П Р О Т О К О Л

---

На 30 октомври 2013 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация за ефективността от учебно-тренировъчния и състезателен процеси и общообразователната подготовка на учениците от спортните училища и актуални проблеми в тяхната дейност.
2. Създаване и обсъждане на правила за работата и дейността на Обществения съвет към Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и допълнение на Вътрешните правила за работа на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Христо Монов.

ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Изслушване на информация за ефективността от учебно-тренировъчния и състезателен процеси и общообразователната подготовка на учениците от спортните училища и актуални проблеми в тяхната дейност.
2. Създаване и обсъждане на правила за работата и дейността на Обществения съвет към Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и допълнение на Вътрешните правила за работа на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
3. Разни.
Има ли други предложения за промени и допълнения в дневния ред на комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Изслушване на информация за ефективността от учебно-тренировъчния и състезателен процеси и общообразователната подготовка на учениците от спортните училища и актуални проблеми в тяхната дейност.
2. Създаване и обсъждане на правила за работата и дейността на Обществения съвет към Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и допълнение на Вътрешните правила за работа на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
3. Разни.


Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Изслушване на информация за ефективността от учебно-тренировъчния и състезателен процеси и общообразователната подготовка на учениците от спортните училища и актуални проблеми в тяхната дейност.
Наши гости по тази точка са уважаемият господин Йордан Йовчев – заместник-министър на младежта и спорта, госпожа Евгения Костадинова – директор на Дирекция в Министерство на образованието и науката, госпожа Любка Алиева – експерт, уважаемите колеги от Национална спортна академия – доц. Цветко Цветков – ректор, проф. Йонко Тодоров, доц. Пенчо Гешев, доц. Росица Църова, ръководител на катедра.
РЕПЛИКА: Двамата са ректори.(???)
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Извинете, така ми е написано. След пет часа в зала слушане на законопроекти, извинявайте. Моля за извинение.
От спортните училища са поканени: господин Васил Вутев – директор на Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев”, господин Костадин Ваячев – помощник-директор, госпожа Илияна Данчева – директор на СУ „Васил Левски” – Пловдив, госпожа Величка Мицина – помощник-директор, господин Петър Георгиев – директор на СУ „Георги Бенковски” – Плевен, госпожа Елисавета Първанова – директор на 166 СУ „Васил Левски” – София, господин Георги Стоичков – помощник директор.
Разбирам важността на тази тема и много благодаря на колегите, занимаващи се с проблемите на спорта, за това, че тя беше включена по тяхно настояване за разглеждане на наше заседание.
Затова позволете ми да дам думата на господин Йовчев, за да представи информацията от Министерството на младежта и спорта, която всички членове на комисията имат.
Заповядайте, господин заместник-министър Йовчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ЙОВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще засегна само някои от акцентите, тъй като мисля, че на всички вас е изпратено становището на министерството по отношение на ефективността на учебно-тренировъчния процес и спортно-състезателния процес.
Към настоящия момент на територията на Република България извършват дейността си 24 спортни училища, от които 18 са общински, финансирани чрез общинските бюджети, и 6 държавни. Това са в София, Бургас, Варна, Пловдив, Русе.
Министерството на младежта и спорта финансира чрез бюджет тези спортни училища. През настоящата учебна година в спортни училища в страната се обучават почти 7 000 ученика – 6 997, по 30 вида спорт, като 2905 от тях са ученици в държавните спортни училища.
Разработена е и е утвърдена концепция за развитие на спортните училища в Република България. В нея са изложени подходи и действия, определящи стратегическата и оперативната цел и действията за тяхното постигане като принципи, партньори, организация, видове осигуряване и критерии за ефективност, както и мотивиране необходимостта от качествени промени в цялостната дейност на спортните училища.
Създадени са условия за придобиване на професионална квалификация от учениците в спортните училища по професиите помощник-треньор, помощник инструктор по фитнес, и организатор на спортни прояви и първенства, което е предпоставка за привличане на повече и по-качествени млади спортисти, както и за успешната им реализация в живота.
През учебната 2013 – 2014 г. трети поред випуск в спортните училища започна обучение за придобиване на професионална квалификация, актуализирани са учебните програми по спортна подготовка, както и са разработени нови учебни програми по спортове, за които не беше предвиден прием в спортните училища.
Всяка година успешно се реализира програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби, съгласно която министърът на младежта и спорта предоставя стипендии на ученици в държавните спортни училища, постигнали високи спортни резултати.
Създадени са нормативни предпоставки за финансиране на държавните спортни училища със средства от постъпления на Българския спортен тотализатор, което създава възможност за подпомагане на дейността им.
Към настоящия момент в пет от държавните спортни училища - Спортното училище „Васил Левски” в гр. Пловдив е държавно от 1 септември 2013 г. – са създадени олимпийски звена от състезатели, селектирани по определени критерии съобразно постигнатите спортни резултати, като е извършен подбор на ученици с изявен спортен талант, с реализирани постижения в държавните и международни първенства, броя на учениците, включени в състава на олимпийските звена и броя на спортовете, по които се обучават: „Ген. Владимир Стойчев” – гр. София – 115 ученици, развиват 14 вида спорт, СУ „Атанас Узунов” – гр. Русе – 34 ученици развиват 6 вида спорт, СУ„Георги Бенковски”- гр. Плевен – 57 ученици по 6 вида спорт, СУ „Юрий Гагарин” – гр. Бургас – 62 ученика развиват 8 вида спорт, СУ „Георги Бенковски” – гр. Варна има 85 ученика, които развиват 13 вида спорт.
Провеждат се тренировъчни лагери с учениците, включени в олимпийските звена, осигуряване на пълноценно хранене, медикаменти и средства за възстановяване, които не са включени в списъка естествено на забранените субстанции и методи, приети от Световната антидопингова агенция, стимулиране на спортните специалисти, извършващи селекция и обучаващи ученици, включени в олимпийските звена.
Ефективността на учебно-тренировъчния процес се оценява чрез анализиране на резултатите от педагогическите тестове и спортните постижения на учениците, включени в олимпийските звена. Провеждат се специализирани тестове за установяване нивото на функционалното състояние на организма, което създава възможност за прогнозиране на въздействието.
По отношение на спортните постижения тенденцията в страната е към намаляване броя на високите спортни резултати на спортистите се наблюдава като тенденция и в спортните училища. Резултатите в последните години са следните: през 2010 г. учениците от спортните училища в страната са завоювали 1 златен и 1 бронзов медал от Летните младежки олимпийски игри в Сингапур, 23 медала от световни първенства и световни купи. През 2011 г. сме спечелили 43 медала от световни първенства и световни купи, 47 медала от европейски първенства. През 2012 г. до месец юни 2013 г. са загубени: 23 медала от световни първенства и световни, купи, 41 медала от европейски първенства и европейски купи и 90 медала от източноевропейски балкански първенства.
С оглед на това, че изграждането на олимпийските звена е непрекъснат процес в селекцията и развитието на спортния талант е мотивирана необходимостта с бюджета на министерството на младежка и спортна за 2014 г. и 2015 и 2016 г да има селекция и развитие на спортния талант да си предвиди средства в размер на 2 257 600 лв. за всяка бюджетна година за 6-те държавни спортни училища, което ще създаде възможност за планиране на дейности в дългосрочен план и за обезпечаване на миналогодишния процес за изграждане на състезателите с потенциал, за реализиране на високи спортни постижения.
Даже мисля, че с ПМС № 71/12.03.2013 г. от централния бюджет са осигурени вече допълнителни средства в размер на 1 747 200 лв. за 2013 г.
