ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 5

На 12.09.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
2. Обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 102-03-22, внесен от Министерския съвет на 26.08.2011 г. – първо гласуване.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 5




На 12.09.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
2. Обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 102-03-22, внесен от Министерския съвет на 26.08.2011 г. – първо гласуване.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаеми колеги от ГЕРБ, благодарим, че сте тук, че ще бъдете коректив, участник в дискусиите по темата „здравеопазване”.
Тъй като имаме необходимия кворум, откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени три точки:
1. Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
2. Обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 102-03-22, внесен от Министерския съвет на 26.08.2011 г. – първо гласуване.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми колеги, преди да подложа на гласуване дневния ред искам да поясня за колегите, които са за първи мандат народни представители, нещо във връзка с т. 2.
Съгласно парламентарната практика и правилото, че законопроектът става закон, както и проекторешението става решение след обнародване в "Държавен вестник", а в случая очевидно е, че няма такова обнародване поради това, че в рамките на 41-то Народно събрание не се стигна до гласуване в пленарната зала на отчета, който е предложен на вашето внимание, ще се наложи отново да започнем процедурата.
Затова сме включили тази точка в дневния ред.
По-нататък ще дам пояснения и по процедурата, защото имаше такива въпроси и по т. 3.
Има ли предложения за други точки в дневния ред?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, гости! Вземам думата за процедура по т. 2 от дневния ред.
Благодаря на госпожа председателя за пояснението. То е важно не само за колегите, които за първи път са в сградата на Народното събрание, но и за всички останали, които присъстват, тъй като тази точка касае обсъждане на проекта за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010. Това обсъждане е било факт по време на 41-то Народно събрание и тук сте права, госпожо председател! Има и доклад на Комисията по здравеопазването, който е внесен, и Комисията по здравеопазването винаги е била съпътстваща комисия. Тоест, Комисията по бюджет и финанси е трябвало да внесе доклада и да бъде разгледан.
Считам, че няма нови факти и обстоятелства от приетия вече от Комисията по здравеопазването още през 2011 г. – ако не се лъжа, на 24 ноември 2011 г. – нови данни, факти и обстоятелства, освен ако единствено и само мнозинството и управляващите не желаят отново да напомнят за трансфера от 1 млрд. 400 мил. лева. Така, както е видно от стенограмата, към онзи период изказванията са били подобни.
Затова аз, госпожо председател, на всички колеги от комисията предлагам да се размножи стенограмата, да се видят изказванията. Ако искате, си ги преповторете. Госпожа председателят тогава е направила такова изказване. Вероятно то към днешна дата няма да се различава по своя смисъл и съдържание, но за всички е ясно, че тогава докладът беше приет не само от Комисията по здравеопазването и от Комисията по бюджет и финанси, но и докладът беше заверен от Сметната палата на Република България.
Според мен е безсмислено отново да водим подобен дебат. Много по-добре е сега да се фокусираме върху това какви са проблемите през 2013 г., защото не само че вече 100 дни няма заявена ясна концепция и ясна стратегия, мерки и законопроекти, които да обсъжда Комисията по здравеопазването .....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Какво е Вашето конкретно предложение? Мисля, че колегите го разбраха.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо председател, ако обичате! Имаме вече внесен от Министерския съвет през 2013 г. отчет и за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., тоест, много по-актуални отчети за дейността и изпълнението на бюджета.
Моето предложение е т. 2 да отпадне от дневни ред. Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Уважаеми колеги, има конкретно предложение. Ще го подложа на гласуване.
Припомням обаче, че що се касае до този отчет, има две нарушения още при внасянето на отчета и разглеждането му по-нататък по пътя към пленарна зала и несъстоялото се публикуване и обнародване в "Държавен вестник".
Първо, разделението на докладите за дейността на Националната здравноосигурителна каса и на отчета по бюджета на Националната здравноосигурителна каса е категорично закононарушение съгласно чл. 30 от Закона за здравното осигуряване.
На второ място, има първо закъснение във времето, защото според законодателството срокът е до средата на годината.
В този смисъл не искам да влизаме в този юридически спор.
Въпреки всичко се позовавам на парламентарната практика и смятам, че е по-коректно, за да бъде разгледано в пленарна зала отново това, което е предоставено в този отчет като фактология, Комисията по здравеопазването трябва да вземе своето решение.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Атанасова.
Моля, гласувайте с вдигане на ръка.
Гласували: "за" - 8, "против" – 8, "въздържали се" - няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложения предварително на вашето внимание дневен ред.
Моля, гласувайте с вдигане на ръка.
Моля за коректно преброяване. Не може да се гласува и „против”, и „въздържали се”.
Гласували: "за" - 10, "против"- 8, "въздържали се" - няма.
Така предложения дневен ред е приет.
За процедура има думата доктор Иванов. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, мисля, че тук пред очите на всички колеги, министър, омбудсман, видяхме как се провежда едно гласуване по дневен ред.
Много Ви моля да спазвате правилата, тъй като още колегите не бяха седнали, не бяха положили подписа си и не може някак по този начин да работим – още от вратата да се гласува. Ако попитаме колегите за какво гласуват, едва ли знаят.
Така че моля Ви се, искам да спазвате правилата и независимо по какъв ред се осъществяват. Има описани процедури. Това гласуване беше опорочено.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Приемам забележката.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Действително много е важно да има кворум на заседанията не само в парламентарната зала, но и в комисиите. Много е важно този кворум да бъде осигуряван от някого. Но смятам, че е коректно спрямо тези млади колеги, които за първи път са в Комисията по здравеопазването, да знаят какво беше нашето предложение по отношение на дневния ред.
Използвам и вземам думата, за да поясня. Колеги, става въпрос за предложение т. 2 от дневния ред да отпадне, тъй като през 2011 г. Комисията по здравеопазването вече е разглеждала....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Атанасова, вече сме в процедура на гласуване на дневния ред така, както е предложен.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Това беше нашето предложение – понеже влязохте по-късно – аз смятам, че трябва да има процедура на прегласуване по отношение на дневния ред.
Благодаря Ви, госпожо председател!
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги от ГЕРБ! Прави впечатление, че инициирането на вашето присъствие в Комисията по здравеопазването започва по много некоректен начин, да не кажа – инфантилен начин.
Какво ще постигнете, ако днешното заседание няма дневен ред и се разпусне и не се получи заседаване на комисията? Какъв е прагматичният, рационалният извод и вашата цел всъщност? Какво значение има тази процедура, която на два пъти и госпожа Атанасова предложи, и доктор Иванов? Какво целите? Каква е рационалната ви цел? Какво конкретно целите с това?
Не може по този начин да заседаваме оттук нататък и да го превърнем в порочен навик! Не може по този начин да заседава една от най-важните комисии – Комисията по здравеопазването. Какво ще се случи? Какъв позитив ще постигнете от това?
Имайки предвид казаното, аз моля за процедура за прегласуване по отношение на дневния ред.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Приемам процедурата за прегласуване.
Уважаеми колеги народни представители, подлагам така предложения дневен ред на гласуване.
Моля, гласувайте дневния ред така, както ви беше представен предварително, и така, както го изчетох.
Гласували: "за" - 8, "против"- 7, "въздържали се" - 2.
Дневният ред не се приема.
Давам почивка от 15 минути.

(след почивката)

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, обявявам началото на извънредно заседание, което насрочвам сега. Това е съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и вътрешните правила.
Предлагам на вашето внимание дневен ред:
1. Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
2. Обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 102-03-22, внесен от Министерския съвет на 26.08.2011 г. – първо гласуване.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения?
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, Уважаеми колеги народни представители и гости! Ще повторя нашето процедурно предложение, а то е да отпадне т. 2 от дневния ред във връзка с това, че Комисията по здравеопазването не е водеща по разглеждането на отчета за бюджета на Касата. Отчетът за бюджета на Касата за 2010 г. вече е разглеждан през 2011 г. Той е приет от Комисията по здравеопазването, има становище, което официално е внесено в Народното събрание.
В този смисъл отчетът за 2010 г. не представлява интерес според мен за народните представители, които са нови в тази комисия. По-адекватно и актуално е да се разгледа отчетът за 2012 г., за да може наистина да търсите добрите решения за системата на здравеопазването, които винаги съм вярвала, че се получават на базата на търсене на консенсус и на еволюционно развитие на системата, а не на търсене на конфронтация, което виждам аз в тази точка от дневния ред.
Благодаря ви. Това е моето предложение.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли други предложения?
Заповядайте, доц. Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Правя контрапредложение, госпожо председател! Смятам, че тук присъства един фактор, който всички ние рядко забелязваме в изказванията си.
Госпожо министър, радвам се, че сте тук. Господин омбудсман, всички гости и народни представители. Явно, че затова, че на повечето от колегите им е ясно какво е било тогава, на всички тук ни стана ясно. На мен обаче като нов, млад народен представител не ми е ясно и аз държа тази точка да остане в дневния ред.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ще подложа предложенията на гласуване по реда на тяхното постъпване.
Който е за предложението на доктор Дариткова, моля да гласува със „за”.
Моля за коректно преброяване.
Гласували: "за" - 8, "против"- 11, "въздържали се" - няма.
Предложението на доктор Дариткова не се приема.
Предложението на доц. Баташки е идентично с дневния ред.
Моля, гласувайте така предложения и изчетен от мен дневен ред.
Гласували: "за" - 11, "против" – 7, "въздържал се" - 1.
Дневният ред е приет.
1. Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
2. Обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 102-03-22, внесен от Министерския съвет на 26.08.2011 г. – първо гласуване.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от приетия дневен ред:
Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.

Уважаеми господин Омбудсман на Република България, заповядайте да представите доклада. Слушаме Ви с нетърпение.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! На вашето внимание е докладът за дейността на Омбудсмана за 2012 г.
Като обща статистика само ще спомена, че вече към днешна дата сме надминали броя на жалбите, които бяха получени през миналата година – 2012 г., когато бяха 5 300 и нещо. Тоест, отново имаме рекордни постъпления. Това показва, че доверието към институцията на Омбудсмана расте – надявам се. Надявам се да вършим и работа на хората.
През миналата година жалбите във връзка със здравеопазването са били 179, а тази година досега са 185. Не можем да твърдим, че имаме някакво рязко повишение, нито, че проблемите в здравеопазването рязко са се увеличили.
Ще маркирам само най-общите направления, в които са постъпилите жалби. Имаше доста жалби срещу работата на тел. 112 – право на достъп до спешна медицинска помощ: за грубо отношение, за невъзприемане на положението, за невъзможност операторите да дадат диагноза, да имат адекватна реакция. Ние сме сезирали съответно и министъра на вътрешните работи, към когото е тел. 112. И на министъра на здравеопазването сме писали писма. Имахме проблеми и жалби с достъпа до специализирана медицинска помощ. Знаете, че периодично се появява този проблем с лимитите за направления. Омбудсманът винаги е считал, че, вярно, става дума за пари, става дума за средства на касата, за обществени средства, но така или иначе, не може да се откаже право на който и да е пациент на преглед и на лечение само затова, защото са изчерпали някакви лимити.
Също така имахме доста активна работа по включването в Наредба № 38 в Позитивния лекарствен списък на лекарства за болните от Алцхаймер. Имаше разбиране от Министерството на здравеопазването, имаше и обществена подкрепа. Но все още, доколкото знам, не са определени тези лекарства, които трябва да влязат в този позитивен списък.
Знаете, че се занимавахме също и с проблема с болницата в Девин. Този проблем беше поставен пред омбудсмана и при неговото посещение в приемна в Девин. Тук мисля, че на всички е ясно – това е и становището на омбудсмана – здравна реформа трябва да има. Очевидно ще се наложи да се закриват и лечебни заведения. Но при всички положения трябва да се закриват такива лечебни заведения, в такива места, където има възможност в най-кратки срокове и има инфраструктура, за да има достъп до лечебни заведения в друго населено място, което е на едно безопасно, бих казал, разстояние. Знам, че и новият министър работи за болницата в Девин. Знам, че имаше планове да стане филиал на болницата в Смолян.
Тоест, очевидно е, че този въпрос ще бъде решен през тази година.
Отново сме се сблъсквали и продължаваме да се сблъскваме с проблемите с ТЕЛК и НЕЛК. За тази система, която я знаете от миналия век, трябва по някакъв начин да се направи нещо, защото с месеци се бавят решенията. Знаете, че докато има обжалване на решението на ТЕЛК пред НЕЛК, не се получава пенсия, получава се само социална пенсия. Хората губят средства, не могат да си подновят картите за транспорт.
Изобщо, вместо да правим и без това трудния живот на хората с увреждания малко по-лек, ние, институциите, уви не правим това достатъчно добре.
Имаше също проблеми отново и с редките заболявания. Имаме препоръки за финансиране от страна на касата на такива заболявания. Най-общо в тази част сме дали препоръки в доклада: механизъм за достъп до специализирана медицинска помощ, принципа „парите следват пациента”, Министерството на здравеопазването да приеме стандарти за определяне на правилата за добра медицинска практика, да има даже и регистър на лекарските грешки. Много пъти сме говорили по това. Да се изготви и обезпечи финансово осигуряване на нова национална програма за редките болести, приемане на промени в нормативната уредба, които да позволяват и в рамките на календарната година включване на необходими лекарствени средства в списъците, финансирани от касата.
Националната експертна лекарска комисия да приеме СИП-програма за обучение и оказване на методична помощ на лекарите, участващи в органите за медицинска експертиза, както и приемане на Закон за закрила правата на пациента.
Да се търси законодателно уреждане, възможност граждани, които не са здравноосигурени или са загубили такива права поради продължително оставане без работа и доходи, да имат право на достъп до специализирана медицинска помощ.
