ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 15




На 23.01.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29.11.2013 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
3. Обсъждане на отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-35, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
4. Обсъждане на Проект за решение за одобряване на Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 302-03-6, внесен от Министерския съвет на 18.07.2013 г. – първо гласуване.
5. Обсъждане на Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 302-03-7, внесен от Министерския съвет на 18.07.2013 г. – първо гласуване.
6. Обсъждане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014-2020), № 302-00-45, внесен от Министерския съвет на 20.12.2013 г. – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 15




На 23.01.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29.11.2013 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
3. Обсъждане на отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-35, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
4. Обсъждане на Проект за решение за одобряване на Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 302-03-6, внесен от Министерския съвет на 18.07.2013 г. – първо гласуване.
5. Обсъждане на Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 302-03-7, внесен от Министерския съвет на 18.07.2013 г. – първо гласуване.
6. Обсъждане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014-2020), № 302-00-45, внесен от Министерския съвет на 20.12.2013 г. – първо гласуване.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29.11.2013 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
3. Обсъждане на отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-35, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
4. Обсъждане на Проект за решение за одобряване на Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 302-03-6, внесен от Министерския съвет на 18.07.2013 г. – първо гласуване.
5. Обсъждане на Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 302-03-7, внесен от Министерския съвет на 18.07.2013 г. – първо гласуване.
6. Обсъждане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014-2020), № 302-00-45, внесен от Министерския съвет на 20.12.2013 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29.11.2013 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
3. Обсъждане на отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-35, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
4. Обсъждане на Проект за решение за одобряване на Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 302-03-6, внесен от Министерския съвет на 18.07.2013 г. – първо гласуване.
5. Обсъждане на Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 302-03-7, внесен от Министерския съвет на 18.07.2013 г. – първо гласуване.
6. Обсъждане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014-2020), № 302-00-45, внесен от Министерския съвет на 20.12.2013 г. – първо гласуване.

Преминаваме към обсъждане на точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29.11.2013 г. – първо гласуване.
Давам думата на госпожа Кристина Лазарова, главен юрисконсулт на Дирекция „Правна” в Министерството на вътрешните работи, да представи законопроекта.
Заповядайте, госпожо Лазарова.
КРИСТИНА ЛАЗАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда максимално кратка с оглед това, че всички разполагате с подробните мотиви за изготвянето на този законопроект. Но аз ще набележа само основните неща.
На първо място, проектът е разработен съвместно със заместник-министър председателя по икономическото развитие госпожа Даниела Бобева, тъй като той включва два основни момента. Единият от тях е изпълнението на мярка 205 от Плана за намаляване на регулаторната тежест на бизнеса, приет с Решение № 808 на Министерския съвет от 2012 г., и мярка № 1 от Пакета мерки за намаляване на регулаторната тежест, одобрен с Решение № 484 на Министерския съвет от 2013 г.
Втората по-важна част от законопроекта е свързана с въвеждането на изискванията на Директива 2011/82 на Европейския съюз за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътно-транспортни нарушения, свързани с безопасността на движение по пътищата. Срокът за въвеждане на тази директива от държавите-членки, е 07.11.2013 г.
Във връзка с намаляването на регулаторната тежест върху бизнеса са набелязани няколко мерки в законопроекта. Едната от тях е преминаването на услугата за издаване на удостоверение за регистрация на извършване на пътна помощ да премине от Агенция „Пътна инфраструктура” към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Втората мярка е обединяване на регулаторните режими за провеждане на обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средства и за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване броя на контролните точки за отчет.
Тази мярка се предлага, тъй като дейностите по обучението са сходни по същество. Изискванията към лицата, на които се предоставя това право, също са доста сходни и поради тази причина се предлага този режим да премине изцяло към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а не както досега, курсовете за възстановяване на точки се извършваха от Министерството на вътрешните работи.
Относно разпоредбите, които касаят въвеждането на Директива 2011/82 на Европейския съюз законопроектът въвежда една процедура за обмен между държавите-членки относно регистрацията на пътните превозни средства при извършени нарушения на територията на някоя от държавите-членки. Нарушенията, за които се предвижда този обмен на информация, са превишена скорост, неизползване на предпазен колан, неспиране на червен сигнал на светофар, управление на моторно превозно средства след употреба на алкохол, управление на моторно превозно средство след употреба на упойващи вещества, неспазване на изискването за носене на предпазен шлем, използване на забранена лента за движение и незаконно използване на мобилен телефон или други комуникационни средства по време на шофиране.
С оглед поддържането на актуална и правилна информация в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи относно регистрацията на пътни превозни средства се предвиждат и две изменения в режима за регистрация на моторните превозни средства, в режима за прехвърляне на собствеността върху тях и на последно място предлагаме изменения в текста, който създава правно основание за издаване на наредба на Министерството на здравеопазването, на Министерството на правосъдието и на Министерството на вътрешните работи относно реда и условията за установяване наличието на алкохол и други упойващи вещества в кръвта от водачите на моторни превозни средства.
Също така се предоставя възможност за публично предоставяне на данни за регистрираните превозни средства, което е в улеснение на бизнеса, който се занимава с търговията с моторни превозни средства.
Това е от мен. С колегата ще се опитаме да отговорим на въпросите, които ще имате към нас.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Лазарова.
Представителят на Министерството на транспорта дали желае да се включи в представянето?
СЛАВКА АНДРЕЕВА: Казвам се Славка Андреева и съм началник отдел „Водачи и безопасност на движението” в Министерството на транспорта. Считам, че проектът беше представен добре и пълно от представителите на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по предложения законопроект. Имате думата.
Ако позволите, аз бих искала да задам един въпрос. Кое налага разширение на дефиницията за упойващи вещества, защото в момента с дефинициите, с които работим, а те са в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, както и в Закона за движението по пътищата, упойващо вещество е всяко вещество, природно или синтетично, включено в Списък № 1 и Списък № 2 на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г.
Вие предлагате една по-разширена дефиниция и тя гласи:
„Упойващо вещество е всяко вещество, природно или синтетично, включено в Списък № 1 и Списък № 2 на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., както и всяко друго вещество, невключено в тези списъци, което има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушение на двигателната функция, мисловната дейност, поведението и възприятията на човека.”
Това е дефиницията, която вие предлагате сега с този законопроект. Моля да поясните кое налага да се разшири тази дефиниция и всъщност да имаме две различни дефиниции в случая.
Заповядайте, госпожо Лазарова.
КРИСТИНА ЛАЗАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще се опитам да отговоря на поставения от Вас въпрос.
Идеята да предложим по-широко понятие за упойващо вещество, първо, е наложено от практиката, от това, че има доста случаи, в които водачи на моторни превозни средства управляват същите след употреба на вещества, които не попадат в никоя от дефинициите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и техните прекурсори, а по-скоро на упойващо вещество.
Като пример мога да дам различните видове лепила, които се вдишват, различните видове медикаменти, които не попадат в дефинициите за наркотично вещество или за упойващо вещество, но имат същите въздействия върху организма, което от своя страна пък сериозно застрашава безопасността на движение по пътищата.
Това ни е единият аргумент, заради който предлагаме това по-широко понятие. Тоест, да обхванем и вещества, които имат същото въздействие върху физическото състояние на хората, но не се включват във вече дадените в законодателството легални дефиниции.
Също така се доближаваме максимално до дефиницията, която е за аналог в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тоест, вещество, което е сходно с наркотичното и има същите въздействия, но не води до зависимости. По този начин успяваме да обхванем всички възможни вещества, които имат подобно въздействие върху организма и да сме пък и в максимален синхрон и с Наказателния кодекс, който пък говори само за наркотици и техни аналози за престъпление, без да споменава упойващите вещества.
По този начин в една дефиниция успяваме да обхванем всички възможни медикаменти. Смятам, че не е проблем това, че в законодателството ще има две дефиниции, тъй като дефиницията служи на целите на съответния нормативен акт, на съответния закон. В случая нашата идея е да подобрим безопасността на движението чрез въвеждането на такава норма в Закона за движение по пътищата. Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите има съвсем друга цел и задачи и затова там законодателят е стеснил дефиницията.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Тогава възниква въпросът: имате ли апаратура, имате ли начини, лаборатории да доказвате наличието и въздействието на подобни вещества, за да служат примерно в съда като доказателствен материал.
КРИСТИНА ЛАЗАРОВА: Колегите-експерти в тази област обясниха, че чрез химически изследвания на кръвта тези вещества се установяват, когато има наличие в организма. Да, няма да могат да се установяват при обикновен контрол на пътя, но при някакви тежки инциденти и т.н., от кръвта ще може да се установи наличието на такива вещества.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Лазарова.
Колеги, имате думата за изказвания.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ: Казвам се Константин Велев и съм от Асоциация на българските застрахователи.
Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, ние сме депозирали от името на асоциацията писмено становище по предложения законопроект, включително и с конкретни коментари по някои от текстовете на закона.
От няколко години застрахователната индустрия в България се сблъсква с много сериозни проблеми, които са свързани с режима на регистрация на моторни превозни средства и по-специално със снемането от регистрация на такива при прехвърляне на тяхната собственост. Имам предвид по-специално случаи, в които моторни превозни средства, регистрирани в България, се продават на граждани на чужди държави, най-вече в Румъния.
Съществува такъв проблем. От няколко години ежегодно милиони лева от българските застрахователни компании отиват за плащане на щети в Румъния за пътнотранспортни произшествия, вреди, причинени от румънски водачи, които управляват моторни превозни средства с българска регистрация.
Така че ние по принцип от няколко години настояваме за много сериозни промени в режима на регистрация на моторните превозни средства. За съжаление така предложения законопроект според нас по никакъв начин не решава тези проблеми, създава допълнителни такива по отношение на режима на регистрация. Редица неща не са изяснени в новите текстове, които се предлагат в законопроекта.
Ние принципно сме за облекчаването на режима на прехвърляне, като отпадне нотариалната заверка, но оттам нататък трябва този нов режим, който се установи, да бъде пред органите на КАТ и да бъде много сериозно разписан. Ако остане нотариалната заверка, трябва да се гарантира, че при сключването на договор за прехвърляне на моторно превозно средство информацията по служебен път ще отива от нотариуса към органите на КАТ и да бъде снемано от отчет в случаите, когато става дума за прехвърляне на такова на чуждестранни граждани.
Така че сериозни са проблемите от наша гледна точка и за съжаление, пак казвам, така предложеният законопроект според нас не ги решава, поради което и ние сме изразили това наше становище, което предполагам всички вие имате.
Благодаря ви за внимание.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз също Ви благодаря, господин Велев.
Има ли други желаещи да изразят становища, изказвания?
Заповядайте, доц. Мурджев.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам един въпрос. Какви промени се предвиждат по отношение на вземането на алкохолните проби?
КРИСТИНА ЛАЗАРОВА: Моля да дадете думата на колегата, който е от Националната полиция, да отговори на въпроса.
АНТОН АНТОНОВ: Аз съм комисар Антон Антонов от отдел „Пътна полиция” при Главна дирекция „Национална полиция”.
Всички тези промени в закона са на база на работни групи, които са работили по текстовете. Аз държа да кажа, че започнахме с промяна на Наредба № 30, тъй като там имаше проблеми със „Спешна помощ” с носенето на кръвните проби, със самата регламентация.
Да не влизам в подробности, само ще кажа, че в работната група участваха представители на Министерството на здравеопазването, Прокуратурата и съдебната власт. Като цяло заимствахме практиката в Германия и в Австрия. Там има възможност, ако лицето пожелае, вместо да предоставя кръвна проба, да се изпробва с така наречения доказателствен анализатор, който съответно трябва да отговоря на OEU 126. Трябва да има два процесора за измерване.
Така че това е алтернатива. Нашето виждане е уредите да се използват от така наречените експерт-криминалисти, а не от служителите на пътя. Така че след тестването с обикновения уред за алкохол да се премине към едно изследване с доказателствен анализатор и на лицето да се предостави възможност за алтернатива, да не ходи на кръвна проба.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други въпроси? Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта, който току-що обсъдихме.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 9, "против" – няма, "въздържали се" – 7.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 302-01-48, внесен от Министерския съвет на 29.11.2013 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря за участието на нашите гости по първа точка от дневния ред.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на Отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
Моля представителите на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да заемат своите места.
