ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 28



На 16 юли 2014 г. /сряда/ от 15.00 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика и туризъм и Комисията по здравеопазване.

Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Бюджет на Националната здравно-осигурителна каса за 2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на обобщен законопроект на Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО





П Р О Т О К О Л

№ 28


На 16 юли 2014 г. /сряда/ от 15.00 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика и туризъм и Комисията по здравеопазване.

Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията по бюджет и финанси

Списъците на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15 часа и 10 минути /


ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: От Комисията по бюджет и финанси присъстват 15. Има кворум. От Комисията по здравеопазване присъстват 12. Има кворум. От Комисията по икономическата политика и туризъм присъстват 14. Има кворум.
Уважаеми колеги, откривам съвместното заседание на трите комисии.
Предварително искам да се извиня на всички за това, че материалите се раздават в последния момент и че организацията е доста трудна. Но днешното заседание съвместно на трите комисии е плод на консенсуса, който постигнахме при Президента в понеделник, да се актуализира бюджета на Националната здравно-осигурителна каса и актуализация на Държавния бюджет на Република България за 2014 г. Това беше постигнато в понеделник в късния след обяд. Във вторник екипите на министерствата изготвиха измененията. Днес преди обяд Министерски съвет ги прие. Така че нямаше време да се случи това в друг порядък. Така че това неудобство с материалите се дължи на графика, който приехме при Президента.
Всяка една от комисиите ще гласува поотделно. Дневният ред на Комисията по бюджет и финанси, който предлагам е:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Бюджет на Националната здравно-осигурителна каса за 2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на обобщен законопроект на Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.
Две уточнения преди да ви дам думата да предложите изменения или допълнения към този дневен ред. Първите две точки ще ги обсъждаме заедно. Това е моето предложение. Защото са във взаимна връзка. Ще ги гласуваме и ще ги обсъждаме заедно с другите две комисии – Комисията по здравеопазване и Комисията по икономическа политика и туризма. А третата точка Комисията по бюджет и финанси ще я обсъжда на заседание, което ще продължи вече самостоятелно.
Колегите от Комисията по бюджет и финанси имате ли други предложения за дневен ред? Няма.
Моля, който е съгласен с този дневен ред, гласуват само членовете на Комисията по бюджет и финанси, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Д-р Джафер вашата Комисия.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, министри, гости, предлагам дневния ред на Комисията по здравеопазване да включва следните две точки.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Бюджета на Националната здравно-осигурителна каса за 2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
3. Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Който е за, моля членовете на Комисията по здравеопазване, да гласува.
Гласували 16 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Имйамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, както вече разбархте Икономическата комисия ще участва само в обсъждането и глаусването на първите две точки от дневния ред.
Имате ли предложения? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 «за».
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Имаме кворум. Дневният ред е приет.
Пристъпваме към обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет и законопроекта за изменение и допълнение на Закона на Националната здравноосигурителна каса.
На нашето съвместно заседание присъстват вицепремиера и министър на правосъдието госпожа Зинаида Златанова.
Министъра на финансите господин Петър Чобанов.
Министъра на здравеопазването д-р Таня Андреева.
Няма да представям другите гости. Има заместник министри, експерти от съответните дирекции. Има представители на не правителствения сектор и т.н.
Първо давам думата на министъра на финансите. Заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа, предлаганата актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. е мотивирана от взетото политическо решение на консултациите между политическите сили при Президента за изготвяне на актуализация на държавния бюджет и на бюджета на Националната здравно осигурителна каса. Предложената актуализация няма аналог. Тоест, за първи път правителство, което си тръгва постъпва отговорно и предлага подобна актуализация, т.е. тя е отговорна стъпка. Правителството в последните дни на своето управление осигурява гъвкавост и надежден буфер на следващите правителства за гарантиране на финансовата стабилност на страната. Набелязаните мерки при проведените консултации предвиждат краткосрочен план за засилване на фискалните буфери, с оглед гарантиране на финансовата стабилност. Това би осигурило необходимата гъвкавост при настоящата нестабилна политическа ситуация. Като неотложността на предложената мярка се обуславя от ограниченото време до края на работата на 42-то Народно събрание.
Общественото доверие е ключово условие за финансовата стабилност на страната и подсилването на фискалните буфери ще допринесе за укрепването на това доверие. Те дават ясен сигнал, фискалните буфери, че държавата разполага с необходимите инструменти и ще предприеме необходимите действия за постигане на поставената цел. Тоест актуализацията цели гарантиране на гъвкавост и осигуряване на възможност на следващото правителство да оперира нормално в периода, когато няма работещ Парламент.
Важно е да отбележим, че предложените промени в параметрите по приходите и разходите по държавния бюджет и бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не са единственото възможно решение. Като са налице и възможности за изпълнение на държавния бюджет в сегашните му параметри при реализация на мерките в частта на събираемостта на приходите и ограничаване на разходите.
Същото се отнася и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в който съществуват редица резерви свързани с възможности за оптимизиране на дейността и засилен контрол върху изразходване на финансовите ресурси. Но това би се реализирало в една нормала ситуация при работещ Парламент и правителство, а не в ситуация, в която в следващите няколко месеца ни очакват две правителства, които тепърва трябва да навлизат в своята работа. Тоест те трябва наистина да разполагат с определена гъвкавост, за да могат нормално да вършат своята работа.
Самата актуализация предвижда увеличаване на бюджетния дефицит със 725 млн. лева или 0,9 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт. Като това увеличение на дефицита е в две части – увеличение на разходната част и актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса с 225 млн. лв. и намаление на приходите с 500 млн. лева.
Както казах, това решение има алтернатива и алтернативата беше допълнително ограничаване на разходите на министерствата, с още 5 процента за постигане на икономии в размер на 225 млн., които да бъдат пренасочени към Здравноосигурителната каса.
Освен това в сегашния бюджет съществуват буфери в размер на 500 млн. лева, които могат да поемат рисковете по отношение на приходите и това е 5 процентното правило, някои буфери по отношение на трансферите, които ще се появят във връзка с много доброто изпълнение на социалните осигуровки и преизпълнението, което ще се постигне в края на годината и някои други буфери в размер на 500 млн. лева.
Ако бяхме приели този вариант да разчитаме на буферите, както казах, първо ще ни е необходима нормална ситуация. И второ, това допълнително би ограничило министерства и ведомства, които в ситуация на две сменящи се правителства, т.е. на две последователни още две правителства, трудно биха реализирали подобни дисциплиниращи стъпки. И най-вероятно това би довело до генериране на просрочия, което не е желаната ситуация.
Разбира се, всяко увеличение на дефицита има и своите дългови измерения. Тоест предвиждаме увеличение на лимита за държавния дълг в размер на 3,4 милиарда лева. От тях 725 млн. са за финансиране на дефицита. Останалите 2,7 милиарда са буфер, който е необходим да е налице и поради проблемите във финансовата система. Тоест, държавата ясно показва, че отделя този буфер да се адресират тези проблеми. Тоест, тези 2,7 милиарда, включват решаване на проблема около Корпоративна търговска банка, за който е необходим допълнителен публичен ресурс, но не означава, че толкова е цената на този проблем. Знаете, че цената я дискутирахме. В зависимост от избраното решение, необходимия публичен ресурс е между 1 милиард и половина и два милиарда лева. Тоест, те влизат в този нов таван на дълга. И това което остава е допълнителен буфер, който да се използва в случай на необходимост.
Тоест, в заключение алтернативата беше да не актуализираме бюджета, но да пренебрегнем системите и да не осигурим нов дълг в ситуация, в която служебното правителство няма как да увеличи тавана на дълга. Ние приехме отговорно поведение и за това на вашето внимание е представена настоящата актуализация.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на министър Чобанов. Министър Андреева за бюджета на Националната здравнооситурителна каса. Заповядайте.
ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря ви господин председател.
Госпожо председател на Здравната комисия, дами и господа народни представители, колеги министри, на днешното заседание на Министерския съвет се обсъди предложението за Закон за изменение на Закона за бюджета на НЗОК.
На основание чл.19 ал.7 т.5 и чл.29 ал.1 от Закона за здравното осигуряване беше внесено на Министерски съвет за разглеждане това изменение. С проекта на Закона за изменение на Закона на бюджета на Националната здравноосигурителна каса се цели осигуряване на допълнителни средства за здравноосигурителни плащания, за подлежащата на заплащане през 2014 г. медицинска помощ по чл.45 от Закона за здравното осигуряване оказана на здравноосигурени лица. Това гарантира качествено на лечение на пациентите и преди всичко финансовата стабилност за системата и сигурност за изпълнителите на медицинска дейност.
С проекта на Закон за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се предлага увеличение в разходната част на бюджета й в размер на 328 млн. и 93 000 лв. Като разбивката е както следва: За здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за домашно лечение и диетични храни е в размер на 96 млн. 580 000 лв. За здравноосигурителни плащания за медицински изделия прилагани в болничната помощ 9 млн. 936 000 лв. За лекарствена терапия при злокачествени заболявания в размер на 28 млн. 401 000 лв. и за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ в размер на 193 млн. 176 000 лв.
С писмо Министерство на здравеопазването в изпълнение на правомощията си по Закона за здравното осигуряване е изразил становищe по проекта, по предложението за закон за изменение на Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2014 г., в което е споменато, че се отстоява позицията на Министерството да бъде финансово обезпечена дейността на лечебните заведения за болнична дейност в страната. В този смисъл Министерството е подкрепило принципно искането за това, да бъде осигурен финансов ресурс за лечебните заведения за болнична помощ до края на 2014 г.
В рамките на съгласувателната процедура Министерството в разговор с Министерство на финансите, относно възможностите на бюджета за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, Министерство на финансите е изказало своето становище, което и министър Чобанов преди малко съобщи, че това увеличение е възможно да бъде в размер на 225 млн.
