П Р О Т О К О Л

---

на 27 ноември 2013 г., сряда се проведе редовно заседание на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД

1. Изслушване на информация относно работата на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за периода от 2009 г. до момента – дейности, проблеми и предприети мерки.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 302-01-41, внесен от Министерския съвет на 18.11.2013 г. – първо четене.
3. Разни

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Добър ден, уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум, така че ми позволете да открия редовното заседание на комисията.
Дневният ред, който предлагам за днес е следният:
4. Изслушване на информация относно работата на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за периода от 2009 г. до момента – дейности, проблеми и предприети мерки.
5. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 302-01-41, внесен от Министерския съвет на 18.11.2013 г. – първо четене.
6. Разни.
Има ли други предложения за дневния ред на днешното заседание? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения от мен дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Започваме с точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РАБОТАТА НА ЦЕНТРАЛНАТА КОМИСИЯ ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ ЗА ПЕРИОДА ОТ 2009 Г. ДО МОМЕНТА – ДЕЙНОСТИ, ПРОБЛЕМИ И ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ.
По тази точка от дневния ред наши гости от Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните са: Константин Томанов, секретар, Дора Михайлова, главен експерт, Мадлен Ценкова, главен експерт и Ангелина Дичева, главен експерт.
И тъй като всички имаме материалите, представени от секретаря на комисията господин Томанов, ще го помоля в рамките на не повече от 10 минути да направи изложение по този въпрос като се спре на най-важните моменти, за да имаме възможност да му зададем въпроси и да коментираме този достатъчно обемист материал.
Имате думата, господин Томанов.
КОНСТАНТИН ТОМАНОВ: Аз наистина съм поласкан от поканата и от желанието да се разисква този материал, защото това не се е случвало доста от отдавна. Опитал съм се да представя максимално подробно това, което съм успял да свършва в рамките на тези 4 години, но сега в сбита форма ще ви представя само най-важните неща.
Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е създадена със закон, дейността й е регламентирана както в закона, така и в нейния правилник. Основната дейност на комисията е свързана с организацията на широка превантивна дейност на територията на цялата страна, затова нейна отговорност е да ръководи дейността на местните комисии, които съществуват във всяка една община и да координира както тяхната дейност, така и дейността на други институции и неправителствени организации, които имат отношение към детската политика. В тази връзка ще се спра само на най-важните неща или поне които аз считам за най-важни.
Един от проблемите на нашето ежедневие не е от вчера и проявлението на екстремни групи не е от вчера. Проблемът е, че все повече обект на това внимание са младежи в диапазона преди 20-годишна възраст, нещо, което не може да не ни тревожи като професионалисти и като родители. В същото време ние сме длъжни да осигурим широка превенция. Ето защо започнахме работа за създаване на едно Ръководство за превенция. Това явление беше ново за мен и за колегите от полицията и затова започнахме работа заедно. В крайна сметка се роди нещо от порядъка на 70 – 80 страници, затова и не съм го приложил тук. Ако имате интерес, мога да ви го изпратя. Затова и предприехме обучение на всички представители на местните комисии за работа с това ръководство.
Друг интересен проблем, който е на нашето внимание, това е, че много често младежите извършват криминални деяния, затова защото нямат какво да правят. Така или иначе, децата имат нужда от едно смислено, разумно запълване на свободното им време с интересни и едновременно полезни за тяхното развитие занимания. Какво точно обаче искат децата и какви са възможностите на общините ние не знаем. Ето защо проведохме едно пилотно проучване в Пловдив. Там се оказаха интересни резултати. Децата показаха, че компютърът започва да отстъпва на спортните занимания, също така на ходенето по молове. За мен е трудно да разбера това ходене по моловете с цел прекарване на свободното време. Като едно от любите занимания обаче това се потвърди и когато направихме изследване в цялата страна. Няма нищо лошо в общуването с новите произведения на промишлеността, но понякога се получава разминаване на възможностите на родителите и желанието на децата, което може да предизвика деяния сред децата.
По-нататък, пак във връзка с това, че се опитваме макар и трудно поради ред други причини да държим образно казано ръката си върху пулса на събитията, един проблем, пред който сме изправени, това е проблемът с училищната дисциплина. Много често децата, поне това показва практиката ни, че децата се чувстват несигурни в училището или в околоучилищното пространство, понякога стават жертви на насилие, друг път са извършители на актове на насилие и във всеки случай това ни мотивира да започнем с колегите от Центъра за превенция и социална адаптация в Пловдив, който е помощен орган на местната комисия, просто имат един добър екип от психолози, да започнем съвместно работа за създаването на едно национално движение „Училището сигурна среда за децата”. Към момента сме готови, преди две години завършихме методически насоки за създаване на движението, като тук се опитваме да направим стиковката между училищно ръководство, училищни директори, колегите от детските педагогически стаи, училищните настоятелства, общинските власти, общинските охранителни фирми там, където ги има. Трудно е да се постигнат нещата на един бърз етап, защото сме стигнали дори до създаване на регистър на видеокамерите независимо дали са частни, общински, обществени или държавни. Направили сме го, но още го пробират колегите в Пловдив.
Участвахме и в изготвянето в Министерството на образованието на механизма за противодействие на така наречения булинг. Лично аз не знам защо се съпротивлявах срещу това название булинг, което на английски значи тормоз, ама така го прие работната група, съгласих се и аз.
Отново във връзка с необходимостта от изпълнение на нашите функции по координация и по осигуряване на една ефективна превенция започнахме работа и то е почти готово - казвам почти, защото амбицията ми да го приключим в рамките на една година не можа да се осъществи, защото се оказа, че е много трудно да се направи нещо такова, което да бъде едновременно нещо за ползване и обхват. Става дума за така наречения, първоначално го бяхме кръстили „инструмент за оценка на остатъчните стойности на риска от повторно извършване на криминално деяние”, после изхвърлихме остатъчните стойности и остана „инструмент за оценка на риска”, пак повтарям, от повторно извършване на криминално деяние. Аз донякъде познавам съществуващите инструменти в тази насока, работил съм преди години с една неправителствена организация, където имаше един такъв инструмент, който уж ни го подариха англичаните, а се оказа, че после искаха авторски права, пък нямаше кой да им ги плати, пък искаха да им даваме случаите с нашите деца, за което аз казах, че е флагрантно нарушаване на правата на децата и отказах да им давам нашите случаи. Така приключихме с взаимоотношенията си.
Но така или иначе, познавайки няколко такива инструмента се опитахме да създадем един инструмент, казвам опитахме, защото инструментът вече е готов, той си е наш, български. В същото време колегите секретари, на които го предоставихме да работят с него казват, че понякога се затрудняват, информацията е много голяма, много обемна, не винаги могат да се справят със съответните срокове, затова той би трябвало да претърпи една доработка – на първия етап да се прави това, след това другото, и третата част в края, когато се приключва случая. Всъщност това е последното теоретично нещо, което направихме миналата година.
Иначе в този период направихме няколко методически насоки, пак казвам, в изпълнение на функцията на Централната комисия по методическо ръководство на местните комисии. Това е едно ръководство за групова работа с деца и младежи, което е с ролеви игри, с тренинги, предназначено е и за местните комисии, и за училищните власти, за училищните психолози.
Направихме методически насоки за работа с непълнолетни и малолетни от етнически обособени квартали, където сами разбирате има своята специфика на работа.
Направихме и едно методическо указание за местните комисии за работата с деца, които са освободени от възпитателни училища и интернати, социално-педагогически интернати, които не желаят да учат, тъй като по Конституция образованието е задължително до 16 години, във връзка с подходящо намиране на работа и работодателите как да бъдат мотивирани да ги вземат на работа. Това е един проблем, който е общоевропейски проблем. Аз имах честта да бъда консултант на една неправителствена организация от Бургас, която се нарича „Втори шанс” на един международен проект с испанци и канадци. Там се оказа, че в Испания и в Канада проблемът е същият – не желаят да учат, не желаят да работят, шляят се по улиците и извършват криминални деяния. Проблемът с младежката безработица е много голям, опитваме се оттук насетне вече да можем по някакъв начин да осигурим работа или поне да се мъчим с работодателите да подсигуряваме работа.
