ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването



П Р О Т О К О Л
№ 26

На 12 юни 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Актуални въпроси, свързани с въвеждане на нови медицински професии в системата на здравеопазването (във връзка със законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, разглеждан в Комисия по образованието и науката).

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването



П Р О Т О К О Л
№ 26

На 12 юни 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Актуални въпроси, свързани с въвеждане на нови медицински професии в системата на здравеопазването (във връзка със законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, разглеждан в Комисия по образованието и науката).

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Нигяр Джафер.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги. Уважаема госпожо председател на Комисията по образованието. Уважаеми гости от министерствата. Уважаеми гости. Откривам заседанието.
Точката от дневния ред е формулирана по следният начин - Актуални въпроси, свързани с въвеждане на нови медицински професии в системата на здравеопазването (във връзка със законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, разглеждан в Комисия по образованието и науката).
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам. Който е съгласен, моля да гласува. 12 – „за“. „Против“ – няма. „Въздържали се“? Няма. Приема се.
Позволете ми да дам думата на госпожа Ваня Добрева. Ще се аргументирам преди това, кое наложи този разговор, който ще проведем днес.
Очевидна е необходимостта от промяна в политиката по отношение на човешките ресурси в здравеопазването. Кризите и проблемите в системата на Спешната помощ, в отдалечените райони, в други части на системата доказаха това. Днес ми се иска да поговорим за законодателната регламентация. Впрочем има такава частична по няколко закона – в Закона за висшето образование, в Закона за професионалното образование, един ЗИД, който се разглежда в момента в Комисията по образование, както и в Закона за здравето. Казвам частична, защото все повече сме свидетели на това, че имаме нужда от изравняване на терминологията. Говори се за парамедици, обучавани6 месеца по линия на БЧК, говори се за друг тип обучени, съгласно Закона за висшето образование, лекарски асистенти и така нататък.
В момента, при разговорите и дебатите между първо и второ четене в Комисията по образованието се поставя въпросът за това, само това ли са новите категории специалисти, които трябва да се обучават и влеят в системата на здравеопазване? Оказва се, че има вече заявки от есента, от два университета, от два факултета, които ще извършват, съгласно Закона за висшето образование, обучение на лекарски асистенти и парамедици. Така или иначе въпросът е актуален и този разговор трябваше да се проведе.
Има разговори и между Министерство на образованието и Министерство на здравеопазването. Тук е представител на Министерство на труда и социалната политика, защото има неща, които там чакат регламентация.
И сега ми позволете да дам думата на госпожа Добрева. Заповядайте, госпожо председател.

ПРОФ. ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа.
Първо искам да благодаря за възможността днес да коментираме едно от нашите предложения, които внасяме между първо и второ четене в Закона за професионалното обучение и образование. В интерес на истината, от опита, който имам, тук сме работили с доста колеги по различни хармонизиращи законодателни инициативи в предишните инициативи, се оказва, че реформите в образованието са свързани винаги с медицина. Така преди няколко години се наложи да се осъществи една промяна в Закона с висшето образование свързана с медицинските сестри и акушерки, както и да преосмислим, от гледна точка на системата, понятието "бакалавър“, разделяйки на две категории – бакалавър, и професионален бакалавър, с оглед на естествената субординация на Вашата сфера на професионална компетентност.
Обществените очаквания бяха свързани след 2009 година, и преди това разбира се, пак, отново с Вашата сфера. И се очакваше всички да помислят – и в рамките на образованието, и в рамките на здравеопазването как именно да решат проблема с липсата на кадри. Оказва се, че с днешна дата всеки отлага този въпрос, а проблемите чукат на вратата.
Разбира се, това което ние предлагаме и което директно засяга Вашата дейност и всъщност това е първият разговор, който ние водим по въпросите за измененията, които ние предлагаме в Закона за професионалното обучение и образование е свързан със следното:
Даваме възможност на университетските и многопрофилни болници в рамките на определено време, което Вие следва да конкретизирате, за определени категории професии, които също Вие трябва да конкретизирате, за хора с определена образователна степен, която също Вие следва да определите, да извършват подобен тип професионална квалификация, в рамките на Закона за професионално обучение.
Естествено, че тази професионална квалификация следва да бъде, по смисъла на нашия закон, осъществявана и чрез валидиране на професионални знания, умения и компетентности, тоест това, което преди малко аз казах.
Какво означава това? Това означава, че на практика ние включваме и Вашата система, най-вече университетските болници и многопрофилните болници в процеса на дуалното обучение или както на български се превежда – в обучението чрез работа. Сега, надяваме се в рамките на средното образование. Пак казвам, вече това наше предложение, в чл. 9, § 8 от самия закон създава възможност и аз бих искала да благодаря на Министерство на здравеопазването за разговора, който мисля, че Вие днес бихте могли вече да разширите, да коментирате, а той е свързан именно с необходимите кадри в областта на здравеопазването. Тоест, ние Ви даваме тази възможност. Как Вие ще я реализирате, зависи от Вашата комисия и от тук нататък от министерствата, които отговарят за подготовката и за професионалната квалификация на кадрите.
В този случай, дали ще говорим, извинявайте, че се намесваме, за здравен асистент, за болногледач, за парамедик, за асистент на лекар по дентална медицина, за техник по очна оптика, за асистент по ортопедична техника. Аз в момента изреждам тези кадри, които са ми предоставени, списъка на кадрите в здравеопазването, дали ще въведете нови категории, това зависи само от Вас. Това не е проблем на Комисията по образование, но е Ваш въпрос, на който се надявам и още веднъж искам да благодаря, че тук бихме могли наистина да говорим по тези въпроси.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, преди да открия дискусията, бих искала да кажа няколко фрагмента, които според мен са важни в рамките на този разговор.
Вече споменах, че три закона регламентират материята ,за която говорим днес – Закона за професионалното образование, което касае средното образование, тоест дуалното обучение, за което много се говори напоследък, Закона за висшето образование и Закон за здравето.
В Закона за здравето в цяла глава седма ние сме регламентирали медицинско образование, медицинска професия, медицински научни изследвания върху хора и медицинска наука.
Важният разговор според мен е следният: Дали в рамките на средното образувание, получавайки професионална квалификация като дуално обучение могат да се обучават и трябва да се обучават специалисти, които да работят в здравната сфера? Да, те могат да са болногледачи, могат да са сестрински асистенти. Извинявам се за термина, не е чист, говорихме с госпожа Василева. Примерно след завършен 10 клас, 2-годишно обучение в рамките на средното обучение.
Дали, съгласно Закона обаче за висшето образование, защо да не коментираме парамедици с 2-годишно обучение, които ще бъдат обучавани в центрове за професионално обучение или професионални колежи? Или пък 3 години парамедици, втора степен, които са в рамките вече на висшето образование? Знаете, че медицинските сестри в момента се обучават 4 години. Или 4 години лекарски асистенти? Това са бившите фелдшери. Такива заявки, вече Ви казах, може би доктор Радев ще коментира след малко, за тази година има направени заявки.
Ето това са основните неща, които според мен трябва да маркираме и да чуем мненията на хората, които са тук, защото Вие имате поглед върху системата. Благодаря Ви за вниманието. Доктор Радев, бихте ли желали да вземете думата? Заповядайте, да дуем становището на Министерството на здравеопазването. Очакваме и заместник-министъра.

