ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 13




На 21.11.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2011 г., Годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г., придружени от Становище за заверка на Годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2012 г.
2. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Становище за заверка на Годишния финансов отчет за 2012 г. на Комисията за финансов надзор и Одитен доклад № 0100009213, неразделна част от него, № 320-00-7, внесен от Комисията за финансов надзор на 29.05.2013 г.
3. Презентация на Българското дружество по белодробни болести във връзка с отбелязването на Световния ден на Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) – 20 ноември. Обсъждане на съществуващите проблеми във връзка с предоставянето на пулмологична помощ в България.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 13




На 21.11.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2011 г., Годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г., придружени от Становище за заверка на Годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2012 г.
2. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Становище за заверка на Годишния финансов отчет за 2012 г. на Комисията за финансов надзор и Одитен доклад № 0100009213, неразделна част от него, № 320-00-7, внесен от Комисията за финансов надзор на 29.05.2013 г.
3. Презентация на Българското дружество по белодробни болести във връзка с отбелязването на Световния ден на Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) – 20 ноември. Обсъждане на съществуващите проблеми във връзка с предоставянето на пулмологична помощ в България.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването с уговорката, че една част от колегите в момента присъстват на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, където предстои да се разглежда бюджетът на Националната здравноосигурителна каса на второ четене.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2011 г., Годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г., придружени от Становище за заверка на Годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2012 г.
2. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Становище за заверка на Годишния финансов отчет за 2012 г. на Комисията за финансов надзор и Одитен доклад № 0100009213, неразделна част от него, № 320-00-7, внесен от Комисията за финансов надзор на 29.05.2013 г.
3. Презентация на Българското дружество по белодробни болести във връзка с отбелязването на Световния ден на Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) – 20 ноември. Обсъждане на съществуващите проблеми във връзка с предоставянето на пулмологична помощ в България.
Уважаеми колеги, има ли други предложения за включване на точки в представения дневен ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така представения дневен ред за днешното заседание.
Моля, гласувайте.
„За” – 17, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2011 г., Годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г., придружени от Становище за заверка на Годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2012 г.
2. Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Становище за заверка на Годишния финансов отчет за 2012 г. на Комисията за финансов надзор и Одитен доклад № 0100009213, неразделна част от него, № 320-00-7, внесен от Комисията за финансов надзор на 29.05.2013 г.
3. Презентация на Българското дружество по белодробни болести във връзка с отбелязването на Световния ден на Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) – 20 ноември. Обсъждане на съществуващите проблеми във връзка с предоставянето на пулмологична помощ в България.

Преминаваме към обсъждане на точка първа от дневния ред:
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2011 г., Годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г., придружени от Становище за заверка на Годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2012 г.

Давам думата на господин Ангел Джалъзов, заместник-председател на „Осигурителен надзор“ в Комисията за финансов надзор да представи Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2011 г.
Заповядайте, господин Джалъзов.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Ще акцентирам върху някои от по-важните моменти от отчета.
По отношение на регулаторната дейност за 2011 г. основният нормативен акт, който е приела комисията по отношение на здравноосигурителните дружества, е изменението в Наредба № 43 относно изискванията към възнагражденията за застрахователните и презастрахователни и здравноосигурителни дружества, като се въвеждат изисквания относно приемането на политика за възнагражденията на лицата, заемащи ключови длъжности.
Целта на тази нормативна наредба на практика е да се регулират възнагражденията с оглед на това лицата, които заемат ключови длъжности, да не го излагат на рискове с цел реализиране на по-високи доходи за себе си.
По отношение на лицензионната дейност и разрешителните режими това, което би могло да се каже за здравноосигурителния сектор, е, че през 2011 г. броят на здравноосигурителните дружества е намалял от 20 на 19 през годината във връзка с разрешено доброволно прекратяване на дейността на здравноосигурително дружество „Всеотдайност”.
По отношение на надзорната дейност тя основно се изразява в два основни метода. Единият метод е дистанционен надзор. През съответната година въз основа на годишни периодични финансови отчети се извършени 718 дистанционни проверки по документи във връзка с анализа на премиите, техническите резерви и т.н. – няма да влизам в детайли.
По отношение на другия вид надзорна дейност, тоест, проверки на място, са извършени 71 такива, като на практика общите планови проверки обхващат цялата дейност на дружеството. Също така практика на комисията е да прави проверки ад хок във връзка с подаден сигнал или по преценка за даден параметър на съответната дейност на съответното дружество.
Във връзка с така извършените проверки през 2011 г. общо са съставени 467 акта за установяване на административни нарушения, като само по отношение на здравноосигурителните дружества през 2011 г. са съставени 118 акта за установяване на административни нарушения и са издадени 13 наказателни постановления. Стойността на влезлите в сила през годината наказателни постановления възлиза на 14 500 лв., като същевременно са наложени и три принудителни административни мерки по отношение на тези дружества.
Това, което може да се обобщи, е, че най-често срещаното нарушение е извършването на промени в одобрените здравноосигурителни пакети без одобрение на заместник-председателя, ръководещ Управление „Застрахователен надзор”, по отношение на неспазване на ограниченията за инвестиране на здравноосигурителните резерви.
Ще бъда съвсем кратък какво е свършила комисията през 2011 г. във връзка със защита на потребителите на небанкови финансови услуги. По същество жалбите и запитванията на тези потребители са в размер на 1 413 броя, като от направения анализ на постъпилите жалби и запитвания ясно се вижда, че основният поток жалби – близо 73 процента – са точно от потребители на застрахователни и здравноосигурителни услуги.
Тоест, като разбивка на тези жалби би могло да се направи изводът, че най-много жалби са постъпили срещу действия, извършени от застрахователи – близо 94 процента. Тоест, това е преобладаващата част. Следват жалби срещу действия на здравноосигурителните дружества – те са сравнително малък размер, 2 процента, а срещу застрахователните брокери – 1,7 процента.
Накрая ще се спра съвсем накратко по отношение на някои от параметрите на пазара на доброволни здравноосигурителни услуги и по-конкретно във връзка със ситуацията при дружества във връзка с капиталовата база, доход от инвестиции и т.н.
На практика през този период дружествата за доброволно здравно осигуряване реализират премиен приход в размер на 40 млн. лв. По същество това е спад от 4,2 процента на годишна база. В структурата на портфейла на тези дружества преобладаващ дял от 32 процента е заемал пакетът „други здравноосигурителни пакети”, следван от пакетите „извънболнична медицинска помощ” с дял от 22 процента и „подобряване на здравето и предпазване от заболяване” с дял от близо 15 процента.
Малко статистика.
Действащите към края на 2011 г. договори за доброволно здравно осигуряване са 6 445, като все още не е достигнат броят на договорите, действащи към края на 2009 г., които тогава са били 8944. Тоест, имаме известен спад.
По отношение на изплатените претенции от здравноосигурителни дружества в края на 2011 г., те възлизат на близо 24 млн. лв. при изплатени 25 млн. лв. година по-рано, с което се отчита общо намаление от 3 процента на годишна база. Фактически извършените разходи от дружествата по доброволно здравно осигуряване възлизат на 16 млн. лв., с което се отчита спад от 6 процента на годишна база, като тези разходи представляват 40 процента от отчетения премиен приход.
