1. Първо гласуване на Законопроект за ограничаване изменението на климата, №354-01-49, внесен от ИВЕЛИНА ВЕСЕЛИНОВА ВАСИЛЕВА и група народни представители на 02.08. 2013 г. .
2. Първо гласуване на Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерски съвет на 26.09. 2013 г. .

---

ДОКЛАД

ОТНОСНО:
1. Първо гласуване на Законопроект за ограничаване изменението на климата, №354-01-49, внесен от ИВЕЛИНА ВЕСЕЛИНОВА ВАСИЛЕВА и група народни представители на 02.08. 2013 г. .
2. Първо гласуване на Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерски съвет на 26.09. 2013 г. .


На свое редовно заседание, проведено на 03.10.2013 г., Комисията по околната среда и водите под ръководството на г-н Петър Курумбашев – Председател на Комисията, разгледа съвместно на първо четене Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от Ивелина Веселинова Василева и група народни представители на 02.08. 2013 г. и Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерски съвет на 26.09.2013 г. .
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: г-жа Искра Михайлова – министър, г-жа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата”, г-жа Стефка Дойчинова – гл. експерт в дирекция „Политика по изменение на климата” и г-жа Силвия Бакърджиева – държ. експерт в дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международното сътрудничество”. Присъстваха и представители на не правителствени организации.
Заседанието беше открито от председателя на Комисията г-н Курумбашев, който представи присъстващите и обяви дневния ред на заседанието, който след предложение от н.п. И. Узунова и н.п. Д. Чакъров за разместване на точките беше приет единодушно: т. 1. Разглеждане на двата законопроекта; т. 2. Блиц контрол и т. 3. Разни.
От името на вносителите, Законопроектът за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49 и мотивите за неговото внасяне бяха представени от н.п. Ивелина Василева.
С ратифицирането на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКОНИК) през 1995 г. и Протокола от Киото през 2002 г. страната ни е поела редица международни задължения, свързани с ограничаването изменението на климата, като значителна част от тях вече са въведени в националното законодателство със Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Република България, като член на Европейския съюз (ЕС) има редица задължения по законодателния пакет „Климат&Енергетика” и е участник в Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на ЕС (ЕСТЕ), въведена с Директива 2003/87/ЕО. Това обстоятелство е свързано с изпълнението на голям брой задължения, които формират цял сектор в политиката по климата и при чието изпълнение страната ни следва да постигне баланс между интересите на индустрията и амбициозните цели на ЕС за прогресивно намаляване на емисиите на парникови газове.
Политиката по изменение на климата има изцяло хоризонтален характер, като специфичният характер на дейностите в изпълнение на тази политика и големият брой докладвания пред органите на РКОНИК и Европейската комисия (ЕК) изискват навременно участие и принос от всички органи, които имат компетентности в областта на изменението на климата.
Необходима предпоставка за своевременното изпълнение на задълженията на Република България, както като страна по РКОНИК и Протокола от Киото, така също и като държава - членка на ЕС, е ефективното ангажиране на компетентните органи и частноправните субекти в съответните процедури, за което е необходимо ясна и изчерпателна регламентация на техните правомощия, права и задължения.
Основната цел на проекта на Закон за ограничаване изменението на климата е да даде обща правна уредба на обществените отношения, свързани с осъществяването на политиката по изменение на климата, като регламентира компетентните органи, които осъществяват политиката по климата и уреди техните правомощия, като също така очертае кръга на частноправните субекти, които имат права и задължения в рамките на различните процедури, както и да се уредят основните дейности и процеси, чрез които Република България изпълнява своите задължения в областта на изменението на климата в международен план и на ниво ЕС.
От Закона за опазване на околната среда (ЗООС) са пренесени и прецизирани действащите разпоредби, които регламентират извършването на националната инвентаризация на емисии на парникови газове, гъвкавите механизми по Протокола от Киото - международната търговия с предписани емисионни единици и механизмите съвместно изпълнение и чисто развитие, както и уредбата на ЕСТЕ.
С предложения законопроект, според вносителите напълно са транспонирани Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността и Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2007/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността.