РОСЕН РАДЕВ: Уважаема госпожо председател на едната комисия. Уважаема госпожо председател на другата.
Тази година в ръководството на министерството, имайки в предвид затрудненията, които възникнаха в кадровото обезпечаване в спешните звена и в отдалечените и труднодостъпни региони, на свое заседание, съвместно с Министерство на образованието, за първи път регламентираха в направление „Здравни грижи“ парамедици да се обучават на 3 години в медицинските колежи. И лекарски асистенти, които съгласно Закона за здравето са бакалаври – бившите фелдшери, да се обучават на 4 години във факултет, както се обучават медицинските сестри и акушерките.
Отпуснаха се бройки в здравни грижи, в постановлението на Министерския съвет, съобразно капацитетните възможности на университетите. Има заявено желание да се обучават във Варна и парамедици и лекарски асистенти. В Софийския медицински, също парамедици и лекарски асистенти. И мисля в Тракийския университет в Стара Загора за парамедиици.
Това, което направихме справка със Закона за професионалното обучение и образование има няколко неща. Там е залегнало болногледач, здравен асистент – това, което го има в Закона за съсловните организации, здравен асистент. Има парамедици на три степени. Ние се договорихме с работна група, съвместно с Министерство на образованието предложихме да остане една степен – само последната четвърта степен в професионалното обучение, другите да минат във висшето колежанско, на професионален бакалавър ниво. И асистент на лекар по дентална медицина.
Това са нещата, на които сме се спрели, че може да потрябват на системата и това, което според нас, предложението, което прави Комисията по образование е много хубаво, че те ще се обучават към центрове към болниците. Тоест, ще получат някаква професионална подготовка от специалисти, може би в началото към университетските болници, след това към многопрофилните болници. Това е хубава, положителна идея.
И от там вече ще се търси. А, за лекарските асистенти да се върна само, че направихме и за парамедиците сме пуснали писмо в Министерство на образованието за това да бъдат регулирани в Комисията по регулиране на професиите, дали да бъдат регулирани или не. Това ще се реши след като се изготвят учебните програми и планове. И за лекарски асистент, също сме поискали да бъдат включени в класификатора на професиите, тъй като ги няма, там има фелдшери, отпреди. Сега лекарски асистенти няма, до Министерството на труда и социалната политика.
Това сме направили на този етап в министерството по отношение кадровото обезпечаване, особено за спешните и отдалечени региони.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Радев. Уважаеми колеги и гости, имате думата. Заповядайте господин Абу Мелих.

СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Да, благодаря Ви. Първо, поздравление, това е много добро нещо, което го предлагате. Всички категории, които ги предлагате са много добри. Здравеопазването има нужда от такъв тип ниша, по-ниско ниво на кадри в болниците, за да може да обират натовареността при медицинските сестри и лекарите.
Но ме интересува каква е разликата между болногледач и здравен асистент? Идеята каква е? Само да Ви обясня. В момента масово в болниците, без да има регламент, вижда се кои санитари са добри, по-грижливи, минават едни вътрешни курсове, самият персонал ги обучава и то реално има ангажимента в реанимациите да се грижат за хората и така нататък, и така нататък. Затова интересно ми е да знам разликата.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше първи въпрос. Доктор Добрев, заповядайте.

КИРИЛ ДОБРЕВ: Искам да се опитам най-напред да отговоря на Семир Абу Мелих:
Санитарите, при сегашната организация на здравеопазването в България са хигиенисти. Те се занимават с почистване и нямат право, въпреки че това се нарушава постоянно, нямат право да имат контакт с болни и да вършат манипулации върху болния. Добре е въвеждането на тази система, която аз познавам от Западна Европа, където има болногледачи. Това е необходимата човешка грижа за болния човек – да се почисти, да се обтрие, да се преоблече и да се нахрани.
Необходима е втората степен на сестрински асистент, който може да прави ред манипулации и по-съвършени грижи с пациента, но няма право да прави инжекционни и други манипулации, които могат да защитят здравето му. И наистина, нашите сестри и акушерки, които преминаха на обучение във факултетите, са едни високо квалифицирани хора, които са основният екип с лекаря. Така е доктор Семир и ние трябва да се придържаме към тази система.

СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Аз не съм доктор.

КИРИЛ ДОБРЕВ: Да, господин Абу Мелих. Искам да попитам, защо се пренебрегнаха трите степени на парамедиците и се акцентира само върху тази най-висша степен с 3-годишно обучение? Идеята преди 3 години беше първа степен - 6 месеца. Това е обучение на шофьорите. Тези, които сме работили в тази система знаем, че шофьорът може да бъде изключително необходим и пръв асистент на лекаря с електродефибрилатора, с чантите, с асистенцията при животозастрашаващи състояния.
Втората степен, мисля че беше 2-годишно обучение. И това са сестрите в екипите на Спешна помощ, които са най-близкия асистент до лекаря.
А третата степен на парамедиците са хората, които ще излизат на терен, при витални индикации, когато няма лекар. Ето това нещо трябва да се съхрани и да се използва.
Третото нещо, което исках да кажа е да внимаваме да не разширяваме номенклатурата на медицинските специалисти. Бавно и постепенно, разумно да я увеличаваме. Според мен, на този етап, тази номенклатура е напълно достатъчна, нека да я овладеем, да я усъвършенстваме и тогава да минаваме в ред други технически и помощни длъжности.
И последното, което искам да подчертая, исках да го кажа когато обсъждахме стратегията на здравеопазване, много Ви моля и представителите на Асоциацията на бакалаврите по здравни грижи и към моите колеги лекари, всички сме убедени и го знаем, да внимаваме. Начинът на разрешаване на въпросът с медицински сестри, акушерки, лекари, не е в увеличаване броя на обучаващите се, не е в разширяване броя на учебните заведения където те да се обучат. Много добре знаем, защо е текучеството на сестри и акушерки. Защото възнаграждението им в България чистото е между 450 и 600 лева, защото обусловен поток е на медицински специалисти от Западна Европа към Щатите, от Средна Европа към Западна Европа, а Източноевропейските страни осигуряват медицинския персонал за Средна и Западна Европа.
Ние с различни възможности и икономически лостове за малко по-нормално възнаграждение или по-стабилен финансов статут на болниците можем да осигурим медицинския персонал в България. Колкото и училища да създадем, това не е начинът. Благодаря.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Добрев. Уважаеми колеги, коментари. Госпожа Добрева.

