КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 13.03.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне на чуждестранен практически модел „Унифицирана система за здравни грижи в реално време”.
2. Разглеждане на Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г. – продължение.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 13.03.2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне на чуждестранен практически модел „Унифицирана система за здравни грижи в реално време”.
2. Разглеждане на Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г. – продължение.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Съгласно предварително обявения дневен ред на днешното заседание той се предлага да бъде следният:
1. Представяне на чуждестранен практически модел „Унифицирана система за здравни грижи в реално време”.
2. Разглеждане на Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г. – продължение.
Има ли други предложения за включване на точки в така представения дневен ред?
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! В предварително раздадения ни дневен ред в т. 2 фигурира като гласуване на Националната здравна стратегия и тя се различава от това, което в момента се чу на микрофоните.
Аз възразявам срещу това да се гласува днес стратегията, защото, първо, очевидно е отсъствието на министъра на здравеопазване. Заседанията на Комисия по здравеопазването по традиция са в четвъртък и би било редно министърът на здравеопазване да присъства тук.
Освен това останах с впечатлението на първото заседание, че имаше консенсус да се направи работна група, която да обобщи всички постъпили предложения в хода на тези разисквания, а виждаме, че продължават да постъпват такива предложения и до сега, за да може наистина да се търси консенсус в системата на здравеопазване, зад който уж стоят всички единодушно.
Затова моето предложение е наистина нека да продължим дебатите по стратегията днес, но да реализираме наистина намерението за корекция със създаването на работната група. С цялото ми уважение към труда на тези, които са създали стратегията, защото тя наистина е обемен и ценен документ, но за практическото й приложение наистина трябва да се използва мнението на националните консултанти, на съсловните организации и на народните представители и към гласуване да се пристъпи едва, когато се реализират тези стъпки за приемането на документ, който в залата да бъде наистина консенсусно приет от всички политически групи.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова. Съгласна съм с голяма част от Вашите забележки. Ще направя всичко възможно министърът на здравеопазването да присъства при приемането на всички стратегически и важни решения.
Що се отнася до предложенията, да, срокът изтече. За съжаление предложенията не бяха много, макар че може би проф. Любомир Иванов може да даде точен отговор на въпроса колко са те и дали са отразени. Последното предложение беше от психиатрите. Има работна група, която работи. За съжаление се оказва, че внесените предложения наистина не отговарят на желанието за някакви фундаментални промени в този стратегически документ.
В този смисъл, разбира се, комисията ще прецени дали да разглеждаме или не, дали да гласуваме, ако няма изказвания, становища по точка втора и ще вземе решение как да процедира.
Думата поиска госпожа Десислава Атанасова. Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър, дами и господа.
Безспорно е, че от всички съсловни организации заявиха своите писмени становища и ние сме ги получили и сме ги обсъждали. Все още има представители на различен вид медицинска помощ, които изпращат становища до членовете на Комисия по здравеопазването. За нас не е ясно кой е определил срок за предложения по Националната здравна стратегия и кога е приключил той, защото, доколкото аз помня, тук не е обсъждан подобен срок. Може би в Министерството на здравеопазването са си поставили някакъв времеви порядък, в който да се получават тези предложения за включване в Националната здравна стратегия.
В подкрепа на предложението на доктор Дариткова и считам, че всички бихме се обединили зад това да има реален дебат и реално обсъждане на всички предложения, които са постъпили тук, в Комисия по здравеопазването.
За нас гласуването не следва да бъде проформа „за” или „против” Националната здравна стратегия, защото има теми, по които безспорно всички искаме да вземем отношение и да направим предложения, а има теми, които са безспорни в тази стратегия.
В такъв случай аз наистина предлагам сега да продължи дебатът по Националната здравна стратегия, да не се гласува тя така, както е предложено в дневния ред, да поканим министър Таня Андреева да присъства на обсъждането на най-важните теми от тази стратегия, на екшън плана, защото определено в екшън плана и в Националната здравна стратегия има текстове, които явно си противоречат и са в явен конфликт по между си и като времеви порядък, и като цел и изпълнение.
Затова предлагам сега отново да продължи дебатът и точка втора да бъде обсъждане на Националната здравна стратегия, внесена от Министерския съвет, да не се преминава към гласуване и тя да заеме мястото на точка първа в дневния ред. С уважение към представянето на чуждестранния практически модел за системата на здравни грижи, аз считам, че ангажиментът на Комисия по здравеопазването да направи едно може би извънредно или редовно заседание, в което всички системи – унифицирани, за здравни грижи в реално време, за електронно здравеопазване, така, както вече има практика да ни се представят, да бъдат представени и да бъдат обсъждани различни модели за това и в контекста на Националната здравна стратегия.
Госпожо председател, моето предложение е точка втора да стане точка първа от дневния ред и да обсъждаме Националната здравна стратегия.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Започвам с пояснението, че Комисия по здравеопазването обсъжда предложението за Национална здравна стратегия на четвърто свое заседание повече от месец.
Срокът, в който трябваше да се предадат всички предложения от различни организации, институции и граждани – има такива примери и такива предложения – беше обявен на заседание на Комисия по здравеопазването. Това, че някой е отсъствал от тези заседания, не отменя този факт.
Аз обаче съм длъжна да подложа на гласуване предложението на госпожа Атанасова, защото предложение от доктор Дариткова всъщност нямаше, нали така или бъркам? Всъщност всички получихте предложенията в електронен вариант. Последното наистина е извън срока и беше на психиатрите. Ще чуем мнението на проф. Иванов по темата, защото там нещата са коментирани с тях.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Атанасова за промяна в дневния ред на днешното заседание.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: „за” – 8, „против” – не виждам, „въздържали се” - 11.
Предложението не се приема.
(Шум и реплики по повод резултата от гласуването.)
Моля тези колеги, които гласуваха „въздържали се”, отново да вдигнат ръка, за да се преброят коректно гласовете.
Гласували: „за” – 7, „против” – няма, „въздържали се” – 9.
Предложението не се приема.
Заповядайте, доктор Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ако обичате, имам процедура от името на народните представители от ГЕРБ в Комисия по здравеопазването.
Искаме да ви предложим на следващото заседание на комисията да се организира среща с ръководителя на Националната здравноосигурителна каса и ръководителя на Надзорния съвет на Касата, както и на ръководителя на Министерството на здравеопазването – министърът на здравеопазването, във връзка с делегирани бюджети, бюджети на болниците, стойности, промени в стойностите – всичко това, което се дебатира разнозначно в средствата за масова информация, за да можем ние, а освен ние и цялото съсловие и всички пациенти да имат на този етап яснота кое как се финансира, по какви правила, има ли промяна или не.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Добрев, за това предложение.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението, което беше направено току-що от доктор Кирил Добрев.
Моля, гласувайте така направеното предложение.
Гласували:„за” – 16, „против” и „въздържали се” – няма.
Предложението се приема.
Това ще бъде една от точките в дневния ред за следващото заседание.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
Представяне на чуждестранен практически модел „Унифицирана система за здравни грижи в реално време”.
Моля, заповядайте.
ПЕТЪР СКИП: Първо, следва да обясня, че не съм преводачът на писмения текст, а превеждам само на представянето, което ще се излъчи от Америка и което очаквам да започне.
ВЛАДИМИР ФИЛИПОВ (по интернет връзка от Америка): Уважаема госпожо председател на Комисия по здравеопазването в България, уважаеми народни представители, членове на Комисия по здравеопазването, с ваше позволение бих желал да изразя благодарност за предоставената възможност да представя модел на унифицирана система за здравни грижи в реално време.
Казвам се Владимир Филипов, оперативен мениджър на Зеомега. На линията е също така Шоун Ноутън, директор на „Бизнесразвитие” с Европейския съюз в Зеомега, Деян Прокопов, изпълнителен директор на „Гама Консулт” – България.
С ваше позволение Шоун Ноутън ще представи презентацията.
ШОУН НОУТЪН: Добър ден, уважаеми членове на Комисия по здравеопазването. Имаме удоволствието да обсъдим днес с вас унифицирането в реално време на системите за здравеопазване в България.
Зеомега и Гама Консулт представят следното като дестилация на своя опит в полето. Предлагаме с оглед снижаване на разходите и подобряването на изходите за пациентите здравните органи и власти в Република България да разгледат евентуално възможността към преминаване от разнородни компютърни системи към една – единна такава.
Усилието да се обединят всички съществуващи системи в една-единна такава би спомогнало на болниците, на участъковите лекари, на лабораториите, на аптеките и на Националната здравноосигурителна каса, както и на пациентите. В крайна сметка целта е да се намалят разходите и злоупотребите в системата.
Сред основните причини за предлагания почин е, че България губи ежегодно около 120 млн. долара поради злоупотреби. В сегашната система потокът на данните работи така, щото лаборатории, аптеки, участъкови лекари в България работят по системата на силоз от данни.
