П Р О Т О К О Л

---

На 20 ноември 2013 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 354-01-61, внесен от Милко Петров Багдасаров на 01.10.2013 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 302-01-36, внесен от Министерския съвет на 01.11.2013 г. – първо гласуване.
3. Изслушване на министъра на младежта и спорта съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Христо Монов.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 302-01-36, внесен от Министерския съвет на 01.11.2013 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 354-01-61, внесен от Милко Петров Багдасаров на 01.10.2013 г. – първо гласуване.
3. Изслушване на министъра на младежта и спорта съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.
Има ли други предложения за съдържанието на дневния ни ред?
Заповядайте, господин Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Предлагам да разменим точка 1 с точка 2 предвид ангажиментите ми, тъй като малко по-късно ми се налага да изляза. Извинявам се на министър Георгиева.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Тогава, ако няма други предложения към дневния ред, моля да го гласуваме с така направеното от господин Милко Багдасаров предложение – т. 2 да стане т. 1, а т. 1 да стане т. 2.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 354-01-61, внесен от Милко Петров Багдасаров на 01.10.2013 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 302-01-36, внесен от Министерския съвет на 01.11.2013 г. – първо гласуване.
3. Изслушване на министъра на младежта и спорта съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.

Искам да обявя, че наши гости от Министерството на младежта и спорта са уважаемата госпожа министър проф. Георгиева, господин Николай Боршуков – началник на кабинета на министъра, господин Пламен Богданов – директор на Дирекция „Правна”, господин Красимир Димитров – директор на Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”.
От Министерството на образованието и науката тук присъстват госпожа Анелия Томова – главен експерт, и госпожа Любка Алипиева – главен експерт.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 354-01-61, внесен от Милко Петров Багдасаров на 01.10.2013 г. – първо гласуване.
Давам думата на господин Багдасаров да представи внесения от него законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта на първо гласуване.
Заповядайте, господин Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги-народни представители! Аз ще бъда максимално кратък предвид факта, че мотивите един път са изложени и то в много по-разширен състав на тази аудитория. Спомняте си, че направихме едно заседание, на което разгледахме проблемите на ученическия спорт. Там представих на практика законопроекта.
Целта е ясна – повишаване на масовостта и, ако щете, ще се изразя така – едно законово регулиране на една за мен чиновническа грешка от миналата година от последната наредба, която лиши една голяма част от учениците, картотекирани в спортните клубове, да вземат участие в ученическите игри.
Много са нещата, които бих могъл да кажа в полза на предложения законопроект. Основното е, че главното, което преследваме и което след това ще коментираме надълго и нашироко в предложения от Министерството на младежта и спорта законопроект за развитието на физическото възпитание, са все неща, които мисля, че са в подкрепа на предложения от мен законопроект.
Така че, имаме подкрепата и на Асоциация „Спорт в училище”, на Регионалните инспекторати. Пред мен имам много голяма преписка.
Предлагам да минем по-бързо тази точка, защото тя вече мина през Комисията по образованието и науката.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Багдасаров.
Постъпили са и становищата на двете министерства по предлагания законопроект.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Извинявам се, но пропуснах да кажа, че благодаря, че наредбата, която се изготви за новата година, в крайна сметка кореспондира с предложения законопроект.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Може би да чуем най-напред становището на Министерството на младежта и спорта по този законопроект или, ако има въпроси, да бъдат поставени. Законопроектът е пред всички нас.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние отдавна сме изпратили становището на нашето министерство.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да, Вашето писмо е от 02.10.2013 г.
Заповядайте, господин Богданов.
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Министерството на младежта и спорта е изразило писмено становището си по предложения законопроект и си поддържа становището. Считаме, че проблемът, повдигнат със законопроекта, се решава с подзаконови нормативни актове и не намираме съществен смисъл да бъде включен в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Всичко конкретно и подробно е изложено в нашето становище, което господин Багдасаров предполагам, че също го има.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Богданов.
Също така имаме и становището на Министерството на образованието и науката. Ако желаете, можете да го представите накратко. То също е дошло при нас.
Заповядайте, госпожо Томова.
АНЕЛИЯ ТОМОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на образованието и науката е изпратило също своето официално становище до Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и в това становище сме изразили нашето мнение, че подкрепяме предложението на господин Багдасаров да бъдат включени и картотекираните ученици в тези игри, като нашето предложение е въобще да кажем, че учениците ще бъдат включени в извънучилищната състезателна дейност, а не само в ученическите игри.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Томова.
Давам думата за мнения, становища, въпроси както към вносителя, така и към представителите на двете министерства.
Заповядайте, господин Чолаков.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! За обличането в законова форма на това предложение подкрепям становището на Министерството на младежта и спорта.
Какво имам предвид. Вие сте прав, господин Багдасаров, че всяка година да се събират и да решават имат ли право картотекирани да участват, нямат ли право, наистина води до един хаос. Но определено смятам и ще се аргументирам защо не е необходимо на този етап да се облича в закон това предложение.
Първо, защо трябва да играят и защо трябва да участват в ученическите игри картотекираните състезатели? За да обучиш един състезател спортно-технически само в едно движение, той трябва да работи около 100 часа само за едно движение. Не знам колко тук от нас знаят, че обучението по един спорт в училище е между 15 и 20 часа. Тоест, ако ние не допуснем картотекираните състезатели на този етап, това значи, че ще измънкираме едни ученически игри. Децата няма да бъдат обучени и те наистина няма да могат да усвоят този спорт – било то футбол, било баскетбол, било волейбол – те ще бягат след една топка и ще измънкират игрите. Тогава е по-добре да правим игри от рода на дърпане на въже, „Народна топка” и т.н.
Защо подкрепям становището на Министерството на младежта и спорта? Да речем, догодина влезе в закона за образованието повишаване на часовете по физическо възпитание, което е нормално или те даже ги има като секции. Увеличат се средствата за спорт в училищата. Ние тогава трябва да го премахнем. Наистина, ако тогава се увеличи с 3 часа обема на часовете, които могат в свободно време да участват децата в извънкласна форма, тогава пак трябва да променяме наредбата и наистина тогава да участват само ученици, без картотекирани.
Мисля, че на този етап е по-добре да не го вкарваме това предложение в законова форма за участието на картотекирани състезатели.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Чолаков.
Други мнения, въпроси?
Заповядайте, господин Киряков.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, госпожо министър, уважаеми гости и колеги! С всичко, което каза колегата, съм съгласен. Само с едно не съм съгласен – как ще се преборим с чиновниците, които, ако нещо го няма в закона, си решават днес или утре. Ще ви дам един много прост пример. Има закон, в който е казано, че спортните училища са на издръжка на държавата. Само че в наредбата на министерството е записано друго и някой си казва: да, но няма пари. Затова издръжката на всички спортисти в спортните училища с една наредба е променена и отива на издръжка на клубовете.
Питам, след като в спортните училища се преподава химия, физика, материалите за тези дисциплини кой ги плаща? Така един чиновник решава проблема с един ученик.
В края на краищата, откакто съм бил спортист досега или някой ще оспори, че съм бил – не знам – но до 1990 г. нямаше такова изискване дали си картотекиран и дали си играл в клуб или не си играл в училище. Съжалявам, но училището е мястото, където се гледат тези, които се изявяват. Ако него не го видят в училище, къде на друго място ще го видят?
Така че напълно подкрепям това, което господин Милко Багдасаров е внесъл и ще гласувам за него.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Киряков.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Може ли една реплика?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Разбира се, заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми колеги, господин Киряков, аз не мога да се съглася с Вас, защото наредбата е подзаконов нормативен акт. Под тази наредба си слагат подписите министър, заместник-министър и съответните експерти – длъжностни лица, които носят своята отговорност. Наредбата като нормативен акт има силата на такъв. Така че ние не бива да омаловажаваме този вид нормативен акт. В крайна сметка, пак казвам, тя стои две седмици на сайта на всяко едно министерство за широко обществено обсъждане, постъпват предложения и т.н. Това е процес, който е по закон и който не може да бъде пренебрегнат. И пак казвам, отговорността, разбира се, се носи от министъра и от неговия екип.
Така че наистина не бива да сваляме доверието си от наредбите. Дайте тогава да спрем да правим наредби и всичко да влиза в законите. Нали трябва да сме гъвкави?!?
