П Р О Т О К О Л

---

На 12 март 2014 г. се проведе заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на ЗИД на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-13, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 05.02.2014 г.
2. Разни.
Заседанието беше открито в 15,05 ч и ръководено от господин Христо Монов, председател на комисията.

ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Откривам заседанието на комисията с посочения дневен ред. Има ли други предложения за дневен ред на днешното редовно заседание на комисията? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Приема се единодушно.
Започваме с точка първа от дневния ред:
1. Обсъждане на ЗИД на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-13, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 05.02.2014 г.
Гост на днешното заседание е госпожа Елена Кременлиева, директор на дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика.
Давам думата на вносителите да представят своя законопроект.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви. Вие сте се запознали със законопроекта, затова ще премина директно към мотивите и след това ще направя няколко допълнения. Става въпрос за промени в Закона за семейни помощи за деца.
В сегашния си вид Законът за семейните помощи за деца създава редица предпоставки пред определени групи от обществеността за злоупотреба със средствата от Републиканския бюджет. Текстовете от чл. 3 на същия закон определят кой има право на семейни помощи за деца…
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Уважаеми колега, ако позволите, ще Ви прекъсна, всички имаме мотивите.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Запознали ли сте се с тях?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Да, запознахме се.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Добре. Като допълнение към тези мотиви е важно да споменем, че последното изследване на ЕВРОСТАТ поставя България на първо място в цяла Европа по брой живородени деца от родители ненавършили 18 години. В допълнение от доклада на ООН от 2013 г., който е озаглавен „Майчинство в детството”, става ясно, че 50 % от непълнолетните родители, които раждат деца в България, са от ромски произход. Останалите 50 % са българи, евреи, арменци и др.
Така че този законопроект по никакъв начин не може да се разглежда като дискриминационен. Всъщност той обхваща всички български граждани. По никакъв начин не се нарушава Конституцията на Р България. Ако някой твърди противното, нека да каже. Всъщност не се нарушава и вътрешното, националното законодателство – Закона за защита от дискриминация. В него няма никакви текстове, които да водят към мисълта, че така предоставените промени в Закона за семейните помощи от Атака са дискриминационни. И нещо, което е също много важно, Конвенцията на ООН за правата на детето, по която Р България е страна, ако я разгледате по обстойно, ще видите, че и нея по никакъв начин не я нарушаваме. Така че по никакъв начин промените, които предлагаме, не са дискриминационни. Ако някой има друго мнение, аз съм съгласен да спорим. Нося и конвенцията, и закона, и Конституцията.
Така че смятам, че наистина този порочен процес на раждането на деца от деца, който част от българските граждани са превърнали в бизнес, трябва да се спре, защото в противен случай ние знаем, че огромни суми от бюджета изтичат в тази посока и в същото време казваме, че държавата няма пари за пенсии, няма за здравеопазване и др. Не, има, но в момента изтичат в грешна посока. Това е което исках да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря. От изпълнителната власт тук е представител на Министерството на труда и социалната политика, чрез което министерство тези огромни суми, както казахте, се изплащат. Нека да чуем мнението на министерството, за да започнем нашата дискусия по един действително важен проблем.
Затова давам думата на госпожа Елена Кременлиева.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Благодаря Ви. Аз няма да изчета само мнението на министерството, тъй като от края на миналата година вече има нова процедура за съгласуване на становища, които са по законопроекти и са внесени от народни представители.
На 19 февруари на оперативно заседание на Министерския съвет беше одобрено съвместно становище на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на правосъдието, което ви е изпратено. Аз се надявам, че всички сте запознати с него, затова няма да влизат в подробности.
Преди всичко искам да кажа, че ние сме напълно съгласни, че това е едно изключително тревожно явление деца да раждат деца и в тази връзка сме провеждали и продължаваме за провеждаме политики за ранно детско развитие, семейно планиране. Знаете, че една огромна част от мерките са свързани със сферата на здравеопазването, така че по никакъв начин ние не отричаме, че това тревожно явление е факт. От друга страна обаче, самият Закон за семейни помощи за деца е ориентиран към последиците от раждането, т.е. към самите деца. Фактът, че техните родители са във възраст под 18 години не е причина да изоставим подкрепата за тези деца. Така че имаме три основни аргумента. Първо, имаме несъответствие с Конституцията, несъответствие с принципите на равнопоставеност на всички деца и съответно несъответствие с принципа за защита на най-добрия интерес на детето.
