ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 17




На 06.02.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне на резултатите от Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка в Република България за 2013 г.
2. Разглеждане на Национална здравна стратегия 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 17




На 06.02.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне на резултатите от Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка в Република България за 2013 г.
2. Разглеждане на Национална здравна стратегия 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми заместник-министри, уважаема госпожо евродепутат, уважаеми национални консултанти, представители на съсловните и пациентските организации! Добър ден на всички!
Преди да открия заседанието и да прочета дневния ред, предвиден за днешното заседание, бих искала да поздравя с добре дошли новите членове на Комисията по здравеопазването. Това са госпожа Жара Пенева и доктор Илиян Тимчев.
Нека да им пожелаем ползотворна работа като членове на Комисията по здравеопазването в 42-то Народно събрание.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Представяне на резултатите от Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка в Република България за 2013 г.
2. Разглеждане на Национална здравна стратегия 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми колеги, има ли други предложения за включване на точки в представения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 16, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Представяне на резултатите от Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка в Република България за 2013 г.
2. Разглеждане на Национална здравна стратегия 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г.
3. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Преминаваме към обсъждане на точка първа от дневния ред:
Представяне на резултатите от Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка в Република България за 2013 г.
Известно е, че състави на други комисии по здравеопазването последователно, в няколко парламента положиха усилия в тази насока.
Позволете ми да дам думата на първо място на представителите на Министерството на здравеопазването, които да представят накратко резултатите от Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка в Република България за 2013 г.
Изслушването днес е свързано и със седмицата за борба с рака на маточната шийка, която отбелязахме и в предходната седмица със съответните дейности в другата сграда на Народното събрание.
Заповядайте, господин Димитров, да представите резултатите.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Бих желал да ви запозная накратко с основните аспекти, свързани с прилагането на тази Национална профилактична програма, а именно за първична профилактика на рака на маточната шийка, за периода практически не само за 2013 г., защото националната програма стартира в края на 2012 г. Така че ние сме компилирали данните и от последните месеци на 2012 г., когато започна прилагането на програмата – практически от октомври 2012 г. и цялата 2013 г. С тази добавка реално това е всичко, което е извършено по програмата от реалното й стартиране до настоящия момент.
Разбира се, много важно е да се каже, че изобщо тази национална програма се появи като отговор на един доста сериозен и важен проблем не само за България, а в това число и за Европейския регион и за света като цяло, тъй като цервикалните карциноми са вторият по честота рак при жените в активна възраст и по статистически данни за Европейския регион на СЗО всяка година за съжаление 60 хиляди жени развиват рак на маточната шийка и при половината от тях това заболяване приключва неблагоприятно.
За Източна Европа е характерно, че честотата на рака на маточната шийка е два пъти по-висок от това, което е характерно за западната част на Европейския континент.
По данни на Българския национален раков регистър всеки ден по една жена умира от рак на маточната шийка, а се диагностицират три нови случая на заболяването.
Тъй като за откриването на причината за рака на маточната шийка беше присъдена Нобелова награда на откривателя на причинителя на заболяването, това нещо даде възможност и да се предприемат конкретни профилактични действия и мерки за самото превентиране на заболяването, тъй като беше открита и причината, а именно заразяване с онкогенните типове HPV-вирус и именно комбинацията от профилактична ваксинация и цервикален гинекологичен скрининг се отчита, че води практически до намаляване с 94 процента на това заболяване, което наистина гарантира при едни правилно насочени действия в общественото здравеопазването един доста добър успех, който би могъл да бъде постигнат.
В българската Наредба № 15 за имунизациите в Република България ваксинацията е сред препоръчителните имунизации за рака на маточната шийка е включена още през 2012 г. Но тъй като тогава е имало заплащане на ваксината, да, тя е била препоръчителна, но който е искал да я ползва, е трябвало да я заплаща, само 14 хиляди млади момичета са се възползвали преди започването на националната програма от тази възможност за ваксинация.
В съответствие с препоръките на СЗО да се осигури публичен ресурс за извършване на тази ваксинация и в България постепенно този проблем е излязъл на дневен ред и като отговор на тази обществена необходимост се появява и националната програма за превенция на рака на маточната шийка.
С приемането на тази програма през 2012 г. от Министерския съвет България става 24-тата държава в Европа, където за една кохорта момичета, 12-годишни, се предвиждат публични средства за извършване на тази профилактична дейност.
Много важно е да се каже, че избраният модел за тази дейност е доста по-различен от това, което е прието и се знае по принцип за имунизациите за различни видове заболявания, а именно тук се осигурява реимбурсиране на средствата чрез Националната здравноосигурителна каса. Тоест, запазва се доброволният характер на имунизацията, като се реимбурсират средствата за реално предоставените и извършени дейности.
Със заповед на министъра на здравеопазването за управление на програмата са създадени Национален координационен съвет, създадени са и 28 регионални координационни съвета, които извършват дейностите на регионално ниво.
Основните дейности по програмата са насочени към провеждане на инормационни кампании сред родители, медицински специалисти, общопрактикуващи лекари за значимостта на рака на маточната шийка и за неговата превенция и, разбира се, най-важното е, че се осигуряват и средствата за поставянето на съответните ваксини.
Конкретните цифри за прилагането и резултатите от тази национална програма са следните, а именно за периода ноември 2012 г. – 31 декември 2013 г. по данни от Националната здравноосигурителна каса се оказва следното: че с първи прием на профилактична имунизация срещу рака на маточната шийка са обхванати близо 12 хиляди момичета на 12-годишна възраст; с втори прием – близо 11 хиляди момичета на 12-годишна възраст; и с пълната схема от три приема са обхванати малко над 7 хиляди момичета на 12-годишна възраст, което, сравнено с данните на Националния статистически институт за броя на 12-годишните момичета, подлежащи през 2013 г. на профилактична имунизация, а именно други 30 хиляди момичета, показва, че постигнатият имунизационен обхват със завършена имунизационна схема, отчетен към броя на подлежащите и отразен в проценти е 24 процента.
Тоест, за малко повече от година реално прилагане на националната програма, която, както казахме, е съвсем нова за страната, е постигнат според нас все пак един ясен резултат, а именно 24 процента.
Може би е важно също така да се каже какъв е бил публичният ресурс, който реално е бил използван за 2013 г. за тази цел. По данни, с които разполагаме, за извършената дейност през 2013 г. като трансфер от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса са преведени малко над 2 милиона лева, а именно 2 354 000 лв. за тези резултати, за които ви съобщих.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Димитров.
Днес тук присъстват част от членовете на Координационния съвет. Някой от тях би ли желал да вземе думата?
Представителят на пациентските организации – госпожа Пенка Георгиева. Заповядайте, госпожо Георгиева.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Пенка Георгиева, пациентски организации „Заедно с теб”, член на Националния координационен съвет по Националната програма за първична профилактика на рак на маточната шийка.
Уважаеми народни представители, госпожо министър, господа заместник-министри, уважаеми гости.
От името на пациентските организации, които представлявам, бих искала да изкажа нашата благодарност за този добър резултат – 24 процента. За нас като едно начало това е един добър резултат. Разбирам, че много пациенти са доволни, майките, които са имунизирали своите деца, изказват благодарност към нас. Разбирам, че има и писма, от които личи, че има и недоволни. Но тези, които не са доволни, са съвсем малко.
Така че се надявам в бъдеще това да бъде променено.
Благодарна съм на всички вас – парламентаристи, които сте тук, както и на тези, които не са вече в Комисията по здравеопазването, за последователността през годините.
Аз самата съм се ангажирала и с рака на маточната шийка от 2009 г. Самата аз съм пациент със стерилитет и това, с което съм се сблъсквала, е репродуктивното здраве на младите момичета, когато губят редица бременности и вследствие на тези хирургични интервенции, които са претърпели.
Така че от името на тези млади жени, които се борят, от името на младите мъже със стиснатите юмруци, бих искала да благодаря на всички достойни парламентаристи.
Искам да благодаря на госпожа Десислава Атанасова, по чието време като министър на здравеопазването се стартира програмата, на доктор Даниела Дариткова, която беше председател на Комисията по здравеопазването.
Искам да благодаря на доктор Сахлим Джафер най-вече за впечатляващата последователност в един искрен и истински парламентарист в годините, разбирам, че тя е стартирала тази инициатива и кампания още през 2008 г. и въпреки политическите трудности подкрепи и тази година в качеството си на председател на Комисията по здравеопазването Европейската седмица в парламента.
Благодаря и на заместник-председателя на Комисията по здравеопазването доктор Емил Райнов, който също подкрепи нашата кауза в петък в парламента.
Госпожо министър, благодаря и на Вас. Позовавам се на Вашето изказване сутринта по Нова телевизия, че ваксинопредотвратими болести няма, защото има ваксини и се надявам в бъдеще да успеем заедно с Вас и с всеки един от управляващите да постигнем един по-добър резултат в следващите години. Вярвам във всеки един от вас и ви благодаря още един път.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Ние вярваме във вас, макар че това да се случи нещо в България са необходими поне шест години, не звучи много оптимистично. Но мисля, че трябва да бъдем последователни тогава, когато имаме ясни цели и сме обединени около някакви действия.
Доктор Цеков, бивш заместник-министър на здравеопазването и народен представител, член на Координационния съвет. Заповядайте, доктор Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър, господа заместник-министри!
Аз искам да взема съвсем за кратко думата като един от партньорите по тази програма, защото искам да подчертая пред уважаемата аудитория колко сериозен успех всъщност се постигна в България само за година и половина, откакто работи програмата.
Нека не забравяме, както доктор Димитров каза, програмата стартира в края на ноември 2012 г. и към края на 2013 г. за една програма, по която се правят имунизации, незадължителни, а по желание на родителите, се постига обхват от порядъка на 24 процента. Това е впечатляващо.
Впечатляващи са и цифрите, които цитира доктор Димитров – както успях аз да ги калкулирам набързо наум – около 30 хиляди ваксинации са проведени в страната през този период, което е наистина голям резултат. Аз съм оптимист по отношение на това какво ще бъде настроението на хората и през следващата година, тоест, през 2014 г.
Ако човек направи една груба калкулация, ще види, че само за втора и трета инжекция през 2014 г. трябва да бъдат предвидени около 20 хиляди имунизации, ако не греша, а най-вероятно ще има десетина хиляди нови момичета, които ще желаят да се включат в програмата през 2014 г.
Така че ние всички тук трябва да очакваме не по-малко от 30 хиляди имунизации през новата година.
За съжаление пред мен възниква един въпрос, който е свързан най-вече с това дали ще бъдем в състояние да посрещнем тези нужди в обществото с предвидения бюджет според това, което се чете в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса през 2014 г., защото, ако не ме лъже паметта, през 2014 г. в този бюджет са заложени около 1,5 млн. лв. и аз съм абсолютно убеден, че, ако касата спазва своите отношения с доставчиците и с дистрибуторите, както и с общопрактикуващите лекари, тя не би могла да посрещне толкова имунизации през тази година, ако не бъдат взети мерки да се осигури допълнително финансиране.
За мен това е един от големите рискове пред програмата. Действително това е сериозен риск, защото, ако ние провалим желанието за имунизации през 2014 г., много вероятно е това да изправи пред риск цялата програма, която, както знаем, е приета с идеята да се постигне над 70 процента обхват сред момичетата на 12-годишна възраст, които подлежат на имунизации по програмата.
Затова моят апел е, уважаеми дами и господа, така, както тази програма се радва на толкова широк политически консенсус през всичките тези седем – осем години, откакто се говори за програмата, така, както три правителства започнаха и продължиха работата по тази програма и осъзнаха нейната изключителна важност с оглед заболяванията, които тя предотвратява, се надявам в тази комисия днес да стане ясно, че програмата би трябвало да бъде продължена, би трябвало да бъдат положени усилия да се намери необходимото финансиране, така че да не се компрометира програмата. Да не говоря за това какъв ще бъде отзвукът сред обществото, ако се окаже, че има желаещи да бъдат имунизирани, а това не е възможно поради липса на бюджетни средства. При това не става дума за някакви кой знае какви големи суми. На фона на бюджета на здравеопазването, който надвишава 3 млрд. лв., мисля, че 1,5 млн. лв., които допълнително биха били необходими евентуално, не биха представлявали някакъв сериозен риск пред бюджета на здравната ни система.
Затова като медицински специалист и като човек, посветил много усилия в работата по тази програма, участвал в много от дебатите по създаването й, се надявам днес на това заседание да се чуе ясно волята на политическите сили, да се чуе ясно волята на законодателите по отношение на това, че тази програма ще се радва на подкрепа и през тази, и през следващите години така, както е визирано в протокола на Министерския съвет за нейното приемане.
Благодаря ви. Имам готовност да отговоря на въпроси, ако има някакви конкретни във връзка с работата на програмата и с последното си изречение всъщност искам да изкажа положителното си впечатление от работата на регионалните здравни инспекции по програмата. Те свършиха гигантска работа, огромен брой срещи, както каза доктор Димитров, бяха проведени. Всички експерти, всички регионални координатори по програмата свършиха чудесно и много професионално своята работа.
Също така бих искал да подчертая и голямата роля, която имаха здравните медиатори сред ромската общност, където също обхватът с имунизации не е никак малък и той е благодарение основно на тяхната дейност.
Така че ето как в една програма, по която всички партньори си подават ръка, ние можем да постигнем завидни успехи, достигащи до успехите на някои от държавите, в които тази програма има традиции от години и е финансирана за абсолютно всички в таргетните групи, без никакви ограничения в бюджетните средства.
Ето защо съм и оптимист за бъдещото на програмата в България.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Желае ли някой думата от членовете на Координационния съвет? Не виждам такива желания.
Имат думата народните представители.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми госпожи и господа, гости на заседанието!
Наистина реализацията на тази програма е един успех, който показва, че когато се обединят усилията на неправителствения сектор, на политиците, на неправителствените организации, на специалистите, може да се постигне позитивно нещо, което е превенцията на това заболяване, защото всички знаем, че едновременното функциониране на програмата за имунопрофилактика на рака на маточната шийка и скринингът водят наистина до добри успехи в овладяването на това заболяване.
Но във връзка с изказаното притеснение за средствата, предвидени за тази година за програмата, бих искала да чуем мнението на Министерството на здравеопазването, което е органът, финансиращ програмата – какво ще се случи, ако средствата от 1,5 млн. лв. тази година, предвидени в бюджета, не стигнат и се изразходват, примерно, в средата на годината? Дали ще има възможности за корекция на тези предварително заложени в бюджета цифри и дали могат да се дадат сега някакви гаранции за успешното продължение на тази програма, която всички декларирахме, че консенсусно сме приели и подкрепяме.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли други въпроси и изказвания, становища?
Ще дам думата на министър Андреева, ако тя, разбира се, желае да вземе отношение, с надеждата, че развитието на тази национална програма ще се разглежда като част от борбата ни с лошите демографски показатели, защото борбата за репродуктивното здраве на българските пациенти при тези показатели, които имаме, и при заложената в програмата цел, няма как да се разглежда по друг начин.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители, уважаеми заместник-министри, гости и колеги! Националната програма за превенция на рака на маточната шийка има два компонента. Единият е национална програма, свързана с имунизациите на деца, на момичета на 12 години, която за миналата година по проект е била зададена в размер на 1,8 млн. лв., като реално изразходваните средства са 1 326 000 лв.
Необходимите средства, които са зададени по проекта за 2014 г., са 2 563 400 лв., като, разбира се, виждате, че тя е много повече от това, което практически е изразходвано за миналата година. Дори и да има увеличаване на броя на ваксинациите, какъвто трябва да очакваме и според Националния координационен съвет, аз смятам, че Министерството на здравеопазването ще бъде напълно във възможност да поеме това нарастване на бройката и евентуално ресурсът, който остане, ще можем да трансферираме и към Националната здравноосигурителна каса.
Тук ще отворя и една скоба, че в централния бюджет на държавата за здравеопазване има един ресурс от около 15 млн. лв., който може да бъде ползван и за национални програми.
Така че аз не виждам основание за безпокойство в тази посока, още повече че и правителството, и двете управляващи партии са заложили в своята програма работа във връзка с майчино, детско здравеопазването и репродуктивно здраве. Така че от този свой ангажимент няма да абдикираме със сигурност.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодарим за този отговор на министър Андреева.
Мисля, че успяхме да разсеем част от съмненията, които витаеха преди това.
Благодаря на всички гости, които присъстваха на заседанието като гости по точка едно от дневния ред.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Разглеждане на Национална здравна стратегия 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г.
Следващия път, ако се наложи, ще търсим по-голяма зала, за да провеждаме разисквания по Националната здравна стратегия. Тук ми предложиха зала 1 на НДК, а защо не?!? Народното събрание се оказа, че няма зали с друг, по-голям капацитет. Това обаче показва, че наистина пристъпваме към разглеждане на един много важен документ – стратегически документ, който би трябвало да предначертае пътя на здравния сектор до 2020 г.
Заповядайте проф. Иванов. Имате думата.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми заместник-министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и участници в днешното заседание! Благодаря за предоставената ми възможност да запозная участниците в днешното заседание
Искам да кажа само две – три думи защо беше написана тази стратегия. Тя е предварително изискване, условие от Европейската комисия за участие на нашата страна в споразумението за партньорство и това е изискване за всички членки на Европейския съюз и през месец март България не е изпълнила това условие и не е участвала.