Знам, че проблемът с невнасянето на здравните вноски е много сериозен и той касае всички нас, но трябва да кажем, че ние трябва да се водим от хуманни съображения – че всеки има право на лечение.
Искам да ви разкрия една малка част от това, което омбудсманът среща като национален превантивен механизъм. Знаете, че от 1 юли 2012 г. съгласно промените в Закона за омбудсмана, омбудсманът изпълнява и тази функция – национален превантивен механизъм, и неговата цел е да обикаля всички места, където има и задържани хора, и хора против тяхната воля и да има към тях човешко, хуманно отношение, да има условия за живот на тези хора. В обсега на нашите проверки попадат и психиатричните клиники. Знаете, че те са държавни, че те са на финансиране от Министерството на здравеопазването, а не на касата.
Тук също констатирахме някои слабости. Първо, не е тайна колко е лошо битовото положение на тези психиатрични клиники. Там финансирането става на принципа „исторически бюджет”. Тоест, на база на това, каквото са получавали минали години, получават и сега. Няма регистър на хората с психични заболявания. Не може да се разбере един човек в колко психиатрични болници се е лекувал, от какво се е лекувал и т.н.
Дали сме също още много други препоръки.
Ние също сме проверявали и домовете за деца без родители. Там също имат проблеми, както и в домовете за деца с увреждания. Например, когато се налага да бъдат лекувани в болнично заведение, няма как хора от персонала да ги придружават, не винаги това е възможно, домовете нямат такъв потенциал. Даже се заплащат и консумативи, дрехи, храна.
Също прави впечатление, че в държавните психиатрични клиники съпътстващите заболявания и специализираната помощ за тях се иска да бъде заплащана дори от здравноосигурени лица, които се лекуват в тези болници, което също е един много сериозен проблем.
Смятам, че специално за психиатричната помощ, която е изцяло държавна, и за тези клиники тепърва трябва всички ние заедно да поемем грижата и да мислим как наистина да преминем на европейско ниво. Засега имаме недостиг на персонал, защото лекарите и персоналът са зле платени, работят при много лоши условия в тези клиники. Мисля, че там наистина има какво да се направи. Аз се надявам на това, надявам се на вашата помощ.
Аз ще продължавам да сигнализирам при тези проверки какво се случва, има ли проблеми или няма. За всички проверки, които правим и с националния превантивен механизъм, изпращаме доклади на съответното министерство – Министерството на здравеопазването – за това, което сме констатирали. Получаваме обратна връзка, получаваме отговори и така мисля, че можем да вървим напред.
Най-общо това е по въпроса за здравеопазването. Всички очакваме здравната реформа. Всички чакаме електронното здравеопазване. Надявам се час по-скоро да се случи.
Благодаря ви. Готов съм да отговоря на вашите въпроси.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря ви, господин Пенчев.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по представения ви доклад. Имате думата за изказвания, мнения, становища. Заповядайте.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Пенчев, понеже беше засегната темата с болницата в Девин, като народен представител от Смолянска област няма как да не взема отношение.!
Само за уточнение ще кажа, че тя не беше затворена в резултат на здравната реформа, а в резултат на това, че беше управлявана безобразно и беше доведена до фалит и ситуация, при която медицинските специалисти работеха, за да плащат задълженията на болницата, направени от неадекватното управление на собственика, а именно Общинския съвет – Девин, те просто преустановиха дейност.
В рамките на тази кризисна ситуация Министерството на здравеопазването и народните представители от региона положихме последователни усилия за търсене на решение с безброй срещи с населението на Девин, като смятахме, че наистина трябва да се търси дългосрочно и трайно решение, решение, което може да се повтори и в други региони на България, защото за съжаление поради дефицит на медицински специалисти ще стигаме до кризисни ситуации и в други райони на България. Дефицитът на кадри е нещо, което не затруднява, застрашава и което не може да бъде преодоляно за кратко време, защото специално лекарите се подготвят за дълъг период от време.
В този смисъл ние предложихме болницата да стане филиал на лечебно заведение с държавно участие, за да може държавата, инвестирайки в такова лечебно заведение, да може да упражнява и съответния контрол, имайки вече лошия опит с местните управляващи, които ограбиха тази болница.
За съжаление темата се политизира, нещо, което апелирам всички членове на тази комисия наистина да не допускаме, защото здравеопазването е тема, която наистина трябва да се пази от политизация.
Припомням една стара максима, че трябва да се прави политика не от здравеопазването, а за здравеопазването. Нека това да бъде наистина ръководно мото за всички членове на тази комисия, за да може да има нещо позитивно и полезно.
Комисията по здравеопазването е разглеждала проблема. Министерството на здравеопазването също. Наистина в някои други региони се постигна решение, като се направиха филиали на болници. Говоря за болницата в Котел, която стана филиал на държавната болница в Сливен, и болницата в Оряхово, която стана филиал на Врачанската болница. Същото можеше да се случи и в Девин, ако нямахме абсолютна резистентност от страна на местното общинско ръководство. Понеже местната община се ръководи от БСП, аз искрено се надявам, че те сега ще съдействат на министъра на здравеопазването, за да може наистина да се реши проблема на хората, защото потърпевши от цялата ситуация са наистина хората от трите общини.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Придържайте се към Вашия призив да не политизираме дискусията.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако обичате, госпожо председател, да не ме прекъсвате. Да спазваме добрите правила за работа на комисията и наистина да се намери трайно решение, решение, което не само ще даде едни пари на хора, които вече са похарчили едни пари, и ще даде добър знак на останалите общински болници, които се стараят при правилата, които има в момента, да управляват добре лечебните си заведения, да не трупат дългове и да са в услуга на гражданите в общините, които обслужват.
Вярвам, че всички знаете примери за такива лечебни заведения.
Приключвайки наистина изказването си, което касае конкретен проблем, аз наистина смятам, че институцията на омбудсмана ще бъде изключително полезна, защото проблемът на здравеопазването е именно обратната връзка. Това, което хората срещат в системата, чрез Вас може да достигне до тези, които правят организацията на системата и това може наистина да бъде един повод за инвестиции в реформа, които да бъдат за по-доброто бъдеще на нашата система на здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин омбудсман, аз подкрепям Вашия доклад за дейността, който за втори път го гледаме, защото вече го гледахме и приехме в Комисията по труда и социалната политика.
Въпреки призивите да не се политизират нещата не мога да не засегна темата.....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Призовавам Ви да се придържате към този призив.
ЕМИЛ РАЙНОВ: ...за Девин. Но Девин не е единичен, изолиран случай. В резултат на цялостната политика в ситуацията на Девин бяха още 18 болници.
Така че, колеги, колкото и да не ви се иска да се връщаме назад, за да видим какво се е случило, ще имаме още много поводи, ще се припомнят фактите дотолкова, доколкото да се извадят изводите. А и само припомням: защо четири години Вие не казахте да не се политизира здравеопазването? Лично Вие и всички? Политизирахте! Ама доста политизирахте здравеопазването. Резултатът е ето този – това, което се случва днес в здравеопазването.
Но мисля, че по т. 2 от дневния ред ще имаме достатъчно време да коментираме.
Още веднъж приветствам омбудсмана с цялото ми уважение към него. Подкрепям доклада и естествено – винаги сме добре дошъл да обсъждаме темата „здравеопазването”.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители, господин Пенчев, аз ще подкрепя доклада Ви и отчета за дейността Ви, защото многократно с Вас, с Вашия екип, с екипа от експертите на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса и народните представители сме провеждали срещи и сме обсъждали какъв е пътят за това българските граждани да получават по-достъпно и качествено здравеопазване.
За това какви са проблемите, и тези, които изброихте, и много други, които вече сме решили и те не са влезли в този доклад, защото е имало разбиране от всички страни.
Наистина се надявам, че добрият синхрон, диалогът ще продължи и занапред не само с Министерството на здравеопазването, но и с Комисията по здравеопазването, тъй като и до момента обществото очаква от всички нас да има разбиране и решение по отношение на реформата в ТЕЛК и НЕЛК, по отношение на електронното здравеопазване, което очакваме наистина в някакъв момент да се случи. Не сме обнадеждени от последните изказвания на министър Андреева, но за регистъра на лекарските грешки сме говорили многократно и то не само в този формат, а и във формат с представители на Министерството на правосъдието, на Министерството на вътрешните работи, с Върховна касационна прокуратура и всички институции, които имат отношение.
Надявам се, че ще продължи и усилието на министъра на здравеопазването по отношение на деинституционализацията и извеждането на децата без родители от домовете, защото това е един проект, с който България може да се гордее и България беше оценена от Европейската комисия. За първи път има такова финансиране по три различни програми на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Надявам се, че усилията ще продължат.
Приветствам факта, че сте тук, че представяте доклада и заявявате готовност винаги да откликвате както на призивите на политиците, но най-важното – на призивите на гражданите за решаването на техните проблеми.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на госпожа Атанасова.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Госпожо министър, господин омбудсман, уважаеми дами и господа! Аз ще си позволя два въпроса, свързани конкретно с дейността на Комисията по здравеопазването и стриктно придържайки се към призива на госпожа председателката.
Уважаеми господин Пенчев, какъв е делът – ако не категоричен относителен дял, то поне като тенденция, като динамика в последните четири – пет години на жалбите, касаещи сферата на здравеопазването?
Не случайно задавам този въпрос. Вие като институция сте индикатор за несгодите на това общество в тази сфера конкретно. Тя касае Комисията по здравеопазването и сферата на здравеопазването. Разбира се, не отричам, че и в другите сфери на обществения живот сте също такъв индикатор.
Каква е тенденцията, ако за база вземем броя жалби и техния дял във времето като динамика, като тенденция.
Вторият ми въпрос е следният. Направи ми впечатление, че казахте, че има доста жалби по отношение на структурирането, дейността и решенията на ТЕЛК и НЕЛК. Дори казахте, че това е модел от миналия век. Аз го разбрах в смисъл на архаичен модел.
От какъв характер са тези жалби? Имам предвид дали са еднородни, дали става дума за ощетени и пренебрегнати, дискриминирани дори хора или са от някакъв друг характер.
Този въпрос задавам, за да видим по какъв начин може да се оптимизира дейността на Трудово-експертните лекарски комисии.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Има ли други въпроси към господин Пенчев?
За въпрос има думата господин Таушанов.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Аз съм от Българската асоциация за закрила на пациентите.
Още, когато Ви избраха за омбудсман, през първата седмица аз Ви поставих въпроса: какво ще стане с медицинските инциденти и цялата система в тази връзка, тъй като Вие идвате от съдебната система. Но до този момент не виждам никакво решение каква перспектива виждаме в това, защото това е свързано както с регистъра за съдебните грешки – за медицински и лекарски грешки и най-вече като понятие, така и със Закона за правата на пациентите, който не вижда живот окончателен вече 13 години. И така можем да констатираме, че всяко правителство идва, ха-ха да го приеме, но не го приема.
В тази връзка някой сега може ли да ми каже от това правителство кога ще се приемат тези два законопроекта конкретно.
Това са въпросите ми.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на господин Таушанов.
Има ли други желаещи за въпроси?
Заповядайте, доктор Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа депутати, колеги и гости! Първо, искам да изкажа своята благодарност към господин омбудсмана за това, че Българският лекарски съюз в негово лице винаги е срещал разбиране, незабавно отзоваване на поставените от нас проблеми, за изключително добрата съвместна работа, която имаме.
В доклада на омбудсмана, слава Богу, няма политика, но има много задачи за политиците. Това, което аз чух, че трябва да се случи, беше казано косвено – лимитите, работата и начина на функциониране на болниците, електронното здравеопазване, ТЕЛК – НЕЛК – въобще наредени проблемите съответно и на жалбите, реално съществуващи в здравеопазването.
Мисля, че това трябва да бъде основна задача на Комисията по здравеопазването. Законите да бъдат така променени, че да са в полза на пациентите, разбира се, и Закона за правата на пациентите и всичко останало.
Имаше задача и за Българския лекарски съюз. Поемаме ангажиментите за правилата за добра медицинска практика.
Благодаря Ви, че съобщавате този проблем. Той отлежава от пет години в Министерството на здравеопазването, а още нямаме утвърдени общите правила. Очакваме ги. Надявам се, че този път министър Андреева ще положи усилия да бъдат готови общите правила.
Искам да съобщя и на комисията, и на участниците в заседанието, че Българският лекарски съюз към средата на октомври е готов с всички екипи, по всички специалности за изработване на правилата по специалности. Но няма как да ги изработим, ако нямаме общите правила и ако законодателството не бъде променено така, че по-лесно да се приемат тези правила и да бъдат ръководства за дейност.
Естествено, че всичко това е свързано и с електронната карта, без която пък контролът в системата е невъзможен.
И най-важното, което се каза в този доклад, е, че трябва да има ясна система къде, как, какви болнични заведения и защо работят, а не да се гасят пожари като в Девин, защото всичко това ще продължи, ако няма такава система, ако няма ясно къде, защо, за какво, как се финансира дадено лечебно заведение.
Това каза господин омбудсманът и аз мисля, че е много важно да чуем този призив.
Благодаря Ви за грижите за здравеопазването. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Има ли други изказвания, въпроси, или да пристъпим вече към отговори. Събраха се достатъчно въпроси.
Заповядайте, господин Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Благодаря Ви, госпожо председател, уважаема госпожо министър, господин омбудсман, колеги и колежки! Съчувствам на господин омбудсмана, който показа редица слабости на системата, която създадохме преди 13 - 14 години, ако правилно си спомням, и която за тези 14 години успя да се реформира съвсем козметично във всички насоки, които вие ги знаете: те са само доболнична помощ. Болничната помощ не мръдна. Затова са и тези резултати, които господин омбудсманът показа пред нас.