Предлаганото решение предвижда съществуващите системи да се включат, без да бъдат шкартирани, в една нова система, което би дало еднакво лесен достъп, както за разглеждане на претенции и плащания, така и за здравни данни. Самата платформа-ядро на предлаганата система също така предоставя услуги, които улесняват работата на здравеопазването.
Видовете услуги, за които се касае, включват управляване на услугите по здравеопазването, медицината, превантивната медицина и ред други.
Да разгледаме сега конкретно ръководството на здравеопазването, ръководството на различните видове заразни болести, утилизацията на капацитета в системата и ръководството на самото здраве – превантивната медицина.
Тук са представени списъци, сред които клинични протоколи, които разглеждат ред родове заболявания. Системата създава възможност за гъвкави връзки, постоянно действащи, между участъкови лекари, болници, лаборатории, специализирани лекари, аптеки и Здравната каса.
Системата включва и разглежда и пакет мерки за сигурност и за идентификация на отделните пациенти с оглед да се предотвратят злоупотреби. Може да се работи примерно с лични карти, с пръстови отпечатъци или отпечатъци от длани и ред други способи. С други думи, накратко ползите в резюме на предлаганата система са, на първо място, че имаме възможност за сътрудничество между източниците на медицинска помощ и здравеопазване, разрешава реализиране, ако щете, на системата на здравеопазване в реално време, разглеждане на текущото й състояние, разрешава надзор и върху финансовите аспекти на системата за здравеопазване в реално време.
Унифицирането на съществуващите системи в една би снижило разходите, би подобрило изходите за пациентите, би намалило злоупотребите.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! С цялото ми уважение към господин Филипов, който е подготвил този практически модел, за нас остава въпросът защо е необходимо парламентарната Комисия по здравеопазването да участва в разговор по скайп, на който ни се прочитат някакви слайдове, предварително подготвени. Достатъчно беше тази презентация да се представи на всеки от нас. Вероятно ръководството на Комисия по здравеопазването разполага с електронната поща на всеки един от нас. Аз апелирам занапред в дневния ред на Комисия по здравеопазването или тези точки да бъдат включвани като извънредни, извън дневния ред по предварителна договорка с членовете на цялата комисия, или да направим едно заседание, на което ще обсъждаме такива различни модели.
В момента, госпожо председател, информацията от заседанието на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса е, че ще има 300 млн. лв. дефицит, наполовина резервът на Касата е изразходван и той вече е 136 млн. лв. и Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса иска среща с министър-председателя, а ние участваме в дискусия по скайп. Аз мисля, че това е несериозно и много Ви моля, занапред да ни спестявате подобни участия.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема госпожо Атанасова, съгласна съм донякъде със забележката. Опитът от поредица заседания от предишни Народни събрания понякога чисто провокативно също, а и информативно, защото никога не е излишно да научим нещо повече, пък и различно от българския опит, е да се включват подобни точки.
Що се отнася до решението на Надзорния съвет – да, всички чакахме това заседание. Припомням, че само преди десетина минути гласувахме изслушване, свързано с решенията, които взема Надзорния съвет с ръководството на Касата, ръководството на Министерството. Това е факт. Следващото заседание започваме с тази точка.
Сега ще ми позволите да пристъпим към втората точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да ви кажа и на вас първо, като народни представители и наши гости тук, България не е назад по тези теми, ние сме много напреднали. Ама изключително много напреднали. Имаме Ар хай ди системи за тракинг контрол в болниците на пациентите, имаме различни други управленски системи и роботи дори и в нашите складове, имаме връзки между отделенията, костафишерци – някой превежда ли на господина, мога на английски да му говоря – в нашите болници го има това нещо.
Ние тук в България създаваме софтуери, които могат да се ползват. Нашият проблем не е дали можем да създадем софтуера. Нашият проблем е, че ние нямаме система, на която да се базира софтуера. Аз като правя едно задание и казвам: направете един софтуер, тогава фирмата пита: вие по каква система работите. Тоест, на нас ни липсва още базовия модел, базата, основата, на която да градим тези софтуери.
Иначе в момента аз мога да ви закарам в болница в България, не в Америка, където със смартфони ли са лекарите, си говорят помежду си, имат онлайн връзка 24 часа и с методичните си ръководители, ако трябва. Това не е никакъв проблем. От телефона си нашият доктор може да види дори какви са му разходите по пациента до момента, диагнозата. Пациентът не може да бъде изписан, ако не са извършени всички процедури, които изисква Касата. Спират пациента и казват: ей, господине, не сте му направили три ехографии. И лекарят не може да го изпише.
Тоест, с две думи, ние имаме капацитета и това е най-важното. Това са тези младежи, програмистите, които правят тези софтуери, имаме и мозъците, които могат да го измислят. На нас ни трябва една стратегия на българското здравеопазване, където един път завинаги да стане ясно накъде вървим. И тогава ще видите, че ще имаме връзка и всички тези модели, които се правят, за нула време ще се получат.
Не приемам някой от чужбина, моите уважения, нямам нищо против господина, но не приемам някой от чужбина да ни дава на нас акъл тук как можем да постигнем прогрес в нашето здравеопазване, без дори да е запознат с нашата система по принцип.
Елате, запознайте се, на драго сърце аз лично ще го приема. Но да дойде и да види за какво става въпрос, да види в какви условия работят лекарите. Аз моя доктор ще го карам да стои на компютъра за 5 лв. на ден ли? Неговият доктор работи за 2000 долара на ден. Тук е разликата.
Благодаря ви. Много съжалявам за това, но, уважаема госпожо председател, моите уважения към Вас. Знаете, че винаги съм се държал културно и коректно в Комисията, но това ми дойде в повече. Не подценявайте потенциала на българина, не го подценявайте. Ние сме смачкани от самата система и затова се крием под масата и не смеем да изкараме компютъра, не смеем да сложим компютъра и т.н. Аз го питах човека – 40 000 долара струва в Щатите едно раждане. Ще ви кажа за какво става въпрос. Знаете ли нашата министърка каква е? Тя е гинеколожка. Ако струваше 40 000 долара раждането в България…..не ме карайте да говоря, разбирате ли ме? Разберете ме.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Семир Абу Мелих, слушаме Ви внимателно.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Обстоятелствата в Република България са извънредни в момента. Ние се движим по ръба дали ще има ползватели за такива системи. Трябва да си решим първо фундаментално нещата. Като чуете, че сме направили такова нещо, елате бързо в комисията тук, наредете се отвън и представяйте колкото си искате неща.
Благодаря ви много. Поздрави на американците. Поканете господина тук, ще му покажем системи, където всичко е на ниво. На нас ни предлагаха по 750 000 долара, за да ни изпълнят една задача, а ние в България сме я изпълнили за по 40 – 50 хиляди долара. Можем да им дадем и ноу-хау за това нещо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Абу Мелих. На миналото заседание беше представен трудът на един чисто български екип, който дори декларира, че има патент за тази информационна система. Това беше една друга гледна точка, провокативна, информативна. Ще продължаваме, можем и под друга форма да правим подобни презентации, защото следващото след Националната здравна стратегия, по което тази комисия трябва да се произнесе, е електронно здравеопазване, единна информационна система, нещо, за което между впрочем и в тази стратегия, към която пристъпваме, е отделено подобаващо място. Да видим дали при български условия ще се осъществи. Надявам се това да се случи.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Разглеждане на Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г., № 402-03-1, внесена от Министерския съвет на 22.01.2014 г. – продължение.
Заповядайте, проф. Иванов. Ако искате, да започнете със забележките на колегите за предложенията например на психиатрите, които дойдоха след срока, и с всички други предложения, които сте получили, след което отново думата ще имат народните представители.
Може би ще чуем и проф. Чавдар Славов тогава, когато иска да вземе думата.
Заповядайте, проф. Иванов.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа депутати, уважаеми участници в днешното заседание. В работната група в Министерството на здравеопазването въпреки сроковете, които бяха поставени, продължават да идват някои предложения. В това не виждам нещо лошо. В момента, точно преди един ден постъпиха предложения от специалистите от Психиатричната асоциация и от главния консултант по психиатрична помощ проф. Вихра Миланова.
Накратко. Те изразяват становище, че в една от точките на плана за действие е записано „преминаване от финансиране от държавния бюджет към финансиране по метода на клинични пътеки за хоспитализиране в болници и психиатричните болнични заведения”.
Аз мисля, че минали път, доктор Дариткова, Вие го споменахте този въпрос. Те са го разгърнали по-широко.
Първо, искам да кажа, че малко неточно е цитирано. В самото предложение е записано, че става въпрос само за някои основни психиатрични или психични заболявания, а не за всичките. Разчита се на смесено финансиране.
От това, което сме изложили като основание за неприемане на този пункт, заслужава внимание фактът, че много от тези пациенти са неосигурени и ако се премине към финансиране от Касата, те могат да изпаднат от едно такова лечение. Това донякъде е основателно, но тук се борави малко с общи впечатления на авторите на тези писма, тъй като цялата тази история има предистория, на която ще се спра след малко.
