ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 1

На 27.06.2013 г. се проведе първото редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне ръководството на Министерството на здравеопазването.
2. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазването.
3. Изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса относно текущото финансово състояние на НЗОК, неразплатени задължения към договорните партньори и прогнозно изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към края на финансовата година.
4. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 1




На 27.06.2013 г. се проведе първото редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне ръководството на Министерството на здравеопазването.
2. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазването.
3. Изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса относно текущото финансово състояние на НЗОК, неразплатени задължения към договорните партньори и прогнозно изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към края на финансовата година.
4. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,20 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Сахлим.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър и господа заместник-министри, уважаеми гости, представители на съсловните, пациентските, неправителствени организации!
Тъй като имаме необходимия кворум, позволете ми да открия първото редовно заседание на Комисията по здравеопазването в 42-то Народно събрание.
Част от колегите в момента се включиха в работата на други комисии. Очакваме ги да дойдат и тук.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени четири точки:
1. Представяне ръководството на Министерството на здравеопазването.
2. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазването.
3. Изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса относно текущото финансово състояние на НЗОК, неразплатени задължения към договорните партньори и прогнозно изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към края на финансовата година.
4. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения за включване на други точки в така предложения дневен ред? Ако няма, подлагам на гласуване дневния ред.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за” – 9, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Представяне ръководството на Министерството на здравеопазването.
2. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазването.
3. Изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса относно текущото финансово състояние на НЗОК, неразплатени задължения към договорните партньори и прогнозно изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към края на финансовата година.
4. Разни.

Преминаваме към обсъждане по точка първа от дневния ред:
Представяне ръководството на Министерството на здравеопазването.
Давам думата на министъра на здравеопазването доктор Таня Андреева.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Дами и господа народни представители, уважаеми представители на съсловните, пациентските и неправителствените организации!
Днес е нашето първо участие в заседанието на тази комисия.
Позволете ми да ви представя политическия кабинет на Министерството на здравеопазването. Тук са двамата заместник-министри – проф. Чавдар Славов и доктор Бойко Пенков. Те са познати, известни лица. Началник на кабинета е Милена Велинова, която е юрист. Парламентарния секретар много от вас познават – госпожа Янка Кюркчиева. В момента отсъства главният секретар Теодора Андреева, която също е юрист и не ми е роднина.
С няколко думи ще ви представя ресорите на заместник-министрите, за да можете да се ориентирате всеки от тях какво ще движи в политиката на Министерството на здравеопазването.
Проф. Чавдар Славов ще отговаря за административното регулиране на медицинските дейности – Дирекция „Медицински дейности”, отдел „Образование и квалификация”, отдел „Спешна медицинска помощ и управление при кризи”, отдел „Международни отношения и европейски въпроси в Дирекция „Международни дейности, програми и проекти”, Дирекция „Обществено здраве и управление на специализирани донорски програми” с изключение на отдел „Управление на специализирани донорски програми”.
Заместник-министър доктор Бойко Пенков ще отговаря за „Организация, методология на медицинските дейности”, „Спешна медицинска помощ и управление при кризи“, електронно здравеопазване, лекарствени продукти, медицински изделия и наркотични вещества, Дирекция „Обществено здраве и управление на специализирани донорски програми“ по отношение на дейностите, свързани с лекарствени продукти и медицински изделия.
Отделно двамата заместник-министри ще упражняват контрол и ръководство на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, както следва: проф. Славов – Регионални здравни инспекции, Национален център по обществено здраве и анализи, Национален център по радиобиология и радиационна защита, Национален център по заразни и паразитни болести, Изпълнителна агенция по трансплантации и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по т. 1.2 по отношение на дейностите, които са свързани с функциите на структурните звена по раздел 1.1.
Заместник-министър доктор Пенков – Държавни и психиатрични болници, Центрове за спешна медицинска помощ, домове за медико-социални грижи за деца, Национален център по трансфузионна хематология, Районните центрове по трансфузионна хематология, Национална експертна лекарска комисия, Изпълнителна агенция „Медицински одит”, Център „Фонд за лечение на деца”, Изпълнителна агенция по лекарствата, Национален център по наркомании.
Аз ще предоставя копие от тази заповед за разпределение на ресорите, защото си давам сметка, че не може да бъде запомнена, на доктор Джафер като председател на комисията и всеки ще има възможност да следи ресорите и съответно питанията.
Предлагам да дадете накратко думата и на двамата заместник-министри да кажат по няколко думи от своя страна.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР СЛАВОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, дами и господа – гости, драги колеги! Аз влязох в екипа на Министерството на здравеопазването като експерт със своя 34-годишен опит в практическата медицина и 32-годишен опит в преподаването и научната дейност и мисля, че мога да подпомогна идеите на екипа на Министерството на здравеопазването за реализация и за бързо подобряване на някои неща, които са крайно необходими за медицината и за здравеопазването в България.
Съвсем бегло да спомена, че още от вчера започнахме формирането на работна група за изменение и допълнение на Наредба № 34, която визира медицинските специалности, начина на специализация. Идеята е да се либерализира тази специализация, идеята е да се подпомогнат лекарите от спешната помощ да добиват специалност по-лесно, по-ефективно. Идеята е лекарите от рисковите области на страната, от високопланинските области по същия начин да имат по-добър достъп до обучение, квалификация и придобиване на специалност.
Така че, работа има много. Стартирахме и някои задържани проекти от международен аспект и с риск да не се реализират някои постъпления от донори от страна на Европейския съюз и неевропейски пари.
Така че надявам се да работим в екип. Вярвам на нашия министър. За мен първото впечатление, ако позволите като лирично отклонение, един подготвен човек, мотивиран и амбициран да си свърши работата.
Благодаря за вниманието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи колеги, уважаеми гости, госпожо министър!
Благодаря, че ми дадохте възможността да се представя накратко. Лекар съм. Завършил съм медицина във Висшия медицински институт – София – 1980 г., след което съм работил по всички нива на системата, започвайки от цехов лекар, спешна помощ, болница, управител на университетска болница в системата на Министерството на здравеопазването, в здравното осигуряване, после в частния бизнес пак на различни позиции в здравно осигуряване и лечебна дейност. Ръководил съм доброволни фондове, тъканни банки в частни лечебни заведения, което ми даде един опит и сега се надявам да споделя част от знанията, които съм натрупал, с хората си, с екипите от министерството с цел да се случи нещо добро.
Много разчитам на вашата подкрепа, защото България си е парламентарна република и знаем, че нещата се решават тук и тук се променят правилата. Разчитам на тази подкрепа, за да бъде успешен изцяло нашият екип, който вече работи като екип.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз също ви благодаря.
Уважаеми колеги и гости, позволете ми сега не съвсем протоколно да представя експертите, които ще работят към Комисията по здравеопазването, защото те са хората, с които по всякакви поводи вие също ще имате възможност да работите.
Маргарита Цонева е главен експертен сътрудник в комисията.
Боряна Иванова е главен експертен сътрудник.
Радостина Димитрова е старши експертен сътрудник.
Това беше едно кратко отклонение.
Сега позволете ми да дам думата на народните представители по точка едно или на представителите на нашите гости – на съсловни организации, на пациентски и на асоциациите във връзка с точка едно и екипа на Министерството на здравеопазването.
Има ли желаещи за изказвания, препоръки, пожелания?
Заповядайте, господин Георгиев.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Аз съм от Българския пациентски форум.
За Министерството на здравеопазването искам да си споделя, че това, което наблюдавам тази година, е, че парламентарната криза пречи на хода на изпълнение на спешни неща. Според мен по въпроса за бюджета през настоящата година и евентуалното възстановяване на някои дейности, заплащани от държавата, по въпроса за проблемите с лекарственото лечение, които са основно в регламента и на други места, много важното нещо по регистрите и статистиката – те са в окаяно състояние, в много окаяно състояние са оперативните програми. Предполагам, че го знаете.
Това са много спешни неща, по които не виждам да се взимат мерки и наистина последиците ще бъдат доста тежки. Но сега пък при цялото това забавяне, изоставане, прощавайте, но наистина е така, можем да го следим достатъчно добре, виждам нещо друго. Вместо да се занимава с такива неща, сега срещам едно много странно назначение по отношение на един човек, за който през 2009 г. имаше два пъти пациентски протести. Става дума за промените в специализирана болница по онкология.
Не знам чия е идеята за това, което е направено, но е много, много неуместно. Стои въпросът наистина защо спешните неща не се вършат, а всякакви други такива?
Пожелавам успех на Министерството на здравеопазването, на правителството и на Комисията по здравеопазването.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на господин Георгиев за пожеланията и за конкретната препоръка. Но нека наистина за конкретните неща да се въздържаме в момента да влизаме в диалог. Ще имаме възможност за това.
Има ли други, които желаят думата?
Заповядайте, доктор Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Дами господа депутати, госпожо министър, господа заместник-министри, колеги, гости! Това, което аз виждам, е, че наистина се сформира един балансиран екип на министерството от хора, които действително са експерти в своята област. Познаваме ги, това са хора, които са наясно с това, което е нужно в здравеопазването.
От сърце ви желая да можете да го реализирате и да ви позволят да го реализирате. Дано да не е както в предишни години, когато имахме добри министри, но нямаха възможност. Дано вие и вашия екип най-после да имате тази възможност. Ще разчитаме изключително и на Комисията по здравеопазването, защото от вас зависи по какви закони и правила ще работим. Но наистина разчитаме да има закони и правила – ясни, конкретни и действащи дългосрочно. Нека да се спре с това непрекъснато преобразуване, реформиране, всеки месец нещо различно, всяка година различно и системата само се „клати”. Не може да работи на спокойствие.
Наистина пожелавам на вашия екип това да бъде постигнато. Можете да разчитате на експертния потенциал на Българския лекарски съюз. Уверявам ви, че той никак не е малък.
Много се радвам, че стартирате със специализациите, защото това е нещо, с което трябва да задържим младите лекари и перспективата за развитие на медицината в България. Но ви моля по най-бързия начин, не отлагайте електронната здравна карта. Това е ключов момент и много важен момент. Нека поне сега най-после това да се случи.
Надявам се да имате наистина спокойствие, възможност да работите пълноценно. Искрено и от сърце и от името на всички мои колеги ви желая успех.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на председателя на Българския лекарски съюз.
Доктор Миланов, заповядайте.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Аз съм председател на Българския зъболекарски съюз.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, членове на Комисията по здравеопазването, уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри!
Позволете ми да ви поздравя и да ви подкрепя с поетата от вас отговорност за това в един изключително важен за страната ни сектор да поемете кръста и искрено се надявам, че не само вашите дела, но и конкретните резултати от тях ще покажат, че вие наистина отговорно поемате тази изключително важна задача.
Ще си позволя едно кратко отклонение. Всички говорят за това, че здравеопазването е един от изключително важните сектори и за съжаление с много големи проблеми. През годините много думи се казаха, не толкова много неща се реализираха, макар че твърдя по моя скромна преценка – добро намерение имаше. Аз си мисля, че в основата на всичко трябва да седи добрият диалог. Добрият диалог между отговорните институции, между съсловните организации, пациентските организации, защото именно това е пътят, по който наистина може заедно да тръгнем по един нов път, който да бъде еднакво полезен както за медицинските специалисти, така и за обществото ни като цяло.
Присъединявам се към думите на доктор Райчинов. Поздравявам ви за това, че темата със специализациите, Наредба № 34 е вече на дневен ред и искам да кажа, че вярвам, че и ние със своите усилия и труд ще допринесем тази наредба да отговаря на всички съвременни изисквания, които да удовлетворяват в тяхната ежедневна работа и лекарите по дентална медицина.
Пожелавам успех.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Заповядайте, госпожо Василева.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Председател съм на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми господа депутати, колеги, приятели! Позволете ми от името на Управителния съвет на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи да поздравя и ръководството на Комисията по здравеопазването, и ръководството на Министерството на здравеопазването.
Ние наистина се надяваме, че само по пътя на сътрудничеството ще се постигнат нещата, които всички ние искаме – по-добро здравеопазване, по-удовлетворени пациенти, по-удовлетворени професионалисти по здравни грижи.
За пореден път ще напомня, че за да подобрим качеството на здравните грижи, трябва да направим така, че професионалисти по здравните грижи, най-вече медицински сестри и акушерки да останат да работят в България. А за това са необходими усилията на всички, които сме в тази зала.
Искрено се надявам, че ще намерят разбирания спешните мерки, които ние сме предложили за спасяване на сестринството в България. Подаваме ръка за сътрудничество с нашия експертен потенциал и пожелавам успех и на парламентарната Комисия по здравеопазването, и на Министерството на здравеопазването.
На добър път.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на председателя на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Томов.
ВЛАДИМИР ТОМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа, имам честта от името на пациентска организация „Конфедерация за защита на здравето“ да поздравя новия екип на Министерство на здравеопазването, а така също бих искал да поздравя и новия състав на Комисията по здравеопазването към парламента.
Искам да им пожелая по възможно най-бързия начин да се захванат с проблемите на нашето здравеопазване, тъй като знаем, че при всяка една промяна, погледнато в исторически план, проблемите се увеличават. Няма да ги степенувам, тъй като, когато става дума за здраве, всеки един от проблемите е изключително важен. Бих искал да обърна внимание, че диалогът с пациентските организации, постоянният диалог е изключително важен, за да се намери и най-вярното решение, тъй като това гарантира бързина и здраве на всеки един от нас.
Всичко хубаво и на добър път!
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Събева.
ВЕСКА СЪБЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представител, уважаема госпожо министър, уважаеми заместник-министри, колеги!
Аз представлявам Национален съвет за интеграция на хората с увреждания, една изключително тежка група в България и естествено – тежка група и за здравеопазването.
Желая на всички ви успех, истински успех, наистина пациентите да почувстват това, че се работи за тях и че те са във фокуса на здравната система.
На Комисията по здравеопазването желая абсолютно същото.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на госпожа Събева.
Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Аз съм председател на Федерация „Български пациентски форум”. Искам да пожелая наистина успех и на Комисията по здравеопазването, на Министерството на здравеопазването.
Казах за нещата, които наистина трябва да се чуят, както от мен, така и от колегите. Единственото, което ще се опитваме през годините да наложим, наистина да се чува и да се възприема, което за съжаление досега не се случва, това е експертите от вас като комисия и Министерството на здравеопазването, каквото и да предприемат, да слушат експертите по дадените заболявания. За съжаление през годините това, което ние виждаме, е нечуваемостта наистина на експертите и не взимане под внимание на това, което казват. Проф. Славов знае много добре, че сме се опитвали през всичките години заедно да работим с експертите.
Нека този път освен това, че ние работим с експерти, нека да работим и с институциите и нека да взимат под внимание наистина какво казват специалистите за различните заболявания. Това е основният проблем, който рефлектира върху пациента.
Надявам се, диалогът да продължи. Надявам се да се чуят нашите думи. Можете да разчитате на нас, щом е добре за българския пациент. Естествено ви го казвам и от сега, че когато има нещо, което не е редно, винаги ще бъдем готови да ви го кажем.
Благодаря ви и успех на всички.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Разбрахме посланията.
Заповядайте, доктор Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги депутати, заместник-министри, колеги и приятели. От името на Асоциацията на работодателите в здравеопазването искам да изкажа също нашата благодарност, първо, че ни поканихте на това заседание, и второ, да изкажем приветствие към вас, към новата Комисия по здравеопазването, съответно не на последно място и към новия екип на Министерството на здравеопазването. Това са уважавани колеги, приятели и експерти. Мога да го кажа най-категорично, тъй като работим от десетилетие заедно.
Дълбоко се надяваме да превъртим веднъж за винаги колелото, тъй като българското здравеопазване просто няма време за никакво изчакване. Не говорим за болниците, не говорим за извънболнична помощ, за джипита, а за българското здравеопазване.
Мога да гарантирам, както винаги сме били, тъй като ние сме национално отговорни експерти и мениджъри, че ще бъдем на разположение и за нас ще бъде особено удоволствие да положим нашия труд съвместно, заедно за българското здравеопазване, тъй като всички сме партньори в него. Няма здравна каса, няма пациентски организации, няма болници, джипита – просто крайно време е да се разбере. Парите са обществени. Всички ние, включително ние като мениджъри внасяме нашите здравни осигуровки за нас, за нашите деца, майки и бащи и искам парите за здраве да отиват единствено и само за здраве.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Димитров.
Има ли други желаещи за изказвания? Да смятаме, че сме приключили с точка първа от дневния ред.

Уважаеми колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазването.
Няма как една комисия да бъде структурирана и да работи пълноценно без такива правила.
Надявам се, че сте имали възможността да се запознаете с предварително представения ви проект за вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазването.
Вътрешните правила, които са представени на вашето внимание, са изготвени въз основа на разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, касаеща дейността на постоянните комисии в 42-то Народно събрание.
Ще си позволя съвсем накратко да ви представя основните положения в предлаганите от нас вътрешни правила със забележката, че 70 процента от текстовете са нови и са съгласувани и произлизат от новия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
В Раздел І „Общи положения” – ще се опитам да бъда кратка, доколкото това е възможно – са разписани съставът на ръководството: председател, четирима заместник-председатели, както и двете хипотези при определяне на заместник. Когато председателят отсъства, упълномощава се единият от заместник-председателите да ръководи заседанието. В случаите, когато липсва упълномощаване, това се прави от председателя на Народното събрание.
В Раздел ІІ „Предмет на дейност на комисията”, където има важни промени, надявам се да сте се запознали с тях. Тук бих искала да акцентирам само върху няколко момента, които са изцяло нови в практиката на Народното събрание, а именно:
„Комисията по здравеопазване в рамките на своите компетенции осъществява периодичен контрол за степента на усвояване и за целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз.”
Всички, които са запознати със състоянието на тези фондове, знаят за какво става въпрос. Само ви казвам и спирам дотук – Програма „Спри и се прегледай”.
Следващ текст:
„Комисията извършва оценка за съответствието на внесен законопроект с изискванията на Закона за нормативните актове и Указа по прилагането му, като при наличие на несъответствие комисията може да препоръча на вносителя в седемдневен срок да направи необходимите промени.”
