ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 25

На 5 юни 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 402-01-20, внесен от Министерския съвет на 13 май 2014 г. – на първо гласуване.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 25

На 5 юни 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 402-01-20, внесен от Министерския съвет на 13 май 2014 г. – на първо гласуване.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден на всички!
Откривам заседанието на Комисията по здравеопазването.
Съгласно предварително обявения дневен ред на днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 402-01-20, внесен от Министерския съвет на 13 май 2014 г. - на първо гласуване.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра на здравеопазването на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Който е “За”, моля да гласува.
Гласували: “За” - 13, “против” и “въздържали се” няма.
Дневният ред е приет.
Пристъпваме към обсъждане на точка първа от дневния ред:
Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 402-01-20, внесен от Министерския съвет на 13 май 2014 г. – на първо гласуване.

Давам думата на доктор Таня Андреева да представи законопроекта.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа гости! Ще Ви представя накратко мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето.
С проекта на закона се предлага изпълнение на мярка 3.13 от краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобрение на контрола на здравната система, приети с Решение № 25 на Министерския съвет 2014 г., като се създава законовата база за изграждане и поддържане от Министерството на здравеопазването на Национална здравна информационна система и създаване на електронен запис, електронно досие, регистри, електронна рецепта и други компоненти в нея. Това ще създаде условия за прозрачно и ефективно използване на финансовия ресурс, както и контрола по неговото изразходване, предоставяне на по-пълна медицинска информация на медицинските специалисти, бърз и лесен достъп на пациента до здравна информация, въвеждането на информационни и комуникационни технологии във всички видове здравни услуги.
Регламентират се изисквания към защитата на населението от въздействие на нейонизиращи лъчения, като се въвеждат основни положения, залегнали в Препоръка № 1999/519 за ограничаване на експозицията на населението от електромагнитни полета. Създава се възможност в здравните кабинети и детските градини, училищата, домовете за деца, социалните учебно-професионални центрове и приюти за деца да се извършват дейности, свързани с подпомагане процеса на наблюдение и лечение на деца с хронични заболявания. Посочват се изрично и дейностите, които могат да извършват здравните кабинети в домовете за възрастни хора с увреждания, домовете за стари хора, приютите и центровете за временно настаняване. Въвеждат се правила за създаването и функционирането на структури, които да предоставят интегрирани здравно-социални грижи в домашна среда на възрастни хора, които имат нужда от помощ при изпълнение на ежедневните си дейности и на хора с физически увреждания и психични разстройства.
По този начин се създава необходимата нормативна база за реализация на приетата Национална здравна стратегия за дългосрочна грижа. Създават се възможности на лекарите от съставите на органите на медицинската експертиза при определени условия да осъществяват и лечебна дейност, като по този начин ще се създадат условия за преодоляване на кадровите проблеми в органите на медицинската експертиза и ще се съкратят сроковете по тяхната работа.
С проекта се предлагат и изменения в Закона за здравното осигуряване, с които се реализират мерки 1.1, 1.6, 1.7, 3.11 и се създават нормативни механизми за прилагане на практика на мерки 3.5, 3.7, 3.9, 3.10 и 3.16 от краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобряването на контрола на здравната система, като се връща договорното начало при определянето на методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ, както и по отношение на санкциите при неизпълнение на договорите. Тези отношения ще бъдат договаряни в Националния рамков договор.
Възстановяват се арбитражните комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица в случай на констатирани нарушения на Националния рамков договор. Въвежда се общото правило, че от бюджета на НЗОК ще се заплащат само лекарствени продукти за домашно лечение, както и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, за които са договорени отстъпки. Тук в скоби пояснявам, че става въпрос за всякакъв вид отстъпки, а не само в цена на опаковка.
Задължително условие за финансиране с публични средства чрез НЗОК ще бъде и договарянето на отстъпки за лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля да се опитаме движението в залата да става по-безшумно, доколкото това е възможно.
Извинявайте, г-жо министър, продължете.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Предлага се конкретният списък на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, да се утвърждава от Надзорния съвет на НЗОК. Създава се правна регламентация за извършване на съвместни проверки за спазване на правилата за добра медицинска практика, правилата за добра фармацевтична практика, правилата за добра практика на утвърдените медицински стандарти на Закона за здравното осигуряване и на Националния рамков договор. Те ще се осъществяват от РЗОК, Изпълнителна агенция “Медицински одит”, регионалните здравни инспекции и съсловните организации на лекарите, лекарите по дентална медицина, на магистър-фармацевтите и на специалистите по здравни грижи.
Предвижда се в информационната система на НЗОК да се създава и поддържа регистър на специалистите, работещи в лечебни заведения в изпълнение на договорите с НЗОК.
С предложените промени в Закона за лечебните заведения се изпълнява мярка 3.1 от краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобряването на контрола на здравната система като се предлагат промени в нормативния механизъм за създаването и актуализирането на националната здравна карта, чрез която да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъп до извънболнична и болнична медицинска помощ.
С националната здравна карта се предвижда да бъдат идентифицирани областите с излишък и с недостиг от лекари и лекари по дентална медицина в извънболничната медицинска помощ, и броят на легла по видове и по нива на компетентност на болничните структури, и да се извършва тяхното планиране, а също и планиране на лечебните заведения, осъществяващи високотехнологични методи на диагностика и лечение.
Предвижда се създаването на лечебни заведения за болнична помощ, както и промени в разрешението за осъществяване на лечебна дейност чрез вписване на нови медицински дейности да става след предварително съгласие на министъра на здравеопазването, давано още на ниво инвестиционно намерение след оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основа на националната здравна карта. Това би представлявало още един механизъм за по-добро планиране на ресурсите за оказване на медицинска помощ съобразно нуждите.
Въвежда се задължителна акредитация за лечебните заведения за болнична помощ, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, центровете за психично здраве, за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, тъканните банки и лечебните заведения за извънболнична помощ, в които се извършват дейности по асистирана репродукция. С това се цели повишаването на качеството на предоставяните здравни услуги, информиране на медицинските специалисти и гражданите за организацията на дейността в лечебното заведение, наличието на необходимото оборудване и квалификация на персонала, базовите възможности за обучение на студенти и специализанти, както и спазването на стандартите за качеството на медицинските услуги.
Предлага се при предоставянето от лечебните заведения на информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация, да се пригат здравно- информационни стандарти, които да се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.
Предлага се също така удължаване с още пет години на срока по § 94 от Преходните и заключителни разпоредби по Закона за изменение и допълнение Закона за здравето, в който общопрактикуващите лекари, които не са придобили специалност по обща медицина, могат да продължат да работят като такива.
Предвижда се също така да се даде възможност на общопрактикуващите лекари, които не са се зачислили за придобиване на специалност обща медицина, да се зачислят в едногодишен срок от влизане в сила на закона.
С промените в Закона за лекарствените продукти и хуманната медицина се изпълнява мярка 3.15 от краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобрение на контрола на здравната система, като се закрива Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти; функциите по ценообразуването на лекарствените продукти и определянето на позитивния списък преминават към комисия, която се състои от представители на Министерство на здравеопазването, НЗОК и съсловните организации на лекарите, лекарите по дентална медицина и магистър фармацевтите, определени с решение на Министерски съвет по предожение на министъра на здравеопазването.
Участието на повече институции и организации при вземане на решение относно ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти ще доведе до по-голяма прозрачност при реализирането на тези дейности.
С предложените промени в Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Закон за лекарствените продукти и хуманната медицина се изпълняват и мерки от плана за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса, приет с Решение № 808 на Министерския съвет от 2012 г., както и мерки от Втория пакет от мерки за намаляване на регулаторната тежест, одобрен с Решение № 635 на Министерския съвет от 22 октомври 2013 г.
Предложените промени целят намаляване на регулаторната тежест за бизнеса чрез отпадане на изискуеми към настоящия момент документи и въвеждане на механизми за служебно събиране на документи, намаляване на срокове за предоставяне на услуги.
Изрично въведеното изискване за създаване на самостоятелни раздели във водените публични регистри на административните услуги, в които заявителите да следят движението на преписката, ще постигне по-голяма прозрачност и своевременна информираност на заявителите за работата на администрацията. Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, д-р Андреева.
Уважаеми заместник-министри, бихте ли искали да се включите като вносители, като хора, които биха защитили позицията на вносителя? Да или не?
Заместник-министър Лазаров, заповядайте.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа народни представители, господин заместник-министър, колеги, партньори, представители на неправителствени организации и на други държавни институции! Искам да взема отношение по едно от съществените изменения в Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето. Той касае въвеждането на интегрираните здравно-социални услуги. Това, както подчерта и министър Андреева, е в изпълнение на една от мерките, заложени както в Националната здравна стратегия, така и в Националната стратегията на Република България за дългосрочна грижа, която беше част от предварителните условия за осигуряване на финансови средства за нейното изпълнение със средства от Оперативна програма «Развитие на човешките ресурси».
По-важният компонент обаче е, че в рамките на развитието на дългосрочната грижа, ние покриваме една особено необходима потребност, а именно съчетаването на два компонента в една услуга. От една страна, здравните услуги, от друга страна, социалните услуги за лица и категории, които имат особено голяма нужда от ползването на тези два компонента. Това е и в отговор на потребностите, но също така и в отговор на предизвикателства и бъдещи изменения в нормативната уредба относно предоставянето на мобилни социални услгуги за лица, за които това не може да бъде предоставено в специализирани социални услуги в общността. Така че от тази гледна точка законопроектът има и своята иновация и той, разбира се, е подкрепен от Министерския съвет.
Има определена необходимост от допълнително прецезиране на уредбата по отношение на социалната компонента в този тип услуги. Надявам се, че между първо и второ гласуване ще можем всички заедно да намерим онова сечение, което да благоприятства безпрепятствено стартирането на този процес. Защото, пак бих искал да отбележа, става дума за иновация. До момента такъв тип услуги – интегрирани здравно-социални услуги, не са предоставяни, не са развивани. И е необходимо, разбира се, да създадем всички законови предпоставки това да бъде изпълнено по начин, по който да удовлетвори потребностите. Разбира се, имаме и известни предложения, свързани с допълването на обектите с обществено предназначение, които следва да бъдат обект на контрол. Те са някои видове социални услуги, които имат специализирана грижа по отношение на възрастни и лица с хронични здравословни проблеми. Това също би могло да се случи между първо и второ гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има постъпили 19 становища по законопроекта. Това е разбираемо, понеже законопроектът касае много сериозни части и начини на функциониране на здравната система.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Тези становища достигнаха до вас по електронен път, но част от тях размножихме – тези, които постъпиха в последния момент, за да ги имате днес тук.
Заповядайте, имате думата, както и представителите, разбира се, на институциите, които са защитили становища, изпратили са такива.
Предстои им да ги защитят.
Заповядайте.
Доктор Кърджалиев заяви желание.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, скъпи колеги, уважаеми гости! От свое име и от името на представителите на моята парламентарна група трябва да заявя, че в този вид законопроектът ще бъде подкрепен от нас, като смятаме, че той се забави във времето, но носи в себе си много позитиви, които биха се отразили благотворно на здравеопазването в Република България. Имам предвид това, че се оптимизират редица закони, намаляват се бюрократичните тежести, което беше приоритет на това правителство, отговарят на предложения на редица съсловни организации, което е особено ценно в този случай, а също така, най-общо казано, създават условия за по-ефективно здравеопазване, поне според мен.
Като особено значими значими бих изтъкнал няколко компонента на този законопроект.
На първо място, Законът за здравето, регламентът за национална здравна информационна система, а именно електронното досие и електронната здравна карта.
На второ място, това, за което говори заместник-министър Лазаров – за здравните кабинети, и регламентирането на тяхната дейност.
На трето място, като добро предложение в този закон бих изтъкнал да се разреши на лекарите от ТЕЛК да практикуват и друга дейност от тази своя – специфична.
В Закона за здравното осигуряване бих изтъкнал промените по отношение на договорното начало и връщането на арбитражните комисии. Това бяха двете точки в споразумението на няколко политически сили с Българския лекарски съюз отпреди една година. Също искам да изтъкна и промените в Закона за лечебните заведения, а именно националната здравна карта, задължителната акредитация на лечебните заведения, което смятам, че е много полезно и най-общо казано, без да влизам в детайли, намаляването на регулаторната тежест за бизнеса по отношение на някакви регламенти.
В същото време искам да изтъкна и да подчертая няколко теми, които от гледна точка целесъобразност и ефективност, е удачно да бъдат коригирани между първо и второ четене в зависимост от становищата на съсловните организации, особено дискусията тук на първо четене може би, и това ние ще го направим. Няколко са темите.
На първо място, начинът и стилът на предлагане на промените в тези закони. В осем закона се правят с един текст промени. От гледна точка на правилата за добро законотворчество това едва ли е най-удачният вариант, но това по някакъв начин ние го разбираме, защото пакетът от мерки всъщност е детерминиран от проекта на Министерския съвет за такива кардинални промени в тази сфера. Тоест това не го изтъквм като най-слабия момент.
Върху други по-конкретни детайли искам да се спра. На първо място, списъкът на заболявания за лечение – предлага се да се утвърждава от Надзорния съвет. Имайки предвид, че уточняването на този списък е част от лекарствената политика на държавата, а органът, който определя, който детерминира тази политика, е министърът на здравеопазването, това според мен не е дотам удачно решение. Надзорният съвет на НЗОК е оперативен, изпълнителен орган, свързан с целесъобразното изразходване на средства, в зависимост от законовата база, която му отрежда тази функция. И според мен министърът на здравеопазването, Министерството на здравеопазването се лишава по този начин от една съществена функция.
