ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 10




На 24.10.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето:
- № 354–01-10, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 28.05.2013 г.;
- № 302-01-1, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г.;
- № 354-01-66, внесен от народния представител Спас Панчев и група народни представители на 16.10.2013 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 10




На 24.10.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето:
- № 354–01-10, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 28.05.2013 г.;
- № 302-01-1, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г.;
- № 354-01-66, внесен от народния представител Спас Панчев и група народни представители на 16.10.2013 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! Часът е 15,00.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Съгласно предварително представения дневен ред за днес се предлага една точка:
1. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето:
- № 354–01-10, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 28.05.2013 г.;
- № 302-01-1, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г.;
- № 354-01-66, внесен от народния представител Спас Панчев и група народни представители на 16.10.2013 г.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред, извън точката, която е предложена? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 17, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето:
- № 354–01-10, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 28.05.2013 г.;
- № 302-01-1, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г.;
- № 354-01-66, внесен от народния представител Спас Панчев и група народни представители на 16.10.2013 г.
Преминаваме към точката от дневния ред.
Позволете ми да дам думата на вносителите по реда на внасяне на законопроектите.
Давам думата на народния представител Димитър Димов, който ще представи законопроект № 354-01-10, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители.
Заповядайте, колега Радулов.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги народни представители, аз ще ви представя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 354-01-10, който ние сме внесли с мотивите към него.
Първо, да попитам комисията необходимо ли е да изчета всъщност какви промени се правят, какви изменения или да преминем към представянето?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Можете да представите законопроекта по начина, по който Вие смятате да го направите. Заповядайте. Може по-накратко, може и по-подробно, но все пак в рамките на регламентираното време.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Просто исках да се съобразя с комисията, тъй като аз мога да изчета самия законопроект и след това да посоча мотивите – защо го представяме.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля да бъдат представени мотивите пред комисията. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Добре.
Внасяме този законопроект за изменение и допълнение към Закона за здравето, тъй като забраната, която беше наложена за тютюнопушене, според нас нанесе изключително големи финансови удари на хората, които се занимават в сферата на туризма, собствениците на заведения и т.н.
Тези удари, които им бяха нанесени, се изчисляват на стотици милиони левове загуба. Заведенията съкратиха огромна част от своя персонал, също така хотели и много други в тази сфера, в този бизнес.
Ето затова ние считаме, че тази забрана трябва да бъде отменена и трябва да се върне всъщност законът в първоначалния вид, в който беше приет, когато всъщност задължихме или по-скоро правителството на ГЕРБ по това време, тъй като тогава беше заложена тази забрана, първо имаше указания да се направят зали, които да са за пушачи и за непушачи. В следващия момент обаче, нямаше и година по-късно, когато се наложи пълна забрана.
Следователно нямаше никаква логика за тези средства, които са вложени, за да се направи това. Аз лично съм се срещал със собственици на заведения, които ми казаха, че са вложили огромни средства, за да изпълнят тогавашното прието от правителството на ГЕРБ указание – да се направят зали за пушачи и за непушачи. В следващия момент, когато това се промени, това беше напълно ненужно.
Ето затова ние искаме да се отмени тази тотална забрана и да си остане законът в първоначалния вид. Какво имам предвид? За заведенията, които са с площ до 70 кв. м., да има право собственикът да си преценява дали да бъдат за пушачи или за непушачи. По-големите заведения, разбира се, нека да се съобразят с това да има зала за пушачи и за непушачи и това да бъде задължително по закон. Защото в крайна сметка българските граждани имат право да избират дали да влязат в заведение, където се пуши, или в такова, в което не се пуши.
Тук аргументите, че това е вредно за здравето, да, наистина тютюнопушенето е вредно за здравето. Но в крайна сметка всеки български гражданин, пълнолетен поне, може сам да направи преценка за себе си дали да влезе в такова заведение или не.
Така че ние просто искаме да дадем с този законопроект право на всеки български гражданин да избира сам. Това да не му бъде налагано от правителството – дали да се пуши, дали да не се пуши в заведенията. Пак казвам, това е сериозен удар върху хората, които се занимават с този бизнес.
Това е накратко. Не искам да влизам в подробности. Ако някой иска, законопроектът е тук, мога да го изчета и подробно. Аз затова ви питах преди това цялата комисия. Ние считаме, че тази пълна забрана трябва да падне, защото това се иска от огромна част от българското население.
Разбира се, тук има различни фондации, различни организации, на които не искам да се спирам подробно – тук са ни ги дали като материали – които естествено са против това нещо и изтъкват аргумента, че тютюнопушенето е вредно. Да, вредно е, но ако трябва да следваме тази логика, трябва да забраним и пиенето на кафе и кока кола, тъй като те са много по-вредни от тютюнопушенето.
Затова пак казвам, че всеки български гражданин трябва да има право да избира и всеки собственик всъщност да избира как да подхожда.
Това е накратко. Ако има някакви въпроси, заповядайте.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми, уважаеми колеги и гости, да дам думата на заместник-министъра на здравеопазването господин Бойко Пенков, който да представи следващия законопроект, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Познавате законопроекта, в резюме ще ви представя основно защо го внасяме.
Предлаганите с настоящия законопроект изменения са свързани единствено с изпълнение на ангажиментите на Република България като държава-членка на Европейския съюз. Със законопроекта се предлагат промени в Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето се осигурява прилагането на Регламент 1223/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти. Регламентът влиза в сила от 11 юли 2013 г.
Посочени са изисквания, при които козметичните продукти се считат безопасни за човешкото здраве. При нарушения на регламентираните изисквания са предвидени и съответните санкции.
С промените в Закона за здравното осигуряване се въвеждат изискванията на Директива 2011/24/Европейския съюз за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, която трябва да се транспонира до 25 октомври 2013 г.
Посочената директива определя реда за предоставяне на трансгранични здравни услуги, независимо от начина им на организация, предоставяне и финансиране. Отговорностите на държавите-членки по здравно осигуряване и по местолечение, разпоредбите относно взаимното признаване на медицинските предписания, издадени в друга държава-членка, както и въпроси, касаещи сътрудничеството и обмена на добри практики между компетентните органи на държавите-членки.
Съгласно Директивата осигуреният пациент има право да избере държавата, в която желае да получи здравни услуги, да заплати за тях, след което той може да потърси възстановяване на средствата от Националната здравноосигурителна каса, съответно от Министерството на здравеопазването. Това е валидно за здравните услуги, които са включени в пакета дейности, финансирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, съответно от бюджета на Министерството на здравеопазването.
Сумата, която ще бъде възстановена на пациента, е до размера на разходите, които биха били поети от държавата-членка, по осигуряване, ако това здравно обслужване беше предоставено на нейна територия, без да се надхвърлят действителните разходи за предоставеното здравно обслужване.
Със законопроекта е въведена възможност за изискване на предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване, като се регламентират допустимите по директивата критерии за издаване и за отказ на предварително разрешение. Предвид тясната връзка на директивата с Регламент на Европейската общност 883/2004 за координация на системите за социална сигурност със законопроекта се предлага определянето на национална точка за контакт за нуждите на директивата. По регламент това е Националната здравноосигурителна каса.
С оглед на предвиденото в Директива 2011/24 на Европейския съюз сътрудничеството между държавите-членки в развитието на европейски референтни мрежи в областта на редките заболявания в проекта се предвижда създаването на национален регистър на пациентите с редки заболявания.
Предвижда се с наредба на министъра на здравеопазването да се определят и условията, критериите за лечебните заведения, които желаят да участват в Европейските референтни мрежи, както и редът за създаването, обозначението, функционирането на така наречените експертни центрове и референтни мрежи за редки болести.
Предлаганата промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е свързано с разпоредби на Директива 2011/24 СЕ за признаване на медицински предписания в други държави-членки.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодарим Ви и ние, господин заместник-министър.
Сега ми позволете да дам думата на народния представител Спас Панчев в качеството му на един от вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 354-01-66.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, господин заместник-министър, драги колеги и гости! Вчера имаше среща и обсъждане на законопроекта в Комисията по икономическата политика и затова аз пред вас няма да говоря за тази му част – страната, която касае ресторантьори, бизнеса като цяло. Там се каза достатъчно. Каза се, че щетата на работещите в бизнеса е сериозна – от 50 до 70 процента загуба, хиляди работни места загубени, няколкостотин милиона лева пари за бюджета неизплатени заради намалелия обем на работа.
Аз искам да кажа няколко думи като цяло за проблема, който е проблем не само в България, но е и въпрос, който касае и другите европейски държави и света като цяло. Навсякъде има някакъв вид регламент. От Европа като че ли само Чехия няма такъв закон и там хората могат да пушат, където желаят.
Опитът за тотална забрана беше направен в повечето европейски държави. За съжаление тя не проработи и такъв строг режим – аз ви раздадох по една справка – има в България, Македония и отчасти в Малта, Великобритания, Ирландия. Испания, Унгария и Гърция предприеха тези стъпки, които и ние предприехме на базата на срещите ни и на разговорите ни с бизнеса и хиляди български граждани, които за съжаление са пушачи. Около 3,5 милиона български граждани са пушачи и те считат, че са ощетени с този закон и не могат да ползват тяхното право на свободен избор.
Този закон касае само два процента от това, което тоталната забрана предлага. В нея навсякъде е забранено и ние по никакъв начин не закачаме административните сгради, макар че почти няма такава, в която да не се пуши. Ние не закачаме болниците, макар че за съжаление в много от болниците в кабинетите се пуши. Ние не закачаме по никакъв начин училищата, макар че, ако не в училищата, то отвън, пред училищата учениците пушат. Ние не закачаме парламента и офисите на политическите партии, защото това е тяхно право, а почти няма такава, в която да не се пуши.
Ние искаме да регламентираме по някакъв начин възможността хората да имат право на избор и в питейни заведения – ресторанти, нощни клубове, барове, казина, да имат възможност за свободен избор. Но там, където има възможност да се пуши, ние с проекта на закона възлагаме едни изисквания, каквито имаше и в стария закон – да бъдат изградени вентилационни системи, за да осигурим достъп на свеж въздух на хората, които са вътре в тази помещения – било то гости, било то сервитьори, бармани, готвачи.
Ние имаме изискване към тези, които – ако се приеме законът в парламента – тези, за които желаят да разрешат тютюнопушенето, да има изградена вентилационна система, да има преградни стени там, където помещението е разделено на за пушачи и за непушачи, да има масивна врата, за да няма достъп на въздух от едното помещение в другото. Искаме Министерството на здравеопазването или контролен орган от държавата да проверява ежегодно състоянието на тези системи.
Ние предлагаме едни сериозни, значително по-високи глоби за нарушения на закона и още нещо – предлагаме средствата от глобите да отиват за превенция. Считам, че в нашата страна превенцията е важно нещо, на което не се обръща достатъчно внимание. Считаме, че тук трябва да бъдат насочени усилията и на институциите, и на обществото, защото младото поколение трябва от малки да ги научим, че тютюнопушенето – и го казвам отново като непушач – е едно от най-вредните неща, които човек сам причинява на себе си. Говоря за тютюнопушенето. Не коментирам пасивното пушене. То е нещо по-различно. Донесъл си ви и ще ви оставя и аз материали, виждам, че всеки носи със себе си.
Има една Брюкселска декларация, подписана от 479 ваши колеги-лекари и специалисти, които казват, че никъде няма доказателства за това как влияе пасивното тютюнопушене и че то не е така опасно, както се говори за него.
Имам един труд, който е 40-годишен труд на един водещ специалист в Германия за влиянието на пасивното пушене върху работещите в системата, от който няма извод, че това влияние е такова, каквото е влиянието при миньорите, при хората, които работят в химическата индустрия и т.н., които за съжаление наистина работят при такива условия, а правото на избор за работа всеки го има. Има контролен орган в Министерството на здравеопазването, който дава разрешение да бъде открито или не едно заведение, което да гарантира на работещите в него нормални здравословни условия на живот.
Аз бих се радвал, ако част от вас подкрепят законопроекта за изменение и допълнение, защото той ще отговори на желанието на голяма част от бранша. Казвам „на голяма част”, защото има и хора в туризма, които не желаят промяната и ние по никакъв начин не се намесваме там. Ние не искаме да се промени законът за хотелите, за хотелските комплекси. В България има добър туризъм, печели от туризма, искаме туристите да идват в България и да са доволни, да се възползват от това, че има такава забрана в тези заведения. Ние говорим за градските питейни заведения, нощни заведения и т.н., където така или иначе, българинът има този навик да влиза и да остава по-дълго време.
