техен представител. Но ми се струва ,че би трябвало и с тях да коментираме един друг проблем, свързан с кредитната система. Защото наистина ние се запознахме. Оказа се, че не във всички висши училища спортът и заниманията със спорт носят еднакво количество кредити. Струва ми се, че наистина тук бихме могли да коментираме този въпрос. Това не е намеса в автономията, това би могло да бъде една тема за разговор, която се надявам, че ще срещне разбиране от страна на ректорите.
И последното. Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, на мене ми се струва, че ние действително сме в дълг към поколението, към младите хора на България. В дълг сме, защото се увеличават наистина младите хора със здравословни проблеми, имам предвид студентите. Успоредно с това се увеличават колегите, които се освобождават от часовете по спорт. Няма защо да се лъжем, това е факт. Заедно с това се оказва ,че все по-малко те имат интерес към спортуване и малко формално минават самите часове по спорт.
Тоест самите ние като че ли наистина трябва да помислим как първо, да върнем престижа на спорта в университетите, какво бихме могли да направим за издигане на нивото на републиканските състезания на студентите, така, както е било, каквото би трябвало вече да се случва и какъвто е световният опит, който наблюдаваме.
Тук се обръщам и към господин Георгиев, и към представителите на студентите – дали не бихме могли наистина да помислим – може би тази година вече е късно, но за следващата година – на 8 декември да дадем награда на студенти или на отбори, които наистина ни поразяват и по линия на масовия, не само на елитния, наистина да им дадем възможност и награди, за да покажем, че това за нас е престижно и това сплотява обществото. Защото струва ми се, че – тук го казвам и като литератор – ние трябва да търсим много повече възможности за сплотяване, а не за разединение.
Така че предлагам, уважаеми господин председателстващ – да не прекалявам и аз с правомощията си като говорител – да бъдат излъчена работна група от двете министерства, тази работна група да види в Стратегията за висше образование, която знаем, че се подготвя в момента в Министерството на образованието и науката, да бъде отделен специален раздел, който да третира тази проблематика, имам предвид проблемите на университетския спорт.
Успоредно с това да ни представите свое виждане за национална програма, свързана с развитието на университетския спорт и как постепенно, съобразно възможностите на бюджета, бихме могли да обновим спортната инфраструктура. И отново в този формат вече с конкретни предложения да се съберем и да пристъпим към действия. Между другото, смея да твърдя, че ние в комисията така постъпихме.
Това са сътрудниците на Комисията за образованието и науката – извинявайте, че в края ги представям. Бих помолила всички конкретни предложения да бъдат отправяни към тях.
Що се отнася до Закона за висшето образование, не мисля, че тези проблеми, които вие поставяте, в голямата си част не са решени в него. Напротив, смятам, че са решени. Тук вече би трябвало да конкретизираме отделните въпроси и заедно с това да търсим подзаконовата нормативна система как да я уплътним, за да ни подпомага и да поощрим диалога между двете институции. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Има думата ректорът на Спортната академия.
ПЕНЧО ГЕШЕВ: Аз съм ректор на Спортната академия и в същото време се явявам и като представител на Съвета на ректорите, тъй като ми се обади секретарят на Съвета на ректорите във връзка с полученото писмо за участие.
Тъй като времето е ограничено, аз няма, разбира се, да дърпам носталгичната струна за това какъв е бил университетският спорт и какъв е той сега. Като общо заключение ще кажа: сега е трагично.
Проблемът не е само в Асоциацията на университетския спорт. Проблемът е по принцип и не само със студентския спорт. Проблемът е по принцип с възпитанието на младото поколение за отношението към спорта. В това число включвам и училищното физическо възпитание, и предучилищното физическо възпитание. Има много неща, които трябва да бъдат решени в посока спорт. Защото спортът е превенция за здравето. И ако ние и народните представители сме убедени, че без това бъдещето на България е обречено на не добро развитие, казано най-меко, то това означава, че ние трябва спешно да вземем мерки. Защото мисля, че всеки един от нас е убеден в това.
Ако трябва да влизам в дълбочина на отделните проблеми, те са много. Аз само щрихирам някои от тях. Безспорно има проблеми с нормативното осигуряване на спорта, да го кажем „Спорт за всички” или студентския спорт и т.н. Безспорно има проблем с финансирането на тази дейност.
Извинявайте, но 3 лв. на човек за Спортната академия – това са 9 хил. лв. на година. Съжалявам, но ако някой смята, че това е добра субсидия за развитието на спорта….Ако някой смята, че ректорът наистина – и това е така – е в затруднение да поддържа спорта и високото спортно майсторство в университета, това също е проблем.
Например аз съм в нарушение, когато трябва да осигурявам територията, базата на Спортната академия да бъде използвана от самостоятелно юридическо лице. Аз съм в нарушение на закона. Аз тази площ трябва да я отдам под наем, съгласно Закона за държавната собственост.
Много са нещата. Да вземем за пример базата. Имаше база, която се ползваше. Базата я няма. Каква база ползват сега студентите?
Много са проблемите. Няма смисъл да се говори. Аз предлагам да не се разширява повече дискусията. Ако всички ние сме убедени, че тези проблеми съществуват и още по-важното, ако ние сме убедени, че трябва да ги решим, аз предлагам, проф. Добрева, малко да разширим формата. И аз не бих казал, че само двете министерства трябва да вземат участие.
Предлагам в едноседмичен срок – само кажете към кое лице да се обърнем, може би към Слава Ангелова, която познавам добре или някой друг, - представителите на Министерството на образованието и науката и представителите на Министерството на младежта и спорта, парламентарните комисии – аз поемам ангажимент да представя Съвета на ректорите, Асоциацията на университетския спорт и „Академик” София, ОСК, който е на територията на София, до една седмица, а може би и по-малко, да предложим по един член на една комисия, която много спешно трябва да разработи всичките тези виждания – и законодателни промени, ако е необходимо, и някои други нормативни документи и преди всичко да се подготви един материал – вероятно в това трябва да бъде по-активна Асоциацията на университетския спорт със своето представителство, разбира се, и Академията ще помогне – и да се внесе един материал в Съвета на ректорите. Защото без активното участие и организирането на ректорите в този процес едва ли би бил решен проблемът. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Много благодаря, господин ректор. Има думата госпожа Бенова.
ЕВГЕНИЯ БЕНОВА: Аз съм заместник-ректор на Софийския университет.
Най-напред, уважаема госпожо председател и господин председател на съответните комисии, уважаема госпожо министър, уважаеми господин главен секретар на Министерството на образованието и науката! Искам да благодаря за тази дискусия. Защото, както се вижда, има наистина много проблеми с университетския спорт. Всъщност проблемите не са само в университетите и не са само в двете министерства.
Съществуват противоречиви изисквания. Тези противоречиви изисквания трябва да бъдат преодолени с общи усилия.
В много емоционалното изказване на проф. Георгиев беше изяснено донякъде защо съществува и в Софийския университет един многоспортов клуб, който е член на Асоциацията на университетския спорт, и съществуват други – два броя – едноспортови – волейбол и джудо, които пък са членове на съответната федерация. Тези изисквания наистина са противоречиви.
За да може да участват нашите студенти, които показват високо спортно майсторство, в съответните състезания, трябва нашият клуб да участва във федерацията, а не в Асоциацията на университетския спорт.
Освен това смятам, че Асоциацията на университетския спорт предлага именно възможността да има за дадения университет един многоспортов клуб, защото той обединява всичките спортове. Ние имаме такъв и той членува в Асоциацията на университетския спорт.