Аз съм абсолютно съгласна с това и ние в Комисията по образованието и науката в интерес на истината изразихме същото становище в подкрепа на становището на Министерството на младежта и спорта, че този тип взаимоотношения, да, в момента е такъв, съгласна съм, трябва да коригираме тази неточност. Но все пак трябва да гледаме малко повече в дългосрочен план и да оставим възможност за малко по-голяма гъвкавост от гледна точка на решенията, които трябва да бъдат вземани. А колкото до администрацията, в крайна сметка си я избираме ние.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Киряков за дуплика.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Съжалявам, но пак ви казвам, че не мога да разчитам на чиновника. Ето ви факти. По времето, по което министър беше господин Свилен Нейков – много добре се познаваме, от деца сме израснали – в закона пише това, а в наредбата – обратното. Не се изпълнява закона. Какво да правим? Аз съм съгласен с Вас, но някой от чиновниците не го изпълнява. Тогава какво правим?
Или и следващата година ще си говорим едно и също нещо? И тогава ще се сетим, че трябва да го вкараме в закон.
Ако има някакъв закон за чиновника, който да го накара да го прави с вилица на врата, тогава ще се съглася с Вас, че можем да го запишем някъде другаде. Съжалявам.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз мисля, че се чуха мнения „за” и „против”. Лично моето впечатление е, че след като вече веднъж се е допуснал такъв прецедент – с наредба да бъде ограничено участието на картотекираните деца – защото тук говорим за детски спорт, за масовост и т.н. – хайде, по-добре да се застраховаме, че няма да се случва пак. Защото утре може пак да има някаква целесъобразност.
Така че аз лично ще подкрепя предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Не виждам други желаещи за изказвания и затова предлагам следното решение на комисията:
„Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта подкрепя на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 354-01-61, внесен от Милко Петров Багдасаров на 01.10.2013 г.”
Моля, гласувайте така предложеното решение.
Гласували: "за" - 5, "против"- 3, "въздържали се" - 4.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 354-01-61, внесен от Милко Петров Багдасаров на 01.10.2013 г., не се подкрепя на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 302-01-36, внесен от Министерския съвет на 01.11.2013 г. – първо гласуване.
Давам думата на уважаемата госпожа министър Георгиева да представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Основанието на Министерството на младежта и спорта да представи тези предложения за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта се провокираха от намерението ни да оптимизираме дейностите на министерството по отношение на финансовото подпомагане на федерации, на клубове, на състезатели във връзка с извършване на спортно-състезателна, тренировъчна дейност и във връзка също така с оптимизиране на мрежата, на спортната инфраструктура на комплекса от спортни съоръжения, казано най-общо.
Оказа се обаче, че този подзаконов нормативен акт не може да сработи на практика въпреки намеренията ни. По тази причина пристъпихме към тези изменения и допълнение на закона.
Гвоздеят на тази стъпка на Министерството на младежта и спорта е да може с пари от бюджета да се финансират спортни съоръжения – общинска собственост.
Но, разбира се, само за една такава единична разпоредба не е рентабилно да се хаби този технологичен ресурс и на изпълнителната власт, и най-вече на законодателната. Затова подобавихме тук и там някои разпоредби, които да прецизират действащите или поне да сработят по между си в посока на консолидиране на разпоредбите в закона.
На първо място, започвам с оптимизиране на режима на лицензия. Досега сме имали случаи от практиката, да речем, за 800 лв. просрочено задължение, когато съвпада датата на констатиране на просроченото задължение с определения срок за кандидатстване за подновяване или за актуализиране на лицензията, се получава едно принудително нарушаване на закона, защото за 800 лв. просрочено плащане към деня на заседание на комисията за актуализиране, за подновяване на лицензията, не е стратегически рентабилно.
Другото положение, пак от практиката, е в едномесечния срок, както е било разписано преди нашите предложения за изменения, се е случвало чисто технически някакъв документ, който не е основополагащ, да липсва и съответно пак пунктуалността ни въвежда или да дадем неправомерно лицензия по духа и буквата на закона, или заради този стратегически документ, който може да се обезпечи с един ден по-късно, да не дадем лицензията.
Затова, приключвам с тази точка по лицензиите, сме удължили срока от един на два месеца и съответно сме въвели оптимизиране, че при постигнато споразумение за разсрочено плащане на задълженията да може да се издаде лицензия. Това е в този пункт.
В следващия пункт – казах основното ни намерение от какво беше провокирано – да може Министерството на младежта и спорта да финансира ремонта или модернизирането на спортни съоръжения, които са общинска собственост. Защото към момента някоя община може да иска за реконструиране на писта или на стадион 15 000 лв., ние ги имаме, но законът пречи и не можем да ги дадем на общината.
Смятаме, че това не е целесъобразно и затова решихме да си отворим „пистата” и, колкото финансов ресурс се намира по сметката на министерството, той да бъде оползотворяван и за спортна инфраструктура, която е общинска собственост. Защото в крайна сметка политиката на държавата е комплексна и не може да има толкова категорични разделителни линии между изпълнителна и местна власт.
На следващо място стои въпросът за това да можем ние да финансираме ремонта и на държавните спортни училища. Нормално. Не можем да финансираме само учебно-възпитателния и спортно-тренировъчния процес, а базата да стои далеч от парите на Министерството на младежта и спорта, на държавата.
На следващо място сме прецизирали в частта финансиране с оглед на тази наредба за оптимизиране на финансовото подпомагане на федерациите, която отдавна стои като проект, да може да прецизираме показателите, по които да се финансират домакинства. Защото там има и един друг силен ефект, не само спортно-състезателна дейност. Има и реинвестиционен социално-икономически ефект.
Затова искаме нарочно внимание за регламента за домакинствата, да може да се обозре основанието и предвид на тези съображения.
Също така пропуснах в частта за лицензиите да кажа, че сме регламентирали прецизирането на разпоредбите, които уточняват набора или парадигмата, или поредицата от субекти, така да се каже, които се занимават със спортна дейност – спортни организации, федерации и клубове – да съобразим една елементарно-логическа последователност.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, откривам дискусията. Имате думата за въпроси, мнения, становища по предложения от Министерството на младежта и спорта законопроект.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Имам въпрос, който е свързан със създаването на олимпийските звена в държавните спортни училища. От текста, който е пред нас, не става много ясно какво ги обособява, какъв е техният статут, какво е различното в едно такова олимпийско звено. В смисъл какви са ви намеренията по отношение на олимпийските звена и по-специално дали различно финансиране, различна тренировъчна програма?
Това е моят въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо народен представител, това за олимпийското звено в спортните училища е уточнено и прецизирано по две линии на аргументите. Първата. И към момента има олимпийски звена, но само в частично решение. Да речем, определен вид спорт, с определено училище се разбират по между си, че ще работят и на тази основа формиране на олимпийско звено. След като има такъв прецедент в практиката и след като той не е обхванат, доколкото е възможно, разбира се, защото всеки закон е несъвършен и той не е обхванат от нарочен текст в закона, значи нещата не са и толкова благоприятни като стимулиране на това нещо.
Олимпийското звено действително е единица – казвам го условно – около която може да се надгражда резервът за елитния спорт в спортното училище. Само че нямаме регламенти, които да прецизират работата на треньори, на състезатели, на ръководствата на държавните спортни училища около това олимпийско звено. То не е само така на добра воля да се припознае.
Аз ще бъда откровена да кажа какви са ми съображенията.
Например има олимпийско звено по отношение на волейбола – федерацията по волейбол в държавното спортно училище „Ген. Владимир Стойчев” в София. Само че е много плаваща величина. А там се иска финансов ресурс и то сериозен финансов ресурс. Министерството го дава този финансов ресурс. Но е плаваща величина, защото олимпийското звено е от шести клас – в случая, който визирам и заради който сме се постарали да предприемем действия в посока на прецизиране и на законосъобразно разписана грижа в тази посока.
Обаче аз, като направих сондаж по света, собствено за волейбола, не е точно от тази възраст. Затова решихме да направим такова допълнение в закона, защото там е сериозен финансовият ресурс, за да може това по някаква скала да се ползва от всички видове спорт, защото в държавните спортни училища има и други видове спорт, разбира се, там също има олимпийски звена на практика обаче, не така обособени като единица, която се финансира от министерството.
Така решихме, че и при борбата, и при тежестите, и прочее ще има понятие олимпийско звено. Нарочно ще тече финансов ресурс за обучението, за спортно-състезателната и тренировъчна дейност на този контингент, наречен олимпийско звено, и съответно ще ползваме и международния опит, но трябва да го има маркирано в закона.
В някаква степен, ако не съм била изчерпателна или ясна, бих помолила господин Богданов, който е директор на Дирекция „Правна”, да бъде по-прецизен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Налага ли се, господин Богданов?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Само да поясня въпроса си.
