ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 19

На 27.02.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне на проект на тема „Информационна система за медицината” от господин Владимир Найденов.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесена от Министерския съвет на 31.01.2014 г.
3. Разглеждане на Национална здравна стратегия 2014 – 2020. г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г. – продължение.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 19


На 27.02.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне на проект на тема „Информационна система за медицината” от господин Владимир Найденов.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесена от Министерския съвет на 31.01.2014 г.
3. Разглеждане на Национална здравна стратегия 2014 – 2020. г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г. – продължение.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Представяне на проект на тема „Информационна система за медицината” от господин Владимир Найденов.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесен от Министерския съвет на 31.01.2014 г.
3. Разглеждане на Национална здравна стратегия 2014 – 2020. г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г. – продължение.
Има ли други предложения за включване на точки или някакви съображения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
„За” – 10, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Представяне на проект на тема „Информационна система за медицината” от господин Владимир Найденов.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесена от Министерския съвет на 31.01.2014 г.
3. Разглеждане на Национална здравна стратегия 2014 – 2020. г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г. – продължение.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне на проект на тема „Информационна система за медицината” от господин Владимир Найденов.
Давам думата на господин Владимир Найденов, Национална камара на търговците на едро на лекарства.
Заповядайте, господин Найденов, да ни представите проекта.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър!
Не може да имаме здравна стратегия, без да имаме информационна система и начин на комуникация в отделните дейности на здравеопазването.
Ще ми позволите да ви изчета проекта. На слайдовете също можете да го виждате, след което, ако има въпроси, да отговорим.
Цел на проекта. Системата осигурява в реално време по информационно-комуникационен канал да бъдат трансферирани медицински изображения и видео и аудио с висока резолюция, както от стационарни, така и от мобилни платформи. Това дава възможност пациентите да получават специализирана медицинска помощ и правилна диагноза от водещи специалисти и национални консултанти, независимо от местонахождението си.
Съставът на системата включва:
- национален консултативен медицински регулаторен център с регионални консултативни медицински центрове;
- национална медицинска база данни;
- апаратура за образна диагностика;
- медицинска диагностична апаратура и други;
- Real-time широколентова информационно-комуникационна инфраструктура.
Real-time широколентовата информационно-комуникационна инфраструктура осигурява в реално време трансфер на изображения с висока резолюция. Това ще рече от експеримента, който сме правили, от 100 метра камерата различава върха на игла. Освен това осигурява трансфер на видео и аудио с висока резолюция, видео конферентна връзка с висока резолюция, дистанционно обучение с висока резолюция.
Ето една от формите, с която може да се извърши преквалификацията на медицинските кадри и придобиване на специалност, без да бъдат на студентската пейка, а по видео-обучение. По този начин да се спестят тези разходи на специалистите, отделянето им от работните места, а само да се явяват на съответните колоквиуми и взимане на изпитите.
Широколентовата информационна-комуникационна инфраструктура осигурява още видео наблюдение и контрол с висока резолюция.
Какво представлява националната широколентова комуникационна инфраструктура. Това е един център, който е обезпечен двойно – с оптичен кабел – показано е на кръга – и въздушна телевръзка с всички регионални структури, тоест, ретранслационни центрове. Така че не може да се получи срив на системата при необходимост от консултации.
На следващата схема също виждате цялата структура как е разпределена и ползването й от съответните специалисти, като достъп до системата ще става с нива на допуск. Консултантите имат пълен допуск, личните лекари – до определен допуск и доценти, професори и т.н. от съответната специалност – само в тяхната област.
По същия начин е и следващият слайд. Какви са предимствата:
- предаване в реално време на медицински изображения с висока резолюция и изследване от медицински специалисти до националния консултативен медицински регулаторен център с цел поставяне на точна диагноза;
- изследвания на пациентския случай в реално време от няколко независими специалисти, консултанти. Например едновременна консултация на пациента със специалисти: уролог, гинеколог, хирург. Тоест, с известяването за съответния пациент започва и неговото диагностициране и определяне на диагнозата, като в реално време специалистите, които са ангажирани в този център, веднага се информират за действителното състояние на пациента и тогава, когато лекарят не е достатъчно компетентен или е от друга област, може да получи най-компетентната информация за състоянието.
По същия начин, за да не се спирам по-нататък, ако се налага хирургическа интервенция, но лекарят не е специалист, получава директна консултация, тоест, републиканският специалист и водещият специалист в дадената област директно води операционния процес и той се извършва под негово наблюдение.
Следващото предимство е директния достъп до водещи специалисти в реално време чрез видео конферентна връзка с висока разрешаваща способност за всички потребители на системата, консултации в реално време чрез видео конферентна връзка с висока резолюция с водещи специалисти по време на оперативни интервенции на пациентите в отдалечени или труднодостъпни райони с цел оказване на специализирана и точна консултативна медицинска помощ.
По този начин на държавата се спестяват средства и да не се изпращат екипи за сърдечна операция, когато примерно има една гръдна жаба и трябва на място да се реши въпросът.
Следващото предимство е превенция на лекарските грешки при оказване на първа помощ на пациентите, достъп до лекарския персонал от бърза помощ в реално време, като линейките на Бърза помощ са снабдени с антенен модул и директно предават състоянието на пациента от местонахождението му до здравното заведение. Така че в самата линейка ще се извършват долекарските изследвания, които трябва да се направят, а екипът, който е в централата, вече е подготвен за определената интервенция за заболяването.
Следващото предимство е видео конферентна връзка с националния консултативен медицински център, трансфер в реално време до националния център на параметрите от медицинското изследване на пациента, независимо от местонахождението му, центровете за бърза медицинска помощ или мобилните средства на Бърза помощ, наблюдение на постоперативния период на пациента от хирурзи и екипа за реанимация чрез видео конферентна връзка с висока резолюция в реално време и при визитация.
В отдалечените или пограничните райони е възможно да се инсталира висококачествена медицинска апаратура за образна диагностика, като качеството на медицинското обслужване се гарантира от консултациите в реално време с националните консултанти на Националния консултативен медицински център. Това може да се приложи и за трансгранично сътрудничество за Балканския полуостров, а след това и в целия Европейски съюз.
Какво следва? Нарастване на приходите от медицинското обслужване на чужденци в пограничните райони, повишаване качеството на медицинската консултация, ще се увеличи и така нареченият медицински туризъм.
В областта на туризма ще се повиши качеството на медицинското обслужване на чуждестранните туристи, независимо от местоположението на възникването на медицинското събитие. Данните от образната диагностика ще се обработват в реално време и ще може да се поставя правилна медицинска диагноза от националния консултативен медицински център.
Ще се осигури превенция на източването на Националната здравноосигурителна каса чрез фалшиви изследвания и несъществуваща диагностична апаратура и лекарствени продукти.
Архивирането и контролът на изображенията в сървърите на базата данни в Националния консултативен медицински център ще доведе до отстраняването на имагинерните участници в диагностичната и терапевтична практика.
Ще се създаде национална пациентска база данни от изследванията и изображенията от ядрено-магнитен резонанс, компютърен томограф, рентгени, клинични лаборатории, епикризи и др. и бързият гарантиран достъп до нея на лекарския екип при необходимост.
Системата ще осигури видео конферентен контрол, наблюдение на действителните параметри на функционирането на медицинската апаратура, рентгенова апаратура, компютърен томограф, ядрено-магнитен резонанс и други.