Изхождайки от това, че идва и зимният период, в българските заведения за съжаление няма изградени и навън места, където да се пуши и да е топло, и тъй като ние всички сме с грижата за здравето на хората, не трябва да забравяме и това. Не трябва да забравяме, че навън в студа и работещите, като излязат, се разболяват и значително нараства броят на болните, а с това и разходите в здравната каса.
Само изпуснах да кажа, че българското летище е единственото, в което няма изградено помещение, където да се пуши от транзитните пътници, така, както е във всяка цивилизована държава, макар че, пак казвам, тютюнопушенето не го приемам като цивилизован избор, но е право на избор на всеки.
Така че ще се радвам, ако част от вас, които като мен разсъждавате в интерес на обществото, на бизнеса, подкрепите нашия законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на господин Спас Панчев.
Ние сме в Комисията по здравеопазването, затова няма как да не изслушаме становището на Министерството на здравеопазването по отношение на двата представени законопроекта за промяна в Закона за здравето, № 354-01-10 и № 354-01-66.
Заповядайте, господин заместник-министър Пенков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми вносители на двата законопроекта.
Министерството на здравеопазването не подкрепя и двата законопроекта за либерализация на тютюнопушенето в публични заведения.
Искам само да напомня нещо, че в Рамкова конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация, която е ратифицирана със Закон за ратифициране на Рамкова конвенция за контрол на тютюна, приета от 40-то Народно събрание на 18 октомври 2005 г., е посочено, че страните, включително и България, подписали конвенцията, трябва да вземат интегрирани мерки за предпазване на всички лица от излагането на въздействието на тютюнев дим, както и мерки за предпазване на всички лица от започване, поддържане или увеличаване на употребата на тютюн във всяка форма.
След като един път имаме решение на Народното събрание в тази посока, мисля, че подобен тип либерализация е отстъпление от вече един път приети принципи на поведение.
Ние в нашето становище сме написали подробно защо не подкрепяме тези законопроекти, но основното е това, че – хайде, пушачът сам определя своята съдба и сам избира да го прави или не, но в тези помещения, които са предвидени за пушачи, вътре работят хора и най-вероятно са на осемчасов работен ден. Излагането на тютюнев дим през цялото това време при съмнителни климатизационни системи, е доста голямо.
Отделно нека да не спорим за пасивното пушене. Аз съм пулмолог и това, което имаме като резултати, е, че имаме поне 300 000 човека, болни от хронична обструктивна белодробна болест и с тежки хронични бронхити.
Всичко това изисква един огромен ресурс, изисква огромни средства. Всичко това означава болнично лечение и това допълнително натоварва публичните ресурси.
Това са най-общо причините, поради които не подкрепяме двата законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, заместник-министър Пенков.
Думата ще дам на представител на Министерството на младежта и спорта. Има ли такъв представител? Заповядайте.
МИРОСЛАВА СТЕФАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм главен юрисконсулт в Дирекция „Правно нормативно обслужване”.
Представили сме писмено нашето становище по законопроекта, което всъщност съдържа по-скоро правно-технически бележки и предложения по текста в четири точки: „думи и изрази” да бъдат заменени с други, по-обобщаващи и т.н. Бележките са чисто правно-технически.
Така че това мога да кажа по въпроса.
РЕПЛИКА: Подкрепяте или не подкрепяте законопроекта?
МИРОСЛАВА СТЕФАНОВА: Дали подкрепяме законопроекта като цяло по същество, аз не мога да изразя своето лично мнение, като, разбира се, имам такова.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Вие не сте тук, за да изразите личното си мнение.
МИРОСЛАВА СТЕФАНОВА: Аз не съм оторизирана да изразя мнението на Министерството на младежта и спорта. Това е политическо решение. Аз съм експерт. Така че не мога да изразя такова мнение.
Тъй като становището засяга само правно-технически бележки по законопроекта, а не по същество, както и идеята, която носи този законопроект, считам, че като цяло министерството подкрепя законопроекта (Шум и възгласи в залата.) Становището, което сме дали, навежда на тази мисъл.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля, запазете тишина.
Приключихте ли, уважаема госпожо Стефанова?
МИРОСЛАВА СТЕФАНОВА: Да, благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата. Започваме с вашите изказвания по трите внесени законопроекта. Вече са се записали доктор Тунчер Кърджалиев и доктор Лъчезар Иванов. Моля, ако има други, да направят необходимото.
Започваме дискусията.
Давам Ви думата, доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! След колебливото отношение на второто министерство аз искам да кажа своето становище. В него няма никакво колебание и смея да твърдя и аз като господин Панчев, че говоря също като част от обществото.
Смятам, че този законопроект е неаргументиран, ретрограден. Нещо повече, от гледна точка на глобалните тенденции в здравеопазването при всички случаи смятам, че това е голяма крачка назад в стремежа ни да подобрим здравния статут на населението в България и протектиращата този здравен статут правна уредба.
Нещо повече. В рамките на няколко дни смятам, че това е втори акт, който се гледа в Народното събрание и в комисиите му, които по един или друг начин компрометират евроатлантическия път на Република България и от тази гледна точка – стремежа ни да признаем общовалидни ценности и тенденции в Европа.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители и гости, моля за тишина. В противен случай ще се наложи да редуцираме състава на това заседание.
Заповядайте, доктор Кърджалиев, да продължите.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Няколко думи за причините на вносителите, поради които точно сега внасят този законопроект.
Първата естествено е предизборни ангажименти от страна на БСП и „Атака” и те са обвързани също така и със зимния период, който предстои.
Втората причина е най-вероятно сериозното давление на заинтересования бизнес върху определени политици. Тук имам предвид също така и егоистичните подбуди на зависими от никотина политици за осигуряването на личен комфорт.
Тези две причини аз не чувствам потребност и не искам да ги коментирам поради тази причина.
Има трета причина обаче, върху която по-подробно искам да се спра, а именно предубедената и користна интерпретация на тема „тютюнопушене на закрито”. Тоест, приоритизирането на икономически показатели, икономически параметри над здравните фактори.
От тази гледна точка моят аспект е здравната целесъобразност, в професионален аспект и дори бих казал в чисто човешки аспект и от тази гледна точка бих искал да коментирам.
Ако трябва в лаконичен стил с едно изречение да кажа моето становище, то звучи по следния начин: няма икономически аргументи в модерния свят, които аргументи да доминират над здравната целесъобразност и цената на човешкия живот. Аз поне отказвам да призная такива приоритети.
Аз не признавам такава цена. Животът и здравето нямат такава цена. Те не са величини, определящи се и подвластни на човешката корист, на жизнения стандарт на човешката суета. Физиологични параметри са, няма нужда от спор на тази тема, екзистенциален за човешката популация и настоящия начин на живот се дължи точно на това.
Според Световната здравна организация тютюнопушенето е причина най-малко за 1/10 от смъртните случаи през последните години. Един куп материали имам в тази посока. Нещо повече. Очертава се обаче тенденция след 20 – 30 години, тоест, след обозримо бъдеще не една причина за смъртност да се дължи на тютюнопушенето, а шест такива причини и то в най-кратко време – 2030 – 2035 г.
Причините за смърт в България всички ги знаем, неведнъж сме ги обсъждали на най-различни форуми, включително и в тази комисия. Всички знаем, че 60 – 65 процента се дължат на сърдечно-съдовите заболявания, 17 – 20 процента в зависимост от годините – на онкологични заболявания, между 4 и 5 процента са болестите на дихателната система, по-нататък следват злополуки, случайни причини и т.н., и т.н.
Ако сумираме причините за смъртност, на които първият, или ако не първият, един от водещите етиологични фактори е тютюнопушенето, ще установим, че процентите стават 90. Всички знаем, че има коригируеми и некоригируеми причини по отношение на – спирам се на – сърдечно-съдовите заболявания и по отношение на тяхното предотвратяване, по отношение на намаляване на степента на изява и по отношение на персистирането на хроничните им форми.
Ние не можем да коригираме фактори като наследственост, като раса, не можем да коригираме в такава степен фактори като напълняване, като хиперхолестерола, но ние можем да коригираме фактора тютюнопушене и то глобално тютюнопушене.
Тук е мястото да говорим и за невинните пасивни пушачи, за които и господин Панчев имаше не само констатации, а и няколко цитата от изследвания. Това е според мен най-ощетеният човек, а именно нашият събеседник, приятел, даже партньор, който е принуден в името на своята добронамереност да търпи дима на активния, на този пушач, за който пушенето е порок.
Четох едно изследване, което ме шокира. Оказва се, че в страничната димна струя, а това е струята, която е 89 процента от дима – това е струята от тлеенето на една цигара – съдържа, забележете, 50 пъти повече амоняк, 5 пъти повече въглероден окис, три пъти повече канцерогени, три пъти повече катран.
Пасивният пушач вдишва тази струя, струята, която е издишана от пушача. На този фон тезата, че видите ли, пушачите са били дискриминирани, е дори смешна. По същия начин ние можем да кажем, че наркоманите са дискриминирани задето не могат да си правят свободно апликациите или изнасилвачите, задето не могат свободно да си вършат деянията.
Това според мен е нелепо. Вижте на какъв фон казвам това. Аз не съм непушач. Аз също на ден имам този порок – може би две – три цигари също пуша. Аз съм толерантен и към другите, когато аз не пуша. Тоест, в името на приятелско отношение, на добронамереност в мое присъствие нямам нищо против някой да пуши, ако е решил да се трови. Но аз имам категорично противно становище, когато в мое присъствие в това затворено помещение има деца, когато моите деца са там, знаейки всичко това, което изредих като параметри.
Аз бих се борил, господин Панчев – може би е парадоксално сравнението и формата, в който говорим – Вие сте непушач, аз си позволявам да пуша две – три цигари, а ние разглеждаме и защитаваме обратни позиции. Та аз бих се борил за Вашето право да пушите, да поемете тази основна димна струя през филтъра, ако не пречите на околните около Вас.
Конкретен казус са примерно електронните цигари. Аз нямам нищо против и бих се борил за Вашите права да поемате съответната абстинентна доза никотин. Това е Ваша отговорност, не бих Ви спрял. Но, когато това вреди на околните, бих се възпротивил.
Нещо повече. Според Световната здравна организация от 1984 г. пушенето е нозологична единица, тоест, болестно състояние, за което дори и болничен лист може да се издаде по тази логика.
Вижте как е озаглавена тази нозологична единица: психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на тютюн, синдром на зависимост, наркомания – F17.2.
За финал, понеже имам много колеги, чието право не искам да ощетявам и накърнявам, ще отправя няколко апела към тази комисия. Първият е към лекарите. Дори да е партийно детерминирана позицията, която ще вземем, дори да е функция на някакви партийни пристрастия, аз моля поне лекарите да не гласуват за тези промени. Поне „въздържали се” да гласуват. Това не хармонизира на клетвите, които сме поели, ставайки лекари.
Нещо повече. Това е във вреда на субстрата на нашата професия, а именно пациента и болестите му.
На второ място, един депутат, един народен представител като хипотеза поне е репрезентативна част на българското общество. Той трябва да дава пример, трябва да е една стъпка пред избирателите си. Този законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето не е една стъпка в тази посока напред. Нещо повече, това е крачка назад.
На трето място, очевидна е глобалната тенденция за обществено инкриминиране на тютюна и на този порок. Дори – колебая се, не съм категоричен, но може би до две – три поколения самият порок тютюнопушене ще бъде инкриминирана дейност на база на другите примери, които дадох преди малко.
Ето заради това разумът в човешкото общество трябва да доминира. Ето заради това няма как да спрем тази глобална тенденция за ограничаване на тютюнопушене. Това е все едно да спрем гората да се раззеленява.
Благодаря и се извинявам.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Наистина ви моля за по-кратки и стегнати изказвания.
Има ли реплики към изказването на доктор Тунчер Кърджалиев?
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само няколко думи искам да кажа.
Уважавам професионализма и по никакъв начин не се опитвам да бъде против тютюнопушене. Но искам да ви кажа факти. За съжаление ние разглеждаме изменението на един закон в момента, в който той е неработещ, безкрайно корупционен. За съжаление тази година и нещо пушачите в България не намаляха заради този закон, а с 800 милиона се увеличи броят на цигарите, които са изпушени.