На второ място, искам да обърна внимание върху предложението, че при неспазване на законно установения срок, няма да се сключват договори с НЗОК. Това също е в частта, в отдела на промени на Закона за здравното осигувряване.
При очевидната ескалираща тенденция за дефицит на кадри, особено в някои региони, смятам че е възможен проблем в извънболничната помощ, по-конкретно, ако се въведе това предложение и стане част от закона.
На трето място, клаузата, че нови лечебни заведения ще се създават след предварително съгласуване с Министерството на здравеопазването и то още на етап инвестиционни намерения. Тук съображенията ми да оспорвам са следните. Това реално, като обективен аспект, би създало условия за ликвидиране на конкуренцията в тази сфера, а според мен конкуренцията и регулацията са единствените движещи фактори за подобряване, за оптимизиране на медицинското обслужване по принцип, и по този начин бихме фаворизирали по-стари болници. Също така не трябва да забравяме и друго – създаваме условия, създаваме опции за разгръщане на корупционни практики по отношение на точно тази тема и схеми за злоупотреби.
Междупрочем същата опасност, същата хипотеза има и при сключване на договори, които се лимитират по количество от здравната карта. Тук виждам също така опасност, когато това е единственият критерий за сключване на договори.
И на последно място, закриването на Националния съвет за цени и реимбурсация на лекарствените продукти и прехвърляне на функциите на този Национален съвет. Напоследък в последните две, три години много често променяме основни положения по отношение на тази тема. Всяка година има промени. Също не съм убеден, прехвърлянето на функциите и преструктурирането по начина, по който се предлага от Министерството на здравеопазването, би подобрило точно тази част, тази функция на този Национален съвет.
Още веднъж повтарям, общо взето, особено на първо четене, ще подкрепим законопроекта, но си запазваме правото между първо и второ четене за предложения в посока корекции на точно тези теми, които засегнах. Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, уважаеми колеги и гости, имате думата за изказвания и за становища.
Имаше доста въпроси. Ако някой желае да отговори сега на тях, моля, има думата. Ако желаете, може да изчакате.
Заместник-министър Пенков, заповядайте.
БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, заместник-министри, народни представители, гости, законопроектът, който внася правителството, макар и малко закъснял, е необходим. Той определя едно начало на виждания от промени, които според мен са само първа стъпка. След тях по логиката на сега стартиращите промени, нещата трябва да се продължат.
Благодаря за направените забележки и темите, които бяха поставени за разисквания. Ще ми позволите по няколко изречения по всяка една от тях.
Относно списъка за лечение на заболявания. Сегашната Наредба № 38, която се определя като списък и се издава от министъра на здравеопазването – предложено е това да се определя, да се укаже, да се утвърждава от Надзорен съвет – позоваваме се на практиката, това което съществува в момента. В момента нещата са в абсолютен, как да кажа, § 22, защото министърът иска да включи нови заболявания. Той предлага, иска становище от Националната здравноосигурителна каса. Националната здравноосигурителна каса гледайки, разбира се, спазвайки финансовата дисциплина и възможности за разходи, които може да направи, и анализирайки разходите, които биха настъпили във връзка с включването на нови заболявания и нов тип терапия, казва може или не може. До момента политиката на НЗОК е абсолютно рестриктивна към добавянето на нов тип диагнози към сега съществуващия списък. Ако НЗОК откаже, министърът не може само със своя воля това да го публикува. В смисъл, такъв е работещият текст в момента. И на практика това не работи.
След като НЗОК е обществена институция, има ангажимент да финансира, да покрива, да заплаща медицински дейности и лечения, логиката на нещата е, съобразявайки ресурса, който има за дадена година, те да определят необходимите заболявания, за които има средства за лечение и всяка година със Закона за бюджета да се определя този списък и да се утвърждава от НЗОК. Това е нещо, което реално се прави, просто се прехвърля при тях, защото така или иначе то в момента там се извършва.
Относно неспазване на Закона за установените срокове за сключване на договори. Действително това е рестриктивна мярка. Пак е насочена от гледна точка на създаване на предвидим и устойчив бюджет. След като в началото на годината се определят прогнозните средства за всяка една Районна здравноосигурителна каса, тя ги разпределя между лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ в областта. И при възникването на нови лечебни заведения това означава, че се дестабилизира локалният бюджет – трябва да се ощетят съществуващи лечебни заведения, на които са направени прогнози, за да може да влезе новото лечебно заведение като договор. Единствено тези мерки са предложени и са във връзка с една предвидимост и устойчивост на публичните разходи година за година. Да се знае какво става и да няма трусове в регионите и в страната.
Нови лечебни заведения и тяхното откриване след инвестиционно намерение, разглеждане на такова инвестиционно намерение според мен за пръв път сега се дава инструмент по този начин в Министерството на здравеопазването и на министъра.
Имайки предвид утвърдената и приета здравна карта, където са нанесени какво е положението, какви са потребностите, има ли заситеност на нуждите през нея, която е публична, вижда се всеки регион на ниво държава, какво трябва, какво не трябва. Трябват онкологични легла – о’кей. Някой иска да прави онкологична болница – заповядайте, правете. От тази гледна точка не може да има корупция по простата причина, че това е видимо.
Преди да се даде разрешение или да се откаже за инвестиционно намерение, то се вижда като на длан. Самата здравна карта – вътре е разписано какви общи легла има, какви за продължително лечение, колко болници, колко извънболнична помощ и какво реално още е необхдимо и министърът би могъл спокойно да разреши. Ако се притесняваме, че по този начин оставаме в средата на стари лечебни заведения, според нас това е една възможност от тук нататък да се доразвие публично-частното партньорство и с този тип лечебни заведения.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Говорим за бъдещето...
БОЙКО ПЕНКОВ: Говорим защо такава стъпка би могла да бъде полезна или да се приватизират лечебни заведения, които могат да бъдат направени съвременни от предприемачи и да достигнат европейски стандарти.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Той законът не е за шест месеца.
БОЙКО ПЕНКОВ: И последната тема, която повдигнахте, е закриването на Националния съвет. Всъщност това не е проформа, в смисъл запазва се същата дейност, предполагам, че ще се запази и същият успешен политик, който до момента направи много в тази посока. Само че се прехвърлят дейностите към Министерството на здравеопазването, за да може да се изработи и конституира, да се направи нов конструкт на цялата лекарствена политика в държавата, включително да се повдигне въпросът за обсъждане да се занимава ли в момента с реимбурсиране този съвет. До момента не сме направили нищо, но това остава като дебат по простата причина, че едно от острите искания на НЗОК, тъй като участвам в Надзорния съвет и затова си позволявам да го кажа, беше, че Касата иска тя да си определя нивата на реимбурсация във връзка с това какъв ресурс има година за година. И тя да поеме отговорността пред хората какво би могла да направи като нива на възстановяване и заплащане на разходите за лекарства. Това беше накратко коментарът ми. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, г-н заместник-министър.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости, имате думата.
Народният представител, след това проф. Бенишева. Моля, пациентските организации, да ги призова за търпение. Ще чуем и Вашето мнение.
Професор Таня Бенишева – Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Заповядайте.
ТАТЯНА БЕНИШЕВА: Уважаема, госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господа народни представители!
Във връзка с предложените промени в Закона за здравето и с изложените мотиви искам да се дискутират няколко момента, които бяха коментирани тук по отношение трансформирането или закриването на Националния съвет и да дам някакви пояснения, тъй като вече от позицията на ръководител на този съвет от една година имам преки наблюдения какво всъщност заварихме, какво се случи в тази година.
Съвсем накратко, тъй като Вие получихте всичките становища, които са доста дълги, имате и едно кратко, което систематизира най-важните моменти. Така че ще се опитам върху тях да се спра.
Като цяло, бих казала, какво завари този съвет, когато всъщност поехме тази функция. Този съвет беше учреден само преди една година – през месец април, и действително беше ситуиран със седем членове, които взимат финалните решения, и администрация, която всщност подпомага дейността.
Какви бяха причините обаче да бъде създаден този съвет? Аз искам тук това всъщност да коментирам, че причините бяха един Одитен доклад на Сметната палата в рамките на 4 години – от 2008 до 2012 година.
Одитен доклад № 112, ако не се лъжа, направи един изчерпателен анализ за дейността на тази комисия и причината всъщност на тази дейност беше че, знаете в 2011 г. кризата с нарастналите цени и неконтролираното повишаване на редица цени на лекарства, които доведоха до сериозен преразход на касата. От тук нататък всъщност в Парламента се взе решение Сметната палата да ревизира този орган, който от 10 години – искам да кажа, че Комисията по позитивен списък има традиция от 2003 г. насам, а Комисията по цени беше ситуирана от 2000-та година – двете комисии до 2012 г. са функционирали абсолютно независимо една от друга – взимали са решенията, като са имали естествено сериозни допирателни.
От извадките, които бяха направени – 80 %, Сметната палата констатира забавяне на процедури и непроизнасяне, които имат сериозни загуби както за държавата, така и за заявителите. И затова всъщност и редица пропуски в процедури, срокове, неводене на регистри, липса на регистри – с една дума, целият констативен документ коментира липса на прозрачност в процесите, които са текли от 2008 до 2011 година.
Това, което ние заварихме и въз основа на този документ, се взе решение, че действително държавата трябва да ситуира орган, който да се заеме с тези дейности и да структурира, тъй като, искам да Ви кажа, дейността на цените и реимбурсирането касае сериозен обществен бюджет. Коментарите бяха от Министерството на здравеопазването, че в момента разходите за здравеопазване са 50 % от разходите на НЗОК. Тоест тези неща трябва действително да бъдат регламентирани, да се сложат на прав път.
Ние заварихме система, която 10 години въобще не е документирана. Нито досиета систематизирани, регистри, които са селски таблици. Това са, бих казала, към шест хиляди лекарства, които гравитират по някакъв начин с техните изменения, предложения, допълнения. Тоест никаква електронна систематизация на такъв сериозен процес, който е продължение на дейността на агенцията, която от години работи с такъв оперативен, бих казала, процес, който анализира всички тези неща и нещата за структуриране. Тоест 10 години не са създадени никакви традиции в областта на тези комисии, независимо кое правителство е било. Нито един документ за отчет, за да имаме един бенчмаркинг, който сега да съпоставим, какво сме направили сега и какво е било преди това.
Искам да Ви кажа, тъй като съм и преподавател в университета, следяла съм доста изкъсо как се е развивала тази регулаторна база. Действително това, което беше коментирано – промените са почти всяка година или през година в този сектор – има очевидно голям, политически интерес в тази област.
По отношение на това, което в момента се предлага. В момента една комисия на квотен принцип, в която да участват различни неправителствени организации, министерството и Касата. Само искам да обърна внимание, че в момента тези седем души, които взимат решения, всички излизат с една експертиза над 20 години в лекарствата.
Тоест, ако тук се снижава, да се взимат всъщност решения от хора, които могат по всякакъв начин да попаднат чрез тези неправителствени организации, аз смятам, че тук е една сериозна експертиза и това е много сериозен риск, на който ще се подложи държавата. Защото и в Европейската агенция всичките експертни становища се изготвят от експерти, а вече има управителни съвети, бордове, които могат да прецизират експертните решения. Тоест експертните решения се взимат действително от хора, които имат професионален опит и ние сме описали това в нашите становища.
Друг важен момент, в момента в настоящия екип, тъй като по Закона за конфликт на интереси ние трябва да си декларираме нашите имущества, нашите приходи на Сметната палата. В такъв квотен принцип това не е задължително, тоест това са хора от неправителствени организации, които реално не са подведомствени на която и да е структура, която ще управлява този орган. В случая е предложен на Министерството на здравеопазването или, както беше години наред, на Министерския съвет. Тоест те по никакъв начин не са административно обвързани и това е основната критика на Сметната палата в Одитния доклад. И затова за тези години действието и бездействието на тези комисии е довело до сериозни щети както за индустрията, така и за държавата и пострадали няма, тъй като те не са в административни правоотношения с органа, в случая както е било с министър-председателя или министъра. Това е посочено в Одитния доклад.
Тъй като не искам да ви отекчавам безкрайно, просто ще ви кажа, че се опитахме за тази година да структурираме и да направим максимално прозрачни за краткото време, защото не може за 10 години нещата да не са изграждани и ние с магическа пръчка да създадем някакви правила. Но това, което успяхме да направим, е, да спазваме наредбата и действително на 6 месеца проверяваме цените на лекарствата и сме свалили над 1300 цени тази година. Давам пример от 2008 до 2012 г. същата разпоредба е била в сила, когато е управлявана от Министерството на здравеопазването. Свалени са едва 190 лекарства, тоест 47 на година, защото това е за 4-годишен период. Едва в 2013 г.става някъде към 600 лекарства на година, когато вече комисиите се обединяват.
Какво още искам да кажа в този контекст? Министерството за десет години е имало пълната възможност да разработи модел и алгоритъм – този орган или тази дейност да бъде структурирана. За съжаление, квотният принцип е показал своята несъстоятелност. Имаме аналогични примери в момента с Комисията по прозрачност, която и в момента е учредена по същия начин - проваляне на заседание, тъй като това са неправителствени организации и няма как те да бъдат задължени да участват или не. Искам да кажа...
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Професор Бенишева, извинявайте, с цялото ми уважение към Вас, най-вероятно ще има и уточняващи въпроси. В този смисъл Ви моля за краткост.
