П Р О Т О К О Л

---

На 6 ноември 2013 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация за актуалната ситуация и конкретни мерки на институциите във връзка с процедурите по международни осиновявания.
2. Обсъждане на законопроект за държавен бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Христо Монов.

ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Предлагам следния дневен ред на днешното заседание, който не е обемист, но като съдържание и много важен по същността си:
1. Изслушване на информация за актуалната ситуация и конкретни мерки на институциите във връзка с процедурите по международни осиновявания.
2. Обсъждане на законопроект за държавен бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.
3. Разни.
Има ли други предложения за допълнение и изменение в дневния ред на комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 14, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Изслушване на информация за актуалната ситуация и конкретни мерки на институциите във връзка с процедурите по международни осиновявания.
2. Обсъждане на законопроект за държавен бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.
3. Разни.
Позволете ме да ви запозная с нашите гости, някои от които ще бъдат и по първа, и по втора точка от дневния ред.
От Министерството на младежта и спорта господин Йордан Йовчев – заместник-министър, от Министерството на финансите госпожа Зоя Касърова – държавен експерт, от Министерството на правосъдието господин Илия Ангелов – заместник-министър и госпожа Милена Първанова – директор на дирекция, от Министерството на образованието и науката госпожа Грета Ганчева – държавен експерт, от Държавна агенция за закрила на детето госпожа Ева Жечева – председател, госпожа Ана Ананиева – заместник-председател, госпожа Камелия Николова – директор на Главна дирекция, от Министерството на труда и социалната политика госпожа Елена Кременлиева – директор на Дирекция „Социално включване”, госпожа Теодора Любенова – държавен експерт в Дирекция „Социално включване”, Светлана Делииванова – младши експерт в Дирекция „Социално включване” и госпожа Детелина Игнатова – началник отдел „Дейности и мерки по закрила на детето” в Агенцията за социално подпомагане.
Присъстват също така и наши гости – представители на различни неправителствени организации.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Изслушване на информация за актуалната ситуация и конкретни мерки на институциите във връзка с процедурите по международни осиновявания.
Тъй като господин Илия Ангелов има ангажимент, позволете ми по точка първа от дневния ред да дам най-напред думата на него, за да представи становището на Министерството на правосъдието, което е и водещо в тази сложна и важна дейност.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛИЯ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Монов, уважаеми дами и господа народни представители!
Във връзка с исканата от вас информация относно актуална ситуация и конкретни мерки на институциите по процедурите за международни осиновявания, ви уведомявам за следното.
Съгласно чл. 110, ал. 1 от Семейния кодекс дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, когато са изчерпани възможностите за осиновяването му в страната и то е вписано в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване.
Към 25 октомври 2013 г. в регистъра, воден от Министерството на правосъдието, са вписани 4 742 деца, като 2 945 са заличени и 1 797 са незаличени. От тези 1797 незаличени са настъпили условия за предприемане на специални мерки за осиновяване. Тези мерки се предприемат, когато в регистъра няма вписани подходящи осиновяващи и Съветът по международно осиновяване не може да определи подходящи осиновяващи от вписаните лица или определените осиновяващи са отказали да осиновят дете със здравословен проблем, със специални нужди или на възраст над 7 години. Осъществява се чрез публикуване на профил без идентифициращи детето данни на интернет-страницата на Министерството на правосъдието и активната работа на българските и чуждестранните акредитирани организации за намиране на осиновяващ, желаещ да осинови конкретно дете.
За 340 от тези деца е стартирала различна процедура по осиновяване или търсене на осиновяващ. За 976 деца не е стартирала процедура и за 42 деца предстои публикуване на профил на интернет-страницата на Министерството на правосъдието. 105 деца са в процедура по осиновяване по общ ред на различен етап, 41 деца са с друго решение на Съвета по международно осиновяване и 293 деца са за разглеждане от Съвета по международно осиновяване.
Съгласно чл. 114 от Семейния кодекс при Министерството на правосъдието се създава Съвет по международно осиновяване, който се състои от председател – заместник-министър на правосъдието, и членове – по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи и на Държавна агенция за закрила на детето.
С всички тези организации работим безупречно.
Една от основните компетентности на Съвета е да прави предложения до министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ. През 2013 г. към 25 октомври 2013 г. са проведени 21 заседания на Съвета по международно осиновяване, като Съветът е направил 337 предложения до министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ за 398 деца, в това число 97 предложения за определяне на подходящ осиновяващ за 124 деца чрез прилагане на специалните мерки по осиновяване.
След определянето ми за председател на Съвета по международно осиновяване съгласно заповед на министъра на правосъдието от 18.07.2013 г. до 31 октомври са организирани и проведени 7 заседания на Съвета, на които са обсъдени докладите за 230 деца и са направени 124 предложения до министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ.
Към 25 октомври 2013 г. от министъра на правосъдието са дадени 293 съгласия за осиновявания на 349 деца, в това число 87 съгласия за 137 деца чрез прилагане на специалните мерки за осиновяване. За сравнение през 2012 г. от министъра на правосъдието са дадени 326 съгласия за осиновяване на 395 деца, в това число 124 съгласия за 158 деца чрез прилагане на специалните мерки за осиновяване.
През 2011 г. от министъра на правосъдието са дадени 287 съгласия за осиновяване на 329 деца, в това число 91 съгласия за 108 деца чрез прилагане на специалните мерки за осиновяване.
През 2010 г. от министъра на правосъдието са дадени 211 съгласия за осиновяване на 246 деца, в това число 57 съгласия за 71 деца чрез прилагане на специалните мерки за осиновяване.
През предходните три години е налице ясна тенденция към завишаване броя на процедурите по международно осиновяване. Около 65 процента са увеличени общо процедурите през 2011 г. спрямо 2010 г. Увеличението по отношение на процедурите чрез прилагане на специалните мерки за осиновяване на деца с особености в здравословния статус и/или на по-висока възраст е около 57 процента.
Независимо от временното спиране на редовните заседания на Съвета по международно осиновяване поради промените в политическия кабинет данните към 25 октомври 2013 г. показват, че тенденцията към завишаване ще бъде запазена.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз също Ви благодаря.
Може би преди да чуем останалите представители на институциите във връзка с ангажимента на господин Ангелов да ви дам думата за въпроси конкретно към Министерството на правосъдието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛИЯ АНГЕЛОВ: Само трябва да ви уведомя, че преди седмица беше организирана среща с акредитираните организации по международно осиновяване, на която бяха поставени редица въпроси. Някои от тях получиха задоволителни отговори, с други отговори акредитираните организации не се съгласиха. Но постигнахме единомислие по въпроса възникнат ли съществени проблеми по въпросите на международното осиновяване, да организираме регулярни срещи и на тази срещи, водейки диалог, да отстраняваме всички препятствия, които възникват или да се вземе някакво разумно решение за отстраняването им.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря.
Това беше ценна информация, тъй като и в комисията има постъпило становище от подобни организации.
Бихте ли могъл да ни кажете, г-н Ангелов, към този момент колко са лицензираните организации.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛИЯ АНГЕЛОВ: Лицензираните организации за международно осиновяване до момента са 40.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: А каква част от тях реално осъществяват такава дейност?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛИЯ АНГЕЛОВ: Всички реално осъществяват дейност по международно осиновяване. Естествено една голяма част от тях имат по-голямо участие, други имат по-малко участие, но това е по разбираеми причини.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Все пак аз ще помоля да представите в един двуседмичен срок в Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта информация в последните примерно четири години коя от организациите колко осиновявания е осъществила.
МИЛЕНА ПЪРВАНОВА: Ние и към настоящия момент имаме готовност да предоставим такава информация.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ако я имате в себе си, дайте да я размножим и да я представим на членовете на комисията.
МИЛЕНА ПЪРВАНОВА: Имаме я като справка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛИЯ АНГЕЛОВ: Това е справка, която официално ще ви бъде изпратена в комисията.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Тогава след седмица можем да я получим? Благодаря.
Заповядайте, господин Кременлиев.
ГЕОРГИ КРЕМЕНЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Казвам се Георги Кременлиев и съм представител на акредитирана организация към Министерството на правосъдието, свързана с международни осиновявания.
Господин Монов, тъй като не ми е известен протоколът, а тук сме поканени четирима представители на организациите, ще има ли възможност и ние да направим едно кратко изявление във връзка с това как виждаме досегашната дейност на Министерството на правосъдието, респективно дирекцията, която се занимава с тази дейност.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Разбира се, след представителите на официалните институции, ще ви бъде предоставена думата.
ГЕОРГИ КРЕМЕНЛИЕВ: Благодаря Ви. Извинявайте.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Тъй като Ваш представител, господин заместник-министър Ангелов, ще остане, ако възникнат други въпроси, както виждам, това е човекът, който от години работи в тази дирекция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛИЯ АНГЕЛОВ: Да, това е госпожа Милена Първанова, директор на Дирекция „Международна правна закрила на детето и международно осиновяване”.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да освободим господин Ангелов и да продължим с представянето на становищата на другите институции.