По отношение на собствения капитал на здравноосигурителните дружества може да се направи извод, че той на практика нараства с близо 6,9 процента на годишна база и достига 56 млн. лв. към края на 2011 г. Записаният акционерен капитал нараства с 0,9 процента на годишна база, като се отчита промяна при здравноосигурителните дружества. За сравнение в края на 2010 г. по този показател е отчетен ръст на годишна база от 21,3 процента, което се дължи на увеличение на акционерния капитал на 6 от тези дружества. Тоест, като цяло може да се направи изводът, че основният капитал нараства трайно.
По отношение на възвращаемостта на активите за 2011 г. тя се отчита на минус 0,6 процента при минус 0,7 процента за 2010 г., съответно възвращаемостта на собствения капитал от минус 2,5 за 2010 г. възлиза на минус 0,9 за 2011 г.
На практика приходите от инвестиции на здравноосигурителните дружества намаляват със 17 процента на годишна база и възлизат на 2,7 млн. лв. при 3,3 млн. лв., отчетени за 2010 г.
Накрая мога да обобщя, че разходите по инвестиции, извършени от дружествата по доброволно здравно осигуряване през 2011 г. възлизат на 614 000 лв. при 526 000 лв. година по-рано, тоест, на практика имаме известен ръст.
Това е, което мога да ви кажа в заключение във връзка с управлението на инвестициите.
Ако имате конкретни въпроси и питания, аз заедно с колегите съм на ваше разположение за коментари по темата.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Джалъзов.
Откривам дискусията.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания, становища, мнения, въпроси. Не виждам желание.
Закривам дискусията и подлагам на гласуване тази първа точка от дневния ни ред.
Моля, гласувайте за приемането на този годишен доклад и отчет на Комисията за финансов надзор за 2011 г.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2011 г., Годишният финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г., придружени от Становище за заверка на Годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2011 г. и Одитен доклад № 0100008512 на Сметната палата, № 220-00-35, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2012 г., се приемат на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Становище за заверка на Годишния финансов отчет за 2012 г. на Комисията за финансов надзор и Одитен доклад № 0100009213, неразделна част от него, № 320-00-7, внесен от Комисията за финансов надзор на 29.05.2013 г.

Позволете ми да дам думата за представяне на Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2012 г.
Отново ли Вие, господин Джалъзов, ще го представите? Да, заповядайте.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! По отношение на отчета за дейността на Комисията за финансов надзор за 2012 г. той е структуриран, както и предишният, тоест, извадихме в акцент това, което касае фондовете за здравно осигуряване.
По отношение на нормативната дейност през 2012 г. Комисията за финансов надзор е участвала активно в приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Със закона се предвижда прелицензиране на съществуващите здравноосигурителни дружества, както всички знаете, в застрахователни акционерни дружества.
Това е основният нормативен акт. В допълнение са приети Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 30 от 19.07.2006 г. относно изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователните, презастрахователните и на здравноосигурителните дружества.
Накратко относно лицензионната дейност и разрешителните режими. През 2012 г. броят на здравноосигурителните дружества остава без промяна, тоест, дружествата са 19.
Във връзка с промяната в Закона за здравното осигуряване е предвидено в едногодишен срок от влизането в сила на същия закон заварените здравноосигурителни дружества с издадена лицензия за дейност по доброволно здравно осигуряване да приведат дейността си в съответствие с Кодекса за застраховане и да подадат заявление до Комисията за финансов надзор за издаване на лицензия за извършване на застраховане във връзка с нормативната промяна.
Малко излизам извън обсега на този доклад. Съвсем кратко искам само да резюмирам, че всички здравноосигурителни дружества, които са подали искания за лиценз през тази година, бяха лицензирани от Комисията за финансов надзор. Така че на практика може да се каже, че в това отношение комисията се е съобразила със срока, който е предвиден.
По отношение на надзорната дейност и по-конкретно на дистанционния надзор през годината са извършени 1405 дистанционни проверки по документи. По отношение на проверките на място през 2012 г. са извършени близо 30 проверки на място на застрахователи, като от тях 9 не са приключили към края на отчетната година, тоест, продължили са по-дълго време.
През отчетната година също така са приключили 13 проверки, които са били стартирани през 2011 г. Това, което касае проверките на здравноосигурителните дружества, на практика може да се направи изводът, че вследствие на извършените проверки на здравноосигурителните дружества са съставени 103 акта за установяване на административни нарушения, като 3 от тях са връчени през 2013 г. и са приложени 4 принудителни административни мерки.
По отношение на правоприлагането през съответната 2012 г. са съставени 419 акта за установяване на административни нарушения, като само по отношение на здравноосигурителните дружества тези актове са 47 на брой и са издадени въз основа на тях 32 наказателни постановления, а стойността на влезлите в сила през годината наказателни постановления за здравноосигурителните дружества възлиза на близо 22 200 лв., като същевременно не са налагани принудителни административни мерки по отношение на тези дружества.
По отношение защита на потребителите на небанкови финансови услуги през 2012 г. са постъпили 1429 броя жалби, като същевременно през 2011 г. делът на жалбите от потребители на застрахователния сектор в рамките на застрахователни и здравноосигурителни сектори е близо 96,9 процента. Тоест, имаме един незначителен спад с 0,3 процента, сравнен с жалбите, които са постъпили през 2012 г.
На практика може да се направи изводът, че количеството на жалбите се запазва същото, тоест, е константно явление.
По отношение обзора на пазара на доброволни здравноосигурителни услуги във връзка с реализирания премиен приход от тях той е в размер на 45 млн. лв. за 2012 г. На практика това представлява ръст от 11,2 процента на годишна база при положение, че имаме спад от 4,2 процента в края на 2011 г. Тоест, секторът показва трайна тенденция към стабилизация и към растеж.
За разлика от 2011 г., когато темпът на прираст на брутния премиен приход почти през цялата година е отрицателен, през 2012 г. на практика кривата, която описва годишното изменение на записаните премии по месеци, отбелязва възходящ тренд. Или може да се каже, че имаме известен ръст на сектора като цяло.
По отношение на броя договори, сключени към края на 2012 г., те са 4 766 при 6 445 към края на 2011 г. Тоест, броят на здравноосигурителните лица намалява и в края на декември 2012 г. достига 171 000 души при 189 000 здравноосигурени година по-рано.
Същевременно изплатените през 2012 г. претенции от здравноосигурителните дружества възлизат на 27 млн. лв. при изплатени 24 млн. лв. година по-рано, с което се отчита увеличение от 13 процента на годишна база. Спрямо края на 2011 г. имаме намаление на изплатените претенции по отношение на пакета услуги, свързани с битови и други допълнителни условия при предоставяне на медицинска помощ, като това намаление е в размер на 12 процента и по пакет „Възстановяване на разходите” е с намаление от 2 процента.