Това е накратко нашето становище, което аз поддържам от името на Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви. Откривам дискусията. Моля народните представители, членове на комисията, които имат мнение на въпроса, да вземат отношение. Аз мисля, че по този въпрос всеки трябва да има мнение. Не искам аз да задавам тон. Мисля, че който е следил моите изявления, включително и публикации по този въпрос, знае моето мнение. Така че позволете ми да се изкажа последен.
Имате думата, уважаеми колеги.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Уважаема госпожо Кременлиева, бихте ли казали точно кое е несъответсвието с Конституцията? Кой член от Конституцията нарушаваме с този проект? И когато говорим за подкрепа на децата на родители ненавършили 18 години, нека назоваваме нещата с истинските им имена. Редица български граждани са превърнали раждането на деца в бизнес. По този начин те оцеляват. Защото, съгласете се, не е нормално едно момиче на 17 години вече да има 3 деца и всички български данъкоплатци да се грижат за тези деца без значение от какъв етност са те. Но аз много настоявам да ми кажете кое е несъответствието с Конституцията.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Ние сме го посочили в становището. Това са чл. 14, чл. 47, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 в Конституцията. А по отношение на това дали е нормално, мисля, че няма човек в тази зала, който да счита че е нормално едно 17-годишно момиче да има 3 деца.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви за отговора.
Пак давам думата на уважаемите колеги народни представители. И пак казвам, че не искам аз да задавам тон на дискусията.
Заповядайте.
МУСТАФА АХМЕД: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, трябва да отбележим, че Законът за семейни помощи за децата е насочен към това децата да се подпомагат. И в случая смятам, че детето няма вина дали майката е на 14, на 17 или на 18 години. Аз съм против това нещо по принцип, но тази действителност я има в Р България. От тази гледна точка няма как да накажем детето за това, че майка му го е родила примерно на 17 години. Това е моето разбиране. Разбира се, трябва да има и други политики за младите майки, това нещо да се обяснява. Но в момента не е темата тази.
И има нещо друго. От чисто житейска гледна точка, не дай си боже, но това се случва, момиче на 17 години по някакъв начин да бъде нападнато и изнасилено. Има случаи, когато след аборт не може да се ражда дете и някои жени предпочитат да родят това дете. Какво правим в случая? Не стига, че тази жена е ощетена, а отгоре на това и държавата да я ощетява. Може би това не е най-удачният пример, но в живота всичко се случва. Трябва да имаме предвид тези неща. Конституцията пази семейната среда и детето има всички права. Становищата на двете министерства са правилни.
Аз лично няма да подкрепя този законопроект, но това е мое виждане, разбира се. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: И аз Ви благодаря. Вие дадохте много удачен пример за това как случващото се в живота ни изправя пред казуси, които дори и най-добрият закон не може да реши. Искам само да дам един пример. Когато Ирак нападна Кувейт през 1990 г., аз като по-възрастен човек ви разказвам, се родиха около 20 хиляди деца, които са рожба на изнасилвания, защото такава е била политиката. Знам това, защото мои студенти работиха там и аз лично. Тогава какво правим? Но ще спра до тук.
И пак давам думата на уважаемите народни представители.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Кременлиева. Аз бих искала да задам един въпрос към вносителите. Правили ли сте изследване на това каква би била ефективността от въвеждането на този закон? Защото моят опит в сферата на образованието показва, че санкциите, независимо за какво се налагат те, не водят до необходимия резултат. Категорично съм съгласна с Вас, че не може деца, които не са навършили 18-годишна възраст, да стават родители, да имат деца. Няма как. Деца раждат деца. Няма човек в тази държава, който да приеме това за нормално. И аз тук мога да посоча примери от различни етноси.
Но лично аз смятам, че рестрикцията и санкцията няма да доведе до това, до което всички искаме да стигнем, няма да се постигне целта. И ще ви кажа по какъв начин според мен тя би могла да се постигне. Чрез много работа в средата. Това, върху което трябва да се съсредоточим, това е интервенцията вътре в средата. Това, което започнахме ние – задължителната детска ……, децата от по-рано да ходят в детска градина заради социализация и придобиване на други навици, целодневната организация с безплатните занимални, като по този начин ги задържим в училище, да се работи с тях. Да се работи с родителите. Това, за което държавата е длъжник в последните години, защото някак си гледахме да влезем вътре в училищата, в детските градини, без обаче да обърнем внимание на родителите. А децата в интерес на истината се чувстват добре в училище. На тях им харесва. Там усвояват това, което учителят им говори. Виждат другите им връстници какъв начин на живот имат и искат и те да бъдат такива. Но когато отидат в средата, когато и образованието не е ценно за родителя, няма как да искаме в един хубав момент на 14-15 години това да бъде ценност и за детето. Оставам вече другите така наречени „традиции”, за които се говори. Така че за мен ключът е работа със средата, работа и с родителите, ограмотяване. Санкциите, пак ви казвам, в сферата на образованието те не водят до необходимия резултат.