Разбира се, не всичко е идеално, не всичко е съвършено, опитваме се да направим това, което е възможно в рамките на настоящата правна уредба. Аз лично считам, че ние имаме нужда от нейното осъвременяване, дори можем да направим нов закон, който по нов начин да уреди обществените отношения, свързани с превенцията и противодействие на детското противоправно поведение и в същото време да запазим онези успехи, които ние имаме като система, като доверителни отношения между децата и хората, които работят с тях.
Благодаря ви за вниманието. Съжалявам, ако съм пресрочил времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Не това е най-важното, важното е, че действително обсъждаме един много сериозен проблем, в чието решаване комисията има водеща роля.
Имате думата за мнения, въпроси, уважаеми колеги.
Да започнем все пак от някъде. Новата комисия вече окомплектована ли е като състав, събирала ли се е?
КОНСТАНТИН ТОМАНОВ: Не се е събирала още. В правомощията на нейния председател е да я събере. Всъщност заповедта за нейното учредяване в момента е за подпис, тъй като се забавиха писмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Би ми било интересно да кажете с няколко думи нещо за органа на комисията, списанието „Обществено възпитание”. Съвсем случайно, тъй като се получава и в моята катедра, съвсем случайно извадих два броя – един от 2008, другият от 2013 г. Хубаво е едно списание да изглежда като полиграфично оформление по един начин, но тези проблеми, за които говорите, не ги видях да са отразени в съдържанието на броевете.
КОНСТАНТИН ТОМАНОВ: Аз ще дам думата на госпожа Ангелина Дичева да отговори по-подробно на Вашия въпрос, само да Ви кажа, че тези проблеми, които излагам пред вас, е трудно да бъдат поместени в списанието, защото всяко от тези ръководства е доста обемно. Първото ръководство, за което говорих, за дерадикализация на младежта, зависи на какъв формат е печатано, излиза между 70 и 140 страници. Другите са по-малки, но ще изядат поне половината списание, а от 2009 г. насам, което всъщност е един много сериозен проблем, с който ние се сблъскахме, бюджетът ни беше намален през 2009 г. с 40 хиляди лева, после с още 40 хиляди лева и аз бях принуден, тъй като ние сме второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се оправяме в рамките на това, което ни даде Министерския съвет, свихме не само разходите за ток, телефон, командировки и прочее, но се наложи да свием и обема на списанието, и тиража му.
АНГЕЛИНА ДИЧЕВА: И насочеността му, защото напоследък след драматичен опит да се справим с нещата всъщност започнахме да излизаме няколко броя само на електронен носител. Хората са недоволни, защото една научно-изследователска статия като излезе на електронен носител хората се изтощават до първата половина на статията и трудно се чете. Затова се налага да се промени насочеността на списанието. Вече научно-изследователските статии трябва да отстъпят на по-практически изложения. Това е много тъжно, защото нашата редакция на списанието е отгледала професори, доценти, доктори и т.н., които сега работят в тази сфера. И мисля, че нашият читател ще свикне много трудно да получава това издание на електронен носител. Просто сега се опитваме по някакъв начин да излезем от тази много сериозна ситуация – хем читателят да е много информиран, хем като се отстъпва от тези научно-изследователски статии, това е крачка назад. Така че в момента наистина сме в едно много сериозно положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Какъв е изходът от него според Вас?
АНГЕЛИНА ДИЧЕВА: Имаше инспектори, които проверяваха миналата година и те предложиха изданието да излиза на хартиен носител примерно в хиляда или хиляда и петстотин бройки, а другата част да бъде на електронен носител. Всъщност това е начинът, по който може да се постъпи, защото на хартиен носител хората го предпочитат, но пък комисиите, които са практическата дейност просто ще четат това, което ги интересува. Така предложиха и така се съгласи тази комисия, която ни проверява, че това е може би едно добро решение в момента.
КОНСТАНТИН ТОМАНОВ: Аз искам само да добавя, че продължавам да се опитвам да намеря спонсориране, защото може да се спонсорира такова нещо, само че никой не ще да дава пари за такова списание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Други въпроси и мнения от членовете на комисията? Да не задавам само аз въпроси, макар че имам много. Има един, на който не можах да намеря отговор в този обемист материал - за периода, за който е изслушването, колко заседания всъщност е провела комисията.
КОНСТАНТИН ТОМАНОВ: За съжаление комисията е провела само едно заседание по времето, когато беше господин Вълчев председател. Имахме планирано заседание при следващия председател, но не мога да си спомня вече по какви причини то беше отложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Четири години нито едно заседание?!
КОНСТАНТИН ТОМАНОВ: Заседание не е провеждано, всички въпроси съм поставял писмено с докладни и съответно на докладните имам резолюция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Това ще рече, че все още няма приет Правилник за дейността на комисията?
КОНСТАНТИН ТОМАНОВ: Има приет правилник миналата година от Министерския съвет. За този правилник сам обрах негативите от Правния отдел на Министерския съвет. Беше един чисто юридически спор дали трябва да има правилник или не трябва да има правилник, тъй като правилникът се приема с постановление и задачите ми са определени с постановление и със закон. Проектите са определени със същия правен акт. Мненията бяха различни. Но тъй като аз настоях, всъщност не знам дали защото аз настоях или защото от Държавния инспекторат казаха, че трябва да имаме правилник, но в крайна сметка го приеха, мина след огромната съпротива на колегите ми от Правния отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: А как виждате, в каква насока промяна на закона, защото този закон ми е набор на мене? Все пак през това време се случиха доста неща. Затова задавам въпрос, защото вие сте хората, които най-добре познават проблема, а ние сме тези, които най-бързо могат да го решат. Ако има неща, които спъват вашата работа, докато се приеме нов закон, защото мисля, че в тази насока трябва да се върви, просто с някои законодателни промени да улесним работата ви. Защото действително сте в една сложна ситуация.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Всъщност вие споменахте, че имате някакви законодателни инициативи, но дали ще ги вкарате в този закон? Или пък ще искате да ги вкарате в другите закони? Сега предстои промяна в Закона за физическото възпитание и спорта. Казахте, че компютрите вече са заменени със спорт. Там предлагате ли нещо конкретно, което да ви влезе в употреба?
Казахте нещо, което също малко ме озадачи, че вече нямало извънкласни форми, така го разбрах аз, така прозвуча поне, предстои ни да приемем нов Закон за просветата, там ще предложите ли нещо в тази посока? В момента такова нещо няма, аз мисля, че навсякъде има извънкласни форми, които в голяма степен могат да покрият тези деца, застрашени от рисковете. Но там, ако трябва вие да предложите нещо съвсем конкретно няма да е зле.
КОНСТАНТИН ТОМАНОВ: Проблемът, пред който ние сме изправени, може би не съм се изразил правилно, е, че има извънкласни форми на работа, но по-голямата част от тях са платени. Поне това е нашата информация. Ако Вие ме коригирате в тази насока, аз ще Ви бъда благодарен. Аз говоря за извънучилищни форми. Така например, записването на един курс по танци е платено. Записването на един курс по джудо е платено. Записването на плуване е платено. Аз говоря за това, а не за това, което училището организира като извънкласна форма на работа. Говоря за това, което детето иска, примерно да ходи да рисува, баща му трябва да му плати боите, статива и всичко. Или иска да ходи на таекуондо, както ходеше моя син, ами аз му плащах тренировките. Или както дъщеря ми ходеше на рисуване.
Та затова казвам, че от една страна общините предлагат някакви форми на работа, но те не винаги кореспондират с потребностите на децата. Оказва се, че нашите тийнейджъри най-много се увличат по паркур и др. улични спортове, където има много адреналин, където можеш да блеснеш пред компанията, където момиченцата ахкат по момчетата. Нормално е, на тази възраст ще ахкат. Аз съм ги виждал във Варна в морската градина да си закачат на краката едни стоманени скоби и подскачат с тях на метър, метър и половина във въздуха. Около тях са зяпнали тийнейджърките. Чудесно, не ходят да се друсат, не ходят да пушат, не ходят да пият. Занимават се с нещо смислено и полезно.