ТАТЯНА БЕНИШЕВА: Приключвам, като искам да Ви кажа, че тук виждам представители на индустрията. Около седем асоциации и неправителствени организации са подкрепили със становища, но най-сериозното, което сме свършили – успяхме да спечелим проект по Оперативна програма «Административен капацитет», който реално да електронизира всички тези процеси и да създаде правила в държавата. В момента това няма как да бъде трансформирано на Министерство на здравеопазването. Този проект ще бъде буквално прекратен. Дори имаме санкции, тъй като той вече е в ход. Тук са и представители на индустрията. Те могат също да дадат своите коментари дали и ние действително сме свършили това.
Тъй като се коментира за повече прозрачност, мисля, че министерството имаше 10 години възможност да създаде тази прозрачност. Аргументи не сме получили какво означава повече прозрачност, тъй като нашият отчет беше направен през месец февруари, а мерките са през месец януари. Така че оставам за въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви
Професор Мурджев пожела думата за въпрос, доколкото разбирам. Заповядайте.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Благодаря.
Аз видях становищата, които са в подкрепа, но така или иначе гледам, че тук има и представители на фармацевтичната индустрия в подкрепа на това становище. Интересува ме, има ли членове на Националния съвет, които са на противоположно мнение и каква е администрацията на Националния съвет по цени и реимбурсация? Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли членове на Националния съвет, които са на противно мнение?
Ако има такива в залата, моля да вземат думата или може би проф. Бенишева ще даде отговор на този въпрос.
Заповядайте.
ТАТЯНА БЕНИШЕВА: Те са в залата, ако искат, могат да вземат думата.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Не виждам желание.
Втори въпрос – числеността на администрацията.
ТАТЯНА БЕНИШЕВА: Числеността на администрацията – каква е в съвета? Седем души съвет и тридесет и трима души администрация. Това е.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, госпожо министър, господа заместник-министри, уважаеми гости!
Безспорно вече се набелязаха проблемите, които ще последват след приемането на този законопроект, не само заради начина и стила на предлаганите промени, не само заради това че те са много закъснели, а не малко закъснели, господин заместник-министър, според мен, не само защото, ако премахването на административната тежест беше приоритет на това правителство, щяха отново да се затвърдят старите практики и връщането на административната тежест – в случая коментирам Националния съвет по цени и реимбурсиране, не само защото ще има проблем при нормативна промяна на реда, по който се изготвя списъка на заболяванията по Наредба 38.
И тук, господин заместник-министър, държа да Ви обърна внимание на Вас, като член на Надзорния съвет на касата, че всъщност няма пречка министърът на здравеопазването и в този момент да издава Наредба 38. И не Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса е органът, който преценява това, такива са текстовете на настощия Закон за здравното осигуряване – чл. 45. Аз съм го чела доста пъти и то много внимателно.
Бих искала да се спра наистина на някои от темите, защото аз няма да подкрепя този законопроект.
На първо място, не считам, че трябва една добра практика, каквато е Уредбата на Националния съвет по цени и реимбурсиране, да бъде премахната и да се върнем към онзи порочен стил на работа в администрацията на Министерството на здравеопазването.
Няма да припомням момента, в който се установи с колко са увеличени цените на лекарствените продукти и че поради тази причина имаше временни комисии – тук е и нейният председател доктор Галина Милева, наш колега от ГЕРБ в мандата на Четиридесет и първото Народно събрание – няма да припомням наистина одита на Сметната палата и препоръките на Сметната палата, няма да припомням и факта, че това беше едно от, смятам, най-добрите управленски решения, които сме вземали в Министерството на здравеопазването по отношение на лекарствената политика. Това не е само моя констатация. Факт, че цялата индустрия подкрепяше през 2012 г., а и към настоящия момент, видно от становищата, функционирането на този Национален съвет по цени и реимбурсиране.
Считам, че колегите в тази парламентарна Комисия по здравеопазването, поне от изказванията на колегите от Парламентарната група на Движението за права и свободи, и тогава подкрепиха създаването на този Национален съвет, а доколкото чух и сега са против отмяната на уредбата, действаща в момента и преминаването отново в ръцете на Министерството на здравеопазването.
Само бих искала да кажа, че наистина е редно ръководството на Министерството на здравеопазването, ако не се е запознало с доклада на Националния съвет по цени и реимбурсация, да го направи, защото тези хора са обработили над осем хиляди процедури. Факт е, че 1300 цени на лекарствени продукти са намалени. Това е публичен финансов ресурс и именно намаляването на тези цени на лекарства дава на Националната здравноосигурителна каса възможност да финансира други дейности.
Считам, че това е е необмислено решение. И тъй като вече Министерството на здравеопазването няма възможност да го преосмисли, освен ако не заяви в тази зала или в пленарната по-късно, че се отказва от това предложение самият Министерски съвет, аз мисля, че членовете на Комисията по здравеопаването наистина трябва да се обединим и да не позволяваме отново да се връща порочният ред на работа в администрацията на Министерството на здравеопазването.
Бих искала да кажа и няколко думи по отношение на възможността, която се осигурява на министъра на здравеопазването, който и да е той, при разкриването на нови лечебни заведения. Тук безспорно темата и разговорът по нея може да бъде много задълбочен по отношение на това колко болници са необходими, къде са необходими.
Искам да припомня обаче на заместник-министър Пенков отново, защото той взе отношение по тази тема, като коментира, че това е първият инструмент, който се предлага, така че да има регулиране на тази дейност.
Уважаеми господин Пенков, през 2010 г. един здравен министър от правителството на ГЕРБ беше предложил същата форма на регулация в същия такъв закон. През 2010 г. – може да отворите стенограмите, при обсъждане и в Комисиятата по здравеопазването, и в пленарната зала, когато не само колегите от Движението за права и свободи се противопоставиха на този ред, противопостави се и настоящият заместник-председател на Народното събрание г-жа Мая Манолова, която каза, че това е протиконституционен текст, но по-важното е, че се противопоставихме ние от ГЕРБ в Комисията по здравеопазването и този текст не беше приет като промяна на закона. Тогава беше предложен в Закона за лечебните заведения, за всички колеги, които не са участвали в работата на 41-то Народно събрание. Тогава ние проявихме разум, а не политическа пристрастност и не позволихме това да се случи.
Съветвам колегите си сега да го направят отново, защото това в никакъв случай не е стъпка в положителна посока, напротив, това е лобистки текст и дава основание за корупционни практики. Моля, отворете стенограмите на Народното събрание и се запознайте с позицията на Българската социалистическа партия или Коалиция за България и Движението за права и свободи. Лично Вашият колега, госпожо Андреева, тогавашен народен представител – доктор Адемов, е направил много просторно изказване в тази посока. Лично госпожа Мая Манолова е направила много просторно изказване в тази посока.
Аз мисля и неведнъж съм Ви съветвала да четете повече, но в този случай може да погледнете дори обсъжданията на Дирекционен съвет или ръководство, както го наричате вече, в Министерството на здравеопазването по тези текстове от 2010 г.
Много неща мога да кажа по всички тези законопроекти. Всъщност не виждам и ред написан по отношение на Вашия приоритет “Спешна помощ”. Все пак променяме и Закона за лечебните заведения и Закона за здравето. Между другото, ние приехме част от промените в Закона за лечебните заведения, въпреки че не ги представихте, госпожо Андреева. Миналата седмица ги приехме в пленарната зала. Няма да подкрепя този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Доктор Емил Райнов – заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Госпожо министър, колеги, гости! От името на колегите от Коалиция за България заявявам, че ще подкрепим законопроекта. Естествено, има някои подробности, които между първо и второ четене надявам се, че ще бъдат коментирани и ще бъдат прецезирани, но като цяло философията на закона ще бъде подкрепена от нас.
От тук нататък, само за да затворим една друга тема, аз пък бих предложил да припомним Доклада на Временната комисия в края на 2012 г.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Две хиляди и единадесета.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Единадесета година. Там се видяха доста любопитни неща. Факт е, за което тогава адмирирах министър Атанасова макар и встрани от парламента, че именно по нейно време за пръв път се изпълни законовото определение да се пререгистрират служебно цените на шест месеца. Дотогава това, нищо че стоеше записано в закона още от 2008 г., не беше правено. Не бих искал да се спирам подробно на нещата колко пъти в периода 2009 г., втората половина до 2011 г., се сменяха сътавите на комисиите, председателите на комисиите. Общо взето по едно време си направих сметка, че имаше председатели словом и цифром за по два месеца. Е, нямаше как, проф. Бенишева през онези години да работи в каквато и да е комисия. Защото за два месеца, който и да е председател, не разбираше какво има по чекмеджетата, камо ли да свърши работа.
А сега един конкретен въпрос към Вас. Запознах се с Вашите резултати, но бих задал следния въпрос: имате ли представа, колко от медикаментите, на които в голяма част Вие служебно сте свалили цените, реално цените са им влезли в момента в действие?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Въпрос.
Заповядайте за отговор, проф. Бенишева.
ТАТЯНА БЕНИШЕВА: Благодаря, доктор Райнов, за отправения въпрос.
Бройката, която споменах – 1336, всичките са влезли в сила. В момента 330 чакат в Позитивната комисия за преразглеждане. Така че тази цифра в момента щеше да е 1660. Това са реално прегледани, влезли в сила решения, активно изпратени на заявителите, тъй като въведохме още една норма чрез АПК те да си получават по имейл решенията. А това, което заварих, когато дойдох в министерството – в Деловодството отлежаваха сто решения от три месеца невръчени.
Тоест държавата има сериозни загубени ползи от 2007 г. насам с тези комисии. Само това искам да кажа, тъй като общата администрация нито е била обучена, нито е заинтересована да върши тези дейности на министерството. Благодаря за вниманието.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря за отговора.
И само още едно изречение, защото на няколко пъти се спомена, че всичко това е било адмирирано от индустрията, фармацевтичната индустрията, при цялото ми уважение към нея, все пак тук сме в заседание, говорим за здравеопазване, не на Министерството на индустрията, а на Министерството на здравеопазването. Така че, фармацевтичната индустрията е чудесна, но всички ние тук трябва да защитим интереса и на държавата, както и на българските данъкоплатци. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Реплика към изказването на доктор Райнов – заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, доктор Джафер.
Аз правя реплика на доктор Райнов. Да, ние сме на заседание на Комисията по здравеопазването. Но трябва да споменем, че всички становища на фармаиндустрията са положителни не в контекста, който вероятно влагате Вие. Аз го изтъкнах като преимущество за работата на тази комисия, защото това преимущество много сериозно се отразява на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И може би репликата ми ще бъде в стил, ако Вие можете да отговорите на проф. Бенишева на въпроса: кой има интерес да не се намаляват цените на лекарствата, доктор Райнов? Знаете ли? И защо се цели връщането на тази работеща стурктура към онзи период – дали е 2007 г., дали е 2009 г., няма значение, когато 130 заявления са обработени? Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте за отговор, доктор Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Само едно кратко изречение. Не бих искал да припомням едно култово изказване на Вашия предшественик за: кой от кое канче не трябва да пие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: След култовите напомняния професор Мурджев по същество по законопроекта – заповядайте.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: По същество, по законопроекта.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Не че това не беше по същество, напротив – да.
КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Да, аз ще подкрепя този законопроект. Това е лично мое мнение, макар че доктор Райнов каза, че групата на Коалиция за България ще го подкрепи, но аз в момента влагам лични мотиви.
Първо, защото се създава предпоставка за радикални промени в здравеопазването.
Второ, защото това, което е много важно – ще подкрепя този текст, който дава възможност за регулация в разпределението на болничните легла и лечебни заведения. Трябва да преодолеем тази порочна практика на свръхконцентрация на лечебни заведения в големите градове и на обезлюдяване в периферията – липса на каквито и да е лечебни заведения там. Не говоря за болници, а говоря дори и за медицински центрове. Защото преди две години лично аз съм бил вещо лице по дело, при което умира млад човек на 24 години, заради това че четири часа се транспортира от едно далечно населено място до една областна болница. Четири часа и по пътя няма нито едно лечебно заведение, което да му окаже адекватна медицинска помощ. Така че, за мен този закон е необходим. Лично аз ще го подкрепя. Това беше по същество. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Всъщност Вие визирате предложението за задължителния характер на Националната здравна карта, доколкото разбирам.
Представител на Националното сдружение на общините в Република България – заповядайте, господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, дами и господа народни представители!
Бих искал да взема отношение – Вие, предполагам, разполагате с нашето становище, но само някои акценти от него. На заседанието си от миналата седмица Управитеният съвет на сдружението разгледа законопроекта. Искам да обърна внимание, че той не ни беше предоставен преди одобряването от Мниистерския съвет, не бяха поискани наши бележки и предложения, нито позиция. И на база на обсъждането му миналата седмица в Управителния съвет ще взема отношение към някои въпроси, които касаят основно дейността на общините.
Става въпрос за новия раздел 1-А в Глава четвърта така наречените «Центрове за интегрирани медицински и социални услуги», които бяха подчертани в анонса на проекта като негова иновативна черта.
По принцип идеята е добра и интегрираният подход към предоставяне на услуги е най-добрият вариант. Но изразяваме опасения, че по начина, по който е представено в законовите текстове, съдържа много неясноти и поражда много въпроси.
На първо място, каква ще е взаимовръзката с досега съществуващата широка палитра от услуги, които се предоставят в общините, които имат подобен характер? Те са социални, но в голямата си са съпроводени с медицински услуги.
Ще посоча само някои от основните: домашен социален патронаж, личен асистент, социален асистент, дневни центрове за лица с увреждания, центрове за възрастни хора, центрове за социална рехабилитация и интеграция, центрове за обществена подкрепа и така нататък. В голяма част от тях социалните услуги са съпроводени с медицински.