Системата е предвидена да осъществява двустранна комуникационно-информационна връзка с национални комуникационни медицински центрове, изградени в страни от Европейския съюз, САЩ и други страни от третия свят. Тази възможност за консултации с водещи чуждестранни медицински експерти ще повиши значително достоверността на поставената диагноза и качеството на медицинското обслужване. Това ще повиши здравната сигурност на чуждестранните посетители и ще доведе до повишаване на приходите от туризма.
Кои са крайните потребители? Това са отделенията за образна диагностика, ядрено-магнитен резонанс, компютърен томограф, рентген, ултразвукова диагностика и др., хирургически отделения, акушеро-гинекологически отделения, урология, кардиология, неврология, ортопедия, белодробни отделения, центрове за спешна помощ, медицински институти и клиники към тях, педиатри, лични лекари.
Патентна чистота. Предложеният проект е базиран на патент за изобретение „Информационна система за медицината” с номер 66291 В 1 с приоритет от 02.10.2006 г. Патентопритежатели са инж. Йордан Бозмаров, магистър-фармацевт Владимир Найденов и Румен Цончев.
По така представения проект сме готови да отговаряме с господин инж. Йордан Бозмаров, който е специалист по телекомуникации.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли въпроси, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Димчев. Имате думата.
ИЛИЯН ДИМЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам няколко въпроса.
Колко ще струва това нещо на държавата? Откъде ще дойдат средствата? В какви срокове ще бъде изградено и какви са разчетите за специалистите, които ще участват в това нещо, какъв персонал ще обхване и какъв е техният бюджет за финансиране, както и допълнителното обучение на тези кадри. Това ме интересува.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Найденов, за отговор.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Това ще бъде държавна политика. Тоест, държавата няма да го купува, а държавата ще го продава на други държави.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Патентът все пак нали е ваш?
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Да, наш е.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: А, вие ще го предоставите безвъзмездно на държавата?
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Ние ще го предоставим като съавтори.
Фондации са готови да инвестират до 5 млрд. евро, застрахователни дружества – също, защото тяхната обезпеченост ще бъде гарантирана от това, което се изписва на пациентите, а републиканските специалисти на държавата са ясни.
Обучението става по най-съвременни методи чрез видео обучение.
ИЛИЯН ДИМЧЕВ: Искате да кажете, че поддържането и финансирането на тази система, за да заработи, ще бъде от здравните осигуровки на чужденците, които ще използват тази система, а за българските граждани – от техните здравни осигуровки ли ще бъде? Как ще става финансирането?
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: И сега има финансиране на лечението от Националната здравноосигурителна каса. По този начин се спестяват парите на Националната здравноосигурителна каса с милиони левове, защото няма повтаряемост на диагнозите, няма изписване на лекарства, които не са нужни за пациента, а са на база на фирмите, които дават процент, за да бъдат изписвани тези лекарства. Малко ли е това?
Ако си спомняте, първата здравна каса, когато започна да действа навремето, имаше бюджет 600 млн. лв., а сега има 2,5 млрд. лв. и пак не стигат средствата. Значи някъде бъчвата е скъсана.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, дами и господа, искам само няколко думи да кажа за съдържанието на тази презентация.
Това е бъдещето в действителност и много от страните, много от развитите страни в света работят по тази система, принудени са да работят по този начин поради изключителния дефицит на специалисти, на тесни специалисти и на кадри.
Аз съвсем скоро, преди седмица прочетох едно експозе в интернет, където една голяма болница в САЩ консултира интензивните отделения в още над 20 болници, защото нямат анестезиолози – реаниматори, нощно време работят квалифицирани сестри и по този теленачин, чрез телемедицината, чрез широка информация чрез интернет се осъществява част от консултациите и насочването на персонала в по-малките болници.
Ние трябва да си помислим за в бъдеще, че трябва да актуализираме стандартите, че трябва да актуализираме част от правилата, така, както тази година отново микробиологичните лаборатории не са задължителни за лечебните заведения, за болниците, така за в бъдеще ще се работи само с укрупнени патохистологични и патоанатомични лаборатории. Има специалисти, които са изключително дефицитни в страната и това е начинът за адекватно лечение и адекватна диагностика преди това.
Ще ви припомня само за съпругата на бившия френски посланик, която беше специалист-офталмолог и тясната й профилираност беше диабетната ангелоретинопатия и тя разработваше точно такава система на телемедицината в България, където в една страна, дори във Франция, са единици хората – специалисти в тази насока и всеки друг очен лекар или всяко друго лечебно заведение може веднага да проведе необходимата консултация и да постави веднага диагноза.
Просто в следващите години ни предстои да се съобразяваме с дефицита на кадри, с възможностите на съвременната информационна система и така или иначе ще вървим по този път.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Заповядайте, доц. Мурджев. Имате думата.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Системата е перспективна. Наистина има нужда от една такава информационна система.
Аз, така или иначе, все пак не можах добре да разбера отговорите на въпросите, които и колегата постави тук за финансирането. Но не е само там работата. Аз мисля, че несъмнено тази система има качества, но не трябва да се абсолютизира. Все пак тя трябва да бъде съобразена с действителността в страната. Няма как от една болница трето ниво например да дават препоръки как може да се направи интервенция в болница от първо ниво по стандарт при положение, че там просто юридически няма как да стане това.
Има някои неща, към които съм резервиран, както към дистанционното обучение. Поне за някои специалности, не абсолютизирам всички. Говоря например за хирургията и за някои други процеси. Тук казахте за следоперативното наблюдение на болни, което да става дистанционно. Зависи от операцията. В някои случаи просто това е абсурдно.
Риторически въпрос: как например ще проследите перисталтиката на един пациент дистанционно? Няма как, все още няма такъв уред.
Но, така или иначе, вашите усилия в тази насока заслужават наистина адмирация. Ако някои неща, разбира се, се избистрят, ако се конкретизират, мисля, че наистина тази система има бъдеще тук, в България.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доц. Мурджев.
Други колеги, желаят ли думата?
Позволете ми и аз да кажа няколко думи. Аз съм резервирана относно сумата, която чухме – 5 млрд. лв. Не знам дали става въпрос за грешка или не.
Факт е обаче, че използването на възможностите на информационните технологии и на телемедицината в частност рано или късно ще бъде факт. Факт е, че България чрез Министерството на здравеопазването, чрез Националната здравноосигурителна каса трябва да реши проблема си с единна информационна система. През годините са вложени доста средства за това, изхарчени са много милиони, десетки милиони. Някой трябва да сглоби пъзела от детайлите, от софтуерите, които не си говорят по между си, образно казано, от несъвместимостта на отделните части. Това трябва рано или късно да се случи. А телемедицината е безспорно, както каза и доктор Добрев, и доц. Мурджев, че рано или късно ще трябва да решава проблеми с липсата на човешки ресурс. И това е една от възможностите.
Това е, което аз исках да кажа.
Има ли някой друг, който иска да вземе думата?
Заповядайте, доктор Грозданова. Имате думата.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам да попитам следното. Това, че днес представихте пред нас този проект, ще има ли за вас някакъв позитивен ефект за развитието му по-нататък, освен че ни информирате, за да знаем, че съществува такова нещо. Какво очаквате по-нататък да се случи? Кой ще ви подкрепи от гледна точка на държавните институции?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Найденов, да отговорите на въпроса на народния представител доктор Грозданова.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: На първо място, това е Министерството на здравеопазването и на второ, държавата като държава. Както виждате, от Европейския съюз от петте точки, за които сега ни правят забележка, една е да променим изцяло здравната система в Република България.
