1. Изслушване на министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет във връзка с хуманитарни проблеми, породени от нарастващия брой бежанци от Сирия съвместно с Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
2. Изслушване на представители на Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса във връзка с проблемите, свързани с онкологичната помощ.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 7




Днес, 03.10. 2013 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите и Комисията по здравеопазването.
На заседанието присъстват: от Министерство на вътрешните работи – г-н Цветлин Йовчев – министър; Министерство на здравеопазването – д-р Бойко Пенков – заместник-министър, д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор; Министерство на труда и социалната политика – г-н Лазар Лазаров, заместник-министър, г-жа Румяна Георгиева, директор на Главна дирекция в Агенцията за социално подпомагане; от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет - г-н Николай Чирпанлиев, председател, г-н Александър Димитров, заместник председател и г-н Румен Аладжов, главен секретар; от. Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанци – г-н Роланд-Франсоа Вейл представител на ВКБООН в България, г-жа Петя Караянева, национален съветник по закрилата към ВКБООН и г-жа Невяна Ризова, представител; от Българския червен кръст – д-р Красимир Гигов, генерален директор.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от Тунчер Кърджалиев, председател на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Уважаеми господа министри, заместник-министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости. Откривам заседанието на двете комисии – Комисията по здравеопазване и Комисията по правата човека и жалбите на гражданите.
Решихме в съвместен формат да обсъдим една актуална тема, като за целта сме поканили и съответни гости. По предварителна уговорка с д-р Нигяр Джафер, аз ще водя заседанието в началото. Всяка една от комисиите обаче поотделно ще гласува дневен ред, като първа точка ще се разглежда съвместно. Поради тази причина само за Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите предлагам следния дневен ред, а именно:
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет във връзка с хуманитарни проблеми, породени от нарастващия брой бежанци от Сирия.
Това е необходимо от формална гледна точка, затова моля сега само членовете на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите да гласуват, а след това ще дам думата и на д-р Джафер, за да гласува и Комисията по здравеопазване дневния ред, който е малко по-различен.
Който е съгласен с първа точка от дневния ред, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Също няма. С дванадесет гласа дневният ред се приема.
Сега ми позволете да дам думата и на д-р Джафер.
Д-р Нигяр Джафер: Уважаеми народни представители, уважаеми г-н Вицепремиер и Министър на вътрешните работи, господа Заместник-министри, уважаеми гости. Позволете ми да подложа на гласуване дневния ред, по който ще работи днес Комисията по здравеопазване:
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет във връзка с хуманитарни проблеми, породени от нарастващия брой бежанци от Сирия съвместно с Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
И само за Комисията по здравеопазване
2. Изслушване на представители на Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса във връзка с проблемите, свързани с онкологичната помощ.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Моля членовете на Комисията по здравеопазване, които са „за”, да гласуват.
Д-р Кирил Добрев: Извинете, имам предложение за трета точка в дневния ред.
Д-р Нигяр Джафер: Заповядайте.
Д-р Кирил Добрев: Предлагам ви като трета точка от дневния ред да разгледаме ръководството на Здравната каса и на Министерството на здравеопазването във връзка с концепции и проблеми при изплащане на заработките на болниците за последните четири месеца от тази година – септември, октомври, ноември и декември. Благодаря.
Д-р Нигяр Джафер: Ще бъде коректно да отбележа, че това беше втората тема, която обсъждахме предварително за изслушване и дебат. Поради изключително големия обем на проблемите за онкологичната помощ отделно, и за методиката за изплащане на болнична помощ и дейността, осъществена от болниците, предложението беше да се разделят за две седмици. Въпреки всичко подлагам на гласуване първо предложението на д-р Кирил Добрев.
Който е „за” тази седмица това да бъде трета точка от дневния ред на заседанието на Комисията по здравеопазване, моля да гласува. Моля да бъдат преброени гласовете. Шест гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет се въздържат. Тази точка не се приема.
Подлагам на гласуване предложения предварително дневен ред.
Моля, който е „за” да гласува с вдигане на ръка. Шестнадесет „за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.
Д-р Кърджалиев, заповядайте.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Благодаря. Уважаеми дами и господа, преминаваме към първа точка от дневния ред.
По първа точка - Изслушване на министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет във връзка с хуманитарни проблеми, породени от нарастващия брой бежанци от Сирия.
Първо ми позволете да представя гостите, които сме поканили и които са уважили това съвместно заседание. На тях ще им дадем и думата първи да направят свои встъпителни изложения след малко, а именно: Министерството на вътрешните работи – г-н Цветлин Йовчев, министър; Министерство на здравеопазването – д-р Бойко Пенков, заместник-министър, д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор; Министерство на труда и социалната политика – г-н Лазар Лазаров, заместник-министър, г-жа Румяна Георгиева директор на Главна дирекция в Агенцията за социално подпомагане. Също така представители от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет г-н Николай Чирпанлиев – председател, г-н Александър Димитров, заместник председател и г-н Румен Аладжов, главен секретар.
Поканили сме и представители на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанци – г-н Роланд-Франсоа Вейл представител на ВКБООН в България, г-жа Петя Караянева – национален съветник по закрилата към ВКБООН и г-жа Лиляна Ризова – представител. Също така има представител и от Българския червен кръст – д-р Красимир Гигов, генерален директор.
С нас са и представители на някои неправителствени организации. Добре дошли на всички!
Уважаеми дами и господа,
През последните месеци сме изправени пред едно предизвикателство за Република България. Над 500 000 бежанци има в Република Турция. Близо 50 000 те са в Европа, като над 5 000 от тях са в Република България. Този въпрос по един или друг начин е не само предизвикателство за Република България и институциите, но също, бих казал, породи и сериозни проблеми. Тези проблеми, които са с хуманитарна насоченост, са обект на това заседание.Затова по съвместна инициатива инициирахме това изслушване.
Българската държава взе мерки от най-различен характер за решаването на някои от тях. Създадени бяха извънредни комисии от страна на изпълнителната власт. Институции, като Червения кръст и Конфесиите в България предприеха свои инициативи за решаване на проблемите. С голяма надежда чакаме и отговора на Комисията от Европейския съюз, която от 1-ви октомври е на посещение и имаме надежди по отношение не само на техническата помощ, а и помощ от друг характер. За всичко това първо бих искал да дам думата на нашите гости, а именно да ги изслушаме. След това ви предлагам форматът да е въпроси от страна на народните представители и отговори от присъстващите представители на институциите, които сме поканили.
Първо давам думата на г-н Цветлин Йовчев, министър на вътрешните работи.
Цветлин Йовчев: Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Ситуацията в Република България, породена от кризата в Близкия Изток през последните месеци се задълбочава и въпреки предприетите мерки все още не можем да кажем, че ние сме в състояние, в което можем стабилно да управляваме процесите, свързани с бежанската вълна.
От началото на годината да края на месец септември имаме 5815 нелегални имигранти, които са преминали и са задържани на границата на Република България, като по-голямата част от тях са такива, които търсят закрила на наша територия. Това е около седем пъти повече, отколкото за същия период на миналата 2012 година. Само за месец септември тези нелегални имигранти са 2377. Към момента имаме един нарастващ поток нелегални имигранти през нашата граница, който достига в определени моменти над 200 души на ден. Това подлага на големи изпитания в момента всички институции и определено поражда рискове и заплахи за нашата национална сигурност. Най-сериозният риск, това е възникване на хуманитарна криза. Разбира се, имаме определени рискове, които са свързани и с възникване на здравни рискове от епидемии или заразни заболявания, заплахи, свързани с преминаване на територията на нашата страна лица, които са свързани с терористични или екстремистки групи, както и определени социални рискове, свързани с напрежение в местата, където се настаняват бежанците.
Също така и промяна на криминогенната обстановка в страната пак на места, където има концентрация на нелегални имигранти и на бежанци.
Ще се спра единствено на хуманитарните и здравните аспекти, тъй като това е предметът на комисиите, с които заседавам днес.
Определено още в края на миналата година ситуацията е такава, че ние сме били запълнили по-голяма част - около 70 % от капацитета на местата за настаняване. Ескалацията на конфликта в Близкия Изток доведе до засилен миграционен натиск и преди около два-три месеца ние бяхме надвишили вече капацитета значително на местата за настаняване. Бяха предприети конкретни мерки в тази посока и са разкрити около 1300 нови места за настаняване на бежанци, като в момента работим по разкриването на още 1500. Към момента бежанците са над 5 500 души, като капацитетът на местата за настаняване е превишен с над 500 души. Трябва да отбележа, че имаме немалко количество бежанци. Тези, които имат възможност, и за които са налице всички условия, те са настанени на адреси, а не в организираните места за настаняване. Капацитетът към момента на местата за настаняване е 2850 души. Разкриването на тези нови места породи определен кръг от проблеми. Определено имаше недостиг на оборудване, на средства за извършване на необходимите ремонти. Определено имаше затруднения с доставянето достатъчно бързо и в достатъчен обем на храна, медикаменти, ваксини, санитарни материали, хигиенни препарати.
В резултат на предприетите действия към момента като че ли излизаме от тази криза, като трябва да отбележим, че това успяхме да го направим с активната работа на всички институции и с помощта от Българския червен кръст, която получихме и за която много благодарим.
Към момента има създадена организация, която позволява още при осъществяването на първоначален контакт с нелегално преминалите нашата граница, да се извърши преглед от специалист - от медицинско лице, което да установи дали няма видими признаци на заболяване. Осигурени са необходимите ваксини, медикаменти, ако е необходимо да се извършват съответните процедури.
Освен това, за да успеем да намалим този поток и този натиск върху местата за настаняване, направихме необходимото, така че да се извърши промяна в организацията. В момента организацията по проверка и преминаване на процедурата по издаване на хуманитарен статут и статут на бежанци е съкратена и позволява много по-бързо да бъдат обработвани документите на тези хора, които са в местата за настаняване, като същевременно с решение на Министерския съвет има отпуснати допълнително 50 бройки на Държавна агенция по бежанците, която ще позволи да се осигури необходимият ресурс, така че да успеем да изравним количеството от търсещи закрила на входа и тези, които получават статут така, че да не е необходимо поне на този етап, при тази обстановка да разширяваме повече капацитета на местата за настаняване. Вярвам, че пълният капацитет, така че да успеем да обработваме по 200 души на ден, ще достигнем до около месец.
Освен това, трябва да кажем, че направихме промяна в организацията. Въвеждаме временен разпределителен център, който се създаде в гр. Елхово и ще започне да функционира ефективно от понеделник. Той ще позволи много по-добра организация на работата – организирано транспортиране до местата, получаване на медицинска помощ, обработване на документите. И там, включително със съответните прокурори, тъй като нелегалните имигранти на наша територия, това е престъпление според Наказателния кодекс и има възможност, която е предвидена в Закона и в резултат на предприетите действия от Главния прокурор и от прокуратурата, като цяло, беше създаден механизъм и възможност такава, че при тези случаи, където явно става въпрос за търсене на убежище да не се образува производство, хем да облекчим процедурата, хем да не е необходимо от друга страна да товарим хората с това.
Другото, което беше направено през този период, е, че направихме активни политически контакти - връзки в Европейската комисия, и със съседни страни, в резултат на които, а може би и не само в резултат на които, а и други фактори подпомогнаха, но беше признато, че има извънредна ситуация и, че България има възможност да се възползва от фондовете на Европейската комисия за такава цел. Това са Европейският фонд за подпомагане при търсене на убежище и фонд „Външни граници”. В двата фонда има около 13 000 000 към момента, така че не е голяма сумата. Попълнили сме необходимите формуляри. На 1-ви октомври тук беше Комисия от експерти, която да установи дали отговаряме на изискванията. Мисля, че разговорите и срещите, които имахме бяха много конструктивни. Очакваме наистина да получим помощ, като обемът на тази помощ към момента не можем да го коментираме, докато няма финално становище.
Също така поставяме въпроса активно на двустранно ниво, като обясняваме на нашите партньори, че, ако тази ситуация се запази, то съвсем скоро ние ще изпаднем в затруднение да успеем устойчиво да управляваме процесите и е възможно рисковете да нараснат многократно от това, тъй като въпросът не е свързан само с намирането на финансови средства, не е свързан и с намирането на места, където да настаним тези хора. А има и няколко други аспекта, най-вече административен и организационен капацитет, който, за да се изгради, е необходимо време. Не може просто да назначим хора, които да изпълняват функции, за които се изисква необходимата подготовка.
Другото, което е, че ако количеството, броят на тези хора надмине определена цифра, то според мнението на експерти, многократно ще нараснат и здравните рискове от възникване на епидемии и заразни заболявания.
Така че правим всичко необходимо, включително на заседание на Министерски съвет беше обсъдена възможността и в момента е възложено да бъде подготвено в тази посока, да бъдат направени съответните стъпки да се проучи възможността и в най-близко време, ако не видим друг изход и друга възможност, да подготвим необходимите документи до Съвета на Европа и да поискаме задействане на Директива 55, която ще позволи получаването на директна помощ и евентуално прехвърляне на част от бежанците на наша територия на територията на трети страни.
Същевременно започнаха и се водят двустранни разговори с европейски страни, които изразяват готовност и имат възможност да приемат бежанци. Надявам се в тази посока да има също положително развитие, още повече, че Германия от два дена обяви това и подкрепи една такава идея, като самата страна заяви готовност и възможност да бъдат приети бежанци на нейна територия.
Към момента, ако се запази тази тенденция, която е, прогнозите ни са, че до края на годината на територията на Република България ще имаме над 11 000 бежанци. Финансовите средства за посрещането на този поток от бежанци ще бъдат до края на годината около 30 000 000 лв. Към момента вървим към това първо да проучим възможността и да получим финансова помощ от Европейската комисия, след което да видим възможностите, които ще ни дадат в двустранните контакти и от други организации да се получат средства, включително неправителствени организации и по линия на Българския червен кръст и едва тогава ще видим за каква част от останалите средства ще трябва да натоварим държавния бюджет.
Има вероятност тези прогнози да не се сбъднат, т.е. включително и при някои от сценариите да имаме по-голямо количество бежанци от това, което предвидих, но към момента считаме, че тази вероятност е малка. Тоест, разчитаме, че това е тежкият сценарий, към който трябва да се ориентираме и в мерките, които трябва да приемем към момента.
Искам също така да ви уверя и да изразя благодарност към всички институции, че Националният щаб и тактическите щабове, които бяха създадени, работят добре, много по-добре, отколкото в началото. Всички институции дават своя принос и съм убеден, че ще успеем, независимо какви трудности ще се случат от тук нататък, да управляваме така, че да бъде в интерес на българските граждани и да намалим рисковете, които са за страната. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев: И ние благодарим, г-н Министър. Сега искам да дам думата на представителите на Министерство на здравеопазнавето, а именно д-р Пенков или д-р Кунчев, или и двамата. Заповядайте, д-р Пенков.
Д-р Бойко Пенков: Уважаеми Председатели, г-н Министър, уважаеми дами и господа Заместник-министри, колеги, гости.
Във връзка с тази извънредна ситуация, която се създаде на българската граница и в България Министърът на здравеопазването на 3-ти септември със заповед определи ведомствен щаб на Министерство на здравето и този ведомствен щаб започна дейността си моментално. Аз съм председател на щаба. Д-р Ангел Кунчев е заместник-председател, а тук с нас виждате колеги, които също са членове на този ведомствен щаб. Работата е доста напрегната. Общо взето за този един месец имаме три разширени големи съвещания, на които след оценка къде са рисковите области в България, бяха направени срещи с шефовете на районните здравни инспекции, директорите на центровете за спешна медицинска помощ от областите Бургас, Ямбол, Хасково, София и Сливен. На практика бяха осъвременени временните планове при криза. Също така беше преразгледан и осъвременен и планът на Министерство на здравеопазването при подобна хуманитарна криза.
Има мобилизиран ресурс, така че нашите лаборатории, в които се правят изследвания на хората, които идват в България – те са без статут на бежанец или хуманитарен статут, все пак се правят всички изследвания за основните възможни заразни и незаразни заболявания. До момента няма причина да се притесняваме, че има някаква опасност от възникване на ендемични или някакъв друг тип огнища от заразни заболявания на базата на този приток от хора. Има риск, но до момента сме дедектирали само едно малко детенце с хепатит „А” и днес има две деца, които са постъпили в Инфекциозна болница с ентерит. Лабораториите в РЗИ-та работят непрекъснато. Попитахме СЗО и оттам получихме отговор, че мерките, които са взети от гледна точка на Министерство на здравеопазнавено са абсолютно сходни с тези мерки, които са взети в други лагери и места за временно пребиваване на границата със Сирия. Но отправихме запитване дали има разлики в имунизационния календар, по който се имунизират децата в Сирия. Двата календара – българският и сирийският, са абсолютно сходни.