Благодаря Ви за участието, господин заместник-министър Ангелов.
Има думата Министерството на труда и социалната политика. Заповядайте.
ТЕОДОРА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Монов, уважаеми дами и господа! Казвам се Теодора Любенова, държавен експерт в Дирекция „Социално включване” на Министерството на труда и социалната политика и съм член на Съвета по международно осиновяване като представител на Министерството на труда и социалната политика.
Бих искала да ви представя съвсем накратко информацията, която е подготвена от страна на Министерството на труда и социалната политика, като бих искала да подчертая, че Министерството на труда и социалната политика има водеща роля при процедурата по осиновяване в страната. Министърът на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието издава правилник за дейността на Съвета по международно осиновяване.
Съветът по международно осиновяване се създава към регионалните дирекции за социално подпомагане, които са териториални структури на Агенцията за социално подпомагане.
Основните правомощия на този съвет са свързани с разглеждане на досиетата на децата и на осиновяващите, изискване на допълнителни документи и информация, необходими за осиновяването от съответните лица и компетентни органи, определяне на необходими за осиновяването документи, определяне за всяко дете от регистъра в регионална дирекция „Социално подпомагане” подходящ осиновяващ съобразно определените в Семейния кодекс критерии.
Също така бих искала да подчертая, че по отношение на международното осиновяване, както вече стана ясно, водещата роля е на Министерството на правосъдието, което осъществява функциите на централен орган, предвидени в Конвенцията за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване.
През 2012 г. със заповед на министъра на труда и социалната политика беше сформирана междуведомствена работна група, която актуализира методическото ръководство за сътрудничество и координация при осъществяване на административните процедури по осиновяване в страната и чужбина.
В състава на тази работна група участваха представители на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на правосъдието, на Държавна агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, редица неправителствени организации, сред които „За нашите деца”, „Сдружение Национална мрежа на децата”. Допълнително бяха поканени и Сдружение „Самаряни”, Сдружение „Еквилибриум”, Националната асоциация за приемна грижа, Асоциация на акредитираните организации за международно осиновяване, Института за социални дейности и практики и други.
С този документ се внесе допълнителна яснота по въпросите в областта на осиновяването, които не са детайлно уредени в Семейния кодекс и подзаконовите актове. Разписаният в него ред за взаимодействие между институциите е в съответствие с принципа за информираност, последователност и екипност при предприемането на мерки за закрила на детето.
Отговорните институции предприемат действия за запознаване на своите експерти с ангажиментите и договореностите по прилагане на нормативната уредба.
В тази връзка веднъж годишно се провеждат и срещи с представители на Министерството на правосъдието и експерти от регионалните дирекции за социално подпомагане, чието участие е осигурено от Агенцията за социално подпомагане.
Важно е да се отбележи и особената функция на Агенцията за социално подпомагане, която съдейства на национално ниво за сътрудничеството между Министерството на правосъдието, от една страна, и, от друга страна, териториалните й поделения, дирекциите „Социално подпомагане”, регионалните дирекции за социално подпомагане при осъществяване на техните нормативно-регламентирани правомощия в областта на националното и международното осиновяване.
Агенцията за социално подпомагане оказва методическа подкрепа на териториалните поделения при отстраняването на нередности по документите на децата, за които са настъпили основания за вписване в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване.
От своя страна регионалните дирекции за социално подпомагане изискват от дирекциите „Социално подпомагане” по настоящ адрес на детето информация за наличие на емоционална връзка между братя и сестри, както и за нагласите на детето относно предстоящото осиновяване, въз основа на данни от лицата, които полагат грижи за детето.
След вписването на детето в регистъра за пълно осиновяване се информира Дирекция „Социално подпомагане” и ръководителя на институцията или социалната услуга от резидентен тип, които полагат грижи за детето.
Следва да се има предвид, че с подаването на досието на дете към Министерството на правосъдието и вписването му в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина.....
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Госпожо Любенова, членовете на комисията имат вашите материали. Така че изложете ги в резюме, най-основното и най-вече, ако има някакви проблеми, които трябва да бъдат решени законодателно, заповядайте.
ТЕОДОРА ЛЮБЕНОВА: Не бих казал, че има такива проблеми, които биха изисквали такива нормативни промени, тъй като съвсем наскоро това методическо ръководство, както казах вече, през 2012 г. беше актуализирано от тази междуведомствена работна група, в която участваха и всички организации от неправителствения сектор, свързани с тази проблематика, и проблемите мисля, че бяха изчистени.
Винаги допълнително могат да възникнат проблеми, за които ние сме отворени да обсъдим и да предприемем съответните действия.
Бих искала само да кажа, че в съответствие с разпоредбите на чл. 113, ал. 2 от Семейния кодекс през 2012 г. Съветите по осиновяване към регионалните дирекции в страната са изпратили към Министерството на правосъдието 685 уведомления за вписване в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване, а за периода от 1 януари 2013 до 30 септември 2013 г. включително изпратените уведомления са 286.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз Ви благодаря.
Логично е след Вас да дадем думата на Държавна агенция за закрила на детето, тъй като представлявате една важна за детето структура.
Заповядайте, госпожо Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда изключително кратка поради факта, че сме представили писмено информация по актуалната ситуация и конкретните мерки на институциите във връзка с процедурите по международното осиновяване.
Бих искала само принципно да отбележа, че 2002 г. Република България ратифицира Хагската Конвенция за международни осиновявания и 2003 г. хармонизира българското законодателство във връзка с ратификацията. Преди малко чухме централния орган, който по смисъла на Конвенцията е определен, и това е Министерството на правосъдието.
Аз бих искала да отбележа всъщност принципната позиция на Държавна агенция за закрила на детето, която във всички случаи се води от Конвенцията за правата на детето на ООН и по-специално от чл. 21. Ще ми позволите съвсем накратко да припомня разпоредбата на този член:
„Признава, че осиновяването в чужбина може да се счита за алтернативно средство за грижа на детето, ако детето не може да бъде дадено на семейство за отглеждане или осиновяване или не може по никакъв подходящ начин да се полагат грижи за него в страната, от която то произхожда.”
Затова Република България трябва да полага последователни усилия в изпълнение на този член.
Аз бих искала да отбележа също неметодическото ръководство, както бе подчертано в методическото указание, за сътрудничество и координация, като целта на това указание е най-вече по отношение на обмена на информация във връзка с водените регистри, координиране на действията на компетентните институции, което е изключително важно и най-важното за Държавна агенция за закрила на детето това е подготовката на детето за предстоящото осиновяване.
И тъй като, господин председател, Вие отбелязахте да бъдат посочвани проблеми, аз мисля, че един от проблемите, върху които трябва да концентрираме своето внимание, това е много внимателна, планова и последователна подготовка на детето за предстоящото осиновяване, а не формално вземане на неговото мнение и задаване на въпрос от рода: искаш ли да бъдеш осиновено.
Така че тук трябва да се чуе професионалното мнение на психолози, на хора, които работят предимно с деца. Затова това е един от въпросите, върху който трябва да бъдат планирани действия.
Бих отбелязала само по отношение на международните осиновявания контролната дейност, която извършва Държавна агенция за закрила на детето относно спазването на правата на детето по повод на постъпила информация за деца, осиновени в чужбина. Спомняте си всички вие случая в Страхилово и проверките, които бяха извършени.
Така че цялата друга информация, която смятаме за важна, ви е предоставена. Ще отбележа само през 2012 г. това е процедурата, която беше приета при случай на национално осиновяване на деца, настанени в приемни семейства. Ще припомня един проблем, който всъщност беше поставен от голяма група български граждани преди няколко години при приемането всъщност на процедурите, при които български граждани с постоянно местопребиваване в чужбина, могат да осиновяват български деца. Тогава имаше напрежение сред тези български граждани, които имаха право всъщност след промените да осиновяват единствено в режима на Хагската конвенция за международно осиновяване.
Дебатите и разговорите, които се водеха, бяха дали всъщност тези български граждани, които имат българско гражданство, могат да осиновяват при по-облекчени условия или при по-специални правила.
Нещо, което за мен е много важно, започна една всъщност процедура по сформиране на работна група от Министерството на правосъдието, която има за задача да направи преглед и анализ на действащия Семеен кодекс и да направи предложения за изменение и допълнение на Семейния кодекс именно в частта на осиновяването.
Така че се надяваме тази работна група да продължи своята работа, за да може да се вземат важните решения, свързани с осиновяването.
В случай на въпроси към Държавна агенция за закрила на детето всъщност Камелия Николова е член на Съвета по международно осиновяване като представител на Държавна агенция за закрила на детето.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз Ви благодаря, че поставихте действително един много важен проблем. Оказва се, че и двете практика пораждат спорни моменти. Така че се надявам работната група в най-скоро време да се сформира и да заработи. Има достатъчно натрупана практика, която може да ни подскаже доброто решение.