За целеви финансирания на държавната политика за създаване на олимпийски звена в държавните спортни училища. Средствата са предоставени вече на училищата, пропорционално на броя на учениците в тех като са предвидени и се изразходват за следните дейности: провеждане на тренировъчни лагери за учениците, включени в олимпийските звена, осигуряване на пълноценно хранене, както вече го добавих,
Така че това е, за да не ви отегчавам листовете са дълги. Към момента това е, които е направено. Имате го материалът Това е становището на министерството към днешната дата.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Йовчев. Аз предлагам въпросите да са след второто изложение.
Така че давам думата на представителите на Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ЕВГЕНИЯ КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, предвид това, че вие всички сте получили и разполагате със становището на Министерството на образованието и науката, ще се опитам накратко да очертая основните моменти, които се отнасят до компетентността на Министерството на образованието и науката.
В съответствие със Закона за физическото възпитание и спорта в спортните училища се приемат ученици след проверка на способностите в класовете от 5-ти до 9-ти включително. Спортните училища осигуряват – най-общо казано – три вида подготовка: общообразователна, спортна подготовка и професионална подготовка.
Дотолкова, доколкото представителите на Министерството на младежта и спорта очертаха спецификата на спортната подготовка, бих искала да кажа по отношение на останалите два вида подготовка. Те са осигурени с учебни планове и учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката, съгласувано, разбира се, с министъра на младежта и спорта и отразяват спецификата и целите на обучението. Същите учебни планове и учебни програми са приложими единствено и само за спортните училища. Тоест, те се обучават по типови учебни програми и учебни планове.
Учебните часове за задължително избираема и свободно избираема подготовка в учебния план на спортните училища се използват за обучение по избрани от ученика вид спорт и спортна дисциплина. Обучението по учебния план се осъществява при целодневна организация на учебния ден.
Може би бих искала да се спра малко по-подробно на учебните резултати на учениците в областта на общообразователната подготовка в спортните училища. Знаете, че в продължение на години наред всяка година в края на четвърти и на седми клас, както и зрелостни изпити полагат всички ученици във всички училища на територията на страната, в това число и учениците, които се обучават в спортни училища.
От гледна точка на техните резултати на националното външно оценяване, което се провежда в края на седми клас по един широк спектър от учебни предмети, средният успех, измерен в точки, на учениците в спортните училища е 13,14 при среден успех за страната за всички ученици 16,15 точки. А другият съпоставим измерител е средният резултат от държавните зрелостни изпити по български език и литература, предмет, който е задължителен за полагане от всички ученици във всички училища в страната в края на 12-ти клас. Средният успех в спортните училища е добър 3,67 при среден успех за страната добър 4,26.
Независимо от това, че конкретните данни показват, че спортните училища постигат резултати, малко по-ниски от средните за страната, смятаме, че тези резултати по учебните предмети от общообразователната подготовка са добри от гледна точка на целите, задачите и отговорностите, които са поставени в обучението на ученици, насочени към постигане на високи спортни резултати в учебно-тренировъчния и спортно-състезателния процес.
Бих искала да кажа още едно изречение във връзка с общообразователната подготовка, тъй като освен критерия, който ни дава възможност да преценим постигането на общообразователен минимум и средния успех за страната на всички ученици, другият критерий, по който следим училищата, са съответно резултатите на учениците в рамките на вътрешното оценяване.
Прави впечатление в последните години, че по учебните предмети, които са от културно-образователни области – изкуства и спорт – средният успех на учениците варира в границите много добър и отличен и за разлика от това най-трудни се оказват предметите математика и природни науки – физика и химия, тъй като там средният успех на учениците е среден до добър.
И последно бих искала да кажа още едно изречение. Във връзка с необходимостта от допълнителна квалификация на учители, които преподават учебни предмети за придобиване на професионална квалификация по професиите, които вече бяха посочени в предишната информация, се предвижда обучение по национална програма „квалификация” от бюджетната 2014 г., а към настоящия момент се осъществява и обучение на учители в направление спорт в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” по голям проект „Квалификация на учители”, който обхваща квалификация не само на учители в областта на спорта, но и на други дисциплини.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз също Ви благодаря.
Благодаря и на представителите на двете министерства, защото те от различни ъгли подхванаха най-важното.
Откривам дебатите. Моля, който има въпроси към уважаемите наши гости, мнения, становища, да ги изрази.
Заповядайте, господин Чолаков. Имате думата.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър Йовчев, уважаеми гости! Искам да взема отношение по информацията, която ни предостави господин Йовчев относно ефективността от учебно-тренировъчните и състезателни процеси в спортните училища.
Първо, процесът на правене на спорт е една изключително трудна и сложна дейност, за чието осъществяване е необходимо едно много добро съчетание между подходяща база, добро финансиране, квалифицирани спортно-педагогически кадри и не на последно място – субектът спортист.
Ще карам по реда на нещата, оглеждайки анализа. Ще започна с базите. Първо, не е проблем на спортните училища спортните бази. Те са проблем на целия спорт. Преди известно време преглеждах от 1989 г. насам колко нови спортни обекта имаме. Не говоря за останалите от преди време, а нови. Трябва да ви кажа, че твърде малко имаше. Ако приемем, че в последните три години бяха направени една – две зали и четири писти, това е новото. А ние като спортни хора трябва да държим най-много на това. Защо? Защото спортната база е заводът, където става производството на спортисти. Може да имаш най-добрите специалисти, може да имаш уникални средства. А в крайна сметка къде да ги произведеш тези спортисти? Няма къде.
Така че там задължително трябва да се оправят взаимоотношенията между държави и общини и наистина да протича един сериозен тренировъчен процес.
На второ място, финансирането. Разбирам, че е добра идеята за подпомагане и отпускане на допълнителни средства за подпомагане на спортните училища. Какво ми прави впечатление? Има 24 спортни училища, от които 6 държавни и 18 общински. Като брой ученици в тези училища – 50 на 50. Като брой спечелени медали – 50 на 50. А средствата, които вие заделяте, вие ги описвате, че ще бъдат субсидирани допълнително предимно, не предимно, а 100 процента държавните училища, което според мен е грешно.
Приветствам идеята ви за изграждането на олимпийско звено. Едно време му казвахме олимпийски ешелон. Сега е звено. Това не играе роля. Това е добра идея. Само че добре е това олимпийско звено да се предвижда за всички спортни училища. Гледам, че го предвиждате само за държавните училища. Добре е да бъдат вкарани всички ученици, които представляват интерес и които ще бъдат упоменати в този списък, да бъдат от всички училища и финансирането или допълнителното финансиране, което ще бъде отпускано от Министерството на младежта и спорта, да бъде не само за тези държавни училища, защото все пак това ще бъде помощ към общинските училища и там същото важи и за спортно-педагогическите кадри, което не е гаранция, че квалификацията на треньорите, които са в държавните училища, е по-добра от тези треньори, които работят в общинските училища. Това също да се има предвид.
Относно квалификацията. Много Ви моля, господин Йовчев, много държа това да бъде отбелязано. Завършва един треньор от Национална спортна академия. Той какъв статут има? Треньор? Къде го има като статут това? Примерно, завършвам преподавател по физическо възпитание. Имам статут – учител – и започвам с 500 лв. заплата. Треньорът, ако случайно някой, някъде, ама съвсем случайно бъде взет на работа, вие знаете ли социалните прагове на треньорската професия? Някой знае ли ги? Много малко хора ги знаят. Трябва да ви кажа, че заплатите им започват, ако е в една степен – 320 лв., ако работи в клуб е 508 лв.