За съжаление тютюнопушенето е много вреден навик и е факт, че умират много хора, но от алкохолизъм умират значително повече, а ние не го коментираме него. Вие говорихте за малолетните. В проекта ние казваме, че става дума за хора над 18 години и сме за това да пазим здравето на младите хора и, ако Вие считате, че е толкова вредно тютюнопушенето, ние подкрепяме производството на тютюн в България и сме за дотация на този продукт, защото от продажбата на тютюневи изделия бюджетът получава огромни средства. Ако считате, че това е така, дайте да спрем продажбата на тютюн като цяло, но да дадем възможност, ако трябва да се пуши, хората да имат право на избор. В Европа швейцарците с референдум махнаха този закон, в Германия със съдебни дела беше разрешено тютюнопушенето, същото е и в Ню Йорк.
Така че ние говорим само за правото на избор.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Кърджалиев, за кратък отговор.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Уважаеми господин Панчев, само две изречения. Искам да изкажа само една моя констатация.
Това, което посочихте като контрааргументи, не е срещу моята теза. Аз не говоря за обем на пушачи или пък за брой изпушени цигари. Аз говоря за това осъзнат човек, който не иска да има съприкосновение с тютюневия дим, да не бъде подлаган на този тормоз и на това агресивно поведение от страна на добронамерени може би, но не дотам толерантни и агресивни, дори бих казал, пушачи.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Лъчезар Иванов, за изказване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Присъствам тук в трето Народно събрание, където този въпрос за тютюнопушенето се разглежда.
Преди малко тук беше споменато, че в предизборните програми на някои политически партии, които бяха споменати, е поет ангажимент за либерализация на този закон.
Аз ще си задам един риторичен въпрос. Тъй като в 40-то Народно събрание БСП прие единодушно забраната за тютюнопушене да влезе в сила от 1 януари 2010 г., оставам това без коментар.
Така че днес мисля, че сме се събрали отново да разделим обществото на пушачи и непушачи, отново да разделим обществото на поети ангажименти от политически партии – в случая бяха споменати, цитирам, „Атака” и БСП. С една дума, отново всички да се разделим по различни принадлежности или в случая на пушачи и непушачи.
Аз обаче съм последователен в позицията си като лекар. Ще кажа моето мнение. То е, че вече приета в Европейския съюз норма за забрана на тютюнопушенето, като пример тук господин Панчев каза, от една страна, че не пуши, че е против пушачите, от друга страна ги защитава.
Така че аз мисля, че трябва да имаме една ясна позиция за това, че не като законотворци трябва да даваме пример на обществото за това накъде трябва да върви България и какъв пример ние трябва да даваме като законотворци.
Аз ще си позволя да направя някои конкретни предложения и факти и ще кажа, че всяка година в България от рак на белия дроб заболяват около 2 700 мъже и 1000 жени. Забележете, това са 18 процента – повтарям 18 процента – от онкологичните заболявания.
Искам да споделя и друго, тъй като тук беше засегнат икономическият елемент за това, че се губят средства, пари, бизнеса губи. Аз ще кажа следното, тъй като съм работил в пулмологията, доктор Пенков знае, работил съм в клиника по пулмология доста години. Ще ви кажа, че след като се разболее един пациент от рак на белия дроб, в зависимост от клиничния стадий средната преживяемост, колеги и гости, забележете, е не повече от 7 месеца, тъй като в България късно се установява именно ракът на белия дроб. Говоря средно.
А що се отнася до лечението и икономическата мотивация, ще ви кажа, че средно за болен отиват между четири и пет хиляди лева.
Нещо, което също е много важно, трябва да кажа, че в случая в 90 процента от болните с рак на белия дроб причината е тютюнопушенето. Тук трябва да кажа, че в зависимост от вида на рака, най-често това са бронхите и терминалните бронхи – изпадаме малко в подробности – и като класификация недребноклетъчният рак е изключително агресивен. Много бързо се развива, което съответно предполага и една лоша прогноза. Смъртността за разлика от другите страни в Европейския съюз в България, както и преживяемостта са изключително високи. Защото, ако за развитите европейски страни и Съединените американски щати преживяемостта с рак на белия дроб достига до 7 – 10 години, за България тези показатели са изключително ниски.
България е на трето място по тютюнопушене на глава от населението в Европейския съюз. Това не трябва да го забравяме.
Ще ви кажа нещо. Аз съм просто удивен, аз просто останах бездиханен, както се казва, че Министерството на младежта и спорта – забележете, и спорта – подкрепят този законопроект. Аз ще им припомня и ще им кажа, че беше направено едно проучване, което проучване посочи, че 18 процента от младежите до 16 години пушат.
И тук ще поставя още един акцент – това е в полза на жените, на момичетата, на бъдещите майки. Няма да се спирам върху хипертонията и съдовите заболявания, защото ще излезе една дълга лекция.
Искам нещо друго да споделя с всички тук присъстващи, защитавайки една или друга теза, противопоставяйки пак пушачи на непушачи, хора, когато става въпрос за живот, никой не прави сметка за това какъв е икономическият ефект, който примерно ще има върху ресторантьори или всички останали, които се считат засегнати, защото философията и начинът на мислене е: не, на мен това няма да ми се случи. Аз няма да се разболея от рак на белия дроб, аз няма да се разболея от сърдечно-съдово заболяване. Само че за съжаление аз и тук още един присъстващ, уважаван колега сме виждали много, които са умирали в нашите ръце. Когато си в ІІІ-ти клиничен стадий – по системата няма да говоря – всеки прави някаква оценка на поведението си и на начина на живот, всеки избира как да живее. Всеки избира как да умре.
Но, колеги, аз ви казвам следното: нека да застанем всички в подкрепа на това и да дадем един пример на подрастващите, да дадем един пример в България, като категорично не правим стъпка назад, тъй като, как да кажа, хората вече почти свикнаха с тази нормативна уредба – да не се пуши – и ние сега отново ще либерализираме режима.
Ние няма да бъдем на висотата на онези законотворци, каквито искаме да бъдем – последователни, още по-малко в Комисията по здравеопазването.
Затова аз апелирам към всички независимо какви политически ангажименти са поети, независимо от това как дадена политическа партия е посъветвала своите депутати да гласуват. Предлагам в Комисията по здравеопазването да се обединим върху това ние да дадем ясен, силен сигнал в обществото, че сме против тютюнопушенето.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Иванов.
За първа реплика има думата доц. Красимир Мурджев. Заповядайте, господин Мурджев.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Колеги, тъй като виждам, че патосът все повече и повече качва напрежението, аз мисля, че всеки един от нас, когато влиза в тази зала, вече е преценил как ще гласува. Не знам как е за другите политически групи, мога да говоря от името на Българската социалистическа партия. Ние, за успокоение на всички в тази зала, нямаме спуснато някакво решение кой как да гласува.
Между другото, тъй като гледам, че в комисията стигнахме едно ниво на една здравна лекция, здравно-просветна да я наречем, доц. Баташки, мисля, че всеки от нас тук от лекарите може да говори по тази тема с часове, и то много часове. Не всичко от това, което се каза, е коректно. Но не искам да се впускам в подробности.
Искам само да кажа, че еднозначен е отговорът за вредата от тютюнопушенето и всички ние го знаем какъв е той – независимо дали е активно или пасивно тютюнопушене. Има много публикации. Може би цял влак ще напълним със статии, с литература по този въпрос.
Вносителите на този законопроект....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да не забравяме, че законопроектите са три.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Да, и аз това казвам, че ние изобщо не обърнахме внимание на законопроекта на Министерския съвет за здравноосигурените лица. Аз наистина изпитвах такива опасения, че ще се съсредоточим само в този пункт по отношение на тютюнопушене.
Но бих искал да кажа, че все пак вносителите го правят с чисто икономически аргументи. Всеки от нас може да си зададе въпроса кое трябва да натежи.
Накрая само ще завърша със следното. Да, добре, може би някои ще подкрепят законопроектите, други ще отхвърлят този законопроект за тютюнопушенето, но искам да завърша с един въпрос, на който не е нужно никой да ми отговаря: ще стане ли по-чист въздухът на българските градове? Пет български града са в челната десятка по замърсен въздух в Европейския съюз. Да не забравяме, че Перник и Пловдив са на първо и второ място в Европа по този показател.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За втора реплика, заповядайте, доц. Баташки, към доктор Лъчезар Иванов.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин заместник-министър, уважаеми колежки и колеги, гости и всички присъстващи! Това, което наистина чуваме като тези, е абсолютно издържано и, ако се слушаме поотделно, бихме казали, че и едната, и другата теза са абсолютно верни.
Но в аспекта на дуалистично-плуралистичните философски течения, каквито има много в света, бих казал, че тукашните тези, които чувам, са абсолютно инсуфициентни, включително и тезата на Министерството на здравеопазването. Да не говорим за тезата на Министерството на младежта и спорта.....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Репликите не са към Министерството на младежта и спорта, а към доктор Иванов.
ИЛИЯ БАТАШКИ: Аз казвам на доктор Иванов, че неговата тема също е инсуфициентна по подобен начин и няма нужда тук да си развиваме красноречието. Аз уважавам неговите знания, които не са по-малки от моите сигурно, но от време на време чета и лекции по тази част, за която става дума.
Трябва да ви кажа, че една неистина в медицината, повторена хиляди пъти, изкарва, че спанакът е най-доброто растение, което съдържа желязо. Сто пъти е увеличена дозата на желязото в спанака.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Какво общо има спанакът?
ИЛИЯ БАТАШКИ: Точно това има общо, че хиляда пъти казана една неистина или хиляди пъти произведени по поръчка изследвания на нещо си, се приемат за истини. Трябва да ви кажа, че три-четирибисперина, който се излъчва от асфалтовите улици в градовете, е три пъти по-вреден от никотина, за който Вие говорите. Да не говорим за азбест, радон и всички други.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И така, да знаете, че спанакът не съдържа толкова желязо. Сега обаче доктор Иванов ще трябва да отговори на това, което беше нещо като реплика.
Заповядайте, доктор Иванов, за дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Взимам думата за дуплика, но към мен не бяха отправени конкретни въпроси.
Само ще кажа, че патос по принцип означава възторг. Аз мисля, че в моето изказване нямаше грам възторг. Напротив, исках тук всички присъстващи да разберат сериозността на въпроса и по някакъв начин да накарам хората да се замислят.
Така че възторг в моето изказване нямаше.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, припомням, че има три законопроекта. Някак си облакът от цигарения дим засега замъглява темата за трансграничното обслужване на пациентите.
По реда на записване давам думата на доктор Даниела Дариткова. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на министерства, гости! Наистина ще се опитам да успокоя малко обстановката, свързана с емоцията, създадена от двата законопроекта за либерализиране на тютюнопушенето, които не само дадоха полет на мисълта на членовете на Комисията по здравеопазването, но създадоха и доста емоции в българското общество.
Все пак трябва да припомня, че голямата си част от българите подкрепят забраната за тютюнопушене. Това сочат последните официални социологически данни. Затова нека да не забравяме, че ние все пак представляваме мнението на всички български граждани, а тук става въпрос за здравна политика. Наистина медицина се прави с добри медицински познания и специализация, но пък добра здравна политика се прави с дългосрочна визия и последователни действия. А инвестицията в профилактика винаги се връща многократно и с по-добри икономически показатели, с по-здрава нация. Смятам, че това трябва да бъде интересът, който да ръководи Комисията по здравеопазването в 42-то Народно събрание.
Вярвам, че такова самосъзнание имат всички членове на Комисията по здравеопазването. Нека да припомним, че ние тук наистина сме отговорни за здравето на нацията.
Но аз ще се върна към законопроекта на Министерския съвет, който е много интересен за българските пациенти, защото касае транспонирането на директивата за трансгранично лечение и дава възможности да се получава медицинска помощ извън пределите на страната ни, като това трябваше да се случи според изказването на заместник-министър Пенков, до 25 октомври тази година.
Аз имам няколко въпроса към Министерството на здравеопазването. Първият е дали България заради закъснението, което е очевидно, ще търпи някакви санкции за това, че не е транспонирала своевременно директивата. Другият ми въпрос касае наистина финансирането. Дали имате очаквания, че след транспонирането на тази директива и влизането на новата законодателна форма ще се наложи да се увеличат средствата, които Националната здравноосигурителна каса предвижда за лечение на българските граждани в чужбина и дали в новия бюджет на касата това ще бъде отразено в графата, касаеща осигуряване на системите за трансгранична сигурност.
