П Р О Т О К О Л

---

На 9 октомври 2013 г. се проведе заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД

1. Изслушване на информация относно актуалната ситуация и конкретни мерки на институциите по отношение на семействата и децата, търсещи убежище в Република България през настоящата година.
2. Разни.

Заседанието беше открито в 15,04 ч. и ръководено от господин Христо Монов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

* * *

ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Уважаема госпожо вицепрезидент, госпожи и господа заместник-министри, уважаеми колеги, откривам редовното заседание на постоянната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта към 42-то Народно събрание и предлагам следния дневен ред на нашето заседание:
1. Изслушване на информация относно актуалната ситуация и конкретни мерки на институциите по отношение на семействата и децата, търсещи убежище в Република България през настоящата година.
2. Разни.

Има ли други предложения по така предложения дневен ред? Не виждам. Моля, който от членовете на комисията яе съгласен с така предложения дневен ред, да гласува: приема се единодушно.
Дневният ред се приема.

Имам особената чест и удоволствие да обявя гостите на днешното заседание. Това са госпожа Маргарита Попова – вицепрезидент на Република България - добре дошли! Госпожа Ирина Грекова – съветник на вицепрезидента, госпожа Маринела Радева от Комисията по предоставяне на убежище към вицепрезидента; от Министерството на вътрешните работи господин Пламен Ангелов – заместник-министър; от Министерството на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров – заместник-министър; госпожа Румяна Георгиева – директор на Главна дирекция в Агенцията за социално подпомагане; от Министерството на образованието госпожа Мукаддес Налбант; от Министерството на младежта и спорта госпожа Мая Тодорова – заместник-министър и госпожа Яничка Трулева – директор на Дирекция „Политики за младежта”; от Министерството на здравеопазването д-р Бойко Пенков – заместник-министър и д-р Радосвета Филипова – началник на отдел „Надзор на заразните болести”; от Държавната агенция за закрила на детето госпожа Ева Жечева – председател, госпожа Ана Ананиева – заместник-председател, госпожа Теодора Иванова – главен секретар, госпожа Гинка Шукрева – експерт; от Държавната агенция за бежанците господин Стоян Петров – заместник-председател и госпожа Мая Гетова – директора на Интеграционен център.
Не виждам нашите гости от УНИЦЕФ, надявам се и те ще се включат.
Не мога да не отбележа присъствието на вицепрезидента на Република България уважаемата госпожа Попова на нашето заседание. Нека всеки го тълкува както иска. За мен то е само едно: ясен знак, че България като държава, а това мисля го показа и днешната близо 2 часа и половина дискусия в Народното събрание, осъзнава проблема, който се стовари във връзка със събитията в Сирия и мисля, че всички институции и отговорни хора в България мислят в посока решаване на този проблем, така че не само да защитим интересите на страната ни, но да покажем, че сме народ и държава, която знае какво значи човешко страдание и винаги е готова да бъде съпричастна с това.
Тъй като преди известно време госпожа вицепрезидентът беше организатор на една дискусия във връзка с проблемите на бежанците, позволете ми най-напред да дам думата на нея, за да сподели впечатленията си от проведената дискусия и да ни представи онези проблеми, които бяха изведени от нея, които мисля, че са в полза за канализиране на нашата дискусия по отношение на изслушване и вземане на конкретни и ясни решения как сегашната ситуация би могла да бъде овладяна. Заповядайте, госпожо Попова.
ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ МАРГАРИТА ПОПОВА: Добър ден на всички колеги! Уважаеми народни представители, уважаеми заместник-министри, колеги и журналисти, които са тук и проявяват интерес към въпроса за това какви предизвикателства има днес пред всички нас, пред нашата държава! В допълнение на думите на господин председателя на комисията, на когото благодаря лично за неговата лична покана, която съм сигурна, че изразява желанието на цялата комисия да бъдем днес заедно и да дискутираме по важни въпроси, искам да допълня защо приех с удоволствие тази покана и пожелах да говорим по важните въпроси за жените, децата, възрастните хора, за хората, които напускат родните си домове и поемат тежкия път на страданието, пътя на бежанците, хората, които търсят подслон, закрила, хуманно отношение и в същото време задължението на нас, посрещащите, което е изпълнено не само от нашата добронамереност и добросърдечност, а и от нашата загриженост за това да осигурим сигурност за всички, и за тези, които пристигат на нашата гостоприемна земя, и за тези, които първи ще имат съприкосновение с търсещите закрила хора и ще трябва да намерят най-добрия начин, за да успокоят, да протегнат ръка и да помогнат.
Господин Монов каза, че сте имали дискусия в пленарната зала по тези въпроси и е много хубаво, ако всички дадем ясен знак и вътре в страната, и навън, за това, че имаме здрава, силна, осъзната вътрешно институционална солидарност. Без това няма да можем да преодолеем проблемите. Това беше един от първите въпроси, който се дискутира пространно на форум, който организирах преди по-малко от месец в президентската институция. Наши гости и съмишленици бяха представители от всички институции, които и днес са тук, за да споделят опита си и да дадат разумни предложения за това докъде сме, какво направихме и какво следва оттук насетне. За мен вътрешноинституционалната солидарност е изключително важна заради две неща основно.
Първо, трябва да покажем на българските граждани и на нас самите, че българските институции познават явлението, че сме снабдени със знания по въпроса и говорим вещо – това е единственият добър начин да убедим слушащите ни, хората, нашите съграждани, че умни, вещи хора, които са чели, които знаят проблема, го държат в ръцете си и искрено желаят да се справят с него. Затова е важно това първо послание за нашата вътрешноинституционална солидарност, за да покажем тези неща, че сме се научили, че знаем с какъв точно проблем се сблъскваме.
Има и друго много важно нещо, от което българските граждани имат огромна нужда, не само по този въпрос. Нашите граждани са жадни да чуят и усетят от институциите послания за спокойствие или за повече спокойствие в тези много тежки и драстични времена, в които живеем. Колкото и да ни тежат неотговорени въпроси, колкото и те да поставят разделителни линии, колкото и да се екзалтираме и ентусиазираме и да показваме колко сме готови да отстояваме пламенно една теза, аз съм се убедила в моя житейски и професионален опит дълги години назад, че нашият народ дълбоко в себе си е миролюбив и иска спокойствие. От това зависи успешното решаване на много въпроси, на много предизвикателства, включително и най-голямото ни предизвикателство на днешния ден - да се справим с вълната от търсещи закрила хора.
Затова моето послание и към вас е, уважаеми колеги и народни представители, че оценявам много положително и високо желанието и на тази комисия в българския парламент да посвети едно от своите заседания на проблема за търсещите закрила хора. Знам, че и други комисии в парламента са направили това, което е много хубаво – солидарност вътре в Народното събрание по този въпрос, защото наистина най-голямото ни предизвикателство е да се справим с въпроса и във вътрешен план, и да отлетят навън към Европейския съюз, към организацията на ООН такива послания, че да ни разберат и да оценят това, което сме направили до момента, да бъдат убедени и сигурни, че искрено и честно съобщаваме и коментираме с тях собствените ни проблеми, казваме какво можем и докъде сме стигнали, какво не можем сами, от какво точно се нуждаем и да поставим на масата на нашите съюзници въпроса за това, че Европейският съюз в момента трябва да покаже на дело, че сме готови да защитим принципа, който самите ние сме заложили като най-важния при сътворяването на Европейския съюз, а именно принципа на солидарността. Не може да се казва отнапред, че няма как да се помогне на България по какъвто и да било начин, включително и с финансови средства.
Щом една държава има нужда от финансови средства, можем да поставим на масата на преговорите обосновано този въпрос, значи никой не може и няма право отнапред да ни казва, че нямаме право да получим такава помощ. Имаме право да я поискаме и настоятелно да я търсим. Абсолютно съм сигурна, че ако намерим достойния, правилния начин да поискаме материална, техническа, финансова и кадрова помощ, ще я получим, защото знам, че това е възможно. Много е важно обаче как се трасира полето на искането на такава помощ. Всеки е много чувствителен, когато става дума за пари. Когато си поставяме тези въпроси, трябва да ги отстояваме с железни аргументи и настина да убедим и да докажем, че това нещо е много важно да се случи.
Защо смятам, че проблемът, по който ще дискутираме и днес е първото и най-важно предизвикателство за всички нас, за държавата ни? Защото става дума за това, че при решаването на такива проблеми не можем да се опрем само на писани норми и на конвенции, директиви, регламенти и на вътрешно право, в което така или иначе е въплътена хуманност, а трябва да разсъждаваме много внимателно и за въпроса за сигурността на всички граждани. Както обявих на нашата конференция на 18 септември, много е важно по удачен начин, балансирано, но ясно и категорично да покажем, че държим да бъдат съчетани две каузи при решаването на въпросите: за хуманността и сигурност за всички.