Много държа да се уточни статутът на треньора, защото в крайна сметка затова нашите треньори стават таксиметрови шофьори, продавачи, спасители и всичко друго, но не и да се занимават със спорт.
Относно субекта спортист. Тук в анализа Ви ми прави впечатление нещо. Първо, да запозная колегите. Прием в спортните училища започва от пети клас. А до пети клас какво правим? Имаше едни учреждения – ученически спортни школи, които бяха държавна политика. След 1989 г. бяха закрити, а те генерираха тези деца, които после влизаха в спортните училища. Това е началният стадий на подбор. Това е началният подбор. Ние ги елиминирахме. Има останали няколко по общините. По-големите общини имат финансовия ресурс да поддържат такъв вид организации, но в повечето общини няма. Също така помислете и върху този въпрос – да има ученически спортни школи, защото точно началния стадий на селекция ние го губим. Започваме в пети клас, започваме в шести клас, започваме в осми клас. Именно там ни изпревариха и другите страни.
Общо взето това е, което имах да ви кажа. Надявам се да бъда полезен.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Много Ви благодаря, господин Чолаков.
Мисля, че всичко това, което казахте, тежи на мястото си, защото тук е мястото, където трябва да се случва професионалният разговор. Действително Ви благодаря.
Заповядайте, господин Киряков. Имате думата.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Аз се извинявам на комисията, господин председател, уважаеми заместник-председатели, господа ректори, господа директори на спортни училища, тъй като не съм успял да прочета целия материал, защото късно дойде. Това ще го решим по-късно в т. Разни какво ще правим напред.
Господин заместник-министър Йовчев, миналия път Вас Ви нямаше, но на министър Георгиева поставих въпроса, че в чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта законодателят изрично посочва, че разходите за учебно-тренировъчната и спортно-състезателна дейност, както за поддръжка и развитие на спортно-материално-техническата база в спортните училища да се финансира от държавния бюджет. Това изрично е казано в закона.
Обаче с наредба на министерството това нещо е отклонено. И така, както сте го дали тук в доклада – „Провеждане на тренировъчни лагери за ученици, включени в олимпийските звена....” – няма спортно училище, което да е успяло да поеме тренировъчните лагери, осигурени с това, което получават училищата. Казвам ви го директно.
Ако един вид спорт има нужда от топки, купуват се топки. Трябва да ги купи държавата или спортното училище. Ако в това спортно училище има спортна стрелба, някой трябва да купува пушките и патроните. Това са консумативите. Сега в момента всичко това е хвърлено на клубовете. Как отчитаме тогава, че тренировъчните лагери в спортните училища са проведени?
Директно ви казвам, че с чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 1 от 17.05. има някакво противоречие. Министър Георгиева каза, че ще изчисти това противоречие. Ще ви кажа защо. Защото излиза, че примерно учителят по физика и химия си получава материалите за учебния процес, а преподавателят по вид спорт нищо не получава. Това е оставено на издръжка на клуба, а по закон е точно така – държавата го поема, а не клубовете. В клубовете са хората, които извършват спортно-състезателната дейност или така наречената методика и тренировка. Клубът предоставя базата, но не и консумативите, защото това е спортно училище.
Второ, това, което каза колегата Чолаков – както беше едно време ДЮШ – детско-юношеските школи. Аз наистина го подкрепям в това, че трябва да ги възстановим. Ние по някакъв начин трябва съвместно с Министерството на образованието и науката да го решим. Това го имаше в училищата. Ние трябва да го върнем там, където си беше.
За жалост обаче от много места научавам, че учителите по физическо възпитание не се стараят да го практикуват. Никой не им го е забранил, никой не го е отменил.
Но има и нещо друго. Чувам от доста преподаватели от спортните училища, които казват: ние не можем да вземем нито едно дете в спортното училище поради простата причина, че училищата, които нямат спортна паралелка примерно или не се занимават с даден спорт, а имат даден талант, не го дават, за да не загубят делегирания бюджет. Това също трябва да го коригираме по някакъв начин.
Другата информация, която имам, е, че няма толкова желаещи деца за спортни училища, както беше едно време – 140 деца желаещи, като от тях трябваше да влязат 14. Сега имаме парадокс – 20 деца трябва да влязат, а кандидатстват 12.
Така че подборът на тези деца трябва да стане наистина по качествата – това, което заслужава, да влезе, за да вдигнем нивото на спортното училище. В него не трябва да се влиза на принципа на шуробаджанащината и да прехвърляме ученика от единия спорт в другия. Ако се е контузил, дали не можем да го направим от гимнастик на волейболист. Ами няма как да стане това. Това са две различни неща. Но се прави.
РЕПЛИКА: Има издадена Наредба № 1 от 17.05.2011 г. за условията и реда за приема в спортните училища. За пръв път се регламентират отношенията между спортните училища....
ТАНЮ КИРЯКОВ: Така е, но продължава практиката, за която говоря. Това искам да Ви кажа. Контролът върху това нещо трябва да се завиши. Ако не върнем в училищата и не виждаме разбиране от самите учители, че има деца за спорт, просто забравете да има спорт. Ще го правим само по масовост. А ние тук говорим за високо спортно майсторство. Ако я няма масовостта, разбира се, няма да има и високо спортно майсторство. Но, ако остане само масовостта, тогава е по-добре да ги закрием тези спортни училища, защото те не си вършат работата.
Това, което чета тук в момента, че за двигателна дейност се правили тестове, съжалявам, но в едно спортно училище няма как да правите двигателна дейност с тестове. Има си план, изпълнение и даден резултат. Не може само за двигателна дейност. Двигателната дейност е в обикновените училища.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ЙОВЧЕВ: Аз съм акцентирал само на някои от нещата. Не съм изброил всички.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Багдасаров. Имате думата.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, гости! Целта на изслушването на тази информация е ясна – да търсим подкрепа за решаване на проблемите чисто законодателно. Затова ще ми е интерес после и колегите директори, които са тук, какво ще кажат в подкрепа на това, което в крайна сметка трябва да излезе от тази зала, от това изслушване.
Но в общи линии, ако започнем всички да говорим, ще се повтаряме. Ясно е, три са нещата, за които и двамата колеги споделиха – база, кадри и качествен материал за резултати, ако търсим. Имам предвид подбора на ученици, които в крайна сметка да постигат резултати. Резултатите са добре известни.
Аз се радвам, че колегите споделиха проблемите и изцяло споделям проблемите, които са изложени в информацията и в двата материала – и от Министерството на младежта и спорта и от Министерството на образованието и науката. Така, както са подредени, проблематиката мога да я коментирам и поотделно.
Първата е свързана с делегираните бюджети – че предизвикала негативни тенденции. Не са виновни делегираните бюджети, а стойността на делегираните бюджети предизвиква негативните тенденции. Говорим за малкото пари. Наистина с 2 280 лв. стандарт на ученик в спортните училища е даже по-малък от стандарта в професионалните училища. Този бюджет няма как да отговори на исканията, които обществото има към тези училища и към обучаващите се в тях.
Едното нещо, с което ние можем да излезем оттук, е да търсим варианти така, че да търсим по-висок стандарт за учениците в спортните училища, за да могат да се решавам там проблемите. А те не са малко. Имам предвид чисто финансовите проблеми.
Вторият проблем така е даден – за недостига на средства и за спортните бази. Тук също много можем да приказваме. Но мисля, че на преден план излиза синхронизирането на общите цели, които имат клубовете по места със спортните училища, защото в информацията добре е казано, че напоследък много се разраства броят на клубовете, които искат да работят заедно със спортните училища. Но какво от това, че се разрастват? Имаме ли някакъв резултат, който да е положителен за децата, които са в спортните училища?