Като цяло може да се направи изводът, че коефициентът на щетимост се запазва на нивото от 2011 г и 2010 г. и в края на 2012 г. се изчислява на 62 процента.
По отношение на инвестиционния портал на здравноосигурителните дружества безспорно най-голям относителен дял в тяхната структура заема дълговите ценни книжа и други ценни книжа с фиксиран доход – 38 процента от портфейла, следван от депозити в банките – 37 процента, като през последните пет години се установява тенденция за увеличаване на дела на дълговите ценни книжа и други книжа с фиксиран доход.
Същевременно собственият капитал на здравноосигурителните дружества нараства със 7,8 процента на годишна база и в края на 2012 г. достига 61 млн. лв.
Изводът, който може да се направи, е, че в края на отчетния период всички здравноосигурителни дружества разполагат с достатъчно средства, с които да гарантират изпълнението на поетите от тях задължения.
Вече малко по-конкретно – към края на 2012 г. общият размер на резервите, заделени от дружествата, извършващи дейност по доброволно здравно осигуряване, възлиза на 18 млн. лв., което е увеличение от близо 12 процента спрямо заделените година по-рано резерви. Тоест, трендът, който е за стабилизация, известен възход на сектора се запазва.
В заключение, това, което би могло да се каже по отношение на реализираните приходи от инвестиции на здравноосигурителните дружества, е, че те нарастват с 33 процента на годишна база и възлизат на 3,7 млн. лв. при 2,7 млн. лв. отчетени за 2011 г. Тоест, тенденцията тук е изцяло положителна. Разходите по инвестиции, извършени от дружествата по доброволно здравно осигуряване през 2012 г. възлизат на 955 000 лв. при 614 000 лв. година по-рано, с което се отчита ръст от 55 процента и на практика изпреварва промяната на приходите от инвестиции.
Това е по отношение на реализираните приходи от инвестиции.
Ако има въпроси или коментари, с колегите сме на разположение.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Джалъзов.
Уважаеми колеги, имате думата. Дискусията е открита.
Ако няма желаещи да вземат думата, ще преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Становище за заверка на Годишния финансов отчет за 2012 г. на Комисията за финансов надзор и Одитен доклад № 0100009213, неразделна част от него, № 320-00-7, внесен от Комисията за финансов надзор на 29.05.2013 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Годишният финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2012 г., Становище за заверка на Годишния финансов отчет за 2012 г. на Комисията за финансов надзор и Одитен доклад № 0100009213, неразделна част от него, № 320-00-7, внесен от Комисията за финансов надзор на 29.05.2013 г., се приемат на първо гласуване.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Презентация на Българското дружество по белодробни болести във връзка с отбелязването на Световния ден на Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) – 20 ноември. Обсъждане на съществуващите проблеми във връзка с предоставянето на пулмологична помощ в България.

Благодаря на гостите, които присъстваха по т. 1 и т. 2 от дневния ред.
Бих искала да поканя нашите гости по т. 3 от дневния ред да заемат местата си около масата. Заповядайте.
Позволете ми да приветствам нашите гости с добре дошли и да дам думата на доц. Явор Иванов, председател на Българското дружество по белодробни болести, за да представи презентацията.
Заповядайте, доц. Иванов.
ЯВОР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми партньори!
Искам най-напред да благодаря за предоставената възможност да говоря пред уважаемата парламентарна комисия. Аз представям Българското дружество по белодробни болести. Казвам се Явор Иванов, настоящият председател съм на дружеството.
Поводът е, че вчера отбелязахме Световния ден за борба с Хроничната обструктивна белодробна болест. Ще използвам оттук нататък съкращението ХОББ. Това е една болест, която причинява и ще причинява все повече проблеми на българското население по причини, които ще изложа съвсем накратко.
В този случай бих искал да премина в една съвсем кратка дискусия – представяне на проблемите на белодробната помощ в България, които са много сериозни и проблемите пред специалността като цяло.
Болестта ХОББ е нещо, което е много подценявано. За наша радост благодарение на усилията на дружеството ни с активната дейност по обучение на всички нива все повече се говори за тази болест и все повече се оценява нейното значение. Проблемът е, че настъпват трайни увреди в белия дроб, които са невъзвратими и които водят до един траен кислороден глад за пациентите и това е една болест, която постепенно прогресира с времето.
Защо говорим за ХОББ? Един на всеки 10 жители на земята страда от тази болест. Три милиона души годишно в света умират от ХОББ и прогнозите са, че съвсем скоро – 2020 г. – това ще бъде третата причина за смърт в световен мащаб след съдовите болести и инфекциите.
Как стоят нещата с ХОББ в България? Близо 15 процента от възрастното население – над 40-годишна възраст – страда от ХОББ. Това са данни на Българското дружество по белодробни болести, което е извършило епидемиологично проучване у нас сред пациенти, които имат висок риск, тоест, пациенти, които пушат, които дишат замърсен въздух, които боледуват често от инфекции – 53 процента от тях имат болестта ХОББ и те не знаят, че страдат от тази болест, обясняват си симптомите по друг начин.
Годишно едва 40 000 души ползват медикаменти от Националната здравноосигурителна каса, а лечението, което те получават, е наистина на европейско ниво. Но, ако сметнем 15 процента от населението, това означава около 900 000 души в България са заболелите, като 2/3 от тях са с лека и умерена форма, а останалите са с тежка и много тежка форма на ХОББ.
Кои са основните причини и защо смятаме, че ХОББ все повече ще ангажира вниманието на медицинската общност и ще изисква съответно финансиране?
Масовото тютюнопушене в България – виждате данните – 50 процента от учениците на 16-годишна възраст пушат, 40 процента от възрастното население в България пуши, като по този показател сме на второ място след Гърция в Европа, като от тези пушачи 30 процента развиват болестта ХОББ.
Друг съществен фактор е замърсената околна среда, особено автомобилният трафик в големите градове, професионалните рискове и, разбира се, отоплението в по-малките населени места, което е свързано основно с твърдо гориво. Инфекциите на дихателните пътища, недобре овладени, също могат да станат причина.
Понастоящем единственият и най-важен фактор, който води до спиране развитието на болестта, е спирането на тютюнопушенето, разбира се, пулмологичната помощ. В България има 550 добре обучени, компетентни пулмолози, които работят със своите пациенти.
Какви са проблемите пред белодробната помощ, които според нас изискват бързо решаване? Най-важният проблем е набирането на епидемиологични данни за тези болести – ХОББ, астма и другите респираторни. В това отношение участвахме в разработването на Националната програма за хронични незаразни болести. ХОББ е една от болестите, които е включена в тази програма. Мисля, че тази програма е одобрена, одобрено е и финансирането. Би трябвало в следващата година да започне скрининг-програма.
В момента разработваме с екип от колегите-алерголози и неправителствените организации национална програма за ХОББ, бронхиална астма и алергичен ринит. Тоест, даваме нашия принос за подготовка на едни солидни епидемиологични проучвания.