Това е едното противоречие. Но съществува едно по-дълбоко противоречие, което е свързано с факта, че масовият спорт в университетите се регламентира от учебните планове и всъщност в този смисъл – от Министерството на образованието и науката. И нашите студенти трябва да имат определен хорариум за тези часове.
От друга страна, високото спортно майсторство в университетите всъщност се лимитира през спортните клубове и през Министерството на младежта и спорта. Ако тези текстове в законите не бъдат направени общо, съвместно, винаги ще съществуват тези две противоречия.
В този смисъл подкрепям предложението на господин ректора на Спортната академия.
Бих искала само да кажа, че състоянието на базата наистина е толкова трагично, че без някаква подкрепа от страна на Министерството на спорта и на Министерството на образованието ние няма да можем да постигнем това, което искаме да заложим в тези промени. Благодаря ви. Колегите от Департамента по спорт биха допълнили това, което аз казах.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, госпожо заместник-ректор. Господин Лъчезар Динчев.
ЛЪЧЕЗАР ДИНЧЕВ: Аз съм от „Академик” – София. Както знаете, ние сме най-голямото, най-мощното, най-сериозното дружество. Направили сме повече от 50 световни и олимпийски шампиони, повече от 100 европейски.
Смятам, че ситуацията е много по-лоша, отколкото ние си мислим и отколкото си говорим тук. Генофондът на България е в опасност. Не може да стане елитен студент спортист, без да дойде подготвен като ученик. Ученическият спорт е зле, оттам и студентският спорт е зле.
Студентският и ученическият спорт са приоритет на държавата. Естествено трябва да се борят нашите министри, които имат разбирането – най-накрая имаме такива министри. Трябва да се вдигне драстично бюджетът за ученическия и студентския спорт. Не може да се дават 150 млн. лв. за подслушване и 5 млн. лв. за ученическия спорт. Така не може да се продължава!
Единствените, които казаха що-годе истината, бяха олимпийският шампион Мърков и ректорът на Спортната академия. Знаете ,че базата е съсипана, знаете, че организацията е лоша. Както каза вчера един голям специалист, от лоши ученици не можеш да направиш елитни студенти спортисти. Запомнете го това нещо. студентите дори вече нямат навика да спортуват, учениците нямат навика, нямат желание да спортуват. Оттам вече здравето им е заплашено, децата са съсипани.
Предлагам да се състави работна група в много кратки срокове, до 15 дни, да се дадат конкретни писмени предложения към министрите, министрите да ги внасят в парламента, с цел спешно решение. благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря за това предложение. Заповядайте.
ДОЦ. АНЖЕЛИНА ЯНЕВА: Аз съм от Софийския университет, директор на Департамента по спорт.
Уважаема проф. Георгиева, уважаема проф. Добрева, уважаеми господин Монов, уважаеми господин Вълчев и не на последно място, уважаеми господин Йовчев, уважаеми народни представители, колеги, които работим в областта на спорта и на образованието! Спортисти! Надявам се действително да има някакъв резултат тази наша среща, тъй като от становището на Министерството на образованието и науката и на Министерството на младежта и спорта нямам такова впечатление, че нещо ще се направи. Тоест всички отговори бяха „не”.
Надявам се, дами и господа народни представители, вие да промените отношението към спорта, към физическото възпитание и спорта за цяла България и по-конкретно за висшето образование.
От години Софийският университет поставя въпроса за проблемите на спорта и на физическото възпитание сред младежите и най-вече в университетите. Действително се надявам, че тези комисии ще променят и ще влезем в историята на България с това си отношение.
Конкретно. Подкрепяме предложенията на Асоциацията на университетския спорт, ние горе-долу сме ги съгласували. Но имам няколко конкретни допълнителни предложения.
Относно материално-техническото осигуряване на учебния процес да се предвижда всяка година в указанието на Министерството на образованието и науката, както и за останалите учебни направления и специалности, двете министерства да осигурят необходимите финансови средства.
Извънурочната дейност по спорт на студентите, тоест спортно-състезателната дейност да се осигурява финансово със средства в размер на 3 процента от минималната работна заплата. Не на 10 лв., защото утре 10 лв. пак ще се окажат 3 лв.
Системата за повишаване на квалификацията на преподавателите да се осигури финансово и методически.
Да се отдели в Закона за спорта студентският от ученическия спорт. Те влизат в един общ знаменател и там парите се разпределят повече за ученическия.
Да се открият програми за финансиране на проектни начала, така както е за училищата. За студентския спорт няма проекти. Всички казваме: 129-о постановление. Сто двадесет и девето постановление е нищо, за да осигури спортно-състезателната дейност.
Знаем всички ,че студентският спорт е най-добрият спорт във всички останали държави по света. Това е елитният спорт на всяка една държава. А ние се мъчим с трици маймуни да ловим.
В тази връзка да се осигурят условия за обогатяване на спортния календар от състезания по различни видове спорт за студентите и създаване на програма за насърчаване на талантливи студенти в спорта – стипендии и други. Този въпрос вече се постави.
Искам да кажа за спортните клубове. Доц. Бенова говори по този въпрос. Но действително нашето мнение е, че трябва да има един многоспортен университетски клуб, който да бъде член на Асоциацията. Така всички университети ще бъдат равнопоставени. Аз понеже съм специалист по джудо, много ми е лесно да стана член на Асоциацията на университетския спорт, но моето мнение е, че трябва да бъде клубът обединен, за да членува като Софийски университет или като Национална спортна академия, или като УНСС и т.н., да не изпадам в подробности.
Действително законът ни задължава, за да участваме в състезания, както например ние в джудо, да участваме като член на Българската федерация по джудо. По този начин ние получаваме средства от тази федерация, която ни подпомага. Естествено не може да сме равнопоставени на ЦСКА, „Левски” и други клубове, но въпреки всичко взимаме медали. Това означава, че не сме чак толкова зле като студентски спорт. Но трябва да се вложат още малко усилия в тази посока.
Не знам защо сте останали с впечатление, проф. Георгиева, че имаме 8-9 спортни клуба, с които не можем да влезем в Асоциацията. Няма такъв проблем. не сме поставили никога такъв проблем и не знам откъде е дошъл при вас.
Освен това ме впечатли следното. Това е най-големият проблем на Софийския университет и така ни завари положението. Както каза и господин ректорът на Националната спортна академия, тези бази, които бяха студентски, всъщност сега не са студентски. Може би трябва да се реши този въпрос с най-старото висше учебно заведение. Утре ще празнуваме 125-годишнината на Софийския университет и нямаме спортна база. Сами разбирате, че не можем сами да го направим, тъй като Университетът има голяма база и там се попълват много дупки, а няма пари за спортната база.
И последно, за студентските съвети. Трябва да ви кажа ,че като субекти много добре кореспондираме със студентския съвет на Софийския университет, който изключително много ни помага за спортната дейност. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаема госпожо председател на Комисията по образованието и науката, уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги, уважаеми олимпийски шампиони, уважаеми професори, уважаеми господа председатели на „Академика”, уважаеми господин Джуров, председател на Асоциацията на университетския спорт! Това, с което бих искала да започна, е, че днешното заседание, ако за някого е прецедент, то за хората, които бяхме в предишното Народно събрание, не е прецедент. Защото тогава бяха извадени на показ проблемите, които имаше „Академика”. Тогава бяха извадени на показ проблемите, които имаше Асоциацията на университетския спорт. И само ако погледнете в Асоциацията на университетския спорт справката за това какви са били състезанията, кога ги е имало, кога ги е нямало, кога е имало медали и кога – не, ще видите, че те свършват през 2000 г. и след това започват през 2010 г. Само ние знаем какъв неистов труд трябваше, за да намерим 130 хил. лв., с които да бъдат платени задълженията.