За наше съжаление обаче, не можахме да получим информация какво става в държавата последните три години. Заради войната цялата система, която преди това е отчитала и е имало информация как вървят имунизациите, в момента е срината. Затова на съвещание на Щаба на Министерство на здравеопазването се взе решение всички деца, които нямат писмен документ, че до момента вървят по този календар, да бъдат ваксинирани с петвалентна и тривалентна ваксина. Тези ваксини са осигурени по линия на Националната здравноосигурителна каса. Проверихме при доставчиците. Има ги на склад в България. Ние сме информирали и разпоредили на нашите имунизационни кабинети в районните здравни инспекции да подпомагат процеса по поставянето на ваксините. А защо го правим през Касата? По простата причина, че хората когато получат хуманитарен статут, те са с правата на български граждани, те са равноправни граждани. Децата, които се раждат тук ще се водят по българския имунизационен календар. Имайки такива права това вече се случва. Имаме отделни проблеми. Тези проблеми са чисто езикови. Наши общо практикуващи лекари са отказали приемането на сирийски гражданин да се запише в техните листи и единственият проблем е езиков. Днес имахме няколко срещи със сирийци, обединени в организации - НПО тук, които обещаха в рамките на един-два дни да ни дадат един списък от лекари и сестри българи и сирийци, които са склонни абсолютно на доброволен принцип да помагат при преодоляването на тази езикова бариера при първоначалните прегледи и записването на сирийски граждани в листите на нашите общо практикуващи лекари.
Бяха посетени всички центрове за временно настаняване от д-р Кунчев и от екипите на РЗИ-та. Внимателно се следи какво е хигиенното състояние в тези центрове. В началото имаше неудачи, но те вече са почти отстранени.
Успяхме с помощта на Българския червен кръст да получим и вече се раздават хигиенни дезинфекционни разтвори за обработка на плотове, подове, тоалетни, мивки и т.н. Наши инспектори помагат на място във временните центрове, за да обучат хората кое как се ползва, за да бъде максимално ефективно използването им.
Всички директори на центровете за спешна медицинска помощ са готови и изпращат своевременно екипи. Имаме една малка неудача, но това е по преценка на оператор и беше избегнато подобно нещо да се случва по-нататък. Сега във Враждебна пратихме специализирани екипи с акушер-гинеколог и акушерка, имаше подобни проблеми и те бяха решени. В момента, с помощта на дарение се овладя много тежко състояние на хемофилия на едно малко детенце в Детската болница за онкохематология. И там сме решили проблема, въпреки че решението струва много скъпо, но се направи дарение.
Работата е ежедневна, но до този момент се справяме, и то се справяме с помощта на нашите партньори от NJO и от Български червен кръст. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Тунчер Кърджалиев: И ние благодарим, г-н Заместник-министър.
Д-р Кунчев, желаете ли да допълните?
Д-р Ангел Кунчев: Мисля, че се каза всичко.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Добре. Благодаря. Сега искам да дам думата и на представителите на Министерството на труда и социалната политика, а именно г-н Лазар Лазаров, заместник-министър. Заповядайте.
Лазар Лазаров: Благодаря Ви, г-н Председател, г-жо Председател, г-н Заместник министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представители на неправителствения сектор, гости.
По отношение на социалните права, които имат тези лица бих искал да ви информирам, че всички, които са с разрешение за постоянно пребиваване, чужденците, на които е предоставено убежище – статут на бежанец или хуманитарен статут, както и други, които се ползват от временна закрила, а и тези, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, имат правá по отношение на социално подпомагане, идентично с това на българските граждани. Всички тези категории лица имат право на месечни социални помощи, като за тях определените критерии, които се прилагат за българските граждани, са леко адаптирани. Те са по-улеснени и дават достъп на тези лица до системата на социална закрила. Всичките тези лица имат и право на еднократни помощи, които са за покриване на инцидентно възникнали нужди от различен характер.
Също така бежанците и чужденците, които са с хуманитарен статут имат право да кандидатстват и за помощ за издаване на лични документи за самоличност, в случая за лична карта. Освен това, те всичките имат право и на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ, когато нямат доход или лично имущество, което да им осигурява участие в здравноосигурителния процес.
Освен това, те имат право и на целеви помощи за отопление. Това са техните общи права, които имат и те са идентични с тези на българските граждани. Тези от тях, които са лица с увреждания, имат право на определени интеграционни добавки, както и помощи във връзка с технически помощни средства, като за тях редът е идентичен с реда, който има за българските граждани.
Специален акцент в тази област е и закрилата на децата. По отношение на закрилата на децата се предприемат мерки за временно настаняване, като тези временни мерки са със срок до три месеца. Става дума не за придружени деца, а за тези, които са непридружени и са чужди граждани. Ние имаме специален координационен механизъм, по който се извършват тези дейности.
Изключително важна е да се уточни, че когато се знае, че на територията на дадена община има деца, които са бежанци, е необходимо веднага да бъдат уведомявани териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето, така че да могат да се предприемат съответните мерки. Съответно социален работник да посети мястото, да направи съответното изследване, за да може да е ясно от какви социални услуги има потребност това лице.
Бих предоставил следната информация за случаите по отношение на дейностите, предприети за децата в Регистрационно-приемателния център в София, който, както всички знаят, се намира на ул. „Монтевидео”. Там е оказано съдействие на 135 деца, които са без придружител. Това е информация, която е до края на месец септември. Както каза и колегата д-р Пенков, информацията е твърде динамична, защото просто самият живот е доста динамичен и ни изправя пред редица предизвикателства.
Проведени са и 21 интервюта с непридружени деца. Пет срещи са осъществени за връчване на решение за образуване на производство за предоставяне на статут и три срещи за връчване на решение за предоставяне или отказ на статут.
В Центъра за настаняване на бежанци в кв. Враждебна не са установени деца, които да имат нужда от специална закрила. В транзитния център в с. Пъстрогор, в община Свиленград се осъществява такива закрила на непридружени непълнолетни деца. До момента това е осъществено за 41 деца, които са без придружител.
В Регистрационно-приемателният център в с. Баня, в община Нова Загора има оказано съдействие на две деца, които са без придружител. В бежанския лагер в Харманли все още няма такива деца, които да имат такава нужда от закрила, но веднага, когато това се установи, ще бъдат предприети съответните мерки.
Във Временният разпределителен център в Елхово по същия начин в момента се извършват медицински прегледи и тези деца, които имат нужда, ще бъдат настанявани към местата за настаняване, а след това естествено, ще бъдат и подкрепени от териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане, ако има необходимост от това.
Бих искал само да споделя с вас, че още в началото на интензифицирането на тези процеси в Агенцията за социално подпомагане е предприета организация за действия, съобразно новите условия. Всички териториални поделения на Агенцията, а тя разполага с такива в цялата страна, са информирани и са приведени планове за действие съобразно новата ситуация. Това е по отношение на социалната закрила на тези лица.
По отношение на достъпа им до пазара на труда, всички лица, пак съобразно нашето законодателство, които са с разрешение за постоянно пребиваване, с предоставено убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут или чужденци, които се ползват от временна закрила имат право на регистрация в териториалните поделения на Агенцията по заетостта. Това им осигурява достъп до програми и мерки за заетост, които се реализират със средства от националния бюджет или с други източници, като основният проблем, който срещат те, е свързан с невъзможността да докажат предишния си опит, предишната си квалификация и това създава известни затруднения. Независимо от това, обаче, в Министерството на труда и социалната политика в момента се работи по специална национална програма, която ще бъде за заетост и квалификация на бежанци. Бих искал да споделя, че точно днес в Елхово друг мой колега, който отговаря за пазара на труда с всички териториални поделения на бюрата по труда от областта, с дирекциите „Социално подпомагане”, с други органи по закрила и представителите на Министерство на вътрешните работи, както и местната власт, точно в момента обсъждат параметрите на тази програма, така че ние ще можем да реагираме в относително бързо време във връзка с предоставянето и на допълнителни мерки, които да подкрепят правото на достъп на тези лица до пазара на труда. Или с други думи, да могат да се реализират на него, защото те по принцип, съгласно законодателството, имат такъв достъп, но е необходимо да се извършат допълнителни мерки, така че той да бъде ефективен. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев: И ние благодарим, г-н Лазаров. Малко ще променим сценария, поради това че Министърът на вътрешните работи има друг ангажимент в 16 часа. Но преди да дам думата за въпроси към него, първо бих искал да дам думата и на Председателя на Държавната агенция по бежанците. След това ще имате възможност да задавате въпроси на Министъра на вътрешните работи. После ще дадем думата и на Върховния комисариат на ООН и Българския червен кръст евентуално. Заповядайте, г-н Чирпанлиев.
Никола Чирпанлиев: Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа.
Днес е първият ми работен ден, но той започна твърде интензивно. Това, което мисля, че ще представлява интерес за вас, е, че на работна среща на Националния оперативен щаб се взе решение да се направят идентификатори, по които да се категоризират бежанците, за да може да се оптимизира времето за тяхното приемане и съответно изпращане в съответните центрове. Това, което е важно за нашата агенция е това, че (подчертавам, то ще бъде обсъдено и решено) майките и децата по възможно най-бърз начин ще бъдат насочвани към нашата агенция, което ще даде възможност да се съкрати времето за обработка на информацията за останалите категории хора, които имат желание да получат статут в нашата страна.
Така че, днес и утре, както и през почивните дни, ние ще работим, за да можем в началото на следващата седмица в Транзитния център в гр. Елхово да успеем да организираме нещата така, че по-бързо да бъдат разпределяни бежанците. Това е, което исках да предложа на вашето внимание от днешния ден. Благодаря за вниманието.
Отговори на въпросите, които са с по-голяма давност вероятно ще дадат колегите, които представляват агенцията. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Благодаря, г-н Чирпанлиев.
Сега моля за извинение представителите на ВКБООН и Български червен кръст.
Давам възможност, уважаеми колеги, да зададете своите въпроси към Министъра на вътрешните работи. Моля ви за кратки, стегнати изложения, защото, нали знаете, има още една точка от дневния ред. Заповядайте. Отварям дискусията. Има ли въпроси? Заповядайте.
Ради Стоянов: Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми гости.
Аз със съжаление установявам, че се плъзгаме някак си по повърхността на проблема без да засегнем най-важния въпрос. Заради това искам да попитам Министъра на вътрешните работи какъв е реалният брой на бежанците от Сирия, които са истински бежанци и които бягат от войната там? Вие знаете, че масова практика при незаконните имигранти преди да преминат границата е да изхвърлят своите лични документи. По този начин, когато те бъдат заловени на българска територия, по думите на ваши колеги от МВР, те нямат адекватен начин, по който да установят със сигурност тяхната самоличност. Във връзка с това ние от Атака получаваме информация, че голям процент, като този процент е може би над 50 от незаконните имигранти дори не са сирийски граждани, а са граждани на други държави като Чад, Кот д’Ивоар, Сиера Леоне или Алжир. Във връзка с това бих искал да попитам какъв е вашият механизъм, по който вие успявате да отсеете истинските имигранти от икономическите имигранти от други държави или от лица, които са преследвани за престъпления в техните държави и се укриват от тяхното правосъдие, бягайки в България?
Също така имам информация, че сред тези незаконни имигранти има и лица, практикуващи радикален ислям. Аз смятам, че това е най-важният проблем, защото преди да обсъждаме хуманитарните аспекти на тази криза, ние трябва да знаем колко са хората, които реално имат право да се възползват от привилегиите да бъдат наистина бежанци.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Благодаря Ви. Г-н Министър, заповядайте.
Цветлин Йовчев: Благодаря Ви. Още веднъж, уважаеми дами и господа народни представители, моля за извинение. Ангажиментът ми е свързан с друга комисия по същия повод и с извинение към г- Вейл и г-н Гигов за това, че нарушаваме реда.
Въпросът, който поставихте, е резонен. Това е един от най-важните въпроси, който седи пред нас – да успеем да минимизираме риска така, че в нашата страна да не попаднат лица, които ще носят някаква заплаха за националната ни сигурност. Поради тази причина първото, което беше направено, беше актуализиран националният план за противодействие на тероризма.
Второ, създадена бе една работна група, която приключи преди може би две седмици своята работа успешно от представители на службите, чиято цел беше на основа на международния опит, на основа на нашия опит да бъдат изградени комплекс от критерии, по които да са в състояние да отсеят тези лица, които носят риск и тези лица, при които рискът е минимален и могат да бъдат насочени директно към местата за настаняване на бежанци. Има хора, които са със своите документи. Кръгът от въпроси наистина сега в момента няма да можем да го дискутираме и няма да съм в състояние да мога да ви отговоря абсолютно подробно на този въпрос, но критериите, които са разработени са добри, стъпили са на международните практики. Така че в момента тези хора, които ние възприемаме, че трябва да вървят по процедурата и да чакат получаване статут на бежанци са с абсолютно минимизиран риск. Останалите, за които преценяваме, че те носят някакъв риск, на база на информацията, която са събрали колегите ни от службите - от Министерство на вътрешните работи и по линия на международния обмен, тъй като ние членуваме в няколко такива формати и има информационни бази, които ползваме, в момента, в който има такива данни, то те информират Държавна агенция по бежанците и тя се произнася незабавно за това, че отказва такъв статут и те се насочват към други места, към местата на дирекция „Имиграция” в МВР. Това са места за настаняване от затворен тип и там се подготвят веднага документите за тяхната екстрадиция.
Цифрите, които споменахте, не са такива. Огромната част от нелегалните имигранти наистина са бежанци и хора, които търсят помощ в нашата страна. Да, разбира се, има и лица, които нямат основания да искат такъв статут. Има хора, за които имаме съмнения, че не отговарят на профила, който представят и те биват отсявани още в първите моменти. Правим всичко възможно да минимизираме рисковете. Сто процента гаранция не можем да имаме и никога не бих ви я дал. Но мисля, че в момента при тази организация ще успеем да управляваме риска за България на необходимия минимум и да не позволим да се случи нещо, което да застраши нашата национална сигурност.
Включително искам да ви кажа, че по отношение на разпознаването конкретно кой откъде е, има критерии, които също се използват, а в момента имаме и добра комуникация с представители на сирийската общност, които са в състояние да ни подпомогнат също в този процес. Така че, уверявам ви, че всичко, което е необходимо се прави. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев: И ние благодарим. Имате думата за въпроси. Заповядайте.
Димитър Димов: Уважаеми господа Министри, Зам.-министри, Председател, Зам. председател, колеги народни представители, гости, журналисти.
Слушах много внимателно това, което каза г-н Йовчев и да ви кажа, естествено не съм очаквал, че ще чуя нещо различно. Говорят се стандартните реплики. Това е напълно нормално за Вас, г-н Министър. Не го разбирайте, че искам да се заяждам по някакъв начин. Просто нищо друго не чуваме в последно време.
Искаше ми се да чуем какво трябва да направи българската държава, за да защити националния си интерес. Нито един от вас представители, които сте застанали тук, не каза нито една дума за това какво всъщност трябва да направи българското правителство, за да защити българските граждани и българския национален интерес. Аз като народен представител и моите колеги от Атака искаме да чуем как да защитаваме българските граждани от това, което се случва в момента и от това, което ще се случва занапред. Защото, когато преди повече от три седмици ние алармирахме, че този проблем ще стане основен за държавата, че бежанците ще станат много повече на брой, ще се задълбочат проблемите и хуманитарни, и здравни, от всякакъв тип, криминални, никой от вас не го взимаше на сериозно. Никой от вас не взе отношение по този въпрос.
Сега разбираме, чувам от всички вас, че ще им строим къщи, здравно ще ги осигуряваме, ще ги имунизираме, ще им даваме пари за документи, целеви. Всичко това ще им осигуряваме. Добре, докога обаче ще се случва това нещо? Бежанците няма да спрат. Ако има човек, който си мисли, че това ще спре до ден, два или до седмица, значи се лъже жестоко. Всички ние, които сме тук, знаем, че това няма да се случи. Този проблем ще ескалира още повече, и повече. Какво трябва да направим ние?