С оглед правомощието по провеждане координиране и контролиране на държавната политика в областта на публичните финанси и по формиране на бюджетната политика на страната, днес на Министерски съвет се взе решение да се предложи за актуализация бюджета на НЗОК в размер на 225 млн. лева. В контекста на това какви са възможностите на бюджета да осигури финансов ресурс за тази актуализация.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо министър. От името на правителството, което е вносител на двата законопроекта иска ли някой друг думата? Господин министъра иска думата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател. Осигуряването на допълнителния ресурс 225 млн. става в достатъчно ранен период на годината. Той се налага от това, че няма да има Парламент и няма да има възможност за реакция. Иначе знаете, че обикновено при нормално развитие на нещата подобни актуализации се правят най-често септември, октомври, когато има по-голяма яснота, точно как се развива съответния бюджет.
Предложението на Здравно осигурителната каса беше на базата на информация за първите четири месеца на годината. Тоест не може да кажем, че имаме прекалено голяма прецизност в разчетите. Въпреки всичко ние приехме, че има две основни дейности, за които наистина трябва да бъдат предприети съответните мерки, с цел осигуряване на спокойствие, тъй като става въпрос за живота на хората. Това са болничната помощ и лечението на онкоболните, за които съответно се отделят 200 млн. и 25 млн. Тоест адресираме двата най-главни проблема по отношение на искането на Националната здравноосигурителна каса. Разбира се трябва да имаме предвид и необходимостта от поддържане и спазване на дисциплина. Тоест трябва да бъдат предприети онези мерки, които така или иначе беше предвидено и по нормативни документи да бъдат предприети, с цел подобряване на дисциплината по отношение на изразходване на средствата.
Тоест може да разглеждаме нашето решение в две части. От една страна осигуряване на необходимия ресурс, който да гарантира спокойствие в следващите няколко месеца, в които няма да има Парламент. Но от друга страна да се изпълнят мерките, които така или иначе трябваше да се изпълнят по посока заздравяване на дисциплината, по отношение на усъвършенстване на механизмите и критериите за договаряне и заплащане на лекарствените продукти и медицински изделия, финансирани от бюджета на Здравната каса. Прецизиране обхвата и съдържанието на медицинските стандарти в болничната и извън болничната помощ и подобряване на изискванията и критериите за медицински и финансов контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ.
С оглед неотложното провеждане на реформи, които да стабилизират сектора е необходимо и приемано от Народно събрание на внесените от Министерски съвет промени в Закона за здравето от м. май 2014 г. Със закона са предвидени редица мерки, които водят до оптимизиране функционирането и подобряването на контрола на здравната система.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви и аз. Има ли други желаещи от името на вносителите? Няма.
Откривам дискусията по двата законопроекта. Искам да уведомя народните представители, че съгласно консултациите Председателят на Парламента ще внесе утре като първа и втора точка тези два законопроекта. Затова ви моля за разбиране да приключим на време, за да може да бъдат написани докладите и да бъдат внесени до 18.00 часа. По тази причина още повече, че искаме да имаме достатъчно време между първо и второ четене. Утре в зала ще се проведат широки дебати. Предполагам пред камерите и микрофоните на Националната телевизия и радио. И при предложенията за второ четене също и в Комисията и в зала ще има нови дебати. Затова ви моля, ако е възможно стегнато, аргументите като цяло върху двата законопроекта, както винаги сме го правили професионално в Комисиите, а в зала ще включим и политическите си такива.
Откривам дискусията. Уважаеми народни представители имате думата. Господин професор заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря господин председател. Искам господин министър един кратък въпрос. В краткото време, което имах да направя сравнение между числата. В Закона за изменение и допълнение Закона на НЗОК сте предвидили 328 млн. лева. Тоест балансиран бюджета става с дефицит. В същото време в мотивите за държавния бюджет сте записали 225 млн. Техническа грешка ли е или аз самия не съм видял връзките между тези различия?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако имате готовност да отговорите, ако не направете си справката и след това ще ви дам думата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря. Явно е техническа грешка, вероятно при подаването на самите документи. Тъй като това което приехме на Министерски съвет е актуализация в размер на 225 млн. Явно в бързината е подаден проекта, който беше внесен от Националната здравно осигурителна каса. Всъщност 225 млн. е актуализацията. Както казах тя е 200 млн. за болнична помощ и 25 млн. за лечение на онкоболни.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря за уточнението. Благодаря и на проф. Имамов за акуратния поглед към документите.
Колеги, имате думата. Заповядайте господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Благодаря господин председател. Аз имам два въпроса към господин министъра на финансите. На каква база са изчислени тези 3,4 млр. лева допълнителен дълг, които ще поеме държавата? И имате ли някаква представа за какво ще бъдат изразходвани. Аз разбирам, че те са потенциални и са максимални.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Куюмджиев. Господин министър заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател. Както обясних дълга се формира от 725 млн. дефицит, в зависимост от това какво решение ще се избере по отношение на проблемната банка. Там е необходим дълг между 1 млр. и половина до 2 млр. Тоест, ако вземе максимума 2 млр. и останалите 700 млн. са буфер, тъй като несигурността е достатъчно голяма и трябва да покажем, че държавата реагира адекватно и оставя възможност за допълнително адресиране на проблемите, ако това е необходимо.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви за отговора. Имате думата колеги.
Госпожа Атанасова заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа, председатели на парламентарни комисии, господа и дами народни представители, уважаеми гости, дами и господа министри, резонен беше въпроса на проф. Имамов по отношение на техническата, така наречена грешка в проекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравносигурителна каса. И всъщност все още не е ясно, дали не виждаме пореден път, в който ще се установи симулиране на дейност не само от един министър, а от цялото правителство.
Уважаеми дами и господа, не знам дали за някого е ясно какво означава липсата на актуализация в пълния размер, така както е предложил Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. И в никакъв случай не приемам аргументите на финансовия министър, че Правителството постъпва отговорно, че Правителството разчита на прецизност в разчетите. Нали това беше експертното правителство, което миналата година, когато се приемаше бюджета на Националната здравно осигурителна каса, твърдеше как са направени прекрасни разчети. Нали това беше правителството, когато тази година алармирахме, че с промяна в Закона за бюджета на Касата и на здравното осигуряване този буфер, който винаги е бил наличен в Здравната каса, се харчи предварително.
Тогава господин министър вие не присъствахте на тези заседания. Присъства обаче Управителят на Здравната каса. Присъстваха и всички колеги, председатели на Бюджетната и Здравната комисия. И тогава твърденията бяха, че въпреки това разчетите са правени с ясното съзнание, че ще се намерят и средства, а и ще има мерки. Така че не само да бъде затегната дисциплината в системата и контрола, както вие се изразихте, но и тези мерки ще бъдат предложени навременно.
Аз се учудвам дори, че в мотивите към проекта за изменение на Закона за бюджета сте записали, че такива мерки са предложени. Ако господин министър вие не знаете, тези мерки бяха предложени през м.май, когато вече се знаеше, че това правителство си отива. Това са мерки закъснели с една година. Те бяха отхвърлени от Комисията по здравеопазване и няма да дадат резултат никога.
Но по отношение на бюджета на Здравната каса. Очаквах да чуя за пореден път, че финансовия министър управлява Здравното министерство. Може би ще го чуя в следващите изказвания. Очаквам да го чуя от министъра на здравеопазването. Защото фактите са такива. И тук изобщо не става въпрос за поставяне на ултиматуми, а става въпрос за оцеляване на една система.
Аз мисля, че факта, че целия Надзорен съвет на Здравната каса в чийто състав между другото присъстват и заместник-министъра на здравеопазването, като негов председател и зам.-министъра на финансите, да говорят на различен език и да имат едни искания, а министъра на финансите други и да твърди, че не е разбрал какво всъщност иска Надзорния съвет на Здравната каса, какво искат съсловните и синдикалните организации е не само несериозно, но то е недопустимо дори скандално.
За какво ще стигнат тези средства? Тези средства ще стигнат наистина да се разплати дейността през следващите два месеца. Това обаче ще наложи актуализация на бюджета на Здравната каса още веднъж до края на годината.
Дали всички са на ясно с това? Господин Чобанов мисля, че ако не сте на ясно, след малко когато всички съсловни пациентски и синдикални организации вземат думата ясно и в числа ще ви обяснят, какъв ще бъде дефицита в Здравната каса в края на годината. Защото дефицита който се очертава и по данни на Управителя на Здравната каса ще бъде 491 млн. лева. Само че тогава вече вашето експертно правителство няма да го има. Тогава отговорността ще бъде на друг. Тоест твърденията колко отговорно постъпвате сега са пълна лъжа. Лъжа като цялото ви управление и целия ви престой във властта.
Може да отговорите на хората, които са тук и които през месеците до края на годината реално ще бъдат изправени пред това, дали да разплатят средствата към доставчици на медицински изделия, на медикаменти и на всичко останало като консумативи, от които има нужда едно лечебно заведение. Или дали ще си получават заплатите. Защото господин министър само да напомня и още нещо.
От м.април по данните на директорите на лечебните заведения общински, областни, университетски, от касата се плащат около 65 процента от изработената дейност. Тези средства кога ще бъдат платени? Някога? Или пак 2015 г.? Когато се гласува бюджета на Здравната каса той ще тръгне на минус, както стана с бюджет 2014 г. И тогава всички които сме сега около тази маса предупреждавахме за това и бяхме предложил мерки в Закона за бюджета.
Тогава обаче удобно забравяхте, че има опозиция. Тогава си гласувахте с Атака, с която и си управлявахте в продължение на една година и благодарение на която вашето правителство изобщо е факт. Как така когато сега държавата се е срутила вече имате нужда от ГЕРБ, имате нужда от консенсус и дори това ви е първото изречение в мотивите за приемане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Очаквам да ми отговорите на въпроса и вие и министъра на здравеопазването. Как предвиждате да се разплащат лечебните заведения след месец октомври, когато този проблем отново ще бъде на дневен ред?
Благодаря. Очаквам отговора ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Атанасова. Заповядайте д-р Иванов. Преди това има процедура.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Цонев вие го казахте и в началото. Правя процедура по начина на водене. Моля да обърнете внимание на колегите, да не правят политически изказвания. Тези празни приказки и пресилени да си ги пазят или за зала или за пред медиите. Тук сме се събрали да гледаме числа и да се говори експертно и аргументирано. Политически изказвания в Комисията няма нужда да правите и да си губим времето.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Нинова. Ако искате да си говорите по между си? Има две възможности. Едната е да излезете на вън. Другата няма да ви я казвам. Ще ви изпратя аз на вън.