Законопроектът за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерски съвет и мотивите за неговото внасяне, както и различията от предходния законопроект–прецизиране, актуализиране и допълване бяха представени от министър Искра Михайлова. Тя посочи еднаквите и сходни текстове с първия законопроект, като ратифицирането на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКОНИК) през 1995 г. и на Протокола от Киото през 2002 г. с което страната ни става субект на редица международни задължения, свързани с ограничаване изменението на климата, като голяма част от тях бяха въведени в националното право със Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91 от 2002 г.) и допълващите го подзаконови нормативни актове. Тя потвърди и общите записи в двата законопроекта, касаещи членството Република България в Европейския съюз, вменяващо много задължения по законодателния пакет Климат&Енергетика” и участие в Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Европейския съюз (ЕСТЕ), въведена с Директива 2003/87/ЕО, което е свързано с изпълнението на голям брой задължения, формиращи цял сектор в политиката по климата, като при изпълнение им, страната ни следва да постигне баланс между интересите на индустрията и амбициозните цели на ЕС за прогресивно намаляване на емисиите на парникови газове.
Действително, политиката по изменение на климата има изцяло хоризонтален характер и специфичните дейностите в изпълнение на тази политика, както и големият брой докладвания към органите на РКОНИК и ЕК изискват навременен принос от всички органи, които имат компетентности в областта на изменението на климата. Ефективното ангажиране на компетентните органи и частноправни субекти в съответните процедури, за което е необходимо ясна и изчерпателна регламентация на техните правомощия, права и задължения е предпоставка за своевременното изпълнение на задълженията на България като страна по РКОНИК и Протокола от Киото и като държава - членка на Европейския съюз.
Главната цел на предложените проекти на Закон за ограничаване изменението на климата е да се даде обща правна уредба на обществените отношения, свързани с осъществяването на политиката по изменение на климата, като се регламентират компетентните органи, които осъществяват политиката по климата и се уредят техните правомощия, очертае се кръга на частно-правните субекти, които имат права и задължения в рамките на различните процедури и основните дейности и процеси, чрез които Република България изпълнява своите задължения в областта на изменението на климата в международен план и на ниво Европейски съюз.
Основните въпроси, за които се предлага уреждането им с втория актуализиран законопроект, могат условно да бъдат разделени на две категории: първата включва съществуващи обществени отношения, чиято позитивна правна уредба е пренесена от действащи нормативни актове – големият брой правни норми са пренесени от Закона за опазване на околната среда, а втората категория въпроси в законопроекта касае нови обществени отношения, които за първи път намират своята правна регламентация и с които се въвеждат нови актове на европейското законодателство.
От Закона за опазване на околната среда (ЗООС) са пренесени и прецизирани действащите разпоредби, които регламентират извършването на националната инвентаризация на емисии на парникови газове, гъвкавите механизми по Протокола от Киото - международната търговия с предписани емисионни единици и механизмите съвместно изпълнение и чисто развитие.
Прецизирана е и уредбата на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ) и са транспонирани напълно Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО, с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността и Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2007/87/ЕО, с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността. Чрез транспонирането им в проекта на Закона, предложен от МС се осигурява нормативното регламентиране на: провеждане на търгове на квоти за емисии на парникови газове през третия период на ЕСТЕ от 2013 до 2020 г. – с новия закон се транспонират разпоредбите относно разпределянето на приходите от търговете и се въвеждат разпоредби, свързани с прилагането на чл. 10, параграф 4 от Директива 2009/29/ЕО и на Регламент 1031/2010 относно избора на общи за Европейския съюз тръжни платформи за търговия с квоти (временна и постоянна), избора и функциите на тръжния продавач за България и начина за заплащане на общия тръжен инспектор, както и се определят основните участници в търговете и изпълнителите на функцията „тръжен продавач“ за България; преходно безплатно разпределение на квоти на операторите на инсталации, участващи в ЕСТЕ - в допълнение към съществуващите разпоредби се въвеждат правилата за подаване на заявление за нови участници през периода 2013-2020 г. и за разпределяне на безплатни квоти на тези нови участници; преходно безплатно разпределение на квоти за модернизиране на електропроизводството; използване в рамките на ЕСТЕ на кредити от проекти за намаляване емисиите на парникови газове; правила за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове от операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства в обхвата на ЕСТЕ и се въвеждат административнонаказателни разпоредби, подпомагащи спазването на правилата, въведени с този закон, от страна на операторите на стационарни инсталации и операторите на въздухоплавателни средства.
Освен това в актуализирания законопроект се предлагат промени в разпоредбите относно администрирането на Националния регистър за търговия с квоти на емисии от парникови газове, свързани с одобряването на Регламент (ЕС) № 389/2013 и се транспонира чл. 1, ал. 2, буква а (ii), подточки 6, 7 и 8 и ал. 5 от Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО, като се осигурява нормативно регламентиране на задължението за производителите и вносителите на течни горива за транспорта да постигнат за периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2020 г. намаление на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива с 6 на сто спрямо средното за Европейския съюз равнище за 2010 г.
Определя се компетентен орган, който да приеме мерки за изпълнение на задълженията, произтичащи от Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (Решение № 406/2009/ЕО) и се доразвива въведената в ЗООС схема за доброволна редукция на емисии. Схемата за доброволна редукция на емисии обхваща дейности, инсталации и лица, за които не съществуват международни задължения за намаляване емисиите на парникови газове. Чрез привеждане на схемата в действие са осигурява допълнителен механизъм за намаление на емисии на парникови газове, създава се предпоставка за постигане на съпричастност и информираност на обществеността в дейностите по ограничаване изменението на климата.
Приходите от търгове с квоти за емисии от парникови газове са планирани в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Приходите от търгове през следващите години ще бъдат планирани в хода на бюджетната процедура.
В представения законопроект от министър И. Михайлова се посочват прецизиранията, допълненията и актуализацията на първоначално представения проект, изготвян от същия екип на МОСВ – актуализиране наименованията на ведомствата, записани в законопроекта; редакция на текстове, свързани с механизма „Чисто развитие”, касаещо изпълнение на проекти в трети)развиващи се) страни; редакция, изисквана от Регламент (ЕС) №389/2013 г.; отпадане на текст, касаещ липсващи задължения на тръжния продавач; допълване на текстове за пълно хармонизиране с Директива 2003/87/ЕО; редакция на текстове за отразяване на ЗИД на Закона за енергетиката от юли 2013 г.; редакции, свързани с влизането в сила на Регламент (ЕС) №525/2013 г.; допълване на текст, относно възможностите за ползване от държавата на гъвкавите механизми от Решение №406/2009/ЕО и редакция на параграфи от Допълнителните и Преходни и заключителни разпоредби, изисквана от Регламенти и Решения, приети през 2013 г.