Сега вече тя е една от четирите страни в Европейския съюз с готови стратегии.
Считам за удачно да започна настоящата презентация с отговор на няколко въпроса. Първият: какво е „Национална здравна стратегия 2014 – 2020 г.”.
Това е стратегически документи, който формулира политика, основана на стойности, ориентирана към действие за постигане на определените цели, които да доведат до повишаване здравето на нацията и ограничаване на здравните неравенства.
Тя очертава лидерската роля на МЗ, но същевременно е адресирана към всички министри на правителствения кабинет, като ги ангажира:
“Всеки министър да бъде здравен министър!”
Стратегията включва общественото участие на представители на неправителствените организации и на цялото гражданско общество.
Кои са принципните характеристики на Стратегията?
Тя се основава на основни ценности като:
- справедливост;
- солидарност, тоест, разширяване правата на пациента, за да може всеки пациент да каже: “Всичко, което се прави за мен, да не става без мен”;
- създаване на условия за укрепване на здравето;
- отчитане влиянието на социалните детерминанти и рисковите за здравето фактори, вкл. глобалните фактори;
- осигуряване на висока ефективност на системата за здравеопазване.
Следващият въпрос е защо е необходима национална здравна стратегия, освен изискването на Европейската комисия.
Преди всичко в държавите членки на Европейския съюз здравето на хората като цяло се подобрява. Но в България здравето на населението остава на крайно незадоволително ниво.
Кои са основните предизвикателства?
На първо място, все повече хора умират и все по-малко се раждат. Хората мигрират към големите градове и емигрират в чужбина. Сега се появиха и бежанците. Все повече възрастни хора живеят в страната.
Хроничните незаразни болести доминират в болестното бреме. Сърдечно-съдовите заболявания, депресията са водеща причина за загубените години в добър живот. Инфекциозните болести с особен акцент на ХИВ и на туберкулоза остават проблем, подлежащ на контрол. Възникват организми, които са резистентни на антибиотици. Разходите в здравната система постоянно нарастват. Същевременно ресурсите са недостатъчни. Първичната здравна помощ е слаба и в нея липсват необходимите превантивни услуги. Нереформираният болничен сектор стимулира количеството, а не качеството на услугите.
Кои са новите възможности, които ние трябва да използваме при създаването и изпълнението на Националната здравна стратегия? Това е благосъстоянието като новите концепции, които се разглеждат и препоръчват от Световната здравна организация и от Европейския съюз, благосъстоянието като измерител на развитието, здравето като част от благосъстоянието е метафора за успеха на всяка държава.
Преди успехът на държавата се е отчитал с броя на населението. Колкото повече е населението, толкова е по-успешна държавата. Сега вече не е точно така. Сега се гледа какво е състоянието на здраве на населението.
Следващият подход към социалните дертерминанти, на които ще се спра след малко, е цялостно държавно и гражданско управление. Тоест, whole of government, whole of society governance, колаборативно лидерство.
Нови двигатели, драйвъри за по-добро здраве – това са здравните технологии и иновации, здравната образованост, тоест, информация, участие и отговорност и отчетност. Във всички здравни стратегии и други политически документи на най-развитите страни, особено се набляга на отговорност и отчетност. Глобализацията заедно с организацията са другото предизвикателство.
На фиг. 1 показано взаимоотношението между благосъстоянието и здравето. В определението на Световната здравна организация в нейната Конституция от 22 юни 1946 г. – тогава тя е приета от 61 държави и България е една от членките – здравето се разглежда като неотменимо човешко право и състояние – физическо, психическо и социално – и може да бъде концептуализирано като част от благосъстоянието. Тоест, едновременно като детерминанта и като краен резултат. Това са две интерактивни понятия с някои общи детерминанти, като например здравната система.
На фиг. 2 е показана концептуалната рамка на детерминантите на здравето, с които се ръководи стратегията. Тук виждате, това са широките характеристики на обществото: култура, ресурси, политика, богатство, респективно – бедност, социалност, сплотеност, медии, фактори на околната среда, природна и man-made, създадено от човека.
Социално-икономически характеристики: образование, заетост, доходи, семейство и общност, достъп до услуги, жилищен фонд, знания, отношения и вярвания, здравното поведение с тютюнопушене, физическа активност, консумация на алкохол, начин на хранене, сексуално поведение, психологични фактори, фактори на ранния живот.
Взимат се предвид, разбира се, и биомедицинските фактори: кръвно налягане, ниво на холестерол, тегло, нарушена въглехидратна обмяна. Те определят индивидуалното и популационното здраве и функциониране. Те са свързани с индивидуалните физически и психологически фактори: строеж, който включва генетиката, остаряването, жизненото развитие и междупоколенческите влияния.
Само накратко ще спомена някои от здравно-демографските показатели. Те са известни на участниците в дискусията.
Населението на България нараства до 8,8 милиона през 1990 г., след което преживява имплозия и намалява до 7 282 041 души през 2012 г.
Коефициентът на раждаемост за България е нисък - 9.5%.
България е с най-високата обща смъртност (15.0%) през 2012 г. в Европейския съюз.
В световен аспект ние сме на 9-то място, тоест, в първата десетка и с по-добър показател от нас е например такава страна като Ивицата Газа, където постоянно има някакви военни или други конфликти.
Очакваната продължителност на живота е около 74 г., което е с около 6 години по-ниско от това в Европейския съюз. Населението бързо застарява и сега населението представлява една пирамида и както ще видите на следващия слайд, пирамида от 1950 г., сфера през 2010 г., а през 2050 г. се очаква да бъде обърната пирамида.
Това е в рамките на един век. Това са демографските промени в България.
Каква е визията на стратегията? България като страна, в която всички български граждани ще имат необходимите възможности и подкрепа, за да постигнат своя пълен здравен потенциал и благосъстояние, като работим заедно за намаляване на неравенството в страната и Европейския регион.
За реализиране на тази визия е необходимо да се насочим към гарантиране кустомизацията на здравните услуги, тоест, определяне на лечението според индивидуалните биологични личностни особености на пациента и да се премине от сегашната традиционна медицинска практика на лечение на болестите към транслационна и персонализирана медицина.
На следващата фигура е показано, че транслационната медицина включва клиничната динамика и молекулярната медицина, развиване на тестване на генетична предиспозиция, а персонализираната здравна помощ вече включва пресимптоматично лечение, персонализиран рисков профил и здравословен коучинг и пожизнено лечение.
Приоритетите в националната здравна стратегия са осем. Още тук искам да подчертая, че тези приоритети са в съзвучие с функционалната програма за развитие „България 2020”. Те са формулирани, разбира се, и по време на дебата в електоралните моменти и влизат в програмите на партиите, които поддържат настоящото правителство.
Първият е гарантиране на всеки български гражданин на надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и здравно обслужване.
Вторият приоритет е въвеждане на единна интегрирана информационна система чрез развитие на електронното здравеопазване с цел пълна прозрачност и ефективно използване на наличните ресурси.
Третият приоритет е рационализиране на системите за финансово управление и контрол в здравеопазването.
Четвъртият е укрепване и модернизиране на системата за спешна медицинска помощ.
Петият е регионална политика със специално внимание върху подкрепата на лечебните заведения в отдалечените и малки региони на страната.
Шестият е ефективно функциониране на майчиното, детското и училищно здравеопазване.
Седмият е устойчиво развитие на човешките ресурси с акцент специализацията на медицинските кадри и продължителното обучение.
Осмият е ориентиране на здравната система към профилактиката и предотвратяването на социално значимите заболявания.
На базата на приоритетите са разработени петте главни цели и шестнадесет задачи за изпълнение на стратегията.
Целите представляват един балансиран микс от здравни резултати, детерминанти на здравето, научни знания и информационни технологии. Тях можем да ги възприемем като стандарт, с който всички реални дейности по-нататък по изпълнение на стратегията ще се съпоставят и измерват. Изборът на всеки един от тези стандарти се е осъществил чрез така наречения каунтефекшъл метод на Световната здравна организация – това, което не се е случило, но би могло да се случи – и стандартите са извлечени от трендовите анализи и сравнителните оценки, направени в анализа на стратегията.
И така, първа стратегическа цел: подобряване на здравето, безопасността и благосъстоянието на населението до средните нива на Европейския съюз.
Задача А: Увеличаване броя на българите, които са здрави във всеки етап от живота. Има се предвид увеличаване на очакваната продължителност на живота в добро здраве с две години. Това е една цел с позитивен заряд, с позитивен израз, а не само да взимаме цели от смъртността, както е намаляване на детската смъртност с 30 процента, като се има предвид спада й през последните години, това е осъществим резултат – и намаляване на неравенството с 30 процента, което е изискване за европейския регион за всички страни-членки на Световната здравна организация.
Задача Б: Промоция на здравето и интегрирана профилактика на хроничните неинфекциозни болести.
Задава В: Повишаване на икономическото и социално благополучие на индивидите, семействата и общините, което си е пар ескеланс задача на цялото правителство.
Стратегическа цел № 2: Трансформиране на здравната система за осигуряване на достъпно и качествено здравно обслужване.
Задача А: Преориентиране на здравната система към първичната медицинска помощ и оптимизиране на болничния сектор, основано на регионалната здравна политика и конкуренция „позитивна сума”.
Задача Б: Рационализиране на управлението, финансов и качествен контрол в здравеопазването.
Задача В: Модернизиране на системата за спешна медицинска помощ.
Задача Г: Ефективно функциониране на майчиното, детското и училищно здравеопазване.
Задача Д: Осигуряване на дългосрочно обслужване за уязвимите групи население.
Третата стратегическа цел е въвеждане на единна интегрирана информационна система чрез развитие на електронно и мобилно здравеопазване.
Задача А: Национален план за внедряване на електронното здравеопазване.
Задача Б: Подкрепяне на приемането и целесъобразно използване на информационните технологии чрез стимулиране и техническа помощ.
Стратегическа цел № 4: Осигуряване на капацитета на човешките ресурси за посрещане на нарастващите здравни потребности.
Задача А: Улесняване достъпа до специализация.
Задача Б: Осигуряване качеството на продължителното обучение.
Задача В: Осигуряване на условия за медицинските специалисти, за техните лидери да бъдат напълно отговорни и справедливо оценявани и да притежават инструментариума, системите и ресурсите за работа и постигане на високи резултати, съхраняване на нужните човешки ресурси и развитие на техните възможности и таланти.
Стратегическа цел № 5: Развитие на научните знания и иновации.
Задача А: Ускоряване процеса на научните изследвания за подобряване здравното обслужване на пациента.
Задача Б: Нарастване разбирането за това какво работи в общественото здравеопазване и в лечебната помощ и какво не работи, тоест, чрез оценка на здравните технологии определяне и внедряване на иновативни методи.
Задача В: Инвестиране в регулативните науки за подобряване безопасността на хранителните и медицинските продукти, водата и други.
И така, Националната здравна стратегия следователно има пет стратегически цели, 11 политики с конкретни мерки, на които ще се спра подробно след малко.
Искам само да ви обърна внимание, че те са дадени отделно от политическите мерки, тъй като не всички мерки подкрепят само една цел, а подкрепят повече цели. Да кажем, първата, за подобряване на здравето, безопасността и благосъстоянието. Всичките 11 политики подпомагат постигането на тази цел.
Третата цел – за електронното здравеопазване – има по-специална политика 10, така че тя се отнася до него.
Включването на гражданското общество, разбира се, в изпълнение на всичките пет цели и т.н.
И така, политика 1 – „Ефективно управление и ръководство на здравеопазването за успешно постигане на стратегическите цели”.
Едно интелигентно ръководство за здраве и благополучие включва няколко подхода: ръководство чрез колаборация, чрез гражданско включване, чрез микс от регулации и убеждаване, чрез независими агенции и експертни групи, чрез адаптивни политики и гъвкави структури.
Общодържавният и цялостен обществен подход, за който вече говорихме – за здраве и благополучие – включва обединено правителство за тази цел, което е с подобрена координация и интеграция, власт и отговорност за здраве чрез правителството и обществото.
Доброто ръководство за здраве и благосъстояние се основава на три принципа: здравето е човешко право, за което говорихме; здравето е глобално обществено благо; здравето е централен компонент на благосъстоянието и здравето като социална справедливост.
По-конкретно сме разписали мерките за лидерската роля на Министерството на здравеопазването, професионализацията на управлението в здравеопазването, индикатори за измерване на управленската активност, засилване на контрола на Министерството на здравеопазването, създаване на информационни и управленски системи, споделено вземане на решения, основани на доказателства. Тоест, широко участие на обществото при вземането на решения.
Втората политика: „Реформиране на финансовата система на здравеопазването за увеличаване на финансовите ресурси и тяхното ефективно управление”.
Предвижда се нарастване на публичните разходи за здравеопазване, разнообразни източници на финансиране, включително публично-частното партньорство, демонополизация на здравноосигурителния модел, заселване на мястото и ролята на Българския лекарски съюз, на Българският зъболекарски съюз в НРД и в контрола на качеството до пълен размер на здравноосигурителните вноски от държавата, ревизия на минималния пакет от здравни услуги, структурни промени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тоест, да се отделят все повече средства в годините за първична здравна помощ. Регламентиране на скъпоструващите диагностични и лечебни технологии, системата за ценообразуване на принципа на разходопокриване и социално приемлива цена на труда и нейното диференциране по специалности. Системите за заплащане – компонент за качество и ефективност. Да се създаде национална информационна система за финансовите разходи.
Тук в един отделен бокс, така да се каже, сме написали накратко краткосрочни мерки, текущи мерки, очаквани резултати при демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса, анализ на нормативната база и икономическите параметри на здравното осигуряване, който се извършва в момента и има споразумение на министерството то да стане с участието на експерти от Световна банка с актюерен анализ и т.н.
Освен това ще има обществено обсъждане на здравноосигурителния модел, който се предлага, и да се създаде по този начин разширена пазарна среда чрез равнопоставени частни здравноосигурителни каси, които да са конкуренция на Националната здравноосигурителна каса.
Текущи мерки: увеличени здравноосигурителни плащания от държавата, разработка на законови промени и подзаконови актове, информация на населението за записване на здравноосигурените лица в отделните фондове.
Очаквани резултати: по-голям подбор и свободен достъп на гражданите до повече от една здравноосигурителна каса и един плуралистичен здравноосигурителен модел, ефективно използване на финансовите ресурси чрез конкуренция между отделните здравноосигурителни каси, засилен контрол върху изпълнителите на медицинска помощ, за сключване на договори със здравноосигурителните каси се изисква повишено качество на медицинското обслужване от лечебните заведения.
Политика 3: осигуряване на човешките ресурси в здравеопазването, които да могат да удовлетворят нарастващите настоящи и бъдещи здравни потребности на хората, определяне на потребностите от медицински кадри, увеличен прием на специалисти по здравни грижи, разширяване функциите на специалистите по здравни грижи за дългосрочни и палиативни грижи, единен регистър на кадрите, включително на емигрантите, ориентиране на университетското образование към специалностите с особена нужда в практиката, либерализация на процеса на специализация, периодична ресертификация на лекарите с придобита специалност, промени в технологията на продължаващото обучение с водеща роля на Българския лекарски съюз, на Българският зъболекарски съюз и на дружеството на медицинските специалисти, увеличаване на трудовото възнаграждение до средноевропейски нива, създаване на класификатор на медицинските специалности според тяхната тежест на работа, риска, който поемат, и отговорност и оттам да се определят и техните възнаграждения, икономически стимули, участие на държавата и общините.
Политика № 4: осигуряване на равен достъп на хората до качествени здравни дейности, адекватни на техните здравни потребности, разработка на стратегия за осигуряване и контрол на качеството, специализирана агенция по осигуряване и контрол на качеството, участие – тук ще се види дали явно ще бъде разширена и още функции ще й бъдат придадени или ще бъде създадена самостоятелна агенция, която да обхваща и задължителната акредитация, и контрола на качеството, участие в качествения контрол на Националната здравноосигурителна каса и на други фондове, разбира се, при създаването й и на РЗИ, усъвременяване на стандарти и правила за добра медицинска практика и клинични протоколи, опростена технология за задължителна акредитация на лечебните заведения, създаване на информационни системи за отклонение от качеството на медицинските дейности, тоест, да се регистрират медицинските грешки.
Тук в отделен раздел е спешната помощ: реформиран модел на системата за спешна медицинска помощ – ще се говори за това – нормативна база, основана на доказателства, ефективна комуникационна политика и телемедицински връзки, подобрена материално-техническа осигуреност, интеграция на системата за спешна медицинска помощ към други национални системи, наръчник с протоколи чрез телефонен триаж.
Към текущите мерки, тоест, постепенното изграждане, това са високоспециализираните спешни болнични комплекси, Националният център за продължаващо обучение по спешна медицина и санитарен въздушен транспорт.
Кои са очакваните резултати? Осигуряване на своевременност на обслужването – до 30 минути на повече от 95 процента от пациентите, постигане на почти пълно съответствие със стандартите за качество при обслужване на болните, постигане на европейските стандарти за осигуреност с кадри, санитарни автомобили и технически средства, увеличение на трудовото възнаграждение и достигане до средния размер в системата на здравеопазването и добавка като бонус за работа при трудни условия, за качество и ефективност на дейността.