Кой ще представи отчета?
Заповядайте, госпожо Табакова.
РУМЯНА ТАБАКОВА: Казвам се Румяна Табакова и съм началник отдел в Дирекция „Бюджет и финансови параметри” на Националната здравноосигурителна каса.
Отчетът за дейността на касата за 2011 г. е твърде голям. Основните дейности, които изпълнява здравната каса, е да осигурява добро обслужване на населението, на своите пациенти. Националната здравноосигурителна каса осъществява дейността си чрез 28 Районни здравноосигурителни каси. Те имат задължение да реализират задължително здравно осигуряване на съответната територия чрез осигуряване на достъпна, ефективна и качествена извънболнична, болнична медицинска и дентална помощ, както и лекарствоснабдяване, сключване на индивидуални договори с изпълнители на медицинска, дентална помощ и аптеки, разпределяне на финансовите средства за здравноосигурителни плащания съобразно утвърдения годишен бюджет за съответната година, разпределяне и изготвяне на регулативни стандарти за възлагане на специализирани медицински дейности, контрол по изпълнение на бюджета, осъществяване на финансов и медицински контрол върху изпълнението на договорите.
Отчетът е твърде голям и може би да се спра на бюджетната дейност. В Националната здравноосигурителна каса има различни дирекции, които изпълняват съответни функции. Бюджетната дирекция изготвя материали и становища относно изпълнението на бюджета на здравната каса, разработване на материали за и по решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Текущо събира и обобщава база данни във връзка с изготвяне на отчетите за приходите и разходите.
По отчета за дейността ми е малко по-трудно да говоря, тъй като той е много обемен и ще отнеме много време.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Табакова.
Заповядайте, госпожо Атанасова, за процедура.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Табакова, и на Вас благодаря за изчерпателното представяне на отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса.
Но процедурата ми беше по повод на това представяне и, ако за председателя и заместник-председателите на Комисията по здравеопазването и за представителите на съсловните организации не е обидно един началник отдел да представя в Комисията по здравеопазването на 42 Народно събрание отчет от няколко изречения, за нас мисля, че е обидно. Никога досега през предходните мандати, надявам се, че и Вие ще го потвърдите, госпожо председател, никой не си е позволявал да игнорира Народното събрание като институция.
Аз смятам, че тук в края на масата следваше да бъде госпожа Румяна Тодорова, следваше да бъде и министърът на здравеопазването госпожа Андреева, следваше да бъдат и членовете на Надзорния съвет на касата.
Предлагам да вземем решение, докато не присъстват тези лица в Комисията по здравеопазването и да представят по надлежния ред, а и съгласно Закона за здравното осигуряване редът за представяне на този вид отчети и документи пред законодателния орган е от тези лица, които изброих, да дадете почивка или да отложите заседанието на комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Има ли други предложения? Има искане за процедура. Напомням, че разглеждаме отчет за дейността, предстои разглеждане на отчет за бюджета за 2011 г.
Между впрочем, очаквах обратно предложение, госпожо Атанасова, защото предния път, когато разглеждахме отчетите за 2010 г., Вие просто искахте да елиминираме точките и да не ги разглеждаме въобще, защото вече били разглеждани. Тези отчети касаят един период, в който ръководството както на здравната каса, беше съвсем различно, отделно някои от тези хора не са членове нито на Надзорния съвет, нито управляват този орган.
Надявам се колегите да са се запознали с обемистите материали, които ви бяха предоставени в електронен вариант, каквато ще бъде практиката оттук нататък.
Има ли обратно предложение?
По същество Вие направихте предложение за отлагане на точките от дневния ред.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ЙОРДАНКА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, аз правя обратно предложение на предложението на госпожа Атанасова – да продължим по дневния ред, защото все пак гледаме отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за периода 2011 г. Госпожа Румяна Тодорова през този период не е била управител на касата. Така че не виждам защо тя трябва да отговаря за дейността на касата в този период.
Предлагам да продължим с гласувания дневен ред.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Въпреки че гласувахме дневния ред и го приехме, госпожа Атанасова закъсня, мисля, че е коректно и ще подложа на гласуване нейното предложение.
Моля, гласувайте предложението за отлагане на следващите четири точки от дневния ред.
Гласували: "за" - 6 , "против"- 6, "въздържали се" - 4.
Предложението не се приема.
Продължаваме с представянето и разглеждането на следващите точки.
Аз имам едно предложение. Съгласни ли сте да разглеждаме втора и трета точка от дневния ред заедно, каквато практика има в Комисията по здравеопазването, защото се отнасят за 2011 г.?
Мисля, че това е по-добрият вариант.
Обсъждане на отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-35, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
Госпожо Табакова, Вие ли ще представите отчета за бюджета или представител на Надзорния съвет на касата?
Доктор Кокалов, Вие или госпожа Табакова?
Заповядайте, госпожо Табакова.
РУМЯНА ТАБАКОВА: Изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса по приходите и трансферите – всичко.
Общият размер на приходите и трансферите всичко, заложени в бюджета за 2011 г. включва общо приходи и трансфери в размер на 2 633 700 хиляди лева, от които за здравноосигурителни приходи в размер на 2 602 700 хиляди лева.
По отчет приходите и трансферите за годината са в размер на 2 630 600 хиляди или това 99,9 на сто спрямо заложените за 2011 г. приходи. Здравноосигурителни приходи включват приходите от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване. Здравноосигурителни приходи по отчет възлизат на 2 607 400 хиляди или това е 100,2 на сто изпълнение на одобрените в закона за бюджета за 2011 г.
Трансферите за здравно осигуряване представляват 36,1 на сто от здравноосигурителни приходи. През 2011 г. отчетените трансфери за здравно осигуряване представляват сто на сто от одобрените в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г.
Неданъчни приходи. През отчетената 2011 г. са събрани приходи и доходи от собственост в размер на 0,02 млн. лв. или това е 1,2 на сто спрямо предвидените по закон.
Отчетеният спад в приходите и доходите от собственост се дължи на факта, че към 31 декември 2010 г. беше извършен трансфер към централния бюджет със зануляване наличността на Националната здравноосигурителна каса в края на периода. След извършването на този трансфер Националната здравноосигурителна каса не разполага със средства по срочни депозити и няма приходи от лихви.
В Закона за бюджета има получени трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за акушерска помощ по чл. 82 от Закона за здравето. През годината получените трансфери от Министерството на здравеопазването са в размер на 6 700 хиляди лева, като от тях 3,3 млн. лв. за доплащане на потребителска такса за четвъртото тримесечие на 2010 г.
В Закона за бюджета за 2011 г. общо разходите и трансферите са в размер на 2 633 007 милиона лева, от които текущи разходи в размер на 2 023 400.
Разходи за придобиване на нефинансови активи в размер на 7 млн. лв., резерв за непредвидени и неотложни разходи – в размер на 260 300 хиляди лева. - предоставени трансфери на Национална агенция за приходите и към бюджетни предприятия, както и предоставени трансфери на Министерството на здравеопазването за заплащане на медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия, осигурявани от Министерството на здравеопазването в размер на 340 млн. лв..
Общият размер на разходите за здравноосигурителни плащания по отчета за 2011 г. възлизат на 2 млрд. 239 млн. 900 хиляди лева, което представлява 113,4 на сто спрямо одобрените в Закона за бюджета за 2011 г. От тези разходи 53 млн. лв. са отчетени като трансфери към бюджетни предприятия. Разходите за здравноосигурителни плащания, в това число и трансферите, представляват 85,4 на сто от общо отчетените разходи и трансфери за 2011 г. и заемат най-голям дял в структурата на разходите и трансферите за отчетния период.
Тяхното разпределение по отчети е както следва:
- първична извънболнична медицинска помощ – 158 500 000 лв..
- специализирана извънболнична медицинска помощ – 163 млн. лв.
- дентална помощ – 97 млн. лв.
- медикодиагностична дейност – 65 млн. лв.
- лекарства за домашно лечение – 524,5 млн. лв.
- болнична помощ – 1 216 000 000 лв., като от тях 53 млн. лв. са отчетени като трансфери.
- други здравноосигурителни плащания – 15 млн. лв., като от тях 4 000 лв. са отчетени като трансфери.
От тези средства 3 млн. лв. са изплатени за доплащане на потребителска такса за последното тримесечие на 2010 г.
Общият размер на разходите за придобиване на нефинансови активи по отчета за 2011 г. възлиза на 2 млн. 300 хиляди, което представлява 33,2 на сто спрямо одобрените 7 млн. лв.
Със Закона за бюджета за 2011 г. е определен размер на резерва от 260 млн. 300 хил. лв., който представлява 10 на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване.
В съответствие с правомощията, определени със Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса са взети решения за освобождаване на средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи и пренасочването им за покриване на нуждите от допълнителни здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ и лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни.
Предоставените трансфери на Националната агенция за приходите и към бюджетните предприятия, сключили договор за извършване на медицински услуги са в размер на 56 млн. 200 хиляди лева. От тях предоставени трансфери на НАП са в размер на 3 млн. 100 хиляди лева, което представлява 101 на сто спрямо планираните за годината.
Предоставените трансфери към Министерството на здравеопазването за 2011 г. са предвидени в размер на 340 млн. лв. и са преведени 340 млн. лв., което е изпълнение 100 на 100.
През 2011 г. е реализиран излишък в размер на 9 млн. лв.
Това е по отчета за 2011 г.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Табакова.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания и отношение по двата документа – по точка втора и трета от дневния ред.
Позволете ми аз да ви припомня някои факти, поне на някои от колегите, които така или иначе са приемали или участвали в гласуването на този бюджет.
Бюджет 2011 г. на Националната здравноосигурителна каса всъщност утвърди някои практики, които бяха започнати в предходната – 2010 г. – година и задълбочи други порочни такива. Припомням, че това беше бюджетът, в който на първо място, бяха прехвърлени 340 млн. лв. трансфер от парите от здравно осигуряване към Министерството на здравеопазването. В крайна сметка се оказа, че в края на отчетния период около 270 млн. лв. от тези пари Министерството на здравеопазването наистина e изхарчило. Не стана ясно какво стана с едни 70 млн. лв., които бяха част от този трансфер.
За първи път в този официален документ – защото отчетът на Националната здравноосигурителна каса безспорно е официален документ, който неслучайно се внася и в Народното събрание – става ясно, че по сметките на здравната каса ги няма онези 1,4 млрд. лв., за които имаше някакви съмнения, че все пак са налични и все пак са някъде другаде. Просто това е официалният документ, с който се удостоверява, че тези пари ги няма по сметките на Националната здравноосигурителна каса. Още повече, че през тази година към тези всъщност 1,4 млрд. лв. бяха прехвърлени, тоест, нараства тази сума от парите, от които беше лишена здравната система, точно с 456 млн. лв. И в този бюджет бяха прехвърлени толкова пари към резерва от БНБ.
В този бюджет започна и всъщност се продължи традицията да се прехвърлят дейности от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса за изплащане. Точно през тази година беше прехвърлено хормоналното лечение на онкоболните и хемодиализата, като временна анкетна комисия в Народното събрание, както и одитен доклад на Сметната палата доказаха, че само заради това прехвърляне цените на някои от тези медикаменти са поскъпнали до 400 пъти. Щетата според одитния доклад на Сметната палата е в рамките горе – долу на 8 млн. лв. публични средства.
На следващо място, това беше годината, в която бяха раздадени големи, големи бонуси на част от хората в Националната здравноосигурителна каса на фона на други дефицити, защото в края на годината се оказа, че например за първичната извънболнична помощ има неразплатени и по-малко изплатени от планираното средства в рамките на милиони лева, същото се отнася и за СИМП-овете, както и за медикодиагностична дейност.
Благодаря ви за вниманието. Това е, което аз исках да кажа по отношение на двата отчета за 2011 г.