Няма да скрия от вас, че патентът вече е откраднат от една държава и министър-председателят е възложил като национална политика на държавата и, ако ние чакаме, ще стане като с цирка. Навремето България не го усвои и да го продава, а поляците ни го продават на цена, десет пъти по-висока, отколкото му е стойността.
Ако ние сега не направим голямата крачка и да прескочим това, което е в момента нашето здравеопазване и тръгнем наистина по един малко революционен път, нещата няма да се случват в близките години и до 2020 г. Поне аз така мисля. А мисля, че 40-годишният ми стаж в областта на медицината ми е дал някакви виждания.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря.
Има ли други колеги, които искат да вземат отношение по този въпрос?
Заповядайте, доктор Миланов.Имате думата.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин заместник-министър! За мен беше изключително ползотворно да чуя една подобна презентация и тя наистина е един далечен, много далечен поглед в бъдещото, защото, на първо място, трябва да се съобразим с реалността и това, което стои на дневен ред буквално сега и днес, веднага.
На второ място, нещата така, както бяха представени, а имайте предвид, че аз съм се запознал предварително с презентацията, меко казано, не кореспондират – изразявам се евфемистично, подчертавам – нито със съществуващото в момента законодателство в сферата на здравеопазването, нито с възможностите.
Ще започна от техническото обезпечаване. Говори се за трудно достъпни райони. Ами първото нещо е да се осигурят наистина нормални условия, както преди мен беше казано.
На следващо място, да се осигурят кадри, които да работят с тази техника.
На следващо място, естествено, че всичкото това нещо трябва да бъде финансирано и липсата на конкретен отговор по отношение на финансирането прави нещата не хипотетични, а имагинерни ги прави.
Конкретният ми въпрос към представителя, който направи презентацията, е къде се намира във Вашия проект денталната медицина, тъй като Вие изтъкнахте като един от основните позитивни фактори така наречения здравен туризъм. А Вие знаете, че именно в сферата на денталната медицина той работи най-добре в момента в България, само че там отсъства изобщо. Не фигурира по никакъв начин.
Изобщо предвижда ли се нещо в сферата на денталната медицина?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Найденов, да отговорите на поставените въпроси.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Мисля, че денталната медицина е фактор в общата медицина и той върви успоредно с целия комплект от мерки за развитието на медицината не само в България, но и в света. Така че всички достижения в денталната медицина ще влязат по този проект.
Фактически в Централния медицински център това ще бъде библиотеката и личните и здравни досиета на всеки един от нас от деня, в който започне да бъде разработвана тази система. Защото както не можеш да минеш висше образование, без да си учил първи клас. И тук е същото, нали?
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Найденов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Една препоръка тогава. Към петте милиарда лева прибавете още четири за денталната медицина.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Бих искала да попитам доктор Пенков като представител на Министерството на здравеопазването дали се ангажира с развитието на този проект?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Пенков, аз бих Ви помолила, ако искате, не за конкретния проект, а да кажете намирате ли допирни точки между работата на Министерството на здравеопазването по проблематиката, защото аз знам, че работите по проблема, свързан с електронното здравеопазването, с телемедицината и за представения проект и дали имате вече някакви разчети за параметрите на необходимите средства оттук нататък, имайки предвид това, което до този момент е съградено.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Темата е изключително важна, много интересна. Хубаво е, че господин Найденов повдига въпроса по простата причина, че от въвеждането на единна система в държавата, която да осигурява информационно здравното осигуряване плюс здравни застрахователи и държава, ще спести изключително много средства. Има хиляди ползи, които сега няма да изтъквам, за хората, за пациентите, за лекарите, за лечебните заведения.
Но къде се намираме в момента? В момента има работни групи, които работят много здраво по създаването на една концепция. След направен анализ – това, което доктор Джафер каза в началото – какво показва анализът? Показва, че общо взето бизнесът, болници и извънболнична помощ са инвестирали всички в някакъв тип електронни системи, които са необходими и за вътрешна работа, както е при аптеките и дистрибуторите, за отчет към касата на лечебните заведения.
Четири са обаче компаниите, които правят такъв софтуер за болници и примерно са 12, които правят такъв софтуер за извънболнична помощ. Имат различни платформи, всеки има различен тип решения. Общо взето, накрая резултатът е един и същ.
Това значимо инвестиране в информационна инфраструктура всеки сам, ни кара да се съобразим с направените инвестиции и не да се прави всичко отначало, а просто да има един системен интегратор на национално ниво, който може да накара през здравно-информационни стандарти тези системи да си говорят и да обменят информация.
Това, което трябва да се направи и което трябва да направи държавата в момента, е да избере здравно-информационен стандарт, с който ще си говорят всички, да направи така наречените номенклатури, в които ще има единна кодификация, тъй като в момента всяка болница кодифицира по някакъв начин нещо си. Например хемоглобин в болница „Александровска” е под № 1, а в „Софиямед”, където работех, е под № 47. Тези неща са несравними.
И други институции са длъжни, общо взето, да си свършат работата в тази посока. Трябва да се създаде един регистър на търговските наименования на лекарствата в България, за да могат да се сравняват разходите, те да бъдат отчитани в информационните системи. Това е нещото, което се случва и в момента.
Другото нещо, за което вече има отделени средства, са 12 млн. лв. целеви средства за подготовка и изграждане на здравно-информационно досие – рецепта и още други такива важни неща, които трябва да се направят. В Националната здравноосигурителна каса има разработен софтуер, който трябва да се доусъвършенства, за да може да свърши работата, за която е създаден. Става дума за здравното досие, което е направено и което стои там, но трябва да се абгрейдне, след което вече, като се напълни примерно този виртуален облак, в който ще трябва да стоят здравните данни, да се избере такъв ключ, с който да се стига дотам.
Има различни варианти. Има и временни, по-евтини варианти – да се използва личната карта, която всеки човек има в себе си, има и такива четци, които лесно могат да се използват като ключ за достъп. Има вариант да се направи електронна здравна карта, която е доста по-сложна. Тя има заключващи и криптиращи функции към информацията, която ще се използва, ама пък ще струва пари.
Има и решения, които обществото трябва да вземе и това да стане след един дебат в тази посока. Но и това предстои. Надявам се, че ако се запазят темповете, с които се работи, догодина някъде по средата може вече да имаме първите резултати.
Процесът е много труден, логистиката е много тежка. Само си представете, ако се вземе решение на политическо ниво да се направят специални карти за здравно осигуряване за всички социални рискове, колко време ще трябва, за да може всеки човек да получи своята персонална карта. Това няма да стане за месец – два. Само процесът по логистиката на раздаването ще бъде доста дълъг, но амбицията е да се приключи с това нещо, защото ползите са огромни и то не само от хартията, примерно, че ще спасим една гора от писането на рецепти на ръка и на хартия. Това беше от екологичните ползи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Споменахте за 12-те милиона лева, за които всъщност тук уведоми на предното заседание министър Андреева, които са от публичния инвестиционен фонд, доколкото разбирам. Очакваме обаче да имате готовност и за законодателство, защото сигурно сте наясно, че всички тези важни неща и промени няма как да станат, без да се промени с отделна глава или раздел „Електронно здравеопазване” и законодателството и да се регламентира всичко това..
Проф. Гетов, заповядайте.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Аз искам само тук да спомена, че предстои още много, много голямо предизвикателство. От 1 януари 2017 г. Директивата за фалшифицираните лекарства, които също трябва да влязат в тази обща информационна система, защото тя вече е и на европейско ниво.