Била е създадена работна група със заповед на министъра още през месец ноември, в която участват проф. Миланова и доц. Кожухаров, автори на второто становище, и според техния доклад няма консенсус и експертните мнения не са еднозначни. Това показва, че въпросът не може да бъде разглеждан само от един аспект еднозначно. Цитирам четирима директори на държавни психиатрични болници, които са за бюджетно финансиране, един директор е за финансиране на леглоден, трима членове от тази работна група държат за внедряване на клинични пътеки и един член е за смесено финансиране.
Аз си направих труда да видя точно кои са членовете. Оказа се, че тук, в доклада, не е цитирано мнението въобще на нито един представител на Министерството на здравеопазването, а те са шест човека. Не е цитирано какво е мнението и на представителя на частния сектор.
Става въпрос че няма консенсус и ще ви дам още няколко цитата, от които да видите колко е сложен въпросът: „Няма обективна оценка от резултата от дейността на психиатричните служби” – това го заявява проф. Миланова. „Начинът на регистрация и събиране на статистически данни за използваемост на болничните легла не е надежден, няма указани критерии за прием и изписване”.
Когато сме включили едно такова евентуално внедряване, в текста е записано „разработка и внедряване”, което в края на краищата може да бъде редактирано като „анализ на основанията за внедряване”, за да могат да се изяснят тези факти, по които има разминаване. Обаче с едно евентуално въвеждане на клинични групи по основни – пак повтарям – психиатрични диагнози ще се въведе ред и условия за кандидатстване за заплащане по клинични пътеки от Националната здравноосигурителна каса.
Разбира се, има съмнение, че много от психиатричните служби ще изпитат големи трудности – грубо казано – да си подредят вътрешната организация или къщичката на търговски дружества, тъй като те нямат такъв опит. Но те могат да бъдат подпомогнати в тази си дейност.
Повечето психиатрични болни са преминали през ТЕЛК и са с призната нетрудоспособност, но в даден момент на ремисия те ги признават за трудоспособни и тогава могат да изпаднат. Затова трябва да се реши как тези хора ще бъдат финансирани, кой плаща от тях на Касата. Да се види и в другите министерства, защото аз не мога да си представя, че законодателят ги е изпуснал тях въобще от социалните мрежи за подкрепа и за помощ. Може би има и заделени някакви средства в Министерството на труда и социалните грижи, може би и в Министерството на здравеопазването да има, но да се види точно колко е приблизително броят на тези хора, които се нуждаят от помощ, които са неосигурени, а пък се нуждаят от такава помощ, да не ги пропуснем.
А останалите аргументи, че там има нареждане от съда за шест месеца да се хоспитализират болните, те, разбира се, си остават по стария режим, така да се каже. Тези случаи ще бъдат заплащани от Министерството на здравеопазването. Но с влизането вече на Националната здравноосигурителна каса ще се повиши финансовият контрол, оттам ще се повиши и качеството, тъй като отчетите сега се пишат малко разлято, те сами признават, че не е ясна оценката на тяхната работа. По този начин има възможност повече финансови средства да бъдат отделени за психиатричните служби.
Освен това, ако Касата финансира няколко от основните психични заболявания, ще се отвори един конкурентен пазар, в който може да участва…..
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Проф. Иванов, много Ви моля, формулирайте какво всъщност предлагате.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Накрая да остане като текст с тази редакция, която споменах – анализ на основанията за внедряване на клиничните пътеки в този сектор.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин проф. Славов. Имате думата.
ЧАВДАР СЛАВОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Първо, искам да ви поздравя, защото днес е Световният ден на бъбречните заболявания, Световния бъбречен ден, който се провежда под егидата на Световната федерация на фондациите по бъбречни заболявания.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Всъщност ние Ви поздравяваме, защото Вие сте уролог.
ЧАВДАР СЛАВОВ: И аз ви поздравявам и ви пожелавам да сте здрави и да не страдате от бъбречни заболявания, въпреки че те се увеличават непрекъснато наред с други нозологии. Но не това исках да кажа.
Исках само с две думи да се вмъкна в тези предложения, които сме получили по отношение на психиатричната помощ. Безспорно тя е недофинансирана, но не като клинична пътека по Националната здравноосигурителна каса, а като субсидиране от бюджета.
Знаете, че там се две групи – спешни и планови. Защо се залага клинична пътека. С две думи, първо, за да има на какво да се стъпи в бъдеще при преминаване към диагностично свързани групи, и второ, да се даде възможност на частния сектор да има възможност да сключва договор с осигурителни институти.
Ако, разбира се, това е проблем, ние сме готови да формираме една бърза работна група, която да изчисти това, както и някои допълнителни детайли.
И, за да не взимам отново думата, ще си позволя да кажа – не съм го правил досега при обсъждането на здравната стратегия, че тази стратегия определено е правена така, че да бъде изпълнявана от всякакво правителство, което ще дойде в бъдеще в България. Неслучайно и тук чух от народен представител, че това е една от най-добрите здравни стратегии, правена някога. Такова е мнението и на Световната здравна организация, на експертите, такова е мнението и на Световната банка – аз там имах възможност да участвам в преговорите – и, разбира се, на Европейската комисия. Те одобряват дори екшън плана, за което ние очакваме да получим едно сериозно финансиране, за да стане реалност тази стратегия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ще задам конкретен въпрос. Ще дам думата и на госпожа Атанасова.
Моля за еднозначен отговор на въпроса. Вие предлагате да остане текстът, според който психичните заболявания да има възможност да бъдат лекувани и по клинични пътеки до въвеждане на диагностично свързаните групи въпреки забележката, която виждаме в становището на групата психиатри, че трябва да се има предвид това, че 30 процента от тези хоспитализирани болни са настанени за болнично лечение с решение на съда за по-дълъг период от време. А знаете, че клиничните пътеки все пак имат минимален престой, който е фиксиран. Да, не е забранено той да бъде и по-дълго време, но това определено ще предизвика проблеми, както и че голяма част от тези хора са или неосигурени, или с прекъснати здравни осигуровки.
Отчитате ли всички тези факти и смятате ли наистина, че трябва да остане този текст така, както е записан?
Заповядайте, госпожо Атанасова за Вашия въпрос.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин заместник-министър, това твърдение, че психиатричната помощ в България вече ще се финансира чрез клинични пътеки е направо революционно.
Аз освен въпросите, които доктор Джафер засегна в коментара си, че пациентите, които най-често попадат както в държавните психиатрични болници, така и в центровете за психично здраве, са хора, първо, в повечето случаи с решение на ТЕЛК. Те са здравнонеосигурени поради специфичността на заболяването си, хронично болни пациенти и в голямата си част – настанени по разпоредбите на Закона за здравето, понякога и за период от шест месеца след решение на съд.
В тази връзка за мен лично няколко много сериозни въпроса би следвало да бъдат поставени, тъй като Националната здравна стратегия не обхваща само едногодишен период или дори само едно управление, както и Вие сам заявихте, а тя е дългосрочна – до 2020 г. Безспорно е, че преминаването някога към диагностично свързани групи трябва да бъдат определени и тегловите коефициенти по отношение на заплащането на помощта, която се оказва в тези отделения в държавните психиатрични болници или в центровете за психично здраве. А и проф. Иванов отиде и по-далеч – той говори дори и за частни практики в психиатричната помощ.
На мен поне не ми е известно досега, освен в извънболничната помощ и то по отношение на метадоновите програми, някой друг частник да се занимава с психиатричната помощ в България. Мисля, че няма такъв прецедент.
Дано наистина да сме свидетели и на това да се открие и център за психично здраве или психиатрична болница с частни капитали и там да няма проблем нито с финансирането на заплатите на медицинските сестри или на лекарите, психолозите, които работят там, а и с издръжката на тези заведения.
В тази връзка аз бих искала да поставя един въпрос, който е в контекста на Националната здравна стратегия, но е и съвсем наболял и предполагам, че съвсем скоро и вие в Министерството на здравеопазването ще получите въпроси по отношение на заплащане на тези дейности по методиката за финансиране на държавните психиатрични болници и центровете за психично здраве.
Госпожо председател, уважаеми колеги, и в момента все още тази методика не е факт, не е изработена от Министерството на здравеопазването, поне моята информация е такава, и в тези лечебни заведения – центровете за психично здраве – в момента ръководствата им се чудят как ще платят заплатите на персонала.
В контекста на Националната здравна стратегия и преминаването към финансиране от държавния бюджет към клинични пътеки моля да ми отговорите и на актуалния към момента въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Кой би желал да вземе думата?
Заповядайте, проф. Славов. Имате думата.
ЧАВДАР СЛАВОВ: Аз ще отговоря на въпроса относно методиката. Тя е готова, тя е на преминал пациент. А съществува и друга възможност предвид на това, че в момента преобладават екзогенните психози в страната. Поне има такава статистика от Центъра по обществено здраве и анализи, че по-голямата част от психичните заболявания са екзогенните психози, а това са при хора, които все пак имат до този момент осигуровка, не са трайно инвалидизирани, за да минават през ТЕЛК, но предвид проблематиката ние сме готови на този етап да отпадне предложението за клиничните пътеки и да се направи един детайлен анализ за възможностите за по-добро финансиране, защото тук вероятно финансирането няма да бъде само от бюджета на Министерството на здравеопазването, а би трябвало тук да влезе определена част и Министерството на правосъдието.