Какви ще бъдат услугите на новите центрове за интегрирани медицински и социални услуги – ще препокриват сегашните, ще отменят някои от сегашните или ще ги допълват? По какъв начин ще се координират? Това изобщо не става ясно от текстовете на закона.
От друга страна, тези съществуващи услуги досега са уредени в закон, основно в Закона за социалното подпомагане. Новите услуги и изискванията към тях, видовете услуги ще бъдат уреждани с наредба на двамата министри. Доколко? Няма възможност. И ще бъдат равнопоставени – и едното, и другото.
На второ място, финансирането на дейността на тези центрове, респективно на услугите... (Реплики и шум в залата.)
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Колеги, моля за тишина!
Имаше един председател – бивш, на тази комисия, който при такива ситуации, казваше: «Ще опразня залата откъм гости». Няма да го направя, но Ви моля за тишина.
Заповядайте, по-кратко, моля Ви.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря.
Основната част от тези услуги, за които споменах, се финансират като дилигиране от държавата дейност на базата на стандарти. Единствено изключение е може би домашен и социален патронаж и обществените трапезарии. Сега се предлага всичко това да бъде на базата на издръжка като местна дейност от общински приходи и евентуално такса от потребителите. Но като погледнем кои са целевите групи потребители – възрастни хора, и хора с увреждания, не можем да си правим илюзията, че тези хора имат възможността да покриват с такса услугата. И досега социалният патронаж, който е на общинска издръжка – от 30 до 50% от разходите се финансират от такси, другото се дофинансира от общинския бюджет. Така че не бихме искали да си мислим, че държавата по такъв начин ще се оттегли от ангажимента си към социалните услуги или ще го изостави изцяло на общините. Написано е, че това ще бъде местна дейност за сметка на общинския бюджет.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрахме Вашето становище. Благодаря Ви за него.
Министър Лазаров вече спомена, че между първо и второ четене най-вероятно между Министерството на здравеопазването и Сциалното министерство ще трябва да има разговори.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Бих искал да помоля между първо и второ четене да се направят съществени промени в това, за да има повече яснота и общините да могат да го приемат и да приложат този механизъм пълноценно.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Доктор Кирил Добрев и господин Семир Абу Мелих все пак може би.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Госпожо министър, уважаеми колеги, дами и господа!
Искам да потвърдя моите и на доктор Милева опасения, които съвпадат с преждеговорившия относно центровете за интегрирани здравно-социални грижи и частта на тяхното финансиране от общините.
Апелирам, госпожо председател, и вносителите да се придържаме към примера и начина на работа на швейцарците, с които ние направихме опит да внедрим тази интегрирано здравно-социална услуга и грижи. Обръщам внимание, че в Австрия финансирането е от Социалното министерство и от държавния бюджет чрез Социалното министерство. Не е възможно, не само че е груба грешка, реално невъзможное това да тежи на бюджета на общините. Това е нещо, което задължително трябва да се коригира.
Ако Министерството на здравеопазването тук ще съдейства чрез общопрактикуващите лекари интегриране на здравната система, основният движещ механизъм е Социалното министерство и социалните структури на общините, но чрез финансиране от Социалното министерство.
Още две думи за някои абзаци, на които искам да обърна внимание. Защо отпада думата “долекуване” във видовете медицинска помощ? Не знам дали има представители на Националната здравноосигурителна каса – те подхващат тази тема. Знаем, че проблем в България са многото болници за активно лечение и основният ни проблем е липсата на структури за продължително лечение или за долекуване, както искате, така да правим играта на думи. Отново оставаме болниците за активно лечение като основна структура и пренебрегваме застаряващото население, доминиращите хронични заболявания и реалната необходимост да изградим системата на долекуване, която е много по-евтина, отколкото активното лечение.
Искам да обърна внимание на инвестиционните намерения и тяхната преценка от Министерството на здравеопазването. Аз много отдавна съм радетел, още на ниво инвестиционно намерение да има преценка за необходимостта от изграждане на лечебни структури, а не порочната практика, след като вече са изградени и оборудвани, Министерството постфактум, с направени инвестиции, да даде или да не даде разрешение за дейност. Това категорично е порочно.
Обръщам ви внимание – не бива еднолично и единствено министерството да дава своето становище за инвестиционно намерение. Най-малкото още една институция, още едно министерство трябва да участва тук. Дали е Министерството на регионалното развитие, дали Министерството на труда и социалната политика, това ще преценим. И при всички случаи тук да се включат и съсловните организации – Българският лекарски съюз, ако става въпрос за центрове за дентална медицина, Българският зъболекарски съюз. Абсолютно грешно е да възложим това само на едно ведомство, само на едно министерство, без значение кой е ръководителят. И корупционни практики, и богатият опит и практика в България на партийни и всякакви други вмешателства – това трябва да го избегнем.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Добрев.
Господин Абу Мелих, имате думата.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо председател, уважаеми заместник-министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Относно промените, които предлагате – добре, предлагат се изведнъж промени в много сфери, което може би не е много удачно да бъде под тази форма, защото така не може да се види глобалната Ви визия каква е. Но с по-внимателно четене, се водим по някакъв път, и затова започвам с електронното досие на пациента.
Разбира се, спор няма, че трябва да има такова електронно досие, но тук въпросът ми към Вас е: свързвате ли това електронно досие с електронното правителство, което като проекти е готово вече от почти една година? Тоест с две думи: това ще си остане външен терминал несвързан като интерфейс със сегашното направено – или, от едно място аз ще вляза като гражданин, ще си видя данъците, може да си напиша и жалбата, мога да си проверя и какво се е случило с мен и така нататък.
Моята препоръка към Вас е това нещо да стане задължителна част от елемента на електронното правителство, защото с един вход виждаш всичко и проверяваш всичко. Нито е сложно за изпълнение, нищо ще струва повече пари – имайте предвид.
Относно здравната карта – да, трябва да има здравна карта, за да може институцията, която глобално командва здравеопазването в страната, да има визия какво се случва като липси или излишъци и така нататък. Но да обвържем Здравната карта с даване на разрешения на нови болници – да, това е възможно, но не когато има монопол на Здравната каса. Много важен елемент. Трябва да го разберете. Като институция, която финансира здравеопазването, тя няма право да има избор. Това е. Иначе, като механизъм, е правилно. Тази институция си избира с кого да работи. Така си намалява разходите. Казва на клиента си: аз навсякъде покривам услугата в страната. Няма проблеми. Но като е само една, това е пагубно. Ще падне качеството, защото конкуренцията ще падне. След като се въведе Здравната карта и се бетонират на територията на Варна примерно пет здравни заведения, тези пет здравни заведения нямат никакъв зор, за подобрение на тяхната услуга.
Представете си, че дойде голям инвеститор, който иска да направи мегаболница, тип тези дето сме ги виждали по чужбина. И той казва: «Аз избирам Варна, защото е пристанище, летище», има и други съображения. И министерството му казва: «Ами, няма да стане, то няма там свободни легла, съжалявам.» Какво се случва тогава? Това справедливо ли е? Не, не е справедливо.
Затова здравната карта трябва да я има, но засега не трябва да се обвързва в никакъв случай с разрешителните, докато не падне монопола на касата и чак тогава вече може да има такъв механизъм, да използваме Националната здравноосигурителна каса.
Следващо, написал съм си ги – ТЕЛК-те. Поздравления, там забележки нямаме. Добро решение. Аз за мен няма проблем за ТЕЛК-те. Знам, че общите ТЕЛК-ове са добре за всички.
И стигам до чл. 228, с който давате право на областните управители да глобяват концесионерите, които не спазват изискванията към водоспасителната дейност и така нататък. Едни глоби между 6 и 18 хиляди лева на концесионерите, които не спазват Наредбата за обезопасяване на плажовете.
Готов съм да Ви срещна с такива концесионери. Наредбата е от 1996 г. – № 182, абсолютно не могат да я изпълнят концесионерите. Давам ви пример с Бургас. Община Бургас е концесионер на част от плажа и езерото «Вая». Ние не можем да изкараме канута в езерото «Вая», защото се иска от община Бургас да има толкова спасители, колкото са канутата. Практически това не може да бъде изпълнено. Също така наредбата третира плажните ивици без значение каква широчина са. Примерно в Слънчев бряг плажната ивица е широка 200 метра, има други места, където са 20 метра. И на двете се иска толкова спасители на такова разстояние.
Резултатът какъв е? Примерно Централният плаж на Бургас – работещ плаж, оборотен, желае го концесионера, плаща концесията на държавата, купува линейките и всичкото що има като оборудване в тази Наредба, взима ги – няма персонал. Той не може да намери персонал. И идва и казва: «Добре де, аз съм концесионер. От мен се иска да изчистя плажа, спасители да докарам, обаче не мога да въртя цял медицински център. Искам договор с Бърза помощ». Бърза помощ му отказва – нямали право. А това можете да го помислите, така можете да вкарате допълнително финансиране в Бърза помощ, но тази Наредба в момента е почти неработеща, защото те нямат желание да я изпълнят, той няма практически как да го направи.
Относно забележките към Наредбата, повтарям, имат асоциация концесионерите и можем да Ви свържем с тях и да чуете тяхното мнение. Важното е да се получи ефектът Наредба има - работеща, изпълнява се, а не – наредба има, не можем да я изпълним.
И в случая тук ще стане така – хората ще се наказват с огромни суми не защото не искат да изпълнят Закона, а те просто не могат да го изпълнят. Има огромна разлика между двете. Аз нещо, което не мога да го направя, не би трябвало да ме наказвате.
Като цяло, ако сега тръгнем да приемаме този Закон индивидуално, аз съм готов за някои неща да Ви подкрепя, но като цяло е абсурд, поради простата причина че концепцията, за да падне монопола на Касата, аз не го виждам.
Примерно лично мен това много ме интересува. И знам, че решението на българското здравеопазване е там. Тук го няма. Има една Здравна карта, запечатваме, който е до момента на пазара и отам нататък няма мърдане. Това нещо в други отрасли в чужбина е докарало до свръхувеличаване на цената на съществуващото, давам ви пример такситата в Америка, където едно такси, табелата му, струва от 150 до 250 хиляди долара. Разрешителното, не колата. Защо? Защото са фикс. Да не се случи този ефект. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря.
Народният представител доктор Ибришимов, защото народните представители имат предимство. Заповядайте.
ИВАН ИБРИШИМОВ: Госпожо председател, госпожо министър, колеги, гости.
Аз ще подкрепя така предложения законопроект с една забележка, касаеща лекарите по дентална медицина, а именно мисля, че не трябва с Националната здравна карта да урегулираме практиките по дентална медицина.
Вече близо 15 години в България няма държавни и общински практики – всичко е частно, а там, където ползват обществен ресурс, той не е урегулиран. Парите вървят след пациента, той може свободно да избира къде да отиде да си лекува зъбите, съответно тези пари отиват при свободно избрания лекар по дентална медицина. Затова именно подкрепям и становището на Българския зъболекарски саюз в тази посока и считам, че това трябва да се коригира – да не отпада тази алинея, която всъщност дава възможност да се урегулира по този начин пазарът на денталната помощ в България. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: И тук е систематичното място на включването на доктор Миланов за становището на Българския зъболекарски съюз.
Заповядайте..
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители, заместник-министри, гости!
Българският зъболекарски съюз е представил на Вашето внимание становището, но аз няма да го повтарям в детайли. Все пак ще си позволя малко по-обстоен коментар, първо, на това, което се случва и второ, на това, което чух до този момент.
Преди всичко искам да изразя своята благодарност за това, че диалогът през тези години с отделните екипи на министерството и в частност с екипа на госпожа Таня Андреева беше на изключителна висота и предложените промени в този законопроект, свързани с възстановяване на арбитражните комисии, свързани с възстановяване на договорното начало, с мерките за подобряване контрола на финансовите отчети и качеството на извършената дентална дейност, са намерили отражение в този законопроект.
Ще подчертая, че този резултат е плод на тригодишни усилия – наши, и без да си приписвам някаква слава в това отношение ще кажа, че категорично това е пътят, ако искаме да настъпят качествени промени в сферата не само на денталната медицина, а изобщо в работата на Националната здравноосигурителна каса и фунционирането на здравната система.
Чух страшно много коментари за това какво е било досега, но не чух нито един коментар какво се очаква да настъпи след този законопроект. Защото при всеки нов законопроект, ние трябва да погледнем напред и докато не спрем да се връщаме години назад, независимо в чие правителство, в какъв мандат на Народното събрание, позволявам си да изразя становището, че ще тъпчем само единствено на едно и също място.
Вярно е, здравеопазването има различни аспекти, включително и за плажната ивица. Подкрепям горещо изказалия се депутат от ГЕРБ в тази връзка. Но, докато стигнем до плажната ивица, трябва да подобрим преди всичко качеството на здравеопазването в България, да ограничим възможността за изтичане на средства в различни посоки. Това нещо да намери резултат в мнението на нашите пациенти и тогава в крайна сметка да кажем, че сме направили онази крачка, която ни води в правилната посока.
Завършвам изказването си с един въпрос към всички в тази зала: нима мислите, че независимо коя комисия в Парламента, ще може да роди закон, който да е панацея, още повече в сферата на здравеопазването? Аз не съм убеден в това нещо, не съм наивник. Но си мисля, че трябва да бъде направена тази крачка и този законопроект трябва да бъде подкрепен, разбира се, с всички предложения, които народните представители ще направят между първо и второ четене.
В крайна сметка, повтарям се за сетен път – здравеопазването няма политически отенък, в крайна сметка всички ние сме и пациенти и трябва да мислим еднакво и за тази част от въпроса. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Професор Илко Гетов пожела думата, след което и министър Андреева.