Ние от партия Атака предложихме още в самото начало на този конфликт Българската държава да затвори своите граници. И вие много добре знаете, че никой няма право да ни се намеси в това наше решение. Знаете, че е така. Нито Еврокомисия, нито Евросъюз, нито НАТО. Каквото и да било, чухме много извинения от представители на правителството, което всъщност е една демагогия и лъжа. Ето затова, във връзка с това, което ви казвам, искам да ви питам за Вашето професионално мнение. Дали ще се случи или не, това е отделен въпрос. Но да кажете Вашето професионално мнение за това дали България трябва да затвори своите граници или не трябва. Само да ви дам малко друга информация. Този въпрос го зададох и на Вашите колеги, които са Председателят на Националната разузнавателна служба, Военна информация и ДАНС. Тяхното компетентно мнение беше, че категорично България трябва да затвори своите граници.
Все пак ние, като народни представители трябва да се вслушаме в хората, които са компетентни в тези области, защото един народен представител не може да разбира от всичко във всяка област. Аз лично бих се вслушал в мнението на тези хора. Предполага се, че трябва да уважаваме това мнение.
Искам Вашето мнение трябва ли да затворим границите или не, защото всъщност иначе докога ще продължава това. И колкото повече бежанци влизат в България, толкова повече ли ще се стремим да намерим средства. Да отклоним, ако искате, средства от пенсионния фонд или средства, които са предназначени за деца в неравностойно положение, за да ги пренасочим към отглеждането на тези сирийци или бежанци. Само да внеса малко яснота, тъй като никой друг няма да каже това. Естествено ние от Атака ще посочим какви са тези лица, които влизат в България. Това не са обикновени бежанци. Тези хора, настанявайки се в лагерите за бежанци, първото нещо, което правят е да развеят от своите прозорци знамената на Сирийската свободна армия. За тези от вас, които не са запознати, представители на тази Сирийска свободна армия избиваха стотици хора в малки селца и градове в Сирия. Ето такива представители има в момента в бежанските лагери. Това не са обикновени бежанци. Това е една изключително огромна опасност за България.
Моят въпрос е трябва ли да затворим границата според Вас или не? Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Благодаря. Напомням ви, колеги, че заседанието е на две комисии – Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите и Комисията по здравеопазване и Вашите предложения за затваряне на граници, дефинирани като съответно проекторешение, а също за неутралитет дори не са обект на разглеждане от тези комисии.
Димитър Димов: Вие не сте ме разбрали правилно.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Обявили сме „хуманитарни проблеми, породени от нарастващия брой бежанци”. Само да уточня, не искам да давам оценка, а още по-малко да коригирам.
Димитър Димов: Вие не сте ме разбрали правилно. Исках мнението на г-н министъра дали трябва или не трябва.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Добре. Благодаря. Заповядайте, г-н Министър.
Цветлин Йовчев: Благодаря Ви. Няма да коментирам Вашите оценки. Те са Ваши, както и мнението, което изразихте по отношение на това по какъв начин трябва да бъдат третирани хората, които търсят убежище на наша територия.
Преди повече от три седмици беше проведено заседание на Съвета по сигурност към Министерски съвет, на което беше обсъдена критичната ситуация и бяха предприети необходимите мерки. Това бяха 11 мерки в началото, сега продължаваме да ги разширяваме, така че уверявам ви, процесът се следи от доста време и ще продължаваме да го следим, така че да успеем да направим всичко, което е необходимо да управляваме кризата.
По отношение на затварянето на границите, не знам какво разбирате под затваряне на границите. Аз никога не бих препоръчал на когото и да било да затвори границите. Единственото, което е обмислено и са разработвани варианти, това е да направим такъв разчет с усилване на хора и средства, така че да не допуснем физически нелегално преминаване на нашата граница. Такива разчети има. Към момента една такава стъпка би струвала 11 000 000 лв. на месец. Ако изпаднем в такава критична ситуация, то едно такова решение би трябвало да бъде взето от Народното събрание, тъй като трябва да сме наясно, че ние сме поели определени ангажименти и не само по линия на членството ни в Европейския съюз, но и по линия на международните договори, които сме подписали и трябва да ги спазваме. Тоест, това касае отношението към тези хора, които търсят помощ на наша територия.
По отношение на това, което казахте за представителите на разузнавателните служби и на ДАНС, лично аз не съм чувал такива изявления. Съмнявам се да е точно така. Може би е някакъв проблем в комуникацията. Искрено се надявам да не е така. Това е, което мога да Ви отговоря. Благодаря.
Димитър Димов: Много се извинявам. Само за уточняване. Тъй като съм член на Комисията по контрол над службите и комуникацията ми е много добра с тези представители, повярвайте ми, все пак мисля, че тук сме се събрали да говорим сериозни неща и няма да си измисляме и да се лъжем. Нали така? Все пак не ми отговорихте и естествено пак очаквам с „да” или с „не”.
И нещо друго. Ако мога правилно да пресметна, Вие казахте, че до края на годината издръжката на тези бежанци ще струва 30 000 000 лв., което означава по 10 000 000 лв. на месец. Следователно предпочитаме тези пари да се дадат за затваряне на границите, за да осигурим нашата национална сигурност и сигурността на нашите сънародници, отколкото да ги даваме за издръжката на хора, които са с неясен произход и неясно какво ще правят занапред. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Имате ли нещо да добавите, г-н Министър? Няма.
Колега, искам да дам думата и на други колеги. Опасявам се, че ще се намери някой, който може да ме обвини, че фаворизирам Вас. Така че, прощавайте, но ще дам думата и на други. Заповядайте. Има ли други въпроси?
Кристиян Димитров: Уважаеми г-н Министър, въпросът ми е към Вас. Вие свързвал ли сте се с Вашите колеги в Турция във връзка с това как са успели тези нелегални бежанци и легалните да достигнат до нашата граница? Вие питали ли сте ги по какъв начин това се е случило, защото тук се чуват данни вече в широката общественост, че те дори получават съдействие. Буквално биват извозвани от турските служби до нашата граница, за да достигнат до нашата територия. Ако сте се срещали по тези теми с тях, бихме желали да разберем какъв е изводът.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Благодаря. Имате думата, г-н Министър.
Цветлин Йовчев: Благодаря Ви. Проведох среща с Министъра на вътрешните работи на Турция. Темата на това мое посещение и на разговорите, които проведохме бяха наистина проблемите, които срещаме с тази криза, която е в Близкия изток и основно бежанската вълна. Това, което поставихме като въпроси и получихме ангажимент от турска страна, е следното.
На първо място да засилят наблюдението и контрола върху един участък от съвместната ни граница около Болярово, в който има най-голям проблем за България. Там миграционният натиск е най-голям. Получихме уверение, че това ще стане.
Второто, за което потърсихме съдействие, е, че потърсихме ускоряване на потвърждаването от турска страна на изграждането на тристранен център между България, Турция и Гърция на Капитан Андреево, който ще подпомогне наблюденията, комуникациите, реакциите при такива сигнали.
И третото, което постигнахме като съгласие, е да ускорим подписването на споразумение за създаване на двустранни патрули, които ще подпомогнат този процес.
Как стигат бежанците до наша територия?
Информацията, която имам е, че чрез каналджии. Към момента аз не бих могъл и нямам доказателства, за да обвиня властите в нашата южна съседка, че правят нещо целенасочено в тази посока, да подпомагат. Те имат достатъчно сериозен проблем и са пренасочили почти всичките си сили на сирийската граница. Тъй като натискът е голям, те в момента имат над 500 000 бежанци на територията на Турция. Част от проблема се задълбочава и от това, че Турция е обявила безвизов режим със съседните страни, при което много от сирийците навлизат като туристи на територията на Турция. Имаме редица такива случаи, в които след като нашите граничари установят още на територията на Турция, че идва група, предотвратяват навлизането на наша територия, обаждат се на турските си колеги, те идват, прибират ги, след което ги пускат. Тяхното обяснение е, че те не са извършили никакво престъпление и нарушение на наша територия. Поставили сме тези въпроси. Част от проблема е, че нямаме подписано споразумение за реадмисия с Турция и не можем да върнем тези, които установяваме, че са преминали нелегално турска територия. Това е политически въпрос, който се решава в момента на ниво Европейски съюз. Надявам се да има решение и очаквам това да е скоро, тези дни.
Също така част от проблема ни при тази комуникация и реакция е свързан с това, че за разлика от България, в Турция охраната на границата се извършва от три различни служби на три различни нива. На първо ниво на самата граница от армията. На второ ниво от жандармерията. На трето ниво от полицията. Те са на различно подчинение и това затруднява комуникацията между тях. Имаме случаи, в които нашата гранична полиция задържа хора преди да преминат границата и са необходими повече от 10 часа, за да има реакция от Турска страна и тези хора да бъдат прибрани от турските патрули. Така че, определено има в тази посока още какво да се желае. Искам да ви уверя, че към момента това, което е възможно да бъде направено, се прави. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Благодаря, г-н Министър. Други въпроси има ли, колеги? Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова: Благодаря Ви, г-н Кърджалиев.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми г-н Вицепремиер, дами и господа министри, заместник-министри, гости.
Моят въпрос резонно е извън темата за МВР и той следва логиката и на поставения на дневен ред дебат в двете комисии. А той е именно по отношение на това дали този оперативен щаб е направил финансов анализ на всички средства, които са необходими така, че да бъдат посрещнати нуждите от гледна точка на хуманитарната криза по отношение на здравното осигуряване на тези граждани и по отношение на социалното им осигуряване. Тъй като в Закона за здравното осигуряване, а и социално осигуряване е ясно и категорично, че с придобиването на този статут, те ползват всички права на български граждани. В този контекст въпросът ми е има ли опасност да се стигне до актуализация на бюджета на Здравната каса вследствие на това, че гражданите със статут на бежанци се нуждаят от достъп до медицинска помощ, тъй като и осигуряването на ваксините, а и заплащането на здравните осигуровки ще се дължат от българската държава? Благодаря Ви, г-н Вицепремиер.
Предс. Тунчер Кърджалиев: И аз благодаря. Въпросът е в две посоки очевидно, но първо ще дам думата на г-н Министъра на вътрешните работи и след това на представителите на Министерството на здравеопазването.
Цветлин Йовчев: Благодаря Ви. Поставихте един важен въпрос. Към момента разчетите, които сме направили и сумата, която споделих, тя е за това, което ще ни се случи да края на годината евентуално. Като разбира се, не можем да бъдем абсолютно прецизни в тези числа, защото те все пак са въпрос на това как ще се развият определени сценарии, един или друг. Но мисля, че сме направили точни разчети от гледна точка до края на годината.
Тук поставихте един важен въпрос, защото ако процесът продължи и ние успеем да овладеем тази криза с прииждащите на наша територия бежанци, то няма да има нужда от разширяване на средства за издръжка на местата за настаняване на бежанци. Ние ще имаме един урегулиран процес, в който ще управляваме всички рискове на входа до изхода на Държавна агенция по бежанците, от която тези хора ще получат статут. След това наистина тези хора се вливат. Тук вече имаме различни други проблеми, които ще се появят и те са свързани най-вече с тяхната социализация, адаптация и интеграция към обществото, тъй като наистина не очакваме кризата да бъде решена бързо и вече тези рискове е трудно към момента да се калкулира каква ще е сумата за решаване на проблемите, тъй като не знаем какво ще бъде количеството на тези хора. Трябва да имаме и някакъв времеви хоризонт.
Второто е, че за една такава успешна програма, която ще бъде изградена, трябва наистина да се направи стратегия. Ние имаме решение на Министерски съвет, с което се създаде работна група и от другата седмица започва да работи активно, включително и с неправителствени организации така, че да бъде изградена една такава стратегия. Едва когато имаме такава стратегия, могат да се калкулират такива разходи, които, разбира се, ще са отложени доста във времето, но едва тогава ще можем да кажем това.
Към момента може би колегите ми от другите ведомства ще могат да отговорят точно на въпроса, който зададохте по отношение на Здравната каса и на необходимост от нова актуализация на бюджета. Лично аз мисля, че на този етап, предвид количеството на бежанците, средствата, които трябва да се отделят за тяхното здравно осигуряване и за тяхната здравна помощ в този период, едва ли е в такива размери, че да наложи актуализация на бюджета. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Благодаря. Ще дам, разбира се, думата и на заместник-министъра на здравеопазването д-р Пенков ако желае да допълни отговора.
Но ако няма други въпроси към Министъра на вътрешните работи, бих искал да му благодаря за участието и да го освободим. Няма други въпроси, нали колеги? Сега ще дам думата на д-р Пенков и след това ще продължим по сценарий.
Д-р Бойко Пенков: Благодаря Ви. Г-н Министърът беше абсолютно прав. Актуализация на бюджет няма да има по простата причина, че не се налага заради тази причина. Трябва да ви кажа, че когато човек бежанец добие статут на такъв или хуманитарен статут, или временна закрила, казваме, че той има права на български гражданин, но има и задължения на български гражданин. Това означава, че когато е зает си внася социални здравни вноски, самоосигурява се, ако е такъв. Ако е нает, знаете какъв е принципът Така че, никой не е освободен от тези задължения. И в момента, в който имат статут, те трябва да внасят вноските си. Ако те лично не могат, към Агенция за социално подпомагане и т.н. лягат на социалната система. Но това не е тежест върху българския гражданин и държавата. Те поемат грижа за себе си, като български граждани.
Числото, което се очаква до края на годината - 10 000 човека да бъдат в страната, е пренебрежимо малко като статистика, като тежест и импакт върху бюджета, който има Касата. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Благодаря и аз. Сега се връщаме към сценария.
Ако имат желание г-н Вейл, г-жа Караянева, г-н Гигов, заповядайте, имате думата. Кой от вас? Заповядайте.
Роланд-Франсоа Вейл: Много Ви благодаря, г-н Председател. Благодаря и на всички членове на Парламента, че ме поканихте да присъствам на това заседание.
Това е един много важен въпрос не само за България, но и за всички страни, които в момента са засегнати от сирийската криза. Към момента има повече от 2 140 000 сирийци, които са бежанци по света. Това е най-голямата и най-бързо развиваща се бежанска ситуация, която сме имали в последните години. Всеки ден 5 000 души стават бежанци. 95 % от тях са в съседните на Сирия страни и 2 % от тях са стигнали до Европа. През последната година и половина има около 50 000 души, които са достигнали Западна Европа. От 15-ти август насам 60 000 сирийци са достигнали до Северен Иран (само за сравнение). Много сериозен е фактът, че повече от 50 % от това бежанско население са деца и както отбелязахте, част от тях са достигнали България. Това естествено е въпрос на голяма загриженост за всички вас, особено като се вземе предвид, че в момента, когато числото на пристигащите се увеличава, приемният капацитет на страната не е достатъчен. Ние обаче сме много доволни от факта, че през последните седмици успяха да се открият няколко нови центъра за настаняване на прииждащите хора. Насърчени сме и от факта, че има много хора, които се опитват да подобрят условията в тези центрове. Естествено има още много проблеми, които трябва да се разрешат, проблеми, които вие споменахте, Министърът на вътрешните работи спомена.
Върховният комисариат на ООН ще продължава да поддържа и да подкрепя България в нейните усилия да получи финансиране от Европейския съюз и ние ще продължим да оказваме подкрепа в областта на обучаването на нови специалисти, които се занимават с лицата, търсещи закрила в страната и с бежанците. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев: И аз Ви благодаря. Заповядайте, г-жа Караянева.
Петя Караянева: Уважаеми господа Председатели на комисии, народни представители, господа Заместник-министри и колеги от Държавната агенция за бежанци,
Благодаря, че присъстваме на това извънредно и много важно заседание. Аз ще засегна един въпрос във връзка с това, че когато има криза или трудна ситуация, може би тогава е моментът някои от съществуващите трудности да бъдат преодолени и да бъдат решени в един по-стратегически и дългосрочен план. Радвам се, че е създадена работна група, която да работи по една стратегия. Предполагам, че това е стратегия, насочена в областта на миграцията, убежището и интеграцията, защото всяко едно действие трябва да бъде ръководено от някаква дългосрочна програма и политика и с удоволствие ще се включим в работата на тази работна група, ако бъдем поканени, разбира се.
Второто нещо, което ще кажа е, че моментът също е много подходящ, тъй като предстои изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, който да транспонира една от европейските директиви. Имайки предвид конкретно разпоредбите на европейското законодателство, също така и международните стандарти, тази възможност ще ни бъде добре дошла, за да можем да отразим в новия изменен Закон за убежището и бежанците - проблемите, които сега ни карат да се съберем на това заседание.
Благодаря още веднъж за поканата и както ви каза и г-н Вейл, представителят на Върховния комисариат, сме готови да предоставим нашата експертиза и по разработването на стратегията, и по промените в Закона за убежището и бежанците. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Благодаря Ви, г-жо Караянева.
Д-р Гигов, представителят на Българския червен кръст е тук и бих искал и на него да дам думата. Заповядайте д-р Гигов.