Първичната медицинска помощ в основата на системата за здравеопазването, преориентиране на всички здравни услуги, като се дава приоритет на тяхното изпълнение преди всичко и като начало в първичната помощ, преразглеждане устройството и ценността на ПИМП с премахване на лимитиращи дейности, увеличаване на броя на дейностите и техните цени (домашни помещения, за домашен стационар да се плаща, за бонификация при диспансеризация на болни с повече от едно заболяване), улесняване на специализацията по обща медицина, дистанционно теоретично обучение да бъде въведено, съботно-неделни присъствени занятия, създаване на мрежа от индивидуални амбулатории с икономически преференции, осигуряване на ръководства за поведение на ОПЛ при най-често срещаните значими заболявания – броят им не трябва да е между 40 и 50, както е в другите развити европейски страни, а за наша чест трябва да ви кажа, че досега те са разработили около 17 – 20 такива – центрове за повиквания – кол-центрове, както в Европейския съюз, отстраняване териториалните диспропорции (стимули, включване на общините), отделните професионално-съсловни организации да могат да представят свои членове пред държавните органи, Националната здравноосигурителна каса и други при договарянето на услугите, периодична акредитация на Министерството на здравеопазването за ПИМП, тоест, за по-добро качество и ресертификация на общопрактикуващите лекари, информационни системи за резултатите от дейността на ПИМП и СИМП за контрол на качеството.
В отделен бокс е „Болнична помощ”.
Краткосрочни мерки: актуализация на медицинските стандарти, задължителна акредитация на лечебните заведения, както вече казах, план за преструктуриране на болничната помощ, заплащане въз основа на резултати, контрол и оценка на дейностите, правила за добра медицинска практика, ръководство за поведение, клинични протоколи.
Към текущите мерки: специализирана агенция за управление и контрол на качеството – вече я споменахме – за сертификация на лекарите със специалност, информационна система за лекарски грешки, обучение на болнични мениджъри, инвестиционна програма за публични средства в лечебни заведения за болнична помощ, заплащане на болнични услуги по диагностично свързаните групи.
В Плана за действие има „Пътна карта” – как да стане това.
Болнична помощ. Очаквани резултати: намаляване на годишния брой на хоспитализациите с 20 – 25 процента, основно чрез намаляване на предотвратимите хоспитализации, относителен дял на хоспитализацията за продължаващо лечение да достигне 30 процента от общия брой, подобряване ефективността на болничната дейност се измерва с показателите за промяна на входното състояние на болните и на средносрочния леталитет след изписването (до 3 месеца).
В отделен бокс е презентацията на „Здравна карта”. Краткосрочни мерки: разработка на националната здравна карта въз основа на оценката на здравните потребности, определяне приоритетите в здравеопазването, планиране на здравните услуги, определяне на конкретните потребности от брой болнични легла, брой лекари в първичната помощ, национална карта за спешна медицинска помощ – тя също ще влезе в националната здравна карта – и план за развитие на високотехнологични болнични центрове.
Текущи мерки: откриване и закриване на болници в съответствие с националната здравна карта, разпределение на финансовия ресурс от Националната здравноосигурителна каса се осъществява на конкурентен принцип на базата на недискриминационни и публично известни критерии за качество, които надвишават минималните такива за получаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност, контрол върху изпълнението от финансираните лечебни заведения на всички изисквания на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването.
Очаквани резултати: равномерно териториално разпределение на болниците според националната здравна карта, насочване на здравната помощ предимно към тези, които най-много се нуждаят от нея, рационално използване на наличните финансови ресурси от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, конкуренция „позитивна сума” между отделните лечебни заведения. Тоест, тази конкуренция ще се издържа вече на ниво здравни услуги, тоест, всяка здравна услуга, която е с най-качествен краен резултат, при приемливи финансови разходи, тя ще бъде конкурентноспособна да може да получи финансиране от касата. Засилен контрол върху изпълнението на всички изисквания на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването за осъществяване на 24-часова дейност за обслужване на гражданите както от държавните, така и от частните болници, съответствие на броя на болниците и болничните легла към средноевропейските стойности, подобряване управлението и отчетността – говоря вече за неформалните плащания и какви мерки ще се вземат – за достъп, качество и плащания, инвестиране за подобряване качеството, механизъм за адекватно заплащане на доставчиците, прозрачна система за потребителски плащания и официални такси, актуализиране етичния кодекс на здравните професионалисти и информираност на лекари, пациенти и политици за негативните ефекти на неформалните плащания, рационализиране на информационната система на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса за здравноосигурителни права на пациентите и плащанията, единен механизъм за събиране и анализ на данни от изследвания, сигнали и публикации за корупционни практики.
Политика № 5 – „Промоция на здраве и профилактика на болестите с фокус на хроничните незаразни болести”: въвеждане на интегриран интердисциплинарен подход за промоция на здравето на междуинституционално равнище с водеща роля на Министерството на здравеопазването, надграждане на националната политика, например, ограничаване употребата на тютюневи изделия, профилактична насоченост на първичната медицинска помощ, преориентиране на РЗИ, амбулатории за първична и специализирана помощ, медицински центрове, ДКЦ, болници към промоция на здравето, хелф промолтинг хоспитълс (Health Promoting Hospitals) трябва да се въведе и да се разшири тази практика и някои други програми.
Не на последно място – тук само е написано – е имплементиране на Националната програма за превенция на хроничните неинфекциозни болести, но знаете, че тя вече е приета от Министерския съвет и се внедрява. Тя също е един голям принос за повишаване имиджа на нашето здравеопазване, тъй като много малко страни в Европейския регион са приели такава програма. Тя е работена още от предишното правителство, доколкото знам, и е приета сега. Предлагане на храни за здравословен модел на храните, изграждане на модел за повишена физическа активност, комплексна оценка на риска от физични, химични, биологични, ергономични и психосоциални фактори, здравно обучение и образование в детските градини и училищата, усъвършенстване системата за надзор на заразните заболявания и реакцията при заплахи от биотероризъм, ефективен държавен здравен контрол върху обекти, продукти и стоки със значение за здравето, координирани секторни политики по опазване на околната среда.
Политика № 6: „Осигуряване на дългосрочна грижа за уязвими групи от населението”: деинституционализация на национално и регионално ниво, закриване на домовете за медико-социални грижи за деца, развитие на здравно-социални услуги и услуги за подкрепа, заместваща семейна закрила и други, повишаване компетентностите на персонала, който работи там, и издръжка на новите здравно-социални услуги, нов подход в родилните отделения за грижите за майките и децата, да се въведе програмата за „Бейби френдли хоспитълс”, превенция на изоставянето на децата, промоция на психичното здраве, превенция на депресията и самоубийствата, борба срещу стигматизацията и социалното изключване, укрепване на психичното здраве на работното място, осигуряване на добро психично здраве на възрастните хора, координация на психосоциалната рехабилитация, правила, клинични препоръки и критерии за оценка ще бъдат създадени и гарантиране процеса на психиатричното обслужване на пациенти с чести психични разстройства.
Следващата политика е „Грижа за възрастни хора”: разработване на профилактични програми със специален акцент към хората от третата възраст, деинституционализация на модела на грижи за възрастни хора, финансиране на допълнителни здравни и междусекторни услуги за възрастни хора, разкриване на почасови палиативни услуги в общността и в домашната среда, комплексна подкрепа на семействата, полагащи грижи за зависими членове, взаимодействие между държавния, неправителствения сектор и доброволчеството, профилактични мерки за предотвратяване на трайна инвалидизация, подобрен достъп на хора с увреждания до здравни услуги, подобрена система на медицинската експертиза, разширяване дейността на НПО.
По отношение на неравенствата: намаляване на неравенствата в достъпа до качествено здравеопазването, стандартизиране и събиране на данни за идентифициране и след това адресиране на различията, интегрирани грижи от държавата за бежанци, жертви на трафик на хора, домашно насилие, наркомани, алкохолици, болни от церебрална парализа и други, утвърждаване на модела на здравния медиатор, повишен имунизационен обхват сред уязвимите групи, ефективно функциониране на майчиното и детското и училищно здравеопазване – според нас един изключително важен въпрос, тъй като няма стратегия, няма страна, в която здравнозащитено майчиното и детското здравеопазване да не заемат централно място. Във всички стратегии на Световната здравна организация, като се започне от „Здраве за всички” и се стигне до „Здраве в 21 век”, както и в Европейския съюз, „Майчино и детско здраве” заема подобаващо място.
Затова в краткосрочните мерки се предвижда: анализ на състоянието в страната и добрите практики за детско и майчино здравеопазване в Европейския съюз, концептуален модел за развитие, нормативни промени и програми, модел на център за майчино и детско здраве, разширен обхват и повишена ефективност на асистираната репродукция.
Към текущите мерки: да продължава изграждането на тези центрове с областно покритие, повишаване информираността, знанията и нагласите на подрастващите за изграждане на жизненоважни умения за отговорно здравословно поведение, подобряване познанията на населението по въпросите на бременността, раждането, грижата за децата, хранене и здравословно поведение, система за мониторинг и контрол за обхващане на бременните жени и децата за профилактични прегледи, превенция и ранна интервенция на уврежданията при децата.
Какви са очакваните резултати? Интегриран подход и ефективно здравеопазване за майките и децата, намаляване на детската смъртност до средните нива на страните от Европейския съюз, преустановяване на негативната тенденция за снижаване на раждаемостта.
„Регионална здравна политика, основана на доказателства”- това е политика № 8: Анализи и планове за развитие на здравеопазването на отделните региони във връзка с потребностите и рисковите фактори, регионално разпределение на високотехнологичните дейности, деконцентрация на здравни услуги по региони и регионални програми.
Политика № 9 „Здравни технологии, иновации и инвестиции”: устойчивост на инвестиционния процес – ще се направят анализи и оценки, след две до три години ще се планира внедряване на стандартите GSW чрез баркод за проследяване на пациенти, обслужващ персонал, за медикаменти и медицинско оборудване и по този начин във всеки един момент ще се знае дали лекарството, което действително е предписано, се дава в точно определеното време на съответния пациент при съответното заболяване и дали това лекарство не е с изтекъл срок на годност. По този начин се избягват много медицински грешки. В момента се готви такава директива в Европейската комисия и ние трябва да имаме предварителна нагласа, за да не сме винаги изоставащи.
GSW системата да се внедри за проследяване движението на хранителните продукти от единия край на веригата за снабдяване до потребителя, стимулиране изследвания на универсалното покритие на населението със здравна помощ. Това се прави във всички развити страни, включително и в Съединените щати. Такива проучвания се извършват. Участие в европейската мрежа за оценка на здравните технологии, иновации и профилактика на болестите, финансирането и управлението на здравеопазването.
Тук му се ще само да кажа, че не само чуждият опит трябва да използваме при тези иновации, а ние имаме много добър опит в мониторинга и оценката на някои програми, каквато е например програмата за профилактика и контрол на туберкулоза, на ХИВ – СПИН. Там се извършва например верификация на данните на място.
Ако тези подходи, тези методи, които са отиграни, бъдат приложени в другите програми, аз мисля, че тяхната ефективност и качество ще бъде повишено.
Политика № 10 „Развитие на електронното здравеопазването”: утвърждаване на информационни стандарти, системи за сигурност на информацията, публичен регистър на здравните данни и термини, модел на здравно-информационна система, електронна здравна защита, здравен идентификатор, интегрирани болнични информационни системи.
„Капацитет за сигурност на информацията” – това са постоянни мерки: здравноинформационен портал, електронна система за поддържане на информацията и публични електронни регистри.
Какви са очакваните резултати? Те са много, разбира се. Аз ще посока два по-съществени, а това е интеграция и свързаност в сферата на здравеопазването чрез национална здравноинформационна система, реален достъп на пациента до информация за собственото му здраве, намаляване на условията за корупционни практики в здравеопазването.
И последната политика е „Създаване на подходяща среда за включване на гражданското общество в решаване на проблемите за здравето на нацията”. Тя е спомената като № 11 (на последно място, но не и по значение): усъвършенстване на нормативната база за правата на пациентите – дали ще бъде приет вече законът за пациентите, за техните права, това се очаква да стане – повишаване участието на НПО в проекти и програми и преоценка на резултатите, прозрачност и граждански контрол по отношение на корупцията, засилен обществен контрол в изразходване на публичните средства, участие на НПО при разработката на стратегии, политики и програми, гражданско участие в обществените съвети за вземане на здравни политически решения. Като по този начин ще се реализира правото на пациента, което аз вече споменах – „Нито едно решение за мен, без мен”.
Няколко заключителни думи.
Стратегическият документ е изграден въз основа на:
- споделените европейски ценности (универсално покритие, социална справедливост, солидарност, равнопоставеност);
- върху цялостния интегративен принцип, заложен в Стратегията на Европейския съюз („Европа 2020”) и програмата за действие на ЕС „Здраве за растеж”;
- върху стратегическите задачи на политиката на СЗО „Здраве 2020”;
- основните приоритети на „Националната програма за развитие: България 2020”.
Постигането на желаните здравни резултати през следващите 7 години чрез изпълнението на стратегическите цели се гарантира с:
- разработения Национален план за действие, включващ конкретните дейности за изпълнение през периода 2014-2020 г., отговорните институции, сроковете и източниците на финансиране;
- своевременното включване на цялостния правителствен и неправителствен сектор по реализацията на 11те политики.
Резултатите от прилагането на Националната здравна стратегия (2014-2020) ще гарантират задоволяването на очакванията на неправителствените, синдикалните и професионално-съсловните организации, здравните мениджъри, изпълнителите на медицинска помощ, получаващите непосредствени ползи от здравната система, тоест, пациентите, и цялото гражданско общество.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Иванов.
Уважаеми колеги, позволете ми да открия дискусията, напомняйки, че съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание всъщност, ако има желание от страна на народните представители, съм длъжна да дам думата първо на тях. Но се обръщам с една молба към колегите. Много ви моля да направим така, че да дадем възможност на нашите гости с предимство да изкажат своето мнение, ако искат да го направят, за да чуем техния глас, проблемите, които те идентифицираха, исканията за промени.
Бих искала да фиксираме време за днешния разговор по темата „Национална здравна стратегия” и това да бъде 17,30 ч., след което да имаме възможност да продължим с блицконтрола, който трябва да провеждаме в първата седмица на всеки месец, като продължим, разбира се, дискусиите по Националната здравна стратегия и на следващи заседания.
Има ли възражения? Нека да чуем предложението, което искаше да направи доктор Дариткова.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, госпожо министър, господа заместник-министри, уважаеми гости! Очевиден е интересът към Националната здравна стратегия, защото тя е документът, който очертава как ще изглежда българското здравеопазване през 2020 г. и какви ще са последователните стъпки за постигането на тази визия.
Ясна е регламентацията на Закона за здравето, в която се пише, че Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема, одобрява национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание.
Моят въпрос и евентуално процедурно предложение е, ако няма правно-технически пречки, да се провери практиката на Народното събрание и да се реши резултатите от този дебат и евентуалните предложения, които ще отправят и народните представители, и представителите на научните дружества, националните консултанти, които виждам, че присъстват тук, да намерят отражение в окончателния документ. Защото смятам, че този дебат е закъснял.
Аз и моите колеги от Политическа партия ГЕРБ се запознахме с документа преди десет дни. Заявката в него е, че се търси консенсус, който да бъде надпартиен, да бъде обществен, експертен и всякакъв друг консенсус. Няма как това да се случи, ако ние присъстваме на обсъждането на един документ, който е окончателен факт, който вече е представен на Европейската комисия за обсъждане, а Народното събрание се среща с него едва сега.
Наистина моля да се провери парламентарната практика и да се даде възможност окончателният документ, който ще се приеме от Народното събрание, да има отражение наистина от мненията, изразени в тази зала, защото иначе, ако само ще обсъждаме, а резултатът ще бъде този, който виждаме, не виждам полза и предполагам, че всеки от изказващите ще реши как да се дозира.
Освен това аз имам информация, че има много от присъстващите и вече имаме становище и на съсловните организации, които смятат, че не е взето тяхното мнение под внимание. Има становища и подготвена стратегия от страна на общинските болници, които ме информираха за това.
Наистина е по-добре за един стратегически документ да търси максималния консенсус. Затова аз апелирам да може да се направят корекции в този документ, защото въпросителните и неяснотите в него са много повече, отколкото отговорите.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Такава справка е направена. Възможностите, които предлага законодателството и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно който работи 42-то Народно събрание, но той е почти същият в рамките и на предходни парламенти, е следната.
Дискусия в рамките на толкова заседания, колкото е необходимо, за да се обсъди напълно един такъв важен стратегически документ. Това ще предприемем ние като стъпки. Разбира се, че препоръки, предложения, нови допълнения имат право да правят народните представители.
Затова предлагам днес уважаваните национални консултанти, които сме поканили, и нашите гости, представители на съсловни организации, на неправителствения сектор наистина да имат възможност да изкажат мнение, когато искат, разбира се, да го направят, да изкажат своите предложение, вследствие на което народните представители – това е законовият механизъм – припознавайки част от тези предложения, да имат възможност да ги отправят.
Ще създадем работна група с представители на Министерството на здравеопазването и екипа, който е работил върху този документ заедно с представители на Комисията по здравеопазването, ще се преценят всички предложения. Разбира се, че няма как, когато те противоречат на основни други текстове, да се приемат. Но ще се търси максимален консенсус и мисля, че можем тогава да преминем към гласуване, подкрепа или отхвърляне на един документ, а може той да се окаже променен и модифициран.