Имате думата за изказвания, становища.
Заповядайте, доктор Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Виждам, че няма желание от народните представители и затова си позволих да поискам думата. Вие казахте по-голямата част от нещата.
Две неща ме интересуват мен. Ние разполагаме с документи от Министерството на здравеопазването за разхода за 270 млн. лв., за които Вие казахте. За останалите 70 млн. лв. не знам някой въобще има ли и дали някой има информация къде, защо и за какво са похарчени тези средства. Но тези 270 млн. лв. показват, че по-голямата част от тези пари категорично не са дадени за здравноосигурителни плащания. Вътре фигурира метадон, фигурират системи за вземане на кръв и кръвни продукти. Това се вижда от фактурите, които ни предостави Министерството на здравеопазването.
Мисля, че Националната здравноосигурителна каса като орган, разпределящ средствата и ползвател на тези средства, следваше да поиска сама проверка от Сметната палата за разхода на тези средства, както и да сезира прокуратурата, защото, ако за 1,4 млрд. лв. можем да си говорим и пет дни, истината е, че този 1,4 млрд лв. никога нямаше да може да се ползва. Винаги щеше да се казва как ще се увеличи дефицитът на държавата и тези пари са неизползваеми. Затова не говорим за тях.
Но за реално взетите 340 млн. лв., които се похарчиха не по закон, ако има правосъдие в страната ни, някой трябва да го понесе, защото тези пари не бяха изхарчени за здравноосигурителни плащания. Това беше и причината тогава да има проблеми и ние го оповестихме. Нямаше реакция от нито една институция или организация.
Вторият въпрос са 9-те милиона лева в края на годината – по какъв ред, по какъв закон и защо отново са влезли в държавни бюджет, като това са пак пари от здравноосигурителни плащания. Девет милиона лева никак не са малко. На фона на останалите суми сигурно звучат малко, но са много пари. Защо, по какъв ред, по какъв закон пак са върнати в държавния бюджет и след като са върнати, оттам нататък каква е тяхната съдба? Докога въобще това нещо ще продължава – все повече и повече пари от здравни вноски, от джоба на всеки един български гражданин да тънат в неизвестност и да отиват за всичко друго, но не и за здраве. Защо имаме институция като Касата, къде е нейната отговорност да си пази парите? Защо тя не е поискаха съответните проверки, ако трябва, и разследвания, и всичко, което ще последва от злоупотребата със средства.
Това е моят въпрос.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Заповядайте, доктор Райнов. Имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Колеги, скъпи гости! Много добре разбирам въпроса, който постави колежката Атанасова в началото – защо ги няма представителите на Националната здравноосигурителна каса. Резонен е въпросът, въпреки че аз бих добавил към този въпрос и един друг въпрос: защо чак сега, 2014 г., не е разгледан отчетът на касата за 2011 г.? Или може би тук е отговорът на въпроса, който постави доктор Райчинов – какво се случи с тези 340 млн. лв. през 2011 г.? Защо никой дотук не е отговорил на въпросите.
Логиката на закона, която всички много добре знаем, е следната. Отчетът на касата се гледа в следващата година до месец юни и минава през министъра на здравеопазването, Министерския съвет и парламента. Идеята е, като гледаш отчета за миналата година, да направиш изводите за следващата година какво да правиш. А ние сме в една неловка ситуация – 2014 г. да гледаме отчета за 2011 г., да гледаме отчета за 2012 г.
Оттук нататък се присъединявам към това, което казаха колегите за 340-те милиона лева. В никакъв случай не приемам отчета дори и на тези 270 млн. лв., за които Министерството даде тогава някакъв отчет. Те не са за здравноосигурителни плащания, те са за държавно делегирани дейности. В момента, в който са извадени от бюджета на касата, оттам нататък Министерството на здравеопазването ги е разпределило. Но в никакъв случай това не е оправдание.
Така че проблемът с тези милиони левове в 2011 г., проблемът с стоте милиона, от които спешно се похарчиха 50 млн. лв. през 2011 г., но много странно изчезнаха едни други милиони в края на годината. При наличието на пари в касата всички си спомнят, че 2012 г. приключи с неразплатени към договорените дейности. Вярно е, госпожо Атанасова, вярно е. Приключи с неразплатени дейности, защото касата нямаше пари. Имам ги, ще Ви ги дам, госпожо Атанасова, подробно разписани. Имаше неразплатени дейности. Факт е, че тези 50 млн. лв. в края на 2012 г. ги нямаше. Оттам нататък наистина адски много бяха скандалите и с бонусите, за пръв път раздавани. Това доведе и до промяна във висшето ръководство на Касата. Имаше и друг скандал с лекарствата, които се прехвърлиха в касата, но странно защо се забрави регулацията, която наистина доведе до едно драстично увеличение на цените. Естествено за това се пое отговорност – промяна в състава на министерството.
Така че проблемите са много. Всъщност всички тези проблеми нееднократно сме ги заявявали всички ние – и ние, и съсловните организации, всички са запознати и може би това предопредели и резултатите от изборите миналата година. Ако се понесе отговорност за тези неща, тази отговорност беше именно на 12 май миналата година.
Тук можем да говорим надълго и нашироко, но, да, основните виновници за тези неща, да, не са тук и в никакъв случай не е проява на добър вкус именно колежката, която е там като представител на Касата, да бъде засипвана с въпроси, на които тя не би могла да отговори. Други би трябвало да отговарят.
Така че лично аз по тези причини не бих подкрепил и двата отчета – и за 2011, и за 2012 година.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! На нас ни е пределно ясно защо организирате този лов на вещици. Той беше и от минали заседания на комисията, сега продължаваме в същия дух. Тезите ви са едни и същи. За съжаление наистина аз смятам, че е проява на лош вкус Комисията по здравеопазването в 42-то Народно събрание, при толкова налични проблеми в системата, непрекъснато да повтаря едни и същи тези. Да, ние показахме, че можем да носим политическа отговорност. Тя се носи чрез оставки и на избори. Вие показахте, че за съжаление основно можете да манипулирате на този етап и да се опитвате да отклоните вниманието от настоящето, връщайки се многократно към миналото. Повтаряме едни и същи неща, имало ли е резон в някои действия, нямало ли е. Факт е, че през миналата година и вие предприехте редица законодателни еквилибристики, за да изпълните бюджета на касата, за да го актуализирате. Не плащахте на болниците.
Нека да направим най-после едни изводи и някакви конструктивни решения, които обаче не са изпълнени с празни приказки и тонове хартия и с гръмкото име „стратегия”, от която едва ли можеш да извлечеш нещо последователно и ясно като позиция и като действия, а наистина да направим нещо реално за българското здравеопазване, защото всичко останало е едно празно политиканстване, от което нямат полза нито българските пациенти, нито българските лекари и всички, които работят в системата на здравеопазването. И от това имиджа на Комисията по здравеопазването по никакъв начин не става по-лицеприятна.
Затова аз предлагам да си довършите гласуването, да приключим дебатите, каквото сте намислили, и наистина да се концентрираме върху настоящото – кой предложи краткосрочните мерки за стабилизиране на системата, кой е техният автор, какво стои зад тях, какви законодателни инициативи трябва да се предприемат, за да се реализират, какво ще се случи със стратегията, тя ще стигне ли най-после до народното представителство?
Всички тези въпроси са от настоящето. А иначе, връщайки се многократно към миналото, може да се опитате да дискредитирате ГЕРБ основно, но в същото време това не ви прави вас по-симпатични на обществото, защото проблемите, отлагайки тяхното решение, стават много по-сериозни.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, госпожо Христова. Имате думата.
МИЛКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги и колежки, аз се присъединявам към изказването на доктор Райчинов и на доктор Райнов. Аз също няма да подкрепя отчета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., а впоследствие ще разглеждаме и отчета за 2012 г. в следващите точки от дневния ред.
Аз обаче имам следния въпрос и се съмнявам, че някой от присъстващите тук ще може да ми отговори.
Ние примерно няма да приемем този отчет. Какви са последствията от това, че ние ще гласуваме, че не одобряваме отчета на здравната каса за 2011 г. и 2012 г. и не би трябвало Народното събрание като най-върховната институция да се замисли какво би следвало да се гласува, да се приеме не като наказание, а по-скоро като търсене на отговорност за това, че годишният отчет на здравната каса не е приет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Заповядайте, доктор Дариткова, за първа реплика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо Христова, винаги Националната здравноосигурителна каса е изпълнявала бюджета, който е гласувал Народното събрание. Факт е, че институцията Национална здравноосигурителна каса и нейните управляващи органи са изпълнили Закона за бюджета. Така че политическата отговорност се носи от тези, които са приели този бюджет.
В този смисъл не може да се прехвърля отговорността, защото повечето от отчетите за бюджетите на касата са заверени от Сметната палата, доколкото имам информация. Така че в този смисъл това е законодателната процедура. Ако Вие имате предложение за законодателни промени, чудесно. Идваме на думата, че трябва да вървим напред, да променяме това законодателство в посока, която наистина ще му даде облик, полезен на българската здравеопазна система.
Но наистина аз не виждам особен смисъл от това разглеждане, защото в комисията – за да допълня едно предишно питане – тези отчети бяха гледани. В Комисията по здравеопазването бяха гледани. Просто не са гледани в пленарна зала и това позволява процедурата отново да се върнат в комисията.
Това са фактите, това са реалностите. Но действителността е много далеч от това, с което ние се занимаваме в момента, отново го повтарям.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За втора реплика има думата госпожа Атанасова.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо Христова, отговорът е един и той е много елементарен.
Този отчет за дейността и за изпълнението на бюджета за 2011 г., както и за предходните години, които на заседание на Комисията по здравеопазването бяха разглеждани отново, е поредният повод в пленарна зала да има дискусия не по актуалните теми от дневния ред в сектор „Здравеопазване” за това какви мерки се предлагат по отношение на здравнонеосигурените лица и колко са те и дали системата в един момент няма да спре да функционира заради липса на средства, какви мерки се предлагат по отношение на Националната здравна стратегия в краткосрочен и дългосрочен план и по отношение на спешната помощ, и по отношение на лекарствената политика, и по отношение на кадровото обезпечение.
В крайна сметка е видно за всички, че проблем в системата има и тук никой не е безучастен, въпреки че през 2011 г. аз не съм била министър на здравеопазването или доктор Цеков не беше управител на Националната здравноосигурителна каса, бяха други хора, излъчени от политическа партия ГЕРБ, аз никога няма да кажа, че те са действали неадекватно, защото Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е гласуван от Народното събрание и отговорността е колективна.
Тоест, носехме я всички ние, които сме участвали в гласуването. И е факт, че Сметната палата на Република България е заверила отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за всички тези години, които разглеждаме. Може би има препоръки и забележки и се надявам, че липсата на управителя на Националната здравноосигурителна каса на това заседание няма да доведе до там, че ще пренебрегне препоръките на Сметната палата за един следващ период.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми трета реплика.
Госпожо Христова, да Ви кажа какъв е смисълът. Смисълът е, че всеки един от нас, колкото и отговорността да е колективна и да се крием зад това, с всяко едно свое гласуване показва дали одобрява практиките, които са заложени в един отчет на един бюджет или не ги одобрява. Това е начинът да покажем нашето отношение.
В този смисъл е важно дали подкрепяме нещо или не го подкрепяме и това е нашата лична отговорност, а не колективната, зад която да се крием.
Това е моята реплика към Вас и затова има смисъл как гласуваме.
Ако желаете дуплика, госпожо Христова, имате думата.
МИЛКА ХИРСТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря за разясненията, които ми бяха дадени. Аз обаче ще запазя мнението за себе си, че след като обсъждането на отчетите трябва да минава през Народното събрание, значи има някакво значение това нещо, независимо, че Сметната палата е констатирала нещо, направила е препоръки или е наказала съответно длъжностни лица и т.н. За да влиза в дневен ред на комисиите, а след това – и в пленарна зала, това обсъждане, значи то има някакво значение.