Лично, ако питате за моето мнение, мисля, че българските граждани с двойно гражданство би трябвало да имат някакъв по-облекчен режим за възможността за международни осиновявания на български деца. Най-малкото тези деца ще останат като самосъзнание българи в повечето случаи.
МИЛЕНА ПЪРВАНОВА: Дали бихте позволили едно допълнение по темата за българските граждани?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да, заповядайте, госпожо Първанова.
МИЛЕНА ПЪРВАНОВА: Всъщност по отношение на българските граждани бих искала да отбележа, че въпросът има два аспекта. Единият е по отношение на процедурата, която ще се следва с оглед изискванията на Хагската конвенция при преместване на едно дете от държавата по произход в държава по обичайно местопребиваване на осиновителите му, да се следва процедура за международно осиновяване и това според нас не е толкова големият проблем за българските граждани с обичайно местопребиваване в чужбина.
Големият проблем е достъпът до регистъра на деца за национално осиновяване, в който децата са на по-ниска възраст, с по-предпочитан от българските граждани етнически произход и в относително по-добро здравословно състояние. Съвсем естествено е в регистъра за международно осиновяване да попадат децата, за които няма семейство за осиновяване в България.
Така че въпросът за положението на българските граждани с обичайно местопребиваване в чужбина всъщност по-скоро е свързан с достъпа им до децата за осиновяване и тези, които са достъпни за международни осиновявания.
Това не означава, разбира се, че не трябва да се търсят подходи. Ние познаваме практиките на някои държави, в това число страни по Хагската конвенция, които са регламентирали законодателно изрично задължение за международно осиновяване първо да се търси семейство на техни граждани, пребиваващи обичайно в чужбина и, ако не се намери такова, едва тогава да се пристъпи към осиновяване от лица с чуждо гражданство и обичайно местопребиваване в чужбина.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това имах предвид и аз, така че работната група има модели, от които да се поучи и по-бързо да се събере и да работи.
От Министерството на образованието и науката – заповядайте, госпожо Ганчева.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Министерството на образованието и науката към настоящия момент няма преки функции и отговорности по отношение на международните осиновявания от гледна точка на това, че през 2006 г. пристъпи към децентрализация на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, считано от 1 януари 2007 г. тези домове преминаха от държавно обслужващи звена като делегирана от държавата дейност в общините, на чиято територия се намират като специализирани институции за деца.
Понастоящем всъщност Министерството на образованието и науката има функции като представителство в Съвета по международни осиновявания, в който съвет членувам лично аз в качеството ми на началник отдел, който е в дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието”. В това качество всъщност са и нашите ангажименти, свързани с избирането на подходящи осиновяващи за децата от институциите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви.
Може би да дадем думата и на нашите гости от акредитираните организации и след това да преминем към дискусия. Може би те ще ни кажат нещо като алтернативно мнение.
Заповядайте, господин Кременлиев.
ГЕОРГИ КРЕМЕНЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Казвам се Георги Кременлиев и съм председател на Сдружение „Детство без граници”, акредитирана организация към Министерството на правосъдието за извършване на посредничество при международни осиновявания.
Заедно с мен тук в залата са още трима представители на акредитирани организации. Това са госпожа Даринка Рангелова, господин Петър Енчев и госпожа Таня Найденова.
Благодаря ви за дадената ни възможност да изложим пред вас и нашата гледна точка. Ще започна с това, че в момента е мода всеки да е недоволен и постоянно нещо да иска. Искам да ви уверя, че не сме дошли с тази нагласа тук.
Обаче определено искаме да поставим пред вас въпроси, които считаме, че без вашата намеса те не могат да бъдат решени и най-вече те са свързани с това да се оптимизира работата в областта на международното осиновяване, от една страна, и наистина да погледнете от тази гледна точка, че по този начин се решават трайно въпросите на деца, за които са изчерпани всички останали възможности да живеят в семейна среда.
Наистина, както казах и в самото начало, всеки обича да критикува, всеки обича да иска. Аз наистина искам да започна с нещо позитивно и то най-вече от гледна точка на това, че аз и моите колеги констатираме в няколко насоки една положителна тенденция от страна на Министерството на правосъдието.
Въпреки дългия период от време, през който нямаше съвети за международни осиновявания, те все пак започнаха работа. Прави впечатление, че преписките се придвижват по-бързо от Министерството на правосъдието към съда. Прави впечатление, че удостоверенията по чл. 23 от Хагската конвенция, необходими за някои държави, за да може детето да влезе в страната на осиновяващите по постоянно местопребиваване, се издават по-близо. Бяхме приети за първи път от ресорния заместник-министър през миналата седмица, с което се надявам, че започваме нов диалог с Министерството на правосъдието.
Искрено обаче се надявам, че това няма да инцидентно и временно. Въпреки положителните индикации, които получаваме, все пак с годините са се натрупали доста проблеми, които въпреки разговорите, които водим с Министерството на правосъдието, нямат своето решение.
Ще се опитам пред вас да ги изложа накратко. Ако имате допълнителни въпроси или желаете нещо да уточня, аз и моите колеги сме насреща.
Условно може да разделим проблемите, свързани с международните осиновявания според критерия времето, което е необходимо за тяхното решаване, на дългосрочни и краткосрочни. Дългосрочните проблеми се решават и могат да бъдат решени единствено с промяна в законодателството и най-вече в Семейния кодекс, в Закона за закрила на детето, съответно Наредби № 12 и № 13 на Министерството на правосъдието. Но едва ли това е темата на настоящия разговор.
Въпреки това отправяме апел към вас и ще бъдем доволни, ако бъдем включени в работните групи, които работят по тези законопроекти, за да можем да дадем становище по тях, когато работата бъде възстановена.
Относно краткосрочните проблеми, тоест, проблемите, които могат да бъдат решени в краткосрочен план в областта на международните осиновявания, аз съм набелязал още четири. Първият и основен според нас е, че е необходимо подобряване работата на Съвета по международно осиновяване и Дирекцията за международна правна закрила на детето и международни осиновявания.
В две насоки виждаме подобряването й. Нашето мнение е, че за съжаление към настоящия момент е налице една непрозрачност в работата на Съвета по международно осиновяване. Къде виждаме тази непрозрачност? Пренебрегва се основният принцип, принципът на поредността при избор на подходящи кандидат-осиновители за определено дете. От публикуваните справки в Министерството на правосъдието прави впечатление, че в по-голямата си част предложение за деца получават осиновители, вписани в периода 2012 – 2013 г., като се пренебрегват повече от хиляда кандидат-осиновители, които са вписани до този момент.
Друг съществен момент в непрозрачността е това, което нас много ни озадачи в последната среща със заместник-министъра, е наличието на така наречените допълнителни препоръчителни критерии, по които членовете на Съвета по международно осиновяване се ръководи и оценяват осиновяващите при взимане на решения. Една много странна формулировка, която за всеки не само юрист, но и обикновен човек, е абсолютно непонятна. Такива допълнителни препоръчителни критерии, които се знаят само от Съвета по международно осиновяване, са, меко казано, един много неправилен подход, когато се търси подходящ кандидат-осиновител за дете.
Това според мен е и предпоставка да се пренебрегват едни кандидат-осиновители за сметка на други, от една страна, както и едни организации за сметка на други.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Има ли ги някъде записани тези допълнителни препоръчителни критерия?
ГЕОРГИ КРЕМЕНЛИЕВ: Те ни бяха съобщени устно. В крайна сметка законът е този, който трябва да определя критериите. В закона те са три – поредност, да гледат предпочитанията на семейство за детето, което искат да осиновят, както и обстоятелства от значение за интереса на детето.
Това последното може да си го тълкува всеки, както го иска, но в никакъв случай не може да стане непрозрачно и да бъде достояние само на Съвета.
Излиза така, че за да може един чужденец да осинови в България дете, той трябва да бъде млад, красив и богат.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: В България си мисля, че детето трябва да бъде русо и със сини очи (Смее се.)
ГЕОРГИ КРЕМЕНЛИЕВ: Не е така, защото в момента имаме една процедура в София. Детето е на 9 годинки и определено не е синеоко.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Не, разбирам. Аз говоря за нагласите на българските ....
ГЕОРГИ КРЕМЕНЛИЕВ: Извинявайте, не Ви разбрах, но моля Ви да имате и това под внимание.
Това, което прави впечатление на всички организации, е упорството на всички ръководства на Министерството на правосъдието до този момент акредитирани организации да не присъстват на ротационен принцип като наблюдатели в заседанията на Съвета по международно осиновяване.
Не можем да го разберем това. Ето, ние сме тук, пред парламентарна комисия, представители на четири организации. Сигурно, господин Монов, и Вие щяхте да поканите всички. Но просто сме много и едва ли ще има толкова място. Но някак си не можем да погледнем отвътре в Съвета по международно осиновяване. Макар в правилника да е записано, че заседанията са закрити, председателят на Съвета по международно осиновяване е този, който може по различен повод да кани всеки, който е заинтересован или е свързан с работата на Съвета.
