ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 16




На 30.01.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 13.01.2014 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия през 2012 г. , внесен в Народното събрание с писмо № 303-03-16 на 06.12.2013 г.
3. Изслушване във връзка с промени в Наредба № 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 16




На 30.01.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 13.01.2014 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия през 2012 г. , внесен в Народното събрание с писмо № 303-03-16 на 06.12.2013 г.
3. Изслушване във връзка с промени в Наредба № 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители, заместник-министри и гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Дневният ред за днешното заседание ви е раздаден, а той предлагам да бъде следният:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 13.01.2014 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия през 2012 г. , внесен в Народното събрание с писмо № 303-03-16 на 06.12.2013 г.
3. Изслушване във връзка с промени в Наредба № 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Уважаеми колеги, има ли други предложения по представения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 13.01.2014 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия през 2012 г. , внесен в Народното събрание с писмо № 303-03-16 на 06.12.2013 г.
3. Изслушване във връзка с промени в Наредба № 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Преминаваме към обсъждане на точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 13.01.2014 г. – първо гласуване.
Позволете ми да дам думата на заместник-министър Бойко Пенков, който да представи законопроекта, след което представители на Министерството на околната среда и водите също ще представят аргументите си.
Заповядайте, господин заместник-министър Пенков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, гости! Законопроектът, който се внася от Министерския съвет, е проект на закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
Главното в него е, че трябва да се въведат мерки за прилагане на няколко регламента. Това са Регламент № 528/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставяне на пазари и употреба на биоциди, Регламент № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно износ и внос на опасни химикали и Регламент № 259/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за изменение на Регламент № 648/2004 г. по отношение на употребата на фосфати и други фосфорни съединения в потребителските перилни детергенти и потребителски детергенти за автоматични съдомиални машини.
1. Въвеждане на тези мерки относно Регламент № 528/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно представянето на пазара и употребата на биоциди.
Проектът на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химични вещества и смеси ще усъвършенства прилагането на регулаторната рамка за издаване на разрешение за биоциди и предоставянето им на пазара, без да намалява високото равнище на защита за околната среда, здравето на хората и животните.
Ще се опростят правилата за защита на данните, ще се предотврати дублирането на изпитвания върху гръбначни животни посредством задължителен обмен на данни, ще се установят правила за паралелна търговия с биоциди и ще се обхванат изделия или материали, третирани с биоциди.
2. Въвеждане на мерки за прилагане на Регламент № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно износа и вноса на опасни химикали.
С Регламент № 649/2102 се осигурява прилагането на Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международна търговия с определени опасни химикали и пестициди.
С тези изменения се цели и въвеждането на балансиран механизъм за разрешаване износа на химикали, прецизиране на процедура, по която ще става износът на опасни химични вещества в самостоятелен вид, смеси или в изделия и прецизиране на административно-наказателните мерки, свързани с прилагането на този регламент.
3. Въвеждане на мерки за прилагане на Регламент № 259/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент № 648/2004 г. по отношение на употребата на фосфати и други фосфорни съединения в потребителските перилни детергенти и потребителските детергенти за автоматични съдомиални машини.
С въвеждането на мерките за прилагане на Регламент № 259/2012 г. се цели определяне на контролни правомощия на министъра на околната среда и водите във връзка с прилагането на Регламента и мерките, отразени в нашия документ, прецизиране на административно-наказателните мерки, постигане на ограничаване на употреба на фосфати и други фосфорни съединения в потребителски перилни детергенти.
4. Въвеждане на изменения, свързани с осигуряването на средства от бюджета на Министерството на околната среда и водите, с цел обезпечаване на специфичните дейности на Експертния съвет за оценка на приоритетни вещества.
Със законопроекта се цели обезпечаване на дейността на този Експертен съвет за оценка. Експертният съвет предстои да бъде създаден със заповед на министъра на околната среда и водите и да започне да функционира.
Благодаря ви. Това беше съвсем накратко, което исках да представя пред вас.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли представител на Министерството на околната среда и водите? Заповядайте.
ПЪРВОЛЕТА ЛУЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Първолета Лулева и съм началник отдел „Опасни химични вещества” в Министерството на околната среда и водите.
Целият законопроект беше представен от заместник-министър Пенков. Така че частта, която се разработва и от Министерството на околната среда и водите, беше вече представена.
Така че, ако има някакви въпроси, свързани с тази част, съм готова да отговарям.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Лулчева, още повече, че 80 процента от текстовете на законопроекта касаят всъщност Министерството на здравеопазването.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте.
Има ли изказвания, въпроси, становища, забележки? Не виждам.
Прекратявам дискусията, която така или иначе не се състоя.
Подлагам на гласуване законопроекта по точка първа, който беше представен.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси, № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 13.01.2014 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря на нашите гости, които присъстваха по точка първа на заседанието.

Преминаваме към обсъждане на точка втора от дневния ред.
Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия през 2012 г. , внесен в Народното събрание с писмо № 303-03-16 на 06.12.2013 г.
Давам думата отново на заместник-министър Бойко Пенков да представи накратко Годишния доклад.
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами ми господа народни представители, гости и колеги! Пред вас е един доста сериозен документ, който всяка година трябва да бъде изработен от Министерството на здравеопазването и министърът през Министерския съвет да го внесе в Народното събрание за обсъждане.
Проф. Пламен Димитров беше председател на работната група, която изработи доклада. Това беше огромна работна група от външни институции и от министерството, която изработи този документ. Той представлява един анализ с данни от 2012 г. – какво е постигнато, какви здравни цели и докъде са стигнали постиженията по тях, какво не сме успели да направим. Анализирани са всички онези неща, свързани с демографското състояние, с рисковите фактори, как функционира здравната система, структура, организация и т.н.
Ако разрешите, искам да ви помоля да дадем възможността на проф. Димитров да направи експозе на някои основни акценти от доклада.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, проф. Димитров. Имате думата.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще ви представя основните акценти и основните изводи от доклада за здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия през 2012 г.
Както доктор Пенков каза, това е един изключително обемен документ, подготвен от работна група, съставена от различни ведомства. Докладът дава картина за състоянието на демографското здравно състояние през 2012 г., как е функционирала здравната система през 2012 г., влиянието на европейските международни политики върху развитието на здравето на населението и отчет за изпълнението на Националната здравна стратегия за 2012 г.
Тоест, докладът касае само периода за 2012 г.
Ще се опитам най-накратко да представя основните неща, основните изводи и заключения в доклада.
Демографското състояние се характеризира с трайна тенденция за намаляване броя на населението и неговото застаряване. Ниското ниво на раждаемост и високата смъртност обуславят отрицателния естествен прираст на населението през последния десетгодишен период.
Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението, изразена в процеса на демографско остаряване, който процес, между другото, е характерен и за другите страни-членки на Европейския съюз.
Средната продължителност на живота при нас нараства. Забелязва се тенденция към нарастване, но въпреки това тя е по-ниска от средното ниво в Европейския съюз.
Запазва се също така установената дълготрайна тенденция за намаляване на раждаемостта, която също е по-ниска от средните стойности за Европейския съюз. При абортите има изразено намаляване на броя им през последните години. Въпреки това те съставляват половината от ражданията през годината.
Променено за нашата страна е високото ниво на смъртност. Общата смъртност и преждевременната смъртност – като преждевременна смъртност е всяка смъртност, която настъпва преди 65-годишна възраст – е с тенденция, която се наблюдава и през последните пет години, и тук трябва да се отбележи, че всеки четвърти смъртен случай в нашата страна е на лице, ненавършило 65 години. Това, което е важно да се отбележи, е, че при мъжете нивото на преждевременната смъртност е два пъти по-високо от нивото на преждевременната смъртност при жените.
В структурата на нашата смъртност водещи са смъртността от болести на органите на кръвообращението, като от тях най-висок дял е сърдечната недостатъчност, мозъчно-съдовата болест и исхемичната болест на сърцето. Втора по причина смъртност това са злокачествените новообразувания.
По отношение на детската смъртност има изразена тенденция към нейното снижаване. Достигнатото ниво на детска смъртност през 2012 г. е най-ниското в цялата история на демографската статистика в България, но въпреки това все пак детската смъртност в България е два пъти по-висока от средните нива за Европейския съюз.
По отношение на лицата с първична намалена работоспособност броят на лицата с първично определена трайно намалена работоспособност и степен на увреждания над 16-годишна възраст през последните години намалява.
По отношение на здравното състояние на децата и учениците не се отбелязва съществено различие в сравнение с установените в предходните доклади за здравето на гражданите изводи и заключения.
По отношение на структурата и организацията на здравната система в сравнение с предния доклад няма промени в структурата и организацията на здравната система в България. Системата на здравеопазването разполага с изградени структури и органи за управление и контрол, които осигуряват нейното функционално единство и взаимодействие и задоволяват основните потребности на населението от медицинска помощ.
Въпреки поддържането през последните години на минимален темп на нарастване на средствата за здравеопазване като номинална стойност, съотношението на публичните разходи за здравеопазването като процент от брутния вътрешен продукт и през 2012 г. се задържа на едно ниво, което е 4,3 процента.
Разходите за здравеопазване намаляват като относителен дял в структурата на разходите по консолидирания държавен бюджет. Променя се структурата на разходите в здравеопазването по източници на финансиране, като продължава тенденцията на намаляване на дела на средствата от републиканския бюджет за сметка на средствата от здравноосигурителни плащания.
По отношение на човешките ресурси в системата – осигуреността в здравната система в България се доближава до средните европейски стойности. Но тук трябва да се отбележи, че прогресивно се влошава възрастовата структура на медицинските специалисти. За съжаление продължава да се увеличава броят на желаещите да търсят професионална реализация извън страната.
Продължават диспроцорциите в осигуреността с медицински специалисти по области и региони. Нарушено е взаимодействието и координацията между отделните сектори на системата – спешна помощ и първичната извънболнична медицинска помощ, което нарушава интегритета на системата и намалява качеството и ефективността на медицинската помощ.
По отношение на първичната медицинска помощ се наблюдава неравномерно териториално покритие с практики на общопрактикуващи лекари, особено в районите с нарушена инфраструктура. Продължават да преобладават индивидуалните практики за първична медицинска помощ като форма за организация на работа на общопрактикуващи лекари. Продължава да намалява броят на включените лица по програмите за майчино и детско здравеопазване.
По отношение на специализираната извънболнична помощ. Запазва се тенденция за увеличаване броя на първичните и вторичните прегледи, като значително по-голямо е това увеличение в големите областни центрове, където има по-голяма осигуреност със специализирана извънболнична медицинска помощ.