Въпреки всичко ви благодаря за разясненията.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Доктор Райнов, имате думата. Заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Понеже на четири пъти се спомена за заверените доклади от Сметната палата, малко встрани от темата, но ще кажа, че вчера наистина се забавлявах, когато се гледаше отчетът на Сметната палата за Министерството на вътрешните работи, където в един момент, видите ли, имало нарушения, извършени от заместник-министрите, защото министърът им бил делегирал правомощия. А все ми се струва, че според Закона за администрацията министърът може да делегира правомощия, каквито си иска, на заместник-министрите. Но той носи отговорност за всичко това.
Така че нека да не си измиваме ръцете със Сметната палата, ако правилно ме разбрахте.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райнов, но е факт, че Сметната палата е заверила тези отчети.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Райнов, струва ми се, че някъде преди 1944 г. вътрешното министерство и здравното министерство са били едно и също нещо.
Въпреки опитите на настоящото управление да ни върнете в тези години, мисля, че не е подходящо в Комисията по здравеопазването да ни запознавате с докладите на Сметната палата, касаещи Министерството на вътрешните работи.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други реплики?
За дуплика, заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Да, разбира се, преди 1944 г., да не кажа – по-предишния век – са били едно цяло. Но може би на част от колегите ще им бъде интересно и нека направят историческа справка да видят какво е било предназначението на сградата на Министерството, когато е строена.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Имаше такива опити за сливане май преди няколко месеца, една година. Но това е друга тема.
Има ли други изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, доктор Дариткова, по дейността на касата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Понеже наистина малко разглеждаме точките комплексно и се фокусираме само върху финансовите параметри, искам да припомня какво се случи през 2011 г. за българските пациенти. Тогава беше променен пакетът за профилактични прегледи и значително обогатен с възможност да се изследват .......антиген през две години за мъжете над 50-годишна възраст, което е едно от най-често срещаните онкологични заболявания, изследване на периферна кръвна картина, мамография за жените, други изследвания и възможности за достъп по време на профилактика, което според мен значително би следвало да се отрази позитивно върху гражданите, защото това е една инвестиция в превенция и профилактика, която винаги дава по-добри резултати.
През 2011 г. се реши един десетгодишен проблем с 24-часовото разположение на общопрактикуващите лекари, когато се въведе възможността специални кабинети по неотложа помощ да поемат обслужването на пациентите извън работното време на общопрактикуващите лекари и това да бъде финансирано от страна на Националната здравноосигурителна каса.
Все пак това са стъпки напред, които няма как да бъдат отречени, защото в рамките на дейностите за тази година не виждаме никакво подобрение, основно в пакета за профилактика, въпреки всички дадени заявления. Ние все пак наистина, ако искаме да се развиваме адекватно на времето, трябва да вървим не след събитията, а да развиваме основно профилактичната и превантивната медицина, за да можем да постигнем по-добро обществено здраве.
Наистина имаше проблеми с прехвърлянето на медикаментите за перорално онкологично за заплащане от Националната здравноосигурителна каса, но това категорично подобри достъпа на пациентите, защото в много отдалечени региони, какъвто представлявам и аз, пациентите вече могат да получават своите хапчета за лечение на рак в близката аптека след протокол от специалист, а не да пътуват до най-близкия онкологичен център и това значително беше в полза на българските граждани.
Разбира се, всички тези процеси трябва да се усъвършенстват и аз се надявам, че все някога Комисията по здравеопазването ще се заеме и с тези актуални проблеми и ще вървим напред, за да решаваме проблемите на хората, а не на исторически принцип да заседаваме.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Все някога трябва да си извлечем изводите. Има хубави неща и в сегашния пакет, който се предлага. Но това е тема за друг разговор.
Доктор Кокалов, заповядайте. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, гости! Аз не съм политик и няма да политизирам. Бил съм, за добро или за зло, член на Надзорния съвет през всичките тези години.
Първо, приветствам факта, че се разглеждат тези бюджети. Аз избягвам да казвам дали ще се одобрят или няма да се одобрят, защото това, което внася Касата като отчет, е всъщност фактическо изпълнение. То е сухо, това са числа и показват дали е спазен законът.
Сметната палата прави един вид одит. Тя също гледа дали е спазен законът. Тя не оценява политики. Съгласен съм с това, че гледането на отчета за дейността на Касата тук е при хора, които са с поглед, експерти и могат да преценят кое е полезно, кое е сбъркано, кое може да бъде поправено в бъдещи бюджети и подходи.
Тъй като съм свидете на някои от тези неща, бих искал да кажа на въпроса къде са тези 9 млн. лв., които се отчетоха, че са в плюс. Ами те тогава нямаше как да влязат в сметките на касата, защото чак сега, след като разбрахме, че има преизпълнение понякога на приходите от вноски и че, ако има текст в закона, който дава право те да влязат директно в сметките на Касата и по решение на надзора да бъдат покривани здравноосигурителни плащания, нямаше да отиват във фиска, защото те де факто отиват в бюджета на държавата, тъй като нямаше такъв закон. Това е истината.
Всъщност, точно виждайки тези грешки, аз мисля, че Народното събрание взе правилно решение, тъй като ние в касата всъщност, изпълнявайки закона, виждаме някои неща, които пречат и биха могли да се подобрят. Това е и по отношение на бъдещата работа и на бъдещи мерки.
Аз лично също смятам, че връщането де факто на числата обратно, няма да допринесе нещо. Факт е изпълнението на бюджета. Но смятам, че дискусията по политиките е полезна. Защото ние многократно сме питали министрите на здравеопазването къде отиват парите, които – да ме прощавате – но мисля, че и Конституционният съд се произнесе, че трябва да се върнат парите. Тоест, се разбра, че всъщност това прехвърляне на здравноосигурителни плащания към бюджета на Министерството на здравеопазването е неоправдано, не е законно, защото с него се покриват всякакви плащания, включително и нездравноосигурителни.
Тоест, аз мисля, че разглеждайки отчетите от тази страна, чисто професионално могат да се взимат политически решения и по-нататък да се подобрява работата.
Затова аз не влизам в политическия спор между вас кое е вредно, кое е грешно, но съм наясно във времето, когато съм бил, кое е било грешно и кое е могло да бъде избегнато във времето.
Така че завършвам с това, че не е лошо да се гледат тези неща, но през призмата на това какво можем да подобрим в бъдеще. Тоест, какво да се случи с бюджет през следващата година, как да подобрим събираемостта и ефективността на изразходване на средствата, тоест, с промени.
Аз мисля, че в тази посока се работи в момента и би трябвало там да бъда впрегнати усилията. Стратегиите имат много неща, които са полезни, но е много важно как ще се прилагат, тоест, важни са стъпките, плана за действие, какво всъщност искаме да постигнем и какъв е инструментариумът. Ако там има консенсус, аз мисля, че бавно, но сигурно ще излезем от това положение. Аз мисля, че това е пътят.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Уважаеми колеги, позволете ми да поздравя от мое име и от името на всички ви един рожденик, който е сред нас. Това е колегата Дарин Димитров. Да му пожелаем много здраве и успех (Ръкопляскания.) Нека да престои в Народното събрание толкова години, колкото желае, защото това има наистина позитивите, а има и страшно много негативи. Но да бъде жив и здрав – това е най-важното.
Преминаваме към гласуване.
Преди да пристъпим към гласуване на точка два и точка три от дневния ред обаче, бих искала да ви информирам, че във внесените в Народното събрание материали по отчета на дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. не е приложен проектът за решение, който би следвало да гласуваме в комисията и съответно в пленарна зала.
Поради тази причина Комисията по здравеопазването изготви този проект за решение, който сега ще ви прочета и който ви беше раздаден в началото на заседанието.
Подлагам на гласуване проект за решение за приемане на отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г.
Това е отчетът по точка две от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 7, "против"- 9, "въздържали се" - няма.
Отчетът за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г., се отхвърля на първо гласуване.
Преминаваме към гласуване на точка три от дневния ред.
Моля, гласувайте отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.
Гласували: "за" - 7, "против"- 9, "въздържали се" - няма.
Отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-35, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г., се отхвърля на първо гласуване.

Продължаваме с разглеждането на точки четири и пет от дневния ред:
4. Обсъждане на Проект за решение за одобряване на Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 302-03-6, внесен от Министерския съвет на 18.07.2013 г. – първо гласуване.
5. Обсъждане на Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 302-03-7, внесен от Министерския съвет на 18.07.2013 г. – първо гласуване.
Заповядайте, госпожо Табакова.
РУМЯНА ТАБАКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще ви запозная с отчета за изпълнението на бюджета.
Общият размер на приходите и трансферите в Закона за бюджета за 2012 г. е в размер на 2 млрд. 633 млн. 730 хил. лв. От преизпълнението на здравноосигурителни приходи към края на годината 10 млн. 140 хил. лв. са разпределени за здравноосигурителни плащания за болнична помощ.
В резултат на корекцията годишният план на приходите и трансферите възлиза на 2 млрд. 643 млн. 800 хил. лв. Отчетените приходи и трансфери всичко през бюджетната 2012 г. са в размер на 2 млрд. 682 млн.837 хил. лв. или с 49 млн.107 хил. лв. повече от заложените.
Изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса по разходи и трансфери всичко.
Общият размер на разходите и трансферите всичко, заложени със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. е 2 млрд. 633 млн.730 хил. лв. С решение на Надзорния съвет от 17.12.2012 г. годишният план на разходите и трансферите всичко е увеличен с 10 140 хил. лв. и възлиза на 2 млрд. 643 млн. 870 хил. лв. Отчетените разходи и трансфери всичко през бюджетната 2012 г. са в размер на 2 млрд. 600 млн. 200 хил. лв. или с 43 млн. 670 хил. лв. по-малко от уточнения план за 2012 г., от които 41 млн. 666 хил. лв. непредоставени трансфери на Министерството на здравеопазването за заплащане на медицински дейности, осигурени от Министерството на здравеопазването.
Със Закона за бюджета за 2012 г. за административни разходи са заложени средства в размер на 48 млн. 852 хил. лв., от тях разходи за персонал – 28 млн. 837 хил. лв., издръжка – 20 млн. 015 хил. лв.
Усвоените през 2012 г. средства за административни разходи на институцията са в размер на 35 млн. 425 хил. лв., в това число за персонал 27 млн. 069 хил. лв. и издръжка 8 млн. 356 хил. лв.
В уточнения план за 2012 г. за здравноосигурителни плащания и съответно в отчетените средства са включени трансфери към ведомствени болници, които съгласно Закона за бюджета за 2012 г. са заложени в разходите за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ.
В Закона за бюджета за 2012 г. в здравноосигурителни плащания са предвидени средства в размер на 2 млрд. 214 млн. 520 хил. лв. През годината са извършени вътрешнокомпенсирани промени в посока увеличение на здравноосигурителни плащания с 286 млн. 107 хил. лв.
В Закона за бюджета за 2012 г. за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ са заложени средства в размер на 169 млн. лв.
След извършване на анализ и регистрирано неусвояване на заложените средства, с решение на Надзорния съвет са извършени вътрешнокомпенсирани промени в посока намаление с 2 млн. 105 хил. лв. За специализирана извънболнична медицинска помощ за 2012 г. в здравноосигурителни плащания са заложени средства в размер на 171 млн. лв.
След извършен анализ на преразход по параграфа за дейност „специализирана извънболнична медицинска помощ”, който се дължи на високите цени, договорени с Българския лекарски съюз, промяната в правилата за реда за определяне на брой специализирани медицински дейности за 2012 г. има увеличение на отчетените дейности.
С решение на Надзорния съвет са одобрени вътрешнокомпенсирани промени, като средствата по параграфа са увеличени общо със 17,5 млн. лв. за сметка на средства от резерва.
В Закона за бюджета за 2012 г. са заложени средства за дентална помощ в размер на 101 млн. 394 хил. лв.
С решение на Надзорния съвет са одобрени вътрешнокомпенсирани промени, като средствата по параграфа са увеличени с 3 млн. 171 хил. лв. за сметка на намаление на други параграфи от Закона за бюджета.