Аз не поставям под съмнение съществуването на такова олимпийско звено. По-скоро това, което Вие казвате, не го виждам разписано в текста. Никъде не е казано, че то предполага специален финансов ресурс или специална програма и на мен ми се струва, че може би това е редакционен недостатък, ако няма нещо по-дълбоко във формулировките.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Богданов.
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Съгласни сме с Вас. Няма нищо по-дълбоко. И в момента спортните училища работят по програми за олимпийски надежди, за деца с изявени спортни качества.
В този текст ние въвеждаме нещо, което в практиката вече го има и го въвеждаме като понятие, за да бъде ясно, че в тези спортни училища ще има такива олимпийски звена и ние правим път на тяхното съществуване като правно понятие.
Финансирането вече е съвсем отделен въпрос, който е въпрос на практиката. Тоест, понятието „олимпийско звено” го има и ще навлиза надолу в подзаконовите нормативни актове и в съответните програми на спортните училища и като понятие ще бъде използвано от съответните спортни специалисти. Те ще се ръководят от това понятие.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Киряков.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, госпожо министър, понеже в момента го виждам, съжалявам, че не съм го видял навреме – „изявен спортен талант”. Това е едно много широко понятие, защото всички са таланти в началото.
Аз искам да знам само едно нещо – това сега ги виждам, съжалявам, иначе щях да развия по-добре предложението си. Ще има ли някакъв критерии за това какво означава „изявен спортен талант” за олимпийското звено? Защото това е много важно. Да не стане така, че правим олимпийско звено, отпускате едни средства и всички са таланти. Трябва поне да знаем кое е олимпийското звено с някакви критерии. Спортът е толкова измерим, че има как да измерим кой точно е талант и кой не е. Искам да знам по някакъв начин ще има ли някакъв критерий.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Киряков.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Киряков, прав сте! „Изявен спортен талант” – в държавните спортни училища, където собствено е разположено това понятие, всички са таланти. Безспорно. Спецификата на училището го презюмира това нещо. Вероятно така, както в обучението по биология, химия, математика, има отличници и отличници. Тоест, изявеният спортен талант е елитното постижение в съответния спорт на група деца – говоря внимателно и подборно.
В един подзаконов акт това може да се прецизира. А как ще се прецизира или какви са критериите, разбира се, че федерациите, клубовете, които по право са селекционери, да го кажа така, те съответно си имат безспорните критерии за отделния вид спорт, по който селектират от целия ученически състав на държавното спортно училище групата с най-добри постижения, най-добри показатели по едно или друго положение да бъдат прототипа на елитния спорт, да бъдат ядрото, с което ще се работи по посока на национална гарнитура. Говоря принципно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Други мнения, становища, въпроси?
Заповядайте, господин Чолаков.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! В продължение на темата ще кажа, че това е много добре – олимпийско звено – много добре звучи и правилно сте се ориентирали. Нормално е талантливите деца наистина да бъдат изведени на малко по-друг режим на работа. Правилно.
По принцип промените в закона са много добри и те ще способстват за развитието на спорта. Става дума защо разделяте държавните от общинските спортни училища? Когато излезе спортистът на стълбицата, не пише „този е от държавно”, „този е от общинско спортно училище”.
С цялото ми уважение към Вас Ви предлагам просто да изчезне думата „държавни”, защото олимпийското звено да бъде изградено от всички спортисти, които ще отговарят на определените изисквания. Ясно е как ще бъде изградено. Имате достатъчно квалифицирани специалисти, които ще отделят този „каймак”. Не ги разделяйте, защото – Вас Ви нямаше и анализът го чете заместник-министър Йовчев – се уточни, че 50 процента от националните състезатели са от държавни спортни училища, 50 процента са от общински. Спечелените медали от олимпийски, световни, европейски и т.н. първенства 50 процента са спечелени от ученици – спортисти от държавни спортни училища, 50 са спечелени от ученици от общински спортни училища.
Мисля, че изграждането на звеното би трябвало да бъде от всички ученици от спортни училища, а не да бъдат само от държавните. Защото няма гаранция, че един спорт – ще ви дам един пример със скокове на батут – развиват го няколко, а може и да няма спортно училище. Например в общинско спортно училище има. Даденият спортист постига успехи, става първи, втори, трети – знаете, че сега имахме световно първенство – имаше и такива ученици.
Така че не е добре според мен да разделяте олимпийските таланти на общински и държавни. Трябва да отпадне „държавни” и да остане само „в спортните училища” и мисля, че това нещо ще допринесе още по-добре за идеята, която Вие имате.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Чолаков. Съвършено коректен сте и, разбира се, сте прав за това, още повече на принципа на фактите, че 50 процента от медалистите са ресурс на тези училища.
Вярно е, че не сме го прецизирали. Съвсем естествено е да помислим в тази посока. Аз ще ви кажа коя е пречката, за да сме се ограничили, така да се каже. Не е от нежелание за поемане на отговорност по повод на общинските училища. Склонна съм да мисля, че експертите - и финансисти, и юристи - са се препъвали несъзнателно или даже и съзнавано в това, че е различен режимът на бюджетиране. Различен е режимът на финансиране на тези иначе еднакви училища – спортни, но като субекти на финансиране са в различен режим.
Ето това се е явило виртуалното препятствие да не можем да ги сложим в една група. Защото гвоздеят на програмата при тези олимпийски звена е финансирането. Това е разковничето. И при положение, че ние по закон нямаме права – да го кажа внимателно – не контрол над финансовия ресурс за този контингент от училища как съответно да стане финансирането.
Дайте да разсъждаваме и в обратна посока и ще ме разберете. Аз съм съгласна. Експертите на комисията в Народното събрание биха могли да ни подпомогнат и да обхванем и тези училища. Но на нас, видно и от това, което ви предлагаме, не ни е било ясно как можем да съвместим различни процедури на финансиране. Ние си признахме, че прицелването в разписването на олимпийско звено - да си дойдем на думата – е ясно заради малко повече финансови инжекции, нарочни финансови инжекции, които се явяват в плюс.
Сега как ще обосновем финансов ресурс за това общинско училище „х” например? Не, че го отказваме, не, че като спортна политика на държавата те не са ни контингент, но не знаем лостовете да легализираме насочването на финанси към тези образователни субекти. Те са на делегирани бюджети, на които не е принципал Министерството на младежта и спорта.
Ето това е. Разбирам Ви като философия и намерение. Това е безусловно. Никой не би могъл да привиди спор тук, но Ви казвам което ни е препятствало. Не ни стига експертизата как може за различни субекти на финансов режим, на финансови отношения с държавния бюджет, как можем ние да сложим ветрило и грижа и да обезпечим с финанси спортната политика и нейната философия. А са наш контингент – безусловно.
Това е, което ни кара да бъдем така предпазливи, не безотговорни, а предпазливи. Ако по пътя към финализирането на процедурата за приемането на тези изменения и в пленарна зала при първо, второ четене, ако се появи експертиза, която да каже как се минава между капките и се върви по ръба на бръснача, с удоволствие, разбира се, изобщо няма спор.
Тук не претендираме за авторство, нито има място за егоизъм, какъвто и да е той. Всичко е въпрос на по-комплексна експертиза за нещо, при което в сериозен аспект е проблемът. Нали?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте, господин Богданов.
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Извинявайте, само да допълня нашия министър.
Госпожа Георгиева ви разясни какви са ни били целите и идеите за тази промяна. Но аз, доколкото Ви разбирам, уважаеми господин народен представител, Вие сте малко по-настрани. Искате да обобщим понятието „олимпийски надежди” в общинските и държавните спортни училища. Ако така разбираме въпроса, сме абсолютно съгласни с Вас, че това понятие трябва да важи и за общинските училища.
В този случай напълно ще приемем тук да бъде записано „спортните училища” или евентуално „държавните и общинските спортни училища”, защото финансирането ще остане отделно, както си е било и по различен ред, но понятието ще бъде еднакво.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя на първо четене предложения законопроект най-малкото заради това, че когато водим дискусии и коментираме, че имаме проблеми и трябва да ги решаваме, това е линията на поведение.
В този план няма да коментирам в дълбочина този спор, който в момента се води, защото той не е само свързан с държавните и общински спортни училища. Той касае всички останали училища.
Аз съм все пак горд директор, който има четирима души, които тази година са със спортни стипендии - ....волейбол и тенис на маса, деца в различни възрастови групи. Това означава, че те не са в спортно училище и въпреки това са в националните гарнитури и част от тях се водят и олимпийски надежди.