Сигурността е нужна и за тези хора, които минават границата и идват на българска земя и за първи път имат достъп с българските граждани, с местните власти, с хората, които живеят в определени населени места, но същите тези хора имат нужда да бъдат убедени, че службите за сигурност и държавните институции, които са компетентни за това, сме в състояние да осигурим на хората сигурност. Това е част от големия въпрос за националната сигурност, за съжаление все още недебатиран достатъчно ясно и категорично в българското общество. Националната сигурност, убедена съм в това благодарение на дългия ми опит като прокурор в продължение на повече от 20 години, не е само въпрос за това какви престъпления върши, кой ги разследва и наказва и как се изтърпяват наказанията, това е само една много малка част от големия въпрос за националната сигурност. Проблемите на националната сигурност са човекът, отделният човек в неговото семейство, в неговия дом, на работата му, неговите социални претенции, медицинската грижа, въпросите за образованието и всичко, което прави човека личност, свободен и придвижващ се спокойно в пространството и знаещ, че може да го направи и че това е само една от възможностите за избор.
Обаче хората, които напускат родните си места в Сирия, Африка и други краища на света, не са бежанци, бягащи от родните си места, защото това е една от предоставените им много възможности за избор. Този път за тях е път за спасение. Затова имаме отговорност всички заедно да разберем проблема, да посрещнем хората и да ги приемем. Имаме нужда да си говорим, за да намерим най-напред себе си. За да можеш да направиш всички тези неща, трябва да си наясно със себе си, можеш ли да си отговориш на многото въпроси, които занимават българските граждани сега. Следя по различни предавания по телевизията кой какво говори, какви въпроси поставя и виждам какво се случва. У някои хора преобладава състрадателното чувство, желанието да помогнат и да пренебрегнат това, от което други хора се страхуват и с основание поставят като въпроси за сигурността, за защитата, за това да не се създават повече проблеми за българските граждани на място от тези, които и без друго имаме толкова много в изобилие да решаваме днес. Затова повтарям, че е много важно да имаме вътрешнонационална солидарност.
Третата насока, която беше артикулирана ясно на нашия форум и искам с удоволствие да споделя с тези, които не бяха в президентството: това е нашият ангажимент, доколкото е възможно, с помощта на медиите, които според мен имат много голяма отговорност и исторически шанс да се покажат на висота, е, ако може, да променим говоренето малко повече в неговата човешка гама. Никой не иска да захлупва и да не споделя така важните проблеми за сигурността на всеки отделен гражданин. Искаме да се говори по тези въпроси, обаче спокойно, професионално, с подобаващ тон на интелигентни хора, за да няма тон на омраза, който носи разделение, от което никой няма нужда, искаме спокойствие, вещина, за да можем наистина да решим въпросите по най-добрия начин. Затова, както казах тогава, казвам го и сега, нека да предоставяме на медиите конкретна, актуална, коректна информация. Нека да направим така, че тази информация да може бъде намерена в един единен център, за да знаят хората къде я търсят. Нека медиите да я получават с допълнителни разяснения, защото темата е не само човещина, тя е професионална и има много въпроси, които не са ясни и на журналистите, и на широката публика. Нека хората, които имат въпроси, да получават отговор, информацията да бъде своевременна, истинска. Нека да забравим или да запомним добре, че скриването на информация, преиначаването на фактите и на обстоятелствата няма друго име, освен лъжа, а тя никога никого не е спасила на този свят. С една лъжа днес можем да направим огромни провали утре. Затова нашата отговорност, и на медиите, обаче първо наша, защото ние трябва да я подадем до тях, е и да променим говоренето в името на потоците от хора, които търсят спасение, огромна част от които са деца, много от които малолетни, други непълнолетни, жени и възрастни хора. Това е уязвимата част на човешкия род на планетата. Ако ние не сме в състояние да помислим пред скоба за децата, а сирийските деца сега са огромен процент от децата-бежанци, както неправилно тръгна в медийното пространство въпросът за бежанците, искам да го чуете от мен.
Никой от сирийските граждани, който се намира в нашата страна и е получил статут, не е бежанец. Сирийците бягат от войната. Това са хора, на които след проучване, ако има основание, дължим хуманитарен статут. Но разговорът тръгна така – бежанска вълна, бежанци и какво ли не още. Трябва да сме наясно с понятийния апарат, да боравим конкретно с фактите и обстоятелствата, и да назоваваме нещата каквито са. Материята и темата е много професионална, много трудна, но и много човешка. Затова нека да постави думите на тяхното място, да говорим за тях, да приобщим медиите. Много е хубаво, че сме днес в тази комисия, където е мястото за разговор за децата, които страдат и бягат, които са разделени от семействата си, някои от тях са без родителите си, някои са абсолютно непридружени, нямат близки, вървят и съпровождат колоната. Това е тежък провал на човешката общност, ако не успеем да се справим на наша родна земя с този проблем.
Тежко започваме 21-ия век. През 20-и век също е имало такива проблеми, някак си на цикли от сто години като че ли Земята страда. Но много тежко и тъжно започва 21-ия век. Това е най-тежкото нещо – да има прокудени хора от земята си, не защото така избират да живеят, а защото така са принудени.
Мисля си да спра дотук, защото ще ми бъде интересна Вашата дискусия на това заседание.
Още веднъж искам да кажа, че това са моите искрени послания към Вас и затова с особено удоволствие съм и на територията на нашето Народно събрание да дискутирам с вас тези въпроси, като искам да допринеса не с присъствието си, а с участието си за укрепването на вътрешноинституционалната и националната ни солидарност и защото искам да си говорим и да работим добре междуинституционално, защото искам да се уважаваме и да участвам във Вашата дискусия днес. Затова не съм сама, с мен са двама мои сътрудници – госпожа Маринела Радева и госпожа Ирина Гъркова. Ирина Гъркова ме следва още от Министерството на правосъдието, а госпожа Радева сега работи в Комисията за убежища. Убежището е само една мъничка част от закрилата, която Република България може да предостави на търсещите закрила хора. Това е само единият вид закрила, но ние сме съпричастни и към другите видове и към ангажиментите на другите институции, защото това е ангажиментът на България, ангажиментът за всички нас. Госпожа Радева е в състояние да участва в детайли в дискусията и може би ще й дадете възможност, ако пожелае, да участва.
Благодаря много и очаквам от Вас Вашите послания и да кажете дали смятате посланията, които направих до Вас и пътят, който трасирах, за удачни и правилни и дали това е пътят, който ще направи образа на нашата държава по-добър и вътре, и извън страната. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз също Ви благодаря. Мисля, че с това Ваше изказване нашата днешна дискусия придоби своя завършен вид, защото към нея се присъедини и президентската институция. Мисля си, че по такива въпроси трябва всички заедно не само да дискутираме, но и да вземаме общи решения.
След това, което госпожа Попова каза, бих помолил представителите на различните министерства в рамките на 5 минути да ни запознаят с актуалната ситуация и своите действия по отношение на най-уязвимите групи – децата, жените и възрастните хора и след това да изкажем своите мнения и становища. Мисля, че получих съгласието Ви. Думата има господин Пламен Ангелов – заместник-министър на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо вицепрезидент, господин председател, дами и господа народни представители, скъпи колеги! Ще представя много кратка актуална информация. Ще се опитам да предоставя повече сведения най-вече в две от областите, към които вицепрезидентът насочи вниманието, където може би сме малко длъжници като информация, която предоставяме: областите на гарантирането на сигурността, разбирайки вътрешната, националната сигурност, както и подкрепата, която получаваме от европейските институции и от другите държави-членки.
Актуалната информация към днес, 9-и октомври, е следната. Няма да Ви затрупвам със статистика, мисля, че в медиите вече има достатъчно информация. Броят на лицата, потърсили убежище и преминали нашите граници – главно българо-турската, е близо 6500 души, настанените в различните домове към Държавната агенция за бежанците и към Дирекция “Миграция” са около 3500, една част от над 2000 са настанени на собствена сметка, т. нар. алтернативно настаняване, това са основно жени и деца, които са в различни пансиони и хотели, очаквайки решенията по техните молби за предоставяне на статут.
Благодаря на госпожа Попова за уточненията. Наистина има изключително много специфика, дори терминологията понякога подвежда, опитваме се да бъдем максимално прецизни.
Статутът, който се предоставя, е три вида: убежище, което се предоставя от президентската институция, международната закрила, която най-често се асоциира с понятието бежанец, и хуманитарният статут, който е най-ограничен във времето.
Няколко думи по отношение на състава на лицата, които преминават нашите граници. Над 60 процента от тях са сирийски граждани, има също от Афганистан, Палестина, Алжир и Мали.
Ще засегна и обективните причини, които доведоха до този натиск на нашите граници. Две години след началото на въоръжения конфликт в Сирия, съседните й страни – Ливан, Йордания, Ирак и особено Турция, поеха огромната вълна от бежанци. Политиката на Европейския съюз от самото начало беше да се подпомогнат съседните на Сирия страни, за да се даде възможност на тези лица да имат закрила и сигурност, да бъдат максимално близко до своите родни места в очакване на намирането на успешна развръзка на конфликта и тяхното връщане. Тези страни вече са изправени пред катастрофа и все по-трудно могат да се справят с предизвикателството – над 1 млн. са в Ливан и стотици хиляди в останалите страни. Бройката в Турция допреди седмица беше около 500 хил. по данни на Международната организация за миграция и на върховния комисариат за бежанците на ООН. Това до голяма степен обяснява пренасочването на силите и средствата на турската държава към тяхната южна граница. На 20 септември министър Йовчев разговаря с турския си колега и от турската страна бяха поети политически ангажименти да се засили присъствието на полицейски и армейски подразделения – в Турция няма единен орган, който охранява границата – по българо-турската граница и други съвместни инициативи, очакваме да видим резултатите.