Кажете ми при едно такова упорство какво да си мислим ние за работата на този съвет.
Толкова за непрозрачността.
Що се касае до административността на Съвета, той е и пряко свързан с работата на дирекцията. Разбира се, Съветът заседава според това какви материали се предоставят за обсъждане от страна на дирекцията. Тук се изложиха цифри от господин заместник-министъра. Наистина към настоящия момент тенденцията е да се правят повече предложения за осиновяване на деца от чуждестранни кандидат-осиновители. Но на фона на всички тези деца, които са регистрирани в Министерството на правосъдието, тази дейност е нищожна.
Не можем да се съгласим, че в досега публикуваните справки от Министерството на правосъдието на заседание на Съвета се правят 15 – 16 предложения при условие, че към настоящия момент в регистъра има вписани към 220 деца и още толкова – невписани. Всеки може да си направи сметка колко време е необходимо при едно такова темпо да бъде решен проблемът на тези деца.
Въпреки че, както казах в началото, Съветът по международно осиновяване започна своята дейност, той е много далеч от изискуемата от закона .....
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Моля Ви, ще Ви дам още една минута, защото ни чака още много работа.
ГЕОРГИ КРЕМЕНЛИЕВ: Извинявайте.
В такъв случай ми дайте възможност да кажа само още две изречения.
Ние, организациите сме отворени, открити за съвместна работа с Министерството на правосъдието. Парадоксално е, че ние предлагаме помощ и въпреки че има законова възможност да ни се прехвърлят функции от Министерството на правосъдието, до този момент такава помощ от нас не е поискана.
На последно място, тъй като международното осиновяване е естествено продължение на вътрешното осиновяване, мнението ни е, че недостатъчно се вписват децата в регистъра за вътрешното осиновяване, респективно много се бавят при прехвърлянето им в регистъра по международни осиновяване и най-вече онова, което ни притеснява, е невписването на децата за осиновяване – вътрешен и международен регистър – на такива деца, които са настанени в приемни семейства.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, госпожо Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Само едно изречение, ако може.
Аз напълно подкрепям господин Кременлиев по отношение на прозрачността и мисля, че наистина, за да се постигне тази прозрачност и да няма съмнение по отношение на това кога и как се избира дете и дали наистина интересът на детето е водещ, трябва да бъде създаден национален регистър на осиновяващи за пълно осиновяване, каквото задължение е залегнало в Семейния кодекс за Агенцията за социално подпомагане.
Предложение на Държавна агенция за закрила на детето е всички мерки за закрила да бъдат изследвани и анализирани през интереса на детето. В тази връзка регионалните дирекции за социално подпомагане са извън обхвата на контролната дейност на Държавна агенция за закрила на детето. Това ще бъде и предложение, което ние ще направим на министъра на труда и социалната политика. Ако наистина искаме да защитаваме ефективно правата и интересите на детето, да можем да проверяваме целия процес на осиновяването в национален план.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Жечева.
Имат думата колегите от комисията за въпроси, мнения към представителите както на институциите, така и на неправителствения сектор.
Предполагам, че Министерството на правосъдието ще бъде водещо при създаването на съвместната работна група.
Заповядайте, госпожо Първанова.
МИЛЕНА ПЪРВАНОВА: Съвместната работна група за изменение на нормативната уредба, казано най-общо, или на Семейния кодекс?
Ще информирам както заместник-министър Илия Ангелов, така и госпожа Зинаида Златанова. Понастоящем нямам информация да е създадена или да е започнало при настоящия политически кабинет създаването на работна група за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Така че не бих могла да посоча конкретна информация за това.
Ако позволите обаче, бих искала да направя само едно уточнение по отношение на прозрачността на Съвета, защото от дълги години Съветът и Министерството на правосъдието полагат усилия да предоставят информация за дейността си, тъй като е общоприето разбирането, че международното осиновяване е доста чувствителна тема в различни нюанси и често пъти се дебатира по този въпрос.
По отношение на заседанията на Съвета по международно осиновяване според правилника се публикува в едномесечен срок от провеждането на всяко заседание информация за решенията на Съвета за определяне на подходящи осиновяващи. Тази информация се публикува регулярно.
Освен тази информация – за кое семейство като регистрационен номер на преписка в Министерството на правосъдието на досието на осиновяващите и детето, за което са получили предложение, без индивидуализиращи данни, се публикува информация колко деца са обсъдени на заседанието на Съвета, в това число за колко от тях Съветът е взел решение да определи подходящ осиновяващ, за колко е констатирал настъпване на условията за предприемане на специалните мерки за осиновяване и за колко от тях е взел друго решение за актуализиране, за представяне отново на заседание на съвета или за това, че международното осиновяване в случая не може да бъде приложено като адекватна мярка.
Тоест, регулярна информация за броя на децата, които се обсъждат на заседанията, се публикува.
Освен това от миналата година въведохме още две справки, които се публикуват регулярно на интернет-страницата на Министерството на правосъдието и те са свързани с активните преписки на осиновяващите, които чакат предложение за дете. Това се извършва до края на месец януари всяка календарна година, след като се извърши преглед на вписванията в регистъра до края на текущата година.
За да дадем информация какви са децата, които се осиновяват международно, до края на месец януари публикуваме от миналата година и информация за характеристиките на децата, за които министърът през изминалата година е дал съгласие за международно осиновяване. Тази справка е публикувана за първи път миналата година и тя посочва характеристиките на всяко едно от тези 395 деца, за които е дадено съгласие за осиновяването им.
Така че Министерството на правосъдието полага усилия да дава информация на обществеността и на институциите и организациите, които имат интерес от международното осиновяване, за своята дейност.
Това е по отношение на прозрачността.
По отношение на участието на представител на акредитираната организация на заседание на Съвета по международно осиновяване бих искала само да напомня, че измежду компетентностите на Съвета по международно осиновяване е да прави предложения на министъра за определяне на подходящи осиновяващи, да изразява мнение пред министъра на правосъдието относно молбите на осиновяващи, вписани в регистъра за осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в чужбина, да прави предложения на министъра на правосъдието по заявленията за даване на разрешение за посредничество, които подават юридическите лица с нестопанска цел и с обществено полезна дейност и не на последно място – да прави предложение на министъра на правосъдието за отнемане на разрешение на акредитирана
Това са регулярните задължения, които обхващат и могат да обхващат дневния ред за всяко едно заседание на Съвета. Не случайно в Семейния кодекс е уредено кои институции членуват в Съвета и измежду тях няма неправителствени организации, дори били те с разрешение за посредничество. А пък това, че заседанията на Съвета са закрити, е свързано именно с чувствителността на информацията за децата и осиновяващите, която се обсъжда на всяко едно заседание в редовния дневен ред.
По отношение на възможността на председателя по изключение, в зависимост от въпросите, включени в дневния ред, на отделно заседание да се взема решение да бъде открито и на него да бъдат канени представители на държавни органи и юридически лица с нестопанска цел, както и други лица без право на глас.
Следва да бъде отбелязано, че са провеждани множество такива открити заседания на Съвета през изминалите години и с участие на представители на акредитираните организации.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви и аз.
Аз мисля, че всички сме наясно, че тук балансът е много труден за намиране и, ако тръгнем от принципа за най-добрия интерес на детето, не виждам как могат да станат открити тези заседания, още повече, че става въпрос за конкурентни организации, които, макар и с нестопанска цел, въртят доста сериозни обороти.
Мнения и въпроси от членовете на комисията?
Ако няма, аз бих предложил следното решение на комисията:
„Комисията, след като изслуша информацията по въпросите на международното осиновяване, взе решение да възложи на министъра на правосъдието в едномесечен срок да създаде междуведомствена работна група с участието и на представителите на неправителствения сектор и гражданското общество, която да предложи промени в законовата и подзаконовата нормативна база, касаеща проблемите на международното осиновяване.”
Явно, че има неща, които трябва да се пипнат и в Семейния кодекс, и в Закона за закрила на детето. Не може Държавна агенция за закрила на детето да не може да контролира някои подразделения на орган по закрила. Това е правен абсурд.
Има ли предложения, допълнения към това предложение за решение? Няма.
Моля, членовете на комисията да гласуват.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Решението се приема.
Благодаря на участниците по точка първа.
Представителите на Държавната агенция по закрила на детето и на Министерството на труда и социалната политика могат да останат и за точка втора от дневния ред, тъй като в тази точка и по техните бюджети има какво да се каже.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за държавен бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.
Как да процедираме, колеги? Господин Йовчев и Министерството на младежта и спорта да изложат своето становище и след това ние да изкажем своето мнение? Така ли? Добре.