По отношение на регистъра за редките болести, който се създава, там също възниква въпросът този регистър предвиден ли е в бюджета на Министерството на здравеопазването като финансово осигуряване, защото това, което видяхме на първия етап като финанси на Министерството на здравеопазването, е увеличен с 10 млн. лв.
Това е изключително важно, защото в рамките на Европейския съюз се търсят начини за решение на проблемите на хората с редки болести от гледна точка, първо, на диагностицирането, после на лечението и от гледна точка на твърде скъпата терапия на тези пациенти.
Това са моите конкретни въпроси и ще Ви моля да отговорите, за да може отново после да се върнем естествено към темите за тютюнопушенето.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Първо да попитам има ли реплики към доктор Дариткова?
Заповядайте, госпожо Атанасова, за реплика.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо председател, ползвам процедурата за реплика, тъй като и аз искам да задам един въпрос към вносителите от Министерството на здравеопазването по отношение на техния законопроект. След това ще направя изказване по другите законопроекти.
По отношение на националната точка за контакт, която е Националната здравноосигурителна каса, именно тя трябва да администрира целия процес. Но е безспорно, че този законопроект отлежава също няколко месеца в Министерството на здравеопазването. Утре изтича срокът директивата да бъде транспонирана.
Каква е готовността на Националната здравноосигурителна каса – знам, че тук няма техен представител – на Министерството на здравеопазването, на регионалните здравни инспекции по отношение на транспонирането на директивата и съдействие на българските граждани за лечение в чужбина.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли представител на Националната здравноосигурителна каса в залата на заседанието днес? Да, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако обичате, само може ли Правилника за организацията и дейността на Народното събрание формата на дуплика да допълня още малко въпроса.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Дариткова, въобще нямаше реплика към Вас. Имаше въпрос. Ако искате, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Въпросът ми е пак във връзка с трансграничното лечение. Въпросът ми е съвсем кратък. Ще се промени ли механизмът на разрешаване за лечение в чужбина, който досега се практикува в касата, след разпоредбите на този закон? Тоест, предварителното съгласие и в този закон фигурира като факт така, както беше и досега при обръщане към касата за лечение, за получаване на така наречения формуляр С2.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин заместник-министър Пенков, както и представителя на касата, ако има нужда, да се включи, да допълни отговорите на тези въпроси.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Относно бюджета на касата и на Министерството на здравеопазването. Бюджетите са предвидени. Не става дума за изключения. Говорим, че ако човек се разболее от нещо, той може да се лекува в България за тези пари, може да се лекува и в чужбина за същите пари. Държавата реимбурсира направените разходи в размера на предвидените заплащания на касата към лечебно заведение.
Така че извънреден натиск върху публични средства няма да има. Дали ще се провежда лечение в Германия, Франция, Италия или България, то ще струва едни и същи средства на касата или на министерството. Има предвиден бюджет. Даже за тази година, доколкото знам, следейки изпълнението на бюджета, не може да се похарчи предвиденото. Тоест, има излишък от средства дори в Националната здравноосигурителна каса в тази посока.
А дали контактната точка, за каквато е определена Националната здравноосигурителна каса, по мое мнение, отвън наблюдавайки нещата и имайки опит от досегашното си взаимодействие, там работят грамотни хора, които си вършат добре работата и досега. Знаете, че те по един или друг начин подпомагат лечението или заплащат подобно лечение. Запознати са с двустранните спогодби – къде, какво се случва. Така че има капацитет, който, разбира се, трябва да се доразвие вече с новите изисквания, които са залегнали в закона.
А по отношение на процедурата за наказания за забавянето, до момента такава няма повдигната. Възможно е и да се случи, не мога да кажа. Да се надяваме, че няма да се случи. За една седмица или 15 дни закъснение мисля, че никой няма да направи нищо.
Освен това да ви кажа, че в самия законопроект, ако сте забелязали, че той започва да се прилага от момента, в който се издаде наредба по прилагането му и се разпише в детайли какво и как се случва. Включително и в тази наредба ще бъде детайлизирана процедурата по разрешение. Но това е друг, отделен ред, некасаещ реда до момента, който се ползваше в Националната здравноосигурителна каса и в Министерството на здравеопазването.
Това са моите отговори. Ако нещо съм пропуснал, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли допълнение от страна на представителя на Националната здравноосигурителна каса? Не виждам желание.
Продължаваме, уважаеми колеги. Много са записаните за изказване от народните представители. Нека да имаме предвид, че има неправителствени организации, които биха искали да вземат отношение.
Доктор Кирил Добрев, имате думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обръщам се към Комисията по здравеопазването и към моите колеги с предложение да подкрепим становището на Министерството на здравеопазването и на министъра на здравеопазването по отношение на законопроекта за либерализация на тютюнопушенето. Мисля, че между нас няма повече какво да коментираме, да оспорим и да си кажем. Напълно наясно сме по отношение на проблемите с тютюнопушенето, с пасивните пушачи, със затворените помещения, със заведенията за хранене.
Апелирам към колегите от Комисията по здравеопазването да подкрепим становището на Министерството на здравеопазването.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря за това, че бяхте коректно кратък.
Има ли реплика към призива на доктор Добрев? Няма.
Думата има господин Семир Абу Мелих. Заповядайте, колега.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър!
Въпросът ми е към уважаемия господин Панчев. На мен ми е ясно, че БСП по време на предизборната кампания предлагаше много неща на българите. Основното нещо, което им предлагаше, са работните места. Предлагаше 250 000 работни места. В момента този законопроект го пускате, защото е ясно, че няма да има работни места.
Има и друго обяснение. Освен, че хората ще стоят по кръчмите и да им давате по 30 лв. помощи. Явно, че искате да им улесните стоенето в кръчмите и, хайде, поне да пушат, за да не псуват, че са хвърлили бюлетина за вас.
Не се заяждам. Казвам това, което чувствам.
Имам конкретен въпрос. Имате ли я тази таблица? Въпросът ми към Вас е следният. Вашите аргументи са много хубави, икономически. Питам Ви: ние по-голяма туристическа дестинация от Гърция ли сме? Отговорът е „не”. Там не се пуши. (Шум и неодобрителни възгласи.). Ето, гледам таблицата. Гледам таблицата на господин Панчев.
Следващият ми въпрос: ние по-атрактивна дестинация от Испания ли сме? От Испания по-атрактивна дестинация или по-голяма сме? Отговорът е „не”. И при тях не се пуши. Ние сме по-висша туристическа дестинация от Обединеното кралство, от Англия? Така ли е? И най-интересното е, че 20 милиона туристи, а мисля, че и повече са, отиват в Турция всяка година. Там изобщо не се пуши.
В тези държави основно туризмът е водещият апарат в икономиката и при тях не се пуши. Каква е логиката? Обяснете ми каква е логиката? Водещи туристически държави не допускат пушенето при тях.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ЙОРДАНКА ЙОРДАНОВА: Уважаеми колега, Вие изброихте туристически дестинации. Казахте държави като Германия с най-развитата икономика в Европа, във Франция, във Финландия. Кажете там какви са показателите!
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Ще Ви кажа. Много Ви благодаря за въпроса.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Един момент. Има ли друга реплика? Има ли втора реплика? Няма.
Моля, господин Семир Абу Мелих да отговорите на репликата на госпожа Йорданова. Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Затова печелим избори ние винаги.
Германия, Франция и Финландия са водещи индустриални държави в Европа. Те не са туристически. Индустрия имат и произвеждат неща, които ние ги купуваме и изобщо не ги интересува пушене или непушене.
Ние говорим за туристически държави. Вие казвате: туризмът в България „заминал на кино” и затова трябва да либерализираме тютюнопушенето. Вашата обосновка е такава. В Гърция, Малта, Обединеното Кралство, Турция и Испания не се пуши. Ето, аз гледам по таблицата.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, давам думата на господин Димитър Димов според списъка, който имам.
СПАС ПАНЧЕВ: Моля за думата, за да отговоря на въпроса.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Панчев, отговорете на въпроса.
СПАС ПАНЧЕВ: Уважаеми господин Мелих, БСП поема ангажименти и ги изпълнява. Честно е, когато една политическа пария или коалиция поеме ангажимент, да го изпълнява и това, което е поето като ангажимент, ние в момента го предлагаме като проект на закон.
Що се отнася до работните места, не е мястото тук, но аз съм убеден, че във времето на тази парламент правителството ще успее да изпълни това, което е поело като ангажимент. Аз не съм казал, че тютюнопушенето е повлияло на туризма. Туризмът в България се развива и върви напред и той ще продължава да се развива, защото България е държава с прекрасна природа, с добър опит в туризма, с добра храна, напитки и хората с удоволствие идват тук. Над 9 милиона годишно са посещенията в България, което вече мен ме радва.
А що се отнася до работните места, искам да ви кажа, че тези 250 000 работни места, за които Вие споменахте, ще бъдат изпълнени. А с либерализацията на закона ще бъдат върнати поне 20 000 души в системата, защото толкова се сочи, че са уволнени заради кризата.
А що се отнася до Испания, Гърция, макар че там е по-либерален режимът от България, въпреки това в момента и в Гърция, и в Испания, и в Унгария се правят същите стъпки, които ние правим за либерализиране на закона, а в Турция, ако погледнете в последните две графи, ще видите, че режимът е по-либерален дори и от България.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Думата има господин Димов. Заповядайте, господин Димов, за изказване.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, първо, ще ви помоля да не принизяваме разговора с махленски обсъждания. Нека подхождаме съвсем сериозно към темата, тъй като тя касае целия български народ.
По същество моето изказване е пак за тютюнопушенето и пак за този законопроект, който „Атака” предлага.
Тук чухме, че партиите имали своите ангажименти към избирателите си и затова подхождали по този начин, и затова сега внасяме изменение и допълнение към този закон.
Това не е вярно. Искам да ви кажа, че това, че ние внасяме този законопроект в момента, се дължи на всички срещи, които сме правили с българските граждани не само по време на изборната кампания, тъй като ние ги правим постоянно. Там се чуваха тези оплаквания от хората – и българските граждани, и хората, които са собственици на заведения, ресторанти, хотели, въобще като цяло.
Ето затова ние поставяме този проблем и пак казваме: нека да дадем право на българите сами да преценяват, сами да направят своя избор.
Ние тук чухме позицията на докторите. Да, наистина това, което вие защитавате като лекари, наистина вие сте прави и трябва да го правите, защото всъщност един лекар винаги трябва да се грижи за здравето на хората. Но в крайна сметка аз пък да ви кажа нещо друго. Аз в моя живот, когато ми се е налагало да влизам в лекарски кабинет, не съм виждал доктор, който да не пуши вътре в кабинета и е задимено. Само го споделям като пациент, тъй като знаете, че аз не съм доктор. Казвам ви го от пациентска гледна точка.
Така или иначе, в момента тютюнопушенето ще продължи. Дали тази забрана ще падне или няма да падне, искам да ви кажа, че по всички заведения – и по нощните, и в тези, които са за хранене, във всички видове заведения се пуши. Разликата обаче е, че не ти сервират пепелник на масата, а ти слагат вазичка с цветя, в която да си изтърсваш пепелта. Нещата трябва да си ги казваме каквито са, трябва да казваме истината.
Тук се чуха реплики, че всъщност тютюнопушенето е ограничено след влизането на тази забрана. Това е абсолютна лъжа. Абсолютна лъжа! Това, което говорите, че заради тютюнопушенето се е стигнало до това здравословно състояние на българите, което е влошено. Това също е абсолютна лъжа и ще ви кажа следното нещо: смъртността сред българските пенсионери е една от най-високите в цяла Европа. И това не се дължи на факта, че те пушат, тъй като те взимат 150 лв. пенсия и вместо да си купят кутия цигари, си купуват един хляб.
Така че не го обяснявайте по този начин, че българинът е зле физически и здравословно, защото пушил цигари. Не е така. Факторите, които водят до това влошено състояние на всеки български граждани, са много други. Това е начин на живот и вие като доктори много по-добре знаете от мен всъщност, че 90 процента от болестите при хората са от стрес. Българинът в момента живее под абсолютен стрес затова дали ще може да нахрани децата си в следващия ден, дали ще запази работата си, дали след смяната на властта ще бъде уволнен и ще следват политически назначения, както го правиха всички партии досега.