Аз в този смисъл на думата искам да помоля за много сериозна комуникация по въпроса, защото делегираните актове предстои да бъдат публикувани от комисията до началото на 2015 г. и след това ще бъде много интензивен периодът на въвеждане в местното законодателство, тъй като от 1 януари 2017 г. вече тези, определени от комисията и от ЕМА, подлежащи на фалшифициране лекарства могат да се движат в Европейския съюз само с тези триизмерни баркодове.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Гетов.
Заповядайте, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Колеги, гости! Темата наистина е много важна, но същевременно темата е доста щекотлива.
Ако погледнем през изминалите 20 години, доста правителства минаха, заминаха, доста правителства обещаваха, че нещо електронно ще се случи, използвайки атавистичния страх на по-старото поколение от техниката, аз понякога съм се изненадвал, как голяма част от проектите се свеждат до едно Copy-Paste на един скайп, за което един средностатистически юноша бледен може да се справи, да предава информация, да гледа филмчета, да си говори с другарчетата.
Много пари в тази държава заминаха незнайно къде. Да, създадоха се наченки на информационни системи у голяма част от ведомствата. Мисля, че дори министър-председателят им каза вече нееднократно: да, има неща, но те не си говорят по между си.
Пак се връщам на 2008 г. От тогата касата има информационна система. От 2008 г. се пълнят досиетата с данни. Проблемът обаче, скъпи колеги, е много по-простичък. Има и техническите решения, има го и хардуерът, има го и софтуерът. Проблем е обаче, че всички ние вкупом толкова често правим промени в нормативната база, че който и да е информатик, която и информационна система да е, не може да ни насмогне на промените. Защото нека да си кажем и тази истина. Когато се правеше информационната система на касата, а тя започна да се прави през 2006 г., познайте колко пъти се промениха всички закони, всички нормативни актове, защото ние нито за миг не сме се спрели да установим някаква устойчивост поне едни две години, за да може да заработи който и да е проект. Защото имахме и такива случаи. Стартирани проекти, които после станаха ненужни, защото се промени нормативната база.
Така че нека този път подходим малко по-отговорно. Лично аз ще се радвам на това, което и доктор Джафер каза във връзка с изказването на доктор Пенков – да се запознаем малко по-подробно с това, което ще се случва, всъщност, какво е бъдещото. Нека наистина седнем и погледнем година, две, три, четири напред, защото е обидно за всички нас да се „хвърлят” термини: информационна система, електронно здравеопазване, а какво се крие зад тези думи? Все пак годината е 2014! Годината не е зората на интернета.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Райнов.
Има ли други желаещи по тази точка да вземат думата. Не виждам.

Позволете ми сега да преминем към точка втора така, както я гласувахме:
Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесен от Министерския съвет на 31.01.2014 г.
Заместник-министър Бойко Пенков, сега имате думата да представите годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Ако разрешите, госпожо председател, бих помолил да дадете думата на господин Трифон Нешков да изнесе информацията. Той е много добре запознат и навътре в проблемите.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Добре
Заповядайте, господин Нешков. Имате думата.
ТРИФОН НЕШКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще се постарая да бъда съвсем кратък.
Става въпрос за ежегодна годишна програма за участието на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и тя винаги се гласува в рамките на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет и в нашето постоянно представителство в Брюксел и е съобразена с годишната програма на комисията.
По-интересното, което мога да ви кажа, а накрая ще ви кажа какви досиета са включени вътре, но все пак трябва да се отчете, че тази година предстоят избори за Европейски парламент, а това ще доведе до нов колеж на комисарите и до нови приоритети. Какви ще бъдат те – не знаем към момента, не можем да гадаем.
От друга гледна точка вече седма година сме в Европейския съюз и през тези седем години здравното законодателство като обем се увеличи може би над пет пъти. В началото комисията и институциите много не се бъркаха в националните компетенции на държавите, но сега все повече неща в областта на здравеопазването се решават на ниво Европейски съюз.
Вземам повод от думите на доктор Райнов, че трябва да гледаме малко по-далеч във времето и нашето председателство, което предстои през втората половина на 2018 г., така или иначе, наближава и трябва да сме доста внимателни и по-активни, за да можем, ако имаме някакви особени интереси в областта на здравеопазването, да ги поставим като общи европейски приоритети.
Накратко ще кажа няколко думи за самата годишна програма.
Тя има три акцента, които касаят здравеопазването. На първо място, продължават последните стъпки за приемане на две големи досиета в областта на медицинските изделия и ин витро медицинските изделия. Целта е това да стане до края на мандата на този Европейски парламент, като най-основната новост е, че всяко едно изделия, което бъде пускано на пазара, ще има своя уникален номер, който служи за неговото проследяване.
На второ място, в областта на фармакологичната бдителност ще излезе нов регламент. За хубаво или за лошо, ще е регламент. Така че няма да има нужда Народното събрание да приема някакви допълнителни национални актове. Там България твърдо си отстоява позицията, която мисля, че ще е успешна, да няма увеличение на таксите за Европейската агенция по лекарствата, за да не се товарят националните бюджети.
На последно място, новата трета многогодишна програма „Здраве за растеж” предстои да бъде приета от Европейския парламент. Тя до голяма степен кореспондира със заложеното в стратегията до 2020 г. и в нашето споразумение за партньорство. Така че оттам също можем да черпим както опит, така и определени финансови ресурси.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси, изказвания? Заповядайте.
Заповядайте, доктор Грозданова. Имате думата.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да попитам тази програма „Здраве за растеж”, за която говорите - 2014 – 2020 г. – дали е заложена в програмата на Европейската комисия за 2014 г., защото аз не я намерих в документа, който имаме?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И още един въпрос.
Понеже имаше все пак вариант на програмата „Здраве за растеж”, заложихме ли в Националната здравна стратегия някакви допирни точки с приоритетите на програмата „Здраве за растеж”?
Заповядайте, господин Нешков.
ТРИФОН НЕШКОВ: В работната програма на комисията толкова не е заложена, защото тя беше през миналата година в процес на приемане. Сега единствено трябва Европейският парламент да гласува самото предложение и то ще влезе в някои от форматите на Съвета, независимо в кой, за да бъде формално приета. Дебатите по нея са приключили.
А колко до нашата Национална стратегия, аз ви казах, че тя до голяма степен кореспондира със заложеното в тази трета многогодишна програма и може би най-основният плюс е профилактиката и промоцията на незаразните заболявания и също така грижата за възрастните хора.
Също като един от основните проблеми, който е на специално внимание, са онкологичните заболявания, които в България продължават да са сериозен проблем, който и по този начин може да бъде решен.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря.
Заповядайте, уважаеми колеги!
Ако няма желание за изказвания и въпроси, закривам дискусията. Ще се наложи да гласуваме по тази точка.
Моля, гласувайте Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесена от Министерския съвет на 31.01.2014 г.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-00-5, внесена от Министерския съвет на 31.01.2014 г., е приета.

Преминаваме към обсъждане на трета точка от дневния ред:
Разглеждане на Национална здравна стратегия 2014 – 2020. г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г. – продължение.
Уважаеми колеги, на предходното заседание започнахме дебата по Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г. Ще продължим дискусията и дебата.
Има ли желаещи за изказвания, становища, мнения, въпроси?
Заповядайте, господин Йорданов. Имате думата.