От 7-и октомври на българо-турската граница има Разпределителен център, в който се извършва установяване на самоличност и националност на задържаните лица, приемат се техните молби за закрила. От лицата, които преминават незаконно българо-турската граница, основно сухоземната, близо сто процента биват установявани и задържани от органите на Гранична полиция. В Разпределителния център има пренасочване – тези лица, които търсят закрила – към Държавната агенция за бежанците, а икономическите емигранти, най-вече от Северна Африка, биват насочвани към Дирекция “Миграция”, тоест попадат в системата за управление на миграционните процеси.
В тези първоначални етапи различните служби, на които е възложено от Конституцията да гарантират сигурността на българските граждани, предприемат всичко необходимо, за да установят и минимализират рисковете. Както госпожа вицепрезидентът спомен, голяма част от сирийските граждани, които търсят закрила, са жени и деца и е логично, че не представляват опасност за сигурността. Това не са потенциални терористи, а хора, които търсят закрила. Техните притеснения са в три направления: за тяхното бъдеще – логично е, никой не знае кога ще спре конфликтът, какво ги чака в една нова държава, второто притеснение са децата – тяхното здраве и сигурността и продължаване на образованието. Все пак Сирия беше една сравнително развита страна в района на Близкия Изток. Тук не говорим за лица, които търсят икономическо препитание.
Друг важен въпрос е за подкрепата на Европейския съюз към България като държава-членка. Вчера приключи заседанието на Съвет “Правосъдие и вътрешни работи”, в което беше подчертано от Европейската комисия, Европейската служба за подкрепа в областта на убежищата, базирана в Малта и известна под съкращението EASO, и Агенцията за управление на външните граници Frontex, че българската страна е в центъра на вниманието, България се намира в извънредна ситуация и има спешна нужда от подкрепа, получава я и ще получи – финансова, експертна и техническа. Ако цитирам изпълнителния директор на Фронтекс от срещата му с министър Йовчев, в момента най-важната граница на Европейския съюз е българо-турската граница.
Подкрепата има няколко направления. Едното е финансовата помощ – България има възможност да получи с оглед нуждите, ситуацията и правилата за управление на фондовете, най-вече от “Солид” – Солидарност и управление на миграционните потоци, по две направления: от часттау запазена за спешни действия и спешна подкрепа, Европейския фонд за бежанци и Европейския фонд за външни граници. Въпрос на финализиране е, но има яснота долу-горе за параметрите на тази подкрепа. От самото начало България на политическо ниво, след което на техническо, води много интензивен диалог с представителите на двете главни дирекции към комисията – Главна дирекция “Вътрешни работи”, която управлява въпросите на емиграцията, убежищата и границите, и Главна дирекция “Хуманитарна помощ и гражданска защита”, която също е ангажирана в тези разговори, но тяхната помощ не е финансова, може да бъде единствено техническа.
Освен това текат много интензивни контакти с двете агенции, които споменах, от повече от два месеца има усилено присъствие на експерти от други държави-членки в рамките на операция на Фронтекс “Посейдон 2013”. Изключително добри думи бяха споменати за начина, по който Гранична полиция се справи със ситуацията, но това е само едно уточнение.
По линия на EASO тепърва предстои да се финализира правната форма за изпращане на екипи в областта на убежищата – това са основно интервюисти, преводачи, хора, които разполагат с информация как да се организира оптимално системата за справяне с такъв голям брой молби. Има много голяма вероятност на 15-и октомври да бъде подписан документът, който ще позволи едно много бързо изпращане на експерти от втората агенция.
Предполагам, че основният интерес е към финансовата помощ. На 16-и септември българската държава изпрати предварителен документ, в който даде оценка на нуждите в трите основни области, а именно: управление на убежището, връщане на лицата, които нямат законово основание да останат на нашата територия и граничния контрол. На базата на този документ след няколко организационни срещи в Брюксел на 1 октомври пристигна един екип от Европейската комисия, двете главни дирекции, за които споменах и двете агенции. Имах възможността да ръководя лично разговорите от българска страна, които минаха изключително конструктивно. Бяха разширени исканията на българската страна, тъй като ситуацията е много динамична, лицата, търсещи убежища, към 16-и септември бяха едно число, а към 1 октомври то нарасна значително. Мисля, че до голяма степен успяхме да установим какви са реалните нужди, да защитим с аргументи и да установим правила от гледна точка на допустимост на разходите. Въпрос на дни е да обявим размера на финансовата подкрепа, която България ще получи като спешна подкрепа за справяне.
Едно от предизвикателствата пред нашата страна, което беше нееднократно споменавано от нашите европейски партньори, е усвояването на тази помощ. Сроковете по двата фонда са доста кратки – шест месеца. Имаме ясно разбиране колко е важен този елемент, създадена е координация. По всяка вероятност ще има екип, който ще се занимава основно с координирането на усвояването на тези средства, за да гарантираме, че ще стигнат максимално бързо там, където са най-необходими. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Мисля, че беше необходимо да кажете всичко това, защото изведохте няколко акцента, които се надявам да бъдат коректно отразени и да допринесат за онова, на което и госпожа Попова акцентира, а именно спокойствие в нашето общество. Явно нашите специализирани служби са на място и си вършат работата. Явно имаме разбирането на нашите европейски партньори в каква ситуация сме. Надявам се и парите да дойдат скоро. Сигурен съм, че представителите на другите министерства има за какво бързо да ги усвоят.
За това сигурно ще ни каже няколко думи господин Лазар Лазаров, заместник-министър на труда и социалната политика. Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепрезидент, господин председател, госпожи и господа народни представители, колеги, партньори, представители на медиите! Изцяло се солидаризирам и присъединявам към апела, който направи към всички нас вицепрезидентът, а именно с подобаващо спокойствие и отговорност, а също и с приемане и зачитане на правата и човешкото достойнство на всички, потърсили закрила, да предприемем съответни действия.
За разлика от господин Ангелов, при нас дейностите в системата на Министерството на труда и социалната политика и неговите специализирани агенции са на един последващ етап. На 3-и октомври имах възможността пак в същата тази зала при съвместното заседание, организирано от госпожа Нигяр Джафер и господин Тунджер Кърджалиев да споделя за нашите дейности, но сега искам да акцентирам в контекста на апела за професионално говорене на темата, че Министерството на труда и социалната политика работи с чужденци, които са в следните категории: чужденци с разрешение за постоянно пребиваване в Република България, чужденци, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци, които се ползват от временна закрила и лица, за които това е предвидено в международен договор, страна по които е Република България. Тоест не говорим за всички чужденци по принцип. На всички тези категории в зависимост от нашето законодателство, което е и в отговор на международни договори, по които България е страна, и във връзка с отделни други международни документи и инструменти, а също така и инструментите на Европейския съюз, е предоставено право на социално подпомагане. Те имат право на месечни социални помощи, които са приложими за българските граждани.
За определени случаи през 2009 г. е направено и известно облекчаване на условията, при които тези лица следва да получат право на достъп до социално подпомагане. То е свързано с изчисляване на определени коефициенти и с доказване на предишен доход и състояние като безработни лица и включени и активно търсещи работа. Това са обясними предпоставки, защото в крайна сметка тези лица пристигат на територията на страната към определен момент и тогава тези хипотези за тях не са били валидни.
Друго право, което имат лицата, които са бежанци или с хуманитарен статут, е правото да ползват еднократни помощи за възникнали инцидентни нужди, също и на еднократна помощ за издаване на лични документи. Последното е предпоставка за ползване на други права по други закони и по-специално в нашата област това е Законът за интеграция на хората с увреждания, съгласно който всички тези лица, когато имат такива документи и постоянен адрес на територията на страната, имат право да се възползват от всички мерки за социална и икономическа интеграция на хората с увреждания.
Семействата с деца имат право на семейни помощи за деца при условия и ред, които са предвидени в международни договори, по които Република България е страна. Те имат право и на оказване на съответните социални услуги, като действа и специален механизъм, по който териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане, органите на Държавната агенция за закрила на детето работят съвместно по социални оценки на тези деца и насочването им към адекватни социални услуги. Именно във връзка с това, понеже и част от акцента е за актуалната ситуация и конкретните мерки на институциите по отношение на семействата и децата, бих споделил няколко малки конкретни цифри.
В регистрационно-приемателния център в София има оказано съдействие на 135 деца, които са без придружител. През изминалата седмица са проведени пет интервюта с непридружени лица, има една среща за връчване на решение за образуване на производство за предоставяне на статут. В центъра за настаняване на бежанци в кв. “Враждебна” е установено, че няма непридружени деца по сведения от органите на сигурността. В дома за временно настаняване на бежанци на територията на кв. “Военна рампа”, район Сердика, също няма непридружени деца. В транзитния център в с. Пъстрогор в община Свиленград има оказано съдействие на 41 деца, които са без придружител. В бежанския лагер в Харманли колегите от териториалното поделение на Агенцията за социално подпомагане са подготвени за съответни действия. В с. Баня в регистрационно-приемателния център в община Нова Загора до момента е оказано съдействие на две деца, които са без придружител.
В цялата Агенция за социално подпомагане действа един механизъм, който е за реакция в сегашните условия, като изключително много се набляга на съвместната работа с органите на реда и с Държавната агенция за бежанците и, разбира се, с Държавната агенция за закрила на детето и останалите институции.