д-р Красимир Гигов: Благодаря уважаеми Председатели,
Уважаеми дами и господа народни представители, господа Заместник-министри, колеги, гости.
Наистина много се каза за проблема, изключително тежък в момента, но всички ние трябва да положим всички усилия, за да се реши максимално добре и бързо. Искам само на кратко с няколко думи да ви информирам.
Към момента в Българския червен кръст действа кризисен щаб. Представител на Българския червен кръст е и в националния щаб, създаден във връзка с тази ситуация. В непрекъсната връзка сме с различни ведомства, преди всичко с Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, с други неправителствени организации. Нашите усилия са насочени в няколко посоки.
Първо, по отношение на фондонабирателна кампания. Това е един път с банкова сметка и втори път с SMS-и. По отношение на банковата сметка, към момента са набрани около 27 000 лв. По отношение на SMS-и още не е готов отчетът. Част от набраните средства са предадени на Държавна агенция за бежанците и преди всичко се използват за хранителни продукти.
Усилията на Българския червен кръст са насочени към няколко допълнителни направления: осигуряване на хранителни припаси, питейна вода и други средства за преживяване.
Второ, по отношение на оборудването на бежанските лагери – легла, няколко хиляди одеяла, комплекти спално бельо, дрехи.
Следващият момент е взаимодействието с останалите неправителствени организации, като Хранителна банка за допълнителни хранителни продукти, преди всичко за децата в тези бежански лагери. Взаимодействие с частни или други фирми, които биха доставили дезинфекционни и други материали, което вече се прави в тясно взаимодействие с Министерство на здравеопазването.
Непрекъснато оказваме психосоциална подкрепа на бежанците, тяхното съпровождане до общо практикуващите лекари, до лечебни заведения, съответно издирване на роднини, на близки и т.н.
Едновременно с това сме сигнализирали Международната федерация на червения кръст и на червения полумесец, на базата на което беше изпратена двудневна комисия и за спешни нужди по отношение на бежанците към днешна дата са отпуснати 173 000 швейцарски франка, които очакваме до три-четири дена да пристигнат в България.
Едновременно с това сме влезли в контакт и сме осигурили няколко български граждани от арабски произход, които са лекари и доброволно оказват помощ в лагерите за бежанци, както и други владеещи български и арабски език, които биха подпомогнали, съгласно молбата на Националния щаб, за обучението на децата на имигрантите. Освен другите ангажименти, ние сме задължени децата до 10 годишна възраст да ги обучим на български език.
В момента сме в контакти с останалите дружества на Червения кръст и на Червения полумесец в зависимост от различни други помощи, които биха могли да ни окажат.
Разбира се, нашата дейност не е стационарна. Тя е в зависимост от всеки конкретен момент и от всяко конкретно искане.
Кои са проблемите, които виждаме? Те според нас са в две насоки. Много трудни са условията за бежанците в центровете за настаняване. Изключително голямо струпване на хора, което предразполага евентуално може би някои здравни неблагополучия.
Второ, според нас е малко занижен или не и съвсем добре формиран медицинският контрол. Между другото в момента Българският червен кръст провежда и противотуберкулозни акции, включително и манту в центровете в София.
Приключих. Ако има допълнителни въпроси, ще отговоря.
По-подробна писмена информация за дейността ще представя в двете комисии. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев: И ние благодарим, д-р Гигов.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към нашите гости или становища, изложения. Заповядайте.
Даниела Дариткова: Уважаеми госпожа и господин Председатели, уважаеми колеги народни представители, Заместник-министри и представители на институциите.
Моят въпрос е към Заместник-министъра на здравеопазването.
Д-р Пенков, ясно е, че имате спокойствие по отношение на финансовото изражение на средствата, които ще са необходими за оказване на медицинска помощ на пристигащите бежанци, но как практически се реализира тази медицинска помощ, защото във Вашето изказване се прокрадна изречение, че общопрактикуващите лекари нямат желание, нямат възможност за административна разпоредба и императивно нареждане за записване на пациентите, които придобиват статут на здравноосигурени граждани. А виждаме, че ще се налагат имунизации и евентуално извънредна имунизационна кампания. По какъв начин практически ще се реализира тази медицинска помощ? Предвиждат ли се в регионите някакви допълнителни подпомагания със специалисти, защото в пограничните региони по принцип има дефицит на медицински кадри и това ще създаде затруднения в работата на лекарите, които практикуват там?
Предс. Тунчер Кърджалиев: Благодаря. Заповядайте, д-р Пенков.
Д-р Бойко Пенков: Г-н Председател, аз започнах с това, че има проблем. Той е чисто езиков. За наша радост Държавната агенция за бежанците, всички структури и институции работят по едно комплексно решаване на проблема. То е езиково обучение на бежанците, езикова подготовка, обучение, не само на децата, но и на хората (възрастните), които са тук. По всякакъв начин ще се стараем да махнем тази бариера. Дотогава разчитаме много на доброволци и на хора, които работят към Държавната агенция за бежанци. Ето сега, примерно, Министерството на отбраната предоставя също хора арабисти, които на място биха могли да помогнат на системата.
Днес на срещите, които имах с NJO, в които има сирийски граждани, те предлагат между 30 до 50 човека, част от тях колеги, които биха могли на място да окажат такава помощ и да въведат хората в нашата здравна система. Направихме проверки, проучване и издирихме хора. Видяхме, че за наша радост страшно много колеги от сирийски произход, алжирски или ливански работят в центровете за спешна медицинска помощ. Говорили сме с тях, че ако действително някъде има огромно струпване на компактни маси, те с удоволствие ще се включат като екипи, които на място ще подпомогнат оценката на здравето на хората.
Така че, по много пътища се върви, за да може да се реши проблемът.
Относно прекия натиск върху бюджета на министерството, до края на годината то ще бъде някъде около 300 000 лв. общо, като говоря, че това са средства за издръжка на лаборатории, изследвания и т.н. - работата на центровете за спешна помощ. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев: И ние благодарим. Други колеги? Имате ли въпроси? Ако няма, аз ще си позволя един въпрос към д-р Кунчев.
В медиите излезе информация, д-р Кунчев, за идентифицирани две заболявания, за един случай на морбили и един случай на хепатит А, а днес чух за трето - г-н Министърът мисля, че каза или Вие за един случай на ентерит, ентероколит. Наистина така ли стоят нещата? Това окончателна, крайна информация ли е и какви мерки евентуално мислите в тази посока? Благодаря.
Д-р Ангел Кунчев: Уважаеми Председатели, уважаеми народни представители.
Да, като изключим морбили, нямаме случай на морбили, останалото беше едно дете, което беше идентифицирано с хепатит на самата граница от Гранична полиция и поетапно беше докарано до Инфекциозна болница в София, няколко случая на респираторни заболявания и днес имаме два случая, които вероятно са респираторни. Те са вече в Инфекциозна болница за уточняване, но тъй като има и диариен синдром, за всеки случай сме ги хоспитализирали. Истината е, че на базата на тези 5 000 човека, това е един малък български град, заболяемостта е равна, дори по-ниска отколкото тази сред нашето население. Аз се радвам, че задавате въпроса, за да може да разсеем тази заплаха, която беше подхваната и от някои медии, и накара и населението на места да реагира по-остро. За момента ние нямаме опасения в тази насока, което разбира се не значи, че не мислим, особено по отношение на това, което каза доц. Гигов. В някои от новите центрове не са добри условията. Ние вече сме сигнализирали, дали сме предписания. Пренатовареността много ни притеснява. Става въпрос за настаняване на 20, 30 души в по една-две стаи, което наистина е притеснително. А в по-далечен план това, от което най-много се опасяваме и затова сме взели мерките с тази имунизация е евентуалният внос на някои заболявания, преди всичко морбили и полиомиелит. Тук вече ситуацията е малко по-различна. Нас ни притеснява една ситуация в Израел, където бяха намерени вносители на дивия полиомиелитен вирус. Знаете, Европа е освободена доста години вече от това заболяване. Възможността да бъде пренесено чрез този контингент не е голяма. Нас повече ни притеснява фактът след това, при контактите на това население, на тази група с местното население какво би се случило, тъй като и в момента вече имаме и обратния поток. Има случаи, когато пак излизайки, знаете, че те са на свободен режим, тези които живеят в центровете на Държавна агенция по бежанците осъществяват контакти. Имахме вече случаи, проучили сме ги в Пъстрогор и на други места, включително търсене на сексуални услуги и т.н., което също крие някои здравни рискове.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Благодаря Ви. Моят въпрос беше свързан именно с тази цел, да разсеем тези опасения и нерядко и манипулативни интерпретации на някои хора.
Имате думата за въпроси, уважаеми колеги.
Първо народните представители ако нямат, ще дам думата и на г-н Таушанов. Нямат. Заповядайте, г-н Таушанов.
Пламен Таушанов: За нас представлява интерес въпросът в края на краищата какви са битовите условия, на колко души се пада тоалетна, мивка и т.н.? Все пак кой от вас може да ми отговори на този въпрос, тъй като, ако трябва нещо да се помага в тази насока, да се случва, преди да е станала някаква по-сериозна вълна от инфекции?
Предс. Тунчер Кърджалиев: Благодаря. Давам думата на г-н Чирпанлиев.
Николай Чирпанлиев: Уважаеми дами и господа, на този въпрос ще ви отговори заместник-председателят на Агенцията г-н Димитров.
Александър Димитров: Благодаря.
Г-н Председател, господа заместник-министри, депутати.
Ще отговоря на въпроса, който зададохте на колко човека се пада санитарен възел. В поделенията, които са вече отдавна изградени, това са РПЦ – София, Транзитен център – Пъстрогор, РПЦ – Баня, хигиенните условия са значително по-добри и отговарят на всякакъв вид европейска норма. В РПЦ – София, на настанени в стая по шест човека се пада санитарен възел. Същото е и в другите поделения. В двете нови поделения, които към момента се водят като центрове само за настаняване, тъй като те нямат функцията на регистрационно-приемателни центрове, там ситуацията към момента е малко по-различна, но и към момента текат ремонтно-възстановителни дейности. Не напразно се спряхме на училища, тъй като в училищата са обособени санитарни възли, повече от два-три и четири на етаж. Тъй като към момента, пак казвам, трябваше да действаме по-бързо, по-експедитивно и трябваше хората да бъдат сложени под покрив, и трябваше все пак държавата да положи за тях определената грижа, първо това беше важното. Тъй като вече с това приключихме, в момента текат такива действия, за да могат също там да влязат в норма - на десетина човека, да има санитарен възел, да се ползва баня и тоалетна. Да, ние знаем за какво става въпрос, но това са двата нови центъра, които буквално преди четири дни бяха предоставени на Агенцията, така че нямахме много време за реакция.
Пак казвам, основната идея, основната мисъл е хората да бъдат настанени в центровете, за да са под покрив и все пак под наблюдение. Знаете, че ние и като държавна хуманитарна организация, все пак съблюдаваме и реда, кой кога влиза, кога излиза, как се прибира. Всичко това е наше задължение и ние се стараем да го спазваме. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев: Уважаеми колеги, времето напредна, но все пак някой друг ако иска да участва в дискусията, да задава въпроси, имате тази възможност.
Ако няма, аз искам да благодаря на всички гости, които бяха поканени и уважиха нашата молба. И нека да приключим тази точка с надеждата за мъдри, ефективни решения, не само от страна на българските институции, но и на световните сили. Вече има големи надежди за успех на дипломацията в институциите, които вземат тези решения в ООН. Аз съм твърдо убеден, че единственият начин за дефинитивно решаване на този проблем би бил установяването на траен мир в Сирия. Това би спряло и емитирането на бежанци извън Република Сирия.
Още веднъж благодаря на всички за участието и изразявам надежда и увереност за отговорни и ефективни решения от страна на българските институции, спазвайки онзи ангажимент към българския народ, а именно приоритет да е мирът, националната сигурност и общественият ред.
С това закривам заседанието на Комисията по права на човека и жалбите на гражданите.
С голямо удоволствие предоставям думата на д-р Нигяр Джафер.
Д-р Нигяр Джафер: Аз също благодаря от мое име за участието на всички гости и институции по точка едно.
Ние ще продължим със заседание на Комисията по здравеопазване по дневния ред, който беше приет в началото на това заседание.
Изчакваме оттеглянето на гостите по първа точка.
Точка 2 от приетия дневен ред на заседанието започна в 16,10 ч. и бе ръководена от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, уважаеми гости, днешното заседание е инициирано от Министерството на здравеопазването по проблеми, свързани с онкологичната помощ и случаи, които бих ги нарекла върха на айсберга.
Днес ми се иска да проведем, първо, едно изслушване от всички представители на институции, които имат отношение към проблема, които са работили по проблема, които виждат от различна гледна точка проблема, свързан с онкологията в България.
По този случай ще чуем Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Националния съвет по цени и реимбурсиране, пациентски организации, представители на работещите в системата на онкологичната помощ от страната. Поканени са национални консултанти, пряко свързани с тематиката.
Позволете ми да дам думата на заместник-министър доктор Бойко Пенков и да имаме търпение да изслушаме една информация, на базата на която да стъпим, като призовавам всички, които вземат отношение по въпроса, да се опитат да направят анализ на сегашната ситуация, да идентифицираме някои от проблемите, предложения, мерки за изход от ситуацията и разумни решения в интерес на пациентите.
Заповядайте, заместник-министър Пенков. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Дами и господа народни представители, колеги! Много трудна задача ми се падна – за кратко време да разгледам проблемите в онкологията.
Затова ще ми разрешите да се спра основно върху проблемите, а не върху успехите на онкологията в световен мащаб и в частност – в България. Те са видими. Второ, нашите колеги онколози, терапевти, лъчетерапевти със своите знания, труд, умения и медицина постигат огромни успехи. Много хора вече са излекувани.
Какви са основните неща, които ние успяхме да регистрираме, разглеждайки проблема? Това е огромният натиск върху публичните ресурси за разходи в сектор „онкология”. Той идва от няколко места. На второ място са лекарствата – доста скъпа терапия напоследък, което е полезно и решава определени проблеми. Появи се в иновативните компании. Това е чудесно. Въпросът е такъв, че той според мен трябва да бъде строго прецизиран.
На второ място, знаете какво беше положението доскоро. Имахме един или два ускорители, работещи в България. В момента на базата на европейски програми и средства вече имаме 15 ускорителя, за които се очаква да бъдат приключени проектите. Това означава възможност за огромен достъп на хора, своевременен достъп, разбира се, до лъчетерапия, което пак е натиск върху публичните ресурси.
Другият натиск върху публичния ресурс е отново със собствени средства на бюджета на болниците, с европейски средства се закупи, достави се и вече работи изключително качествена нова диагностична апаратура. Това пак е в помощ на хората, полезно е за тях, но това отново довежда до тежък натиск върху публичния ресурс и основно върху ресурса на Националната здравноосигурителна каса.
Други проблеми, които успяхме да регистрираме, са от сферата на тип организационни мерки, които ще трябва да бъдат подкрепени по някакъв начин с ресурс за тяхното провеждане. Говоря за скрининг и за навременните профилактични прегледи.
Оказва се, че е изключително важно и много по-лесно се лекуват хората и по-успешно, ако има добре структурирани и прецедени таргетно скринингови програми за ранно откриване на заболели хора, на преканцерози, за да може този проблем да се реши в един много начален стадий и след това да няма утежнения в лечението по-късно.
Това е проблем, който стои пред всички нас да решим – до каква степен ще се използва скринингът като форма, като метод на ранно откриване на заболели хора и на преканцерози и по какъв начин ще бъде организирана профилактиката в България. Тя в момента тече по няколко начина – основно през общопрактикуващите лекари, по линия на условия на труд, в смисъл, че Службите по трудова медицина карат трудовите колективи да преминават организирано на профилактика, по различни програми и проекти.
Но все още поради незавършеното докрай изграждане на информационната система ние не можем да обобщим данните и да видим каква е ползата от всички тези профилактични и скринингови програми – колко ефективни са те и какво е отношението и ползата от тяхното провеждане, за да можем да мотивираме Народното събрание и Министерството на финансите да отпуснат средства по-нататък за тях.
Въпреки многото усилия, въпреки непрекъснатите усилия имаме проблем по отношение на повишаване на информираността сред населението или т.н. обща лечебна здравна култура.
Мисля, че все още не можем да стигнем до всеки човек, за да може всеки да знае, примерно, аз съм над 55 г., оттук нататък трябва нещо да ми звъни, да ми чука в ухото, отбелязвам го като слабост, да ни чука в ухото: Бойко, отивай на кардиолог, той трябва да те прегледа и да види как си. Но трябва да отидеш и на уролог, защото простата „алармира” и т.н.