Така че може би не сме узрели на този етап наистина да говорим директно за влизане на клинична пътека, въпреки че аз пак казвам, основният аргумент е този да се даде възможност и частният сектор да прояви интерес към тази проблематика и да има възможност да сключва договори, за да работи по тези нозологии.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Славов.
Заповядайте, доктор Добрев. Имате думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър, аз съм съпричастен с аргументите, които психиатрите дават и председателят на Психиатричното дружество, ръководителите на катедри.
Тук става въпрос за често рецидивираща патология, тук става въпрос за често налагащ се продължителен престой. Не забравяйте, че както никъде нямаме структури за продължително лечение, така и тук нямаме структури за продължително лечение, а много от тези пациенти стоят повече от половин година в психиатриите, те са инвалидизирани.
Към момента не е лоша аргументацията, че за някой вид патология трябва да има клинични пътеки, които да подготвят влизането на диагностично свързани групи, макар че голямата част от ендогенната и тежката психиатрична патология е задължение на държавата и тя трябва да я финансира, аз бих ви предложил формулировка на двойно финансиране. Запазвайки сегашното финансиране, за подходящи, най-често екзогенни патологии да се опитаме да въведем и клинични пътеки за този период между 2014 – 2020 г.
И като аргумент за положителното въздействие аз ще ви дам краткия период от време след 2000 г., когато паралелно няколкото клинични пътеки – 20 – 30 тогава, в началото на работата на здравната каса – финансираха болниците, плюс финансирането от Министерството и това беше известен финансов покой за лечебните структури. Аз така го виждам като компромис.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Добрев. Това беше изказване. Не чух конкретен въпрос или ме поправете?
Какво мисли Министерството на здравеопазването за това?
Заповядайте, проф. Славов.
ЧАВДАР СЛАВОВ: Аз се извинявам, но проф. Иван Иванов предложи това. Става въпрос за смесено финансиране. Ние няма как да отидем към друго. Аз дори споменах, че тук твърде вероятно е да се включи и бюджетът на Министерството на правосъдието. Оттам да дойдат средства за тези, които са въдворени на лечение.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Чакаме момента, в който от Министерството на правосъдието ще влязат средства в здравната система. Дано да се случи.
Проф. Иванов, моля Ви отново формулирайте Вашето предложение, което направихте. Доколкото разбирам, Вие предлагате да има малко на брой клинични пътеки по точно определени диагнози, по определени причини.
Моля Ви отново за аргументите.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Ние сме записали „по основни”, а тук можем да го прецизираме, както беше казано „подходящи екзогенни психични заболявания” и философията по този въпрос е да има смесено финансиране, което да дава повече финансови ресурси. Това е цялата работа.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Надявам се това да не е бягство на държавата от нейните ангажименти, защото тематиката за финансирането на този тип дейности е и за инфекциозните болести, например. Оказва се, че държавата наистина трябва да инвестира в тази дейност. Проблемът с бежанците е само един нюанс към тази тема, но се оказва, че например една инфекциозна болница, каквато е единствената болница за България, се финансира предимно по клинични пътеки и възможността, разбира се, с други проекти, но не е кой знае колко, от държавния бюджет.
Надявам се да не се случи това и в психиатричната помощ. И това е мнението на всички колеги.
Заповядайте, доктор Райнов. Имате думата.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Колеги, с интерес слушам тезите, които се развиват.
Във всяка една област на медицината винаги звучи прекрасно, ако може от държавата, ако може и от Касата. Това, което винаги се забравя, е, че парите на хода на системата са едни и същи. Дали ще бъдат по два различни пътя, дали ще дойдат по четири различни пътя, резултатът е един и същ. Дори, когато минат по четири различни пътя, мисля, че утечките ще бъдат четири пъти по-големи и резултатът като приходи на съответната болница ще бъде по-малък.
Мисля, че с това пожелание достатъчно изкусно се играеше през изминалите четири години с прехвърляне на дейности от Министерството към Касата, които обаче взеха да подяждат останалите дейности на Касата. Резултатът в момента го виждаме всички ние.
Така че нека да не се заблуждаваме. Нека колегите, които правят тези предложения – в случая психиатрите – се опитат да погледнат малко по-глобално, за да видят простичките неща. Иначе добре звучи, ако може, от една страна, да дойдат пари от Министерството, от друга страна – от Касата, от трета страна – от Министерството на правосъдието, от четвърта страна, защо не и от Министерството на труда и социалните грижи – това бих предложил. Само че, поставяйки се от страната на финансовия министър, там има едни и същи пари.
Така че, колеги, мисля, че самият дебат, ако изобщо е дебат, е безсмислен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За първа реплика има думата доктор Дариткова. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Райнов, аз не мисля, че дебатът е безсмислен, защото това показва само един малък детайл от стратегията колко въпросителни предизвиква и как не е постигнат предварителен консенсус и не е чуто мнението на гилдията психиатри. Защото това, което аз разбирам, е, че те са против въвеждането на клинични пътеки и въвеждане на Националната здравноосигурителна каса като единствен фонд, а държат финансирането да остане държавно, както е досега, тоест, от бюджета. Дали ще е бюджет на Министерството на здравеопазването, източникът е един и същ.
Проблемът е в размера. Освен това в момента има елемент на смесено финансиране, защото диспансерната дейност се финансира от Националната здравноосигурителна каса и могат и центровете за психично здраве, и държавните психиатрични болници да имат договори и тази диспансеризация да им се плаща, което, да кажем, че е донякъде елемент на смесено финансиране. Но винаги проблемът остава в количеството на средствата.
Аз категорично също съм съгласна, че държавата не трябва да бяга от своя ангажимент и смятам, че това двусмислие в тези клинични пътеки трябва да се елиминира в стратегията, защото психиатричната помощ е ангажимент на държавата и това наистина трябва да остане така, защото иначе ще имаме много сериозни проблеми в бъдеще с общото ниво на този вид дейност.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
За втора реплика има думата госпожа Атанасова. А за трета реплика ще има думата господин Семир Абу Мелих.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Доктор Райнов, не приемам казаното от Вас за прехвърлянето на дейности и изяждането на средствата през последните четири години. Ето, вие почти вече девет месеца, почти година, имате възможност да управлявате този сектор. Няма да коментирам как. Само ще кажа, че действително основен ангажимент на държавата е психиатричната помощ – както спешната, така и ангажиментът към инфекциозните заболявания, инвитро дейностите, които от тази година се финансират от Министерството на здравеопазването. Но никога не е имало дефицит от 300 млн. лв. Никога за един месец не е харчен резервът на Националната здравноосигурителна каса наполовина. Това е прецедент и тук не може някой да се оправдае с получено наследство, защото не само ние, които сме били колеги в 41-то Народно събрание, но и всички, работещи в лечебните заведения, знаят, че за 2012 и 2013 г. в периода на управлението на Националната здравноосигурителна каса от доктор Пламен Цеков и екипа му, бяха разплатени абсолютно всички средства към лечебните заведения. Сега има напрежение. И какво ще се случи, ако се предвиди, че и психиатричната помощ се финансира по този начин – изцяло по клинични пътеки?
В момента 2 млн. 40 хил. лв. по последни данни от финансовия министър е броят на неосигурените лица. Представете си, ако по същия начин се финансират и държавните психиатрични болници, и центровете за психично здраве.
Да, вярно е, че източникът, тоест, входът на система и финансовият капацитет е един и същи. Само че едните пари са на българските граждани чрез техните здравни вноски, другите пари са от нашите данъци, от българските данъкоплатци. Тогава не знам дали финансовият министър и за какво ще отговорен, но дупката в бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще бъде още по-голяма.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше втора реплика.
За трета реплика има думата господин Семир Абу Мелих. Заповядайте, господин Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми проф. Иванов, уважаеми народни представители, уважаеми доктор Райнов! Въпреки че съм народен представител от опозицията, но ми стана жал за изпълнителната власт – господата, които са седнали там и ги питаме с въпроси и чакаме от тях да бръкнат в някоя шапка като магьосници и да изкарат решения.
Аз като човек, който идва от бранша, знам, че като управляваш, не всичко е възможно да го направиш. Но има една друга част от управлението, скритата част, където ангажиментът е предимно да се намери решение. Тоест, вие се хванахте на хорото, взехте властта, обединихте се с ДПС, две партии сте, решихте да вземете властта, взехте властта. Сега, ето ги проблемите. Дайте ни решение. Нашият мандат мина, явно ние не сме решили тези проблеми. Сега е вашият мандат, трябва да дадете решение. Това е ваш ангажимент.