Осигуреността на населението с болнични легла нараства, но се запазва ниска осигуреност на населението с легла за дългосрочна грижа, което трябва да се отбележи.
Трябва да се отбележи също така, че честотата на хоспитализациите нараства, като използваемостта на леглата остава ниска. Сред причините за хоспитализация водещи са болестите на органите на кръвообращението, болестите на дихателната система, болестите на храносмилателната система.
По отношение на констатирани нарушения при извършени проверки в здравната система. Осигурени са слабости в организацията, управлението на лечебния процес, нарушения, свързани с неизпълнението на изискванията на определени медицински стандарти, нарушения, свързани с неспазване правата на пациентите, в това число неспазване принципа на суверенност, достатъчност и качество на медицинското обслужване.
По отношение на спешната медицинска помощ. През 2012 г. всеки девети български гражданин е ползвал системата за спешна медицинска помощ за решаване на здравен проблем. Нараства обръщаемостта към системата на спешната медицинска помощ поради затруднения достъп до извънболнична и болнична помощ.
Осъществяваната в спешно отделение на болничните лечебни заведения спешна медицинска помощ – тук трябва да се отбележи – се явява като буфер в системата в здравеопазването и гарантира своевременния достъп до медицинска помощ.
За да завърша, уважаеми дами и господа народни представители, ще кажа, че в този доклад отделна глава заема оценката на изпълнението на Националната здравна стратегия. Представената оценка на Националната здравна стратегия касае изпълнението за 2012 г. само, тоест, това не е кумулативна оценка за изпълнението на стратегията за целия кумулативен период. За оценката на изпълнението на Националната здравна стратегия е направена експертна оценка, контент-анализ и показва, най-общо казано, оценката за изпълнението на здравната стратегия през 2012 г. е по-добро, по-всеобхватно, по-пълноценно в сравнение с предходните години.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Димитров.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости, имате думата за коментари. Заповядайте.
Заповядайте, доктор Райчинов. Имате думата. Видяхме, че броят на работещите в системата е съпоставим с този, който е в други страни. Коментирайте този факт, дали сте съгласен с него.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Ще се спра на няколко основни момента.
Първо, наистина това е един изключително обективен доклад, който е изработен тази година по отношение на системата на здравеопазването и нейното състояние. Най-простичко казано, правят впечатление две основни неща. Първото е продължаващо влошаване с малки изключения на показателите. Второто е здравният статус на населението като цяло по всички показатели, Очевидно е, че в Европа няма по-ниско ниво, с което да се мерим. Няма по-ниски показатели. Явно сме най-зле и по раждаемост, и по смъртност, и по всичко останало.
В същото време другият извод, който се налага, е, че никакви административни и организационни промени не са настъпили на практика. Така чух, че системата е същата, каквато е била. Няма и никаква промяна във финансирането. Освен това няма и никакво желание, освен субективното показване на общата парична маса. Но това, съотнесено към процент публични и частни разходи, показателят се влошава и продължава да се влошава.
Очевидно е, че по този начин няма как да функционира здравеопазването. „Съизмерими” като брой лекари е твърде относително.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: На 10 хиляди души население!
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Да, цифрата е ясна. Но цифрата не включва – аз съм сигурен, че сигурно в доклада е включено, че този брой лекари в огромната си част е над 50 години и близо до пенсионната възраст. И това са данните на Българския лекарски съюз, които също са обективни. Един випуск годишно завършва, един випуск годишно напуска страната. При това напускат млади компетентни хора с изключително висока квалификация, владеещи чужди езици, тоест, перспективните лекари на България. Най-вече те напускат.
Така че хубаво ще е, ако този доклад наистина се вземе като основен работен материал, източник на данни и служи най-вече за това да се започне работа в посока подобряване на всички негативни показатели, посочени в него, а не да остане просто на хартия, да се тюхкаме три или пет дни, колкото решат медиите – как нещата не вървят – и след това да остане един документ за сведение, без никакви последици. Напротив, мисля, че тази година този доклад трябва да е основа на това въз основа на изводите, направени в него, какво правим, за да подобрим всеки един показател.
Искрено се надявам, че тази комисия, която се състои предимно от лекари, не толкова политици, ще започне да работи точно това, при това в съгласие. Защото това ще е от полза за хората. За партиите и всички останали могат да се правят някакви подобрения. Нека поне тази комисия да работи за това, което искаше Българският лекарски съюз – за единна политика в областта на здравеопазването с цел поне това да гарантираме на гражданите – добро, достъпно и сигурно здравеопазване.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря, доктор Райчинов.
Във връзка с току-що казаните от Вас думи ще направим след тази точка един плавен преход към Наредбата за специализации. Предстои на следващото заседание да разгледаме Националната здравна стратегия, за да видим дали тя има допирни точки с изводите, направени в този важен доклад.
Заповядайте, уважаеми колеги и гости.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Наистина докладите за здравето на гражданите в България са ангажимент на министрите на здравеопазването и екипите, които те управляват и се внасят всяка година. Подобен доклад разглеждахме и в предходната Комисия по здравеопазването и всички колеги от опозицията и управляващите тогава отчетохме, че той обективно отразява състоянието на българската здравеопазна система и резултатите като показатели за здравето на гражданите от нея. Същото е и тази година.
И аз наистина се надявам искрено този доклад да е взет предвид, когато е изготвена Националната здравна стратегия, когато са изготвяни всички тези програмни документи, които касаят периода 2014 – 2020 г., защото те са вече факт и, ако не са взети предвид, ще е късно сега да ги коригираме. Вече са внесени като документ в Народното събрание. Разбира се, ако не се даде възможност за някаква друга законодателна и нормативна процедура.
Все пак на фона на черногледството аз бих извела от този доклад и някои позитивни моменти за това как инвестицията в профилактика оказва своето въздействие, макар и не толкова явно в краткосрочен план, но гарантирано в дългосрочен план.
В този доклад за здравето на гражданите се вижда, че в резултат от въведената през 2010 г. имунизация за пневмококови и хемофилусен менингит през отчетената година имаме само едно дете, заболяло от пневмококов менингит, което е било по някакви причини неимунизирано. А заболелите от хемофилусен менингит са само във възрастта, която не е била обект на профилактична имунизация. Това е изключително позитивно и аз смятам, че това трябва да се отчете като добра инвестиция в доброто здраве на децата, а оттам и добро бъдеще на нацията.
Искрено се надявам информациите, които имаме в момента, за сътресения при снабдяването на петвалентна ваксина, да бъдат бързо преодолени и да не се налага наистина отново да имаме луфтове в имунизационния статус на децата, защото това ще създаде напрежение в бъдеще.
Факт е, че през 2012 г. приключва епидемията от морбили, която беше все още значително изразена през 2011 г. Има само един случай на заболял от морбили. Това беше сериозно изпитание на системата на здравеопазването и с обединените усилия на всички и от неправителствения сектор успяхме да се справим с този проблем.
Фактът, че и забраната за пушене, която беше въведена през тази година, съгласно този доклад е довела до пушачи 36 процента в началото на 2012 г., които намаляват на 34 процента в края на 2012 г. според статистическите данни, събрани и отразени в доклада. За шест месеца действие на закона това също е един осезаем успех и смятам, че в бъдеще ще се отрази и на сърдечно-съдовата и онкологичната заболеваемост, за която знаем, че пушенето е основен рисков фактор.
По отношение на доклада аз много се надявам Министерството на здравеопазването и министърът на здравеопазването да се запознаят конкретните цифри в него, защото болниците в България съгласно този доклад, са 312, седем комплексни онкологични центрове, 12 центъра за психично здраве и осем комплексни центъра за кожно.венерически заболявания, което прави общи 339 болници. Няма как да ги закръглим към 200. Наистина не е чак толкова голяма разликата, но когато се намираш в положението на представител на администрацията, трябва да си коректен в изказванията си.
Освен това в България броят на болниците малко е намалял през 2012 г., но се увеличава осигуреността с болнични легла, което път трябва да направи съответните изводи за ефективното използване на тези легла и използваемостта наистина да бъде в рамките на тази, която е предвидена в Европейския съюз, защото в България за съжаление това не е така.
Това, което в доклада аз смятам, че не е съвсем коректно съотносимо с нормативната уредба, касае фармацевтичния сектор. Там е описано, че Националната здравноосигурителна каса договаря отстъпки от цените на медикаментите, които се плащат от нея на базата на принципа на обществени поръчки – нещо, което категорично не е така в закона. Защото в закона се посочва, че касата преговаря отстъпки от цена на опаковка с притежателите на различните видове употреба или техни представители и в никакъв случай не провежда обществени поръчки.
Аз наистина се надявам да не съм разбрала точно този елемент на доклада, но наистина не мисля, че е много коректен.
Това беше въведено като механизъм, когато ставаше прехвърляне на медикаменти от плащане чрез обществени поръчки от Министерството на здравеопазването към плащане от касата. Този механизъм е полезен и той няма как съвсем да се обективизира, защото знаем, че по други механизми цените на лекарствата в България са най-ниски, защото, както е отразено в този доклад, бяха направени нормативни промени, които позволяваха цената да се сравнява не с 12, а със 17 други държави, бяха извършени намаления на надценките, които получават търговците на дребно и на едро, и в резултат на това наистина имаме ниски цени на лекарствата и няма как официално да се дадат отстъпки от притежателите на различни видове употреба и това да стане достояние на останалите европейски страни, защото това категорично веднага ще свали цената в рамките на Европа и ние ще стигнем до положение, при което наистина част от лекарствата поради много ниски цени и поради малкия наш пазар се спира техния внос в България и настава дефицит – нещо, с което ние все още не сме намерили механизъм да се справим.
В този смисъл аз наистина не видях отражение нито в предвидената стратегия, нито в краткосрочните мерки, които бяха оповестени в началото на годината, този механизъм за договаряне на отстъпки по някакъв начин да се разшири и да стане малко по-гъвкав, тоест, да се договаря не само стойност на опаковка, но да се договарят терапии, да се договарят обеми – нещо, което е обсъждано с представители и на фармацевтичния бранш, и на Фармацевтичния съюз.
Смятам, че това наистина трябва да се използва като възможност, защото на този етап всички други механизми за понижаване на цените в България са максимално употребени, а ние трябва да търсим вариант за по-добър достъп на пациентите до медикаменти и най-вече – и до съвременни терапии, тъй като развитието и на науката, и на фармацията, и на медицината няма как да се спре. Българските граждани заслужават да получават европейско здравеопазване и обслужване.