ПРОФ. ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз да коментирам от гледна точка на нашите образователни изисквания и от гледна точка на закона, който в момента предлагаме на Вашето внимание, който засяга Вашата система.
Това, което ние мислим и то от една страна и за здравеопазването, от друга страна и за останалите сфери на работни сфери е да предложим различни образователни цензове. Например, ще дам пример не точно с Вашата сфера, но мисля, че би могло за определени категории труд да се отнася. Но пак казвам, тези категории Вие ги решавате и съм абсолютно съгласна, че не бива и много да се разширява номенклатурата от специалности.
Както всички добре знаем, ще ме извините, че ще Ви дам толкова подробности, но България е на първо място, от няколко години, на ранно отпаднали ученици И в момента сме в една такава ситуация, в която българските ученици, българското училище, за 10 години поради демографски причини е намаляло близо с половин милион. Българското училище, това означава от 1 до 12 клас. От друга страна, броят на учениците, които отпадат се запазва относително абсолютно равен. И в момента двете криви на намаляващите по демографски причини, онези, които отпадат почти се изравняват.
Така че, в момента наистина за нас е национално отговорно да въведем нови механизми за подготовка на кадри и да им дадем нови шансове на тези, които са отпаднали по една или друга причина от образователната система и нямат основно образование. Така че, първото ни предложение е в тази посока.
Това, което може да се направи във Вашата система е Вие да кажете кои са онези категории труд, ако смятате, че има такива кадри, за които се изисква примерно 8 клас. Сега примерно говорим какво бихте искали. Те са над определена възраст. Второто е кои са онези категории труд, за които се иска 10 клас, да кажем. В момента Ви казвам как са образователните. Дали Вие ще го приемете или няма да го приемете, дали Вие ще искате само висше образование, сега аз това не бих могла да кажа, може би всички трябва да бъдат с висше образование, доктор Иванов, не знам. Пак казвам, това не е наша компетентност. Но този закон Ви дава и тези възможности. Може да искате и всички да имат средно образование. И тогава едва да отиват за квалификация.
Пак казвам, отделните, болногледачите например ако тръгнете като категория, Вие може да искате те да са със средно образование, които завършвайки образование да могат да минат в четвърта степен на професионалното образование, което ние даваме такъв тип колеж. Може да искате да бъде в системата на висшето образование. Но пак казвам, това Вие го решавате. Тоест, това е проблем на здравеопазването, което следва да реши, не е проблем на образованието. За това става въпрос. А пък вече колегите ще Ви отговорят на другите.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Иванов поиска думата, след което доктор Добрев отново. Заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин заместник-министър.
Аз искам да споделя нещо тук по повод думите на професор Добрева. Да кажа, че що се отнася до здравеопазването и отношението му, тъй като то е свързано с грижа, тази грижа трябва да бъде осмислена и осъзната и когато говорим за грижа за човека, тук образователният ценз, аз тук реагирах малко спонтанно, за което се извинявам, за 8 клас образование. Значи, тук има, както европейски, така и световни критерии, кога ти можеш, по какъв начин да бъдеш в сферата, защото тук говорим в сферата на обслужване на пациенти. На хора, които са със страдания, хора, които имат необходимост да бъдат обслужвани, обгрижвани, в широкия смисъл на думата. Тоест, това обучение трябва да започне след завършването, в България на 12 клас, а някъде е след колеж. Тоест, по нашите изисквания, навършване след задължително, значи става въпрос за 18-годишна възраст, когато в България има юридическа отговорност за действията, които извършва дадения гражданин. Значи, точно за това аз бих искал да кажа, че поне като критерий е задължително трябва да има завършване на средното образование, след което изкарването, това което говорихме, подкрепям доцент Добрев, който каза, че точно това, което ние бяхме планирали. След завършването на 12 клас или пълнолетие, тогава да започнат всички сфери. Това е моето мнение.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Значи според мен тук въпросът е можем ли в рамките на средното образование на професионалното обучение да се обучават кадри за здравната система? Говорите наистина за различни неща в случая. Доктор Добрев, реплика към Лъчезар Иванов? Заповядайте.

СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Няма да си подавам оставката, спокойно. Доктор Иванов, каквото каза, той е прав на 100 %. Миналия път имахме тук един спор за дж питата и квалификацията, помните ли? Също и те са прави хората. Но обстоятелствата в една държава, в момента картината, трябва да се вземе в предвид. Това, което го каза госпожата за децата, които отпадат от училище е много тревожно.
Картината ако в момента, Министерство на здравеопазването има данни, че има сериозен проблем, който може да се реши примерно след 5 години, може да се направи така, че малко доктор Иванов да направи компромис и да каже: „Добре, нека да са по-ниско образовани“, но да ги вкараме в някаква система вместо да са безработни, нали да правят нещо полезно, а вече след 5 години можем да сменим критериите и да се получи нещо друго.
Аз не съм запознат 100 % с историята на фелдшерите, но знам, че това е длъжност, която е излязла след Втората световна война поради липса на лекари. Нали така? Ето Ви една професия, която до 2014 година от 45-та до 2014-та съществува. Защо? Защото тогава е имало сериозен проблем и така е вървяло.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше реплика към доктор Иванов.

СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Да. И аз не съм съгласен с доктора. Трябва малко да бъде по-гъвкав докторът и консенсус да има. Мерси.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Втора реплика. Заповядайте.

КРАСИМИР МУРДЖЕВ: Значи ние най-напред тук не трябва да привеждаме всичко под общо знаменател. Общо-взето в здравеопазването трябва да ги разделим на две групи професиите. Такива, които ще имат допир с пациенти и такива, които нямат.
Сега, съвсем откровено казано, не виждам смисъла един хигиенист или един носач в болница или работник в кухня, в разливна, да го принуждаваме да има средно образование.
Така че, поради тази причина трябва да ги разделим на две основни групи. Сега, за чистене на тоалетна не се изисква кой знае какво. От там да тръгнем. Нали, аз съм напълно съгласен с колегите, до тук с всички, които се изказаха, че тези, които ще работят с пациенти, минимум поне средно образование трябва да имат. Но за останалите категории, които няма да имат допир с него, смятам, че това просто не е необходимо.
Благодаря.