Не разбрах обаче какво е отношението ви към предложението ми да коментираме тази точка до 17,30 или дори до 18,00 ч., след което да преминем към блицконтрола, който трябва да продължи в рамките на още час, час и половина съгласно правилника.
Приема ли се това предложение за работа за днес?
РЕПЛИКА: До 17,30 да разискваме.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Подлагам това процедурно предложение на гласуване.
Моля, гласувайте предложението обхватът на времето за работа по точка две да бъде 17,30 ч.
Гласували: "за" - 10, "против" – няма, "въздържали се" - 2.
Предложението се приема.
Заповядайте, доктор Кирил Добрев. Имате думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Има логика да чуем нашите гости, експертите, а после народните представители на тази база и на базата на документите, които имаме, да продължим дискусията вероятно друг ден.
Потвърждавам Вашето предложение.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, за потвърждението.
Доц. Мурджев, заповядайте.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз също подкрепям това предложение, което направихте Вие и доктор Добрев. Мисля, че ние в този случай трябва да се изкажем последни, още повече че намираме известни разлики между презентацията и това, което ни е предоставено като вариант в Националната здравна стратегия.
Бих помолил, ако може своевременно след заседанието да бъдем снабдени с този вариант. В противен случай изказванията ни се обезсмислят. Поне от страна на народните представители.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доц. Мурджев.
Приемаме забележката. Предоставихме в електронен вариант това, което постъпи в парламента като Национална здравна стратегия. Аз също забелязах разлики, но мисля, че те са в положителна посока.
Заповядайте, имате думата, уважаеми гости, национални консултанти.
Заповядайте, доктор Антония Първанова, евродепутат.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Благодаря Ви много, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз ще си позволя да направя няколко коментара от гледна точка на стратегическата необходимост и спешността от тази Национална стратегия, тъй като тя е изключително важна. За да може да се извърши стратегическото планиране, съответно трябва да има план за действие и ясни индикатори и цели, за да може България да получи финансов ресурс от оперативните програми от еврофондовете.
Разбира се, тя има много по-голяма цел от това, но има елемент на спешност в това последното. Затова ще кажа, че няколко неща правят впечатление.
Тъй като четири са документите, с които би трябвало да работим, първият е „Актуалното състояние”, а вторият е „Националната здравна стратегия, Плана за действие и финансовия план”, прави впечатление, че между тях липсва приемственост и последователност. Говоря от гледна точка на практика, която средностатистическият европейски чиновник би приложил, за да може лесно съответно да мине всяка една от мерките или финансирането, или проектите, които се искат по съответните приоритети и цели.
Първо, самите приоритети в стратегията не отговарят по структура на актуалното състояние, нито пък политиките на целите, нито пък плана за действие на политиките, нито пък финансовият план на политиките, целите и приоритетите.
От осемте приоритета първият няма стратегическа цел, няма и ясно разписани политики към него. Би трябвало да ги има, за да може да има последователност и при искането на финансиране.
След това, осмият приоритет, също няма стратегическа цел. Прави впечатление, че в първата стратегическа цел пък няма приоритет за нея, няма и предвидено финансиране.
За петата стратегическа цел няма предвидено финансиране. Наричам го „няма”, защото 60 хиляди евро на година според мен е „няма”. Няма и приоритет обаче.
Четирите точки, които са изброени в стратегическа цел № 5 като задачи, са само от областта на общественото здраве. Тоест, няма медицина, няма фармация, няма стоматология, няма високи технологии, няма иновации в управлението, няма активно стареене. Погледнете само как изглеждат иновациите, с които България в глобалната програма за умен растеж, иновативен и т.н., ще се представи в областта здравеопазване.
Изследвания – как да обслужваме по-добре пациентите. Това е страхотна иновация.
„Нарастване на разбирането за това какво работи в общественото здравеопазване” – това не може да бъде смятано за иновация.
Следващото нещо, което прави впечатление, е, че най-слабите политики от гледна точка на това, че към тях няма пряко обвързан приоритет или стратегическа цел или финансиране или трите едновременно са точно тези, които са залегнали в стратегическите документи на Европейската комисия и европейските институции.
Политика № 2 „Повишаване на финансовия ресурс и реформа на финансовата система”.
Политика № 4 „Равен достъп до здравни услуги” – това е и ангажимент по договор.
Политика „№ 4/5/ – неформалните плащания.
Политика № 5 „Профилактика”.
Политика № 9 „Иновации” във всичките сфери, които изброих.
Политика № 11 „Гражданско общество”. Тук няма нито приоритет, нито цел, нито финансиране.Тоест, всичко, което касае пациентските организации, аутсорсинга, възлагането и партнирането в управлението на финансовия съюз – Българския лекарски съюз, Българския стоматологичен съюз, Асоциация на сестри и акушерки, фармацевти, аптеки и т.н. – всичкото това нещо го няма.
Ненапразно Европейската комисия обръща внимание в своето писмо за тази последователност и приемственост между цели, политики и финансиране и плана за действие, като казва, че няма как да се постигне модернизация на здравната инфраструктура чрез ремонт и термоизолация на болниците, което да доведе до повишено качество на живота на нацията.
Това е горе-долу, като боядисаме митниците, да се преборим с корупцията, което да доведе до благосъстояние.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Имам един въпрос, доктор Първанова. Понеже много се спекулира, кажете кое писмо точно имате предвид.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Писмото от 1 декември 2013 г.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да, защото много често се цитира едно писмо, което е за една предходна стратегия от месец август.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВ: Не, писмо от 1 декември.
Тези неща са технически и те могат да се оправят и да се наместят.
Най-големият проблем обаче са трите стратегически документа, които са изпратени на вицепремиера Зинаида Златанова, които са Годишния надзор за растежа, Програмата на национална реформа 2012 г. и конвергентната програма 2012–2015 г. и Позицията на службите на комисията за споразумението за партньорство 2014 – 2020 г.
В тях изрично са записани целите, в които може да се отбележи здравеопазване и как да се финансира. Доколкото разбирам, тази информация не е активно предадена към Министерството на здравеопазването, поради което Министерството на здравеопазването не е имало възможност да отговори адекватно.
Кои са тези мерки, в които това може да се случи? Изрично са споменати: подобряване на ефективността на здравната система и финансирането на услугите, добро управление, електронно здравеопазване, здравословно активно остаряване, стимулиране заетостта на сектор здравеопазване, преодоляване на неравнопоставеността в достъп „здравеопазване” и подобряване ефективността на употреба на публичните разходи за здравеопазване и болнична реформа.
Тези конкретно са споменати и би трябвало точно в този вид да бъдат отразени и в плана за действие и съответно като заявка в оперативните програми. Отделно би могло да има подприоритет в образование, квалификация, заетост за приобщаващ растеж. Може да има записано и здравеопазване и по-точно в съответните оперативни програми може да се запише и развитието на човешките ресурси и образование, специализация и продължаващо обучение, управлението за дигитализацията на здравния сектор, реформата и модела, регионалното развитие за равен достъп, конкурентноспособността, иновациите и активното здравословно стареене конкретно.
Така трябва да бъдат записани, за да бъдат финансирани. Тръгвайки отзад напред, така разписани, съответно могат да бъдат и така залегнали в плана за действия, във финансовата рамка, в стратегическите цели и в приоритетите и здравната стратегия.
Това е от гледна точка на късния етап, в който водим тази дискусия, би било оперативно най-бързия начин, за да може всичко това да бъде финансирано.
Така че в този конкретен случай сякаш е по-добре Комисията по здравеопазването да излезе с конкретно предложение към – простете, че ви давам този съвет, но все пак мисля, че той е прагматичен – вицепремиера Зинаида Златанова всички тези предложения да бъдат включени, тъй като в момента, в който приключат всички дискусии по Националната здравна стратегия, ще е твърде късно конкретно да бъдат така заложени в оперативните програми, съответно на нужните на стратегията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Първанова!
Уважаеми колеги, гости, ще се опитаме все пак да сложим някакви рамки на времето, с което разполага всеки един, който взема думата. Ще ви моля да се придържате към едни разумни граници от пет минути.
Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Георги Михайлов и съм национален консултант по клинична хематология.
Първо, искам да ви благодаря от мое име, а предполагам, че и колегите ще ви бъдат благодарни за поканата, която отправихте към нас.
Аз имам лично три, не забележки, а допълнения към стратегията, която ние смятаме, разбира се, че е изключително важна.
Първото е един въпрос към ръководството на Министерството на здравеопазването. Има ли визия Министерството да подготви и разкрие агенция за оценка и контрол на лекарствени технологии?
В 21-ви век медицината е изключително високотехнологична дисциплина, но заедно с това създава много предпоставки за девиация в тази област и за създаване на конкуренция между технологии, които на този етап не биха могли да бъдат обществено реимбурсирани от здравните институции.
Второто ми допълнение към програмата, която се представи, е, че някак си, поне аз така разбрах от проф. Иванов, в хроничните незаразни заболявания се включват вероятно и онкологичните заболявания. Смятам лично като онколог и като онкохематолог, че някак си повече трябва да се акцентира върху социалнозначимите заболявания, като имам предвид онкологичните заболявания, и това може да се изведе по някакъв начин в програмата.
И третото, което смятам, че е изключително важно, тъй като България губи много сериозен кадрови ресурс в момента, трябва да се акцентира върху програмата много сериозно по проблема за образование в областта на медицината и за продължителната квалификация. По някакъв начин това би трябвало да намери по-сериозно място в програмата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Михайлов.
Дали някой сега желае да отговори на зададените въпроси или желаете да се натрупат още въпроси, на които да отговорите?
Заповядайте, доктор Райчинов, имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър, господа заместник-министри, уважаема госпожо евродепутат! Мисля, че всички разполагате със становището на Българския лекарски съюз, то е ясно. Затова няма да го чета. Наистина има доста преработки в стратегията. Очевидно има и в последните дни преработки, с които и ние не успяхме съвсем да се запознаем.
Но ще се върна малко на предната тема. Споменаха се думите „последователност и приемственост”. Мисля, че това е най-важното в здравеопазването, но това упорито не се случва. Очевидно е, че когато го има, резултатите са повече от добри, както е и с програмата за превенция на рака на маточната шийка.
Затова нося два документа. Това е Стратегия 2001–2010 г. и Планът за действие към нея. Това е единствената стратегия, която България беше създала, която е в пълен обем, с всичко необходимо в нея, с ясно начертани стратегически цели и задачи, политики, план и финансиране и срокове, разбира се, като стратегията е 2001–2010 г., а планът за действие естествено е по-къс: 2001–2006 г.
След това обаче тази стратегия отиде в коша. Никаква последователност, никаква приемственост. Ако отворите стратегията, ще видите, че 90 процента от проблемите, които са съществували тогава, съществуват и сега. Това е така просто, защото липсва последователност и приемственост.
Ако се работи стратегия, първо трябва да се прочете тази и съответно с променените условия да се извършат и съответните промени в нея.
И тъй като усетих и лек негативизъм в началото, когато доктор Първанова взе думата, мисля, че тя предложи повече от разумни неща и, ако те се случват бързо, стратегията има шанс да е работеща, а още повече има и шанс да се осигури финансирането. Така че по-скоро това трябва да се случи.
Иначе от нашето становище ще прочета само последното: „Безспорно този вариант на Национална здравна стратегия е значително подобрен от първоначалния. Но по посочените по-горе причини се потвърждават нашите опасения, че това ще бъде един кух, декларативен, неработещ документ, каквато всъщност бе и предишната Здравна стратегия.”
Затова казвам, че след 2001 г., след този документ не е имало работеща здравна стратегия в България. Сега би трябвало това да се случи и пак с последователност и приемственост, за да имаме шанс нещо наистина да се подобри.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райчинов. Така е, ще трябва да се съгласим с Вас, защото присъстващите в тази зала и от екипа, който я е работил, и от хората, които ще дадат разумни решения, търсещи консенсус, този документ ще стане или работещ документ, или ще остане поредната стратегия.
Изразявам обаче личното си мнение, че този вариант на стратегия е много по-добър от останалите с един план за действие, който е представен вече на вашето внимание, и финансови разчети, нещо, което не се е случвало в други стратегии.
Заповядайте, уважаеми гости.
Заповядайте, доктор Миланов. Имате думата.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми гости! Ние сме изразили нашето становище и аз изразявам благодарността си за това, че все пак нашите забележки бяха взети предвид и бяха отразени в така представената стратегия.
И все пак има нещо, което ми направи впечатление при направената презентация и което е свързано с човешките ресурси в сферата на здравеопазването.
Това е темата, свързана с продължаващото следдипломно обучение и със специализациите. Споменаха се различни форми, в това число и съботно-неделни курсове. Тук искам да обърна внимание, че като член на Консултативния орган към Европейската комисия – това е Европейската зъболекарска комисия – така наречените Weekend Diplomas са абсолютно неприемливи. Те могат да се отнасят и имат значение към продължващото следдипломно обучение, но в никакъв случай към самата специализация. Още повече, че в сферата на денталната медицина ние се отклоняваме значително и това отклонение е свързано с непрекъснато растящия брой специалности в България, без изобщо да се вземат предвид специфичните условия на фона на две признати специалности в Европа.
Да не говорим за условията за тяхното придобиване, да не говорим за тяхната адекватност към упражняване на самата професия – една тема, която ние с представители на Министерството, с министъра на здравеопазването, с работната група сме дискутирали нееднократно, но за съжаление конкретните резултати не са в полза на лекарите по дентална медицина.
Второто нещо, което ми направи впечатление, е основната цел с достъпност на населението до здравни грижи. Аз имам предвид денталната дейност. Знаете, че има абсолютен дисонанс по разпределение на броя на лекарите по дентална медицина и макар, че ние сме под санитарния минимум за Европа, която определя около 1200 души население на един лекар по дентална медицина, смело мога да кажа, че ние падаме вече под 800.
Това е свързано с непрекъснатото производство, така наречено, на кадри. Най-отговорно заявявам, че реализацията на нашите млади колеги в период от първата до към петата година е изключително трудна и на практика съществува една скрита безработица. А това нещо пък парадоксално не кореспондира със ситуацията в определени райони в страната, където има, буквално казано, изключителна нужда от подобен род кадри.
По това трябва да се помисли. И тук искам да споделя, че без да имаме и стратегия, ние като Български зъболекарски съюз направихме поредната крачка при сегашните ресурси и при сегашните договорености – визирам Националния рамков договор – стремим се да създадем по-добри условия. Но трябва да се помисли и в тази посока.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря, доктор Миланов.
Проф. Илко Гетов, заповядайте.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, госпожо доктор Първанова! От името на Българския фармацевтичен съюз искам да кажа няколко думи за предлаганата Национална здравна стратегия.
Ние получихме първия вариант на стратегията още през месец август. Бяхме потърсени за становище и приветстваме тази широка дискусия и обсъждане по нея.
През месец септември изпратихме 12 конкретни предложения за допълнение на предложения проект за Национална здравна стратегия, но за съжаление в този вариант, който се обсъжда сега, не е включено нито едно, даже е пропусната самата професионална съсловна организация на магистър-фармацевтите.
В допълнение на това аз искам да кажа, че преждеговорившите акцентираха върху важността на достъпа до здравни услуги, а в тази част – и достъпа до лекарства и медицински изделия. Те са особено важни и това е отчетено от ръководството на Министерството на здравеопазването с идеята да се изработи национална аптечна карта.
В допълнение към това ние също така много дълго време работихме по така наречената национална лекарствена политика, което искам да кажа, че е един от приоритетите на Световната здравна организация за изработване на национално ниво и първото ни предложение е националната лекарствена политика да залегне като част от Националната здравна стратегия.
Искам да кажа, че в предлагания документ се споменава само един път думата аптека и то е по отношение на достъпа до електронно здравеопазване, нещо, за което ние се разбрахме с Националната здравноосигурителна каса, а се използват термини като лекарствени средства и медикаменти, което не е в рамките на действащото законодателство.
Освен това имаме и писмо от Министерството на здравеопазването с дата 30 септември за това, че нашите предложения са ценни, правилни и те ще бъдат отразени.
Надявам се в хода на дискусията, в хода на допълненията, в хода на приоритетите, които ще бъдат заложени и редактирани в тази стратегия, да намерят място фармацевтите, лекарствата, медицинските изделия и достъпа до фармацевтични услуги, от което се нуждае българското население в краткосрочен и дългосрочен план.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Гетов.
Госпожа Василева, заповядайте. Да чуем мнението на професионалистите по здравни грижи.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо председател на Комисията по здравеопазването, уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, депутати, доктор Първанова, гости! Изразявам мнението на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, че сме удовлетворени и подкрепяме изцяло подхода за създаването на стратегията за българското здравеопазване.
Естествено ние също установяваме някои технически проблеми, които ни притесняват, част от които доктор Първанова спомена, а също така и колегите преди мен.
Но трябва да изкажа и нашата благодарност, че това е първата стратегия, в която Българската асоциация на професоналистите по здравни грижи е включена. Естествено, ние не можем да не сме доволни и от факта, че част от нашите предложения от предишното обсъждане бяха включени. Естествено има и още, ние сме ги предали в писмен вид и се надявам при следващото доработване на стратегията те също да бъдат включени, защото ние възлагаме, надяваме се, че ще бъде обърнато изключително голямо внимание на производството на медицински сестри и акушерки – основно, тоест, за основните професионалисти по здравни грижи – така че да имаме достатъчно качествен състав, който да се грижи за българското население, а също така и да задържим колегите, които все още са останали в България.