Това са неща, които са свързани с човешкото развитие, възрастови изменения или някои други рискови фактори и хората трябва да знаят към кого да се обърнат целево, за да могат ранно да се откриват проблемите и целта да се случи.
Мисля, че сме в дълг на обществото в тази посока.
Все още мисля, че имаме проблеми с оказване на дълготрайна грижа, на продължително лечение, както искате, да го наречем. Все още няма такава точна дефиниция, поне в България се използват различни термини, за палиативно лечение, за палиативна грижа, за грижа за болката. А това са хора, на които в последния стадий на заболяването ние сме длъжни като професионалисти, като лекари да им осигурим дори достойна смърт. Да няма болка, да няма мъка, Трябва да решим къде ще се оказва това, по какъв начин ще бъде оценено, как ще бъде финансирано.
В последните дни на човека грижата към него също е много важна и според мен там биха могли да се намерят развитието на нещата.
Има отделни, конкретни проблеми. Но смятам, че в чисто оперативен план те ще бъдат решени.
Ще се радвам да чуя и колегите от комплексните онкологичните центрове, които са тук. И, разбира се, ще бъде много интересно госпожа Тодорова да вземе отношение по тези въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, заместник-министър Пенков.
Има думата доктор Румяна Тодорова, управител на Националната здравноосигурителна каса да каже как изглеждат проблемите през техния поглед.
Заповядайте, доктор Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Моята презентация, както обикновено, е с цифри. Но, така или иначе, аз представлявам една финансова институция, а за мен цифрите говорят много.
С риск да бъда скучна, защото аз повтарям от юли месец насам едни и същи цифри, които за съжаление не намаляват, а се увеличават, тоест, ще припомня какво се случва конкретно в областта, която е обект на нашата дискусия днес.
Очертава се един дефицит в касата по отношение на терапията за онкоболни, която е подраздел на „болничната помощ”, и този дефицит е от порядъка на около 70 млн. лв. спрямо гласувания бюджет според Закона на касата.
Ще припомня, че в Закона за бюджета на касата за този параграф са заделени 90 млн. лв. Очакваме цифрата да стигне до 168 млн. лв. Не коментирам как е правен бюджетът, това е тема на друг разговор. Очертаваме тенденции.
Още малко цифри. През първото тримесечие сме изплатили 38,5 млн. лв. за онкопрепарати. Говоря само за болнична помощ, отново правя това уточнение. През второто тримесечие – 42 млн. лв., през третото – 44 млн., а за четвъртото очакваме отново около 44 млн. лв. Тоест, при всяко тримесечие стойността се качва с около 2 млн. лв.
Както каза и доктор Пенков, има обяснение за това в положителна посока – продължителността на живот се увеличава. Излизат нови, добри препарати, които именно повишават преживяемостта на тези пациенти. Но, пак казвам, аз говоря от гледна точка на финансиращата институция.
Сега ще се спра малко по-подробно върху два аспекта, които очертават част от нашите проблеми, но те не са толкова малки, даже бих ги сложила на едно от първите места. Знаете, че в началото на тази година е била разработена методика за договаряне на отстъпки от страна на касата специално за тези онкопрепарати.
Какво се е получило от тази методика. Били са поканени 70 притежатели на разрешения за употреба, тоест, фирми. От тях са се явили 30. Само 70 продукта са били предложени за отстъпки от 352, които касата заплаща. Тоест, 70 от 352!
Тук отварям една скоба. Към момента в болничната помощ касата изплаща 352 продукта за онкоболни и 73 продукта в извънболничната помощ. Тоест, това са над 420 продукта.
Какво се получава от тази пожелателна покана? Тоест, поканата е задължителна, участието е пожелателно от страна на фирмите. От тези 70 фирми, които са се явили с желание да направят отстъпки, 38 са дали отстъпка до 5 процента, тоест, повече от половината. Ефектът е почти нулев. Първите 10 препарата, които консумират 63 процента от ресурса по този параграф, не са дали никакви отстъпки.
Интересни са данните, които ние извадихме от нашите масиви от информационната система. Масивите са огромни и трудно се обработват и затова сме взели за целите на днешната среща само данни за месец август. Но аз обещавам, че ще направя такава справка за целите осем месеца и ще изчислим какви са загубите на касата от търговете, които болниците провеждат за онкопрепарати.
Тук ще дам няколко примера. Извадили сме 35 продукта, които са получили най-различни цени в различните болници, които са провеждали търгове, като една част от тях показват 19 разлики в цените. Веднага ще дам пример, няма да назовавам препарата, но става въпрос за препарат, който струва над 1200 лв. Той е с близо 19 цени, като най-високата отстъпка е 93 лв. от 1200 лв.
Има и още нещо. За друг препарат, който струва около 300 лв., най-високата отстъпка, която е договорена, е 99 лв., което прави повече от 30 процента. И такива примери има много. Пак казвам, 35 продукта сме извадили само за месец август, които показват различни цени повече от пет.
Другото интересно, което прави впечатление, е, че там, където е постигната най-висока отстъпка, обемът обаче, който се покрива, не е най-високият. Според Закона за обществените поръчки, обикновено там, където са най-големи обемите, е редно да има най-високите отстъпки. Поне аз така си мисля. Тенденцията обаче е обратна.
Има лечебни заведения, които са заявили 61 процента от даден продукт с 0 лв. отстъпка. Разбира се, Националната здравноосигурителна каса там не може да направи проверка. Това по Закона за обществените поръчки си е тайна на търговското дружество. Това е извадено от нашите масиви, това е, което касата заплаща.
Тоест, какъв е изводът? За един и същ продукт касата заплаща 19 различни цени. Няма друг сектор от дейности, които касата заплаща, в които да има разлика в цените.
Аз пак ще кажа, първичният преглед навсякъде е 17 лв., независимо къде е извършен. Потребителската такса навсякъде е 2,90 лв., клиничната пътека струва еднакво навсякъде. Само в онкопрепаратите се получават такива разлики.
Аз ще предоставя подробен доклад на Комисията по здравеопазването, в който ще направим този анализ с всички таблици и ще изчислим колко милиона е загубила касата, ако заплаща само най-ниско договорената от търга цена за даден препарат и да видим това как се отнася към преразхода.
В началото на 2011 г., припомням, към касата преминава хормонозаместителната перорална терапия и се получават също интересни неща. Препарат, който Министерството на здравеопазването дотогава е заплащали на стойност 25 лв., изведнъж в Националната здравноосигурителна каса пристига със стойност от Позитивен списък 174 лв. и на база референтна стойност касата заплаща 125 лв. Тук в тези таблички е пълно с такива примери.
Разбира се, цените оттогава падат, но въпросният продукт, който ви дадох за пример, в момента все още при падане на цените касата го заплаща за 52 лв., а не за 25 лв.
Ако изчислим само за този продукт от началото на 2011 г. до края на 2013 г., ще видим колко е загубила касата само от един лекарствен продукт.
И така, ако направим такива срези, пак ви казвам, над 400 продукта са това, в годините назад е огромен масив работа. Но ние ще се постараем да го свършим. Аз ще покажа какво се е случило и колко пари здравноосигурените лица са загубили.
Онкологичната помощ не свършва само с лекарствата. Друг един проблем, който се очертава и който ние наблюдаваме и в момента върви една масивна проверка в цялата страна на всички болници, които работят по онкологични пътеки и процедури, а и от сигналите и жалбите, които получавам непрекъснато, се оказва, че тези пациенти, които са на тази скъпа терапия, не се наблюдават. Диспансерното наблюдение е на изключително ниско ниво, а има места, където то изобщо не съществува.
Затова за наш ужас там се реализира лека икономия, която, разбира се, ние прехвърляме в лекарствата. Значи ние изписваме едни скъпи лекарства, но никой не се интересува от пациента. Хайде, да не казвам никой, че е много силно, но не се интересуваме от пациента какво се случва с него, как той понася терапията.
Друг един проблем, за който също имаме достатъчно сигнали, това е процедурата, по която се предписват препаратите и която изисква предварително изследване на пациентите, за да се започне съответната процедура. Това е вливането, най-просто казано. Пациентите се връщат при личните лекари, за да им се направят банални изследвания като кръвна картина и биохимия, а личните лекари нямат стандарт за това. Започват разправиите.
Оказва се, че във водеща онкологична болница в София не са знаели, че процедурата включва и тези изследвания. Тя струва 150 лв. и те си я отчитат към касата. Да не говорим, че масово болните, които също минават по тази процедура и които имат право на сцинтиграфия, на туморни маркери и на образно изследване, разписано е през колко време, по преценка на лекаря се записват за платени дейности, тоест, пациентите да си ги заплащат.
Така че в онкологичната помощ има изключително много проблеми. Аз говоря за проблеми, които се виждат от нашата камбанария, от цифрите и от нашите проверки. Това са проблеми, различни от тези, които доктор Пенков сподели.
Така че по отношение на организацията на провеждането и проследяването на тези болни има много какво да се работи.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Тодорова.
Позволете ми да дам възможност да чуем как изглеждат нещата от гледна точка на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти.
Давам думата на доц. Татяна Бенишева.
ТАТЯНА БЕНИШЕВА: Уважаема госпожо председател, благодаря за думата, която ми давате.
Във връзка с изложения доклад действително с тези данни ние не разполагахме предварително и за мен също са изненада.
Но аз искам преди да коментирам каквото и да било, само да дам светлина как се формират в момента цените, за да стигнат всъщност до Националната здравноосигурителна каса и да станат за изпълнение – това, което чухме - от болницата.
Всички знаем, че има наредба. В момента особено за това, което касае онкологичните продукти, се извършва едно рефериране в 17 държави и действително се избира най-ниската цена от тези държава и тя се включва в Позитивния лекарствен списък, който всички знаете. След това обаче какво настъпва? Настъпват шестмесечни проверки и действително цените започват да „мърдат”, дори когато в някои държави тези цени падат.
Това нещо веднага рефлектира върху списъците, които ние два пъти месечно коригираме. Действително има реално разместване и в цените на онкологичните продукти, които падат.
В момента искам да кажа, че някъде над 530 лекарства, откогато съществува Съветът, има с намалени цени. От тях обаче искам да кажа, че фирмите използват възможността да обжалват и те реално не влизат в сила, защото фирмите ги обжалват и в момента чакаме Комисията по прозрачност да се произнесе. Много от тях са и онкологични продукти. Те също попадат в тази категория.
Искам да кажа, че в момента цени доста биват преценявани, бих казала, защото и в чуждите държави в зависимост от обемите цените падат.
Но по това, което може да се направи и което чух всъщност от Националната здравноосигурителна каса, искам да кажа, че тези различни цени, които се осъществяват от различните лечебни заведения, естествено могат да станат с някаква рамкова форма в Националната здравноосигурителна каса, която на исторически принцип все пак да събере тези количества, които са използвани и в действителност да договори една цивилизована цена, която да работи. Но, ако тя не работи, тъй като тя също се променя в рамките на съответната година, защото, както ви казах, с всяко рефериране цените могат да бъдат променяни.
Така че те не могат да бъдат фиксирани и смятам, че това могат да бъдат допълнителни клаузи от договорите, което всъщност лечебните заведения спазват или не, но трябва да стане факт, тъй като лечебните заведения трябва наистина да ползват базата данни от регистъра, който ние създаваме и който Националната здравноосигурителна каса ползва и всъщност те в хода на годините да променят тези цени.
Има ситуация, когато референтната цена наистина пада, но има ситуация, която е изключително тъжна. Дадения продукт за България всъщност се предлага и той се изнася и всъщност референтната цена се показва. Това също е един от показателите.
Друг основен проблем, който ние виждаме, е следният. Всъщност много генерици в областта на онкологията навлизат, но това са така наречените „призрачни продукти, които реално на места действително регистрират по-ниска цена и са с по-ниска референтна цена и не стъпват на пазара. Неясно по какви причини се създават допълнителни напрежения на пазара, тъй като оттук нататък пациентът действителност е свикнал да взима така наречения иновативен продукт и започва едно доплащане. Това го виждам от писмата, които гражданите изключително много адресират до нас. Лекарите на места не обясняват какво означава това „Референтен продукт”. Напротив, създава се допълнително напрежение как той трябвало да доплаща. Получава се една негативна бих казала ситуация, която е насочена към институциите, които се опитват все пак, от една страна да спазват законовите правила, от друга да спасят средства, за да останат все пак и за иновативните вещества, защото, ако се спести от дадено каре, ще остане и за другите.
Но като цяло искам да завърша с това, че в момента, от тази година действително това, което прави Съветът, е шестмесечните проверки на всички продукти, включително и на онкопродуктите. Те много „мърдат” и с това трябва да се съобразяват болниците. Те просто не следят тези регистри, за да фактурират на тези цени.
В момента ние ще предвидим проверки по доставните цени, тъй като това са правомощията на Съвета в закритите аптеки. Бих казала, че действително Националната здравноосигурителна каса би могла да работи, ако има промяна в Закона за здравното осигуряване. Не съм юрист, но действително тези, които са 100 процента, да бъдат преразглеждани веднъж годишно на квоти, които са изразходвани, и да се договорят някакви произволни цени на базата на изразходваните суми.
Действително да се заложи стратегия в онкологичния сектор.
Искам да ви кажа, че в момента по всяка онкологична практика пациентите са изключително недоволни. Това го виждам в писмата. Трябва да ви кажа, че е факт, че много пациенти отиват да се лекуват в чужбина и искам да ви кажа, че всъщност действително чуждите държави протестират от това.
Трябва да се замислим дали имаме ръководства в тази област, довели до порочни терапевтични схеми, защото и това го има.
Давам ви един пример. Примерно никъде не се вливат онкологични продукти интервенозно или директно, а в света се правят .......Аз искам да попитам прави ли се това нещо у нас и защо трябва пациентите да се мъчат по този начин и с всички нежелани реакции, които настъпват.
Така че според мен трябва една цялостна стратегия, а не само на парче, не само за конкретен болен, че е реагирал, че е недоволен. Оттук нататък ние можем да помогнем с реферирането на цените.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря, госпожо Бенишева.
Ще ми позволите обаче да задам един въпрос, понеже искам да доизясним още малко нещата, които касаят Вашата област.
Той не засяга конкретно с това, което Вие се занимаваме, но обяснете на широката публика защо се получи така, че примерно препарати, които струват по 5 лв. примерно в България, а първият заместител на същия продукт, който може да се ползва, е на 600 лв. най.- евтиният.
Защо имаме над 130 продукта, които просто са се изтеглили от пазара. Ако е вярна тази цифра, а може да има плюс – минус 20. Какво трябва да се направи, защото вие наистина сте май единственият специалист в областта на фармакоикономиката, който присъства тук. Моля го кажете на разбираем език – защо дистрибуторите предпочитат да изнасят и да правят паралелен износ, да не участват в момента в търгове, обявени от болниците, в областта на онкологията.
ТАТЯНА БЕНИШЕВА: Естествено, аз не познавам цялата база данни, Вие давате конкретен пример, но като цяло бих отговорила, че все пак нашите цени са най-ниски в Европа и, ако ние говорим: хайде да намалим цените, с какво да ги намалим още, реално ние регулаторно не виждаме с какво можем да ги намалим. Ние трябва просто да обединим усилията върху контрола на използването на лекарствата. Тоест, върху ценообразуването, върху договарянето, върху това, което се прочете от Националната здравноосигурителна каса. Защото цените са регулаторни и ние сме ги „изпилили”. Това е примерът защо толкова лекарства се изтеглят и негативният елемент е, когато всъщност този пазар е неатрактивен за тях и освен това нашият пазар се реферира към много държави, към другите европейски страни, към големи пазари като Русия. И, когато една цена е преземима, за тях не е атрактивно да загубят големи пазари за сметка на 5 лв. примерно лекарство, което стои тук.
Затова те заявяват, че искат да бъдат заличени от регистъра и да напуснат България. И всъщност ние търпим всички тези негативи.
Това, което искам да кажа, е, че естествено има механизми. Други държави, така наречения паралелен износ, са въвели закон за това. Но това е един от всичките проблеми.
Затова искам да кажа: не намалявайте цените безкрайно, тъй като в България, ако имаше високи цени, щеше да има паралелен импорт. А в България реално няма паралелен импорт, има паралелен експорт. Попитайте агенцията, за да видите всъщност колко такива лицензии са издадени.
Така че идеята е в използването на тези лекарства, върху механизма и контрола и какъв е медицинският резултат. Аз това всъщност искам да попитам – отчита ли се медицинският резултат на тези 100 процента, за които толкова много средства се изливат, и има ли такъв?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Риторичен въпрос.