ИЛКО ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, аз ще кажа, че Българският фармацевтичен съюз е представил своето становище и в него е отчетено повишаването на публичното участие и гаранцията за общественото начало при санкциите, които се налагат във връзка с неизпълнение на съответните нормативни изисквания. Ще взема обаче анонс от думите на д-р Кърджалиев, че в нашата сфера, по-специално в сферата на фармацията, две думички са много важни – регулация и конкуренция. В този смисъл на думата Българският фармацевтичен съюз изразява ясното становище, че е необходима цялостна реформа на системата на ценообразуване и реимбурсация. Защото настоящата система на ценообразуване и реимбурсация не е полезна нито за производителите, които са с най-ниската цена в Европа от седемнайсетте държави от референтната кошница, и доказателствата за това са изтеглянето на лекарствените продукти от пазара – към 300 миналата година само.
Системата на пределните цени, която е въведена, също вече не е достатъчно актуална, тъй като конкуренцията в сферата на фармацията е голяма, появата на дъмпинг на цените всъщност определя пазара, и в сферата на търговията на дребно сме свидетели на появата и на монополни структури.
От друга страна, фиксирането на нивото на реимбурсация също не е полезно от гледна точка на това, че публичният фонд, който плаща за лекарства, е само един-единствен. И в цялата тази структура не виждам къде е пациентът, защото тук са много пациентски организации и те могат да кажат техните членове имат ли достъп до терапия, нямат ли достъп до терапия, забавени ли са въвеждането на нови терапии и така нататък, така нататък.
Няма да влизам в дебата дали да има, или да няма Национален съвет по цени и реимбурсация, защото аз самият бях член повече от седем месеца от първия състав на съвета и просто не е етично. Ще кажа само, че публичните разходи на Националната здравноосигурителна каса за амбулаторно и болнично лечение с лекарствени продукти и така нататък не са 50%, а са между 27 и 33 в зависимост от съответния месец и период, който се изчислява, и от началото на годината месечното повишение е в рамките на темпа на пазара от 1,5 до 3 % месечно.
Освен това ние искаме да видим в тези законопроекти описани и коригирани непропорционалните санкции по Закона за лекарствените продукти според обема и вида на дейността. Защото ако един производител не се съобрази с новоопределената цена например на Съвета по цени и реимбурсация, и една аптека, ако продава с шест или десет стотинки повече от пределната цена, дължат една и съща санкция – петнадесет хиляди лева. Нали така?
И на последно място, искаме да видим гаранция за конкуренция в сферата на фармацията, базирана на качеството на услугите, на качеството на обема на услугите.
Като цяло законопроектът е приемлив за нас и особено в това, че съсловните организации и спазването на изискванията за добра фармацевтична практика са законово регламентирани с предложените изменения. Благодаря Ви.
ПРЕД. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Гетов.
Уважаема госпожо министър, много поотложихме Вашите отговори, но сега виждам вдигната ръка от страна на Лекарския съюз.
Моля Лекарският съюз, следващата съсловна организация, да чуем вашето становище, след което наистина принципалът, както се казва.
ЦВЕТОЗАР МЛАДЕНОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо министър, господа заместник-министри, дами и господа!
Българският лекарски съюз е предложил на Вашето внимание обосновано становище, съставено изцяло от нашия експертен екип. Съставено е там, за да бъде по-близо до практиката, до диалога в рамките на съсловните среди, отколкото до чистата теория. В рамките на проекта за изменение и допълнение, въпреки че същият има характер на полифрагментно предложение и касае много други закони, са приети много от нашите призиви в рамките на настоящето управление, в рамките дори и на миналите управления – възраждането на арбитражните комисии, обединяването на елементите на Националния рамков договор. Разбира се, има и елементи, които не приемаме от предложението.
В рамките на регулацията по така наречената «Здравна карта», относно получаването на разрешение, а именно в рамките на неговия стадии на инвестиционно намерение, считаме, че това е едно, така да се каже, интелигентно и може би разумно предложение с оглед регулацията в системата. Разбира се, то крие своите опасности. В рамките на редица европейски държави има модел, при който съсловните организации също заемат становище дали едно лечебно заведение да бъде разкрито в рамките на определена територия. Така се тушира и напрежението в самата система.
По отношение на предложенията за трансформиране на настоящия Национален съвет в комисия – там нашите експерти са изложили становище, че може би е удачно настоящият вариант да продължи своята работа. Професор Бенишева запозна всички страни със своя доклад. Наистина е свършила доста работа и може би има нещо полезно в този формат, разбира се, с някои допълнения, които ние сме предложили.
Има все пак и някои други наши призиви, които в случая не са взети предвид, а именно регулацията при реимбурсацията по отношение на диагноза. Това е обсъждано редица пъти в рамките на съсловната общност. Познати са и практики, които теоретично също се обсъждат за процент на генерично предписване от страна на изпълнителите, които също могат да доведат до снижаване на разходите по отношението на заплащането на лекарства и някои други предложения, изложени в рамките на становището, които, Ви молим, да бъдат взети предвид между първо и второ четене.
Пак повтарям, тъй като настоящият Закон за изменение и допълнение касае и един много важен аспект, а именно практиката на така наречените «първични медицински изпълнители», в случая първична извънболнична медицинска помощ, голяма част от специализиращите и непридобили специалност по обща медицина ги грози прекратяване на съответната им дейност като титуляри и в случая с предложения законопроект, това се разрешава в рамките на придобиване на съответната специалност за следващите пет години. Това е наложително да се случи сега и молим наистина за експедитивност по отношение на приемането на това предложение за изменение и допълнение. Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Само да припомня, че това вече е факт. В петък мина на първо и второ четене в зала. Само пояснявам.
Госпожо министър, имаше въпроси, по които най-вероятно искате да вземете отношение.
Имате думата –заповядайте.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Аз ще започна първо с една процедура. Пред Вас представих целия законопроект така, както е приет на министерски съвет през месец април. Правя процедура да бъдат оттеглени текстовете, които вече бяха приети на първо и второ четене в Народното събрание в края на миналата седмица. И продължавам по конкретните въпроси.
Първо, искам да кажа, че за мен този законопроект не е закъснял. Ще кажа защо. Защото анализът на системата беше дълъг процес, който включваше не просто работата на експертите, но и разговори с всички участници в тази система – и съсловни организации, и с пациентски организации, със синдикати и с фарма-бизнеса и така нататък. Не смятам, че промяната в законите на всеки три или шест месеца е добра практика. Законът е качествен, ако е устойчив и дава резултати. Разултати могат да се получат и с промяна на подзаконовите актове също. И в този смисъл смятам, че сме предложили промени, нека да кажа, че това е един първи пакет, който предлагаме, защото има и други важни промени, които, надявам се, че ще имаме възможност да реализираме и които ще трябва нормативно да бъдат регламентирани.
И в този смисъл ще засегна въпроса за начина и стила на предлагане на текстовете.
Първо, това е работа на юристите. Предложен е този начин, тъй като – тук имаме и представител на нашата дирекция – юристите смятат, че текстовете, които се предлагат, са в логиката на закона и не се нуждае те да бъдат представени по друг начин, разбира се, приемаме да се промени вида и стила на представяне, ако това действително се налага.
По отношение на списъка за заболявания, който предлагаме да се утвърждава от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Това не изключва участие на Министерството на здравеопазването. В текста е разписано, че министърът определя критериите, по които се определя списъка на заболяванията, като, разбира се, това се прави винаги и се прави от работна група, в която участват хора, които могат да вземат компетентно своето становище.
По отношение на одобряването на разкриване на лечебна дейност на ниво инвестиционно намерение, имаме две основни причини да го предложим.
Първата, смятам, че е задължение на държавата да обезпечи равномерен достъп и да намали диспропорциите, на които в момента сме сидетели, на територията на цялата страна. Разбира се, има места, в които има свръхконцентрация на лечебни заведения и в други, в които такива дори изобщо няма. Всеки един гражданин на тази държава има правото да има бърз и навременен достъп до извънболнична и болнична помощ и смятам, че това е част от политиката, която Министерството на здравеопазването и, разбира се, правителството трябва да следват и да осигуряват.
По отношение на съмненията за корупция, ще кажа две неща.
Първо, очевидно някои представители са чели текстовете малко по диагоналната система. Изрично е посочено, че комисия разглежда документите за намерение по отношение на разкриване на дейност в нови лечебни заведения, като успоредно с това Националната здравна карта, знаят в 2010 г. година как е била предложена. Тук философията е малко по-различна – да определи именно потребностите, дифиците и диспропорциите, за да можем своевременно да планираме и да се справяме с тях.
Неслучайно въвеждаме и елемента на задължителната акредитация, която е показател за качество на предлаганата медицинска услуга в лечебните заведения. И бих се съгласила да обмислим варианта, предложен от доктор Добрев, да има и втора институция, която да дава или да участва във вземане на това решение, ако някой има притеснение от това, че в Министерство на здравеопазването, независимо кой е министъра, това няма да бъде изпълнено екзактно.
Ще се спра и на въпроса от господин Абу Мелих във връзка с Националната здравноинформационна система. Ние я създаваме, защото тя е в нашите правомощия да го направим, но тя ще бъде част от електронното управление на страната, от общата електронизация на услугите в страната, и това е съобразено и със стратегията за електронизация, която е изработена и от Министерството на транспорта и съобщенията, и ръководена от вицепремиера госпожа Бобева.
По отношение на Наредбата за водоспасителните дейности, искам да кажа, че Вие сте прав, че наредбата, която в момента работи, не е добре направена. Ние имахме проект за нова наредба. Имаше становище, изразено от страна на Министерството на регионалното развитие за това, че трябва нормативно да се определи контрола преди да пристъпим към създаване на нова такава уредба и затова в този закон го правим. Ако имате възражения по отношение на глобите, на размера на глобите, разбира се, че това може да се обсъжда. Това е нашето виждане от страна на експертите, ако това е проблемът.
Най-важният и според мен най-будещ дискусия и разнопосочни становища е статутът на Националния съвет по цени и реимбурсация. Тук има наистина две становища и винаги ги е имало, откакто дискутираме проблема със статута на този Национален съвет. Искам да кажа, че нашето предложение не оспорва свършеното от екипа на Националния съвет по цени и реимбурсация. Това не е някаква оценка за недобре свършена работа и затова да се предлага промяна на статута и минаването му под формата на комисия към Министерството на здравеопазването. Тук се цели само едно и то е държавата да има своята роля при създаване на лекарствената политика – абсолютно съгласна съм. Това сме го обсъждали с ръководството и с експертите.
Съгласна съм с професор Гетов, че трябва да има нова система на ценообразуване и реимбурсиране на лекарствата. Той съвсем екзактно го обясни като човек, който работи в тази сфера. Но ако държавата иска да провежда по някакъв начин своята политика в това, трябва да има създаден орган, върху когото може да има контролна функция. В момента съветът е към Министерския съвет, към премиера и Министерството на здравеопазването и освен становища и пожелателни препоръки, не може да направи нищо друго.
Що се отнася до експертизата по това, което каза професор Бенишева във връзка с квотния принцип, който сме предложили, който, разбира се, може да бъде дискутиран, моят едногодишен опит в Министерството на здравеопазването показва, че има изключително добре подготвени експерти в трите съсловни организации –Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, и в Българския фармацевтичен съюз. Нека да не забравяме, че всички практикуващи лекари сме членове на Българския лекарски съюз и едва ли там няма експерти, които могат да участват в подобен състав на Съвета по цени и реимбурсация.
Разбира се, този въпрос може да се обсъжда. Ние имаме нашето становище, но тук е важно и това, тъй като чух за индустрията, разбира се, че индустрията има своя интерес, но от другат страна, има още един важен интерес, който трябва да се защити – на пациентите и публичните средства да бъдат изразходвани максимално ефективно.
Тук е мястото, където трябва да кажа, че това е също част от политиката по отношение на лекарствената политика и държавата има право да вземе своето отношение.
По отношение на въпроса на Националното сдружение на общините. Отварям скоба и ще кажа, че всеки законов и подзаконов акт и не само, стоят 14 дни на сайта на Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане и всеки може да вземе становище и да даде своите препоръки. Няма как на всички да бъде разпространен всеки проект, защото заинтересованите лица винаги са много.
Във връзка с общинските социални патронажи искам да кажа, че те са предимно със социална насоченост. Тук за първи път се регламентира това те да бъдат с включена и медицинска компонента в тези патронажи, като всяко едно юридическо лице може да разкрива такава дейност, разбира се, и държавата, като и да финансира тази дейност.
Може би тук и заместник-министър Лазаров ще вземе отношение, защото това е съвместна дейност между двете министерства. Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Ще ми позволите кратко изказване, уважаеми колеги, след което, господин заместник-министър, ще имате думата, най-вероятно по отношение на тези интегрирани центрове.
Тук бяха заявени определения за законопроекта, че това е полифрагментен законопроект. Аз ще кажа, че това е един тежък законопроект. Има обаче безспорни неща в него и ние няма как да не се обединим около това. За някои от тях стана въпрос, някои просто бяха отминати.
Понеже има безспорни неща и те са важни и чакани от дълго време, колегата Кърджалиев заяви, че ние ще подкрепим законопроекта. Но тук многократно се спомена за позицията на ДПС, нашата позиция е една и съща по някои въпроси, независимо дали сме в опозиция, или в управление. Това са важни въпроси на здравеопазването. Ще ги маркирам съвсем накратко.