Правили ли сте някакво изследване на ефективността от това, което предлагате?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Ако имате отговор, уважаеми колеги, давам ви думата.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Благодаря. Аз не мога да разбера защо, след като всички в тази зала сме съгласни, че не е нормално деца да раждат деца, тогава защо ги стимулираме финансово. И когато говорите, че санкциите не действат, ами дайте да премахнем и Наказателния кодекс, дайте да премахнем затворите. В момента тези деца, които раждат деца, го правят единствено и само от финансова гледна точка, защото в този си вид Законът за семейни помощи за деца им дава едни огромни финансови стимули, чрез които те се издържат и живеят. И българските данъкоплатци не са длъжни да плащат за традициите на някого.
А когато някой има традиции и има Наказателен кодекс, тогава нека да поговорим и за педофилията. Колко от тези така наречени бащи, обременили 12 или 13-годишна „булка” бяха подведени под отговорност?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Като председател на комисията ви моля да се спрем върху проблема на днешното заседание, затова Ви отнемам думата. Моля Ви, аз давам думата и аз я отнемам. Вие минахте една граница, която не трябваше да минавате. Оставете темата за педофилията. Част от тези бащи също са под 18 години.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Тези неща….
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз давам думата, дръжте се така, както трябва. Обсъждаме нещо много важно. Вие колко деца имате между другото?
ИЛИАН ТОДОРОВ: Едно дете имам.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз съм отгледал 3 в този живот и от тази гледна точка мога също да говоря. Не исках да вземам думата, но вие не разбрахте нещо, което се каза в становището на министерството, което каза и госпожа Дамянова. Вие не наказвате тези, които са жертва, защото са родили рано, а наказвате тези с това ваше предложение за изменение и допълнение на закона, които са най-потърпевши. Никой не си избира родителите нито на каква възраст, нито от каква етническа група да са. Както сам казахте, 50 % от тях са от ромския етнос, който аз наричам цигански, защото съм израснал с тях и те не обичат да ги наричат роми. Дайте ми някакъв друг аргумент. Вие наказвате две жертви с този закон.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Ние не наказваме никого, а спираме финансовия стимул. И когато говорихме за дискриминация и становището на министерството в частта на Конституцията на Р България, ако искате, да поговорим за тяхното становище. Член 6, ал. 2 казва: „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност.” А това означава ли, че ограничаваме правата на тези, които на 16-годишна възраст искат да получат правоспособност за управление на моторно превозно средство, но нямат право? С това нарушаваме ли правата на този, който на 15 години иска да гласува, но няма право? Те дискриминирани ли са по Вашата логика?
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това, което използвате като начин за водене на спор, е известно от преди 3 хиляди години и се нарича софизъм. Измислете нещо ново.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Можеше просто да ми отговорите. А когато говорите за Кувейт, извинявайте, България не е Кувейт. А в България този огромен ръст на родени деца от деца, за което сме на първо място в Европа не е феномен и не е продукт на изнасилване. Това всички го знаят перфектно, нека да си казваме истината в очите, да не се правим на коне с капаци.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Аз не се правя на кон с капаци. Ако сте прочели това, което съм писал през годините ще знаете, че още от 1991 г. говоря за това, че в България съществува един много голям проблем и проблемът е, че едно етническо малцинство… Знаете ли между другото колко са били циганите по Ньойския договор?
ИЛИАН ТОДОРОВ: Не знам.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Научете го, няма да Ви ограмотявам тук. Понеже ни обвиняват нас, българите, че сме нетолерантни етнически, ръстът на етническото малцинство в България за 90 години е огромен, което едва ли е факт на етническа нетолерантност. Този проблем не го е решила нито третата българска държава по времето когато е била монархия, нито по времето, когато е била социалистическа и народна република, не го реши и преходът. Защото аз не знам какво е преход. Разбирате ли, че в нашата държава има неразбиране за това как този етнос трябва да бъде интегриран към нас. И аз ще го кажа тук, че ако продължаваме по този начин, нас ни чака Косово. И аз ви разбирам, но не разбирам начина, по който предлагате този проблем да бъде решен. Чрез забрани, както каза и уважаваната госпожа Дамянова, нищо не се решава. Правят се предизборни фойерверки. Ако сте наистина националисти, идете пир тези хора. Вие влизали ли сте в дом на такъв човек? Яли ли сте от масата му?