Аз наистина смятам, че такива документи като Доклада за здравето на българските граждани, като отчетите, които изготвят съответните ръководства на Националната здравноосигурителна каса, трябва да се приемат от гледна точка на тяхната обективност, а не от гледна точка на тяхната политическа оценка, защото според мен те наистина отразяват обективното състояние и този път наистина да приемем този доклад като факт, да не се стига до политизиране, както в предходните заседания на комисията, когато наистина имахме едни обективни отражения на дейността на касата, а заради елементи на политическо несъгласие се стигна до отрицание на тези доклади, което по никакъв начин няма да подкрепи хората, които работят в администрацията на системата, които просто трябва да изпълняват политиките, които ние като политици залагаме.
Смятам, че докладът е обективен и трябва да бъде поле за основа за корекции и реформа в системата, защото наистина времето ни притиска и тревожните данни за състоянието на здравето на нацията ни ангажират още повече за това.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, колеги.
Доц. Мурджев, имате думата.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Наистина това е един доста подробен, обемист документ. Направо една цяла научна конференция може да се организира по този повод.
В този доклад, трябва да бъдем откровени, че се оформят различни тенденции – положителни и негативни – по отношение на демографските показатели, здравното състояние. Пак казвам, те са разнопосочни. Слабостите във финансирането на системата – много фактология, много данни наистина има в този доклад.
Аз искам да запитам вносителите на доклада следното. Записано е, че 28 643 са лекарите в България през 2012 г. Имате ли някакви данни, ако нямате, това може да бъде съобщено и по-нататък, колко от тези практикуващи лекари в България са в пенсионна възраст, което е много важно за системата.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доц. Мурджев.
Дали можете да отговорите?
Заповядайте, доктор Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само да вмъкна, че тези данни ще ги предоставим на Министерството на здравеопазването и на Комисията по здравеопазването. Ние разполагаме с тези данни – колко са в пенсионна възраст, колко са над 55 години, над 50 години. Ще изготвим една подробна справка и ще ви я предоставим. Но толкова са – 28 000 и нещо са по нашия регистър работещите лекари, като през 2009 г., когато аз поех Съюза, бяха 35 000 лекарите по регистър. Изводът е ясен.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Заповядайте, уважаеми народни представители и гости.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих. Имате думата.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин заместник-министър. Въпросът ми е следният. Този доклад е фактическа снимка до 2012 г. как е българското здравеопазване?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За 2012 г.!
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Думата „за 2012 г.” означава до момента на 2012 г., това е фактологията.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: От 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Защо питам точно и подробно? Интересува ме вие от този доклад изводите включили ли сте ги в тази стратегия, която излезе последно за 2014 – 2020 г. за развитието на българското здравеопазване? Защото от проблемите за една година може много изводи да се извадят. Въпросът е дали са дългосрочни или са само свързани с една или с две години.
Това е моят въпрос. Много е важно това, за да видим какъв е принципът на разсъждаване в Министерството на здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Желаете ли сега да отговорите, доктор Пенков?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Действително докладът, който в момента разглеждате, е снимка на състоянието за 2012 г. – какви цели сме си поставили, какво е изпълнено и какво се е случило. Така че има позитиви, има и някои неща, които не са направени най-добре.
Анализът на тази 2012 г., същевременно и част от 2013 г., плюс предходни години, са залегнали в анализа, който е към Националната стратегия, която ще разглеждате в следващото заседание. Просто сме се съобразили с тях, взели сме предвид и този анализ и оттам са изведени вече мерки, приоритети, цели, които ви предлагаме да подкрепите. Те действително са залегнали в анализа, който съпровожда Националната здравна стратегия.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Пенков.
За допълнителен въпрос може би, заповядайте, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Аз започнах да чета стратегията. До момента имам 47 въпроса, които ще ги внеса следващата седмица. В това няма лошо. Общо взето, е в полза на всички. Но жизнено важно е, докторе, в стратегията да сложите срокове за изпълнение. Не говоря за голямата рамка, за големия срок 2014 – 2016 г., а да се знае, примерно, имате сектор, където се говори само за обучението на кадрите, за развитието и т.н. Трябва да се сложи срок. Примерно, това нещо ще бъде изпълнено в рамките на две години от тези общо шест години. Защо? Защото така се слага вече етажната конструкция на цялата стратегия и планово се знае всеки месец, всяко тримесечие, всяка година какво трябва да се свърши.
Иначе моето опасение е, че стратегията, която сте написали, е много добра, в интерес на истината не мога да си кривя душата, хубава е, но без такъв план, без такъв ясен числови план за изпълнение тя е любовно писмо към българите. Нищо повече и нищо по-малко. За да се изпълни, трябва да има времеви пояс.
Това ми е молбата. Аз съм готов дори някои от въпросите да ги изтегля, защото не е въпрос само да вдигаме гюрултия и да шумим. Ако имате намерение да включите в бъдеще часови план, хубаво е да ме уведомите от сега и аз някои от моите въпроси ще ги оттегля защото те са свързани точно с тази тема.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Семир Абу Мелих.
Ще вземете ли думата, господин заместник-министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само едно уточнение ще направя.
Съвсем прав сте, господин Мелих, че всеки един такъв документ трябва да има план за действие. Той е изготвен. Ако го нямате, ако ми дадете Вашата електронна поща, ще Ви го изпратя да го видите. Има такъв план за действие, където точно във времето са разписани срокове, отговорности, финансиране и т.н.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Ще Ви дам електронния си адрес. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Недев.
КОСТАДИН НЕДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Костадин Недев, Българска асоциация на пенсионерите – обединени.
Каква е стратегията за хората с професионални заболявания и заболявания, получени в резултат на трудова злополука? Ще имате ли в бъдеще такава стратегия? Ще я представите ли или сега се разглежда? Интеграция на инвалидите – има средства за усилена храна и за лекарства за някои заболявания, които средства ги дава съдът. Който мине чрез съда, там докаже, че има заболявания и т.н., получава тези средства. Какво става със стоматологичното лечение? Имате ли стратегия? Какво става с помощните средства? Има държави, в които лещите се имплантират почти безплатно – по 2,5 долара на леща. В България са много по-скъпи.
Ще има ли такава стратегия? Какво е вашето мнение и отношение по тези въпроси?
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Недев. Това беше гласът на гражданите, на гражданското общество, включен гражданин в заседание на Комисията по здравеопазването.
Отговарям веднага. Националната здравна стратегия е на е-mail-лите на народните представители. Предстои стратегията да бъде разгледана като точка от дневния ред, много важно точка, разбира се, на следващото заседание в другата седмица.
КОСТАДИН НЕДЕВ: Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има план за действие към стратегията, има финансови разчети.
Що се отнася до подсилващата храна и другите Ви въпроси, свързани с хората с увреждания, това касае ресора на Министерството на труда и социалната политика и съответно Комисията по труда и социалната политика. Но само подсказвам, че в стратегията за първи път се споменава за интегрирани центрове, грижи, свързани с медицински услуги и социални дейности, включително със съвсем реалистични начини за финансирането им, както и за грижи по домовете.
Темата е много широка. Аз предлагам да се върнем към доклада, който разглеждаме сега.
Имате думата, уважаеми колеги.
Докато размишлявате, бих искала аз да кажа няколко неща във връзка и с част от изказванията на колегите до сега.
Понеже стана въпрос за това, че трябва да си поставяме срокове и те да доведат наистина до показатели, които са измерими, искам отново да обърна внимание на тенденциите, тенденциите, които са описани в този доклад.
Има малки крачки, които са в положителна посока и те са примерно осезаеми, индикативно измерими. Но България продължава да държи незавидни места в класации. Има изразено намаляване на броя на абортите, но те продължават да съставляват половината от ражданията през 2012 г. Това на фона на демографските показатели, които силно смущават, защото броят на абортите на хиляда живородени в България през 2012 г. е два пъти по-висок от средния за Европейския съюз. Това е факт. Всеки десети аборт е извършен на жена до 19-годишна възраст. Това е една тенденция, която продължава десетилетия. Ще е необходимо много време, за да преодолеем тази негативна тенденция.
На следващо място, продължава да е висока детската смъртност, независимо от изразената положителна тенденция към снижаване. Достигнатото равнище на детска смъртност е най-ниското на фона на демографската статистика, обаче въпреки това остава два пъти по-високо, отколкото в Европейския съюз. Факт, с който трябва да се съгласим, и не успяваме да се преборим.
Много са важни изводите. Там за съжаление няма нито малка, нито голяма крачка в периода, който обсъждаме. Необходимо е значително вътрешно преструктуриране, що се отнася до осигуреност със структури, болнични легла и медицински персонал, защото има много силно изразени диспропорции, както в териториалното разпределение на болничните заведения, така и по отношение на персонала и човешките ресурси.
На следващо място – честотата на хоспитализациите продължава да нараства, като използваемостта на леглата остава ниска.
Задържа се тенденцията за задлъжнялост на болничните лечебни заведения, нещо, с което не можем да се преборим. Не сме се преборили и през 2012 г., продължава тенденцията и сега.
Много са сериозни изводите и аз наистина смятам, че както представителите на Комисията по здравеопазването, така и изпълнителната власт, институциите ще поразсъждават много сериозно върху тези изводи, защото другото е просто губене на време.
Заповядайте, имате думата за изказвания.
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз мислех да не се изказвам, защото, както преждеговорившите казаха, това е един много обширен, много обективен и добър доклад. Там има много информация и аз мисля да използваме тази информация на следващото заседание, давайки си сметка за проблемите и за това, което не е постигнато – да анализираме стратегията, която ни се предлага.
Но, тъй като започнахте един анализ, аз се изкушавам да спомена няколко неща, които също да имаме предвид в перспективата. Нека да не забравяме един основен проблем в здравеопазването и в легловата база в България – липсата на легла за долекуване. От толкова години се говори за този проблем и за включването на финансиране от Националната здравноосигурителна каса за долекуване. Вероятно сме единствената държава в Европейския съюз, в която няма такива болнични центрове и такова лечение. Това е в огромен ущърб на цялостното болнично здравеопазване и една от причините да се увеличава броят на хоспитализациите, да се натоварват болниците. Друга причина е някои трудно достъпни, но много скъпи изследвания, при което от най-хуманни цели личните лекари или специалистите се ангажират да хоспитализират болния за два – три дни, вместо кешово да се плащат скъпи изследвания.
Следващата седмица трябва добре да обмислим баланс на доболничната помощ и спешната помощ. Знаем колко се натоварва спешната помощ, защото и екипите на спешната помощ, и спешните приемни отделения в големите болници са големият буфер на някои недъзи, на някои проблеми на джипитата, на общопрактикуващите лекари, на доболничната помощ.