Но естествено, за да се случи всичко това, е необходимо достойно финансиране, правилни политики и, разбира се, политическо разбиране на нещата и консенсус.
Надявам се това да се случи.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Доктор Кокалов, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и представител на КНСБ поиска думата.
Заповядайте, доктор Кокалов.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Тук съм институционално като вицепрезидент на КНСБ, който отговаря за социалната политика. Тъй като имаме и официално становище, госпожо председател на Комисията по здравеопазването, госпожо здравен министър, уважаеми заместник-министри, колеги, приятели, взимам думата, защото аз също съм взимал участие в списването на някои от стратегиите. И си мислех, като идвах насам, дали всъщност трябва да критикувам или по-скоро трябва най-сетне нещо да направим, за да работи.
Естествено, аз съм от хората, които и критикуват, но си мисля, че е крайно време нещо да направим, което да работи, защото само от критики, които не са градивни, документи не работят и нито пари ще получим, нито нищо.
Благодаря на заместник-министър Пенков, защото в отрасловия съвет – ние не сме към съсловните организации, аз не съм себеотносен, но се борим да даваме мнения и експертно понякога, защото откакто избухна демокрацията, все сме в този кюп.

Искам да кажа, че ние предложихме 12 страници в първоначалния вариант от името на КНСБ, тъй като смятахме, че имаше някои неща, които можеха да се доразвият. Една част от тях са влезли в стратегията, благодаря, то няма как да влезе всичко, тъй като нас ни интересува развитието на човешкия ресурс, нас ни интересува мотивацията на кадрите, за да стоят тук, да не бягат зад граница. Това са неща, които трябва да фигурират и трябва да има програми, за да ги задържаме. И като синдикат, естествено се интересуваме от тези неща.
Но тук аз съм притеснен от нещо по-глобално, в смисъл, че звучи добре, но не знаем какво се крие зад него. Когато някой иска да сменя модела на финансирането, а не казва как, се притеснявам. Когато някой иска да разбие монопола на Националната здравноосигурителна каса, пък не е ясно какво ще стои зад него, също се притеснявам, тъй като в края на краищата освен съсловни и всякакви други, крайната цел на всяка една стратегия е да направи здравеопазването по-ефективно и хората по-доволни.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Не говорите като член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса? Защото казахте, че ще говорите като синдикалист.
ИВАН КОКАЛОВ: Да, така е, аз представлявам и осигурените лица, тоест, хората в надзора. Те плащат вноски и се интересувам как се разходват.
Та от тази гледна точка – какъв ще бъде достъпът, качеството в здравеопазването – зависи много от моделите, които ще развиваме. Затова, от една страна, се радвам, че там имаше едно изречение, че ще бъде след обществен дебат, за да се уточни моделът.
Тъй като малко или много във времето съм изучавал, пък и станах магистър по здравен мениджмънт, като моята дипломна работа беше „Здравноосигурителни системи в Европа, САЩ, Австралия и Канада” и ги сравнявах с България.
Така че, в края на краищата, ако ще правим нещо, то трябва да е работещо, да не е copy – paste. И второ, трябва да е ясно – и с това завършвам – че в една бедна държава ресурсът, който е малък и не се очаква много да се увеличи, дай, Боже, икономиката да работи, разсейването на този ресурс на много места не гарантира добро здравеопазване и покритие на населението.
Та от тази гледна точка ми се струва, че този дебат предстои и трябва да сме много ясни как ще реформираме и ще демонополизираме, за да можем да гарантираме на хората по-добър достъп и качество на здравеопазването.
Та това ми е всъщност по-скоро като въпрос по-нататък как ще се развива здравеопазването. Иначе мисля, че всички стратегии, малко или много, повтарят едни и същи цели. Мъчим се да достигнем едни показатели, които в Европа вече са факт. Така че много е важно по какъв начин ще го постигнем и аз мисля, че дебатът е в тази посока и тази стратегия мисля, че има принос в тази посока. Нека да кажем, че има и добри страни, не само да критикуваме.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Самият факт все пак, че обсъждаме стратегия, която трябваше да е готова 2012 г., мисля, че е един положителен факт.
Заповядайте, доктор Спиридонов, представител на Сдружението на частните болници в България.
СТАЙКО СПИРИДОНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм доц. Спиридонов, председател на Националната асоциация на частните болници и представлявам и Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт.
Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, госпожо евродепутат! Аз се чудя откъде да започна, но понеже трябва от нещо хубаво, бих казал, че проф. Иванов представи една достойна за дисертация програма, един дисертационен документ и може някой да се впусне и да го направи.
Но с хубавите неща вървят и някои критични бележки, разбира се, и предложения, защото е много лесно да критикуваме и, ако веднага не направим някакви предложения, да решаваме, че всичко е на добре.
Присъединявам се към мнението на Българския лекарски съюз. Стратегията, която стои пред доктор Райчинов, е единствената, макар че бих могъл да припомня, че ние имаме около пет-шест правени стратегии и нито една не е изпълнена. Проблемите са едни и същи, 90 процента целите са едни и същи и 90 процента нищо не е направено до този момент.
Бих искал да се спра на това, че в самия документ екшън планът, който е предложен, за разлика от други стратегии, е по-добър. Но от този екшън план не лъха прагматизмът.
И, за да не бъда многословен, ще се спра само на една част – болничната помощ, болестта на нашето здравеопазване. Болничната помощ е засегната и госпожа министър Андреева няколко пъти сме я слушали по телевизията да говори за многото болници и че трябва да съкращаваме болници или легла. В последния документ така е записано.
Кои са – задавам въпроса – многото болници? Ние, дами и господа, нямаме проблем нито с много болници, нито с много легла. Вероятно няма да кажа нещо ново, ако всички знаем, че хоспитализациите също не са хиперхоспитализации. Те са равни на европейското ниво, както и леглата отговарят на европейските норми. Ако ние ще съкращаваме болници, защо трябва да ги съкращаваме? Кои са пречките?
По принцип държавните болници са тези, които можем да кажем, че са много, тъй като за тях данъкоплатецът и държавата дават пари. Знаете много добре, всяка година между 300 и 400 милиона дългове имат тези болници и това, което е трудното при държавните и общинските болници, е капиталовложенията. Тоест, сградният фонд и апаратурното обезпечение.
Ние винаги скачаме там, където е най-лесно. Скачаме срещу лекарите, които са най-евтини, скачаме срещу частните болници, те са многото, те се роят. Има на кого да се разсърдим за частните болници. Какво по-хубаво от частните болници? Държавата не плаща сграда, не плаща апаратурна обезпеченост. Всичко това може да бъде икономично.
Но аз бих предложил в тази точка не да се спираме на броя на болниците, а на броя на леглата. Няма никакво значение броя на болниците. Броят на леглата са по-важният фактор. Демографското и епидемиологичното проучване може да ни даде броя на леглата – в даден район, ако имаме хиляда легла, тези хиляда легла дали ще бъдат в три болници или в една, няма никакво значение.
Затова моята препоръка е и да се впише, че броят на леглата е здравната карта. Тя ще определи след това и свободния пазар на медицинските дейности. Разбира се, трябва държавно регулиране. В момента някой ще ме репликира и ще каже: хем свободен пазар на медицинските дейности, пък хем държавно регулиране. Регулацията, разбира се, това е чрез здравната политика.
Аз си мисля, че публично-частното партньорство също трябва да залегне там и да помислим по-нататък какви и колко болници могат да бъдат включени в публично-частното партньорство. Уверявам ви, че големи икономии и свободни пари ще има за финансирането на здравната помощ, когато се извърши това, тъй като ще се освободят тези задължения. Имайте предвид, че много частни болници имат задължения. Няма частна болница, която да не е със задължение или пък без кредит. Но да сте чули някога държавата да изплаща тези задължения или да решава проблеми на частните болници? Не! Всичко е там, където има проблем, а проблемът е в сградния фонд и апаратурната обезпеченост. Там бихме могли да направим икономията чрез публично-частното партньорство.
Благодаря за вниманието. Повече няма да ви занимавам.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доц. Спиридонов.
Поставихте въпроси, важни въпроси. Надяваме се да получим отговори. Става въпрос за националната здравна карта, дилемата брой легла – брой болници.
Има думата доц. Иво Петров. Заповядайте, господин национален консултант.
ИВО ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми заместник-министри, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз се явявам в качеството си на национален консултант по инвазивна кардиология и председател на Дружеството на кардиолозите в България.
Здравната стратегия на една нация естествено трябва да засяга основните заболявания, които са най-големият бич и най-големият убиец. За съжаление, въпреки нашите усилия, нашите общи усилия сърдечно-съдовите заболявания продължават да са най-големият убиец в България и неслучайно най-голямата професионална организация, каквато е Дружеството на кардиолозите в България, влага толкова големи усилия да се оптимизира лечението в тази област.
Аз ще засегна три въпроса, които са в контекста на тези мои уводни думи, а именно, че стратегията е изключително позитивна според мен като стратегия, като идея и като желание и ние, разбира се, я подкрепяме и нямам никакво намерение да я критикувам.
По-скоро искам да добавя няколко думи за оптимизиране на тази стратегия. Мисля, че в стратегията може да залегне по-добра колаборация с професионалните организации и ще ви покажа няколко примера, че дори и без гигантско финансиране, при добра колаборация с професионалните организации може да се постигне много.
Първият ми пример е, че, слава Богу, беше приета мярката за забрана на тютюнопушенето на обществени места под съществения натиск от страна на Дружеството на кардиолозите в България и това е стъпка в правилна посока.
Следващ пример, който наистина беше донякъде подсказан от европейските структури, това е въвеждането на програмата „Стенд фор лайв”, която не получи 1 ст. държавно финансиране и въпреки това благодарение на нашия ентусиазъм, на кардиолозите и все пак на сътрудничеството с институциите тя беше въведена и за четири години от едни едва 11 процента сега сме достигнали до 70 процента от инфарктите, които минават на модерното интернационално лечение, което спасява наистина човешки живот и точно, както стана в другите европейски страни, както е в Словения и в Чехия, смъртността от остър миокарден инфаркт падна от 15 процента на 5,5 процента – точно, както стана и при нас.
Това е за професионалните организации. Още веднъж ви казваме, че Дружеството на кардиолозите в България е с вас, ние по всякакъв начин ще ви подкрепим. И нещо друго, което също донякъде е залегнало в стратегията, но не е много изяснено, искам отново да ви кажа, че нашата теза е, че всеки лев, похарчен за профилактика и превенция, се връща многократно като здраве и спестени средства. И там трябва да се наблегне.
В този контекст искам отново да направя едно предложение. В България за съжаление методите и възможностите на доболничната диагностика, лечение са абсолютно неизползвани. Знаете, в България е популярен изразът „Отивам в болницата да полежа” или „Отивам в болницата да ме изследват”. Това не трябва да е така. Има гигантски резерви и това е във връзка с тезата за иновации.
Във връзка с тази теза за иновациите, не само технологични, но и организационни иновации, трябва много да се направи в областта на предболничното изясняване на медицинските проблеми на населението и пациентът да постъпва във високофинансираното и скъпо болнично лечение само, след като е изяснен проблемът, за да бъде реално лекуван, а не да лежи един месец и да се изследва и да се чудим какво му е.
Така че още веднъж казвам, че ние сме с вас.
Аз щях да говоря и няколко пъти съм казвал, че пред българското население трябва да бъде честно признато и много често съм казвал, че Здравната каса не може да финансира всички дейности и 20 години българското население е заблуждавано, че Здравната каса покрива всичко. Не е така. Повече от ясно е, че не е така. Но трябва да бъде казано честно, че това не е така. Населението трябва да го знае. Трябва да се разнообразят методите за финансиране, както е във всички много социално насочени здравни системи като френската, като японската, която е една от най-социално насочените, където има ко-финансиране, било то кеш или с допълнителен здравен фонд или със спомоществувателски организации и т.н.
Аз ще се радвам наистина тази стратегия след оптимизирането й, ако получи адекватно европейско финансиране и смятам, че наистина самата структура на финансирането трябва да бъде променена, за да бъде по-честна и да бъде по-близо до пациента като нужда.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря за Вашето мнение, доц. Петров.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, доктор Райнов. Имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо министър, колеги, скъпи гости! Изкушавам се да направя едно уточнение. Доктор Райчинов, не е единствената стратегия тази от 2001 до 2010 г. Нека да не забравяме, че имаше още една между 2008 и 2014 г., на която стъпи отиващият си програмен период. Така че имаше още една стратегия, която изпълни своята роля. Тя беше и с план за действие, и с индикатори и т.н.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Може ли една реплика в допълнение. Само да напомня за следващото заседание. Искам да продължа темата на доц. Петров с инвазивната неврология. Ние постигнахме учудващи неща, както всички други страни преди нас, с инвазивната кардиология да намалим инвалидизацията и хората след остър инфаркт на миокарда много бързо, рано и пълноценно да се върнат към нормален живот и труд. Въпреки усилията ми, които дори и аз вложих за краткото време в министерството, започнахме, но не успяхме да направим необходимото в рамките на неврологията и ранното третиране на мозъчните инсулти, на стенозите, на каротидите, макар че в България има добър опит – мисля, че беше Окръжна болница във Варна с най-добър опит в тази насока.
Много ви моля, нека да обърнем внимание на този следващ етап, който трябва да е застъпен в българското здравеопазване и съответно финансиран адекватно от здравната каса.
Това е изключително важно за населението и намаляване на инвалидизацията.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Добрев. Беше важна забележка.
Да продължим с възможностите на мултимедията.
Заповядайте.
РАДКО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Казвам се Радко Велков – организационен секретар.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Позволявам си от името на общинските болници
Искам само няколко неща да кажа и с това ще приключа, надявам се, в рамките на пет минути.
Понеже се касае за стратегия, има две възможности – или строим структура, или строим функции. Трета просто няма. И понеже става въпрос за системата на здравеопазването, най-вероятно се касае за структура. Когато системата е голяма, тя има голям инерционен момент и ключов въпрос е да кажем накъде отиваме в момента. Тоест, оценка на това, което се получава – пациентски индекс – 25 показателя се влошават през 2009 г., четири се подобряват.
През 2012 г. 29 показателя се влошават, само 2 се подобряват.
Съзнателно използваме данни, които са извън България – дадени са от Световната здравна организация и европейска структура.
Парциална покупателна способност по данни на СЗО. От 2005 г. до 2011 г. ето това е, което се случва. Ние имаме тези цифри. Има показване с 345 долара, условно измерено. Европейския съюз се е покачил обаче със 744 долара.
Това, което се получава, ние сме с получен продукт поне три пъти по-малко, като тази разлика се увеличава. Същото се отнася и за държавните разходи. Или, България се отдалечава от Европейския съюз.
Когато ние коментираме сега какво правим, според нас стратегията трябва да реши първия въпрос: да спре отдалечаването. Няма как в момента да си гласим сърпове за жътва, когато трябва да копаем. Това е голям проблем. Стратегията, която се подготвя, и всичко, което е написано, не е за този тренд. Нас това изключително много ни притеснява.
На следващия слайд: какво се случва с неравенствата? Подредили сме ги – това всичко е предадено в Министерството на здравеопазването с наше официално писмо – от 2006 до 2012 г. с повече от 10 процента спрямо средните, които са 100 процента. Намалява се в повече от десет области потреблението на болнична помощ. Тоест, диспропорциите се усилват. Все по-малко хора получават болнична помощ.
На следващия слайд: какво се случва с нормативните измерения? В 2006 и 2007 г. има една промяна в стандартите кой какво може да работи. Ние считаме, че здравеопазването е информационна наука. То произвежда, най-общо, два продукта: диагноза и терапия. Производството на информационен продукт, каквото е диагнозата, може да се прави от знаещи, обучени хора. Тези, които най-много могат да работят, са тези, които са в най-големите специалности – вътрешни болести и хирургия – при такава гледна точка, разбира се, тя не е определяща.
Погледнете 2006 г. общият брой – 2 826 вътрешни болести, на следващата година – 1 575 човека. През 2006 г. хирурзи: 1720 – 1330, докато при другите е изключителна константност.
Как нормативните документи тотално сриват тези, които могат да произведат най-много, ако ние приемем, че става въпрос за информационен продукт.
Има сайт на Министерския съвет, който е портал за обществени обсъждания. Съзнателно съм го написал. Там има много стандарти, повече от 100.
Има два стандарта. Единият е за провеждане на обществени консултации, а другият е методология за стратегическо планиране в Република България. Те по принцип са публикувани 2010 г. В една комисия към министъра на здравеопазването попитахме господин Ананиев лично: действащи ли са? Действащи са.
Намерете ги, прочетете за какво става въпрос. Здравната стратегия ще се получи в готов вид. До 20 и някой януари погледнете дали съответства на това, което е прието за работа.
Всичко това го казвам от гледна точка само на едно-единствено нещо. Един висш председател на Римския клуб беше казал: „Една държава, колкото по-малко управлява това, което се случва, толкова повече то се управлява от корпорациите – трета възможност няма”.
Следващият слайд. Ето, 12 милиона са за специализирани комплекси за спешна помощ. От вчера. Ние не знаем какво представлява тази промяна.