Добре са коментирани проблемите. Господин Йовчев, обаче отдолу пише: „Накрая вярваме, че гореизложените мерки....”, а всъщност няма нито една мярка, която да е посочена като мярка, с която искаме да решаваме тези проблеми.
Може би тук трябва да изкристализират тези мерки, за да можем и ние да знаем накъде да насочим усилията си като законодателен орган.
Също така в информацията на Министерството на образованието и науката са изнесени добре нещата. Аз мисля, че всички по достойнство отчитат желанието да се създадат възможности за професионална подготовка, за изучаване на езици и т.н. Това трябва да е линията на Министерството на образованието и науката, защото ние трябва да мотивираме тези ученици, за да постъпват в тази училища. Но какво конкретно да направим, особено в общинските спортни училища, където наистина в последните години няма никакъв прием или пък приемът, който осъществяваме, не знам за какво е. Тук с господин Натов преди малко гледахме една статистика, която показва, че имаме 375 плувци, които досега не са постигнали нищо като резултат от това, че се учат като плувци в спортните училища. Имаме едно голямо число – 1 444 футболиста. А, когато започна да гледам нашето мъжко футболно първенство, от време навреме разбирам, че става въпрос за България. Купуваме футболисти отвсякъде.
Давам тези числа като примери за това, че има много неща, които тук трябва да анализираме и да видим какъв резултат да търсим, защото усилията ни на този етап не се увенчават с никакъв успех. Резултатите от последната олимпиада са трагични. Оттам може би трябва да видим пък как мотивираме децата. Може да се търсят примерно връзки на спортните училища с Националната спортна академия. Тях ги има и досега, но все пак могат да се търсят и по-мотивиращи решения, с които да накараме учениците да проявят интерес. Има огромен интерес към Националната спортна академия, но да накараме пък ученици, които да знаят, че влизайки в спортните училища и реализирайки се с идеята за високо спортно майсторство, след това ще имат и съответните възможности и привилегии.
Така че казвам тези неща, за да насочим усилията си в тази посока. Ще помоля още един път и колегите – директори на спортните училища да кажат как виждат те нашата помощ, освен увеличението на стандарта, за да търсим решение на тези проблеми, които наистина са точно изложени и в двете информации.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз благодаря на господин Багдасаров.
Беше ми много приятно, когато отидох преди две седмици в неговото училище, на което е директор, и видях, че цялото голямо фоайе е пълно с купи.
Тук бях впечатлен. Мисля, че това е пътят. Той много точно го каза и за „Реал” – Мадрид, бил съм и на двата стадиона. Виждате как е – ако не създадеш школа, няма как да се постигнат високи резултати.
Така че нека да мислим в тази посока, още повече, че не знам дали си спомняте, но тъй като български съдия свири финалния мач на олимпиадата в Мюнхен по баскетбол – бащата на един мой съученик – тогава колко цветнокожи имаше в отбора на Съединените американски щати.
Казвам всичко това, защото развитието на масовия спорт решава и много социални проблеми. Затова бих искал да насочим темата и натам и може би нашите гости – господин ректорът – да ни кажат от какво има нужда, за да стане Националната спортна академия онова, което беше по отношение на олимпийски, световни, европейски и други шампиони.
Заповядайте, господин Цветков.
ЦВЕТКО ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-председатели и членове на Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, господин заместник-министър! Академията си е на място, академията работи, академията подготвя кадри.
Аз искам да обърна внимание все пак в темата, която коментираме, на два момента. Абсолютно съм съгласен и всички ние тук сме наясно с проблемите, които съществуват в спорта в България. Няма да коментирам това, защото всички ние го знаем – че системата е разбита, че нямало ДСШ, нямало УСШ, че я няма тази система, която беше тогава, когато се реализираше подбор на децата.
Но сега няма нещо друго, много по-важно от тази система. Сега няма дейност – аз няколко пъти казвам това нещо – по мотивирането на децата в най-ранна възраст за необходимост от занимания със спорт. Но как ще има?
Да обърна внимание на един проблем, който много пъти поставяме, но проблемът не се решава. Ние говорим дори за ниво предучилищна възраст. Но проблемът не е решен в началния етап на средното образование – първо – четвърти клас. Там предметът физическо възпитание се преподава от така наречените – нищо против нямам учителите-многопредметници – но не може заниманието по физическо възпитание да се води от учител с токчета.
Това е един основен проблем и, ако ние в тази възраст не влезем вътре професионално да работим, да убеждаваме децата, а и техните родители, бих казал, за необходимостта от редовно занимание със спорт, цялата тази система и всички тези спортни училища – държавни или общински – по никакъв начин няма да бъдат захранвани със спортисти – деца.
Така че по принцип цялата наша, пак казвам, системата ни е разбита. Но дори и в тази област, където ние можем да намерим решение, поне да опитаме да работим в тази посока – дори и това не го правим. Многократно се постави този въпрос, този проблем. Не е труден за решаване, си мисля аз, защото целта преди всичко е здравето на децата и това ще се изплати един ден. Разходът, който евентуално ще се направи, за да има учители по физическо възпитание в училищата, ще се възстанови. Трябва да се влагат капитали в тази дейност.
Вторият ни проблем, свързан с Националната спортна академия и кадрите, които готви тази академия, които работят в училищата. Мисля, че въпросът с треньорите в училищата беше решен. Те са вече учители, тоест, те се ползват с правата на учители в спортни училища. Тоест, това не са треньори, а са учители.
Но оттук пък възниква другият проблем – повишаване на квалификацията на тези вече учители. За да могат да растат те в класовете и да могат да се усъвършенстват, те като учители вече трябва да вървят в системата за усъвършенстване и повишаване квалификацията на учителите. Но кой ще го прави това? Институтът по усъвършенстване не може да реши този проблем с учители-треньори, бих казал.
В Националната спортна академия в Центъра за следдипломна квалификация работят с федерациите. Много от тези федерации използват този център за повишаване на квалификацията на треньорите. Имаме и договор, подписан с министерството за регулярно изпълнение на тази функция на академията.
Мисля, че тук също трябва да се помисли за повишаването на квалификацията на учителите-треньори в спортните училища. Това също има своето значение. Не коментирам, че вероятно някъде има колеги, които въобще нямат и ценза. Но това е проблем, който вероятно съществува в някои райони. Този проблем естествено е на местно ниво.
Приключвам с предложението нормативно тези два основни въпроса да бъдат решени.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Много благодаря за конкретното предложение.
Има ли други желаещи за изказване? От нашите гости, заповядайте.
Заповядайте, доц. Църова, имате думата.
РОСИЦА ЦЪРОВА: Казвам се доц. Росица Църова от Национална спортна академия.
Уважаеми колеги, позволявам си да се обърна към всички така, защото смятам, че всички сме тук, защото ни боли за състоянието на нашите спортни училища и за нашия спорт.
Изключително тревожно приех факта, че средният успех в спортните училища е 3,67. Смятам и всички сме убедени в това, когато говори нашият ректор, че ако си свършим работата по отношение на мотивацията на децата и ние действително да работим както трябва с тях, не можем да позволим децата да завършват с толкова малко познания.
Известни са примерите на много инженери, математици, физици и други, които са преминали през спорта и имат успех. И това не бива да остава така.
Всичко това, което чухме от колегите по отношение на материална база, УСШ и т.н., е абсолютно вярно. Искам обаче да върна вниманието ви към някои неща, които все още не са свършени и също са изключително важни.