Аз само маркирам тези неща. Няма да ги анализирам. Не искам въпроси и отговори сега. Но съм длъжен да продължа Вашата мисъл, да ги маркирам, защото те са тема за обсъждане през следващата седмица. Това е належащо да бъде в скоро време решено. Имам предвид проблема с организация, асоцииране и коопериране – не знам коя е по-точната дума – на общопрактикуващите лекари, така че те да могат по-свободно да си организират един постоянен консултативен прием на пациенти, както нощно време, така и в събота и неделя и освен необходимите кабинети, каквото стана вече в големите градове, където е възможно такова коопериране на общопрактикуващи лекари, непременно тук да бъде включена и една рентгенова лаборатория, една клинична лаборатория, защото не може да се диагностицира в извънработно време без тези две най-нужни звена и там също пациентът обикновено плаща кешово.
Нека да не забравяме, че преди два дни имаше една хубава статия на новия началник на Военно-медицинска академия доц. Кацаров, който отново акцентира върху нещо, което ние повече от десет години повтаряме и от много повтаряне ние го забравихме – клинични пътеки са недофинансирани. По негова преценка – на доц. Кацаров – те са недофинансирани вече между 20 и 40 процента, защото тези двайсетина процента, които се цитираха преди пет – шест години, сега има и процент на инфлация. Няма защо да се чудим как държавните и общинските болници са в дълг към доставчиците на консумативи и на лекарства. Нека да не забравяме и една от причините – недофинансираните клинични пътеки. Досега нямаше правителство, което да афишира каква е средната стойност на клиничната пътека, с колко са недофинансирани тези клинични пътеки, защото логичният въпрос на лекарите, на болниците ще бъде: кой ще ми дофинансира остатъка от цената на клиничната пътека?
Но сега, когато вече се говори за следващи стълбове на здравно осигуряване, за надграждане над националната здравна каса, едно средно остойностяване и афиширане на цената на клинични пътеки е абсолютно необходима, за да се обогати здравноосигурителния модел.
Благодаря ви. Просто маркирах неща, които мисля, че ще бъдат теми на обмисляне и анализ следващия път.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Господин заместник-министър, искате ли да кажете нещо по маркираните неща или да оставим разговора за следващата седмица?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Аз предпочитам следващата седмина на базата на анализа, който е направен към стратегията и изведените мерки, тогава да коментираме всяко едно от предложенията и да обърнем внимание по конкретните проблеми. Да го дискутираме тогава спокойно и широко, ако не възразявате.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Имаше реплика, заявена от доц. Мурджев към доктор Пенков.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Тя ще е съвсем кратка, за да не изпреварваме дневния ред за другата седмица. Свръххоспитализации ще има. Докато има модел на обвързване на работната заплата с приходите по каса, ще има свръххоспитализация. Това трябва да е ясно на всички. С това приключвам.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Засегнаха се фундаментални теми за дълъг разговор.
Заповядайте, доктор Райнов, за изказване.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Колеги, скъпи гости! Присъединявам се към казаното от преждеговорившите колеги. Това наистина е един сериозен труд. Наистина е обективна снимка на състоянието на българското здравеопазване.
Това навежда на мисълта, че тази година се навършват, словом и цифром, десет години, откакто се прие Закона за здравето, където се заложи именно това нещо. Годината беше 2004, където се заложи да се пише всяка година по един доклад за здравето на нацията, да се види какво е състоянието, да се правят изводите, за да може в следващата година със следващия бюджет да се поправят тези изводи.
С течение на времето не всяка година имаше доклад за здравето на нацията. Някои години се пропускаха къде по обективни, къде по субективни причини. Но това беше идеята.
Мисля, че вече се натрупаха няколко доклада и нека наистина всеки един от нас го прочете внимателно, да си направи изводите сам за себе си, да ги обсъдим с колегите, за да може наистина да се опитаме да погледнем в следващата година какво искаме от българското здравеопазване, защото лично аз се притеснявам, че ако продължим с това темпо, това е по-скоро агонизиране на здравеопазването, отколкото поглед в едно по-светло бъдеще с едно по-достъпно здравеопазване за българските граждани.
Така че, присъединявам се към колегите. Лично аз ще подкрепя доклада. Всъщност тук няма нещо, което да не се подкрепи. Това е един обективен доклад и наистина нека да се подготвим за малко по-подробно обсъждане в следващата седмица.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Миналата година, 2012 г., докторе, имахме най-ниското ниво на раждаемост. За това, разбира се, първичното мислене на всеки един от нас казва: ами криза има, хората раждат по-малко деца.
Според мен не е точно така. Мисля, че това е свързано с много други, по-комплексни причини. Въпросът ми е към Вас: може ли да се обърнете към Световната банка или към други институции те да дадат един по-точен анализ по тази тема, защото има друг тип семейства – ромите, примерно – те винаги са в криза, пък имат по десет деца.
Може би едно насърчаване чрез медиите за повече деца, че не трябва да има семейството само едно дете. Защо не? Раждаемостта е ниска! Финансовите проблеми на държавата Министерството на здравеопазването не може да ги оправи.
Въпросът ми е към Вас: можете ли да подготвите някакъв доклад какви са решенията или световни практики за решение на тази тема и този въпрос. В края на краищата, ако в България починалите хора продължават да са повече от родените, ние отиваме на отрицателно салдо и не знам как се излиза от тази ситуация.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Семир Абу Мелих.
Господин заместник-министър, дали с насърчаване чрез медиите само ще можем да увеличим раждаемостта в едни групи и да ограничим в други групи? Какво мислите по въпросите към стратегията?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Само да отбележа, че орган по раждаемостта е министърът и трябва да питаме госпожа Атанасова. Така пише в Закона за здравето. Министърът е органът, който трябва да отговаря за раждаемостта. Това, разбира се, е в кръга на шегата.
Много интересно е това нещо, което казахте. Добре е да се направи анализ и да се разисква. Говорим си с доктор Райчинов точно малко преди Вие да повдигнете въпроса дали не е време Комисията по здравеопазването към Народното събрание да инициира създаването на един такъв анализ и създаването на една национална стратегия за преодоляване на демографската криза. Тук трябва да участва и Министерството на икономиката и енергетиката, и Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и т.н., за да може да се набележат едни общи мерки. Това не зависи само от здравето. Това на практика е държавен въпрос и според мен е от изключителна важност.
Ако Вие инициирате подобно нещо, да се създаде такава комисия, която да започне работа по този въпрос, ще бъде чудесно.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това е интересна идея, господин заместник-министър. Може да се обсъди.
Преди време се пошегувах, че в това правителство има трима лекари, които отговарят за три много важни секторни политики, касаещи точно демографските фактори. Това е министърът на образованието проф. Клисарова, доктор Хасан Адемов, който е министър на труда и социалната политика и, разбира се, доктор Андреева, която е министър на здравеопазването.
Това е въпрос, който е междусекторен. Трябва да се обединят усилията на много институции, на много комисии, защото проблемите са изключително сериозни. Ако вървим с това темпо, след десетина години в подобни комисии ще коментират още по-печални резултати.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих, за реплика.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин заместник-министър, като казах медийно да се насърчава раждането и т.н., всички се смеят. Но аз съм го виждал с очите си в Австралия. Това е западно общество, но аз съм виждал как рекламират: раждайте повече деца.
Това е комплекс от много теми. Детето, като се роди, му дават два акта за раждане. Единият е официалното като документ, а на другото отгоре пише: бъдещият министър-председател на Австралия еди кой си, за да си го закача в стаята. Това са едни комплексни малки идеи тук – там, с които в края на краищата ги насърчават да раждат повече деца, разбира се, и държавата е финансирала това нещо. Но резултатът при тях какъв е? По три деца и нагоре имат и това е масата.
Тоест, мисълта ми е, че наистина трябва да има професионална комисия, която да излезе с ясни изводи за ситуацията – защо е такава – и да даде решения. Да се направи една кампания за три, четири, пет години и да излезем от тази дупка, защото ей тази крива, която минава надолу, тя може да „забие” някъде, да не пада надолу. Но важно е да продължи на едно ниво, където салдото да продължава да е отрицателно и тогава вече наистина ще има проблем.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Мелих. А няма ли, колега, опасност, колкото повече се увеличава раждаемостта, примерно в Австралия, и колкото повече такива грамоти се връчват, всъщност намаляват шансовете на другите да станат министър-председатели? Това, разбира се, в кръга на шегата.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги, искам да направя само едно допълнение. Усещам, че пак се развеселихме. Но чисто прагматично ще кажа, че следващия път ни предстои да обсъждаме стратегията. В момента ми хрумна идеята дали не бихме могли да направим едно изнесено заседание, каквито е имало в предишни парламенти, защото започвам да се притеснявам, че за два часа тук няма да бъдем доста полезни. А темата е сериозна, много сериозна, колеги.
Така че правя го като едно предложение.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ще разгледаме предложението. Едва ли ще вземем решение сега. Ако наистина темата е сериозна, можем пък да проведем серия от заседания с тази тема.
Заповядайте, уважаеми колеги и гости.
Доктор Милева, имате думата.
ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Колеги, господин заместник-министър, аз по-точно имам едно пожелание. Тъй като от почти десет години чакаме една такава междусекторна комисия от представители на Министерството на здравеопазването, на Министерството на финансите, на МВР, на Министерството на правосъдието да се събере и да реши някои въпроси, които са много сериозни относно някои изчезващи дисциплини в областта на здравеопазването.
Така че аз пожелавам за този сектор, който също е много важен, дано да успеете да съберете всички представители и да направим една такава комисия.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги и гости, има ли други изказвания, становища?
Заповядайте, доктор Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само да ви кажа, тъй като получих данните за възрастовата структура на лекарите. Факт е, че се повишава средната възраст на лекарите. Близо половината – 49 процента и нещо – са във възрастова група 46 – 60 години. Една пета са над 60 години, 5 процента са до 30-годишна възраст, и една четвърт или 25 процента са между 31 и 45 години. Същата е тенденцията при специалистите по здравни грижи.
Това е резултатът. Затова казвам, че във връзка със следващата точка, ако не се вземат спешни мерки за специализация на младите лекари, рискуваме да останем без лекари и без медицински сестри.
А иначе ние наистина обсъждахме този въпрос малко преди заседанието. Мисля, че действително алармираме за това поне от пет години и е крайно време и е наложително да се изготви стратегия по демографската криза. Просто всеки изпуснат ден е шанс да загине държавата.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Уважаеми колеги, обръщам се с призив да се ориентираме към приключване по тази тема.