Следвайки този път на мисли, аз смятам и че бива да обвиняваме когото и да е професионалист, защото гилдията, която с такъв миловиден цвят – бял, в мантии – е поставена на такъв терор, че идиотизмът е издигнат в култ. Да се направи регистър на лекарските грешки е нещо страхотно. Аз знам, че и в други страни се опитват да го правят. Все едно да направим регистър на прокурорските грешки, които не са по-малко и не по-малко разбиват човешки съдби и животи. А тук, където колегите полагат клетва и където търсят всякакви начини да направят по-качествен животът на тези, с които се сблъскват в нещастието им, ние търсим да направим една ужасна статистика, която си я има. Не е нужно обществото да бъде стресирано по този начин.
Що се отнася до фалитите на болници, за които спомена господин омбудсманът, те се обуславят именно от нереформираната здравна система и липсата на национален здравен консенсус.
Ако такова нещо се изработи заедно с Българския лекарски съюз, с всички професионални организации в България, бих сметнал, че много от проблемите ще отпаднат и задачите на всеки един министър оттук нататък ще бъдат координиращи и насочващи, а не контролни и репресивни, както досега.
Аз смятам, че това е главното, което трябва да извлечем от такъв тип дискусия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрахме Вашето мнение, доц. Баташки. Имаше ли въпроса обаче? Според мен – не.
Имате ли конкретен въпрос?
ИЛИЯ БАТАШКИ: Аз дадох заявка за изказване, обаче изчаках въпросите и може би не съм разбран. Обикновено гениалните неща не се разбирах бързо – смее се.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да приемем, че е така.
Благодаря Ви.
Господин омбудсман, имате думата за отговори.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря. Благодаря за въпросите и за изказванията.
Първо, доктор Дариткова, аз много съжалявам, ако съм бил разбран, че болницата в Девин я давам като пример за здравни реформи или не. Знаем казусът на болницата в Девин. Само че моето становище е, че дори и една болница да е общинска, тоест, да си има някакъв собственик, който я управлява лошо, държавен е въпросът дали в Девин ще има болница. Там хората не можем да ги оставим да измират, защото някой управлява лошо.
Така че това съм искам да кажа само – че, когато се закриват болници или се правят филиали, трябва да се мисли. Между другото, това за идеята с филиалите аз много широко го пропагандирам и за съдебната реформа, че за много съдилища можем да направим филиали на съдилищата, а не във всяко населено място да имаме отделен съд.
На въпроса на доктор Кърджалиев за статистиката. Около 3 процента от жалбите са за здравеопазването. Горе – долу този процент е неизменен всяка година. Тоест, относително малък дял имат жалбите в сферата на здравеопазването, но пък имаме работа с пациентски организации и други. Тоест, с една жалба решаваме въпроса на много хора, както беше с позитивния списък – лекарствата срещу болестта Алцхаймер.
Тоест, макар и да са малко като процент, хората се жалват и ние се опитваме да решим проблемите им.
По отношение на ТЕЛК и на НЕЛК. Разбира се, всеки е недоволен от процента, който му е даден. Това не е работа на омбудсмана и няма как аз да кажа: да не жалят процентите и да ги увеличават.
Основните проблеми обаче са бавността, че във времето с месеци и месеци отлагат явяването пред ТЕЛК и пред НЕЛК. Тоест, очевидно има недостатъчно кадри. И също жалбите са за грубо отношение. Много хора се оплакват от грубо отношение на членовете на комисиите.
Между другото, искам да ви обърна внимание в тази връзка, мисля, че в Кодекса за социално осигуряване с последните изменения от 2011 г. е приета една разпоредба, която за мен лично е ужасяваща. Според тази разпоредба, ако някой човек е получил пенсия за болест поради решение на ТЕЛК и след това горната инстанция – НЕЛК или съдът – намали процента, тоест, приеме, че процентът е завишен, това, което човекът е получил повече, е недължимо и трябва да се заплаща от членовете на комисията.
Това означава, че нито един член на лекарска комисия няма да даде реалния процент така, както го разбира, ще го даде винаги по-малко, защото, ако даде по-малко, няма санкция, просто горната инстанция може да го увеличи.
Мисля, че този текст трябва да го огледате. Плюс това ние изхождаме едва ли не, че всички лекари – членове на тези комисии, са престъпници и трябва едва ли не да знаят, че ще плащат от джоба си. Това никой не би го казал.
Доктор Баташки, специално за този регистър на лекарските грешки – поне така, както на мен го обясниха колегите от Българския лекарски съюз – не става дума да пишем „доктор „Х” забрави скалпела по време на операция и това е безобразие и трябва да го знае целия свят. Доколкото аз разбирам, тук става дума за грешки, които могат да се случат и в друга болница, тоест, грешки, от които могат да се поучат лекарите, а не толкова пациентите да сочат с пръст лекаря.
Но аз от първия ден, откакто постъпих в мандата на омбудсмана, винаги съм бил „за” лекарите. Знаете, когато имаше и медийни нападения – „Убийци в бели престилки” – организирахме една от първите кръгли маси с Българския лекарски съюз и казахме, че не може така да се говори. Най-страшното е, че ще дойде време да внасяме лекари.
Лично от мен няма да чуете лоша дума за лекарите, за лекарския труд.
На господин Таушанов – да, закон за пациентите всички чакаме. Аз знам и Вашата идея да се създаде нещо като гаранционен фонд, който да покрива, да знам го. Днес имах среща с министър Стойнев. Доколкото разбрах, те имат втора идея за гаранционен фонд за туроператорите.
Всъщност смятам, че това е добра идея. Трябва да се обмисли, но тя е също в ръцете на уважаемите народни представители.
А що се отнася до лекарските грешки, искам да Ви кажа, че това, че няма здравна реформа е така, а в съдебната изобщо пък няма.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да, така е. Няма съдебна и здравна реформа, но ви моля за по-кратки отговори.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря Ви. Надявам се, че отговорих вече на поставените въпроси.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други желаещи за изказвания, въпроси, уважаеми колеги народни представители.
Ако няма, подлагам на гласуване така предложения доклад по т. 1 от дневния ред, току-що представен и обсъден, моля гласувайте с вдигане на ръка.
Гласували: "за" - 19, "против" и "въздържали се" - няма.
Докладът на омбудсмана е приет.
Позволете ми да благодарим за търпението и за присъствието, разбира се, на господин Пенчев, на госпожа Тоткова, както и на госпожа Роза Георгиева.
Благодаря ви. Очакваме ви отново по всички проблеми на здравеопазването.

Уважаеми колеги народни представители, преминаваме към обсъждане на точка втора от дневния ред:
Обсъждане на проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 102-03-22, внесен от Министерския съвет на 26.08.2011 г. – първо гласуване.
Заповядайте. Кой ще представи отчета?
Заповядайте, госпожо Аврамова.
ГАНКА АВРАМОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители. Казвам се Ганка Аврамова и заемам длъжността директор на Дирекция „Бюджет и финансови параметри” в Националната здравноосигурителна каса.
Упълномощена съм от управителя на Националната здравноосигурителна каса да ви представя изпълнението на отчета за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Ще се постарая в кратък режим, в резюме да засегна най-важните моменти.
Отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. е структуриран в съответствие с показателите в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Включените в отчета приходи и трансфери, разходи и трансфери отговарят на нормативно определените в чл. 23 и чл. 24 от Закона за здравното осигуряване и чл. 1, ал. 1, 2 и 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. и са групирани и отчетени по единната бюджетна класификация, с което са спазени разпоредбите на чл. 2, ал. 8 от Закона за устройството на държавния бюджет.
По отношение на отчетените приходи и трансфери по бюджета за 2010 г. на Националната здравноосигурителна каса са отразени постъпилите суми от здравноосигурителни вноски, трансфери за здравно осигуряване от други бюджети, приходи и доходи от собственост, глоби, санкции и наказателни лихви и други неданъчни приходи.
За 2010 г. са постъпили 2 588 676 000 лв. общо приходи и трансфери и спрямо утвърдените със закона 2 572 211 000 лв. е отчетено изпълнение в размер на 100,6 на сто.
В отчетените общо приходи здравноосигурителните вноски имат относителен дял 62,9 на сто, а трансферите от централния бюджет, постъпили с утвърдения със закона размер, 36,8 на сто.
Приходите и трансферите, отчетени общо по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. са в съответствие с действащото законодателство. Отчетените разходи и трансфери отразяват извършените през годината здравноосигурителните плащания, административни разходи за издръжка на централното управление на националната каса и 28-те районни здравноосигурителни каси и за придобиване на нефинансови активи, разходи за заплащане на сумите по чл. 37, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.
Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. са утвърдени 2 039 432 000 лв. разходи и трансфери, а са отчетени разходи за 1 979 338 000 лв. и трансфери за 53 317 лв. Общо 2 032 655 000 лв., което представлява изпълнение от 99,7 на сто.
През 2010 г. са извършени две актуализации на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса – през м. август, обявено в "Държавен вестник", бр. 62. Размерът на приходите и трансферите е увеличен с 53 млн. лв. – 40 млн. лв. в частта на здравноосигурителните вноски и 13 млн. лв. в частта на получените трансфери от Министерството на здравеопазването за заплащане на сумите по чл. 37, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване за доплащане потребителска такса.
Разходите и трансферите са увеличени с 220 млн. лв., в това число са 27 млн. лв. за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, със 178 млн. лв. – за болнична медицинска помощ, с 13 млн. лв. – други здравноосигурителните плащания за медицинска помощ, с 2 млн. лв. – резервът за непредвидени и неотложни разходи в резултат на увеличението на приходите от здравноосигурителните вноски.
Увеличението на разходите и трансферите е със 167 млн. лв. повече от увеличението на приходите и трансферите, което е за сметка на излишъка и съответно той е намален с тази сума, което от своя страна води до намаление на наличността в края на периода.
В края на годината след анализ на отчета за касовото изпълнение на бюджета и очерталата се необходимост от средства за болнична медицинска помощ е извършена още една актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса – "Държавен вестник", бр. 98 от 14 декември 2010 г., с която средствата за здравноосигурителните плащания за болнична медицинска помощ са увеличени със 130 млн. лв. Увеличението е отново за сметка на намаление на излишъка по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., което от своя страна води до намаление на наличността в края на периода.
През 2010 г. в отчетените разходи най-голям е делът на здравноосигурителните плащания, като са изплатени и суми за здравноосигурителни плащания от 2009 г. в размер на 122 441 000 лв., а на 31.12.2010 г. неразплатените здравноосигурителни плащания са в размер на 80 401 000 лв. и са за болнична медицинска помощ и лекарства и консумативи за домашно лечение.
Отчетените през 2010 г. здравноосигурителни плащания съответстват на регламентираните със Закона за здравното осигуряване, Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., решенията на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и договорите с изпълнителите на медицинска и дентална помощ, медико-диагностична дейност и за лекарствени средства и консумативи за домашно лечение.
Разходите за издръжка на административните дейности по здравно осигуряване са в размер на 1,7 на сто от общите разходи, с което са спазени ограничителните условия на чл. 24, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. е определен резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 127 058 000 лв. С две решения на Надзорните съвети в съответствие с определените му правомощия в § 7 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е определено да се освободят средствата от резерва и да се насочат за покриване на здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ.
Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. е определен излишък по бюджета в размер на 532 779 000 лв. Формирания в края на годината общ излишък от дейността на касата за 2010 г. е в размер на 556 020 000 лв.
В изпълнение на разпоредбата на § 27 от Закона за държавния бюджет за 2011 г. наличностите по банковите бюджетни и депозитни сметки на Националната здравноосигурителна каса към 31.12.2010 г., включващи наличностите по тези сметки в началото на годината и реализирания за годината излишък общо в размер на 1 413 282 000 лв. са преведени служебно от Българска народна банка по сметката на централния бюджет.
Отчетът за изпълнението на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. е изготвен в съответствие с нормативните изисквания в изпълнение на показателите, определени в Закона за бюджета на Националната
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Аврамова.
Някой друг от вносителите желае ли да допълни нещо? Очевидно – не.
Уважаеми колеги, народни представители, имате думата за изказвания.
Доктор Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Госпожо министър, колеги от Националната здравноосигурителна каса, дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата естествено, както се уточнихме с колегите, няма да говоря политически ли са грешките. Вероятно са били поради липса на административен капацитет. Но сега ще ви обясня с думи простичко за цифрите, които колежката така надлежно изчете, които са верни и до последната стотинка, какво се крие зад тях.
Позволявам си да го кажа в резюме, защото това, което колегите са забравили, аз съм най-дълго управляващият Националната здравноосигурителна каса - цели четири години. Четири години, през които не е имало нито една актуализация.
Да, зная какво ще кажете – че три години не е имало рамков договор, но на всяко 22-ро число касата плащаше всичко, което се изработеше. В края на 2009 г. здравно неосигурените бяха 900 хиляди, в момента са 2 милиона и т.н.
Колеги, защо сега обръщаме такова внимание на отчета на касата за годината 2010? Защото тогава, както се разбрахме, не по политически причини, но поради липса на административен капацитет, се случиха две основни неща. Първото е безпрецедентното в историята на касата два пъти в годината актуализация на бюджета на касата.
Колежке, правилно ли казвам?
ГАНКА АВРАМОВА: Да.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Първата е м. август и след това – есента. Актуализацията беше за 350 млн. лв. Факт! Това за какво говори? Говори, че някой не е предвидил нито приходната част, някой не е предвидил нито разходната част. Тоест, някой не си е свършил работата.