Радвам се, че тук е господин Киряков, радвам се, че тук са и част от хората, които знаят какви усилия струваше на Министерството на физическото възпитание и спорта, на министър Свилен Нейков лично да намери спонсорство, за да може да бъде отпушена дейността. И мисля, че беше редно да бъде казано. Защото развитието на елитния спорт безспорно минава през развитието на масовия спорт. Но заедно с това ние трябва да си дадем сметка, че без подкрепа от държавата няма как да се развива спортът за високи спортни постижения.
В този смисъл отрицателните становища на Министерството на образованието и науката и на Министерството на младежта и спорта в някакъв смисъл, в някакъв порядък аз ги разбирам. Защото знам колко е трудно финансовото състояние, знам колко е трудно финансовото положение.
Заедно с това знам, че една добре направена нормативна регламентация с желание от страна на двете министерства да бъде подпомогната Асоциацията за университетския спорт, ще регламентира и ще разпише много добре отношението и към спортните клубове, които са многоспортови във висшите учебни заведения, и отношението на ректорите към клубовете, и съответно отношенията на ведомствата, които са принципал.
Когато нашите състезатели, които след селекция отиват на универсиади, то тогава, ако държавата не ги подпомогне, кой би могъл да ги подпомогне? Никой друг.
Тук бих искала да кажа, че като бивш спортист се радвам, че наколенките ми не са част от любимите ми спортни аксесоари. Заедно с това обаче не съм била и състезател по хвърляне на копие. Затова аз наистина съм съгласна да има работна група, в която да решим – или поне да се опитаме да решим – поредицата от проблеми, натрупвани от 1989 г. насам.
Когато говорим и за спортните бази, нека да си кажем, че националните спортни бази, каквато е Белмекен, е на разположение когато спортът за високи постижения са състезателите от различните висши учебни заведения е налице, отворени са и могат да бъдат използвани.
Заедно с това са университетите автономията, която се повтаря във всички становища на министерствата, може да бъде по отношение на масовия спорт и този спорт, който трябва да развиват висшите учебни заведения задължително. Хорариумът – напълно съм съгласна с проф. Георгиев - наистина е в прерогативите на автономията на висшите учебни заведения, но заедно с това може да бъде съблюдавано как се използва той, как се упражнява. Само че на нас ни е ясно ,че тук става въпрос за формиране на работни заплати. И ако хорариумът се изпълнява в пълен порядък, то това означава по-високи заплати, това означава по-висок бюджет. Ако вдигнем сумата от 3 лв. на 4 лв. това отново значи по-висок бюджет.
Затова моето обръщение тук към всички е – когато бъде създадена тази работна група, за която говорим, нека наистина държавата да може да определи своя приоритет по отношение на развитието на спорта за високо спортно майсторство и нека да направи всички усилия да продължим започнатото през 2010 г. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз благодаря. Имате думата, господин Цеков.
СВЕТОСЛАВ ЦЕКОВ: Уважаеми колеги, аз съм председател на студентски спортен клуб „Академик” – Пловдив. Ние сме организация с 65-годишна история. От 23 години сме единствената организация на територията на град Пловдив, която се занимава с въпросите на студентския спорт и същевременно провежда всички спортни мероприятия на територията на град Пловдив.
ССК „Академик” е обединение на шестте пловдивски ВУЗ-а, организация, създадена с решение на ректорите на пловдивските учебни заведения и досега функционира в този си вид. В нашата структура всеки един от шестте ВУЗ-а има по двама представители в съвета. Такава форма на организация сме приели на местен принцип.
От известно време обаче ние не можем да бъдем член на Асоциацията на университетския спорт, тъй като сме многоспортова организация и сме обединение от клубове. Смятам, че комисията, която ще бъде създадена за в бъдеще, да намери начин да реши този въпрос.
Като следствие от тези проблеми, които имаме, община Пловдив спря финансирането, защото въпреки че по всякакви други неща ние отговаряме на изискванията, в момента, тъй като не сме членове на Асоциацията на университетския спорт, са ни спрени финансовите средства за цялата година. Казват, че ще ги пуснат, но в момента бъдем приети под някаква форма в Асоциацията на университетския спорт.
Другите проблеми, които изникнаха. До миналата година ние бяхме собственици на спортен комплекс „Академик”, за който имаме нотариален акт, спортни комплекси на стойност 5 млн. лв. Един от нашите членове – Пловдивският университет, заведе дело срещу ССК „Академик”, вследствие на което обектът беше върнат на община Пловдив. И в момента, ако държавата действително прояви интерес, ще може да види от кого се използва тази база от 23 дка в центъра на Пловдив на обща стойност 5 млн. лв.
В момента Пловдивският университет използва една от залите, въпреки че държавата им направи огромна база миналата година. Другата база се използва от един спортен клуб, който носи името баскетболен спортен клуб „Академик”, но в него няма никакви студенти. А ние в момента – ССК „Академик” нямаме дори една стая в комплекса, за когото до миналата година имахме нотариален акт.
Смятам, че все още има възможност тази база да бъде върната на студентския спорт – става въпрос за спортен комплекс „Академик”, тъй като в момента Пловдивският университет дело срещу общината, като претендира, че тя е негова, за което няма никакви законни документи.
Смятам, че могат да се вземат мерки тази спортна база с две големи зали и игрища около нея да бъде използвана за студентския спорт в град Пловдив, а не от определени личности и локални клубове. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря. Само бих искал да кажа на уважаемия доц. Джуров, че в парламентарната практика по време на дебати няма две изказвания. Затова има думата госпожа Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, моите уважения към великия наш спортист господин Йордан Йовчев, уважаеми господин ректор, уважаеми госпожи и господа, уважаеми колеги! Аз благодаря на господин Мърков за ретроспективния анализ, който направи, започвайки от далечната 1991-1992 г., някои от нас тогава са били още в ученическа възраст. Действително проблемите, които дискутираме днес, не започват нито от вчера, нито от преди една година, от преди две години и т.н. Те действително датират от началото на прехода.
Аз слушах много внимателно всички изказвания. Обаче това, което ми направи впечатление, е, че пак си говорим за стратегии, за концепции, за работни групи. Много стратегии има в България, не мислите ли? Много хубави неща – Вие го казахте – са написани в тези стратегии. Нищо обаче в конкретика. Все пак има направени конкретни стъпки напред, които трябва да бъдат продължени, които трябва да бъдат доразвити.
Аз няма да се съглася с Вас, уважаеми господине, че за първи път има, че за първи път има министър….(Неразбираема реплика от залата). Не ми казвайте с какво ще се съглася, това е все пак парламентарна република. Мисля, че сме демократична държава, имаме претенциите, че сме такава. Ще се съглася с това, което аз преценя ,че трябва да се съглася.