ЮЛИЯН ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Становището на Българския лекарски съюз беше изразено на предходното заседание. То беше представено и внесено и в Комисията по здравеопазването.
Развитието на дискусиите оттогава досега налага да вземем отново думата от името на Българския лекарски съюз, защото явно в някои аспекти Българският лекарски съюз не беше разбран.
Първо, стратегията така, както е представена, действително съдържа много елементи на една програма за развитие на здравеопазването в България и от тази гледна точка ние действително изказваме едно добро становище по отношение на това, което е включено в стратегията.
Дълги години Българският лекарски съюз е говорил за това, че основата за формирането на здравеопазването е именно приемането на една такава национална здравна стратегия и няма как Българският лекарски съюз да не я подкрепи.
Но, правейки един сравнителен анализ между всички здравни стратегии, ние можем да кажем, че там има много добри пожелания, но за съжаление нито една от тези три или по-точно – четири, здравни стратегии не е довела до някакъв реален ефект.
В плана за действие – аз не знам защо се появи в медиите, че ние считаме, че няма план за действие, напротив, такъв има – но за съжаление в плана за действие липсва една съществена част и това е финансирането и по-точно отделните суми по различните цели, които ще са необходими, за да могат те да бъдат постигнати.
Както знаете, без да има реално финансиране, просто нещата няма да се случат. Нека си припомним Втората национална здравна стратегия, която касаеше само болничната помощ, но там имаше и за доболничната, там се казваше че средствата, които не са осигурени, са около 185 млн. лв., което автоматично означава, че тази здравна стратегия просто няма да се случи.
Другото, което трябва да се отбележи, че има три според нас основни проблема, по които ние не виждаме да е работено и аз ще ви кажа, че първият от тези проблеми е намаляващият брой на населението в България. В една национална здравна стратегия този факт е много тревожен и той трябва да има едно от основните места.
Другото, което ние не виждаме, това е проблемът със застаряването на нацията и как в тази национална здравна стратегия той ще бъде до някаква степен решен.
Третото нещо, което нас ни притеснява, това е неравенството в социалния статус на населението и все по-голямата потребност на хора, които не са здравноосигурени, да ползват системата на здравеопазването, което също е един много голям проблем и който с течение на годините ще се засили.
Това са основни неща, които ни карат ние да ги кажем и нека да не се приема като някаква недоброжелателна критика, а да се има предвид, когато тази стратегия бъде приета.
И последното, което искам да кажа, е една слабост на всички национални стратегии, които са правени досега, а това е липсата на финалния вариант. Тоест, когато тази здравна стратегия приключи или срокът 2020 г. дойде, какво точно ще се случи в това здравеопазване, как ще изглежда точно това здравеопазване. Това нещо го няма нито в една здравна стратегия и, ако си спомняте, след като се прие и първата, и втората, а и третата, започна да се говори за хаос в здравеопазването, защото ние не знаехме къде точно трябва да стигнем. Кога тази реформа е завършена, как ще изглежда това здравеопазване, когато реформата е завършена?
Отново искам да кажа, че авторите или колективът, който е работил по тази национална здравна стратегия, действително е положил значителни усилия. Не искаме в никакъв случай нашето становище да бъде критика по това, което е направено, напротив, много неща са свършени, но все пак, завършвайки, искам да кажа, че ние сме се наслушали на красиви неща в здравеопазването. За съжаление обаче нито едно от тях не се е случило. Нашата критика е насочена именно към това – в края на краищата нещо добро да се случи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Йорданов.
Заповядайте, уважаеми колеги и гости!
Заповядайте, господин Димитров.
ДАРИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин заместник-министър! Аз прочетох няколко пъти стратегията, както и екшън плана за действие. Първият път, честно казано, ми хареса, защото целите, които са упоменати в стратегията, са добри и в общи линии това е визията за здравеопазване може би на всички нас.
При второто четене обаче, започнаха да ми избледняват нещата. Виждам едни пожелателни по-скоро неща – примерно: подобряване познанието на населението по проблемите на бременността. Аз понеже съм акушер-гинеколог и това ме вълнува. „Въвеждане на система за мониторинг и контрол за обхващането на бременните жени и децата за профилактични прегледи, осигуряване на достъпни, качествени и ефективни квалифицирани здравни услуги...” – едни хубави пожелания в общи линии.
В екшън плана пише: отговорник – еди какво си – държавен бюджет. Това е стратегия. Обаче за мен тази стратегия има цели. Стратегията според мен е пътят. Липсва ми в този документ пътя, по който ще се стигне до тези неща. За мен свързващото звено го няма в тази стратегия.
Аз съм чел и други стратегии. Между другото, те имат почти същите недостатъци. Но според мен е най-важно за всяка точка как ще достигнем до нея, как ще се стигне до тази точка, как ще се финансира, кой ще отговаря и до кога ще се направи.
Примерно: как ще образоваме акушер-гинекологите? Кой ще плати? Това са неща, които трябва да се направят – до коя година какво ще се организира.
От такава гледна точка при всяко следващо прочитане тази стратегия започна да избледнява и аз реално не мога да я подкрепя. Мисля, че това ще бъде една от стратегиите, които няма да проработи. Не съм убеден в това нещо.
Затова моето желание е, ако може, някак си за всяка от тези точки, които са хубави, които имат цели, ние сме съгласни с тези цели, да има и някакъв път. Стратегията в края на краищата за мен е пътят със знаците и докъде, като стигнем, какво трябва да се направи.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на доктор Дарин Димитров.
Има ли реплики към неговото изказване? Не виждам.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, доктор Миланов. Имате думата.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми проф. Иванов, уважаеми народни представители, колеги! Аз взех думата в началото, след като беше представена стратегията.
Отново ще потвърдя нашето становище и държа да отбележа, че за разлика от първия път, тъй като имаше отправени такива реплики от народния представител Лъчезар Иванов, в първото издание, в първото запознаване наистина денталната медицина отсъстваше и беше фиксирана с едно изречение.
В момента ние сме предоставили наше становище и то е залегнало в Националната стратегия. Проблемите в денталната медицина не са един и два. Акцентирали сме отново върху децата, за пореден път, защото считаме, че това е верният път и това е реално постижимото. В никакъв случай не оставяме по-назад проблемите, свързани, както казах и миналия път, със специализацията на кадрите, проблемите, които са свързани с достъпа до дентална помощ на граждани – здравноосигурени, които по един или друг начин в момента не могат да я получат поради ограничение пакет от дентална помощ.
Но, когато се говори за една стратегия, аз съм съгласен с изказаните преди мен становища, че трябва да има път, трябва да има цели, които този път да следва и в крайна сметка да има конкретен и ясен резултат.
Изцяло подкрепям също така възможността по отношение на финансиране на определени дейности да бъде по-ясна и перспективна, тоест, да има по-ясни критерии. Но в крайна сметка как може да искаме нещо подобно, когато – извинете, но сме едва в края на месец февруари 2014 г. и от сега се говори за финансов дефицит в сега съществуващата здравна политика.
Така че по-добре да бъдат заложени реално постижими неща, те да имат дългосрочна прогноза и дългосрочна перспектива. Трябва да бъдат събрани, буквално казано, в няколко точки и в тези точки приоритет да бъде майчиното здравеопазване, детското здравеопазване. Оттам нататък да вървим стъпка по стъпка съобразно целите. Иначе всичко останало наистина са много хубави неща, добри думи, добри пожелания, но в крайна сметка те ще послужат единствено и само за повод за критика, когато изтече този период от време, ако те не бъдат реализирани.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин заместник-министър, уважаеми гости! Аз наистина смятам, че когато претенциите на една стратегия са тя да бъде консенсусен документ, никой не трябва да се притеснява и да не приема конструктивната критика, а още по-малко съсловните организации трябва да се обясняват за това, че са критикували някои елементи на стратегията.