Все пак има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Хаджиев.
ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм от Гражданско сдружение „Защита на гражданите”.
Всички реформи, които се направиха за тези 25 години, превърнаха здравната система в търговска система, в бакалница. Номерът е да играе чекмедже пред доктора.
Всички големи проблеми могат да бъдат разрешени с Дамоклев меч. Цялата история се състои в това, че пациентът трябва да плаща лично на лекаря, а не да има опосредствена институция или опосредствена система или каквото искате опосредствено, което да плаща за услугите. В буржоазна България, която много, много, много сте ругали на времето, е бил решен въпросът идеално – с марки.
При наличие на тези електронни системи спокойно парите, които трябва да се дават, които трябва да осигури, защото в Конституцията е записано, че е безплатно здравеопазването, да се дават парите на личността чрез електронна карта, след което да има обществено медицинско – държавно-обществени комисии по места – към болниците, които да определят кога трябва да се плащат скъпоструващи операции и т.н., и т.н.
Господа, докато това не стане, има да си говорим много. Можем да си говорим, корабът ще потъва непрекъснато.
Дайте да сложим началото на изграждането на истинското здравеопазване в тази държава. В момента то не съ-ще-ству-ва.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Хаджиев.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия през 2012 г., внесен в Народното събрание с писмо № 303-03-16 от 6 декември 2013 г.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия през 2012 г., внесен в Народното събрание с писмо № 303-03-16 от 6 декември 2013 г., е приет с всички изводи в него.
Благодаря за участието на нашите гости по тази точка от дневния ред.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Изслушване във връзка с промени в Наредба № 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Заповядайте, господин професор, заместник-министър на здравеопазването.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР СЛАВОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми председатели на съсловни организации, драги гости!
Безспорно една от причините за влошеното здравно състояние на нацията е и влошеното образование в образователната система на медицински кадри в България.
В този смисъл аз, без да се впускам в подробности, ще се опитам в резюме да поставя един от основните проблеми на образователната система на здравни кадри в медицината.
Те, както ви е известно, се актуват с Наредба № 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, която е приета на 29 декември 2006 г., обнародвана е в "Държавен вестник" бр. № 7 и влиза в сила от 1 януари 2007 г.
До настоящия момент са реализирани девет изменения и допълнения на наредбата. Ще си позволя да отворя една скоба. Аз, когато се изготвяше тази наредба, бях заместник-декан на Медицинския факултет при Медицинския университет – София, и тогава тя ни беше дадена готова. Тогава още ние видяхме нейните несъвършенства.
Тя беше създадена съобразно Директива 2005 на Европейския съюз, когато ние още не бяхме членове. За наше учудване много от нещата в тази наредба бяха приети като императив. А те бяха повече пожелателни.
Какво имам предвид? Имам предвид, че с тази наредба се направи една много грешна крачка, като се даде шанс да се специализират субспециалности, преди да е взета специалност, да речем, по вътрешни болести, а това важи и за педиатрията, доктор Дариткова.
Тогава ние, преподавателите и ангажираните във висшата образователна система по медицина трябваше спешно да преправяме някои неща. Там беше казано дори, че се дава специалност за три години по анестезиология и реанимация. Доктор Добрев сигурно знае много добре.
Благодарение на нашата активност, тогава проф. Смилов беше председател на дружеството, това нещо се коригира.
Какво обаче се случва по-нататък? През 2007 г. ние ставаме членове на Европейския съюз и тази директива вече става задължителна за нас. Ние, мъчейки се да променим нещата към по-добро, опираме до едни рамки, които за съжаление не винаги съответстват на нашите възможности, на нашата душевност и манталитет, ако щете, и съответно на нашите разбирания за тази функция.
Постъпилите в Министерството на здравеопазването през последната година – това не е само времето, от което аз, да речем, съм ресорен заместник-министър по този проблем, постъпват сигнали и жалби – говорим за цялата година, които доведоха до вземане на решение за изготвяне на концепция за създаване на стимули, облекчаване режима на специализиране в системата на здравеопазването.
Тази наредба донякъде беше предизвикателство и за самия мен да приема този пост. Основни положения в концепцията са следните:
- провеждане на държавна политика на стимулиране на медицинските кадри да се обучават по специалности, по които има недостиг на кадри;
- либерализиране приема на специализанти чрез облекчаване на достъпа до специализация;
- премахване на съществуващите пред специализантите процедурни затруднения;
- стимулиране работещите в центровете за спешна помощ;
- предприемане на действия по актуализиране на учебните програми;
- прецизиране номенклатурата на специалностите и други.
Със заповед на министъра на здравеопазването беше създадена работна група, която включваше 26 представители на всички висши учебни заведения по медицина в България, в това число и по дентална медицина, в това число и фармация, в това число и здравни грижи. Имаше представители на съсловните организации, представители на студентските асоциации. Председател на комисията беше проф. Йорданка Узунова, настоящ заместник-декан на Медицинския факултет – София, по следдипломното обучение.
Тук е госпожа Августина Гочева, която е държавен експерт в министерството и юрист. Тя беше секретар на тази комисия.
Тук пропуснах да ви представя и директора на нашата дирекция „Здравна политика” доктор Росен Радев, който е дългогогодишен завеждащ отдел в Медицинския университет – София.
Имаше над 5 – 6 срещи на работната група, а преди това имаше в електронен вариант разработвани предложения и осем варианта на наредбата. Обсъдени са осем варианта на наредбата, след което крайният вариант от 15 октомври тази година бе даден на висшите училища за становище.
Подготвените изменения безспорно предизвикаха широк отзвук, особено сред студентите от висшите медицински училища. С решение на ръководството на министерството се проведоха три допълнителни срещи с националното представителство на студентските съвети в Република България – НПССРБ – и председателите на студентските съвети при медицинските университети – ССМУ – на които бяха обсъдени техните предложения. Тези срещи бяха както отделно с министър Андреева, така и поотделно с ресорния заместник-министър и заедно, съвместно, на които се стигна до консенсусно становище и основният въпрос, който предизвика тяхното недоволство, така да кажем, и техните протести по отношение проектонаредбата, е свързано точно с либерализиране системата на специализанта чрез облекчаване на достъпа до специализация – именно отпадане на изпита за зачисляване.
След проведеното задълбочено обсъждане на позитивите и негативите от една такава мярка, която между впрочем беше подкрепена от Българския фармацевтичен съюз, от Българския зъболекарски съюз, от Българската асоциация на специалистите по професионални грижи, от Медицинския университет – Варна, от Софийския университет „Климент Охридски”. Тази промяна беше продиктувана от постъпилите жалби за проявен субективизъм при оценяване на кандидата и съмнения за корупционни практики.
Направен беше анализ, в резултат на което след изслушване на тези няколко срещи със студентите – аз между другото бях доста изненадан от тяхното поведение, говоря от поведението на ръководителите на тези асоциации, че те не желаеха буквално либерализация. Те искаха да се провежда изпит.
Добре, аз тогава предложих да се въведе общообразователен тест по медицина и на основата на този тест да се провежда изпитът. Те не се съгласиха на тест. Те поискаха изпит с билетче – нещо, което – съжалявам, че ще го кажа – е практика от миналия век, нещо, което във всички университети в България вече не се извършва.
Един много важен елемент пропуснах да ви кажа – за това какво ни наведе на мисълта и решихме да либерализираме приема, а това е именно, че непрекъснато намалява броят на незаетите места за специализации.
Сега ще ви цитирам едни данни. За 2011 г. – 656 незаети места, за 2012 г. – 1164 незаети места, за 2013 г. – 1857 незаети места. Забележете, 100 от тези места са по държавна поръчка. Така наречената оспорвана държавна поръчка. Това са места, финансирани от държавата.
Само ще споделя пред вас, че местата, финансирани от други източници или плетените, излизат пак по-евтино на нашите специализанти. Те плащат по 180 лв., а за същото време наредбата дава право на всеки да получава допълнително по две минимални работни заплати, което правеше 640 лв., а сега вече 680 лв.
Така че, ако говорим за липса на условия и на грижа от страна на министерството – говоря и за предишни кабинети, не говоря само за нашия – такива е имало. За съжаление нещо друго пречи на нашите студенти да специализират точните неща.
Но, след като поработихме, поспорихме, стигнахме до компромисен вариант със студентите и аз ще избързам да кажа решението – именно в специалности, където има повече кандидати от допустимите бройки, ще се провежда конкурс. Във всички останали случаи ще бъде либерализиран.
Сега ще ми позволите и ще имате търпението да ви кажа поне най-важните от над 30 промени, които сме извършили в Наредба № 34.
Първо, това е регламентиране на 14-дневен срок за изпращане от Министерството на здравеопазването на съответното висше училище и Военно-медицинската академия на поредния номер в регистъра на придобилите специалност за вписване в свидетелство за призната специалност на съответното лице, нещо, което доста се бавеше и създаваше сериозни проблеми и трябваше да се търсят след това и в архивите някои документи.
На следващо място: допълване съдържанието на учебните програми. Предвидено е зачитане на част от обучението в случаите, когато се провежда специализация по втора специалност, в която има раздели или модули, изучавани в първата. Уточнено е провеждането на колоквиумите, удължен е срокът за актуализиране на учебните програми.
С цел мотивиране специализацията на лекарите по дентална медицина е създадена нова организация, като се дава възможност учебните програми да се изпълняват за срок, по-дълъг от сроковете, предвидени за съответните специалности.
С цел осигуряване на по-добра информираност на кандидатите е създадена възможност приемът на специализанти да се обявява освен в централен, местен всекидневник и на интернет-сайтовете на висшите учебни заведения и Военно-медицинска академия. Намалява се срокът за обявяване на приема от висшите училища от три на два месеца. Това дава шанс на хората, които приключват с програмата си, и малко след това, да речем, идва изпитната сесия. Те са две – майска и декемврийска. Но по-нататък ще чуете, че и там има елемент на либерализиране.
Създават се стимули за работещите повече от две години към датата на подаване на документи в лечебни или здравни заведения, разкрити в отдалечени от областните центрове райони, определени по критерий на министъра на здравеопазването. Регламентиран е начинът на класиране на кандидатите за специализация, работещи в центровете за спешна медицинска помощ, а именно да се зачисляват преди провеждане на конкурса за останалите кандидати.
Допълнен е списъкът на специалностите, финансирани от държавата, за които ще се кандидатства с конкурс по документи за специалността неонатология. Предвидено е увеличаване на периода на прекъсване на обучението за придобиване на специалност по молба на специализанта от три на шест месеца. Това е още една сериозна либерализация.