В Закона за бюджета за 2012 г. за здравноосигурителни плащания за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни, за специални медицински цели са заложени средства в размер на 495 млн. 525 хил. лв.
Предвид установения ред за предоставяне на онкологичните диспансери на медикаменти за перорална терапия на пациенти със злокачествени новообразувания и след съобразяване със становищата на националните консултанти са одобрени вътрешнокомпенсирани промени, като средствата по параграфа са намалени с 20 млн. лв., с които са увеличени средствата по параграфа за болнична медицинска помощ.
В Закона за бюджета за 2012 г. за здравноосигурителни плащания за болнична помощ са заложени 1 млрд. 168 млн. 876 хил. лв. В резултат на извършени вътрешнокомпенсирани промени общо увеличение в размер на 280 млн. 215 хил. лв. Годишният план възлиза на 1 млрд. 449 млн. 091 хил. лв. с включен трансфер 55 млн. 396 хил. лв.
В Закона за бюджета за 2012 г. са предвидени средства и за други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, които са в размер на 37 млн. 225 хил. лв.
През 2012 г. по параграфа са отчетени разходи в размер на 37 млн. 188 хил. лв. с включен трансфер към лечебните заведения.
Със Закона за 2012 г. е определен резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 261 млн. 478 хил. лв., който на основание § 8 от Преходните и заключителни разпоредби са освободени 261 млн. 478 хил. лв., тоест, целия резерв, които средства са насочени за покриване на средства за здравноосигурителни плащания предимно за дейности в болничната медицинска помощ.
Направени са трансфери към Национална агенция за приходите. Предоставени са и трансфери към Министерството на здравеопазването, които са в размер на 58 млн. 334 хил. 500 лв.
Това е за 2012 г.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, имате думата.
Няма нужда всъщност да ви припомням, че Сметната палата е заверила и този бюджет, и тези отчети.
Дали някой ще може да ни каже нещо повече за обявения за противоконституционен трансфер в рамките на 100 млн. лв.? Може би доктор Кокалов, тогавашен представител на надзора? Или не желаете?
ИВАН КОКАЛОВ: Не, аз мога да дам малко история. Всъщност ние многократно сме искали да знаем за какво са изразходвани тези средства. Тогава, ако не ме лъже паметта, министър беше доктор Константинов. Мисля, че няколко пъти писахме писма за това да ни се даде отчет всъщност този трансфер за какво е изразходен. За съжаление до ден-днешен ние нямаме отговор, нямаме представа.
Естествено се очакваше да бъде обявено за противоконституционно, защото в края на краищата за сметка на здравноосигурителните вноски да увеличаваш бюджета на здравеопазването при условие, че той е част от друг бюджет, очакваше се да бъде такова решението на Конституционния съд.
В края на краищата аз не знам да има някакви последствия от това. Спрягаха се най-различни числа, които уж са върнати към бюджета на касата.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доколкото си спомням, 41 млн. лв.
ИВАН КОКАЛОВ: Много се спореше колко са изразходвани, защото в момента, когато излезе решението на съда, дотогава те са изразходвани и не знам всъщност колко са. Спрягаха се най-различни суми. Последно колко всъщност се върнаха и къде отидоха аз не мога да ви кажа.
Така че, тъй като тези пари, връщайки се в бюджета на Касата, не могат да бъдат използвани автоматично, защото трябва да бъдат предоставени на Касата, тоест, трябва да има актуализация на бюджета. Така че много сложно е с тези актуализации.
Затова според мен методологията, начина на това процедиране е в ръцете на народните представители и затова казвам, че предложението такива средства, които са от здравноосигурителни вноски, да влизат директно в бюджета и по решение на надзора да покриват здравноосигурителни плащания беше най-удачно. Но за съжаление това е процедура, която зависи от народните представители и която е записана, когато се приема Законът за държавния бюджет. Бюджетът на касата е част от консолидирания бюджет. Така че ние изпълняваме закона.
Единственото, което мога да кажа за 2012 г., тъй като сигурно ще има пак дебати, е, че точно поради факта, че липсваше този текст, че вноски за 2012 г., които като приход идват в 2013 г., ние пак не можахме да ги ползваме. Независимо, че в 2012 г. бяха покрити всички разходи за болнична помощ извън прогнозните, останаха неразплатени лекарства, тъй като отчетите за лекарствата пък идват в началото на януари следваща година. Тоест, хем имаше пари, хем нямаше как да се плати и трябваше от бюджета за следващата година да бъдат разплатени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Думата поиска доктор Райнов. Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, колеги, скъпи гости! Уточнявам за колежката Атанасова и за доктор Дариткова, която постави въпроса по предходната точка – защо твърдя, че имало неразплатени дейности. Доктор Кокалов го каза – имаше неразплатени лекарства в размер на 40 млн. лв. през 2012 г., които остават за януари месец 2013 г.
Принципно и болничната помощ декември месец 2012 г. се плаща януари месец 2013 г. Но при условие, че година завършва с надсъбрани парички и от вноските, доктор Кокалов, мисля, че Вие тук ще го потвърдите пред колегите, че в едни други години – преди 2009 г. – когато касата в края на година е имала пари, сме изпращали съобщения до болниците към 20 декември да си фактурират дейността до 20 декември и сме я плащали още през месец декември.
Тук, ако има представители на болничната помощ, ще го потвърдят. Смея да твърдя, че при наличие на пари в този бюджет за 2012 г. ти да не си подпомогнеш плащанията и бюджета за 2013 г., не е много правилно за мен.
Затова твърдя, че е имало дейности, които е можело да се платят, но понеже от Министерството на финансите не са дали зелена светлина за парите, колегите не са успели да го направят.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз бях член на Надзорния съвет през 2012 г.
Относно актуализациите, за които спомена доктор Кокалов. Актуализациите се правят трудно. Аз лично не съм съгласна. Смятам, че когато има воля, актуализация може да бъде направена.
Обяснения относно свръхвноските, които бяха около 51 млн. лв. в края на 2012 г. Обяснението го давам на онколозите и на пациентите с онкологични заболявания, които ми направиха запитване защо ние пациентите не сме си поискали тези пари. Тези пари пациентските организации, които аз представлявам, ме упълномощиха и писмено поискахме тези пари да бъдат използвани за изплащане на неразплатени дейности.
По наша информация тогава имаше около 20 млн. лв. неразплатени към чужди фондове, тоест, касата дължеше средства на фондове в чужбина, за които дължи плащания. Тогава в последния работен ден на Министерството на финансите, в последния един час, в който можеше да се поискат тези пари, Надзорният съвет по изричното настояване на пациентските организации и бяха поискани от тези останали около 41 млн. лв., тъй като с 10 млн. лв. беше платена надпрогнозната дейност на болниците за октомври и за ноември – става въпрос, а декември се плаща от 2013 г., но ни беше отказано и обяснено от доктор Цеков, че тези 20 млн. лв. за чужди фондове не могат да бъдат платени, незнайно защо.
По наша информация и по наше предложение на пациентските организации с тези 40 млн. лв. поискахме да бъде платена болничната дейност авансово на някоя голяма болница, примерно „Пирогов” или ВМА, каквато практика е имало, както цитира доктор Райнов, в предните години и това беше отказано.
Беше поискано да бъдат платени част от задълженията, които останаха в 2013 г. в бюджета – около 40 млн. лв. за лекарства. Не била извършена проверка. По наша информация частична проверка на някои от тези плащания е била извършена и можеше да бъде направено поне частично плащане.
Така че аз смятам, че специално за тези 40 млн. лв. можеха да бъдат изразходвани. Ние тогава много ходихме с доктор Райчинов, участвахме в пресконференции и т.н., но за съжаление нямаше воля да се извърши това нещо.
Мисля, че тези неща започнаха много по-рано и аз тук бих искала да повдигна и следния въпрос. Ние поискахме да разберем какво се случва с онзи 1 процент от акциза на цигарите и алкохола, който е определен за превенция и лечение на зависимости и съгласно чл. 53 от Закона за здравето трябва да отива именно за превенция и лечение на зависимости в Министерството на образованието и науката.
Така че моля Комисията по здравеопазването да повдигне и този въпрос на някое друго заседание извън ситуацията.
Така че благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Продължаваме по реда на заявките.
Доктор Дариткова, заповядайте. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, във всеки текст от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса съществува текст, който позволява надзорът да разполага с надсъбраните вноски, стига да знае техния размер и да ги използва за здравноосигурителни плащания само с решение на Надзорния съвет.
Това го е имало винаги в тези закони. Има го и тази година. Надявам се пациентските организации в лицето на госпожа Георгиева да са били толкова активни и тази година, когато беше ясно, че на болниците няма да се плати голяма част от дейността, защото през 2012 г. надлимитната дейност на болниците беше платена на 100 процента и това е видно от този отчет, от който се вижда, че имаме 10 млн. лв. повече от предварително заложените средства.
Да, не беше платено само на аптеките. Това е факт. Но сроковете го позволяваха, защото плащанията се прехвърляха за следващата година. Възможно е в предкризисните години да е било допустимо до края на годината да се приключва бюджетът, но практиката от 2013 г. показва, че и вие не платихте за месец декември.
Затова наистина, разглеждайки този бюджет и прехвърляйки към практиките от миналата година, нещата не са много по-различни. Аз смятам, че тук отново се говори за неща, които вече отдавна са предъвквани и в публичното пространство и в Комисията по здравеопазването. Отчетът е коректен, той съответства и изпълнява Закона за бюджета, който сме приели в Народното събрание.
Затова може да си реализирате политическия замисъл, но иначе от гледна точка на текстове нещата са коректни. И по отношение на дейността на касата, която пак отново ние някак си неглижираме, важното е да се види какво се случва, защо практиките, които са факт от предходни години, отново се задълбочават и аз затова наистина искам да погледна отговорно и да понеса отговорност защо отново броят на хоспитализациите е нараснал, защо отново средствата за изследвания в доболничната помощ не са изразходвани, защо пациентите се налага да се хоспитализират, за да бъдат диагностицирани и лекувани? Защото съотношението между доболнична и болнична помощ и в настоящия бюджет не е в полза на по-ефективния начин на изразходване на средствата.
Всичко това се вижда от отчета за дейността и за изпълнение на бюджета на касата и за съжаление аз наистина искам тук представители на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да ми отговорят на въпроса, който е съотносим и актуален и към 2013 г., защото получих устен отговор от представители на Министерството на финансите, какво се случва със средствата, които са надсъбрани, но те се появяват, след като вече касата е разплатила всички дейности. Тук виждаме наистина, че има един остатък, един излишък от порядъка на 80 млн. лв. за 2012 г. Според представители на Министерството на финансите той остава по сметките на Касата, но не може да бъде изразходван в дадената финансова година, за да не се наруши общият баланс по дефицита на държавата, който ние сме длъжни да спазваме съобразно Маастрийхстките критерии.
Така ли е наистина? Може ли някой тук да даде информация по този въпрос - от Националната здравноосигурителна каса или от Надзорния съвет – защото аз се надявам, че такива дългогодишни представители на надзора трябва добре да познават законите и финансовите разпоредби.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има желание за реплика.
Заповядайте, доктор Райнов. Имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, колеги!
Уважаема доктор Дариткова, при цялото ми уважение към Вас, нека да не смесваме нещата и да вкарваме в заблуждение гостите. През 2012 г. при наличие на пари не са разплатени дейности. През 2013 г. не бяха разплатени дейности, защото отсъстваха пари. Това е тънката разлика, която би трябвало да знаете.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други реплики? Не виждам.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Надявам се, когато коректно внесете отчета за бюджета и дейността на касата за 2013 г., да стане ясно колко са надсъбраните вноски за 2013 г., аз наистина много държа на точния изказ. При Вас нещата са много относителни. Дори и в отчета на правителството бяхте написали, че две години не е имало рамков договор, което е малко пресилено, защото само една година нямаше такъв. Има и ред други неточности говорят в полза на това, че истината не ви е приоритет.