Ние, повтарям, на драго сърце, без никакво заяждане сме готови да помагаме или да постигнем консенсус по темата „здравеопазване”. Не искаме да продължаваме да говорим за история . какво е станало преди четири години, преди шест години какво е станало и т.н. В момента имаме проблем с финансирането на нашата здравна система. Те не могат да го решат. Какво искаме от заместник-министъра, какво точно да направи? Да измисли начин?!
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това е реплика към доктор Райнов.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Да, това е реплика.
Затова, доктор Райнов, трябва да седнете, вие сте управляващите. Вижте концепцията. Нали имате стратегия, вижте вътре ресурсът откъде ще дойде и един път завинаги може би и ние трябва да участваме в това и да кажем на българите: господа, тези пари, които ги събираме за здравеопазване, да знаете, не са достатъчни. Без популизъм, просто тези пари не са достатъчни. Да си го признаем един път завинаги. Ние очакваме някой нов министър да дойде и да е новият магьосник. Няма такива. Консенсус, господа, консенсус!
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше краят на тази реплика: консенсус.
Заповядайте за дуплика, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, явно не се изказах правилно. Ще се опитам да повторя.
Това, което се опитах да кажа, което отчасти и подкрепям и в изказването на доктор Дариткова и на господин Семир Абу Мелих, законодателят през 2004 г., създавайки Закона за здравето, много добре беше разписал в чл. 82 кои са държавно делегираните дейности. Госпожa Атанасова се опита да ги изброи, аз мога да довърша списъка. Това бяха държавно делегирани дейности, които се осигуряваха на всеки български гражданин без оглед здравноосигурителния му статус.
Това, което се опитах да подскажа, за което вие се засегнахте, но е самата истина, е, че четири години се мина през салто морталетата, прехвърляне първо на дейности от Министерството към Касата – мога да ги изброя, мина се през обратното прехвърляне на пари, не забравяйте, на пари от Kасата за Mинистерството – мога да ги изброя.
Какъв е резултатът? Какъв е резултатът, господин Семир? Какъв е резултатът?
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Лош!
ЕМИЛ РАЙНОВ: Това, че си прехвърляме дейностите отляво надясно,после ги връщаме обратно, това, че прехвърляме парите от Касата в Министерството, това беше имитация на дейност. Резултатът е същият – парите са същите, проблемите са същите.
Така че, за да приключа, това, което казахте Вие, господин Семир Абу Мелих, време е някой да каже на обществото, че парите не достигат, вариантите всъщност не са толкова много. Или се казва: парите не достигат, или се казва за какво точно стигат, което също е честен отговор.
Така че, колеги, не ми се докачвайте персонално. Дайте да говорим нещо ще вършим ли.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо председател, ще ползвам процедура на лично обяснение. В никакъв случай не се чувствам лично засегната от доктор Райнов. Но нека да говорим глобално, а не персонално. Нека да говорим за това как ще се финансира системата, а не да говорим странни революционни идеи. Дори вече се отказаха от тях от ръководството на Министерството. Поне моето впечатление от изказването на проф. Славов беше: ние ще обмислим отново тази идея дали да се финансират по клинични пътеки. Наистина да се знае какво ще се случи. Проблемът е огромен.
Аз в никакъв случай не мога да подмина и дупликата, господин Райнов, затова, че се симулираше дейност. Не смятам. Защо намалихте парите за ин витрото, след като го върнахте като дейност в Министерството? Защо сега не се предлага друг модел? Защо сега се предлага нещо, което по Вашите думи е неработещо? Защо се предлага?
Единият вариант, който ми звучи логично на фона на всичко, което се случва в комисията, че Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и управляващите партии в Комисия по здравеопазването не си говорят и липсва всякаква координация и диалог между вас. Това е очевадно.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше мнението на госпожо Атанасова. Говорим си всички, това е очевидно. И в лично качество, и като представители на някакви институции си говорим.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих, за изказване най-вероятно?.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Взимам думата за изказване, разбира се, да.
Предлагам темата да се смени – кой какво правил преди и един път завинаги да приключим с това, защото имам чувството, че сме в семеен проблем тук. Ти сещаш ли се миналата година какво направихме?
Обръщам се към проф. Иванов. Имах възможността да чета и доклада на Световната банка. Разбира се, чел съм и Националната здравна стратегия. Има много допирни точки вътре. В стратегията има решение на много от проблемите. Аз лично като народен представител с десни убеждения в момента се колебая дали да подкрепя стратегията или не.
Защо се колебая? От една страна, стратегията е много добра. От друга страна, аз като неексперт в здравеопазването, а като един депутат, народен представител обаче от опозицията, никой не ме е консултирал, никой не е седнал да ми обясни в детайли тази стратегия, която трябва да я гласувам.
Затова стоя и се чудя. Не беше ли по-правилно да се направи една работна група от Министерството на здравеопазването. Под работна група в никакъв случай не разбирайте министъра. Да се направи една работна група от вас и ваши служители, които да седнат с народните представители от ГЕРБ и точка по точка, не с камери и такава обстановка, да се седне наистина на работна маса: какво ви е мнението за това, какво ви е мнението за това. И най-накрая след три месеца, ако трябва, да излезем ние със становище и да кажем: ние говорихме достатъчно с хората, това, което предлагат, е много добро. Имахме забележки, те ги приеха или имахме забележки, но те ни убедиха, че ние не сме прави и сега сме съгласни с тази част.
Едновременно тази работна група сяда с господата от БСП, обяснява им, те са с леви убеждения, те не искат да има фондове, те искат всичко примерно да е държавно. Да седнат и да им обяснят и да им кажете: това не е здравеопазването в Народна република България, а това е сега вече здравеопазването в Република България. Границите са отворени, работната сила е свободна, може навсякъде да отива и да се предлага. Затова не можем да контролираме по старата система здравеопазването. Единственото ни решение, господа управляващи от БСП, моля ви се, приемете това. И така да се постигне един консенсус. Господата от ДПС да седнат с тях и най-накрая, след три месеца, ако трябва, след шест месеца, ако трябва, да седнат всички политически сили и да решат.
Аз искам моят политически лидер Борисов да каже: има една концепция за здравеопазване, ние ще я подкрепим. Искам да чуя това нещо и от господин Станишев, искам да го чуя и от господин Местан. Защото правителството, което ще тръгне да прави дългосрочна стратегия, която не е на базата на консенсус между основните политически сили, няма никаква гаранция, че тази концепция ще продължи в бъдещето. Така ли е или не е така? Утре може да дойде един министър от ГЕРБ и да каже: аз съм много обиден, защото навремето проф. Иванов не консултира с мен стратегията и не само че няма да я изпълняваме, но и ще ви уволним вас от Министерството.
Ние трябва да вкараме разум, господа, в нещата. Наистина трябва да вкараме разум. Като ви казвам, че се движим по ръба, наистина се движим по ръба. Имате уникалния шанс. Обществото знае, хората знаят… Знаете ли, че в България само 22 процента от населението е доволно от здравеопазването. Двадесет и два процента!
В случая какво се получава? Вие давате едно добро предложение, обаче той не е консолидирано. Няма отдолу фундаментът. Политическите сили, които отиват на избори, доникъде не са. Ще стане така, че имаме перфектно техническо решение, но няма изпълнител, който да го осъществи.
Не забравяйте, здравеопазването е втората тема в изборите. Аз, като отида на предизборно събрание, казвам: работните места, здравеопазването. То е на второ място. Нашата партия, ако ще има консенсус за вашата стратегия, трябва да знаем какво да говорим на изборите. Вие трябва да ни го кажете това. Трябва да ни убедите по този начин, а не да се налага техническо решение. Дори и да е правилно, моля ви се, помислете си по тази тема. Още има шанс. Друго решение няма, което е много добре. Няма конкурентно решение. Но да стане така, че тази стратегия да върви напред.
Искам в пленарна зала, като влезе вашата стратегия, не да изляза аз от опозицията и да ви атакувам, а обратното – да ви подкрепя. Но това няма да стане на такава работна маса. Това ще стане, като седнете и да ни убедите точка по точка.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Семир Абу Мелих.
Заповядайте, доктор Добрев. Имате думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам ли възможност за едно кратко изказване, уважаеми колеги?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Имате възможност за едно кратко и по-дълго изказване.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Изкушавам се отдавна да изкажа и моето мнение, публично да го изкажа по отношение на тази здравна стратегия.
Трябва да имаме такава стратегия. Това е безспорно. Тя е необходима и за получаване на евросубсидии, това е безспорно. Положен е немалък труд за изработване на тази стратегия. Това също е безспорно.
От самото начало, от както започнах да я чета и да я препрочитам, едно нещо основно ме тормози и основно ме притеснява. Знам, че е много трудно да направиш стратегия. Изцяло съм съгласен с колегата Абу Мелих. Идеалният вариант е да има концепция, която е потвърдена от политическите сили, от другите фактори в обществото и ние да следваме една дълготрайна стратегия. Но, погледнете. Тази стратегия има най-общ и пожелателен характер. Това е основното, което ме тормози и ме притеснява. Най-общ, декларативен и пожелателен характер! Малкото конкретика, където съществува, обикновено създава смут, както във връзка с клиничните пътеки и психиатрията или както с една формулировка преди месец, която четяхме, та не знаехме дали университетските болници ще излязат от Търговския закон или не.