Имате думата, господин заместник-министър Йовчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Утвърдения със Закона за държавния бюджет на Република България размер на разходите на Министерството на младежта и спорта за 2013 г. е 39 135 920 лв. Елемент на този бюджет са бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства към министъра на младежта и спорта, които към момента на преобразуване на министерството са шест на брой, а именно: Антидопингов център и пет държавни спортни училища: „Юрий Гагарин” – гр. Бургас, „Георги Бенковски” – гр. Варна, „Георги Бенковски” – гр. Плевен, „Майор Атанас Узунов” – гр. Русе и „Ген. Владимир Стойчев” – гр. София.
Към консолидираните разходи на министерството са планирани и 22 100 000 лв. разходи за сметка на постъпленията на държавното предприятие Български спортен тотализатор съгласно чл. 14 от Закона за хазарта.
Проектът на бюджет на Министерството на младежта и спорта за 2014 г. предвижда разходи в размер на 66 202 500 лв. съгласно разходните тавани, указани с писмо № 9100440/09.10.2013 г. на Министерството на финансите. От тях 25 700 хил. лева собствени приходи и 40 502 500 лв. субсидии, трансфери от централния бюджет.
При прогнозиране на приходите са взети под внимание промените, произтичащи от прилагането на разпоредбите на Закона за публичните финанси относно отчитането на средствата по чл. 596 от Закона за физическото възпитание и спорта с източник за финансиране постъпления от Българския спортен тотализатор, като прогнозният размер на тези средства за 2014 г. е 25 млн. лв.
Увеличаване на средствата предлагаме във всички направления на разходите. Намаление на средствата е предвидено само при субсидии на организации с нестопанска цел. Промените в бюджетните параметри за 2014 г. спрямо същите през 2013 г. са както следва: общо увеличение на разходите – 4 966 600 лв. увеличени са и средствата за персонала – 2 424 400 лв. Увеличение има в средствата за издръжка – 1 212 100 лв. Увеличението на капиталовите разходи – 150 000 лв., увеличението на административните разходи – общо 1 180 100 лв.
Увеличението на средствата се налага поради необходимостта от обезпечаване на дейностите, свързани със структурните и функционални промени, настъпили в Министерството на младежта и спорта, тоест, определянето на още два нови второстепенни разпоредители към министъра на младежта и спорта, а именно Спортно училище „Васил Левски” – гр. Пловдив и Национален център „Европейски младежки програми и инициативи” и новата политика за младите хора, която ще се изпълнява от Министерството на младежта и спорта.
Бе извършена оптимизация на администрацията на министерството. Като цяло числеността на персонала се повишава със 161 бройки, но те изцяло са във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Спрямо параметрите на бюджета за 2013 г. с новите структури – Дирекция „Младеж” и НСНП, прехвърлени от Министерството на образованието и науката, както и спортно училище „Васил Левски” – гр. Пловдив, преобразувано от общинско в държавно, числово се увеличи числеността на Министерството на младежта и спорта със 177 броя.
Чрез преструктуриране на администрацията бяха съкратени 9 щатни и 7 бройки са планирани за прехвърляне към числеността на Антидопинговия център за осигуряване на изискуемите по международните стандарти брой екипи за лаборатория.
При разработването на проекта за бюджет на Министерството на младежта и спорта са предприети действия за актуализиране на съществуващите и дефиниране на нови показатели за ползи – ефект за обществото в рамките на провежданите политики, съответствие с ангажименти от управленската програма на правителството „Държавно развитие, справедливост”.
Промените в разпределението на средствата за 2014 г. спрямо 2013 г. по политики и програми са както следва:
- политика в областта на спорта за учащи и спорт в свободното време – увеличение с 3 199 100 лв., в това число Програма „Спорт за учащите се” – увеличение с 3 004 600 лв., Програма „Спорт в свободното време” – увеличение със 194 500 лв. Увеличението е със средства за персонал и издръжка на новопреобразувано спортно училище.
Заложен е ръст на разходните стандарти за един ученик по форми на обучение, както и е предвидена възможност за подпомагане на учебно-тренировъчната и спортно-състезателна дейност и ремонта и поддръжката на материално-техническата база на държавните спортни училища.
- политика в областта на спорта за високи постижения: намаление на средствата със 170 300 лв., в това число: Програма „Олимпийска подготовка” е намалена с 583 300 лв., Програма „Спорт за високи постижения” – увеличение на средствата с 413 000 лв.
Предложено е преструктуриране на разходите между двете програми и политиката на Министерството на младежта и спорта в областта на олимпийската подготовка ще бъде насочена приоритетно към финансово обезпечаване на олимпийските спортове с успехи. Спортовете без класирания и социална значимост ще получават ограничено финансиране. Освен това по-голямата част от средствата, необходими за обезпечаване на участието на българската делегация на олимпийските игри в Сочи са осигурени през 2013 г. поради факта, че игрите са през месец февруари и голяма част от разходите са предварително.
По отношение на програма „Спорт за високи постижения” следва да се отбележи, че се е увеличил броят на елитните спортисти, завоювали медали в спортовете, включени за финансово подпомагане по програмата на Министерството на младежта и спорта и то се стреми да подпомогне подготовката и участието на световни и европейски първенства на най-добрите ни спортисти и в неолимпийските спортове.
- политика за превеждане на спортни обекти и съоръжения във вид, отговарят на съвременните международни стандарти – Програма „Спортни обекти и съоръжения” – намаление на средствата със 173 800 лв.
Намалени са средствата за персонална издръжка с оглед обезпечаване на необходимите допълнителни средства по политики за младите хора. С оглед ограничения финансов ресурс е направено преструктуриране на разходите по всички програми с цел оптималното им разпределение по всички програми. Част от капиталовите разходи са пренасочени за администриране на програмата „Спорт за учащи” с оглед тяхната функционална насоченост.
- политика в областта на усвояване и прилагане на добри международни практики за спорта – Програма „Изграждане на високоефективен капацитет за активно международно сътрудничество в сферата на физическото възпитание и спорта и социалния туризъм – увеличение на средствата с 52 800 лв. Увеличението е свързано с преструктуриране на персонала в администрацията на Министерството на младежта и спорта.
- политика за младите хора – програма „Младите в действие” – средствата са планирани на база съгласувано-компенсирани промени между бюджетните прогнози на Министерството на образованието и науката и Министерството на младежта и спорта, програма „Администрация” – средствата по тази програма намаляват с 96 800 лв. поради необходимостта от обезпечаване на разходите по новата програма за преструктуриране на персонала на администрацията.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Колеги, въпроси, мнения, становища?
Заповядайте, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър! Ще взема отношение по така представения ни проектобюджет.
Първо, нямам нищо против заместник-министъра, но винаги е било практика, особено, когато се приема бюджета, в комисията да присъства и министърът на даденото министерство. Аз не си спомням в тази зала по отношение на бюджетите на Министерството на физическото възпитание и спорта и на Министерството на образованието и науката в предния мандат да не са присъствали министрите.
Надявам се госпожа министър Георгиева да има уважителни причини, защото за мен това наистина е един несериозен подход по въпроса.
РЕПЛИКА: Тя в момента е в чужбина. Не е в България.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Това, че е в чужбина, не я оправдава. Извинявайте много, но бюджетът е по-важен. Ако за нея бюджетът и това как комисията ще се изрази по отношение на бюджет не е важно, това вече е друга тема, защото за мен тя не уважава народното представителство и властта, дадена от самия народ и самите избиратели.
Толкова по отношение на този казус.
По отношение на проектобюджета аз ще се изкажа малко – бих казал – по-общо. Според мен това е поредният бюджет на Министерството на младежта и спорта, който не прави политика. Казвам поредният, което значи, че за мен като цяло в политиката в сферата на спорта наблюдаваме една тенденция, която за мен лично е пагубна. Тя се изразява във всеки един бюджет, свързан с това министерство.
Ще се спра на разходите, предвидени за спорт за участие и спорт за свободно време – 13,5 млн. лв. приблизително. Разпределено на брой определен жител, това прави 0,02 лв. на човек на ден, като включваме и инвестициите. А за здравеопазването даваме 3 млрд. лв. Не бих казал, че те са много, но виждам един огромен дисбаланс. Говорим за спорта в свободното време за учащите и за масовия спорт, а същевременно виждаме каква е голяма разликата. Говорим за спорта като една превенция, едно здраво общество, една здрава нация, а същевременно отделяме едва 13,5 млн. лв. Една средна – бих казал – фирма в България има по-голям оборот от тези пари.
Това за мен е недопустимо и го поставям на вниманието на всички народни представители, без да вкарвам в това никаква политика, защото все пак ние сме комисия по спорт. За мен това нещо е доста изкривено. Ние, народните представители трябва да обърнем сериозно внимание на този дисбаланс. За мен лично спортът като превенция на една здрава нация е много по-добрият вариант, отколкото да наливаме нон стоп пари в здравеопазване.
Друга е темата как се изразходват парите и къде отиват парите в здравеопазването. Но това не е Комисия по здравеопазването.