По пера къде точно са тези актуализации? Естествено, актуализацията е факт, но най-ужасяващото - което, съжалявам, колеги, но ще бъде припомняно, защото вие декапитирахте по този начин здравната система – е това, което направихте в изпълнение на § 27 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България. Към 31.12.2010 г. е направен трансфер – вноска от централния бюджет за текущата година в размер на 1 413 00 000 лв., формирани по излишък на бюджета за текущата година – 556 млн. лв., и остатък от предходните години в размер на 860 млн. лв.
Колеги, именно тогава спря реформата в България, защото именно тогава здравната система остана без пари, пари, предназначени за реформа. Именно тогава вие демотивирахте българските граждани и от 900 хиляди здравно неосигурените лица в момента са 2 млн. души. Именно тогава започна този процес на фалиране на болници, именно тогава от 39 млн. лв. през 2009 г., колежке, в момента колко милиона са задълженията на болниците?
Така че това ще се говори, за да знаят хората какво се е случило и защо се е случило, откъде започна крахът на здравеопазването в последните четири години – от 2010 г.!
Така че аз спирам дотук, за да не обременявам колегите. Пак казвам, тук няма политическо говорене. Не съм споменал нито една партия и си запазвам правото да се включа още веднъж нататък по дебата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Има ли реплики към изказването на доктор Райнов? Няма.
Има ли желаещи за изказвания? Първо да попитам дали има народни представители, които желаят да се изкажат, и след това ще дам думата на председателя на Българския лекарски съюз.
За момента няма желаещи за изказвания народни представители.
Заповядайте, доктор Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искрено се надявах, че към 2010 г. точно няма да се връщаме никога. Това беше може би най-черната година в живота на цялото медицинско съсловия, а и на пациентите в България.
По повече от два месеца се бавеха плащанията към изпълнителите. В доклада няма нито дума за това защо в край на 2009 г. бяха прибрани повече от 340 млн. лв. - по спомени споменавам цифрата. Ноември и декември не беше платено на лекари, медицински сестри. За Коледа и Нова година те бяха без заплати. Това се случи в край на 2009 г., което беше страшно.
Къде отидоха тези пари? Това, първо. По какви параграфи, по какви сметки отидоха? След това тези два месеца бяха платени от бюджета за 2010 г. Тоест, той беше предварително намален с тези 300 и няколко милиона и оттам идва и актуализацията. Беше ясно, че парите от бюджета няма да стигнат.
Но и тази актуализация в края на 2010 г. не беше пълна. Още 100 млн. от бюджета за 2011 г. отидоха за плащания за 2010 г. Тоест, с още толкова беше намален бюджетът на касата. След това последваха нови 340 млн. лв. от касата към Министерството на здравеопазването – помните! Ние тогава изнесохме данните какво е плащано с тези пари, включително метадона бе изплащан със здравноосигурителни вноски.
Затова казвам, че това е най-черната година.
На последно място, разбира се, но не по значение са 1 400 млн. лв., които сведоха за няколко години назад процентът от брутния вътрешен продукт под 3,6 за здравеопазването в страната.
Затова използвам случая, че тук има и журналисти, да кажа: не винете лекарите за качеството на здравеопазването в страната. Такова ще бъде качеството, след като обществото така постъпва с парите на здравноосигурените.
Надявам се никога повече това да не се случи: пари от здравни осигуровки, а това е включително и вашите джобове, и на журналистите, и на всички присъстващи, защото сигурно редовно си плащате здравните осигуровки, да бъдат буквално откраднати и никакви последствия от това. Е, как да има някаква вяра този народ в нещо, че ще стане нещо в тази държава при положение, че му бъркат посред бял ден в джоба, взимат му парите дори за аспирина, който му се полага. Моята лична сметка е 1500 лв. Това са пари, които аз съм внесъл за здравни вноски – такова дело водя в момента – и 1500 лв. са ми откраднати без никакво основание с едно решение на Народното събрание. Народното събрание гласува да ограби собствения си народ. Това е абсурд и надали има друга държава, освен в годините назад, където това да се е случило.
Надявам се наистина никога повече да не се връщаме към такъв случай, към такова нещо.
Но това, което не чувам тук, е дали тези пари ще бъдат върнати на хората и то за здраве. Кога, как и ще бъдат ли върнати, защото те са взети от всеки един български гражданин и са дължими към него и трябва да му се върнат или за здраве, или директно. По това трябва да има решение.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Други изказвания, уважаеми колеги народни представители?
Заповядайте, господин Кенанов. Имате думата.
ПЕТКО КЕНАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Аз съм от Конфедерация „Защита на здравето”.
Искам и аз да не се връщам към тези години. Но за съжаление трябва да продължим напред. И тъй като повечето от тук присъстващите хора са участници във всичко това независимо от коя партия са били, аз имам конкретно предложение към всички вас.
Дами и господа, парите са 1,5 млрд. лв. и са страшно много и вероятно никога няма да ги видим накуп. Обаче като всички пари и левовете си имат равностойност. Като „боцнем” в Гугъла, 1 километър магистрала се равнява на 10 000 000 лв. Значи с нашите пари са направили 150 км. магистрали. Дайте да сложим между София и Пловдив толкова колонки и паричките, които се събират ще бъдат прехвърляни в здравната каса. Мисля, че е осъществимо. Магистралата я има, само колонките ги няма.
Ако трябва, лично аз ще събера пари за тях. Това е.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря ви, господин Кенанов.
Заповядайте, господин Спиридонов.
СТАЙКО СПИРИДОНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз съм доц. Стайко Спиридонов, председател на Националната асоциация на частните болници.
Аз бих искал съвсем накратко само да прибавя към това, което каза доктор Райчинов следното. Тези 1,5 млрд. лв. не само това, което се каза като трагедия. Има и една друга трагедия, която се появява, защото тези пари малко преди това бяха заложени от 6 на 8 процента. Тоест, двата процента, които се предвиждаха, за да се дадат по доброволните здравноосигурителни фондове.
А то какво стана? Не само че се отнеха, одържави се касата, а като имате предвид, че тези пари са лични, те са частни пари, е крайно време и каса, и държава да дадат прозрачност на парите, които хората дават.
Осъществявайки този процес, одържавява се касата и съответно се минава на една система на заплащане на глава болница, а не на глава пациент. Това довежда поредица от други нещастия за самите пациенти.
Аз си мисля, че за тези 1,5 млрд. лв. някой трябва да носи отговорност и да се върнат обратно в касата. Касата е институцията, в която трябва да влязат пари и които трябва регулярно и справедливо да разпределя за лечението на пациентите.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Спиридонов.
Заповядайте, доктор Дариткова! Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Наистина трансферът на 1млрд. и около 400 млн. лв. в бюджета от сметките на касата не е нещото, с което се гордеем ние, представителите на Комисията по здравеопазването.
Но аз заявявам, че аз не съм гласувала в пленарна зала това решение. Това беше решение на финансистите и то беше финансово аргументирано, че тези пари, за да влязат в употреба, събирани за даване на втори стълб от здравеопазването – така наречените доброволни здравноосигурителни дружества – трябва да има санкция на Народното събрание, съответната законова промяна.
Другото становище на финансистите беше, че – и сега го чухме – 36 процента от вноските се дават от държавата за контингентите, които тя осигурява. Тоест, те идват от данъчни плащания, от бюджета.
Финансовите аргументи, разбира се, не могат да оправдаят здравните. И аз пак повтарям, че това е нещо, срещу което ние се опитахме да се изправим, но пожелавам на вас повече успех на това управление с финансовия министър, защото последните медийни изяви, които има във връзка с необходимостта от сегашна актуализация на бюджета сочи, че и сегашният министър, и министър-председател не са особено отзивчиви към дефицитите в системата на здравеопазването.
Абсолютно ще приветстваме и всякакви решения, които ще помогнат тези средства да се върнат и отидат за здравеопазване.
Но тук се чуха някои неверни твърдения. Първо, че се плаща на глава болница. Няма такова нещо. Плаща се за изпълнена дейност по клинична пътека и се правят прогнозни бюджети. И аз се учудвам, че директор на лечебно заведение може да говори такива неща.
СТАЙКО СПИРИДОНОВ: Имаше лимити.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Лимитът не беше въведен от нас, а прогнозните бюджети бяха дело още на предишните управляващи във връзка наистина с липсата на реформа в болничната помощ и с това, че ескалират разходите за болнична помощ.
Виждате, че и в този отчет непрекъснато се актуализира бюджетът именно заради лекарствата и болничната помощ, което означава, че наистина сега е време за решения.
Аз сигурно смятам, че са ви полезни тези връщания назад, за да можете да оправдаете своето бездействие в момента, но за тези 100 дни управление аз не виждам едно реално действие в подобрение на системата на здравеопазването. Проблемите ги знаем всички. Предстои нов бюджет, нов рамков договор и, ако говорим само за финансовата рамка, нека да кажем, че ние вкарахме в употреба целите 8 процента от бюджетната вноска, която се събира, за да не се заделят отделно пари, които да не влизат за здравноосигурителни плащания.
Ако не се направят реформи в организацията, никога няма да стигат парите за здравеопазване и ефективността на тяхното харчене ще бъде на същото ниво.
Затова ние сме отговорни. Отговорност се носи от политическите сили на избори и сме понесли своята отговорност. Но смятам, че сега е време наистина за решения и ловът на вещици няма да ви е полезен и на вас. Напротив. Дайте заедно да търсим решения, които да подобрят системата на здравеопазване и нейното бюджетиране, защото това е от полза на всички български граждани, а всички ние сме потенциални пациенти.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли реплики към изказването на доктор Дариткова?
Заповядайте, доктор Райнов. Имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема доктор Дариткова, благодаря Ви за признанието, което направихте, защото за пръв път се чува изказване на член на ГЕРБ, че не са подкрепяли морално вземането на парите в бюджета.
Приветствам и това, че Вие вероятно не сте била в зала, за да гласувате насила това решение. Дотук с благодарностите.
Престанете с манипулациите. Да, преди 2009 г. имаше прогнозни бюджети, прогнозни за целите на статистиката. Но всичко, което се изработваше и отчиташе, касата го плащаше до 2009 г., което не се отнася за следващите години.
Прав ли съм, доц. Спиридонов? Прав ли съм, доктор Райчинов?
И друго. Да, вие за 100 дни не видяхте какво е свършено в здравеопазването. Нали се разбрахме да не се заяждаме?! Искате да Ви кажа, че аз пък четири години не видях вие какво свършихте в здравеопазването.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Желаете ли дуплика, доктор Дариткова?
Други реплики?
Заповядайте, доц. Баташки.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Съгласен съм с това, което каза доктор Райнов. Но само да добавя нещо.
Вие казахте, че опустошителна е политиката ни – може би аз така го разбрах – в здравната система. Но аз съм на противоположно мнение. Първо, искам да поздравя екипа на Министерството на здравеопазването, че не показа опустошителност в своите действия и досега не е уволнен нито един директор без сериозен анализ.(Ръкопляскания.) Да, пляскайте, защото крадците работеха по ваше време. (Реплики извън микрофоните.) Кажете кой директор е назначен без сериозен анализ...
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля, успокойте емоциите, влезте в нормалния, коректен тон!
ИЛИЯ БАТАШКИ: И мога да ви кажа пет души от вашите директори какви крадци са сега. Но не искам да споменавам имената. И тогава е вината на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Чухме благодарност към екипа на Министерството на здравеопазването. Каква е репликата?
ИЛИЯ БАТАШКИ: Колегите казват, че нищо не е направено. Прави се анализ, защото четири години няма да можем да анализираме три години какви простотии сте правили!
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има думата доктор Дариткова. Заповядайте.
Доктор Баташки, моля да се успокоите.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Съжалявам, че наистина представители на лекарското съсловие употребяват такива думи и се представят в такава светлина. Вярвам, че емоциите ви идват в повече и това е резултат наистина от напрегнатото мислене как да подобрите системата.
Аз не съм казала, че са били опустошителни действията, а че е било пълно бездействие. Така че има разлика. Думата „опустошение” не съм използвала.
Наистина 2011 г. и 2012 г. приключихме годината със 100 процента плащане на лечебните заведения за болнична помощ. Така че смятам, че последните бюджети бяха наистина успешни и в условията на финансова криза се справихме с положението. Имахме добра събираемост, защото водихме реална борба със сивата икономика. Надявам се и сега да е така, въпреки последните изказвания и заявления в залата.
Аз ще посоча само едно нещо, което мисля, че може да бъде изтъкнато за разлика от времето, когато тук присъстващите бяха в ръководството и на министерството, и на касата. Липсата на онкоболни, които протестират за дефицити и липса на лекарства, свалени .... пред министерството и портрети на заместник-министри на билбордове, които се разхождат из София. Мисля, че това е достатъчно. Имаше и ред други неща.
Надявам се вие да ги запомните и анализирате. И пак повтарям: решенията сега са във ваши ръце.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За какво искате думата, доктор Райнов? Вече направихте изказвания. За лично обяснение?
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: За „тук управляващи от касата” не се сещам за друг, освен за мен. Така че аз се припознах.
Понеже пак отиваме по темата за касата. Отново манипулирате обществото. През 2012 г. касата не е приключила с всички плащания. Вие цитирахте 2012 г. През 2012 г. касата приключи с излишък, който изчезна, но същевременно приключи и с неразплатени сметки над 45 млн. лв.
Колкото до лекарствата, държите ли да подхванем тази тема сега? За прословутия доклад за цените, който излезе по ваше време с ваш председател? Или този разговор да го оставим за друг път.
С удоволствие бих говорил по темата как някои цени на лекарствата по време на управлението на ГЕРБ скочиха 10 пъти, да не кажа- 1000 процента.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За изказване ли искате думата?