Следващият слайд: как ние го възприемаме? То важи хиляди години. Осигуряване на стандартизирани, профилактика, диагноза и терапия, достъпни на всеки нуждаещ се от медицинска помощ в определен срок. Това приемаме. Друго няма.
Следващият слайд: визия. Това, което се иска: към 2020 г. да имаме управляема система на здравеопазване, която осигурява тези неща.
Следващият слайд: как това да се случи. Позволявам си това да ви го кажа, изхождайки от две неща. Написали сме, ще я приемем следващата седмица на Управителен съвет, ще я предоставя. Нещо, № 1. Щатите имат Конституция от седем члена. Има малко поправки и са най-силната държава в света.
Второ, ние ще правим медицина, базирана на доказателствата. От науките, в които доказателствата са единственото нещо, най-отгоре стои математиката. В математиката стратегии няма.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви и аз, господин Велков. Това беше позицията на общинските болници и техния Управителен съвет.
Заповядайте, уважаеми народни представители, национални консултанти, гости!
Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Пред нас днес беше представена и ние добре се запознахме със здравната стратегия. Аз говоря от собствено име. Аз имах възможността да се запозная с всички стратегии. Бих казал, че от стратегиите, които са написани до сега, не говоря дали са приети от Министерския съвет и Народното събрание, говоря от всички написани стратегии, за мен тази стратегия е най-добра. Има слабости, но аз бих искал да кажа най-напред кои са позитивите.
Запознах се подробно и бих искал да кажа следното. Тук е вплетен трудът на много хора за създаването на тази стратегия, която стратегия, както вие всички чухте, тя не може да остане в рамките на България. Тя ще служи като метод и път за показване развитието на България и нейното здравеопазване и като член на Европейския съюз да получим подкрепа.
Затова аз бих си позволил да посоча няколко акцента. Едно от нещата, на които лично аз мисля, че трябва да се обърне внимание, и то нека да бъде като една конструктивна критика, действително да участват тук всички, които в тази зала са днес, а именно активно участие на Българския лекарски съюз в забележките, които бяха направени.
Тук аз не видях присъствието в тази стратегия на фармацията като част от лечебния процес и всички забележки, които се казаха.
За стоматологията мога да кажа, че имаше едно-единствено изречение и затова бях учуден от това, което ни беше раздадено като отношение на Стоматологичния съюз. Имаше едно-единствено изречение.
Така че аз мисля тук трябва навсякъде да се акцентира за ролята на НПО-тата, за ролята на професионалните организации, които да участват активно със свои предложения.
Нещо, което лично аз бих искал да се изясни и ще помисля да направя предложение, това е за финансирането. Има една максима, че здравеопазването е такова, каквато е икономиката. Тоест, икономиката върви заедно със здравеопазването и то е огледалото.
Тук веднага казвам: важен е типът на финансиране, трябва да изясним типа на финансиране. Ако тук задам въпроса законодателно в момента дали ние имаме здравно осигуряване или здравно застраховане, тук голяма част от хората ще се объркат, тъй като заедно здравноосигурителните фондове станаха застрахователни. Тук фактически говорим за допълнително финансиране, нещо, което всички искаме, защото потребностите на здравеопазването от финансиране, знаете, че никога не са били достатъчни.
Предизвикателствата са големи. Ние искаме да бъдем равни с всички държави в Европейския съюз, но ние изоставаме както по икономически параметри, така и по финансиране.
Затова моята молба тук е действително подхвърля се в две изречения точно за демонополизация на здравната каса. Това нещо се говори още от 2001 г. За демонополизация се говори още от 2001 г. при създаването на Националната здравноосигурителна каса Тогава още се започна да се говори за алтернатива. Това е изключително важен за мен проблем.
И още един въпрос, пак част от финансирането. Да, през 2017 г. вкарваме DFG. Това нещо се говори и може би голяма част от хората не вярват, че диагностично-свързаните групи ще бъдат включени като форма на финансиране и то на реално финансиране.
Друг момент, който бих искал да отразя, това е моментът за нашите специалисти като кадрова политика, политика и визия на това колко и какъв процент от висококвалифицираните специалисти по какъв начин да бъдат запазени, задържани в страната, защото виждате, че тенденцията добрите специалисти да напускат държавата е голяма.
Освен това говорим за пациентите. Тук аз лично като акцент за пациентите не можах да прочета нито ред точно по какъв начин пациентите през 2020 г. ще бъдат обслужвани по-качествено, по-добре. Тук би трябвало да се застъпи, както доктор Първанова – не я виждам, може би си тръгна – каза, да говорим за електронното правителство, за здравеопазването като част от електронното правителство и връзката с пациентите. Това е нещо, което е една от директивите в Европейския съюз.
Аз ще спра дотук и ще направя своите препоръки. Но пак казвам, адмирации. Специално бих помолил проф. Иванов тази презентация, ако е удобно, да бъде раздадена на народните представители от Комисията по здравеопазването, тъй като действително ние днес бяхме изненадани с нещо, което е много задълбочено и бих помолил това да бъде раздадено на всички народни представители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ще направя всичко възможно най-актуалният вариант на стратегията да достигне по максимално бърз начин до народните представители.
Господин Денев, заповядайте.
ДЕЯН ДЕНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз ще бъда много кратък.
През 2013 г. група към Министерството на здравеопазването с участието на съсловните организации, с участието на представители на Националната здравноосигурителна каса работи по национална стратегия за лекарствена политика. Този процес се случи и през 2011 г. Разработен беше проект на документ, в който участие взеха всички страни, които имат отношение към процеса.
Несъмнено с тази здравна стратегия е свършена огромна работа. Но аз в нея не виждам кой знае каква корелация с проектодокумента, който беше изработен миналата година и ще дам само два примера.
Хубавото е, че част от нещата, които са предвидени в тази здравна стратегия, вече са свършени. Например въвеждането на директивата за борба с фалшифицираните лекарства вече се случи – още в края на 2012 г. Народното събрание прие промени в Закона за лекарствата. Тази директива е въведена. Така че би следвало здравната стратегия да стъпи на нея. Създадени са всички законови предпоставки за поставянето на тези баркодове, за които се говореше в презентацията.
Затова казвам, че корелацията е много важна.
Второто нещо касае текстовете в тази здравна стратегия, които предполагат извършване на структурни промени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, съотношенията в този бюджет по отношение на извънболнична помощ, лекарствена помощ, болнична помощ. Цифрите са много важно нещо, особено когато се появяват в скоби. Тук в скоби на стр. 32 се вижда, че лекарствените средства трябва да представляват след известно време до 12–13 процента от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Защо е важна корелацията с лекарствената стратегия? В този проектодокумент много подробно бяха описани тенденциите в лекарственото потребление и факторите, които влияят върху тях, беше направено сравнение с околните държави.
Аз имам тук данни от няколко държави. В Румъния, Чехия, Словакия, Литва, Унгария разходите за лекарствени средства като процент от публичните разходи за здравеопазване варират между 25 и 30 процента. Това са цифрите в Източна Европа.
Реалистично ли е да се поставят такива цифри като цели 12–13 процента? И, ако се счита за реалистично, стратегията не дава отговор как ще се случи това, какво точно ще спре касата да плаща и кой ще го плаща. Частни фондове, пациентите от джоба си ли? Този отговор го няма.
Така че би следвало тези цифри да бъдат по-добре обосновани или коригирани с оглед наистина тенденциите такива, каквито са в съседните нам държава със сходни икономически и демографски показатели, каквато е България.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Денев.
Заповядайте, господин Пелтеков.
АТАНАС ПЕЛТЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Казвам се доктор Атанас Пелтеков, заместник-председател на Национално сдружение на общопрактикуващите лекари.
Като общо можем да кажем няколко неща по адрес на стратегията. Ние участвахме с наш представител във формирането на структурата на стратегията и сме доволни от това, че наистина се изпълняват препоръките на Европейския съюз за обръщане внимание на първичната помощ, като тук включвам освен общопрактикуващи лекари, разбира се, и колегите от СИМП.
Няколко въпроса възникнаха при нас, които станаха въпрос и тук, в тази зала. Едно от тях беше какъв е консенсусът на политическите сили, намиращи се в парламента в момента. Ясно стана, че май не сме съвсем.....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: По отношение на кое?
АТАНАС ПЕЛТЕКОВ: По отношение на приемането на Националната здравна стратегия.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ще стане ясно по-нататък най-вероятно, но и дотук мисля, че се очертава такъв.
Заповядайте, доктор Пелтеков, продължете.
АТАНАС ПЕЛТЕКОВ: Неясните граници на финансиране, упоменати в самата стратегия и съответно финансовия й план. Много хубаво беше казано за песимистичен и оптимистичен вариант на финансиране. За съжаление никъде не видяхме реалния вариант на финансиране.
Това, което нас относително много ни притеснява, са две неща. Първото е, че обичайна практика е на Министерството на здравеопазването при недостатъчен финансов ресурс се натоварват изпълнителите на медицинска помощ с дейности, което е от години така. Свикнали сме горе-долу.
Второто нещо, не сме съвсем съгласни със стратегията, че във всяко едно отношение на нейното прилагане водещата роля трябва да бъде на Министерството на здравеопазването. Смятаме, че продължаващото медицинско обучение и специализацията на завършилите лекари трябва да бъде с приоритет на съсловната организация.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Пелтеков.
Заповядайте, господин Андрей Найденов.
АНДРЕЙ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз в общия тон ще кажа само, че стратегията е нещо, прието, разбира се, за необходимо. Ние познаваме и други стратегии. Имаме нужда от подобни документи и подобни мероприятия.
Въпреки добрата дума трябва да кажа, че бих препоръчал да бъде включено в Политика 4.5 „Ограничаване възможностите за неформални плащания в здравеопазването” някои поправки.
Мнението на съсловието и на работещите в здравеопазването преобладаващо е, че неформалните плащания, ако ги определим по начина, по който са посочени в стратегията, ще се допусне невъзможността да бъдат акумулирани допълнителни средства, които в цял свят са приети. Имам предвид следното. Неформално плащане в тази стратегия е определено като плащането за избор на екип. Неформално плащане е дарението към болниците или към организациите, които чрез тези дарения финансират научни програми и научни изследвания.
Моята препоръка е да бъдат разграничени ясно тези моменти, тъй като и от отчета, който виждаме, че само 3,6 процента от неформалните плащания са въобще част от плащанията в нашата система, не отговаря на истината, тъй като по-надолу виждаме, че става дума всъщност за корупция в здравеопазването.
Моята препоръка е в тази глава да се разработят достатъчно добри мероприятия и стратегии, за да може да се преодолява проблема с корупцията в нашата страна, тъй като знаем, че тази програма ще бъде приета с цел да можем да докажем и на Европейския съюз, че в нашата страна се работи по тези въпроси.
Аз наистина очаквах да бъдат по-активни изказванията в тази посока и затова изчаках накрая да взема отношение. Но определено, ако трябва да съм критичен, изпитвам също и вина, че живея до този момент по този начин. Чувствам се участник в тази система, но не желая за в бъдеще това да се случва и бих искал да живеем по различен начин, тоест, да живеем като европейци.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви за Вашето мнение.
Заповядайте.
Това е последното изказване за днес, след което ще дам думата на вносителите и колегите, разбира се.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Владимир Найденов, магистър-фармацевт, Национална браншова стопанска камара на търговците на едро на лекарства.
Госпожо председател, госпожо министър, господа заместник-министри, дами и господа народни представители! Още през 2006 г. сме предложили с патент изграждане на Национален консултативен медицински регулаторен център. Какво е медицината без информация и без връзка със специалистите в отделните области?
Целта на системата е да дава възможност в реално време по информационно-комуникационен канал да бъдат трансферирани медицински изображения и видео с висока разрешаваща способност. Изображенията могат да бъдат трансферирани както от стационарни, така и от мобилни платформи. Това дава възможност на пациентите да получават правилна диагноза в реално време, независимо от тяхното местонахождение, от водещи специалисти и национални консултанти.
Системата е предвидено да осъществява двустранна комуникационна информационна връзка с националния координационен център, изграден в страни от Европейския съюз и САЩ. Това ще доведе до повишаване на здравната сигурност на чуждестранните граждани, посещаващи България, тъй като те ще получават квалифицирана медицинска диагноза в реално време, както от водещи специалисти, така и от специалисти от Европейския съюз и САЩ.
Спирам дотук, тъй като вие сте получили нашето писмено предложение, а на проф. Иванов ще дам презентацията за изпълнението.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Нека все пак да имаме предвид, че Вашата презентация и предложения, дадени на проф. Иванов, няма да свършат работа, ако не бъдат внесени чрез народен представител. Това е малко напомняне.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Ако ни дадете възможност, да ви направим една презентация в следващите дни. Няма да бъде излишно.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: С търговците на едро по принцип винаги се радваме на добро взаимодействие в някои моменти. Ще помислим за тази презентация, защото ми се струва, че ще се разтълкува като лобизъм в тази сфера.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Това са инженерингови проучвания.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Инженерингови проучвания – може, добре. Благодаря за това мнение.
Народният представител господин Димитър Димов има думата, с което приключваме с изказванията, мненията и становищата за днес, за да дадем възможност на вносителите да отговорят на част от въпросите. След което ще има 10-минутна почивка и ще продължим с блицконтрола.
Извинявам се на всички, които днес не можаха да вземат отношение.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще бъда много кратък, за да не отегчаваме всички присъстващи.
Госпожо министър, колеги и гости! Стратегиите са много хубаво нещо. Аз изгледах внимателно това, което показаха специалистите, включително това, което се коментираше – как е изработена тази стратегия.
Само че, за да следваш една стратегия, каквато и да било тя, от който и да е сектор от държавата, трябва да имаш воля за реформи и за промени, трябва да си решителен.
В тази връзка ние от политическа партия „АТАКА” многократно сме изразявали своето мнение конкретно за това какво трябва да бъде направено в сектор здравеопазване в България, тъй като трябва да се съгласим, че здравеопазването е един от секторите, който в последните 20 години просто беше тотално разрушен и хората, грубо казано, умират по улицата вече.
Какво имам предвид? Много кратко! Една от реформите според нас, които трябва да бъдат извършени, първо трябва да се започне с това, че болниците от търговски дружества, трябва да бъдат превърнати в едни центрове за здравни грижи. Защото самото понятие „търговско дружество” и „здравеопазване” малко няма как да бъдат поставени едно до друго. Здравето не е търговия. За съжаление обаче в България започна да се гледа точно по този начин на хората, започна да се гледа като на една стока, която може да донесе определени финансови средства.
Това трябва да бъде променено. Ние сме го записали в нашата програма.
Второто, за което от години наред вече говорим, което трябва да бъде извършено в здравеопазването и според нас от „Атака”това е редно, е това, че здравната каса, първо, безспорно е един голям монопол, но тази здравна каса трябва да бъде просто премахната. Защо? Защото за пореден път го казваме и от това място, от Комисията по здравеопазването, че когато има посредник между две страни, винаги няма как нещата да вървят гладко и създават условия за корупция. Точно това се случва с тази здравна каса, която пък източва парите за здравеопазването. Защото, ако процесът бъде между Министерството на здравеопазването и всяко едно болнично заведение, според нас нещата ще бъдат много по-добре, няма да го има това източване, ще има много по-голям контрол.
Преди малко се спомена за частните болници в България, че нямало проблем да бъдат много. Частните болници едва ли не функционират много добре. Да, те функционират, само че частните болници източват парите за здравеопазването. Това го казвам уверено, защото аз лично съм провеждал много разговори с хора, които работят в частни болници и които не са на особено високо ниво и мога да ви кажа, че една частна болница, малка, в един областен град, само една, източва здравната каса, източва бюджета на Министерството на здравеопазването в особено големи размери.
Само ще ви кажа, че директорът на една частна болница в един областен град като Сливен, да речем, тъй като аз съм народен представител от Сливен, получава между 30 и 40 хиляди лева заплата. И това е само една малка болница в България. А частните болници са стотици.
Така че трябва да има един голям контрол върху тези болници.
Тук в стратегията прочетох една точка, която гласи „Осигуряване на дългосрочно обслужване на уязвимите групи”. Само че не стана ясно според тази стратегия кои са уязвимите групи. Според мен уязвими групи, както назад в годините вече стана ясно, под уязвима група се има предвид малцинствата в България. И тук ние трябва да залагаме на тяхното дългосрочно обслужване. Докато залагаме подобни точки за тези хора, да мислим единствено и само как да ги обслужим дългосрочно, няма как да говорим за качествено здравеопазването в България.
Друга точка беше за съхраняване на необходимия човешки ресурс. Аз това не виждам как би се случило, тъй като качествените специалисти от България отдавна избягаха. Няма как да задържиш един качествен специалист със заплата от 700 – 800 лв. Съгласете се, няма как един добър специалист в здравеопазването да стои за заплата от 700 – 800 лв., да бъде пребиван от сливенски банди, които щурмуват болнични заведения, просто няма как да ме убедите, че това ще се случи.