Министерството на образованието и науката декларира, че са актуализирани учебните програми. Мисля, че много, много работа имаме все още по отношение на учебните програми. Защо? Няма да споменавам имена, но при нас не стигнаха колеги от спортните училища, носейки тези нови учебни програми. Специалисти от Национална спортна академия в много отношения бяха извънредно изненадани, да не казвам – шокирани – от някои нови учебни програми. Изключително стари източници бяха посочени като литературни източници – от 1977, 1979 г. Нищо ново в това, което е написано. А знаем, че Националната спортна академия има изключително голяма популяризационна дейност.
Освен това има нови учебни предмети, кондиционна подготовка. Специалистите ще ме подкрепят: даже Националната спортна академия не си позволява да въведе все още този предмет, а той е въведен в нашите спортни училища. Да не говорим, че няма и специалисти, които да могат да водят този предмет. Ние, след като сме обучавали четири години нашите студенти, не можем още да въведем този предмет, защото той изисква изключителни способности и организация.
Липсват учебници. Нашите деца няма как да се подготвят по тези няколко предмета, които сега са им включени по отношение на психологически проблеми, теория на спортните тренировки и физическо възпитание. Няма учебници, от които тези деца да се готвят. Преди години имаше един учебник за теория на спортната подготовка, написан от проф. Дашева с колектив, който се изчерпа. Трябва да бъде подновен. Ние сме разговаряли между впрочем с хората от Министерството на образованието и науката, те имат такива идеи. Но до момента нищо не е направено.
Учителите в спортните училища са разтревожени, че децата отиват на матура през тази година, без да имат все още конспекти, без да имат учебници. Е, как ще стане? Представете си! Как един ученик ще отиде на матура, без да има откъде да чете и без да знае какво да чете.
По отношение на контрола в спортните училища. Да, сериозен е проблемът с приема в тези спортни училища. Изключително тревожен е. Приемат се деца, просто да бъдат приети, за да се запълни бройката, за да не се загуби делегираният бюджет, както колегата каза. Но в същото време има безброй много деца в спортните училища, които въобще не тренират никакъв спорт. Те просто се възползват от средствата, които се отпускат – доколкото ми е известно, може и да греша – 2 400 лв. за едно дете от спортното и 1000 лв. за нормално училища. Възползват се, завършват спортно училище, без въобще да тренират, докато са в спортните училища.
Това също е загуба на доста средства и невъзможност да се изпълни ролята на тези спортни училища.
И последно искам да кажа, вероятно господин ректорът и другите мои колеги ще ме подкрепят, Националната спортна академия е готова да участва в тази процес за усъвършенстване на подготовката на учениците от спортните училища. Ние вече участваме и в приема, изпращаме колективи. Това, което заместник-министър Йовчев се опита да каже, че един колектив от Спортна академия разработи система за контрол върху подготвеността, което е само началото, защото обещанието на министерството беше, че ще продължи и с разработване на учебни програми, след това на учебници. Но – дотук. Разработихме контрола и завършихме отношенията си.
Ние сме готови да се включим в квалификацията на кадрите, защото предполагам, че никой не се заблуждава, че ако трябва да квалифицираме учители по рисуване, ще търсим някакви други специалисти освен в Художествена академия. Кадрите, които се занимават с това, са кадрите в Националната спортна академия. Ние сме отворени. Така че всеки, който има нужда от помощ, да заповяда в Национална спортна академия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз Ви благодаря, доц. Църова.
Други мнения и предложения за решение на нашата комисия? Аз лично си мисля, че ние сега само се докосваме до проблема и би било добре да направим някакъв временен работен орган, който действително да бръкне в проблема и да можем в рамките на няколко месеца да излезем с конкретни, ако щете, и промени в законовата, в подзаконовата нормативна база.
Примерно на мен ми е интересно, тъй като ще се преосмисля въпроса с делегираните бюджети специално за спортните училища при постижения, както идеята е за качество да се дават пари, а не просто на статистическа единица.
Така че, помислете, колеги, докато чуем и други изказвания.
Заповядайте, господин Заяков.
ВАЛЕНТИН ЗАЯКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Казвам се Валентин Заяков, бивш министър на спорта и обществен деятел от дълги години.
Аз съм завършил ВИФ „Георги Димитров”, треньорски факултет и втора специалност „педагогика”. Слушайки тук преждеговорившите – извинявам се много, господин председател, към уважаемите народни представители, дами и господа, господин ректор, господин заместник-министър, останах с убеждението, че този голям проблем, който стои с кадрите в спортните училища в България, е толкова сериозен, че ние в момента забравихме основата на физическото възпитание в основното училище – първи – шести клас.
Моето предложение – аз смея да ви кажа, че от десет години съм член на едно настоятелство на една гимназия, тази форма добива все по-голяма представителност за развитие на училищното възпитание – стигам да убеждението, че ако уважаемата комисия и народните представители – това, което предложи и господин председателят – не направят така, че с един нормативен документ час по-скоро да върнат ученическите спортни школи и оттам – ученическите спортни сдружения вътре в училищата, няма да имаме възможност да развиваме по-нататък всички тези наши потенциални кадри в спорта.
Наблюдавайки само в София спортните училища, които аз така добре познавам, особено приема във „Владимир Заимов”, аз тази година се изумих, уважаеми господин председател и уважаеми госпожи и господа народни представители. То няма двигателна култура, но влиза в спортно училище. Това не биха да се допуска. Това, първо.
Второ, прав е господин ректорът на Националната спортна академия и проф. Иванов може да вземе отношение по този въпрос, че квалификацията и преквалификацията на тези кадри за тези училища трябва да бъде със специален ред – треньори в спортните училища – преподаватели, защото това, което каза заместник-министър Йовчев, е много хубаво, похвално. Добре, но то не е достатъчно. Това е само една научна методология. Но практиката показва друго. Министерството на образованието и науката трябва да направи такива нормативни и поднормативни документи, които да дадат възможност на децата да се развиват в тази посока. Вярвайте ми, че тези пари, които ще се дадат за това нещо, ще се върнат десетократно във вид на здраве.
Второ предложение имам към комисията. Нека Министерството на образованието и науката в така наречените свободно избираеми часове да наблегне на физическото възпитание, не казвам спорта. Нека да поставим фундамента. Физическото възпитание напред и тогава да търсим спорта, защото без физическо възпитание на децата какъв спорт ще правим? Как ще прави селекция, откъде ще ги намираме.
Не на последно място бих поставил финансирането. Аз бих казал, че действително Българският спортен тотализатор е една сериозна финансова институция. Нека пак тук, в парламентарната комисия и вие като народни представители да помислите дали в отделен ред само за тези спортни училища и ученически спортни школи да няма нещо специално.
Благодаря за вниманието, господин председател.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз Ви благодаря.
Има думата господин Мърков. Заповядайте.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър Йовчев, колеги! Аз ще бъда съвсем кратък.
Това, че сме се събрали тук и говорим за спорт е много хубаво. Ние наистина сме хората, които трябва да решим държавата иска ли да има спорт въобще, да се занимава със спорт или само така ще си говорим и ще продължаваме както досега.
Ние сега въобще сме на дъното на спорта. Откакто е дошла демокрацията, от времето на Барчовски до сега всяко едно правителство, което идва на власт, се надпреварва колко повече злини да направят в спорта и затова сме в това положение досега. Ако ние искаме нещо да направим, трябва да си казваме нещата така, както са.
Говорим за спортните училища. Колегата каза преди малко какво беше навремето в тези спортни училища. Фактически те бяха резерва на националния отбор. Оттам се попълваше националния отбор на всички спортове. Сега какви спортни училища имаме? Само ги водим, че са спортни училища.