Ето заради това идват болестите при българите, а не защото пушат цигари. Не отнемайте правото на българския гражданин да намери спокойствието – ако искате така го приемете запалването на една цигара – не му отнемайте и това, защото това е последното, което на него му е останало.
Аз говоря от позицията на непушач, тъй като аз не мога да кажа, че съм страстен пушач. Пуша много рядко. Не защитавам законопроекта затова, за да мога аз да сядам и да пуша, където си поискам. Аз говоря от името на хората, с които съм разговарял и изразявам тяхното мнение като български народен представител.
Така че съобразявайте се с мнението и волята на народа.
Тук преди малко чухме от представител на една партия „да следваме европейския път”. Само ще ви кажа, че в страните, където има абсолютна забрана, както в България, са три – четири на брой и две от тях са Турция и Македония. Според нас от „Атака” Турция и Македония не са европейския път. Много се извинявам, съжалявам.
Тук колежката от Коалиция за България преди малко изказа няколко от държавите, в които няма абсолютна забрана. Това са Австрия, Финландия, Германия, Италия, Холандия, Португалия, Швеция, Естония. Тези държави какво? Те мислят по-малко за здравословното състояние на своите граждани ли? Уверявам ви, че не е така. Но те са дали право на своите сънародници да направят личния избор. Не отнемайте правото на българина дори да запали една цигари. Не му отнемайте това, защото през последните 25 години отнехте живота му, отнехме му всичко, сега му отнемате и правото да запали една цигара.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Чухме Вашите аргументи.
Има ли реплики?
Думата за първа реплика има госпожа Атанасова.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Димов, когато говорите за право, понеже не сте нито лекар, нито юрист, трябва да имате предвид едно решение на Върховния административен съд, решение, което касае въпроса с правото на българските граждани да пушат или не и дали да бъдат ограничавани помещенията и обществените места, където се извършва това. Та Върховният административен съд още през 2011 г., тоест, достатъчно преди забраната за тютюнопушене на закрити обществени места да е факт, се е произнесъл по казуса в община Кюстендил. Върховният административен съд на Република България казва, че тютюнопушенето не е субективно право, нито е защитен от закона интерес.
Ето защо ограничаването в каквато и да било степен на тютюнопушене не може да се приеме като мярка, накърняваща права или засягаща правна или лична сфера на гражданите.
Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За втора реплика има думата господин Семир Абу Мелих.
Заповядайте, господин Семир Абе Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колега, разговорът преди Вас не беше махленски, а беше реалност от нашия живот и ако има нещо махленско в тази държава, това е цялото Народно събрание, където заради вас в момента има една тройна коалиция и не знам къде.....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин Семир Абу Мелих, много Ви моля, Вие сте част от това Народно събрание и няма как да профанизираме разговорите по сериозни теми.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Да, и го казвам съвсем отговорно. Преди малко казах за 250 000 работни места, които не се случват и вместо тях се случва да връщаме тютюнопушенето. Във вашия случай – нищо по-различно. Обещавате преди изборите по 1000 лв. заплата на хората, гласуват за вас и сега им разрешавате тютюнопушенето. Нищо ново под слънцето. Нищо ново, просто прах в очите на хората. На дневен ред са други проблеми – бюджетът на държавата е на дневен ред, здравната каса няма пари и е в абсолютен фалит. Това е на дневен ред. Пушенето? Това ли ви е проблемът в момента? Искате да приемете тютюнопушенето? И какво ще решите с него? За 20 000 работни места каза колегата. Съгласен съм. Ако е за 20 000 работни места и гарантирате, аз съм готов да гласувам „за”. Аз съм готов да си сменя сега мнението. Кажи ми кой ще ти даде становище дали наистина се създадени 20 000 работни места? Коя институция в България ще даде такова становище? Кой ги мери, кой ги брои тези работни места, тези трудови договори, в които пише: защото се върна тютюнопушенето, аз създадох ново работно място в моя ресторант, ето, първият трудов договор!
Как? Вие нямате гаранция за тези неща. Гаранции няма, разберете го. Няма как аз да гласувам против 20 000 работни места. Какви са гаранциите, че ще има 20 000 работни места? Кой го гарантира? Никой!
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля да успокоим страстите.
За трета реплика има думата госпожа Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам да продължа мислите на госпожа Десислава Атанасова, която каза, че пушенето не е субективно право, а вредоносна практика, цитирайки Върховния административен съд.
Аз искам да се спра на това какви са правата на непушачите и няма да изразя своето мнение, а ще ви цитирам едно от водещите съображения, което е залегнало в насоките, изработени на Втората конференция на страните по Рамковата конвенция на Световната здравна организация за тютюневия дим. Чета:
„Задължението за защита от тютюневия дим, намерило израз в текста на чл. 8, се основава на основните човешки права и свободи. Предвид опасностите от вдишване на вторичен тютюнев дим задължението за защита от тютюнев дим се съдържа имплицитно в правото на живот и правото на възможно най-висок здравен стандарт, признати в много международни правни документи, които са официално включени в преамбюла на Рамковата конференция и са признати в конституциите на множество нации.”
Това може да се види и от нашата конституция. Така че за мен е безусловно, че правото да бъдем защитени от вторичния тютюнев дим, правото на чист въздух и на здравословна среда – това е едно конституционно право.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви и аз.
Имате право на дуплика.
Заповядайте, господин Димов.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Колегата, който ме репликира остро, не видях излезе ли от залата? Може би отиде да изпуши една цигара. Това е показателно, това е реалността, това е истината. Нека да се види.
Аз по-скоро не исках да влизаме в такива конфликти, тъй като мисля, че обсъждаме нещо много сериозно. Но тъй като е отправена такава реплика към мен, аз съм длъжен да отговоря.
Ако колегата от ГЕРБ и неговите съпартийци бяха загрижени за здравето на българина и за българското здравеопазване, нямаше да закрият 17 болници в България по време на тяхното управление. Също така нямаше да отнемат 1 400 млн. лв. от парите за здраве и да ги внесат в бюджета на държавата.
Така че време е да спрем с тази демагогия, с това лицемерие, което наблюдаваме и беше най-силно изразено в периода 2009 – 2013 г. Много съжалявам, че трябва да го кажа и трябва да слизам на това ниво, но в крайна сметка няма да търпя да ми бъдат подхвърляни такива фрази в пространството и да бъда нападан по този начин.
Що се отнася до работните места, аз искам да кажа и силно се надявам това, което се случва в момента, да се излъчи по българските медии, за да могат българските граждани, тези, които са уволнили своя персонал вследствие на това, че оборотът им е спаднал и са стигнали до фалит, нека да чуят каква е позицията на този уважаван колега от партия ГЕРБ. Той всъщност не вярва на това, че хиляди българи изгубиха работата си вследствие на тази забрана. Да, над 30 000 са хората, които загубиха работата си. Над 300 млн. лв. по-малко приходи са бюджета вследствие на тази забрана. Ето, това е реалността. И когато казвате, че това не е вярно, едва ли не ти обвиняваш своя народ, че той те лъже.
Най-малкото, направете си един експеримент. Отидете в един малък град в България, влезте в едно малко заведение и попитайте какво се случва след вкарването на тази забрана. Ето, това е проучване, това е анкета, а не да ми показвате някакви измислени листове от европейски проучвания и т.н. Това е истинската анкета. Разговаряйте с българските граждани. Не чакайте някой да дойде, да ви спусне от Европа, тъй като вие винаги уважавате мнението на Европа, да ви спусне един лист, който да ви покаже какво се е случило в България, какво не се е случило.
Според нас от „Атака” това се разбира, когато разговаряш с българите. Българите казват, че тази забрана трябва да бъде вдигната и да се върне в първоначалния си вид. Нека всеки да има право да избере дали да пуши или да не пуши.
Пак се връщам на въпроса. Не е големият проблем тютюнопушенето за влошеното здравословно състояние на българите. Не е това. Основният проблем е политиката, която се води в последните 25 години. Това е проблемът на българските граждани, защото, ако един българин взима 2000 лв. заплата, аз ви уверявам в това, че той ще намали цигарите, които пуши всеки ден вследствие на това, че няма да живее в този стрес. Когато живееш с 300 лв. заплата, няма да спре, напротив, ще увеличава и ще пуши всеки ден повече и повече.
Ето това са реалностите, това е истината.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрахме Вашата теза.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Много съжалявам, но трябва да се върна да отговоря на госпожа Атанасова, да не пропуснем и нея, тъй като тя ми направи реплика.
Това, което цитирахте от Върховния административен съд в Кюстендил, мисля, че не е състоятелно. Мисля, че не можете да давате това за пример. Гледайте кое е добро и кое не е добро за българската икономика и за българските граждани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Думата за изказване има госпожа Стефани Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Дълбоко съм убедена, че либерализацията ще бъде една погрешна стъпка, една крачка назад. Има толкова много аргументи в тази посока, че е трудно човек да избере на кои да се спре.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Много моля, престанете с размяната на реплики.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Уважаема госпожо председател, ще Ви помоля, тъй като аз си стоя тук и не се занимавам с никого. Но членове от партия ГЕРБ в тази комисия явно имат някакъв проблем. Докато пушеха цигари навън, те ще ме обвинявам за това, което съм казал тук.
Ще Ви помоля да им направите забележка, да не влизат в лични конфронтации с мен, за да не стават по-големи конфликти.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Правя забележка на двамата колеги да избягват такива реплики и дискусии около масата и извън правилата за работа в комисията.
Продължете, госпожо Михайлова. Съжалявам за прекъсването.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз ще се спра само на два аргумента, първият от които е следният.
Смятам и съм подкрепена в това от много документи, че единственият начин да се осигури конституционното право на чист въздух и на здравословна околна среда това е пълната забрана на тютюнопушенето.
Всички много добре знаем и мисля, че вносителите на двата законопроекта за либерализация също го знаят и не си правят илюзии, че всички палиативни методи като обособени помещения, вентилации и т.н., не дават резултат. Много добре знаете от практиката, че е така – отварят се врати, вентилацията практически не работи, няма реален начин така да се обособят помещенията, че тютюневият дим да не преминава от едното помещение в другото.
Но пак ще цитирам документа, който споменах одеве. Той е първи принцип от насоките по Рамковата конвенция на Световната здравна организация:
„Ефективните мерки за осигуряване на защита от излагане на тютюнев дим изискват пълно премахване на тютюнопушенето и тютюневия дим в определено пространство или сграда с цел създаване на среда, която е 100 процента без тютюнев дим.”
Моля ви, обърнете внимание: подходите, които нямат за цел среда, която е 100 процента без тютюнев дим, включително вентилация, филтриране на въздуха и използване на определени зони за пушачи нееднократно са се оказвали неефективни и съществуват убедителни научни и други доказателства, че инженерните методи не защитават от излагане на тютюнев дим.
Така че всъщност да върнем обособените помещения, означава да върнем тютюнения дим навсякъде в заведенията.
Второто нещо, на което искам да обърна внимание, това е лицемерният подход по отношение на младите хора. Всички се кълнем в един глас, че защитаваме децата и младежите до 18 години, като не им позволяваме да влизат в помещенията, в които е разрешено тютюнопушенето Но какво става, Уважаеми колеги, когато нашето дете навърши 18 г. и вече е на 18 години и 1 ден? Неговото здраве вече нас не ни интересува и знаете колко са социално активни младите хора. Разрешавайки тютюнопушенето в нощните заведения, ние ги обричаме да прекарват дълги часове в задимена атмосфера. Няма защо да си правим илюзии, че от здравословни съображения те ще се откажат да отидат на бар или на нощен клуб, защото това е възрастта, при която за тях социалните контакти са над всичко.
Това означава, че те ще са принудени да се забавляват и да танцуват, обвити в тютюнев дим. Ако това искате за вашите деца, аз не го искам за моята дъщеря и ще гласувам, макар че не съм член на Комисията по здравеопазването, но в залата ще гласувам, ако мога” и с две ръце срещу тези законопроекти.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря за Вашето мнение.
Само напомням, че след колегите народни представители, които остават и са се записали, има дълъг списък от представители на неправителствени организации и асоциации, които също чакат да се изкажат.