Многобройни са примерите на законодателен брак на текстове, върнати от Конституционния съд, както и на ярки противоречия между текстове в различната законодателна уредба, касаеща здравеопазването, включително практиката през преходните и заключителните разпоредби да се променят съществени закони и философията им.
Трето:
„Създава се възможност за парламентарен контрол и от страна на комисията върху дейността на министъра на здравеопазването чрез задаване на актуални устни въпроси, отправени от членове на комисията на самото заседание.”
Всеки първи четвъртък от месеца тук ще се провежда своеобразен парламентарен контрол такъв, какъвто има в пленарната зала в петъчния ден. Регламентите са разписани и тази глава втора урежда точно това.
Раздел ІІІ „Заседания на комисията”. Определят се условията и реда за провеждане на заседания на комисията, прякото участие на граждански, синдикални, съсловни и браншови организации и на представителите на медиите, както и структурата и съдържанието на докладите на комисията по законопроекти и други проекти за актове на Народното събрание.
Държа да отбележа, че участието на гражданското общество в дейността както на комисията, така и на Народното събрание заема своето достойно място. Това е разписано и в новия правилник.Това намира своето отражение в правилата за вътрешен ред в Комисията по здравеопазването. По този начин ще се спомогне за гарантиране на пълна прозрачност и постигане на възможно широк обществен консенсус при вземането на решения за необходимите мерки и политики за подобряване достъпа и качеството на здравеопазването, нещо, което е болезнена тема от години наред.
Предлагам да преминем към обсъждане на правилата по същество. Преди да започнем обаче бих искала да направя едно процедурно предложение по начина на гласуване на отделните текстове. С цел по-голяма оперативност предлагам обсъждането и гласуването на разпоредбите на вътрешните правила да става по раздели – по трите раздела, за да спестим и време. Там, където няма предложения за изменение или допълнение, да се гласува ан блок. Разбира се, там, където има предложения, те ще бъдат подложени отделно на гласуване.
Има ли обратно предложение? Ако няма, преминаваме към гласуване на текстовете.
Заглавието е „Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазването”. Има ли изказвания и предложения по заглавието на предложения акт?
Ако няма, моля, гласувайте с вдигане на ръка.
Гласували: „за” – 10, „против” и „въздържали се” – няма.
Заглавието се приема.
Раздел І „Общи положения”. Има ли изказвания, предложения по наименованието на раздела и по чл. 1 и 2?
Ако няма, моля, гласувайте наименованието на раздела и чл. 1 и чл. 2.
Гласували: "за" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Заглавието на Раздел І и чл. 1 и чл. 2 се приемат.
Преминаваме към Раздел ІІ „Предмет на дейност на комисията” – там, където бяха направени голяма част от промените. Има ли изказвания, предложения по наименованието на раздела и съответно по чл. 3 до чл. 7?
Уважаеми колеги-народни представители, има ли желаещи за изказвания? От гостите биха ли желали да вземат отношение? Няма изразено желание.
Моля, гласувайте заглавието на Раздел ІІ и членове от 3 до 7.
Гласували: "за" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Заглавието на Раздел ІІ и членове от 3 до 7 се приемат.
Следва Раздел ІІІ, който регламентира заседанията на комисията. Заглавието на раздела е „Заседания на комисията”.
Има ли изказвания или предложения по наименованието на раздела и съответно по чл. 8, 9, 10 и т.н. до чл. 21? Има ли коментари, предложения, изказвания, съображения?
Подлагам на гласуване направеното предложение за наименованието на Раздел ІІІ и чл. 8 до чл. 21 включително.
Моля, гласувайте с вдигане на ръка.
Гласували: "за" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Заглавието на Раздел ІІІ и членове от 8 до чл. 21 включително се приемат.
„Заключителни разпоредби”. Има ли изказвания или предложения по наименованието на подразделението? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на „Заключителни разпоредби”.
Моля, гласувайте с вдигане на ръка.
Гласували: "за" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Заглавието на „Заключителни разпоредби” се приема.
Има ли изказвания, становища, мнения? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на § 1, § 2 и § 3 от Заключителните разпоредби.
Гласували: "за" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на § 1, § 2 и § 3 се приемат.
С това са приети Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по здравеопазването.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса относно текущото финансово състояние на НЗОК, неразплатени задължения към договорните партньори и прогнозно изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към края на финансовата година.
Пристъпваме към изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса. Позволете ми да дам думата на управителя на Националната здравноосигурителна каса доктор Пламен Цеков за становище по темите, заложени във формулировката на точката от дневния ред, а именно: какво е текущото състояние на Националната здравноосигурителна каса, има ли неразплатени задължения към договорните партньори и, ако има, в какви размери и какво е прогнозното изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса към края на финансовата година?
Доктор Цеков, имате думата. Заповядайте за изложение.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Преди да започна изложението си да Ви поздравя с поста, който заемате – председател на Комисията по здравеопазването, да ви пожелая ползотворна работа и да реализирате целите, които сте си поставили и не само Вие, а и Вашите колеги в комисията.
Здравейте на всички гости. Поздравления за госпожа Андреева, за смелостта, че се наема да оглави Министерството на здравеопазването, един доста тежък ресор, в който се кръстосват различни политико-икономически, социални интереси и обикновено там е една арена, в която гладиаторът много трудно излиза жив.
Пожелавам Ви успех.
По бюджета на касата. От друга страна пък се радвам, че за по-малко от месец ние за втори път ще дебатираме по бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Преди – не мога да кажа точно колко – десетина дни или малко повече едно от първите заседания на Народното събрание беше именно на тази тема. Тогава доста подробно я разисквахме и най-вероятно няма да мога да кажа кой знае колко по-различни неща от тогава. Но пък е хубаво, че за тези двадесет и няколко дни се изговориха много неща в желанието да се намерят мотиви да бъде сменен шефът на Националната здравноосигурителна каса, защото е представител на друга политическа сила, не тази, която управлява в момента. Изговориха се доста неистини и се радвам, че тук, в тази зала ще можем да ги изкоментираме.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Даваме Ви такава възможност, доктор Цеков. Заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Точно така, за да премахнем съмненията и да се чуят от първа ръка и от достоверни източници.
Тук, заедно с мен присъства заместник-шефът на отдел „Бюджет и финанси” към Националната здравноосигурителна каса – дългогодишен служител в касата, на който може да се има сто процента доверие. Отляво на мен е шефът на IT-сектора, който в последната една година и два-три месеца работи върху интегрираната информационна система и въобще върху информационната система на касата. Понеже имаше и такива препратки, ако това не противоречи на дневния ред, можете да зададете и такива въпроси, за да кажем нещо и по тази тема – за информационната система на касата.
Имам пред мен доклада от отдел „Бюджет и финанси” за изпълнението на бюджета. Аз ще ви предложа няколко макроцифри така, както са структурирани по бюджетната рамка и след това, ако вие имате въпроси допълнително, ще мога да отговарям.
Първо, имаме приходи от здравноосигурителни вноски. За да има малко по-голяма прегледност и яснота, сме направили едно сравнение с изпълнението на бюджета за 2012 г. – до 31 май – държа да отбележа, че са цифрите, тъй като последните плащания за дейност през месец май все още не са наредени. Те ще изтекат до края на утрешния ден и в началото на месец юни ние ще можем да представим пълна картина за шестмесечието.
Имаме приходи от здравноосигурителни вноски за 2012 г. по план 1 673 653 хиляди лева. Отчетът към 31 май е бил 690 275 740 лева или това е представлявало 41,2 процента от плана. За 2013 г. планът е 1 749 200 хиляди лева, а отчетът е 633 632 851 (хиляди) лева. Като изпълнение в проценти това е 36,2 или имаме 5 процента по-малко изпълнение от здравноосигурителните вноски на граждани. Трансферите за здравно осигуряване – това е делът, който държавата дава за лицата, които тя осигурява – е 941 126 000 лв. по план, а изпълнението към 31 май 2012 г. е бил 392 135 833 лв. Изпълнението в проценти е 41,7. Планът за 2013 г. е абсолютно същият – 941 126 000 лв. Отчетът е 391 419 245 лв. Изпълнението е 41,6 процента. Виждате, че разликата е незначителна. Тоест, държавата към настоящия момент изпълнява ритмично своите вноски към Националната здравноосигурителна каса. Приходи и доходи от собственост – планът за миналата година е бил 20 000 лв., отчетът е бил 3 273 лв. към този период или изпълнение в проценти 16,4. Тази година сме заложили същия – 20 000 лв. приход, отчетът е 6 922 лв., по-голям е от миналата година и е 34,6 процента.
Приходи от глоби, санкции и наказателни лихви. Миналата година планът е бил 13 501 000 лв., отчетът е 2 840 676 лв. Изпълнението в проценти е 21. Тази година със Закона за бюджета са предвидени 14,5 млн. лв. Тук държа да отбележа, че приходите от глоби и санкции са функция от бюджета. Така че ние няма как да пипаме в тази цифра. Тя идва автоматично от бюджета. Отчетът е 10 378 885 лв. Изпълнението в проценти е 71,6.
Тук от Отдел „Бюджет и финанси” ми казаха, че тази очебийна разлика в приходите през тази година от глоби и санкции спрямо миналата най-вероятно се дължи на завишения процент санкции на здравнонеосигурени лица, които са забавили плащанията и са плащали наказателни лихви.
Други неданъчни приходи – 30 000 са заложени, отчетът е 166 788 лв. Там имаме значително преизпълнение на този параграф за 2012 г. За 2013 г. отново е заложен 30 000 лв., към настоящия момент изпълнението е 106 974 лв.
Получени трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходи. Това са най-вече неосигурените родилки – 5 400 000 лв. Тук има една цифра, която е 1 303 030 лв., която е изпълнена към 31 май 2012 г. или 24,1 процента. Тази година същата сума е заложена – 5 400 000 лв., отчетът е 1 086 164 или 20,1 процента, тоест, леко снижение.
Трансфери за поети данъци върху доходите на физически лица – 793 859 лв. Тоест, отчетът за миналата година към 31 май сумарно е изглеждал 1 086 725 340 лв., тази година е 1 037 424 900 лв. или 38,3 процента. Спрямо миналата година с 3 процента изпълнението е по-малко.
Нещо, което може би представлява по-голям интерес, това е изпълнението по отделните дейности в ПИМП за 2012 г. Били са заложени 169 млн. лв. Отчет към 31 май 2012 г. – 68 104 526 лв., изпълнение в проценти – 40,3. За 2013 г. заложените средства са 176 млн. лв., отчет – 72 417 310 лв., изпълнение в проценти – 41,1. Тоест, незначително завишение с малко повече от процент. В СИМП – 171 млн. лв. за 2012 г., отчет към 31 май – 75 366 722 лв., изпълнение в проценти – 44,1. В бюджета за тази година заложените средства са 178 млн. лв. Отчетът към 31 май е 76 646 047 лв. или изпълнение в проценти – 43,1. Точно с един процент е по-малко спрямо миналата година, а пък сумата е по-висока поради разлика в първоначалния бюджет.
Денталната помощ – 101 394 00 лв. са заложени за 2012 г. Отчетът е 49 635 748 лв. или изпълнение в проценти – 49,0. За тази година – 106 500 000 лв. са заложените, отчетът е 54 805 177 лв. или 51,5 процента. И тук имаме превишение, както по-долу ще се види в болничната помощ, но по традиция денталната помощ в първото полугодие е значително по-силна, до изчерпване на ресурса, тоест, дейностите, които те имат право да извършват на българските здравноосигурени граждани. През второто полугодие обикновено имаме тренд със стрелка надолу.
МДД (медикодиагностичните дейности) – 71 500 000 лв. са заложени, 28 670 668 лв. е отчетът към 31 май 2012 г. Изпълнението в проценти е 40,1. За тази година имаме заложена абсолютно същата сума – 71 500 000 лв. Отчетът е 28 956 191 лв. или 40,5 процента. Тоест, движим се в абсолютно същите параметри, каквито са били през миналата година.
Лекарства за домашно лечение – 495 525 000 лв. за миналата година, отчет към 31 май 2012 г., 194 552 889 лв. или изпълнението в проценти е било 39,3 процента. Тази година имаме заложени 534 млн. лв., изпълнението към 31 май е 223 709 253 лв. или изпълнение в проценти – 41,9. Приблизително 2,5 процента имаме повече от това, което е заложено и към настоящия момент не представлява риск за този параграф и смятаме, че отклонението е в абсолютна норма.
Болнична медицинска помощ – 1 168 876 000 лв. са заложени през миналата година. Изпълнението е било 546 615 325 лв. или изпълнение в проценти – 46,8. Тази година имаме 1 189 511 000 лв. Отчетът е 622 803 509 лв. или изпълнение в проценти – 52,4.
Медицинските изделия – 70 млн. са заложени за тази година. Миналата година не бяха в отделен параграф и нямаме такава справка. Тази година ги извадихме в отделен параграф, за да можем да следим техния разход. Отчетът е 29 740 603 лв. или 42,5 процента.
Други дейности, които сме разплащали – 37 225 000 лв. Отчетът за 2012 г. е бил 10 832 653 лв. Изпълнението в проценти е 29,1. Тази година са заложени 58 млн. лв. Отчетът е 14 645 707 лв. Изпълнението в проценти 25,3, тоест, малко по-малко от това, което е било миналата година.
Сега, понеже може да ме питате какво е „други”, да ви дам информация. Това е по системите за сигурност. Това са средства, които изплащаме за българските граждани, които се лекуват по спешност в чужбина, а и не само по спешност – тези, които не могат да бъдат лекувани от нашата здравна система и са изпращани в чужбина.
Представени трансфери на НАП по чл. 24, т. 65 по ЗЗО и болници по чл. 5 от ЗЛЗ. Да ви кажа, че болниците по чл. 5 – за тези, които може би не са в течение – това са ведомствените лечебни заведения. Те се движат с отделен отчет. Миналата година сме имали заложени 3 090 000 лв., отчетът е бил 66 037 862 лв. Тази година при същата заложена сума отчетът е 27 707 835 лв. Това са само парите, които са приведени на болниците. Към НАП още не сме издължили трансфера, който е необходим.
Общо разходи и трансфери, ако направим паралел, през 2012 г. от 2 217 610 000 лв. към 31 май са 1 039 816 393 лв. са били изразходвани или 46,9 процента. Тази година при заложени 2 386 601 000 лв., разходната част и отчетът към 31 май 2013 г. е 1 151 431 632 лв. или 48,2 процента. С 1,3 процента повече спрямо миналата година.
От така поднесените цифри и изпълнението в проценти виждаме – предполагам всички – че разликата в изпълнението спрямо миналата година е незначително. Далеч сме под 50-те процента при почти всички параграфи, което означава, че към настоящия момент ние сме спазили разписаната и приета от Народното събрание бюджетна рамка и сме разплатили всичко към настоящия момент, което дължим на болниците, с изключение на средствата за здравнонеосигурени родилки и някои неосигурени интензивни пациенти. Това предстои да се случи.
Между нас и Министерството на здравеопазването тече интензивна работа по взаимното споразумение, с което министерството трябва да ни преведе парите, за да ги наредим. Очакваме от Министерството на здравеопазването да ни върнат подписано споразумението, за да можем ние да наредим плащанията. Надявам се, че това ще стане най-късно до края на другата седмица. Така че това са тези суми, които на фона на общите цифри, са незначителни.
Това са неразплатените средства – 213 792 лв. има неразплатени към настоящия момент. Само за сравнение ще кажа, че миналата година към 31 май 2012 г. имахме неразплатени към лечебните заведения за болнична помощ над 40 млн. лв. В момента абсолютно всичко е разплатено. Разбира се, може би ще излезе някоя болница, която е забравила да подаде нещо и малко преди да тръгнем за тук, една болница се обади, че е забравила да подаде 20 000 лв. в месечния си отчет. Така че със сигурност след всеки месечен отчет има неща, които трябва да се доогледат и изчистят. Така че нямаме съществени проблеми по отношение на разплащането към настоящия момент с лечебните заведения за болнична помощ, погледнато от наша страна.
По отношение на прогнозата, тук сме написали три неща така, както ги виждаме. Очакваме средствата от резерва в края на годината да бъдат използвани за плащания на здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ. По традиция всяка година така нареченият „голям резерв” на касата се използва за болнична помощ. При наличие на неусвоени средства в края на годината в бюджетните параграфи по текущи разходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса същите ще бъдат предложени за пренасочване към параграфите на здравноосигурителни плащания с регистриран недостиг. Всяка година това се е случвало и тъй като тази година очакваме преразход в средствата за онколекарства, ние застопорихме нашата инвестиционна програма и ограничихме до минимум административните разходи така, че да може в края на годината оттам също да вземем средства и да ги пренасочим към онколечението на българските граждани.
Миналата година успяхме от неусвоени средства от инвестиционната програма и от административни разходи да спестим около 12 млн. лв. Тази година ще бъдат малко повече, както и други параграфи, по които ще останат неусвоени средства, предполагаме, че някъде около 25 млн. лв. може би ще достигне това, което няма да бъде усвоено и което при наличие на преизпълнение на здравноосигурителните приходи в края на 2013 г. се предвижда да се използва възможността на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., според който Надзорният съвет на НЗОК има правомощия да ги разпредели по ред, определен за здравноосигурителни плащания.
По първоначална информация от НАП очаква се преизпълнение между 7 и 10 млн. лв. Но това е информация от един месец. Очакванията са, ако се повиши минималната работна заплата, това ще повиши и вноските за здравноосигурителни плащания. Но това са само прогнози засега.
Има и още една възможност, която не сме описали тук, но пред Надзорния съвет тя е представена. Надзорният съвет ме е натоварил да подготвя питане към Министерството на финансите за надсъбраните средства от здравноосигурителни вноски в края на миналата година, за които получихме окончателна информация в началото на тази година – към 10 януари 2013 г. – в размер на 82 млн. лв. – дали можем да ги разходваме с решение на Надзорния съвет или това трябва да стане със санкция на Народното събрание.
В общи линии нашите прогнози са, че бюджетът, ако върви с тези темпове, ние ще можем да се справим с така гласуваната ни бюджетна рамка, без да ощетяваме лечението на българските граждани в различните направления.