Та аз Ви благодаря за въпроса и действително бихме предложили да се създадат към общините или да се финансират общински дейности, клубове, кръжоци, може да бъде и клуб по интереси. Но важното е детето да може да отиде безплатно там. Защото има един друг момент. Голяма част от нашите деца, с които ние работим, нямат възможност да си го позволят. Ние в това изследване, за което ви говорих преди малко за свободното време, имахме контролна група деца с криминално проявление. Различни са им нагласите, различни са им мотивите, различни неща искат. Така например децата с криминално проявление като че ли не оценяват до такава степен компютъра. Може би защото нямат, не знам. Нямахме финансовата възможност да направим толкова широко изследване. И тези изследвания, които сме правили, ние сме правили с анкетьори нашите секретари, анкетните карти ги изготвяме ние и ги обработваме на ръка. Това беше, което толкова впечатли проверяващите от Държавния инспекторат и въпреки всичко те оцениха много високо изследванията, включително и едно друго изследване, което правихме и което пропуснах да кажа, това е изследване за ефективността на възпитателните мерки. Там се оказа, че 20 % от децата казват: добре, че ме спряха навреме. 60 % от децата оценяват, че мерките са им повлияли изляло да променят поведението си. 26 %, че донякъде са им повлияли. Много бяха интересни отговорите, които се получиха от родителите. Връзката родител-дете е много изтънена. 50 и няколко процента от родителите не познават неформалната среда, в която се движат децата им. 40 и няколко процента казват, че са започнали повече да се интересуват от децата си, след като детето им е извършило веднъж криминално деяние и местната комисия се е събирала по този въпрос.
Действително, пак казвам, ние имаме нужда от един нов начин на уреждане на тези обществени отношения, свързани с първичната превенция. Вярно е, че законът е от много години, но това, което показва статистиката, ние ползваме статистика от Националния статистически институт на Върховната касационна прокуратура, че ако тази година сме разглеждали възпитателни дела на 100 деца, от тези 100 деца повтарят само около 18 деца, 82 % се извършват отново криминални деяния.
Затова бихме разчитали на вашата помощ и съдействие, от една страна, за едно по-добро финансиране на дейността на местните комисии, от друга страна, може би на един последващ етап ще предоставя на вашето внимание предложения относно текстове за Закона за народната просвета и за Закона за физическото възпитание и спорта. А иначе, по отношение на специален закон, не искам да кажа за борба с детската престъпност, защото ще вляза в противоречие с теорията на правото, този Закон за борба с противообществените прояви, той и така се е наричал, когато е създаден. После му сменят името, защото детето не може да извърши престъпление. Макар и формално да е осъществен състав на престъплението кражба, не се казва, че е престъпление, а противообществена проява, тъй като то не може да носи вина, а вината е един от елементите на престъплението. Чисто юридически от гледна точка на правната теория.
В тази насока аз бих предложил да се направи най-напред един обществен дебат при хората по места, инспектори, социални работници, здравни работници, секретари на местни комисии, кметове и заместник-кметове, какво би улеснило тяхната дейност в превенция на детската престъпност, защото съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът има задача да осигури спазването на обществения ред. Част от този обществен ред е именно превенцията на детската престъпност.
От друга страна, може би е добре вече да вървим към написването на един нов закон, който, от една страна, да стъпи на онова здраво нещо, което сме създали до този момент като база, като кадри, като практики, от друга страна, да даде възможност да отговорим на реалностите на съвременността, защото в сега действащият закон има чудесни текстове, които за съжаление не могат да сработят. Така например, има текст в закона, че държавните и общински предприятия не могат да отказват на местните комисии, когато те им предложат да вземат на работа непълнолетен. Да, но то няма държавни и общински предприятия, няма ги. След това, една от задачите на местните комисии е да съдействат за социалното, битовото, трудовото и прочие устройване на непълнолетните. Е да, но коя община, защото местните комисии са към общините, коя община вече строи жилища? Ето, не че законът е лош, има хубави текстове, но те не работят. Като не работят, значи или трябва да ги сменим, или трябва да напишем един нов закон, в който точно тези неща да бъдат уредени по един съвременен начин с грижа за детето и с едно внимателно и обично вглеждане в неговата проблематика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Има ли други въпроси?
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, няколко неща искам да споделя във връзка с темата, която обсъждаме, тъй като само до преди изборите в качеството ми на заместник-кмет бях и председател на подобна местна комисия в общината, която работи.
Тези проблеми, които се коментират тук, са познати на всяка община. Аз обаче смятам, че тези комисии, ако хората, които са в тях, разбира се, движещата роля е на секретаря на местната комисия, ако той е достатъчно активен и работещ, читав човек, съответно хората, които са в тази комисия, могат да се направят чудеса независимо че законът има нужда от промяна не само че е толкова стар, а Вие споделихте, че има вече разминаване от обществената среда, в която живеят децата. По-скоро аз смятам, че не толкова промяната на закона би довело да се случват по-добри неща и да намаляват случаите, с които се занимават местните комисии, по-скоро цялата идея е да бъде преосмислена и работата на тези комисии да бъде основно насочена в тяхната превантивна дейност. Защото съм видяла на практика, че когато се работи наистина в превантивната дейност, намаляват се изключително много случаите, при които се налага после да работят обществените възпитатели и членовете на комисиите. Това става с една добра организация в работата на всяка една местна комисия.
По отношение на това как да бъде уплътнявано свободното време на децата аз ще подкрепя колегата, че това е абсурд да кажем, че няма извънкласни или извънучилищни дейности. Всяко едно училище има изключително много форми, с които се опитва да задоволява претенциите на децата. Говоря от погледа на училищата, които са в по-малките населени места. Предполагам, че в по-големите градове това е още по-добре развито. Има различни форми, стига децата да имат желание и да бъдат стимулирани. Отново говоря за превантивната дейност. Децата трябва да бъдат стимулирани да отидат там, а не да се шляят и да си губят времето с други неща.
Темата за общините. Винаги сме коментирали дали трябва общините да финансират и на мен понякога ми идва в повече да слушам почти във всички нормативни актове да се прехвърля финансирането на всякакви комисии на общинските бюджети. Звучи ми малко като прехвърляне на задължения на държавата към общините. Да, вярно е, че местната власт трябва да е много активен участник, но не могат общините да поемат абсолютно всичко, да финансират и спортните клубове, да финансират и извънкласната дейност, да финансират всяко едно, защото не всички общини разполагат с такива бюджети, с които могат да го направят. Така че трябва да се търси баланс и с това, с което разполагат общините, и с това, което държавата може да отделя от различните министерства.
Много важен момент за мен и аз смятам, че вие бихте могли да ги използвате много като ресурс за всички тези изследвания, за които говорихте, за всички проблеми, които смятате че има в централната комисия като организация заради малкото средства, това са училищните комисии. На вас най-важната дейност се извършва в тези училищни комисии, защото ако там колегите не си свършат работата, нито местните, нито централната комисия ще могат да бъдат полезни за децата. Затова трябва да бъде насочено вниманието за подготовка и за по-голяма подкрепа и квалификация на колегите на най-ниското ниво. За мен най-важното звено в цялата верига от превенция за подобни случаи с подрастващите е работата в училище, в училищната комисия за борба с противообществени прояви, тъй като техните председатели са членове на местните комисии, правят работни групи, в които работят. И мисля, че там вие трябва да имате много по-голям контакт и тогава ще има по-голям резултат от работата на всички ни.
Ще ми се да чуя един Ваш коментар, въпреки че не знам дали сте запознати с това. Предстои съвсем скоро да се приемат едни промени в Закона за хазарта. Аз лично, тъй като този законопроект не е бил в нашата комисия, се запознах с него и имам едно лично опасение. Може и да не съм права, но аз смятам, че идеята на този законопроект е да либерализира много режима, да даде много по-широка възможност за достъп до подобна хазартна дейност чрез интернет. Факт е, че все още, въпреки че Вие твърдите, че компютрите изместват първото си място в свободното време на подрастващите, аз не съм сигурна в това нещо, имам деца и смея да твърдя, че това не е вярно, аз имам опасение и като родител, и като учител, и като общественик – 6 години съм била председател на тази комисия и съм имала възможност да говоря с децата, с които сме работили, - аз смятам че тази либерализация на закона ще доведе до един сериозен риск голяма част от нашите подрастващи деца, които не са все още стабилни, които са податливи на различни недобри неща, ще им дадем възможност да се занимават местните комисии и централната комисия с още един сериозен проблем – не само с агресия в училище, не само с престъпните действия, но и с това как да отделим децата от стремежа към хазарт. Така мисля, може и да не съм права, колеги, но ми се ще да ви чуя и вас по този въпрос като колеги, които много години работите с децата, дали има такава опасност.