Не мога да се съглася с Вас за това, че за първи път имаме министерство, което обръща вниманието на спорта. Тоест в становищата се вижда едно малко по-различно отношение. Не мога да се съглася и с това, защото все пак гледахме преди известно време – малко повече от месец, актуализация на бюджета, в която например има пари за спорт – 3,6 млн. лв., за спортното първенство по мотокрос. Аз казах в пленарната зала. Все пак бяха предвидени тези средства. С колегите обаче тук изчислихме, че ако бъдат увеличени тези средства по Постановление 129 от 3 на 10 лв., както Вие предлагате, това ще струна на бюджета около 8 млн. лв. При онази актуализация на бюджета с един заем – подчертавам, заем от 1 млрд. лв. , мисля , че 8 милиона, пък и 10 нямаше да бъдат толкова фатални, за да подкрепим ученическия и студентския спорт. Защото аз категорично съм съгласна с Вас, че преди да стигнем до студентския спорт, трябва да започнем от спорта в детската градина, в училището и след това да стигнем до университета.
Затова ние с колегите от ГЕРБ и от двете комисии ще подкрепим предложението на доц. Гешев за създаването на работна група, която обаче ще предложим да разработи план за действие с конкретни мерки и със съответната финансова обосновка на всяка една мярка. Защото не бива това да остават празни приказки и поредните предложения, които някой ще направи. Като нашите конкретни предложения ще бъдат тук, от една страна, в бюджет 2014 г. да бъдат заложени още средства за изграждане на многофункционални физкултурни салони. Знаете, че миналата година точно правителството на ГЕРБ – не го забравяйте това - отпусна допълнителни 11 млн. лв., целеви, за изграждане на физкултурни салони.
Разбира се, това е крайно недостатъчно, но все пак е крачка, стъпка напред, която ние силно се надяваме, че ще бъде продължена. Има такава заявка в програмата на правителството, която се дискутира миналата седмица. Така че се надяваме наистина тази заявка да бъде изпълнена.
Другото, за което ще настояваме, е подкрепа на ученическия спорт по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. За две години имаме над 3000 групи за извънкласни занимания по спорт в училищата, групи, които са свързани със здравословния начин на живот. Силно се надяваме, че в следващия програмен период ще има отново такива средства, които наистина да бъдат насочени към развитието на спорта и в детските градини, и в училищата, защото този проект в момента не обхваща предучилищното образование. Тоест създаването на една такава работна група е едно добро начинание. Но за да има резултат от тази работна група, наистина трябва да се разработи план за действие с конкретни срокове и с конкретната финансова обосновка, така че да вървим напред. И нека да спрем със стратегиите и с дългосрочните визии, които очевидно не водят до нищо. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви. Много ми харесва, когато замирише на парламент. Действително два дни беше нещо като детска градина – иди ми, дойди ми. Господин Киряков, заповядайте.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Уважаеми господа председатели на двете комисии, госпожо министър, господин заместник-министър, уважаеми професори, ректори, колеги, депутати! Мислех да не се изказвам. Жалко. Срамувам се, госпожо Дамянова, че флага съм го вдигал за тази държава! Защото на него не пише ГЕРБ, ДПС, БСП и каквото и да е. Пише „България”.
Ако ще трябва да правим спорт и стратегията е единственото спасение или ще начертаем дали ще имаме спорт или ще отглеждаме домати и краставици. Ако кажем, че няма да има спорт, ще отглеждаме домати и краставици. Ще ги хвърлим в земеделието.
Това, че ГЕРБ даде 11 млн. лв., това са парите на данъкоплатците. Това, че БСП даде 9 млн. лв., това са парите на данъкоплатците.
Срамувам се, защото тук съм единственият, който съм взел олимпийски медал от тези студентски среди. И много добре знам какво трябва да бъде.
Тук се искаше спешно решение, спешно недоносче. Съгласен съм с комисиите. Ама хайде този път да забравим, че не сме в парламента, а че сме в комисия, която решава проблемите на българския спорт, на който не пише – пак повтарям – ГЕРБ, ДПС, БСП, „Атака” или каквото си искате. Пише „Република България”. Ако го забравим, лично ви обещавам, че ще ви дам да се снимате с един олимпийски медал. Това е огромна чест. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Москов. Мисля, че времето вече доста напредна. Така че ако някой има конкретни предложения, да ги каже.
НАЙДЕН МОСКОВ: Аз съм от Българската асоциация на пенсионерите. Присъствам за първи път на заседание на тази комисия. извинявам се, че дойдох по-късно, тъй като присъствах в комисията на Мая Манолова. Аз съм бивш преподавател, 36 години в Техническия университет - аз не знам дали има присъстващи тук от Техническия университет - и активен спортист както по времето на следването ми, така и по времето, когато бях преподавател.
За съжаление в нашата страна след промените, които станаха, спортът се комерсиализира. Това доведе до отрицателни явления, като разпродаване на техника, на оборудване и т.н., от което страда спортът.
Тъй като дойдох по-късно, може би ще повторя някои неща. но бих препоръчал да се използват програми от европейските фондове за получаване на средства относно спорта.
Второ. Искам да обърна внимание на Студентския град, който представлява в момента българският Лас Вегас. Време е държавата да се загрижи и да преобразува този Лас Вегас в кампус, който е необходим за нашите студенти. Това е възможно да се направи, стига да сме достатъчно упорити.
Искам да обърна внимание, че ние сме свикнали много да искаме, а по-малко да даваме. Това е в чертите на българина. Но искам да ви обърна внимание на начина, по който Германия след Втората световна война, благодарение на Аденауер се измъкна от това, въпреки че имаше план „Маршал”, който го изядоха англичаните…
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз Ви моля – без констатации, а с конкретни предложения. Ние имаме регламент от 3 минути, а Вие вече говорите 2 минути и 20 секунди. Имате 40 секунди.
НАЙДЕН МОСКОВ: Извинявам се. Завършвам.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Сега предлагам представителите на институциите да отговарят на поставените въпроси. Започвам от заместник-министър Йордан Йовчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо Добрева, уважаеми господин Монов, госпожо министър! Аз бих добавил, че за да имаме спорт в университетите, ние трябва да се върнем във времето и да насочим усилията си в детско-юношесткия спорт. Защото се сещаме да правим три-четири, а трябва да наблегнем върху едно-две.
Аз също съм бил спортист и най-големите ми успехи бяха, когато бях в Националната спортна академия, но защото се водих там, а де факто практикувах спорт някъде другаде. Но медалите, които ги взимах, бяха за Националната спортна академия. Да, аз учих там, представях я и мога да се гордея с това нещо. Но реално нещата не са се случили там, за да стана голям спортист или да представям който и да е университет.
Искам да допълня изказването, че ние трябва да разделим ученическия спорт от студентския. Ами той вече е разделен. Има програми, има състезания, в които участват учениците. Не може ученическият спорт да ползва деца от клубовете, да взима медали и да каже учителят в даденото училище, че той е направил големи спортисти, които ги прави някой друг. Ние чистосърдечно трябва да наблегнем на ученическия спорт, като направим часовете малко повече. Нашите деца трябва да знаят какво значи спорт, да имат право да избират някой от тези спортове, който да го практикуват в даденото училище. И естествено обектите, които трябва да ги има, за да практикуват спорта. И после вече, когато решат да отидат в даден университет, да има какво да се добавя в тях.
Ние ще създадем тези две групи, това е много хубаво. Но какво ще правят те, за какво ще отговарят?
Само да добавя, че Министерството на младежта и спорта направи своята много добра крачка спрямо Асоциацията на университетския спорт да участва в Казан, защото те бяха замразени. Това нека да не го забравяме. Същевременно трябва да правим и елитен спорт. Как ще стане той, ако не се започне от детско-юношеската възраст, към което ние сме се насочили.