Председателят обяви, че има становище на отдел „Европейско право” с правно-технически бележки и становище на Асоциацията по климата, с предложения за допълване и по-амбициозни цели.
Отношение по законопроектите взеха: н.п. Ст. Ангелов, който подчерта, че двата законопроекта са много сходни, но вторият, представен месец и половина по-късно е по-актуален и отразява последните изисквания на директивите и новите наименования на институциите в страната, поради което предлага той да бъде подкрепен; н.п. Ив. Василева, посочвайки идентичността на двата проектозакона и подкрепяйки допълненията във втория, подчерта общия дух и посока в които се върви, така че смята двата законопроекта да вървят заедно; н.п. Ст. Иванов подкрепи гледането заедно на двата законопроекта, без да се губи време; н.п. Д. Чакъров изразявайки подкрепа за по-пълната версия на законопроекта на МС, отправи и бележки по отношение състава на Националния експертен консултативен съвет – включване на представители на бизнеса и прецизиране участието на НПО, както и определяне на контролните функции на ПУДООС и НДФ(Национален доверителен екофонд); н.п. Ив. Василева, която обърна внимание, че и в проектозаконът, внесен от група народни представители се решава въпроса с наказателната процедура към страната ни; н.п. И. Узунова постави въпроси относно повтарянето на Министерство на инвестиционното проектиране и участието на ДАНС в Експертния съвет; н.п. Д. Данев отново подчерта необходимостта от приемането на този закон и предложи обединяване към по-актуалния законопроект на МС, като се направят прецизирания и допълнения към неговите текстове; н.п. П. Курумбашев уточни с „Европейско право”, че бележките са само правно-технически и няма противоречие с Европейските директиви; министър И. Михайлова, която подчерта важността на закона, необходимостта от неговото прецизиране в комисиите и приемане, както и отговори на въпросите за повторението на наименованието на министерството и участието на ДАНС и благодари за направените бележки и предложения; председателят П. Курумбашев, който постави въпроса за времевия хоризонт, посочен в становище на „Коалиция за климата”, смятайки, че по-амбициозни цели на този етап не бива да се поставят; г-жа Б. Каменова посочи, че малко държави са за по-амбициозни цели и дискусиите за хоризонт 2030 тепърва предстоят; н.п. М. Костадинов, който обърна внимание на важността на въпросите за климата, специфичния характер на климатичните пояси в България и посочи необходимостта за включване на представители на Селскостопанската академия в Експертния съвет; г-н Б. Сандов („Зелените”) посочи, че и двата законопроекта не са достатъчно амбициозни, организацията има конкретни предложения, които ще бъдат изпратени на вносителите, като предложи преразглеждане на проектите, ползвайки експертизата на тяхната организация и вземайки предвид Пътната карта до 2050 г.
Председателят на Комисията отправи покана за други становища и изказвания, след което прекрати дискусията и обяви процедура на гласуване.

След проведеното гласуване, Комисията по околната среда и водите: с 8 гласа „за”, 1 ”против” и 9 ”въздържал се”, не подкрепи законопроекта по т. 1 - Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49; с 10 гласа „за”, без „против” и 8 „въздържал се” подкрепи законопроекта по т. 2 - Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20 и изразява следното
СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание:
1. да не приеме на първо гласуване Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от Ивелина Веселинова Василева и група народни представители на 02.08. 2013 г. ;
2. да приеме на първо гласуване Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерски съвет на 26.09.2013 г.,
като между първо и второ гласуване бъдат отстранени правно-техническите неточности, посочени в становището на отдел „Европейско право” и се предложат обоснованите предложения за някои допълнения и прецизирания, направени по време на дискусията в хода на заседанието на Комисията.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