Общият, пожелателният, декларативният характер – това са много хубави неща. Никой не може да каже, че не желае нещата да станат така, нещата да се развият така. Но без конкретика, без хубав скелет и конструкция, аз оставам един притеснен човек и умерен песимист, четейки стратегията.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Има ли други колеги, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, представителите на Българския фармацевтичен съюз.
СВЕТОСЛАВ КРУМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Светослав Крумов и съм главен секретар на Българския фармацевтичен съюз.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми заместник-министър Славов, уважаеми проф. Иванов!
На първо място за пореден път бих изказал подкрепата от името на Българския фармацевтичен съюз за създаването и приемането с консенсус на стратегия, която да зададе критериите в дългосрочен и краткосрочен план за развитието на националната политика в областта на здравеопазването.
На второ място, обаче не мога да не изразя безпокойството си, както и на предното заседание, когато тази стратегия беше представена тук, в тази зала, така и сега, че в нея липсва един основен елемент от здравната ни система, а именно фармацевтичните услуги и достъпа на населението до лекарствени продукти и медицински изделия.
В тази връзка ние на два пъти – още в средата на септември и в началото на февруари - внесохме нашите предложения, които считаме, че са уместни и които ще подобрят обхвата на тази стратегия, но които към момента не сме видели да заемат своето място в този документ.
Силно се надяваме, че това е технически пропуск, който ще бъде отстранен, още повече че едно от важните предложения, които сме отправили, е определянето на концепцията за национална лекарствена политика като неразделна част от националната здравна стратегия.
Вярвам, че това ще бъде коригирано и колегите фармацевти ще намерят своето достойно място до колегите си – медици и стоматолози.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви и аз, господин Крумов.
Заповядайте, проф. Славов. Може би искате думата по конкретната забележка на фармацевтите.
ЧАВДАР СЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Да, чисто технически е пропускът, че не сме отразили това. Наистина това беше едно много добро предложение.
Истината е, че няма как да бъде идеална стратегията, да бъде харесана от всички. И тук е може би мястото да се прояви воля и може би парламентарната комисия и парламентът – неслучайно от тях ще бъде приета тази стратегия, да се вникне в нея и да се види, че в крайна сметка тя има и обединителни неща.
А що се касае до конкретиката, всички тези неща ще бъдат предписани с помощта на експертите на Световната банка. Има такива преговори, дори сме стигнали до споразумение. За съжаление парите са по-малко и едва ли ще покрият цялата стратегия. Аз лично много бих искал да влезе и фармацевтичната политика, лекарствената политика и също да бъдем консултирани от тях.
В техния консултантски договор едно от изискванията е да има така наречения Стиъринг кaмити (Steering Committee), тоест, съвет за изпълнение на управлението и този съвет за изпълнение на управлението ще бъде към Министерския съвет и може би тук е мястото да отправим едно предложение в него да влязат представители от всички парламентарно представени политически сили, ако е възможно – юридически. Аз не съм експерт, но все си мисля – тук ще ми позволите малко повече емоция, която ще вложа – но, когато тръгнем да правим нещо хубаво, трябва да го довършим дори и да не е в идеалния вариант. Идеални здравни системи по света няма. Нито американската, нито дори и германската са такива.
Аз наскоро имах среща с министъра на здравеопазването на Германия, който е генерален секретар на техния Християндемократически съюз и той самият каза: макар и да сме някакъв еталон като система на здравеопазването, определено винаги има какво по-добро да се направи.
Така че, позволете ми да завърша с това, надявайки се на вашата отговорност и разбиране, че това е крайно необходимо на България, а освен това мисля, че чисто правно съществува възможността във времето някои неща да се променят. Никой не знае утре какво бедствие, не дай, Боже, може да ни се случи и това да промени изцяло някои концепции.
Това е една стратегия, която би могла да се допълва и развива така, както правим с наредбите и някои закони.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин заместник-министър.
За предложение има думата госпожа Десислава Атанасова. Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Така или иначе, съществуват още много въпроси, които искаме да поставим. Вероятно няма да е достатъчно времето на днешното заседание.
Но аз имам предложение, което и с оглед спестяване на време и на ресурс ще направя. Може ли някакъв по-детайлен преглед на всички предложения, които, както разбрахме, до 10 март са получени в Министерството на здравеопазването и вероятно са коментирани във формата на работната група, да ни се представи и някакъв унифициран документ, дори и да бъде в табличен вид с предложенията. Защото ние всички ги имаме, но не знаем по всяко едно от тях становището на министъра на здравеопазването и изобщо на работната група – какво е приела и какво не.
Тогава да пристъпим отново към дебат по въпросите, които са уточнени и които са подкрепени и от научните дружества, и от Министерството на здравеопазването.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Проф. Иванов, моля Ви да отговорите отразени ли са в стратегията направените предложения и има ли такива, които не са отразени.
Заповядайте, проф. Иванов.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Всички предложения са отразени. В предпоследния вариант имахме някои пропуски, които ги уточнихме с колегата. Също ще направим една редакция на въпроса за клиничните пътеки, като ще се даде възможност първо да се направи анализ на основанията за въвеждане на такива клинични групи.
Искам само едно нещо да подчертая – че психиатричната гилдия е разделена на две, а не, че цялата гилдия е против. Това не е предложение, което Министерството иска да наложи. Напротив. Повечето от представителите в работната група са за това предложение и затова сме го сложили и за обсъждане.
Защо те се забавиха с тяхната реакция, аз не мога да кажа засега. Но това не е най-важното.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля Ви да се спрете на другите предложения, които са постъпили – дали са отразени.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Ние сме се разбрали с колегите от Дружеството на фармацевтите. Тях просто сме ги пропуснали. На някои места, където са указани от други професионални организации, ще бъдат поставени съответно.
Друго какво да ви кажа? Има частна психиатрия, има сдружения на частни психиатри. Такъв техен представител е присъствал в тази работна група и той го желае това нещо.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Проф. Иванов, не е само за психиатрията.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: В общи линии другите предложения, които са постъпили, са отразени.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Другите са отразени, които не са и съществени, доколкото аз разбрах в един предварителен разговор с Вас, а са редакционни или път технически наистина, където имаше повтаряне на един текст.
Уважаеми колеги, имате ли желание да се включите в този разговор, продължаващ четири седмици?
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих, за въпрос.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми проф. Иванов, има ли възможност да ни доставите симулативен план за изпълнение на тази стратегия? Вие знаете сигурно: 2014 г. ще влезе в сила този закон, има вероятност да се случи това, това и това, 2015 г. ще бъде направено това и това.Там има и анализ на риска дори. При съпротивление от еди коя си гилдия, може да се случи еди какво си.
Такова нещо ще може ли да ни предоставите?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За отговор има думата проф. Иванов.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Семир Абу Мелих, Вие сте ръководител на лечебно заведение и то частно, където е много трудно да придобиеш и печалба в тези условия.
Аз отговорих на 19 Ваши въпроса по стратегията. Така че, има обсъждане на стратегията и то по конкретни въпроси. Нали получихте отговор на въпросите си?
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Да, получих.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: На другите 19 вече, като ги дадете, ще Ви отговорим.
Искам да ви кажа, че в стратегията след всяка политика има очаквания и резултати. Така че оттам може да се добие представа. А Вие искате да направим и някакъв риск мениджмънт? Аз Ви разбирам, но в тези условия на работа, ми се струва, че е по-добре да започнем изпълнението на стратегията, да направим един съвет по управление на изпълнението на цялостната стратегия, в което да участват и такива хора като Вас, да не са само от администрацията на Министерството на здравеопазването. Между впрочем, аз също не съм член на тази администрация. Аз съм съветник. В тази роля съм. Така че дали друг министър ще дойде след това и ще се уволняваме и т.н., това е друга работа.
Разбира се, че така трябва да се работи и аз много се радвам, че има промяна във вашата партия, тъй като аз като съветник преди това в КНСБ следях как се развиват събитията, когато управляваше вашето правителство на власт. Тогава аз четох четири концепции, в които наистина имаше противоречиви неща, имаше различни неща и всеки министър си имаше своето виждане.
Но сега, когато се дава една стратегия, която смея да кажа е по-добра отколкото тези, отречени от вас, концепции, аз предлагам да се обединим в изпълнението на 86 страници конкретни действия. Пожелателен характер може да съществува в този стил само, когато се определя в общия план политическите мерки. Там трябва да се каже в какво направление вървим. А конкретните мерки – някои от тях ще бъдат доуточнени, детайлизирани, особено в областта на финансирането, на електронното здравеопазване. Това ще стане с помощта на експертите от Световната банка и това ще стане до края на тази година.
Аз затова казвам, че трябва да помислим как точно в този експертен съвет да участват такива хора, които заемат и политическа позиция в йерархията на нашето общество и да се обединим за изпълнението й, а не само да се критикуват някои неща и да се излагат някакви контрастановища, които да спъват развитието на стратегията.