За мен лично трябва да се обърне доста сериозно внимание на този дисбаланс и народните представители съвместно с министерството – затова исках тук да е министърът на спорта – да направим така, че тези пари постепенно с тенденция към нарастване, да се увеличават и да достигнем една по-значителна и по-сериозна стойност.
Другият акцент, на който искам да обърна внимание, защото аз няма да се спра на спорта за високи постижения, далеч сме от мисълта, че сме нация, която трябва да инвестираме в това и да си вдигаме самочувствието, без да засегна никого, казвам го – без да засегна никого – за мен е по-важно да има пари за тези две политики в това министерство. Едната е за масовия спорт, а другата политика това е политиката за младежта или така наречената младежка политика.
Този бюджет е първият бюджет, който в това министерство реално ще трябва чрез него да се изрази и отношението и на политическия кабинет и на новите управляващи по отношение на младежката политика и бих казал, че виждаме 2 млн. лв. завишаване на административните разходи, надявам се, произтекли от това, че има вменена нова функция на това министерство, и същевременно виждаме само 2 150 000 лв. за младежка политика. Това ли ни е отношението към младите хора? Това ли ни е отношението на всички нас, говоря като цяло, по отношение на това да създаваме политика сред младите хора? Нали все пак младите са бъдещето на тази нация? Така ли ще се отнасяме?
Съпоставимо, ако говорим – надявам се да ме поправите, ако греша – 2 млн. лв. струва администрирането на тази политика в това министерство, като вменена на базата на новия устройствен правилник и същевременно ни струват 2 млн. лв. и разходите.
За мен лично това е доста голямо изкривяване и лично аз няма да подкрепя този бюджет, защото за мен този бюджет е неприемлив. Бих казал, че е неприемлив и за цялата спортна общественост в страната ни и като цяло за всички хора, които виждат спорта като превенция на това да имаме едно по-здраво общество.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря ви и аз, господин Андонов.
Има ли други мнения, становища?
Заповядайте, господин Киряков. Имате думата.
ТАНЮ КИРЯКОВ: Колега Андонов, напълно съм съгласен с Вас. Само че има един малък проблем.
Първо, в този бюджет виждам за олимпийска подготовка 30 млн. лв. и трябва да ни стане ясно какви олимпийци ще имаме. Ако нямаме толкова олимпийци, колкото за тези 30 млн. лв., аз предполагам, че парите след това ще могат да бъдат реферирани и да поискаме преразпределение на тези пари наистина за това, което наричаме подрастващо поколение.
Точно преди два дни трябваше да отговоря на един журналист дали ще има медали от последната олимпиада. Мога да ви кажа три месеца преди олимпиадата.
За зимната олимпиада не знам дали ще има или няма да има, защото нямам никаква информация. И на мен ми се иска този бюджет да изглежда по друг начин – някъде около 260 млн. лв. целият, ако може да бъде, перфектно. Да не говорим за 3 млрд. лв., както в здравеопазването.
Но спортът е свикнал и с малко, и с много. Ако сега не подкрепим този бюджет и тръгнем на варианта да се караме за него – дали са малко или са много парите – няма да постигнем нищо. Аз затова апелирам да забравим за това кой от какъв цвят е и защо е. Просто говорим за спорт.
Моето мнение е следното. В училищата, ако щете – и в детските градини, да приобщим хората към спорта и да има наистина много пари. Но не сме Абу Даби или Дубай. Ако имаше един кладенец, определен само за спорта, с удоволствие ви казвам, че ще гласувам за много по-голям бюджет.
Само искам да попитам заместник-министъра за нещо, дали правилно съм го разбрал. Спорт за високи постижения – тук влизат неолимпийските дисциплини? Така ли е, господин заместник-министър? Това са неолипмийските дисциплини. Не знам, аз там се колебая.
А що се касае до младежките дейности, колега, и учащите влизат тук. Аз даже си задавам въпроса защо младежките дейности трябва да ги делим на младежи, когато в спорта всички са младежи до 29 или до 30 – годишна възраст. Ако ги отделим като нещо друго, няма смисъл.
Съгласен съм, бюджетът е малък. Но, ако някой може да ни каже откъде да ги вземем, с удоволствие бих се съгласил.
Само ще ви припомня едно нещо. Не искам да се заяждам по никакъв начин какво е било, що е било. Наистина съм разговарял с финансовия министър Дянков по време на неговото управление и той не можеше да ми отговори защо трябва да намалим тези 20 и кусур процента и да ги направим 17 или 15 процента от Българския спортен тотализатор.
Този тотализатор, откакто съществува, той е бил, той е измислен за спорт. Той не е измислен за селско стопанство. Мечтата ми е този тотализатор наистина да издържа само спорта. Какво правим? Налагаме го с данъци и не знам си какво, след това ги връщаме обратно. Просто си въртим едни пари. Къде? В собствената си държава.
Така че аз ще подкрепя този вариант на бюджета и ви съветвам да го направите и вие. Най-лесно е да го отхвърлим. Но нека да получим информация при олимпийската подготовка ще имаме ли толкова олимпийци, които заслужават да отидат на Олимпиадата и какви ще вземат. Тогава вече да правим някаква рекапитулация и да решим тези пари да ги отделим за бъдеще, за две олимпиади напред. Сега не съм сигурен даже и в Рио Де Жанейро дали някой ще може да вземе медал.
Така че апелирам просто да забравим кой от коя страна стои тук и как стои. Това са възможностите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Колега, аз не се изказах като представител на опозиционната партия. Напротив. Разберете ме. Като народен представител в предишния парламент много пъти от Министерството на финансите съм чувал една и съща реплика: Няма пари. Но разберете, бюджетът е най-политическият акт за дадена бюджетна година.
Господин заместник-министърът ни го представи като цифри, но това не са цифри. Това са политики. Аз не само в този, може би и в предходните бюджети на Министерството на младежта и спорта не съм намирал политика, тоест, отбиване на номер. Една такава по-твърда позиция по отношение на проектобюджета, свързан със спорт, може би ще даде по-голяма сила и на политическото ръководство на Министерството на младежта и спорта за това да защити повечето пари, особено за масовия спорт, където за мен лично трябва да се прави голямата инвестиция. Това за мен е важното изражение в един проектобюджет по отношение на политиката, ако видя точно в тази графа едно по-сериозно финансово изражение.
Защото Вие сте прав. Дали ще имаме медали или няма да имаме медали, аз не съм специалист, нямам самочувствието на такъв човек и не мога да се изкажа по тази тема. Но мога да се изкажа още веднъж, че ние, депутатите, народните представители, които реално представляваме народа, да изкажем една сериозна позиция по отношение на този дисбаланс, за който аз говоря. Къде са 13 млн. лв. за масов спорт, къде са 3 млрд. лв. за здравеопазването.
Не казвам, че парите за здравеопазването са много. Но разликата е голяма. Дисбалансът е много голям и ние, народните представители с нашия си глас показваме това, което виждаме като некоректно според нас.
Ако той дава възможности в някаква степен на политическото ръководство в даденото министерство, ресорно в момента към спорта, да изисква повече от финансовия министър. Защото финансовият министър е сложен там, за да казва: няма. И по наше време беше така, и сега е така, и преди е било така, и занапред ще е така. Но ние затова си имаме отделни комисии, които защитаваме и разсъждаваме по отделни политики и ние трябва да защитаваме интереса на съсловието, което представляваме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Други мнения, въпроси?
Заповядайте, господин Ахмед.
МУСТАФА АХМЕД: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! На първо място, бих искал да благодаря от гледна точка на това, че бюджетът за спорт за 2014 г. е с 10 процента повече в сравнение с миналата година. Мисля, че това е добра крачка за развитието на спорта като цяло.
Разбира се, аз също бих се присъединил към тезата, че парите за спорт са малко. Тук всички мислим така, сигурно никой няма да каже, че не е за повече пари за самия спорт. Но, когато сравняваме, колега, 3 млрд. лв. в здравеопазването със спорт, все пак това са несъпоставими неща. Там няма как да се доближим до тези 3 млрд. лв., каквото и да правим.
Но с добро желание би трябвало – и това желание го виждам от Министерството на младежта и спорта в момента с ръководството и министърът начело, че тази години в цифри казано, ще има 10 процента повече политика в сравнение с миналата година. Става въпрос за 2014 г.
Бюджетът за 2013 г. е бил 61 млн. лв., сега ще бъде 66 млн. лв. Горе – долу парите са 10 процента в повече.
За младежта господин Киряков Ви отговори, че и учащите са младежи, за свободното време също ще са младежи, „младите в действие” също са младежи. Би трябвало да вървим в тази посока във времето и с годините да се натрупа по-голям бюджет, за да можем ние наистина като народни представители да си свършим работата. Аз също искам повече парички – да се изразя малко по-човешки – но изглежда, че това са възможностите и не би трябвало да се противопоставяме тук на политическа основа или на друга, а да гледаме напред.
Аз лично ще подкрепя този бюджет и се надявам всички други колеги да го подкрепят.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, господин Ахмед.