Има думата господин Семир Абу Мелих. Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър! Пациентите в България не бяха доволни от здравните услуги, които ги предлагаме по време на правителството на НДСВ, не бяха доволни при правителството на тройната коалиция, не бяха доволни при правителството на ГЕРБ.
Искрено се надявам да разберете едно. Докато вие дискутирате кой какво е направил по неговото си време, вън има хора, които се оплакват от здравеопазването. Плащат си осигуровките и нищо не получават насреща. Нищо!
Кой, къде е сбъркал? Всички са сбъркали. До момента няма правителство след реформата, която въведе Иван Костов, което да не е сбъркало. НДСВ смениха двама министри, тройната коалиция – двама, ГЕРБ – трима или четирима. Искрено се надявам, успех Ви пожелавам, госпожо министър, въпреки че не сте от партия, на която симпатизирам, но здравеопазването да тръгне в правилната посока.
Надявам се също в тази комисия да не си губим времето да се обвиняваме, защото това можем да го правим и на пресконференции, и на други седянки, а тук да се мисли само в една посока – потребителят на тази услуга да вземе това, за което си е платил. Нищо повече, нищо по-малко.
Аз като здравноосигурен съм си платил, за да мога, като отида при доктора да се лекувам, той да ми напише лекарство и да ми каже: довиждане, ако имаш нужда от нещо, ела, в другиден ще те видя пак. А не да ме изпъди и да ми каже: нямам лимит за теб. Затова става въпрос.
Проблемите в здравеопазването са хиляди, не са сто, не са и 10. Хиляди са. Каквото и да хванете от здравеопазването – има проблем, каквото и да е. И това не идва, защото някой не си е вършил работата качествено с времето. Това е просто, защото системата, която се въведе по времето на Иван Костов, не беше довършена. Това е непълен двигател, тази система не е конструирана да работи само с една здравноосигурителна каса. Ние в момента какво правим? Аз съм пациент. Ето го докторът. Между мен и него има само един посредник. Това е чист монопол. Като има по средата монопол, който се меси между нас и в нашите отношения, винаги има проблеми и това няма да приключи. Ако ще решите единия проблем, ще ви излезе втори проблем. Като решите втория, ще има и трети. И един мандат, и два даже няма да ви стигнат.
Затова моята надежда е вече всички партии да са разбрали истината – че има сериозен проблем в здравеопазването и това е монополът на институцията, която е посредник между пациента и лекарите и изпълнителите на услугата и да се тръгне в посока, както е в цяла Европа. Там пациентът е в центъра на вниманието и, ако вие решите да си дадете парите на някого, сядате и те се нареждат пред вас – пет, шест, седем фонда и всеки ви предлага. И тогава вие сте в центъра. Истината е в нашите пациенти.
Затова благодаря на всички народни представители, които досега тръгнаха да си бранят партиите и политиките, които са водили, но фактът е, че пациентите не са доволни през всички тези времена, който и да е бил на власт. Това е истината.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Абу Мелих.
Заповядайте, господин Таушанов.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Това, което искам да повторя от името на пациентските организации, е, че ние настояваме тези 1,4 млрд. лв. да се изясни как могат да се върнат или поне част от тях в системата на Националната здравноосигурителна каса.
Не приемаме отговори от рода: ами те са похарчени, те са в консолидиран бюджет, те не знам си къде били. Те много ясно са отишли някъде. Дали са дадени 100 млн. лв. за пенсии, дали са дадени 100 млн. лв. за еди какво си. Има си органи, да го установят.
Тоест, това, което ни се каза като доклад, да, така е. Но къде са отишли парите и има ли начин да се върнат – това, което иска и Българският лекарски съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, колега.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Уважаема госпожо министър, госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не мислех да взимам участие точно по тази тема, но бях провокиран, защото наистина това, което се чу тук, е много вярно – че, докато тук ние си говорим едно и също в продължение на години наред вече – дали сме ние, дали са предходните преди нас – но отвън хората наистина умират по улиците и не срещат адекватна здравна помощ.
Ако трябва да говорим наистина за някакви здравни реформи, те трябва да се правят. Но да бъдат наистина здравни реформи. Защото аз и на едно от предишните заседания го казах: да сменяш министрите си през два месеца не е здравна реформа, да ги търсиш по кръстовищата – не е здравна реформа, да затваряш 16 болници по време на своето управление – не е здравна реформа.
Ако трябва да говорим в духа на здравната каса, тъй като обсъждаме отчета на здравната каса, ние от атака неведнъж сме споменавали, че, ако трябва да има истинска реформа, това е закриването на Националната здравноосигурителна каса. Защо? Защото по този начин изчезва посредникът между Министерството на здравеопазването и болничното заведение.
Това е нашето предложение, защото винаги, когато между две страни има трета, се получава усложняване, забавяне на процеса и се създават условия за корупция.
Ето затова тази паразитна структура – Националната здравноосигурителна каса – трябва да бъде премахната и Министерството на здравеопазването да работи директно с болничните заведения.
Това според нас е една стъпка, която може да доведе до някаква реформа. Не е смешно, някак си не е редно да се смеете в момента предвид това, което направихте за четири години със здравеопазването в България. Не е смешно.
Така че, ако трябва да се правят някакви реформи, дайте наистина да ги правим. Тук чуваме: няма да политизираме. Съжалявам, тук се прави политика. Ако някой не иска да политизира, да отиде на женския пазар. Там не се прави политика.
Ако искаме наистина да се случва нещо, дайте да обсъждаме идеи за реформи в здравеопазването. Аз не искам, както слушахме от 2009 г. до 2013 г. оправданието на лидера на ГЕРБ с лидера на БСП. Сега се получава същото. Сегашните управляващи започват да се управдават четири години подред с тези, които са били преди тях. Ние знаем какво се е случвало. Хората също знаят, гледат, интелигентни са. Знаят кой какво е вършил. Не е нужно още четири години да го говорим. Дайте да слагаме идеи на масата – това е нашата идея. Нека някой друг да сложи своята идея за реформа в здравеопазването. Дали на вас ви харесва или не ви харесва идеята за премахване на здравната каса, това е отделен въпрос. Но това е нашата идея. Тук обаче идеи не чуваме. Чуваме оправдания, чуваме нападки, чуваме всичко друго, но не и идеи.
Това не е политика. Поне аз и моите колеги така го разбираме. Ако трябва да правим нещо, нека да дискутираме по конкретни идеи. А дали ще сме „за” или „против” е отделен въпрос. Но да се взимат някакви решения и в крайна сметка хората да получат едно адекватно здравеопазване. Защото това, което прочетох в доклада на господин Пенчев преди малко, какви са жалбите на хората, там ясно е описано – здравеопазването е на изключително ниско ниво. Изключително ниско!
Така че това е, което исках да кажа. Ако така ще продължават заседанията на комисиите в следващите месеци, седмици или години, колкото и да е това, лично аз няма да участвам в тях, защото това не е градивно. Това е деструктивно, това е просто отнемане на време.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли реплики на изказването на колегата Димов?
Давам думата за първа реплика на госпожа Атанасова. Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колега, да, добре е да има конструктивизъм, добре е да се обсъждат идеите. Точно затова ние предложихме т. 2 от днешния дневен ред да отпадне.
Вие и колегата до Вас обаче подкрепихте предложението да се разгледа т. 2 от дневния ред и да се върнем на 2010 г. и да преповторим отново всички тези – и на управляващи, и на опозиция. Да ги чуем отново не само ние, в тази зала, а цялото ни общество.
Да, прав сте, че трябват идеи за това как и какви мерки ще бъдат предприети за системата на здравеопазване.
Няма да коментирам по-скоро екстравагантната Ви идея за закриване на здравната каса. Това е Ваше лично мнение вероятно или на парламентарната Ви група.
Когато обаче обсъждаме проекта за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, само да Ви припомня, че този проект на решение беше приет през 2011 г. Беше приет от членовете на Комисията по здравеопазването, в която комисия и в чийто състав имаше народни представители и на партия „Атака”.
Мен не ме изненадва днешната Ви позиция. Нищо ново! За пореден път Вие не отстоявате принципи. Не отстоявате тези! Не отстоявате партийната си идея! Преди подкрепяхте ГЕРБ, сега никак няма да се изненадам да подкрепите ДПС и БСП.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да отговор на репликата давам думата на господин Димов.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Аз ще бъда кратък.
Госпожо Атанасова, само това ще Ви кажа. Да, понеже сме принципни, а и не робуваме на тези и партийни пристрастия, ние бихме подкрепили всеки, който излиза на политическата сцена с ясни виждания и със заявка за едно добро управление на държавата.
Когато вие дойдохте на власт, не излязохте пред избирателите да кажете, че ще закриете 16 болници. Нали така? Ето затова подкрепихме партия ГЕРБ – като един нов проект, който се надявахме, че ще свърши нещо добро за България.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: А за доклада?
ДИМИТЪР ДИМОВ: За доклада какво искате да отговоря?
Ще направя само едно пояснение, за да изясним нещата и пред медиите – защо се получи така.
Тъй като с колегата идваме от заседания на други комисии, които текат по едно и също време, влизайки вие се възползвахте от това, че в момента не виждаме какво се гласува и стана едно объркване. Чисто объркване!
Ето затова по този начин гласувахме „въздържали се”, защото искахме да изясним какво точно се гласува.
Аз не виждам нищо лошо в това да бъде изчетен този доклад, което всъщност се направи, защото иначе се разбира така, че искаме да прикриваме вашите далавери и вашето прехвърляне на едни огромни пари, което е станало по незаконен начин. Не виждам нищо лошо в това, че докладът се представи, стана ясно. Все пак да припомним на хората какво вършеха от ГЕРБ четири години.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Добрев. Време е за Вашето изказване.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз съм доктор Кирил Добрев, анестезиолог, реаниматор.
Искам да подкрепя две лансирани тези от доктор Баташки и от колегата от „Атака”, защото в предпоследните изказвания се говори за реформи, промени, концепции.
Уважаеми колеги, дами и господа, преди повече от две години на форуми, на които присъстваха и доктор Райчинов, и господин Таушанов, се заговори между пациентски организации, представители на синдикатите, представители на Министерството на здравеопазването за национален здравен консенсус, както каза доктор Баташки или както аз бих го формулирал – национална здравна концепция за един дълготраен период от време – 15, 20, 25 години.
Ето, това е нещо, което е назряло и което ще маркира национална здравна карта, разрешителни за нови лечебни структури, включително болници, аптеки, ще формулира визията за стандарти и тяхното изчистване от лобизъм и от несъвършени изисквани, ще уточнява остойностяването от касата, ще определя сроковете за въвеждане на диагностично-свързаните групи и най-вече това, което е слабост в нашата държава от десетилетия, да не се променя здравната концепция и визия от нулата с всяко ново правителство и с всеки нов министър в здравното ведомство така, както другите държави правят – и Чехия, и Унгария, и Швейцария, и Австрия, и всички сериозни европейски държави.
Ние трябва да си изработим една национална здравна концепция. Тя да бъде приета и утвърдена както от парламентарно представените, така и от извънпарламентарните политически сили било към президентството, било към министър-председателя. Да постави основните жалони и основните срокове за развитие и реформа в здравеопазването и всеки министър, който оглави ведомството, единствено да стимулира този процес или да нанася малки корекции, но принципите да не се променят.
В противен случай много пъти ще се връщаме почти до нулата, ще криволичим наляво и надясно, но успеваемостта в здравните промени, които са необходими, в това число и по отношение на здравната каса, ще ни липсват.
Така че аз ви моля, ще чуем и мнението и на министъра след това, неговата визия, за създаване на една широко представена работна група и може би за не повече от пет-шест месеца – един проект за дълготрайна национална концепция, която ще обхване всички останали подвъпроси и детайли.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Има ли реплики към изказването на доктор Добрев?
Ако ми позволите, аз бих желала да направя изказване.
Започвам от неговите думи, че трябва да стъпим на принципи, трябва да извлечем негативен опит и аз съм съгласна с това.
Уважаеми доктор Добрев, Вие бяхте заместник-министър. Защо не го направихте? Въпросът ми е риторичен, защото нямахте достатъчно време. Знам, с цялото ми уважение към Вас, и отговора, разбира се – защото трябва да се търси съгласие.
Обаче, ако не прочетем достатъчно добре изводите, които са зад счетоводното лустро на този отчет за 2010 г., няма да сме свършили нищо. Няма друга страна, която в условия на икономическа и финансова криза да е взела пари от здравеопазването и да е запълнила фискалните си нужди с тези пари тогава, когато най-вероятно – а знаем, че е така – не са стигали пари за диагностика, за лечение и за други лечебни процедури.
Доктор Дариткова, казахте, че не сте подкрепила тези решения в пленарна зала. Това заяви и доктор Цеков пред тази комисия през месец юли. Кой тогава накара колегите от Вашата група да прокарат тези решения? Това е въпросът, който виси в пространството.
Аз не съм съгласна с това, че обществото не може да отклонява пари от здравеопазване. Не го направи обществото, уважаеми колеги и уважаеми доктор Спиридонов, може би каза това. Направиха го определени хора и нека да кажем името Симеон Дянков и екипът, който убеди колегите от ГЕРБ, независимо дали те са били вътрешно против или не, да вземат тези решения.
Фактите са изключително ясни. Това е счетоводното лустро. Този отчет е счетоводното лустро на трима министри – на Божидар Нанев, Анна-Мария Борисова, Стефан Константинов. Те са управлявали през тази 2010 г., на двама управители на Националната здравноосигурителна каса – Жени Начева, доктор Нешева.
Трудно е да се каже кой е виновен от тях, но ние сме длъжни да дадем отговорите и да извлечем негативните поуки от всичко това, което се случи.