ПРОФ. ВАНЯ ДОБРЕВА: Това трябва да уточните.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Дуплика, доктор Иванов.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: С Ваше позволение, ще кажа аргументи. Всеки, който влиза в лечебно заведение, дали той ще бъде както се изразихте санитар, дали ще бъде да кажем, няма такъв, който да чисти само тоалетни, дайте да се уточним. Аз ще дам и конкретни примери, ако щете от моя житейски опит. Трябва да има задължително нужният образователен ценз. Примерно да кажем, който е приет, средното образование е прието за нормално в едно общество. Вземете критерии, европейски критерии. И от тук започвам.
Ще Ви дам пример конкретен, точно на Вас и колегата Абу Мелих. Санитар, който работи в Пирогов, който пренася, всъщност возеше барабаните на Пирогов. Този човек беше с образование 8 клас. Който познава Пирогов, излиза се долу, да не изпадам в подробности, в стръмното от мазето се издига нагоре към стерилизационната Пирогов. Зимата, пада барабан, на който барабан не се отваря, за да се разпилеят инструментите, но се отваря, ако Вие познавате добре барабаните, се отваря клапата за стерилизация. Пада барабанът на снега и той го вдига.
Давам Ви житейски, ще Ви дам още примери. Този човек трябва да има нужната компетенция. Според Вас той вози само барабаните. Трябва да има нужната отговорност и съзнателност когато извършва, макар и едно такова действие. Тоест, достигаме до това – отговорността. Той да носи отговорност. За това казвам, че трябва да бъде минимум завършил средно образование и да имам над 18 години задължително, за да може да носи отговорност. Всичко останало, което тук се опитвате да ми кажете, това е в сферата на здравеопазването. Това е един екип от санитаря до човека, който извършва дадената манипулация.
И ще Ви кажа какво беше последствието. Последствието беше, че настъпи инфекция и барабаните независимо, че отчитат, Вие знаете, че има такива специални лакмусови, които отчитат, отчиташе, че барабанът е стерилизиран, давам Ви конкретен пример. И в същото време настъпиха проблеми в там един от операционните блокове.
Така че, аз твърдя и мисля, че тук всички трябва да се обединим. Ще Ви дам и други примери, където един санитар, който пак казвам, няма необходимия ценз, той не може да осмисли последствията от едно негово действие.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Иванов, Вие твърдите всъщност, че човекът трябва да бъде обучен. Ние коментираме сега дали това може да бъде в рамките на средното образование.
Заповядайте, професор Добрева, искахте пояснение.

ПРОФ. ВАНЯ ДОБРЕВА: Вижте, говорим за две различни неща и взимам думата, за да го обясня, ако не е станало ясно.
Ние говорим за възможността на лице „Х“ да участва в такава система на обучение. В един случай казваме, че лицето „Х“ за дадена професия може след 8 клас да започне да се обучава. Той ще придобие квалификация плюс образователен ценз. Ние не говорим, че то ще започне веднага да работи.
Във втория случай казваме, че за друга категория труд, то трябва да има средно образование. Тоест трябва да има някакъв минимум, да има надграждане. Сега вече дали Вие ще го наемете на работа или то няма да отговори на условията, нали трябва в крайна сметка накрая, за да получи съответното удостоверение за дадената компетентност, знание, умение и така нататък, то полага изпит. И след този изпит то вече се вижда до каква степен е годно. Тоест, различни степени на професионалното образование. И това го предлагаме за всички категории труд.
С една дума не означава, че след 8 клас, той е на 14 години. Напротив, казваме, че след 16 години той може да постъпи в тези курсове и постепенно чрез Министерство на здравеопазването поема ангажимента за образователни програми. В болниците се дава възможността те също да подготвят в професионални умения, които трябва, заедно с теоретичните знания там нещо да направят. Мисля, че стана ясно.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Доктор Милева, заповядайте.

ГАЛИНА МИЛЕВА: Аз съм абсолютно съгласна с професор Добрева за това, което каза пояснения. И може би това е правилната посока.
А относно репликата на доктор Иванов да му кажа, че вече барабани няма. Има модерни стерилизационни. Искам да ти кажа просто, че отминаха тези времена. На някои места само има барабани.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Просто дадох пример. Много добре знам какви са стерилизационните в момента.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Пояснения за парамедиците първа, втора и така нататък степени.

МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Всъщност предложенията по законопроекта за професионално образование и обучение предлага две възможности, които касаят системата на здравеопазването. Първата е след завършено средно образование, тоест получена диплома за средно образование. И това, което доктор Добрев каза. Липсва уредба на обучението на парамедиците първа и втора степен. Липсват тези 6-месечни курсове, липсва това 2-годишно обучение.
И всъщност това предложение на професор Добрева позволява да се създадат центрове за професионално обучение, които да дават професионална квалификация по списъка на професиите, които Комисията по здравеопазване предложи, за срок от 2 години. Това е професионално образование, след 12 клас, след средно образование. Това е едната възможност.
Другата възможност за парамедика е парамедикът трета степен, който го дава колежът на висшето образование, което е с по-високи компетенции. И абсолютно системата, която се предлага в Европа е да се приведе и в България.
Другата възможност, която се предлага с този закон и която е нова е така нареченото дуално обучение. Това е обучение чрез работа. Тоест, тези хора, които са навършили 16 години, излезли са извън задължителната 16-годишна възраст, която е по Конституция задължителна, да имат възможност да завършат и средно образование, и същевременно да получат и професионална квалификация.
И тук ставаше въпрос дали санитарите могат да получат тази професионална квалификация докато учат средно образование? Това е всъщност, което трябваше да се реши и да се раздели списъкът на професиите.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Те очевидно няма как да завършат висше образование санитарите, за да практикуват. Да, заповядайте, доктор Добрев.

КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги.
Обръщам се към колегите от Министерство на здравеопазването, също и професионалистите по здравни грижи. Искам да Ви обърна внимание на още една тема, един проблем, който беше проблем и предишните години – възможността за продължаване на образованието. Аз Ви предлагам да мислим в консервативния начин, който сме имали и досега, както е един завършил помощник фармацевт да няма право да продължи образованието си към фармацевт, освен да започне наново обучението си. Както досега един стоматолог да няма право да се прехвърли медицина, а да му се признаят само някои от изпитите първите 2 години и да продължи да учи медицина.
Това трябва добре да го изчистим за грижите към пациента. Училищата трябва да бъдат различни от медицинските колежи и не може един специалист по грижи да може да продължи обучението си към медицинска сестра. Същото трябва да важи и за лекарските асистенти, както и досега един фелдшер ако иска да стане лекар, той трябва да кандидатства и да започне обучението си отново, за да завърши медицина.
Всичко това е направено преди години, заради изключителната отговорност на медицинските професии спрямо здравето на хората и аз Ви предлагам да защитим досегашния консерватизъм.
Това исках да кажа.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожа Аделина Любенова, заповядайте.

АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Доктор Добрев, поздравявам Ви за това изказване. Наистина трябва да се запази тази прозрачност и тази яснота по отношение на степента на квалификация на отделните специалности в медицинското образование. Защото реално ние се натъкваме на сериозни пропуски и влошаване на качеството на обслужване на пациентите.
И в тази връзка, госпожо председател, наистина темата е много важна и много актуална и смятам, че трябва да бъде доразширена, защото има колизии и в нормативната база, в отделни наредби, които касаят отделните специалности. Аз най-вече мога да се изкажа по отношение на бакалавър-фармацевтите и по отношение на законодателството. Знаете много добре, че в дрогериите могат да работят хора с медицинско образование, а в същото време бакалавър-фармацевтите не могат да обслужват в аптеките лекарства, които са без лекарско предписание, без надзор на фармацевт.
Така че, много трябва да говорим в тази връзка. Но, искам да изкажа едни мои притеснения и те са по отношение на стандарта и нивото на обучение в отделните колежи. Много ми се иска то да няма двоен стандарт. Тоест, да е ясно, че когато получаваш една степен на образование, тя наистина е такава и хорариумите са уеднаквени, защото има такива пропуски. Ние се натъкваме на такива.
И още един момент искам да отбележа, че все пак, знаете, има едни директива за регулираните професии, които са точно определени и реално погледнато бакалавър-фармацевтите, защото аз за тях мога да се изкажа компетентно, не са в този списък. Тук колегите може би ще ме подкрепят, по отношение на това трябва ли да се съобразим или не с тази европейска директива, защото в общи линии трябва да спазваме правото за свободно движение на стоки, пари, капитали и хора в Европейския съюз.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Любенова. Уважаеми колеги, гости, някой желае ли да допълни нещо? Госпожо Василева, заповядайте да чуем мнението на Асоциацията на специалистите по здравни грижи. Заповядайте.

МИЛКА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря за възможността да сме тук и да чуем дебата по този изключително важен въпрос за българското здравеопазване. Както многократно сме съобщавали тенденцията за напускане на българските медицински сестри и акушерки става много тревожна. Вчерашния ден съм подписала 10 удостоверения на колеги, които заминават за Швейцария. Факт е, че изключително трудно, с няколко думи да се намери изход от ситуацията и ние многократно сме адмирирали увеличаването на приема на студенти във факултетите по здравни грижи. За съжаление обаче, няма и достатъчно желаещи, които искат да започнат да учат тези професии. Единият проблем. Следващият проблем е, че 100 % имат желание да напуснат страната с получаването на своята диплома.
Изцяло подкрепям становището на доктор Добрев, че трябва да се вземат спешно съвършено различни мерки, за да задържим хората, които все още са останали в България и чиято средна възраст е 52 години вече.
Но, аз имам известни притеснения. В момента действително на медицинските сестри е възложено да изпълняват цялостното обслужване на пациента от преките грижи, хигиенни грижи – тоалет, хранене до медицинските манипулации. На всички е ясно, че медицинските сестри едва смогват да изпълнят единствено медицинските манипулации. И всъщност комуникацията и грижата за пациента са изоставени на техните близки, които обикновено са техни придружители в болниците, което естествено създава сериозен дискомфорт на медицинския персонал, работещ там.
Многократно сме обсъждали идеята за болногледачи и здравни асистенти. Тези професии, които така или иначе са включени в класификатора на длъжностите и в класификатора на професиите на НАПО. Към Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи има създаден център за професионално обучение, който вече по няколко програми обучи болногледачи и здравни асистенти. Там където тези хора бяха внедрени в практиката, вече наблюдаваме положителни резултати. И смятаме, че това е една добра практика.
Известна част от тези хора бяха бившите санитари, които преминаха обучение и започнаха да работят съобразно новата си квалификация. Друга част от тях, естествено заминаха за чужбина, защото нашият сертификат се признава от Европа. Отново проблем.
За мен обаче донякъде остава неясна ролята на парамедиците и на лекарските асистенти. Защото знаем колко дълги години фелдшерите водеха борба да се промени тяхното име да станат лекарски асистенти. И също така да имат право на самостоятелна практика в отдалечените региони. Също така, наясно сме с много дефиниции за парамедиците.
Но в крайна сметка каква е идеята на точно тези две професии? На болногледачите и лекарските асистенти е ясна. Но парамедиците ще имат ли възможност да работят като здравни асистенти? Тоест, една степен под сестрите и да бъдат техни помощница? Лекарските асистенти каква ще е точно тяхната компетенция? Ще могат ли да заемат мястото на сестрите, защото те ще получат бакалавърска степен, както имат и сестрите? Равнопоставени ли са тези професии по отношение на сестринския труд? Или идеята е лекарските асистенти да работят единствено в Спешната помощ?
Всичко това е много добре, да бъдат внедрени тези професии, да бъдат в помощ на българското здравеопазване, но моят апел към всички Вас и към министерството, разбира се е да бъдат точно диференцирани компетенциите на тези професии и естествено начинът на получаване на тяхната диплома.
Изцяло подкрепям доктор Иванов, че ненавършили хора пълнолетие нямат право да имат досег до човешкото право поради изключителната отговорност. Те могат да започнат теоретичното обучение, но практическото не могат да го водят преди да са навършили пълнолетие. Това е европейската практика и така че, аз смятам, че с това трябва да се съобразим.
Отделен е въпросът, какво образование трябва да имат преди да започнат обучение за болногледачи и здравни асистенти. В системата на професионалната квалификация. Ние обучавахме болногледачи и с основно образование и със средно образование. Просто, защото към този момент няма конкретно изискване.
Естествено хората с основно образование, слава Богу те бяха малко, имаха нужда от допълнително обучение, за да могат да разберат въобще за какво става въпрос. Защото тяхната идея да учат за болногледачи беше, че те единствено ще готвят на болните, което няма нищо общо с философията на болногледача. Поради тази причина нашето мнение е, че трябва да има задължително средно образование, за да могат да получат допълнителното обучение по линия на професионалната квалификация и да започнат да работят пълноценно.
Надявам се, че тези неща ще бъдат изчистени, за да бъде на всички ясно кой какво работи, защо го работи и какви пари получава. И едва тогава, поне по отношение на сестрите ще има повече яснота и това е едно от техните искания. Защото в момента сестрите извършват куп несвойствени дейности, което затормозява тяхната работа и ги мотивира да напускат. Благодаря Ви.

ПРОФ. ВАНЯ ДОБРЕВА: Понеже явно, че не можем нещо съвсем да се разберем, дуалното обучение е това, което току що Вие казахте. Сега, ние искаме тази практика, която Вие споделихте, и която според нас е много добра, да я масовизираме, да я разширим. Тоест, нашето предложение като Комисия за образование и наука е същото. Няма различия. За това става дума.
Сега, когато говорим за основно и средно образование, един човек и на 50 години може да бъде с основно образование, и на 30 години може да бъде с основно. Тоест, ние даваме възможността след 16 години той наистина, чрез практика, не виждам какъв е проблемът. Не го наемате на работа, доктор Иванов. Нека нещата да ги разграничаваме. Едно е да получаваме квалификация, да формираме умения, да образоваме един човек, друго е да започне работа.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз имам конкретен въпрос. Предложението както беше изчетено, става въпрос за различните форми на образование и квалификация е след 11 клас. Сега, Вие тук на два пъти се опитвате, аз затова искам да задам конкретно въпроса. Опитвате се да ни кажете, че Вие имате желание да разширите като започне това образование примерно след 8 клас.

