1.Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 г. – за първо гласуване.
2.Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния багаж по море от 1974 г., № 302-02-13, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 г.
3.Разглеждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.
4.Разни.

---

На 25 септември 2013 година се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието беше открито в 14.30 часа и ръководено от председателя на комисията господин Камен Костадинов при следния


Дневен ред:


1.Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 г. – за първо гласуване.

2.Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния багаж по море от 1974 г., № 302-02-13, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 г.

3.Разглеждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 г., № 361-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 01.04.2013 г.

4.Разни.


Гости и докладчици на заседанието бяха:


Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
-Данаил Папазов, министър
-Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна“

Изпълнителна агенция „Морска администрация“:
-Петър Петров, директор на „Инспекционната дейност“
-Силвана Бакърджиева, главен експерт

Омбудсман на Република България:
-Константин Пенчев, омбудсман
-Роза Георгиева, началник на кабинета
-Росица Тоткова, главен секретар


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Камен КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Понеже нямаше заседание в другата сграда, няма да се изчакваме. Предполагам, че който е имал желание да дойде е наличен или ще се присъедини на по-късен етап. Така или иначе имаме кворум и можем да започнем заседанието. Представителите на министерството да си заемат местата отсреща.
По първа точка от дневния ред имаме обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 година – законопроект за първо гласуване. Думата има госпожа Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения, да представи законопроекта.

Госпожа Красимира СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители.
Разполагате с проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, както и с мотивите към проекта.
В предлаганите изменения и допълнения има две основни задачи, първата, от които е да бъдат съобразени нормите на вътрешното право с правилата на два международни акта, по които Република България е страна. Това са Морската трудова конвенция, както и Международната конвенция за арест на кораби от 1999 година.
Морската трудова конвенция е в сила за Република България от 20 август 2013 година, като съгласно разпоредбите на конвенцията, всяка държава-членка е длъжна да приеме и въведе в своето национално законодателство, съответно закон или подзаконов акт, текстове, които да изпълнят задълженията, произтичащи от нея.
В тази връзка, в първата си част, предлаганите изменения в Кодекса на търговското корабоплаване уреждат тези разпоредби. Основен акцент в тях е трудът, полаган от членовете на екипажа на кораба, който се отличава с редица особености, в мотивите подробно са изложени аргументите, както и какво се постига с това.
Както посочих в началото, втората част от предлаганите изменения и допълнения има за цел да въведе разпоредби на Международната конвенция за арест на кораби, която е в сила за Република България от 2011 година.
Конвенцията е приложима само по отношение на ареста на морските кораби. По този начин се получава двойствен режим в националното ни законодателство, а именно по отношение на морските кораби следва да се прилага конвенцията, а по отношение на корабите, плаващи по вътрешни водни пътища – разпоредбите на Кодекса на търговското корабоплаване. Така, че измененията в кодекса, в тази им част са подчинени на това да систематизират основно и да уеднаквят този режим.
На трето място измененията и допълненията съдържат съвкупност от текстове, които целят на национално ниво да бъдат въведени мерки по прилагането на Регламент 1177 на Европейския парламент и на съвета от 2010 година относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища.
Това е поредното въвеждане в националното ни законодателство на разпоредби, които уреждат правата на пътниците с отделните видове транспорт. Както е известно подобни разпоредби има относно въздушния транспорт, в Закона за градското въздухоплаване, в железопътния транспорт, в Закона за железопътния транспорт и автомобилния транспорт – Закона за автомобилните превози.
В останалата си част измененията и допълненията целят прецизиране на разпоредби в кодекса като сред тях, може би, трябва да посочим въвеждането на единно понятие за български кораб и кораб, плаващ под българско знаме. Това са текстове, които исторически съществуват от дълги години в Кодекса на търговското корабоплаване. Практиката и опитът показаха, че следва да бъде ползвано едно-единно понятие.
Това са накратко измененията и допълненията, придружени със съответните мотиви. С колегите сме на ваше разположение да отговорим на въпроси, ако имате такива.
Благодаря ви.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова. Пропуснах да представя останалите гости от министерството. Господин Петър Петров, директор на „Инспекционната дейност“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и госпожа Силвина Бакърджиева, главен експерт в Морска администрация. Ако нещо имате да допълните? Ако нямате, колеги, имате думата. Мисля, че беше ясно представянето на госпожа Стоянова, че става въпрос по-скоро за синхронизиране с международни документи.
Господин министър, заповядайте.