Трябва да кажа, че първите шест месеца на годината обикновено са най-тежки за бюджета. Това са тежките зимни месеци – декември, януари, февруари, март, април до средата на май, които по традиция най-вече в болничната помощ има доста пациенти. След това в летните месеци има малко намаляване на заболеваемостта може би и втората половина на октомври и ноември отново наблюдаваме пикове. Това се е случвало по традиция в годините преди.
Това е по отношение на бюджета. Ако имате въпроси, сме готови да отговаряме.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Преди да открия дискусията бих искала да направя две уточнения във връзка с увода на Вашето изложение.
Първо, искам да поясня, че това изслушване всъщност е искане и продължение на изслушване, което трябваше да се случи на 7 март в рамките на 41-то Народно събрание. Пред мен е протоколът от заседанието. За съжаление това изслушване не се случи, защото Вие не се явихте на изслушването. Изслушването трябваше да стане и целта беше да се обсъди методиката за финансирането на болничната и извънболничната помощ и беше по предложение на народните представители Мая Манолова, Евгений Желев, Хасан Адемов, Ваньо Шарков, Станислав Станилов, Нигяр Джафер и Янаки Стоилов.
Само да поясня, че това изслушване не се случи и по друга причина – защото колегите от ГЕРБ, с цялото ми уважение към тях, не се явиха на заседанието и нямаше кворум.
Така че в момента провеждаме едно изслушване не заради някакъв много специален персонален интерес към Вашата личност, а защото управителят на Националната здравноосигурителна каса, който и да е той, дължи тази информация не само на народните представители, а на всички договорни партньори и хора, които са в системата.
Второто ми пояснение, защото беше некоректно, е във връзка с това, което заявихте, че преди 20 дни Народното събрание Ви е изслушало. Пояснявам, че на втория ден от работата на това Народно събрание имаше тема в дневния ред „Изслушване на министъра на здравеопазването в служебния кабинет проф. Петров във връзка с проблемите в здравеопазването. То не беше формулирано и не беше насочено конкретно като изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря за информацията, която ни предоставихте. Ще Ви помоля в писмен вид по някакъв начин да я получим примерно до края на утрешния работен ден на парламента.
Откривам дискусията и давам думата за изказвания, за коментари, за предложения, за съгласие или несъгласие с това, което беше изложено. Заповядайте.
Само да поясня, че и по правилник, и по вътрешните правила предимство имат народните представители, след това и другите гости.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми гости, скъпи колеги! Уважаеми доктор Цеков, изглежда приемлива и дори бих казал много безметежна картината на финансовия статус, която ни обрисувахте с тези цифри.
Имам два въпроса. Те са кратки, имайки предвид Вашето изложение. Първо, дайте ми повече информация за онзи период, преди оставката на предишното правителство за онзи диапазон от време, за който и доктор Джафер говори преди малко, когато по медиите излязоха данни за големи задължения на Националната здравноосигурителна каса. Служебният министър сподели за 400 000 000 лв. неразплатени средства по негов период. Появиха се оплаквания за забавени плащания от най-различни многопрофилни болници, университетски болници, общински болници. Слухове ли бяха само те или наистина почиваха на някаква база? Четем медии и на тази база е моят въпрос.
Вторият въпрос. Отчитайки вече, ако не доминиращата, то поне честата практика от предишни директори, чухме и друг слух, че сте си подал или ще подадете оставката. Но след това се опроверга, очевидно това не е вярно. Имате възможност сега и в прав текст да опровергаете този слух.
Един допълващ към този въпрос. С какво си обяснявате категоричното желание и то изявено няколко пъти от Българския лекарски съюз за Вашата оставка. Както Вие инициирахте монолога си, предполагам, че нямате обяснения в политическия аспект на техните аргументи. Тоест, предполагам, че не приемате техните аргументи за политически.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Доц. Баташки, имате думата.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, уважаеми колежки и колеги, уважаеми гости! Днес чухме едно доста скрупульозно подготвено изказване на управителя на Националната здравноосигурителна каса.
Не искам да казвам, че съм човек със средно запаметяващи функции, но ми беше трудно и сега ми е трудно да коментирам факти, които наистина доктор Цеков се извини, че ни ги представя в този вид и уважаемата госпожа председател поиска наистина в писмен вид да имаме това, което ни трябва на нас.
Естествено на всички нас, тук присъстващите, защото здравноосигурителната каса поне от две години или нека да е от година и половина направи такова информационно затъмнение за това какво става с разплащанията в нея, че никой в България досега не би могъл да каже защо се направи това и защо това информационно затъмнение продължава.
Аз си спомням преди време, бил съм директор на различни болници, за които съм допринесъл за фалита им, но когато ми намалиха на 50 процента лимита през 2010 г. на една средностатистическа болница, малка – от 250 легла – в Пловдив, от 800 хиляди на 450 хиляди лева, аз тогава започнах да питам. Никой не ми отговори. Вярно и разбирам, че ако финансовата дисциплина в тази банка или фонд, аз си позволявам така да наричам здравната каса, защото тя така действа, никой не ми обясни тогава, а и до ден-днешен никой не ми обяснява, още повече, че лимитите, които се спускат – и аз ще Ви питам после какъв е механизмът, или може веднага да си го отразите, какъв е механизмът на оформяне на лимитите на всяка една болница, болничка или лечебно заведение, независимо че можем да говорим и за доболнична помощ тук.
В тази връзка искам и да Ви попитам правено ли е някакво наблюдение, от Вас – не, а от служителите Ви, от отдела, който сигурно е за стратегически икономически проучвания, сигурно имате такъв или някакви други такива, каква част от обществения финансов ресурс в касата се изразходва в частния сектор, броя на леглата, които обслужват болниците в частния сектор и каква част се използва от обществения финансов ресурс в публичните лечебни заведения.
Аз разполагам с някакви данни, но няма да ги кажа тук. Тъй като може би няма да можете да отговорите на този въпрос, може след някой друг ден или на някое друго заседание Вие да отговорите на него.
Но в тази връзка искам да Ви кажа, че има нестандартно отношение в различните районни здравноосигурителни каси и в тази връзка, в която Ви говоря. Вие веднъж ми отговорихте в един разговор, че вече не се допуска вмешателството на районните здравноосигурителни каси и директорите им за вътрешно преразпределение на бюджета, който оттук естествено се пуска.
Моето изказване е доста злокачествено и доста злобно, защото аз винаги търся средствата, които се разходват, защото каквото и да си говорим, знаете, че винаги става дума за пари. Парите в българското здравеопазване са гарантирани, защото българинът плаща единствено здравната си осигуровка или вноска и Вие правилно отбелязахте, че се очаква повишаване на приходите за здраве, които ще дойдат в Националната здравноосигурителна каса.
Не си създавайте проблем да питате Народното събрание или Надзорния съвет или когото и да било за разходването на тези 82 млн. лв., които Ви остават, но направо се свържете с финансовия министър. Той ще Ви ги вземе, за да не търсите начин вие да легализирате употребата на тези средства за здравеопазване, защото 1 млрд. 400 млн. лв. висят още като дамоклев меч. Вие не сте виновен, но както се изразихте, политиката на това правителство трябва да се изпълнява независимо, че Вие не сте член на някаква присъдружна партийна организация.
Ако Вие изпълнявате политиката, то бихме се съгласили да работите като такъв в своя мандат. Но, ако такъв подход на неизпълнение усетим, аз Ви гарантирам, че не само уважаемата председателка го казва в прав текст, че ние ще потърсим и аз ще съм човекът, който ще се застъпи да потърсим нов управител на Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доц. Баташки, само пояснявам, че думите ми, които тълкувате, бяха, че един от вариантите, въпреки злокобното Ви изказване и злокачествено, както го нарекохте, бяха, че различни варианти съществуват за решение оттук нататък. Един от вариантите е този.
Въпреки регламентите, които приехме преди малко и ограничението във времето, не си позволявам да прекъсвам дори дълги изложения, но ви моля все пак за по-кратко изложение с точни и ясни въпроси.
Заповядайте. Има ли други желаещи за изказвания?
Може би да преминем към отговори на въпросите, защото се събраха достатъчно въпроси, след което ще продължим.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Преди да отговоря на доктор Кърджалиев, ще кажа, че не беше вярно това, че на 7 март аз не съм бил в залата. Аз се явих и очаквахме пред вносители на искането да бъда изслушан. Но те не се явиха и затова спадна кворумът и не се състоя изслушването.
Иначе аз нямам нито правното, нито морално право да откажа явяване пред най-висшия орган на държавата – Народното събрание. Аз съм доказвал многократно уважението си към институцията и към хората, които го представляват.
По плащанията към договорните партньори. В началото на м. март приключиха подписванията на допълнителните споразумения с договорните партньори и по-скоро приключихме с подписването на договорите. А преди това те имаха подписани допълнителни споразумения към предишните договори и месец декември беше изплатен не изцяло, а една известна сума остана неразплатена. По памет цитирам сега това бяха около 7 млн. лв. предимно за онколекарства. Но Надзорният съвет поиска проверка за тези 7 млн. лв. и ние трябваше да я извършим преди да разплатим.
Към момента, към който се искаше изслужване, през м. март, ние бяхме приели заявките на лечебните заведения, януари беше изплатен изцяло, дейността за февруари се изплащаше в края на м. март и ние бяхме приели всички заявки на болниците още през м. февруари и към края на март, когато става плащането, с решение на Надзорния съвет беше изплатено абсолютно всичко за първото тримесечие. За тези, които не са се занимавали с касата, тримесечието при нас е декември, януари и февруари месец. Така че още през първото тримесечие ние бяхме разплатили на сто процента всичко на всички болници и това се случваше за пръв път от много време.
Това беше и моята философия, когато застанах начело на касата, че както се разплащаме към всички договорни партньори в срок и изцяло, така трябва да бъде и за лечебните заведения за болнична помощ, защото там разходите са най-тежки. Там има редица договорни взаимоотношения между лечебните заведения с доставчици и трябва ритмично да им бъдат подавани средства, за да не изпадат в задлъжнялост и просрочване на плащанията си.
А що се отнася до тези 400 млн. лв., ставаше въпрос за просрочени или непросрочени задължения – не знам точно какви са – на лечебните заведения за болнична помощ и това е нещо друго. Това е извън ангажимента на касата.
Оставката! Аз смятам, че до настоящия момент – от заставането ми на този пост досега – аз изпълнявам задълженията си така, както са регламентирани по закон. Законът не е Лекарският съюз. Законът е ясно разписан. Законът за здравното осигуряване регламентира дейността на касата. Аз се подчинявам на редица закони, повече от десет, които трябва да съблюдавам и да спазвам. Ако аз съм ги нарушил някъде, съм готов да отговарям и да понеса цялата тежест на закона.
Декларирах нещо много ясно и категорично, когато станах управител на касата. Аз няма да допусна касата да се управлява неформално. Касата ще се управлява от управителя, от Надзорния съвет, от органите, които са оторизирани да я наблюдават, да я контролират и да се отчитам пред органите, които са определени със закон. Това, че на определени хора не им харесва това нещо, аз съжалявам наистина. Направил съм нееднократни опити да сближим позициите както с Българския лекарски съюз, така и със всички останали институции, с които сме имали някакви различия. С болшинството успяхме. С Българския лекарски съюз – не. Най-вероятно причината е у мен и аз си нося отговорността за това нещо. Но не приемам обвинения от рода – знаете какво се говореше, доктор Райчинов е тук, добре, ще потвърди думите си – „той е опасен за българското здравеопазване”, „той е неконтролируем,” и още прилагателни, които трудно мога да си спомня. Кое от всичките тези неща се сбъдна към настоящия момент? Нито едно. Да, когато законът ми регламентира и ми повелява определени действия, аз съм длъжен да ги спазвам и ще ги спазвам, докато съм управител на касата.
Не приемам обвиненията, че непрофесионално се води касата и непрозрачно. Всичко, което се извършва в касата, е достъпно за информация. Качва се на сайта. Да, наистина ние не качваме ежедневно какво разплащаме на лечебните заведения за болнична помощ. Качваме на по-големи периоди това, което е изработено, това, което е минало вече като отчет и окончателно е фиксирано в счетоводните и финансови документи.
Имаме сайт на касата. Всеки може да влезе и да види каква огромна информация има там. Освен това на тримесечие даваме отчет на касата на Министерството на финансите. Имаме и такъв, който изтече за първото тримесечие. Онзи ден на заседание на Надзорния съвет във вторник се прие отчетът за дейността на касата, който по закон трябва да мине през Министерството на здравеопазването, оттам в Комисията по здравеопазването и след това в парламента.
Така че няма момент, в който законът да ни е наредил нещо, да ни е постановил и аз да не съм го изпълнил. Всичко останало, което смятате, че не е изпълнено по закона, трябва да го кажем ясно, всички да го кажат – точка, параграф, действия, какво не съм извършил.
Така че това е за оставката. Аз съм напълно наясно с политическата ситуация. Аз възприемам себе си повече като експерт отколкото като политик, защото никога не съм заемал ръководни политически постове. Да, аз съм част от политическа партия ГЕРБ, бях депутат и оставам редови член на тази партия и като такъв аз бях номиниран от моите колеги в предишния парламент и от 130 човека имаше само двама против. Срещнах категорична подкрепа. Дори и тези, които гласуваха „въздържали се”, колеги, с които работихме в предишното 41-то Народно събрание, ме подкрепиха.
Знам, че трудно се работи в екип с хора, които не се познават, които изповядват различни икономически и политически платформи. Да, доктор Баташки е прав. Ако усетим, че не се спазва нещо, аз имам едно нещо, което трябва да спазвам, и това е законът. Казвам го за пореден път. Нищо друго не ме е водило до настоящия момент и съм го показвал с действията си.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля Ви конкретно за въпроса му, свързан с лимитите.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Не, той за оставката. Затова го казвам, понеже се наплитат нещата. Това е отговор на доктор Кърджалиев. Добре, да не ви отегчавам.
Доктор Баташки иска писмено представяне на информацията. Тук ми е написано: „Изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса”. Не е написано „Представете в писмен вид до еди кога си, еди какво си. Съжалявам, ако сте го казали.... Няма „до утре”, а още днес ще го изпратя.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Имаше въпрос за лимитите. Какъв е механизмът за приемане на лимитите?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Аз съм си записал въпросите в тяхната последователност: механизъм за оформяне на лимити. Лимити – няма. Това, което аз се опитах да променя и това, което беше мое виждане, е, че не можем да налагаме ограничения на лечебните заведения за болнична помощ. Това се видя през годините, че никой не може да прогнозира точния брой на преминалите пациенти и да ги отсече с ножицата и да каже: дотук, оттук нататък няма да има нищо.
Затова заложихме доста гъвкава....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля ви за тишина в залата, колеги и гости! Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Затова смятахме, че трябва да заложим такъв механизъм, който да има алтернатива, да е отворен така, че да не изпадаме в колизията „задължителни годишни прогнозни бюджети”. Хем задължителни, хем прогнозни. Няма как да стане това нещо, затова ние ги реформирахме да бъдат „прогнозни обеми и стойности”, защото, когато договаряме дейността с Българския лекарски съюз, освен цени имаме и обеми. Заложихме ги на база исторически принцип. Това, което се е случило в болниците, имахме намерението това да бъде доста подробно разписано. То срещна съпротива от определени страни, въпреки че им казахме, че това не е задължително за тях. Това по-скоро е информация за нас, за да може във времето нашата бизнес-интелигентна аналитична система, която е част от интегрираната информационна система, да може автоматично да прави справки и анализи, които да са необходими за бъдещото планиране дейността на касата.
Но в крайна сметка се възприе моделът на историческото планиране на средства за лечебните заведения, като пак имаше уговорката, че това не е окончателно, защото няма гаранция, че миналата година една болница, ако е имала 5 хиляди пациента, че тази година ще има също 5 – може да са 6, може да са 4. Оставихме възможност на всяко тримесечие с решение на Надзорния съвет да може да бъде актуализирано евентуално преизпълнение в дейността на лечебните заведения.
За мое удовлетворение тази втора част от нашите намерения по отношение на бюджетите беше запазена и както се вижда, приключихме полугодието успешно. Успяхме по този механизъм да разплатим на всички лечебни заведения.
Между другото, аз и миналата година правех тези опити, без да имам възможност да променям правилата, които регламентират разплащанията на болниците, защото заварих вече оформени всички нормативни документи, а промяната им изискваше много време и нямаше как да стане. И миналата година – знаете – за лечебните заведения в третото тримесечие пак не изплатихме всичко на 100 процента. Четвъртото тримесечие имахме готовност пак всичко да изплатим на 100 процента, обаче Надзорният съвет предприе друга теза – да изчакаме да приключи окончателно годината и тогава да се разплатим.
Това е за бюджетите. Наистина се опитахме максимално обективно да обективизираме процесът така, че субективният фактор да бъде сведен до минимум и да няма съмнения по отношение на формиране на прогнозните обеми и стойности на лечебните заведения.
Доколко сме успели, времето ще каже. Но моят поглед към настоящия момент е, че въпреки сериозните критики към нас ние успяхме това, което сме планирали, да го реализираме и цифрите го показват достатъчно красноречиво.
Не мога да Ви кажа, доктор Баташки, в момента какъв е ресурсът и съотношението държавни, общински и частни. Само по памет мога да цитирам и мисля, че 70 процента беше разходът за държавните болници, около 23 процента е за общинските и 7 процента е към частните лечебни заведения. Но това можем да Ви го извадим и ще Ви го предоставим като информация, а Вие ще я сравните с вашата и ще прецените дали отговаря на истината.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Това е 45 : 55 в полза на ...
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Може ли да не се прекъсвате?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Най-вероятно във всяко едно населено място е различно.
ИЛИЯ БАТАШКИ: В Пловдив се харчи 15 процента от обществения ресурс за България.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доц. Баташки, не съм Ви дала думата. Моля за спокойствие.
Заповядайте, продължете, доктор Цеков, ако има още нещо, което искате да допълните.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Не, това беше всичко.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, колеги народни представители. Има ли други въпроси?