ПРОФ. ВАНЯ ДОБРЕВА: Не съм казвала такова нещо.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Нека да се спрем точно конкретно. След 11 клас, да бъде изчистено. Няма какво да говорим, че няма деца. Точно да изчистим нещата.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Остана недоразбран въпроса, за отговор моля. В самото начало на дебата казах, че трябва да коментираме това, което се предлага в рамките на Закона за средното образование или професионалното образование и обучение и възможностите, които се дават, съгласно Закона за висшето образование. Имам чувството, че част от колегите объркаха нещата и представите им също. Едното са възможности, от които можем да възползваме, но можем и да не се възползваме. А другите са вече разписани текстове.
Заповядайте, първо народния представител, след това представителят на Лекарската съсловна организация.

ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Уважаеми госпожи председателки. Уважаеми колеги.
За мен действително има резон в сферата на здравеопазването да се използва тази възможност още след завършено основно образование да се използва това и хората да могат да завършат образованието си, защото пък и здравеопазването е интересна професия и би могло да ги стимулира и да решим проблема в здравеопазването, що се касае до това, че напускат и много хора не желаят след това да продължат образованието си.
По повод на парамедиците и професията парамедик. Значи парамедикът е лице, което е обучено механично да спасява човешкия живот. Методите и манипулациите, които трябва да бъдат извършени в една спешна обстановка, той е обучен да освободи дихателните пътища, да осигури циркулация, сърдечна дейност и това е свързано.
Трябва да Ви кажа, че в Америка са правени опити са пускани на такива спешни пациенти парамедик и лекар. И трябва да Ви кажа, че процентът на спасяването на човешкия живот е по-висок от парамедик отколкото от лекар. И това не е, защото лекарят е неграмотен, а защото неговото образование е свързано с аналитичната работа, която изпълнява и затова лекарите трябва да работят в спешните приемни отделения, а парамедиците да бъдат там в центъра на спешната обстановка. И те това ще бъде тяхната работа. Те няма да работят нито в спешните приемни отделения, нито в болници с тяхната квалификация. И това е философията на реформата в спешната помощ. И въобще те няма да бъдат допуснати да влязат освен на входа на спешното приемно отделение. Те ще докарат все още жив пациента.
Това е идеята на тази специалност парамедик и самата образователна квалификация и програма трябва да бъде единствено насочена само в тези методи и механично изпълнение на тази длъжност.
За болногледачите, така наречени, действително в тяхното образование освен, че ще бъдат обикновени хигиенисти, но те ще имат и досег до пациента и съответно те ще го обгрижват, особено що се касае до тежко болните, в реанимациите и следоперативния период. Това е съвсем друго изискване.
Така че, по-простичко трябва да ги регламентираме. И както каза колегата, действително трябва специалностите да ги разглеждаме досег до пациента и извън досег до пациента.
За степента на парамедиците съм теоретично бих се съгласил с Вас. Но на практика сегашната ситуация, мисля, че едно общо, конкретно образование парамедик, на този етап би свършило по-бързо своята дейност. Така да ги разделяме на първа, втора, трета и четвърта степен, първо разширяваме, има ли желаещи примерно, колко са желаещите само първа степен да завършат, колко втора и колко трета? Ами ако няма такива желаещи и има само за четвърта? Значи ще бъде тачено общото образование? Това е моето мнение.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви колега. Има едно неразбиране и има тук молба да поясним нещата. Говорейки примерно за нещо, започвайки от 8 клас, никой не говори за работа. А кога евентуално би могло да почне обучението за болногледач, примерно?
А дали не е удачно, хайде така тогава да зададем въпроса. Примерно някой завършил 10 клас, в рамките на средното образование, следващите 2 години, освен обучението си общообразователно, да се обучава и допълнително 2 години в медицински грижи, след което да е готов, завършвайки средното си образование след 12 клас да работи в системата?
Припомням Ви, преди време имаше УПК. След 10 клас, 2 години учеха гимназисти, които в рамките на 2 години завършваха с квалификация и компетентности, разбира се, определени от съответните компетентни органи и работеха. Аз съм такъв случай например. То 2 години се обучаваха и сестрите тогава, трябва да Ви припомня и бяха със средно-специално образование. Дори след средно образование.
Какъв е проблемът ако едно момиче или едно момче реши да се занимава с тази професия, но избира това ниско ниво? След 10 клас избира в рамките на дуалното обучение, съгласно Закона за професионалното образование и обучение и не желае по-нататък след средно образование да ходи да се обучава повече, да има такава професионална компетентност? Най-ниското ниво – дали ще бъде парамедик първа степен, или сестрински здравен асистент и така нататък. След което, разбира се, че законът, затова подчертах няколкократно, два закона регламентират нещата. Ако реши, трябва да кандидатства след средно образование, за да започне обучение по избрана степен, които са съвсем вече по-високи различни - 2 години, 3 години, 4 години, до лекарски асистент. За това става въпрос.
Благодаря за вниманието. Доктор Иванов.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз се обръщам към всички тук присъстващи. Ние в момента сме в 21 век. Вие искате да върнете старата система. Значи тук говорим. Момент, нека да се изкажа, аз не Ви репликирах. Значи в България аз също си спомням много добре времето когато те бяха училища в Разград имаше такива училище за сестри и още на три места, когато след завършване на 9 или 10 клас такива обучавах …

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да, а другото беше след средно образование.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако може, Вие сега се изказахте, аз Ви изчаках, за да взема думата. Ако искате продължете, а аз ще се включа след Вас. Значи след всички европейски директиви пише – образование до живот. Абсолютно всички документи в Европейския съюз говорят за усъвършенстване на познанието, за вървене напред, за повече познания до края на живота.
Аз съм много учуден, че има такива предложения от Комисията по образование при положение, че ние трябва да накараме тези хора действително да се образоват, не да търсим форма и начин как да избягат от образованието, а напротив, да надграждат и да увеличават своето познание.
И тук на колегата, който преди малко се изказа за различните степени. Заради това, в зависимост от степента на твоето образование, квалификация и подготовка, ти ще получаваш някакво възнаграждение. Тоест, стремежът да се образоваш и стремежът ти да получаваш по-високо образование да бъде стимул.
А ние какво искаме да направим? Значи от една страна казваме децата завършват, напускат системата на образованието. От друга страна тук се изтъква като аргумент, да дадем възможност. Значи, за мен съвремието без да си завършил средно образование, въобще няма какво да коментираме и компетенция ти да надграждаш. Какво надграждаш?
Затова аз съм съгласен примерно ако ще подготвяш техникуми, СПТУ. Тук говорим за конкретно свързана, аз затова казвам, за медицината и сферата на медицината съм абсолютно „против“ хора да се образоват и да повишават квалификацията без да имат нужното средно образование. Значи, всичко друго можем да позволим, но в сферата на здравеопазването, аз съм абсолютно против да бъдат хора без средно образование. Какво след 8 или 10 клас ще допускаме близост до пациента?
Дайте да говорим, дори ако щете, когато едно време примерно лапароскопски операции не са правени нали? Не са правени, ако щете примерно в дерматологията, където примерно е най-малко примерно животозастрашаващи диагнози и така нататък. Не може един човек, дори който сменя чаршафите или примерно да кажем, че извършва тоалет, в леглото тоалет, хайде да бъдем още по-съвременни, без този човек, примерно да може да умее да свали кревата или да напълни ваната в кревата.
Значи, мога да дам хиляди примери. Аз съм категорично „против“ в сферата на здравеопазването да се провежда каквото и да било обучение преди да имаш средно образование.
Завърших.