Само че, сами разбирате, че там има други проблеми. Те вече са заложени на демографски принцип или на друг принцип.
Има няколко неща, които аз ще Ви ги предоставя като позиция, но според мен има доста голяма необходимост от прецизиране на текстове, като започнем от чл. 2 със замяната на думите „физическо развитие” с „физическа активност”, което вероятно има за цел да се прецизират старите текстове. Новият текст не звучи добре. По принцип „активност” се увеличава или намалява, но да се подобрява, струва ми се е малко по-друга посока. Най-малкото на Вас трябва да правя коментар, госпожо министър, за тези текстове.
Доста от нещата също трябва да претърпят редакция. Например в чл. 8б, където изразът „може да се създават” е новият текст, а досега беше само думата „има”. Не е ясно защо думата „има” се заменя с „може да се”. Вероятно се избягва задължението да има навсякъде, във всички териториални области или пък предстои някъде да се създават.
Следващият текст, който мисля, че в голяма степен противоречи с общия характер на това, което водихме като дискусия и което го казвам тук и ви предлагам да отпадне, това е в чл. 13 тези т. 1 - 4, които стават съответно 2 – 5 – това е на стр. 7. Чл. 11 дефинира какво точно означава „спортен клуб”.
Не всички дейности, посочени в ал. 2 на чл. 11, изискват задължително членуване в лицензирана спортна федерация, както т. 1 например. Освен това федерациите не са задължени да приемат като свои членове всички спортни клубове. В същото време излиза, че ние на тези, които не са в лицензирани федерации, спортни клубове или пък които са регистрирани по закона за NGO, след това не могат да изпълняват никакви спортни дейности ли излиза по този член?
Конкретното ми предложение е да отпадне този член.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това може да стане на второ четене.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Добре, запазвам си правото за второто четене доста от нещата да се прецизират. Сега изкоментирахме тук нещата около спортните училища – държавни и общински.
Учебната програма за съгласувателния режим между Министерството на образованието и науката и Министерството на младежта и спорта – също в някаква степен има някаква колизия, има някои неща, които не мога да разбера как точно стават. Министерството на младежта и спорта предлага учебната програма, пък в същото време Министерството на образованието и науката предлага учебния план, пък в същото време обратно – след това трябва да го съгласува.... Става една малко по-дълга редичка, верижка, която в някаква степен и по различен начин подхожда.
Иначе приемам определено във връзка със спора за държавните и общинските спортни училища, че резултатите в крайна сметка са от държавните спортни училища и не смятам, че кой знае какво престъпление е, че министерството гледа на тях като майка, а пък на другите малко като мащеха. Това е нормално. Това е просто заради начина на финансиране и на функциониране на самите училища и на интересите, които вътре пък се преплитат вече. Имам предвид местническите интереси на общините.
Но всички тези неща ще ги предложа между първо и второ четене.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Багдасаров.
Аз мисля, че между първо и второ четене тук има хора, които могат да предложат много неща.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Съгласни сме с бележките на господин Багдасаров.
Но да се уточним по това, което Ви смущава, господин Багдасаров – замяната на „има” с „може да създава”. Вие правилно го казахте, че при „може да създава” е по-голяма опцията, по-гарантирана е перспективата. Това е едното.
Да си призная не разбрах докрай притеснението Ви по чл. 13, където досегашните точки 1 – 4 стават съответно т. 2 – 5. Не успях, а и директорът на Дирекция „Правна” също не Ви разбра докрай. Ако обичате да поясните.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: От този текст излиза, че „спортните клубове, нечленуващи в лицензирани федерации, нямат право да подпомагат спортните занимания на гражданите и ги организират за практикуване на физически упражнения и спортни дейности”.
Ние всъщност им забраняваме да изпълняват задълженията или функциите, които те са си поставили, като са се организирали като спортни клубове, заради това, че не са членове на лицензирана спортна федерация.
Аз така го прочитам. Ако греша, поправете ме.
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Извинявайте, но в този текст точно сме преписали текст, отнасящ се до спортния клуб като права и задължения. Няма такова нещо там.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Там е записано: „след придобиване на членство имат право да изпълняват....” Ако няма членство, не могат да изпълняват ли?
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Аз мисля, че се разминаваме технически в числото 13. Боя се – ако нещо аз не съм доразбрала – че Вие говорите за § 13 от самия законопроект за изменение и допълнение, а пък това „т. 1 – 4” става съответно „т. 2 – 5” го има при чл. 13.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Става въпрос за § 6.
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Ние само сме прецизирали задачите, които стоят пред спортните клубове. А текстът „след придобиване на членство” си съществува и в сега действащия закон.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Ако трябва, да го прецизираме.
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Това не е предмет на този разговор.
Ако Вие възприемете по отношение на спортните клубове някаква друга философия, това е различно.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Новото, което е приложено, гледахме го тук, е да реализират дейностите си само след придобиване на членство.
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Аз Ви чета действащия закон. Това е текст от 2008 г. Не е нов текст.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Това е ново: „Да реализира дейности по чл. 11, ал. 2....” Председател съм на друг ученически спортен клуб, който в крайна сметка е многопрофилен, с много спортове. Там не сме се лицензирали като федерация и излиза, че ние не можем като спортен клуб да организираме дейности.
Разбирате ли ме?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Боршуков.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, искам само да направя едно уточнение. Никъде в нормативната уредба в България няма забрана каквито и да са спортни клубове да осъществяват тази дейност.
Просто по нашия закон има два вида спортни клубове. Едните са в общественополезна дейност, другите са в частна полза. Държавата подпомага, финансира, регулира донякъде дейността на клубовете, които са в общественополезна дейност, които членуват в лицензираните спортни федерации. Другите клубове могат да си организират всякаква дейност, но режимът на отчитане е различен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Боршуков.
Други мнения, въпроси, становища?
Заповядайте, господин Тодоров.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз искам само да попитам каква е логиката и какви са мотивите да отпадне чл. 40, регламентиращ подготовката на съдиите и съответните федерации, тъй като съдиите са едно важно звено от цялостния процес и на спортната подготовка, и на провеждане на състезанията. Става дума за § 18, който отменя чл. 40.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Богданов, да отговорите на въпроса.
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Уважаеми господин народен представител, мисля, че има дублиране на текстове. Функциите на треньори, съдии са регламентирани в чл. 35 и единствено поради тази причина сме предложили текстът на чл. 40 да отпадне.
Ето вижте текста на чл. 35, ал. 5:
„(5) Квалификацията и правата на спортните съдии се придобиват чрез обучение и полагане на изпит в съответната спортна федерация, която определя статута им самостоятелно при спазване изискванията на съответните международни спортни федерации.”
Текстът на чл. 40 от действащия закон сме предложили да отпадне, тъй като се дублира с текста на чл. 35 и съответните алинеи в него, касаещи статута на съдиите. Това е единственото ни основание, а не да ограничим правата или съответно някакви регламенти на съдии.
Мисля, че ще се съгласите с този аргумент.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Боршуков.
Други мнения, въпроси, становища?
Заповядайте, госпожо Алипиева.
ЛЮБКА АЛИПИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър! Казвам се Любка Алипиева и съм представител на Министерството на образованието и науката, главен експерт съм във „Физическо възпитание и спорт”. Понеже общността е спортна, искам да кажа, че съм и заслужил майстор на спорта и проблемите, които се дебатират, са ми много близки.
Искам да ви запозная със становището на Министерството на образованието и науката по повод на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Ще гледам да бъдат кратка.
В § 14 предлагаме въвеждането в чл. 21....
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Госпожо Алипиева, нека предложенията да ги правим между първо и второ четене.
ЛЮБКА АЛИПИЕВА: Става въпрос да се дефинира понятието „физическо възпитание”, но по-важното, на което искам да обърна внимание, е, че тук се позавъртя въпросът около учебните програми за учениците в спортните училища, както и за програми на тези ученици, които ще се подготвят в олимпийските звена.
Към настоящия момент учебните програми по чл. 34д, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта е функция и задължение на българските спортни федерации. Те се утвърждават от министъра на физическото възпитание и спорта и те се предлагат за утвърждаване от министъра на образованието и науката.
Ние сме изразили нашето мнение и становище по този въпрос – доколко е целесъобразно министърът на образованието и науката да възлага изработването на тези учебни програми, да следи за процеса на тяхното изработване, да ги утвърждава и след това да ги съгласува с министъра на физическото възпитание и спорта.
Също така имахме и бележки по отношение на олимпийските звена, въпрос, който се дискутираше. Това е нашето становище по отношение на § 26, с което считаме, че се ограничава правото на избор на учениците с изявен талант и перспективи за други видове училища и форми на спортна подготовка.