Има думата доктор Райнов. Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, колеги, госпожо министър, господа заместник-министри, скъпи гости! Схванах шегата с гладиатора, с която започнахте в началото, доктор Цеков. Всъщност в държавата имаше един човек, който имаше любима книга. Надявам се, че това не е любимият Ви филм. Дотук с шегите.
Сега по сериозната страна на нещата. Вие казахте, че сте експерт. Да, такъв сте, явно. Но само припомням миналата година, когато назначаваха министъра на здравеопазването и при Вашето назначение, тогава изказването на експремиера беше: стига с експертите, стига с експериментите. Време е нашата тежка политическа артилерия да влезе в действие.
Така че недейте да се дърпате, Вие сте достатъчно политически оцветен, в което няма нищо лошо.
Малко предистория, защото нещата много се забравят.
Благодаря за това, което казахте „за тези, които не са работили в касата” какво е тримесечие, какъв e бюджет и т.н. Има хора, които са работили доста повече от Вас в касата, с много по-добри показатели са оставяли касата.
Връщам малко, колеги, назад. В края на 2008 г. в касата вече имаше действаща информационна система. В началото на 2009 г. имаше отделен портал. В началото на 2009 г. имаше изградено електронно здравно досие. Към средата на годината се пусна обществена поръчка за така наречения идентификатор, с който пациентът удостоверяваше влизането си в системата. Дали щеше да бъде карта, цип, парола, пръстов отпечатък. Това беше друга тема. Смениха са правителствата и всичко това приключи дотам.
Четири години никой не си направи труда да говори за информационна система. Да, стартираха се едни проекти, говореше се, залагаха се нови пари, но никой не говореше за това. Ние на историческия принцип – прогнозни бюджети, лимити на база исторически принцип – през коя болница какво минало, но още през 2009 г. можеше да се направи справка в информационната система. Това ЕГН на пациент и да се види кой пациент къде е бил, какво му е направено. Нe може вие след четири години по късно да твърдите, че чак сега има вече електронно здравно досие, че чак сега вече човек започва да може по ЕГН да види какво се е случвало. Още през 2009 г. са правени такива проверки. Четири години това не се направи и публична тайна е това, което се случва в момента. В някои болници продължават да отчитат по ЕГН, продължават да отчитат мъртви души и тук стигам до четирите въпроса, които съм си формулирал. Болнична помощ: за плащанията да, вие много свенливо казахте, че тук вървим с 1 процент отгоре, процент от долу. Само че колегите лесно ще сметнат, че процент от горе на 2 600 млн. лв. не са чак толкова безобидно нещо.
Въпросът ми е продължение от майското заседание в парламента, където общо взето преповторихте цифрите, но тогава казахте, че в момента вземате мерки да се спре преразходът. Какви мерки предприехте, за да осъществите контрол върху това, което ви се отчита? Какви мерки предприехте в болничната помощ.
Вторият въпрос. Тогава също така свенливо казахте да, вчера Надзорният съвет на касата освободи за пръв пот в историята на касата май месец се освобождават пари от резерва. Освободиха се пари от резерва, за да се плащат лекарствата. Тогава също казахте: до края на месеца ще изработим мерки, ще запишем мерки, за да видим как ще се справяме с разходите.
Тритият въпрос. Искам да попитам какво се случва с медицинските изделия. За сагата да ми кажете нещо.
Четвъртият въпрос е много прозаичен, даже може би веднага ще ми отговорите. Колко в момента е персоналът на Националната здравноосигурителна каса? Имате ли представа?
Да чуем отговорите. Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Цеков. Започнете с информационната система. Това беше първият въпрос.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Наистина доктор Райнов във времето 2005 – 2009 г. беше заместник-министър и той е имал изключителната ангажираност да развие пациентското досие или персоналната информационна система, така нареченият ПИС. Наистина това, което аз заварих миналата година, беше тюрлюгювеч от софтуери, хардуери без никаква научна систематизация и професионална систематизация в IT-сектора. Съжалявам, че трябва да го кажа, защото в периода 2009 до 2012 г. са минали още двама управители. Нулева надеждност на информационната система на касата. Да, пациентското досие беше разработено и го имаше, така, както му казваме, с тази разлика, че в него се влизаше не с ЕГН, доктор Райнов, може би сте забравили, в него се влизаше с електронен подпис.
За миналата година, за цялата 2012 г. от 7 млн. българи са се възползвали 279 да влязат в електронното си досие. Тоест, абсолютно неработещ вариант. Това е видяно още през 2010 г. и преди мен е започнала процедура за промяна начина на влизане в пациентската информационна система или в ПИС-а. Когато аз започнах миналата година в края на март, началото на април, заварих доста напреднал процеса по приключване на тази функционалност, начина на влизане. Ускорихме я, защото имаше известни колебания.
И не само това. На базата на договора, който ми даваше възможности, прибавихме и нови функционалности, каквито са онлайн отчитането на лечебните заведения за болнична помощ и в края на миналата година, мисля, бяхме вече финализирали процеса с информационната система и я направихме жива, тоест, работеща.
Да, имало е идея, направено е, аз не го отричам това и не казвам, че не е било крачка напред, но това, което аз намерих тогава, изглеждаше по този начин. Тази година, когато започнахме раздаването на кодовете на българските граждани, само за един месец има 10 хиляди влизания срещу 279 за цялата минала година.
Имаше портал, точно така. Софтуерът е направен. Хардуерът обаче не беше собственост на касата. Беше качен на машини, които самата фирма, която е изработила софтуера, е предоставила машините да се ползват. По думите на самия представител на фирмата той отказа да поддържа повече тези машини, защото те са морално, не физически, а морално остарели и той не може да гарантира, че ако утре някоя част „изгърми”, той може да я отремонтира.
Миналата година ние бяхме изправени пред срив на портала, през който се влиза и функционира почти цялата интегрирана информационна система. В много кратки срокове и с голяма благодарност към всички, които участваха в търговете, успяхме да преминем успешно, защото преди мен три пъти са опитвали да купуват хардуерна техника и не са успели. Ние успяхме да закупим хардуерна техника, да инсталираме портала вече на наши машини. Оставам на страни въпроса, че нямаше никаква защитеност на нашата система и в нея се влизаше от всички краища на света, а отделно намерихме информация на националната каса на сървър, качен в Словения.
Създадохме отдел „Сигурност”, който в кратък период от време заедно с външна одиторска фирма от IT-сектора направи преглед на нашата информационна система и се състави концептуален план за нейното доусъвършенстване, доразвитие и приключване. Всъщност към края на миналата година приключи и доработването на интегрираната информационна система, която в началото на тази година беше приключена като такава.
В момента имаме перфектно изградена информационна система, обезпечена както софтуерно, така и хардуерно. Нещата са изчистени, спрян е външният достъп. Уволнихме няколко служители от IT-сектора, спря изтичане на информацията и ние го усетихме по това, че започнаха да пристигат писма към нас с искане за информация по Закона за достъп до обществена информация, нещо, което в първите седем месеца на миналата година почти нямахме искания от външни фирми.
Усилията по изграждане на информационната система трябва да бъдат цел на всяко едно ръководство на Националната здравноосигурителна каса. Ние искаме да правим електронно здравеопазване и то става само с усилията на всички и с желанието на всички. Не може един да иска да прави електронно здравеопазване, а другият да не иска.
Положихме максимални усилия на тази система да вдъхнем живот и в момента тя работи и е единствена може би в цялата система на държавната администрация в този вид.
Така че работи се доста усилено и продължаваме да работим. Вече е изградена платформата, базата. Оттук нататък с развитие на българското здравеопазване, с развитие на потребностите и новите дейности, които ще бъдат прикачени към касата, ние може да прикачваме нови софтуери, програмни софтуери, работни, които ще имат средата, в която да бъдат „насадени”.
Това, което, пак казвам, заварихме, беше нещо като да си поръчате автомобил, той да ви дойде в един голям контейнер, вътре да го няма шасито, но да има всички останали части, а да няма къде да ги закачите. Това го направихме.
Аз не си го преписвам като заслуга. Аз не разбирам нищо от IT-сектора. Това го направиха специалисти в сектора. Привлякохме хора, които са работили по електронното правителство в България в предишни правителства, заедно с IT-инженери и програмисти се свърши добра работа. Това пък ни даде възможност да може да направим следващата крачка към други дейности, които искаме да реализираме с електронното здравеопазване.
За медицинските изделия.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И за болничната помощ, разплащане и мерки, които са взети.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, аз съм ги записал тук. Добре, по този ред на мисли ще вървя.
Когато в Народното събрание говорихме за преразход, това беше за онколекарствата преди всичко и там са насочени нашите усилия. Направихме съвместна експертна група с Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, за да направят съвместни проверки в лечебните заведения КОЦ – Комплексните онкологични центрове, първо, за да установят дали разходът на лекарства е действителен и той е реализиран по отношение на български пациенти. След както беше извършено това, се направи анализ на медикаментите, които заемат най-голям дял в разходната част на терапията. Третият етап от този анализ беше да се препоръчат мерки за ограничаване разхода или за намаляване темпа на разходване на онколекарства. Четвъртият етап беше съвместна среща със специалистите по онкология – българските национални консултанти по онкология, която среща се състоя във вторник. Това беше една продуктивна, ползотворна среща.
Тук ще отворя само една малка скоба. Виждам господин Таушанов. В една от медиите той ми сложи едни думи в устата, които никога не съм изричал – че аз съм искал да ограничим едва ли не броя на пациентите в онкологията, за да намалим разхода за лекарства. Такова нещо не съм изричал. Затова има документиран запис подобно на този, който се води тук в момента и, ако за медиите представлява интерес, могат да чуят моето изказване, без да слагам себе си в центъра на тази тема.
Аз съм убеден, че онкологията дълги години в България беше свита, подобно на пружина. В момента, когато тази пружина я освободиш, тя отскача твърде високо, защото има много хора, които са останали извън обхвата на онколечението.
С българските лекари-онколози на мен ми беше изключително приятно и удоволствие да дебатираме онзи ден, защото те за пореден път показаха, че са професионалисти и освен че мислят за своите пациенти, те имат желание да помогнат и в разходната част на касата така, че всички да са доволни и да се намери онова сечение, в което хем бюджетът на касата няма да бъде натоварен прекалено, хем пациентите ще получават достатъчно лечение.
Това, което предстои да предприемем и взехме като решение, е да предложим на Комисията по здравеопазването да дебатираме всички по въпроса за създаването евентуално на един отделен фонд специално за скъпите молекули в онкотерапията, които достигат до 20 хиляди лева за един пациент и тяхното финансиране да се поеме евентуално от държавния бюджет, защото техният коментар и моят коментар е такъв: ние трябва да знаем докъде достигат усилията и възможностите на солидарния принцип на касата.
Така че мен Надзорният съвет ме е задължил да подготвя такова писмо към Вас и Вие ще го получите, уважаема доктор Джафер.
Към настоящия момент това, което констатирахме, е, че много трудно можем да ограничим разхода за медикаменти в онкологията, защото рискуваме живота на българските граждани. Аз наистина съм на мнение, че ние можем да намерим резерви и тази година да покрием разходната част на онкомедикаментите.
По мнението и на онколозите те смятат, че към края на годината или в началото и до средата на другата година този кумулативен ефект, който през годините се е реализирал от необхващане на голям брой пациенти, постепенно ще бъде изчерпан и ще достигнем реалните стойности за средства за онколечение и това стръмно покачване няма да се случва в бъдещи периоди.
Това е по отношение на разходната част.
По отношение на болниците. Там също имаме преразход. Той се очерта на 25 млн. лв. в края на първото полугодие. Ние го очаквахме това нещо, но хубавото е, че в м. май, както ви казах, вече имаме спадане в хоспитализациите с близо 10 000 пациенти спрямо м. април. Тоест, очакваме, че там няма да надхвърлим миналогодишните нива на преразход в болничната помощ. Затова и не го поставям като сериозен проблем.
МАЯ МАНОЛОВА: Тоест, вие нямате никаква тревога за това...
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля, госпожо заместник-председател на Народното събрание, не се намесвайте по този начин. Не съм Ви дала думата. Ще имате по надлежния ред думата след малко.
Продължете, доктор Цеков, ако желаете.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: За болниците аз смятам, че това мога да кажа. Ако има допълнителни въпроси госпожа Манолова, с удоволствие ще й отговоря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: А по въпросите за състояние на заплащането, въобще дали се заплащат. Най-вероятно решението на КЗК се има предвид?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Това са две различни неща. Ние имаме параграф „Медицински изделия”, който е определен с Постановление на Министерския съвет за обеми и цени. Определени са в Приложение № 5 медицинските изделия, които ние заплащаме, определени са и цените. Ние ги заплащаме към настоящия момент по тези цени.
Що се отнася за процедурата, която изтече, по отношение на медицинските изделия, според едни това е неуспех или провал, но за мен е успех, защото за пръв път от 2005 г. ние имаме информация за медицинските изделия по характеристики, производители и качество, нещо, което до настоящия момент го нямаше.
Приключила е процедурата. Да, КЗК се произнесе по отношение на методиката, която е прието и е реализирана. Там няма категорично становище, че методиката трябва да бъде изцяло елиминирана. По принцип решенията на КЗК имат препоръчителен характер, те не се обжалват. Там има препоръка или да променим някои неща, които те са ни посочили, че смятат, че биха били довели до нарушаване на конкурентноспособността на пазара и конкуренцията, или да я отменим.
Ние сме приключили процедурата и в един от следващите Надзорни съвети ще бъде докладван резултатът и възможните варианти. Но ние влизаме вече във втората половина от годината и от 1 август има друг регламент за договаряне на медицински изделия и най-вероятно ние ще се съобразим с КЗК, ще прекратим тази методика и ще започнем новата методика вече по закона, който ясно регламентира какво трябва да се прави, така че да не изпадаме в колизия със Закона за конкуренцията.
До момента всички медицински изделия, които са ни заявени от изпълнителите на болнична помощ и не само болнична помощ, са изплатени.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Колко е персоналът на Националната здравноосигурителна каса?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Персоналът на Националната здравноосигурителна каса възлиза на 2 300 души. В Централно управление са 270 човека, 220 човека мисля, че са в Софийска каса, в другите каси в зависимост от големината и обема работа, който имат, различни са числата.
Но тук мога да ви добавя нещо, което свършихме през миналата година. Заедно с Националния осигурителен институт под егидата на Министерския съвет беше извършена една мащабна по обем работа по европейски проект за оптимизация на дейността на институциите НОИ и НЗОК. Изпълните беше фирмата KPMG. Там вече имаме ясно разписани неща по отношение на реорганизация на касата, които аз напълно споделям и голяма част от тях са извършени с наше участие. Там се цели намаляване числеността на персонала на касата, най-вече – административният, прегрупиране на районните здравноосигурителни каси, окрупняване, създаване на по-мощен контролен орган, защото и ние отчитаме, че обемът на касата набъбна толкова много, че с контролни органи, които са структурирани преди повече от десет години, ние не можем да обхванем адекватно контрола.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви за отговора.
Доктор Райнов поиска думата за реплика или кратък коментар на това, което беше изложено.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Ще направя кратък коментар.
Първо, доктор Цеков, информационната система работеше през 2009 г. Още през 2009 г. се влизаше с електронен подпис, както и сега – четири години по-късно.
Това, което Ви казах за ЕГН-то, беше, че в касата можеше да се прави справка по ЕГН и да се види на кой пациент какво е правено и как се дублират нещата.
Така че четири години по Ваши думи разбирам, че нищо не се е правило. Четири години! Вие чак сега отново открихте електронното здравно досие, наново открихте електронния здравен подпис.
Второ, тезата, че, видите ли, имало по-добър достъп до лекарства и затова има преразход на средства за лекарства, е несъстоятелна, защото, като се направи една справка, ще се види, че бройката опаковки на онкомедикаменти е същата. Изводът си го направете сами.
Трето, след като от одита на KPMG чак сега са се усетили, че нещо се случва с персонала в касата, само за справка на присъстващите, чухте цифрата. В момента персоналът наброява 2 300. Последната цифра, която помня за касата, беше 1950 човека. За четири години касата е набъбнала с 300 души. Това е едно министерство.
Благодаря за отговора.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Съвсем кратко, доктор Цеков, защото други колеги чакат да зададат въпросите си, а и гостите ни – също.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Доктор Райнов, цифрите са категорични. Можем да ги извадим и за 2009 г., и за 2008 г., за 2010 г. колко е бил персоналът.
Пропуснах да ви кажа за резерва. Вие изрекохте вчера една лъжа, надявам се, да е от незнание, а не умишлено. В ефира на Българска национална телевизия, казвате го и сега, отворили сме резерва на касата. Резервът на касата не е пипан. Резервът на касата в размер на 269 млн. лв. стои непокътнат. Да, ние сме заложили възможност в средата на годината да го отворим, ако имаме нужда от него и да реализираме плащания. Не сме го направили, защото сме намерили други възможни механизми.
По отношение на влизането в електронното досие с ЕГН в касата това е съществувало винаги, но то не представлява интерес за нас. Представлява интерес по-скоро възможността гражданите да влизат безпрепятствено в досието си и да знаят какво се случва там и вече има първите сигнали за нереализирани дейности, но отчетени към нас. Съответно ние ги проверяваме, но надявам се вие да поправите една наша грешка, която направихме преди, и да върнете контрола на касата и санкциите да останат в арбитраж и да излязат от ЗАН, защото това ни създава огромни проблеми в момента не само на нас, но и на изпълнители на болнична помощ. А и моето наблюдение е, че преди работеше по-добре.
А що се отнася до KPMG, не сме го видели днес, доктор Райнов. Аз започнах миналата година на 5 април като управител на касата, в края на миналата година – октомври месец – ние бяхме готови със системата за преструктуриране на касата. Само липсата на време и възможност да го направим това нещо, не се реализира. Но този проект е готов, стои и чака и ще трябва наистина някой да го реализира, който има достатъчно воля.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, но не влизайте в такива диалози.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Аз ще ви покажа в хронология как се е развивало. Аз лично съм го заварил такъв и не съм го раздул, напротив. На места, от които съм уволнил хора, не съм назначавал нови.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Доктор Райнов иска думата за лично обяснение. Заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Първо, не съм Ви обвинил в лъжа по Националната телевизия. Второ, това беше Ваше изказване в парламента, че решения на надзора са взети свръх записаните и за мен ще бъде интересно да разбера откъде ги взехте тези пари, от кое перо, на кой бюджет. Може би и на колегите ще бъде интересно да разберат от кой друг бюджет – извънболнична, болнична, откъде? Те ще бъдат доволни да чуят отговора Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: ТV 7 е национална телевизия, тя е ефирна. Така че казах национална българска телевизия.