По отношение на правата на тези чужденци: онези, които са с постоянно пребиваване и убежище, и хуманитарен статут, имат и право на достъп до пазара на труда в страната, като имат правото да ползват всички посреднически услуги от бюрата по труда – по информиране и консултиране, по включване в подходящи мерки за професионално обучение и мерки за заетост. Независимо от това и отчитайки специфичните потребности, които имат тези лица, имах възможността да анонсирам, на 3-и октомври е проведена специализирана среща във Временния разпределителен център в Елхово. Една от основните цели на тази среща е била за повишаване на информираността на местната общност за мерките, които предстои да бъдат предприети, като освен териториалните поделения на държавните и местните органи в тази среща са участвали и много представители от самата общност. Има договореност и вече са започнати конкретни действия по изготвяне на Национална програма за заетост на бежанците. Съществено влияние и акцент в нея ще има и съвместната работа с колегите от Министерството на образованието и науката, тъй като за голяма част от бежанците се оказва проблем доказването на техния професионален опит и квалификация.
Споделям всичко, казано до момента, че една част от новонавлизащите в нашата страна и тези, които биха имали потенциален достъп до пазара на труда, са хора с професии, но е изключително необходимо те да могат да бъдат доказвани. Това е една от съвместните задачи, които имаме с Министерството на образованието и науката.
Изцяло споделям и изказаното от вицепрезидента, че е необходим един интегриран подход в нашата работа. Дейността на Националния щаб и на конкретните институции, както впоследствие ще чуем, предполага този подход, той е заложен и ние работим по него.
Едно от сериозните предизвикателства е обществените стереотипи по отношение на тези хора, които идват в нашата страна. Във всички случаи, държа да подчертая, те не се конкурират с българските граждани за правото си да реализират съответните права. Ние като държава член на Европейския съюз и член на семейството на Обединените нации трябва да приемем и да зачитаме правата на тези хора, и да съблюдаваме тяхното човешко достойнство, без да се създават излишни противопоставяния с населението на нашата страна. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз Ви благодаря, господин Лазаров, и за това, че извадихте един конкретен проблем – за признаване на професионалната квалификация. Може би акцентът, с който започнахте и завършихте, че тези хора на територията на нашата страна имат правата на българските граждани, ни кара да се замислим, че и ние, когато с личната си карта само прекосяваме цяла Европа, имаме същите права и трябва да свикнем с това.
Госпожа Налбант ще ни каже как бързо бихме могли да решим този проблем ние като законодатели и Вие като изпълнителна власт, за да сме полезни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МУКАДДЕС НАЛБАНТ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, представители на медийни организации! Действително имах намерение да засегна този въпрос, защото става въпрос не само за признаване на документи за професионална квалификация, но и за всички деца, които са в ученическа възраст, ако не притежават съответни документи за завършен клас или етап на образование, да се търсят начини да се насочат в образователната ни система към съответно училище със съответен клас. При липсата на такива документи се очертава голям проблем за установяване за кой клас е ученикът.
На този проблем, поставен на толкова широка обществена дискусия, гледаме от три аспекта. Първият е доколко можем да се включим във взаимодействието между различните институции до постъпването на децата и учениците в образователната система. Тоест имаме конкретни ангажименти за децата, след като получат статут и бъдат включени в българската образователна система, но това не означава, че до този момент Министерството на образованието и науката не би могло да взаимодейства с другите институции.
Вторият аспект са конкретните ни отговорности и ангажименти във връзка с образованието.
Третият ни ангажимент е за създаване на позитивен образ на бежанеца. Това е много важно, защото в българското училище могат да се направят много неща в тази посока.
Ще започна с няколко числа. Данните са ни от 3-и октомври, но много динамично се променят. По данни на Интеграционния център в София 138 деца са заявили желание да изучават български в този център, в това число 40 непридружени непълнолетни деца, 7 деца са в процедура на превод и легализация на дипломи, 25 са записани в 66 СОУ “Филип Станиславов”, от които 19 са в първи клас, а 6 в подготвителна група. Едно дете е записано в Иракското училище в София, след като е завършило успешно курс по български език в Интеграционния център. Три непридружени деца са записани в 5-о вечерно СОУ “Пеньо Пенев”.
В нашето участие в различни срещи се открояват два проблема по отношение на изучаването на български език от децата до постъпването им в образователната система. Първият проблем е свързан с помещенията, в които да се провежда това обучение. Вторият е свързан с осигуряването на учители по български език и липсата на финансови средства за тяхното заплащане. Ние, разбира се, можем да помогнем с много учители, но трябва чисто юридически тази помощ да бъде оформена в съответни договори.
Досега сме помогнали досега за процеса: с Решение на Министерския съвет от 26-и септември безвъзмездно е предоставен имот за управление – публична държавна собственост, на Държавната агенция за бежанците. Това е сграда на бивше училище, което се намира в кв. “Враждебна”. Министерството на образованието и науката предостави временно правото за ползване на имот публична държавна собственост, учебен корпус на помощно училище-интернат “Никола Вапцаров” от област Ямбол. Наши служители посетиха на място помощното училище, като сме взели съответните мерки това съжителство да не пречи взаимно и на учениците в помощното училище, и на хората, които ще ползват предоставения имот.
Освен това предвиждаме до края на 2013 и 2014 г., тъй като в образованието всичко се финансира чрез стандарти и заплащане от страна на държавата, всичко, което е необходимо да се направи чрез пренасочване на неусвоени средства от настоящата финансова рамка, така че няма да има проблеми с включването на децата и учениците в образователната система. В същото време предвиждаме обучение на учители, психолози, педагогически съветници и експерти, тоест голям спектър от педагогически кадри. Въпреки че по интеркултурно образование имаме традиции, този акцент също трябва да бъде включен в тези допълнителни обучения.
В началото споменах, че училището би могло да изиграе изключително важна роля в създаването на позитивен образ на бежанеца, на човека, който има нужда от хуманитарна помощ, на тези, които ще получат хуманитарен статут. Изпратили сме писмо чрез регионалните инспекторати по образованието до всички директори в системата на народната просвета, в което открояваме традициите на българския народ при оказване на хуманитарна помощ, традициите по отношение на толерантността и че задача на всички, които са в нашата система – учители, родители, ученици, е да помогнем по всякакъв начин на хората, които се нуждаят от помощ, и морално и материално да ги подкрепим. Приложили сме електронния вариант на книжката “Пътят на бежанците”, издадена от Дружеството за ООН в България, за която използвам случая да изразя нашата голяма благодарност. В момента търсим обратна информация за всички инициативи в системата на Народната просвета, защото в писмото не бихме искали да сложим рамка на инициативите, но сме включили текст, че трябва да се подкрепи и популяризира всяка инициатива в това отношение.
За програмния период 2014-2020 г. Министерството на образованието и науката е определено да бъде управляващ орган на Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. Мисля, че всички тук присъстващи сме единни в позицията си, че такава програма трябва да има и че ще има.
В проекта на програмата, в Оперативна ос 3 “Образователна среда за активно социално приобщаване” е заложена специфична цел: ефективна интеграция в образователната система на деца, ученици и младежи от етническите малцинства, от семейства на мигранти и бежанци. Това в нашите политики в бъдеще винаги ще съществува като вече завършен израз. Досега такива програми и формулировки обикновено включваха деца и ученици от малцинствата или деца на родители-мигранти.
Предстои да решим проблема с документите в системата на Народната просвета. В момента не мога да Ви представя конкретно формулирано решение, но работим по въпроса.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Много Ви благодаря. Мисля, че в това отношение нашата комисия ще разчита и на членовете на Обществения съвет, някои от организациите имат опит в това отношение.
Използвам случая и моля всички колеги от комисията до понеделник да представят кандидатури на хора, които могат да станат членове на нашия Обществен съвет. Дотогава ще станат ясни и правилата ни за работата му, които ще разгледаме на следващото заседание.
Един от важните проблеми беше този за здравния статус на децата, които са преминали на наша територия през тази година. Имахме разговор с уважаемия доктор Пенков и потушихме един такъв временен медиен балон, който създаваше напрежение, но мисля, че сега, когато чуем Вашето изложение, на всички ще ни стане ясно, че такива проблеми съществуват, но те са под контрол, нали така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепрезидент, господин председател, дами и господа народни представители, колеги! Доста притеснения имаше в обществото какво ще се случи при такава бежанска вълна. До този момент поне нямаме никакви притеснения, нищо лошо не се случва, всичко е в рамките на нормалното. Няколко дечица приехме онзиден в Инфекциозна болница, всъщност ние ги заразихме с този вирус, грип, който обикаля София.