Чета тук: толкова световни шампиони, толкова европейски шампиони. Къде са? Как така сме ги извадили и откъде са дошли, не мога да разбера, като тази година ние имаме само един световен шампион. Това е при борбата. Да, имаме е европейски шампион. Няма други световни шампиони.
По отношение на селекцията в тези спортни училища. Няма никаква селекция. Вие знаете ли, ходили ли сте на прием на спортни училища. Те нямат хора, които да кандидатстват, за да влязат в тези спортни училища. А какво е било навремето?
Тук чета: отделят се 3 лв. за храна. Какво значи 3 лв. за храна. Какво ще яде ученикът за 3 лв.? Какво спортно училище е това, ако не прави примерно двуразови тренировки?
Освен това завършват учениците тези спортни училища. А, като завършат, къде отиват? Къде отиват след това? Всеки си поема пътя и си заминава. Дотук със спорта. Няма една приемственост, както беше по-рано. Децата се оглеждаха още в детските градини. Пращаха се треньори, които само с това се занимаваха. Самите треньори пред детските градини се карат кой да вземе детето. Оглеждат го. Този за този спорт, този за този и си правят селекция още от детската градина. След като завърши спортното училище, оттам отива в спортни роти. Няма ги вече тези спортни роти.
Тук се прекъсва тази подготовка. Колкото ида е малка, след това въобще изчезва. Затова нямаме и спорт. Затова няма да имаме скоро спорт, ако не се хванем всички за ръка и заедно с Министерството на младежта и спорта, да се дават повече пари. Оттук идва спортът. Няма ли го в училищата, няма ли го във ВУЗ-а, спортни роти вече няма. То няма вече и войници.
Това са местата, където може да има някаква приемственост. Виждате на запад, в големите държави и в Америка как е. Всички големи спортисти идват от университетите. При нас ние нямаме система, не се знае какво правим.
Затова хубаво е, че Министерството на младежта и спорта ги е описало тези неща като пропуски. Но нека да направим нещо, за да се подобрят нещата.
Нека да направят една препоръка какво мислят да направят занапред. Как мислят да подобрят тези неща. Как ще вкараме тези деца в тези спортни зали, в тези спортни училища, защото ние изгонихме децата. Сега не можем да ги вкараме в спортните зали. Това е трудното вече. Оттам трябва да започнем.
А сега само да си говорим колко всичко е добре и кой какво направил и дотам. Заминаваме си и нещата продължават по същия начин. Ние нямаме накъде повече да отстъпваме. Ние сме 65 място на олимпийските игри в света. Говорехте за Мюнхен, откъдето идваме с 6 олимпийски шампиона, от Сеул с 8 олимпийски шампиони. Сега се борим за някакъв медал.
Днес чета във вестника: футбола на четвърто място и да се приравнят с олимпийските шампиони и да получават.... Ние въобще подценяваме спорта при това положение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви и аз.
Има ли други желаещи за изказвания? Заповядайте.
Имате думата, господин проф.Тодоров.
ЙОНКО ТОДОРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Вие загатнахте, че е време да предприемем нещо като решения, да формираме някакви решения в резултат на това обсъждане.
Предлагам съвсем конкретно да се инициира създаването на работна група, която да анализира състоянието на системата за детско-юношески спорт, защото сега няма система. Тя е разрушена. Да се предложи програма, която да набележи мерки за подобряване състоянието на спорта сред подрастващите.
Действително всичко това, което се каза досега, е реално, обективно. Виждате, че резултатите няма как да се постигнат в сферата само на спортните училища. Това са едни парници. Вие знаете, че преди време парниците произвеждаха най-ранните зеленчуци и основното производство беше в стопанствата. И в спорта е така. Ако ние не възстановим пирамидата от началната, предучилищна възраст, в началните училища, в основната образователна степен, нищо няма да направим. Ние приемаме в спортните училища в шести клас. Това вече е късно за много спортове, за да изберем подходящи деца.
Така че трябва да възстановим онези елементи от системата за детско-юношески спорт, които функционираха резултатно и да намерим механизми за тяхното финансово и базово обезпечаване, за да може поне за един период от 8 – 10 години да тръгне спортът в правилна посока. Без основа, и милиони да наливаме, и десетки милиони левове да наливаме в спортните училища, няма как да се получи.
Така че от името и на доц. Цветков, който предложи да формираме такава група, да се утвърди един план за нейната работа, да проведе някакво предварително изследване, да излезе със заключение и на базата на това да се разработи дългосрочна програма – не за Рио Де Жанейро, няма време. За толкова кратко време не можем нищо да постигнем, но поне за един по-широк хоризонт в следващите години наистина да стъпим на здрава основа. Сега нямаме здрава основа.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз благодаря.
Други мнения? Заповядайте и с това мисля да приключим с изказванията.
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър.
Казвам се Петър Георгиев, директор на първото в България спортно училище „Георги Бенковски” - Плевен.
Искам да кажа, че нещо ново няма да изтъкна. Българският модел, на който са продукт господин Йовчев, господин Киряков, господин Марков, отдавна е разрушен. Ние трябва да положим нова основа за българския спорт, тъй като към спортните училища има много упреци. Някои – основателни, някои – не. Ние сме поставени в условия на работа в зависимост от спортна база, която ние не стопанисваме. Часовете по български език и литература и по математика са обезпечени, така да се каже, с всичко, но часовете по спортна подготовка в спортните зали – не.
Искам да ви уверя, че нашите ученици – спортисти, тренират при невъзможни условия, в спортна база, която е раздробена и се стопанисва от знайни и незнайни спортни клубове. Тотално е разрушена системата на българския спорт още от времето, когато господин Барчовски като че ли имаше такава политическа задача.
Искам да кажа, че докато не се направи основата на българския спорт отново, да се създаде нов модел, докато по места не се изградят обединени спортни клубове или дружества, които да са под контрола на общините, прави сте. Колкото и пари да се наливат, тези средства ще изтекат и няма да дадат резултати.
Искам тук да се обърна към вас във връзка с упреците към спортните училища. Вярно е, че ние приемаме и ученици, които нямат необходимите физически данни за спортно училище. Но ние, уважаеми дами и господа, сме принудени в условията на делегиран бюджет, в условията на Наредба № 7, която определя броят на учениците и паралелките, да приемаме и такива ученици. Това е истината, тъй като изискването за минимум на паралелката е 18 човека. Представете си, че имаме 10 или 16 спортиста, които имат необходимите качества и попадат в необходимата селекция и подбор, няма ли да приемете, ако сте директор на училище или помощник-директор, още 3 – 4 ученика, за да направите тази паралелка, защото на базата на тази паралелка се определя не само делегираният бюджет, определят се и работните места.
В един момент искам да ви кажа, че проблемът не е само финансов. Проблемът е и организационен. Тук в тази зала има много хора-доказани специалисти и като спортни специалисти, и със спортни резултати, които знаят проблема. Но искам с болка да кажа, че в българския спорт трябва да се отреже на живо, ако искаме да се тръгне отново.
Каквото е необходимо, от наша страна ще бъде направено.
Искам да ви кажа, че спортните училища са зависими и от спортните клубове, и от спортните федерации. Имаме тристранни договори. Направен е един опит поне с държавните спортни училища съгласно Наредба № 1 от 17.05.2011 г. с тези тристранни договори.
Но аз искам да кажа тук на всички, за да знаете, че тези договори ние ги съставяме в училищата, ние ги печатим, ние ги извеждаме, даваме ги на клубовете и вече чакаме те да бъдат заверени от клубовете и от федерациите.