Сега имам удоволствието да дам думата на представители на онкологичната помощ – в истинския смисъл на думата не представители на институциите. Това е доктор Рачева, дългогодишен онколог от Велико Търново.
МАРИЯ РАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател, за поканата и благодаря за срещата, която осъществихте, защото тази среща беше много нужна не само на пациентите, но тя беше много нужна и на нас, и на хората, които работят с нас от Министерството на здравеопазването и от Националната здравноосигурителна каса, тъй като от няколко години имаме проблеми с тези медикаменти и не само с медикаментите. Имаме много, много проблеми, които се създадоха изкуствено, организационно по времето на министър Стефан Константинов.
Искам да съм точна абсолютно във всичко, което казвам, и мога да кажа защо, но няма да имам това време, затова казвам само едно по едно откъде произтичат нещата.
Първо, на мен ми направи впечатление въпросът, който зададе доктор Пенков. Хората трябва да знаят къде и към кого да се обърнат. Да, по-рано хората знаеха къде и към кого да се обърнат. Благодарение на добрата мисъл и на доброто прогнозиране в страната имаше онкологични диспансери и онкологични центрове или както искате ги наречете, ако едната дума ви дразни, а другата не. В тези онкологични центрове беше събрана цялата онкологична помощ. Там пациентите можеха да се обърнат първоначално за всяко нещо, което те са си открили сами и да получат съответната безплатна консултация и помощ, поради което тези пациенти можеха да получат диагноза в по-ранен стадий, а не, както сега пациентите имат право да отидат в онкологичните центрове само, когато хистологично са доказани.
Ако този пациент даже има разсейки и е доказано от спешната помощ и едва е жив, но ние нямаме хистологична диагноза, ние не можем да го регистрираме, не можем да поемем този пациент и не можем да го лекуваме. На практика вратата за този пациент е затворена за достъп до системата и това е ужасно за пациентите.
Следващото нещо, което ние направихме и което естествено го направихме под натиск и със законови разпоредби, не го направихме по собствено желание, направихме така, че ние провеждаме тези търгове, които по-рано се провеждаха в Министерството на здравеопазването, да, защото в закона така е разписано – че Националната здравноосигурителна каса договаря с производителите на лекарства или с техните упълномощени представители медикаментите на цените, на които трябва да бъдат продавани.
След това обаче Националната здравноосигурителна каса не може да контролира тези лекарства, защото обществените поръчки или търговете, както искате ги наречете, се провеждат в отделните лечебни заведения, които са изпълнителите на медицинска помощ. От друга страна, Националната здравноосигурителна каса се задължава да обезпечи необходимостта от лекарства, но тя на практика няма контрол, защото тези хора, с които тя е договорила цените, тя не може да ги контролира. Тя не може да контролира нито срока на лекарствата, нито тяхната годност, нито кога и как искат да внесат тези лекарство или кога искат да не ги внесат.
На практика Националната здравноосигурителна каса не може да контролира тези представители. А, от друга страна, ние пък сме тези, които провеждаме тези обществени поръчки, но ние не можем да договаряме тези цени. Ние сме принудени да правим търг след търг, защото тези хора просто се подиграват с пациентите, подиграват се и с лекарите. Играят на обществена поръчка, обявяват някаква цена, спечелват тази обществена поръчка и след това въобще не внасят този медикамент и трябва да минат месеци, ние да обжалваме това нещо и да обявяваме следваща обществена поръчка, и следваща, и следваща.
И този закон мога да ви кажа, че ползва само тези, които идват да правят инспекции и одит, за да могат да наказват съответните лечебни заведения. Този закон не ползва нито пациентите, нито лекарите, които провеждат това лечение.
Значи трябва да се направи така, че Националната здравноосигурителна каса, която заплаща тези медикаменти на изпълнителите на медицинска помощ, директно да заплаща медикаментите на притежателите, които имат разрешение за употреба на съответните лекарствени продукти или на техните упълномощени лица.
Може би ще предложа няколко неща, аз съм ги написала, но няма да ги чета, защото са доста, което отнема време. Тоест, трябва да се промени Наредба № 40 и за основния пакет от здравни дейности, които са гарантирани от бюджета на държавата и Националната здравноосигурителна каса да регламентира изрично принципа на пряко заплащане на договорената от Националната здравноосигурителна каса стойност на притежателите на разрешителни за употреба.
На практика изпълнителите на медицинска помощ да не договарят по реда на Закона за обществените поръчки лекарствените продукти, предназначени за лечението на пациентите, а само да ги заявяват за доставка от притежателите на разрешения и употреба на тези медикаменти и след това да ги отчитат към Националната здравноосигурителна каса. Националната здравноосигурителна каса да ги заплаща на притежателите на разрешенията за употреба на цените, на които тя ги е договаряли, обаче след представяне на електронен отчет от съответните лечебни заведения на преминалите пациенти за лечение.
По този начин Националната здравноосигурителна каса ще контролира цената, ще контролира лекарствата, ще контролира и тези, които ги доставят и ще заплаща на тези, които ги доставят.
Освен това ние ще можем да ползваме тези медикаменти, няма да се чудим дали търгът е проведен или не е проведен, дали имаме по пет или по десет търга за един проект, а пациентите да се жалват и да се чудят какво да правят и да тичат до Турция да си купуват лекарства и тези фирми ще бъдат принудени, когато са подписали договор и са се явили на обществената поръчка по ЗОП, да внесат тези медикаменти и да гарантират техните качества, да гарантират техните цени, да гарантират тяхната регулярна доставка, за да си получат парите от Националната здравноосигурителна каса.
Тогава ние ще можем да работим нормално. А сега нито пациентите, нито лекарите, нито Националната здравноосигурителна каса са доволни. По този начин нито можем да работим добре, нито може да се окаже контрол, защото има и фирми, които не знам по какви съображения, а може би и своенравно, играят на определени обществени поръчки, дават най-ниската цена, а те въобще не притежават този продукт и въобще след това не го внасят.
Относно въпроса на доктор Бенишева за импорта, мога да кажа, че, да, ние можем да го направим така и е чудесно, само че пътеката ще трябва да струват 1 500 лв.
Благодаря Ви за това, което казахте. Чудесно, приемаме го, адмирираме го. Да, ще го правим. Но пътеката ще струва 1500 лв. минимум, а не 470 лв., защото аз лично знам колко струва този продукт, няма да го коментирам сега. И пациентите ще бъдат по-доволни, и ние ще бъдем по-доволни. Но ще трябва да има лекарства за всички. И човек ще трябва да не иска всичко наведнъж. Достатъчно е да има лекарства. Достатъчно добри специалисти работят в онкологичните центрове.
Само искам да помоля да не се ограничаваме само с лекарствата. Проблемът е с лекарствата, но още по-огромен е проблемът с лъчетерапията, защото, ако 30 – 40 процента от пациентите отидат на химиотерапия, 70 пациентите отиват на лъчетерапия, а лъчетерапията отдавна е стара в България и благодарение на много решителни мерки на определени хора от предишната администрация на Министерството на здравеопазването беше съсипана и поредната програма за закупуване на качествени апарати за лъчетерапия.
Да, доктор Пенков, има 15 договора. Но в момента работят само два линейни ускорителя, както си работеха и преди това. И няма изгледи скоро да заработят, защото тези проекти за лъчетерапията бяха обрани, „оскубани” от всякъде, защото в момент на криза бившето правителство направи така наречените диагностично-онкологични центрове в МБАЛ-ите. Защо? Какво им е онкологичното? Те просто са едни центрове за образна диагностика. Вътре има рентген, има компютърен томограф, има ехограф. Кое му е онкологичното? Без онкологични специалисти.
Страхотни онкологични центрове! И повечето от тях не са завършени, а трябваше да бъдат завършени през месец декември 2012 г. и не работят. Много се съмнявам, че въобще някой ще получи парите за тези центрове, защото нали знаете, че според европейските програми тези центрове трябва да са завършени и да работят в срока. Тоест, не само да е закупена апаратурата, персоналът да е там, да е назначен, да е обучен и да работи. А вече сме края на 2013 г. и тези центрове не работят. Така че няма нужда да се заблуждаваме.
Може ли в момент на криза едно правителство да създава дублиращи структури? Тогава, когато има онкологичен център във Велико Търново, тази апаратура за образна диагностика не се дава на онкологичния център, а се дава на МБАЛ. Прекрасно! Страхотен резултат!!!
Искам да ви кажа, те и сега толкова ги виждат тези пациенти и след това пак толкова ще ги виждат. Онкологичните центрове в момента нямат право на диагностика, нямат пътеки за диагностика, нямат договори за мамографите, нямат договори за цитонамазките, нямат договори за другите изследвания. Това се прави само в медицинските центрове за доболнична помощ или се прави в многопрофилните болници. Тези пациенти, след като са направили по десет снимки и са минали през пет специалиста, накрая пристигат и си плащат в онкологичния център във Велико Търново, за да получат диагноза. За съжаление! Аз тази година съм оперирала 12 душ с рак на гърдата, на които на снимките от съответните онкологичните центрове пише, че няма никакви патологични промени.
Много е добре да има хубава апаратура. Прекрасно е. Хубаво е да има нови апарати, но е хубаво и да има и специалисти. А когато на тези специалисти им е „оскубана перушината” и всеки се чуди накъде да тръгне и никой не иска да си повишава квалификацията, пък и за какво ли да я повишава, кой ще гледа на тези апарати? Апаратът сам не говори. Той диагноза няма да постави на пациентите и е жалко, че пациентите точно след третата година, тогава, когато трябва да се гледа по-редовно, имат право само на един платен преглед в съответния онкологичен център. Ако този пациент получи някакви оплаквания, някакви съмнения за рецидив, някакви отклонения, няма кой да му постави диагноза, защото човек вижда това, което знае. А това, което не го е виждал всеки ден и го няма на картинка в съответния апарат, няма как да го види.
Затова пациентите пристигат в напреднал стадий, затова голяма част от тях са в такова тежко състояние, затова тези пациенти се нуждаят и от толкова много химиотерапия. И ние правим химиотерапия, но резултатите не са такива, каквито трябваше да бъдат.
Надявам се нещата да се променят. Как и по какъв начин вие ще решите, защото аз съм от страната на лечителите. Нека да не забравяме, че здравеопазването има два клона – единият е за лечение, а другият е законодателният. Вие сте от законодателната страна, а ние сме от лечебната страна. Ние искаме да си лекуваме пациентите, а да се надяваме, че и те искат да бъдат при нас да се лекуват, тоест, при специалистите. Вие сте законодателите, които трябва да решите по какъв начин тези неща да се променят, а ние ще ги изпълним.
Благодаря ви още един път. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря, доктор Рачева. Беше емоционално и дълго изложение, но не Ви прекъснах, защото маркирахте много важни проблеми, които търсят своето решение.
Доктор Караниколов, заповядайте. Имате думата.
СОТИР КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, аз ще коментирам някои проблеми на онкологичната помощ в по-общ аспект.
В България онкологичната помощ се реализира от една национална болница, осем комплексни онкологични центъра и пет специализирани болници по онкология. Преди да се преобразуват в онкологични центрове и специализирани болници по онкология това бяха диспансери. Имаше една национална болница и 13 диспансера. Това е онкологичната мрежа на България.
Някога имаше наредба, която точно определяше какви са връзките по хоризонтала и по вертикала в тази мрежа. Тоест, националната болница се явяваше методист и контрольор на регионалните диспансери, сега комплексни онкологични центрове. Те от своя страна бяха на регионално ниво методисти и контрольори на бившите окръжни болници, сега МБАЛ-и.
С преименуването на тези структури наредбите, които съществуваха – Наредба № 26, Наредба № 29 – отпаднаха, изчезнаха тихомълком, някъде се загубиха. В момента има една нормативна празнина, която да регулира тези отношения. Мисля, че това е на вниманието на Министерството на здравеопазването. Би трябвало да се създаде една нова наредба, като се ползват за основа старите наредби, но която ясно да регламентира каква е нашата позиция на мястото, където се намираме. Какво е отношението с околните структури. Защо? Защото регистрирайки пациентите, четейки епикризите, ние виждаме страшни неща вътре, които се извършват в други лечебни заведения и няма как да ги контролираме.
Многократно сме изпращали съобщения до РЗИ, до водещи специалисти, до директорите на болниците с молба първо, второ, трето, не го правете така, а го правете еди как си. И това не се случва. Те не желаят да бъдат контролирани. Даже, когато направят гаф, пациентът не се насочва към регионалния диспансер, а се праща някъде другаде, за да се загубят следите, да се замажат нещата.
Това е един много сериозен пропуск в нормативната уредба.
Връщаме се към профилактиката. Само няколко думи ще кажа за профилактиката. Ще я свържа с недостига на средства за лекарства и за химиотерапевтични средства. Няма да стигат парите и за в бъдеще няма да стигат. Защо? Защото ние нямаме профилактика. Тук изброихме, че джипитата правят профилактика, в някои предприятия се прави профилактика. Извинявайте, но тази профилактика не е ефективна. Не е ефективна по отношение на онкологията. Защо? Защото, ето, ние виждаме как финансовите средства за химиотерапевтици нарастват ежегодно. Това не се дължи само на фармацията, която бълва нови молекули, нови препарати. Това се дължи и на нещо друго – на липсваща третична профилактика, каквато би трябвало да се извършва от онкологичните центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения тя ни е вменена. Ние трябва да я извършваме. Но от 2011 г. това някак си също изпадна, като видите наредбата, в глуха линия. Изчезна и го няма. Няма го, защото не е вкарано в Наредба № 40, съответно касата не го разпознава, не го заплаща и никой не ни го изисква да го реализираме. От 2011 г. профилактиката – качествената, специализираната профилактика за онкологични заболявания – която съществуваше и която е основното средство, за да бъдат намалени разходите за лекарствени препарати, не съществува.
Ето, говорим за реформа. Ето ви реформа. Дайте няколко милиона за профилактика и ще спестите десетки милиони за цитостатици. Ако ние започнем сега да провеждаме една специализирана профилактика, само след няколко години, след три години ще се усети, че натискът за финансови средства намалява и то драстично, защото ние ще регистрираме хората в І или ІІ стадий и ще ги лекуваме успешно, а няма да ги лекуваме в ІІІ – ІV стадий, когато само хронифицираме заболяването и при част от пациентите ние удължаваме живота, а при другите употребяваме лекарствени средства, но, уви, не винаги успяваме да удължим живота и да хронифицираме това страдание.
Ще се постигнат няколко ефекта – икономически, здравен и по-висока ефективност на онкологичното здравеопазване.
Иска ми се да коментирам проблема със заплащането на лекарския труд. В последно време нямаме специалисти и не само специалисти, опитни лекари, но и млади лекари няма. Особено в провинцията млади лекари вече няма. Аз се чудя откъде да намеря при налични бройки, при осигурени специализации, няма откъде да намеря кадри. Няма ги младите хора, изчезнаха. Няма кой да ни замести.
В нашия диспансер от 30 работещи лекари пет са само млади, пет са пенсионери, а другите 20 са в предпенсионна възраст. В следващите 5 – 7 – 8 години те също ще бъдат пенсионери. Няма го младото попълнение.
Заплащането. Ние не говорим за някакви величини, които да са съизмерими със западните колеги, но поне в пропорционален мащаб трябва да бъдат конкурентни така, че да задържат тук специалистите, така че да мотивират младите хора да останат тук.
По отношение на системата. Аз апелирам към всички по-внимателно да коментират състоянието на системата. Непрекъснато в ефира се изпращат послания за недостатъците на системата. Да, ние ги знаем, да, вероятно съществува това желание на системата да натиска разходите да отиват нагоре, касата го контролира и то отива надолу. Но това не е български патент, това не е измислица в България. Това го има и в Австрия, има го в Германия, има го и в Холандия. Там го регулират не знам точно по какъв начин, но хората го имат.
Апелирам да се не коментира в аспект, че болниците не спазват определени правила, те не вършат това, те не вършат онова, а ние сега ще им направим толкова одита, че не знам какво ще се случи и какво ще се открие. Одитите няма да увеличат парите в здравеопазването. Здравеопазването все още не е достигнало своя оптимум на финансиране. То върви нагоре към този оптимум, но то все още е страшно недофинансирано, което поражда много пороци в системата. Поражда и този порок. Този порок не е желание на лекарите. Нито болниците са лоши, нито лекарите са лоши. За съжаление обаче в гражданския бит се наслагва впечатлението, че болниците са лоши, че лекарите нещо правят там тъмно, неясно.