Искаме да облагородяваме зали, да правим инфраструктура, да заложим на детско-юношеския спорт. А кадрите, които трябва да имат компетенцията как да стане това, са в университетите. Те трябва да получат даденото образование как се прави спорт и да имат някаква отговорност. Ако искат от сърце да го правят, да го правят. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Мърков.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Може би една реплика към моя приятел господин Йовчев? Напълно съм съгласен с него, че спортът започва от ученическите години. Но за да започне оттам, трябват треньори, които да ги учат. Наистина има Спортна академия, откъдето излизат много подготвени специалисти. Само че ние думата „треньор” нещо я нямаме в нашия речник. Самите треньори получават съвсем минимална заплата. Големите специалисти са по чужбина. И мисля, че там се къса нишката между ученическия спорт, студентския спорт и спорта за високо спортно майсторство.
Както казах един път, нашата пирамида е обърната обратно – горе много, долу малко. Затова спортът ни е на това положение. Иначе си абсолютно прав за това, че спортът започва от ученическите години.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря на олимпийския шампион Георги Мърков. Искам само да обявя на всички вас, че на следващото си редовно заседание Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на 2 октомври от 15 часа ще разгледа проблемите на ученическите игри. Така че който е заинтересован от тази тема, да се чувства поканен. А сега има думата господин Вълчев, главен секретар на Министерството на образованието и науката.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Аз ще използвам това финално изказване за няколко реплики. От наша страна може би трябва да помолим за разбиране,че ние всичките тези добри желания и идентифицирани проблеми трябва да ги свържем с наличните ресурси, най-вече финансови и институционални. Можете да бъдете сигурни, че няма хора от тук стоящите, които да не искат да решат проблемите, особено пък министрите. Проблемът е, че когато имат 20 добри намерения, те в рамките на една година могат няколко от тях да реализират.
Становището на министерството, което е представено писмено пред вас, по-скоро го възприемете като някакъв административен рефлекс. Ние сме длъжни да кажем каква е другата страна. Но мога да ви уверя, тъй като имах възможност да разговарям с министър Клисарова предварително по темата, че нейното отношение е изключително положително, предвид факта, че е била ректор на висше училище.
Приемам абсолютно бележката по отношение на чл. 14 и чл. 21 от Закона за физическото възпитание и спорта, че не са изпълнени. Наистина може би е добре да се променят и самите разпоредби, така че инициативата да бъде на Министерството на младежта и спорта. Така написани, те са не работещи. Признавам го. Но досега не ми е поставян този проблем.
Подкрепяме предложението за създаване на работна група за програмата. Защо? Защото програмата ще има стратегически акцент или ще бъде списък от мерки, някои ще го нарекат план за действие, други ще го нарекат стратегия. По същия начин, когато разработваме оперативните програми, се питаме защо Европейската комисия не иска да имаме стратегии като предусловия за финансирането. Всъщност това, което те искат, е да покажем, че имаме визия в един дългосрочен план, тъй като сектори, свързани със социалното развитие, каквито са образованието и спортът, предполагат по-дългогодишна визия. Искат да видят, че имаме и приоритети.
Тоест от днес можем да кажем, че при една система, която демографски ще бъде предопределено да се свие драстично през следващите десетилетия, не можем да финансираме във всички образователни институции. Тази стратегия трябва да започне точно тази приоритизация.
Между другото, ние в момента заедно с колеги от другите министерства, които финансират образователни институции, готвим стратегия за образователната инфраструктура. Добре е – тук отнасям към последното изказване – да се използват европейските средства. Предполагам, че сте видели, че в Договора за партньорство има заложени за тематична цел образование в оперативна програма „Региони в растеж” 400 млн. евро за образователна инфраструктура, от които могат да се използват и за спортна инфраструктура в образователните институции.
Съгласен съм и с тази бележка, че наистина една програма ще бъде много по-малко ефективна, ако тя не е финансово обезпечена. Не може министерството да съдейства на всички висши училища – това е към колегите от Софийския университет, още повече вие знаете ограничените финансови възможности. Ние имаме за над 400 звена 3 млн. капиталови разходи, а висшите училища имат 50 млн. капиталови разходи. Така че не очаквайте ние да сме тези, които да помогнат.
Наистина не трябва да забравяме детските градини и училищата. И когато говорим за средства, тях трябва да имаме предвид. Вие може би ще кажете,че университетският спорт е най-важният сегмент, но той все пак е само един сегмент от нашия – може би на двете министерства – микс от дейности и от политики, които имаме. И ние трябва да обезпечим всички проблеми. За съжаление проблемите не са само в този сегмент, те са и в други области.
Още веднъж мога да ви уверя да не се съмнявате в желанието ни да се опитаме да решим поне част от проблемите в програмата, която е представена. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря. Накрая давам думата на проф. Георгиева, министър на младежта и спорта.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин председател. Чувствам се задължена пред цялата аудитория да взема думата и съответно, така, както и на господин Мърков, да отговоря на дамите Соколова и Дамянова. Започвам подред.
Първо беше госпожа Соколова, която изрази тревога за студентския спорт, за това, че няма база студентският спорт и съответно даде пример за загрижеността си с базата Белмекен да не стои някак си недосегаема за студентския спорт.
Госпожо Соколова, Министерството на младежта и спорта работи точно в тази посока. аз Ви благодаря за това признание, че трябва базите на „Академика” да са за университетски спорт. Защото всички спортни съоръжения в „Академика” и то най-вече в София, където са 18-19 висши училища, тоест достатъчен ресурс за развитие на университетския спорт, са предоставени за Котън клуб, за Мегаданс, за Суит кафе в зала „Фестивална”. И тези договори са сключени по времето на управлението на ГЕРБ. Защото подчертахте за развитие на спорта по времето на ГЕРБ и за медали. Вие просто сте отнели спортните съоръжения от „Академика” от университетския спорт.
Ние, Министерството на младежта и спорта в кабинета „Орешарски” работим много категорично те да бъдат върнати на спорта.
Благодаря Ви също така и за Белмекен. Там базата е била само 20 процента натовареност и използваемост. Не знам защо ГЕРБ не е позволил база „Белмекен” да се ползва съобразно нуждите на университетския спорт.
И още нещо. Няма наколенки, има политики.
А сега по въпроса за ученическия спорт – към госпожа Дамянова, заместник-министър точно по въпросите на средното образование. по времето на управлението на ГЕРБ часовете за физическо възпитание и спорт са били точно толкова, колкото назад в прехода. И аз съм с уважение към ретроспективния подход, госпожо Дамянова
На второ място. По време на вашето управление общинското спортно училище, госпожо ексзаместник-министър по въпросите на средното образование, работейки нормално за стратегията за училищното образование и Закона за предучилищното и училищното образование, общинското спортно училище „Васил Левски” в Пловдив, не в село „хикс” където сте дали онези 11 млн. лв. за спортните зали, е било донор на общинските спортни съоръжения за вода и ток. И когато вашият колега в Министерството на физическото възпитание и спорта, един утвърден спортен авторитет, е прехвърлил процедурата от общинско в държавно училище, е заявил, че не му трябват спортни зали и спортна база, трябва му само корпуса на училището за учебно-възпитателене процес.
Освен това, когато бях в училището, ми казаха: 30 години министър тук не е влизал. За да видим спортния министър, ходихме на Гребния канал.
На следващо място, спортното училище в Плевен, държавно, и Вие, заместник-министър по средното образование го знаете, година и половина плаче за 2 млн. и 50 хил. лв. за ремонт. Етажът е сметище. Отидох и го видях.