Господин Петър МУТАФЧИЕВ: Аз ще подкрепя закона. Наистина, законът няма текстове, които да водят до определени притеснения. Това са част от директивите, изисквания, които има и в другите видове транспорт, но имам една молба към ръководството на комисията – нека да имаме повече време да се запознаваме със законите, тъй като разбрах, че това, което е получено по пощата е от днес, а днес получихме и по разпределение закона. Да имаме поне два дни да гледаме, да се консултираме с нашите експерти по текстовете.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Приемам забележката, господин министър.

Господин Петър МУТАФЧИЕВ: Аз ще подкрепя закона, убеден съм, че и останалите колеги ще го направят.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря. Надявам, че за в бъдеще няма да има подобни случаи. Тоест, не се надявам, а за в бъдеще няма да има подобни случаи. Още повече, тук в случая нямаше някаква спешност, която да се налага. Приемам забележката.
Други колеги? Господин Иванов, заповядайте.

Господин Станислав ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Аз по принцип също бих искал да се присъединя към това, което каза господин Мутафчиев като начало. Не е нормално да ги получаваме в последния момент текстовете и да се очаква някакво становище от наша страна. Това е от една страна.
От друга страна, считам, че законът, може би, трябва малко по-обхватно да се погледне на съществуващия закон и да се уточнят някои понятия, които на прима виста сега мога да кажа някои от тях, трябва да се синхронизират с европейските изисквания за това как трябва да бъдат изписани и как трябва да бъдат отразени в документите.
Пак казвам, с оглед на това, че го получихме в последния момент закона, не можем да бъдем конкретни, не можем да дадем сега директно нашите предложения или да направим по-конкретна обосновка, но все пак, примерно когато се предлага фразата „спасяване по море и река“, да се замени с „имущество спасяване във водоплавателни и всякакви други води“.
В случая думата „спасяване“ има двуяко значение. Трябва да се прецизира за къде точно става въпрос. Фразата „море и река“ не изчерпва всичките възможности за това къде ще се извършват такива спасявания. Това са членове и неща, които не са намерили място в този предлаган от вас законопроект, а касаят общо-взето същата материя. Затова казвам, че може би трябва да се разглежда малко по-обхватно съществуващият закон и на база на това да се направят някакви други допълнителни промени, които ако ние подкрепим закона, ще ги направим между първо и второ четене.
Но основното, около това, което казах и в началото е, че благодарение на това, че в последния момент ни се дава закона, ние в момента не можем да направим своето аргументирано изказване и да предложим по-конкретни текстове.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря. Приемам също Вашата забележка, може би ако може да говорим за вина, вината е моя, тъй като счетох, че първо става въпрос за закон за първо гласуване, закон, при който основно се прави синхронизация с регламенти и директиви. Няма да се повторя, ще има достатъчно време оттук нататък преди да гледаме законопроектите, без значение дали са за първо и второ четене, между сроковете когато са получени, за да могат да се изготвят съответните становища.
Все пак, това е законопроект за първо гласуване, който ние трябва да гласуваме с оглед на неговата философия. Така, че ако има някакви забележки по отношение на конкретни текстове, конкретна терминология, тя може да стане между първо и второ гласуване.

Господин Захари ГЕОРГИЕВ: Аз да защитя малко сътрудниците на комисията, че на хартия законът е раздаден днес, но в електронен вид го имахме по-рано.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Не, не, за сътрудниците тук изобщо не става дума. Аз благодаря на господин Георгиев, но председателят насрочва заседанието. Ако има някаква вина по отношение на това незапознаване, проблемът е мой, персонали, за което сътрудниците нямат каквато и да е вина за това, че днес има заседание и какъв е дневният ред.
Други коментари? Ако няма коментари, предлагам за гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговско корабоплаване, № 302-01-18, внесен от Министерски съвет на 20 септември 2012 година.
Който е съгласен да подкрепи законопроекта, моля да гласува. 8 „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 6 „въздържали се“. Законопроектът се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно - Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния багаж по море от 1974 година, № 302-02-13, внесен от Министерски съвет на 20.09.2013 година.
По този законопроект също ще докладва госпожа Красимира Стоянова. Имате думата, госпожо Стоянова.