Това, което сме направили като ведомство, на 3-и септември, министър Андреева с нейна заповед създаде нарочен ведомствен щаб в Министерството на здравето, който да подпомага, организира и координира цялата дейност по оказване на здравни услуги, спешна помощ и хигиенен контрол в областите, където пребивават най-много хора, които търсят хуманитарен статут. Този щаб разпредели работата, в момента работим изключително тясно с нашите регионални здравни инспекции, които са натоварени непрекъснато да минават през центровете за пребиваване и да контролират какво е хигиенното, комуналното състояние. По този повод с помощта на Български червен кръст получихме и през нашите регионални здравни инспекции раздадохме във всички места за обитаване, които се използват в момента, дезинфекционни разтвори, над 20 вида почистващи препарати, с които да се вдигне малко нивото на начин на живот. Раздадени са индивидуални средства за почистване на места. Колегите от Гранична полиция и хората, които първи се срещат с мигрантите, получиха указания как да не се заразят или ако има нещо съмнително, какво трябва да направят, така че да бъдат предпазени лично те. Всички служби, които първи посрещат бежанците, имат раздадени лични предпазни средства. Работим в доста тясно сътрудничество и с неправителствени организации. Оказва се, че в България има много лекари – сирийски граждани, които се включват на договорен принцип и помагат. Почти във всяка болница има натурализиран сирийски лекар с българско гражданство, помагат доста. Има и неправителствени организации, които ни помагат много активно в превода. Един от основните проблеми е, че в момента, в който получи статут, всеки човек, който търси закрила, става с правата, но и задълженията на български гражданин.
Нашият проблем е езиковата бариера. Бежанците не могат да общуват с общопрактикуващите лекари, които би трябвало да изберат като техни лечители, по-трудна е комуникацията с нашите специалисти там, където са разпръснати. Където е по-компактна маса, разчитаме на превода на преводачи от Държавната агенция за бежанците да подпомогнат процеса. В големите болници този езиков проблем сме го решили и то само на базата на доброволно сътрудничество на лекари, които знаят арабски език.
Извършват се всички проби на влизане в България за носителство на някакъв тип паразитози или инфекциозни заболявания. Тези изследвания се правят в микробиологичните лаборатории на регионалните здравни инспекции.
Във връзка с доста дискутираната тема относно имунизациите, Министерството на здравеопазването направи запитване до Световната здравна организация какво е нивото на процентно изпълнение на имунизации на имунизационния календар в Сирия. Световната здравна организация отговори, че допреди три години, преди да започнат конфликтите, е била много добре организирана система, но оттогава нямат никаква информация и поради тяхна препоръка и решение на щаба на здравето се взе решение всички деца, които влизат в България, да бъдат ваксинирани с 5 и тривалентна ваксина. Това са най-често срещаните инфекциозни заболявания, и да могат да бъдат предпазени при среща някъде тук.
За да подпомогнем процеса на ваксинация, ангажирахме нашите имунизационни кабинети, да подпомогнат общопрактикуващите лекари. Ваксината се доставя по линия на НЗОК, тъй като те в момента са доставили такава ваксина, имат на склад, а и самите деца се ползват с правата на български граждани, така че това е нормалният път. Очаква се да бъдат ваксинирани някъде около 700 деца от навлезлите сега. Двата имунизационни календара – сирийският и българският, напълно съвпадат.
Според нас друг малък проблем е забавянето на влизането в системите на НАП и НОИ на добилия права бежанец. Това създава известно напрежение със закъснение в заплащането на услугите в болничната помощ, тъй като те имат правото, получили са разрешение, но самото им отразяване в информационните системи идва малко по-късно и това създава временни затруднения при отчитане на дейността на финансиращите институции. Надяваме се с диалога, който водим в момента, това да се преодолее.
Искам да помоля да дадете възможност доктор Филипова да Ви каже каква е епидемиологичната обстановка в момента. Това са последни данни.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте! Мисля, че ще бъде интересно на всички и най-вече на медиите.
РАДОСВЕТА ФИЛИПОВА: Информацията наистина е към днешна дата с последни данни от вчера. Министерството на здравеопазването създаде организация да получава ежедневна информация от регионалните здравни инспекции, на територията на които има бежански центрове, а именно София-град, Сливен, Хасково и Ямбол, за регистрирани случаи на заразни заболявания сред настанените в тези центрове с преимуществено внимание към децата. Тази информация се обобщава от нас и се изпраща ежедневно в МВР за ползване от националния щаб. От началото на месец септември до вчера включително болнично лечение е проведено на 16 деца на възраст от 0 до 7 години, като всички са били със сезонните чревни вирусни и респираторни инфекции. През същия период има регистриран един случай само на вирусен хепатит А при дете на 14 годишна възраст, но то е заболяло два дни след влизане в страната, т.е. клиничните симптоми вече са били налице, което предполага заразяване някъде по пътя, извън територията на България.
Други заразни заболявания не са регистрирани, освен още един хепатит А при възрастен, но при децата няма. Спрямо всички контактни, които са 21 лица от всички възрасти, са предприети необходимите мерки, те се изследват и наблюдават, както и българските граждани. Така че по отношение на заразните заболявания нямаме притеснения. Има лица с всякакви други заболявания – при възрастните хронични заболявания, при децата най-често неврологични – епилепсия, които своевременно се лекуват и при необходимост се хоспитализират.
До момента екипите на регионалните здравни инспекции, които работят на места съвместно с общопрактикуващите лекари, са осигурили консумативи, медикаменти за спешна помощ, консумативи за провеждане на имунизациите, шпатули и ръкавици за еднократна употреба, журнали и талони за регистрация, транспорт. Тази кампания започна на 7-и 8-и включително, във всички центрове са прегледани 174 деца до 15 годишна възраст, от тях са имунизирани 81 деца, останалите при прегледа е установено, че са с респираторни инфекции. Именно това е най-голямото притеснение, че поради пренаселеността във всички центрове много бързо ще се разпространяват типичните за сезона респираторни инфекции, вкл. и грип по-нататък, което ще води до разпространението им и сред българското население, тъй като по-голямата част от пребиваващите са в центрове от отворен тип. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Мисля, че може да се намери някакво решение, ще го търсим взаимно. Сред тези групи хора има и младежи. Министерството на младежта и спорта е предоставило писмена информация, но давам думата на заместник-министър Мая Тодорова да ни запознае със стореното с няколко думи. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепрезидент, в обсега на стратегическия документ “Национална стратегия за младежта 2010-2020”, както и в инструментите за насърчаване на младежката работа “Национална програма за младежта 2011-2015” и програма “Младежта в действие”, която е програма на Европейската комисия, не са предвидени конкретни мерки за подпомагане на млади хора с емигрантски произход. Към момента актуализираме националната стратегия за младежта, в нея ще заложим съответните мерки.
По отношение на “Национална програма за младежта 2011-2015” Министерството на младежта и спорта предвижда в рамките на конкурсите, които ще се обявят през 2014 г., да бъдат предвидени конкретни теми за насърчаване на предоставянето на услуги на младежи емигранти. В същото време стои много сериозно въпросът с достъпа до бежанските лагери, защото младежките услуги се осъществяват основно от младежки организации, а те не са институции. Съответно достъпът на младежките организации до бежанските лагери е малко по-особен. С оглед на това Министерството на младежта и спорта предлага да се предвидят и конкретни дейности в програмата на Националната агенция за бежанците. Това е по отношение именно на достъпа до младежки услуги на млади емигранти, които пребивават в страната.
Министерството на младежта и спорта може да предприеме реални действия за закупуване и предоставяне на подходящи спортни пособия за самостоятелно практикуване на спорт и участие в спортни игри на открито през свободното време на младежите в бежанските лагери.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: В един диалог между двете институции може да се реши този проблем с достъпа, ако трябва някаква законодателна инициатива, сигурно ще е промяна от 2-3 думи в някой закон, така че давайте да го правим.
Давам думата на госпожа Ева Жечева – председател на Държавната агенция за закрила на детето, една от институциите, които най-силно поеха този проблем. Тъй като има много обширна писмена информация от Агенцията, ще Ви помоля да представите основните акценти и проблеми, още повече, че възникна един конкретен въпрос, който се надявам да получи отговор, консултирахме го с госпожа Попова.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Вече беше споменато, че Държавната агенция за закрила на детето е предоставила подробен писмен материал, който е на Вашето внимание и се надявам въпросите да бъдат провокирани по отношение на данните и политиките, които са представени в материала.
Безспорно е, че в тази тежка и изключително хуманитарна ситуация, в която се намираме, усилията на държавата са приоритетно насочени към спазването на правата и интересите на най-уязвимите групи – децата, децата търсещи закрила, децата-бежанци и непридружените деца за осигуряването на правото им на живот, оцеляване, развитие, предпазване от физическо и психическо насилие и недопускане на дискриминация. Ще се опитам да бъда достатъчно конкретна.
В Държавната агенция за закрила на детето е създадена организация за ежедневно получаване на данни за непридружените деца, като съобразно нашите правомощия председателят информира дирекция “Социално подпомагане” в кв. Красно село за действията, които трябва да бъдат предприети за правното представителство на децата и за осигуряването на тяхната защита. В този случай Държавната агенция за закрила на детето е идентифицирала няколко важни проблема, които ще поставя на вашето внимание. Те трябва да бъдат решени с взаимодействието и координацията на всички институции. Ще потвърдя и цифрите, които бяха споменати. Днес се проведе за първи път една изключително важна среща между председателите и ръководството на Държавната агенция за закрила на детето и новия председател и ръководството на Държавната агенция за бежанците. Бяха обсъдени всички въпроси, свързани с децата, в това число тяхното медицинско обслужване, възможностите за работа на лекари от сирийските общности в центровете, осигуряването на лекарства на децата. Бяха обсъдени въпросите, свързани с осигуряването на психологическа помощ на децата – един изключително важен въпрос. Радвам се, че срещнах разбирането и конкретни действия, които ще бъдат предприети от страна на двете агенции, защото това са деца, които са преживели травмата на бягството, на пътя, на откъсването от родното място. Държавната агенция за закрила на детето с подкрепата на Агенцията за бежанците и неправителствените организации имат готовност да предложат в центровете да влязат и работят психолози с кризисна интервенция, като бъдат осигурени и преводачи, които ще помогнат за по-добрата комуникация. Последните данни – към 14 ч. в регистрационно-приемателния център на Държавната агенция за бежанците в София има 60 непридружени деца, като останалите деца, които са непридружени, са регистрирани на външни адреси, те са с подкрепата на свои близки или хора от общността.