Безспорно трябва да има Електронна здравна карта, единна информационна система и поздравления за това, че някой се опита най-накрая да го регламентира. Има още какво да се желае и в подзаконова нормативна уредба бихме желали да уредите много по-отговорно и да разпишете ясно отговорностите за достъп, сигурност на информацията – кой влиза в системите, кой разполага с тази информация и за какво я използва.
Арбитражът – безспорно положителен момент. Съсловните организации се борят за това от много време. Нещо, което беше премахнато, безспорно беше положително, защото вместо съдебни спорове, е ясно, че споровете между съсловните организации и Касата могат да се решават доста по-евтино и по-бързо.
Що се отнася до Центровете за интегриране и социално-медицински грижи, личното ми мнение е, че това е крачка напред. Здравеопазването, медицинската грижа и помощ не могат да бъдат ангажимент само на Министерството на здравеопазването и на Касата. Проблемът има социален аспект. Трябва да има ангажимент това Министерство. Така е във всички развити страни.
Друг е въпросът, че Вие трябва в режим на разговор да изясните между двете министерства, ако има противоречия, що се отнася до функционирането на тези центрове. Но има добър пример. Колега спомена за опита на Българския червен кръст, особено за функциониране на тези центрове в домашна среда – актуален въпрос, имайки предвид демографския проблем в България.
За мое учудване договарянето на отстъпки на лекарства, включително така наречения “натурален рабат” въобще не получи внимание от народните представители и от гостите. Може би прекалено много се изговори и проблемът се изчисти в предварителните разговори, но за мен щеше да бъде интересно да чуя становището на страните, които са част от това договаряне, както и на Националната здравноосигурителна каса. Моята скромна информация е, че там нещата са почти консенсусни и ние очакваме напрежението, което първоначално предизвикаха тези текстове, да са довели до разбирателство, което да бъде приемливо и за членовете на комисията.
Нещо, на което никой не обърна внимание – здравните кабинети и тяхното функциониране не са толкова маловажен въпрос, уважаеми колеги. Текстовете, които са предложени, след разговори с Асоциацията на родителите на болните от диабет, защото имахме казуси и може би с всички пациентски организации имахме казуси, при които медицинските сестри в яслите и в училищата заявяват, че не могат да обслужат дете, болно от диабет, защото нямат такива правомощия и това не е част от тяхната компетентност, разписана в длъжностната им характеристика. С текстовете се решава много важен проблем със социално значение, защото имаше конкретни казуси. Само фактът, че убегнаха от медийното внимание, не предизвикаха онзи дебат, който обикновено предизвикват, но получават отражение тук.
Националната здравна карта и задължителният характер. Винаги сме твърдели, че тя трябва да бъде с такъв характер. В противен случай, само констатираме сегашната ситуация и няма никакъв ефект от това.
Задължителната акредитация – важен момент, особено когато става въпрос и за обучение на студенти, но ми се иска да огледат юристите на Министерството нещата откъм практика на Административен съд или КЗК. Там имаше някакъв проблем. Моля Ви да го изчистите и ще коментираме това преди второ четене.
ТЕЛК-те – другата тема, която лично аз очаквах да предизвика повече вълнения и дебати. Може би в блиц контрола част от колегите ще продължат разговора специално по тази тема – много важна за хората в България.
Има два момента, които ние не подкрепяме сто процента.
Уважаема, госпожо министър, ние бяхме коректни, споменахме и разговаряхме, че що се отнася до Националния съвет за цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, имаме съображения и те са свързани с принципната позиция, за която говорих преди малко. Когато колегите от ГЕРБ създаваха този орган, ние изразихме нашето отношение, че не може да направим нещо средно между рак, риба и щука. Те го кръстиха Национален съвет, защото той не е нито държавна агенция по същество, нито изпълнителна агенция. Министър Дянков наложи формата. Прави чест на колегите, че се пребориха да не е в Плевен поне. Беше успех, че се работи в София, защото иначе на тези хора трябваше и командировъчни да им плащаме за всеки ден работа там. Това е част от вече политическия фолклор, разбира се.
Най-важното за нас е следното Аз съм разговаряла и с колеги от ГЕРБ сега. Да, тази структура е със статут на държавна агенция в момента. Какъв е смисълът тя да бъде подчинена на министър-председателя? Кога министър-председателят, който и да е той, ще се занимава с тази агенция и с нейната дейност?
В този смисъл ние няма да подкрепим обаче връщането и разграждането на тази структура като дирекция на самото министерство. Практиката е прекалено негативна. Но ще подкрепим преформирането на дейността му като Изпълнителна агенция към Министерството на здравеопазването, но със запазване на функциите, защото атестатът е изключително сериозен. Какво значи над 1340 медикамента, които са с намалени цени, заради работата, която те извършват. Още повече че чакат още 306 медикамента, които поради други причини, все още не са с понижени цени. Това е атестат за работата на една структура. И в този смисъл сме коректни, заявихме го и в предварителен разговор с Вас, че тук ние ще искаме прецезиране между първо и второ четене.
Що се отнася до списъка на заболяванията, за които се предлага да се утвърждават от НЗОК, не искам да казвам, че това е бягство от отговорност, но ми се струва, че в режим на диалог, бихте могли, имайки предвид и това, което изложихте пред Комисията, да намерите доброто и работещо решение. Да намерите баланса между това, че казвате: иска да дава по-малко средства за медикаменти и за по-малко диагнози, а Министерството провежда друг тип политика, като се опитва да даде знак към обществени групи и групи пациенти в полза на грижа за тяхното здраве. Това е, което исках да заявя. Благодаря ви за вниманието.
Имате думата, уважаеми колеги и гости.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да гласуваме.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да гласуваме. Приемам това.
Само да Ви кажа, че всъщност много отдавна представителката на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари искаше думата.
Понеже е седнала там, не й дадох думата, с уговорката, че ще бъде кратка.
Заповядайте, доктор Виктория Чобанова.
ВИКТОРИЯ ЧОБАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, като цяло ние подкрепяме законопроекта, където са включени много от нещата, за които, като организация на общопрактикуващите лекари искаме – интегрирането на информацията за здравното състояние, която да бъде на едно място, въвеждането, възстановяването по-точно на арбитража.
Искам да се спра на няколко акцента само с по една дума.
За да може тази интегрирана информационна система да ни върши работа в практиката, трябва много внимателно да се прецизира достъпът. В този смисъл, мисля, че като общопрактикуващи лекари – това е становището на всички наши колеги – ние трябва да имаме безусловен достъп до информацията за нашите пациенти, а не само след тяхно разрешение, за да може това нещо да стане.
Другото, което трябва да се помисли в този аспект, е, че информацията, която подаваме, трябва да се уеднаквят форматите или да подаваме информация на едно място. От там нататък, съгласно Закона за електронното управление всеки да тегли тази част от информацията, която на него му е нееобходима за изпълнение на своята дейност. Така че, ако това бъде реално направено, то ще намали административната тежест върху нашата работа, която изобщо не е малка.
По отношение на ТЕЛК-те искам да взема думата.
ТЕЛК-те са ябълката на раздора във всяко едно отношение при изпълнение на грижите за хроничноболните. Смесицата на финансирането по отношение както от Здравната каса, така и от министерството, води до непрекъснати конфликти и в тази гледна точка ние на няколко правителства, включително и на Вашето, сме предлагали многратно, бюджетът на ТЕЛК да се отдели като отделно перо било към Министерството на здравеопазването, било към Здравната каса – да няма смесване между финансирането, за да не се връщат хората, да не се разкарват пациентите и лекарите, които правят освидетелстването за ТЕЛК, да получават своето заплащане за това по определения ред.
И на края една забележка по отношение на чл. 106 от Закона за здравното осигуряване, където се предлага нова ал. 4, в която за всички останали нарушения се предвиждат някакви големи санкции. Считам, че юридически не е издържано да има големи санкции за нещо, което не е конкретизирано. Тоест това създава възможност за административен произвол и ще моля това нещо да бъде обмислено между първо и второ четене.
По отношение на Закона за здравното осигуряване – тъй като се въвеждат санкции за неправомерно получени суми, много моля да направите възможното това да бъде дефинирано в Заключителните разпоредби, защото в момента «неправомерно получени суми» е терминът, с който глобяват лекарите за изразходване и надвишени регулативни стандарти. А това не са получени суми на практика. Благодаря!
ПРЕД. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, д-р Чобанова.
Господин заместник-министър, препоръчвам Ви наистина в разговори впоследствие между министерствата да изясните въпроса за...
Уточнение в едно изречение, много ви моля!
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уточнението какво е? Развитието на социалните услуги. Те са децентрализирани от 2003 г. В този смисъл не могат да бъдат част от интегрираните медикосоциални услуги, не могат да бъдат част от бюджета на министерството, защото в този смисъл влизаме в друга посока. Иначе, между Министерството на труда и Министерството на здравеопазването противоречия няма. Това е нов елемент, нова услуга...
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това звучи много обезкуражаващо, господин заместник-министър, уточнете го с финансовия министър и заедно със Здравното министерство.
Прекратяваме дебата.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване. Моля Ви за тишина в залата.
Подлагам на първо гласуване
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО, № 402-01-20.
Вносител – Министерският съвет.
Който е “За”, моля да гласува.
Гласували: «За» - 10. (Реплика.)
Това сме го правили, доктор Иванов, и при Вас. Колежката се обади, по здравословни причини просто излезе.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: По здравословни причини, значи отсъства. Такива неща...
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо председател...
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Имало е изключения.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: С госпожа Христова сте десет. Бройте внимателно.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за внимателно преброяване.
Отново, който е “за”!
Гласували: “За” – 10, “против” – 8, “въздържали се” – 3.
Пребройте много внимателно колко са “за” Много Ви моля внимателно, много е важно.
Гласували: “за” – 10, “против” – 7, “въздържали се” - 3.
Законопроектът не се приема.
Отрицателен вот.
Преминаваме към блиц контрола.
Най-голямата Парламентарна група – ГЕРБ, има първа думата за въпрос.
Доктор Иванов, заповядайте – въпрос към министър Андреева.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, да изчакаме малко, ако трябва...
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля гостите, напускайки залата, да бъдат по-тихи.
Доктор Иванов, заповядайте за първия си въпрос.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, заместник-министри, колеги, гости!
Във връзка с наболелия въпрос за спешна помощ, въпросът ми е следният: дали Министерството на здравеопазването, в лицето на д-р Андреева, е провело разговори с лечебните заведения на територията на град София и в другите големи градове; дали лечебните заведения са подготвени да приемат спешно болни 24 часа в денонощието? Дали това е по силите на лечебните заведения и съответно компетенцията на лечебните заведения?
Ако е имало такава среща, просто нека да ни запознае, тъй като това е един изключително важен въпрос, тъй като различните лечебни заведения в големите градове изпълняват, има специализирани лечебни заведения, това би променило цялата философия.
Това ми е първият ъпрос, госпожо председател.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, да, в момента няма проблем по това лечебните заведения в страната да извършват работа по спешност 24 часа. Те по закон са задължени да правят това. В момента нямаме проблем по отношение на обезпечаване на спешността на територията на страната.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Приключихте ли с отговора?
Д-р Иванов, искате ли думата за отношение, за дуплика?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря за дадения ми отговор, но в първата част на въпроса си попитах: дали ръководителите на лечебните заведения са потвърдили това, тъй като, доколкото аз имам информация, в София, по-точно общинските лечебни заведения, нямат такава готовност. Те нямат, първо, структура, която да поддържа 24 часа в денонощието нужните специалисти. Давам пример веднага.
Примерно пада пациент на “Орлов мост”– най-близото лечебно заведение е “Шейново”, карат падналия там. Има ли готовност примерно да бъде отреагирано, да кажем, човекът е в клинична смърт, има ли готовност съответното лечебно заведение да отреагира? Шефовете на общинските болници казват, че не могат и нямат така подготвен нужен персонал 24 часа в денонощието да могат да обслужат спешността.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Разбрах какво ме питате.
Днес имах среща с кмета на Столична община госпожа Фандъкова и със заместник-кмета по здравеопазване генерал Тонева. Те ме увериха, че всички лечебни заведения са в състояние да обслужват пациенти по спешност. Освен това са готови да осигурят и екипи, които, ако се наложи, да подпомогнат дейността на Центъра за спешна медицинска помощ в София.
А що се отнася до конкретния случай в “Шейново”, имали сме такива случаи, в които са карали пациенти, които са от мъжки пол, и нашите реаниматори, тъй като всяка болница има екипи за 24 часа, от общинските, поне това беше до края на миналата година, днес информацията е, че всички болници имат екипи 24 часа. Имали сме случаи, в които с нашите реаниматори, които са изключително добри, сме оказвали първа помощ в животозастрашаващи състояния. Благодаря.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Коалиция за България има думата за втори въпрос в рамките на блицконтрола.
Заповядайте.
СМИЛЯНА НИТОВА: Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
Моят въпрос е кратък: Каква е визията на Министерството на здравеопазването за подобряване работата в системата на ТЕЛК-те?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря за въпроса.
Ще кажа следното. Има Постановление на Министерския съвет, в което се разписват две промени. Едната е свързана с това, че специализираните ТЕЛК-ве стават част от общия ТЕЛК, като всички – там при обсъждането могат да участват сециалисти офталмолози, педиатри и всички пулмолози от всички досега специализирани ТЕЛК-ве, и втората промяна е свързана с това, че в ТЕЛК-те могат да работят лекари от доболничната и болничната помощ, като в случай на конфликт на интереси, имам предвид, когато се разглеждат досиета на техни пациенти, те могат да си правят отвод, така че да не участват в комисията, която разглежда конкретния казус.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Бихте ли искали думата за дуплика?