Така че, госпожо заместник-министър, кабинетът „Орешарски” ще направи за ученическия спорт онова, което вие пропуснахте, защото бяхте заети с други, по-спортни по дух, но с финансов примат ваши начинания. Не плачете за ученическия спорт, няма с какво да дадете пример. Куха политика! Ние сега сме в ремонт на тези училища.
И още нещо, защото не Ви прилича неосведоменост, след като става въпрос за парламентарист. Кабинетът „Орешарски”, госпожо заместник-министър, не дава 3 млн. и 600 хил. лв.на федерацията по мотоциклетизъм. Три милиона и 600 хил. лв. кабинетът „Орешарски”, дава за ремонт на тези две спортни държавни училища.
А това, че Федерацията по мотоциклетизъм е търсила такива пари, се е случвало в друго време. Министерството на младежта и спорта в кабинетът „Орешарски” има равно ориентирана политика към всички субекти и компоненти на спорта, всички федерации, спортните училища като възлова точка в тази спортна политика и съответно базите за студентския спорт. Ще ремонтираме Зимния дворец, няма да има Мегаданс и Котън клуб, няма да има подобни разрухи на спортната база. Благодаря ви.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Няма как да не си поискам думата.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Няма как да не Ви я дам. Щях да Ви помоля да я вземете.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател, за този жест. Защото напоследък не сме облагодетелствани много в това Народно събрание
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Когато човек е в Събранието, винаги може да си вземе думата.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Коректно отношение. Правя Ви комплимент в момента.
Госпожо министър, училището в Плевен Вие казахте, че е държавно. Да, то е към Министерството на спорта. Отношението към спорта нашето правителство показа именно с това – имаме 7 държавни училища, които се прехвърлят от общински в държавни в течение на времето. Но това беше ясна и категорична позиция на министър Нейков по отношение на това как трябва да се прави елитния спорт и как трябва да се работи. Да, започнахме малко късно с тази процедура, но все пак мисля, че трябва да бъде отбелязано като крачка.
Аз зная, че е изключително трудно, не го разбирам обаче, да признаем какво е свършил един кабинет назад. Аз много съжалявам,че си тръгна многоуважаемият от мене господин Киряков.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Тук съм.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Извинявам се, не Ви виждам. Седнахте отзад. Тук не става въпрос за партии. Точно това се опитваме да избегнем. Не става въпрос дали ГЕРБ или БСП са свършили нещо. става въпрос обаче, когато има направени стъпки, те да бъдат продължени. Всъщност това беше замисълът на моето изказване, който очевидно не беше разбран. Въпрос на компетентности.
Не зная какво имаше предвид госпожа министърът под „облагодетелстване” или как го нарече точно, не мога да го възпроизведа – съжалявам. Но всички проекти, които са изпълнявани, можете да ги видите. И Министерството на образованието има одити от Сметната палата. Като министерство Вие знаете, че се дават отчети непрекъснато, така че може да се види за какво са изразходвани средствата, включително и по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, по проекта „Спорт”, по който се финансират извънкласните занимания.
Така че отидохте в една много-много различна сфера и посока. надяваме се, че ще поправите базата на общинското училище в Пловдив…
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: То не е общинско, а държавно.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Защото Вие казахте – общинско училище. Много Ви благодаря за тази забележка. Вие казахте общинско училище, което след това се преобразува в държавно и отива към Министерството на спорта. То е това, което отговаря за базите.
А по отношение на общинските училища пак казвам: няма спор, не можете да отречете – 11 млн. лв. за физкултурни салони и за бази в училищата. Извинявайте, но такива средства не са давани в последните 20 години. Над 200 млн. лв. по оперативна програма „Регионално развитие” са инвестирани в образователна инфраструктура – това, за което говори господин Вълчев като заложено в следващия програмен период.
Така че няма лошо в това да признаете свършеното от предишни кабинети. И ние сме го правили. Няма лошо да признаем, че има грешки назад във времето. Аз го казах. Няколко пъти вашите политически партии са били в управлението на страната - от 1992 г. насам, както каза господин Мърков. Много правителства са се извървели оттогава. Нека обаче наистина да погледнем напред, признавайки всичко свършено и несвършено в годините назад.
Така че проблеми има. От кои години са натрупани задълженията в Пловдивското училище? Нека и това да погледнем. Откога датират тези задължения?
Аз се надявам наистина, че ще положите усилия всичко позитивно да бъде продължено. Не ме разбрахте. Казах 3,6 млн. Явно не сте слушали внимателно и не сте ме чули – 3,6 млн. по мотокрос.
Пак казвам, нямам нищо против, прекрасно.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Извинете, госпожо Дамянова, Вие не ме чувате. Аз Ви разбирам. 3,6 млн. не са за мотокрос. Какво не отговаря?. 3,6 млн. са за спортните училища. и няма 3 лв. и 6 стотинки за Федерацията по мотоциклетизъм. Няма такъв ред.
Първо, държавните спортни училища са шест, като шестото е Пловдивското, което е държавно спортно от 2 септември 2013 г., тоест сме в този режим на недобро осмисляне на датите и календара. Това е.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Календарът е много добре осмислен, госпожо министър. Все пак прехвърлянето – ще се запознаете – е свързано с различни процедури, които изискват определено време. Така че това, че прехвърлянето се е случило по ваше време. Можем само да се радваме, че ще подпомогнете подобряването на базата в Пловдивското спортно училище.
И пак ви казвам – добре, заложили сте ги за спорт. Ако увеличим въпросните, както искат всички колеги тук, средства за ученически спорт от 3 на 10 лв., ще са необходими 8 млн. лв. Защо не извадихте от този 1 млрд. лв. заем 8 млн. лв., за да увеличите тези средства за спорта в училищата и в университетите? Осем милиона!
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Искам да кажа,че който не вярва за тези 3,6 млн. лв., може просто да прочете стенограмата от вчерашното заседание на Министерския съвет.
За последно давам думата на госпожа Соколова, след което преминаваме към вземане на решение.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. Кратка реплика, защото това, което каза министър Георгиева, не съответства на истината. Аз моля, когато говорите за договори, които са сключени в предишното правителство, да ги цитирате и да ги покажете. И точно по тази причина съм Ви задала и въпрос за парламентарен контрол точно с тези договори.
Тъй като прозрях в един от аргументите Ви и в коментарите Ви дейността на Зимния дворец, само да кажа, че една голяма част от договорите се преподписват, защото неустойките означават изключително много средства за данъкоплатеца. А освен това говорим и за спомагателна дейност.
Така че за да изясним този въпрос абсолютно подробно и за да няма спекулации и митологеми, съм задал въпрос на парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз се надявам, че когато ГЕРБ не губи парламентарно време, ще има време и за парламентарен контрол. Сега предлагам да преминем към гласуване на конкретни решения на заседанието на нашите две комисии.