Доктор Иванов. Наистина колеги, нека да се придържаме към професионални изказвания. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господа, ще бъда кратък. Уважаеми господа министри, колеги. Аз имам един конкретен въпрос към министър Чобанов. А той е следния. Каква методика сте използвали или какви критерии сте използвали, за да стигнете до числото 225, след като експерти, Надзорна каса, тук бяха изброени всички, са изчислили точно колко пари са необходими на Здравната каса. Моля тук пред всички да стане ясно, тъй като аз и доста от колегите се занимаваме от дълги години с финансиране на здравеопазването и искам да разбера точно по какъв начин и пациентите от какво ще бъдат лишени? От медикаменти за домашно лечение или просто да посочите откъде трябва да се икономиса именно сумата, за да излязат 225 млн.? Съвсем конкретно без политически изказвания.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на д-р Иванов.
Господин Чобанов да отговорите.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря господин председател. Само да направя едно уточнение. Няма грешка. Грешката беше моя в бързината. 225 млн. са внесени, както е решението на Министерски съвет. При по-внимателен преглед на числата, това е текста, който трябваше да бъде внесен.
Какво означава липсата на актуализация в пълния размер. Липсата на актуализация в пълния размер точно това означава, да се вземат дисциплиниращи мерки в системата. И актуализацията в момента, както казах се прави, да се осигури възможност за гладко продължаване на плащанията. В момента всичко се плаща. Касата има пари да плаща. Тя не е останала на тези 225 млн. Но това както казахме е отговорността, която поемаме да осигурим необходим ресурс. По каква методика?
Методиката е както е записано и в самия проект за предложение на актуализация на бюджета. Това са тези 200 млн. поискани за болнична помощ и 25 млн. за лечение на онкоболни. Такава е методиката и по този начин са разписани. И доколкото имам информация, не мога да се съглася, че 65 процента от дейностите или каквото беше казано, че не се плаща. Това не е вярно.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Следващи изказвания. Заповядайте д-р Андреева.
ТАНЯ АДРЕЕВА: Благодаря ви господин Цонев. Няколко неща искам да кажа извън политическото говорене, защото в него прозвучаха ясни манипулации и някои доста неверни твърдения.
Първо ще кажа, както в мотивите си министър Чобанов подчерта. Финансовият ресурс за разплащане на медицинска дейност на лечебните заведения в болничната помощ е в размер на 200 млн. Три искани в предложението от НЗОК 193 млн.
Търговските дружества от приходната си част формират разходна част, както по отношение на Фонд “Работна заплата”, така по отношение на заплащането на медикаменти, на консумативи, на медицински изделия и всичко друго, с което работят лечебните заведения.
В този смисъл твърдението, че работещите в системата лекари, професионалисти, здравни грижи и други няма да получат заплатите си е абсолютно невярно. Както е невярно, че лечебните заведения няма да имат средства, за да заплащат медикаменти, медицински изделия и други, които използват в своята дейност.
Част от мерките, които предложихме в § 8 на заключителните разпоредби в Закона за бюджета на НЗОК са изпълнени по отношение на това, което може да бъде направено с промяна в подзаконовите нормативни актове в наредбите. Само като конкретен случай ще посоча отварянето на позитивния списък веднъж в годината, а не два пъти, както беше преди това и ред други мерки.
Но нека да кажем, че има редица мерки, които не могат да се случат без приемане на предложения от Министерски съвет законопроект за допълнение и изменение на Закона за здравето. Който само ще кажа, че опозицията блокира и отхвърли в Комисия, независимо от множеството положителни становища изказани и от съсловни организации и от експерти, които все пак познават системата.
Не е вярно, че болниците в момента нямат ресурс да се заплаща. Предложението за актуализация на бюджета, както и в анализа на НЗОК е показано е с оглед обезпечаване на дейността финансово за бъдещ период. Това не означава, че в момента няма ресурс в Здравната каса и тя не заплаща дейност на лечебните заведения. Забавянето е единствено по отношение на надлимитната дейност. Тук е и председателят на Надзорния съвет д-р Пенков, която по решение на Надзорния съвет на Касата се разплаща след извършване на проверка на лечебните заведения. Между другото така е било винаги.
По отношение на това в какво състояние е касата, ще кажа няколко неща. Какъвто и ресурс да се осигури в момента и в бъдеще на НЗОК по отношение на нейния бюджет има няколко сторени вече злини, които няма как в пълен размер да корелират в увеличаване на бюджета на Касата, дори това да се случва всяка година. Защото тази година за разлика от предишната, бюджета е увеличен с около 200 млн. Както се вижда те отново не са достатъчни. Миналата година касата беше с дефицит около 450 млн. Знаете че се осигури разплащане на болнична дейност от над събрани здравни осигуровки и със средства от бюджета. Част от които, разбира се бяха прехвърлени в бюджета за 2014 г. и с тях също се доизплати надлимитната дейност на лечебните заведения.
И в тази връзка за мен отговорното поведение, след като Касата остана без буфер, без резерв 2010 г. Няма да повтарям тези 1 млр. и половина. След като редица дейности бяха прехвърлени от Министерство на здравеопазването да тежат на разходната част на бюджета на НЗОК. Като само ще кажа, че до 2010 г. Министерството е поемало около 22 процента от тези плащания, а днес само 10 процента. Тоест два пъти се е увеличила тежестта върху здравното осигуряване от прехвърлянето на тези дейности в НЗОК и разкриването на повече от 50 лечебни заведения. Това е допълнителен ресурс, с който касата е обременена през тези години да заплаща за болнична дейност.
И наистина към момента е отговорно да се осигури този ресурс на болниците. Правителството днес взе решение в тази посока. Но би било безотговорно, ако не се гласува този законопроект, независимо от това, че опозицията го блокира, той може би не е съвършен, но са първи стъпки по отношение на промяна на контрол, на прозрачност на изразходване на средства, на регламентиране на Национална здравна каса, която определя потребности и съответно касата да заплаща за тях. Защото днес Касата заплаща за всяко нещо, което й се представя. Част от нещата прави след осъществена проверка.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо министър.
ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, групата народни представители на Коалиция за България искаме 15 минути почивка за консултация.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нямаме такава процедура по време на заседание на Комисията да даваме почивки. Вие се консултирайте. Ние ще продължим работа. Когато дойде време за гласуване или за дебат заповядайте.
За целите на дебата ми позволете да задам два въпроса, тъй като това възниква като спор и методика. Да задам два въпроса и към касата и към двамата министри. Какво е равнището на разходи спрямо планирания бюджет в съпоставка с миналата година. Защото в предходни години, колегите тук от ГЕРБ справедливо питат, по-висок ли е процента на разходи към бюджета, в сравнение с минали години. Защото в предишните години тази актуализация се извършваше заедно с приемането на новия бюджет малко след него, малко преди него по-точно. Тъй като сега се прави три, четири месеца по-рано, искам да знаят колегите и тези които присъстват, по-висок ли е процента на изразходваните средства от предходната година и от предходните години по това време. Заповядайте господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател. Данните с които разполагам са към края на май.
Дефицитът към 31 май е в размер на 166.7 млн. лева. Като 67 млн. лева са плащанията за октомври и ноември предходната година. Тоест, това е дефицит формиран миналата година, който е финансиран сега. Миналата година по това време дефицита беше 78 млн. лева, т.е. спрямо дефицита, който е формиран тази година от 100 млн., разликата е 22 млн. лева.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колко месеца по-рано?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: За м. май.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Разбрах. Благодаря ви за отговора. Колеги имате думата. Исках това да бъде в помощ на дискусията.
Д-р Дариткова заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа председатели на комисии, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри и заместник министри, аз наистина смятам, че няма да е удачно да се превръща в ефект актуализацията на бюджета в средата на годината, защото това е дефект на приемането на бюджета, още когато беше гласуван в зала. Още тогава всички аргументи, които изтъкнахме сега се случват. Аз не мога да разбера наистина какво конкретно, а виждам, че и председателя на бюджетна Комисия, се случва в системата, защото прозрачността изобщо не е приоритет на това управление, нито на управлението на Касата, нито на управлението на Министерството.
В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса § 14 е написано, че НЗОК внася чрез Министерски съвет в Народното събрание, отчет за текущото изпълнение на бюджета на касата към 30 юни 2014 г. и информация за очаквано изпълнение за 2014 г. Този отчет не е налице и не е известен на народните представители. От тук е първия ми въпрос. Този отчет внесен ли е в Министерски съвет?
Защо ние днес приемаме актуализация на бюджета, без да разполагаме с конкретните ясни цифри, които все пак може да анализираме. Наистина ли бюджета, който е внесен от Националната здравноосигурителна каса в Министерството на здравеопазването е представен в Министерски съвет? Какви са параметрите в него? Променен ли е той в Министерството на здравеопазването? Защото според мен това е незаконно. И от тук Министерски съвет ли е променил предложения от Министерството на здравеопазването проект за актуализация на бюджета на Касата? Всичко това ще бъде изключително полезно за народните представители, защото ние наистина виждаме едно предварително фиксирано разпределение на сумите, които в никакъв случай не отговарят на потребностите.
И наистина аз смятам, че министъра на здравеопазването трябваше след една година и няколко месеца управление, да премине от ролята на наблюдател и констататор на проблемите в системата на реален участник в събитията. Защото е несериозно да се твърди, че болниците нямат финансови затруднения.
Несериозно да се твърди, че с около 65 – 70 процента платени дейности в сравнение със същия период на 2013 г., не се трупат дългове. Защото е факт, че дълговете на болниците растат. В същото време болниците срещат изключително големи затруднения при плащането, даже на работните заплати. Защото ако в около 60 процента в областните болници и университетските отиват за заплати, в общинските болници тази сума е около 80 процента. И вие наистина, въпреки твърденията си как ще подкрепите общинското здравеопазване, просто ще го фалирате след няколко месеца, ако наистина актуализацията не е адекватна.
А по отношение на мерките, които лошата опозиция не е приела, нека да си признаем, че те трябваше да влезнат още в началото на годината заедно с приемането на този бюджет.
Ако не сте съгласни с някои от дейностите, които са били прехвърлени към Касата, цялата власт госпожо министър е била във ваши ръце, защото основния пакет на касата се определя от министъра на здравеопазването. Да бяхте извадили някои дейности от този основен пакет, ако сте имали някакви съображения, за да може средствата наистина да се разпределят, както вие виждате и както имате намерение да управлявате системата.
