Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302 - 01 - 18, внесен от Министерски съвет на 20. 09. 2013 г.

---

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 25. 09. 2013 г. бе обсъден законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302 - 01 - 18, внесен от Министерски съвет на 20. 09. 2013 г.

На заседанието присъстваха г-н Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, г-жа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Петър Петров – директор на „Инспекционна дейност“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Законопроектът беше представен от г-жа Красимира Стоянова.
Предлаганите изменения и допълнения на Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) целят от една страна да бъдат съобразени нормите на вътрешното право с правилата на два международни акта, по които Република България е страна – Морската трудова конвенция от 2006 г. на Международната организация на труда (МОТ), приета на 23 февруари 2006 г. в Женева, и Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г. на Международната морска организация, съставена в Женева на 12 март 1999 г. и подписана на 27 юли 2000 г. в Ню Йорк. Морската трудова конвенция е в сила за Република България от 20 август 2013 година, като съгласно разпоредбите на конвенцията, всяка държава-членка е длъжна да приеме и въведе в своето национално законодателство, съответно закон или подзаконов акт, текстове, които да изпълнят задълженията, произтичащи от нея.
В тази връзка, в първата си част, предлаганите изменения в Кодекса на търговското корабоплаване уреждат тези разпоредби. Основен акцент в тях е трудът, полаган от членовете на екипажа на кораба. Трудовите и свързаните с тях отношения на моряците се отличават поради спецификата на работа от тези, уредени в Кодекса на труда. Предвижда се определяне на минимална продължителност на почивките на моряците за определени периоди от време и начина на разпределянето им. Въвежда се задължение на корабопритежателят да може точно да отчита работното време за период до 12 месеца, а не само до 6 месеца, както е предвидено в чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда.
В рамките на тристранното сътрудничество беше постигната договореност между представителите на работодателските организации и синдикатите относно възможността вместо с допълнителен отпуск, неизползваната част от седмичните почивки да се компенсира с парично обезщетение. Реализиране на тази договореност би било възможно само ако бъде създадена изрична разпоредба на законово ниво, доколкото представлява отклонение от общото правило на чл. 178 от КТ.
Във връзка с прилагането на правилата на Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г., законопроектът предвижда изменения и допълнения по отношение на арест на търговски кораб или товар като обезпечителна мярка. Съществуващият в момента режим е двойнствен по отношение на ареста на кораби: по конвенцията – за морските кораби и по чл. 365 от КТК – за корабите, плаващи по вътрешните водни пътища. Доколкото подобен двойнствен режим на един и същ правен институт, основан само на вида на кораба е недопустим от правно-техническа гледна точка, измененията в кодекса, в тази им част са подчинени на това да систематизират основно и да уеднаквят този режим. Също така въвеждат се изменения, целящи ясно разграничение между институциите „задържане на кораб“, „забрана за отплаване на кораб“ и „задържане на товар“ и „арест на кораб“.
На трето място измененията и допълненията съдържат съвкупност от текстове, които целят на национално ниво да бъдат въведени мерки по прилагането на Регламент (EO) 1177/2010 и на Съвета от 2010 година относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища. Това е поредното въвеждане в националното ни законодателство на разпоредби, които уреждат правата на пътниците с отделните видове транспорт. Както е известно подобни разпоредби има относно въздушния транспорт - в Закона за гражданското въздухоплаване, в железопътния транспорт - в Закона за железопътния транспорт и за автомобилния транспорт – Закона за автомобилните превози.
В останалата си част измененията и допълненията целят прецизиране на разпоредби в кодекса като сред тях трябва да посочим въвеждането на единно понятие за български кораб и кораб, плаващ под българско знаме. Това са текстове, които исторически съществуват от дълги години в Кодекса на търговското корабоплаване. Практиката и опитът показаха, че следва да бъде ползвано едно-единно понятие.
В хода на дебатите беше изразено положително становище по отношение на законопроекта, като се подчерта важността за приемането му предвид необходимостта от въвеждане на европейското законодателство в този вид транспорт.

След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 8 гласа “ЗА” и 6 гласа „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ,
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
И СЪОБЩЕНИЯ:

КАМЕН КОСТАДИНОВ