Наистина аз смятам, че това е документ с изключителна академична стойност. Но той се прави, за да се реализира политика по него и трябва да бъде разбран от политици. Аз наистина се опитах да обхвана целия обемен документ и да го систематизирам, но изпитах определени затруднения.
Първият ми въпрос е: има ли изисквания от Европейската комисия за обем на един такъв документ, защото само екшън-планът за действие е от повече от 80 – 90 страници. В този смисъл ми липсва една систематизирана последователност, която ще бъде лесна за законодателно превъплътяване.
От друга страна, наистина вътре тези, които са от време на време взаимно изключващи се. Да започнем с финансовата осигуреност. Има ясен документ за това каква е финансовата рамка и тя е изключително скромна. Освен средствата, които се предвиждат от Европейския съюз, средствата за здравеопазване в България до 2020 г., които се използват в системата от обществения фонд и Министерството на здравеопазването, ще са не повече 4 млрд. и нещо лева, което знаем още от сега, че е значително недостатъчно предвид развитието на технологиите, иновациите, лекарствената терапия и това наистина ни поставя в едни много трудни и тесни граници.
От друга страна, намеренията за финансово стабилизиране на системата минават през различни интересни позиции – увеличаване на вноската от държавата за децата. Само че самата здравна вноска вероятно ще остане същата. От друга страна се предвижда в други елементи на стратегията доплащане в болничната помощ.
Трябва да е ясно наистина на какви параметри и в какви съотношения ще се случва това, защото иначе е възможно да се реализира по много различни начини и пътища.
От друга страна, основният проблем, който съществува в система – кадрите – наистина намира решение, като са предложени запазване на броя на лекарите към броя, който е в момента, което сигурно е оптимистично, увеличаване броя на медицинските сестри.
Надяваме се това да е програма минимум или поне така да се случи. В същото време се вменяват интересни решения, като например да се заставят университетите да приемат с предимство лекари, работещи в спешната помощ. Точно такъв е терминът, нещо, което мисля, че просто няма как да се случи предвид независимостта на университетите.
От друга страна, може би моето изказване е малко хаотично, но наистина не можах да си изградя ясна систематика на последователните стъпки за реформа на системата и за това какво ще се случи през 2020 г., а човек, като не знае къде отива, може да се загуби по пътя.
По отношение на първичната медицинска помощ виждам, че ще се разширяват функциите на лекарите. Там се предвижда да се достигне 12 процента от общия бюджет на касата за първична медицинска извънболнична помощ, като средствата се вземат от болничната помощ. Като се има предвид обаче целия бюджет на здравеопазване, който е заложен в програмата, това създава веднага колизия между интересите на едните и другите специалисти, защото и сега средствата за болнична помощ не достигат.
Въвеждат се различни термини тук като „защитени болници”. Трябва да е ясно какво точно се има предвид. От какво ще бъдат защитени, като в същото време Министерството на здравеопазването трябва да засили капацитета си за спазване на медицинските стандарти и те трябва да бъдат еднакви и единни за всички.
По отношение на финансирането на болничната помощ се предвижда евентуално въвеждането на доброволни здравноосигурителни здравнозастрахователни дружества. В същото време трябва да е ясно по какъв начин болниците ще сключват договор с Националната здравноосигурителна каса, защото се залагат възможности за незадължително сключване на договори с Националната здравноосигурителна каса от всички лечебни заведения за болнична помощ.
В плана за действие към стратегията се описват задължения на Министерството на здравеопазването, които вече са му вменени по закон, като примерно годишният отчет за здравето на нацията и оценка на резултатите от него, като съставянето на национална здравна карта, нещо, което функционира в закона от 1997 г., има няколко такива карти и това е рутинно задължение на Mинистерството.
В същото време примерно в плана за действие виждам в различните мерки и подточки заложени едни и същи приоритети, като примерно на 60 и 61 страница: „Разработване и излъчване на видео и аудио клипове на здравна тематика, адресирани към ромското население. Това се повтаря и в предходната страница. Това означава ли, че ще се предвиждат по различни механизми два път финансиране на такива аудио клипове и такава профилактика.
В стратегията е заложено, че ще се предвиди продължаващо медицинско обучение само на специалистите по акушерство и гинекоголия. Какво остава за всички останали специалисти – 73 стр. от екшън плана?
Аз разбирам пристрастието на ръководството на Министерството на здравеопазването и на Българския лекарски съюз към специалността акушерство и гинекология, но някак си другите специалисти могат да се почувстват засегнати, че не са предвидени за продължаващо медицинско обучение в стратегията.
Има и ред други такива въпроси, на които стратегията трябва да даде отговор, за да няма двусмислено разбиране, за да няма тълкуване във времето и това, което всички сме искали – една стратегия да може да бъде ясно следвана, независимо от това кой управлява страната, най-после да се случи.
Другото, което много ме озадачи, е, че от една страна ще се преминава към диагностичносвързани групи, а в същото време някъде в екшън плана пише, че ще се разработват клинични пътеки за психиатрия. А в същото време психичното здраве е ангажимент на държавата.
Всичко това наистина ме кара да не мога да приема тази стратегия и да се опитаме наистина да направим нещо, с което системата ще върви в правилната, в по-добрата посока, ще получим едни европейски пари за реформа, а от друга страна наистина ще знаем 2020 г. нашето здравеопазване как ще изглежда.
Сигурно, ако се прегледа стратегията, още много въпроси ще възникнат. Аз се надявам на част от тях да получим отговори. Но искам наистина да разберете, че всички ние идваме от системата на здравеопазването и ще се върнем пак там. Надявам се като работещи лекари, не като пациенти, и интересът ни тази система да бъде еднакво уютна за всички и да даде по-добро здраве на България, трябва да е общ, да ни обединява и да ни кара наистина да творим политика в името на здравето на хората.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Представителите на Министерството, които са и вносителите на стратегията, дали биха желали да дадат отговори на въпросите?
Само да напомня, че дискусията днес е продължение на дискусията от предишното заседание. Гласуването ще бъде на следващото заседание в присъствието, надявам се, на министър Андреева. Така че всеки има възможност спокойно да изложи своите мотиви и контрааргументи.
Заповядайте, господин заместник-министър Пенков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Внимателно слушах вашите изказвания. Съгласен съм с много от направените забележки.
Стратегията давам път, дава някакъв тип насока, показва посоката. Но за съжаление според мен не може да даде отговорите. Отговорите трябва да ги видим тогава, когато се случат във времето.
Натоварвате я с доста големи.... Доктор Йорданов каза, че не вижда как се решават демографски проблеми, застаряване, социални неравенства. Аз винаги съм твърдял, че двете министерства трябва да се обединят – на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването – в едно, за да можем да решим и този тип неща. Това е много важно. Това е изключително тежък проблем. Той се отразява върху здравната система по простата причина, че разходите стават страшно големи поради тези проблеми.
Не може една здравна стратегия да реши и това. Затова онзи ден си говорехме за това, че, за да се решат тези проблеми, всички министри трябва да са министри и на здравето и от своя гледна точка да погледнат в техните сектори какво може да се случи, с какво могат да бъдат полезни, така че да нямаме такъв тип проблеми.