КОНСТАНТИН ТОМАНОВ: Да, действително, Вие сте абсолютно права. Аз най-напред искам да ви благодаря за добрите думи, които казахте за системата. Рядко се чуват добри думи за тази система и за обществените възпитатели. Видно е, че човек, който е работил в тази система, познава нещата детайлно отвътре. Вие сте точно такъв човек и аз искам да ви благодаря.
Искам само да кажа, че това изследване, което цитирах за отстъпването на компютъра, то е валидно само за Пловдив, а не за цялата страна. Това от една страна.
Що се касае до Закона за хазарта, никога не съм се занимавал с този въпрос, но ще се занимая. Но веднага ще кажа, че безконтролният достъп до интернет води до приемане на насилието и порнографията като норма и мярка на поведение. Същото ще стане и с хазарта. Вие сте права, че ние ще си имаме още един проблем на главата, свързан с достъпа до хазартните игри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Само ще кажа като един от вносителите на закона, че целта е именно да урегулираме практиката. Така или иначе, то съществува, въпросът е да носи някаква отговорност за това, което прави. Но това не пречи да изследваме този проблем, тъй като много хора, особено в ситуация на затруднено социално положение са склонни да попаднат в лапите на хазарта. Тъй като съм изследвал този проблем, най-честите посетители на бинго залите в София са хората от най-ниските икономически и социални общности.
КОНСТАНТИН ТОМАНОВ: А що се касае до училищните комисии, те наистина съществуват, но съществуват само като едно добро пожелание. И тук аз използвам случая да помоля, ако е възможно сега спешно да се вкара един текст в Закона за борба с противообществените прояви, аз съм готов да го подготвя, че към училищата се създават училищни комисии в състав. Защото иначе тези комисии вършат много хубава работа, но никъде не са регламентирани освен в едно много старо указание на учителя и директора от 2005 г. А иначе ние имаме готови насоки за тяхната работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Други въпроси, мнения? Някой има ли намерение да вземе думата, да задава въпроси?
Ако няма, тогава да формулираме едно решение на комисията. Щом господин Томанов и неговия апарат имат конкретни предложения за законодателни промени, те да бъдат предоставени на нашата комисия в срок до 15 декември. Това е най-бързият начин тези неща, които считате, че ще улеснят работата ви и тя ще стане по-ефективна, да бъдат променени. Не мисля, че някои от членовете на комисията ще се откаже да внесе подобно нещо, стига да е в полза.
Добре, тогава предлагам следното решение:
Да бъде персонифицирано до господин Томанов като секретар на Националната комисия да направи предложение за неотложни промени в законодателната база в срок до 15 декември 2013 г.
Моля, който е съгласен с така направеното предложение, да гласува.
Приема се единодушно.
Благодаря на господин Томанов да участието, надявам се, че оттук нататък често ще се връщаме към тези проблеми, тъй като действително се очертава много сложна ситуация по отношение характера на противообществените прояви на непълнолетните и малолетните.
КОНСТАНТИН ТОМАНОВ: И аз ви благодаря за предоставената възможност. Позволете две изречения за край.
Вие сте абсолютно прав относно последното, което казахте, защото ако сравним статистическите данни, детската престъпност като процентно съотношение е същата като през 1989 г., но нараства агресивността при децата. Това е, което нас най-много ни тревожи, че нараства с нищо немотивираната агресия, с нищо немотивираното насилие. Това е, което нас ни притеснява. Иначе като бройка те си остават в един и същи порядък, но растат посегателството срещу личността, липсата на емпатия. Оставете ги тези, които крадат, те не са ни толкова интересни. Но тези, които отиват на училище и съзнателно набиват другарчето си ей така, за забавление, това е мене което ме тревожи. И сигурно всички нас ни тревожи, убеден съм. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Преминаваме към втора точка от нашето днешно заседание:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА.
По него гости са госпожа Мая Тодорова, зам.министър на младежта и спорта, господин Мариан Маринов, началник отдел в дирекция „Правна”.
Госпожо Тодорова, имате думата да представите предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта.
МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, с проекта за законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта се цели създаването на по-ефективна законова рамка за провеждане на държавната политика за младежта в изпълнение на Националната стратегия за младежта. Проектът на законопроект допълва функциите на министъра на младежта и спорта като основен централен държавен орган за ръководство, координация и контрол при осъществяване на държавната политика за младежта.
Предложеният законопроект регламентира правния статут на Националното младежко представителство. В него се установяват нормативни изисквания към правно-организационната форма на младежкото представителство, определя се рамката на отношенията му с държавните и общински органи, възлагат се публични функции по младежко представителство, информационни, представителни, застъпнически, правозащитни като гаранция за обществения интерес.
Чрез Националното младежко представителство се осигурява представителството на областно, регионално и национално ниво, хоризонтална и вертикална координация в младежкото движение и институционализирано участие на младите хора при вземането на решения, важни за тяхното развитие.
Взаимодействието във и с Националното младежко представителство има двустранна насоченост – взаимодействие насочено към младите хора и взаимодействие, което има за основа управлението и повишаване на неговата ефективност. Националното младежко представителство е израз на самоуправлението и децентрализацията на държавната политика за младежта. То е форма на проявление на самоуправление, основано на общност от интереси на младите хора. Чрез Националното младежко представителство се създава мост между териториалното и отрасловото младежко самоуправление. Този мост ще служи за връзка и оттам за основа за развитието на гражданското младежко движение, защото не само прехвърля функции върху недържавни структури, а и предоставя права за участие в управлението и самостоятелна отговорност на областно, регионално и национално ниво.
Предлаганата нормативна уредба ще насърчи самоорганизирането на българските младежи като израз на отраслово самоуправление и ще създаде предпоставки за сформирането на нови организации и укрепването на капацитета на съществуващите такива.
С предлагания законопроект се доразвива и нормативната основа за насърчаване и подпомагане на младежкото доброволчество като основна форма на участие на младите хора за разширяване на техните знания, опит и умения на доброволеца и на хората, с които доброволецът работи. В европейски план младежкото доброволчество демонстрира завидна ефективност при формирането на активна гражданска позиция и за приобщаването на млади хора към обществено полезна дейност, както и като форма на неформалното учене.
Подобно на Закона за защита при бедствия и Закона на Министерството на вътрешните работи, които първи създадоха нормативна основа за развитие на доброволчеството в съответните сектори, законопроектът за изменение и допълнени на Закона за младежта установява нормативни изисквания и стандарти в защита на интересите на младите доброволци.
За първи път след 1989 г. се създава легална дефиниция за младежкия обект в съответствие с утвърдените европейски практики, както и нормативни гаранции и изисквания за планирането, проектирането и изграждането, поддържането и управлението на обектите на материалната база за младежки дейности.
Законопроектът предвижда държавата и общините да създават материални условия за развитие на младежки дейности, инициативни и услуги и да насърчава инвестициите на други физически и юридически лица в изграждане на младежки обекти, включително по реда на Закона за публично-частното партньорство.
В предложения законопроект се предлага сваляне и на възрастовата граница за млад човек от 15 на 14 години с оглед на по-ранното включване на младите хора в обществения и социален живот на страната, активното им участие в младежки организации, инициативни и проекти.
В заключение ще кажа, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта е дискутиран в Обществения съвет по въпросите на младежта, създаден към министъра на младежта и спорта, както и в Националния консултативен съвет за младежта, конституиран в изпълнение на действия в момента Закон за младежта. През м. септември Министерството на младежта и спорта организира обществено обсъждане на законопроекта в 6-те региона на страната. В дискусиите, проведени в градовете София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и Враца, взеха участие над 120 представители на активни младежки организации, представители на областни и местни органи на управление и други заинтересовани страни.
В рамките на консултациите в страната бе инициирано анкетно проучване относно предложените промени в Закона за младежта. Над 80 % от участвалите в запитването подкрепят законопроекта и смятат, че той ще осигури ефективна координация по изпълнението на младежката политика в страната, гарантиране на участието на младите хора в процеса на вземане на решения, повишаване значимостта на младежката политика в страната.
По проектонормативния акт не е изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като той не е свързан с трансформиране и хармонизиране на актове на Европейския съюз. Предложеният законопроект няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, госпожо Тодорова.