А по отношение на това откъде взехме парите за онколекарства, взехме ги от системите за сигурност, тъй като темпът, с който предполагахме, че ще се реализират плащания за тази година, е в наша полза. Тоест, плащаме със същите темпове, с които и миналата година. Там бяхме предвидили значително по-голям ресурс. Отдел „Бюджет и финанси” беше направил разчет с очакване, че ще предявят искове към нас други държави, в които ще имаме падежи с лихви. Ние имаме такива, с които са сключени договори с плащания с лихви, и други, които са без лихви. За момента нямаме такива искове, които да ни натоварват повече от това, което е било миналата година в същия период. Затова предполагаме, че няма да се наложи и тази година да реализираме 58 млн. лв. плащания по системите за сигурност, а ще се включим може би в същия параграф, който е бил миналата година.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Тоест, от лечение в други страни на български граждани?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, там са увеличили значително ресурса. Приблизително с 20 млн. лв. го качихме тази година. Така че от там можем да вземем. Имаме още 3 млн. лв., които със сигурност няма да можем да ги усвоим по направление „чужбина”.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Единствено от това перо ли всъщност взехте, защото остава открит въпросът за 25 млн. лв. повече. След като не са от резерва, откъде са?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: 25-те милиона лева ги взехме от четвърто тримесечие, месец септември. Има 60 млн. лв. за болнична помощ, 25 млн. лв. ги взехме оттам. Но четвъртото тримесечие заедно с големия резерв 60-те милиона стават над 330 млн. лв. А нашите анализи показват, че за четвърто тримесечие няма да достигнем 330 млн. лв., може би ще бъдат около 300 млн. лв.
Затова взехме 25 млн. лв. оттам с ясното съзнание, че не искаме да пипаме в момента резерва, защото той все пак е един сериозен буфер и не е редно да го пипаме в средата на годината. Няма такава ситуация към настоящия момент.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да Ви задам един въпрос понеже е свързан с темата, която разискваме в момента, конкретно с единия от подвъпросите.
Вие заявихте, че не очаквате съществен преразход на средствата за лекарства, въпреки че към този момент тези средства значително са надвишени – по наша информация – с над 60 млн. лв.
Пред мен е една справка на една голяма онкологична болница от университетски център, но и в София. Колегите там с притеснение са предоставили една таблица, в която например за първото шестмесечие могат да правят разходи за медикаменти в рамките на около 360 хиляди лева.
От тази таблица, която е пред мен, те трябва да се ограничат в рамките на около 180 хиляди в следващите месеци до края на годината. Вие казвате, че средствата, с които разполагаме, ще стигнат, за да вървят нормално тези плащания. Откъде смятате, че ще дойдат парите освен от този оперативен резерв, така наречения малък резерв на здравната каса, ще можете ли да предоставите такива средства, още повече, че има предварително заявени амбиции оттам да се разплащат надлимитни разходи за болнична помощ предимно, както е било винаги.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Аз казах, по отношение на онколекарствата очакваме преразход, който се очертава на около 30 млн. лв. към настоящия момент.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Говоря до края на годината, най-вероятно може и по-висок да е.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Може и по-малък да е. Никой не знае точно какво ще се случи, но миналата година 116 млн. лв. е изплатила касата. Предполагаме, че Министерството на здравеопазването е изплатило още около 10 млн. лв. преди ние да започнем да плащаме или около 126 млн. лв. са били миналогодишните разходи. Тази година предполагаме, че ще достигнат 140 млн. лв. Да се надяваме, че няма да са повече. Но, колкото и да са, имаме възможности да буферираме с икономии по други параграфи. Аз го казах това вече. Имаме и малък резерв по сметките на касата. Очакваме и преизпълнение.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Доц. Мурджев много отдавна поиска думата за позиция и въпроси. Заповядайте, доц. Мурджев.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Уважаеми доктор Цеков, Вие казахте, че лимити няма. Уверявам Ви, лимити има. До 21 май аз работех в една голяма болница, която имаше лимит.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Още ли не е фалирала?
КРАСИМР МУРДЖЕВ: Още не е фалирала.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доц. Баташки, моля Ви се, въздържайте се от такива реплики.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Тя имаше лимити и, доколкото знам, тъй като понеделник и вторник аз ходя да оперирам в тази болница, лимити все още съществуват.
Ако не Вие, кой надолу по системата ги налага? Въпросът ми е риторичен.
Вторият ми въпрос е следният. Винаги в края на една календарна година обикновено съм забелязал и в края на тримесечието на всяка следваща година се получава недостиг на направления за специалисти в извънболничната помощ. Какво предвиждате, че това вече да не се случва, тъй като системата е под изключително напрежение.
Третият ми въпрос е ще има ли ясни критерии за остойностяване на клиничните пътеки най-после? Как се определят цените? Винаги сме дискутирали на пленум на Българското хирургично дружество, че цените в касата по отношение на клиничните пътеки се правят незнайно по какви критерии и с явно администриране.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Цеков, с уговорката, че този екип, който е срещу нас, може би е по-правилно да се опита да отговори за остойностяване на клиничните пътеки.
Но заповядайте да отговорите на другите въпроси.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: По отношение на бюджетите на прогнозните обеми и стойности или бюджети на болниците аз съм твърдо против думата „лимит”. Но, когато имаш в бюджет заложена цифра, само по себе си тя означава макролимит. Когато си поставен в една рамка, няма как да я прехвърлиш, няма как да я надскочиш. Да, ако се казва в Закона за бюджета Националната здравноосигурителна каса плаща безотказно всичко, което бъде изработено и тя ще получи тези средства от здравноосигурените лица, няма да има ограничения. Но няма държава, в която да няма прогноза на това, което се харчи в лечебните заведения за болнична помощ. И това, което аз се опитвам да направя в рамките на тези ограничения, е да намеря механизъм така, че да успяваме с лечебните заведения да се разплатим в рамките на всичко, което са изработили. За момента успяваме и се надявам, че до края на годината това темпо и този начин ще бъдат запазени, защото има достатъчен ресурс.
А що се отнася до цената на клиничните пътеки, доктор Райчинов е тук, до мен. На една от първите ни срещи през миналата година аз му казах да преразгледаме клиничните пътеки, да видим къде има надценени, къде са подценени, дали това е по нашите сили. Доктор Райчинов, какво казахте Вие тогава, спомняте ли си? Нека да не пипаме. Там, където са достигнали добри нива, нека да не ги пипаме. И така си остана.
В Министерството на здравеопазването се работи по отношение на DRG-групите. Мое е виждането, че това нещо трябва да се случи възможно най-бързо. Ние имаме и техническата, и организационна готовност да се реализират клиничните пътеки в България.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Това не е вярно.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Аз не знам докъде е стигнало. Знам, че там се работят, а дали се работят или не, Вие ще кажете. Те не са в нашите задължения. Но знам, че се закупи сървъра, за да се работят DRG-групите. Промъкна се информация, че 1 500 диагнози вече са остойностени.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Кой го купи, кога го купи?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Държавата го закупи и го предостави на Министерството на здравеопазването.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Кога го купи и кой го купи. Кажете точно.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за спокойствие в залата. Ще внесем пояснение по въпроса.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Госпожо министър, аз само казвам, че това е там. Кой работи, как работи – аз не знам, но смятам, че DRG-групите са едно от решенията и след като богати страни като Швейцария и Германия го въвеждат това нещо, а те доста добре ценят парите си, смятам, че и ние трябва да го направим, защото не сме по-богати от тях.
По отношение на направленията. Имаме лимит на средствата. Разпределяме ги съобразно този лимит. Ако намерите вариант, при който всеки може да ходи при специалиста, без да има ограничения, най-добре е. Аз съм за, аз съм лекар, веднага заставам на един кабинет като хирург. Ще си изкарам едни много добри пари, без да се напъвам кой знае колко много. Знаете, че на кабинет се изкарва по-лесно пари, отколкото в операционната зала. Но в момента няма друг вариант освен тези средства да бъдат подложени на някаква регулация. Опитваме се в рамките на това, което аз съм наследил, да се придържаме към него, защото през годините в общи линии е давало добър резултат за бюджета. Друг е въпросът как се отразява това върху населението.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Госпожо министър, искате ли думата? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще се възползвам да задам няколко въпроса към доктор Цеков, тъй като за съжаление комуникацията между нас не тече по философията на това, че всички институции, свързани със здравеопазването, трябва да могат да си говорят и да не си отказват отговори по формални причини.
Изпратих две писма до Националната здравноосигурителна каса с молба за информация по определени въпроси, тъй като обществото очаква министърът на здравеопазването да може да даде отговор на всички въпроси, дори и тези, които касаят здравната каса. И днес журналистите ми задаваха въпроси, свързани с това. Моят отговор беше: от Националната здравноосигурителна каса отказаха всякакви отговори на министъра. Имам официално писмо. На последното писмо, изпратено също, днес до 16,00 ч. трябваше да получа отговор. Но нямам такъв.
Във връзка с това имам няколко въпроса към доктор Цеков. Понеже се говори за онкомедикаментите, но някак си така „ще има преразход”, „той ще е толкова или не”, моля Ви в конкретни цифри да ни кажете и на членовете на Комисията по здравеопазването какъв е бюджетът за онкомедикаменти за болнична и доболнична помощ, предвиден за 2013 г. и към 31 май същата година какъв е разходът във връзка с тези две групи?
Освен това твърдя, че всеки ден се срещам с директори на болници или се обаждат, ако не се срещам. През този близо месец, откакто съм на поста министър на здравеопазването, имах среща със съсловни организации, с някои от пациентските организации, със синдикатите, със Сдружението на общинските болници, със Сдружението на общините в Република България – да не изброявам всички други, включително с международни партньори като СЗО, УНИЦЕФ и т.н. Всички сигнализират за едно и ме питат едно: защо има болници, в които все още не са заплатени дейности към 31 май, за медицински изделия. Всички ме питат откъде ще се платят ноември и декември на тази година, защото всички знаете, че в някои болници – аз все пак имам памет и от близкото минало, когато бях и директор на една от тези болници, са заложени по клинични пътеки нулева дейност и нулеви средства с обещанието, че те ще бъдат платени от резерва на касата.
Днес разбираме, че резервът на касата ще се пази до края на годината, за да се платят и просрочията за онкомедикаменти. Искам да ми кажете за медицински дейности и за медикаменти какви преразходи точно очаквате като сума и откъде те ще бъдат заплатени?
И още едно уточнение във връзка с DRG-тата, на което реагирах по-емоционално, защото някак си така ме погледнахте с очакване аз да въведа DRG-тата. Искам да подчертая, че за въвеждането на DRG-тата няма никаква готовност. По този въпрос все още някакви статистики се трупат, в това число и по време на предизборната кампания го казаха хора, които са работили по тази проблематика. Затова, че е закупен за милиони сървър, не означава, че има готовност той да заработи. Вероятно, когато имаме такава готовност, той вече ще бъде и морално остарял. Така че моят извод е, че тези милиони отново ще отидат на вятъра.
Последно, още един въпрос. Ако можете да ми отговорите, разбира се, ако имате готовност, защото вероятно не са искали този отговор от Вас днес за заседанието. Моля да кажете какви суми са изразходвани за информационни системи и технологии в Националната здравноосигурителна каса през последните четири години, за пиар, медии и реклама?
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Много въпроси. Първо, отзад напред – по отношение на плащането на болниците. Вие като директор на лечебно заведение знаете, че дейността от предходния месец се заплаща до последно число на месеца, следващ отчетния период. Тоест, това, което е изработено до 31 май, трябва да се плати до 30 юни. Така че, ако на 5 юни са Ви питали шефовете, или на 10, или на 15, кога ще има се плати за месец май, отговорът е този – 30 юни. (Реплика извън микрофона) Наредили сме ги и са изплатени. До утре вече трябва да им бъдат по сметките.
За ноември и декември! Няма как сумите за месец декември да бъдат платени от тазгодишния бюджет. Разходите за декември се плащат от бюджета за следващата година. Резервът, за който ви споменах – 269 млн. лв. – глобално е за месеците октомври, ноември и за септември месец.
За онколекарствата ви казах, че най-вероятно, ако ще се въртим непрекъснато около тази тема или не съм бил достатъчно ясен, най-вероятно те ще бъдат покрити от преизпълнение, от тези 82 млн. лв., които останаха от миналата година по сметките на Националната здравноосигурителна каса и евентуално от неусвоени средства по параграфи и най-вече за административна дейност. По останалите параграфи почти нищо не остава през годината.
Пак искам да кажа. Погледнах към Вас за DRG, защото знам, че предходното правителство възложи тази работа на Министерството на здравеопазването. Аз не съм информирам и не знам докъде е стигнал процесът, но мое вътрешно убеждение е, тъй като съм видял как се работи по DRG, е, е това е нещо, което е необходимо на България. Кога ще има готовност – вече е друг въпрос.
По отношение на комуникацията. Вие бяхте определили една среща преди време. Един час преди срещата Вие я отменихте, казахте, че няма да се състои. След това заявихте публично, че ще ме привикате в министерството. Аз се бях приготвил да се придвижа пълзешком и на прибежки към Министерството на здравеопазването. Не стана и това нещо. Извинявам се за цинизма в изказването си.
Получавам писма от рода: „Моля да ни представите информация в срок до 24 или до 16,00 ч. По Закона за достъп до обществена информация има нормално как да се позове човек на това – съгласно член еди кой си, еди кой си, нека да ни бъде предоставена тази информация.
Не е това проблемът. Проблемът за отказа на последната информация е, че Вие искате огромно количество информация за една независима обществена институция и аз като управител на тази каса съм подчинен на Народното събрание и тази информация би трябвало да се изисква от Народното събрание.
По отношение на всички пера, за които говорихме тук, „за изпълнение на собствени приходи, за допълнително предоставени средства, пиар, медии, реклама, консултантски договори и други по Ваша преценка, числен състав, заети, незаети, уволнени за четиригодишния период, новоназначени за четиригодишния период и т.н.”
Това откровено аз го считам за директно вмешателство в работата на Националната здравноосигурителна каса. Това не е секретна информация. Има начин, по който тя да бъде дадена и да бъде получена по съответния начин. Не е вярно, че ние не комуникираме с Вас. На едното писмо, с което ни искате отговор в същия стил – днес до 14,00 ч. да бъде предоставена – най-вероятно вече информацията е в касата, а по отношение на медикаментите – ето, тук пред мен е копието на писмото, то е заминало вече при Вас.
Искахте информация от нас по телефона. Моята секретарка ми го поднесе на едно листче и по отношение пак на лекарства. Въпреки това аз подготвих информацията и Ви я предадох, въпреки че беше поискана по този начин. Аз я предадох, воден от усещането, че наистина трябва да комуникираме. В никакъв случай не съм се стремял да Ви неглижирам или да омаловажа Вашата значимост като министър на здравеопазването. Но все пак всяка норма на поведение има граници и под нея не трябва да падаме.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Интересен нюанс е, че министърът на здравеопазването и управителят на Националната здравноосигурителна каса трябва да комуникират съгласно Закона за достъп до обществена информация. Това е абсолютна новост.
Благодарим за това, че бяхме обогатени за този начин на комуникация.
Заповядайте, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА: Очевидно, господин Цеков, имате проблем не само с комуникацията с министъра, но и с Комисията по здравеопазването, защото аз мисля, че е повече от несериозно да водим този дебат за състоянието на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за разплащанията с договорните партньори, без членовете на комисията и другите поканени гости да разполагат с една ясна справка, в която да има информация за приходите, за това как се изпълнява приходната част, да е ясно как вървят разплащанията.
Министърът Ви зададе въпрос, който остана да виси в пространството и който можеше и да се окаже излишен, ако си бяхте направили труда да представите писмено например какъв е преразходът в крайна сметка за онкомедикаменти. Защото наистина информацията, която имаме народните представители, към мен все още по инерция се обръщат, тъй като в предния парламент бях член на Комисията по здравеопазването, от множество болници, първо, които са притеснени от забавените разплащания от Националната здравноосигурителна каса, от това, че надпрогнозните дейности, хайде да го кръстим така, не се разплащат своевременно. Хората са притеснени от това изобщо каква е причината – дали на избирателно отношение от страна на касата или просто, защото парите в касата или са заложени неточно, или има проблем в приходната част, или просто прекалявате с разходите по някои пера.
Това е реалното състояние. Поне това, за което имам информация говори така, а може би и представителите на съсловните организации ще кажат своето мнение.
За да бъдат разсеяни тези съмнения и подозрения, нормалният начин беше да имаме една справка, от която да е ясно например как върви приходната част. Вие дължите този отговор – публичен, на обществото, защото наистина има различни версии. Например едното от нещата от хора от здравната система, които съм чувала, е, че има проблеми с приходната част и че този проблем има и обективни причини, включително с единната сметка, която беше въведена от министър Дянков, която пренасочва издължаването от физически лица и фирми към бюджета и това е за сметка на здравните осигуровки.
Ако имахме справка пред нас, може би поставянето на този въпрос щеше да бъде излишно.
По отношение на бюджета за онкомедикаментите, информацията, която имам, а Вие можехте да ме оборите, ако имахте числа пред Вас, е, че от заложените ежемесечни от около по 9 млн. лв. средства за онколекарства, има месеци, в които те се надвишават два или три пъти. Тоест, практически бюджетът за онкомедикаменти е изчерпан към този момент на около 80 процента. Ако приемем, че заложените средства са в рамките на около 120 млн. лв. – цитирам по памет – до момента са изразходвани над 80 млн. лв. Но всичките тези въпроси можехме да си спестим, ако коректно бяхте информирали Комисията по здравеопазването. Поне за нас със сигурност не важат правилата на Закона за достъп до обществена информация.