Накрая, не можем да говорим за затваряне на болнични заведения и да подобряваме здравеопазването. Това просто няма как да се случи. Болнични заведения трябва да се отварят, трябва да се оборудват постоянно, да се обновява апаратурата, а не да се затварят, защото от тази зала много лесно можем да говорим какво пречи за намаляване болниците. Ще ви кажа, в един град като Котел, отидете и им кажете там какво означава да затвориш болница, че това не е проблем за никого. Отидете и го кажете там и ще видите каква ще е реакцията, какво означава най-близкото болнично заведение да бъде на 70 км. и да се чувстваш така, че всеки един момент, ако нещо се случи с теб, си на произвола на съдбата.
Това имах да ви кажа. Пожелавам успех на Министерството на здравеопазването в тези начинания. Дано тази стратегия бъде изпълнявана добре, дано качеството на здравеопазването да се подобрява занапред.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше мнението на „Атака”.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, вносители, имате думата.
Заповядайте, министър Андреева.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми представители на съсловните организации, национални консултанти, колеги!
Аз слушах внимателно всичко, което се каза. Разбира се, в много от изказванията имаше съществени принципни становища, критики и препоръки, с които безспорно ние ще се съобразим.
Искам да отворя една скоба, че стратегията не може да разпише до всяка подробност всяко едно нещо, което касае здравната система и здравето. Тази стратегия е насочена не към системата на здравеопазване, а в крайна сметка това, което целим, е подобряване на здравето на населението и на нашите съграждани. Тя е резултат от много тежък труд не само в изработването, съобразявайки се с куп стратегически документи и изисквания от страна на Брюксел, на Световната здравна организация. Тя беше много трудна като изработване и от гледна точка на баланс, защото е изключително трудно в такъв документ максимално да се постигне баланс на виждания, баланс на интереси, баланс на стратегии, пак казвам, в европейски мащаби от страна на хиляди организации.
Като цяло стратегията беше подложена на няколко обществени обсъждания. Първото беше по отношение на това каква да бъде стратегическата рамка на документа. След това той беше обсъждан веднъж през месец август, след това отново обсъждан в по-тесен кръг с участието и на Световната здравна организация. Между другото, на това обсъждане бяха поканени представители от политическите партии в парламента, бивши здравни министри. Разбира се, някои дойдоха, други – не, след това се оказа, че до някои от тях поканите не са стигнали.
Така или иначе, аз не твърдя, че този документ е идеален. Една стратегия никога не може да бъде такава. Говоря, имайки предвид, макар и по-бегло хвърлен поглед върху стратегии, които са изработвани в други европейски държави, тук ще отбележа, че от моя гледна точка като недостатък беше краткото време, в което тази стратегия беше изработена. Ако нейното стартиране беше започнало навреме, още в началото на 2013 г., тъй като първите разговори по споразумението за партньорство, по предварителните условия са се случили през април месец на 2013 г., вероятно щеше да има възможност за много по-подробни дискусии, разглеждания, съобразявания с голяма част от съвсем основателните забележки, които и днес тук се чуха.
По ред причини, разбира се, кратките срокове не дадоха възможност очевидно за включване и за по-балансирано разпределение на вижданията, но разбира се, това не пречи да се случи при дискусията, която предстои в пленарна зала, а разбирам, че и в Комисията по здравеопазването ще има още дискусии.
Това е и отговорът защо тази стратегия се наложи да мине и през Министерския съвет, защото, както чухте и от евродепутата доктор Първанова, този документ трябваше да бъде представен в Брюксел.
Между другото, тук ще кажа, че имаше неформални разговори по документа и с представители на Генералната дирекция по регионално развитие, и с Генералната дирекция по здравеопазване, откъдето отзивите, особено по отношение на плана за действия, са много добри, защото, както се оказа, Европейската комисия, разбира се, че чете стратегията и дава препоръки по нея, но това, което я интересува, са конкретните действия и срокове, в които те ще се случат.
Въпросите, които се зададоха, бяха много. Част от тях са отразени в плана за действие. Може би и презентацията на проф. Иванов беше не само по стратегията като текст, защото тя включва аналитична част, включва след това всички стратегически цели, политики, приоритети и т.н. Бяха представени и част от мерките, част от действията и затова има може би едно разминаване с документа, който имате само като стратегия.
В това число в плана за действие влизат и Health Technology естествено, тук има редица мерки и действия за това, влиза като действие и копеймънтът при заплащане на дейности. Разбира се, че има много неща, които не са доуточнени в детайли. И това е и в частния случай с моделите на осигуряване. Но, както е разписано в стратегията, те ще минат през обществен дебат, след като имаме изградена концепция за това как трябва да се случат нещата, както между другото мина на обсъждане и тази обществена стратегия, и концепцията за спешната помощ, която ще се гледа и в Комисията по здравеопазването.
За мен това е правилният подход, защото могат да се чуят различни мнения, в различни посоки и винаги сме се старали максимално да се съобразим. Тук ангажимента, който поемам, не знам наистина защо в окончателния вариант становището на Българският фармацевтичен съюз не е включено. Предполагам, че става въпрос просто за технически пропуски и това със сигурност ще бъде отразено.
Колегите, които са участвали в изработването, ако искат, могат да вземат думата. Тук са проф. Иванов, проф. Станчев.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Заповядайте, проф. Иванов. Разбирам, че имате желание да се включите в коментарите.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Аз ще бъда кратък. Първо, искам да благодаря на всички, които се изказаха, за техните положителни и критични оценки, препоръки, някои от които, разбира се, ще бъдат взети предвид.
Но искам само да подчертая, че някои от спешните мерки, по които Българският фармацевтичен съюз даде доста добри препоръки, бяха включени в тези спешни мерки. Те бяха изготвени, след като беше направена стратегията. Сега предполагам при едно финализиране на стратегията те лесно могат да попаднат вътре.
Един акцент върху професионалните организации. Аз съм се опитал да сложа, но не в този вид, в който тук беше предложено. Може би там трябва да се напише един параграф.
Или не е много ясно написана тази претенция, че ще бъдат ограничени средствата за изпълнителите на медицинска помощ и ще им се намалят едва ли не заплатите – такова нещо няма вътре. Напротив, стремежът е да се вдигат заплатите и да стигнат до средноевропейско ниво. Иначе никаква емиграция не може да бъде предотвратена.
Продължителното обучение ясно е записано, че е приоритет и ще се извършва под ръководството, така да се каже, на Министерството на здравеопазването, но то е приоритет на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз и на Българския фармацевтичен съюз.
Телемедицина има. Писано е по нея. Така че всички други подробности за създаване на такива центрове, разбира се, че ще има отделна програма.
Разбира се, че здравето не е търговия. Това, че имаме търговски дружества, обаче, аз не мисля, че кой знае колко ни пречи да си оправяме нещата и, ако те се преименуват в някакви други дружества, да кажем, каква ще е ползата от тази работа. Първо трябва да ги фалираме и т.н., да се чудим какво да ги правим.
За уязвимите групи, разбира се, че влизат вътре и малцинствата. Няма дълго да обсъждам, но дългосрочното обслужване не е толкова за тях, колкото за възрастните хора, което е друга подполитика.
Малко останах изненадан, че един евродепутат не можа да разбере какви са тези цели, които сме представили вътре и как точно се свързват с политиките и тези предложения, че не се знае какво се прави в Министерския съвет. Това не е вярно. Тук са и колегите, участвахме няколко пъти в работни групи с Министерския съвет – по кои от мерките и политиките ще получим финансова подкрепа по тяхна линия.
А иначе още по времето на пребиваването на госпожа министър Таня Андреева в Брюксел не само се получи едно предварително одобрение, но и едно предварително обещание за финансиране на стратегията от тях.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Иванов.
Един бърз въпрос от колегата Семир Абу Мелих към проф. Иванов разбирам. Ще Ви помоля за бърз отговор, за да продължим със заместник-министър Бойко Пенков, който най-вероятно иска да допълни нещо.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Уважаеми дами и господа, уважаеми професори, стратегията е добре написана, добре представена, сигурно има, както се казва, трески за дялкане, ще бъдат оправени с времето и т.н.
Но ние като народни представители в края на краищата, като отиваме на избори, не представяме тази стратегия на нашите избиратели, които ни избират. Ние им казваме следното: подкрепете ни, ние ще подкрепим политика, която ще направи здравеопазването равно на това, примерно в Австрия, или в Германия, или във Франция.
Въпросът ми към Вас е следният. Стратегията по принцип е техника много подобаваща една стълба. В една стратегия стъпките, които се правят, това е начинът да се качиш горе и да стигнеш по-голяма цел или по-голям таргет.
Ние през 2020 г., ако предположим, че тази стратегия бъде подкрепена от две правителства – това и следващото – 2020 г. къде ще сме в сравнение с нашите съседни държави на континента. Къде сме в момента и къде ще бъдем през 2020 г.?
Благодаря Ви много.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Фундаментален въпрос, господин професор. Опитайте се да дадете отговор къде ще сме през 2020 г.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Отговорът е в стратегическа цел № 1 „Подобряване на здравето, безопасността и благосъстоянието на населението до средните нива на Европейския съюз”.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Господин професор, ако искате политически вашата стратегия да бъде подкрепена от всички политически сили, трябва да кажете: „Ние се стремим да стигнем нивото на здравеопазване такова, близко до немското примерно, до френското. В края на краищата ние не представляваме себе си. Ние представляваме хора, които са ни избрали, които и пътуват в чужбина”.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Думата има заместник-министър Бойко Пенков. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Фокусът, към който аз мисля, че трябва ние да сме насочени и какво целим да постигнем с тази стратегия, то тя така е и кръстена: Национална стратегия за здравето на нацията. Тя е фокусирана върху две неща основно: да живеем по-дълго, повече години и по-голяма част от тези години, не пет, а примерно 15 да бъдат в много добро здраве и с добро качество на живот.
Затова има вътре различни инструменти, които са разписани в стратегията главно в тази цели – по-дълъг живот и повече години в добро здраве.
От този основен документ оттук нататък произлизат и ред други документи. Трябва да има концепция за развитие на болничната помощ. Тя не може да бъде стратегия за болниците и за лечебното дело по принцип. Тя не може да бъде стратегия изцяло за фармацията. Трябва да има и концепция за лекарствената политика. Извеждайки основните принципи, заложени в този документ, да доразвие детайлно вече в субсектори нещата.
Има програма за дентално здраве и трябва да се направят още неща, да се развият, да се разпишат, да се детайлизират.
А упреците относно това, че недостатъчно работим със съсловието и с дружествата, искам да ви кажа, че пък Европейската комисия ни упрекна, че твърде много работим със съсловието.
Така че не знам точно какъв е упрекът.
Не бива ловко да се използват термини като конвергентна програма, програма за реформи, какво били казали и т.н.
Четох внимателно бележките на Европейската комисия във връзка с този тип програми и как те оценяват направеното до момента от много правителства. Основните неща, които са copy–paste почти във всяка една оценка, са липса на прозрачност във финансирането. Аз не видях по-прозрачно финансиране от нашето. Закон за бюджета – вие го гледате, обсъждате и го приемате пред цяла България, след което се издават редица постановления, които определят как да се изпълни бюджетът, за касата вие приемате Закон за бюджета, после се правят методики за ценообразуване.
Не видях къде е мътно и къде Еврокомисията не може да види какво се случва в тази страна. Казвам го по повод думите на евродепутата.
Другото нещо, което пак винаги фигурира във всички документи, е липса на ефикасност. Изчислявах колко средства държавата дава, колко вкарва и какъв е продуктът накрая. Част от измерителите на ефикасност на ниво система в здравеопазването е примерно изписани болни. Малко по-сложна е формулата. Излиза, че средно България дава за един човек, изписан от болница, 300 евро. Ако ми покажат по-ефективна система някъде в Европа, ще ....
Седемдесет и осем евро е стойността на един болен в реанимация. Нека да ми покажат по-ефективна система с такъв минимален ресурс, сложен в нея, и с такива резултати, които са постигнали.
Извинявайте за малко по-емоционалното изказване. Имаше и много полезни съвети, отправени от всички вас. Ако те бъдат припознати от народните представители, ще бъде чудесно, за да можем да дооправим нещата.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми национални консултанти, уважаеми гости, представители на съсловни организации, на асоциации и сдружения, уважаеми народни представители, благодаря за вашето търпение дотук.

Десет минути почивка и продължаваме с блицконтрола към министъра на здравеопазването.
(след почивката)
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа с точка трета от дневния ни ред:
Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Давам думата на най-голямата парламентарна група – групата на ГЕРБ – да зададе първия въпрос. Доколкото разбрах, доктор Кирил Добрев ще зададе въпроса.
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми ръководители на министерството.
Въпросът ми е към министър Андреева.
Все още ли считате, че е абсурдно и че е грешка обединението на двете болници в Стара Загора – на университетска болница и на областна болница?
Бих искал само да използвам времето си за задаване на въпрос, за да припомня кратка хронология и за да кажа на присъстващите и на експертите, че беше абсурдно и беше абсолютна грешка разделянето на една единна болница, добре работеща, клинична болница, през 1993 г. По ред причини, включително и законови, се създаде университетска болница, която беше на отделни етажи в общия сграден фонд. Тази болница остана без спешно приемно отделение, тази болница остана с операционна за гинекология, но без зали за родилно отделение и тогава с болка – бях още млад лекар-специалист – видях, колко много пари се пропиляха за дублиращи се структури – рентгенна апаратура, клинична лаборатория, патологоанатомия и какво ли не, и всички останали отделения.
Разделянето беше единствено заради субективни фактори и невъзможността да разпределят властта си завеждащи отделения и завеждащи клиники. Един конфликт между хабилитираните лица и някои от завеждащите отделения.
Процесът на искане на обединение и на изграждане на единен болничен комплекс, на единна болница започна да тече още след 2002 – 2003 г. Представители на различни политически сили се включиха в искането за това обединение, включително бившия председател на Общинския съвет от БСП доктор Богдана Димитрова, включително сега работещият в болницата и мисля и в Съвета на директорите доктор Мариус Кирков, доц. Кавръков – това са достойни членове на Българската социалистическа партия, с които ние заедно сме работили и колаборирали.
Обединението означаваше изграждане на единни структури, пестене на много средства и тъй като имаше кадрови проблеми с недостиг на медицински сестри, акушерки, лаборанти, включително и лекари-специалисти, обединената структура щеше да реши кадровите проблеми на тази болница.
Освен това, както направи и видях удачно болницата в Ловеч, можеше да се освободи от сателитни сгради, чиято издръжка е скъпо струваща и в единния комплекс хирургичен блок и терапевтичен блок ефективно да се развива болницата с прилагане на енергийна ефективност и прочее.
Защо сега проблемите са толкова остри? Има две основни причини. Едната е, че твърде много време отиде в този процес на обединение, твърде много години, при което болниците трупаха негативи, включително и загуби. Преди години мнението на Министерството на здравеопазването тогава беше, че единственият начин да не генерират толкова загуби Университетска болница и Областна болница, това е изграждане на единна структура.
Доц. Стоян Александров беше и радетел на тази идея тогава в медицински дейности в Министерството на здравеопазването.
Втората грешка, която се допусна, е, че след като беше обявено, афиширано в търговския регистър обединението на 6 септември 2012 г., повече от година се пропиля в неефективно преструктуриране на болничната структура.
Убеждавам Ви, че въпросът и проблемът не е политически, а е надполитически и че здравомислещите хора – медици и немедици – в Стара Загора са за една единна и обединена, добре работеща структура, която така или иначе и сега е база на Медицински факултет, който пък е един от водещите факултети в Тракийския университет. И както и досега, болницата е водеща за Югоизточна България и обслужва пациенти не само на уникалните съдова хирургия, гръдна хирургия, развитите кардиологично отделение, педиатри и други отделения, но и обща хирургия и обслужва немалко пациенти на Сливенска, Ямболска и Бургаска област.
Така че мнението на старозагорската общественост, моето лично мнение, който 25 години е работил в този болничен комплекс, е, че е закъсняло, забавено, трудно направено, но не е грешка изграждането на единната структура. Грешка щеше да бъде това вегитиране на две структури на едно място и че сегашните масови съкращения – над 30 процента – обричат болницата с падане на нивото й на работа, на обем дейност и на компетентност, а също така и загуба на ценни и добри кадри, които са утвърдили имиджа на болницата като високотехнологична.

Според мен Министерството на здравеопазването има своите начини да подпомогне бързото стабилизиране на болницата. Знам, че не може да прави преки финансови инвестиции за покриване на дългове, но би могло в капиталовите разходи, в апаратура, в строителство, в преместване, да кажем, на АГ-комплекса – вместо да се издържа тази база, да бъде в....
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Добрев, моля Ви за приключване на въпроса..
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Приключих.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Добрев, аз съм напълно съгласна с голяма част от нещата, които казахте. Моето твърдение никога не е било в посока на това, че е грешка обединяването на двете болници, а начина, по който това се е случило.
Видно, аз няколко пъти посещавам болницата и разговарям с настоящото ръководство. Срещах се със завеждащи отделения и клиники, защото там все още има отделения и клиники. За мен неприемливото е механичното обединяване на двете лечебни заведения, без никакво преструктуриране по отношение на отделенията и клиниките, без съкращаване на персонала, без спазване на стандартите, на съотношения и на изисквания към брой легла на лекари, на специалисти здравни грижи и на целия останал персонал, както, разбира се, което е и неминуемо при търговските дружества, обединяване на техните дългове.
След обединяването задълженията на лечебното заведение двойно са нараснали, като през месец септември или октомври, ще ви излъжа, точно беше първото ми посещение в болницата в Стара Загора, към онзи момент задълженията възлизаха на повече от 17 млн. лв. при балансова стойност на дружеството 14 млн. лв.