Като специалист все пак в тази област за мен остава неясен въпросът какви ще са взаимоотношенията и връзките на субектите в олимпийското звено и връзките на субектите в националния отбор към съответния вид спорт и отделно по какви програми тези ученици в олимпийското звено ще се подготвят, тъй като в спортните училища учебно-тренировъчният процес, спортно-състезателният процес и също така възстановителните лагери са част от целия образователен процес. Тоест, разпределението на учебните часове за спортна подготовка, които са в задължителна подготовка, в задължително-избираема подготовка, свободно-избираема подготовка, както и допълнителният час по физическо възпитание и спорт, всички тези часове се ползват за осъществяването на тренировъчен двуразов режим, което е в рамките на тези пет учебни седмици.
Така че за нас е важно именно да се уточнят тези програми, тъй като по тези часове има учебни програми, които са утвърдени от министъра на образованието и науката, те са съгласувани с Министерството на младежта и спорта и те са насочени именно към реализирането на този учебно-тренировъчен процес и спортно-състезателен процес, като цялата учебна организация на училищата е направена така, че да се създаде една непрекъснатост и осигуряване на целогодишния тренировъчен режим, който целогодишен тренировъчен режим и план се утвърждава или се приема от съответната българска спортна федерация.
Това е част от нашето становище.
Също така в новата ал. 13 на § 15 бихме искали вносителят на законопроекта да уточни за директорите на държавните спортни училища кои точно дейности трябва да бъдат утвърдени и кои трябва да представи, тъй като изхождаме от позицията, че директорите на държавните спортни училища съгласно разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта имат задължението да съгласуват списък-Образец № 1, а това е документът, който всъщност дава яснота за организацията на учебния процес.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Извинявайте, че ви прекъсвам. Това е една нормална съгласувателна процедура, която можехте да осъществите. Кажете какво е становището на Министерството на образованието и науката по внесения законопроект, за да изработим своето мнение.
ЛЮБКА АЛИПИЕВА: Ние сме ги изпратили снощи, но нямаме обратна информация дали са приети нашите бележки, какво се случва.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да кажа ключово, че всички бележки на Министерството на образованието и науката при съгласувателната процедура преди влизане в Министерския съвет бяха съобразени. Редакцията, която излезе от Министерския съвет, е със съгласието на министър Клисарова и с отразени предложени бележки и предложения по съгласувателната процедура по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация.
Боя се, че част от притесненията на експерта от Министерството на образованието и науката се разполагат в приложното поле на други закони – за учебното съдържание, за учебния план. Все едно не са приложно поле на разпоредбите на Закона за физическото възпитание и спорта.
Но, повтарям, отговорно го заявявам, че становището на Министерството на образованието и науката в присъствието на министър Клисарова е отразено и този продукт го е фиксирал.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз Ви благодаря.
Други мнения, становища?
Заповядайте, господин Мърков.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Искам, госпожо министър, да Ви кажа, че като цяло аз приемам и одобрявам вашия законопроект.
Одобрявам и мотивите на Министерския съвет. За мен това е едно добро начало. Има още много неща да се правят в спорта, но виждаме, че Вие имате желание и това е едно добро начало. Аз Ви казвам, че във всяко добро начинание – и тези начинания Вие започнахте да ги правите – ние ще ви подкрепяме.
Така че аз предлагам да спрем разискванията и да гласуваме законопроекта на първо четене.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря за предложението на господин Мърков.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Затова предлагам да прекратим разискванията и да приемем следното решение на Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта:
„Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта приема на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 302-01-36, внесен от Министерския съвет на 01.11.2013 г.”
Моля, гласувайте така предложения законопроект.
Гласували: "за" – 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 302-01-36, внесен от Министерския съвет на 01.11.2013 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря за това единодушие. Дано то да укрили нашите спортисти.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Изслушване на министъра на младежта и спорта съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги, знаете правилника. Всички парламентарни групи имат право на два въпроса. Започваме от най-голямата парламентарна група – тази на колегите от ГЕРБ.
Имате думата, колеги от ГЕРБ.
Заповядайте, господин Чолаков.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, прави ми впечатление намаляване на посещаемостта на националните спортни обекти. Говоря ви в сравнение с преди години. И това според мен се дължи на цените, които са определени, за да се ползват тези спортни обекти.
Сега ще ви дам следния пример. Днес има среща Лукойл с някакъв отбор в международен мач. Хайде, за компания като Лукойл не е страшно, но, ако отиде клубът от Монтана, ще е страшно. Плаща 20 000 лв. Толкова струва ползването в рамките на около 3 – 4 часа.
Същото важи и за цените и на Белмекен, и на Варна – Спорт Палас и т.н., и т.н. Имаме доста обекти.
Е ли възможно да сложим някакви преференциални цени, които да бъдат дотирани от Министерството на младежта и спорта с цел ползването на самите бази не само от национални отбори, а да могат да се ползват и от клубове от страната, защото в един момент излиза, че нашите спортни обекти излизат по-скъпи, отколкото да ползваме свободни бази.
Е ли е възможно, защото в крайна сметка, ако тези спортни бази имат някакви ценоразписи и ние, ако сме на самоиздръка, ясно е какво ще стане. Аз си спомням, че когато е пълна базата в Белмекен, порциите са ей такива. Когато е по-празен, порциите стават по-малки.
Идеята ми е дали е възможно да бъдат дотирани цените, да бъдат свалени цените на националните спортни обекти, за да могат да бъдат ползвани от повече клубове?
Смятам, че бях кратък и ясен.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на въпроса на господин Чолаков.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин народен представител, прав сте за мисленето в тази посока – да се облекчава ползването на спортните съоръжения от клубове, федерации по отношение на консумативи или на заплащане на това ползване.
Това, което давате като основание за Вашия въпрос – Белмекен, Спорт Палас, в частта, която се отнася до храна, до пансион, най-общо да го кажем, ние сме готови и аз мисля, че съм го споделила вече, но сега отново ще го подчертая, че ние сме готови да облекчим бюджетите на федерациите, в смисъл финансовата им натовареност в тази част, защото ще създадем режим, при който нещата ще минават с по-малко сцепление при тях, тоест, малко по-встрани. Ще върви оборотът на финансовия ресурс като осигуреност на пансионата между бюджета на Министерството на младежта и спорта и бюджета на търговското дружество.
Федерацията няма да бъде ощетена, както в прословутия режим, когато им се дава 50 лв. за пансион за лагер, а пък сметката на Белмекен е 58 лв. Това няма да се случи.
Боя се, че няма да бъда удовлетворителна в частта на Вашия въпрос, където става въпрос – ако добре съм Ви разбрала – за другата писта: наем за ползване на спортно съоръжение. Тоест, провежда се спортна среща в зала „Х”. Ние нямаме основание и нямаме такава мисъл да ги скубем, защото това е съоръжение за спорт и аз съм казвала, че това е намерението на Министерството на младежта и спорта – политиката на търговските дружества да бъде с щадящ режим спрямо федерациите, клубовете и прочее. Това е спортно съоръжение. Аз успях да го кажа и когато беше публичната драма за концерт или мач през лятото. Но ще бъдем ограничени от другия параметър – консумативи, тоест, обективни натоварености на сметката при ползване на съоръжението. Имам предвид осветление, имам предвид отопление, имам предвид помощен персонал, за когото трябва да има калкулиране на труд.
На този екзистенц-минимум, ако той - защото има ползватели и ползватели, Вие сам казахте, че има отбори и отбори, някои не го усещат, други го усещат. Но уверявам Ви, че търговските дружества работят при внимателен режим на екзистенц-минимума. Обаче всичко е много относително. Това е режимът за полупълната и полупразната чаша.
Не знам доколко Ви харесвам в отговора си, но той е абсолютно откровено коректно поднесен. Ако господин Боршуков има нещо повече, защото все пак е председател на Управителния съвет, където се съдържа арена „Армеец” като най-възлово такова съоръжение, ще се радвам да ме допълни.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Боршуков, ако имате допълнение.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин народен представител, искам да направя няколко важни уточнения.
Първо, навсякъде по обектите на националната спортна база, където е и арена „Армеец” цените за спортистите са преференциални. Те са по-ниски и нямат нищо общо с цените за свободно ползване на базите. Веднага казвам: една е цената за концертите примерно в арена „Армеец”, друга е цената за ползването на тази зала или на Спорт Палас по предназначение – за определено спортно събитие.