След като Комисията по здравеопазването Ви е поканила надлежно и идвате да дебатирате с нас и с членовете на Комисията по здравеопазването състоянието на бюджета, нормално е и очакваме от Вас да говорите с числа.
Аз също така не съм доволна от отговора, който ми дадохте за медицинските изделия, защото след произнасянето на КЗК, впрочем още при приемането на закона и след това в подзаконовия нормативен акт, който приехте, беше заложена една несправедливост по отношение на пациентите – на тях да им бъде определяно кои точно медицински изделия да ползват, без да бъдат компенсирани, ако предпочетат друг вид – по-скъп – и прочее.
В крайна сметка искам да Ви попитам по коя методика работите в момента? По новата, която приехте, или по старата?
Най-важният въпрос е за числата. Аз моля като народен представител, който не е член на Комисията по здравеопазването, Комисията по здравеопазването наистина да изиска по някакъв начин точни данни от управителя на Националната здравноосигурителна каса, защото това е един въпрос, който тревожи обществото. Тревожи и изпълнителите на доболнична помощ, има определен проблем с направленията. Няма ги направленията, хората или си доплащат, или чакат за следващия месец, за да си направят изследвания или да отидат на преглед при лекар – специалист. Има проблем с разплащанията с болниците, има напрежение сред тях. Определено има преразход по определени пера, които не знам на какво се дължат. Вашият отговор беше достатъчно уклончив. Има общата тревога дали в крайна сметка бюджетът на касата, както Вие си го изработихте в предишното Народно събрание, ще стигне до края на тази година или сте го разчели до месец септември.
Това са въпросите, които вълнуват хората и аз Ви ги задавам добросъвестно. Можехте да ги спестите, ако бяхте ни представили числа.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Цеков, за отговор.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо Манолова, аз бях поканен на изслушване. Никъде в поканата не пишеше: представете или дайте материали. Това вече го обсъждахме преди Вие да дойдете и понеже Вие закъсняхте, в изложението представихме и приходната, и разходната част със съответните недостатъци – откъде страда приходната част в цифри. Казах го достатъчно ясно и никак не уклончиво. Аз по никакъв начин не искам да Ви оборвам, защото по мое мнение Вие сте необорима като такава.
Говорихме си и за болниците, и за плащанията, и за направленията, за всичко. Вие закъсняхте значително и не чухте отчета. Как да Ви кажа за 17-ти път, че всичко е платено. Да платим нещо, което го няма? Няма как да стане. Това не може да стане. Там стои моят подпис. Не стои подписът на никой друг освен моя подпис.
Така че на доста от въпросите, които Вие зададохте, аз дадох пространен отговор. Но Вие като заместник-председател на Народното събрание, наистина на Вас трябва да Ви отговоря писмено, за да можете Вие от трибуната на Народното събрание да информирате обществото и всички тревоги, които то изпитва по отношение на тези въпроси, да може да ги разсеете, защото цифрите показват коренно различни неща и изпълнението на бюджета към настоящия момент не вещае апокалипсис и криза. Всички пера са под 50 процента изпълнение с изключение на денталната помощ – 51 и малко отгоре процента и болнична помощ, която по традиция се движи в същите рамки.
Всички останали пера са в нормата. Така че не можете да се съмнявате в мен, че аз съм подготвил бомба на вашето правителство така, че то да изпитва сериозни затруднения. Напротив, положил съм максимален професионализъм и уважение към всички институции така че касата да си изпълни задълженията така, както е регламентирано в закона.
За медицинските изделия – за Вас пак повтарям – ние изплащаме медицинските изделия по начина, по който е правено и миналата, и по-миналата година и още по-миналата година. Тоест, от 2005 г.
Новата методика не е финализирана като отчет пред Надзорния съвет. Няма окончателно решение, така че тя все още е в работен вид.
А що се отнася до нашето намерение за медицинските изделия – да лишим пациентите, забележете, да си доплащат, знаете ли, аз съм бивш болничен мениджър и съм пазарувал всички медицински изделия и мога да ви кажа, че медицинските изделия, които върлуват на свободния пазар, се продават от 3 до 5 пъти по-скъпо от реалната им себестойност. Болницата, която аз управлявах, лекуваше своите граждани, без да доплащат нито за стави, нито за лапароскопска хирургия, нищо не са доплащали и можеха да си получават.... Това беше и нашата презумпция, че ние трябва да накараме фирмите да дойдат при нас и да покажат цените си такива, каквито са в действителност. Постигнали сме някакви резултати. Ще бъдат оповестени публично.
Но за успокоение може би, ще кажа, че фирмите няма да пострадат от тази методика. Те ще си запазят бизнеса. Това е основната битка, доктор Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Гражданите трябва да бъдат комфортно обслужвани.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Точно така е.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за тишина в залата.
Доктор Миланов, поискахте думата. Заповядайте.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Наистина в доклада превишаване на бюджета в средата на годината е в частта единствено и само в денталната медицина и аз съвсем коректно трябва да кажа, че цифрите наистина отговарят на действителността.
Но искам да кажа, че на всяко едно от заседанията на Комисията по здравеопазването, където се е разглеждал бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, винаги сме поставяли въпроса за недостатъчните средства в този сектор от здравеопазването.
На второ място, държа да заявя категорично още един път, че пакетът за възрастни над 18 години не се е променял през всичките тези години. Тоест, тези, които заплащат своите здравноосигурителни вноски, получават едно и също нещо в изключително минимален обем.
Трето, искам да кажа също категорично, че диалогът между нас и доктор Цеков винаги е бил двупосочен. Търсели сме механизми така, че да информираме нашите колеги за това все пак да влезем в едни рамки.
Но, уважаеми колеги, няма как в една тежка икономическа криза, в един изключително недостатъчен пакет, където в исторически план обращаемостта на пациентите досега е била не повече от 20 – 22 – 23 процента. Не се е случвало пациентите да търсят своите права по Националната здравноосигурителна каса и ние да откажем. Това сме го изтъквали винаги като основен аргумент.
На следващо място, прав е доктор Цеков в това, че в началните месеци има изпълнение на този бюджет. През летните месеци тази крива пада, но в края на годината отново има засилване. Аз се безпокоя като председател на Българския зъболекарски съюз, че колкото и да сме добронамерени като изпълнители на дентална помощ, тези средства, заделени от бюджета, няма да стигнат и естествено като съсловие, което – със съжаление го казвам и искрено – винаги е гледано малко по под друг ъгъл към нашите проблеми, при нас ще настъпят корекции така, както сме ги разписали в Националния рамков договор. Най-вероятно, казвам.
Но колко е коректно, е друг въпросът. И веднага поставяме въпроса: на каква основа в крайна сметка, аз също мога да говоря за цифри. В началото на работата на Националната здравноосигурителна каса делът на дентална медицина е бил 9 процента от консолидирания бюджет или приблизително толкова. В момента е 3,8 процента. За какво говорим в крайна сметка?
Така че, да, със съжаление и аз вкарвам емоция в своите изказвания. Ние винаги сме били добронамерени. Доктор Цеков може да потвърди това, че сме търсили съвместни мерки така, че да се осъществи контрол. Но все пак контролът се осъществява от районните здравноосигурителни каси, а там за съжаление липсват специалисти по дентална медицина почти в 95 процента от касите. Това също е един много съществен проблем.
Спирам дотук, за да не отнемам времето на другите и отново подчертавам, че диалогът и стратегическото мислене, а не чисто залагане на цифри – само те ще доведат в частта дентална медицина да настъпят качествени промени и обществото да бъде частично удовлетворено от това, което получава.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Думата има доктор Димитров – Национална асоциация на работодателите в здравеопазването. Той наистина няколко пъти се опита да се включи в дискусията.
Заповядайте, доктор Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз нямаше да взема думата, защото все пак тук сме гости. Но просто няколко пъти тук се повтори, че всички пари на болниците са изплатени. Първият път реших, че аз не съм чул добре. Вторият път реших, че нещо не дочувам. Но третия път вече го чух.
Най-малкото меко казано е и не е тук мястото такъв епитет да използвам, но това е една лъжа. Категорично заявявам, тъй като аз съм мениджър на една от малките болници в България – „Св. Анна” се казва. Само ще занимая аудиторията със „Доклад от главния счетоводител и медицински директор” с днешна дата, 14,04 ч.
„Уважаеми господин директор, уведомяваме Ви, че не са преведени суми по следните дейности, които са отчетени и фактурирани за м. май 2013 г.: медицински дейности за целия 31 май.”
Аз не знам дали знаете, искам да уведомя и госпожа министъра на здравеопазването, и народните представители, че 31 май е някаква сакрална дата, която ние не разбрахме защо. До вчера тя не се отчиташе. Касата не желаеше да я отчете. Аз лично като мениджър така и не разбрах. Но късно вчера, към 18,00 ч. я отчетохме. Но така или иначе, към днешна дата не са преведени средства по всички медицински дейности, а това са 101 клинични пътеки – 94 266 лв. Не са платени всички имплантанти, за които говорим – за 21 577 лв. Това е за 31 май. Не са платени имплантанти над лимити от 1 до 30 май. За какви лимити говорим? Тук ми е написано, че ние работим със сърдечна хирургия, съдова хирургия, инвазивна, ортопедия. Какви надлиминтни имплантанти за общо 83 420 лв.? За сведение те се реимбурсират 100 процента от касата. Лечение на чужденец за 665 лв,. лекарствена терапия, която се е плащала, при мен е скромна – 35 лв., което също не е платено. Процедури 9 и 10 – това е реанимацията за чужденци – 155 лв. Процедури 9 и 10 за неосигурени пациенти. Това е в реанимация за неосигурени пациенти общо за 1 752 лв. Или общо за 201 870 лв. става въпрос.
Утре е 28 юни и приключва месецът. Понеделник вече е следващият месец Аз задавам въпроса на господин управителя на Националната здравноосигурителна каса, защото утре на медицински съвет аз трябва да отговоря на колегите: ще заплатим медицински изделия, консумативи и т.н. на фирмите – всичките, тъй като се спирам на поправка в Търговския закон, която беше направил миналият парламент и правителство от 28.02.2013 г., в която пише, че когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договарят срок за изпълнение на паричното задължение не повече от 30 дни. По изключение може да се договорим по-дълъг срок от 60 дни. Аз по изключение имам такъв срок. Само че утре ми е падежът, след като вече е изтекъл и шести месец от годината. Другата възможност е да не заплатя брутните заплати на 1 200 човека персонал. Това са 200 хиляди лева, тоест, не мога да ги изплатя. Това е най-малкото, което мога да попитам.
Второ, от изказването на доктор Цеков разбрах, че в касата информационната система е тюрлюгювеч или аз нещо не разбрах. Такъв беше изразът. А защо ни изнудвате тогава ежедневно, ежемесечно и ежеседмично електронно да отчитаме? Тук има представители и на надзора. Аз не мога да разбера за какво става въпрос всъщност.
За първи път разбрах, че Националната здравноосигурителна каса няма информационна система. Е, как, всички болници имат, или повечето имат, а здравната каса няма? Нали системата, която беше въведена още през 2009 г. точно по ЕГН на пациентите, се виждаше пациентът в коя болница е постъпил, за какво е лекуван. Нали това е системата. Всеки ден вие ни рекетирате да ви изпращаме информацията по електронен път и ние го правим. Нашите служители го правят, а всъщност това няма никакъв ефект. Така излиза.
Второ, за какви лимити говорим, когато може ли да има лимит на здравноосигурен или неосигурен човешки живот? Аз задавам много пъти през годините този въпрос, включително и сега, като искам да сложа в скоби, че Съветът на директорите на „Св. Анна” никога не е подписвал – искам да поправя управителя, моите извинения или аз не съм чул – ние работим по НРД 2012 г. и договори от 2012 г.

В началото на годината, в края на месец януари ни предложиха някакви анекси с онези лимити и вътрешни правила на Надзорния съвет. Доколкото знам, те не са утвърдени от Народното събрание. Анексите сме ги подписали като текстова част, но никога болница „Св. Анна” не е подписвала за никакви лимити, защото нито ние като Съвет на директорите, нито моите лекари и медицински сестри биха работили с лимити, тоест, да лимитират човешкия живот, тъй като в лимитите имаше една политравма за първите три месеца, която да ми се заплати или примерно три раждания за първите три месеца и т.н.
Извинявам се. Наистина съм лично притеснен, защото все пак става въпрос за сериозни проблеми, които ще бъдат решени или не.
Извинявам се, но само да прочета. В телефонен разговор доктор Цветкова, която е от Дирекция – много тежка дума – и доктор Стоилова, директор Дирекция – може да не е Националната здравноосигурителна каса, може да е Столичната здравноосигурителна каса – пак същата, голямата в СЗОК – ме информираха устно, че всички отчети, фактури за дейности за месец май са представени в Националната здравноосигурителна каса. Това го пишат моите хора. След получаване на трансфери от Националната здравноосигурителна каса сумите ще бъдат преведени.
Аз задавам въпроса всъщност кога ще има трансфер от Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Димитров.
Доктор Райчинов, заповядайте.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Няколко пъти, да не кажа доста, беше споменат Българският лекарски съюз.

Доктор Цеков, ако не знаете, че 95 от дейностите в здравеопазването, минаващи през касата, договаряте с Българския лекарски съюз, съжалявам, но няма как да не е вашият основен партньор. Това, че не сме, е друг въпрос. Но нещата по закон седят така – вие договаряте с нас. Казвал съм по медиите – съмнявам се, притеснявам се. Да, така е, защото нямам информация от Вас. Как няма да се съмнявам и да се притеснявам, като нямам ясна информация и трябва да напиша три писма, за да получа след кой знае колко време едно и то никога не е с пълните данни.
Така че, когато говорим за тези неща, нека да бъдем съвсем ясни и конкретни. Така преговори и национален рамков договор и контрол върху касата няма как да има. Да, безконтролен сте. Кой Ви контролира? Сега тук изнасяте едни цифри, те са във въздуха, всичко е по мед и масло. А дали е така, пак никой не знае. Аз не мога да преценя обективно обстановка по чути в момента цифри. Когато ги получа и мога да ги анализирам, тогава мога и да кажа: добре, зле и какво има там.
За цените. Бил съм казал. Да, точно така. Ние договорихме много по-добри цени, поне на хирургичните пътеки за тази година. Така трябваше да бъде за раждане, за педиатричните пътеки. Всичко това го договорихме. Наистина казах, че не можем да вдигаме поголовно стойности на пътеки. Има пътеки, които са достигнали цени като добри и там няма смисъл да променяме. Но там, където сме преценили, особено при тежките хирургични дейности – раждания, детските пътеки – те са крайно недофинансирани. Имаме подписан протокол с доктор Цеков и неговия Надзорен съвет. Вярно е, че той не можа, така или иначе, да се събере никога и с повече от трима души не сме преговаряли. Знаете колко е числеността на Надзорния съвет.
Искам само да благодаря на пациентските организации, че никога пък не се е случило техният представител да отсъства, който и да е бил той.
Така че неслучайно преди няколко дни съдът отмени Вашето министерско постановление. И питате защо да си ходите? Само това само по себе си е достатъчно. Само това само по себе си е достатъчно – съдът отмени Вашите цени и обеми по средата на годината. Да, отменени са. Сега ще се обжалват, ще текат процедури. Факт е. Съдът ги отмени и това са Вашите, които Вие приехте въпреки подписания между нас протокол и аз още тогава Ви казах, че ще ви съдя и ще спечеля делото. Има и още дела. Не Ви съдим за някои неща в методиката, просто защото делата станаха прекалено много. Но ще загубите и другите, със сигурност.
Питаме Ви къде са парите. Вие казвате: нали ме съдите, съдът ще Ви каже. Това отговор към договорен партньор ли е?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Така е.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Така е, но не е така. Вие сте длъжен да ни отговорите и пет пъти Ви питам има ли банкови сметки. Веднъж ми пишете: „Не ни е известно, ще питам Министерството на финансите” Това е отговорът Ви. Е, не знам получихте ли след една година някакъв отговор от Министерството на финансите или пък и те там се сменяха, та не се знае.Извинявайте, но не е сериозно това отношение.
Няма да говоря за медицинските изделия. Бележките на КЗК били препоръчителни. Това ми звучи много хубаво, но да Ви кажа, че не е така. Не може да Ви препоръчват. Решенията на КЗК обикновено са задължителни. Няма да влизам в тези спорове.
Фактът, който чухте и от доктор Димитров, аз получавам сигурно по десет писма на ден от най-различни видове, размери и като собственост, като големина и потенциал болници – къде, какво се дължи. Повечето ги препращам към Вас, тук не съм ги донесъл.
Не е вярно, че винаги навреме и в срок се плащат парите. Просто не е вярно. Не е вярно и за една болница наистина е повече от тежко да чака разплащането. Да не говорим за това, което каза доктор Димитров – сроковете за плащане. Въведено беше до 25-то число болниците да си платят всички осигуровки. Говорихме с Вас плащането да го изтеглим поне преди 25-то число, за да могат те поне тези разходи да не задържат, да не ги трупат и да се чудят откъде да ги платят. И това не се случи.
Говорите за методиката. Да не би ние в Българския лекарски съюз да измислихме това безумие – да се лимитира дейността?!? Защото е абсолютно вярно, че лимити има и те са толкова категорични, че няма накъде. През 2011 г. и 2012 г. също имаше, но тогава беше гъвкава регулация и такива протести и спорове нямаше, доктор Цеков. Те тръгнаха от Вас.
Тази методика, която Вие измислихте, изкара лекарите на улицата. На всички наши форуми сме Ви поискали оставката и бъдете сигурен......(Реплика на доктор Цеков извън микрофона). Да, 28 хиляди. Докторе, няма да ги обикалям всички, те си имат представителство според Закона за съсловните организации. Нека да не го обяснявам сега. Но това са представителите на лекарите по закон. И те гласуваха на два пъти, а и сега, само преди няколко дни на последния Събор гласуваха същото и не аз го предложих. Така че не съм ги манипулирал. Ако можех, щях да съм поне президент на страната. Този, който може да манипулира лекарите, му е сигурна кариерата.