Конкретизирани са изброените в действащата наредба критерии при прекратяване на обучението за придобиване на специалност. Конкретизиран е начинът за признаване на етап от обучението, проведено извън територията на Република България, тъй като има доста наши колеги, включително и тези, които отиват навън да специализират, имат право да им бъде признат този стаж за програмата, изискваща нашата специализация.
С оглед намаляване на процедурните затруднения е предвиден облекчен режим за допускане до държавен изпит за специалност, като до този изпит за специалност се допускат специализантите, които са изпълнили съответната учебна програма и индивидуален учебен план в срок до 30 ноември за декемврийската сесия и до 30 април за майската сесия.
С цел намаляване на срока между сесиите за явяване на държавен изпит се създава възможност за провеждане на извънредна сесия за държавен изпит за придобиване на специалност по предложение на ректора на съответното висше училище при не по-малко от петима кандидати.
Регламентиран е редът за определяне състава на изпитната комисия за държавен изпит за специалност при въвеждане на нова специалност. Намален е броят на документите, които се представят за допускане на държавен изпит. Удължен е срокът, в който центровете за спешна медицинска помощ, определени от министъра на здравеопазването като институции за провеждане на практическо обучение, могат да извършват обучение на специализанти. Удължен е срокът на обучение за придобиване на специалност „кардиология” по предложение на Дружеството по кардиология и националния консултант от четири на пет години, като идеята е една година да изучават вътрешни болести.
Очаквам да има такова развитие и в другите специалности. Това е вариантът, с който можем да излезем от рамките на Директива 2005, която вече е императив, както казах.
Създадена е нова регламентация на реда за актуализиране на учебните програми. С цел либерализиране приема на специализанти се въвежда конкурс по документи за специалности, за които броят на кандидатите е по-малък от броя на определените места по ред и условия, определени от висшето училище и Военно-медицинска академия, като провеждането на конкурсен изпит остава за специалностите – това, което казах – с по-голям брой.
Във връзка с намаляване на субективизма при провеждане на държавен изпит за придобиване на специалност, е определено той да се състои от практически, теоретичен изпит чрез полагане на тест и събеседване. А досега беше с билетче, тоест, теглиш билетче с въпроси и т.н. По този начин ще се даде превес на оценяването на практическите учения на кандидата и неговите знания, установени по време на събеседването.
Накрая, по отношение на измененията на наредбата, която е приета на 24 януари 2014 г. от ръководството на Министерството на здравеопазването, доработва се от дирекция „Правна” за някои юридически елементи и ще бъде качена до края на седмицата, най-вероятно утре, на сайта на министерството на вниманието на всички, след което ще бъде дадена за обнародване в "Държавен вестник", като въвеждането на теоретичен изпит чрез тест при държавния изпит и обучението по актуализирани учебни програми е предвидено да влязат в сила в едногодишен срок от обнародването на наредбата в "Държавен вестник".
Благодаря ви за вниманието. Извинявам се, ако съм бил доста подробен.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Не бяхте отегчителен, господин професор, а информацията беше полезна.
Уважаеми колеги, имате думата. Надявам се и съсловните организации да си кажат мнението по предложените промени.
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа, господин заместник-министър! Това, че специализацията по кардиология е увеличена от четири на пет години, ми припомня, наведе ме на мисълта за една сериозна аномалия, която прави несъвременно и неадекватно в някои отношения специализацията и придобиване на умения в хода на специализацията, а се искат допълнително придобиване на тези умения, след като се добие специалност и това се поставя като задължително условие за работа по договор със здравната каса, за работа по клинични пътеки и представлява много сериозен финансов и времеви проблем у специализиращите, които работят в тази област.
Да, съвсем правилно е кардиологията от четири години да се специализира пет години. Но в рамките на специализацията по кардиология и завършвайки тази специализация, лекарят трябва да има сертификат и е задължително да придобие умения по ехокардиография, базисна ехокардиография. А се иска допълнително такива сертификации и умения. В пулмологията задължително – както е и в европейските държави – в рамките на специализацията лекарят трябва да има умения по фибробронхоскопия и няма нужда от допълнителни курсове и сертификати за фибробронхоскопия. В рамките на гастроентерологията задължително се прави фиброскопско изследване на горна и долна ендоскопия и ехография на коремни органи. Изискват се допълнително курсове, което е немислимо, ако те не са включени в рамките на специализацията и много често нашите специалисти по финансови и времеви причини не могат да вземат документите, макар че имат уменията. Те имат уменията, но не могат да вземат документите и да работят пълноценно с пациенти в болница или при доболнично ниво и да участват по договори с касата.
Същото е с ендокринолозите и ехографията на щитовидна жлеза и прочее.
А тази аномалия, която съществува от доста години, не е съвременна, не е съобразена с обучението, нормите и възможностите, с които излизат лекарите в останалите европейски държави.
Предлагам ви да направим така, че тези допълнителни квалификации за умения, които специалистът е длъжен да има, вземайки специалност, първо да не съществуват тези допълнителни изисквания, а ако в рамките на специализацията по дадена специалност специализантите не се обучават в тези умения, задължително да се включат в програмата за специализация.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Аз имам един въпрос, господин заместник-министър. Бихте ли ни дали статистика кои са специалностите всъщност, които не могат да покрият дори държавната поръчка, няма много желаещи да специализират. Кои са най-атрактивните всъщност специалности, защото аз съм убедена, че кардио инвазивна хирургия например няма такъв проблем.
От друга страна, разбирам, че Вие също сте се срещал и разговарял с проф. Гудев, който наистина изрази много сериозни опасения относно резултатите, получени при първите колеги, които специализираха съгласно новите правила и по отношение на уменията, които те са показали.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР СЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, за поставения въпрос. Ще започна, ако позволите, с отговора на въпроса на доктор Добрев.
Да, действително, така е. Но съгласете се, все пак в тези кратки срокове не могат да се усвоят така наречените високо-специализирани дейности. До голяма степен у нас е така, защото срокът за специализация е много по-малък, отколкото, да речем, в някои водещи европейски държави, да не говорим в Америка.
Освен това тук ще кажа и нещо друго, което е свързано до голяма степен с Наредба № 34, а именно продължаващото медицинско образование, за което също сме решени заедно с Българския лекарски съюз да се променят нещата и да станат дори задължително. Но това е друга тема, да не се отклоняваме.
Няма как на този етап да стане. Тези високо-специализирани дейности са залегнали в програмите на висшите учебни заведения. Може би при един бъдещ проект и това нещо ще бъде взето под внимание и ще има една такава нагласа високо-специализираните дейности, които имат и – забележете – национални консултанти по тях, например по инвазивна кардиология има национален консултант, по трансплантология – също, което е също високо-специализирана дейност. Разбира се, ако в рамките на своята специализация е завършен курс по ехокардиография или, да речем, по инвазивна кардиология, нищо не пречи да му бъде признато това право и да му бъде даден сертификат.
Госпожо председател, на Вашия въпрос – те са известни, общо взето, и специалностите, от които българският лекар бяга, така да се каже. На първо място е патоанатомията и за това нещо, което дори актувано в предишна поправка на наредбата с цел привличане и мотивиране на колегите да специализират патоанатомия или клинична патоанатомия, се дава възможност да получават три минимални работни заплати. Получава се парадоксът, че специализиращият получава повече доходи, отколкото работещият патологоанатом със специалност.
На второ място безспорно са тези специалности – педиатрия, неонатология. Затова и в тези промени сме се опитали да акцентираме на тях. Да не говорим за инфекциозни болести, за епидемиология, за професионални болести. Сега имаме проблем с физикалната терапия и рехабилитацията. И там се наблюдава голям отлив от желание да специализират. Но за сметка на това пък имаме една голяма активност към кинезитерапевтите. Но това е друга тема.
Така че това е. За съжаление, явно, където пътеките са добре оценени, там е и натискът за специализация на нашите млади колеги.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, колега.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми проф. Славов. Тези 1 800 незаети места за специализации, които обявихте, това предполагам се дължи на европейската тенденция на привличане на наши младежи – веднага му дават да специализира плюс една хубава заплата и всичко тръгва нататък. Аз друго обяснение нямам, освен ако Вие нямате друго.
Тук е въпросът ми. Ако това е причината – добрите условия в напредналите европейски държави, които се предлагат на нашите млади лекари, ние тук имаме сериозен конфликт, защото ние с нашата малка, дребна икономика как ще се борим с немската икономика, примерно? Това не е ли тема, която можем ние да повдигнем в Европейския съюз, да вземем поне някакви помощи от Европейския съюз и да ги дадем на тези млади лекари.
Мисля, че не е далеч от истината това, защото лекарската професия реално е национално богатство, защото тя е универсална навсякъде. Ти може да си лекар и във Франция, и в Америка, и в България. Лекарската професия зависи от божиите закони, откакто е създаден човекът, а не от човешките закони. Да кажем, юристите не могат да практикуват в чужбина.
Тук се получава една нелоялна конкуренция. Силната икономика казва на младежа: ела при мен, веднага взимаш специалност и още 2 700 евро отгоре. Слабата икономика предопределя, че ние оставаме без тези хора.
Ако не се повдигне въпросът в Европейския съюз, не виждам как, по каква стратегия ние можем да се борим с тази практика. Тук става въпрос за пари, не става въпрос дори за организация. Утре и най-добрата наредба да направите, и най-либерализираната, и най-лесната, един младеж, като му дадеш 2 700 евро, това са 5 000 лв. и ти, като му ги дадеш веднага, още на втория ден, след като е завършил, много е сложно това като процес на мислене да накараш този младеж да остане в страната е много сложно.
Помислете дали този въпрос може да се повдигне в Европейския съюз, на европейско ниво. Нали имаме евродепутати, защо не го повдигнат въпроса в Европейския парламент и да видим накъде отиваме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Мелих.
Доктор Милева, заповядайте, след което проф. Мира Кожухарова поиска думата.
ГАЛИНА МИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин заместник-министър, Вие почти ми отговорихте на част от въпроса.
Наистина се получи един страхотен парадокс при обучението на специализанти по патоанатомия и по съдебна медицина, най-вече, като искам само да конкретизирам, че от 120 и няколко души – доктор Райчинов ще даде точната бройка – в момента най-изчезващата специалност е съдебната. Знаете с какво се занимава съдебната медицина. В момента има 52 души, като може би 80 процента от колегите са над 55 години, което означава, че в най-скоро време няма да имаме такива специалисти и трябва да си внасяме експерти от чужбина.