Искам да ви кажа, че когато в спортните училища се прави заявка за държавен планов прием, ние по същия начин практикуваме. Тази заявка я даваме на спортните клубове и те съгласуват държавния план-прием, със спортните федерации.
Искам да ви кажа, уважаеми дами и господа, че в нашето училище ни дават невероятно завишени заявки за някакви си 260 и няколко ученика, които ние многократно редуцираме. В един момент ученическа спортна школа има в гр. Плевен, но всички преподаватели в тази ученическа спортна школа, която е олимпийско звено и е на бюджета на община Плевен, никой от тях не смее да подаде дете в спортно училище, защото те ползват спортната база на самите училища.
Оттук насетне наистина трябва да се постави на нова основа, с ново начало. Иначе ще си говорим само със спомени за господин Йовчев, за господин Киряков, за господин Марков, ще отчитаме знайни и незнайни световни, европейски шампиони и висококвалифицирани спортисти и на следващата олимпиада, ако господин Йовчев не се съгласи отново да участва, няма да имаме други участници.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз Ви благодаря, господин Георгиев.
Мисля, че дискусията до този момент беше действително много точна като проблематика.
Затова предлагам следното на уважаемата комисия. Да ме задължим мен като председател на комисията да сформирам една работна група, която още по-задълбочено да разгледа актуалните проблеми в дейността на спортните училища и да предложи мерки за тяхното решаване.
Имате ли нещо против? Аз вече се ориентирах какви хора ще поканя. Естествено, че ще поканя членове на комисията, които са експерти и т.н.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако ми позволите, не само на спортните училища, а и на общообразователните, защото тук се постави въпроса за обучението и въобще за мотивацията на учениците за спорта. Това също е важно. Спортните училища са от една страна, но и другите също трябва да бъдат включени.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Казах за спортните училища, защото там някак как да не засегнем и ученическия спорт. На следващото заседание ще гледаме проектозакон на колегата Багдасаров вследствие на едно предишно наше обсъждане.
Така че нека това да е фокусът, а мисля, че ще стигнем и до тези неща.
Заповядайте, господин Киряков. Имате думата.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Да не се окаже като директори, каквито съм имал в практиката – него не го интересуват медалите за спортното училище, интересува го нагрузката.
Няма да е лошо от едно училище, каквото и да е – не искам да обиждам училищата – говорим, че в най-нормално училища, ако наистина преподавател по физическо възпитание е този, който да може да бъде в тази група. Защото спортното училище няма откъде да вземе деца, ако не ги вземе от нормалното училище.
Даже трябва да ви кажа, че трябва да се помъчим да направим една програма как да върнем в нормалното училище спорта, за да има и деца за спортните училища.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Колеги, аз ви предлагам този подход: през проблема за спортните училища ние няма как да задминем другия.
Така че, натоварете ме с тази задача. Аз знам как да я сформирам. Все пак в моя факултет за пръв път извън Националната спортна академия се създаде такава специалност – учител, грубо казано, по физическо възпитание и спорт в началното училище.
Напълно съм наясно, че ако не се започне оттам, даже и по-рано, нещата няма да тръгнат.а
Подлагам на гласуване това предложение. Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Само бих искал да добавя към решението един срок. Дайте ми срок от три месеца. Проблемът е сериозен. Предлагам с това да допълним решението.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми колеги, извинявам се, че между двете точки взимам отношение. Но разбрах, че колегите от Министерството на младежта и спорта си тръгват, искам да отправя един апел към министерството. Като има спортни инициативи, които са със съдействието на Министерството на младежта и спорта, обръщайте малко внимание и на Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта. Пращайте по някоя покана. Чувстваме се засегнати.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ЙОВЧЕВ: Ще имаме предвид. Поемаме ангажимент. Обаждайте се.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Не е лошо да мислим в бъдеще. Тъй като искате да направите една такава работна група, да направим един семинар с всички учители-треньори, които се занимават в спортните училища.
Поканете ни на един тимбилдинг малко да се опознаем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ЙОВКОВ: Точно това исках да кажа. Едни от предложенията са да има такива работни семинари, на които чисто мотивационно, ако можем да въздействаме, нека да го направим. Аз се включвам във всякакви мероприятия – свободни уроци, ходя навсякъде.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Съгласни сме с това и чакаме покана.
Много благодаря на всички колеги и на всички наши гости.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Създаване и обсъждане на правила за работата и дейността на Обществения съвет към Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и допълнение на Вътрешните правила за работа на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Дайте да започнем от правилата за допълнение на вътрешните правила за работа на комисията. Те се налагат във връзка с това, че практиката показва, че е необходимо да ги приемем.
Имате ги. Има ли някой предложения за допълнение, за отпадане на някакъв текст?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз имам предложение за изменение в чл. 5 от Вътрешните правила за работа на Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта.
Старият текст гласи, че материалите се изпращат.... Идеята е всички материали да се изпращат и по електронната поща, а да не е „и/или в пощенските кутии”. Тоест, всичко да минава и през електронната поща. Това е, за да може народните представители навреме на разполагат с тях. Това особено съществено за колегите, които не са от София.
Второто ми предложение е следното. На сайта на комисията на интернет-страницата на Народното събрание също да се публикуват тези материали, така че да са достъпни и за народните представители, които не са членове на комисията, но могат да имат интерес към съответната тема, а също така и за обществеността в интерес на по-голямата прозрачност.
Това е по същество изменението на чл. 5, което аз предлагам.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз мисля, че всичко това е абсолютно разумно. Въпросът е, че понякога институциите, с които комуникираме, много късно подават материалите си.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз това съм го формулирала: „или 3 дни предварителни или в момента на постъпването им, ако то е по-късно.”
Това беше едното ми предложение.
Другото ми предложение е по чл. 10, който се предлага, където също имам една бележка. В чл. 10 се предлага комисията да оценява съответствието на внесените законопроекти със Закона за нормативните актове и при наличие на несъответствие да препоръча на вносителя да го приведе в съответствие в седемдневен срок.
По Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в чл. 81 се казва, че внесен законопроект може да бъде оттеглен само преди разглеждането му. Да, всъщност тук не съм права. Той няма да бъде разгледан. Оттеглям предложението си. Току-що съобразих, че тук всичко е наред. Извинявайте.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Други предложения?
Заповядайте, господин Киряков.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! По т. 5 аз имам едно конкретно предложение.
В петък, тъй като тогава има парламентарен контрол и всички народни представители, които са от провинцията или от София – няма никакво значение – обикновено имат някъде срещи, та, ако в петък можем да ги получим, какво означава, че другите министерства или ведомства не са се организирали? Ако и на тях им се предостави в петък, всичко ще е наред. Защото, като ми зададат въпроса и аз получа материала във вторник, а в същия момент някъде в провинцията е имало такъв въпрос, аз не съм го дискутирал с тях. Как да отговоря за нещо, което не е дискутирано?
Най-добре е в петък да получим този материал, да го имаме, за да можем, когато отидем в провинцията, да кажем: ето това е проблемът, поставили сме го, кажете какво искате да стане и наистина да се получи нещо, което е важно.
Например аз днес сутринта си получих материалите в пощенската си кутия. Какво да чета? Как да го прочета?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ако в петък се получи някакъв материал или пък не се получи, просто ще се разгледа на следващото заседание.
Нека да си остане така, да не разписваме чак толкова строги правила, защото все едно, независещо понякога от нас, ще ги нарушим и така ние вкарваме себе си в зависимост от други. Знаете как е с министерства, ведомства и т.н.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тук по-скоро става въпрос за спазване на правилника и за тези три дни преди заседанието, защото наистина, когато получим материалите във вторник, на всички ни е малко трудно след това в сряда да имаме становища, да сме дискутирали въпроса по региони, с експерти. Така че, обърнете внимание на министерствата и ведомствата, наистина да бъдат малко по-стриктни.