Има резерви за още по-голямо оптимизиране на цените, но нещата са в две посоки. Първото е, че арена „Армеец” – понеже стана дума за нея – е зала с много висока енергоемкост и този наем, който така или иначе ние по закон сме длъжни да вземаме, той на практика покрива голяма част на консумативите. Когато има спортни състезания, когато се ползва от спортните клубове или федерации, а не, когато има концерти, цените са по-ниски. Затова този наем включва и консумативите, които хич не са малко. Министър Георгиева ги изброи.
На следващо място, имайте предвид, че в държавните, национални спортни бази министър Георгиева има една нова политика от Нова година – максимална запълняемост на нашите бази, което ще доведе до намаляване себестойността, както казва народният представител. Той каза, че когато е пълна базата в Белмекен, всичко се намалява като цена.
Идеята ни е на практика да се увеличи с около 20 процента храноденът за тези спортисти, които отиват примерно в Белмекен, в Спорт Палас и т.н. за подготовка.
Големият проблем, уважаеми колеги, аз говоря вече не като началник кабинета на министъра, а като председател на Съвета на директорите на национална спортна база, е, че горе – долу около 90 процента към настоящия момент или тази година от парите, които държавата отпуска за подготовка на спортисти, не отиват, за да се подготвят в държавните ни спортни бази. Това е истината. Оттук идва естествено тази по-висока себестойност на услугата „храноден”, както се казва. Ние искаме този процент естествено да се промени и министър Георгиева вече започна да действа в тази посока. Не искам да цитирам определени видове спорт, където вече са насочени към нашите национални спортни бази. В това няма нищо лошо по отношение на лобирането за държавните обекти, още повече държавата е тази, която дава парите.
Това не касае тези федерации, които имат спонсори. Това нас не ни касае. Но тези федерации са много малко на брой.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Боршуков.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Само да конкретизирам. Министър Георгиева каза за националните отбори. Моето питане беше и клубните отбори да могат да се възползват от тази политика. Това, което Вие казахте – да се увеличи посещаемостта – това ще бъде и с клубните отбори, а не само с националните отбори. И те са спортисти на България в крайна сметка.
Става дума обаче за цените. Да не излиза, че аз ще дам 40 лв. храноден в хотел „Х”, а на Белмекен да ми излезе 60 лв. В такъв смисъл говоря. Тогава наистина националните спортни бази ще бъдат пълни. Много важно е какви цени ще сложите.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Във всички случаи сме в посока на този режим, който да не създава риск за недопускане или невъзможност за ползване на базите. Няма да проличи веднага, защото зависи от плаващи фактори, но в тази посока разбираме политиката.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ред е на парламентарната група на Коалиция за България.
Заповядайте, господин Мърков.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Госпожо министър, ще стимулираме ли изграждането на спортните центрове, разполагащи с треньори, база и ресурси за системна спортна подготовка? Стига сме правили само показни състезания и с тях да отчитаме дейността си. Да ограничим разграждането на българския спорт на хиляди клубове без капацитет за ефективност в организирания спорт. Това е първият ми въпрос.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на въпроса на господин Мърков.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Господин Мърков, дайте ми жокер в смисъл жокер, който да ме подпомогне, защото на мен въпросът Ви ми звучи общо – „стимулиране на спортните центрове, организиран спорт”. За масовия спорт ли става дума? За дружествата ли става дума като реабилитация на единица спортен субект? В този смисъл ми дайте жокер, за да си насоча мисленето.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Жокерът е следният: там, където има спортни центрове, където имаме възможност да развиваме спорт – дали ще е масов, дали ще е високо спортно майсторство, а и да заявим високо спортно майсторство, трябва да има масовост. Ние това нещо го пропускаме. Трябва да има пирамида.
Ще стимулираме ли на това място спорта, ще даваме ли финанси, ресурси, ще помагаме ли да се развива спорт на места, където имаме възможност? Ще спрем ли за напред да се роят тези клубове, които не са ефективни или ще се ограничим само в клубове, които имат резултати, които дават резултати?
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря. Чувствам се облекчена от това пояснение. Освен това мисля, че в аванс съм подготвена, защото съм говорила в тази посока за основното Ви притеснение – масовия спорт, масовизацията на спорта като естествена основа за селектиране и за обезпечаване с ресурс на елитния спорт. Тоест, по естествената скала сме казвали: това е част от политиката на Министерството на младежта и спорта в общинските многофункционални спортни съоръжения.
Освен това дори и това, което предлагаме в изменението и допълнението на Закона за физическото възпитание и спорта – всички парички, които ги има в сметката на Министерството на младежта и спорта, да могат да се дават и за общински съоръжения. Значи това е някакъв скромен принос, но е в тази посока, в която са и Вашите притеснения.
Освен това по повод на спортните клубове, което споделяте като друг компонент на въпроса, аз мисля, че там единствено мога да отговоря, че във всички случаи ще работим по посока на изпълване със съдържание на контролната функция на Министерството на младежта и спорта, разписана в Закона за физическото възпитание и спорта. Казвала съм го.
А какво значи „контролната функция”? Във всички случаи ще искаме да се съблюдава от експертите в Министерството на младежта и спорта изпълненото със съдържание вписване на регистъра към Министерството на правосъдието. Това, първо, и, второ, с перманентна контролна функция на чиновниците – да видят как на практика е, да речем, числения състав – така да го кажем – на единиците, с които имаме финансови взаимоотношения, защото, общо взето, нашите пресечни точки с тези клубове, федерации и прочее единици, занимаващи се със спортна дейност, е на полето на парата. И когато трябва от нас да се искат пари и когато ние сме в отговорност дали даваме пари и колко са те, значи имаме право да затваряме кръга и да видим има ли фантоми – да си го кажем открито – или всичко е наред – треньори, състезатели, състав - да функционира тази спортна единица. Не искаме фантоми с един треньор и един състезател или не фантоми със спортен клуб, който е само в списъчния ред за парички или за оправдание на парички – нека и така да го кажем, аз така си говоря с федерациите.
РЕПЛИКА: Да посрещне Белмекен Българския футболен съюз.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: А това с Българския футболен съюз е една пикантна реплика в скоби. Не е лесен контактът с Българския футболен съюз, но се стараем да държим и там контрол и мисля, че вече лекичко приближаваме онази голяма дистанция. Събра ни интересът да има национален стадион и затова започваме да гледаме един към друг.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, за това допълнение.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо министър. Особено много ми харесва това, във вашия законопроект, който сте внесли, за общинската помощ и за държавната помощ, където задължавате общините да помагат и това, че ще има и държавна помощ. Това, което е заложено във вашия законопроект, е хубаво.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ред е на парламентарната група на Движението за права и свободи.
Заповядайте, колега.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, има един въпрос. Спомняте си, тук водихме дебат за наследството в Антидопинговия център. Интересно е да разберем върна ли се госпожата, която беше в болничен отпуск и какво се случи с изхарчените милиони и какво е състоянието там.
Благодаря.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Не се е върнала доктор Заркова. Не знам какво се случва с работата по проверката на това, което сме изложили в сигнала. Но аз помня, че последния път, когато бях тук при вас, колеги народни представители, ви обещах, че регулярно ще ви информирам за това какво се случва при нас като Министерство на младежта и спорта по отношение на отговорността спрямо Антидопинговия център.
Мога да ви уверя, че ние наистина не сме си забравили отговорностите, които съм поела. Бях миналата седмица в ЮАР на Годишната конференция на последното заседание – господин Киряков ми обърна внимание как свети червената лампа по посока на тази отговорност - та бях на този форум – Годишната конференция на Световната антидопингова агенция. Имах и съпътстваща програма в посока на тази отговорност. Лобирах, така да се каже, да ускорим процедурата, да улесним технологията в смисъл сапорта по отношение на преследване на тази заветна цел за сертифициране по изискванията на WADA в лабораторията в Канада.
Имам уверенията на министъра на младежта и спорта на ЮАР, който е член на изпълнителното бюро на WADA. Имам уверението на министъра на младежта, спорта и свободното време на Франция, която също е член на Изпълнителното бюро на WADA. И като увереност, че тези уверения не са само протокол, госпожа министърът на младежта, спорта и свободното време на Франция ме покани през м. януари в Париж на нова среща и ме увери, че отблизо и много отговорно ще следи всяка стъпка и всеки момент от това изпитание пред нашата лаборатория за допингов контрол по изискванията на WADA в заветната цел на сертификата с адрес Канада.