Заповядайте за реплика, господин Димов. Имате думата.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Да, правя реплика. Съжалявам само, че не чух как е името на госпожата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Казвам се Стефани Михайлова.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Госпожо Михайлова, аз искам да Ви питам Вие истински ли вярвате в това, което казвате, че ако тази забрана е в действие, българските ученици няма да пушат? Аз не мога да разбера в какъв свят живеете и въобще как разсъждавате. Българските ученици в момента взимат наркотици в училищата от малка възраст. Вие ни обяснявате как, ако не наложим тази забрана, те нямало да пушат цигари. Това е смешно. Просто е смешно.
Аз не мога да разбера Вие в реалния свят ли живеете или в някакъв алтернативен свят.
Трябва да се борим за това българските ученици, българската младеж като цяло да води един по-здравословен начин на живот. Това няма да стане чрез тази забрана. Уверявам Ви в това. Няма да стане. Начинът, по който живеят те днес – нездравословно – е вследствие, пак казвам, на политиката, която се води по принцип от всички правителства, тъй като младите хора в България са изоставени и политиците не се занимават с тях подобаващо.
Ако наистина вярвате, че с тази забрана ще подобрите начина на живот, аз лично недоумявам как това ще стане. Може би се заблуждавате сериозно.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли друга реплика? Няма.
Моля Ви за дуплика, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Трудно е да се каже, че забраната ще попречи на тези, които са направили своя избор да пушат, да не пушат. Няма такава претенция тази забрана и в мотивите, с които е въведена, много ясно и точно е казано. Там се казва, че мотивите са да се защитят непушачите и да се осигури здравословна среда.
Що се отнася до младежите, голяма част от тях са непушачи. Аз говоря за тяхната защита. А тези, които са над 18 годишна възраст и са направили своя избор, нямам нищо против техния избор. Но защо трябва техният избор да води до вреди и за тези, които са направили здравословния избор.
Това беше моята теза и аз съм сигурна, че Вие я разбирате, но просто манипулирате.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря за Вашата теза.
Думата за изказване има госпожа Десислава Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, гости! Много пъти съм водила този дебат. Не само, когато се налагаше като министър на здравеопазването да отстоявам тази забрана и тази законодателна мярка. В края на миналата година отново беше повдигната тази тема и отново бяха представени и пред нас, и пред цялото общество икономическите аргументи в полза на либерализиране на тоталната забрана за тютюнопушене на обществени места. Сега отново се поставя тази тема на дневен ред.
Моето становище през цялата тази година и половина не се е променило и може би няма да изненадам никого какво е то. А то е против отмяната на тоталната забрана за тютюнопушене. И то не, защото някога, преди година и половина, в различна обстановка, като управляващи сме взели това решение и е редно да го отстояваме, а защото сме имали предвид здравните аргументи, когато сме го отстоявали.
Не искам да слизам до нивото на някои от колегите, говорещи преди мен, по отношение на това каква е била политиката на здравеопазване по време на управлението на ГЕРБ, защото не обсъждаме този въпрос. Обсъждаме два законопроекта за промяна на Закона за здравето. Закона за здравето, уважаеми господа вносители, който се разглежда в Комисията по здравеопазването.
Призовавам ви да се опомните къде сте и че голяма част от вашите колеги са лекари, голяма част от гостите, които са в тази зала, са представители на неправителствения сектор. Голяма част са представители на пациентски организации, които защитават правата на болните българи.
Безспорно няма да отмина и становищата на част от представителите на изпълнителната власт. Съжалявам, че отново министърът на здравеопазването не ни удостои с честта да присъства на заседание на Комисията по здравеопазването, за да я поздравя за позицията, която е изразила. Беше време след пет месеца госпожа Таня Андреева, макар и с този формален акт да изрази своята убеденост, че е министър на здравеопазването, защото помним каква беше позицията й в първия ден на този пост.
Поздравявам министъра на труда и социалната политика доктор Хасан Адемов, който беше наш колега в 41-то Народно събрание, за неговата позиция, защото той също е против промяната на Закона за здравето.
Разбира се, не мога да спестя бележката към министъра на младежта и спорта, който е изразил положително становище по отношение на връщането на забраната за тютюнопушене.
Всъщност, колеги, становището на госпожа Георгиева, която е професор по синтаксис, е по отношение на синтаксиса на предложенията на вносителите. И добре, че тук присъства представител на това министерство, за да разберем, че министърът на младежта и спорта подкрепя всички вредни фактори на околната среда за подрастващите.
Ако започнем да търсим икономическите аргументи и ангажиментите на управляващите партии по време на кампанията им, няма как да пропуснем и аргумента, който изтъква една друга част от бизнеса в България, а именно туристическият бизнес.
Уважаеми дами и господа, по последни данни 2013 г. ще бъде една изключително добра година за българския туризъм. Данните сочат, че над 3,200 млн. лв. са постъпленията от този бранш в държавния бюджет. От Националния борд по туризъм сочат като една от причините за това добрата среда и именно тези условия, които законодателят е създал и то не само в лицето на политическа партия ГЕРБ, но този закон беше подкрепен до голяма степен и от колеги от предишното Народно събрание, колеги и от БСП, и от ДПС, и от „Атака”, и от други политически партии.
Сериозно е притеснението на българския туристически бранш по отношение на това, че вече за този туристически сезон – 2013 -2014 г. – са разпродадени голяма част от пакетите на чужди туристи и промяната в законодателството може да нанесе много тежък удар, тъй като ще се плащат неустойки и ще се откажат туристите от посещение в България като предпочитана дестинация.
Завършвам с това, че аз лично не желая България да е известна с факта, че е дестинация, в която секстуризмът, алкохолният туризъм или някакъв друг туризъм привличат чужди туристи, така както България стана скандално известна с излъчването на филма на Би Би Си съвсем скоро.
Но ви призовавам за разум по отношение на гласуването за защита на здравето на българските граждани.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли реплики? Не виждам.
Думата за изказване има доктор Емил Райнов. Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Колеги и вие, скъпи гости! Въпреки че сме на заседание на Комисията по здравеопазването, въпреки че сме изправени пред решаването на един толкова голям казус с такъв обществен отзвук, аз съм изненадан, че някои колеги пак се опитаха да въведат политическото говорене. Политическото говорене за това какво направили БСП, какво направили ДПС, какво направили „Атака” и забрави какво направи ГЕРБ.
Естествено се припомни ГЕРБ какво направи: национализира касата, национализира резерва. Но аз ще припомня и нещо друго. Спомням си едно гласуване в началото на 2010 г., когато също беше вкаран законопроектът за тотална забрана на тютюнопушенето и мисля, че тогава ГЕРБ го отхвърли. Естествено, всеки е извървял своя път на еволюция. Нормално е това.
Сега ще направя само една забележка. Тук малко се чувствам като на футболен мач – двата отбора, отзад двете агитки и може би тук трябваше да има един уред, който да измерва аплодисментите на кого ще бъдат по-високи.
Така че, колеги, да не говорим за лицемерие. Световно известен факт са нивата на контрабанда на тютюневи изделия по време на кое правителство скочиха и то в пъти. Колко пъти?
Световноизвестен факт е, че все още голяма част от дамското съсловие на ГЕРБ носи във вътрешния си джоб една снимчица на вожда в стил „ранен Ал Капоне” с пура в уста. Световноизвестен факт, пардон, не световно, ведомственоизвестен факт е бившият „пушком” в Министерството на здравеопазването в пресцентъра.
Така че, колеги, да не говорим по този начин, защото мога да говоря доста.
Бих задал само един въпрос към бившите управляващи, в това число и бившите министри. Защо четири години при условие, че все още стои в закона един ред, в който пише, че един процент от акцизите от цигари всяка година трябва да се използва в здравеопазването за борба с тютюнопушенето, средноаритметично това са между 70 и 80 млн. лв. годишно, средноаритметично за четири години това са 320 млн. лв.
Скъпи ми колеги, искам да видя какво направихте вие за 320 млн. лв., за да се борите с тютюнопушенето сред подрастващите.
Дотук с политиката. Направих ви лека демонстрация, че и ние можем да говорим по този начин.
А сега по същество. Изцяло подкрепям законопроекта на Министерския съвет. Мисля, че, ако днес трябва да излезе новина от тази комисия, това е именно този законопроект. А колкото до останалите два законопроекта, мисля, че един от колегите отсреща го каза – целият дебат днес е излишен. Всеки един от нас, влизайки в тази зала, знае как ще гласува. Така че нещата тук са ясни.
Колеги, нека да не изпадаме за пореден път в такъв тип разговори. Повярвайте, ние също умеем говоренето, но не се опияняваме пред камерите и да изпадаме в захлас от собствения си глас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли реплики?
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Райнов, искам да Ви обясня какво направихме с изискването на закона за този един процент.
Поискахме становище от министъра на финансите и той ни отговори, че България по закон е с програмно ориентиран бюджет, тоест, всички приходи се събират общо и после според целите на бюджета се разходват по направления. Знаете, че в бюджета на Министерството на здравеопазването се заделя за профилактика определена сума всяка година.
В настоящия момент вие имате възможност да направите бюджет и ви пожелавам по-голям успех с вашия финансов министър, защото тази клауза от закона все още е факт.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте за дуплика, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова. Вероятно така е било. Вероятно може би затова един месец преди да си отидете от власт уволнихте собствения си финансов министър.
Но все пак, ако се бяхте вслушали много по-отрано в това, което ви говорихме четири години – по-рано да го смените – може би белите нямаше да са толкова големи.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Определено дебатът тук явно не е, за да променим мнението и становището на колегите, защото всеки от народните представители е решил как да гласува, а е за публиката.
Много ви моля наистина да бъдем по-кратки. Това е призив към всички.
Последен народен представител има думата господин Петър Ангелов, след което преминаваме към изказванията на неправителствения сектор.
ПЕТЪР АНГЕЛОВ: Госпожо председател, господин заместник-министър, дами и господа народни представители, гости! Аз ще бъда кратък. На 35 години съм, дай, Боже, да изкарам доста, това е Божа работа. Не пуша. Но нещото, което ми прави впечатление, че така, както сме се наредили тук, на тази маса колеги, непушачите са склонни да подкрепят законопроектите, пушачите не искат да подкрепят законопроектите.
Това е малко като „гузен негонен бяга”. А според мен е хубаво, все пак сме се борили за демокрация, въпреки че съм малък, съм чувал и си спомням какво е било преди 1989 г., да не обидя някои колеги, и преди това сме живели в друго време, нашите баби, дядовци и т.н., борили сме се за демокрация. Не е ли демокрация това всеки един да може да избира как да живее.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Но да не пречи на другите!
ПЕТЪР АНГЕЛОВ: Добре, ще се обоснова. Аз съм сигурен, че ако се подкрепят и двата законопроекта, много от работодателите ще изберат в техните заведения да не се пуши и съм убеден в това нещо. Други, чийто заведения са под 70 кв. м., ще преценят, че в техните заведения ще се пуши.
Относно работниците – бармани, сервитьори, готвачи и т.н. – могат да избират в какво заведение да си потърсят работа. Дава се право на избор, защото от цироза на черния дроб умират също много хора и не можете да накарате един човек да отиде и да си купи една водка на -15 градуса на вън и да си я пие на крак пред заведението. И това е дискриминация.
Така че, колеги, гледайте позитивно, гледайте реалистично, гледайте също от икономическа гледна точка, защото също има резон това, което колегите казаха.
А нещото, което искам да кажа в завършек и сигурно няма да хареса на много от вас, искам да ви кажа, колеги, няма дискотека или нощно заведение в България – заявявам го най-категорично – в което да не се шмърка кокаин и се правят на свине, с извинение.
Проблемът на българския народ и на българското общество далеч не е тютюнопушенето, а е наркоманията. Има 250 000 човека наркозависими. Всичко е въпрос на възпитание.
Аз не пуша и моите деца не пушат. Проблемът с младите хора, както каза вашата колежка, е чисто такъв, че трябва да се справят в семействата. Първите седем години са много важни, за да възпиташ едно дете. То оттам нататък може да си направи своя избор дали да пуши или да не пуши.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодарим за това изказване на господин Ангелов.