Аз преди съм била и парламентарен секретар и заместник-министър и много добре знам как се следяха сроковете от Народното събрание и какви бяха изискванията. Така че може би наистина трябва да бъдем малко по-строги към самите министерства и да им обърнем внимание на това да се спазват сроковете, защото много често имаме въпроси, които наистина и от страна на Министерския съвет подлежат на по-бързо разглеждане. Така че от тяхна страна наистина трябва да има разбиране за това, че сроковете не са индикативни в Народното събрание, а са задължителни.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз мисля, че оттук нататък не трябва да правим компромиси с тридневния срок. Записваме го в правилника и толкова. Който го нарушава, да си търпи последствията.
Други предложения за промени освен внесеното от госпожа Чобанова?
Ако няма други предложения, ще подложа на гласуване измененията и допълненията във Вътрешните правила за работа на Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта така, както са предложени, заедно с внесеното предложение от госпожа Стефани Михайлова.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.

Преминаваме към следващите правила – това са правилата за работа на нашия Обществен съвет.
Имате думата за предложения за промяна в правилата. Трябва да ви кажа, че ние сме вторите, които ще приемат такива правила. Може би, защото се занимаваме с най-чувствителните теми – децата, младежта и спорта.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз по-скоро имам въпрос към чл. 12. В него в ал. 1 се казва, че „Общественият съвет изготвя становища и предложения по въпроси и материали от компетентността на комисията”. А в ал. 3 отново се говори, че „се изготвят експертни становища при обсъждане на постъпили предложения по законопроекти от страна на юридически лица с нестопанска цел”.
От друга страна, в чл. 14 от Вътрешните правила, който току-що приехме, се казва, че „Общественият съвет подпомага комисията при обсъждане на постъпили от граждански организации, движения или граждани писмени становища и предложения”.
Тук на мен ми се струва, първо, че в ал. 3 стесняваме малко кръга на предложения, върху които се предоставят становища. Може би не го разбирам съвсем точно. Второ, ми се струва, че в ал. 1 и в ал. 3 общо взето дублираме текстовете.
Така че моето предложение е да съберем тези текстове в ал. 1, още повече, че по-нататък, когато се цитира обсъждането на становище или предложение по чл. 12, винаги се цитира ал. 1.
Така че аз предлагам следното. Ал. 1 да гласи така:
„(1) Общественият съвет изготвя становища и предложения по въпроси и материали от компетентността на комисията, включително експертни становища при обсъждане на постъпили предложения по определени законопроекти от страна на граждански организации, движения и граждани.”
С това постигаме съответствие с чл. 14 от Вътрешните правила за работа на Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и концентрираме в една точка изготвянето на становищата, което прави коректни след това и референциите към този член.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Мисля, че е разумно предложението.
Други предложения за допълнение или изменение?
Ако няма други предложения за допълнение и изменение, предлагам да гласуваме правилата за работа на нашия Обществен съвет ан блок заедно с направените предложения за промени в чл. 7 и в чл. 12 – за обединяването на ал. 1 и ал. 3 с новия текст, който беше предложен от госпожа Стефани Михайлова.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Правилата за работа на Обществения съвет към Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта се приемат.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
„Разни”.
Давам думата по тази точка, ако има желаещи.
Това, което бих искал да помоля, за да заработи Общественият съвет, е всички предложения на парламентарни групи за членове на този Обществен съвет да дойдат до следващата седмица и в края на месец ноември нашият съвет да проведе първото си заседание.
За една седмица нали ще можете да направите предложенията си за по трима членове от парламентарна група? Лично моите предложения няма да бъдат партийно обвързани. Ще има от организации, които работят с нас, ще има от Националното сдружение на общините в Република България и т.н.
По т. „Разни” има ли някой нещо да постави?
Господин Киряков има думата.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Колеги, аз имам едно предложение. Тъй като доста пъти ми задават въпроса какво работи тази комисия, онази комисия, не е ли крайно време да направим едно изнесено заседание? Тук не знам колко човека и от колко града сме, няма значение. Аз съм от два града – София и Русе. Живея в София, но съм роден в Русе. Няма да е лошо заедно със спортната общественост да го направим на място, за да могат хората да виждат какво работим и как работим. Същото се отнася и за училищата, защото там имат страшно много въпроси.
След като ние сме в една такава комисия, която е за младежта, децата и спорта, какво ни пречи да го правим всеки път на различни места? София – хубаво, но всичко е в София. Хората обаче не го виждат. Накрая виждат нещо изписано, но не виждат как работим.
Не става въпрос всяка седмица да бъдем някъде, но можем да решим например в месеца веднъж да правим изнесено заседание или веднъж на два месеца. Хората искат да видят как работим.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Андонов. Надявам се, че няма да правите обратно предложение.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Да, няма да имам обратно предложение. Напротив, колегата ми иззе инициативата.
Подкрепям предложението на колегата Киряков. Искам да кажа, че тази комисия в предишния мандат не направи изнесено заседание за разлика от другите комисии и производителността не беше на това ниво, което по принцип другите комисии имаха, когато предлагаха законопроекти.
Изнасянето на заседанията дава възможност да се обменят общи идеи, да се намира по-голям консенсус и мисля, че господин председателят трябва да поеме ангажимент и да направи един график.
РЕПЛИКА: Предлагам първото заседание да го направим на Катарино.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Аз съм от Благоевградския регион. Мисля, че като за първо заседание бих поел ангажимент да направя цялата организация, стига да ми се даде възможност.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да, още повече, че предстои зимна олимпиада. Можем да поканим и представители на зимните спортове, обществеността от региона.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ще го направим това нещо. В средата на декември? Може и по-рано.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Може и в края на месец ноември.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: На господин Андонов искам само да му кажа, че не е вярно, че комисията нямаше изнесено заседание. Имаше, но вече не бяхме в тази комисия. Имаше в последните две години изнесени заседания. Действително, в интерес на истината, се свършва доста работа на тези изнесени заседания. Това трябва да го кажем и трябва да помислим и за разходите. Може би е добре разходите наистина да бъдат или за сметка на членовете на комисията или поне половината от разходите да бъдат за сметка на членовете на комисията, за да не товарим бюджета.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да, даже повече от половината средства ще трябва да са за сметка на народните представители. Това е включено в нашата дейност.
Действително, когато отидем някъде и хората ни видят, разбират, че това, което правим в пленарната зала, понякога е игра, а всъщност всеки от нас се отнася сериозно към задълженията си.
ДЕЯН ДЕЧЕВ: Колеги, искам само да направя едно предложение във връзка с това, което каза председателят и други колеги го засегнаха.
Наистина след няколко месеца е зимната олимпиада в Сочи. Аз се сещам, че преди няколко заседания на комисията ние обсъждахме възможни постижения на нашите олимпийци. Аз съм по-скоро оптимист. Имаме някакви шансове за медал, най-вече в биатлона.
Правя такова предложение, ако комисията сметне, че е целесъобразно, да поканим тези наши олимпийци, които имат вече квоти за участие в олимпиадата. Мисля, че това ще бъде добре, най-малкото те да си поставят въпросите. Ще им демонстрираме някаква съпричастност и подкрепа, без да искаме някакви постижения. Това няма и как да го направим.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ще им дадем възможност, ако искат да дойдат, ако искат, да не идват.
С това изчерпахме дневния ред.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Монов


Стенограф:
Божидарка Бойчева