СМИЛЯНА НИТОВА: Разбрах от Вашия отговор, че тенденцията е да се разширява кръгът на специалистите, които ще работят в тази система. Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Парламентарната група на ДПС – доктор Кърджалиев ще зададе въпрос.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо министър, днес получихме три сигнала от областни градове, в които има центрове за спешна медицинска помощ в България, единият от тях е пред мен дори.
Става дума за Ваша заповед от вчера – нареждате на директорите на центровете по спешна помощ да предприемат действия по командироване на лекари, фелдшери, сестри в София-град с цел сформиране на съответни медицински екипи. Нареждате да бъдат предоставени санитарни автомобили, комплектовани с медицинска апаратура и също казвате, че командироването се извършва с цел Центърът за спешна медицинска помощ в София-град да може да изготви и изпълни месечните си работни графици.
Пред мен е отговор до Вас, предполагам че е пристигнал днес примерно от Търговище. Там се казва, че центърът е малък, има една единствена резервна кола, която на всичкото отгоре е и повредена, не са в състояние да направят графика дори и един екип да отсъства, че има трайно незаети пет длъжности в Търговище и така нататък, и така нататък. Също е спомената и острата реакция на колектива.
Във връзка с този казус ми е въпросът: защо се налага от толкова далечно разстояние да се карат екипи тук? Това целесъобразно ли е? Търговище примерно е на 330 километра, но също има и от други градове, от Североизточна България, както Ви казах. Това няма ли да затрудни работата в тези регионални центрове в спешна помощ?
И трето, дебело не подчертаваме ли разликата София и друга България с този случай, защото ние фаворизираме в София спешната помощ за сметка на други провинциални градове. Това са ми въпросите.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря.
Конкретно, всичи знаете как се разви ситуацията около Центъра за спешна медицинска помощ в София. Ествествено че Министерството на здравеопазването трябваше да направи всичко възможно, за да е сигурно, че ще обезпечи работата на центъра с екипи, ако действително се окаже, че, както беше промотирано в общественото пространство, в медиите, че толкова хора са подали оставки и ще напуснат. За щастие реалната ситуация е съвсем различна.
Бяха проведени разговори с всички болници в страната, които работят по спешност както в София, така и с всички областни лечебни заведения. От всички имаме готовност и има екипи, които биха могли да бъдат осигурени за работа, за покриване на спешната помощ на територията на София, ако се окажеше, че действително в Центъра за смешна медицинска помощ – София оставаме без екипи, за да вършат това.
Действително има изпратена такава заповед до центровете за спешна медицинска помощ, защото ако се наложи да се ползват екипи, директорите на центрове трябва да имат правно основание, на което да командироват екипите. Имаме два отказа. Това не означава, че ще има санкции, защото някой не е готов да изпълни. Това само означава, че тази заповед дава правно основание за командироване.
В страната има единадесет центъра, които са с пълна численост, – няма вакантни места, и седемнадесет центъра, в които има различен процент незаети места, като, разбира се, в Центъра за спешна медицинска помощ – София, е най-големият проблем. Тоест това, че там ще останат екипи да работят, не отнема от нас ангажимента да подпомогнем колегите и да има допълнителни екипи от лечебните заведения, засега само от София, защото всички болници в София – и университетски, и специализирани МБАЛ, са готови да предоставят такива екипи и в същото време временният директор, назначен в момента, подава информация за актуалното състояние в Центъра за спешман медицинска помощ – София, по отношение на екипи на оборудване, на линейки и на цялата готовност за това да има по-добра организация, за да може да нямаме сътресения на територията на Столична община, на София-град. Мерси.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Дуплика – заповядайте, доктор Кърджалиев!
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря за отговора.
Тоест аз разбирам от него, че тази заповед ще се задейства по целесъобразност и при поискване и е основание за точно тези командировки. Резервът, на който се разчита, е от София, университетски болници и МБАЛ-ве.
Удовлетворен съм от отговора. Моля само да се има предвид мнението на директорите на центровете за спешна медицинска помощ. Те не биха Ви подвели, биха дали обективна информация за възможноститеи капацитета, за да се реагира в тези центрове. Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Само една дума, госпожо председател, да кажа – проведен е разговор с всички директори на центровете за спешна медицинска помощ, на които е обяснено, каква е целта на тази заповед.
В страната е спокойно. Всички са наясно, че няма да се оголват екипи, тоест работата на центровете, където има недостиг на екипи.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Парламентарната група на “Атака” има думата за въпрос.
Заповядайте.
ДИМО ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, гости! Уважаема госпожо Андреева, от “Атака” искаме също да се поинтересуваме: какво се случва в спешна помощ в момента, тъй като това е доста актуален проблем в последните дни?
Аз направих среща с представители на Бърза помощ. Тук съм поканил и хора, които работят в ЦСМП-София, за да чуят какви са Вашите отговори на нашите въпроси.
От месец януари до месец април тази година Вашето министертсво е направило одит за дейността на ЦСМП-София. Освен това всеки месец се изготвя справка за възнагражденията на служителите в центровете за спешна медицинска помощ и тази справка се представя на Вашето министерство.
Във Ваше изказване обаче Вие заявявате следното: в центровете за спешна медицинска помощ цари огромна неяснота и предстои да се направи анализ, който да изясни колко точно линейки и екипи работят в Спешния център, с какво оборудване са и какви заплати получават екипите.
Вие сте вече министър на една година. Вашето министерство прави одити на центровете за спешна медицинска помощ. Предоставят се справки за възнагражденията и се оказва, че не знаете основни неща, които засягат толкова важен сектор в здравеопазването, какъвто е спешната помощ.
В медиите също така изнесохте много неверни данни според служителите на ЦСМП-София. Това не са мои твърдения. Вие казахте, че има над 90 души администрация, което всъщност въобще не е вярно. Ако броите чистачките, охраната и стопанския отдел на центровете за спешна медицинска помощ, може би ще достигнат и този брой. Казахте, че има хора, които не работят там, а получават заплати. Ако е така, можете ли да назовете имена на такива хора, защото във всеки един одит на ЦСМП, който сте направили Вие като министерство, не е доказано подобно нещо.
Обяснихте също пред медиите, че заплатите на служителите в центровете за спешна медицинска помощ надхвърлят едва ли не 1500 – 2000 лева месечно, което не е вярно, защото всъщност основното възнаграждение е доста по-ниско. Ако някой от слижителите е достигнал подобно възнаграждение, то това е защото е дал изключително много часове извънреден труд и може би е станал и, как да кажа, обект на доста нападения от развилнелите се цигански банди, които обслужва ЦСМП и на които, за съжаление, се натъкват всеки ден и биват тероризирани от тях.
Във връзка с това въпросът ми към Вас е: наистина ли не знаете какво се случва в Спешна помощ? Ако е така, това говори за една изключителна безотговорност от Ваша страна. А, ако знаете, защо тогава давате такива изявления и не е ли това начин да намирате един несъществуват мотив за освобождаването на досегашния директор доктор Георги Гелев? Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Андреева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря.
Действително са правени проверки и не само от Вътрешния одит – и от инспектората на Министерството на здравеопазването, и от Медицинския одит. Всяка една проверка завършва с констатации и с препоръки. Всяка една от проведените проверки е оспорвана от ръководството на ЦСМП-София с предоставяне на други данни, различни от тези, които одитът е установил там. Това беше и причината за моето изказване, че очевидно, докато е това ръководство, никога няма да се знае, защо те оспорват обективно документи, които те са предоставили, и на базата на които е правена проверка от институциите.
Именно поради тази причина, казах, че е крайно време, вероятно има неяснота в ръководството какво се случва в собствения му Център за спешна медицинска помощ, защото аз нямам никакви основания да не вярвам на проверките на отговорните институции за тяхното провеждане. Още повече че там работят хора, които от години работят в Министертсвото на здравеопазването и всеки опит за спекула в посока на това, че това са тенденциозни проверки, по никакъв начин не отговаря на истината. Всички проверки са правени по сигнали.
Не само ЦСМП-София се е проверявал. Проверяват се и други лечебни заведения, когато има подадени сигнали за нередности или когато Министерството на здравеопазването или Медицинският одит се самосезират във връзка с конкретен случай, каквито е имало, за да влязат за проверка съответните институции.
По отношение на администрацията, не аз съм вписала в администрацията шофьорите, чистачките и всички останали. Често в щатните разписания на лечебните заведения тези категории присъстват именно в графа “Администрация” и аз цитирам само това, което е установила проверката на Медицинския одит.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте за дуплика.
Няма такава процедура за дума на гостите тепърва, защото ние сме в процедура на блицконтрол, което е според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на комисията.
Заповядайте, господин Димов, за дуплика.
ДИМО ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожи председател.
Госпожо Андреева, като говорите за щатни разписания, аз имам информация, че Вие самата като министър не сте утвърдили щатното разписание на ЦСМП, което Вие трябва да отворите до 10 януари тази година. Това щатно разписание не е утвърдено от Вас.
Друг е въпросът дали наистина според Вас проблемите в спешна помощ се крият в лошото ръководене на спешната помощ или проблемите всъщност са съвсем другаде.
Проблемите са там, че София се обслужва от 12 – 13 екипа, да го кажем, ако Вие не го знаете, чакате в момента новоназначения, изпълняващ длъжността директор, да Ви го каже. Най-елементарното – можехте да направите една среща с хората от представители на Спешна помощ, защото разбрахме, че Вие от една година като министър, не сте правили среща с тях. Вие не сте ходили на място в Спешна помощ-София. Затова може би не ги знаете тези неща.
Дванайсет, тринайсет екипа обслужват София при необходими поне петдесет. Друг е въпросът, че тези линейки нямат необходимата техника, за да бъдат наистина качествени и ефективни, за да си свършат работата.
Другият основен проблем е, че не са заети щатните бройки в спешната помощ. Това са над сто човека. Защото пък с тези ниски унизителни заплати в Спешна помощ, няма кой да работи. Един млад човек, който тепърва завършва медицинско образование, няма да се захване да работи за 600 лева предвид натовареността и трудната работа, с която трябва да се заеме.
Така че според нас от “Атака”, нашето мнение е, че проблемите на Спешна помощ не се крият в ръководството на Спешна помощ, камо ли в този директор, виждайки това, че цялата Спешна помощ застава твърдо зад него, а просто в лошата политика, която се води в здравеопазването последните доста години – от това правителство, предното и по-предното. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо министър, имате думата – заповядайте.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Щатното разписание не е утвърдено, защото при внасянето му имаше, то не отговаряше на изискванията по отношение на Правилника на дейността на ЦСМП-София. Миналия път Вие не бяхте, имаше изслушване по повод проверката на ЦСМП-София и това е една от канстатациите на одита – нередностите не са отстранени, и той да бъде отново внесен от директора на ЦСМП-София за утвърждаване от министъра.
Що се отнася до заплащането в ЦСМП-София и не само в ЦСМП-София, във всички центрове в страната – никой, никога не е твърдял, че то е достатъчно. Всички данни, които са изнесени са на базата на справки, получени от ЦСМП-София. Разбира се, че никой не оспорва това, че колегите може да са си изработили – и са го направили – всеки лев, защото всички знаем, колко натоварено работят.
Но тук ще Ви кажа, че от незаетите щатни бройки, в ЦСМП-София всеки месец се превеждат 140 хил. Лв. и е въпрос на решение на ръководството как да ги разпредели върху заетите щатни бройки, така че да може натовареността на колегите да бъде поне частично изплатена с този ресурс.
Да, твърдя, че организацията и контролът на работа в центровете за спешна медицинска помощ в страната и не само, и в другите лечебни заведения, и в другите структури към Министерсвото на здравеопазването, е основно ангажимент на мениджмънта на тези заведения. Няма никакъв начин, най-малкото физически, министърът или заместник-министрите да бъдат в над 250 структури в страната, за да ги управляват лично. Затова има хора, които ги управляват от името на държавата в интерес на обществото. Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Следващ кръг от въпроси – Парламентарната група на ГЕРБ, д-р Дариткова.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, господин заместник-министър, уважаеми колеги, гости!
Моят въпрос касае така широко афишираните 6 мил. лв.,които трябва да достигнат до общинските болници в трудно достъпни географски региони. Това беше изтъкнато като преимущество на това управление.
Какви са реалностите? Вместо да се позовете на чл. 106, ал. 3, а именно, че Държавата може да предоставя субсидии на учредени от общини лечебни заведения, съобразно методика от министъра на здравеопазването без ограничения, Вие направихте методика, която преповтаря методиката, по която миналата година се финансираха такива лечебни заведения, а именно за обслужване на спешни пациенти, които не са хоспитализирани в съответното общинско лечебно заведение.
От мои контакти с директори на такива общински лечебни заведения е ясно, че те не могат на този етап чрез методиката, направена от Министерството на здравеопазването, да усвоят този ресурс от шест милиона лева. Защото много малка част от пациентите, които са обслужени по спешност, се оказват нехоспитализирани.
Изключително важно за това управление наистина беше да бъдат подкрепени лечебните заведения, създадени от общините, за да се подобри достъпа на населението. Този достъп освен с физическото разстояние според мен трябва да бъде свързан и с гарантирането на високо качество на медицинската помощ, защото това също представлява достъп до реално оказана качествена медицинска помощ.
Аз искам да разбера дали имате данни за това каква част от тези средства – шест милиона лева, на този етап са усвоени от общинските лечебни заведения и какво ще предприемете, ако чрез така разписаната методика, не се дава достъп на общинските лечебни заведения до усвояването на тези шест милиона и всъщност те ще бъдат спестени за бюджета без това да окаже нужния ефект като подкрепа на общинското здравеопазване.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаема госпожо министър, заповядайте за отговор на този важен въпрос.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Да, действително, това е наш ангажимент.