Относно визията на това как ще изглежда бъдещото здравеопазване, както си го направим. Тук не говорим за инфраструктура. В смисъл – конкретно. Доктор Дарин Димитров беше прав, че иска да види разписани мерки и други неща във времето. Как започна работата по тази стратегия? Тя започна при предишното правителство, при по-предишното, беше спряна донякъде, след което отново се активизира. Така че има приемственост в този документ от три правителства. Беше необходимо нейното спешно завършване, тъй като се оказа, че Националната здравна стратегия е предварително условие за сключване на договор – споразумението за партньорство с Европейската комисия.
Вътре бяха заложени неща като цели, приоритети, които да покажем пред Европа и пред Народното събрание на Република България, като се надяваме силно, че ще се преборим за външно, европейско финансиране за решение на част от приоритетите, които сме дали, и за национално съфинансиране на това, което Европа няма да ни даде. Без финансова рамка и финансова подкрепа на тези политики, на тези приоритетни области и мерки, действително прави сте, че нищо няма да се случи.
За съжаление моят опит, който имам, сочи, че се приемат изключително хубави национални програми, толкова умни и толкова добре разписани, но реалният финансов ресурс, който отива за тяхното изпълнение, е 25 процента от гласуваното. И това е недъг, който не е от вчера. Това е от последните десет години. Нещо хубаво се приеме и после се недофинансира и пак стоя някак си половинчато свършено.
Много разчитаме на народните представители тези неща да се случат. Но те ще се случат с ваша помощ. А защо не можем да видим сега, в момента детайли, това е по простата причина, че в момента водим преговори с Европейската комисия, след като най-после вчера се прие, че здравеопазването става подприоритет в приоритет на OF1, започваме да говорим, че този сектор съществува. Досега го бяхме задраскали, нямаше го. Нула! Той вече съществува и сега в момента битката ни е от кои програми, къде, по какъв начин ние да поискаме средства за подкрепа на тези мерки и политики, които са направени тук.
Имахме доста сериозни разговори в Брюксел с експертите на DG SANCO – Генерална дирекция „Здравеопазване и потребители“ в Европейската комисия. Те много внимателно прегледаха този документ. Искам да ви кажа директно – това се случи в петък – Главна дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите” изцяло подкрепи при вътрешна комуникация и при външна комуникация с делегацията на България и беше обявено, че подкрепя стратегията, политиките и мерките в нея, че те отговарят на общите принципи на насоките, в които Европа се движи и застават напълно зад тях.
Имаше известни забележки от страна на Главна дирекция „Регионална политика”, които казваха, че сме си поставили твърде амбициозни задачи и ни помолиха тези амбициозни задачи вече в конкретните, в оперативните програми да ги приоретизираме – с кое да започнем, с болничната или със спешната помощ, как да подредим всички тези неща и то във времето.
За съжаление всички знаете и го казвате, че нашата здравна система е болна и трябва да започнем лечение. Често пъти лечението не става с едно хапче само, а примерно с комплексна терапия от пет неща. Затова ние искаме повече неща да правим едновременно и се надяваме, че бихме се справили, защото иначе не е добре за хората, които ни слушат, пък нищо не се случва.
Следващите стъпки, които са отбелязани, ще вървят с бюджетите, които се гласуват от вас. Има и програмен тип бюджети. Вие ще видите, че за всяка една от годините във времето как искаме финансирането и как ще искаме вашата подкрепа то да се случи по теми, по всичко.
Това бих казал е една рамка, която рамка обхваща 6 години и в нея по-нататък вече предстои адски много конкретика, изключително много и първо по структурните фондове, а сега, след като се подпише споразумението за партньорство, после с националните бюджети, с бюджетите на касата, за да могат да се решават едни или други проблеми.
Благодаря ви.
Бих помолил да дадете думата на проф. Иванов да ме допълни.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, проф. Иванов.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, дами и господа! Искам само да ви Искам само да ви кажа, че България е четвъртата страна в Европа, която има национална здравна стратегия в момента. Аз, както и заместник-министър Пенков, преди да отговоря на някои конкретни въпроси за яснота, искам да ви помоля да кажете по една добра дума пред вашите евродепутати от различните партии да защитят тези финансови искания, които има нашата страна в споразумението и то съответно да бъде подписано и да бъдат отпуснати съответните средства, за да можем после всички заедно да направим това, за което едва ли някой от седящите около масата е против. Тоест, да реформираме и да постигнем тази визия, която е написана на стр. 22 от стратегията.
Аз няма да я чета цяла, но само ще ви кажа, че тя прогнозира българска здравна система през 20-те и 30-те години на 21 век, която действително да е ориентирана към пациента, семейството, изпълнителите на здравна помощ, съществено да подобрява общественото здраве чрез превенция и ранна интервенция във всеки аспект на здравната система и нашия живот, да осигурява интеграция на здравните и на социалните грижи за възрастните хора, провеждане на национално и регионално ниво на интегрирани интервенционни програми за профилактика на хроничните неинфекциозни болести и т.н.
Но това според мен е само визията какво представлява. Тя представлява една желана картина. А, за да бъде постигната тази желана картина, се започва с целите, които са заложени в стратегията. Аз няма да ги чета всичките, само ще се спра на първата цел – подобряване на здравето, безопасността и благосъстоянието на населението до средните нива на Европейския съюз.
Тук виждате, че задачите, които са поставени, нарочно са изредени няколко от тях, те са свързани именно с тази демографска катастрофа, в която ние се намираме в момента, тази демографска имплозия, както я нарича Световна банка в своя доклад.
Затова тук е записано, че очакваме с всички мерки, които ще бъдат предприети, увеличаване на очакваната продължителност на живота в добро здраве с две години, намаляване на детската смъртност с 30 процента и намаляване на здравните неравенства с 30 процента, което е процент не само за България, а той е предложен от Световната здравна организация за всички страни, които са членки на Европейския регион.
Сега не знам кой на кого трябва да се извини на Българския лекарски съюз, но може би и аз така емоционално реагирах, понеже бях по спешност включен в националното радио и като чух дискусията на Българския лекарски съюз, която си имаше своите критични аспекти, разбира се, няма нищо лошо в това да има критика, още повече – конструктивна, но аз в един момент разбрах, че присъстващият доктор Йорданов е чел, че има такъв план за действие и даже има някои бележки по него. И само минута след това председателят на Българския лекарски съюз казва: няма екшън план. Аз затова казах, че такава дискусия не е много сериозна. Може би и затова Вие така реагирахте.
Така че по тези три проблема, за които Вие споменавате: намаляване на броя на населението, застаряване на пациента и на здравните неравенства, мислено е по тях въобще, имаме и политика за подобряване на здравното обслужване на възрастните хора и то не само чрез създаване на условия за лечение, а и чрез провеждане на мониторинг и оценка на националната програма за превенция на хроничните неинфекциозни болести, за създаване на болничен фонд, който да има лечебни заведения, повече лечебни заведения за продължително лечение и рехабилитация.
Има, разбира се, финансов план, както се подчерта вече от заместник-министър Пенков. Той не може да бъде много конкретен, но ние сме стъпили на прогнозите на БАН за това какво се очаква по отношение на финансите и на бюджета на цялата страна и оттам какво се очаква да бъде отделено реално за здравеопазването. Това сме го отбелязали.