ИЛИАН ТОДОРОВ: За радост – не.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Не Ви давам думата повече.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Тогава се въздържайте от коментари по мой адрес. Благодаря.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Не, аз нищо не Ви казвам. Аз Ви казвам, че по този начин просто не може да се реши проблема. Проблемът е много сериозен и този проблем ще избухне и ще ни съсипе като държава. Но начинът, по който вие искате да го решавате, няма да стане, вярвайте ми.
МЪРКОВ /зам.пр./: Може ли аз малко да успокоя страстите? Уважаеми колеги, аз също съм израснал с цигани. Община Септември е една община, в която преобладават ромите. И винаги, когато съм виждал някакво младо момиче или още дете хванало две деца или три, страхотно много съм ги ненавиждал и съм се дразнил от това. Но това е било в годините, когато съм мислил по съвсем друг начин. Тук въпросът е на възпитание. Ние най-напред трябва да наблегнем на това. И вече наблюдавам в тази община, че по-грамотните цигани започват сами да се ограничават и раждат по-малко деца. Така че тези примери, които се дават, не знам дали заради това раждат. И да спрем парите им, няма да можем да ги ограничим, те ще продължават по същия начин, защото това е една традиция при тях.
Целта на всички ни трябва да бъде тези хора да се ограмотяват. Досега се правеше една много голяма грешка, имаше отделно цигански училища, отделно български. За тази интеграция, за която говорим, те трябва да се смесват, те трябва да живеят заедно с българите, за да може по някакъв начин да ги превъзпитаваме. Иначе с тези драстични закони, забрани съвсем нищо не можем да решим, само усложняваме още повече нещата и страдат тези деца, които са родени. Защото и колкото малко пари им даваме и тях ще ги ограничим и ще има още повече просяци, ще има още повече бедни хода. Така че според мен това нещо е безсмислено, което дискутираме.
Моето предложение е да спрем тази дискусия и да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Мисля, че един мъдър и доказал се човек прави добро предложение, но госпожа Дукова иска да каже нещо, давам и думата.
ДУКОВА: Благодаря Ви, господин председателю. Чаках да ми дадете думата, а господин Мърков ме изпревари. Аз по-скоро искам да вляза във философията на нещата, защото динамиката на тона в тази тема някак си не ни отива и не е подходяща за този разговор. Ще кажа защо. Това, което доста аргументирано госпожа Дамянова изрази, е абсолютно вярно и аз ще я подкрепя. Аз ще бъда откровена и ще кажа не че не ме тревожат тези неща, които се случват, не че не са верни. Кое ще ме накара аз да се въздържа при гласуването? Това са няколко неща. Как биха могли те да се случат в хода на времето и как те не кореспондират точно с това, което вие, колеги от Атака, предлагате?
Първо, мен ме кара да се съпротивлявам фактът, че спрямо платформата на вашата политическа група и експертност вие говорите основно за една група, която е така наречените цигани. Аз смятам, че дори статистиката, която вие давате, ви оборва с оглед на това, че говорим за 50 % от населението. В този смисъл веднага законопроектът става дискриминационен, веднага говорим наистина за една група, която, да, може да не е най-цивилизованата, да, може да не е най-интегрираната, но тя сама по себе си не е виновна за това, което се случва. И тук е мястото да кажа, че зад това стои държавна политика във всичките й секторни измерения, стои отговорността на държавата за гражданското възпитание на тази група, за гражданското й образование, по-скоро за гражданската й култура. Защото не бихме казали, че неграмотността, за която вие говорихте, да, тя е най-много в тази група, но не е само там и не е изцяло там. Затова да не пишем апокалиптични картини за това, което може би ще се случи. Ако то се случи, вина за това няма да има само тази група. Ако тя не бъде интегрирана, а толкова години е борбата това да се случи, то не е виновна само тази група.
Аз ще съобразя становищата на двете министерства, ще апелирам за сериозност по отношение на законодателните мерки, за сериозни държавни политики в двата сектора, за да може наистина да се подходи към една държавническа промяна в този смисъл. Иначе всичко само ще остане политическа игра, политическа интрига и предизборна суматоха. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Други мнения, становища?