При разговорите с директорите на Сдружението на общините, искам да кажа, че методиката, по която се определиха лечебните заведения, беше обсъдена заедно с тях. Те бяха информирани и за това, че Министерството на здравеопазването изготвя методика за заплащане при спешност, тъй като – Вие знаете, основно отражение върху финансовото състояние на лечебните заведения, едно от тези негативни отражения, е във връзка с работата при спешност, пациентите, които се преглеждат при спешност. Факт е, че към момента – не мога да Ви кажа конкретната цифра веднага, ще проверя, ще ви кажа – наистина усвояването на тези шест милиона лева не върви по начин, който показва, че към края на годината всички те ще бъдат усвоени и затова в момента има работна група, която работи по промяна на методиката, в която да се включат и други показатели. Защото нашият ангажимент е ясен и ние ще го изпълним и към края на годината лечебните заведения ще усвоят цялата субсидия, която сме предвидили за тях.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо председател, позволявам си да взема думата за реплика по процедурата.
На въпроса, който зададе доктор Дариткова. Ако е така и наистина се опитвате да гарантирате медицинската помощ и достъпа до нея във всички региони на страната, то защо спешното отделение в болницата в Асеновград например, която е една общинска болница, която се ползва от средствата по тази методика, ще бъде закрито. Дали имате представа?
И на мен ми се вижда по-логично и по-редно, ако този финансов ресурс бъде пренасочен, тъй като, както стана ясно от Вашите думи, той няма да се оползотвори по тази методика, която в момента действа, към финансиране на спешната помощ.
И един допълнителен въпрос ще си позволя извън зададения от доктор Дариткова, и той е по отношение на темата “Спешна помощ”.
Безспорно Вие заявихте, че провеждате срещи не само с кмета на Столична община, с директори на областни болници и за мен е логично директорите на областните болници да заявят готовност, защото Вие сте принципал. Но е нелогично и мисля, че не се намираме нито в бедствие, нито в катастрофа, нито във война, да не отчетете становището на Сдружението на спешните медици. Те заявяват, че няма да се включат и няма да изпълнят заповедта, която вчера сте разпратили до всички спешни центрове поради много причин. Но аз бих искала да попитам каква целесъобразност намерихте – фнансова ли, за това да командировате хора от цялата страна, и за чия сметка ще бъде това? Не е ли пак на същия бюджет на Министерството на здравеопазването, или каква друга, след като ще е необходимо едни хора от провинцията да дойдат да работят в непозната среда дори като географско разположение на квартали, на улици и на лечебни заведения, където ще настаняват своите пациенти? Ако сега ще кажете, че всички линейки са с GPS-и и това е лесно установимо, да Ви кажа, че на голяма част от линейките GPS-те не работят. Ако не го знаете, може да попитате колегите си от Спешна помощ от страната.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Андреева – отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Първо, ще припомня, че Асеновградската болница е общинско лечебно заведение. Решението за закриване на спешното отделение нито е съгласувано с Министерството на здравеопазването, нито е предявена някаква друга претенция от страна на директора на общинското лечебно заведение или на Общинския съвет, или на кмета на Асеновград. Така че защо е взето такова решение, аз не мога да Ви дам отговор. Мога да попитам, за да не се затруднявате, Вие да го направите.
Тук само ще пипомня, че по времето на Вашето управление, субсидията за лечебните заведения в труднодостъпните и отдалечени райони беше спряна, което доведе по методиката за субсидиране на лечебните заведения в труднодостъпни и отдалечени райони – прочетете, госпожо Атанасова. И в резултат на това повече от седенмайсет лечебни заведения прекратиха своята дейност.
По отношение на екипите, които трябваше да осигурим в случай, че ЦСМП-София останеше без такива, това е моето задължение – да направя всичко възможно, за да осигуря екипи. Преди малко казах, че съм провела разговор с всички директори на лечебни заведения и в София, и в страната, и с доктор Добрева, и с ресорния заместник-министър, и с директорите на центровете за спешна медицинска помощ в страната. На всички им е обяснено, че такива екипи ще се изискват от тях само, ако могат да ги предоставят.
Заповедта цели само и единствено, пак повтарям, да даде правно основание за командироване, ако това се наложи.
Така че всякакви спекулации в тази посока, ако има още нещо неясно съм готова да го изясня. Най-вероятно няма да се наложи нито да се ползват екипи от центровете за спешна медицинска помощ в страната, нито от областните болници, а София със собствен ресурс, тъй като има достатъчно лечебни заведения. Тук трябва да благодаря и на Сдружението на частните болници, защото няколко частни болници също предоставиха екипи на всички областни и държавни болници и университетски болници също.
Що се отнася до Националното сдружение на работещите в спешната помощ, проверете колко човека членуват там и кого точно представляват. Ние имахме срещи и с техни представители, освен с представители на ЦСМП-София, на които беше обяснено и това беше едно от техните искания – екипите на спешна помощ в София-град да бъдат подпомогнати с допълнителни такива, за да се облекчи натовареността на колегите. Екипите... (Реплика.)
ПРЕС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля не влизайте в диалог. Продължете.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Там беше и Вашият директор и заместник-директорите. Да спрем дотук.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Приключихте ли?
Следващ въпрос?
Парламентарната група на Коалиция за България? Няма.
«Атака”? Заповядайте.
ДИМО ДИМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, това което казахте за екипите от страната, което беше повдигнато от други колеги, искам да Ви кажа, че това е меко казано, обидно към служителите на ЦСМП-София, тъй като Вие пристъпвате не към изслушването на тези хора и изпълнението на техните искания донякъде, а Вие използвате според нас репресивни мерки като им казвате: аз мога да се справя и без Вас като министър, приемам Ви оставките и ще осигуря необходимите екипи от страната. По тази логика аз Ви предлагам тогава да закрием Спешна помощ в София, тъй като може би София няма нужда тогава от Спешна помощ, тъй като можем да я покриваме като извикаме от Русе, от Малко Търново, от Бургас, отвсякъде линейки. По тази логика, ако искате, можем да закрием и СДВР-София, като осигурим полицейски екипи от страната.
Това е нелепо според нас и Вие като министър просто нямате право да го използвате и прилагате към служителите на Спешна помощ.
Друг е въпросът, защо след като знаете, че досега е имало необходимост от такива екипи, защо не сте го приложили до този момент? Ясно е, че екипите не достигат, ясно е, че няма хора, които искат да работят за тези мизерни заплати – защо не сте преминали, така да се каже, към подкрепление от страната към ЦСМП-София, а го правите сега?
Въпросът ми към Вас е: каква е Вашата стратегия като министър на здравеопазването за решаването на проблема на Спешна помощ, защото ние такава стратегия не сме чули; и защо всъщност се назначава един нов, изпълняващ длъжността директор на ЦСМП-София, след като заместник-директорът в момента госожа Богданова е с над 20 години стаж в ЦСМП? Тя е човек, който е преминал по всички стъпки от най-ниско до най-високо ниво и в момента е заместник-директор на Спешна помощ и тя според нас може да изпълнява тази длъжност. Тя е запозната със спецификата на спешната помощ. Кое налага да назначавате друг изпълняващ длъжността директор?
И след като това нещо го правите, това са Вашите ходове, аз пак се връщам на мнението на нас от “Атака”, че според нас тези неща се правят единствено и с цел да се смени ръководството на Спешна помощ, а не проблемите да бъдат разрешавани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо министър, заповядайте за отговор на последния въпрос.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря.
Тук ще кажа, че при срещата с представители на ЦСМП-София имаше, едно от исканията, което те представиха и един от проблемите, които изложиха, е с малкото екипи в Центъра и тези малко екипи, за съжаление, от години са така и колегите са натоварени в работата си.
Аз поех ангажимент към тях да подпомогнем дейността им с допълнителни екипи, казвам го сигурно за десети пък вече. Няма никакъв начин за 24 часа да се осигурят толкова назначения, че да могат да бъдат окомплектовани още поне 10 или 15 екипа, най-малкото защото има процедурно време. За да можем в кратък срок да подпомогнем дейността с екипи, единственият начин е да бъдат командировани кадри от друго място, за да могат да се включат в работата на ЦСМП-София.
По отношение на Вашите упреци, че министърът можел да се справи, ангажимент на държавата е да се справя във вскакви ситуации. Това не означава, казах го и на колегите, че на мен ми е безразлично или ръководството на Министерството на здравеопазването приема това, че има подадени молби, които не са одобрени от заместник-директора госпожа д-р Богданова, но пак казвам – Министерството на здравеопазването е длъжно да се погрижи за двумилионна София да не остава без медицинска помощ в спешност. И едва ли някой би осъдил факта, че принципалът, независимо че е в такива условия, предприема действия, които напълно законът му разрешава, господин Димов. Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви госпожо министър.
Реплика на последния въпрос, след което ще закрием заседанието?
Заповядайте.
ДИМО ДИМОВ: Госпожо Андреева, давате ли си сметка за това което казвате – какво Ви позволява и какво не Ви позволява законът, че всъщност, пренебрегвайки тези над сто служители на Спешна помощ-София, как да кажа, тъй като спешната помощ спада към Националната сигурност на държавата, Вие с лека ръка показвате, че просто това Вас не ви вълнува, че тези хора просто ги пренебрегвате и въпреки тяхното желание да запазят своето ръководство, въпреки тяхното желание да разговарят с Вас, да Ви обяснят, че всъщност проблемите на спешната помощ не се крият в ръководството на Спешна помощ, а в много, много други фактори, които са трупани години наред, назад във времето, Вие отказвате обаче да ги чуете. Аз затова Ви моля, днес съм поканил тук служители на Централната спешна медицинска помощ в София, ако може, поне на един от тях да изслушате и ако имат въпроси, защото аз знам, че имат, да им дадете възможност поне на един от тях да си зададе своя въпрос.
Аз мисля, че въпреки това, не виждам проблем, смятам, че никой тук от колегите народни представители няма да има против представители на ЦСМП-София да зададат поне един въпрос към Вас, защото в крайна сметка, това са хората, които са лично засегнати.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин Димов, само напомням, че на предишното заседание на тази комисия отделихме време достатъчно – няколко часа, за да изслушаме всички проблеми, свързани с дейността на работещите в Центъра на спешна помощ.
Тук присъства и доктор Гелев, екипът му, този, който той беше поканил, беше преценил, че трябва да присъства, Асоциацията на работещите в спешната помощ, представителите на Министерството. Този разговор го проведохме.
В рамките на блиц контрола днес всички имаха възможност отново тази тема да бъде на дневен ред. В този смисъл комисията има определени правомощия и тя изпълнява част от тези правомощия, които са разписани съгласно правилника и законите.
Доколкото ми е известно, министър Андреева имаше среща, не знам дали продължават тези срещи, надявам се, в режим на диалог да се търси решение на многогодишните проблеми, натрупвани в спешната помощ.
ДИМО ДИМОВ: Госпожо председател, съгласен съм с всичко, което казахте за момента, но считам, че възможността на представител на който и да е сектор в държавата да разговаря лично с министъра, е много малка, въпреки че са провеждани една или две такива срещи. При положение че в момента условието за такава среща е налице – тук са представители на ЦСМП, тук е и госпожа Андреева, не виждам защо не бихте дали думата на един от тези представители, да зададе своя въпрос. В крайна сметка нали всички се борим за открито управление на държавата, за прозрачност, за демокрация, която години наред обясняваме на хората, че трябва да има. Ето по-хубаво е служителите на ЦСМП да говорят повече, отколкото ние, народните представители, защото в крайна сметка това засяга тях, тяхната работа, техния начин на живот, тяхното заплащане.
Така че аз не виждам нищо притеснително в това, госпожо Андреева, да дадем думата на някои от тези хора с авторитет, които години наред са давали своите сили в ЦСМП-София, да зададат своя въпрос.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Димов, разбрахме Вашия призив. Отсъствахте на предходното заседание, най-вероятно сте наваксали след това. Няма нищо лошо в това, имали сте сериозни причини да отсъствате.
Доктор Миланов пожела думата извън процедурите. Само бих желала да обявя, че след тричасовото заседание, приключихме по дневния ред. В този смисъл всякакви други разговори, които могат да се провеждат, разбира се, могат да се проведат.
Доктор Миланов, предполагам, че е нещо важно, заповядайте.
ДИМО ДИМОВ: Давате думата на хора, които не са народни представители, а не давате думата на хора от ЦСМП-София.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля Ви за уважение към всички присъстващи в тази зала.
ДИМО ДИМОВ: Уважавам всеки един, който присъства в тази зала. Само Ви питам: защо хора, които не са народни представители, имат повече право да се изкажат от хора, които работят в ЦСМП-София и имат пряко отношение към този проблем? Това ми отговорете, госпожо председател.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Димов, закрих вече заседанието и приключихме.
ДИМО ДИМОВ: Не съм доктор и все пак благодаря Ви, че ме повишихте.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Извинявайте! Пожелавам Ви да станете, господин Димов.
Заседанието на Комисията по здравеопазването приключи. Председателят на една съсловна организация пожела думата. Заповядайте.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Само едно кратко вметване в темата. За пореден път се доказва, че здравеопазването няма политическо пристрастие, политически цвят. Питам: защо никъде, в това число – и господин Димов, не постави въпроса за спешната помощ в сферата на денталната медицина?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Колеги, закривам заседанието.

(Закрито в 17.50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(НИГЯР ДЖАФЕР)


Стенограф:
(Маргарита Крачунова)