Един от важните проблеми е назначаването на настойник-попечител на непридружените деца, които са настанени в регистрационно-приемателните центрове. Проучването на семейното положение на тази група деца е много затруднено и в някои случаи е невъзможно, за да се спази чл. 153 и 154 от Семейния кодекс. Невъзможността за назначаване на настойник-попечител на децата-бежанци от някои общности затруднява правното им представителство при получаването на решения за предоставяне на статут и български документи за самоличност.
Вече споменах, че е изключително важно да бъде осигурено обучението на децата и този въпрос също беше обсъден с Държавната агенция за бежанците и с Министерството на образованието - осигуряването на обучението на децата над 10 годишна възраст в курсове по български език в центровете, където са настанени и възможност за записване на децата от 7 до 10 годишна възраст в първи клас в най-близките училища в центровете за бежанците. От Държавната агенция за бежанците беше поет ангажимент да бъдат осигурени помещения предвид големия брой хора, които са настанени в центровете, но ще бъдат осигурени помещения, в които да могат да бъдат провеждани курсовете по български език. Нашите предложения са и ще предприемем съответните действия в партньорство с Министерството на образованието, там да влязат студенти, на които им предстои практика, а също да бъдат използвани възможностите на студентите-арабисти от висшите учебни заведения, най-вече от Софийския университет.
Един много важно въпрос, който беше обсъден, е създаването на координационен механизъм за взаимодействието между органите по закрила на централно и местно ниво, както и ангажираните институции за работа с непридружените деца – ангажимент, който е поет от Държавната агенция за бежанците и е включен в Националната програма за децата за 2013 г., но, за съжаление, все още не е изпълнен. Днес е поет конкретният ангажимент. Имайки такъв координационен механизъм ще можем много по-добре да координираме и да бъдем ефективни в работата си по осигуряването на правата и интересите на непридружените деца.
Днес с Държавната агенция за бежанците за първи път беше обсъдена възможността да бъде сключено споразумение между двете агенции, което ще даде възможност за много по-добра координация и още една възможност, която Закона за закрила на детето не предостави – това беше споменато на срещата, организирана от вицепрезидента, че всъщност тези центрове не са сред обектите, в които Държавната агенция за закрила на детето може да извършва мониторингов контрол по гарантиране на правата и интересите на детето, но с това споразумение Държавната агенция ще има възможност да влиза във всички центрове за наблюдение не толкова за контрол и мониторинг, колкото за наблюдение и предприемане на действия за подкрепа и защита на децата, които се нуждаят както от медицински грижи, така и от образователна и друг вид защита.
Бих отбелязала още един важен въпрос – методическата подкрепа, която Държавната агенция за закрила на детето осъществява и ще осъществява в много по-голям интензитет към Дирекция “Социално подпомагане” във връзка с тяхната роля в производството и отношението, което вземат при правното представителство на детето. Разбира се, бих могла да отбележа още много мерки, но поех ангажимента, въпреки че тук има представители на Държавната агенция за бежанците, с оглед правата и интересите на децата и по-бързо да бъдат придвижвани процедурите по получаване на статут, всички общности в България от различен тип, които имат възможност да поемат и да гарантират на хората, търсещи закрила, да поемат настаняването им, подкрепата им в материален и финансов план, ще подпомогнат тази процедура по получаването на статут на бежанци, която ще бъде сведена почти до 21 дни. Това ще даде възможност на децата много по-бързо да бъдат в една друга общност и ситуация, не тази, в която сме свидетели всички ние, въпреки усилията, които се полагат във “Военна рампа” и другия център в София.
Това са най-накратко мерките. Въпросите, които ще бъдат зададени, ще дадат възможност на мен и на моя екип да отговорим за ролята и функциите на Държавната агенция за закрила на детето и конкретните мерки, които се предприемат по отношение на децата бежанци.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Идва ред и на Държавната агенция за бежанците. Бих Ви помолил, господин Петров, да акцентирате върху това с какво ние тук бихме могли да бъдем полезни, тъй като аз поне ежедневно следя какво прави Агенцията. Даже понякога се учудвам, че с този човешки потенциал, който имате като бройка служители, успявате да се справите с тази вълна засега.
СТОЯН ПЕТРОВ: Благодаря. Уважаема госпожо Попова, уважаеми господин Монов, дами и господа народни представители, колеги! Държавната агенция за бежанците е институцията, която пряко е натоварена с разглеждането на молбите и предоставянето на статут на чужденците, потърсили международна закрила в Република България.
Ситуацията и профилът на идващите директно от границите търсещи закрила чужденци се промени в качествено отношение. За отбелязване е, че бежанците от Сирия са най-вече семейства с по 3 и повече деца, има и случаи на семейства с 2 съпруги и децата там са повече.
Проблем е капацитетът на Агенцията за бежанци. В момента има 5 центъра, като спешно предстои разкриването на още един в Момчилград и един в Харманли. Както и госпожа Жечева каза, в 13 ч. непридружените малолетни бяха 58, в 14 ч. станаха вече 60, като те не са в София, а още в Пъстрогор.
В Баня капацитетът е запълнен около 200 %, в Пъстрогор 150, в РПЦ София в Овча купел е над 100 също, във “Враждебна” и “Военна рампа” също приближава сто. В същото време Държавната агенция за бежанците работи в тясна координация с Върховния комисариат за бежанците към ООН, с Червения кръст и с много неправителствени организации, които изключително много подпомагат бежанците с различни дарения. Няма да Ви казвам всички фирми и организации, които дариха през тези дни както храни, така и дрехи, памперси, санитарно-хигиенни материали за децата.
Интеграцията на чужденеца е три неща: език, работа и дом. В Интеграционния център се организират курсове по български език. С Агенцията по заетостта през миналата година се сключи едно специално споразумение, благодарение на което бяха организирани две специализирани трудови борси за бежанци, предстои трета.
Вече Ви казах, че капацитетът е големия проблем на агенцията. Ако някъде може да помогнете като комисия, това е там. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви. А служителите Ви достатъчно ли са?
СТОЯН ПЕТРОВ: Не. Служителите са точно 133, като този брой е разчетен за 3 центъра: Баня, Пъстрогор и РПЦ. Разчетът, по който е правен този устройствен правилник на Агенцията, е ориентиран към капацитет 1000-1200 бежанци годишно. В момента всеки ден границата се пресича от между 100-150 и повече човека.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Вече започнахме с въпросите, така че, уважаеми колеги, членове на комисията, имате думата за въпроси, мнения, становища по така направените изложения, също и нашите гости. Заповядайте, госпожо Дамянова:
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми госпожи заместник-министри, уважаеми колеги! Прави сте за това, че трябва да сме солидарни, че трябва да бъдем толерантни, безспорен факт е, трябва да се работи в тази посока. Като народен представител от София-град имам няколко въпроса.
Бих си позволила да поздравя колегите от Министерството на образованието и науката за тази инициатива с разпространяването на книжката с различните възможности, които са потърсили за използването на училището като една от възможностите точно за образование и обучение в толерантност и търпимост към различието и проблемите на тези хора у нас. Бих предложила на госпожа Налбант две неща. Миналата година имаше практика за организиране на тематични родителски срещи по различни актуални теми. Мисля, че това е едно добро решение, което може да бъде предложено и да бъде използвано в момента. Не бива да очакваме, че само чрез децата ще достигнем до родителите. Толерантността и солидарността са неща, в които в крайна сметка трябва да се възпитаваме по принцип като общество. Работеща практика е, можете да я използвате. На следващата среща ми се иска в информацията, която е подадена от Министерството на образованието и науката, да нямаме само информация за двете проведени срещи и участниците, а за конкретните резултати и за съответните стъпки, конкретен план за действие, отговорност и т.н. Срещите и щабовете са хубаво нещо, въпросът е обаче какво решение е взето. На срещата, проведена на 19-и септември, са констатирани проблеми: липса на финансови средства за заплащане труда на учителите по български език, както и на помещения, в които да се провежда обучението. Тук по-скоро трябваше да имаме информация какво се предвижда, предвидени ли са тези средства?
Миналата седмица от изслушването в Комисията по образованието и науката разбрахме, че в актуализирания бюджет такива средства не са предвидени. Откъде смятате да намерите тези пари, така че да имаме едно ефективно приобщаване?
Имам няколко въпроса към заместник-министъра на вътрешните работи. Благодаря за данните, които предоставихте. Въпросите ми са свързани с тях.
Първият ми въпрос е колко от бежанците в България са в София? Вторият ми въпрос е ще се откриват ли нови центрове за бежанците в София? Министър Йовчев преди няколко дни обяви, че очакваме още около 11 хил. бежанци. Къде ще се откриват центрове за тяхното настаняване?