Заповядайте, но само в рамките на 3 минути.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Благодаря. Госпожо Дукова, когато говорите, че текстът е дискриминационен, аз ви моля, кажете в кой текст. Няма такова нещо. Когато казвате, че предлагания от нас текст е дискриминационен, посочете ми в кой член. Няма такова нещо. Аз мога да споря с министерството, че членовете от Конституцията, които бяха споменати, по никакъв начин не определят текста като дискриминационен, по никакъв.
Когато говорим за образованието, да, аз съм съгласен, че тези хора трябва да бъдат образовани. Някой спори ли за това. Но нека не забравяме, че образованието е задължително по Конституция. Тези хора по Конституция са длъжни да ходят на училище, да се изучават, да се интегрират. Ако бяхте прочели мотивите, щяхте да видите, че ние точно това казваме. Съгласни сме да се образоват, да ходят на училище. Мен кой ме е интегрирал? Те трябва да се интегрират сами. Ще отидат да учат, ще работят както всеки един български гражданин.
Аз виждам една съвкупност в идеите между ГЕРБ, БСП и ДПС. Разбирам, че няма да подкрепите този текст, знам и защо. Мога и да го кажа. Защото утре, когато говорите за избори, електоратът пак ще ви е нужен. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Това е мнение изказано от народен представител в комисия. Всеки има право.
Ако няма други мнения и становища, предлагам комисията да вземе следните решения:
Първо, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-13, внесен от Волен Сидеров и група народни представител на 05.02.2014 г.
Моля, който е за това решение, да гласува.
За – 9, въздържали се – 5, против – 2.
Решението се приема.
Второ, възлага на председателя на Държавната агенция за закрила на детето до 14.05.2014 г. да внесе в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта програма за превенция на ражданията от жени до 18-годишна възраст.
Моля, който е за това решение, да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Ако някой има нещо по точка втора „Разни”, му давам думата.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
2. Разни.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, предвид решението, което взехме току що, бих искала като комисия да прегледаме какви други задачи възложихме от началото на работа на комисията на различните институции. Имаше определени срокове. Да направим един преглед докъде са стигнали. Министерството на правосъдието имаше задача някъде до ноември месец по отношение на реформите в детското правосъдие. Нека да направим един преглед и съответно да мониторираме процеса по съответния ред, който ни позволява правилника.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова. Правим го. Оказа се, че малко със сроковете нещата не са добре. Но по този проблем мисля, че трябва да форсираме нещата, защото уважаемата Агенция за закрила на детето продължава според мен да работи единствено по темата за деинституциализацията и не прави нищо по отношение подобряване благосъстоянието на децата в България. Не може миналата седмица по всички медии да тече, че в Новозагорско има пазар за булки и въпросната агенция да не се е самосезирала. И този пазар не е от вчера. Ама в едни времена агенцията правеше някои нещо, но медиите не го отразяват. Имаше и хора, срещу които бяха заведени, тъй като председателят на въпросната агенция има право да налага административни санкции. В този момент аз не знам къде е председателят на тази агенция. Тук ми е написал едно становище, вие го видяхте. И по този законопроект, който сега обсъждахме, становището, извинявайте, но е непрофесионално.
Мисля, че председателят на агенцията може да размърда всички сиви клетки, както казва Поаро и по-надолу от сивите клетки и до 14 май да свършат тази работа. Иначе по-добре да я няма агенцията.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз само да ви допълня. Съгласна съм, но все пак по отношение на сроковете трябва да изискваме от институциите, защото като че ли стана вече практика в този парламент, ето например миналата седмица в Комисията по образование и наука на блиц контрола министърът на образованието и културата дори не знаеше, че на сайта на министерството е качен проекта за правилник за прилагане на Закона за народната просвета, където трябваше да се регулира комбинираната форма. Знаете, че тогава се обединиха всички парламентарни групи, работихме извънредно и в крайна сметка тази комбинирана форма не работи в училищата, защото не се спази от институцията срокът, който е даден от законодателя. Неглижира ли се Народното събрание от задачите, които поставя? Нека да направим преглед и ако има някакви причини, които са аргументирани относно закъснението по дадена задача, нека да ги чуем, но все пак да имаме уведомление.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Много сте права, затова поемам ангажимент още следващата седмица по всички наши решения да ви кажа, ако има неизпълнен срок, защо не е изпълнен.
Други въпроси? Ако няма, благодаря на уважаемите членове на комисията за участието им и желая ползотворна работа.

/Закрито в 15,40 ч./


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Христо Монов/


Стенограф:
/Невена Чехларова/