Ваксинациите са следващият проблем, който изисква особено внимание, защото ваксиналното покритие, включително и на нашите пациенти, е изключително ниско.
Много сериозен, бих казал, тежък проблем е недофинансирането на белодробните клинични пътеки. Ще ви дам съвсем кратки примери, които ще онагледят тежестта на проблема. Една, така наречена, клинична пътека за ХОББ се заплаща от Националната здравноосигурителна каса за 400 лв., една клинична пътека – за 560 лв. за минимален престой 7 дни. При средна цена на леглоден в белодробните болници или белодробните отделения – това е осреднена цена, която включва всичко – виждате, че за седем дни цената надхвърля два пъти лечението на пациента с ХОББ. Последствията за това ще ги видите малко по-късно.
Другият голям проблем за пациентите с ХОББ е кислородолечението в домашни условия. Една трета от пациентите, които имат ХОББ и лежат в болница, имат нужда от кислород в домашни условия. Този кислород би удължил живота им с три до пет години. Разбира се, проблемът е непосилната цена. Минималната цена на един кислороден концентратор е около 1000 лв. и сами можете да си представите колко от тези пациенти биха могли да си закупят тази животоспасяваща и животоподдържаща апаратура.
Какви са последствията от тези проблеми? Те са много неприятни. Първо, фалитът на специализираните белодробни болници. Една по една специализираните белодробни болници, които са вън от МБАЛ-овете от предни години, белодробните болници с диспансери фалират, тъй като при това недофинансиране, което виждате, те няма откъде да изплащат заплати, да купуват лекарства, апаратура и т.н. Съдбата на тези белодробни отделения в МБАЛ-овете е, че те са в незавидната роля на нежеланото дете, защото директорите на болници, които гледат финансовата част, казват: вие сте на загуба, вие не ми трябвате и тази специалност и тези проблеми са изключително неглижирани в условията на МБАЛ.
Освен това сегашното отношение на Националната здравноосигурителна каса към медицината по принцип в България и болничната помощ стимулира болничната помощ в посока количество, а не и качество и от това също страдаме ние.
Сериозно последствие от това недофинансиране е, че ние нямаме възможност да избираме и да задържаме при себе си качествените лекари, добре обучените лекари, добре обучените медицински сестри. Напротив, лекарите заминават за чужбина, това са младите лекари, които вземат специалност, а медицинските сестри преминават в други звена, където заплащането е много по-добро. Това, разбира се, снижава нивото на помощ и обрича специалността ни на едно незавидно положение.
Бих искал да благодаря на нашите партньори – пациентските организации, фармацевтичната индустрия, Асоциацията на студентите по медицина в България, които се отзоваха на нашия повик да обединим усилията си за решаване на тези проблеми. Но без вашата подкрепа, без вашето съдействие белодробната помощ, белодробната медицина в България няма да може да постигне това, което е тя в съседните страни. Говоря за балканските страни – за Турция, за Румъния, за Сърбия, където нивото на белодробната помощ е значително по-добро, не говоря за Централна Европа, където нещата са несравними.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И ние Ви благодарим, доц. Иванов.
Има ли други желаещи, които искат да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Хаджиангелова.
ДИАНА ХАДЖИАНГЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, като председател на Асоциацията на българите, боледуващи от астма, алергични заболявания и ХОББ бих искала да ви представя политиките и действията конкретно, които предприехме в последните месеци.
Миналия месец на 15 октомври 2013 г. предприехме застъпническа кампания в Европейския парламент съвместно с Европейската федерация на асоциациите на боледуващите от астма, алергични заболявания и ХОББ. В момента пред вас присъства манифестът, около който се обединихме.
Един от основните приоритети на този манифест е провеждането на национална програма на национално ниво. В България с подкрепата на всички вас и най-вече с подкрепата на Министерството на здравеопазването ние осъществихме ситуирането на такава работна група.
Защо е необходимо приемането на такава национална програма? Първо, че е изключително важно за белодробното здраве на обществото. Астмата е най-често срещаното хронично заболяване в детска възраст. Алергичните заболявания вече имат ръст между 30 и 40 процента, а респираторните алергии – между 20 и 30. ХОББ минава на трето място по смъртност. Също така от ХОББ умират повече хора, отколкото от рака на гърдата и рака на белия дроб.
Затова бих искала да ви призова да дадете своя глас. На гърба на този манифест е посочен сайтът. По този начин вие ще подкрепите нашите усилия, които са насочени към Европейския парламент и политиките, които провеждаме на национално ниво.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Хаджиангелова.
Имате думата за изказвания. Друг от нашите гости или народни представители желаят ли думата?
Заповядайте, доц. Костов. Имате думата.
КОСТА КОСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо Джафер, уважаеми народни представители, колеги и гости! Аз няма да говоря повече от това, което казаха колегите за хроничната обструктивна белодробна болест, защото е частен проблем.
Единственото, на което искам да сложа акцент пред вас, е, че е време да се инициира според мен тук, на това място, в Комисията по здравеопазването един национален дебат сред водещи специалисти и ръководители на гилдии върху проблема „дисбаланс във финансирането на различните клинични пътеки и финансирането на различните медицински дейности”.
Вие много добре знаете, че всичките проблеми на една гилдия идват именно от тази заложена бомба много рано в годините на този финансов дисбаланс.
Всеки наш опит да се внедри някъде и да поискаме нещо опира именно до този проблем. Аз ще ви дам само един пример. Съвсем скоро дружеството изпрати едно писмо до Националната здравноосигурителна каса с молба да изведем в извънболничната помощ една диагностична дейност, за която поискахме скромните 10 лв. Става дума за спирометрия. Това е само един частен пример, за да видите за какво става въпрос.
Беше ми отговорено, разбира се, поради липсата на всякакви финансови средства, че предполагаемите финансови средства, които са необходими, за да се изведе това в извънболничната помощ, ще бъдат около 180 000 лв. Забележете, става въпрос за 180 000 лв.
Искам да предупредя, че едно такова пренебрегване на едно наше искане всъщност залага втора бомба, а именно огромното количество фалшиви диагнози на хронична обструктивна белодробна болест. За повечето от вас е известно, че един подобен прост тест, който ние правехме тези дни, предполага една точна диагноза. Липсата на такъв тест в амбулаторията предполага фалшива диагноза.
Всъщност с отказа се залага възможността болни с хронична обструктивна белодробна болест да нараснат над 180 000. Тоест, пестим 180 000 лв., а можем да заложим повече от 180 000 нови болни през следващата година. Много просто се случва това. Просто диагнозата ХОББ ще бъде поставена по фотоснимка. Няма друг вариант да бъде направена, защото това е единственият диагностичен тест.
Затова отново се връщам към това, което казах в началото.
Моята молба към Комисията по здравеопазването е да заложи смисъл в това наше събиране и да поиска, да направи възможно в някакъв момент тук да се съберат представители на гилдиите и веднъж завинаги да се направи една национална дискусия на място, а вероятно и да се възбуди по-нататък такава за дисбаланса в здравната ни система. Защото оттук нататък винаги ще говорим само едно и също, а именно за невъзможността да се въведе една пропорционалност във финансирането на различните дейности, което всъщност води и до подобни крахове в определени гилдии.