Следващият ми въпрос е към заместник-министъра на труда и социалната политика. През последните години на територията на Столична община с финансови средства и бюджета на Столична община бяха разкрити центрове за временно настаняване и социални кухни, които подпомагат на сто процента хората, които са на улицата. Идват зимни месеци. Предвижда ли Министерството на труда и социалната политика да подкрепи София-град за разкриването на още един такъв център за временно настаняване? Той не би трябвало да бъде предвиден само за хората, които са в това състояние в момента, т.нар. бежанци, а за всички хора, защото получавайки статут, те стават като всички граждани на София. Предвиждате ли да отпуснете допълнителни средства и да подпомогнете Столична община за такива социални кухни, които да предлагат съответно подслон и топла храна за тези хора?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Предлагам да преминем към отговори на въпросите, тъй като не бяха и малко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МУКАДДЕС НАЛБАНТ: Благодаря на госпожа Дамянова за ценните съвети. Ще се възползваме от тях. Само да направя едно уточнение. Посочените проблеми касаят периода преди постъпване на децата и учениците в образователната система, тоест преди получаване на съответния статут. Тези проблеми са посочени в съответните миграционни центрове. Тук просто изразих нашата добра воля да помогнем по някакъв начин.
Колкото до учителите и финансирането им по отношение изучаването на български език, това е ангажимент на Агенцията. Неслучайно казах, че ние учители бихме могли да намерим, но ще трябва тяхното включване при изучаването на български език да се уреди в някаква правна рамка. При включването на децата и учениците в образователната система вече няма да стои на дневен ред финансовият проблем.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви. Доколкото разбрах от изложението на госпожа Жечева, проблемът с помещенията на днешната среща ще бъде решен, направен е опит.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, госпожо вицепрезидент, госпожо Дамянова! Аз съм се родил в София и живея в София. Благодаря, че задавате тези въпроси.
Едно уточнение: обществените трапезарии не се финансират със средства на столична община. Това е социална услуга, която се финансира със средства на Министерството на труда и социалната политика по реда на Фонд “Социална закрила”. Това е само уточнение, защото Вие казахте, че е със средства на общината и в една голяма част от хората остава погрешното впечатление, че Министерството няма ангажименти, а то, напротив, има. По спомен, не знаех, че конкретният Ви интерес ще бъде точно към обществените трапезарии, мисля, че на територията на Столична голяма община има 7 обществени трапезарии в 7 района. В тях се обгрижват 1500 души и това е в резултат на допълнителното увеличение, което беше реализирано от 1 август тази година. Има също така и три центъра за временно настаняване, които отново не се финансират със средства на общината, а по линия на делегирани от държавата дейности. Това са социални услуги. В момента има 510 места. Не бих искал да предпоставя и да анонсирам аз тази инициатива, но в момента има такава среща между представители на Столична община и Министерството в лицето на техните ръководители, в която се обсъждат точно тези два проблема, които Вие коментирате.
Във всички случаи ние ще подкрепим Столична община, но все пак тя също трябва да вземе решение да разкрие такава социална услуга. Това е редът Столичен общински съвет, следва да вземе такова решение. Оттук нататък ще подкрепим по съответния нормативен ред финансирането на тази дейност.
По същия начин по отношение на обществените трапезарии ще подкрепим и евентуални предложения за увеличаване на обхвата им, но следва да имаме предвид, че става дума за ограничен контингент от тези хора, а именно за чужденци с разрешение за постоянно пребиваване в България, чужденци, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци, които се ползват от временна закрила и лица, за които това е предвидено в международен договор. Благодаря.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако позволите, едно уточнение. Няма да коментирам инвестициите, да, прав сте, че това са социални услуги и затова въпросът ми е към вас: Вие ще подкрепите ли искането на Столична община за разкриването на нов център, тоест ще го финансирате ли? Няма да коментирам социалната програма на Столична община, защото мисля, че темата в момента не е такава. Вие споменахте какъв е капацитетът, но по данни на Столична община той ще бъде запълнен тази зима. Ще имаме хора, които ще останат на улицата, говорим точно за тези хора, които ще са получили този статут и ще потърсят работа и квартира или ще останат без такива. Доколкото разбирам, обсъждате тази възможност и ще я подкрепите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Съжалявам, че ще влезем в такъв диалогов режим. Пак държа да отбележа, че Вие може би смесвате двете категории лица. Не става дума за всички чужденци, които са тук. Отново повторих, съобразно ангажиментите, които има Министерството и съобразно ангажиментите, които има общината, всеки следва да покрие своите ангажименти. Понеже говорим за Столичен общински съвет, изкушавам се, не е в моите компетенции, хубаво задавате въпрос, ще ги подкрепим, но и там дискусията беше на друго равнище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дамянова, съвсем накратко. Въпреки много задълбочената ми подготовка за участието ми тук, моят ресор е международното сътрудничество, така че там бих бил по-подробен. Колегите от Държавната агенция за бежанците ще дадат може би по-пълна картина.
На базата на една бърза сметка относно лицата, търсещи убежище, настанени в трите центъра на територията на София – Овча купел, Враждебна и Военна рампа, има около 2060 лица към момента. На фона на почти двумилиардна София може да се види мащабът…
Към момента няма никакви планове за откриване на нови центрове на територията на София-град. Инвестициите и усилията са насочени към откриването на център в Момчилград и в Харманли.
Третият въпрос – числото 11 хиляди беше нееднократно споменато, картината е динамична. Това е една прогноза, базирана на изчисленията. Статистиката, която имаме за последните 2 месеца за лицата, които преминават е много динамична – в някои дни са 200, в други около 50. Тази прогноза включва и данните от различни международни организации, потенциала, който е в съседните на Сирия страни. Има изключително много променливи – развитието на конфликта, поведението на други страни, но това е едно число, което позволява да фокусираме нашите усилия като подготовка на капацитет.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Господин Багдасаров, заповядайте.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги, уважаеми присъстващи! Ще изразя една малко по-различна позиция, която в крайна сметка мисля, че изцяло е в синхрон с това, което започнахте в началото, господин председател и госпожо Попова.
Вярно е, че националната сигурност е много важно нещо, че образованието и осигуряването на бежанците и всичко, което вършат всички институции, както е в първа точка на нашия дневен ред, се случва, сигурен съм, че ще се намерят и пари. Убеден съм, че всяка институция ще си свърши работата, но големият проблем, който беше подчертан, е голямата изострена чувствителност на нашето общество по отношение на бежанците в момента. Много е важно – тук се обръщам към моите колеги, каква дискусия водим. Тя ще отговори на въпроса дали българинът не загуби своята чувствителност към изпаднали хора в беда. В този план чест прави на госпожа Попова, която изведе децата “пред скоби”, защото те са много важен елемент в тази дискусия, защото само така децата могат в крайна сметка да дадат положителен отговор на този въпрос, защото съм сигурен, че в българина отношението към децата винаги е на преден план за всяко едно нещо.
Много важно е какви сигнали излъчва всяка една институция. Ако има напрежение, ако ги има тези въпроси и отговори , които в никакъв случай не могат да се приемат еднозначно, когато се предават пред обществото по един или друг начин, отговорът няма да бъде такъв, какъвто искаме ние всички ние в тази зала. Още повече, че председателят на комисията два пъти го спомена – веднъж в началото, след това в една ремарка, че важната думичка, с която трябва да сме сигурни, че излизаме общо, това е спокойствието, което сме длъжни да дадем на хората. Това трябва да е водещото. Затова казвам, по-скоро нека да видим как можем с идеи да се подпомогнем. Вчера съм слушал много колеги, които предлагаха, ако трябва да разпределим семействата по един във всяка община, по едно семейство в община – различни предложения, които наистина имаха много резон. Естествено те трябва да станат след всичко, което е необходимо по задължителните законови разпоредби, които ние имаме. Но по-важното е да търсим това спокойствие. Още веднъж се обръщам към колегите си, когато излизаме пред всички, да не създаваме елемент на напрежение и тази чувствителност на хората към този проблем да я преодолеем със спокойно говорене и с действия на институциите. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз Ви благодаря.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми заместник-министри, представители на агенции, колеги! Позволявам си и аз да взема отношение и да изкоментирам своето виждане като представител на една община, в която също имаме разположен център на Държавната агенция за бежанците. Имах възможност да го направя на срещата на постоянната Комисия по образование заедно с вицепремиера и министъра на вътрешните работи и заместник-министъра на Министерството на образованието и науката, на която също коментирахме темата за децата. Няма да коментирам факта, че е задължително от хора като нас, които сме тук, да излиза най-вече думата спокойствие и на първо място грижата за децата и уязвимите групи. Позволявам си да го кажа и като пряк свидетел в работата на Държавната агенция за бежанците, като работа, която наистина дава ефект, когато е в абсолютен контакт с всички институции и когато има разбиране от страна на местната власт и от страна на Държавната агенция за бежанците и Агенцията за социално подпомагане в отделите за закрила на детето, които имат много пряка връзка в работата особено с непридружените деца, проблеми няма и тогава няма и напрежение в общностите, в които са ситуирани тези центрове. Може би при нас центърът е все пак с по-малък капацитет. Предполагам, че и това, че не се струпани толкова много търсещи закрила хора, също подпомага да има това спокойствие, което наблюдаваме.