Видели сте, че има представено становище и на Националното сдружение на общините в Република България, където също има някои предложения.
Имате думата за въпроси и мнения, уважаеми колеги.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми гости! Аз имам няколко въпроса и бележки с общо взето формален характер, като няма да се спирам на някои чисто езикови или правно-технически пропуски, но един от тях трябва да изясним, тъй като ми убягва смисълът поради вероятна грешка. Става въпрос за цитирането на младежки организации по чл. 19 и 31 и правата им да ползват младежки обекти. Тук ми се струва, че има грешка, защото в чл. 31 се говори за организациите, в чийто състав са настъпили изменения и те трябва да докладват тези изменения. А не можах да откроя какво е имал предвид вносителят, цитирайки чл. 31. Тоест, не можах да му измисля логичният заместител. /Аз съм си записала въпросите, след това, ако искате, мога да Ви ги дам./
МАЯ ТОДОРОВА: Да, нека да ги имаме и писмено.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Също така имам някои терминологични неясноти, които бих искала да изясним. В § 14 относно чл. 22 се използва терминът „район от второ ниво”. Доколкото ми е известно, това е термин от номенклатурата НУТС на Евростат и то отговаря на „район за планиране” в нашия Закон за регионално развитие. Бих искала да попитам каква е практиката и какви са правилата, кое е по-добре да се използва като термин, това понятие, което е от номенклатурата на Евростат или това, което е в българския Закон за регионално развитие.
МАЯ ТОДОРОВА: По-скоро от закона. Определено сме имали предвид закона.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По-нормално би било да очакваме, че вместо район от второ ниво трябва да пише район за планиране в чл. 22.
Също така в новия чл. 31а се говори за структурен диалог при младите хора. Признавам си, че аз не можах да си изясня смисъла на термина „структурен”.
Следващият терминологичен в някакъв смисъл въпрос е свързан с Националното младежко представителство. В закона се говори за него ту в единствено число и с пълен член, ту в множествено число. И тук на мен не ми е ясна идеята на вносителя. За една национална организация ли говорим или за няколко, които биха могли да придобият този статут. Съответно ако има яснота, би трябвало да се изчисти това в зависимост от отговора, който ще получа.
И сега по същество. Част от измененията прецизират съществуващи разпоредби и там не бих могла да имам някакви принципни коментари и възражения. Едно от съществените изменения това е разширяване на обхвата на понятието „национално представена младежка организация”, всъщност се изменя и самото наименование. В тази връзка бих искала да попитам, тъй като в мотивите не го видях, не го и чух сега от Вас, от какво е обусловено това разширяване на понятието? Доколкото на мен ми е известно, за времето на действие на закона не са постъпили някакви оплаквания от младежките организации във връзка с този регламент.
Вторият ми въпрос е как точно се стига до определяне на числовите параметри, които дефинират националните младежки организации в т. 2 в новия текст на чл. 22. Там се казва, че „Национална една организация, която трябва да има подразделения в 6-те района на планиране, но трябва да има членове не по-малко от 200 физически лица и да има членове не по-малко от 30 физически лица във всеки един клон или организация член. Как се стигна до тези числя?
Чисто практически не ми е ясно пак по чл. 22, новия текст, т. 3, където се дефинира „национална организация”, тя да обединява поне две трети от младежките организации със сходна област на действие. Чисто практически не ми е ясно как ще определим едно множество от организации дали има сходен предмет, в смисъл има ли ясен алгоритъм как това ще се случи. Трябва да има ясен алгоритъм, за да бъдат нормално нещата и да няма съмнение за субективност при определяне на националните младежки организации.
В тази връзка също е интересно да се разбере има ли анализ и колко са организациите, които при тази нова дефиниция ще бъдат определени като национални младежки организации.
Другото съществено изменение е регламентирането на Националното младежки представителство. Аз вече казах, че тук има леко противоречие в текст, не е ясно едно или няколко са. Аз по-скоро бих разбрала, че са няколко, а другото е езикова грешка. Пак възниква въпросът как са определени числовите критерии за дефинирането на това Национално младежки представителство, за определянето на статут на национално младежко представителство, също така колко и кои са младежките организации, които в момента могат да получат такъв статут, защото отговарят на посочените в законопроекта критерии.
Пак във връзка с Националното младежко представителство ме смущава фактът, че организациите, които претендират, че са национални младежки организации, би трябвало да докажат, че отговарят на изискванията като представят поименен списък на своите членове, докато за Националното младежко представителство такова изискване няма. Това изискване се предполага, че ще бъде доказвано с декларация. И това е при положение, че всъщност Националното младежко представителство има по-значими функции в сравнение с националните младежки организации, тъй като има право на глас в областните и в регионалните съвети за развитие.
И последният ми въпрос е за промяната на долната граница, но Вие отговорихте на това, то не се съдържа в мотивите към закона, аз поне не го видях.
И въпросът за двойното представителство. Ако една младежка организация е национална младежка организация, тя ще има свой представител в Националния консултативен съвет на младежта. От друга страна, членувайки в Национално младежко представителство, тя отново ще бъде представена. Това донякъде е неясно за мен.
Това са въпросите, на които бих искала да получа отговор.
МАЯ ТОДОРОВА: Аз благодаря много за въпросите. Ще започна отзад напред. По отношение на Националното младежко представителство, разбира се, че то няма да бъде само едно, въпреки че към момента има само една организация, която покрива критериите, които сме заложили по отношение на националното младежко представителство. Но това, разбира се, не пречи при положение, че се съберат 30 организации, да направят още едно младежко представителство. Така че в случая нямаме предвид едно младежко представителство. Към момента има само едно такова регистрирано.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Има един малък детайл, че трябва да изминат две години от регистрацията, за да може да се кандидатства за този статут, което в известен смисъл пречи.
МАЯ ТОДОРОВА: В интерес на истината тези две години са заложени по-скоро с цел устойчивост, за да е ясно, че такава организация би могла да има някаква устойчивост. Защото ако тя се регистрира и не просъществува, просто отпада от само себе си. Така че това е заложено по-скоро с цел устойчивост.
Националният младежки форум, в момента има 35 организации.
По отношение на младежките организации първо искам да кажа, че ние даваме три алтернативни варианта за това една организация да докаже, че е национална младежка организация. Искам да уточня и да поясня, че срещите, които аз проведох в цялата страна, страшно много младежки организации не приемаха начина на доказване, т.е. за тях бройката, която е заложена в момента, ние между другото не сме я променили, това е едно от нещата, единият от критериите, но за тях бройката от 900 човека е непосилна в интерес на истината по отношение на доказване и на всичко останало. Така че всъщност по тяхно предложение ние даваме още два алтернативни варианта.
Това, което искам да поясня, е, че в интерес на истината през 2012 г. по досега съществуващия закон е имало няколко организации, които са кандидатствали за национално представителни организации. Четири от тях са покрили критериите, но там има една процедура, която всъщност завършва по закон със заповед на министъра. Минали са комисиите за оценка, но не е издадена заповед на министъра на образованието, младежта и науката преди това, така че за съжаление тези организации, които са покрили критериите, не са национално представителни, нямат такъв статут към момента и това е проблем за тях. Така че не е непосилно. Идеята е, че когато са национално представителни организации, наистина трябва да покриват определени критерии, трябва да покажат, че представят определен брой млади хора, наистина могат да са национално представителни.
Колегата ще ме допълни. Сигурно няма да успея да отговоря в момента на всички въпроси.
МАРИЯН МАРИНОВ: По отношение на питането Ви по § 14 от законопроекта, понеже самите младежки дейности са такива, че не предполагат една консервативност, а в рамките на 2, 3, 5 години напред те могат да се изменят, ако бъдат дадени точни критерии или само един критерий, само една точка, както казва заместник-министър Тодорова, то тогава би се наложило да изменяме закона през година. А когато го оставим по-отворен, всъщност ще бъде и по-устойчив по отношение на критериите за създаване на Национална младежка организация.
По отношение питането Ви за една и съща или сходни области считаме, че е по-правилно регламентацията за сходни области да бъде дадена в правилника или в отделен подзаконов акт, а да не е разписана в закона. Така сме предположили, че е по-правилно. Пак казвам, че номенклатура не би следвало да има, защото интересите, които са сега на едни младежки дейности, няма гаранция, че след 3 години ще бъдат интересни за същите младежи. По-скоро описателно ще бъде какво ще обхваща това „сходни дейности”.