Искам да ви предупредя, че нашата специалност загива. Нашите пациенти ще страдат от това, защото пациентите ще стават все повече и повече. Така, както каза и госпожа Хаджиангелова, в европейската бяла книга четири от десетте първи заболявания по смъртност са белодробните болести. Тоест, нашата специалност е нужна и тя все повече ще бъде нужна.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доц. Костов.
Заповядайте, доктор Добрев. Имате думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, аз искам да продължа темата от преждеговорившия колега, тъй като става въпрос за клинични пътеки, финансиране на клинични пътеки и изясняване на финансирането.
Знаейки, че клиничните пътеки са на доизживяване, че това е един временен модел на финансово отчитане и метод на заплащане на болниците, аз искам да Ви помоля чрез Вас, доктор Джафер, да изискаме в някои от следващите срещи с министъра на здравеопазването да ни информира каква е програмата на Министерството на здравеопазването, как ще работи и в какви срокове по въвеждането на диагностично-свързаните групи. Защото безспорно, както в цялата останала патология, така и в белодробната патология, цялостният обхват на пациента, цялостното му лечение и минаване на отделни етапи на лечение, в това число понякога за съжаление при ХОББ и интензивно лечение с асистирано или изкуствено дишане, вероятно, макар и ниският финансов ресурс, който ще бъде и за диагностично-свързаните групи, това е все пак един метод за контрол на финансирането на болниците и в същия момент – по-добро финансиране на лечението.
Така че Ви моля чрез Вас да поискаме от министъра да ни информира за програмата, намеренията и сроковете на Министерството на здравеопазването по въвеждането на диагностично-свързаните групи.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря. Това може да стане по два начина – ако включим специална тема на заседание на комисията или пък, възползвайки се от това, че съвсем скоро отново предстои блиц контрол в рамките на правилника, да коментираме наистина тези важни теми, които засегнахме.
Заповядайте, доктор Лъчезар Иванов. Вие поискахте думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще обявя, че имам конфликт на интереси, тъй като съм работил в клиниката с доктор Костов.
Искам да изкажа своята абсолютна, пълна подкрепа на преждеговорившите, тъй като действително, първо, тази дисциплина наистина не е привлекателна за младите завършващи доктори, от една страна. Второ, изключително тежка дисциплина е, която не е свързана, както всички тук добре разбраха, с финансово обезпечение както на самата дейност, така и с възнаграждението на самите лекари.
Бих искал да се обърна отново към доктор Джафер в подкрепа на предложението на колегата Добрев, че евентуално в блиц контрола, който се провежда, би било добре да поканим и доктор Тодорова. Въпросът за остойностяването на клиничните пътеки не е поставян един или два пъти тук, в тази Комисия по здравеопазването. Всички, които се занимаваме със здравеопазване повече от 20 години, знаем по какъв начин бяха създадени пътеките и съответно представителите, когато са били шефове на Националната здравноосигурителна каса, са застъпвали лобистки интереси и оттам имаме една диспропорция всъщност на остойностяването на клиничните пътеки.
Така че въпросът с въвеждането на диагностично-свързаните групи е дискутиран още от 2005 г. тук в тази комисия по здравеопазването, но към днешна дата ние все още нямаме ясна представа за начина и най-важното кога ще бъде възможно осъществяването именно на диагностично-свързаните групи.
За съжаление този разговор го водим, когато – вие всички тук знаете – че срокът за предложенията между първо и второ четене за промяна в законопроекта за бюджета изтече вчера в 18,00 ч.
Тоест, пак се явяваме малко закъснели, тази среща се явява малко закъсняла. Но от друга гледна точка мисля, че би могло по някакъв начин, а именно с диалог с министъра на здравеопазването и доктор Тодорова, тъй като аз не виждам това нещо да се случи в следващата година, тъй като всичко това трябва да бъде обвързано с финансите на Министерството на здравеопазването, от една страна, и, от друга страна, на Националната здравноосигурителна каса.
Така че приказките са си приказки, но пациентите, както се казва, с приказки не можем да ги лекуваме. Ние трябва да ги лекуваме качествено, адекватно. След като сме страна от Европейския съюз, да ги лекуваме като европейски граждани с това балканско възнаграждение, това не може да бъде осъществено.
Така че едно конкретно предложение отправям към доктор Джафер. Мисля, че изслушването или задаването на въпрос на министъра на здравеопазването ще е важно, но за мен ще бъде по-важно да се направи една, ако трябва действително, и работна група от страна на Комисията по здравеопазването и действително да се помисли как и по какъв начин би могло да се осъществи едно финансиране именно на това, което каза доктор Костов за спирометрията. Знам, че ще срещна веднага неодобрение, но без това изследване, повярвайте ни, не може по никакъв начин да диагностицираме точно болните.
Действително парите, които ще бъдат дадени за болнични, за пенсиониране, а вие много добре знаете в ТЕЛК и НЕЛК какво става, тоест, ще спестим много повече пари на държавата, ако се отпуснат тези 180 000 лв. Има начини, аз мога да ги предложа. Но мисля, че това ще бъде добре да бъде чуто от хората, които са компетентни да вземат решението.
Така че всичко останало е думи. Аз съм изключително изненадан приятно от това, че действително има една такава инициатива, един зов за помощ и мисля, че тук и пациентските организации, и всички бихме могли да се обединим около това.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Уважаеми доктор Иванов, само искам да поясня, че съгласно правилника за работата на Народното събрание и комисиите блиц контролът е целенасочен контрол само към министрите.
Въпреки всичко, разбира се, че една комисия може да покани всички други на по-ниски нива, особено, и няма пречка да бъде поканен и управителят на Националната здравноосигурителна каса доктор Тодорова.
Много ми се иска да обсъдим по-подробно идеята за работна група, защото проблемът е междуинституционален и не е в полето на законодателната дейност.
Въпреки всичко почти няма присъстващ лекар тук, както предполагам и нашите гости от дружеството, които да не са съгласни, че клиничните пътеки, които са наистина много пренебрегвани, които са с много ниско остойностяване, са пулмологичните заедно с още две - три групи.
В този смисъл има какво да се направи и аз мисля, че можем да се обединим около това, че са необходими целенасочени действия и разговори за това. Така че съм съгласна. Ще поканим и доктор Румяна Тодорова във време, когато това може да стане, за да изслушаме каква е тяхната идея за прословутото остойностяване на клиничните пътеки и дисбалансите между тези клинични пътеки.
Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинявайте, че отново взимам думата. Освен че ние сме законодатели, Вие добре знаете, че в нашите правомощия имаме и контролни функции, които контролни функции ние бихме могли да ги упражним както върху формата и начина – Вие знаете добре, че когато е необходима актуализация на бюджета, ние се включваме именно в тази финансова сфера.