Факт е, че наистина представихте един законопроект и сега в последните дни ни заливате с патологична нормативна продукция, която отвлича вниманието от краха и разрухата, която оставате в системата на здравеопазването. Няма как да се говори извън политиката. Защото здравеопазването е политика. Медицината наистина е наука. Но няма как да се прави добра политика в здравеопазването, ако ти наистина не приемеш проблемите на системата и не се ангажираш искрено с тях, а не присъстваш само, за да реализираш едни или други интереси и намерения.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Дали ще може да се концентрираме върху бюджета. Това може да се каже в залата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз поставих много бюджетни въпроси. Ще го повторя и в зала.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз чувам добре какво поставяте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Но искам да е ясно, чия е отговорността и много ви моля да не ме прекъсвате. Не сте поставили минути за изказване.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: От уважение към вас. Иначе мога да го поставя и да го гласуваме. Нека да се съобразяваме.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря за уважението. Но ще си позволя, въпреки че ме прекъснахте, да завърша. Наистина когато си заложил едни стойности, ще говоря с цифри, за болнична помощ, които са с около 300 млн. по-малко, отколкото изпълнението за 2013 г., няма как да няма в системата дефицит. Говоря за цифрите, които са в отчета за изпълнението на бюджета на касата за 2013 г., който е налице и пред нас. И ние виждаме какви са числата там.
В същото време по отношение на останалите параметри, също може да се види къде са преизпълненията. Всичко това вие сте го имали на разположение и въпреки това сте предложили дефектен проект за бюджет, който сега актуализирате също по толкова дефектен начин. И който в никакъв случай няма да реши проблемите на системата, а само по някакъв начин отново имитирате дейност. Моля ви да отговорите на моите конкретни въпроси, които поставих преди малко. Ако случайно сте ги пропуснали в хода на моето политическо изказване, мога да ги формулирам отново.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Запишете си ги, моя съвет е и ще отговорите в зала. Други въпроси има ли?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Господин председател, категорично възразявам и ви моля на въпросите, които поставих да ми се отговори от господа и госпожи министрите в момента.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нямаше въпроси, а имаше политически констатации.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Повтарям въпросите. Първият ми въпрос е проекта за актуализация на бюджета на Касата, който е внесен от Надзорния съвет чрез министъра на здравеопазването във вида, в който го е предложил Надзорния съвет или е внесен в Министерски съвет? И Министерски съвет ли е променил този проект за бюджет?
ТАНЯ АНДРЕЕВА: Отговарям на д-р Дариткова, независимо от това, че го казах още в началото след мотивите на министър Чобанов. Законопроектът, който Касата е предложила в този размер, който е предложила за актуализация е внесен от министъра на здравеопазването в Министерски съвет. Решението на Министерски съвет е след обсъждане на предложението на Министерство на здравеопазването и Министерство на финансите в зависимост от това, какъв ресурс може да бъде осигурен за актуализация.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Доктор Дариткова като ви дам думата ще отговорите. Имате ли още нещо да кажете?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Вторият ми въпрос е, защо в изпълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., отчета който трябва да се внесе чрез Министерски съвет в Народно събрание, не е наличен все още и народните представители не разполагат с тези числа? Министерският съвет ли ще понесе отговорност за точно това разпределение на актуализацията и за лишенията от определени видове медицинска помощ и лекарства, които ще се случат вследствие на тази актуализация.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Имате ли отговор?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател. Този отчет ще бъде внесен, но тогава няма да има Народно събрание. /Смях в залата. / Тъй като данните ще се налични след като Парламента вече няма да работи. До момента няма данни до края на юни. Разсъждаваме за данните, които са налични и те са до края на м. май. Тоест дебата трябва да се проведе м.август, но тогава няма да има Народно събрание. И въпреки че не са налични тези данни, ние предлагаме актуализация. Това се отнася и за държавния бюджет.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожа Петкова – заместник-министър на финансите, имате думата да внесе пояснение по отчетите.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател. В § 14 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е записано, че Националната здравноосигурителна каса внася чрез Министерския съвет в Народното събрание, отчет за текущото изпълнение на бюджета на касата към 30 юни 2014 г. Това означава отчет за полугодието и информация за очакваното изпълнение за 2014 г. Това което по принцип е изготвено като анализ от Здравната каса е към 30 април, официални данни.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващи изказвания. Заповядайте колеги. Госпожа Стоянова заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин председател. аз ще се изкажа по държавния бюджет актуализацията, която е предложена от Министерство на финансите.
Впечатлена съм от това, че финансовия министър все пак внесе актуализация преди оставката на Правителството, включително признавайки това, че има неправилно планирани разходи в Здравната каса и приходи в държавния бюджет. За това го поздравявам.
Но смятам, че след като беше направена първата крачка трябваше да се направи втората крача и пътя да се извърви докрай, за да е ясно на всички, че до края на годината в хода на трите месеца, в които няма да има Народно събрание, на служебния кабинет и на бъдещото правителство, което ще се формира, остават ноември и декември, което фактически е много малко време, за да могат да се вземат мерки за подобряване на събираемост, за по-добра разходна политика или за приемане на актуализации и финансиране.
Затова аз искам да ви кажа, че ние продължаваме да настояваме сегашната актуализация да бъде направена в такъв размер, какъвто наистина е необходим.
На първо място по отношение на трансфера към Здравната каса 225 млн. Настояваме този трансфер да бъде в размера, в който е внесен от Надзорния съвет на Касата 328 млн., т.е. 100 млн. повече грубо. Затова защото смятам, че точно касата и нейния Надзорен съвет са хората, които най-добре знаят и преценяват, какво е необходимо на системата до края на годината, за да работи.
В противен случай и сега приемайки тези 100 млн. по-малко, ние ще поставим на риск в края на годината системата или отново ще прехвърляме дупки за следващия бюджет. Най-после трябва да сложим край на тази порочна практика. Така че по отношение на перо трансфер към Здравната каса, ние настояваме за увеличение на този трансфер със 100 млн. Толкова колкото е предложението на Надзорния съвет.
По отношение на намалението на приходите. Вие предлагате намаление на приходната част на бюджета с 500 млн. основно от приходи от ДДС. Ако не съм много точна, съжалявам, защото преди десетина минути всички се запознахме с цифрите в бюджета.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точна сте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Смятаме, че тези приходи няма да бъдат изпълнени до края на годината най-малко в размер на 1 милиард. И ще ви дам два елементарни аргумента.
Бюджетът на консолидирана база за 2014 г. спрямо отчета на 2013 г., приходите са завишени с 2 милиарда. Към петте месеца, това са официалните данни, с които разполагаме, на същата тази база има минус 60 млн. Данъчните приходи за същия период спрямо отчета за миналата година са завишени с 1 милиард и 400000. Към петмесечието имаме 264 плюс. Това са данните, които са факт.
Едновременно с това в разходната част на консолидирана база имаме планирани повече разходи, отново с 2 млр., толкова колкото са и приходите. Но към петте месеца имаме преизпълнение на дефицита с 900 млн. Тоест разходите вървят по план, но приходите ги няма.
Мотивите към законопроекта, както на бюджета за касата, така и на бюджета за Държавния бюджет са записани два абзаца. В мотивите към Касата пише: “Намираме за наложително в тази ситуация, да се предприемат мерки за заздравяване на системата, които водят до по-добър контрол върху разходите и управлението на финансовите ресурси.” Тоест, препоръчвате ни, може би на служебното правителство и на следващото правителство, да предприемат тези мерки, за да може да се вместят в тази актуализация. Нещо подобно пише в мотивите на държавния бюджет.
Това означава, че при засилване на мерките за подобряване на събираемостта на приходите и за ограничаване и реализиране на икономии в разходите, бюджетното салдо в края на годината може да отчете подобрение. Тоест това което вашето правителство за шест месеца не успя да свърши, вие препоръчвате да свърши служебното и следващото правителство, за да се изпълнят прогнозите в сегашния ви вариант. На това основание, ние считаме че е коректно сега в този момент да кажем, че приходите няма да се изпълнят с 1 милиард. И да го запишем в Закона за държавния бюджет.
Така че нашето предложение по това второ перо е именно приходите да се намалят с един милиард.
Имаме обаче и трето перо, което вие не сте предвидили в тази актуализация. Госпожа Златанова беше тук. Надявах се да е тук.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз я поканих заради вас. Вие имахте желание. Тя ще бъде тук.
МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да повдигна въпроса за европейските фондове и възможностите на бюджета да осигурят средства за плащане на платените от общините одобрени разходи по оперативните програми на декларираните от бенифициентите, но не платени разходи от националния бюджет.
Прогнозите до края на годината за парите, които са необходими, за да се финансират програмите, с цел спазване на правилото М плюс 2 плюс 3. Колко са сумите на сертифицираните и неплатени от Европейския съюз разходи към момента? Колко са верифицираните и не поисканите от нас от Европейския съюз, защото са спрени програмните разходи? И всичко това да обобщим с цифра. Колко пари са ни нужни, за да може да осигурим изпълнението на проектите? Да не загубим средства. Знаете, че М плюс 2 плюс 3 изтича края на тази година, за да не загубим средства от Европейския съюз. А там където тези средства са спрени от Европейския съюз и очакваме пускане на програмите, да имаме изпълнени проекти. Но за да се изпълнят проектите трябва да имаме плащания към изпълнителите на тези проекти.
На всичките тези въпроси ми се искаше да се направи детайлен анализ. И това перо също да се заложи, господин министър в държавния бюджет като трансфер, както към Националния фонд, така и към Фонд “Земеделие”.
За съжаление нямаме такъв анализ. От данните с които нашите експерти разполагат и от данните, които получаваме от различни бенифициенти, както и от неофициални разговори, според нас тази цифра е 3 милиарда лева. Според нас са нужни, за да се финансира Националния фонд и фонд “Земеделие”, за да не загубим европейски средства за тези, чийто срок изтича тази година и да може да изпълним проектите и да ги поискаме от Брюксел, за тези които са започнати и по тях се работи.
В този смисъл е важно, това дори е по-важно и от другите две пера. Този анализ касае и бъдещето. Този анализ касае това, че ако сега тези средства не се осигурят, пак ще ги плати държавата, защото е поела ангажименти по тези договори. А по-добре е да ги осигурим сега, за да може да ползваме парите от Брюксел. Искам да ми отговорите на този въпрос.
И в този аспект ние ще настояваме, внесения законопроект за държавния бюджет, да се увеличи трансфера към Националния фонд и фонд “Земеделие” с 3 милиарда. Ако вие ни докажете друга цифра и на тази база естествено трябва да има и увеличение на дълга, който ще послужи за осигуряване на тези средства, а именно допълнително увеличение на дълга с 3 млр. 400 млн., толкова колкото считаме, че е необходимо, за да се осигурят те.
И в този аспект независимо, че ако извършим това, ние ще имаме дефицит на касова основа над 3 процента, колкото са изискванията на Европейския съюз и ще влезем в свръх дефицит, това ще бъде чест. Така или иначе ние ще влезем в свръх дефицит на начислена основа във връзка с банковата криза и банковата ситуация. По-добре е тази година еднократно да го направим. Да изчистим нещата и да поставим нещата на здрава основа.