МАЯ ТОДОРОВА: И ако може да допълня по отношение на доказване на националното младежко представителство, съответно и националните организации. Разликата е там, че националната организация доказва членове, членска маса, докато националното представителство всъщност доказва членове организации.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Само към националните младежки организации има изискване при регистрирането им в Националната информационна система на младежта да дадат поименен списък на членовете си. Останалите, които нямат претенции да бъдат национални, не са задължени да дават поименен списък. В такъв смисъл няма гаранция, че това, което се декларира като членски състав отговаря на истината. В смисъл по-малко са доказателствата, отколкото за национално представените младежки организации, тъй като не се изчерпват само с националните младежки организации членовете на едно такова представителство.
Терминът „родителски съвети” не можах да открия. Търсих го в законите и не можах да го открия. В Закона за народната просвета се говори за училищни настоятелства, така че аз лично не съм наясно какво е имал предвид вносителят като казва, че в общинските съвети за младежта ще участват представители на родителските съвети. Може би това е въпрос на прецизиране.
МАЯ ТОДОРОВА: Някъде има родителски съвети, някъде няма. Наш ангажимент е да прецизираме текста, но истината е, че в някои общини има създадени такива родителски съвети, на други места няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Други мнения или въпроси? Заповядайте.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Аз имам само един въпрос. Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Едно нещо ми се вижда доста странно. Първо, този закон е твърде млад, приет е през 2012 г. В един момент ние започваме да му правим едни огромни корекции, което силно ме впечатлява. Защо? Защото ако един закон не действа или действа, трябваше да има направен поне един анализ. Според мен трябваше преди да се премине към промени в този закон, да има един анализ, да се отчете кое не действа и евентуално тогава вече да се правят корекции. Ако може да ми отговорите каква е причината да се предложи сега този законопроект. Може би има анализ, който ние не сме видели.
МАЯ ТОДОРОВА: В интерес на истината сега съществуващият закон е доста схематичен. Ние имахме нужда да го допълним по отношение най-вече на младежката инфраструктура и на младежкото представителство, за да може да има закон, който не просто да е създаден за младите хора, а действително да служи на младите хора и да бъде създаден с тяхно участие.
Аз не случайно в началото споменах, че в интерес на истината, когато е бил приет предишния закон не е имало такова обсъждане в цялата страна. Не случайно в началото споменах, че аз направих няколко срещи и обсъдихме закона с представители от цялата страна. Там участваха не просто представители на младежки организации, участваха представители на общините и на областите. Така че, повтарям, за нас акцентите тук са младежката инфраструктура, съответно представителството, по-широкото участие на младите хора в процеса на вземане на решения.
ИВАН ЧОЛАКОВ: Имате ли становище, където неправителствени организации да са изказали мнения?
МАЯ ТОДОРОВА: В нашето министерство беше направена работна група за промени в Закона за младежта, в която участваха не само експерти на министерството, там участваха и външни експерти с експертиза в младежката сфера, участваха и представители на младежки организации. В началото казах също, че законопроекът беше обсъждан на три заседания на Обществения съвет към министерството и на едно заседание на Консултативния съвет. Така че доста широко обсъждане имаше преди това, отделно от съгласувателната процедура.
ИВАН ЧОЛАКОВА: Предполагам, че от тези обсъждания и срещи има стенограми, които можете да качите на страницата на министерството.
МАЯ ТОДОРОВА: Те са качени. Протоколите от заседанията на Обществения съвет бяха качени още след самите заседания на страницата на министерството. Също така има и обобщени протоколи от обсъжданията в страната, така че всъщност има информация и там са изведени акцентите като предложения на младежките организации.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам да кажа, че законът, който беше приет през април 2012 г., също беше подложен на широко обсъждане, имаше кръгли маси, така че не е съвсем точно изказването, че не е бил обсъждан. Напротив, беше широко обсъден сред младежите.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз също имам няколко въпроса, които ще обобщя до две неща относно направените предложения. Единият ми въпрос е свързан с така наречените „младежки обекти”, за които Вие твърдите, че това е една от причините да направите промените.
Другото ми питане ще бъде свързано с темата „доброволческо младежко”.
По въпроса за младежките обекти въпросът ми е по-скоро от гледна точка на общините. Видях и становището на сдружението на общините и те самите са конкретизирали нещо, което аз бях втрещена като прочетох, че тези общини, които имат над 20 хиляди население, са задължени да разкриват младежки обекти в централната част на населените места. Интересен ми е мотивът и категорично смятам, че това няма как да се случи, няма коя община след влизането на закона в сила да може да осигури на младежките организации точно места в центъра на всичките си общини. Това не виждам как ще стане.
Другият ми въпрос е свързан с финансирането. Много неща са изброени в глава 8 „Младежки обекти”, какво ще се случва, как общините ще създават материални условия? Никъде, аз поне не можах да разбера, не е посочено дали общините за сметка на своите общински бюджети ще финансират всичко или имате някаква визия за подпомагане на общинските бюджети във връзка с изпълнение на всички ангажименти по този закон.
И нещо, което ме притеснява, това е чл. 48, ал. 1 „Планирането, проектирането и изграждането на младежките обекти се подчинява на следните изисквания: в подробните устройствени планове на населените места се предвиждат младежки обекти”. Доколкото знам, аз не съм много силна в тази област, но Законът за устройство на територията е един закон, който знам от колегите в общината, че всички се изприщваха, когато ставаше въпрос за ЗУТ. Това е закон, който е много консервативен, с хиляди промени и много тежък за изпълнение. Но това се урежда там. Никъде в ЗУТ няма подобно нещо като „младежки обект”. Никъде не виждам и във вашето предложение да има някаква препратка, с която да направите промяна в ЗУТ. В същото време във вашето предложение има и ред, по който вече обект с такова предназначение, младежки обект, във времето напред смята на предназначение може да става единствено с разрешение. Това въобще го няма като дефиниция в ЗУТ, а според мен трябва да го има. И според мен трябва да бъде обсъдено там със специалисти, да се прецизира в тази насока.
МАЯ ТОДОРОВА: Само да изясним, аз също видях становището на Сдружението на общините преди малко. Ние сме склонни да приемем тяхното предложение по отношение на центъра на общината. Нашата логика по-скоро беше това, че самият младежки обект трябва да е на лесно достъпно място. Това всъщност беше идеята да се напише „в центъра”. Но няма проблем да отпадне „центъра на общината” стига обектът да е на лесно достъпно място.
По отношение на финансирането искам да поясня, че всички текстове, които касаят публичното финансиране, паднаха заради становището на Министерството на финансите. Публичното финансиране падна. Това за ЗУТ ще го прецизираме. За центъра ви го изясних, по-скоро ще се поясни, че трябва да е на лесно достъпно място. Ние не възразяваме срещу тази бележка. Всъщност това беше и единствената забележка на Сдружението на общините.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Другата част от проекта, по който имам въпроси, е свързан с младежкото доброволчество, защото аз участвах в екипа, който внесе Закона за доброволчеството. Говоря вече не само от свое лично име, а от името на екипа колеги, които сме направили това предложение. Първо, държа да изкажа един факт, който ни смущава, тъй като Законът за доброволчеството е внесен много преди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за младежта, минал е на една комисия, Комисията по европейски фондове и проекти, там е приет с пълно мнозинство, все още обаче законопроектът не е минал по другите комисии, за които е разпределен и въобще пък не е стигнал до залата. В един момент аз виждам в един нов законопроект да бъде прехвърлена част от идеологията на закон, който обхваща цялата тема за доброволчеството в държавата, който подчинява всички онези опции, на които може да се попадне и заради които има отдавна нужда в страната ни. Ние нямаме такъв закон досега. И виждаме прехвърлени тук като са козметично редактирани и касаят само младежкото доброволчество. Това да ви кажа право не знам как да го нарека, но в стремежа си явно вносителят да не копира напълно наши предложения да влязат в този закон е направил някои козметични промени, които пък мен лично не ми звучат въобще резонно, не ми звучат логично, не ми звучат като на нормативен акт. Например: „Младежка доброволческа дейност е обществено полезна дейност, която се изразява в полагането на труд или предоставянето на услуги по собствен избор, безвъзмездно или в друга държава, по програми и инициативи в сферата на: гражданското участие, социални, младежки, културни, екологични, спортни и други обществено значими дейности”. Има конкретни текстове, които трябва да бъдат много точно и ясно написани. Трябва да се стремим нормативните актове да носят ясни послания, за да знае човек, след като ги прочете какво ще прави.