Затова нека да видим новите отчети, нека да видим финансовите параметри и тогава да коментираме 2013 г. А сега говорим за 2012 г. Там не бяха платени единствено лекарствата на аптеките. Дейностите бяха разплатени.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Продължаваме с изказванията.
Госпожа Десислава Атанасова е заявила желание за изказване. След това ще преминем към изказвания на съсловните организации, разбира се.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа! Мисля, че поне на тази маса за всички е известно, че през 2012 г., в края на годината имаше преизпълнение на средствата от здравни вноски и затова бяха платени абсолютно всички задължения на Националната здравноосигурителна каса към лечебните заведения. Единствено и само и в този смисъл са и думите на доктор Кокалов, останаха за плащане средствата към аптеките, тъй като отчитането ставаше на число, следващо плащането, съгласно Закона за бюджета.
Мисля, че това е ясно на всички и не следва да се спекулира, колкото и политически изявления да следва да се направят. Оставете ги за пленарна зала.
По отношение на трансфера от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването и решението на Конституционния съд.
Решението на Конституционния съд влезе в сила през месец май. До този момент всички средства се отчитаха от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса и се трансферираха обратно. Тоест, хипотезата на доктор Кокалов – какво е станало с парите и защо не са се върнали към касата – е нелогична, защото парите не са били в министерството, за да се връщат в касата.
Финансовите средства, отново казвам, се трансферираха от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването след представяне и отчитане на определена дейност. Тоест, по отношение на отчетността предполагам, че и сега, ако министър Андреева реши или доктор Румяна Тодорова, биха предоставили информация поне на членовете на надзора, ако не на Комисията по здравеопазването, как са се разходвали тези средства.
По отношение на това каква беше финансовата 2012 г. Аз като министър от месец март, така и доктор Пламен Цеков от месец април се справихме с управлението на средствата и на дейностите и изпълнявахме както и Закона за държавния бюджет, Закона за бюджета на касата и съответно заложените в Закона за здравното осигуряване текстове по отношение дейността на здравната каса и ангажиментите на Министерството на здравеопазването през 2012 г.
Мисля, че вероятно съсловните организации биха могли да ни дадат оценка. Но аз смятам, че по отношение на това, че и Националната агенция за приходите, и Министерството на здравеопазването, аз и целия ми екип, и екипът на доктор Пламен Цеков положихме всички усилия и имахме успех по отношение на това лечебните заведения за болнична помощ да нямат абсолютно никакви задължения към свои доставчици и те да се дължат на липса на плащане от Националната здравноосигурителна каса.
Без да политиканствам, само ще припомня, че през изминалата 2013 г. доктор Райчинов многократно заявяваше, че лечебните заведения не само, че няма да могат да се издължат към своите доставчици на медицински консумативи, лекарствени продукти и т.н., но няма и да могат да платят заплатите на персонала си. Тогава не управлявахме ние.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми една реплика.
Уважаема госпожо Атанасова, Вие бяхте министър в един труден период, когато ГЕРБ трябваше да заложи – това беше обявено от лидера ви – от хора, които са с политическа окраска, към така наречената си „тежка артилерия”, защото презумпцията беше, че хора като Божидар Нанев, като Стефан Константинов, като Нели Нешева – особено последната не знам защо смятаме, че не е от партийните кадри на ГЕРБ – не са свършили достатъчно добре своята работа.
Периодът беше тежък. Справихте се с една част от задачите, задълбочихте други проблеми, а други просто продължават в годините, независимо кой е министър.
Припомням Ви, понеже току-що заявихте, че нямало никакви неразплатени задължения към доставчици, че служебният министър на здравеопазването проф. Николай Петров, изслушан на втория ден в пленарна зала от това Народно събрание, заяви, че дълговете на болниците към онзи момент, когато той е наследил поста от Вас, са били около 400 млн. лв., сума, която никога до този момент не беше достигана като неразплатени средства към доставчици, за режийни разходи и за други плащания.
Многократно – действително – доктор Райчинов заявяваше, че няма да могат да бъдат изплатени заплати, но наистина това беше преекспонирано от вашето политическо говорене. Многократно призовахте тук да не се политизира, да, така е, права сте. Но е факт, че когато се формулира, че има проблеми, заложени и наследени от бюджет, който вие приехте за 2013 г., при който беше ясно, че още в средата на годината ще има огромен дефицит и доктор Пламен Цеков многократно го заяви в тази комисия, действаща в този парламент, и в пленарна зала, Вие казвате: ами вие казахте, че няма да изплатите заплатите.
Не само, че се изплатиха заплатите и нямаше проблем, но касата към 20 януари 2014 г. разплати всичките средства към лечебните заведения така, както беше постигнато със споразумението. И това при огромния дефицит, заложен във вашия бюджет и наследен в края на краищата. Но става въпрос за огромната сума неразплатени средства.
Има ли желание за втора реплика?
Заповядайте, госпожо Атанасова, за дуплика.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Отчитам като положително това, че Националната здравноосигурителна каса успя да разплати изработеното от лечебните заведения, въпреки че наистина съществуваше риск да не бъдат платени последните три месеца.
Само че може би следва да напомня, че в момента обсъждаме изпълнението на бюджета за 2012 г. Тоест, тезата с изслушването на служебния министър в пленарна зала считам, че касае 2013 г., ако не се лъжа, и изпълнението на бюджета през 2013 г.
Предполагам, че при разглеждане на този бюджет, въпреки че част от годината, първите два месеца на 2013 г. аз съм била министър, а доктор Пламен Цеков – управител на Националната здравноосигурителна каса, а впоследствие имаше и служебен министър и най-накрая се появи госпожа Таня Андреева, която, надявам се, с екшън-планове и такива бодри мерки ще възстанови българското здравеопазването и то ще цъфне и ще върже, вероятно тогава, когато го обсъждаме, няма да се налага всички ние да обясняваме за бюджета за 2013 г.
Пак ли да напомня, че в един момент отчетните документи ще свършат и тогава ще свърши и митът за злите управляващи от ГЕРБ и ще трябва сигурно да пишете трите плика.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само две справки относно предните изказвания. От 1901 г., повече от десет години след това въобще е нямало Министерството на здравето, а не да са заедно с МВР. Функциите на Министерство на здравето са се изпълнявали от Лекарския съюз, създаден 1901 г. Не, че и сега не можем да го правим, но имаме други правомощия. Аз не знам Лекарският съюз нещо ужасно и трагично да е направил, за разлика от всички останали институции в страната. Ако ми припомните нещо ужасно и трагично, доктор Дариткова, да е направил Съюзът, ще Ви благодаря.
Така че това е в исторически план.
Иначе искам да се съглася с думите на доктор Дариткова и госпожа Атанасова за колективната отговорност, защото истината е, че докато министърът на финансите еднолично съставя, контролира и разпределя бюджета на касата, а парламентът и неговите комисии колективно безотговорно вземат решения за разходване на тези средства и касата не е самостоятелна и независима институция, която да борави с парите на здравноосигурените, това ще си продължава в същия вид. Няма защо да се заблуждавате.
Това е истината и нека да си я кажем.
В този смисъл наистина трябва да гледаме напред и да търсим начин нещата да бъдат публично, прозрачно и ясно регулирани. Защото и тук се казаха много неверни неща. След решението на Конституционния съд бяха внесени в парламента, към комисиите и съответно към парламента, искания за възстановяване на остатъка от сумата 41 млн. лв. към касата, включително от госпожа Атанасова тогава като министър на здравеопазването.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Към бюджета на касата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Да, към бюджета на касата. Единственото негативно становище беше на моя любим министър Дянков. Но това негативно становище реши нещата и парите не бяха върнати. Къде отидоха? Естествено, никой не знае.
Имаше тогава ясен текст също в закона, че Надзорният съвет със свое решение разполага с надсъбраните от здравни вноски пари. Познайте кой пак забрани да се вземе такова решение.
Аз в случая не обвинявам Надзорния съвет, защото надали щяха да посмеят да го направят след забраната на същия министър Дянков. Затова не се дадоха парите. Няма защо да се лъжем. Дадоха се 10 млн. лв. пак под натиска на съсловните организации, за да се разплатят с болниците. Това е истината.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Актуализация на бюджета трябваше да има.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Не, не.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви се.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Не, не е вярно. Има си текстове в Закона за здравното осигуряване, сега не помня точно текста, ще Ви го цитирам. Може би беше в Закона за бюджета. Доктор Петров сигурно ще го цитира. Има ясен текст, че с надсъбраните средства се разпорежда Надзорният съвет, без да взима становище от когото и да било.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Трансферните средства не бяха надсъбрани.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Сега няма да спорим. Всички знаехме това. Аз не знам как не е известно, след като излезе председателят на НАП и съобщи публично, че има 50 млн. лв. надсъбрани.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: ...които влязоха едни 108 млн. лв., които бяха налични на 1 януари 2013 г., но в края на месец март ги нямаше.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Така че тези пари можеха да бъдат използвани, стига да имаше волята. Хайде да не се лъжем. Яко Дянков беше казал „да”, те щяха да бъдат ползвани. Той каза „не” и не бяха използвани. Това е истината.
Пак казвам и, за да финализирам изказването си, искам да кажа, че наистина 2011 и 2012 г. бяха може би най-спокойните години за системата на здравеопазването и това също е вярно. Аз не съм човек, който ще си изкриви душата. Нямаше забавени плащания, редовно, съвсем в пълен размер за лечебна дейност по всички етажи се плащаше.
Така че нямам политически пристрастия, за да имам причина да обиждам някого. Мисля, че казвам само истината и това трябва да се отчете. Все пак щетата се ограничи само до 108 млн. лв. в сравнение с предните крупни суми, което пак си беше постижение. Но истината е, че тези две години има основание да се каже, че дълговете на болниците се намалиха, защото наистина бяха стигнали близо 400 млн. лв., през 2011 г. бяха намалели с 60 млн. лв., ставаха около 360 млн. лв. През 2012 г. бяха спаднали до 330 млн. – 340 млн. лв. През 2013 г. пак скочиха рязко нагоре. Сигурно и отчетът за 2013 г. ще го чуем. Аз за себе си съм убеден, че нито един от присъстващите депутати от ГЕРБ не беше съгласен с прехвърлянето на тези средства и съм сигурен, че е така. Но пак се наложи министърът на финансите. Не знам защо тези министри са винаги най-силните.
Дано в бъдеще това да не се случва.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Спомням си и силни и здравни министри.
Многократно споменахте министър Дянков. Този корифей на финансовата прозападна мисъл, който е в Москва. Малко е некоректно, защото той пък няма как да се защити.
Има думата доктор Николай Шарков. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Колкото и да е странно, за дентална помощ ще кажа само две изречения. Ако погледнете внимателно отчета за дейността и отчета за бюджета на касата както за 2011 г., така и за 2012 г., ще видите, че денталната помощ крета както и да е в едни финансови граници, които граници са с леко преизпълнение на бюджетите, но в рамките на трите процента, които бяха допустими.
И тук искам още нещо да кажа. През цялото заседание, а и на предишни такива заседания, защото миналата година гледахме отчета за дейността и бюджета на касата за 2010 г., и предишни години аз усещам, че на практика се прави анализ на всичко това. Добре, обаче това са законови текстове. Трябва да минат през Комисията по здравеопазването и през парламента.
Но призовавам, стига да го приемете, група народни представители да имат политическа воля да добавят един текст. Текстът да бъде, че трябва да бъде направен сравнителен анализ поне три години назад. Тогава ще се получи една много ясна картина, като се започне от бюджетите, като се продължи във всеки един аспект от дейността и се разсъждава не само върху бюджетната страна на проблемите, а и върху медицинската страна на проблемите, като се разсъждава върху проблемите защо се разписва или защо не се разписва национален рамков договор.
Тоест, сравнителен анализ за поне три години назад трябва да има, защото гледайки отчетите на парче всяка една година, вие в момента, уважаеми дами и господа народни представители, направихте сравнителен анализ. Вие казахте за всяка година, от една страна, благополучията, от друга страна, неблагополучията. Но, когато се направи един сравнителен анализ за тригодишен период от време от касата, не от някого друг, тогава тези неща ще бъдат много по-ясни, няма да има пропуски.