Започвам по обратния ред. На мене много ми хареса предложението на уважаемата госпожа Дамянова, така че моля Ви да го формулирате и да го подложим на гласуване – за отпускане на нови средства за многофункционални физкултурни салони.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие сте го формулирали.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Предложете го пак, тъй като не можах да го запиша дословно.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Вие сте си го формулирали в програмата „Орешарски”. Нима не я познавате?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз я познавам, но Вие по друг начин го казахте. Познаваме програмата добре. Вчера на политическо равнище сме го решили – тези 390 млн. ще останат за многофункционалните бази.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Само бих искал да кажа ,че с мои експерти направихме експертиза и се оказа ,че за тези 11 млн. лв. могат да бъдат построени около 27 добри такива салони а не 11, както е предвидено.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз се радвам, че все пак министър Клисарова направи запитване към Пловдивска община дали може да отиде на 16 септември да пререже лентата в Пловдив. Хубаво е, когато отиваме да режем ленти на обекти, които вече са стартирани и които приключват по време на вашето управление. Но все пак да се запознаем с това, което откриваме, това, което предлага един физкултурен салон, за да може да видите какво означава и на практика дали е многофункционален или не е многофункционален и колко средства струва изграждането на един такъв физкултурен салон. Така че, пак казвам, прочетете си програмата, вървете, вижте. Има някои физкултурни салони, които вече са готови. След това ще формулираме решението, така че то да е най-добре за училищата и за децата.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Госпожо Дамянова, много се изкушавам. Искам да ви отговоря.
Аз смятам, че от партия ГЕРБ въобще не трябва да говорят за спорт. Точно по време на вашето управление отиваме от 65-о на 68-о място на олимпийските игри. Лошото е, че нашият спорт е съизмерим. Там има медали, има класирания, има възможности и всичко се вижда. Така че смятам, че за спорт вие не трябва да говорите. Благодаря ви.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлагам да преминем към конкретни решения. Защото действително разбирам желанието да кажем, че от нас започва светът. Аз съм възпитаник на Класическата гимназия и този устрем за откривателство в литературата е широко описан.
Въпросите, по които сме се събрали, не предполагат да даваме лош тон и политизация, защото данните не говорят много позитивно за предишни периоди. Нямам предвид по-дълги периоди. Мисля, че днес сме се събрали да видим кои са проблемите, да ги идентифицираме и да набележим конкретни стъпки. Мисля ,че това е основното нещо, към което трябва да вървим.
Така че предлагам като председател на Комисията по образованието и науката три решения.
Първо, действително да започнем работа по работна група. Ние с експертите към Комисията по образованието и науката сме готови да съдействаме за формирането на тази работна група. В нейните задачи бих посочила:
Първо, преглед на двата основни закона и, разбира се, спешно предложение за законови инициативи, за да можем максимално бързо да вземем решение по важните проблеми, които днес и тези дни коментирахме.
Второто ни предложение е Министерството на образованието и науката, съвместно с Министерството на младежта и спорта, да отразят днешната дискусия в подготвения проект на Стратегия за висшето образование.
Разбира се, уважаеми господин ректор, уважаема госпожо заместник-ректор, надявам се, че Вие ще вземете активно участие в обсъждането на тези въпроси. Знам, че това тези дни предстои. И действително за университетския спорт ще имаме конкретно решение в този важен стратегически документ.
Аз тук бих вметнала нещо лично. А то е, че най-голямата ни трагедия е това ,че стратегиите ни за съжаление не се спазват. Иначе те са много добри. В този смисъл бих направила реплика на колегите от неуправляващото мнозинство, че стратегии имаше и в кабинета на Станишев. За съжаление обаче вие предпочетохте собствена разработка на проблема. Но това са други теми, нека сега да не се занимаваме с тях.
И третото предложение е Министерството на образованието и науката да ни представи – и на обществото, разбира се, в съгласие и в конструктивен дух, да се разработи национална програма, която да е свързана с развитието на спорта, имам предвид университетския спорт. А защо не и това, което госпожа Дамянова каза и смятам, че е много важно – това е спорта в училище.
В този аспект си разрешавам, уважаеми членове на Комисията по образованието и науката, да помоля колегите от съседната ни комисия – по въпросите на децата, младежта и спорта, да бъдем поканени следващия път, когато вие обсъждате проблемите на ученическите игри, ние също да вземем участие в разглеждане на проблемите на спорта в училище, имайки предвид и това, което господин ректорът на Националната спортна академия каза, здравния статус на българския ученик и възможностите да спортува. Мисля ,че това би било една много добра тема за следващо заседание, ако колегите са съгласни.
Предлагам да вземем решение по тези точки. Благодаря, господин председател.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, ако ми позволите да направя едно предложение към първото проекторешение. Аз ненапразно наблегнах на думата „план за действие”. Тази работна група да бъде с мандат за изработване, от една страна, на предложения за промени в законовите и съответно подзаконовите нормативни актове. От друга страна, да разработи на база констатираните проблеми, необсъдени, между другото, защото имаше много неща, които не бяха чути, предложения за план за действие, пак казвам, с конкретни мерки, с конкретни дейности, с конкретни отговорни институции. Защото съм категорично съгласна, че не само двете министерства са тия, които отговарят за спорта и здравословния начин на живот на децата, и със съответната финансова обосновка. Така че двете комисии, които сме ангажирани със състоянието на студентския и ученическия спорт, ние да настояваме за получаването на тези средства в бюджет 2014 г.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Дамянова, абсолютно приемам това Ваше предложение, с малкото уточнение, че обикновено екшънпланът или планът за действие характеризира изпълнителната, а не законодателната власт. Ако приемем, че тази работна група трябва да бъде към Народното събрание, то нека да не изземваме функциите на изпълнителната власт. Нашата задача ще бъде да прегледаме с работната група законодателството и да помислим в кои закони би следвало да бъдат отразени предложенията и притесненията на академичната общност. А вече ние бихме могли да изискаме тази работна група, след като отразим съответните предложения, да предложи на изпълнителната власт на свой ред те да ни представят екшън план. В този аспект това бихме могли да направим. Иначе срокове – това е специфично за изпълнителната власт.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Само едно уточнение да направя. Законодателят няма отношение по подзаконовите актове. Наредбите, постановленията, правилниците се издават от изпълнителната власт. Така че след като ще се произнасяме по тях и ще правим предложения, планът за действие да бъде само като предложение. С това ние наистина показваме ангажимента си като законодатели към спорта в България. Не си говорим празни приказки. То ще бъде предложение.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Предлагам тази неособено полезна дискусия за опресняване на това що е то законодателна власт и що е то изпълнителна власт да я оставим за друго време и за друг период, може би за парламентарно време, за да не занимаваме и да не обременяваме с допълнителна политическа информация и конфронтация тук присъстващите ни гости, а да се ориентираме към действително един работещ вариант. Както между другото направихме в проекта за народната просвета, така предлагам и да направим с останалите законодателни инициативи. мисля ,че това би било едно много разумно решение, което вече съвсем естествено под формата на гласуване ние можем да изразим.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Предлагам да преминем към гласуване на така формулираните предложения – предложение по предложение, комисия по комисия, тъй като трябва да бъде отразено в докладите на комисиите.
Тъй като Вие ги формулирахте, госпожо Добрева, моля да ги подложите на гласуване.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз уважавам направените предложения, независимо че пак казвам – екшън план в рамките на законодателната власт е малко екзотика. Няма как това нещо да го спазим. Въпреки всичко предлагам да бъде създадена работна група, която да обедини двете комисии с участие на експерти, която да извърши преглед на законодателството и да даде конкретни предложения за промени. Моля, който от Комисията по образованието и науката е съгласен, да гласува за създаването на работна група. Отчитаме гласовете на доц. Имамов и на Валентина Богданова „за”.
Гласували: за 6, против няма, въздържали се 7.С една дума, колегите се въздържат от създаването на работна група.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Добрева, Вие казахте, че ще подложите на гласуване двете предложения – и моето, според което тази работна група, освен преглед на законодателството, да направи предложение за план за действие за конкретни мерки. Аз не зная Вие защо бягате от това предложение.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Госпожо Дамянова, много моля, не изземвайте времето на всички ни. Извинявайте. Казвам го с голямо уважение към Вас.