След това, принципите на тази младежка доброволческа дейност са извадени изцяло от законопроекта, който ние сме внесли. Имаме забележка относно това, което сте направили едва ли не като наша редакция, че краткосрочната младежка доброволческа дейност е тази, която се извършва за срок не по-дълъг от 3 месеца. Извинявайте, но 3 месеца не са краткосрочна дейност. Нашето предложение да бъде не повече от месец идва от това, че за краткосрочната доброволческа дейност идеята е да бъде призната тази дейност, която се случва в рамките на не повече от месец и е свързана с много екстремни или форсмажорни обстоятелства. Три месеца дейност хич не е краткосрочна.
Оттам нататък няма да изпадам в детайли по конкретни думички в текстовете, „национални стандарти за младежко доброволчество”. Щом сте изписали тук в това ваше предложение, сигурно някъде при вашите срещи с младежките организации е имало някаква идея какво представляват тези стандарти, ще ми бъде много любопитно да ни дадете някакви сламки за това как вие виждате стандарт за доброволчество.
Защо съм против това, какво лошо има в това? Има лошо, защото доброволческата дейност трябва да бъде изчистена и да бъде регламентирана в законодателството на страната, а законът, който предлагаме ние, без да имаме претенциите, че той изчерпва всичко, но поне се стреми да обхване доброволчеството като дейност за всички сфери и всички възрасти граждани в страната. Има разлика, както виждаме, но ако ние допуснем в един Закон за младежта да влезе по-малкото, ограничената част като младежко доброволчество, после сме длъжни едва ли не да приспособяваме малкото към голямото. Аз виждам, че има нагласа този закон да бъде приет, защото в него няма никаква политика, след това ние пък веднага, ако го приемем, ще трябва да правим нови корекции в другия закон, защото нещата не са съобразени. Аз изразявам само моето мнение.
МАЯ ТОДОРОВА: Ние допълваме глава „Доброволчество” и това за нас е много важно, защото тази глава в сегашния закон е много схематична в интерес на истината. Затова ще започна отзад напред в отговора и ще поясня, че всъщност ние тук акцентираме на правата и статута на младия доброволец. В интерес на истината, доколкото аз знам, Министерството на културата също инициира Закон за доброволчеството, но не е ясно кога ще бъде приет такъв Закон за доброволчеството. Не смятам, че това може да бъде основание нашите предложения за текстовете за допълване на глава „Доброволчество” да паднат. Защото ние наистина в момента нямаме Закон за доброволчеството. Само ние и Румъния нямаме такъв закон. Така че по отношение на законопроекта на Министерството на културата също не знам как стоят нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Аз смятам, че тук нещата ще се уредят съгласно правилниците на Народното събрание.
МАЯ ТОДОРОВА: Нашият акцент всъщност е гарантиране на правата и статута на младите доброволци. Искам да кажа, че това не е основание нашите текстове да паднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Други мнения, становища? Не виждам други становища, затова прекратявам дискусията по втора точка от дневния ред, прекратих я вече.
ТЕОДОР ВАСИЛЕВ: Няма ли да чуете мнението на младежите, да направим някои разяснения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ЛЕОНОВ: Не, няма нужда да давате разяснения на народните представители.
ТЕОДОР ВАСИЛЕВ: Значи това е отношението на народните представители към младите хора! Ние получихме покана да присъстваме на днешното заседание, а не ни давате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ЛЕОНОВ: Добре, давам ви 5 минути. Попитах дали някой иска думата, никой не пожела.
ТЕОДОР ВАСИЛЕВ: Аз още от началото вдигам ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО ЛЕОНОВ: Не съм ви видял, заповядайте.
ТЕОДОР ВАСИЛЕВ: Ще бъда абсолютно конкретен. Добър ден, казвам се Теодор Василев, заместник-председател на Национален младежки форум.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми господа народни представители! Първо искам да започна от там, че създаването на Националния младежки форум беше един процес, който отне 50 години. Главно по политически причини това не се случи. Ако някой е бил запознат с този процес, може би е наясно каква е била политическата ситуация тогава, за да не се случи това нещо. От 3 години Националният младежки форум съществува и към днешна дата има 35 организации във форума, които представляват над 100 хиляди млади българи. Националният младежки форум от 2011 г. започна процедура по включване в Европейския младежки форум и от миналата година е абсолютно пълноправен член на Европейския младежки форум, единственият представител на младежка организация, разпозната на европейско ниво като гарант за участие на младите хора в политическия процес. Европейският младежки форум е обединение на национални младежки съвети от всички държави-членки на Европейския съюз и всички партньорски държави около Европейския съюз, включително и на международни неправителствени младежки организации. Само преди седмица беше тяхната Генерална асамблея.
За да бъда съвсем конкретен, искам да се върна на въпроса, тъй като имам много конкретни бележки по всеки един от въпросите, които бяха зададени, да дадем допълнения.
Освен направената консултация в градовете, която беше спомената, Националният младежки форум направи отделна консултация със 115 младежи, представители на различни младежки неправителствени организации не само членски организации на форума, но и други организации от цялата страна, включително и с представители на Националното представителство на студентските съвети, които излязоха вече от залата. По време на лятната младежка академия, споменавам това събитие за млади лидери на Националния младежки форум, защото ако потърсим малко повече в интернет и в социалните мрежи, това е събитието, което се превърна за 2 години в еталон за изграждане на млади лидери в България. Хората, преминали през тази академия, разпознават страшно добре какви са ползите от това да има Национално младежко представителство.
Относно структурния диалог. Това беше едно от основните разяснения, които искам да внеса. Структурният диалог е процес, при който две или повече стреми се стремят да постигнат консенсус, като е важно да има равнопоставеност в самия диалог. Това е инструмент, чрез който младите хора се включват в правенето на политики и е легитимен начин да бъдат удовлетворени техните нужди. Това е инструмент от ключово значение за качеството на формулирането на политики, определяне на цели и средства за тяхното постигане по един демократичен, прозрачен и равноправен начин чрез текущо взаимодействие между институциите и гражданския сектор, в конкретния случай младежките организации. В резолюция на Съвета на Европейския съюз на 27 ноември 2009 г. е приет процесът, значението му и планът за развитие с необходимите дейности, които трябва да се предприемат. Още през 2009 г. правителството на България формира национална работна група, на която, за съжаление до момента не се случваше, на която начело на Националната работна група по структурния диалог на европейско ниво трябва да бъде Националното младежко представителство, в случая Националният младежки съвет, за България такъв Национален младежки форум.
Относно втория въпрос – как да определим кандидатите със сходен предмет на дейност. До момента 4-те организации, които са кандидатствали за национални младежки организации, 2 от тях – Националната организация на българските скаути и …………., които са минали през процедурата за национални младежки организации, членуват в Националния младежки форум. Тоест, ако имаме 2 от организациите, които са минали през процедурата, това прави 1800 членове в момента, доказани с подписи и с ЕГН, които са членове на Националния младежки форум през техните организации. Това е представителството, това е идеята на представителството, много младежки организации – национални, малки, големи, политически, неполитически. Между другото, Националният младежки форум е едно от не толкова много места в Европа, което обединява от дребни сдружения в малки градове до политически младежки организации, които имат над 20 хиляди членове. Това е един от добрите примери, който на европейско ниво е оценен.
В момента Националният младежки форум се легитимира много силно в сектора и ще бъде една от най-сериозните организации в бъдеще, така че според мен е добре той да бъде поставен в законовата рамка. Защо? Още едно защо от европейско ниво. Европейският младежки форум е легализиран през бъдещата програма „Еразъм плюс”, която в следващия програмен период ще има 14 млрд. за програми и дейности в сферата на неформалното образование, младежките дейности, спорта и обучението през целия живот. Там той е разпознат в отделна графа, в която специално за него са отделени средства. За съжаление за българският младежки съвет такива средства не са предвидени и на нас ни коства неимоверно много да направим учредителни събрания само след няколко дни почти на доброволен принцип, за да съберем нови организации, които да се включат и да си направим общо събрание.