Тук има две актуализации, тук има кражба, има национализация, има експроприация, има одържавяване – както искате, така го наречете – на една огромна сума от 1 млрд. 400 млн. лв., сума, събирана десет години от здравните вноски на българските граждани.
Освен двете актуализации тази кражба на тези пари, независимо дали ще бъдат наречени „пренасочване на средства”, на всичко отгоре тук беше употребен терминът „служебно приведени по друга сметка”.
Тези дни в медиите заместник-министър в интервю заявява и признава, че част от тези средства са използвани и за инфраструктура.
Аз мисля, че негативният опит, който натрупахме през тази години, трябва да бъде използван за позитивни неща в здравеопазването. Но отстояването на принципи трябва да става тогава, когато са изведени тези принципи. И наистина призовавам да търсим консенсус, когато става въпрос за здравеопазване и за добри решения в здравеопазването, за концепции, за решения, които са в полза на пациентите, а и на работещите в системата, защото те също получиха достатъчно удари заради грешки на системата и понасят всеки ден на гърба си тегобите и негативите от пряката среща с пациентите.
Благодаря ви за вниманието.
Заповядайте, господин Абу Мелих. Имате думата.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Комисията по здравеопазването, както каза и колегата, общо взето моите виждания са да гледа бъдещето, да го сложи на масата, да го дискутира и да се вземе едно решение и която и да е партия в следващите десет години да дойде на власт, да върви в една посока.
Вашето изказване сега в момента лично аз не можах да разбера политическо ли е или има нещо общо със здравеопазването.
Да ви обясня моята гледна точка. Аз съм бивш собственик на една болница, бивш собственик на три здравни заведения и от финанси разбирам. Не съм лекар.
В един момент на трудност човек взема решение и казва: имам нужда от толкова лева. Ще си ги взема от десния джоб, ще ги сложа в левия джоб. Въпрос на тълкуване и на финанси. Дали е правилно или не е друга тема.
Интересното е, че когато става въпрос за здравеопазване и специално има камери, всички политици започват да се отнасят към здравеопазването с толкова чувства, че още малко песни ще се пеят тук. Тук трябва да се гледа прагматизмът. Имаме потребители, имаме изпълнители на услугите, имаме някакъв посредник по средата, имаме едни пари, които стоят и не се ползват. Тогава министърът на финансите е взел такова решение и това решение, ако не е правилно, то си е негова отговорност и сигурно никога през живота си няма повече да стане министър. Това е негов проблем.
Това в момента не е мой проблем, нито е проблем на доктор Райчинов, нито е проблем на някой от колегите народни представители. Парите някой си ги прибрал в къщи ли? Не! Те са в бюджета на Републиката. Ако искате, върнете ги. Вие можете да го направите. Обаче мога да се обзаложа, че ако сега дойде министърът на финансите, вашият, няма да ги върне в бюджета и ще ви каже: нереформирана система, в един леген с дупки, без дъно, няма да наливам пари в него.
Това е елементарното във финансите, това е елементарното.
И най-интересното и дължа да отбележите в протокола това с големи букви.....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Всичко се отбелязва, бъдете спокоен.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: ...с големи букви: в края на мандата на правителството на ГЕРБ няма болница, на която не е платено за лечението на българските граждани. Всички надлимитни сметки са платени. Аз бях един от гербаджиите, които се бунтуваха срещу нашия управител на Националната здравноосигурителна каса, защото имаше технически грешки в ръководството на неговата институция, но ГЕРБ си завърши мандата, без да дължи 1 ст. на болниците. Тоест, няма пациент, който да е отишъл и да не е платено за неговото лечение, въпреки че 1,5 млрд. лв. са взети.
С две думи, взимането на тези пари няма никакви преки негативни действия върху бюджета на Националната здравноосигурителна каса освен, ако господата от Националната здравноосигурителна каса не са инвестирали тези пари някъде другаде и сега са ги дръпнали и имат щети от някакви.... Нали? Затова да сме наясно.
Завършвам. Очаквам в тази комисия да не се заяждаме 90 процента от времето и да работим 10 процента. Очаквам да работим 90 процента и можем да се заяждаме 10 процента. Все пак политика е, има камери и трябва да се гони някаква визия. Но повечето да е работа и по-малко общи приказки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря.
За реплика ли искате думата? Това трябва да е реплика към мен, защото това беше реплика към мен. Не може реплика на реплика. Съжалявам.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми колеги, мисля, че много неща се казаха.
Предлагам прекратяване на дискусията и преминаване към гласуване. Моля ви тази процедура да се гласува.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има предложение да преминем към гласуване за прекратяване на дискусията.
Има ли обратно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение с вдигане на ръка.
Гласували: "за" - 19, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение се приема.
Закривам дебата.
Сега ми позволете да подложа на гласуване току-що представения на вашето внимание отчет за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Моля, гласувайте с вдигане на ръка.
Гласували: "за" - 7, "против"- 11, "въздържали се" - няма.
Предложеният документ не е приет.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ще ми позволите да припомня регламента, който вече веднъж приложихме в рамките на новите промени в правилника за така наречения блиц контрол на изпълнителната власт в парламентарните комисии.
Голяма част от колегите имат опит, но ще поясня за новите колеги. Съгласно регламента, посочен в чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, редът за задаване на актуалните устни въпроси се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група, ако има такъв.
Времето за изложение на въпроса е до две минути. Отговорът на министъра е до три минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до две минути, а министърът – на дуплика също до две минути.
Давам думата на народните представители и започваме с парламентарната група на ГЕРБ.
Уважаеми колеги, имате думата за въпрос към министър Андреева.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо министър, в продължение на предишната дискусия ще повдигна въпроса за националната стратегия, която касае следващия програмен период и която се предполагаше, че може да съдържа този консенсус и следващи стъпки, приети с общ национален, експертен, обществен и всякакъв консенсус, които могат да чертаят развитието на системата.
От Вашите медийни изяви разбрах, че тази стратегия вече е представена в Европейската комисия и на Световната банка. Вярно е, че ние от вчера сме членове на Комисията по здравеопазването и наистина сме пропуснали предишните заседания.
Искам да знам дали Вие сте информирали и сте представили тази стратегия на колегите от Комисията по здравеопазването, защото сме парламентарна република, това е висшият орган на управление на държавата и смятам, че е редно първо консенсусните решения да се намерят тук, в комисията, защото ние отразяваме волята на избирателите в България и да представите наистина кой е изготвил тази стратегия, Общественият съвет как я е приел и какви са конкретните стъпки, които ще бъдат ясни за системата на здравеопазването през следващите години.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Въпросът е ясен.
Заповядайте, министър Андреева. Имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо председател, благодаря. Дами и господа народни представители! Стратегията, която Министерството на здравеопазването разработи, беше доста закъсняла, тъй като това е трябвало да се случи още в началото на годината, за да има достатъчно време тя да мине не само на обществено обсъждане, на браншови съвет, да бъде обсъдена по-подробно с представители на съсловието, част от които, разбира се, са представени в Обществения съвет.
Тази стратегия е необходимо по две основни причини. Първо, за да спре хаотичното действие на парче в системата на здравеопазването, от което, както чувам, всички имаме интерес – и представителите на съсловието, и пациентите, и обществото като цяло – да се начертаят основни приоритети, които вярвам, че и за вас са проблемни в здравеопазването или поне сте говорили за тях през годините като такива. Това беше споменато и в доклада на омбудсмана като проблеми.
Второ, знаете, че това е документ, който е необходим да бъде представен във връзка с новия програмен период, който ще се разработва след приемането на стратегия, ще се разработва мастърплан и финансова рамка на стратегията.
Стратегията беше представена като проект за обсъждане от Обществен съвет в Министерството на здравеопазването. Знаете, че в Обществения съвет има представители на съсловните организации, на пациентските организации, журналисти участваха. Имаше едно говорене с много препоръки и с критики по отношение на стратегията. Но е факт, че до крайния срок, който беше поставен, за да може наистина смислено и в писмен вид предложенията да постъпят, за да бъдат включени в стратегията, имаме само две предложения. Те са от Българския фармацевтичен съюз и от организацията, която председателства адвокат Таушанов.
Така че на практика тези две предложения са изпратени към експертната група, която разработва стратегията под председателството на проф. Салчев. Между другото, доколкото знам, на същата тази експертна група и на председателя на Центъра за опазване на общественото здраве е била възложена и преди това работата по тази стратегия, но за съжаление тя не беше стигнала доникъде. Притиснати от времето, трябваше много бързо тя да се случи.
Водили сме няколко разговори със Световната банка по повод уточняване на по-нататъшната ни съвместна работа. Вече приключва окончателният вариант на стратегията. В края на месеца пристигат представители от Световната банка, които ще разработят мастърплана и финансовата рамка за следващия програмен период.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Припомням да се придържаме към времето, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, разбира се.
Успоредно с това имах среща и с господин Мендес от „Дижери джу”, който също набеляза, че за тях здравеопазването е рисков сектор в България. Смятали са изобщо следващото споразумение за партньорство да бъде подписано без „здравеопазването”, защото Европа е наливала пари в една абсолютно неефективна система и за съжаление през последните години те не са видели надежден партньор в здравеопазването в лицето на България.
Така че разговорите ще продължат да бъдат дълги и мъчителни, за да можем да се преборим за европейските пари и за българското здравеопазване.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър.
Доктор Дариткова, имате възможност за реплика. Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Все пак в това изказване имаше едно признание, че се е работило по тази стратегия, защото досега коментарите бяха други.
Искам да припомня на народните представители, че на 17 октомври 2012 г. на специално заседание на Комисията по здравеопазването беше представена стратегическата рамка. Идеята беше наистина всички с предложения, ангажирани в системата на здравеопазването, да попълнят тази стратегическа рамка. Времето не стигна предвид събитията.
Но аз останах с впечатление, че наистина народното представителство е пренебрегнато при представянето на тази стратегия. Аз се запознах с проекта на документа, който беше поставен на интернет-страницата на Министерството на здравеопазването и си признавам, че той е пълен с полкова много думи и толкова малко конкретика, като отсъстват цели сфери от здравеопазването като дентална помощ, примерно, лекарствена политика, като специализирана извънболнична помощ.
В никакъв случай този документ не може да даде една ясна визия за развитието на системата.
Все пак аз апелирам наистина по някакъв начин народните представители, особено от Комисията по здравеопазването, да бъдат запознати с документа преди той да стане достояние на международните институции, защото политиката се прави за България, за българските пациенти и тя трябва да бъде представена и консенсусно приета първо тук.
Фактът наистина, че в историята на Народното събрание има няколко приети концепции за развитие или стратегии за развитието на системата още от 2001 г. Разбира се, нито една не е изпълнена докрай, въпреки че са минали даже през гласуване в Народното събрание.
Но все пак припомням, че народните представители не могат да бъдат пренебрегвани, особено Комисията по здравеопазването и аз апелирам в скорошно заседание ние да се запознаем с тази стратегия.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема доктор Дариткова, току-що казах, че в момента в стратегията се включват и предложенията от нашите партньори от Обществения съвет. Днес, макар и малко закъснял, адвокат Таушанов внесе и своите предложения. Когато имаме един по-пълен, тоест, по-окончателен вариант, разбира се, че тай ще бъде представен в Комисията по здравеопазването. Такива разговори сме водили и с председателя на комисията доктор Джафер.
Само тук ще кажа, че вероятно е имало стратегическа рамка, но в последните препоръки в споразумението за партньорство, които Европейската комисия през пролетта е правила, има две ясни изречения. Едното е, че не е ясно има ли или няма стратегия и дали се работи по нея. Второто е, че липсва фокус върху спешната помощ.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Андреева.
Преминаваме към следващия въпрос. Ред е на Коалиция за България. Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо министър, в контекста на предходния въпрос на колежката, естествено, че за нас е много важен следващия програмен период. Но мен по-скоро ме интересува какво се случваше с досегашния програмен период.
Всички се запознахме по медиите от Ваши интервюта и пресконференции с „блестящия” успех на програмата „Спри и се прегледай”. Но, доколкото имам спомен, в Министерството на здравеопазването са стартирани още няколко проекта.
Бихте ли не запознали какво се случва с тяхното изпълнение? Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За отговор има думата министър Андреева.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Министерството на здравеопазването изпълнява програми по Оперативна програма „Регионално развитие” към Министерството на регионалното развитие - това е средносрочната рамкова инвестиционна програма – и по програма с управляващ орган Министерството на труда и социалната политика – „Човешки ресурси”. Там е и програмата „Спри и се прегледай”.
За съжаление това е най-злополучно развиващата се програма, по-скоро – неразвиващата се програма. Програмата е започнала да работи през 2009 г., като оттогава е удължавана три пъти. Целта на програмата основно е скрининг на 400 000 пациенти в три групи онкологични заболявания и въвеждане на практики за регистри при проследяването на тези пациенти.
До началото на м. юни не беше минал на преглед нито един пациент. Само тук искам да спомена, че за този период са заболели в трите групи – рак на маточната шийка, рак на гърдата и колоректален карцином – над 4 000 пациента. За съжаление тук има доста лекари, ще разберат, има статистики, каква част от тях не са с добра прогноза за съжаление.
Това, което ние направихме, е да изградим една мрежа. Тя продължава да се изгражда. Само за последните два или три месеца във всички градове с изключение на Кърджали – там има една необяснима съпротива – има лекари, които работят по тези програма с активно издирване на пациенти, които са в рисковите групи.