Думата по списъка, който е пред мен, има господин Атанас Димитров, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Заповядайте, господин Димитров.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще бъда много кратък с една молба към Вас, госпожо председател! Бих желал да отстъпя мястото си, тъй като стана въпрос за ситуацията в бранша. Аз многократно съм правил изказвания, моето мнение е ясно. Не бих могъл да оборя мнението на уважаваните от мен депутати и лекари. Но все пак бих искал да отстъпя моето място на колега от малък град в България – не толкова малък, Велико Търново – който да ви запознае все пак със ситуацията там.
Позволявате ли това?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Много бързо го отстъпете. Моля, колегата Ви от Велико Търново да заповяда.
ЮЛИЯН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, колеги и гости. Аз съм представител на организация от заведения за хранене от Велико Търново, членове сме на БХРА.
Излишно е да ви запознавам с детайлите по отношение на ситуацията и ефекта върху бизнеса, който имаше тази забрана. Единствено понеже моята професионална квалификация е юрист, ще попитам всички вас, понеже голяма част от вас са и мои колеги, според вас тази норма дали работи?
Очевидно е, че не работи. Очевидно функциите на една норма е да създаде такива правила, които да дават правилно отразяване в правната сфера на различни обществени отношения. Тази забрана не работи.
Затова ние сме готови да подкрепим всяка правна норма, която да ги уреди по правилния начин. Затова ние изцяло подкрепяме това, че тютюнопушенето е вредно за здравето и по това няма спор. Ние сме против тютюнопушенето и това е логична позиция на всеки, който мисли нормално в нашата държава и за обществото.
Въпросът е такъв: е ли забраната на тютюнопушенето в заведенията нормалният ход, който може да даде този ефект? Очевидно не е, защото тази забрана не работи.
Затова ние сме съгласни да дадем такъв тласък на законотворчеството, така че да дадем правна рамка. Затова сме за тази диференциация на заведенията. Те да бъдат дефинирани правилно, така че да се получи тази превенция, да има ефект от това, което всички търсим.
Затова призовавам да се насочим към това да създадем логична правна норма и да се насочат усилията на всички законотворци към това коя точно именно стъпка би дала правилния ефект върху това да се намали тютюнопушенето. Според мен това очевидно не е забраната на тютюнопушенето в затворени помещения. Има програми за превенция. Ако всички хора бъдат възпитани правилно, забраната за тютюнопушенето в затворени помещения не би имала никакъв смисъл.
Така че призовавам към това. Очевидно ефектът върху бизнеса е сериозен, за да има повече от 30 представители на асоциации, на неправителствени организации, които да апелират, че тази забрана очевидно вреди на бизнеса и не дава никакъв ефект.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Кажете как се отрази на бизнеса.
ЮЛИЯН НИКОЛОВ: Конкретно се отрази изключително лошо както върху работните места, така и върху финансовия ефект и оборота. Това дава социален ефект, както всички разбирате.
Така че моля да бъдем логични в нашата позиция и извън политическите пристрастия да бъдем практични както за здравето, така и за икономиката.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря за Вашето мнение.
Давам думата на Владимир Томов, Конфедерация за закрила на здравето. Заповядайте, господин Томов.
ВЛАДИМИР ТОМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря на народните представители за тази изчерпателна и продължителна дискусия относно забраната за тютюнопушенето.
Като представители на пациенти, като пациентска организация ние естествено не подкрепяме либерализирането на забраната за тютюнопушене и от друга страна, нас до голяма степен ни тревожи тази икономическа зависимост, която съществува, свързана с производството на тютюн, свързана с преработката на тютюна и с производството на цигари, тъй като е очевидно, че ако погледнем въпроса от такава страна, би следвали съответно парите на държавата да намалеят.
Ако приемем, че има действително тотална забрана за тютюнопушенето във всеки един аспект и никъде не се пуши, парите в бюджета ще намалеят значително. Така че този парадокс се надяваме по някакъв начин всъщност да бъде заменен със законодателни промени, които действително ще дадат реален резултат и забрана, каквато би трябвало да има, свързана с тютюнопушене и съответно с рисковите фактори, които се създават.
От друга страна, искам да обърна сериозно внимание на законопроекта, внесен от Министерския съвет, свързан с Директивата за трансгранично здравеопазване. Считаме, че тази директива е добра и надграждаща. Ние сме изразили своето становище в писмен вид.
Считаме, че самите текстове от директивата би следвало да бъдат прецизирани. По-внимателно да се погледне всъщност на това, че директивата надгражда един регламент на системата за социална сигурност от 2004 г. и в директивата ясно е казано, че трябва да се даде възможност и на двете системи да работят – както на възможностите, които дава директивата, така и регламента.
Съответно по отношение на информационната система, която би трябвало да се изгради и да обслужва гражданите при информиране за възможностите на директивата, бихме искали да подчертаем, че там е дадена само една информационна точка, която е Националната здравноосигурителна каса. Според мен това е недостатъчно. Би трябвало и там да се помисли и да се промени и надгради.
Също така искаме да обърнем внимание на това, че има съответно наредба, която би трябвало да се подготви в кратки срокове и тази наредба за нас ще е от изключително значение и е необходимо да се запознаем с нея и да я оценим, защото тя на практика ще решава начина, по който българските граждани се лекуват по-добре.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Всъщност само пояснявам във връзка с това, което казахте по законопроекта на Министерския съвет, че Националната здравноосигурителна каса е национална точка за контакт. Това е легитимното понятие и няма как да бъде по друг начин.
Сега продължаваме с изказване на господин Димитър Лукарев, Съюз на заведенията в България. Заповядайте, господин Лукарев.
ДИМИТЪР ЛУКАРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Здравейте, госпожо председател, господин заместник-министър, здравейте български депутати и наши колеги! Казвам се Димитър Лукарев и съм председател на Асоциацията на собствениците на заведения в Пловдив, както и на още няколко асоциации.
От година и половина се занимавам и с този казус и този казус стана напълно политически. Ние защитаваме интересите на най-малките, на най-дребните, на малкия и на средния бизнес. Малкият и средният бизнес изведнъж се оказа, че именно се атакува от големите, от големия бизнес, от изкуствените монополи, от монополите, защото никой не обръща внимание на големите тютюнопроизводители, а трябва да накажем малките заведения, в които работят 10 до 15 човека и точно тях трябва да ги лишим от парчето хляб.
Доколкото разбрах доктор Кърджалиев, той просто не беше прочел проекта. Нека, когато се седне и се говори за нещо, да бъде прочетен и проектът. Година и половина се наслушахме на такива изказвания. Хубаво е да се знае за какво говорим. Говорим за либерализация на един закон, който е осъществен в цяла Европа и не е осъществен само в Англия, в Ирландия и Франция.
В такъв случай, господин заместник-министър, оттук нататък командировки в останалата част на Европа няма да правите, защото там се пуши, там има помещения, които са разделени за пушачи и непушачи и там се пуши. Ограничете си командировките тогава в Европа. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Не влизайте в този режим на диалог, много ви моля, колеги.
Господин Лукарев, имате ли какво още да кажете по законопроектите?
ДИМИТЪР ЛУКАРЕВ: Естествено, че имам. Аз съм присъствал в кабинета на господин Бойко Борисов, когато на госпожа Атанасова и на госпожа Дариткова им се казваше как да мислят, кой ще бъде „за” и кой ще бъде „против”. Аз съм бил на тази среща и в момента, господа от ГЕРБ, вие загубихте, защото го направихте политически въпрос. Вие загубихте 100 000 гласа, вие ще загубите още 200 000 гласа, които ви гарантирам, когато продължавате да упорствате с вашата глупост. Говорим за малкия и за средния бизнес, не говорим за изкуствени големи монополи.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Молим да успокоим тона.
ДИМИТЪР ЛУКАРЕВ: Благодаря Ви. Приключих.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Дариткова, извън процедурата и правилата изслушваме неправителствения сектор, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Съжалявам, че се налага да наруша регламента, но той масово се нарушава от всички. Наистина тонът в тази Комисия по здравеопазването изобщо не отговаря на институцията, в която се намираме.
Аз категорично заявявам за стенографския запис, че не съм била на среща в кабинета на Бойко Борисов с въпросните господа. Срещали сме се с тях в залата на Министерството на здравеопазването на последния етаж, но на тази среща, за която той говори, не съм присъствала и моля никой тук да не си позволява да лъже и да заблуждава.
Интересът наистина е ясно, че е лобистки от тяхна страна, но моля ви, концентрирайте се върху конкретни изказвания, за да може всички, които имат желание, да вземат отношение и наистина да се чуе мнението на българското общество, а не само на малка част от българския бизнес.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Думата има доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, аз искам да обърна внимание на начина на водене, че не може тук да бъдем обиждани.
Другото, което бих искал да кажа, че все пак Комисията по здравеопазването винаги е била на едно ниво и Вие сама в предните два парламента сте била член на Комисията по здравеопазването. Такова поведение и отношение към народните представители помежду си и отношението към тях мисля, че е обидно за всеки тук, който държи както на името си, така и на политическата партия, която представлява.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо Гаврилова, да изразите становището на Коалиция без тютюнев дим.
МАША ГАВРИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, понеже времето е ограничено, ще се спра само на няколко аспекта.
Първо, двата законопроекта връщат ситуацията с тютюнопушенето назад от 2010 г., когато беше отменена пълната забрана. Ние минахме през този път, видяхме, че илюзия е това, което казват вносителите на законопроектите, че ще бъдат спазвани всички изисквания, че ще се осигури чист въздух, непроницаемост на стените и плътно затворени врати. Такъв беше и предишният текст. Видяхме, че вратите си стояха отворени, стените не бяха въздухонепроницаеми. Оспорваше се всяко място и дали квадратурата е 50 км. м. или не.
Така че никакво право няма да се връщаме назад, вместо да вървим напред. Имаше една забрана, на която й трябва шанс, за да продължи да се спазва с един малко по-засилен и ефективен контрол, така че да бъдат наказвани всякакви нарушения и в крайна сметка може би малко повече време, отколкото на другите държави ни е необходимо, но ще се стигне до спазването на забраната.
Искам само да ви обърна внимание, че в новия законопроект, поне в последния законопроект – се предлага нещо много опасно. Всеки собственик да определя площта на помещението, което ще бъде за пушене. Това някак си минава между капките и не се разбира и ще се случи така, ако не дай си, Боже, се приеме, в едно заведение на непушачите да бъдат отделени 2 кв. м. и цялата останала площ да бъде за пушачите.
Също така се вдигна квадратурата от 50 на 70 кв. м., а това са повечето заведения в България, особено напоследък, като изключим големите, които могат да си отделят залите и ще доведем дотам, че да няма човек, който да иска да влезе в заведение, където няма да се пуши, да намери такова. Илюзия е също да смятаме, че страшно много ресторантьори ще направят заведения без тютюнопушене. Видяхме, че от 2010 – 2012 г. нямаше почти такива. В един град дали имаше едно – две такива заведения, защото самите те са подложени на една нелоялна конкуренция и фактически, за да не си загубят клиентите, дори и да не искат, са принудени да се направят заведението за тютюнопушене.
По думите на ресторантьори това, че сега се казва, че преди залите за пушачи са били пълни, пък тези за непушачите са празни, идва от това, че непушачите в България за съжаление са ужасно толерантни. Те придружават своите зависими приятели в залата за пушачи и оттам идва напълването, а не от това, че толкова много се посещават заведенията за пушачи.
Още повече искам да кажа, че ние разглеждаме, първо, Закона за здравето, а въпросът се измести изцяло в икономическата сфера, а ние говорим за заведения за хранене и развлечения. Трябва да помислим и за работещите в тези заведения, защото те са и ще бъдат изложени в осемчасовия си работен ден на тютюнев дим.
Последно само да кажа, че Европейската комисия издаде доклад през месец март за изпълнението на препоръката и там категорично е казано, че на територията на Европейския съюз вече от 46 на 28 процента са намалели местата, където гражданите посещават и са без тютюнев дим.
Така че това е пътят. Може би при нас малко бавничко стават работите, но се надявам да станат.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Сега думата има госпожа Мина Ламбовски, Сдружение „Тацитус”. Заповядайте, госпожо Ламбовски.
МИНА ЛАМБОВСКИ: Добър ден. Мина Ламбовски съм от Сдружение „Тацитус”. Представляваме деца, болни от аутизъм в България. Аз съм родител на дете с аутизъм, имам още две други деца. Едното е с астма, другото е здраво слава Богу.