Тази стратегия е призната и зад граница. Дайте да тръгне, да вземем средствата за реформирането на здравеопазването и в самото изпълнение да се даде една прозрачност, една откритост, която никога не е и липсвала при подготовката на тази стратегия. Тя постоянно е била на показ в сайта на Министерството. Направихме национална конференция и я обсъждахме. Защо някои хора не дойдоха, това е отделен въпрос.
Сега вече, когато сме на финала, би трябвало да търсим някакво обединение, а не противопоставяне по някои дребни въпроси – за някакви клинични пътеки, да ги раздухваме, да, ето, виждате ли, така не е добре. Ами не могат да се дублират. Вие защо не дублирахте нещата?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Сега ще ми позволите може би изказване. Ако има други колеги, също могат да вземат думата.
Доктор Дариткова, за изказване ли искате думата или за процедура?
Последна реплика за бъдещето на стратегията от господин Семир Абу Мелих към проф. Иванов.
Заповядайте, господин Семир Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Проф. Иванов, аз не съм експерт в здравеопазването. Не ме считайте за такъв. Но ще ви покажа едно слабо място в стратегията. Затова Ви казах симулацията да направите. Представете си следния казус. Вие сте подредили националната здравна карта да излезе преди фондовете да бъдат пуснати.
Тоест, трябва ли да има национална здравна карта? Да! Утре примерно, на онова здравно заведение му кажат, че няма да е в националната здравна карта и то пусне една жалба в КЗК, в случай че системата е монополна, какво мислите, че ще е становището? Аз съм направил проверка. Ще ви пропадне стратегията. Ще върнат здравното заведение в системата на Националната здравноосигурителна каса, Защо? Защото е монополна система. Източникът на енергия в системата е само един. Никой няма право да го прекъсва, докато не се осигури втори източник на енергия. Точка по въпроса.
Затова дискусията е много важно да бъде направена. Повтарям, не съм експерт, но да знаете, че ако една хубава симулация си направите, ще е много добре. Дайте на някой конкурент да види тази стратегия, да ви намери слабите места. Познавам го това от опит, едни така го правеха и имат добри успехи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: За много кратък отговор, много Ви моля.
Заповядайте, проф. Иванов.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: В новата Национална здравна карта са приети именно препоръките на Комисията за защита на конкуренцията и там в никакъв случай няма да се определи коя болница да се закрие и коя да не се закрие. Там ще бъдат определени само потребностите и според тези потребности съответното лечебно заведение ще кандидатства пред Касата на конкурентен принцип, както комисията е препоръчала – да се създаде конкурентна среда и най-добрите, с най-добрите професионалисти, с най-добрите технологии ще спечелят тези конкурси при ясни, прозрачни критерии за конкурс.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Ето, това ми е идеята.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрахме идеята.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Вижте колко е полезен един разговор. Защото ние не участваме в тези разговори, никой не ни обръща внимание, въпреки че сме избрани народни представители, колкото и вас, ето, аз сега разбирам от професора нова информация. Не бива така. Трябва да има дискусия за здравната стратегия. Не трябва първата политическа сила в тази страна да бъде игнорирана. Не трябва! Вижте колко е полезен един мой въпрос. Вижте как проф. Иванов сега ми отговори а аз си смених мнението. Това е ангажимент на управляващите.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: От Българския лекарски съюз, заповядайте.
Заповядайте, господин Младенов.
ЦВЕТОЗАР МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър, проф. Иванов! Ако позволите, от името на Българския лекарски съюз многократно са давани становища по отношение на стратегията.
Считам обаче, че има няколко въпроса които са от изключително значение. Единият е липсата на един детайлен план по отношение на задържането на българските лекари в рамките на нашата система. Говоря както за младите лекари, така и за всички останали.
Какво имаме предвид под „детайлен план”? Многократно бяха маркирани въпроси от сорта на „облекчаване на специализиращите лекари”, „редуциране на финансовото бреме”, „отпадане на таксите”. Отговори на тези въпроси не бяха получени – кога ще бъдат приведени в действие.
В допълнение можем да посочим и няколко други нюанси, например, специализацията в рамките на цялата държава, съществуващият предходен режим е база навсякъде в страната, което ще осигури възможност на българските лекари да практикуват по места.
Може би при разглеждане на стандартите и включване в задължителния брой изпълнители – говоря за специалистите – и на такива, които специализират, което да се използва при акредитацията.
Ако обърнете внимание на мотивите на напускащите лекари, част от тях са финансови, но много голяма част от тях не са финансови. Те сочат невъзможността за кариерно израстване, липсата на екипност, липсата на разбиране в обществото. А тази липса на разбиране в обществото ние между другото всеки ден я наблюдаваме в рамките на различни медийни кампании. Нарочно употребявам „медийни кампании”, защото те по един или друг начин очернят името на българския лекар.
Аз считам, че една политика, а именно политика, адекватна за българското общество и за българския лекар, трябва да насърчава излагането на добрите факти. Аз съм чел многократно статистики и мога да кажа, че в рамките на тези статистики се отбелязва, че ние сме на последно място по ресурс за здравеопазване на глава от населението, обаче сме на четвърто място по резултати от лечението. Някой знае ли го това нещо? Това трябва да го знае обществото, за да се гради онази първична връзка пациент – лекар, която е основополагаща за системата.
Между другото, ще спомена нещо банално. Направих си труда да погледна какви преференции имат практикуващите лекари на всякъде по света. Намерих данни дори в Ню Йорк, в един такъв напрегнат щат повечето изпълнители имат дори възможност да паркират на места, които са забранени за паркиране, да оставят автомобилите си в така наречените платени зони и тем подобни начинания, които показват не нещо друго, а уважение към труда на лекаря.
Такива преференции ще покажат, че обществото, всички ние зачитаме българския лекар и за нас той е важен.
Именно тези елементи считам, че трябва да бъдат включени в самия детайлен план за действие по стратегията, защото са важни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрахме препотвърдената и допълнена позиция на Българския лекарски съюз.
Има думата председателят на Българския зъболекарски съюз, след което ще направя едно съобщение във връзка с решение, което вече приехме.
Заповядайте, доктор Миланов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми проф. Иванов, уважаеми народни представители! Честно казано, нямах нагласата да се изказвам, защото аз взимам думата на всяко едно заседание. Доколко това има значение за самата здравна стратегия, е друг въпрос.
Няма как обаче да скрия мнението си, което се оформя в момента. Убеден съм, че всички около тази маса имат нагласата да дадат своя принос така, че да се получи нещо идеално. Както всички знаем, панацея обаче няма. Това, първо.
Второ, в желанието си да сътворим един продукт – ще се изразя с един пример – желаейки да приготвим едно прекрасно ястие, с което ще се храним години наред, ние сме на път да пресолим това ястие и след това да търсим начин как да намерим това разковниче, което ще върне вкусовите качества на това ястие.
Аз мисля, че една здравна стратегия трябва да определя рамката. Категорично! Има много въпроси, които са обект на обсъждане, на дискусия. Обръщам се едновременно и към народните представители, обръщам се и към представителите на Министерството на здравеопазването.
Току-що чухме, че дори и Националната здравна карта, макар да бъдат взети предвид всички забележки на Комисията за защита на конкуренцията, залага се изключително на нея. Но аз съм изненадан, защото вчера имаше дискусия в Министерството, на която ние като зъболекарски и лекарски, фармацевтичен съюз изразихме нашите становища. Докато тези становища не бъдат обсъдени така, както сме приели, в съответните районни работни групи, да залагаме тепърва нещо, което след това ще се мъчим години наред да променяме, е меко казано, несериозно.
И без да обиждам никого, ще завърша с още една констатация. Горчивият опит показва, че една допусната неточност в сферата на законодателството, определящо здравната политика на нашата страна, за да бъде поправена, са необходими средно между 3,5 и 5 години. Казвам ви го и мога да го докажа с конкретни примери.
Нека да се обединим всички около това решение, да изчистим в максимална степен подобни грешни стъпки, защото просто нито пациентите ще са доволни, нито изпълнителите на медицинска помощ, нито държавата ще има ресурса да осигури такова здравеопазване, от каквото имаме нужда.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Има ли други народни представители и представители на съсловни организации, които биха искали да вземат думата?
Доктор Дариткова, имате думата. Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости! Наистина дискусията по тази стратегия мина всякакви правила на правилника. Но това показва, че документът е изключително важен и аз съм озадачена, че спорът се концентрира около народните представители, които независимо от предходното си битие, сега са народни представители, избрани от всички български граждани, и проф. Иванов от името на Министерството на здравеопазването би следвало да защитава тази стратегия, защото това не е според мен академичен документ, който е Ваше дело, а е документ, който отразява политически намерения. Това е политически документ, който по закон трябва да бъде приет от Народното събрание и именно затова ние, народните представители изразяваме искреното си желание за предварително постигане на консенсус и затова си позволяваме да сме критични, а не защото искаме да се заяждаме заради спора.