Факт е, че до края на годината не могат да се прегледат 400 000 пациента дори чисто технически. Това, което ние направихме, е разговор с Министерството на труда и социалната политика да получим разрешение за удължаване с още една година на тази програма. В противен случай не само парите са проблем, ще загубим действително около 16 млн. лв., но проблем е, че пациентите, които имат нужда от този скрининг, няма да го получат.
Друга програма, която за мен е въпрос и на личен приоритет – работата с младите лекари и специализанти – програмата „Нови възможности за младите лекари”. Тя също не се развива добре за съжаление. Но успяхме да договорим разширение на групата и тя да важи не само за специализантите-медици, но и за колегите, които специализират специалностите в денталната медицина. Надявам се там да успеем да се справим до следващата година и всички те да получат финансиране за своето обучение.
За съжаление тук няколко пъти се повдигна въпроса за електронното здравеопазване и за информационната система с надеждата, че това правителство и екипът на Министерството на здравеопазването ще успеят да го направят, след като години наред за съжаление нищо не беше направено. Злополучният пример е програмата „Бази”, тоест, база за информационна система, която е била прекратена от служебното правителство. Това е програма на стойност близо 10 млн. лв., които безвъзвратно са загубени. От Министерството на труда и социалната политика казаха, че няма как тези пари да се върнат, за да се изгради информационна система. Причината за прекратяването на тази програма е това, че публичната обява и документацията след това към програмата не са имали нищо общо. По решение на КЗК служебното правителство е било принудено да прекрати тази програма.
Разбира се, мога да говоря за всички програми, по които работи Министерството на здравеопазването. Вероятно, ако не успеем да се преборим за тези пари, ще загубим повече от 20 млн. лв.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ще има ли реплика?
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо министър! Надявам се, че Министерството на здравеопазването и Вие съответно ще си направите необходимите изводи, за да може в следващия програмен период да се подходи по-сериозно при усвояването на парите по европроекти, за да не се случва това, което днес се случи – вече загубихме едни пари 2010 г., а сега да загубим едни други пари, които, колеги, няма какво да се лъжем, те са жизнено необходими на българското здравеопазване.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Желаете ли думата за дуплика, госпожо министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, срещайки се с представители на съсловието, миналата седмица се проведе среща с директорите на университетските болници, с неправителствени организации вече водим разговор. Това, което се опитваме да направим по приоритетите, които се залагат и безспорно са необходими да се случат – и регистрите, и програмите за профилактика и превенция, спешната помощ – изключително важен приоритет, психиатричните клиники. Последните освен с национално финансиране на част от тези неща, там ще трябва да се правят промени с европейско финансиране и разговорите са в посока в момента, в който стратегията е в окончателен вариант и се надявам и тук тя да срещне разбиране, веднага след това да започнат да се правят програми, план за действие.
Амбицията ни е в началото на следващата година да имаме пакет програми, с които да се стартира през следващия програмен период, а не тепърва те да се подготвят и да се разписва, с което се губи време и създава риск да се загубят нови средства.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпроса на Движението за права и свободи.
Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, дами и господа! Моят въпрос или по-точно моите няколко въпроса касаят една тема и са свързани с няколко цифри, които ми се ще първо да ги цитирам и след това да опитаме заедно да интерпретираме. Те касаят и здравно неосигурените хора в Република България и особено в последния месец станаха обект на доста интервюта и диалози в различни формати.
Според НАП и Центъра за защита правата в здравеопазването или по-точно тяхна е интерпретацията, хората с прекъснати здравноосигурителни права са 2 045 000. Хората с непрекъснати здравноосигурителни права са около 1 400 000, а хората, които са длъжни да плащат здравните си осигуровки в България, са 3 382 000. Тоест, само 40 процента от всички са с непрекъснати здравноосигурителни права. Хората, осигурявани от държавния бюджет, са 3 835 000.
Въпросът ми е свързан с тези цифри, дали са екзактни, защото в едно Ваше интервю Вие казахте, че хората с прекъснати здравноосигурителни права са 1 200 000. Може би от тази цифра са изключени и живеещите в чужбина.
Какви належащи мерки според Министерството на здравеопазването трябва да се вземат, за да се редуцира този брой или пък да се оптимизира този процес на здравно осигуряване и плащане на здравните осигуровки.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър Андреева, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря.
По моя информация от писмо от НАП и от разговора със заместник-министър Петкова от Министерството на финансите здравноосигурените са 2 000 000. От здравно неосигурените или с прекъснати здравноосигурителни права – 1 000 000 български граждани са пребиваващи, живеещи или работещи в чужбина, 450 хиляди са социално слабите и около 230 000 са тези, които могат, но по някаква причина не са мотивирани да плащат здравноосигурителните си вноски.
Споменавайки тези цифри, признавам си, че не знам как е било в предишните години. Тоест, зная това, което в медиите е било публикувано, но нямам справка от НАП. Моят разговор и с министъра на финансите беше в посока преди всичко НАП да си свърши работата по отношение на събираемостта на осигуровките.
Това, което заместник-министър Петкова ме увери, е, че в момента обработват декларации, които са подадени, но не са внесени здравните осигуровки за тях.
Така че аз се надявам, че въпросът за събираемостта в Министерството на финансите ще намерят начин да го решат. Това, което е нашата задача в Министерството на здравеопазването, е да намерим начин да мотивираме хората, които не внасят своите здравни осигуровки, да го правят, защото всичко, което тук се изговори като проблематика в последните много години, то е фактът, че пациентите загубиха доверие в лекарите и в системата.
Вчера, когато в едно интервю казах, че да удариш лекар е все едно да удариш свещеник, след това във форумите реакцията беше много тежка: А вие знаете ли какво правят Вашите колеги?
Аз не приемам такива твърдения, защото няма лекар, който умишлено да навреди или да не се погрижи за своя пациент. Вероятно има случаи, не един, в системата, при които има неудачи, но смятам, че ако всичко това, което ние сме си поставили като задачи, започне да се случва – и със спешната помощ, и с психиатриите, и с промените в болничната помощ, по-добрия контрол, който оказват институциите върху дейността на лечебните заведения – и касата, и преди всичко Агенция „Медицински одит” – те да не са формални, да не са само по документ и ако всичко това има продължение във времето, защото аз съм абсолютно съгласно с всичко, което се каза тук, че проблемите в здравеопазването не са въпрос на един мандат и не могат да бъдат решени и, ако всичко това се случва в годините, съм убедена, че доверието в системата ще се върне. Защото е безспорен факт, това се признава и в чужбина, че ние имаме добри лекари и няма никаква причина те да са добри там, а тук да не са, само защото са си сменили местопребиваването.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви за този отговор.
Има ли желание за реплика? Заповядайте, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря за отговора, госпожо министър! Репликата ще я продължа оттам, откъдето Вие свършихте изказването си – за доверието в системата на здравеопазването.
Така или иначе, през последните години от 2010 г. насам ръстът на неосигурените лица се е увеличил с близо 400 000 души. Някакво обяснение трябва да има за този ръст, за този темп, за тази тенденция. Може ли това да се обясни с промените в последните три-четири години в нормативната уредба. Имам предвид ръста на здравна осигуровка от 6 на 8 процента, положението в закона за неплатени три месеца от общо последните 36 месеца, което също демотивира доста хора и, разбира се, с това недоволство от здравеопазването – нито е качествено, нито е безплатно. Това единственото обяснение ли е според Вас?
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър. Имате две минути за дуплика.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Безспорно факторите са много и те са комплексни. Със сигурност част от промените в нормативната уредба могат да обяснят някои неща от случващото се. Но за мен има и друг проблем – качеството на медицинската услуга освен с доброто отношение и с компетентността на медицинските кадри е много силно зависима и от финансирането.
Не може в болниците при такава тежка недофинансираност, която се дължи и на безразборното роене на лечебни заведения в последните години при относително неадекватно растящ бюджет на здравната каса да се постигат добри резултати. Защото не е все едно пациентът с какви медикаменти ще бъде лекуван, какви консумативи ще бъдат използвани, с каква апаратура ще бъде лекуван.
Така че всичко това се отразява на качеството на диагностичния и лечебния процес и аз си мисля, че това, което ние в момента разработваме, тоест, имаме идея и най-вероятно това ще бъде направено от външна институция, за да няма след това обвинения в субективизъм, е разработване на ясни правила, при които лечебните заведения да сключват договори със здравната каса за използване на обществения ресурс. И това не се прави просто, за да се закрият някои болници, а за да се гарантира именно сигурността на пациента, попадайки в лечебно заведение.
Там няма да се гледат нещата само на хартия, както беше досега за регистриране на дейност. Имам това, това и това. Всичко това ще бъде проверявано, като ще се търси и ефективност на лечебния процес – брой рехоспитализации и други. Има доста детайли в тази посока, неща, които работят навсякъде в онзи, толкова харесван свят.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И може би все пак оценка на качеството.
Благодаря Ви.
Парламентарната група на „Атака” има възможност да зададе въпрос. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Моят въпрос към Вас, госпожо министър, е свързан с една тема, която ние от „Атака” вече сме повдигали. Става въпрос за една група от хора, която е немалка. Става въпрос за диабетиците в България.
Вие поехте ангажимент, че наистина най-накрая ще бъде изготвен един национален регистър на диабетиците.
Въпросът ми в тази връзка към Вас е докъде се стигна в работата по изготвянето и всъщност какво е направило Министерството на здравеопазването досега.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, уважаема госпожо министър!
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря.
Изработването на всички регистри изисква събиране на голяма база данни, която касае и общопрактикуващите лекари, и РЗИ-тата, лечебните заведения за болнична помощ. В момента има експертна група, която работи под председателството на проф. Сабина Захариева, която е диабетолог, ендокринолог. Съвместно с екипа й към тази група сме водили разговори с неправителствени организации – с госпожа Котова, която е представител на пациентската организация, която работи с деца, болни от диабет.
Така че в момента се събира тази информация, обработва се. Вече имаме почти на финал подписване на споразумение с норвежкия финансов механизъм, тоест, с представителите му за финансиране на този диабетен регистър, защото това беше и първоначалният замисъл, тъй като в бюджета на Министерството на здравеопазването не са предвидени пари за регистри, независимо че години наред се говореше, че те са изключително важни не само за хората, болни от диабет, но и за хората с онкологични заболявания, въобще всички социалнозначими и скъпоструващи заболявания.
Така че работим в тази посока. Вероятно до средата на следващата година и този регистър, и информационната система на националните центрове по трансфузионна хематология ще бъдат факт.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ще се възползвате ли от правота на реплика? Заповядайте, господин Димов.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Госпожо министър, аз искрено се надявам наистина до средата на следващата година това да бъде факт, защото, както казахме, с годините досега никога не е изработван такъв регистър. А наистина на срещи, които посещаваме аз и моя колега като членове на Комисията по здравеопазването, по форумите, които се организират от диабетиците в България, наистина това е една от най-важните теми, които винаги поставят и наистина разчитат на това най-накрая вече да бъде изготвен този регистър, за да се улесни по-нататък всичко, което е свързано с техните проблеми и с решаването им.
Така че наистина се надявам да го имаме до средата на следващата година.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, аз казах. Такава е нашата амбиция. Надявам се да нямаме пречки по пътя. В момента организационно се работи. Чакаме и финансиране.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Парламентарната група на ГЕРБ, заповядайте за въпрос.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо министър, отминаха 100 дни от началото на Вашето управление в Министерството на здравеопазването. Разбира се, тръгнахте малко несигурно с това, че подкрепихте забраната за тютюнопушене, после преразгледахте решението си и много други такива предложения, медийни изяви чувахме, но като че ли конкретиката в действията Ви е трудно откриваема.
И днес във формата на този блиц контрол чухме и по отношение на мерките за здравно неосигурените лица – нищо ново, нищо конкретно. Статистиката, че те са вече над 2 млн. души е известна на всички народни представители, на всички представители на съсловните организации и на цялото ни общество.
Жалко е наистина, че няма някаква конкретна идея за справяне с този проблем, защото той засяга всички нас като хора, които редовно си плащаме здравните осигуровки и само по този начин можем да вдигнем качеството на здравната услуга, която търсим от здравната ни система.
Не сме чули и конкретни предложения и мерки по отношение на заявените от Вас приоритетни области – психиатричните болници, спешната помощ. Говорите за бъдещи неясни събития, случващи се през някакъв друг период – през 2014 г. Дори единственото, с което се хвалите в пространството – Националната здравна концепция и стратегия – не среща одобрението на никого. И това го казвам със съжаление, защото дори и представители на Българския лекарски съюз не са били поканени да участват в изработването на тази концепция. И не само това. Пропуснати са много други съсловия и много други теми, които са изключително важни за системата.
Имам усещането, че за 100 дни Вашето управление може да се характеризира с това, че бяха уволнени хора – професионалисти, не само от бордове на лечебни заведения, хора – професионалисти, от Министерството на здравеопазването, хора, които никога не са вземали политически решения и не е следвало да бъдат уволнени. Дори помня, че Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз Ви призоваваха чрез медиите....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Бихте ли формулирала въпроса си, госпожо Атанасова?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо председател, благодаря. Нека да направя изказването си и ще формулирам въпроса.
.......ви призоваваха да не посягате на професионалистите.
Така или иначе може би предстои тепърва в следващите месеци тази политическа чистка да продължи.
Но моят въпрос наистина е много конкретен и не е в тази посока.
Освен Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който днес пристигна в Народното събрание, има ли друг нормативен акт, който Вие, госпожо министър, сте внесли в Народното събрание за разглеждане за тези 100 дни.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър Андреева.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря.