По-примитивните слоеве от населението го приемат като сигнал за атака, вследствие на което тръгват саморазправи, на които ние сме свидетели. Това от високата трибуна, уважаеми колеги, не трябва да се случва. Да, имаме много слабости, ние си ги знаем. Но те са слабости от недофинансиране. Сигурен съм, че всички от вас са убедени, че ако докарате прекрасните немски лекари, които са много прецизни, при тази условия на работа те ще работят точно три дни.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И три няма да работят!
СОТИР КАРАНИКОЛОВ: Нашите лекари всеки ден вършат героизъм, всеки ден работят при невероятно натоварване, свръхнатоварване. Всички са „качени” на ролкови кънки буквално, за да могат да си свършат работата. Огромен документооборот се обслужва, който лишава лекаря на практика от контакта с болния. Ние минаваме на едни задъхани визитации, бързаме да влезем в операционната, бързаме да седнем да пишем основно. Не можем да контактуваме вече с болните, защото обслужваме документообороти, които всяка година екстремно ескалират и довеждат цялото работещо съсловие в невероятен стрес.
Минахме през профилактиката, връщаме се на диагностиката. Диагностиката на онкологичните и лечебни заведения за съжаление е недостъпна за пациентите. Затова ние настояваме в наши предложения консултативно-диагностичните центрове, които имаме, които са достатъчно добре развити и мощни, да могат да работят по договор с касата, но в рамките на същото юридическо лице. Ние не можем да се стиковаме с останалата част на доболничната помощ. Джипитата и специализираната извънболнична помощ работят по между си, но когато трябва да работят с нас, пращат пациента с едно обикновено направление, с едно – две изследвания, целият товар върху огромното количество изследвания, които трябва да направим, пада върху нас. Това обаче няма кой да го финансира, няма кой да го покрие. Няма кой да го покрие и затова се получава това противоречие.
За диспансерното наблюдение. Ама не сме го извършвали. Напротив, пращаме непрекъснато писма. Диспансерното наблюдение е нещото, което дава финанси на нашите лечебни заведения. От 15 изпратени писма – покани, на пациенти да дойдат, да им бъде реализиран диспансерен преглед, се отзовават трима. Какво да направим, когато това е доброволен процес от страна на пациентите? Каним ги най-настойчиво и пак ви казвам – особено след първата година тези, които се чувстват добре, те изобщо не идват, не искат да идват. Това е другият проблем.
В заключение бих искал да кажа, че Наредба № 40 се нуждае от много сериозна корекция, от много сериозни допълнения, които аз съм предложил, за да може системата да се отпуши и да могат нещата да вървят нормално.
Многократно от две години това нещо го изпращаме по всички институции – и на Министерството на здравеопазването, и на Националната здравноосигурителна каса, на Българския лекарски съюз. Нищо не се случва. Когато отидем на персонален разговор, всички колеги казват: разбираме ви, точно така е, правилно, ще направим нещо, изчакайте два месеца. Чакаме от 2011 г. нещо да се случи, нищо не се случва.
Имаме проблеми. Определено имаме проблеми с нормативна база, с това, което трябва да се случи, за да се отпуши системата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Караниколов.
Време е да дадем думата и на пациентите, тези, в името на които се прави всичко добро или лошо в крайна сметка.
Заповядайте, има ли желаещи.
Давам думата на Евгения Адърска, един човек, който дълги години се бори и в личен план, и в обществен, за да се променят част от нещата.
Заповядайте, госпожо Адърска.
ЕВГЕНИЯ АДЪРСКА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Ще кажа, че и се променят. Променят се и то с всеобщото разбиране. Но, като слушам това, което изнесоха и доктор Караниколов, и доктор Рачева, имам усещането, че тази кореспонденция от две години се върти и никой не чува тези хора. Не разбирам какво се случва, но всичко, което изброиха от видимите и невидимите проблеми, с които се срещат по различните етажи пациентите, за мен е ясно едно нещо. Очевидно ще трябва да се преревизира цялата система и няма нужда да се търси отново откритието топла вода. Просто един добър модел, добре организиран, опростен, защото всеки по веригата, ако тръгне от неговото объркване в конците, в крайна сметка го плащаме не само пациентите, плащат го и те. А нашият статут на пациенти не се променя и това, че лекарят е натоварен три пъти повече, не ни обслужва. Това, че касата има ограничен бюджет, не ни обслужва. Това, че лекарствата са с някакви плаващи, танцуващи цени, въобще не ни обслужва. Фактът, че парите от 2003 г. досега, отделените пари за онкология се качиха в пъти. От 52 млн. лв. имаше период, в който стигнаха 150 млн. лв. Това не носи успокоение в пациентската душа.
Значи нещо очевидно трябва да се направи. Нещо трябва да се махне с ръка и да се изчисти и да се изгради български модел – простичък, адекватен на възможностите на държавата, но този модел да осигури лечението на пациента.
Казвам нещо много лично. Никога не съм се надявала, че ще изпаднем в ситуация като тази, която в последните дни така шумно се обсъждаше, просто защото смятах, че до 2008 г. нещата бяха решени. Значи някъде нещо провокира някакво скъсване, което далеч не е касаело точно този случай, но е довело до нещо страшно, от което изгарят хора. Прегарят и пациентите, прегарят и тези хора, които трябваше да отговарят, които имат само административна отговорност.
Не можем да подлагаме обществото на това вечно горене. Моята молба към парламента, защото познавам, макар и не в детайли, структурата, знам, че касата е подчинена на парламента, тя се отчита на парламента, а парламентът следи за нейните средства, нека се обединим всички около нещо, което касае всеки българин. Да повишим процента за здравеопазване в следващия бюджет, може би чувствително. Просто ми се ще всеки да направи усилие и такова увеличение да се случи. Оттам нататък да се намери начин и ясно да се гарантира лечението на болните.
Аз знам, че никой в тази зала, нито навън, нито където и да било ще отрече правото на болния да се лекува. О, кей, има правото да се лекува, защото понякога нещата не се получават. Всяко обяснение, дадено по пътя, и за лобизъм, и за манипулация на пациента, и за всичко, най-вероятно има калория истина в много по-широк план. Но нито един от тези отговори не дава отговора какво прави болния, когато все пак няма лечение.
За мен е много важно да се намери баланса и честно казано, разчитам на всички за това, която и институция, който и персонално да каже: ето, намерихме формулата, ще получи наистина изключителна обществена подкрепа, още повече, че още през 2008 г. пак този парламент прие декларация. Тоест, политическата воля я има. Дайте да сплетем тази кошница.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви и с метафората за кошницата продължаваме към други представители на пациентски организации.
Има думата господин Таушанов. Заповядайте.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Добър ден на всички, макар че денят вече привършва.
Това, което бих искал да отбележа, е, че като виждам, че в момента има само една камера на Българската национална телевизия, явно медиите не очакват нещо да родим, за да не са тук с камерите си. Но ние трябва да ги изненадаме и да стигнем до някакъв важен извод.
Подкрепям на 100 процента всички изказали се до сега, като се започне от заместник-министър Бойко Пенков, доктор Тодорова, хората на предния фронт от Велико Търново и Шумен, колежката Адърска.
Това, което бих искал да кажа, че в онкологията за разлика от други видове заболявания, има една комплексност, която може би не се схваща от обществеността, от министерството, от касата и всички органи, защото това не е кардиология. Там става от раз – чао и довиждане.
Комплексността не се реализира дори на ниво онкоприоритет в истинския смисъл, както трябва да се реализира. Оттук нататък, когато възникне констатацията, че един пациент е болен, как цялата система го констатира, като регистърът не работи като хората, като и в момента по програмата „Спри и се прегледай” идват пациенти за цитонамазка, а пък те нямат маркери и т.н. в тази поредица.
Но в края на краищата очевидно е, че всички, които тук са се събрали, трябва да се съберат на някаква по-професионална дискусия, където всички тези изводи, които вие имате от 2011 г., от 2008 г. и не знам си коя година, да бъдат разгледани и преценени и да бъдат включени в дневния ред.
Защото иначе какво се случва? Това, което виждаме с госпожа Бурлакова, която постави един въпрос на медиите, намери се някакво частично решение, но това е върхът на върха на айсберга. Това не е решение.
Това, което и вие казвате – няма профилактика и се опасявам, че с тази кампания „Спри и се прегледай” също няма да има профилактика, нито скрининг като хората. Оттук нататък не е нужно само да се занимаваме с лечение. Очевидно няма диагностика, очевидно има между 15 и 20 нерешени проблема.
Тоест, сега намерихме лекарство, фармацевтична фирма „Х” го дава. Е, какво от това? Това е закърпване на дупката. Това, което се констатира тази година и когато извикахме националните консултанти да ни кажат имам ли преразход в онкологията и т.н., те казаха: няма преразход, защото ние правим всичко най-добро за пациентите. Имам ли проблем в това, че са заложили нисък бюджет? Да, има проблем. И какво като има проблем? Той се залага за следващата година. Има ли проблем с преминаване на лекарства към болниците? Той си продължава. И така всички заинтересовани само констатират от време на време палиативно в своя сектор някакъв проблем. И с това се приключва.
Тоест, ако сега, ако и днес това приключи, значи нищо не правим. Затова трябва да се стигне може би под ръководството на Комисията по здравеопазването до предложения, където тези въпроси наистина да се поставят на масата, всички въпроси да се огледат, да се направи една програма, неплатената, където да се види във времето как се разполагат тези неща.
Аз съм съгласен, че има апаратура, която е от 80-те години, някъде и от преди това, с която се прави рентгенология. Извинете, да не кажа от 1960 г., да не изпадаме в крайности.
Какво се случва? Всеки ден и през нашата асоциация хората чуват: успеваемост на лечение около 50 процента. Кой пациент ще иска да бъде лекуван с успеваемост 50 процента? Взима си шапката, заминава за Турция, без намеса на касата, без намеса на Министерството на здравеопазването или заминава за Германия.
Това се случва ежедневно и това не е един човек, това са стотици хиляди хора. Само в Турция 15 млн. лв. или колко остават българите. Ние тук се назлъндисваме с програми, какво ли не. Нищо не се случва. Става това, което Вие казахте. Да, забави се откриването на центровете. Но не може без специалисти да има центрове. Въобще е какафония.
Кога може да има ден, когато всички заинтересовани лица да се съберем, ако ще три дни да заседаваме, но да изясним всички въпроси, да ги поставим и да видим как те да се оправят. Иначе така само с призиви: дайте пари, бюджетът ще го увеличим, да, ще го увеличим и какво от това?
Най-големият проблем е не само законодателен. Той е и организационен. Да, как ние ще контролираме хематолозите? Как ще ги контролираме? По никакъв начин не можем да ги контролираме и да знаем в България какво се случва. Медицинският одит ще контролира? Нищо няма какво да контролира. Не е въпросът в контрола. Въпросът е в организацията.
Ние не подозираме лекари и пациенти, че всички искат нарочно да се лекуват и да се тровят. И какъв е основният проблем? Колко процента от пациентите се констатират като онкоболни в последна или в предпоследна фаза?
Това, с което ще завърша, от най-високо ниво скоро чух следното изказване. Този е много добър специалист. Аз питам: за лекуване ли? Отговорът: не, не, не да определи кога ще умре пациентът.
Вие разбирате ли, че има голям проблем в системата? И всичко това трябва да се постави на дневен ред. Мисля, че парламентът няма да .....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Таушанов, моля Ви да приключвате, ако може, защото времето напредна много.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Казвам се Георгиев и се занимавам с тази тема, почти само с нея, от много години. Досега слушам, тоест, малко се чудя какво слушам.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Дали може да се концентрираме върху предложения за изход, с предложения, които да обсъдим?
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Аз съм написал десет съществени теми.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Обобщете ги, ако обичате.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Мога да ги прочета. Един от най-тежките проблеми, които се явяват, които започна доктор Тодорова да ги разказва, е проблемът, че в България няма институция, която да отговоря за баланса между натиска върху бюджета и изчезването на лекарствата. Никой не отговоря за лошата страна на това съществуване.
На второ място, според мен всички знаем, че през 2011 г. разходите за лекарства за онкологията бяха 150 млн. лв. Предполагам, че 90 процента поне от вас знаят, че тази година са планирани 90 млн. лв. Какво очаквате да стане при това положение? Какво толкова ви притеснява? При положение, че наистина има недостиг на средства, при положение, че наистина има личен проблем, при положение, че наистина има недолекувани хора и след това с метастазите вече лекуването им е два пъти по-скъпо, нещо повече, те са стигнали в последния стадий, това са наистина страшни неща.
Господин Пламен Таушанов каза, че наистина трябва да се правят работни срещи, трябва да се направят работни групи. Иначе аз доста неща бих посъветвал по повод това, което каза госпожа Бенишева и доктор Тодорова. Наистина, когато ви сменят цените, вие можете да обжалвате.
Но, така или иначе, наистина трябва да се направи някаква среща. Едно от необходимите неща е диалогът. Всеки министър смята, че разбира много още през първата седмица, когато стане министър.
Да ви припомня случая, когато трябваше да докладва министър Андреева какво е свършила в 100-те дни и тя каза, че работи в обществен съвет. Няма такова нещо. Господин Таушанов участва само. Общественият съвет по правата на пациентите, общественият съвет към служебното правителство, Комисията по прозрачност, обществените съвети, които трябваше да създадат медицинските стандарти – нищо от това не работи.
Как може това да се промени? Разбира се, това не може да го направи сам министърът, нито пък Комисията по здравеопазването. Трябва наистина да има някаква буквално политическа, а дори и административна намеса.
Няма да ви чета десетте точки, по-скоро ще ви ги раздам. Наистина проблемите са в диагностика, проблемите са в профилактиката.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ще Ви бъдем благодарни, ако ни предоставите Вашите предложения в писмен вид, можете и в електронен вариант, те ще достигнат до всички и всички ще се запознаят с тях.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Стига ли толкова? Аз мисля, че говоря смислени неща, но мога и да спра.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За съжаление, часът напредна. Част от колегите имат и други ангажименти. Затова призовавам, за да бъдем ефективни наистина, ако има и други желаещи, да им дадем възможност да вземат думата.
Доктор Рачева, по каква тема искате думата?
МАРИЯ РАЧЕВА: Аз искам да направя едно директно предложение. Искам да се обърне внимание, че трябва да се коригира Наредба № 40 и този път тя да бъде написана така, че да не затруднява ръководството на Националната здравноосигурителна каса, защото в тази наредба са разписани куп неща, които възпрепятстват даже и човек, който иска да работи със здравноосигурителната каса. Ние чакахме две години да я ремонтират, ремонтираха я и тя пак е същата.
И още нещо. Методиката, по която Министерството на здравеопазването е написала, че се заплаща за канцерегистъра, вътре пише, че се заплаща на държавни болници и на общински болници. Но само за чл. 9, а всички онкологични центрове и специализираните са по чл. 10. На кого плащат за канцерегистъра така и не разбрах.
Така че, пак казвам, законодателната и лечебната част да бъдат съгласувани.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Рачева, видях, че заместник-министър Пенков многократно си записа неща за Наредба № 40, но не мога да видя какво пише той.
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Това нещо е много важно и дълго време чакахме конкретни предложения по тези текстове. Искам само да кажа, че в момента тече работа, утре се събира за трети път работната група съвместно с представители на съсловните организации. За мое съжаление до момента нямаме преки предложения от болниците. Сега от Вас за първи път чувам конкретни предложения, които биха облекчили работата в системата на онкологичната помощ.
Ако много, много спешно ми ги изпратите, ще ги вземем под внимание и ще ги отразим.
Другото, за съжаление, е, че все още Българският лекарски съюз не ни е уважил. Да се надяваме утре да ни уважите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрахме призива.
Заповядайте, представители на Българския лекарски съюз. Дали ви интересуват тези проблеми – за Наредба № 40? Заповядайте.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: До този момент не сме ви уважили, защото в заповедта, която получихме, не бяха включени хората, които ние предложихме. Доколкото разбрах, има такава. Утре ще дойдат наши представители с предложения за извънболничната помощ и почти всички за болничната помощ, защото ние в момента от 20-ти провеждаме сбирки и съответно работим по преговорите и предложенията по всички клинични пътеки. Онкологията обаче е в понеделник от 15,00 ч. заедно с още няколко клинични пътеки. Тях ще ги внесем допълнително другата седмица.
Затова не сме внесли предложения, защото при нас тече процедура. Но огромната част от предложенията, които са готови, утре ще ги имате.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: А сега защо казвате, че се бави работата по наредбата, когато при вас има процедура, която не е приключила? Това са твърденията в публичното пространство.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Не, защото нямаме заповед с хората, които сме предложили.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрахме.