Всичко, което беше казано, е вярно. Благодаря на всички Ви за това, което изнасяте като информация с цифри и ангажименти, които сте поели във всяка една институция. Но на мен ми се струва, че изпускаме нещо. Ще говоря за децата и уязвимите групи – жени и непридружени деца, или придружени от семействата си, които са в центровете. Там съм сигурна почти на 90 процента, че няма как да получим сериозни проблеми, защото всички – Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, са си свършили работата в центъра. Обаче какво се случва с тези, които излизат на външни адреси? Първият ми въпрос е как тези деца ще получат всичките имунизации, които получават децата в центровете. Регистрирайки се в съответния център излизат оттам и повече този контакт го няма. От тази гледна точка да се помисли по какъв начин би могло да се обхванат и децата, които излизат на външни адреси.
По отношение на работата на Държавната агенция за закрила на децата. Основно досега функцията им е обвързана и свързана с непридружените деца. Служители на отделите за закрила на детето се явяват като представители на тези деца и те присъстват по време на интервюта и цялата процедура за издаване на статут на едно такова непридружено малолетно или непълнолетно лице.
Проблемът, който Вие поставихте за настойничеството и попечителството, е много сериозен и трябва да бъдат предмет на много сериозни разговори и да се намери правилният и бърз начин да се случва това, за да е от полза за тези деца. И на срещата на комисията по образование споделих, че когато министър Йовчев сподели, че ще има увеличение на щата, знам, че много трябват интервюисти, които да работят по-бързо, да се получават по-бързо процедурите за статут, но задължително трябва да има психолог, или поне по още един социален работник. Тогава Вие от Държавната агенция за закрила на детето или Агенцията за социално подпомагане да упражнявате този методически контрол – това е силна дума, подкрепа на тези хора, защото наистина ако в момента упражнявате контрол или подкрепа, няма на кого – на интервюистите, деловодителите и медицинските лица. Те са изключително много натоварени с работа в момента. Бихте могли заедно да настоявате за разширяване на щата в тази посока, за да може отново да бъдем полезни точно на уязвимите групи.
Още една вметка във връзка с изпълнението на ангажиментите от страна на Агенцията за социално подпомагане. Има случаи, които не са чести, но ги има – сред търсещите закрила има хора с увреждания, с психични заболявания. След като получат статут, нещата са ясни, там придобиват всички наши права и няма проблеми, но в периода до получаване на статут в центровете, в които изчакват този статут, търсещите закрила, не съм сигурна, че биха могли да получат необходимата подкрепа в тази посока. Трябва да се потърси някакъв вариант за достъп на нуждаещите се и до подобни социални услуги, ако щете само с присъствие на работещи специалисти в тази сфера в общината, в която е разположен центърът. Съгласна съм, че не може заради един-два случая да слагаме специален човек да работи с тях.
Трябва да се помисли и след получаване на статут тези от тях, които решат да останат в нашата страна и се регистрират в определена община по постоянен адрес, имат нужда от подкрепа. Това че имат права по всички наши закони, нищо не означава. Смятам, че и там е ролята да се намеси точно Агенцията за социално подпомагане, за да може да има някой като медиатор, който да подкрепи тези хора няколко месеца след тяхното излизане навън от центъра. Те няма как веднага да си намерят работа, няма как веднага да отидат в бюрото и да се регистрират и всичко това, което се изисква, да го направят. Имат нужда от някаква подобна медиаторска връзка, която ще бъде само в полза на тези хора. По този начин ще имаме хора по места от институциите, които ще могат да обясняват и на нашите граждани, че в това няма нищо страшно. Те са хора като нас, трябва да си намерят работа. Подобна медиаторска връзка би могла да помага при търсене на дипломи, на легализация и т.н. За колко време ще дадем статута е въпрос на организация, на хора, които работят в Агенцията, а те са малко, както разбираме и наистина се опитва да правят чудеса от работа с тези толкова много хора, търсещи закрила. Смятам че този период е важен, за да не остава населението с усещането, че те излизат от центъра и тръгват за да крадат гроздето и доматите, защото няма какво да ядат и няма как да живеят и да си изхранват децата.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да продължим с отговор на зададените въпроси.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева. Всъщност ролята на Държавната агенция за закрила на детето по отношение на непридружените деца ангажиментът е от влизането на детето, идентифицирането му на границата. До мен е експертът, който координира работата с детето от границата до настаняването му в центъра, осигуряването на неговите потребности, осигуряването на координация с Дирекцията за социално подпомагане.
ГИНКА ШУКЛЕВА: Когато има непридружени деца на границата, оттам Държавната агенция за закрила на детето получаваме телефонно обаждане, в което ни се обяснява, че детето е влязло в страната и е от еди-коя си страна. Детето не знае английски или френски, говори само неговия език. Тогава със съдействието на Държавната агенция за бежанците отговаряме да се проведе, ако може веднага, ако не на следващия ден телефонно интервю с преводач от Държавната агенция за бежанците. Детето бива заведено в отдел “Закрила на Детето”, провежда се телефонното интервю, детето обяснява откъде е, какво се е случило, как е пристигнало, на него му се обяснява как би могло да се заяви като бежанец, да подаде документи, които се попълват.
Има и деца без гражданство. Отговаряме и за придвижването на детето като ангажимент на Гранична полиция до Държавната агенция за бежанците, където се настаняват абсолютно всички непридружени лица.
СТОЯН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Захариева, до мен е директорът на Интеграционния център към Държавната агенция за бежанците. Държавната агенция съвместно с много партньори изпълнява Националната програма за интеграция на бежанците. Съвместно с всички партньори в момента се създава междуведомствена работна група, която да изготви следващия програмен период по тази програма 2014-2016 г. Тя не е задължителна.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Имате думата, колеги.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо вицепрезидент, дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги народни представители! Без да искам да внасям каквото и да било напрежение, само няколко конкретни въпроса към заместник-министър Ангелов по отношение дейността на МВР.
Какви мерки взема Министерството на вътрешните работи за осигуряването на сигурността в и около центровете за настаняване на бежанци? Каква е криминогенната обстановка през последния месец, какви са тенденциите? Правили ли сте някакъв прогнозен анализ относно тази обстановка как би се развила тя по-нататък във времето имайки предвид увеличения брой бежанци и всички тези проблеми, които бяха споделени - липсата на работа, незнаенето на език, идването на студеното време и как това би се отразило? Какви са възможностите на МВР за справяне с възникнали проблеми в това отношение? Също така, ако разполагате с данни, има ли регистрирани към момента някакви противообществени прояви на непълнолетни и малолетни?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЛАМЕН АНГЕЛОВ: По въпроса за криминогенната обстановка: от данните за последното денонощие мисля, че има едно-единствено лице, което е задържано. Няма данни за увеличаване на престъпността, имам предвид тежката престъпност. Правилно зададохте въпроса, а именно усвояването на адекватно настаняване, на източниците на доходи и перспектива още повече понижават риска от извършване на престъпления. Имаме дребни кражби, нямаме престъпна дейност, която да излиза извън чисто човешките, насъщните потребности.
Министерството на вътрешните работи, за добро или лошо, се намира в процес на преструктуриране, пренасочване като начин на работа не само като организация, което за мен е по-скоро добро, защото успяваме да вкараме в тези нови цели, новото разпределение на ресурсите, всичките рискове и предизвикателства, които има. Вярваме, че при тези стойности, които споменахме, при тези мерки, които се вземат в самото начало при влизането на тези лица по отношение на сигурността, истинските заплахи, сме в състояние да управляваме процеса и да гарантираме сигурността на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, господин Ангелов. Има ли други мнения и въпроси? Не виждам.
Тъй като това е изслушване и няма нужда от вземане на решения, предлагам да се обединим около това, че това изслушване беше много полезно за всички не само защото събрахме много институции на едно място, а защото тонът му беше такъв, че водеше до позитивизъм в решаването на един много сложен, много тежък и нов за нашата страна проблем. Днес беше правена тази историческа аналогия с арменските бежанци, с тракийските и т.н., но това е друг вид проблем от друго естество в много различен контекст като международна ситуация в условията на 21-и век, когато свободното придвижване на хората е едно от най-големите достижения и висша ценност на нашата общество.
Благодаря на всички, които взеха участие в тази дискусия. Надявам се да изразявам и мнението на членовете на комисията, че всяка една инициатива, която касае законодателни промени, ще бъде обсъдена в такъв състав и подкрепена, за да може час по-скоро да овладеем ситуацията и да няма напрежение, както сред тези, които търсят убежище в нашата страна, така и сред българските граждани.

По точка втора от дневния ред има ли желаещи да вземат думата? Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Имам едно предложение във връзка с Обществения съвет. Предлагам първо да обсъдим правилата му на работа, да ги приемем и след това, като си изясним ангажиментите на неговите членове, тогава да предлагаме и съответно членове.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Още на следващото заседание ще бъдат предложени правилата. Нямам нищо против това. Планирам първото заседание на съвета да е в последната сряда на този месец, което е 30-и. Изобщо предложението в правилата е този съвет да заседава всяка последна сряда на месеца.
Още веднъж благодаря и приятна вечер на всички!
(Закрито в 17,25 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Христо Монов)