Така че мисля, че един такъв диалог между Комисията по здравеопазването и съответно Националната здравноосигурителна каса би могъл да допринесе до правилното остойностяване на тази пътека. Има Надзорен съвет на Националната здравноосигурителна каса, но ние – пак казвам – имаме контролни функции и мисля, че тук, в тази насока можем да направим един екип, който екип с представители на сдруженията – пациентските организации, с присъствието на специалисти, които пулмолозите ще определят, представители на Комисията по здравеопазването, тоест, да имаме една широка представителност, която всъщност ще има и нужния авторитет съответно при дебата и при вземане на решение.
В такъв смисъл го казах. Така че мисля, че при едно добро желание би могло това да се осъществи.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви и аз, доктор Иванов.
Думата поиска доктор Дариткова. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема доктор Джафер, уважаеми колеги и гости! Аз наистина се присъединявам към надеждите на колегите да видим Националната здравна стратегия, която би очертала ешелоните за развитие на системата в годините напред, която според Закона за здравето, след като се приеме от Министерския съвет, трябва да бъде представена и в Народното събрание, да постигнем съгласие по отношение на национална програма за превенция на хроничните незаразни заболявания.
Но да припомня, че в компетентностите на Националната здравноосигурителна каса и нейния Управителен съвет е определянето на методиката за обемите и цените и в компетентностите на Народното събрание е нещо, което можем ние активно да направим сега за по-доброто белодробно здраве на нацията.
Благодарна съм за тази лекция. Надявам се и колегите от Комисията по здравеопазването, които спореха по отношение на важността на рисковите фактори, че тютюнопушенето е първият рисков фактор. И моля всички в тази комисия наистина сега да лобираме за това при гледането на закона в пленарна зала да може да не се либерализира забраната за тютюнопушене, защото това е в нашите компетентности и в нашите възможност и освен да гласуваме на този сайт трябва така да натиснем пулта за гласуване, че да може тази малка стъпка, която ще даде голям резултат в бъдеще, да бъде факт за България и в това отношение ние да запазим добрите позиции, които сме постигнали през миналата година.
Това е моят апел към колегите и аз се надявам, че след тази презентация те ще бъдат малко по-мотивирани и убедени.
Благодаря на всички за интересната лекция и да направим нещо за по-доброто здраве на нацията.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, доктор Дачев.
СВЕТОСЛАВ ДАЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм доктор Светослав Дачев, представител съм на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и освен това съм част от Българското дружество по белодробни болести. Работя като детски пневмолог. От няколко месеца съм управител на една от големите самостоятелни белодробни болници в Русе.
Бих искал само да продължа дискусията с едно уточнение. На първите две срещи между Управителния съвет на Българския лекарски съюз и Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса преди два месеца и днес беше потвърдена готовността и желанието и на двете страни белодробните пътеки в предстоящия рамков договор да бъдат остойностени така, както беше договорено през ноември миналата година и не се осъществи поради неподписването на договора или по някакви други спорни причини.
Това би отнело допълнителен ресурс от няколко милиона, може би пет-шест милиона лева. На фона на общата сума на болничната помощ е една нищожна цена, още повече, че както изглежда, използваемостта на нашите пътеки няма да достигне предвидените 100 процента до този момент.
Надяваме се и на вашата помощ, на вашата подкрепа в благородния натиск да се остойностят пътеките по начин, по който беше видян след няколкогодишно упорито настояване и от Управителния съвет от Българския лекарски съюз.
Исторически погледнато, може би много от вас си спомнят, че до преди четири години за самостоятелните белодробни структури имаше допълнително финансиране на преминал болен, което изглеждаш като трън в очите на част от администрацията и на част от колегите, разбира се, включително и на предишното управление на Българския лекарски съюз. Но спестените десетина милиона лева след 2009 г. от финансирането на тази дейност за цялата страна на практика разрушиха напълно тази половинка, която осъществява белодробна помощ чрез самостоятелни болници. Това са бившите диспансери и специализирани белодробни болници. От 19 структури тогава мисля, че в момента жизнени, на границата на водното ниво, едва поемащи дъх, са 3 според мен.
Така че бъдещето е още по-мрачно, ако нещата продължат по начина, по който доц. Иванов ги описа.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Дачев от Русе. Искам да Ви уверя, че ще имате нашата подкрепа, когато се води същинския разговор за остойностяване на пулмологичните пътеки специално, защото проблемите са ясни, а темата за диспансерите – какво се случи с тях, независимо как се наричат – е много дълга и част от хората, които са членове на тази комисия, участваха в тази дискусия. За съжаление крайният резултат е този, който Вие казахте – три жизнени и крепящи се по някакъв начин структури сега.
Заповядайте, доц. Мурджев. Имате думата.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, солидаризирам се с това, което казаха колегите – пулмолози. На мен така ми се е наложило, че професионално съм работил с тях. Споделям мнението на доктор Костов, че функционалното изследване на дишането наистина трябва да се изнесе в извънболничната помощ, още повече че не са много лабораториите в България, които извършват такава качествена дейност. И нещо друго, това е необходимо не само за диагностиката на хроничната обструктивна белодробна болест, но и на почти цялата белодробна патология, включително и злокачествените заболявания.
Наистина важно е да се види методиката, по която се извършваше досега остойностяването на клиничните пътеки. Но това е цел на отделен разговор. Истината е обаче, че през последните години ние бяхме свидетели на непрекъснато намаляване стойността специално на пулмологичните пътеки. Ако не се лъжа, поправете ме, имаше трайна тенденция примерно за бронхоскопските пътеки, чиято цена непрекъснато намаляваше през последните две или три години. Нали така? Така е.
Общо взето, ние превърнахме пулмологията в една непривлекателна дейност. Поради тази причина наистина смятам, че трябва да се намери възможност за преразпределение на ресурса така, че да има някаква тенденция за повишение на пулмологичните пътеки, защото станахме свидетели и през последните една – две години как наистина бяха закривани пулмологични отделения, превръщаха се постепенно в сектори общо към интерната. Мога да ви дам пример с областната болница в Пловдив как стана университетска болница. В Пловдив специално се наблюдава голямо текучество именно поради неатрактивните условия на работа.
Така че аз се солидаризирам тук с колегите, но все пак искам да напомня, че не трябва да се разглежда изолирано методиката за финансиране на една или друга клинична пътека. Изобщо би трябвало според мен да се води диалог между съсловните организации, Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, за да може да се направят точни разценки не само за остойностяване на клиничната пътека, но и на отделните компоненти в нея. Имам предвид и лекарския труд, за който, разбира се, ние изобщо не говорим. Никакви стандарти!
Затова казвам, че методиката за остойностяване на пулмологичните пътеки не може да бъде изолиран разговор. Тя трябва да бъде всеобща и за всички. Не знам дали за един такъв къс период до края на годината ние ще успеем да реализираме тази задача, но би заслужавало да помислим поне за догодина да може да се сложи основата на такъв разговор, на такъв диалог и тогава мисля, че ще можем да мислим върху онова, което всички тук желаем, без изключение, както се оказва – преминаването към диагностично-свързаните групи, които, разбира се, не трябва да ги схващаме като панацея на българското здравеопазване. Това е един качествен скок, разбира се, но той трябва да бъде все пак финансово осигурен.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доц. Мурджев.