Независимо, че ако тези цифри, които току що споменах се приемат, това означава един много сериозен дефицит от 7 процента. По-добре е да го направим еднократно, но да спасим бъдещи загуби много по-големи, отколкото тези, които сега може да финансираме с този проект, който предлагаме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на госпожа Стоянова. Някои от нещата, които тя каза ще бъдат предмет на предложение между първо и второ четене на групите, съответно на народните представители.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ако госпожа Златанова е тук, защото е хубаво да чуят народните представители, какво е състоянието там по фондовете.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин министър Чобанов иска думата. Ще се върне ли госпожа Златанова? Да. Добре. Заповядайте господин министър.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря господин председател. Благодаря ви госпожо Стоянова за коректния тон и експертното мнение, което изразихте.
По отношение на това, с колко трябва да се актуализират приходите, дълго може да спорим и да излагаме аргументи. Това което е оценено като риск за неизпълнението на данъчните приходи е 500 млн. лева. И то коректно е предложено в проекта. Тоест, то може да се случи, може и да не се случи, но това е оценения риск.
Както казахме и продължаваме да твърдим, не е необходимо допълнително да се набляга на мерки за събираемост, тъй като те са заложени вече, изпълняват се. Но траекторията на приходите, т.е. това което ще се случи и направените промени, предполагат повече приходи през второто полугодие на годината, както беше и миналата година. Ще ви припомня, че миналата година второто полугодие имаше с 900 млн. повече, отколкото първото. Съответно имаше и повече приходи, отколкото второто полугодие на 2012 г.
Тази година и поради обратното начисляване и поради дирекцията, която беше за фискален контрол и която реално стартира от 1 април и поради други специфики на корпоративния данък, по-малко за възстановяване 200 млн. през второто полугодие, отколкото е на миналата година, поради редица други специфики, това е налице, че ще бъдат повече приходите. И по това трудно може да се спори.
И като цяло продължаваме да смятаме, че този риск, който сме оценили напълно отговорно, тези 500 млн. сме ги представили в проекта за актуализация. Като подчертавам, че са налице и буфери по отношение на разходите, които са заложени и които са също за 500 млн. лева. Тоест, дори и да има допълнителен риск, той може да бъде поет от тези буфери.
По отношение на европейските средства няма как да споделя подобна оценка от 3 млр., тъй като това с което разполагам аз като информация, не се потвърждава от самите числа.
Плащанията които са извършени до средата на годината са 1 млр. 600 млн. при 3 млр. Става въпрос за плащанията по структурните и кохезионните фондове, при 3 млр. планирани за цялата година. Тоест 1 млр. 600 000 при 3 млр. остават 1 млр. 400000. Получените приходи са 1 млр., тоест 46 процента от планираните приходи вече са получени. И както знаете имаме замразени програми. Една програма, това е околна среда, по която се работи усилено. Водят се разговори и очакваме размразяване. Тоест, получаване на приходи и чакаме около 1 млр. по тази програма. Като част от парите са от миналата година. Тоест, те идват като допълнителен приходи в бюджета за тази година, когато бъдат платени.
Като цяло тези средства, които чакаме най-скоро от Програма “Околна среда” за 470 млн. лева и твърде възможно е това да се случи или в края на юли или в началото на август. Освен това отново по околна среда предстои да бъдат сертифицирани и внимателно проверени, сертификат за още 200 млн. лева, който да бъде пуснат преди края на този месец и до Европейската комисия, след съвместни проверки, както от управляващия орган, така и от Национален фонд ОСЕС/Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”/. Тоест процеса там ще бъде възобновен, след като сме сигурни, че системите за контрол са приложени напълно и затова този сертификат ще е обект на толкова проверки. Тоест и там очакваме нормално възстановяване на плащанията.
Поради тази причина не мога да споделя оценката за такова огромно число, което се налага от 3 млр. Напротив при възстановяване на плащанията по околна среда, те ще влезнат в нормалния си ритъм и няма да има необходимост от актуализация по отношение на средствата и трансфера, който се предоставя към Национален фонд.
Благодаря.
МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър, само една реплика. Господин министър, как да ви вярвам, без цифри? Числата с които разполагаме са официалните към 30 май. Вие може да си имате числа и за юни. Може да си правите и други прогнози. Те са там при вас.
Същото е и за оперативните програми. Помолихме да имаме ясна информация. Тук господин Цонев ми даде една таблица, която не мога да разчета, естествено в момента толкова бързо. Но ви казвам, че тук въпроса не е дали ще изпълним само това, което е планирано. И независимо от това, дали Брюксел ще ни възстанови парите или няма да ни ги възстанови, ние трябва да осигурим пари, за да продължи изпълнението на програмите. Защото от доста време не се верифицират разходи, не се приемат документи. Има изпълнители по оперативни програми, които са си свършили работата. Имат протоколи. Имат фактури, но не им се приема, за да не се отчете тук като минус. Но това означава проблем за бизнеса, който работи по европейските програми. И в крайна сметка ще бъде и проблем за държавата, защото тя ще трябва да го плати. Ето този разговор трябва да направим. А не сега да засипем с цифри и да кажем. Всичко е шест и няма нужда от допълнителен трансфер там. Говоря за пари, не за дефицит.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Стоянова. Ще помоля Правителството, в лицето на министъра на финансите в зала да подготви такава справка за народните представители, кое се сертифицира, кое не е сертифицирано, на какво ниво е и т.н.
Моля ви изключение направихме с репликата, защото въпроса е важен. Господин Чобанов искате да добавите нещо.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател. Дори да гледаме данните към края на м.май, там ясно виждаме, че направените разходи са с 46 процента повече от разходите миналата година. Така че разходите се правят и те са факт. Отделно по отношение на околна среда, където наистина имаше забавяне на процеса на сертифициране. То беше поради факта, че контролните системи трябваше да бъдат сложени в порядък. Тоест, предстои както казахме, подаване на сертификат за 200 млн. лева към Европейската комисия до края на следващата седмица, който е проверен, както от управляващия орган, така и от контролните органи тук и плащане на тези средства. Тоест, предстоят подобни плащания до края на този месец и в началото на август, като очакваме съответно и приходи, т.е. възстановяване на средства от Европейската комисия.
МЕНДА СТОЯНОВА: Какво правим, ако не се случат?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Стоянова ще разискваме въпроса в залата. Какво правим, ще увеличим сега бюджетния дефицит, както искате. Но сега не може да кажем така ли е и го увеличаваме. Има предложения. Има разисквания. Има отговори. Ще получите информация. Помолих министъра и екипа му да подготвят такава. Поставен е въпроса. Основателно е поставен.
Благодаря ви.
Господин д-р Тунчер Кърджалиев. След това е госпожа Джема Грозданова, след това Диана Йорданова.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, в духа на апела на господин председателя за това в дебата да доминира конструктивизма и експертността, искам да обърна внимание на представителя на Министерство на здравеопазването и може би на представителите на НЗОК, внимание върху едно конкретно обстоятелство пораждащо сериозен прагматичен въпрос.
В Закона за изменение и допълнение на бюджета на НЗОК, очевидно като предложение на Министерския съвет е намеса по целесъобразност. Въпреки отчетен предполагаем дефицит от 328 млн. лева, предлагат се 225 млн. Априори казвам нашата парламентарна група ще приеме това предложение.
Обръщам внимание обаче върху следния въпрос. Главните пера на здравноосигурителните плащания не са само болничната помощ и лекарства за онкологично болни. Тук са включени и първичната медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, медицинско-диагностични направления, медицински изделия и т.н. Но тук са и лекарствата за домашно лечение.
При условие, че на първо четене на бюджета на НЗОК тази сума от 556 млн. беше редуцирана на 527 млн. И сега НЗОК отчитат предполагаем дефицит от 96 млн. в тази сфера до края на годината.
Има едно обстоятелство върху което, според мен не е мислено, правейки това диференцирано предложение за 200 млн. за болнична помощ и 25 млн. за онкологична помощ. При този очертаващ се дефицит изчислиха експерти, че за аптеките ресурса ще стине до 15 септември. След това, ако хипотезата се окаже правилна, поради системно евентуално неплащане на траншове от страна на НЗОК към аптеките, ще се случи логично следния процес.
На първо място малките аптеките ще откажат след една, две, три седмици да работят, поради липса на ресурс. Това е логичен ход. Ще останат само големите аптеки. Там поради тази причина липса на ресурс няма да спре най-вероятно работата, но поради друга причина и големите аптеки ще спрат да обслужват населението.
Другата причина е обстоятелство записано в договора с всички аптеки, че една аптека може да обслужва определен лимитиран брой пациенти, в зависимост от броя на магистър фармацевти и обслужването от 6 минути. Тоест оказваме се в парадоксална ситуация. И двата вида, условно казано аптеки, след определен период от време, но при всички случаи обозрим период биха били уязвени и биха спрели, поради една или друга причина да работят. Мислено ли е върху това? Може би въпроса трябва да е отправен към ръководството на НЗОК. Ако е мислено какви решения евентуално биха предложили те при това обстоятелство? Това ми е въпроса.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря д-р Кърджалиев. Трябва някой да отговори или в зала. Може да няма готовност. Никой не иска думата, тогава давам на следващия колега, госпожа Джема Грозданова. Заповядайте д-р Тодорова. Колеги, много се вълнувате. Имаме време, ще си кажете тезите. Ще си зададете въпросите. Не е нужно да нагнетяваме обстановката. Ако трябва ще заседаваме три дни. Имаме време. Няма проблем. Заповядайте д-р Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря за дадената ми дума. Аз все пак очаквах някой от ръководното тяло на Касата да се произнесе преди мен. Но така или иначе сте ми дали думата.
Първо, аз не чух отговор на няколко въпроса, които бяха зададени от присъстващите и ще ми позволите да отговоря на някои от тях. Изненадана съм, че няма анализа към 30 юни. Смея да твърдя, че ние положихме един огромен труд да направим този анализ, който е от 130 страници. И е внесен на 23 юни в Министерство на здравеопазването и към Министерския съвет. От Министерския съвет ни беше върнат, тъй като не сме спазили Правилника за устройството и работата на Министерския съвет. Трябва да се внесе чрез министъра на здравеопазването. Това беше два дни по-късно. На 25 юни и това е направено.
Освен това към този анализ върви и резюме, което е от около 40 страници.
От господин Цонев беше зададен въпроса, как се движи дефицита в лекарствата и болничната помощ 2014 година спрямо 2013 година. Ще кажа общи цифри. Няма да изпадам в детайл.
По отношение на болничната помощ, средния разход на месец тази година към момента е 150 млн. Към предходната година за същия период е 135 млн.
По отношение лекарствата в извънболничната помощ, т.е. лекарствата през аптеки, средния разход към момента отива към 50 млн. с тенденция за нарастване. Тъй като в края на миналата година в Наредба 38 влезнаха заболявания, които Касата сега започва да заплаща и там има темп на увеличаване на броя на пациентите.