Други желаещи има ли?
Госпожа Пенка Георгиева поиска думата. Заповядайте, госпожо Георгиева.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз се радвам, че днес сме се събрали тук и оценявам това, че се води този разговор, защото, както казва госпожа Адърска, ние наистина горим, горим в тези разправии, които ги водим с медиите.
Съжалявам, че доктор Тодорова не присъства в момента, защото аз имах един конкретен въпрос към нея, но се надявам да й го предадете. Тъй като тези разговори през медиите вредят на пациентите и на лекарите, тоест, тази среща, която сте инициирали, наистина е много по-добре замислена за разговори и диалог.
Въпросът ми към доктор Тодорова е относно всички тези неща, които тя изнесе за лекарствата и които са за цените и за ценообразуването, които ние ги знаем. Надявам се госпожа Грозданова да й предаде въпроса ми. Той е следният: дали мисли в посока добре ли е едни централизирани търгове да се провеждат от касата? Защото малко извън онкологията, но пак в тази връзка, аз припомням въпроса относно лекарствата за ин витро и плащането на ин витро процедурата от една фирма.
Затова искам да попитам касата и доктор Тодорова надявам се да отговори, а да не си говорим през медиите, ако може, по какъв ред се плащат тези лекарства. Защото там проблемът е същият.
Така че това, което бях чула също от доктор Тодорова сутринта, е, че би поискала съфинансиране от държавата на скъпоструващите лекарства. Аз мисля, че това е добре и мисля, че трябва да се подкрепи наистина. Много е трудно за лекарствата да се справи с бюджета.
Така че се надявам да получим някакъв отговор на въпроса в посока централизиран търг от страна на касата. Мисля, че това не е лошо като начало за обсъждане.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрахме Вашата позиция, госпожо Георгиева.
Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АДЪРСКА: Аз искам само да кажа три изречения като пациент. Пожелавам на всички тук, които сте събрани, никога да не бъдете онкопациенти. Никога!
Имаме много простичко решение. Направете гражданите на България приоритет и всичко ще бъде решено. Тръгвайте от здравето, защото утре всеки един от нас може да бъде на пътеката. Това искам да призова.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И ние Ви благодарим.
Има ли други желаещи? Има ли въпроси?
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, господин заместник-министър! Разбира се, няма как да се говори за онкология без емоционална окраска, но всички ние тук сме еднакво ангажирани и отговорни за ситуацията.
Само, че за да има конструктивизъм и резултат от тази среща, смятам, че сега на прага и в периода на бюджетната процедура, в периода на писането на стратегия за следващия програмен период е особено необходимо да се постигне този експертен, обществен, надпартиен и надполитически консенсус, за да може наистина всичко да тръгне в някаква положителна посока.
Разбира се, не трябва да се отрича и постигнатото по отношение на превенцията и профилактиката. Това е факт. Бюджетът за профилактични прегледи на българските граждани беше обогатен през последните три години с допълнителни изследвания за мамографиите за определен контингент заедно с програмите за контингентите, които са рискови пациенти. Само че никой не дава обратна информация какъв е финансовия ефект от тази диагностика.
Аз наистина апелирам към Института за здравна информация, който функционира, да работи именно в тази посока и отчетите, които касата дава за дейността си към Народното събрание, наистина да носят тази информативност, защото наистина няма как да правим следващите периоди на планиране. Това е по отношение на .....скрининг, а за масовия скрининг, наистина програмата „Спри и се прегледай” беше една добра програма. Само че тук всички трябва да сложим ръка на сърцето и освен затрудненията при административното реализиране имаше много затруднения от страна на колегите – лекари, които водеха дълги спорове по отношение на това цените добри ли са или не са. Аз даже не знам примерно Вашият диспансер дали работи по тази програма „Спри и се прегледай”.
СОТИР КАРАНИКОЛОВ: Нашият работи.
МАРИЯ РАЧЕВА: Да, и нашият работи. Но искам да кажа по тази програма, когато Вие приключите, къде е препъни камъкът.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Тя програмата вече се финализира, но може би това ще ни е урок за следващите програми наистина.
По отношение на лечебно-терапевтичната дейност наистина оставаме с впечатление, че основният натиск върху касата идва отново от касовите препарати. И това е обяснимо, защото в касата са на едни конкурентни цени в Европа и в целия свят. За съжаление при нас лекарският труд все още не е на тази стойност и затова може би плащането за дейност не е съизмеримо с плащането за лекарствени препарати.
Но в същото време основна наша грижа трябва да бъде достъпът на пациентите. И в този смисъл става еднакво опасно прехвърлянето на медикаментите от по-голямата онкологичната терапия към касата. Наистина няма нужда доктор Тодорова да проверява защо едно лекарство се е озовало на такава цена. Има си анкетни комисии, има прокуратура след съдебен сигнал. В процеса се крият административни нередности, но в крайна сметка резултатът смятам, че е позитивен, защото пациентите в отдалечените краища на страната, в които няма онкологични центрове, не могат да си получават медикаментите от аптеката чрез протокол, който е получен от съответни специалисти. Това категорично подобрява достъпа до лечение.
Тук вече за мен е въпросителна начинът, по който касата плаща. Защото според мен по законовата рамка онкологичните медикаменти, които се плащат на болниците, са по цени от позитивната листа и касата не може да заплаща на различните лечебни заведения по цени, които са постигнати от съответния търг, защото лекарството в касата е по цена от позитивна листа.
И тук остана у мен малко недоразумение – искам наистина да се изясни. По отношение на договарянето на отстъпки, тук също мисля, че е нашата роля, защото в Закона за лекарствените препарати в хуманната медицина е посочено, че се договарят отстъпки на брой опаковки. Смятам, че имаше много предложения този процес на договаряне да стане много по-гъвкав, да може да се договарят позиции, лекарствени препарати, терапии, обеми и наистина тук в рамките на следващите месеци можем да се възползваме от тази възможност, за да може процесът на договаряне някак си да стане по-ефективен, за да може наистина нашите цени, които са референтни за други държави, ставайки най-ниски, да не водят до това едни и същи лекарствени препарати от пазара, който също е проблем, за който ние очакваме решение от съответните експерти по фармакоикономика, защото непрекъснато сме алармирани от пациенти за липса не само на онкологични лекарства, но и за най-прости медикаменти, които са масово употребявани.
В следващите етапи на коментари наистина трябва да знаем точно вашите намерения за следващата година, понеже има отново разнопосочни знаци в обществото – ще се връщат ли централизираните търгове или ще се провежда заплащане по същия начин. Разбира се, трябва да сме наясно, че лекарствената терапия непрекъснато се развива, тя върви в посока на персонализирана терапия. Няма как да търсим най-евтиното. Ясно е, че натискът върху системата ще е по-голям. Затова стратегията трябва да е по-дългосрочна.
По отношение на диспансерното наблюдение на пациентите и ясните функции на отделните изпълнители на медицинска помощ тук наистина регламентът трябва да бъде много прецизиран, защото ги има и двата факта: пациентите не се явяват на профилактичните прегледи в диспансерите, въпреки че са повикани. В същото време факт е, че пациентите ходят с едни поименници при общопрактикуващите лекари и става едно прехвърляне на регулативен стандарт от едната в другата посока. От това страдат само пациентите в интерес на истината. Изпълнителите се справят по един или друг начин.
Тук отново контролът върху изпълнителите на медицинска помощ трябва да бъде далеч по-ефективен.
В заключение ще кажа, че проблемите на онкологичната помощ наистина се нуждаят от една дългосрочна стратегия и аз много разчитам, че ще търсите този консенсус, тази прозрачност при реализирането и на стратегията, и на следващата бюджетна процедура, защото на този етап ние наистина сме опозиция, но оставаме категорично встрани, а смятам, че обществото няма достатъчно информация по въпроса.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо Грозданова.
МАРГАРИТА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам само да дам едно пояснение как плаща касата лекарствата, които са в Приложение № 2 – за лечебните заведения.
Максималната цена, която може да плати касата, това е пределната цена от Приложение № 2. След като разработихте методика и договорихме, макар и много малко позиции, с отстъпка, другата цена, която казват, че плащаме, където сме договорили отстъпка, е тази, по която всъщност сме постигнали някаква отстъпка. Но, ако лечебното заведение е постигнало по ЗОП по-ниска отстъпка, плащаме тази, не по-висока от нея. Именно оттук вече се получи тази аномалия, където имаме един лекарствен продукт, отчетен с 12 – 13 цени и плащаме разлика от нула до 30 лв. със знак минус на една и съща позиция.
Ако се направи така, че да плащаме по една договорена цена за всички лечебни заведения – това, което и доктор Рачева го каза – лекарствата да бъдат с едни и същи цени, договорени някъде – било в касата, било централизирано – ще се получи може би по-добър ефект и съответно по-ниски цени и еднакви цени. За едно и също лекарство да плащаме една цена, а не 12 – 13 – 20 цени, от пределна до постигната някаква по Закона за обществените поръчки цена.
Това е причината всъщност да говорим за тези различни цени.
А по отношение на ин витро процедурите, цените, които ние плащаме, това са не по-високи от тези, които са в Приложение № 2. Не знам за какво става дума, къде са плащани по-високи цени. В нашия софтуер е въведена тази максимална цена, до която можем да заплатим. Ако съответно някой център си е договорил по-ниска цена или отчита по-ниска цена, това може да се случи. Но по-висока цена от тази, която е в Приложение № 2, не може да се отчете категорично.
Не знам за какво ставаше въпрос в изказването на госпожа Георгиева.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Може ли да отговоря, госпожо председател?
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА: Аз отговарям на госпожа Георгиева за ин витро процедурите, защото тук стана дума, че някъде се получават по-високи цени, които са невероятно високи. Аз така разбрах изказването на госпожа Георгиева. Ние не можем да заплатим по-високо от пределната цена, която е в Приложение № 2.
И това всеки месец го актуализираме, както и онколекарствата и всеки месец качваме на сайта си актуализация, защото непрекъснато се намаляват цени. Цените вървят повече в посока намаление от Националния съвет по цени и реимбурсиране и един път в месеца ние правим тази актуализация за онколекарствата и инвитро процедурите.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Вие искате да доуточните ли?
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: В такъв случай ще конкретизирам въпроса си.
Тъй като тези ин витро центрове с изключение на един – два, в предишни години са били длъжни да провеждат търгове по Закона за обществена поръчка, тъй като надвишават – да не навлизам в юридически термини, от които не разбирам – 30-те процента и т.н. Вие трябва да им плащате не по пределни цени, а те трябва да провеждат обществени поръчки. А те не провеждат и вие не настоявате за това. Така че там е проблемът.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Безспорно има какво да се прецизира.
Доктор Райнов поиска думата. Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, скъпи гости, За мен беше полезна много тази среща, този разговор.
Естествено не трябва да забравяме, че пациентът винаги има право. Пациентът без значение дали го боли кръстът или е онкоболен, той си е с неговата правда. Ние трябва да направим такава система, че да решава частния случай и да решим глобално нещата.
Чух интересни предложения, чух и до болка познати решения, защото тук се говори за 2005 и 2006 до 2008 г. Всичко това сме го говорили, всичко това сме го правили. Това, че някои хора решиха, че второто полувреме започва с тях и веднага започнаха проба – грешка, проба – грешка и резултатът е виден оттук.
Спирам дотук с изказването.
Само един въпрос искам да поставя, на който трябва да се търси решение. Не може ли Националната здравноосигурителна каса – институцията, където са всички наши пари, а вече разбрахме, че с обществен ресурс от касата едно и също нещо се купува по 28 различни цени. Обаче освен това има и нещо друго. Касата има три метода на плащане за различни видове лекарства. Едни лекарства, за които говорихме дотук, се плащат на болниците, които провеждат търговете – чудесно. Втори лекарства касата договаря и плаща директно на аптеките по едни цени – чудесно. А има един друг, трети метод – касата сама се превръща в аптека. Касата купува ваксини, закупува цялото количество, наема складове и оттам нататък касата тръгва да раздава ваксините. Все пак не ми се струва логично това.
Когато има лек вариант, а то е аршин, подозрения винаги има и лично аз с удоволствие – да сме живи и здрави да дочакаме 1 януари 2014 г., когато по Етичния кодекс на фармаиндустрията вече ще трябва да си качват на сайтовете на коя организация какво, кой лекар са изпратили, с колко.... – всички разходи. Това ще бъде факт.
За медицинските изделия това е четвъртият път, по който се плащат.
Така че трябва да се обединим в някаква посока, колеги. Защото посоката повече пари – чудесно, но естествено тя върви и с повече контрол, колкото и да не им се иска на някои хора. Защото иначе ще чуем до болка познати реплики от финансистите – наливаме пари в пробита каца.
Така че, дайте да си свършим нашата работа. Като си свършим нашата работа, тогава ще имаме очи да ходим да искаме повече пари.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Ще бъда съвсем кратък. Нашето мнение е, че трябват повече пари за профилактика. Второ, повече пари трябват за издръжката на лекарския труд, тоест, за клиничните пътеки, защото иначе след пет години основният проблем няма да бъде, че няма някои лекарства, а че няма да има онколози.
Повече пари трябват категорично и за издръжка, и за инвестиции в лъчетерапията, за да достигне тя едно нормално ниво и косвено да смъкне другите разходи.
Освен това трябва да спре преимущественото нарастване на разходите за лекарства. Това трябва да спре. Този процес не може да продължава, нека да се разберем.
За това има няколко подхода. Най-простият подход е, че естествено, че отстъпки най-лесно се вземат там, където има количества. Аз не мога да разбера тази логика, при която касата плаща 200 млн. лв. и защо трябва да се разхвърля това на 20 или на 30 болници и всеки да си прави тези поръчки?
Как ще стане това нещо, е въпрос на технология. Това е изпитано. Естествено това не трябва да са цени, няма смисъл да натискаме производителите изкуствено да си смъкват цените и съответно референциите в Европа. Това може да стане с отстъпки в цена, с отстъпки в натурални работи, с кръстосани отстъпки. Това са неща, които сме ги говорили, включително и самите производители са съгласни.
Накрая обаче трябва да тръгнем в посока оценка на здравните технологии и то не само за лекарствата. Не говоря за проста фармакоикономика, а за пълния ефект от едно ново лекарство, от една нова методика в лечебната, в диагностичната дейност. Тоест, когато въвеждаме нещо ново и скъпо и то да се докаже, че е такова.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря за това, че изразихте Вашата позиция, доктор Петров.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще ми позволите да финализираме този дълъг разговор.
Много са проблемите в системата на онкологичната помощ. Те са натрупани през много години. Една част от тях са решими, друга част обаче са още обект на дискусия. Трябва да има ясни акценти и, ако се обединяваме около това част от тези акценти да са профилактика, скрининг, диагностика на всяка цена, ефективно харчене на ресурс, особено за лекарствоснабдяване, за да имат достъп пациентите, всички от тях, до медикаментозна помощ и до лъчетерапия, разбира се, защото касата сега плаща около 800 млн. лв. през клиничните пътеки и с бюджета си, който в рамките на 560 млн. лв. е за лекарства. От тях в този бюджет бяха заложени 90 млн. лв. с ясното съзнание, че те няма да стигнат и че предната година са платени 132 млн. лв. Към момента те възлизат на 160 млн. лв., ще бъдат 168 млн. към 170 млн. лв. Това са числа, които наистина са реалността. Въпросът е какво правим всички заедно, за да са активни тези разходи. Не можем да продължаваме да харчим все повече и повече, а да има пациенти, които казват, че нямат достъп до лекарства.
Има какво да направи Националният съвет по цени и реимбурсиране като анализ на това какво предприемаме, за да е по-ефективно харченето на групите, които са 100 процента реимбурсирани за определени заболявания, а онкологичните са сред тях, защото няма смисъл да спестяваме един – два лева от медикаменти, които се дават за хипертоници. Хората няма и смисъл да си ги вземат, защото потребителската такса е 2,90 лв.
Големите пробойни са в тези групи.
На следващо място, как онкологията да работи по-комфортно в тази система? Как тази система да стане по-дружелюбна и за самите пациенти?
И не на последно място – палиативни грижи и дългосрочни грижи, нещо, което тепърва ще продължава да стои на нашето внимание. Тук госпожа Адърска и Асоциацията на сестрите клатят глава, защото това е проблем, останал от десетилетия и който още стои като огромен ущърб на системата.
Благодаря на всички за участието ви и за търпението, защото наистина продължихме отново прекалено дълго, но нямаше как да съкратим времето.
Благодаря ви още веднъж.
Закривам това заседание.
(Закрито в 17,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)