Моля от Комисията за образованието и науката, който е съгласен да бъде изработен екшън план, план за действие с конкретни дейности, да гласува.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложението ни е за създаването на работна група, която да направи първо, преглед на всички закони и подзаконови актове, с цел изчистване на нормативната уредба. И като втора задача на тази работна група да бъде разработването на план за действие с конкретни мерки в краткосрочен план, които да доведат до положителен резултат.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаема госпожо Дамянова, пак казвам, Народното събрание може да препоръча, но не може да вземе подобно решение. пак казвам, незаконосъобразно е. Трябва да знаем какви са нашите функции като народни представители. все пак даваме пример като високо подготвени и интелигентни хора.
В този смисъл, който от Комисията за образованието и науката подкрепя формулировка да се създаде работна група по втората точка, пак казвам, с препоръчване, другото е незаконосъобразно, моля да гласува.
Гласували: за 7, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Който от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е съгласен с първото решение, моля да гласува.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Уважаеми господа председатели, нека да уточним какво гласуваме. Сега ми кажете какво гласуваме.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Гласуваме за създаване на обща работна група между двете комисии от експерти и представители на заинтересованите организации, която да направи преглед на законодателството и да направи конкретни предложения за промяна в него. Моля да гласуват членовете на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 2.
Приема се. Отчитаме и оставените заявления от трима човека.
Това е първото предложение. По тази точка има допълнение, тази работна група, освен предложения за промени в законодателството, да представи и конкретен план за срокове и финансово обезпечение за съответните мерки. Моля, който от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е съгласен, да гласува.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се 10.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин председател, втори път сме на комисия, а вие броите хора, които не присъстват на заседанието на комисията.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Има оставени техни заявления.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Кога оставиха заявление за решение, което е формулирано преди 10 минути? Втори път го правите на вашата комисия.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Може ли да не викате?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз не викам, говоря високо.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Викате. Имаме решение на групата как да гласуваме, така че моля, не ми давайте съвети. Бройте за протокола и колегите от ГЕРБ, които пак не са намерили време да дойдат.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Ние не казваме, че те трябва да се включат. Това не е правилно. Не може един човек да го няма в момента, в който се формулира едно решение, и да му броим гласа против, за или въздържал се. как може такова нещо! Човекът го няма тук, той не е слушал дебатите, не е казал какъв ще е неговият вот, а вие броите. Не говоря кой е от ГЕРБ, кой е от БСП. Казвам, че не е етично да броим гласовете на хората, които ги няма тук и се гласува решение, което е взето в момента на заседанието. Най-малкото показваме на тези хора как се работи.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Интересното е, че в дадения случай отново тръгваме към един път. Извинявайте, че се намесвам в работата на вашата комисия и моля да не ме прекъсвате. Аз се отнасям с огромно уважение към вас и така разговаряме.
В момента коментираме един технически въпрос. Пак казвам, този технически въпрос в нашата комисия ние го приехме като възможно решение. и колегите от ГЕРБ, и колегите от ДПС, и колегите от БСП депозират своето съгласие да гласуват така, както Тук гласува групата. И това е едно наше правило. Предполагам, че и при вас е така. Тук не става дума за драматично различие, но за формалност.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Още повече, че е записано в правилника на нашата парламентарна група. Както на вас ви казват да напуснете залата, така и ние понякога имаме партийна дисциплина.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Моля, по точка 2. Предлагам следния текст: „Препоръчва на Министерството на образованието и науката, съвместно с Министерството на младежта и спорта да отрази в подготвената Стратегия за висше образование проблемите и решенията за университетския спорт”.
Бих искала да информирам, уважаеми колеги, че стратегията, според Закона за висшето образование, би следвало да бъде на наше внимание. Тъкмо ние имаме възможността да проконтролираме отразените решения.
Предложения, становища? – Не виждам.
Моля, който от Комисията по образованието и науката е съгласен с така формулираната точка 2, да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Моля членовете на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да гласува така формулираното предложение.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ВАНЯ ДОБРЕВА: И последната точка от нашето днешно решение: „Министерството на образованието и науката да представи пред двете комисии Национална програма, свързана с развитието на спорта в училищата и университетите”.
Становища, предложения, съображения?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В т. 66 от отчета на правителството „Сто мерки за сто дни” е написано, че е приета Национална програма за развитието на физическото възпитание и спорта. Тя е по-обща, но в частност вътре е написано, че са формулирани приоритети, свързани с насърчаването на двигателната активност, подобряване на общественото здраве, развитие на двигателната активност и спорта в образователната система. И ми се струва ,че всъщност тази програма би трябвало да изчерпи проблематиката. Евентуално бихме могли да допълним да се актуализира или да се конкретизира. Но тя е част от Програмата за развитие на физическото възпитание и спорта, която е създадена.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Тук става въпрос за следното. Под Национална програма в дадения случай не се разбира толкова концепции и визия, колкото се разбират финансови измерения. Тоест тук се коментират възможности за подпомагане на инфраструктура. Госпожа Дамянова го знае – когато се приемат национални програми, обикновено те са свързани с Министерството на образованието и науката. Обикновено те съдържат финансови параметри. Така че предложението е по-скоро бюджетно. В този аспект се говори за национална програма. Но Вие сте абсолютно права, госпожо Михайлова, че ще им бъде страшно лесно от тази програма да извадят онези мерки, които са необходими. Не противоречи предложението. Ако смятате, че не е необходима такава национална програма, разбира се, можем да го изтеглим.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не, аз не смятам, че не е необходима. Смятам, че може да се конкретизира, допълни или развие, тъй като такава вече има налична. А по отношение на визиите има и Национална стратегия за физическото възпитание и спорта.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Добре, с тези допълнения, които бяха направени, Министерството на образованието и науката да доразвие набелязаните мерки, свързани с развитието на спорта в училищата и университетите и да ни бъдат представени по време на бюджета. Ще помоля след това редакторски да уточним нещата.
Който от Комисията по образованието и науката е съгласен да приемем тази точка от решенията, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Министерството на образованието и науката да представи пред двете комисии Национална програма, свързана с развитието на спорта в училищата и университетите”.
Който от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е съгласен с тази точка, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.
Решението ни придобива цялост с първа точка с предложението на народния представител Милена Дамянова. Който от Комисията по образованието и науката е съгласен с цялото решение, като пак повтарям, първа точка е с предложението на народния представител Милена Дамянова и уточнението за редактиране на трета точка, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма. Приема се.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Който от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е съгласен с цялото решение от три точки с направените допълнения от госпожа Добрева, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Да благодарим на всички наши гости за търпението. Заповядайте, уважаеми господин ректор.
ПЕНЧО ГЕШЕВ: Аз имам само един технически въпрос. Все пак към кого да насочим предложенията за включване на представители от ведомствата към тази работна група, както и в какъв срок?
ВАНЯ ДОБРЕВА: Знаете, че аз винаги уважавам предложенията на Националната спортна академия. Вие вече избрахте човек.
Благодаря, уважаеми колеги. Имам удоволствието и честта да отправя от името на проф. Иван Илчев покана към всички народни представители всички заедно да отидем в Университетската ботаническа градина, за да се присъединим към отбелязването на 125-та годишнина от създаването на Софийския университет. Както имам и удоволствието и молбата утре заедно да участваме в шествието на Софийския университет, за да покажем голямото ниво на парламента и на нашите комисии.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Закривам заседанието.

(Закрито в 18 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Христо Монов)