Заповядайте, господин Мърков.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин заместник-министър, колеги! Положителна оценка за увеличението на бюджета със 7,5 процента спрямо този за 2013 г. и то при условия на една такава тежка криза, каквато е в момента. Още повече има функции, които касаят политиката за младежта. Положителна оценка и за увеличаването на бюджета за политиката в областта на спорта за учащи и за спорта в свободно време – общо над 3 млн. лв.
Съотношението между средствата за масовия спорт спрямо този за спортно майсторство вече е 29,28 процента, а не както в предишния бюджет – около 8 – 10 процента, което е показателно, че вече имаме начало на ново мислене.
Средствата, предвидени за спорта за високи постижение е почти на нивото на 2013 г. Това не е много добре, защото видяхме какъв беше резултатът за високо спортно майсторство от олимпийските игри. Той или трябва да се завиши, но поне няма да са ощетени федерациите.
Положително е и това, че се предвижда концентрация на средствата в около 40 основни федерации. А преди това се финансираха 80 федерации и се даваше да има на всеки по малко, но в края на краищата не стигаше за никого.
Бюджетът е структуриран правилно в съответствие с основните приоритети, заложени в Националната стратегия и Националната програма. Положително е и увеличаването на средствата за реформи в детските градини, в държавни спортни училища, за програмите за развитие на детския футбол, „научи се да плуваш”, „научи се да караш ски” и особено новите програми за развитие на детско-юношеския спорт, за развитие на талантливи спортисти и финансово подпомагане дейността на спортните специалисти, което също е много важно.
Къде са резервите? Считам, че все още има средства, предвидени за физическото възпитание и спорт, които са на критичния минимум на функциониране на системата. Необходимо е да се борим за значително по-голямо увеличаване на общия бюджет през следващата година – 60 млн. лв. са нищо пари за спорта, като една от най-близката ни цел е да търсим поне 100 млн. лв. Приоритет за финансирането да е главно ученическият и детско-юношеския спорт и спортните кадри. Това ще осигури базата и подем на целия български спорт през следващите години.
Считаме, че е необходимо да се подобри управлението на ефекта от програмите. Ежегодно държавата осигурява бюджет в размер на 60 – 65 млн. лв. Мисля, че и общините осигуряват чрез общинските бюджети дори и повече финансови ресурси. Питам се защо намалява броят на децата с качество на системно занимание със спорт? Защо спортните училища имат много големи проблеми с подготовката на спортистите? Защо е катастрофално участието ни на олимпийски игри и защо все повече федерациите изпадат в дълбока криза и незадоволителни резултати?
Явно нещо генерално трябва да се промени и то в сферата на контрола върху ефекта от влаганите средства и вероятно в сферата на управлението на българския спорт.
Тук при обсъждането на бюджета имаме само количествени показатели. Къде са ни качествените показатели? В тази насока и ние като комисия и министерството трябва да видим къде са проблемите и какво е необходимо да променим.
Аз имам няколко въпроса по програмата за развитие на детско-юношеския спорт. Как виждате развитието на програмата на детско-юношеския спорт със създаването на 35 детски спортни школи? Това се равнява на около 1 школа на област. В една от тези школи има по двама треньори. Тези двама треньори да обучават по 20 деца, се получа 1 400 деца. За цяла България 1 400 деца да се обхванат, аз мисля, че това е много малко, дори не знам как да го изчисляваме.
Не ми става ясно защо няма увеличение на средствата за университетския спорт. Те са около 200 000 лв. Там също има необходимост от преоценка на заложените средства. Какво става със спортния комплекс на 4-ти километър. Басейнът е в окаяно състояние, базите също са в окаяно състояние. Мисли ли се нещо по този въпрос?
Какво е състоянието на спортните клубове? По колко треньори има в тях и за какво отиват тези средства? Какви резултати имаме?
Ако може министерството да направи една справка. Сега сигурно не можете да отговорите, но в следващите дни това можем да го направим. Ние трябва да търсим ефект от това, което се прави, защото аз много пъти съм го казвал – оттук надолу няма къде повече да падаме. Ние сме намерили дъното.
Така че аз този бюджет лично ще го подкрепя, но трябва да търсим още много неща за подобряване ефекта от спорта и от средствата, които се изразходват.
Също ми направи много голямо впечатление увеличението на персонала вътре в спорта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо Терозова.
СИЛВАНА ТЕРОЗОВА: Искам да поясня, че 133 от бройките са за спортното училище в Пловдив, а и Националният център е с 29 бройки. Това са двата второстепенни разпоредители, които са нови за 2014 г. в проектобюджета. Оттам идва увеличението, а реално имаме намаление на бройките.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Да, благодаря. Аз мислех, че в самото министерство ще има увеличение на бройките.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Моля за извинение. Тъй като трябва да отида в друга комисия, искам да кажа, че подкрепям бюджета, господин председател, и се извинявам, че трябва да отида в другата комисия, за да гласувам.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, господин Чобанов.
ИВАН ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър Йовчев! Първо, поздравления за ръководството на Министерството на младежта и спорта за това, че се е преборило за увеличението на бюджета, което прави чест на Вас.
Първо, какво представлява един бюджет? Бюджетът определя какво ще бъде финансирането на нашия браш – спорт. Но финансирането само по себе си е само един от факторите, които определят доколко ще се развива спорта.
Затова аз не знам дали обърнахте внимание на думите, които каза колегата Андонов, че това е политика на правене на спорт. Ще се повторя от предното заседание. Заводът за производство на състезатели са спортните съоръжения. Ние нямаме спортни съоръжения и намаляваме в тази част средствата. Това е в политика за привеждане на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните и международни норми. Ние там никакви средства не отделяме.
Затова аз предлагам, господин председател, да възложим на Министерството на младежта и спорта да се направи анализ за състоянието на спортно-материалната база в България – било то държавна, било то общинска, било то частна. Имаме достатъчно регионални представители на министерството в различни областни градове, те могат да вземат тази информация, да я сведат до Вас и да имаме наистина информация какво е състоянието на спортно-материалната база в България. Защото, ако щем и 100 млн. лв. да осигурим, пак няма да стигнат.
Само за информация ще кажа, че бюджетът на федерацията по баскетбол в Италия е 100 млн. евро. Това го казвам в подкрепа на думите, които господин Киряков и господин Мърков казаха. Но това не е за нас, просто го давам като информация, за да придобиете представа за какво става дума.
Така че това е предложението ми и да се сложи някакъв срок. Ние трябва да знаем в крайна сметка България с каква спортно-материална база разполага.
Второ, какво ми прави уникално лошо впечатление? Чета за стратегии, чета бюджета. Коя е генетичната единица, в която се изгражда спортиста? Това е спортният клуб. Някъде да прочетохте „Спортен клуб”? Никъде, никъде няма.
Пак ще ви дам малко информация как се определя бюджетът на един спортен клуб. Нека, да речем, вземем само подрастващите. Ако трябва да имаме три отбора по еди какво си, по еди какво си, по еди що си, издръжката на едни такива отбори излиза към 60 000 лв. От Министерството на младежта и спорта на база изчисление на принос, точки и т.н. се получава таван 20 – 25 хиляди лева. Оттам, ако общината реши да додаде още десетина – стават 35 хиляди лева. Оттам нататък този клуб тръгва да се самофинансира. Ние тук финансираме олимпийската подготовка и аз затова миналия път приветствах, че се създава ешелон.
Господин Йовчев, обръщам се към Вас, нека този ешелон да не бъде олимпийско звено, да не бъде само от състезателите от държавните спортни училища. Сега се направи така, че половината да са от държавните училища, половината да са от общинските училища. Така че, когато се прави това олимпийско звено, когато се разпределят средствата, да бъдат на база на броя на състезателите, които са включени в това олимпийско звено.
Затова не възприемам, че се забравят точно тези важни неща – спортните клубове. Никакви преференции относно спортни клубове! Знаете ли как се финансира един професионален отбор? Пак ще ви дам един пример. Ако един баскетболен отбор, условно, струва 400 000 лв. и се бори за трето, четвърто, пето място, държавата нищо не помага. Приемаме професионален спорт да се спасява сам. Държавата отговаря за националните състезатели. Но националните състезатели са плод на работата, както на детско-юношеските школи, така и на самите клубове – мъже, жени и т.н. Те сами не могат да станат такива състезатели.
Иначе тук всичко е описано.
Затова смятам, че трябва да си направите приоритети – кое започваме да правим, защо това правим първо, защо това второ. Защото, иначе така написани числата, пак ви поздравявам, че сте се преборили да се увеличат средствата, но на мен също така, наредени по този начин, не ми звучат добре и не мисля, че ще направим нещо по-голямо от това, което сме правили досега.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви.
Благодаря Ви за предложението, господин Чобанов. Само искам да Ви кажа, че по план през декември мисля да имаме една изслушване изобщо за спортната база в България и изобщо да помислим за тази „шапка”, която сега я има, това търговско дружество, на което държавата дава пари на федерации или на клубове, пък те дават пари на....