Не зная дали трябва да го казвам. Отива Ви да бъдете в опозиция. Но Вие допреди четири месеца бяхте в Министерството на здравеопазването. За съжаление там няма следа от нищо, направено през последната година. Нито направихте нещо, за да съберете здравните осигуровки, нито направихте нещо за спешната помощ, нито за психиатричната помощ, не защото ме обвинявате, че аз не съм предприела мерки за здравните осигуровки, нито да направите нещо за младите лекари, нито поне с парите, които Европа дава, да прегледате едни 400 000 човека, защото процент от заболелите от тях ще умрат и вероятно това ще тежи и на Вашата съвест.
В тази връзка Ви моля, когато правите изказвания, никога да не забравяте миналото. Често то е най-добрият съветник на хората.
Това, което искам да кажа по отношение на спешната помощ, за психиатричните болници, е следното. Да, ще Ви кажа и за нормативната уредба. Вие много въпроси поставихте, имам само три минути.
Това са едни от приоритетите, залегнали в програмата не само на Министерството на здравеопазването, но и на кабинета. В момента се разработва концепция за спешната помощ. Националното сдружение на общините в Република България съвместно с Министерството на здравеопазването прави карта на спешната помощ в страната, за да можем да сме сигурни, че навсякъде хората са обезпечени с медицинска услуга и достъпът ще бъде навременен, защото Вие закрихте 18 болници.
Освен това ние сме направили част от калкулациите и с госпожа Зоя Вълева, която е директор на Дирекция „Бюджет и финанси” – за съжаления ще я загубим, защото се връща в Националната здравноосигурителна каса – така че целият ресурс за добрата организация на спешната помощ, за нова апаратура, за повишение на заплатите на работещите в спешната помощ, за нови линейки ще се случи още през 2014 г.
Ще има реконструкция и модернизация на всички психиатрични клиники с повишаване на заплатите на колегите, работещи там, с 20 процента ще се случи още през следващата година.
Наредба№ 34 за липса на изпита за специалност, за отваряне на системата, за повече свобода на колегите, за да започнат да специализират и съответно да работят, ще бъде готова до края на тази година. По отношение на нормативната уредба – тук е директорът на Дирекция „Нормативно регулиране” – очаквах, че ще ми зададете този въпрос, защото от първия ми ден говорите, че нищо не се върши в Министерството на здравеопазването.
Направо ще ви прочета какви закони и предложения сме внесли.
Освен Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химични вещества, Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, за ограничаване на експозицията на населението от електромагнитни полета, предотвратяване на риска за здравето от въздействие на нейонизиращи лъчи, работим върху цяла глава за непродуктивното здраве, защото демографският проблем в нашата страна е много сериозен и то от много години. И там нищо не направихте, но това е друга тема.
Работим върху бюджета във връзка със Закона за бюджета на Република България за 2014 г. в частта „здравеопазване”. Работим върху промяната на Закона за здравното осигуряване с оглед връщане на статута на здравната каса като обществена, а не като държавна институция. Във връзка с решение на Министерския съвет за намаляване на регулативната тежест за бизнеса работим върху Закона за здравето, върху Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за кръводаряването и кръвопреливането и ред други – осем закона.
Разбира се, вече са отворени Наредба № 34 и Наредба № 40, Наредба № 49, Наредбата за спешната помощ, където работи експертна група с представители на спешната помощ.
Така че за 100 дни мисля, че доста законопроекти и наредби са отворени. Имаме конкретни мерки. Договорили сме методиката и списъка със Сдружението на общините на малки общински болници и в отдалечени или труднодостъпни райони, чието субсидиране ще започне още през последното тримесечие на тази година.
Така че мисля, че сме изпълнили много повече, отколкото Вие за четири години, да не говорим за Вашата година от управлението Ви като министър.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Имате думата за реплика, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, в първия ден на Вашия избор Ви казах, че Ви съчувствам и то бях съвсем искрена.
Да, една година може да Ви се струва малко, много, но съм била на този пост и знам, че не е лесна работа. Сега съчувствам на всички, които работят в Министерството на здравеопазването, на българските пациенти и на българските лекари, защото, ако има такава производителност на труда – за 100 дни един внесен законопроект в Народното събрание и 8 започнати от служебното и от предходното правителство нормативни актове, защото аз добре ги знам, кога са сформирани работните групи и кога са докладвани на министър – наистина жалко.
Пожелавам Ви да наваксате, ако през следващите 100 дни все още сте министър на здравеопазването и да се похвалите с доста повече работа.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Министър Андреева, заповядайте.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Това, че нещо сте започнали, а не сте го свършили, не е особен подвиг и затова ще се наложи на нас да довършим започнати от вас неща, за да могат да се вкарат нещата в нормалните им рамки и да продължи по-нататък работата.
А затова кой как съчувства на съсловието и кой как е приеман от съсловието, можем да попитаме съсловието. Няма да споделям мнения. Но Вашият конформизъм и агресия е твърде подчертан, доста в дисонанс с всичките Ви изказвания, които сте правила и последното от месец март, че реформата в здравеопазването не може да се случи с вълшебна пръчица и се надявате останалите да го продължат. Е, ние го продължаваме и докато отричате всичко, което в момента се прави, това по никакъв начин няма да се отрази на нашите действия. Дали се прави или не се прави, това ще покаже бъдещето.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Няма как да попитаме съсловието какво мисли за бивш и настоящ министър, но ще попитаме следващия представител на парламентарна група – на парламентарната група на Коалиция за България – какво иска да попита настоящия министър на здравеопазването.
По тази процедура не се задават въпроси.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, в контекста на говоренето досега да не политизираме нещата, въпреки че някои хора се „разходиха” по целия конспект на здравеопазването, аз бих искал да Ви задам един много конкретен въпрос, за който се притеснявам и дали сте запозната. Но, ако не сте запозната, предварително казвам, ще Ви помоля за последващ писмен отговор или пък ще го задам в парламента, за да ме запознаете.
Това е един случай с много голяма давност. През 2005 г. имаше един казус в специализирана болница „Св. Екатерина”, която знаете, че е 100 процента държавна собственост, тоест, вие сте собственикът. Там имаше един казус с покупка на един компютърен томограф 16-канален. Това беше една много скандална сделка. Там имаше промяна на бордовете на болницата. Следващият борд отмени тази сделка.
И когато си мислех, че близо 10 години по-късно това е финализирано, съвсем скоро разбрах, че все още този казус не е решен и едва ли не държавата ще бъде осъдена да плаща доста голяма неустойка.
Дали сте запозната със случая? Ако сте запозната, за мен ще бъде интересно да чуя подробностите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на доктор Райнов.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Всъщност съвсем наскоро ми се наложи да се запозная с този казус, тъй като пред мен го постави директорът на болницата проф. Начев. Става въпрос за договор между тогавашното ръководство на болницата и фирма, която е закупила и е предоставила за ползване от болницата под наем на компютърен томограф. По данъчна декларация стойността на този компютърен томограф е била 750 000 евро, а договорът задължавал болницата да плаща месечен наем 60 000 евро.
След смяна на ръководството новото ръководство, преценявайки, че договорът е неизгоден за лечебното заведение, прекратява договора. И тъй като, освен всичко останало, договорът е бил сключен без процедура по Закона за обществените поръчки, внася иск в съда за обявяване на договора за нищожен, вследствие на което болницата печели на първа инстанция в Градски съд делото. Фирмата, която е дала под наем апаратурата обжалва. На втора инстанция в Апелационния съд отново лечебното заведение печели делото и се оказва, че в момента делото е в Касационния съд, където е внесена жалба от фирмата, която е отдала под наем апаратурата.
Всъщност фирмата иска повече от 3 млн.евро – около 4 млн. евро неустойки за времето, в което болницата е прекратила плащането на вноските за наем.
Действително ние сме много загрижени, защото това е много сериозен ресурс и, ако Касационният съд вземе решение да осъди болницата, това са повече от 10 млн. лв., които силно ще влошат финансовото състояние на болницата и тя ще бъде в изключително критично състояние. „Св. Екатерина” е една от водещите кардиологични университетски болници в страната и аз силно се надявам да не се стигне до там наистина.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо министър, за изчерпателния отговор.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Имаме възможност сега ние като парламентарна група да зададем въпрос.
Госпожо министър, бих Ви помолила съвсем накратко да ни запознаете със степента на изработване и кои ще са основните критерии във връзка с методиката за общинските болници.
Това са въпроси, които са задавани ежедневно. В Комисията по здравеопазването сме затрупани с предложения, с мнения и със становища кой трябва да се включи и кой – не.
Кои ще бъдат обективните критерии, които ще бъдат включени в тази методика, за да не остават никакви съмнения, че се спазват едни принципи.
Благодаря.
Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: При разговори с Националното сдружение на общините в Република България и представителите на общинските болници още в началото на мандата – това е и във връзка с програмата, разбира се, на правителството – се споразумяхме те като партньор да предложат методика, по която да се случва изборът на тези малки лечебни заведения. Тази методика, която те предложиха, по нищо не се различава от методиката, по която се субсидирани общинските лечебни заведения в отдалечени и труднодостъпни райони, от методиката през 2005 – 2009 г. В нея се включват няколко критерия. Основният критерий е отдалеченост. Следващите критерии са възраст на населението, безработица в региона, коментираше се дълго дали географският признак да се вземе предвид, още повече имайки предвид ситуацията с болницата в Девин.
По тази методика Националното сдружение на общините в Република България представи списък от 50 лечебни заведения. Последната ни среща с тях беше миналата седмица. Остана да уточним, тъй като те дадоха предложения за няколко отдалечености – между 40 и 50 км, над 50, над 60 и над 70 км.
Обединихме се около това, че може би е по-добре отдалечеността да е от 50 км нагоре – 50 -60, 60 – 70 и над 70 км. Останалите критерии ще бъдат без промяна.
Така че те ще представят един актуализиран списък и успоредно с това ще представят и тяхното виждане – това е извън темата за субсидиите, това, което споменах по-рано – тяхното предложение от гледна точка на общините за обезпечеността със спешна помощ в тези райони.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър. Надявам се обаче да се намерят и варианти спешната помощ и филиалите на спешна помощ там, където няма друга алтернатива, да бъдат прецизирани, за да има възможност тези хора наистина да имат достъп до здравеопазването, когато общинската им болница е вече фалирала или е в затруднено положение, пък и има общини, в които въобще няма нито болници, имаме проблем с част от покритието на джипи-практиките и там се надявам да търсим общи решения, търсейки консенсус между всички парламентарни групи.
Благодаря Ви.
Следващото „завъртане” дава възможност отново на групата на ГЕРБ да зададе въпрос.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, в реформата или в стратегията за спешната помощ предвиждате ли изнасянето на линейките на стоянки по квартали. Не да се правят нови структури, а да има стоянки. Аз това съм го виждал в чужбина. Линейката е на принципа на СОТ-а, на охранителните фирми. Тя е в квартала и, когато има обаждане от този квартал, тя директно тръгва и тогава влиза в тези 5 минути или 10 минути за реакция. Не минава през градския трафик, минава през него вече на връщане, като има екип с пациента и т.н.
Това предвиждате ли го, защото ние в Бургас 2009 г. помолихме и тогава за спешната помощ направиха такава стоянка. Общината помогна за инфраструктурата и жителите на кв. „Меден рудник” са много доволни. Това е голям квартал и хората са много доволни.
Това предвиждате ли го или не?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Доколкото зная, това е едно от предложенията, които тази експертна група разглежда. Това в големите областни градове би могло да се случи, тъй като има относително достатъчен брой линейки и екипи, но в по-малките населени места ще бъде по-трудно.
Така че мисля, че групата предстои да се събере следващата седмица отново и вече с по-ясни предложения. В големите градове - да, това е напълно възможно да се случи. Там ръководител на тази експертна група е доктор Пенков и аз зная, че такава възможност е разглеждана с оглед по-бърз достъп до спешната помощ.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Искате ли думата за реплика? Не. Благодаря.
Има желание за въпрос от парламентарната група на Коалиция за България. Заповядайте, колега.
МИЛКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, моят въпрос е във връзка с предстоящото сключване на националния рамков договор със здравноосигурителната каса. Да се надяваме, че този път това ще се случи.
Въпросът ми е следният. Обсъждат ли се и предстоят ли промени в стандартизацията на нивото на компетентност в отделните клинични дисциплини.
Въпросът ми касае повечето малки общински болници. Уверявам ви, голям интерес проявяват към това дали ще се случи.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на госпожа Христова. Въпрос за медицинските стандарти и нивата на компетентност може би.
Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Да, в момента се работи по медицинските стандарти. Ще има промяна в нивата на компетентност, тъй като нашето убеждение е, че трябва да има едно разделяне на медицинската дейност. Тоест, малките общински лечебни заведения да могат да осъществяват поне базово ниво на медицинска помощ, областните да са по-високо ниво и университетските болници ще ги развиваме като високотехнологични и иновативни лечебни заведения, защото убеждението на нашия екип е, че голямата медицина трябва да се прави в големите болници. Не може във всяка болница да се развива инвазивна кардиология или инвазивна гастроентерология, или неврохирургия, защото това са много ресурсоемки дейности и освен че са такива изискват и обезпечаването с кадри, които да са на добро професионално ниво и, разбира се, с много качествена апаратура.
Така че през следващите години нашата концепция за развитието на болничната помощ е такава.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Христова, искате ли думата за реплика? Заповядайте. Не, не искате, което означава, че няма да имаме и дуплика.
Очевидно групата на „Атака” няма да зададе въпрос. Има форми на участие и на гражданските организации в заседанията, както обявихме и на първото заседание. Те са открити за граждани. Имахме и такъв прецедент. Но сега това няма как да стане.
Уважаеми гости, уважаеми представители на медиите, уважаеми колеги, благодаря ви за търпението. Започнахме интересно, заседанието беше дълго. Такива ще бъдат и другите.
Желая ви хубава вечер.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)