Наистина специализантите получаваха по-голяма заплата от колегите, които работят в тази специалност. Така че Министерството на здравеопазването може би трябва да направи един оздравителен план или не знам точно какъв – някакъв екшън план – специално за тези специалности, за да могат да станат по-привлекателни за колегите, които завършват медицина.
Но може би Министерството на здравеопазването трябва да помисли и за субсидиране на тези отделения, които не работят със здравната каса, а една болница без съдебно-медицинско отделение от ранга на МБАЛ – област – знаете вече не може да съществува.
Може би трябва да се помисли и за повишаване на заплатите на колегите, работещи там, и някакви други стимули на специализантите, които искат да специализират съдебна медицина.
Проблемът е много сериозен и аз преди малко, като направих това предложение, точно тази специалност имах предвид, че ние чакаме може би повече от десет години няколко секторни министерства да седнат на една маса, за да решат проблема със съдебната медицина.
Ние предложихме скоропостижната смърт да влезе като клинична пътека. Това не можа да стане, нищо, че патоанатомите работят по клинични пътеки. Има много неща, които могат да се премислят в тази посока. Направихме няколко кръгли маси, разговаряхме и с омбудсмана и с всички колеги. Не знам Вие доколко сте запознат, но мисля, че в скоро време ще трябва да внасяме експерти от чужбина точно в тази област.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Милева.
Заповядайте, господин заместник-министър, да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР СЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Наистина това са болезнени въпроси и проблеми и се прави, мога да Ви уверя, че се прави необходимото. Дори е прието, аз пропуснах да спомена, за патоанатомията на специализанта се отпускат три минимални работни заплати, а за съдебните медици – четири минимални работни заплати.
Отделно кандидатстването за тях специално е без конкурс.
Друг е въпросът, че са демотивирани за тези специалности и има резон наистина специално за тези професии, за тези специалности да се изработи някакъв допълнителен вариант за стимули, който да излезе извън рамките на Наредба № 34. В това отношение се надяваме и съсловните организации да ни помогнат, и в частност – Българският лекарски съюз.
Това, което предложи господин Семир Абу Мелих, не е лишено от основание. Може да се повдигне въпросът.
Знаете ли, има една световна тенденция за движение на медицински кадри от изток на запад. В условията на демокрация и на глобализация ние трудно можем да спрем този процес.
Аз не мога да се съглася напълно с доктор Райчинов, че най-доброто отива навън – в Европа и на запад. Остават и тук добри лекари и смея да кажа и много добри. Разбира се, с по-други подбуди остават. Безспорно не е само финансовият проблем този, който е водещият. Тук има и други проблеми. Тук е и проблемът за кариерното израстване и това, което Вие дадохте статистиката с пенсионерите, ние трябва да помислим и по места наистина тези, които заемат ръководните постове – завеждащ отделение, завеждащ клиники и т.н. – да не бъдат над пенсионна възраст и да се дава шанс наистина на млади хора за кариерно израстване.
Понеже стана въпрос, за тази година само ще ви дам информация за сведения колко общо места за лекари за всички видове специалности има – 2 814, от тях 409 са така наречените финансирани от държавата, което е повишение с над 150 в сравнение с 2013 г. Казах за тези 604 места, които са срещу заплащане. Но заплащането е по 180 лв., а те имат право да получават две минимални работни заплати – един път – и втори път, им се поемат осигуровките за това, че работят в дадено заведение.
Разбира се, най-много са местата от друг източник – 1333 – които са със спонсори или по програми. Но на такава програма в момента дадохме тласък за нови възможности за лекари, която в началото доста трудно вървеше, но в момента се изпълнява и очакваме към хиляда специализанти да се възползват от нея за допълнително субсидиране.
Така че това са възможностите на държавата за мотивиране на нашите новозавършващи лекари да специализират и да се реализират по възможност и да работят у нас за българските граждани. Но това, че пък работят за гражданите в Европейския съюз, не бива да ни разочарова. Все пак ние също сме членове на Европейския съюз.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин професор.
Да видим как изглеждат нещата през погледа на епидемиолозите.
Проф. Кожухарова, заповядайте.
МИРА КОЖУХАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители, господа заместник-министри! Аз съм заместник-директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
Всъщност ще започна с това, което беше позитивно.
Благодаря на доктор Дариткова за високата оценка на успеха на епидемиолозите и педиатрите в България с успешно провежданата имунизационна политика. И дотук приключвам с позитивната информация.
Националните центрове по обществено здраве и в частност Националният център по заразни и паразитни болести заемат много важно място в системата за следдипломно образование в страната. Фактически основните умения, които трябва да получат хората в една област, от която не се интересуват – в скоби казвам, че епидемиологията е една от тези професии, която не е желана по много причини, хората не желаят да специализират това.
В контраст на това, което е у нас, епидемиологията в момента се развива изключително бурно в целия Европейски съюз. Ние сме просто изключение в това отношение. Но фактът е налице. Няма специалисти по епидемиология. Средната възраст при нас е по-висока отколкото средната възраст за лекарите като цяло.
В цялата тази обстановка съжалявам, че Националният център по заразни и паразитни болести като че ли има не много ясно определено място, поне в предишната наредба за следдипломно образование. Не е ясно какви са неговите права и задължения. Един път се появява, един път го няма.
Надявам се, че в новия вариант на наредбата няма да бъде така, макар че не съм го виждала, защото при нас за съжаление не е идвал този вариант да го обсъдим.
В центъра се обучават колегите по микробиология, по вирусология и паразитология и епидемиология, тогава, когато има желаещи, разбира се.
Така че молбата ми е, когато дойде моментът за окончателно поправяне и приемане на наредбата, да бъдат изгладени поне сега съществуващите несъответствия в това как е организирано обучението в националните центрове, от една страна, и, от друга страна, либерализирането на режима за специализиране нека да се отнася в по-висока степен за специалистите в тази област, работещи в системата на РЗИ, и по същия начин за специалистите, работещи в националните центрове по обществено здраве. Защото в досега действащата наредба нещата не са равнопоставени.
Ако имаме възможност по някакъв начин да помогнем за дооформяне на наредбата, може би след публикуването й на уеб-страницата на министерството, готови сме да съдействаме в това отношение, защото действително съжалявам, че не е имало възможност малко по-рано да стане това. Но се надявам, че не е късно и сега. Ако е така, аз предварително ви благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Кожухарова.
Уважаеми колеги и гости, имате думата.
Доктор Кърджалиев, имате думата. Заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Освен всички специфични забележки и съображения, които чухме от колегите, аз искам непременно да кажа, че е много разумно и похвално толерирането на посочените от Вас положения. Тук визирам двугодишната работа в отдалечени райони, в лечебните заведения с положителна акредитационна оценка, работещи колеги в спешната помощ, там, където не са заети местата и т.н.
Но у мен възниква въпрос във връзка с тези категории – те са в чл. 20 – защо в § 32 пише, че тези разпоредби влизат в сила в едногодишен срок от датата на обнародване на тази наредба, а иначе в § 31 за чл. 12 там обяснението е разумно.
Втори кратък въпрос. В тази работна група, за която Вие говорехте, очевидно в различни посоки е мислено, въобще имаше ли идея, разискваше ли се този базов минимум от финансиране – от две минимални работни заплати – ако не сега, то в обозримо бъдеще да стане малко по-висок като праг?
Това са ми въпросите.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Заповядайте, господин професор Славов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР СЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Относно това защо в едногодишен период, ще Ви отговори госпожа Велчева може би. Тя е юрист, държавен експерт и ще Ви отговори по-точно. Но то по принцип е във връзка и до известна степен със забавянето на излизането приемането на наредбата. А наредбата, както ви казах, беше готова в началото на октомври. Но поради тези преговори, които течаха най-вече с представителите на студентските асоциации относно техните искания и техните брожения, се наложи това отлагане във времето.
Сега предстои допълнително обсъждане, като бъде качена наредбата на сайта. Ние, разбира се, ще се съобразим с всички неща, включително и с това, което проф. Кожухарова спомена. Но тя е заместник-директор на второстепенен разпоредител на средства в Министерството и като база за обучение знае, че не е никакъв проблем, а пътят е базата да обучение подава местата в РЗИ, РЗИ ги праща в Министерството. Министерството ги актува. Това е.
Има, има какво да се оптимизира и там.
Не можах да запомня въпросите на доктор Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: За финансирането – евентуално от две минимални работни заплати на повече минимални работни заплати.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР СЛАВОВ: Е, това вече ще е въпрос определено на разговори и на финансови възможности. Разбира се, ако ние разполагахме с парите, а не финансовият министър, сигурно щяхме и повече да дадем.
Така че в един бъдещ проект, може да се мисли и в тази насока. Но нищо не пречи да бъде направено това предложение допълнително към качения вариант на наредбата.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Може би, възползвайки се от възможностите на европейското финансиране, каквито опити има, ще има повече възможности.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР СЛАВОВ: Да, това аз го казах.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Райчинов, заповядайте.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Наистина Министерството на здравеопазването се е постарало да направи някои промени в наредбата, облекчаващи възможността за специализация.
Но какво показват нашите анкети и проучванията на Българския лекарски съюз? Основната причина младите хора да напускат страната е кариерното развитие и възможността за специализация, а не толкова възнаграждението, отколкото условията, които сега съществуват. Обявява се място в Ямбол, специализацията е във Варна. Фиктивно е всичко това, което е записано, а за мен е и безсмислено по този начин да се ръководи. Би трябвало да е по лечебни заведения според нуждите, а, разбира се, и според анализите на съсловната организация.
Проф. Славов, аз, като казах „добрите”, имам предвид тези, които имат доста по-развита всестранна подготовка, особено тези, които владеят чужди езици и т.н., по простата причина, че те могат да ползват и друга литература освен българската.
Но самите показатели – само 5 процента от лекарите са на възраст до 30 години – говорят, че младите ни хора или голяма част от тях не са в страната. Всички тези мерки, които са изброени, не могат да заменят едно ясно нещо – лекар, означава лекар с диплома в джоба и със съответната правоспособност. Той трябва да е на трудов договор, да работи и да получава заплата и всички осигуровки към нея. Това се случва в Европа. А у нас 180 – 180. Единствената страна в Европа, в която лекарят си плаща, за да работи!!! Това е абсурд. И този абсурд не изчезне ли, няма как да задържим младите хора. Между 2 000 и 3 000 евро получава специализантът в Германия, като преди това му се осигурява, ако е необходимо, и шестмесечен курс за обучение по език, през което време му се поемат всички разноски, включително битови. Е, как да се конкурираме ние с тях, а нашият доктор тук да си плати 180 лв., защото работи. Той не отива там само да учи, той работи ефективно и допринася за дейността на съответното лечебно заведение. Това е абсурд. Тези такси, всякакви от този вид, просто трябва да изчезнат.