Защото, извинявайте, когато питали един много известен американски метеоролог защо дава дългосрочна прогноза за времето, той казал: Разчитам на късата памет на хората.
Така че късата памет за съжаление е характерна за нас. Дори и за най-мъдрия и най-гениалния народен представител.
И аз правя едно простичко предложение. Добавете един текст, нека да има тригодишен анализ и тогава ще видите как се върви напред. Ако няма такъв анализ, ние ще си говорим за всяка година на парче и ще вървим напред. Някой ще си припомня лошото, друг ще си припомня доброто, нещата ще си тъпчат на място.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Сега ще продължим с народните представители.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих. Имате думата.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости!
По отчета за 2011г. гласувах „за”, по отчета за 2012 г. ще гласувам „за” и по отчета за 2013 г. също ще гласувам „за”, въпреки че е завършен с вашето управление. Защо? Защото през 2011 г. всички болници получиха парите си, през 2012 г. всички болници си получиха парите, през 2013 г. също всички болници си получиха парите. Всичко, което сега го говорим в момента, са някакви детайли – 50 млн. лв. тук, 9 млн. лв. там – общи приказки.
Проблемът е в милионите, които хвърчат в тази зала. Аз не знам виждали ли сте един милион лева на куп? Девет милиона, петдесет милиона, триста милиона – и най-накрая бюджетът на касата – 2 млрд. 600 млн. лв. Огромни обществени средства, които се управляват грешно. Защо? Защото собственикът на тези пари не участва в управлението.
Аз съжалявам, но госпожа Табакова вероятно няма такива данни и няма да може да ми отговори на въпроса кой колко е внесъл в здравната каса от тези пари. Държавата колко е внесла? Тридесет процента вноски? Частният сектор колко е внесъл? Шестдесет процента примерно. Самоосигуряващите се колко са внесли? Десет процента? Къде са тези хора? Тези хора или техни представители трябва да има в Надзорния съвет. Това е концепцията за управление на тези пари. Като има хора, които са пряко заинтересовани тези пари да се харчат мъдро, тогава ще видите, че няма да има прехвърляне на 300 млн. лв. от касата към държавата, към министерството, към когото ще да е. Всеки ще си гледа паричките, които е внесъл, целесъобразно да ги харчи.
Докато не се промени тази система, вие просто си хабите времето с общи приказки. Националната здравноосигурителна каса е монополен орган. Грешно се управлява. Краят на структура, която отговаря на тези две точки, е фатален.
Затова важното за в бъдеще е следното. Доктор Райчинов сигурно с дългия си опит го знае. Всяка политическа сила, която вземе властта, се стреми да управлява всичко в държавата, включително и здравната каса, въпреки че това е обществен ресурс.
Затова един път завинаги трябва с новия закон, който ще внесете вие като управляващи, трябва да направите така, че този ресурс да е абсолютно независим и да нямате контрол върху него. А да го контролират тези, които са напълнили тази каса. Те да я контролират. Направете го, стига да ви стигнат силите, стига да имате и политическото желание, това можете да го направите и да спасите ресурса.
Иначе тази система след три години, мога да се подпиша под това, ще стане като пенсионната система – вноските примерно са 1 млрд. лв., разходите са 1,5 млрд. лв., хайде да вземем 500 млн. лв. от общия бюджет, защото идват избори след две години. И така доникъде няма да стигнем. Монополът на Касата трябва да падне и управлението на самата тази каса трябва да стане по съвсем различен начин. Вие много добре знаете това и се надявам да го направите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, колега.
Доктор Добрев, заповядайте. Имате думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, аз искам да се върна към изказването на доктор Райчинов и да ви кажа своето становище.
Аз считам, че юристите трябва да ни помогнат да се направи такава нормативна рамка, която да позволява парите от здравни вноски да остават само в здравната каса и органите на управление на Националната здравноосигурителна каса да могат да боравят с тях.
Лично аз страдах винаги, когато налични пари не могат да се утилизират за здраве. Ние разчитаме на милион, на два милиона от българската Коледа, от Българския Великден, а пари от порядъка на над 30 – 50 млн. лв. отиват, те не се губят, но не и на мястото нито в бюджета на държавата, нито където и да е другаде, дори в рамките на някакъв бюджет на касата, но извън управлението на органите на управление на касата.
Аз съм лекар. Аз не мога да предложа нормативна база и закони. Но имаме юристи, които могат да ни позволят това нещо и това да бъде избегнато в бъдеще.
Ето това искам да ви предложа.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Има думата проф. Илко Гетов, представител на съсловната организация на фармацевтите. След това ще дам думата на представителя на гражданските организации.
Заповядайте, проф. Гетов.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, присъстващи и гости! Искам само да кажа няколко детайла по отношение на аптеките и лекарствата, защото се споменаха няколко пъти в дискусията.
Аптеките се отчитат на всеки 15 дни в първите три работни дни след изтичането на периода и получават парите си след 45 дни, което простата аритметика показва, че към тогавашния период с наличния излишък е можело да остане за 2013 г. само половината от месец декември, защото първите три работни дни от първата половина на декември са 17, 18 и 19 декември и до края на месеца имаше още пет работни дни.
В резултат на това ощетяващо положение на аптеките и на търговците на дребно с лекарства ние заложихме в следващия типов договор с касата плащането да бъде в срок от 30 календарни дни, а не толкова дълъг период.
Благодаря ви. Мисля, че с това внесохме яснота по отношение на възможността за използването на излишъка, тъй като на период парите за лекарства са в рамките на около 20 милиона лева, което означава, че към 1 януари 2013 г. е имало неразплатени пет периода за 2012 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Гетов.
Заповядайте, господин Москов.
НАЙДЕН МОСКОВ: Добър ден на всички. Ще си спестя „уважаеми” и т.н. Аз съм Найден Москов от Българска асоциация на пенсионерите.
Аз ще направя моето изказване от гледната точка на безпартийна организация и никога няма да бъдем партийна организация.
Първо, искам да попитам къде Националната здравноосигурителна каса съществува в този документ Конституцията? Къде има написано нещо за Здравната каса? Въпреки това съществува Здравна каса.
Конкретните ми предложения, за да има по-добра отчетност и работа със средствата, постъпващи в Здравната каса, да се направи така, както е при други институции – да има граждански контрол, тоест, звено за граждански контрол към касата.
Другото, което предлагаме, е към касата да бъдат отделени средства за третата възраст в нашата страна, в смисъл да бъдат обучени гериатри, тъй като сега такава специалност няма, доколкото знам. Да има гериатри, които да поемат грижата за възрастното население. Това преди го имаше, сега го няма.
Освен това да бъдат провеждани отчети на Касата пред Народното събрание или не зная къде, да бъдат правени не годишни отчети, а примерно на половин година, за да може тези средства, които остават в Касата, да бъдат правилно разпределени.
Присъединявам се към мнението на доктор Добрев, който седи до мен, тези средства, които остават, да остават на разположение на здравната каса, но тяхното изразходване да се решава заедно с гражданския съвет към касата, тъй като върху нас падат решенията на тази каса, те падат върху нашия гръб.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Москов.
Има много резонни забележки, които направихте, особено за гериатрите. Така че, щом имаме стратегия за младежта, а всъщност основният проблем на България е застаряващото население и проблемите, които произхождат от това, намирам за резонно предложението за гериатрите.
Уважаеми колеги, на път сме да приключим с тази дискусия.
Доктор Кокалов поиска думата. Заповядайте.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам думата, тъй като почувствах, че трябва да обясня на колегата отсреща, че касата се управлява точно на този принцип. Тоест, тези, които внасят здравните вноски, са представени там – работодателите, синдикатите, които по Конституция представляват работещите, включително пациентските организации и държавата, която също внася здравни вноски.
Така че тези, които плащат, участват в управлението. Доколко това е реципрочно на вноските, аз не мога да твърдя, но тук има трипартитен принцип, който и Международната организация по труда възприе при тези публични ресурси, тоест, тези, които внасят средства – работодатели, работници и държава – да управляват средствата и да следят как се изразходват тези средства.
Второ, на уважаемия колеги тук бих искал да кажа, че касата постоянно държи сметка на парите, които изразходва по параграфите и там, където няма изразходване, а в други – има, средствата се преливат. Тоест, управлението става динамично и няма как да останат пари. Ние се молим да ни дадат повече, защото искаме повече за хората. Този бюджет се гласува тук, в Народното събрание, и така или иначе, там фигурират държава, работодатели и хора на труда, които плащат, които държат сметка как се изразходват парите им.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване точките, които обсъдихме току-що – точка четвърта и пета от дневния ред, с уговорката, че част от колегите вече декларираха как гласуват, защото едни са в други комисии или имат ангажименти с участие в медии.
Подлагам на гласуване проект за решение по отчета за изпълнението на дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 7, "против"- 9, "въздържали се" - няма.
Годишният отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 302-03-6, внесен от Министерския съвет на 18.07.2013 г., се отхвърля на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Проект на решение по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 7, "против"- 9, "въздържали се" - няма.
Отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г., № 302-03-7, внесен от Министерския съвет на 18.07.2013 г., се отхвърля на първо гласуване.
Искам да направя едно съобщение преди да пристъпим към следващата точка от дневния ред.
В 18,00 ч. форум „Медикус” традиционно ще присъди годишните си награди за лекар на годината. Събитието ще се проведе в хотел „България”. Поканени сте всички членове на Комисията по здравеопазването.
Моля, който има възможност, да уважи събитието.

Продължаваме с последната точка – точка шеста - от дневния ред:
Обсъждане на Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014-2020), № 302-00-45, внесен от Министерския съвет на 20.12.2013 г. – първо гласуване.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Тодорова, да представите Стратегията за младежта, което е актуализиран вариант и която трябва да се обсъди в седем парламентарни комисии.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми народни представители! Ще представя пред вас съвсем накратко проектът за Актуализирана национална стратегия за младежта.
Проектът на Актуализирана национална стратегия за младежта е документ с дългосрочен хоризонт на действие – до 2020 г. Документът задава основните рамки, очертава визията, целите и приоритетите за развитие на младите хора в страната. Стратегията отчита необходимостта от комплексни действия, насочени към развитие на политики за младежта, създаване на условия за качествено и достъпно образование, възпитание и пълноценно развитие на личността, равни възможности на всички млади хора в областта на образованието и пазара на труда и насърчаване на тяхната активна гражданска позиция.
Целта е да се осигури синхрон с действията на отговорните институции, с което значително да се повиши ефектът от действията им. Документът е съобразен с методологията за стратегическо планиране в Република България и е структурирана в шест части.
В първата част на стратегията е представен актуален анализ за състоянието на младите хора в България.
Втората част представя информация относно постигнатите резултати от изпълнението на поставените цели и задачи в стратегическия документ през 2011 и 2012 г.
Третата част предлага анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред изпълнението на политиката за младежта, който е изготвен за първи път с оглед ефективно насочване и планиране на младежките политики.
Четвъртата част представя визията за политика за младежта.
В петата част са представени стратегическите цели и задачи.
Шестата част е посветена на изпълнението на стратегията, принципи, институционална среда, ресурсно и информационно обезпечаване и мониторинг.
При разработването на Актуализираната национална стратегия за младежта (2014 – 2020) е използвана информация от централните власти и институции, отговорни за планирането и осъществяването на различните секторни политики, имащи съществено въздействие върху младите хора, информация от териториалните власти в страната от общо 27 области, както и национално представителни социологически проучвания, осъществени в периода 2010 – 2012 г. като данни на Националния статистически институт, други специализирани национални и международни изследвания, ЕВРОСТАТ, УНИЦЕФ, ЕВРОБАРОМЕТЪР и други.