Тези 50 млн. са към петте месеца на тази година и те се съотнасят 45 млн. средно месечно за миналата година.
По така предложения проект за изменение на Закона за бюджета на Касата, който видяхме преди малко, сме изключително притеснени от факта, че такова разпределение е направено, че всичките 225 милиона са насочени към болнична помощ. Защото така формулирано 200 млн. за болнична помощ и 25 млн. за онколекарства. Искам веднага да поясня, че онколекарства се плащат в голяма степен и чрез аптеките и то доста скъпи медикаменти.
Освен това през аптеките минават пациенти с други заболявания, които струват скъпо. Там са редките болести. Нека да не напомням сигурно за десети път, че там има заболявания, на които един пациент струва 67 000 месечно.
Освен това когато говорим за болнична помощ, една част от болничната помощ, особено в хирургията е свързана с медицински изделия. И тогава дейността няма никакъв смисъл, ако медицинското изделие не е поставено. Така че към така предложения законопроект, моя апел е да помислим много задълбочено.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрахме вашия призив д-р Тодорова. Въпросът е какво прагматично може да се направи. Позволете ми сега да дам думата на д-р Джема Грозданова. Заповядайте д-р Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моят въпрос, моята молба и изказване е свързано с това, което досега говори д-р Тодорова. Ние като народни представители искаме да видим и да получим официално финансовите разчети, по които е базирана днешната актуализация, която се предлага. Искаме да знаем на базата на какво тя е направена.
От зам.-министъра на финансите разбрахме, че такива разчети съществуват до края на м.април. Обаче сега чуваме от д-р Тодорова, че тези разчети са готови до края на м.юни. Затова ви молим официално да ни бъдат предоставени за разглеждане, особено от гледна точка на това, че ще внасяме предложения между първо и второ четене на съответния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Пояснявам за тези, които не са разбрали, че внесения анализ от 130 страници и 35 страници резюме, за тези които не обичат да четат, както се изрази д-р Тодорова, е до 31 април.
Позволете ми сега да дам думата на г-жа Диана Йорданова, която поиска думата.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Моят въпрос е към министър Чобанов. По точно въпросите са три. Не исках да връщам дебата, но не ми беше дадена възможност за доуточняване.
Първият ми въпрос е как точно и кога оценихте неизпълнението на приходната част от 500 млн.? Вие самия, както и самия премиер до вчера буквално твърдяхте, че няма нужда от актуализация на бюджета, защото всичко върви по план. Кога точно проумяхте, че има нужда от такава актуализация? Как точно стигнахте до кръглата сума от 500 млн.? Няма да коментирам политически. Ще го направя в зала.
Следващият ми въпрос свързан с тази цифра е, кои точно разходи вие ще редуцирате?
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това бяха въпросите. Кой желае да отговори. Заповядайте министър Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря. Както казах, това са оценки на приходните агенции за рисковете от неизпълнение на приходи. Това са рискове. Дали няма да бъдат изпълнени или ще бъдат изпълнени е въпрос на реализация. И срещу тях стоят буфери. Буферите са 5 процентното правило. Буфер в трансферите. Тъй като приходите от социални осигуровки ще бъдат преизпълнени и оценките показват, че и разходите на НОИ вероятно ще бъдат по-ниски от заложените. Така че са налице тези буфери. И тези по-малко приходи, което е риск, както казах, ако не бъдат изпълнени могат да бъдат посрещнати от тези буфери. Но както подчертахме, предприехме тази стъпка, поради нежеланието да изчерпим възможността за тези буфери и с тях да се посрещат непредвидени разходи. Тъй като видяхме, че нямаме нормална ситуация. Имаме година, в която два пъти ще бъдат провеждани избори. Ще се сменят три правителства. И поради тази причина смятаме, че трябва да има такива буфери.
Ще повторя оценката на същите приходни агенции. Към същия период на миналата година бяха тогава за неизпълнение на приходите с 980 млн. лева.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря ви господин министър. Заповядайте за уточняващ въпрос.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да разбирам, че оценката на риска е по скоро песимистична, отколкото оптимистична. Така ли е?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Отговор.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Оценката на риска е оценка на риска. Тоест, толкова посочват, че евентуално няма да бъде изпълнението. Разбира се, при повече усилия неизпълнението ще бъде по-ниско. Като цяло миналата година, защото съпоставяме, същите агенции бяха казали, че тогава ще е близо 1 милиард. Тоест същите те казват сега 500 млн. А спрямо планираното 2013 г. първоначално беше 1 милиард. Така че не е песимистична и оптимистична. Тогава беше 1 милиард. Сега оценката е около 500 млн., които могат да бъдат посрещнати с буфери.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да дам думата сега по реда на записванията на господин Семир Абу Мелих. Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми министри и зам.-министри, въпросът ми е към министър Чобанов. Относно актуализацията бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Предложението е 328 млн. от Надзорния съвет. Това са хора, на които това им е работата. Само с това се занимават. Цял ден техния ангажимент е да осигурят плащания, на тези които са извършили лечение в цялата страна.
Изведнъж сваляте на Министерски съвет със 103 млн. и нещо. Аз не можах да чуя истинската причина за тези 102 млн. Едните които предлагат това им е ангажимента. Това им е работата. Те са хора експерти. Имат една единствена цел, като отидат на работа, това е да осигурят баланса в Здравноосигурителната каса и да осигурят плащанията към болниците. Министерският съвет предполагам се занимава и с други неща, не само с това, защото е по-голяма институция. 100 млн. ги свалихте така.
Едновременно осигурявате милиарди, за да възвърнете доверието в банковата система. А доверието в здравната система, разберете вие имате ангажимент като държава и като държавници, към всички отрасли в това общество. Хората които имат спестявания в банките са същите хора, които си плащат здравните осигуровки. Вие с тях имате една ясна сделка. Дайте ми 8 процента от вашата заплата и аз ще ви осигуря лечение. Не сте осигурили никаква алтернатива на тези хора. И в края на деня, този който си е платил осигуровките, като отиде в болница ще му кажат: “Съжалявам, министър Чобанов не ни отпусна парите.”
Каква му е мотивацията да си плаща осигуровките? Предполагам знаете и трябва да знаете, че това може да рефлектира сериозно върху събираемостта на тези осигуровки. И то е действително така.
За 100 млн. правите някакви неясни пазарлъци. Аз този тип разговор не го приемам. Все едно сина ми да дойде при мен и да ми каже: “Тате, дай ми 5 лева.” И аз да му кажа: “Ето ти 2 лева. Махай се от тук.” Това е този тип разговор, който вие го правите. Не може по този начин.
Тези които са предложили 328 млн. са дали ясен аргумент защо ги искат. Тези които дават 225 млн. няма аргумент.
Категорично сме против това. Имайте предвид, споменавахте драстични мерки. Аз това записах в нашия отрасъл здравеопазване. Първо имахте една цяла година да ги направите тези мерки. Не стана. Няма да се връщаме назад. Но Закона за здравето, който го предлагате. В него наистина има много хубави неща. Дори има един ключов момент. Вие знаете ли, че в този закон се предлага догодина Националната здравноосигурителна каса, да не подписва с всички болници договори. Тоест, автоматично, механично броя на леглата в страната, примерно от 10 000 се свалят на 5000. Разбира се, че по-малко ще са разходите. По-елементарно решение с всичките експерти, които се въртят около вас, които ги докарахте от Марс и от не знам си къде, не можахте ли да намерите? Вместо да смените крушките във вашата къща и да сложите енергоспестяващи крушки, за да дойде по-малка сметка за ток, вие какво правите точно сега в момента? Спирате осветлението на всички. Абсолютно нерационални мерки за излизане от кризата в българското здравеопазване.
Затова ви предлагам. Помислете пак. Имате време до утре. Тази цифра 100 млн. нищо не са. Вие така и така влизате в дефицит в бюджета. Сега в момента вече не гоните вашите 2 процента, за да се биете в гърдите из Европа. Аз чух преди малко 7 процента отиде. Дайте им на хората техните 100 млн. Нека да си работят спокойно. Поне следващото правителство в този отрасъл да няма проблеми. Чака ни голяма реформа в здравеопазването. А вие залагате от сега бомба. Новото правителство като дойде, с кое да се занимава първо? С банките, с енергетиката или със здравеопазването. Сигурно и в транспорта има проблеми. Навсякъде има проблеми.
Това ми е въпроса, защо 103 млн. свалихте надолу? Как така решихте 103 млн. надолу.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Министър Чобанов, защо 100 млн. надолу. Колко над събрани вноски всъщност очаквате? Още един въпрос от мен. Заповядайте за отговор.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Трудно ми е да отговоря на въпроса поставен по този начин, след обширното изказване, което напусна нашата планета и мина на междупланетарно ниво. / Весело оживление в залата. /
Поставям по този начин въпроса, какъв отговор да получи? Галактически ли? Сериозно ли е да се постави по този начин въпроса и да говорим за марсианци. Събрали сме се тук за марсианци ли да говорим?
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за тишина в залата. Заповядайте за отговор.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Обясних към края на м.май. Тоест данните, които са ни предоставени са към края на април. Те не изискват актуализация. Ясно е записано кога се прави актуализацията. Като имаме данните към края на юни. Данните са към края на м.април. Актуализацията, която се прави е наистина израз на отговорна позиция. И отговорната позиция не включва в себе си удовлетворяване на абсолютно всички искания за разходи. Защото дисциплината тогава липсва. Това е отговора.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Продължаваме с изказванията на народните представители. Позволете ми да дам думата на господин Николов. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ ТОШКОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители, господин министър, явно дебата измести предишния актуален въпрос. Въпроса защо. Аз ви питам в този дух. След като доведохте държавата до това финансово състояние, ние дали може да ви имаме доверие, че може да смятате и защо сметнахте, че са ни нужни 3,4 млр. на фона на следните числа.
Здравната каса иска 330 млн. Приходите в бюджета, знаете какъв дебат водихме по време на приемането на бюджета. Завишихте го с 2 млр., за да направите с 2 млр. повече разходи. Сега установяваме, че няма да има толкова приходи. Дали ще бъдат 500 млн. или 1 млр. има намаление. Не може да отречете, че има спрени европейски проекти, които ги плащаме от бюджета. И тук може да спорим за цифрите, според мен само по три програми - Програмата за развитието на селските райони, на околната среда и регионалното развитие. Те са 2,5 млр. Отиваме на задълженията на НЕК – 3 млр. Отиваме на задължението на БДЖ – 800 млн. Отиваме на една подкрепа на КТБ. Вие говорите 1 млр. и половина – 2 млр., но може би е 2 – 3 милиарда.
И отиваме на още едно нещо, което направихте в последните дни, което ние не знаем, доколко то е обезпечено. Пуснахте на фона на така хубавото ни финансово състояние, поръчки за 700 млн. И аз питам колко поръчки в държавата са обезпечени и имат ли се предвид, като правите и смятате, че е нужно да актуализирате бюджета с 3,4 млр.? Вие ще си отидете след една седмица. Но след вас ще има друго правителство служебно, ще има друго правителство и ще излязат най-вероятно едни договори, които са необезпечени. Най-вероятно сигурно ще бъдат няколко милиарда. И вие отгоре на всичко говорите, че това което го правите в момента е една отговорна стъпка на правителството.