В този смисъл наистина се оказва, че има предложения. Те са обобщени. Сега ние обсъждаме документ, който е в първоначалния му вариант. Кой е окончателният вариант, който ние все пак ще трябва да гласуваме и да приемем и ще ни бъде ли той предоставен?
Аз искрено се надявам наистина, че се прие предложението да не се гласува стратегията днес, защото трябва да е ясно в крайна сметка какво ще приемем или няма да приемем като стратегия сега.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Проф. Иванов, проф. Славов, бихте ли желали да отговорите?
Заповядайте, проф. Славов. Имате думата.
ЧАВДАР СЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Възпитанието изисква да отговорим, естествено.
Да, има логика в това и може би ще разгледаме отново с ръководството на Министерството на здравеопазването всички точки, всички технически пропуски и ще ви предоставим един окончателен вариант, който да бъде гласуван от вас и да бъде приет.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, пожелах да направя изказване преди половин час. Позволете ми да го направя сега.
Четири седмици водим дискусията. Това е най-дълго обсъжданата здравна стратегия в здравната комисия. Да не припомням, че имаше стратегии, които въобще не бяха обсъждани, нито пък приемани в пленарна зала.
Тази стратегия трябваше да бъде готова през 2012 г. Не беше готова. Факт е, че наистина екипът, който управлява Министерството на здравеопазването, работи, промени част от вариантите, които бяха представени.
Улеснена съм от становището на голяма част от колегите ни от ГЕРБ, които казаха, че стратегията е нелоша, а някои казаха, че това е най-добрата стратегия, предлагана дотук.
Ще изброя няколко аргумента, заради които аз ще подкрепя тази стратегия. Първо, има план за действие, както и финансови разчети, въпреки някои други внушения. Оставам с впечатление, че някои, включително институции, не са чели това, което обсъждаме.
Сега обаче ще се опитам да ви изброя няколко неща, които категорично според мен заслужават да бъдат подкрепени. За първи път в този официален документ е записано, че държавата трябва да мине към поетапно изплащане на пълния размер на здравната осигуровка за групите, които се осигуряват от държавата. Факт, който никой не може да отрече. И това е волята на премиера и на финансовия министър, с когото са водени разговори. Нещо, което много отдавна искат и съсловни организации, и работещите в системата, и пациентски организации, и всички мнозинства и малцинства в народните събрания до този момент.
На второ място, да, трябва да се пристъпи – и то е записано – към усъвършенстване на здравноосигурителния модел с цел и прозрачност, и контрол на системата. Естествено, че за това трябва да функционира електронно здравеопазване и единна информационна система, нещо, около което не може да има спор.
На следващо място, категоричен е приоритетът, че трябва да се създават социално-медицински интегрирани центрове. Ние сме уверени, че проблемите с болните хора в България не са проблеми само на здравеопазването, а и на социалната сфера.
Знам, че тук се очаква финансиране предимно от оперативни програми, но има какво да се направи за устойчивия ход на тези действия и това трябва да се случи.
На следващо място, профилактика, скрининг и ранна диагностика. Абсолютен приоритет, на който е отделено достатъчно място и мисля, че това няма как да не бъде подкрепено.
Националната здравна карта предизвика много дискусии, но е факт, че за първи път е записано, че трябва да бъде със задължителен характер. Да, зарази тази идея си отиваха министри, включително и министри от ГЕРБ. Да, заради други идеи, които тук са залегнали, си отиваха други министри. Да, някой е поел отговорността част от непопулярните мерки да ги запише тук. Това обаче трябва да се случи. Ако планът за действие, както и финансовите разчети, в които не виждам защо да е кой знае колко лошо, ако претърпят развитие, надяваме се – към по-добро, също заслужават да бъдат подкрепени.
Това са моите аргументи и заради това аз и моята парламентарна група ще подкрепим тази Национална здравна стратегия.
Имате думата за реплики. Заповядайте.
Господин Семир Абу Мелих, заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Помолихме Ви да отложите гласуването с една седмица и ние да се запознаем със стратегията. Нищо няма да загубите от това. Ама нищо няма да загубите. Сега форсираме процеса. Добре, кажете ми аз как да гласувам в момента – като народен представител от ГЕРБ или като човек, който е чел стратегията? Ако трябва да гласувам като народен представител от ГЕРБ, ще гласувам против, защото вие дори в дискусията не сте ме включили. Пускам въпроси към министъра на здравеопазването, след две седмици получавам отговори, чета ги, интерпретирам ги, мисля и т.н. Това ли заслужаваме ние. Ние като някакви сирачета сме тук.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Първо, не съм казала кога ще бъде гласуването. Разбирам забележката.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Прощавайте, само да си завърша изказването. Нищо не губите, ако с една седмица отложите гласуването. Нека ние да я прочетем. Спечелете ни като ваши съмишленици за тази стратегия. Недейте да ни форсирате. Защо? Ако сега се гласува, аз ще гласувам против и в залата ще ви „разфасовам”. Това ли искате? Ако това искате, давайте.
Една седмица! Ще седнем и ще я прочетем. Голяма работа, ще падне правителството ли за една седмица? Няма да падне за една седмица.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше репликата. Позволете ми дуплика.
Уважаеми господин Абу Мелих! Ще се съобразя с Вашите искания да не ограничавам свободата Ви на изява. Мисля, че поне днес взехте четири-пет пъти думата, както и на всички предходни заседания.
Мисля, че трябва да покажем демократично мислене и наистина да позволим всички колеги да се запознаят с окончателния вид на стратегията.
Имах обаче да направя едно съобщение и то е свързано и с това. Бих искала да ви уведомя, че следващата седмица в четвъртък ръководството на Националната здравноосигурителна каса ще бъде в Сърбия заради уточнено преди три месеца посещение там във връзка със споразумение за електронната здравна карта.
Ако се съгласите, ще направим заседанието в сряда, за да могат да присъстват всички представители, които, така или иначе, с нашето решение ще трябва да поканим, и тогава предлагам да бъде гласуването на стратегията.
Ще се опитаме да съобразим часовете на различните комисии, но знаете, че в сряда и четвъртък са дните, в които по принцип заседават всички комисии.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо председател, моля да имате предвид, че предстои изборът на Централна избирателна комисия в пленарна зала. Убедена съм, че пленарното заседание няма да приключи в 14,00 ч. в сряда. Затова моля и това да имате предвид.
Ние също бихме се съгласили във вторник да има извънредно заседание на Комисия по здравеопазването. Става въпрос по отношение на изслушването на председателя на Надзорния съвет на Касата, управителя и здравния министър. За това заседание говоря.
Аз мисля, че в сряда ще е необходимо и управляващите, и опозицията да са в пленарна зала за избора на Централна избирателна комисия.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Голяма част от колегите обаче току-що заявиха, че във вторник обикновено пътуват или имат други ангажименти.
Има ли други мнения?
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Само едно съображение бих искала да изкажа. Преди малко получихме и покана, която е за сряда. О, за 26 март, тоест, по-следващата сряда. Извинявам се.
Там щеше да присъства министърът на здравеопазването и това щеше да го възпрепятства. Извинявам се, обърках се.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще поемат ли някакъв ангажимент кога ще ни бъде изпратен материалът?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Кога може да бъде изпратен материалът, проф. Иванов?
КИРИЛ ДОБРЕВ: Момент, бих искал да допълня въпроса. Преди един месец помолих представители на Министерството на здравеопазването да ми изпратят презентацията за концепцията за спешната помощ и нейното развитие. След две седмици напомних отново.
Много ви моля, презентацията на проф. Миланов, концепцията на Министерството на здравеопазването за спешната помощ – бъдете така любезни да ни ги изпратите по е-mail, както и това, за което доктор Грозданова помоли. Съвсем навреме да ни изпратите и стратегията, вече обработена.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Тук присъства съветникът на министъра на здравеопазването госпожа Чорбанова. Госпожо Чорбанова, моля Ви да предприемете действия народните представители да получат материалите, които са изискали.
Желаете ли думата, госпожо Чорбанова Заповядайте.
ЛИДИЯ ЧОРБАНОВА: Току-що се уговорихме с проф. Иванов. Той ще събере утре работната група в състав, който може да бъде събран, и ще се прецени. Защото аз чувам тук за предложения, които наистина трябва да видим дали са пристигнали, защото не са пристигнали до нас. Това да се обобщи и предполагам, че до края на седмицата или в понеделник ще Ви бъде изпратен на Вас, госпожо председател, окончателният вариант на стратегията.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз поемам ангажимента в електронен вариант да достигне до всички народни представители в най-кратък срок, както и концепцията за спешната помощ.
Ще уточним заседанието за следващата седмица, така че то да се проведе и да бъде в един час, който е възможен и удобен за голяма час, а, ако може, и за всички народни представители.
Благодаря Ви, уважаеми народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми проф. Иванов за вашето присъствие и участието в работата на комисията. Желая ви една спокойна вечер.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Нигяр Джафер)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)