Относно долната гранича от 14 години. Ние смятаме, че е абсолютно логично приемане на тази възрастова граница. Тя съществува и в други европейски държави и е предмет на програми в сферата на неформалното образование. Така че е разпозната като долна възрастова граница за младежите.
За горната граница има много дебати, така че не бих казал нещо конкретно. Аз самият вече съм на 33 години и ми предстои да изляза от форума. Но в Европейския младежки форум тя е 35 години, така че все още имам право да представляват нашия форум.
Искам да кажа нещо за анализите и за анализа на закона, който беше приет миналата година. Ние официално бяхме част от работната група към министъра. Виждали сме се няколко пъти тогава със заместник-министърката госпожа Петя Евтимова, когато се правеше закона. За съжаление трябва да кажа, че една голяма част, точно легитимирането на националното младежко представителство не беше приета и почти не бяха приети 90 % от исканията на Националното младежко представителство, които не са наши искания просто така, те са консултирани със сектора, в който са повечето от активните младежки организации.
Така че е крайно време да започнете да ни се доверявате повече. Искам да кажа, че е хубаво като народни представители да попитате къде е националния доклад за младежта и кога е приет последния национален доклад за младежта, защото това е рамката на случването на младежките дейности в България. Доколкото аз знам, последният е приет през 2009 или 2010 г. Много време е минало от тогава. Вече 3 години няма национален доклад.
Относно 900-те члена имаше изключително много негативни реакции в сектора, да не говорим за това, че много младежки организации бяха направо фрустрирани и то националните, въпреки че тези, които подадоха, го направиха малко против волята на всичките си членове да подават имена и ЕГН-та. Дали КТ „Подкрепа” или КНСБ подават ЕГН-та и имена на своите членове? Въпреки че КНСБ също представлява около 100 хил. работници. Не мисля, че за толкова динамичен сектор като младежкия това би било критерий за национално представителна организация. Просто имаше негативна реакция в целия сектор, включително и у нас като Национален младежки форум. Ние не смятаме, че като представителна организация трябва да тръгнем да събираме 900 члена, въпреки че представляваме 100 хиляди. И това може да бъде доказано от членската маса на нашите организации.
За младежките обекти искам да ви кажа, че въпреки че сега действащият закон беше с пожелателен характер община като Смолян прие план, стратегия, събра младежките организации в региона. Изключително активна дейност, която не беше тогава задължение на общините. Тоест, общините имат ресурс и може да се действа в сферата на младежката политика. Аз мисля, че един вече задължителен характер много повече ще активизира местните младежки дейности. Да не говорим, че община Смолян приема за бюджета си за догодина бюджет за младежки дейности.
Ще завършва с две последни неща – младежко и доброволческо. Аз бях лично част от групата, която работи по закона към Министерството на културата. Първо искам да кажа за всички, които биха чули това, че според мен Министерството на културата не е мястото, където може да се прави Закон за доброволчеството. Беше абсолютна грешка Министерството на културата да координира годината на доброволчеството, тъй като една голяма част от доброволчеството се случва именно в младежките организации. Но това е съвсем отделно. Въпросът е, че в работната група на Министерството на културата тогава не бяха приети текстовете и предложенията относно младежкото доброволчество, което да се изведе като отделен параграф, затова тогава ние предложихме и се радвам, че беше прието да се отдели този параграф в самостоятелния Закон за младежта. Другият ни проблем, който виждахме тогава, беше, че не беше ясно кога ще бъде приет Закона за доброволчеството.
Относно финансирането. Много ви моля, нека този дебат да бъде повдигнат не само в тази комисия. Днес пристигнаха мои колеги от Англия, даже единият човек има много високо ниво в администрацията в Англия относно младежките дейности към тяхното министерство, той беше фрустриран, когато аз му казах, че нашият национален бюджет за младежки дейности е 800 хиляди лева. И за да не бъда съвсем голословен, ще ви дам едно сравнение. През 2011 г. бях във Финландия в един град близо до Полярния кръг. Техният бюджет за младежки дейности е 1 млн. 300 хил. евро. Тази сума е за 50-хиляден град. Да, странно е за нас, когато отидем на такова място, те да ни кажат, че имат милион и триста хиляди евро бюджет за това градче, а ние да им кажем, че имаме 800 хиляди национален бюджет.
Благодаря ви много за вниманието. Извинявам се за емоционалната си реч. Може би като млад човек съм малко повече емоционален отколкото трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Така трябва на Вашата възраст.
ТЕОДОР ВАСИЛЕВ: Ние подкрепяме измененията в закона и сме за допълнителен диалог, който да регламентира финансирането и допълнително развитие на младежкия сектор в България. Защото този закон е само началото и в голямата си част е пожелателен от гледна точка на младежките организации. Надяваме се да стане работещ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Това е и нашата цел.
ТАНЬО КИРЯКОВ: Колега младеж, само да Ви кажа нещо. Нямам нищо против България да дава 3 милиона за младежки дейности, само че нали не Ви е ясно, че не сме Англия и не сме Финландия, която не може да покрие територията си с хора. Иначе с удоволствие ще се разпиша и за 5 милиона стига откъде да има да ги вземе тази държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Не са 800 хиляди, повечко са, но както и да е.
Да се ориентираме към вземане на решение, а то е следното, че Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта подкрепя на първо четене внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 302-01-41, внесен от Министерския съвет на 18.11.2013 г.
Моля, който е за това решение, да гласува.
За – 9, против няма, въздържали се – 5.
Решението се приема.
Заповядайте, госпожо Тодорова, имате думата.
МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател. Аз първо искам да благодаря на Националния младежки форум за подкрепата и само да уточня по отношение на доклада за младежта. Тъй като по сегашния закон доклада за младежта ежегодно се внася в Народното събрание, за съжаление за 2011 г. министъра на образованието, младежта и науката не е разработил и не е внесъл такъв доклад. Така че за 2011 г. ние нямаме такъв доклад. Докладът, който в момента е внесен и скоро трябва да мине в пленарната зала, е около 300 страници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Дайте го на колегата от младежкия форум.
МАЯ ТОДОРОВА: Той е качен на сайта на министерството.
ТЕОДОР ВАСИЛЕВ: Ние сме го чели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Ако някои колеги не се изказват по 100 пъти и говорят едно и също в Народното събрание, както в последните две заседания, той е в дневния ред.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Само един въпрос, защото много силно впечатление ми направи, че младежът, който смята, че вече не е младеж, ние всички ти завиждаме за това, че не си младеж на 33 години. Радвам ти се на ентусиазма. Като те гледам и като те слушам имам чувството, че ти си работил по този законопроект, а не Министерството на младежта. Като те гледам, младежо, пожелавам ти занапред да те виждам в публичното пространство. Много си активен, много смел и с гражданска позиция. Сигурно всички младежки организации, които членуват в този форум, са такива. Дано обаче наистина не намесите сериозната политика и не позволите младежките организации да бъдат разделени отново на политики…
ТЕОДОР ВАСИЛЕВ: Какво лошо има в това?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Напротив, има лошо, защото ако вие се разделите, колкото и законопроекта да ви приемем, и за доброволчество и за всякакви други младежки дейности, нищо няма да излезе от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО МОНОВ: Нали няма да го съдим сега?
Преминаваме към трета точка:
РАЗНИ.
Бих искал да направя едно предложение, тъй като виждам, че парламентарната група на ГЕРБ е дала свои участници за обществения съвет, те са 5, а квотата е от 3 човека, но сега ми дойде една идея, която предлагам да обмислите до следващото заседание. Тъй като нашата комисия има много широк обект на действие, не е ли добре действително всяка една от парламентарните групи да даде един по-широк списък от участници спрямо това какъв въпрос се разглежда – младежки, спортен или детски, от този списък да се канят хора? Ще променим правилата за работа на нашия Обществен съвет, не е проблем. Просто помислете по тази идея, защото мисля, че така ще е по-добре – от всеки от трите ресора да има един по-широк избор, от който да каним участници по конкретното обсъждане.




Други предложения и становища в точка разни?
Ако няма, благодаря на всички участници и хубава вечер.

(Закрито в 16,40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:

/Хр. Монов/

Стенограф:
/Н. Чехларова/