На този етап ние мислим, че до края на годината, да речем – плюс, минус, защото е по-лениво работното време през декември и началото на януари, та в средата на януари, тоест, аз преди да отида във Франция за втора контролна среща с колегата, всичко, което се иска на наша земя, ще бъде финализирано като ангажимент и януари моята визита във Франция ще бъде с цел работен разговор за санкция, че ние тръгваме с увереност към Канада. Мисля, че това е успокоително и много окуражаващо и за колегите в Антидопинговия център. Всеки момент лабораторията за антидопингов контрол ще се сдобие с шеф – хабилитирано лице по специалност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз Ви благодаря, госпожо министър.
Има думата парламентарната група на „АТАКА”.
Заповядайте, госпожо Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, от отговора, който дадохте на въпроса на колегата от ГЕРБ по отношение на формиране на цените на спортните бази, на които е принципал Министерството на младежта и спорта, Вие казахте или поне аз така разбрах, че по друг начин ще бъде структуриран бюджетът на федерациите и че вие директно ще се разплащате със спортните бази.
Ако това е така, имам два подвъпроса. Първо, как считате да направите бюджета на федерациите и как точно го виждате Вие това и Вашите финансисти, Министерството на младежта и спорта да се разплаща директно със спортните бази, които са търговски дружества и това е държавна помощ и е нарушение на Закона за бюджета.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на въпросите.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо народен представител, съжалявам, ако не съм се изразила докрай ясно и недвусмислено. Но в никакъв случай не може да се мисли, че директно от Министерството на младежта и спорта ще се разплаща с търговското дружество. Във всеки случай ние контактуваме с федерацията. Няма как да си разменяме финансов ресурс с търговското дружество по адрес на федерацията. Ние контактуваме с федерацията.
Това, което исках да кажа, че ще бъде съобразен пансионатът с ресурса, който ще се предоставя на федерацията и дадох примера. Явно не съм била ясна в изказа си, но мисля, че примерът, който дадох, е красноречив. Няма да е както досега – 50 лв. се дава за единица пансион или за един ден лагер, а пък пансионът в Белмекен е 58 лв. Ето това съм искала да кажа, че ще бъде съобразено финансирането с потребителите – федерации, клубове, отбори, състезатели и прочее.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Само уточняващ въпрос, ако може.
Искате да кажете, че до момента цените не са били разходоориентирани по отношение на спортните федерации? Така ли е?
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: В какъв план не са били разходоориентирани? Не разбирам какво значи „разходоориентирани”.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Цените, които са били съставени от търговските дружества – спортни федерации, поне аз така разбрах от господин Боршуков, че те са били на преференциални цени. Тоест, консумативите и издръжката, така да се каже, на базата е била калкулирана в цените на федерациите или съответно на клубовете, които са я ползвали. А, когато е била давана съответната зала за друга проява, различна от спортната, вече цените са били търговски, в смисъл – завишени.
Ако наистина, примерно в бюджета на федерацията е било предвидено 50 лв. за един ден пансион, а пък цената, която е определила базата, която би трябвало за спортни федерации да е разходоориентирана, тоест, да отговаря конкретно само на издръжката без печалба за дружеството. Това имам предвид под „разходоориентирана”. Тогава тези 8 лв или колкото и да са те, как ще бъдат покрити от спортните бази? Това няма ли да доведе до загуба или обратното – тогава ще вдигнете бюджета на федерациите така, че да отговаря на издръжката на базите.
Това исках да Ви питам.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви. Аз ще кажа само пестеливо още изречение – две, а господин Боршуков ще ме допълни. Това, което Ви давам като пример, това сме наследили. Такива са били цените в Белмекен. Такъв беше плачът на федерациите, когато започнахме да се срещаме и съответно на мен това ми беше, така да се каже, опорната точка, една от Архимедовата опорна точка, че подобен дисбаланс, без да съм финансист, разбира се, но това е елементарно, подобен дисбаланс не е маркер на рентабилна политика.
Ще се стараем да няма такива аномалии, които да утежняват работата на федерации, спортисти, клубове. Това, първо. И, второ, на практика да ги бламират, казано най-непрофесионално, съобразно финанси и бюджет. Но не може да има такова разминаване и такъв разнобой.
Това съм имала предвид и това ни е основната грижа. Затова сега аз съм поискала всички конкретни параметри за проблемите в бюджетите на федерации, клубове, състезатели, съответно през м. декември, когато влезем в режим за договори по бюджет 2014 с единиците спортни субекти, да бъдем коректни, да покажем грижа, а не каквото се случва в крайна сметка, защото носим такава взаимна отговорност.
Господин Боршуков, ако може, да ме подпомогне. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Боршуков.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаема госпожо Николова, аз само ще кажа, че точно тези 8 лв. са фундаментални като ситуация. Затова никой не е ходил на нашите бази, защото тези 8 лв. трябва от някъде да се покрият. Затова са ходили минимално количество състезатели и треньори, които примерно са си намерили начин да си допълнят тези 8 лв. Затова имаме 20 процента запълняемост на Белмекен и базата има загуба за около 700 000 лв. за една година. Този парадокс ние го премахваме. Това е безумно.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Боршуков.
Отново завъртаме „рулетката”. Има думата парламентарната група на ГЕРБ да задава въпрос.
Заповядайте, господин Чолаков.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Генетичната клетка, където се ражда спортистът, е спортният клуб.
Трябва да ви кажа, че от доста години има национални стратегии, национални програми и някъде между редовете може да се забележи къде се споменава спортен клуб. Много между редовете. Ние не отчитаме, че този спортист, преди да стигне до участие в елитен спорт, преди да бъде готов за спортно училище, преди да се изяви, той е оформен в спортния клуб.
Питането ми е следното. Предвид на това, че спортът или правенето на голям спорт изисква съчетание от база, финансиране, квалифицирани кадри и субект – спортист.
Искам да Ви задам въпроса: какво мислите по финансирането? Какви са Вашите амбиции да помогнете за финансирането на спортните клубове. Не говоря за министерството, говоря като законодателство. Имам предвид следното. Сега един – така да го кажа – чорбаджия, за да даде пари, той не ползва нищо. Той така дава от добра душа. Ако не намерите такъв с добро отношение към спорта, трябва да ви кажа, че финансирането на спортните клубове е изключително трудно.
Мисля, че има какво да се работи в тази насока. Просто искам да ми дадете отговор дали го имате като мислене в политиката на праване на спорта.
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Чолаков. Започвам отзад напред – от обосновката на въпроса Ви.
За добрия контакт със спонсора, тоест, с бизнесмена, който е готов да подкрепи финансово спорта, не е по силите само на Министерството на младежта и спорта.
Иначе ние имаме такава идея и с колеги от други държави, като съм говорила, там има такъв щадящ режим – спонсорството има данъчни облекчения.
Обаче, господин народен представител, казах, че това не е по силите на Министерството на младежта и спорта, това даже не е по силите и на Закона за физическото възпитание и спорта. Това е друго нормативно поле. Въпрос на разпоредби в други закони, които като материя са в окото на други министерства.
Ще ми позволите да не натоварвам колегите си с ангажимент, за да се харесам не на Вас, а на спорта. Нали така? Не мога това. Но какво мога и какво може Министерството на младежта и спорта?
Може и с наличното малко, може и с тези лостове и чатали, които го има обективно, нещо можем да направим и да се проявим и то е следното. Контактуваме директно със спортните клубове като финанси. Привеждаме директно по техните сметки, а не през федерациите. Другото, което е все така грижа, нали, треньори и състезателни с някаква представителна листа, на ведомост – казано грубо – но на директна финансова линия в контакта с Министерството на младежта и спорта. Когато нещо е директно, рисковете за разпиляване или за нестигане до целта са по-малки. И това са скромните лостове на политиката на Министерството на младежта и спорта.
Мисля, без да съм конкретна – Вие казвате бизнесмени и спонсорство – но все едно е насочено в една посока. Не е точно тази линия, която Вас Ви интересува. Аз обаче казах: данъчни облекчения и спонсорство са в приложното поле на други закони. Не мога на принципа на солидарността да си привличам колегите към отговорност, за да се харесам аз.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Поглеждайки към бюджета, видях, че сте се преборили за завишаване на сумите и затова разчитам, че ще влезете в диалог и ще се преборите наистина и за данъчни преференции. Няма нищо лошо в това, не се предавайте.
Благодаря.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Аз ще Ви върна закачката и ще кажа: вие ме калявате да се преборвам, така че, може и да успея. Мерси.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Радвам се на доброто настроение.
Има думата парламентарната група на Коалиция за България, ако желае да зададе въпрос.