За разлика от други изказващи се, дълбоко уважавам всички вас на тази маса, защото сте народни представители и защото аз съм гласувала за вас и ние сме ви избрали. Макар че ни нарекоха агитка, което не беше редно, но всеки може да си прецени изказванията и може да си прецени как да се държи.
Много ви благодаря за всичко, което правите за нас и в много случаи ни помагате. Всъщност аз тук не съм като политическо лице и не съм член на нито една политическа партия. Аз съм тук, за да защитя правата на децата с аутизъм. Все повече изследванията в САЩ доказват, тъй като по световна статистика – за съжаление ние в България нямаме статистика колко са нашите аутисти, но ние не би трябвало да се различаваме от световната статистика, от преди 20 години тя гласи, че 1 на 10 000 живородени деца е било с аутизъм. Днес това е 1 на всяко 80-то дете. Броят се качва за съжаление. Все повече теории доказват, че това е свързано с токсичната околна среда. Пак казвам, за съжаление, която се отразява на бременните жени, на момичетата, които ще бъдат майки и на бебетата, разбира се.
Няма как, господин Кърджалиев, много Ви благодаря за Вашето изказване, аз дълбоко Ви адмирирам и съм абсолютно съгласна с всичко, което казахте, но няма как да се предпазим от въздуха и от водата. Няма как да намалим глобалното замърсяване – поне не ние на тази маса. Но можем да спрем тютюнопушенето, защото ние можем да имаме избор, но децата ни нямат избор и ние няма как да заведем нашите деца в една пицария или в една сладкарница, ако там се пуши.
И тъй като ние апелираме към интеграция на децата с аутизъм, всъщност единственият ни шанс е да ги държим в къщи, защото всички много добре знаем, че това отделение не върши работа. Ние живяхме и с него и всички знаем, че не се получи. Ние много добре знаем, че повечето заведения ще изберат тютюнопушенето по чисто икономически причини. Няма как да ги осъдим, те ще са прави за себе си. Ако ние им дадем възможност да избират, те ще бъдат прави да изберат това да съществуват или това да фалират.
Но ние като родители няма как да заведем децата си на тези места и тъй като говорим за интеграция, за това, че трябва да приемаме различните и ние се борим за това пет години наред, да приемаме различните деца, да не им отнемаме правото те да бъдат приети и да бъдат заведени на пицария, която може да е под 70 кв. м., защото има много такива пицарии, или да бъдат заведени на сладкарница или някъде другаде, защото как да ограничим децата? Как мога аз да заведа детето ми, което е с астма, на място, на което се пуши? Няма как!
Много ви благодаря за вниманието. Надявам се да ми съдействате в тази посока.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на госпожа Ламбовски.
Има думата господин Пламен Таушанов. Заповядайте, господин Таушанов.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми народни представители!
Това, което бих искал да кажа, са няколко неща.
Първо, относно законопроекта за трансгранично сътрудничество. Нашата асоциация го подкрепя. Единственият въпрос е към Националната здравноосигурителна каса – как и кога ще заработи контактната точка така, че пациентите да могат да имат информация къде да се лекуват в Европа, тъй като в момента Националната здравноосигурителна каса не дава такава информация и това затруднява лечението, а по директивата това вече трябва да е факт.
Относно двата законопроекта за либерализация на режима за тютюнопушенето, искам да съобщя само два факта. Първият факт, който е известен в средите на специалистите, при отваряне на врата между два сектора – пушачи и непушачи – в заведение въздухът се смества с 10 процента. При отваряне на вратата 20 – 30 или 100 пъти няма разлика в което заведение е клиентът.
Вторият факт! Направих се труда да запитам Националната агенция по приходите в последните година и половина има ли закрити касови апарати от ресторантьорите. Отговори ми директорът на НАП: няма такъв. Независимо от декларираните тук 20 – 30 – 200 000 работни места, 300 млн. лв. загуби и какви ли не недоказани неща.
Това, което от сегашната система беше голям проблем, е, че нямаше контрол от страна на Министерството на здравеопазването и РЗИ, което, ако бяхме чули тук, щеше да ни бъде удовлетворително, тоест, да се подобри сегашният режим.
Аз имам чувството, че не се намирам днес на заседанието на Комисията по здравеопазването, а на заседание на Комисията по икономическа политика или на туристическа комисия. И поради тази причина не мога да разбера как лекари могат да приемат, че този въпрос за тютюнопушенето е полезен за някаква малка част от обществото като икономиката. Дори днес чухме едно изказване на един член на тази комисия в другия парламент, че той не се явява в качеството си на лекар, а на бизнесмен.
Така, с този подход нашият призив като пациентска организация е да не се приемат тези два законопроекта, които касаят либерализацията на тютюнопушенето, тъй като няма условия тя да бъде изпълнена.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря за този призив.
Заповядайте, госпожо Ирина Репуц, представител на Инициативен родителски комитет.
ИРИНА РЕПУЦ: Добър ден, казвам се Ирина Репуц, представлявам Инициативен родителски комитет и съм майка на четири деца.
Намесвам се в тази дискусия и благодаря за тази възможност. Аз наистина бях от публиката, както вие сами казахте. Притеснена съм от обстоятелството, че очевидно присъствам на една безсмислена дискусия дотолкова, доколкото убежденията на народните представители са предварително формирани. Още повече съм притеснена, че те са формирани на база някакви предизборни обещания, които имат и очевидно икономически измерения.
Притеснена съм, защото не очаквах народните представители открито да продават здравето на нацията по този начин. Аз мисля, че начинът и всички тези открито лобистки – няма как да ги наречем по друг начин – аргументи, с които се опитват да налагат и да освобождават режим на тютюнопушене, ще създаде наистина вредна среда за всички деца.
Аз се запознах с подробностите в самия законопроект. Той самият започва с една доста, според мен лично, извинявайте за думата....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За кой законопроект говорите?
ИРИНА РЕПУЦ: Това е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И трите са такива.
ИРИНА РЕПУЦ: Този законопроект, който е представен от БСП и вносителят е господин Спас Панчев.
„В чл. 10а се създава ал. 4:
„(4) Средствата по ал. 1, т. 2, постъпили от осъществяване на контрола по чл. 15, ал. 1, т. 7 се използват за финансиране на национална програма за ограничаване на тютюнопушенето.”
Аргументът, че ние сега ще либерализираме режима на тютюнопушене, защото някакъв сектор изпитва икономически притеснения, които са недоказани, че са в някаква пряка връзка от разрешението или не да има тютюнопушене в заведенията и аргумента, че от това ще събираме средства за програми за превенция на тютюнопушенето според мен са абсолютно логически неиздържани. Да, не могат да бъдат наречени по друг начин освен като някакъв цинизъм.
Аз мисля, че това е обидно за цялото общество, което ви наблюдава включително и в тази зала и все пак става дума за комисия по здравеопазването.
И последното нещо, което исках да кажа, е, че когато ние настоявахме за либерализиране на образователната система и когато искахме парите за образование, които са планирани за всяко едно дете, да следват детето и в частното училище, тогава имаше обвинения именно от БСП – вносител на този откровен очевидно и неоспорван от тях лобистки текст, че става дума за лобизъм. Тоест, лошият частник, който предоставя образование, не беше легитимен държавен или обществен интерес, доколкото частникът, който предоставя възможност за тютюнопушене, е легитимен обществен интерес, който трябва да се защитава.
Аз наистина се надявам народните представители, като казват, че ще гласуват по съвест, да имат такава.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Уважаема госпожо председател, съжалявам, че се намесвам. Само искам да направя една реплика.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: На кого?
ДИМИТЪР ДИМОВ: На въпросната госпожа и ще Ви кажа защо.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Тя изразява мнението на неправителствена организация.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Аз се чувствам лично засегнат и аз исках да защитя честта на всички народни представители.
Искам да ви кажа, че тук няма предварително формирано мнение. Аз като народен представител взимам самостоятелно решение как да гласувам във всяка една комисия. Искате ли да ви кажа кое беше предварително формирано мнение. Въпросната госпожа, която беше до доктор Кърджалиев, изчете предварително напечатано от компютър лист как днес не са се чули аргументи тук в залата. Предварително написано! Това е предварително създадено мнение.
Аз и моите колеги народни представители гласуваме по съвест. Това, което казвате Вие и намесвате образованието – че парите за образование трябва да следват децата в частните училища – това е безсмислица. Това е безсмислица. Недейте да нападате така без аргументи.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Димов, моля ви. Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Защо, когато дойде време да се гласува нещо в полза на българския народ, изпълзяват такива представители на разни организации. Изпълзяват ей така и започват нещата.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Димов, изключете си микрофона.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Аз откъде да знам Вие, госпожо, колко души представлявате.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля Ви, господин Димов, да се отнасяте с необходимото уважение към всеки един в тази зала.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Колко българи Вие представлявате. Това ми отговорете.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Много моля, и двамата си изключете микрофоните.
ИРИНА РЕПУЦ: Инициативния родителски комитет е организация, която съществува от пет години и между другото моето становище е съгласувано с Национална мрежа за децата, в която членуват над 200 организации.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Репуц, моля Ви, имахте възможност да изкажете Вашето мнение. Ние Ви поканихме въпреки всички ненормални условия, при които работи това Народно събрание. Чухме Вашето мнение. Благодаря Ви за него. Беше много ценно. Няма нищо лошо народните представители, когато заседават в която и да е комисия, да имат мнение по какъвто и да е въпрос. Това е тяхно задължение, изчитайки много неща преди това.
Сега думата има господин Емил Коларов, който е председател на Съюза на заведенията в България.
Заповядайте, господин Коларов.
ЕМИЛ КОЛАРОВ: Уважаема госпожо председател, благодаря Ви. Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми народни представители, уважаеми гости!
Първо, искам да направя едно малко уточнение, че аз също съм непушач, също съм баща, дъщеря ми е непушачка, съпругата ми е непушачка и съм категорично против тютюнопушенето, както и всички членове на нашите сдружения са против тютюнопушенето.
Ние, членовете на нашето сдружение сме съгласни и сме готови, многократно сме казвали това наше становище, даже имаме проведени разговори с представители на РЗИ, да участваме в превенция на тютюнопушенето, като сме готови във всички наши заведения да сложим агитматериали, табла – не е много смешно, госпожо, защото в превенцията е истината, а не е в тази закони, които вие създавате, с които въвеждате тотална забрана. С тотална забрана няма да постигнете нищо, защото следващата крачка ще бъде тотално да забраните алкохола, а следващата крачка ще бъде тотално да контролирате хората.
Да, нека да отидем на чистия въздух, който се оказа след последните изследвания, които са публикувани в „Ню Йорк Таймс”, че от пет най-мръсни града в Европа, четири са в България. Частиците, които са във въздуха, са много по-вредни от пасивното тютюнопушене. Това нещо можете да го прочетете. Казвам го, понеже Вие ме прекъсвате, аз съм длъжен да Ви отговоря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Коларов, изтече времето.
ЕМИЛ КОЛАРОВ: Само едно нещо още да кажа. Как така се получава, че в един момент всички говорят за това как това е някаква директива или някаква наредба, спусната от Европейския съюз, особено представителите на партия ГЕРБ, а в следващия момент нарушават договори, които са сключени от държавата, международни договори, като гласуват продължаване на мораториума за продажба на земя на чужденци. Това ми е много интересно. Как се получава? Единият път няма значение какво ще каже Европейският съюз, а другия път има много голямо значение.
Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Приключихме с изказванията на становища, мнения и съображения.
Пристъпваме към гласуване на законопроектите. Моля, поканете колегите, които са в кулоарите и в коридорите и имат желание да участват в това гласуване, за влязат в залата.
Пристъпваме към гласуване. Моля колегите народни представители да се концентрират върху трите законопроекта и реда, по който ще ги подложа на гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 354-01-10, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 28.05.2013 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували: "за" - 7, "против"- 10, "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 354-01-10, внесен от народни представител Волен Сидеров и група народни представители на 28.05.2013 г., не се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 354-01-1, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували: "за" - 18, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 354-01-1, внесен от Министерския съвет на 21.06.2013 г., се приема на първо гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 354-01-66, внесен от народния представител Спас Панчев и група народни представители на 16.10.2013 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували: "за" - 7, "против"- 10, "въздържали се" -1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 354-01-66, внесен от народни представител Спас Панчев и група народни представители на 16.10.2013 г., не се приема на първо гласуване.
Уважаеми колеги, благодаря ви за вашето участие. Уважаеми гости, благодаря и на вас.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)