Така че не съм ги манипулирал аз и това е истината за Вас. Те скочиха, когато видяха Вашата методика и това Ви беше казано още на Събора преди да стигнем до подписване на договори. Най-вероятно и договор щяхме да подпишем, ако не беше тази методика. Тя подплаши хората и те казаха: как да подпишем договор, като после, каквото и да подпишем, с тази методика ще стане, каквото той е решил.
Да обяснявам ли, че Вие не възразихте нито веднъж на всички вземания на пари от касата. Казвате сега ДСГ – да бяхте оставили 2 млрд. и кусур, ще ги направим още след една година. С този екип на министерството съм сигурен, че бързо ще стане. Но двата милиарда ги няма и няма да ги има.
Уверявам Ви, че нищо политическо в искането на Българския лекарски съюз за Вашата оставка няма. Поне нас не можете да ни обвините в това. Ние я поискахме много преди каквито и да било събития, когато екипът, който Ви излъчи, беше в цялата си власт и напълно....Вие ги отправихте тези упреци, пък сега се сърдите, че Ви го казвам.
Нищо политическо няма в нашето искане за оставка.
А колкото до политиката, върнете се малко във времето назад и ще видите защо повечето директори са си подали оставките. Не е работа на Българския лекарски съюз.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Всъщност всички управители на болници до този момент са си подавали оставките. Това е малко напомняне, отклонение от това, за което си говорим.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, доктор Цеков, за отговор.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Доктор Димитров, аз не чух за кой месец не ви е платено.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Доктор Цеков, изчетох – за целия март за имплантанти и други. Изчетох го преди малко.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: За м. май кога се плаща? Преди малко обясних кога се плаща.



ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз съм Ви го изпратил.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Вие можете да сте ми го пратили. Но кога се плаща за дейността през май? Плаща се до 30 юни. Днес коя дата сме?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Днес сме 27 юни. Но 29 и 30 юни са събота и неделя.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Така че въобще е неоснователно с този трагичен тон да съобщавате, че нещо, което трябва да Ви го платя утре, не е платено днес.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Доктор Цеков, Вие сте разплатили днес и аз нямам трагичен тон. Ако обичате, не ме обиждайте. Аз само съобщавам, тъй като няколко пъти сме Ви писали и Вие не сте отговорили нито веднъж.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Не Ви обиждам. Вие се опитвате да манипулирате залата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Аз не се опитвам да манипулирам. Пропуснах да Ви попитам за февруари, март и април кога ще ми платите за здравноосигурените родилки и реанимационно болните?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Ако сте слушали, аз дадох обяснение кога. Аз не мога да Ви платя нещо, което не е наредено и ги няма тези пари.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Кой трябва да Ви нареди?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Споразумение се сключва между Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването за трансфер от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, за да разплати тези дейности. Това споразумение не е факт. То е в Министерството на здравеопазването, чака подпис на главен секретар – ми казаха – за да дойде при нас, за да може Министерството на здравеопазването да разреши тези пари, да ги пренареди към нас и да ги платим. Как да ги платя аз?

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Това споразумение не е факт. Това споразумение се движи при редовното правителство, при служебното правителство, при редовно и достигна до Вас. Това е факт.
По отношение на доктор Райчинов. Много умело се измъкна от темата за цените и обемите, като във вица за краставицата, че съдържа 99 процента вода. Когато Ви предложих на първите преговори, когато седнахме на масата, да преразгледаме цените не на определени клинични пътеки, а на всички и да търсим това равновесие и там, където има дисбаланс, да бъде премахнат по възможност. Вие казахте: не, няма да ги пипаме.
А за това, което Вие говорите, е на по-късен етап и трябва да видите, че становището на Министерството на здравеопазването, на Министерството на финансите беше против тези цени и Надзорният съвет също беше против и аз няма как да ги направя по друг начин тези неща.
А що се отнася до двата милиарда, много Ви моля, аз не съм участвал нито веднъж във вземането на решение по отношение на трансфериране на пари от Националната здравноосигурителна каса към държавния бюджет. Дори, когато бях депутат и трябваше да се гласува този текст, аз не съм го гласувал. Вие участвахте в споразумението между Министерството на финансите, Националната здравноосигурителна каса, министър-председателя и там стои Вашият подпис отдолу. Тогава защо ще ме питате мен за нещо, в което аз не съм участвал, а Вие сте бил активен участник и пряк участник?!? Това вече е наглост.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля, въздържайте се от подобни квалификации. Позовавайте се на факти, нека да се въздържаме от лични обиди.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Един лев от сметките на касата не е излязъл в посока държавния бюджет и то няма как да се случи без санкция на Народното събрание.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Но се прехвърлиха много дейности, които се опитаха да се финансират със същите пари на здравноосигурените лица.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Ние финансираме успешно до момента и сме разплатили всичко за новите дейности. Следващата година може да отидат в министерството, могат да отидат на съвсем друго място. Аз правя това, което е разпоредено по закона и по бюджета. Това е. Аз съм поел такъв ангажимент – да спазвам закона и да го правя.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: А трансфери просто нямаше в последния бюджет, защото Конституционният съд обяви тези трансфери за противоконституционни и беше сезиран от тогавашната опозиция. Това са фактите.
Заповядайте, доктор Спиридонов.
СТАЙКО СПИРИДОНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Добър ден, уважаемо председателство, уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми депутати, дами и господа! Аз съм доц. Спиридонов за тези, които не ме познават, и съм председател на Националната асоциация на частните болници и председател на Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт.
Възползвам се от случая, че съм най-вече на масата, за да поздравя и Комисията по здравеопазването, и разбира се, и Министерството на здравеопазването в лицето на министър Андреева и двамата заместник-министри, които, както разбрахме, са добре подготвени и експерти. Пожелавам им, по-скоро не пожелавам, а искам да оправя към всички вас един призив и призивът се състои в следното: моля ви, обездържавете Националната здравноосигурителна каса, върнете Общото събрание. Не пипайте парите на здравноосигурените лица освен за целите на здравното осигуряване и, ако можете, върнете тези 1,5 млрд. – 2 млрд., които ни ги взеха. Тоест, не от нас, а от самите пациенти.
Това е с пожеланията и с поздравите.
Сега бих искал да се спра на доклада на доктор Цеков – един впечатляващ доклад с цифрова риторика, от която аз много не можах да запомня от цифрите, но като доц. Баташки и аз имам над средно ниво на интелигентност. Но горе-долу нещата ги познавам.
Аз си мисля, че проблематиката, която ни съобщи доктор Цеков, не съществува. Останах с впечатлението, че Националната здравноосигурителна каса няма проблеми в момента нито с парите, нито с прогнозните бюджети, нито със заплащанията. Има ли някой да е разбрал противното? Разбира се, въпросът ми е риторичен.
Аз с такова впечатление останах и мисля, че е правилно. Това, което той каза, да, така е. Даже редовно се изплащат поне тези пари, които са след месец декември, тъй като за м. декември все още не са изплатени сумите на много от болниците.
Аз нямам официални сигнали от частните болници, които да ми съобщят, че нещо не е изплатено. Изплащат се плюс – минус процентите фактически и за надработеното.
Само че аз искам нещо друго да спомена. Доктор Цеков, няма „надработено”. Всеки пациент е пациент и той е бил пациент и преди, и сега. За надработено и надлимитно не можем да говорим. Нарушаваме Закона за здравното осигуряване, нарушаваме правата за свободния достъп на пациентите до медицинска помощ.
Има и нещо друго, което всички май го пропуснахме. Това дали се плаща редовно и надлимитно – добре, чудесно. Само че какво плащаме? От 2010 г. насам никой като че ли не забелязва или се правим, че не забелязваме или просто популистки се работи в касата и забравихме, че стойностите на клиничните пътеки спаднаха от 35 до 40 процента в сравнение с 2012 г. Дори през 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 г. бяха съвсем добре.
Това спадане на цените доведе до възможността Вие да се справите с тази задача. Тоест, аз мисля, че дори и аз бих могъл да бъда шеф на касата, въпреки че нямам този богат опит, и да разпределя едни пари, един бюджет. Трябва да престанем с това.
Аз имам един такъв въпрос. След като се намалиха много средствата – пак казвам, с 35 до 40 процента – и стойността на клиничните пътеки, тогава какво се случва? Случва се това, че в момента задълженията на болниците са над 360 млн. лв. и това са задължения от неосигурени лица, от капиталови вложения, задължения за консумативи и медикаменти. Техните цени се повишават, а ние намалихме стойността на клиничната пътека.
Ние от сдружението ви предложихме една методика, с която да се премахне лимитирането, да се премахне този бюджет, но, разбира се, само си поговорихме. Вие не можахте да го вкарате.
Аз си мисля, че има доста да се работи и по-скоро трябва да Ви зададем въпроса какво не сте свършил в тази насока, отколкото какво ще свършим по-нататък.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Георгиев.
СИЛВИ ГЕОРГИЕВ: Първият път пропуснах една доста важна тема, която касае и трите институции – и Комисията по здравеопазването, и Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Там е проблемът, че до 25 октомври трябва да се изработят вътрешните правила по Директива 2011-24. Действително важен е въпросът за взаимодействието между всичките институции и инициативите на министъра на здравеопазването. Не знам дали въобще се работи по този въпрос, а какво остава дали въобще е подготвена Националната здравноосигурителна каса по тази тема. Това е за трансграничното сътрудничество или здравно обслужване и права на пациента при задгранично лечение.
Ако можете да отговорите дали имате някаква подготовка, защото става въпрос, че ще плащате за лечение в чужбина, а чужденци ще бъдат лекувани тук за сметка на техните осигуровки и то в много по-големи обеми и мащаби, отколкото досега.
По самия отчет. Анализират ли се въобще при вас отклоненията от тези прогнози, които са разписани? Това по някакъв начин води ли до изводи. Гледаме сега цените на интензивното лечение. Предполагам, че видяхте какво се е получило. Виждате отклонение с 80 процента при лекарствата за онкоболни. На какво се дължи според вас, имате ли представа? Аз ще ви кажа. Погледнете бюджета за 2011 г., когато се плащаха от Министерството на здравеопазването и ще видите колко пари са били. А сега защо се планират с 30 – 40 млн. лв. по-малко, никой не може да ми отговори предполагам на този въпрос.
Бихте ли погледнали отчета за 2012 г. Имате точка „Профилактика”. „Изпълнение на профилактични програми – процент.” Доколкото го мернах, е 18 процента или нещо подобно.
На какво се дължи това, че бюджетът ви е изпълнен само на 18 процента в това отношение? Става дума за цитонамазките. Имате ли представа защо е така. Ако питате д-р Райчинов, той веднага ще Ви каже, защото с такава цена няма лекар, който да иска да се занимава с това. И не само, че само всяка шеста жена е преглеждана, но на базата на тези ваши цени стъпи и програма „Спри и се прегледай” и 200 000 жени, които са планирани, ще бъдат прегледани, но друг път и точно на базата на вашите цени, които бяхте определили.
Някой прави ли наблюдения и изводи в тези направления? Това ми беше нещо като въпрос.

Имам още много въпроси, но ще ви ги изпращам писмено.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Нека да се концентрираме върху конкретни въпроси и да очакваме по-конкретни отговори, защото прекалено дълго продължи тази дискусия, в което няма нищо лошо. Много са проблемите, много са въпросите. Очакваме отговори.
Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: По отношение на българските граждани, които се лекуват в чужбина, от догодина влиза директивата за свободно движение за пациенти. Мисля, че това трябва Народното събрание през октомври месец да ратифицира тази директива. До октомври месец трябва да бъде приета. Това е вменено на Националната здравноосигурителна каса да бъде точка за информация, тоест, граждани от чужбина, ако желаят да се лекуват в България, ние трябва да им даваме информация за болници в България, които могат да извършват съответния вид услуга. Това, от една страна.
От друга страна, ние трябва да заплащаме на български граждани, които са избрали да се лекуват в чужбина, до цената, която заплащаме на българските лечебни заведения за болнична помощ.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Извинявайте, доктор Цеков. Само искам да поясня, че в момента има внесен законопроект с текстове от Министерския съвет в Закона за здравето, с регламентация и транспониране на тази директива в посока трансграничното обслужване на пациентите.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Така че ние имаме готовност, подготвяме се и ще посрещнем тези нужди. Защото дали ще плащаме на болницата в България или на болницата в чужбина 1000 лв. за дадено лечение, за нас няма значение.

А що се отнася до цените на касата, цените са функция на бюджета, а бюджетът е функция на възможностите на населението. Аз нямам нищо против и съм наясно, че има калкулация, която трябва да се прави и съдържа съответните атрибути за всяка една дейност. Възможностите на българина са такива. И, ако кажем, че трябват по-високи цени, трябва да кажем как да намерим пари, за да ги направим по-рационални тези цени. Но това е изключително труден процес, който надали ние ще можем да го решим в близко бъдеще.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Заповядайте, от Сдружението на общинските болници – доктор Манолова.
КЕТИ МАНОЛОВА - ВЛАДКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател, за дадената ми дума. Аз представлявам Сдружението на общинските болници в България.
Във връзка с това, че общинските болници в България са едни търговски дружества, които разчитат изключително на самоиздръжка и разчитат на приходите от Националната здравноосигурителна каса, това е поради много обстоятелства. Най-значимото от това е, че общините в България нямат средства, с които могат да подпомогнат общинските болници.
Въпросът ми е свързан с делегираните бюджети. Може ли доктор Цеков или неговият екип да обясни защо в годините историческият принцип, на който лежат делегираните бюджети и техните размери, винаги е ощетявал общинските болници.
Ние, от Сдружението на общинските болници сме направили много конкретна справка, от която се вижда, че във всяка изминала година тенденцията за намаляване на бюджетите на общинските болници се запазва и това изключително много ощетява финансирането на този род болници. Всъщност историческият принцип по какъв точно механизъм показва, че общинските болници ще намалят своята дейност и по този принцип пък защо се счита, че новооткрити болници биха се нуждали от по-голям бюджет, отколкото общинските болници?
Историческият принцип по-скоро показва, че закриването на над 20 общински болници в предходните години не доведе с нищо подобряването на финансите в Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Манолова.
Господин Таушанов, искате ли да зададете Вашите въпроси? Заповядайте.
След това ще дадем думата на доктор Цеков за отговори.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители и гости!
Предполагам добихте една непълна представа колко е трудно на представителя на пациентите в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Но вие придобихте може би пет процента от представата, която аз от времето от Нова година се боричкам с това да защитаваме интересите на пациентите, на лекарите, на болниците, за да има бюджети и да има изпълнение.
Доктор Димитров напусна заседанието, но няма да ви казвам колко пъти преразглеждаме едни занижени бюджети, за да достигнат до някакво ниво, което е прилично, и не е достигнал до това ниво, което трябва да достигне.
Използвам възможността, че тук е министърът на здравеопазването, за да поискам съдействие по-бързо да бъдат назначени представителите на държавата в Надзорния съвет, защото очевидно изпълнителният директор на Агенция „Медицински одит” много често отсъства. Реално няма титуляр в Надзорния съвет, който би трябвало да ръководи дейността на Надзорния съвет, а не управителят.
Не приемам обясненията, които чухме във връзка с методиката на медицинските изделия. Пациентските организации още през февруари сезирахме всички възможни институции в държавата с това, че се нарушават правата на пациентите с тази методика, без да изпадам в подробности. Като основното ще кажа, че тя е в нарушение на Закона за здравното осигуряване, където се осигурява възможността здравноосигурените лица да получат напълно или частично заплатена услуга.
Същевременно и не приемам като адвокат – юрист тълкуванията, които ни бяха дадени в момента и преди две седмици, че решенията на Комисията за защита на конкуренцията са едни пожелания, които не са задължителни за изпълнение, тъй като това становище на комисията беше формирано и където ние бяхме сезирани като организация да изразим становище как се засягат потребителите в този процес.
Наглед тази методика има една благородна идея. Ако има примерно едни 70 млн. лв. за медицински изделия, да се осигури максимален достъп на пациентите. Но вие виждате, че по тази методика сега завършва месец юни, нямаме финализиране. Няколко пъти аз лично бях обвинен, че съм бил много заинтересован да искам като член на Надзорния съвет информация какво се случва с тази методика. Но в края на краищата тази информация ни беше нужна, за да видим, че тази методика е зачената порочно.
Порокът на тази методика се заключава в това, че преди тя да бъде създадена, не са били поканени националните консултанти и не е взето становището и на други заинтересовани лица, пациентски организации, здравноосигурени лица, за да видим как ще работи тази методика. По-късно започнаха едни неща в тази посока, за да се поправят нещата, но ние не сме убедени, че в края на краищата ще можем да принудим пациенти и лекари да поставят медицински изделия, които и двете страни не желаят.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Имате ли конкретен въпрос, господин Таушанов?
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Да, аз имам конкретен въпрос: кога ще видим финала на тази методика, тъй като досега ние нямаме финал.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Беше ни предложена нова методика, която евентуално да бъде обсъдена.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Не, не. Ние искаме по тази да разберем какво се случва все пак.
Вторият ми въпрос е следният. Беше заложена първоначално другата методика, която да касае цени, обеми и т.н., свързани с болничната помощ, където беше казано, че основната идея, за да не се прави преразход от касата и където ежедневно, когато се отчитат лечебните заведения, ще може да се управлява този процес. Но това не се случва.
Аз мисля, че поради тази причина ние не можахме да разберем още нещо: как ще се реши въпросът и с лекарствата за онкоболните. Говоря за следното. Националните консултанти, които бяха поканени, съвсем ясно казаха, че този бюджет, който е заложен от Националната здравноосигурителна каса, е необосновано занижен. И ние сега се въртим в един затворен кръг. Ние се чудим с нисък бюджет как да оправим преразхода, без да лишаваме пациентите да бъдат подложени на лечение. Как ще намерим решение, защото се твърди, че има решение. Аз мисля, че тези решения не са ясни.