Заповядайте, господин Москов. Имате думата.
НАЙДЕН МОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Добър ден на всички присъстващи. За първи път присъствам на заседание на Комисията по здравеопазването в Народното събрание.
Аз съм Найден Москов, един от представителите на пенсионерските организации и по-конкретно на Българската асоциация на пенсионерите.
Във връзка с въпросите, които разисквате сега, искам да кажа нашето виждане – от гледната точка на пенсионерите. Това, първо.
Второ, да се изкажа от гледната точка на един пострадал от нашата здравна система, която вместо здравноосигурителна понякога е здравносъсипваща.
Първото нещо, което искам да кажа, е, че продължителността на живота в България е равна на възрастта за пенсиониране плюс един коефициент, който средностатистически е от порядъка на 0,5 по осигурителния стаж. Обяснението на тази формула е елементарно. Така че няма да се впускам в това.
Обаче предприеха се мерки за увеличаване на възрастта за пенсиониране и осигурителния стаж, което е реформа в пенсионната система.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Извинявайте, господин Москов, мисля обаче, че темата, която засягате, касае дейността на Комисията по труда и социалната политика по-скоро – това е пенсионно-осигурителната система. Заповядайте, продължете изказването си.
НАЙДЕН МОСКОВ: Да, точно така е, но искам да направя това въведение, за да ме разберете.
Аз съм заявявал нееднократно и по телевизия, и къде ли не, че имаме право да увеличаваме възрастта за пенсиониране и осигурителния стаж едва тогава – а бяха проведени две реформи вече, коя от коя по-лоши – когато преди всичко се увеличи продължителността на живота. А продължителността на живота може да се увеличи, ако ние реформираме нашата здравна система. По този начин може да се увеличи възрастта за пенсиониране и едва тогава можем да посягаме .....
РЕПЛИКА: Темата е хронична обструктивна белодробна болест и белодробна патология – много Ви моля! Не е обща темата за глобален минимум. Извинявам се за прекъсването.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Москов, продължете по темата, ако може, защото искам да припомня, че в момента се обсъжда бюджета на Националната здравноосигурителна каса и всички промени, които колегите са направили за увеличаване на този бюджет в Комисията по бюджет и финанси, както и промени в Закона за здравното осигуряване в Комисията по труда и социалната политика. Една част трябва да отидат или отиват и се връщат, за да защитят своите предложения.
Заповядайте, господин Москов.
НАЙДЕН МОСКОВ: В предложението, което мога да дам във връзка с това, което казах, е, че ние, пенсионерите имаме по няколко заболявания и сме привърженици не на клиничните пътеки, а на диагностично-свързани групи. Сега е модерно да се говори 3 в 1, 5 в 1, но лично аз съм 7 в 1. Най-голямата и най-интересната ми болест е синдром на придобитата хронична пенсионна недостатъчност.
Така че сме привърженици на тези диагностично-свързани групи, защото, когато ни лекуват, обикновено не се съобразява с всички заболявания. Когато попаднеш при невролог, той ти лекува нервите, без да се интересува, че аз съм болен и от тази болест и че за мен е противопоказно да ме лекува той с някакви лекарства, които имат противопоказания.
В този смисъл ние пенсионерите защитаваме именно диагностично-свързаните групи, а не клиничните пътеки.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Москов.
Това беше Вашето мнение.
Заповядайте, господин Палавеев.
КИРИЛ ПАЛАВЕЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема доктор Джафер, уважаеми дами и господа народни представители – членове на Комисията по здравеопазването.
Казвам се Кирил Рашков Палавеев, от 23 месеца съм управител на така наречените туб диспансери някога, настоящи специализирани белодробни болници за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания София – област ЕООД. Дълго име, някога беше по-кратко.
Темата е продължение на специалността пулмология. Ако смятате, че мога да продължа, тъй като за ХОББ чухме достатъчно. Категорично колко малко средства трябват, за да се подобри диагностиката, за да се намалят последващите разходи – доц. Костов каза това нещо.
Мога ли да продължа съвсем кратко по тема „туберкулозни проблеми”.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да, продължете спокойно. Заповядайте, доктор Палавеев.
КИРИЛ ПАЛАВЕЕВ: Какво се случва – съвсем лаконично да ви покажа – в резултат на 23 месеца работа? Имах време за анализ, съпоставка на цифри и директно казвам къде се появява голямата яма на недофинансиране също на тази дейност.
До 1990 г. заболеваемост от туберкулоза в България 25,1 процента, през 1998 г. – 49,9 процента, към настоящия момент, тоест, към 2011 г. – 27,7 процента. В момента проблемът не е страшен поради един факт. Фактът е, че има Национална програма за превенция и контрол, в подкрепа на която беше създаден през 2000 г. Глобален фонд, който успя да укрепи и да съхрани след 2010 г., когато рязко се редуцираха средствата – след малко ще ви кажа само три цифри, за да ви убедя в това нещо – за амбулаторна дейност в този тип лечебни заведения.
Много хора считаха, че тези средства от Глобалния фонд са буквално за разплащане на заплати и такива неща. Не, те бяха концентрирани за най-важната дейност на този тип лечебни заведения, а това амбулаторната дейност. Защото пациентът след изписването попада в амбулаторен кабинет и бива контролиран три до четири години съгласно методиката за субсидиране на лечебни заведения.
Какво се случи? През 2011 г. – става въпрос за един частен случай в една полужива болница, каквато е моята болница на Сточна гара в гр. София – я заварих с осем неизплатени заплати. По мое време станаха десет. Всички частни съдебни изпълнители на София ме познават – Петър Докладал и който се сетите още – Михаил Швалд, монополите. Успях да се преборя с тях. Свършихме една работа и запазих най-важното – дейността. Формата не ни интересува. Запазихме дейността. Дейността се извършва от специалисти. Тези специалисти се градят трудно.
В момента доц. Иванов каза какво се случва с пулмолозите, колко са останали и колко от тях се занимават с особено непривлекателната дейност да обикаляме гетата, да извършваме епидемиологична работа с цел обследване на контактни, скрининг, компактни маси ромско население, рискови. Това е огромна дейност.
Чуйте сега следните цифри и най-накрая ще ви кажа още един факт – пропуск в Закона за лечебните заведения. Той е много интересен.
През 2011 г. за амбулаторна дейност – говоря за най-важната дейност, при стационарната пациентът е при нас, той е контролиран, въпросът е за контрола след това и затова поставям на първо място амбулаторната дейност – преминали болни конкретно за нашата болница 760. Разход на болницата – 320 000 лв. Единична стойност на диспансерно болен за една година за амбулатория става въпрос – не за леглоден, подчертавам – 422 лв. струва този пациент. От Министерството на здравеопазването получаваме 38 000 лв. по методиката за субсидиране. Разликата е 282 000 лв.