Направили сме и едно предложение, което се осъществи и би трябвало да се спази по-нататък – всяка година Министерството на здравеопазването да прави някакви конкретни, реални разчети и да предлага поне едно увеличение от 0,2 – 0,3 процента от миналогодишния бюджет. Тоест, да има такова увеличение, което накрая на периода, за който е стратегията, да доведе до нарастване някъде до към 5,4 процента от брутния вътрешен продукт, а другите средства да дойдат по други проекти, чрез други начини на финансиране.
Говори се за пожелателни заявления. Но мерките не могат да бъдат толкова конкретни, те само дават насоката. След това са разписани много действия. Ако тук започнем да четем сега за електронното здравеопазване, ще видите колко конкретни действия има и колко от тях ще се извършат в тази година и в следващата година. В момента вече е готово споразумението със Световната банка за оказване на експертна помощ в тази насока, в областта на финансиране на здравеопазването със Световна банка и това до края на годината, а някои от дейностите ще бъдат завършени до края на ноември следващата година. Ще бъде направен един анализ за цялостна диагностика на финансовата система с един актюерен модел на финансиране и оттам на тази база ще се предложат няколко опции. Разбира се, това ще стане с участието на наши експерти и ще се подложи на обществена дискусия – какъв точно да бъде здравноосигурителният модел.
Затова може би няма такава яснота навсякъде. Точно как ще стане демонополизацията? Ще стане, но трябва да се извърви малко аналитичен път и да стъпим на научни доказателства, действително на добри практики от други страни, за да решим някои от тези важни въпроси. Важното е да има воля и тя да бъде и политическа, и експертна.
Аз към Българския лекарски съюз имам най-добри чувства. Лично, когато бях назначен от министъра на здравеопазването за председател на работната група, първите, на които се обадих, беше главният секретар на Българския лекарски съюз – на доктор Ленков. Аз му казах, че не си представям, че можем да пишем здравна стратегия без участие на Българския лекарски съюз и техен представител – доктор Петров – участваше наистина.
Много добре работихме и с Българския зъболекарски съюз. Разбрахме се какво желаят те. Точно това, което пожелаха, беше в унисон с цялостната стратегия и беше добавено. Същото стана и със Българският фармацевтичен съюз, същото стана и със здравните професионалисти.
Аз мисля, че се получи един – не мога да кажа, че е перфектен – но доста открит консултативен процес при написването на тази стратегия и то именно за втория вариант, за първия аз не съм отговарял. Всичко стоеше на сайта на министерството, направихме национална здравна конференция. Там за съжаление много от депутатите, въпреки че бяха поканени, може би поради заетост, но не присъстваха.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ние не бяхме поканени и затова сме обидени.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Моля Ви се, аз присъствах, когато се правеха поканите в Министерството и те се отправиха до всички.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това все пак беше едно от обсъжданията на стратегията. Но вероятно има и други възможности.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Аз знам, че има отправена покана към депутатите. Но там присъстваха експерти на Световната здравна организация, които, като чуха втория вариант, още без той да бъде крайно финализиран, дадоха също много добра, положителна оценка. Много съм доволен, че и DG SANCO – Генерална дирекция „Здравеопазване и потребители“ в Европейската комисия дава една много добра оценка и сега е въпросът да се обединим – още веднъж повтарям – и да може по всякакъв начин да въздействаме още по-силно за получаване вече на средства за този подприоритет в споразумението, което досега липсваше и ние нямаше как да получим средства. Фактът, че сме представили стратегията на английски език, те разбраха за какво става дума и се съгласиха да го сложат вътре.
Доктор Дариткова има много конкретни бележки. Някои от тях ги приемам.
Вие питахте за общия обем. Разбира се, че има изисквания да не са много обемни стратегията и затова, ако ви прави впечатление, стратегията не е много обемна. Планът, финансовият план за действие и самият анализ на ситуацията, са изведени като приложения. Това стана след съгласуване с Европейската комисия, откъдето също направиха тази забележка навреме.
Така че, който желае да се запознае с подробностите, моля, може да чете по-нататък.
Само за първичната медицинска помощ искам да кажа нещо. Знам, че Вие сте специалист в тази област и Ви вълнуват тези проблеми. Записали сме да се увеличи, да нарасне бюджетът в първичната медицинска помощ, но това няма да стане изведнъж в здравноосигурителния бюджет. Ще стане постепенно и се надяваме, че с разширяване на функциите, които ще поемат общопрактикуващите лекари и най-вече в областта на профилактиката и на рехабилитацията и на здравната просвета, те ще могат действително да бъдат този гейткипър, за който ние толкова ратуваме. Да могат да спрат напора към болницата на хоспитализации и когато вече това стане, разбира се, че парите за болниците ще спаднат. Няма начин да не се намалят.
Сега няма реално остойностяване и аз затова ви казах, че чакаме да бъде направен актюерен анализ от Световната банка и вкарваме диагностично-свързаните групи. Само че те няма да станат изведнъж. Това са планира да стане някъде до към 2017 г.
Защо някои клинични пътеки трябва да се подобрят. До тогава не трябва да се чака. Ако могат да се подобрят, ако могат да се създадат нови клинични пътеки, макар че аз лично още с идването ми преди години, когато на власт беше НДСВ, им казах, че съм бил в 43 страни в света като експерт на Световната здравна организация и не съм видял, не съм чул някой по клинични пътеки да заплаща.
Но ние сега сме в капана на тези пътеки и затова трябва да правим всичко възможно да направим пътеки за тези дейности, за които няма. Това е смисълът, а не че с тях ще сменим диагностично свързаните групи, а тях ще ги оставим. Всички вече знаят, толкова лекции прочетох аз по този въпрос, че те ще бъдат само система за осигуряване на качеството. Тоест, за оценка и за управление на качеството. Младите лекари да използват този алгоритъм, когато работят, за качество на работата.
Искам в заключение само да ви благодаря и преди това да кажа две думи за Националната здравна карта. В момента работим много усилено по съставянето на новата Национална здравна карта. Новата методика е разработена и тя ще бъде апробирана в три области и след това, като видим резултатите от тази апробация, тя ще бъде приложена на национално ниво.
Постъпваме много внимателно, тъй като, ако си спомняте, при съставянето на предишната Национална здравна карта, съдът отхвърли нейното приложение в няколко области. Фактически ние нямаме Национална здравна карта сега. Може би и за самата методика не е било лесно на тези, които са я съставили. Аз също много съм мислил как да я направим.
Помогна ни малко и Комисията за защита на конкуренцията, която отхвърли „максимален”, „минимален” брой, а да определим само съществуващото положение и конкретните потребности и на тази база да се прави сравнение и да се види къде има свръхлегла, свръхперсонал, къде има недостиг. Държавата да следи и не само да гледаме където са повече и да се чудим там какво да ги правим, но и там, където няма, в тези региони държавата и не сама, а чрез публично-частното партньорство да се опитва да задоволи тези потребности. Това е нейно задължение.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Иванов.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Позволете ми да закрия днешното заседание с уговорката, че продължаваме разговорите по темата. И предния път говорихме за предложенията, които народни представители биха направили във връзка с прецизиране, обогатяване, промяна на част от текстовете, с уговорката, че работна група между екипа, който е работил, министерството и представители на Комисията по здравеопазването ще трябва да уточнят дали те не противоречат на философията.
До 10 март предлагам да бъде срокът, в който могат да се правят такива предложение и би било добре да бъдете осведомени за това.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията. Хубава вечер.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)