Аз ще подложа Вашето предложение на гласуване, но, ако искате тогава, когато изобщо говорим за националната спортна база, тогава няма как да не се направи анализ какво е нейното състояние.
ИВАН ЧОБАНОВ: Аз нямах предвид, господин Монов, само националната, а имам предвид изобщо цялата спортно-материална база в България: в този град има толкова стадиони, в такова състояние са, в този град има толкова зали в такова състояние.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Добре, ще го подложа на гласуване тогава. Мисля, че е разумно и в един срок от три месеца това може да се случи – някъде в началото на следващата година.
Други мнения, становища?
ТАНЮ КИРЯКОВ: Доколкото разбирам идеята Ви, най-добре е да получим това, което е актуално и съществува като спортна база, защото във всеки град всеки един от нас знае – в малък, голям град – имаше по един стадион, имаше по две зали, имаше по два някакви други обекти. Сега в момента те не съществуват. Дайте да видим какво съществува.
ИВАН ЧОБАНОВ: Точно това предложих. Предложението ми е да се направи анализ за моментното състояние на спортната база.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ: Само да попитам, ако може да ми отговорят експертите. В това перо за политика в областта на спорта за високи постижения имаме най-голямото увеличение от около 20 млн. лв. Нали така? Това е т. 2 – политика в областта на спорта за високи постижения.
РЕПЛИКА: 413 000 лв. има.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ: Аз виждам 46 317 лв. Аз искам да попитам за олимпийската колко е и колко е за високи спортни постижения.
МУСТАФА АХМЕД: За олимпийската е 30 227 000 лв., а за спорт за високи постижения е 16 млн. лв.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ: Аз сравнявам с предходното и затова казвам, че увеличението там е най-голямо.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ако няма други въпроси и изказвания, да преминем към гласуване на предложението на господин Чобанов. Срок от три месеца ще ви стигне ли? Нека да са четири месеца.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Извинявайте, но нищо не чухме за политиките за детето. Все пак сме комисия и за децата.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Сега ще стигнем до тях. Нека след като изчерпахме въпросите за спорта, да вземем и това решение. Предлагам срокът да е четири месеца.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин председател, общините вече са подавали такава информация към Министерството на физическото възпитание и спорта. Така че там някъде трябва да се съхранява такава информация. Въпросът е доколко тя е актуална. Така че четири месеца според мен са много. Нека да са три. Ако се наложи, ако се види, че има някакво забавяне, винаги можем да изчакаме.
ИВАН ЧОБАНОВ: Извинявайте, господин председател, в общините се води регистър на спортните обекти. Така че те само с едно писмо могат да предоставят тази информация.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ще подложа предложението на господин Чобанов на гласуване. Пак го повтарям: Министерството на младежта и спорта да направи анализ на моментното състояние на спортно-техническата и материална база в България в срок от три месеца.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Цифрите са пред нас. Ако има въпроси към представителите на Министерството на труда и социалната политика и на Държавна агенция за закрила на детето, моля, заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Все пак сме комисия и по въпросите и за децата. Извинявам се, тъй като времето доста е напреднало, но ми се струва, че е редно да чуем нещо и за това какво се мисли в посока на политиките за децата и особено продължаващата визия за деинституционализация, какво се случва там, има ли средства за приемната грижа и за нейното развитие, ще имаме ли повече деца, на които да бъдат осигурени семейни грижи – изобщо всичко, което сте предвидили като финансиране и до каква степен, разбира се, можете да го споделите с нас.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо Кременлиева.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Няма да представям подробно бюджетът на Министерството на труда и социалната политика, макар че имаме изключително голямо увеличение на бюджета спрямо миналата година и вече повече от 550 млн. лв. са за политики за децата и семействата.
Част от общата политика за деинституционализация всъщност е и политиката за подкрепа на семействата една от програмите е именно свързана със закрила на децата чрез преход от институционална грижа към алтернативни грижи в общността. Общият бюджет е 10 400 000 лв., като имаме увеличение с 500 000 лв. спрямо миналата година.
Трябва да имате предвид обаче, че предвиждаме по-голям брой приемни семейства и една огромна част от тях са именно професионални приемни семейства, които получават значителна подкрепа. Увеличава се минималната работна заплата и затова съответно се увеличават и техните възнаграждения, тъй като те са обвързани с нея.
Но има един проект, който се изпълнява по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” и „Аз имам семейство”, която също се финансират.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ЙОВЧЕВ: Извинявам се много, но от 17,30 ч. има едно откриване, на което трябва да присъствам. Моите колеги остават и могат да отговарят на поставените въпроси.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Заповядайте, госпожо Кременлиева, да продължите изказването си.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Увеличението в бюджета е именно за приемните семейства, като продължава паралелно този проект, по който също се финансира приемната грижа.
По отношение на визията за деинституционализация трябва да кажа, че продължават да се финансират от бюджета по закрила на детето мерките за превенция и реинтеграция, но, както знаете, визията се финансира основно чрез средства от Европейския социален фонд. Тези средства не са част от държавния ни бюджет.
Освен това всички социални услуги, които до момента са създадени като социални услуги за деца, се финансират чрез делегираните от държавата дейности и стандарти за социални услуги, в които също имаме увеличение спрямо предходната година.
Също много важно е да отбележа нещо, което касае дейността на тази комисия, че за първи път през 2014 г. ще има джобни пари за всички деца в институциите, а не само за така наречените бивши домове на Министерството на образованието и науката плюс резидентните услуги като кризисни центрове, преходни жилища и центрове за настаняване на семейства.
По отношение на политиките за семейни помощи за деца тук увеличението ни е с над 69 млн. лв.
Това е най-общото по въпросите, които интересуват тази комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Кременлиева.
Относно финансите на Държавна агенция за закрила на детето давам думата на госпожа Ева Жечева.
Заповядайте, госпожо Жечева.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! За съжаление бюджетът на Държавна агенция за закрила на детето през изминалите три години никога не е бил променян. Той е оставал с едни и същи показатели. Това за съжаление ограничава Държавна агенция за закрила на детето в изпълнение на основни правомощия, които й вменява Законът за закрила на детето.
Затова предложението, което прави Държавна агенция за закрила на детето, е за обезпечаване на тези дейности. А те са: поддръжка на националната гореща линия за детето 116/111, контролната дейност на Държавна агенция за закрила на детето, провеждане на супервизия и методическа подкрепа, координационният механизъм за взаимодействие в случаите на насилие над дете, Националната информационна система, която вече 13 години се очаква да бъде създадена от Държавна агенция за закрила на детето, популяризиране на правата на детето. Предложили сме и очакваме подкрепата за 250 000 лв., с които да бъде подкрепена дейността на Държавна агенция за закрила на детето.
Господин Монов, Вие отбелязахте в едно свое изказване, че националната телефонна линия за деца не може да изпълнява своята дейност и не може да приема над 60 процента от обажданията именно поради липсата на средства, които да обезпечат актуализиране на нейния софтуер.
Така че аз съм готова да отговоря на всички Ваши въпроси, но въпросът, който беше зададен преди малко „това ли е отношението към спорта”, аз изключително апелирам към отношение към децата.
Разбира се, Министерството на труда и социалната политика има подкрепата за мерките, което е изключително важно, но функциите и ролята на Държавна агенция за закрила на детето трябва да бъдат и очакваме да бъдат подкрепени.
Ще ми позволите да споделя една мечта. В редица държавни националният бюджет се приема, след като бъде представена оценка на въздействието върху децата и как бюджетът ще се отрази не само на интереса, но и на благополучието на децата. Аз очаквам наистина бюджетът на Република България да бъде оценен и през въздействието на политиките, които ще бъдат реализирани, и въздействието им върху децата и българските семейства.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз бих искал да кажа, че и по сега действащия Закон за закрила на детето – не знам дали е имало такава практика от неговото създаване и влезлите в сила промени през 2009 г., но всички закони, които касаят децата, трябва да минат през Национален съвет по закрила на детето. И Вие можете да направите това между първо и второ четене.
Аз си направих труда да направя преглед по отношение изобщо отражението на този бюджет върху децата. Навсякъде именно поради повишаването на минималната работна заплата има увеличение на средствата. Доколкото разбрах, за Държавна агенция за закрила на детето това са 250 000 лв., които са преди всичко за дейности.
Това, което ми правеше впечатление в последните няколко години, е, че едни от основните дейности на агенцията – примерно нейните контролни функции – бяха силно свити.
Други мнения, становища? Няма.
Тогава предлагам да приемем следното решение:
„Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.”
Моля, гласувайте този проект на решение.
Гласували: "за" - 10, "против"- 7,"въздържали се" - няма.
Решението се приема.

Благодаря на всички за участието в заседанието.
Следващото заседание ще бъде в следващата сряда, 13 ноември 2013 г. от 15,00 ч. в зала 142.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Монов


Стенограф:
Божидарка Бойчева