Аз си мисля, че вие вече сте се удавили и се чудите как да се спасите поне за четири, пет дни и да предложите някакви числа, да актуализираме бюджета. Явно резултатите в държавата са толкова черни, но те ще излязат. Вие искате с нещо минимално да успеете да излезете от това правителство, да си подадете оставка и да напуснете това управление, което явно толкова може да управлявате, щом сте стигнали тези резултати.
И аз ви питам пак, как сметнахте това число, че това е нужно на бюджета? И имате ли предвид всичко това, което ви изброих до момента плюс договорите. Защото никой не говори за тях. А всички знаем, че на 30.06.2014 г. пуснахте едни много сериозни поръчки. Обезпечени ли са те с пари и откъде?
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте министър Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря. Това беше един комплексен преглед на цялата ситуация, който надхвърли бюджетния сектор, чиито задължения не са да покрива задълженията на БДЖ и на НЕК, независимо от техния размер. Така че да ги слагаме в общия кюп е малко в повече.
По отношение на това, кой какви обществени поръчки пуска и дали са обезщетени. По закон пише, че трябва да са обезпечени. И който ги пуска поема ясна отговорност за това. Така че това е отговора на този въпрос.
По отношение на това, какво е необходимо за бюджета от тези 3 млр. 400 млн. За бюджета са необходими 725 млн., които са предложената актуализация на бюджета. Останалите пари, както ви обясних в зависимост от решението, може за конкретната банка да бъдат използвани от 1 милиард и половина до 2 милиарда. И останалото е буфер, който отново е израз на отговорна позиция, тъй като шоковете тази година бяха достатъчно на брой. И за да имаме с какво да реагираме и през следващите шокове, предлагаме този буфер. По този начин са сметнати тези 3,4 млр. лева.
Благодаря.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря ви министър Чобанов. Господин Жельо Бойчев заповядайте. Имате думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, аз бих искал да споделя само, че Българската социалистическа партия има последователна позиция и ще изпълня ангажимента, който е поела да подкрепи актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Нашият стремеж и разбиране беше, че бихме искали да видим това с една по-цялостна стратегия и реформи в системата на здравеопазване, насочени към подобряване на неговата ефективност и разбира се, контрола на изразходването на средствата. Тъй като съгласете се, че ако забележите тенденцията в последните години, ръста на средствата за здравеопазване се вижда, че се увеличава. А мисля, че едва ли има някой, който ще се съгласи, че качеството на предлаганата услуга се съотнася към това.
Така че ние ще подкрепим тази този точка за актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Но виждаме, че в доклада който ни е представен за актуализация на държавния бюджет на Република България, освен отразяването на актуализацията на бюджета на касата има редица допълнителни неща, които предвиждат поемане на нов държавен дълг и то в значителен размер. Предвиждат увеличение на дефицита. Предвиждат увеличаване максималния размер на държавните гаранции, които могат да бъдат издавани. Виждаме, че се прави актуализация на постъпленията от ДДС, примерно с 500 млн.
Поне от доклада, който аз прочетох и слушайки експозето на министър Чобанов, казва че има аргументи в тази посока, но не намерих. Примерно за тези 500 намалени постъпления от ДДС, аргумента е - “намаляване на напрежението за постигане актуализираната цел на бюджетния дефицит.”
Другото е някакъв евентуален буфер, с оглед изхода от ситуацията на обявяването на Корпоративна търговска банка под особен надзор. В момента се работи по решението на банката. Нямам усещането да има съгласие и ясен план на излизане от положението по тази конкретна банка. Така че, декларирали сме, че сме готови да търсим решение. Ще бъдем част от това решение. Но ми се струва, че от днес внесен доклада за актуализация на държавния бюджет с такива значими ангажименти вътре, поне народните представители от Коалиция за Българя няма как да го подкрепят. За това правя предложение, да разделите гласуването по точки. И по точката касаеща актуализация на държавния бюджет, моля да бъде отложено.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше предложение. Сега ще ми позволите да дам думата на д-р Емил Райнов, който поиска да я вземе, след което госпожа Лиляна Павлова.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, дами и господа министри, колеги, уважаеми гости, естествено Жельо Бойчев каза това, което сме коментирали, това което сме го заявявали многократно, че парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи промените по законопроекта за касата, тоест актуализацията.
Не бих искал да коментирам цифрите на тази актуализация. Естествено цялото доверие на управителното тяло, надзора на Касата за цифрите, които са предложили, естествено цялото доверие на Министерство на финансите, корекцията която са направили. Още веднъж не бих искал да коментирам тези цифри много ли са, малко ли са. Но не мога да не коментирам вече в частен характер това, което напоследък наблюдавам.
Наблюдавах миналата седмица колеги, които говореха как болниците фалират, как колегите не получават заплати. Да, някои имат основания. Оставиха болниците с близо 100 млн. задължения, при разплатени до стотинка фактури към Касата. Тоест Касата се е издължила до последната стотинка. Но някои направиха задължение 100 млн.
От друга гледна точка, точно тези които най-гръмогласно казаха, че нямат пари за заплати, в един момент преди ситуацията в последните няколко дни, се оказаха с доста големи срочни влогове на болниците само в една от банките. Така че може би наистина, това което прозвуча голяма част от изказванията, малко повече контрол е необходим. Защото при едни такива разхвърлени цифри, дори и ние вече се притесняваме. Къде е истината? Ако има дефицит, колко е точно дефицита? До колко правилно се разпределят средствата. И най-вече доколко правилно се харчат средствата от изпълнителите на медицинска помощ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря ви д-р Райнов.
Госпожа Цецка Цачева заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря д-р Джафер. Аз имам въпрос към господин Кънев, като заместник-председател на Бюджетната комисия от страна на Коалиция за България.
Това което току що чухме, предложение за разделяне на точките на двата бюджета, последователна политика ли е, така както последователно заяви господин Бойчев за Социалистическата партия. Въпросите ни са, това предложение, което се внася от името на Правителството, в което вие сте мандатоносители и сте партията основно, която подкрепя това правителство, заставате ли зад тези предложения или ние в момента просто си губим времето. Това че вашите представители тук влизат, излизат, съвещават се, бъдете открити и заявете. Ще подкрепите ли Закона за държавния бюджет, измененията, така както са предложени или правите поредни маневри за анализи, протакане? Може би на това разчитате, за да няма до края на месеца оставка на кабинета Орешарски. Ако това е така кажете го ясно, ние няма какво да правим тук. Като казвам ние, имаме предвид, представителите на ГЕРБ.
Достатъчно диалогични сме в последния месец. Достатъчно укори търпим, затова че се опитваме единствената опозиционна група в този Парламент, да търсим варианти за спасяване на държавата, която няма да съм аз тази, която ще каже: Вие докъде я докарахте?
Заявете го ясно. Да стоим ли тук, за да гледаме Закон за държавния бюджет или ви е свалена, спусната опорната точка. Тук ние да си говорим за здраве. Как ще правим бюджет на НЗОК, без да има Закона за държавния бюджет изменение. Кажете една дума и да прекратяваме това заседание и всекиму по своя път.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Цачева, дали ще кажа една дума или повече това е мое право.
Второ, нарушихме духа на експертните заседания на тези три комисии. Вие превърнахте това заседание в един митинг. Казвам ви го откровено.
Това което предлага Жельо Бойчев, ние твърдо имаме решение. Ще подкрепим корекцията за бюджет на Здравната каса. Това са два отделни закона. Ние получихме материалите за големия държавен бюджет, защото покрай тези 225 млн. се прави корекция за 3 млр. и половина. Получихме ги в 14.30 часа.
Ние имаме заседание на ръководството в 17.30 часа. Утре от 8.00 часа има заседание на цялата ни парламентарна група и ще вземем решението. Това мога да ви отговоря.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, може ли да кажа нещо, преди да вземете думата който иска.
Това заседание беше плод и тези решения на разговори, консенсус при Президента. Възможно е, водих разговори с колегите от БСП, имат бележки. Тъй като ако си спомняте при Президента, накрая не ни остана време да конкретизираме параметрите на промените. Тоест, те имат бележки и питания по отношение на някои параметри. Да кажем защо дълга е 3,4, а не е примерно 2,8.
От тази гледна точка искат време, за да получат точната информация от Министерски съвет и от министъра на финансите. И тъй като разделно гласуване не е възможно, поради една единствена причина, да поясня. Ако не бъде прието изменението в Закона за държавния бюджет, дори и прието изменението в Закона за Касата е невалидно.
В интерес на общата работа се опитвам да обобщя. Не е възможно, ако не бъде приет Закона за държавния бюджет изменението, да влезе в сила каквото и да е изменение на другия закон.
По тази причина, аз ви предлагам уважаеми колеги, да прекъснем заседанието. Да дадем възможност на колегите от БСП да се информират по които теми искат. И свиквам утре заседание на Комисията в 14.00 часа отново по тази тема, с продължение на разговорите, с продължение на дебата и евентуално гласуване.
Ако сте съгласни с това мое предложение, нека да дадем това време. Както каза господин Борисов горе при Президента, нека да дадем още една седмица възможност време за консенсус. Аз казвам да дадем още един ден време за консенсус и трите комисии утре отново да се съберем.
Заповядайте госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тази седмица Народното събрание днес прие работна програма само и единствено, защото се очакваше в утрешния ден, съответно като точка първа и втора, да бъдат обсъдени и гласувани двата законопроекта за промени съответно в бюджета на Касата и на Държавния бюджет.
След като представителите на Коалиция за България станаха причина, днес да не може да приключи работата на тази Комисия, ГЕРБ няма какво да прави в пленарна зала. Защото така, както колегите са получили преди час и може би вече два, всички останали, в това число и ние от опозицията, сме получили сега тези данни. Как така съумяха експертите от ГЕРБ, тук на момента да съобразят и да бъдат активни в дебата, а на колегите от Коалиция за България им трябва още една седмица. И така докога? До 31 декември. Провеждайте заседания. Ние няма да участваме повече в тези заседания.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Мога ли да направя само една уговорка и една молба да отправя към вас. Прави сте. Аз само констатирам това, което се случва. Моля ви да дадем един ден шанс, да се случи консенсуса по изменението на Закона за бюджета, защото от това зависят както болниците и пациентите, зависи и работата на служебния кабинет. В тази ситуация всички са изнервени. Ситуацията е предизборна, не е нормална. Моля ви да дадем един ден шанс, утре да се съберем, да вземем това решение. В петък сутринта ще влезем в зала с тези две точки. Моля ви да дадем този шанс. Да отложим за утре.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Търсете Атака. Както една година управлявахте с тях. Променяйте си бюджета и се оправяйте.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Тогава закриваме заседанието на трите комисии.
Моля, колегите от Бюджетна комисия да останат.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЮДЖЕТНАТА
КОМИСИЯ:
/ Йордан Цонев /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И
ТУРИЗЪМ:

/Алиосман Имамов /

ПРЕСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:

/ Нигяр Джафер /










По точка трета от дневния ред

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, има проблем, в предишния законопроект отидохме отвъд възможните регулации по отношение на офшорните компании и създадохме малко, дори доста напрежение и на борсата и в депозитара и по отношение на банки и на други финансови институции. И то е резултат от предложенията, които ни бяха направени. Аз твърдя, че не е отстъпление от общия антикорупционен, изсветляващ ефект на този законопроект.
Работната група с абсолютен консенсус прие текстовете и ви предлагам да работим по това. Раздаден ви е доклада.
Работната група подкрепя текста на изменението на заглавието на § 1, на § 2, на § 3. И за § 4 предлага текст на редакция.
Искам да кажа, че има едно предложение от народния представител Борис Цветков за отпадане на буква “а” и буква “б”.
Работната група, в това число и аз, тъй като съм участвал, не подкрепя това предложение, защото то не е в синхрон с останалите предложения за отпадане на точка “а” и точка “б” от направеното до тук предложение.
Аз съм длъжен да поставя на гласуване тези предложения, ако нямате бележки по тях.
Първо, предложението на господин Цветков за отпадане на буква “а” и “б”. Това е въвежданото от нас квалифицирано дялово участие, което го има във всички регулаторни закони и което всъщност беше предмет на голям спор. В това число писма имаме и от европейски регулатори. А той предлага да не го въвеждаме. Да оставим стария текст. Всъщност една от причините да правим изменението е тази. Затова не приемаме това предложение. Ако искате и в зала и тук мога да го обоснова.
Подлагам на гласуване предложението на господин Цветков, което не е подкрепено от работната група.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Всички сме въздържали се по този текст.
Не се приема.
Подлагам на гласуване заглавието, § 1, § 2, § 3 и § 4-ти в редакция на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Гласували единодушно “за”.
Против? Няма. Въздържали се” Няма.
Приема се.
Параграф 5 има редакция на работната група. Той е само редакционен.
Параграф 6 също в редакция на работната група.
Параграф 7 също е в редакция на работната група.
Предлагам тези три параграфа, ако имате бележки по тях, тъй като няма предложения. Ако няма да ги гласуваме в редакция на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Гласували единодушно “за”.
Против? Няма. Въздържали се” Няма.
Приема се.
Параграф 8 няма предложения. Има редакция. В смисъл “свързаното с него лице” се заменя “с контролираното”. Това е общо въведения и в заглавието термин.
Параграф 9. Не се подкрепя текста. Работната група предлага да бъде отхвърлен § 9, относно контрола по прилагането.
Аз предлагам да гласуваме § 8 и след това § 9.
Параграф 8 в редакция на работната група. Който е за, моля да гласува.
Благодаря ви.
Против? Няма. Въздържали се” Няма.
Приема се.
Параграф 9 да отпадне.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря ви.
Против? Няма. Въздържали се” Няма.
Приема се.
Параграф 10 е дадена редакция на работната група, като в редакцията отпада подточка “в “ на т.6. Тъй като да ви поясня защо. Подобно определение за действителен собственик, в което се съдържа и група от физически лица, се съдържа само в Правилника на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Но в тази част определението се отнася до разследващо производство, което се осъществява от Държавна агенция за национална сигурност. Затова отпада т.”в”.
Ако нямате бележки да гласуваме редакцията на § 10, така както е дадено от работната група, без точка “в” на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря ви.
Против? Няма. Въздържали се” Няма.
Приема се.
Има § 11. Той е както е даден по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря ви.
Против? Няма. Въздържали се” Няма.
Приема се.
В Заключителните разпоредби, господин Бойчев предлага да е Преходни и заключителни разпоредби. Работната група го приема и дава предложение за нов § 12, който аз припознавам като мое по съответния член, за да може да го запишем в доклада.
Моля ви заглавието променено от господин Бойчев и § 12, предложен от мен на Комисията, да бъде гласуван.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря ви.
Против? Няма. Въздържали се” Няма.
Приема се.
Има предложение на господин Жельо Бойчев, което е коректно, технически издържано и е подкрепено от работната група. Но тя го е разделила на § 13, § 14 и § 15 за по-голяма прегледност.
И са дадени на стр. 12, 13 до средата на стр.14.
Който е за това предложение в редакция на работната група, моля да гласува.
Благодаря ви.
Против? Няма. Въздържали се” Няма.
Приема се.
Параграф 12 по вносител. Той е отразен в § 11 и затова се подкрепя по принцип.
ИВА ЙОРДАНОВА: Приемаме го § 12, тъй като на практика вносителя иска, това което и в § 11, което го гласувахме, срока да е до края на годината с тези шест месеца. А ние правейки този § 12 новия, казваме, че този § 11 нашия, влиза в сила от 1 юли 2014 г., за да няма луфт в сроковете.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Приемаме § 12.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря ви.
Против? Няма. Въздържали се” Няма.
Приема се.
И новия § 16 за влизане в сила на § 11 от 1 юли. Това е регистъра.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се” Няма.
Благодаря ви. Законопроектът е приет.
Параграф 13.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се” Няма.
Приема се.
Това е за влизане в сила на закона.
Заривам заседанието.

/ Зарито в 17 часа и 15 минути /



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЮДЖЕТНАТА КОМИСИЯ:
/ Йордан Цонев /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И
ТУРИЗЪМ:

/Алиосман Имамов /

ПРЕСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:

/ Нигяр Джафер /

Стенограф: Силвия Михайлова