Поради тази причина и в тази посока бяха моите коментари по отношение на обединяването на структурите, защото там има все още дублиращи се структури, нещо, което за мен е абсолютно неясно. В една университетска болница има отделения. Всички знаем, че по Закона за лечебните заведения те трябва да бъдат клиники с хабилитирани лица, които да бъдат завеждащ клиниките.
За мен това беше една болница, която ето така, просто са направени нещата, без мисъл. Това, което в момента се случва там, е практически изграждане на една нова структура на лечебното заведение, както по отношение на клиниките, така и при спазване на тези стандарти, за които говорих.
За съжаление, да, там ще се наложи съкращаване на процент от персонала. Доколкото зная, Медицинският съвет заедно с ръководството са изработили критерии, по които това ще бъде направено. Така че аз не се опасявам от гледна точка на това, че там ще бъдат запазени добрите специалисти и не виждам основания да падне медицинската дейност на лечебното заведение. Напротив, оказва се, че дори при тези, макар и абсурдни, условия лечебното заведение за последните два месеца на годината има макар и много малък, но положителен резултат.
Така че смятам, че там нещата вървят в добра посока и нямам усещането, че по някакъв начин ще бъдат засегнати интересите на жителите на Стара Загора, областта и пациентите от другите области, които безспорно болницата обслужва.
Това е, което мога да кажа по случая.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте, доктор Добрев, за коментар.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз Ви благодаря. Искам да призная, че това, което сега казахте, не се различава от моята визия и моето убеждение.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Продължаваме с въпроса, който ще зададат колегите от Коалиция за България.
Заповядайте, доц. Мурджев.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, дълговете на държавните лечебни заведения са едно сериозно предизвикателство пред Министерството на здравеопазването. И това не е от вчера. През годините те кумулативно се натрупваха.
Във връзка с това моят въпрос е: има ли набелязани някакви оздравителни мерки, в най-общ вид, разбира се, знам, че конкретно тук не можем да говорим с цифри. Какви оздравителни мерки има по отношение на намаляването на дълговете на големите държавни болници?
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Действително болниците – не всички, разбира се, тук трябва да кажа, че за щастие не всички – има болници, които са с лоши финансови резултати. Те изработиха още миналата година план, така наречения план за оздравяване, но в този план за оздравяване освен мерки, с които смятат да го постигнат, повечето от тях направиха и план за погасяване на задълженията си.
Ако трябва да бъда искрена, ще ви кажа, че може би около 30 процента от болниците, тези, които представиха и работят по своите оздравителни планове, защото, както обикновено се случва, понякога се пишат някакви документи, но те не се изпълняват и се налага непрекъснато да се напомня това на съветите на директорите на тези лечебни заведения. Но 30 процента от болниците вече имат по-добър резултат. Под „вече” имам предвид последното тримесечие на миналата година, имат по-добър резултат от този за предходната година и за първата половина на годината. Много от лечебните заведения имат поставени задачи, оправят неработещите си планове за оздравяване и за по-добър финансов резултат. Аз се безпокоя, че част от тях, колкото и добри намерения да имат и колкото и смислени мерки да предложат, няма как това да доведе до добри резултати по ред причини.
Ще дам пример с по-малките болници, които са в населени места, където няма друг източник на финансиране на дейността освен действително тази, която е за медицинска дейност по договор, сключен с Националната здравноосигурителна каса, там се опасявам, че ще продължи това затъване. Всички знаем причината с остойностяването на клиничните пътеки. Болниците, които имат и допълнително финансиране, било с доплащане, има лечебни заведения, които общините подпомагат. Там вече ние не сме принципал, но има лечебни заведения от областните болници, в които общините са представени. Те също отделят, макар и малък, финансов ресурс преди всичко за капиталови разходи, което пък коства специални средства на самото лечебно заведение.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Бихте ли желали думата за коментар?
Заповядайте, доц. Мурджев.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря. Нямам коментар.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема госпожо министър, аз ще задам следващия въпрос и той е свързан с решението, което взе вчера Министерският съвет във връзка с допълнителните средства. Всъщност не допълнителни средства, а средствата, които ще бъдат разпределени на министерства, държавни и общински проекти.


Бихте ли уведомили колегите, които присъстват тук, за какво Министерството на здравеопазването ще използва ресурса, който беше предоставен с това постановление на Министерството на здравеопазването.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Министерството на здравеопазването участва с два проекта, защото кандидатстването – вероятно имате предвид Фонда за публични инвестиции – става с проекти. Единият е за стартиране на процеса на изграждане на електронно здравеопазване в частта изграждане на единна информационна система, пациентска електронна карта, електронно досие и рецепта. Това е за първият етап. Системата плюс картата и досието ще бъдат изградени тази година. А вторият проект беше за спешната помощ в контекста на концепцията ни за спешна помощ, за развитие и модернизация, тъй като бюджетните средства, които са отпуснати в тази посока в бюджета на Министерството на здравеопазването, са само за закупуване на нови линейки, които да бъдат оборудвани.
Това са двата проекта.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Колко от тези средства ще отидат за спешна помощ и колко за електронно здравеопазване?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: По 12 млн. лв. за двата проекта.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Колеги от „Атака”, заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, колеги! Аз ще повдигна един въпрос към министър Андреева относно зачестилите случаи на смъртност след поставянето на ваксини.
Няма как да не го направя, тъй като този въпрос в момента е изключително актуален, той касае много хора и последният от тези случаи беше буквално преди дни, когато едно дете почина вследствие на поставена ваксина.
Ние от „Атака” категорично се противопоставяме против задължителното поставяне на ваксини в България на нашите деца и считаме, че всъщност всяко семейство, всеки родител би трябвало да има правото и възможността сам да избира дали да бъде поставена ваксина на неговото дете или не.
Разбира се, това е един изключително сложен казус и всъщност един родител, за да може да направи правилния избор дали да се постави или да не се постави ваксина, той трябва да бъде добре осведомен.
Ето затова ние приканваме и Вас като министър, и от името на „Атака” приканвам всички колеги от останалите парламентарни групи да организираме един дебат, в който да участват представители на всички парламентарни групи, на всички съсловия и организации и, разбира се, тук на първо място – граждани и родители, на които предстои да вземат този важен избор занапред в живота си.
Аз самият съм родител и тук освен като граждани, като народни представители трябва да говорим от името на родителите. Аз самият, когато трябваше да избера дали да поставя или да не поставя ваксина на моето дете, трябва да ви кажа, че ако това не беше задължително, половината от тези ваксини просто щях да ги отрека и по-скоро нямаше да позволя да се сложат на детето. Тук обаче идва въпросът какво следва след това.
Всички сте запознати, че детето няма право след това да посещава детска градина, училище занапред и т.н., което е просто недопустимо.
Всеки родител трябва да има право сам да избира как да гледа своето дете. В крайна сметка ние от „Атака” винаги сме държали на тезата, че всеки трябва да има право на избор. Не бива така да се налага ваксината.
Пак казвам и се връщам на това, че това е един изключително сложен казус и много може да се спори колко са плюсовете, колко са минусите. Но в крайна сметка пък вече имаме доказани факти, знаете, че преди четири години – 2010 г. мисля, че беше – в Америка беше повдигнато едно дело от родители, които осъдиха фармацевтична компания, производител на медикаменти, като доказаха, че всъщност има връзка между ваксината и това, че детето след поставената ваксина е заболяло от аутизъм. Това се доказа за първи път, доколкото съм запознат, за първи път има такава осъдителна присъда.
Всъщност другото, което трябва да споменем, е, че тези големи фармацевтични компании, които произвеждат тези медикаменти, има много случаи, които вече излязоха в публичното пространство, че всъщност има подправени лабораторни резултати, което пък е много обезпокоително. Всъщност поставя въпроса колко са качествени тези ваксини и колко не са.
Ето затова моят въпрос към Вас, всъщност този въпрос е на гражданите, които искат да го задам, защото аз и моя колега тези дни проведохме такива срещи с предимно майки, които се интересуват изключително от този въпрос. Бихте ли се ангажирали да организираме заедно един такъв дебат, на който да се обсъди дали поставянето на ваксината трябва да бъде задължително или по-скоро препоръчително, защото, пак казвам, че без дебати това няма как да се случи. Всеки родител трябва да бъде добре осведомен за плюсовете и за минусите на ваксините и дели да се постави или не. Но в крайна сметка пък трябва да имаме право на избор – всеки сам да реши какво да се случва с неговото дете.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Уважаеми господин Димов, аз съм готова да вляза във всякакви дебати, организирани от всеки, който иска да се чуе неговата воля и неговото мнение по един или друг въпрос.
Това, което мога да кажа за ваксините и което е безспорен факт, че има редица заболявания, които са предотвратими благодарение на прилагането на ваксини.
Аз зная за безпокойството на много от родителите. Всеки един от нас, особено тези, които нямат познания по-задълбочени по темата, би могъл да има всякакви страхове и съображения. Аз ще се радвам, ако на този дебат поканите и национални консултанти, и педиатри, хора, които имат опит и могат да се произнесат по-компетентно по тази тема.
Що се отнася до многото смъртни случаи от ваксини, има само един случай на починало бебенце, което е било и ваксинирано в един период, съвпадащ с вирусно заболяване. Но няма пряко доказана връзка между ваксинацията и смъртта на детето. За съжаление мога тук да кажа, че в страната в момента има вирусно заболяване, което има и тежки усложнения – пневмонии – имаме вече за съжаление четири смъртни случая. Но специално при това детенце няма доказана връзка, че ваксината е причинила смъртта.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Димов, желаете ли коментар? Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Да, аз искам само да напомня, че освен случаите на смъртност, случаите на парализа и куп други уврежданията са много. Аз лично знам за такива случаи. Има хора, с които съм се срещал, и те споделиха всъщност какво се е случило. Няма да изпадам в подробности, защото не е приятно да го чуваш това нещо от един родител.
Тук обаче ще се спра на националните консултанти. Аз искам да ви кажа, че в момента гражданите на България нямат доверие в тези консултанти и ще ви кажа защо. Защото много от тези така наречени експерти в медицината, във фармацията, са пък много обвързани с компаниите, които произвеждат медикаменти. Всъщност те се явяват едни огромни лобисти на тези фармацевтични компании, а ние много добре знаем, че целта на една фармацевтична компания е да продава колкото може повече медикаменти, ваксини, каквото и да било друго. Тя няма за цел гражданите да са здрави. Те не, че имат за цел да са болни, но всъщност те печелят от това, когато се боледува или когато трябва да се използват възможно голям брой медикаменти. Разбирате ме какво имам предвид.
Така че не знам дали да взимаме под внимание мнението на тези консултанти.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: А кого да питаме?
ДИМИТЪР ДИМОВ: Госпожо Дариткова, може да питаме не врачката. Аз и моите колеги от „Атака” искаме да питаме и родителите, защото в крайна сметка всеки български гражданин трябва да има право сам да избира какво да се случва с неговия живот. Преди месец тук обсъждахме Закона за тютюнопушенето, където отново казахме, че всеки има право да избира дали да се трови или не, образно казано, защото, да, ние знаем, че има негативен ефект от цигарите, обаче избираме да ги пушим. Също така всеки един родител знае, че е възможен риск за неговото дете, ако не му поставят ваксина, но той сам да има право да избере този риск – дали да рискува или не. Не можем да налагаме такова нещо, след като пък има случаи, в които твоето дете може да остане инвалид за цял живот или да почине.
Така че ние от „Атака”, пак казвам, трябва да защитаваме тезата да се даде право на родителите, на гражданите да избират дали да се постави или да не се поставя ваксина.
Ще се радвам, ако бъде организиран този дебат. Ние внасяме в Народното събрание в момента законопроект за изменение и всъщност задължителното поставяне на ваксина да бъде препоръчително.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Димов.
Госпожо министър, поискахте дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Димов, аз абсолютно не мога да се съглася и не мога да приема тезата, хвърлена така малко с лека ръка – извинете ме за израза, господин Димов – върху националните консултанти и върху лекарите. Все пак по темата здраве смятам, че трябва да се изказват хора, които имат познанието за това – за човешкото тяло, за функциите, за биохимията, за физиологията, за патофизиологията. Медицината е доста сложна наука, неслучайно и толкова дълго се учи. А има и още една голяма особеност, че в медицината не винаги едно и едно е две.
Аз смятам, че изключително погрешен е подходът и се надявам това да не е просто плод на някакво политическо говорене, но анатемосвайки по този начин лекарите, надявам се си давате сметка какъв резултат това би дало. Ако пациентите не вярват на тези, които са учили и знаят какво да правят с тях, наистина не зная на кого. Но времето на доктор Куин, лечителката, и на гадаенето по звездите и някакви ритуални неща да се правят мисля, че много отдавна е минало, в едни по-далечни векове. Живеем в 21 век и ваксините, и това е част от профилактиката на заболявания, аз смятам, че те имат своето място и този дебат трябва да е много по-задълбочен и да се пазим от повърхностно минаване през него.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо министър.
Групата на ГЕРБ? Да чуем следващия въпрос. Заповядайте, колега.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми народни представители, уважаема госпожо председател!
Миналия път доктор Пенков представи доклада за здравното състояние на нацията за 2012 г. Една от най-тревожните тенденции е драстичният спад в раждаемостта в страната.
Госпожо министър, поемате ли ангажимент да повдигнете този въпрос на ниво Министерски съвет и да излезете с пълна концепция за изменение на тази крива, която отива надолу. Казвам, да поемете инициативата, а не да сте водеща, защото в този въпрос много министерства трябва да се намесят по тази тема и трябва да има цялостно решение на правителството, глобално решение и да се каже: финансова част – такава, такава, както вие преди малко представихте една стратегия за здравеопазването. Там трябва да има стратегия за реално спасение на нацията, защото в момента отиваме надолу, а няма мерки. Ние чакаме по естествен начин да се повиши раждаемостта – да се подобри икономиката, хората да си сменят мнението. Но този естествен начин доникъде няма да ни докара или ако ще има подобрение по естествен начин, то ще продължи много дълго време.
Това ми е въпросът.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на въпроса на господин Семир Абу Мелих.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Да, демографският срив не е от миналата година, той вече продължава повече от 20 години. Честно да ви кажа, аз изобщо не съм учудена, защото всички някак си реагират: „Ау, какво се случи?” Ами то се виждаше, че натам вървим. Това е все едно да гледаш една кола как се спуска към пропастта и да не направиш нищо да я спреш поне някъде по наклона.
Това е резултат от невзимане на мерки или грешно водени демографски политики в продължение на много дълго време. Раждаемостта не е само функция на здравето. Всички го знаем. Раждаемостта е функция на икономика, на социална политика, на екология дори, ако искате, като хоризонтална политика.
Аз ви предлагам нещо друго. По малко теми се обединяваме, но според мен това трябва да бъде приоритет на всички – не само на правителството, и на обществото, и на всички.
Аз ви предлагам да повдигнем един дебат и всички ние да изработим мерките за това, защото това наистина изисква една последователност и една упоритост от всеки един, който утре ще бъде на мястото на нас в момента.
Така че аз поемам да направим всички заедно един задълбочен анализ и разговор по това и всички заедно да изработим тези мерки, защото те не касаят само един мандат и мандатът на министър Андреева или на министър Стойнев, или на който и да било от другите ми колеги.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, колега Абу Мелих, за коментар. По темата разсъждавахме, госпожо министър, и на предното заседание. Колегата имаше предложения. Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Госпожо министър, благодаря Ви за предложението всички да участваме. Но реално това не е практично, защото на нас ни липсва експертизата. Това е много сериозна и много специфична тема. Колегите от „Атака” тук сигурно ще ме подкрепят. Давам пример с нашето общество. Примерно ромите не спряха да се възпроизвеждат въпреки кризи, болести, дъжд вали, а той ражда. Там няма проблеми.
Има много причини за ниската раждаемост. Ние не сме експерти по тази тема. Ние като народни представители искаме експерти от различни министерства да сглобят една стратегия за спасение на тази нация и най-накрая да кажат: „Господа народни представители, ние предлагаме това и това”, колегите от „Атака” да кажат: „Ние не сме съгласни с еди какво си или еди какво си е добре”, ние да си кажем мнението и няма начин Народното събрание да не се обедини около такава тема, защото след 20 години сигурно няма да има на кого да ставаш народен представител вече.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Искате ли думата за коментар, госпожо министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз единствено ще кажа, че безспорно експерти са нужни да си кажат думата. Но в министерствата експерти има, а и то може би много повече има извън министерствата, защото все пак в министерството работи ограничен брой хора. Особено експерти по темата демография и както колегите от Министерството на труда и социалната политика държат да се подчертава, че това е подчертано тяхна тема и политика и аз смятам, че наистина трябва много повече мозъци да мислят, защото очевидно, след като за 25 години не се измисля, проблемът е много тежък за решаване.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други въпроси?
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Поемате ли инициативата, госпожо министър?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, поемам инициативата.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли желание за въпроси от парламентарната група на Коалиция за България? Не виждам.
Ние от парламентарната група на Движението за права и свободи също нямаме въпроси.
Колеги от „Атака”, имате ли желание за въпроси? Няма.
Тогава да се ориентираме към приключване, защото часът наближава 19,00.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията. Желая ви приятна почивка.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)