Мерките, насочени към развитието на младите хора в страната са структурирани общо в девет приоритетни области. Това са: насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до качествени и достъпни услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на междукултурния диалог и повишаване ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
Част от очакваните резултати от изпълнението на стратегическия документ са: намаляване на дела на преждевременно напусналите училище под 11 процента, увеличаване на дела на младите хора със завършено висше образование над 36 процента, увеличаване на коефициента на заетост на младите хора на възраст от 15 до 29 години, включително и сред младите хора с увреждания, увеличаване на коефициента на заетост на младите хора на възраст 25 до 29 години, включително и сред младите хора с увреждания, намаляване на коефициента на безработица сред младите хора на възраст от 15 до 24 години, включително и сред младите хора с увреждания, намаляване на коефициента на безработицата на младите хора на възраст от 25 – 29 години, включително и сред младите хора с увреждания, увеличаване на относителния дял на самонаетите сред икономически активните млади хора на възраст от 25 – 29 години, включително и сред младите хора с увреждания, разширяване обхвата и повишаване качеството и достъпността на услугите в подкрепа на развитието на младите хора, повишаване на дела на младите хора на възраст между 15 и 24 години, които имат достъп до електронно съдържание и в обществените библиотеки, утвърждаване на европейски модели в младежката работа, повишаване броя на млади хора, практикуващи спортни дейности, повишаване нивото на информираност, придобити умения и знания за здравословен начин на живот, активиране на участието на младите хора при решаване на младежки проблеми, подобряване на възможностите за професионална и социална реализация на младите хора в малките населени места и селските райони, създаване на младежки зони, клубове и младежки пространства в страната и др.
Действащият национален стратегически документ в областта на младежта бе приет през 2010 г. за периода 2010 – 2020 г., а в изпълнение на Закона за младежта бе предприето разработване на Актуализирана национална стратегия за младежта за периода 2014 – 2020 г.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих. Имате думата.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо заместник-министър, в община Бургас имаме следния проблем. Ние, ако не се лъжа, от шест години имаме сериозна стратегия за развитието на спортните площадки в общината като цяло. Тя е разработена в два аспекта. Първо, цялостно ремонтиране на съществуващите спортни площадки до момента, и второ, създаването на нови такива. Това включва и нови басейни.
Това ставаше изцяло с европейско финансиране. Дотук проблеми няма, даже това е много добре за града. Тази година вече започнаха да излизат наяве едни неочаквани странични ефекти. Общината не може да поддържа такъв огромен ресурс от спортни обекти, защото е община и е социално насочена. Примерно, за да ползваш басейна, заплащаш 0,50 лв. или 1,00 лв. Тоест, не се взимат търговски такси с печалба. За да ползваш стадиона – също.
Субсидирането от страна на общината на тези обществени спортни площадки почти ще бъде невъзможно от 2014 г. и 2015 г.
Предвиждате ли нещо да подпомогнете общините по тази тема? Това е жизнено важно за града ни. Нашите площадки в Бургас всички са пълни. Слава Богу, нямаме празни футболни игрища, нямаме празни баскетболни игрища. Дори направихме някакви съоръжения за катерене и децата отиват там и спортуват. Но проблемът идва от към общината и субсидирането на тези дейности.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други въпроси и изказвания?
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Аз прочетох частта, която касае здравословното състояние на младежите и имам въпрос, който касае механизма на структуриране и произвеждане на такива стратегии.
Виждам, че когато сте събирали данни за здравния статус на младите, сте се позовали на някакво изследване от Институт за социални изследвания и мониторинг. В същото време Министерството на здравеопазването по закон всяка година внася доклад за здравето на нацията, в който може би има коректна информация за състоянието и на тази възрастова категория. Защо институциите не комуникират по между си и дали това е било свързано с допълнително заплащане, което ще значи и неефективен разход на средства или принципите на правене на стратегията са такива?
Защото лично за мен като лекар данните, които са събирани, са малко странни. Това, че някой заявява, че има синузит и че има колит, не означава хронично заболяване. Данните трябва да се събират не чрез разпитване на отделните хора, а чрез достоверна медицинска информация, за да могат да бъдат достоверни от медицинска гледна точка. А най-абсурдното изречение, което прочетох тук, ще го споделя. Това е че „76 процента от анкетираните заявяват, че са преглеждани от лекар. От това може да се допусне, че става въпрос за завишено внимание към здравето и превенция, от друга страна, може да е индикация за здравословен проблем.”
Какъв е изводът? Просто наистина от гледна точка на базата, на която правите по-нататъшната стратегия, която пък е само общи приказки, нищо конкретно, ми изглежда некоректно от медицинска гледна точка и от гледна точка на медицинската статистика.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми аз също да задам въпрос, като изразявам съгласието си с това, което току-що каза доктор Дариткова.
Това, че някой заявява, че има главоболие, показва, че има проблем. Но, ако беше така, нямаше в нито едно общество, и в нашето, да има лекари и медицински специалисти.
От гледна точка на Комисията по здравеопазването има какво да се коригира в тази стратегия.
Аз обаче искам да Ви попитам: какво налага актуализацията на стратегията, защото тя по принцип е за 2014 – 2020 г. Защо предприемате тази актуализация?
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз ще отговоря първо на въпроса по отношение на финансирането. Вие знаете, че има една наредба Н-1, където в момента се финансират проекти на лицензирани спортни клубове, където се правят ремонти на спортни съоръжения, спортни зали и спортни площадки.
С промените в Закона за физическото възпитание и спорта по тази наредба освен клубове ще могат да кандидатстват и общини. Така че това е по отношение на финансирането. То е на проектен принцип.
Сега ще започна по въпросите отзад напред. Първо, на въпроса на госпожа председателя.
Тук ще уточня, че всъщност стратегическият документ в областта на младежката политика в момента е Национална стратегия за младежта 2010 – 2020 г. Съгласно Закона за младежта обаче стратегията се приема от Народното събрание. Тази стратегия, която в момента действа, е приета 2010 г., а Законът за младежта е от 2012 г.
В интерес на истината, би трябвало досега вече да е имало актуализиране на стратегията. Но това е първото към момента.
Оттук нататък моля да дадете думата на колегите, които да отговорят на другите поставени въпроси.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Балабанов. Имате думата.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! В добавка ще кажа, за да стане малко по-ясно това, което каза госпожа заместник-министър Тодорова, всъщност актуализацията на стратегията се налага от това, че преди това тя е приета само от Министерския съвет през 2010 г., а впоследствие законът задължава тя да бъде приета и от Народното събрание.
И тъй като, за да се приеме след това от Народното събрание, има промени в анализа, промени в състоянието на младите хора през тези две години, трябва да се направи и кратък отчет за това какво се е случило през тези две години и това да се случи в тази стратегия и от тази гледна точка се налага актуализацията в момента.
Също така това, което е променено вътре, са и индикаторите за измеримост, за да може тя по-добре да бъде отчитана в следващи периоди, защото, както се вижда и сега, отчетът по досегашните две години не показва сериозно изпълнение на целите и приоритетите. Така че те остават почти непроменени.
Но по отношение на данните има значителни разлики.
По отношение на въпроса на доктор Дариткова защо използваме социологически проучвания и включваме тези данни в стратегията, разбира се, събират се данни от всички министерства и от всички институции, които имат отношение, но също така е важно да се види и гледната точка на самите млади хора по всички теми, които са застъпени в доклада. Дали това касае образование, дали касае безработица, дали касае всички други сфери, все пак ние сме длъжни коректно да потърсим и мнението на самите субекти и обекти на тази политика и да чуем и тяхното мнение.
Тези данни, разбира се, се съпоставят, съизмерват се с другите данни, които са статистически и са данните, получени от министерствата и ведомствата. В интерес на истината не винаги информацията, която се получава от министерствата при запитване от наша страна, е достатъчно пълна и съдържа достатъчно информация по всички измерители, които имаме в стратегията, по всички показатели. Така че действително понякога тя не е съвсем, съвсем пълна като информация. Но комуникация между министерствата и ведомствата при всички случаи съществува.
Така че данни от Министерството на здравеопазването, разбира се, са взимани. Но това не променя факта, че ние търсим и мнението и на самите млади хора.
По въпроса за спортната база и това, което зададохте за Бургас, искам да кажа, че за момента средствата, които държавата предвижда, разбира се, са основно в сферата на реконструкция и модернизация на спортни съоръжения, а не толкова в сферата на издръжката на такива, която, разбира се, в момента е за сметка на общините и на тези, които са я създали.
Така че за момента такива средства като програми и като инструменти в Министерството на младежта и спорта не съществуват освен такива за реконструкция и модернизация и за изграждане на нови съоръжения. За издръжка няма такива средства. Има средства, насочени към спортните клубове и спортните федерации, които, участвайки по различни програми, ползват съоръжения и плащат наемите в тези съоръжения, като по този начин съоръженията имат допълнителен приход, който идва от спортните федерации, от спортните клубове, които ги ползват. Това са различни програми за спорта на децата в свободното време, за ученически спорт, за спорта на ученици и студенти. Всички тези програми ги има на сайта на Министерството на младежта и спорта. По тях кандидатстват организациите и в тях се включват и известни средства за ползването на съответните съоръжения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Последното беше много добър отговор, защото финансирането на спортните съоръжения реално не трябва да става чрез общината, а чрез ползвателите. Ако ходим и спортуваме там, да влизат някакви пари в общината, за да може да се ремонтират, да се поддържат тези съоръжения и площадки.
Това до довежда до следващия въпрос. Вие знаете, че всяка една община си има наредба за субсидиране на клубовете в общината, която се приема от Общинския съвет. През 2007 г. в община Бургас ние заварихме една наредба, която и най-големият експерт във вашето министерство не може да я разбере и да разбере в края на краищата какви пари отиват към даден клуб. Тогава ние разбрахме, че всеки един общински съветник е васален на някакъв клуб и кой както си уреди клуба.
Затова минахме на следващия етап и взехме от Варна тяхната наредба. Те имат една точкова наредба, точкова система. Ние я взехме и я приложихме в Бургас. Да ви кажа, че много ни паднаха проблемите и разправиите: защо дадохте на този, защо дадохте на онзи? Не обмисляте ли да направите национална такава наредба – точкова система, където общините да нямат тази свобода да правят каквото си искат, за да може това да се върже с вашата обща стратегия. Защото какво означава община Бургас да има стратегия за насърчаване на нещо си, община Варна – на друго, а държавата – на трето?
Вие можете да направите схема как общините, по какъв начин да си субсидират клубовете, свързано с това как искате да развиете спорта. Помислете го. Можете да не ми отговорите сега, веднага, но аз ви казвам как заварихме една община, взехме от друга община добрия им опит, наложихме го на практика. Но това не означава, че решихме всички проблеми в община Бургас. Нали ме разбирате? Все има някой, който не е доволен. По този начин може и да включите вече субсидирането на общините за тези съоръжения и т.н.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Семир Абу Мелих.
Заповядайте, господин Балабанов, да отговорите на народния представител.
МИХАИЛ БАЛАБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Благодаря ви за това, което казахте и бързам веднага да уточня, че такава система съществува и по нея се финансират включително и федерациите. Тя включва различни показатели: участие в различни състезания, медали, брой медали, брой участници в спортни състезания и т.н. Има показатели, има формули и след това по тях се изчислява и финансирането на проектите и на дейностите на съответните спортни федерации и клубове.
Много често общините ползват тези формули, които има в министерството доброволно. Просто искат тази информация, предоставя им се и те решават дали да я ползват точно по този начин, по който е създадена, или да променят нещо в нея. Но това е една база, която им дава достатъчно добра информация как да си направят финансирането на клубовете, така че то да не изглежда субективно, а да бъде подчинено на обективни критерии. Но никой не може да задължи общините да правят това.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Ако сте приключили и все пак сте изяснили част от проблемите, ще подложа на гласуване току-що предложената стратегия, зададените въпроси по нея и получените отговори.
Моля, гласувайте тази стратегия.
Гласували: "за" - 9, "против"- 3, "въздържали се" - 2.
Актуализирана Национална стратегия за младежта (2014-2020), № 302-00-45, внесена от Министерския съвет на 20.12.2013 г., е подкрепена на първо гласуване с всички забележки.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Напомням отново за събитието, което ще се проведе в хотел „България” за обявяване за 23-ти пореден път на лекар на годината.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)