Заповядайте, господин Мърков. Имате думата.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Заедно с Министерството на финансите възможно ли е да се направи една сателитна сметка какво влиза и какво излиза въобще в спорта? Да се види целият ресурс, който идва, защото не се знае какво се дава и какво се получава в спорта. Възможно ли е това нещо да се направи?
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Мърков. Аз не знам дали ще мога да бъда изчерпателна в отговора си. По принцип би следвало съобразно Закона за държавния бюджет да се знае какво влиза в спорта. Така мисля съобразно другите закони, уреждащи финансови взаимоотношения, най-общо казано, или разполагащи се във финансовата материя, би следвало да се знае – Министерството на финансите, Национална агенция по приходите и други агенции и т.н. Би следвало да се знае какво влиза и излиза в спорта.
Така най-общо аз мисля.
А пък, ако имате предвид някакво конкретно обстоятелство, което провокира въпроса Ви или притесненията, аз на този етап признавам, че не мога да се досетя.
Ето сега ми идва на ум: може би не се знае какво влиза отвън по линия на солидарността в българските федерации като членове на международните федерации. Оттам не се знае, господин Мърков, какво влиза. Международните бойци на спорта са с по-голям джоб, с по-щедра ръка. Във всички случаи има български федерации, които се радват на тази щедрост, но ние не знаем какъв е „медът, който консумират”. Ние знаем само за техния плач, знаем какво излиза. Те плачат за разходите си и знаем какво излиза. Какво влиза обаче не знаем. Отвъд границата е черта кутия на потребяването на финансови дотации.
Мерси.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Аз точно това имах предвид, защото всеки плаче, че няма пари. Но тези финансови потоци, които влизат, ако се знае какво излиза, вече ще имаме една равносметка. Иначе винаги ще плачат, че няма пари и парите все ще бъдат малко, а резултатите – все по-лоши.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Ето сега ще дам един пикантен пример в тази посока. И винаги има една лястовичка.
Миналата седмица се проведе световно първенство по батут в арена „Армеец”. Аз имах разговори с шефа на международната федерация по гимнастика господин Бруно Гранди, имах разговори и с господин Стоян Димитров, който оглавява федерацията по батут. Той си позволи да се пошегува с мен и каза: ако Ви кажа какви са ми приходите, Вие ще ми дадете ли по-голям бюджет догодина? При което аз му отговорих така: това е нонсенс: да ми кажете какви са ви приходите и аз да ви дам още по-голям бюджет, при положение, че ние сме „прибрани”, общо взето и е криза. Но бонусът, който мога да Ви обещая, е, че можете да бъдете в някакви федерации, които получават повечко парички по принцип, защото можете да бъдете и във федерациите, на които няма да им дадем пари. Нали казваме, че ще има селекция, категоризация.
Той все пак, дженти се държа докрай и ми каза, че 250 000 евро има приход в плюс.
Тоест, можем да работим и в тази посока: да разберем какво влиза във федерациите. Аз имах среща с него и той успя да пребори Министерството на младежта и спорта и да получи дотации, така да се каже.
Мъжете в спорта са чувствителни. И Вие така. Трябва да се дава.
Мерси.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожа министър.
Парламентарната група на ДПС няма да задава въпрос, от АТАКА си тръгнаха, така че т. трета е изчерпана.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
Разни.
Има ли по тази точка някой нещо да каже?
Заповядайте, господин Киряков. Имате думата.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Колеги, може да ви звучи като рестрикция към федерации и клубове – кой какви пари получил, къде ги е изхарчил, как ги е получил. Първо, мисля, че нищо не сме дали, нищо не сме обещали, никой не знае каква е една приходна част на една федерация, на един клуб. Като чуя един бизнесмен или някой да ми казва: знаеш ли как от спонсори и от тотото получихме пари, просто ми идва да го застрелям. Казвам ви го официално. Защото нито един досега освен колегата ,който е до Вас, не знае какво означава приходната част на една такава спортна организация. Ако някой може да ми извади и да ми каже как се прави приходната част, тогава бих отишъл на варианта: извадете черните пари или белите пари.
При регистрацията на всяка една федерация, на всеки един клуб той е длъжен да декларира извънбюджетните и бюджетните средства пред органите на тази държава. Така че, не знам какъв е този проблем.
Второ, имам една препоръка, госпожо министър. Ако фантоми са клубовете, са тези, които въобще нямат дейност. Ако в един клуб има един състезател, един треньор, да речем, това не е фантом. Той все пак върши някаква работа. Друг е въпросът как ще ограничим да не е по този начин.
Ако вкараме – и това ще е моето предложение – лицензиране на клубовете, тогава ще изчезнат и фантомите. Тогава ще се получи и нещо друго. И субсидирането ще бъде по съвсем друг начин.
А за това, за което говори колегата Чолаков – за Белмекен, ще ви кажа и за това. Клубове, които работят и създават национални гарнитури, те трябва да бъдат на преференциални цени в националните бази. Никога досега в Белмекен не е било да имаш бюджет 20 лв., а Белмекен да е струвал 15 лв. Откакто аз съм спортист винаги е било това, което се получава в момента – имаш 50 лв., а един ден ти струва 58 лв. Никога не е било обратното – аз да отида на Белмекен и да спестя.
Обратното. Ще ви кажа какво се прави. Елементарно е. Имам 22 дни лагер, обаче провеждам 18, защото разликата от дните покрива тези 8 лв. Нищо друго не се прави. Топлата вода няма как да я открием, те са я открили преди нас.
Така че, не се притеснявам за това, което Ви питат – за тези 8 лв. Друг е въпросът как да направите обратното. Ако можете да предложите 35 лв., а да дадете бюджет от 15 лв,. там ще видите какво е черно тото в сивите клубове и федерации. Е, тогава вече ще стане нещо, което не е редно.
А що се касае до Белмекен, имайте предвид, че базите не са покрити и трябва да извадите една графика какви спортове могат да поемат тези бази, какви видове спортове. И след като тези бази поемат 100 процента от даден спорт, интересът да се провеждат тренировките на тази база трябва да се създаде. Тогава с договор ще го задължите, че тези пари, които му се дават, ще бъдат похарчени в тази база.
Иначе какво се получава? Аз ще ви кажа. В Белмекен например липсват условия за стрелба с лък, защото няма къде, а да не говорим за другата стрелба. Там въобще няма условия. Там имаше нещо като кегелбан, но вече не съществуват. Има спортове, които няма как да бъдат разположени в тази база. Това също е един вид лост, с който може да се работи по този въпрос. Но след като там има условия за един спорт като баскетбол – има зала, има басейни, има всичко – значи ще бъде принуден с механизми и лостове да ползва тази база, а не да ходи в чужбина или някъде другаде и да харчи парите на държавата. Защо? Ето, това е начинът.
Но спортове, които нямат 100-процентово покритие на тяхната дейност, ще ги облекчите по някакъв начин.
Това ми бяха предложенията.
МИНИСТЪР МАРИАНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Киряков. Точно в такава посока мислим. Затова още веднъж Ви благодаря, защото Вашата позиция дава основания да мислим по-обнадеждаващо, че е правилно това преследване на политики и че дори мисля, че в допълнителни разговори можем да ползваме експертизата Ви как да прецизираме нещата, защото ние във всеки момент вече ще влезем в режим да ги разпишем, да ги обнародваме и след това – още по-тежкия режим – на практика да се договаряме по такива критерии с федерациите.
Мерси.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Мърков.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Госпожо министър, а защо никой не говори за резултати? Какво ще постигнем? Къде сме сега, какво ще направим на тази олимпиада? Всеки говори за пари. Има ли някой да каже: аз ще дойда да си върна парите, защото не съм си свършил работата? Няма такъв досега. Нали? Всеки иска пари. А най-напред трябва да видим кой какво е свършил. През 1972 г. аз ставам европейски и олимпийски шампион и съм на четвърто място в България. А сега се чудим как да наредим десетката. Говорим само за пари.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това реално е една дълга дискусия, която обаче мисля, че нашата комисия започна и то си личи като червена линия, че минава през всички наши заседания.
Но да се върнем на нашата точка „Разни”, ако някой има някакво съобщение или нещо друго да постави?
Ако няма, аз бих искал да направя едно съобщение. До началото на следващото заседание моля да внесете предложенията за членове на нашия Обществен съвет. Нека да са персонални, а когато човекът, който представлява някаква организация, не е в състояние да дойде, просто да определя свой заместник.
Благодаря на всички за участието в заседанието.
Следващото заседание ще бъде в следващата сряда, 27 ноември 2013 г. от 15,00 ч. в зала 142.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Монов


Стенограф:
Божидарка Бойчева