Затова предложението на Българския лекарски съюз беше за радикално промяна на наредбата – трудови договори, двегодишен период след назначаване на работа. Естествено, първо самите болници, които имат ангажимент да обучават – областни, институтски и т.н. – задължително да имат квоти за специализанти, тоест, длъжности, работни места за специализанти. Така е в Европа.
Ние не откриваме топлата вода. Това не са някакви велики идеи на Европейския съюз. Това е практика, доказала своята ефективност. Тези хора трябва да са на трудов договор, на втората година да имат индивидуален водещ специализацията, той да прецени и да каже дали този човек става за тази специалност, дали да продължи или да се насочи на друго място. Основните умения и знания се усвояват на мястото, където работи лекарят. Само върховите технологии, както казахте, доктор Добрев, се учат в университетските болници, това, което примерно в областните го няма.
Наистина трябва ясно разграничение.
Извинявайте, казахте няколко дейности от образната диагностика. Няма пречка в Европа да си ги работите, но като лична употреба и за собствена информация. Не се признава ехография, без да е разчетена от специалист по образна диагностика. Тя няма юридическо право. Трябва да има проверено и подписано изследвано от специалист по образна диагностика. А ние сме смесили толкова много специалностите, че не знаем кой какво работи. Това е факт. Как ще имаме анестезиолози и патоанатоми? От четири години предлагаме да има процедура, клинична процедура патоанатомия, клинична процедура анестезиология, те да имат съответното заплащане. И това не става.
Какъв стимул да им дадем на тези хора? Това са едни от най-високоплатените длъжности в момента в Европа. Преди месец Австрийската камара каза: моля ви пратете патоанатом с немски език, минимално заплащане 10 000 евро. Как да остане у нас?
Ние сега имаме спешен проблем по Наредба № 34. Само след няколко месеца общо около 700 общопрактикуващи лекари, ако не се извършат промени, трябва да напуснат системата. Аз не чух дали нещо е предприето в тази област. Ние имаме своите предложения и ще ги направим.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше тема, която аз смятах да повдигна, но довършете мисълта си.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Това е спешна тема и не търпи отлагане. Ние трябва да намерим начин тези хора да могат да продължат да работят, естествено без да ги оставим да не полагат никакви усилия за квалификация, но още някакъв период трябва да има. Лошото е, че между тях има хора в пенсионна възраст. За кога да се зачисляват, че да взимат специалност? За такива хора също трябва да се предвиди текст.
Тази система, която ние предлагаме, с трудови договори, със зачисляване на втората година по преценка, която могат да правят и съответните дружества по специалности, защото там са компетентните хора, това е нещо, което би проработило.
Защото, пак казвам, основната причина младите хора да напускат, е възможностите за кариерно развитие. Те тук не могат да се зачислят, защото държат един безсмислен изпит за зачисляване, който включва почти всички въпроси, които са включени и когато взимаш специалност. Защо трябва да го има това? Започнал е да работи като анестезиолог в „N”-ската болница, веднага се зачислява и за две години ще се разбере става ли от този човек анестезиолог или не става и да си търси друго поприще. Или ще отиде два – три месеца на работа, без да „виси” тук в София и майка му и баща му да му плащат специализацията, че да му плащат и таксите, а Българският лекарски съюз е поел 56 души. От тях имаме обратна информация и парите, които им дават, отиват за учебници. Те не ги ползват за друго. Иначе не могат да си купят и тези учебници.
Така че генерално трябва да се реши въпросът.
Има много хубави мерки, но ефектът ще е изключително малък. Мога така да пророкувам от сега, но не ми е приятно да го правя и не ми се иска. Но мисля, че такъв ще е ефектът, ако генерално не се променят нещата.
Разбирам и университетите, които искат да имат известни приходи от тази дейност, но не е това мястото, откъдето се печели – от лекарите на България. Не може от тях да се печели. Те са взели своите дипломи, имат правоспособността, трябва да работят равно с всички останали и да имат възможност за развитие.
Мисля, че тук дружествата по специалности трябва да поемат своята роля, а не толкова университетите, защото работата на университета е да даде диплома за завършено образование. Квалификацията е обект на мрежата.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Много са въпросите, които по принцип съществуват във връзка със специалността „обща медицина”.
В рамките на група, която има някаква позиция или опит в тази област, ние се опитахме да съберем данни по отношение на това колко всъщност са лекарите, които са придобили специалност „обща медицина”, колко са записали, но не са завършили, колко са тези, които нямат специалност и колко са в една четвърта група, която имат други специалности.
Предстои много дълъг такъв разговор. Ще имаме точка в дневния ред на следващото заседание специално за проблемите с общопрактикуващите лекари и търсене на изход от тази ситуация.
Така че призовавам, ако има други желаещи за изказвания, да вземат думата, за да изразят позиция, но тази голяма тема ще я оставим за друго заседание.
Заповядайте, доктор Гачев. Имате думата да изразите позицията на българските зъболекари.
СВЕТОСЛАВ ГАЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги и гости! Аз ще се постарая да бъда кратък.
Много уважавам и ние поначало много уважаваме проф. Славов, работихме с него, имахме няколко срещи. Но мисля, че тези промени са много полезни за лекарите. Малко ме разочарова доктор Райчинов, като каза, че не решава проблемите на лекарите.
При нас нещата са още по-груби. Ако трябва да бъда още по-груб, отколкото би трябвало да бъда, бих предложил в Преходните разпоредби на тази промяна да се пише, че това не важи за лекарите по дентална медицина. Говоря за Наредба № 34. Няма нито един участник, нито един вариант това да свърши работа.
Може би за това е виновна така наречената синхронизация на нашето законодателство и нормативни документи, както каза проф. Славов, с европейските директиви. Горе-долу, образно казано, ако Европейският съюз е един подкован вол, ние сме като жаба, която постоянно се старае да се подкове по същия вариант.
Представете си тук каква е картината. Когато завърши един лекар по дентална медицина, той има право да прави всичко, каквото му дойде на акъла в денталната медицина. Когато един специализант завърши специализация, за което той трябва да плати около 24 000 лв., да си зареже практиката, накрая какво получава той? Получава една затворена практика без пациенти и всички останали могат да правят това, което може да прави и той, в смисъл, което има право да прави и той.
Няма никакво лицензиране или да кажем, след специализация да има права, по-големи отколкото останалите, нито пък ще получи повече пари, защото ние сме на свободен пазар. Докато лекарите могат да претендират да отидат в клиники в различни специалности, нашите хора са на свободния пазар. Всичко трябва да си изкарват с ръцете и нямат сериозен интерес да стават специалисти. А има нужда от такива специалисти.
Така че тази наредба, независимо, че е направен един реверанс, има една промяна за разсрочване на обучението от три на шест години максимално, не върши работа за лекарите по дентална медицина и това трябва да бъде ясно.
Ние предложихме, въпреки че ще бъде много трудно, да се създаде някакъв вариант ние да направим може би с колегите от нашите факултети някакви предложения за отделен раздел или отделна наредба за специализация, която малко от малко да върже практиката с реалните стимули, които получават хората. Университети и клинични бази нямаме, базите, които обучават – ги нямаме, желаещи за специализация по принцип не би трябвало да има, ако някой не ги „подбутва” и някой не ги издържа. В крайна сметка стимулът от тази специализация е нулев, даже с определени загуби.
Не искам да ви губя времето повече.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Гачев.
Заповядайте, госпожо Василева. Имате думата.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Славов, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи участва в работната група по тази наредба.
Беше изразено положително отношение към нашите предложения и те са включени. За съжаление обаче тя е тромава наредба и това особено за професионалистите по здравни грижи е практически неприложима. Поради изключително недостатъчния брой на медицински сестри и акушерки в страната ръководителите на лечебните заведения не разрешават отпуски за обучение.
Така че всъщност наредбата не е толкова лоша по отношение на професионалистите по здравни грижи. Но просто тя е неприложима по тези причини.
Предлагали сме варианти за отделен модул за специализация на професионалистите по здравни грижи, естествено във връзка с Директива № 36, във връзка с европейския опит, но това не беше прието от Министерството на здравеопазването. Но, така или иначе, проблемът пред специализациите на професионалистите по здравни грижи е изключително сериозен и въпреки тяхното желание те нямат практическа възможност да го направят.
А международни проучвания показват, че там, където адекватно се използва трудът на специалистите – професионалисти по здравни грижи, резултатите са изключително добри.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви и аз, госпожо Василева.
Проф. Гетов, заповядайте. Имате думата.
МИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители, проф. Славов! Аз ще бъда съвсем кратък. Ще кажа, че специализацията за магистър-фармацевтите е нещо средно между лекарите и денталната медицина, тоест, също е специфична.
Ние участвахме в работната група, нашите предложения бяха отразени във варианта от октомври месец, за което благодаря.
Ще кажа само, че 61 процента е средната усвояемост на местата за магистър-фармацевти за последните седем години. По-малко от 30 процента от членовете на Българския фармацевтичен съюз имат специалност. И тук стои също въпросът за това да бъдат стимулирани да специализират колегите чрез въвеждане в законодателството на необходимост от придобита специалност за квалифицирани лица във фармацевтичната промишленост, ръководители на аптеки и т.н., което е въпрос на промяна в законодателството и ние ще инициираме такава.
Подкрепяме наредбата и смятаме, че тя ще отпуши системата, поне в нашия сектор.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Гетов.
Уважаеми колеги, гости, заместник-министри, бихте ли желали да кажете още нещо?
Заповядайте, господин заместник-министър Славов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЧАВДАР СЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ако позволите, госпожо председател, аз искам да кажа, че нямаме претенциите с тези промени да изчерпим всички недостатъци на Наредба № 34. Но се опитваме да направим една стъпка напред, с която наистина да облекчим нашите специализанти и да им създадем по-добри условия за специализации, дай Боже, и за кариерно израстване, за това, за което сме на едно мнение и с доктор Райчинов.
А за общопрактикуващите лекари, те са обект на друга наредба – Наредба № 15, по която се работи в момента. Така че тя ще бъде допълнително обсъждана.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Така е, ще продължим специално по тази тема, защото имаше колеги, които искаха да се изяснят част от тези проблеми.
Благодаря ви.
Вървим към финализиране на това заседание.
Благодаря на всички за участието и ви желая хубава вечер.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)