Последният въпрос, на който бих искал да се спра, е, че все пак считам, че дейността на Надзорния съвет като орган, който все пак решава как ще се управлява тази каса, трябва да бъде подобрен и да има по-голяма информация за това какво се решава, как се решава и този Надзорен съвет да работи по-подготвено с анализи и информация, за да взима правилно своите решения.
Забелязва се, разбира се, от две седмици промяна в тази насока. Вече самите заседания на Надзорния съвет се качват на табло, вече има протоколи, които не се подменят и т.н. Така че вървим към някакво подобрение. Но въпреки това не сме много оптимисти.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Таушанов, да разбира ли, че Вие като член на Надзорния съвет заявявате, че няма достатъчно информация? Всъщност искате отговор на въпроса как ще се подобри достъпът Ви до информация.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Да, до тази информация, защото, когато се взимат решения в Надзорния съвет, се предлага решение, дава се информация, но няма анализ. Ако примерно ще решаваме дали има прогнозен бюджет, дали има изпълнение, дали има нов прогнозен бюджет, как да вземем решение.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрахме Ви, господин Таушанов.
Заповядайте, доктор Цеков, за отговори на въпроса по отношение на общинските болници и на въпросите, зададени от господин Таушанов.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Няма никакво отношение към общинските болници. Няма такова разделение. Бюджетът на исторически принцип се формира от това, което е изработило лечебното заведение в предходната година. И тъй като стандартите доста засегнаха най-вече общинските болници, всяка година едно и също лечебно заведение спрямо предходната показва различни отклонения от дейността си най-вече поради това, че в различни периоди от годината му пада стандартът или нивото и не може да изпълнява определени дейности.
Категорично заявявам, че няма такъв елемент за разделение на болниците на общински, частни или държавни. Всички са равни пред закона и пред правилата. Наистина ние сме коментирали с вас това, че стандартите трябва да претърпят коренна промяна и стандартът да не важи за лечебното заведение, а да важи за съответната диагноза или за съответното лечение, защото има лечебни заведения, които могат да извършват един път в годината операция на кола на дебело черво и може да нямат трима специалисти - хирурзи, но могат да си поканят отвън и да извършат такава операция. Това означава, че ще бъде изпълнен стандартът за лечението на този вид заболяване. А сега в този утежнен вид това дава отражение и върху дейността най-вече и оттук идват и разликите в бюджетите за общинските болници.
За съжаление стандарта не го определяме ние, но сме длъжни да се съобразяваме с него. Вие сама знаете, че миналата година предложих доста от ограниченията, които заставаха пред общинските болници, като задължителни микролаборатории, паразитологии, вирусологии и т.н. да ги свалим като изискване. Стандартът предстои да се промени според мен в тази насока, ако се постигне консенсус.
По въпроса за методиката. Първо, законът ни задължаваше да направим такова договаряне. Беше много трудно да направиш нещо за първи път, когато никога не е правено и с ясното съзнание, че навлизаме в един терен, който години наред се е самоуправлявал без ясни правила. Ние бяхме наясно, че нашата методика няма да бъда панацея на проблема, но бяхме водени от желанието да отворим вратата и да кажем на обществото как сега в един гараж можеш да отидеш и да си вземеш конец за артроскопия или за зашиване на менискус, без да знаеш какво купуваш. Даже много често пациентът дори и не вижда това нещо, защото то се поръчва от лекаря. Лекарят се обажда на някого по телефон, той притичква, дава му го на вратата и приключва. Чудесно качество!
От пациентските организации досега не съм чул, нито господин Таушанов да каже нещо против това. Може би това е механизмът.
Но в методиката, която ние заложихме, заложихме няколко съвсем прости критерия, за да не объркваме начинанието и когато вече имахме подадени заявленията от фирмите да участват в договарянето, тогава поканихме национални консултанти, които описаха подробно медицинските изделия с техните характеристики и господин Таушанов в процеса на процедурата поиска да види кои са консултантите и този материал му беше даден. Затова аз казвам, че той проявяваше наистина интерес.
От лично моя гледна точка, а и мнението на нашите юристи е, че по време на процедура на договаряне, не може да се дава такава информация. Представете си от една обществена поръчка вие да изнесете материалите и някой да ги гледа навън, защото е бил загрижен. Ще се грижи, след като приключи процедурата.
Методиката е финализирана. Имаме съответните формулировки и предложения. В някои от следващите заседания на Надзорния съвет, когато се състоят, ще бъде предоставена на Надзорния съвет. Надявам се това да стане до края на юли, защото, доколкото знам, господин Таушанов през месец август ще трябва да отстъпи мястото на друг.
ПЛАМЕН ТУШАНОВ: Не, няма да стане през август.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Значи, тогава ще я докачате тази методика и ще видите как изглежда.
По отношение на надзора, честно казано, аз не виждам никой друг член на Надзорния съвет. Но аз там нямам никакви правомощия освен да отговарям на въпроси, които ми се задават.
Господин Таушанов тук употреби думата, че аз управлявам надзора. Никога не е било, няма и как да бъде. Надзорният съвет при отсъствието на легитимния председател гласува избор на председател за съответното заседание.
Миналата година, когато станах шеф на касата, предложих залата да бъде оборудвана подобно на този начин, който е тук – с микрофони, със запис, със стенограф, за да се знае кой какво говори, какво се записва и какво излиза в протоколите. Аз нямам право, нито съм се опитвал да въздействам по някакъв начин върху протоколите, които излизат на края и стигнахме до парадокса, че хора, които са казали някои неща, след това се отричаха.
По мое настояване и с подкрепа на Надзорния съвет преди два месеца най-после сложихме озвучаване на залата, сложихме видеокамера, наехме стенографи и от Народното събрание, за да можем да подобри значително качеството на работа на Надзорния съвет и максимално да бъдат улеснени надзорниците.
На всяко заседание на Надзорния съвет предоставяме различно по количество материали. Обемът наистина е огромен, понякога се стига до 300 страници, които със сигурност дори и три дни преди заседанието да им ги дадем на надзорниците, няма как да ги прочетат. В процеса на работа на Надзорния съвет много често се иска допълнителна информация.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля ви за по-кратки отговори, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Аз съм длъжен да го обясня, защото за тази информация за надзора аз лично се чувствам обиден. Ако бях надзорник, щях да се чувствам обиден, защото това, което казва господин Таушанов, обижда Надзорния съвет. Как останалите осем човека са разбрали, а все на него не ми стигат документите и не е разбрах.
Викали сме някакви консултанти. Да, викали сме шефовете. Ето, както сега стоят шефовете на дирекции, чакат отвън по съответната докладна и, когато има въпрос и е зададен към тях, докладват. Така ли е, доктор Райнов? Това ли е процедурата? Вие сте бил председател на Управителния съвет на касата. В крайна сметка лично аз не виждам къде е моята роля в Надзорния съвет, да съм го бил подвеждал, да съм го управлявал и т.н. Това никога не е било и е обида за останалите членове на Надзорния съвет, надявам се, че те ще се произнесат.
Но в контекста на това, което казва господин Таушанов, искам още нещо да кажа. Вчера бях обвинен в ефир, че съм раздавал еднолично пари на една болница. Доктор Райнов, как ще стане тази работа? Това не е 2009 г., не е 2008 г. Това е 2012 г. – 2013 г.
Вижте какво пише в Националния рамков договор и ще Ви го прочета дословно:
„Договорите с изпълнителите на болнична помощ влизат в сила от 1 януари 2012 г.”
Знаете ли какво остана стана с тези болници тази година? Ние не изпълнихме това, което ни регламентира договорът и не им заплатихме. И когато тези болници започнаха да си търсят правата, защото юристите от Софийска здравноосигурителна каса и от Националната здравноосигурителна каса смятаха, че не можем да им изплатим по НРД – 2012 г., се наложи целият този материал да бъде внесен отново в Надзорния съвет, да бъде прегласуван. И господин Таушанов е гласувал това решение, че наистина ние можем да заплатим на тези болници от 1 януари 2012 г., а договорите се сключваха тази година – по памет цитирам – до към 14 март.
Тоест, независимо, че договорът е сключен на 14 март, а вие знаете много добре, че когато пише, че влиза в сила от 1 януари, ние сме длъжни да им изплатим дейността. Отново излъгахте в ефир.
Аз не Ви се обиждам, не го приемам сериозно, защото знам, че Вие не сте бил запознат с този материал. Но господин Таушанов беше длъжен да знае това нещо, защото е присъствал на три заседания. Тук имам записа – кой какво е казал, дори развихте с представителя на Българския лекарски съюз хипотезата, че аз съм се обогатил, че съм попаднал в корупционна практика. Всички бяхте много доволни от цялата ситуация, само че правилата и законът гласят друго. Тук е и решението на Надзорния съвет, което ме задължава да направя това нещо и не съм направил нищо, нищо, което не ми е разрешено по закона. Пак го казвам.
И въпреки че темата беше изслушване за бюджета, аз съм доволен, че темата се разпростря толкова широко, за да може много от въпросите – аз го казах в началото – които циркулират в общественото пространство, да намерят решение и да намерят ясен отговор и аз го давам по този начин.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Формулировката на изслушването включва и проблеми в системата.
Странно е, че въпреки продължителността на това заседание – изслушване, емоционалният градус се повишава. Явно тези, които запазиха търпение и останаха до края на заседанието, все още са в кондиция.
Има ли други въпроси и изказвания. Моля ви за много кратки изложения, конкретни въпроси и много кратки отговори.
МИХАИЛ ВЪЛЕВ: Аз не съм представител на някаква организация. Явявам се тук лично, след като вчера на срещата с гражданите и в разговор с госпожа Мая Манолова тя ме покани да присъствам на заседанието.
Имам предвид следното нещо. Още от 2001 г., ако не и по-рано, Националната здравноосигурителна каса незаконно внася осигуровките на гражданите в банката. Още повече, че тогава тя по закон имаше право да внася само резерва, който е фиксиран процент и временно свободните средства на касата, за което самата тя посочи, че в закона няма дефиниция.
Когато се съкращаваха лекарства от списъците на платените от касата, отговорът винаги беше липса на средства. Какво се получава? Как едновременно има липса на средства и в същото време има свободни средства, за да бъдат внасяни в банката?
Когато се срещнах със съветника на Георги Първанов – Николай Николов, което стана на 5 май 2005 г., той тогава се изсмя и каза: къде има постоянно свободни средства.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за конкретни въпроси, ако имате такива и по-кратко изложение.
МИХАИЛ ВЪЛЕВ: Съжалявам, но годините не са малко и когато не бъде посрещан човекът, където търси, има много въпроси.
По закон решенията на Управителния съвет могат да се взимат само присъствено. Но именно решенията, където става въпрос за големите суми, са вземани неприсъствено, като се позоваха, че това става въз основа на правилника. Правилникът ли стои над закона или законът – над правилника?
На практика според правилника решенията трябваше да бъдат подписвани от всички членове, а те не са подписани. С други думи, не са изпълнени нито условията на закона, нито на правилника.
Ако има някой юрист тук, може да даде становище дали тези документи са валидни или не.
На практика именно парите бяха натрупвани и в края на 2010 г., когато се гласуваше бюджетът за 2011 г., по предложение на Бойко Борисов беше взето решението парите именно да бъдат прехвърлени от бюджета на касата в централния бюджет. До момента не е представен никъде документ, нито в обнародвания текст в "Държавен вестник" колко са парите.

На практика с това решение Народното събрание, след като в Закона за здравното осигуряване е изброено конкретно за какво могат да бъдат разходвани парите, такова нещо от закона не се допуска и Народното събрание наруши закона.
Не съм съгласен като гражданин, не знам дали ще намерите съгласен гражданин, който се е осигурявал, а после парите да се харчат за друго, а не за здравеопазването.
Така че аз не съм съгласен и няма да допусна, ще продължавам да говоря и, ако е необходимо, и пред международните инстанции парите, които са събиране за здравеопазването, да бъдат харчени за друго.
Аз бях приготвил 240 на брой и поименно до всеки народен представител заявление, с което исках достъп до информация как е гласувал и с какви мотиви, но, когато отидох да ги подам, не бяха приети. Беше прието само до Цачева и до заместниците й, като тя само ги прехвърли към комисиите и толкова. Нищо повече.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрах!
МИХАИЛ ВЪЛЕВ: Аз питам как депутатите, които са нарушавали закона ще понесат отговорност. Има два варианта: или да се сезира Конституционния съд, или да вземат обратното решение - да бъдат върнати парите за здравеопазването.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрахме констатациите Ви.
Бих искала да кажа следното нещо. Току-що бяхме свидетели на пряко гражданско участие в работата на една парламентарна комисия, защото Вие представлявате гражданите. Много важен въпрос. Стенограмите на Народното събрание са публични, те са на сайта на Народното събрание. По групи или поименно гласуване по дадена проблематика действително може да се получи вече по Закона за достъп до обществена информация, за който доктор Цеков говори преди малко.
Обществен факт е, истина е, че колегите от управляващото тогава мнозинство подкрепиха това решение на Симеон Дянков. За съжаление чисто юридически няма връщане назад. Отговорността е колективна.
МИХАИЛ ВЪЛЕВ: Да, винаги се бяга с колективната отговорност. Това е известно на всеки.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Гласували са определен брой народни представители, които са подкрепили това решение. Присъстващите тук в голямата си част, поне тези, които сме били в предишния парламент, не са подкрепили това решение. Напротив, могат да се видят стенограмите и изявленията в пленарна зала и на заседание на комисия, че сме се обявили категорично против.
МИХАИЛ ВЪЛЕВ: Защо никой от тези, които са гласували против или са се въздържали, не сезира главния прокурор? Мълчанието е знак на съгласие. Деянието е едно, но бездействието също е деяние.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Сезиран е Конституционният съд, който отмени трансферите, които бяха част от този начин да се отклоняват средства от здравни осигуровки за други цели. Имаме решение на Конституционния съд, но единственият ефект беше, че се прекрати тази практика. За съжаление този 1,4 млрд. лв. отидоха в небитието и до този момент ние действително нямаме отговор на въпроса за какво бяха изхарчени те.
МИХАИЛ ВЪЛЕВ: Кога ще бъдат върнати?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Съжалявам, трябва да приключваме.
Давам думата на доктор Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Едно изречение само да кажа на господина. Съжалявам, че не запомних името му. Извинявайте, но от Българския лекарски съюз е сезиран главният прокурор за всички суми, отнети от касата, включително за 340 млн., лв., включително за 50 млн. лв., включително другите.
МИХАИЛ ВЪЛЕВ: Аз също съм се обръщал към главния прокурор, но винаги е отбивал топката.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля Ви да не влизате в режим на диалог.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Искам да направя едно съобщение.
Последно изречение, просто пропуснах в изказването да кажа следното. Днес имахме заседание на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Предложих да стартираме преговорите по НРД. Решението на Управителния съвет е, че Българският лекарски съюз няма да преговаря, докато доктор Цеков е управител на Националната здравноосигурителна каса.
Съжалявам, ако той остане и не реши сам, че трябва да се оттегли, няма да има НРД и тази година.
Благодаря.
МИХАИЛ ВЪЛЕВ: Извинявам се, че отново взимам думата, но искам де факто отговор на въпроса ми.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Извинявайте, но не може два пъти да се взима думата за изказвания. Съжалявам.
Има ли други въпроси, изказвания, становища, позиции?
Ориентираме се към приключване на тази дискусия.
Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Както се казва, да си дойдем на думата.
Доктор Райчинов, Вие сте в правото си да ми искате оставката. Ние с Вас сме договорни партньори, но Вие имате определени интереси и понеже не можете да ги постигнете по начин, който е регламентиран в закона, се стремите да използвате натиск. Аз няма да се поддам на натиск, защото с всички отчети, с всичко, което е свършено, сме си свършили професионално работата и в съзвучие със задълженията, които имам.
Пак казвам, това, че аз не Ви харесвам на Вас, не е основание да си подам оставката. Надявам се, че цялото събрание, целият дебат, който днес се проведе, ще бъде част от мотивацията да ми се иска оставката в Народното събрание, защото форматът на предишното искане е почти същият. Аз се надявам да се срещнем и в Народното събрание, от трибуната да ги изговорим още веднъж, но имайте политическото мъжество тези, които ще ми искат оставката, политиците, да заявят, че това е политическа промяна, защото аз не съм съгласен, че професионално не сме се справили. Защото всички резултати показват точно обратното за момента.
Да, аз не съм безкритичен към себе си. Отчитам нещата, които съм пропуснал и които е можело да изглеждат по друг начин. Така е, определено, аз съм човек, имам своите слабости и недостатъци. Но те в никакъв случай не са били в разрез с интересите на Националната здравноосигурителна каса, респективно на здравноосигурените лица.
Казвате, че болните са подавали безброй писма. Аз имам две писма. Едното Вие ми го препратихте постфактум от Бургаските болници, които миналата година ми го изпратиха в същия текст, само че с друга дата, сега го получавам отново. След мен, който дойде, ще получи същото писмо, защото такава е системата в момента. Ние не можем да разплащаме и да кажем в началото на годината: работете, колкото искате, ние ще ви платим всичко. Няма политическа сила – аз го заявявам – която може да си позволи това, защото бюджетът на касата е функция на икономиката. Икономиката казва това в момента.
Така че аз съм длъжен да се съобразявам с това. А дали Вие приемате да правите преговори с мен или не, това е вече съвсем друг въпрос. Миналата година бяхме изключително толерантни, дадохме ви всякакви възможности да преговаряте с нас. Направихме хиляди отстъпки. Вие го знаете това и Съборът не ви гласува тогава новия рамков договор. Аз ви казах на Събора: дали вие ще го приемете или не, животът продължава. Ние не можем да сложим ключ на държавата и да кажем на българските граждани: няма да ви лекуваме.
Да, аз съм на мнение, че НРД трябва да се подписва веднъж на три или на пет години и да се договарят само обемите и стойностите.
Благодаря. Завърших, госпожо председател.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Завършваме така. Проявите на политическо мъжество имат различна форма. Трябва да се търси диалог за решаване на всички тези проблеми, толкова много на брой, заради пациентите, а не заради лекарите, съсловието, болниците, институциите, организациите.
Закривам заседанието.
Желая ви хубава вечер.

(Закрито в 18,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)