ПРОФ. ВАНЯ ДОБРЕВА: Тук понеже, ще ми разрешите само леко, тъй като засегнахте образователни характеристики.
Сега, първо става въпрос за програма, а не като директива на Европейския съюз.
Второ, това, което Вие в момента коментирате за връщане към някакви други традиции и въобще към възстановяване на практики, които според Вас са отречени, също не е точно така, защото предложенията за въвеждане на дуално обучение са разработени изключително активно. Те засягат всяка една сфера. Ние ги конкретизираме за здравеопазването, но са разработени от колегите от Вашата парламентарна група. Ние го приемаме, защото смятаме, че това е много разумно и ще го подкрепим. Затова го и обсъждаме.
Сега, ако Вие например в ГЕРБ не сте съгласни с дуалното, просто коментирайте с Комисията за здравеопазване да си изтеглят предложенията. Но мисля, че това е едно невероятно национално отговорно предложение и затова тук ние сме постигнали един консенсус и смятам, че тяхното предложение наистина е много разумно. Но Вие вече виждам, че за нещо друго става дума. Сега, не знам, Вие малко ме обърквате.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз обаче имам въпрос. Дали обаче е по-добрият вариант примерно да чакаме структури като БЧК, обучавайки 6 месеца някакви хора да се опитват да реализират парамедици обучени, точно в рамките на месеци в системата? Така че, дискусията е много важна. Колеги, хубаво е да се чуят много различни мнения. Важни са въпросите, които обсъждаме.
Има ли други желаещи? Заповядайте. Извинявайте, че дълго Ви накарахме да чакате.

ЦВЕТОЗАР МЛАДЕНОВ: Госпожо председател. Дами и господа народни представители. Господин заместник-министър. Дами и господа.
Темата наистина е изключително важна и изисква детайлен преглед, анализ и синхронизация с европейските и световните практики.
Защо е толкова важна? На първо време е емитирането на кадри, професионално обучени, може да възпроизведе риск за самата система и риск за кадрите, които са обучени. На първо време, защото те евентуално не биха могли да се реализират на друго място, което би засегнало единния пазар в рамките на Европейския съюз, както Директива 2005/36 на парламента и на Съвета изисква синхронизация в рамките на законодателствата по отношение на признаването на професионалната квалификация.
От друга страна обаче нещо, което е по-важно. Системата на здравеопазването, по принцип, е сфера, която така или иначе възпроизвежда риск за всички, които употребяват нейните услуги, тоест за пациентите. От там насетне в пряка връзка е и темата за така наречената лекарска грешка. Ако погледнете практиката, много често така наречената и обърквана лекарска грешка представлява системна грешка. Тоест, редица отношения в рамките на лечебните заведения, които не са спазени и съответно са довели до някакъв неблагоприятен резултат. Взимам повод, примерно от названието болногледач. Професионална квалификация болногледач. Това би следвало да е лице, което толкова добре да е професионално ориентирано и с добър житейски опит и ценз, за да може да даде становище по едно обективно състояние на пациента в момента, в който той го съблюдава, го съзерцава. Тоест, за да може да превентира последващо възникване на по-сериозни последствия.
Отделно от това знаете, че един от сериозните мотиви за напускане на българските лекари освен всичко останало, невъзможността кариерно да израстват, ниското възнаграждение е и липсата на достатъчно специализирани кадри, които да оказват необходимото им съдействие в професионалната дейност. Тоест, тук ако наистина това предложение е достатъчно обосновано от икономическа гледна точка за тези, които ще потребяват неговите резултати, а именно тези, които ще бъдат обучени, тоест повишаване на заетостта, трябва да си отговорим каква е ползата и за системата на здравеопазването като цяло. И ще бъде ли такава налична? Тоест, първо, да се направи сравнение в европейски държави и в други, ако съществуват реципрочни форми на професионално квалифицирани какви до какво е спомогнало това? Респективно, как ще се отрази то в нашата система?
Това е моето съображение и наистина би следвало да се обърне внимание на въпросите, които в последствие ще рефлектират върху самата система. Не просто една инициатива, която да осигури работни места.В здравеопазването като рисков сектор всичко трябва да бъде внимателно анализирано.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Да, заповядайте.

ПРОФ. ВАНЯ ДОБРЕВА: Извинявайте, и аз имам един въпрос към Вас, защото наистина така ми стана много интересно правният анализ, който Вие направихте. Каква е гаранцията, че Българският червен кръст ще обучи по-качествени кадри от университетската болница, която е акредитирана и където са съсредоточени и в момента, наистина. Питам каква е гаранцията? Защото наистина аз не разбирам сега за какво говорите.

ЦВЕТОЗАР МЛАДЕНОВ: Ние неподкрепяме в никакъв случай системата, която беше спомената преди малко за обучение от Български червен кръст. Не може в рамките на българското и на европейското здравеопазване да съществува така нареченото ниско ниво на обучение или недостатъчно прецизно обучение. 6-чесечно обучение за парамедик и то от страна на Български червен кръст.
Да, ние между другото бяхме свидетели на редица предложения – таксиметрови шофьори да осъществяват услуги в рамките на здравеопазването и на временна грижа. Трябва да искаме образователен ценз, това е план. Трябва да го искаме.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз само искам да кажа, обърнете внимание, понеже казвате Български червен кръст и тук не знам колко от хората знаят точно как е системата на обучение в Български червен кръст. Значи, дайте да се разберем. Българският червен кръст не наема служители на Български червен кръст, а Българският червен кръст наема консултанти, да Ви го кажа, ако не знаете, се взимат примерно от Александровска болница, от Военна болница, от Пирогов и това са хора, които са с необходимата подготовка, ценз за провеждане на обучение. Значи, затова тук нека също да бъдем наясно. Аз също съм участвал в това, така че знам каква е самата система и как се избират хората, които провеждат курсовете и обучението.
Но въпросът, който се поставя е съвършено друг. Дали инициативата и като държава ние трябва да организираме, в рамките на образователната система тази подготовка, или ще оставим на Българския червен кръст или други неправителствени организации да извършват това? Значи, това са две съвършено различни неща. Това искам да ги диференцирам, за да няма отклонение от темата.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Въпросът е в регламентацията и компетенциите, които са разписани, заставайки зад тях Министерство на образованието и на здравеопазването. Естествено, това е същественият въпрос.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи? Доктор Добрев, заповядайте.

КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаема госпожа председател. Уважаеми колеги.
Аз мисля, че замисълът, който Вие бяхте вложили в днешното заседание, предполагам, че се изчерпа. Ние поставихме една интересна дискусия, разговаряхме по нея и е даден пътят за избистряне, изчистване на концепциите и по-нататъшно приемане на промени в законите или закони, които да го реализират.
Мисля, че ние успешно свършихме задачата, поставена за днес. И аз бих искал да Ви помоля да продължим дискусията при по-друга подготовка на следващ етап. Благодаря.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Иска думата обаче господин Иванов, представител на Министерство на труда и социалната политика. Заповядайте да чуем Вашия рекурс.

ИВАЙЛО НАЙДЕНОВ: Ще се постарая да бъда много кратък. Казвам се Ивайло Найденов, от Министерство на труда и социалната политика съм.
По отношение на пояснения на това как гледаме на професия. В случая взимам за пример професията парамедик. Ние от гледна точка на труда. Професията, която човек упражнява по време на трудовата си дейност се формализира в така наречената длъжност. Правим национална класификация на професиите и длъжностите и там даваме наименование на трудовата дейност, която извършва човекът.
В случая, в класификацията на професиите и длъжностите е включена така наречената длъжност парамедик. Проблем от тази гледна точка няма. Това, което мен лично ме притеснява е от гледна точка на образованието, тъй като понастоящем нормативната база позволява обучение на така наречената професия, този път гледайки от страна на това какво човек се обучава, защото тук имаме малко припокриване на термините.
Сега, погледнете професията от гледна точка на това какво човек се обучава. Там, за разлика от труда, където се формализира през длъжност, нещата се формализират през така наречената специалност.
Понастящем имаме три степени на специалност – втора, трета и четвърта степен на професионална квалификация. Влиза и така наречената подготовка в бакалавърска степен. Тоест, всичките тези начини, по които човек се подготвя, рефлектират в една-единствена длъжност.
Ето този проблем според мен трябва да бъде обсъден и дали тук трябва да бъде изчистено това противоречние. Не може различна подготовка да води до едно и също длъжностно наименование. Ако трябва да се прецизира наименованието на длъжността, ако трябва да се ограничат професионалната подготовка в системата на професионалното обучение ли ще бъде, системата на висшето образование ли ще бъде, за да може да няма объркани работодатели, да няма объркани желаещи да се обучават.
Благодаря.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря. Уважаеми колеги, благодаря за Вашето търпение. Приключихме заседанието.
А, заместник-министър Славов, чакахме Ви търпеливо, даваме Ви думата за заключителни слова.

ЧАВДАР СЛАВОВ: Може би трябва първо да Ви се извиня, уважаема госпожо председател, уважаема професор Добрева, дами и господа народни представители за това, че закъснях, но оправдано беше моето закъснение. Няма да се впускам в него.
Аз приветствам ръководствата на двете комини, че предизвикаха този дебат, защото това е изключително важно за нашето здравеопазване и въобще за развитието на българското образование като цяло.
Безспорно, ще почна малко от репликата на доктор Добрев за консерватизма в медицината. Да, медицината е една от най-консервативните области на живота въобще и както Ви е известно, въпреки консерватизма медицината се развива. Всички знаете, че първите хирурзи са били бръснарите, още от времето на Авицена, а понастоящем има редица суб-специалности, по които ние искам да Ви информирам, започнахме процедура по създаване на стандарти, тоест 39 нови стандарта по тесни специалности.
Така че, консерватизмът по никакъв начин не пречи да развиваме образованието, а образованието се регламентира с наредбите по компетентност какво трябва да се извършва. И с това искам да отговоря и на въпроса на госпожа Василева, че няма нищо притеснително. Компетенциите ще бъдат урегулирани със съответни наредби и ще Ви дам един пример с кинезитерапевтите. Кинезитерапевтите искаха да има магистърска степен и те я получиха. Между другото, Министерският съвет на миналото заседание или по-миналата седмица прие постановление, но кинезитерапевтите се обучават в сферата на общественото здраве. И тогава, когато тръгнахме тази процедура срещу мен лично, имаше подписка, защото давам и тази подписка беше инициирана от Асоциацията на лекарите, специалисти по физикална и рехабилитационна терапия.
След като излезе Наредба 4, аз тогава ги успокоих, че всичко ще бъде регламентирано по компетентност. Наредба 4 те дойдоха да ми благодарят и да се извинят, защо е правена подписката. Тоест, ние сега говорим за образование. Нека да дадем шанс на хората да се образоват и да получат някаква компетенция. Нека да бъдем наистина европейци. Нека да живеем в 21 век както каза доцент Иванов. Но, за да живеем в 21 век и за да имаме компетенциите, отговарящи на европейските директиви, ние трябва да имаме квалификация и ценз за тази квалификация. Не е казано, че всеки ще получи диплома. Диплома ще получат парамедиците и лекарските асистенти. Между впрочем, това е акт на приемственост за лекарските асистенти 41-то Народно събрание, 2010 година е приело в Закона за здравето. Ние сега го доразвиваме и вече от тази година имаме първите програми за обучаване на лекарски асистенти. Мисля, че 60 човека и 40 за парамедици. Парамедикът е също висше образование, над средното, професионален бакалавър.
Но няма нищо лошо в образователната система и по Закона за образованието, след 8 или след 10 клас да се обучават тези здравни асистенти, които ще бъдат помощници на специалистите по здравни грижи, бившите медицински сестри и тези шофьори на парамедици, както ги нарекохме. Тоест, по-ниското ниво на парамедиците.
Така че, аз още веднъж благодаря за този дебат. И мисля ако вървят нещата в правилната посока ние ще се развием и ще дадем, така да се каже, гаранциите на един европеец, в това число и българският гражданин, какъвто е, да се лекува спокойно, а не да зададе въпроса: „Този, който сега ме обръща в леглото, тоест болногледачът, има ли някакъв ценз?“.
Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин професор. Уважаеми народни представители. Гости. Благодаря за Вашите позиции. Колеги, закривам заседанието. Желая Ви хубав ден.


(Закрито в 12.25 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(НИГЯР ДЖАФЕР)




Стенограф:

(Жулиета Георгиева)