Тази година е фатална за моята болница по обективни и субективни причини. Преминавам във времето, в което цифрите по мое време са абсолютна истина, категоричен факт. Говоря само за тази година. Към месец септември преминали диспансерно болни – 700 души, струващи на критичен, нечовешки минимум на работна ръка – двама – трима пулмолози, двама и половина, редуциран състав – аз персонално давам дежурства в нарушение на правилата, защото се получават свръхчасове, средно осем на месец. Като управител нямам право, но аз си ги давам. Казвам го, защото няма нищо срамно в това. Единична цена към месец септември на преминал болен е 237 лв. Изразходвали сме 165 000 лв., повтарям, при критичен минимум, при мизерни за пациентите условия, при ниски заплати, при пълна мизерия за нас.
От методиката за субсидиране на лечебното заведение получаваме сумата от 15 210 лв., което прави близо 11 пъти недофинансиране. Единадесет пъти!!! Няма как да се включим с 15 000 лв. при 700 преминали болни, като нямаме интерес да произвеждаме ментета, тъй като не са платени като клинична пътека. Тоест, тук става въпрос за абсолютни цифри.
Недофинансиране към месец септември – 150 000 лв. Когато видим недофинансиране на леглоден, няма да ви ангажирам повече с цифри, аз съм го написал това нещо, ще го донеса утре в Комисията по здравеопазването, виждаме откъде се получава финансовият крах на този тип лечебни заведения, които са мястото за поддържане на квалификация на пулмолози след излизането им от университетските клиники и болници, защото университетски клиники и болници могат да поемат част от контингента. Ние сме авангардът. Ние сме фронтовата линия с огромната маса. В следващите клиники йерархично над нас попадат проблемните за нас болни, където те биват долекувани.
С две думи, тази болница – тя е извадка от ситуацията, от това, което се случи от Кърджали, в много от тези диспансери – ние си отиваме също. Но отиването ни ще бъде категорично, защото не знам дали се е случвало на някого от вас да контролира десет месеца доктори, медицински сестри, всякакъв персонал без заплати. Съхраних целостта на тази болница до момента. Физически приключвам.
Отговор съм получавал нееднократно от няколко правителства, че ние сме търговско дружество и държавата по закон не може да подпомага собствено търговско дружество. Но ние не продаваме нито хранителни стоки, нито други стоки, тъй като Брюксел го повелява. Дали Брюксел ще ни реши нашия проблем, защото пулмолози, които се занимават с туберкулоза, вече са малко.
Предупреждавам за това.
И друг интересен факт – пропуска в Закона за лечебните заведения – диспансер София – град. Финансирането минава през моята болница. Аз приключвам, спира финансирането и на гр. София. Знаете колко е населението на София - област и на София – град.
Това е, което исках да кажа. Със сигурност правителството може да вземе мерки въобще за тази наша онеправдана специалност – пулмология – която наистина за мен лично е най-хубавата специалност от вътрешните болести. Искам да продължа в тази посока заради тази коректност към колегите.
Благодаря за вниманието. Надявам се, че бях ясен. Това е. Ако искате го приемете като зов за помощ, но нашата болница е на финала.
Благодаря още веднъж за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Палавеев.
Вие действително правилно заявихте, че сте преден фронт. Нещата на този преден фонд не изглеждат никак, никак добре.
Има ли други желаещи за изказвания, уважаеми колеги и гости?
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам една кратка реплика към изказването на доц. Мурджев.
Доц. Мурджев, аз съм съгласен с това, което ясно и кратко казахте. Само че не мога да разбера Вашето предложение и Вашето желание за актуализиране на клинични пътеки и за актуализиране на финансирането и в същия момент нашето решение на първо гласуване да приемем бюджет за болнично лечение в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който е по-нисък от миналогодишния. Просто не се пасват нещата.
Това исках само да кажа.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доц. Мурджев, за отговор.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Ще дам съвсем кратък отговор- нещата пасват. Пасват нещата, след като имаме бюджет на Националната здравноосигурителна каса, по-голям от миналата година.
А по отношение на болничната помощ, тук се каза достатъчно. Въпрос на контрол и, разбира се, ако има изпълнение на дейността по болничната помощ, ще бъде заплащана. Но като цяло бюджетът за следващата година е по-добър.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доц. Мурджев.
Ще се включа, ако позволите, и аз в отговора. Все пак 113 млн. лв. бюджет за следващата година на Националната здравноосигурителна каса са си 113 млн. лв. в повече. Имайте предвид обаче, че най-вероятно сега колегите, надявам се, в Комисията по бюджет и финанси вече да са приели нашето предложение да се увеличи с 29 млн. лв. още бюджетът за болниците, защото това са парите, които се освобождават след прехвърлянето на ваксините към Министерството на здравеопазването.
Тук имаме предвид, че все пак оперативният резерв в размер на 279 млн. лв. най-вероятно в голямата си част ще отидат за болнична помощ, както и 104 млн. лв., което е вторият буфер, ще отидат също за болнична помощ. Най-вероятно средствата ще станат повече, отколкото са за тази година.
Обаче трябва да има контрол и предлагане на пакет от мерки за ефективно и ефикасно харчене.
Уважаеми колеги, ние обаче знаем основния проблем на здравната си система – промени и реформа. В противен случай ще продължаваме да си говорим как болници с важни дейности, как цели специалности са недофинансирани, как закриваме 17 общински болници например за три години, а възникват 35 нови частни само в две направления, защото са добре финансирани по клиничните пътеки на касата.
Много е дълъг разговорът. Водили сме го и друг път, ще го водим и занапред. Така че мисля, че трябва да търсим консенсуса, за да излезем от тази ситуация, която сме в здравеопазването.
Благодаря ви. Това беше своеобразно изказване, за което се извинявам. Но пък имам право да го направя.
Има ли други желаещи за изказвания по темата?
НАЙДЕН МОСКОВ: По това, което говорите в момента, искам да ви дам предложение. Предложението ми е кардинално.
Направете усилия в Народното събрание да измените чл. 52 от Конституцията. Знаете какво гласи той. Имаме вече частно здравеопазване. Така че отделете частното от държавното здравеопазване с допълнение към този чл. 52. Достатъчно е едно квалифицирано мнозинство и с него можете, без да свиквате Велико Народно събрание, да измените този чл. 52.
Същото нещо съм го предлагал в Комисията по образованието и науката, тъй като аз съм преподавател от Техническия университет и от 36 години съм правил инженери. Същото нещо съм го предложил и в Комисията по образованието и науката по отношение на чл. 53.
Има решение. Обаче изисква усилия.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Москов.
Има текст в Конституцията, според който трите вида собственост в България са равнопоставени – държавна, общинска и частна. И този принцип е един от основополагащите принципи на демокрацията.
Дълъг е спорът, няма най-вероятно да имаме време да влезем в него сега.
Има ли други желаещи за изказвания и мнения по темата?
Благодаря ви за вашето участие.
Призовавам всички колеги, които имат предложения, особено в посока увеличаване на средствата за здравеопазване, да ги защитят в ресорните комисии, които заседават в момента.
Закривам заседанието на Комисията по здравеопазването .

(Закрито в 16,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)