Госпожа Красимира СТОЯНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители.
В края на месец февруари 2013 година 41-то Народно събрание прие Закон за ратифициране на Протокола от 2002 година към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния багаж по море. Законът е обнародван в „Държавен вестник“, законът за ратификацията.
При подготовката на документа за присъединяване на Република България към горе цитирания протокол, който се подписва от министъра на външните работи и от председателя на Народното събрание са установени несъответствия в основното номериране на параграфите от резервата и номерирането им, по-нататък при тяхното позоваване, по-конкретно в параграфи 4, 6 и 9а.
Несъответствието се дължи на факта, че резервата възпроизвежда текста на друга резерва, Приложение 2 към Регламент 329 от 2009 година, като основната номерация на параграфите е променена, без това да бъде направено в текста към препратката към съответните параграфи.
В резултат на тези допуснати технически грешки, при самостоятелен прочит на резервата, така както е формулирана в закона за ратификация, без да се прави съпоставката с текста в горе цитирания регламент, се оказва, че разпоредбите на определени параграфи, по-точно параграфи 4, 6 и 9а препращат към параграфи от резервата с несъществуваща вече номерация. Така, че поправката в закона за ратификация е с оглед на привеждане в съответствие на номерацията на параграфи 4, 6 и 9а в резервата.
Това е накратко причината да предлагаме Закон за изменение на Закона за ратифициране на Протокола от 2002 година към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния багаж по море.
Благодаря Ви.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова. Някакви допълнения от министерството, колегите? Имате думата. Господин Вълков, заповядайте.

Господин Иван ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, народни представители.
Ние ще подкрепим този законопроект, както и може би щяхме да подкрепим и първия законопроект, но както стана дума, да не се повтаряме вече, в по-бърз порядък, и Вие поехте това задължение, ще се прави, за да има време да могат да бъдат преглеждани законопроектите.
Но това, което искам да бъде споменато за протокола е, че беше добре днес да присъства ако не министърът, заместник-министър, който е вещ по тези въпроси. Имам предвид господин Киров, можеше да присъства или някой друг от тях, защото все пак, трябва да има представител на политическото ръководство, когато се внасят тези законопроекти. И това ще бъде един добър знак и от комисията да се изисква.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Министърът ще се включи след малко в заседанието. Ако има някакви въпроси във връзка със законопроектите и изобщо по политиката на министерството, може да зададете въпросите.
Допреди малко имаше заседание на Министерския съвет, прецених, че по-добре е да не се съобразяваме с него и да не отлагаме заседанието за по-късно, тъй като и двата законопроекта са по-скоро хармонизационни и свързани с редакционни поправки, а не законодателство по същество, по което би могло да има спорове.
Други коментари? Ако няма, предлагам да първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за ратифициране на Протокола от 2002 година към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния багаж по море от 1974 година.
Който е съгласен, моля да гласува. „Против“? И „въздържали се“? Няма. С 15 гласа „за“, комисията единодушно приема законопроекта за изменение.
Колеги, предлагам да гласуваме и решение за предложение да се гласува на второ гласуване в същото заседание законопроектът. Който е съгласен с това предложение, моля също да гласува. Същият резултат. Благодаря, приема се.
Закон за изменение на Закона за ратифициране на Протокола от 2002 година към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 година, обнародван в „Държавен вестник“, брой 27 от 2013 година, поправен в брой 73 от 2013 година.
Параграф единствен. В член единствен се правят следните изменения:
Т.1. Заглавие на резервата думите „ратификацията от Република България на“ се заменят с „Присъединяването на Република България към“.
Т.2. В т. 4 думите „параграф 1.2 се заменя с т. 1 от настоящата резерва“.
Т.3. В т. 6 думите „§ 1, т. 6“ се заменят с „т. 5 от настоящата резерва“.
Т.4. В т. 9, буква „а“ думите „§ 1, т. 2, 1.6, 1.7 и 1.9“ се заменят с „т.1, 5, 6 и 8 от настоящата резерва“.
Законът е приет от 42-то Народно събрание. Който е съгласен с текстовете на параграф единствен, моля да гласува. „Против“ и „въздържали се“? Няма. С 15 гласа „за“ се приемаме на второ гласуване изменението и допълнението на закона.
Благодаря на представителите на министерството. Пристъпваме към трета точка, а именно – Докладът за дейността на омбудсмана на Република България за 2012 година.
Като гости по трета точка са господин Константин Пенчев, омбудсман на Република България, госпожа Роза Георгиева, началник на кабинета на омбудсмана и госпожа Росица Тоткова, главен секретар на омбудсмана.
Добре дошъл, господин Пенчев. Добре дошли и на колегите от Вашия екип. Имате думата за представяне на тази част от доклада, която касае дейността, по която е компетентна нашата комисия.
Докладът колеги, за разлика от първите две точки отдавна е раздаден и би трябвало всички да сме се запознали с него. Внесен е отдавна, така че имате думата, господин Пенчев.

Господин Константин ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители.
Докладът за дейността на омбудсмана през 2012 година е на вашето внимание. Само ще ви кажа като встъпление, че сега за втора година, за 2011-та и 2012 година имаме рекорден брой жалби – 5 300 за 2012 година. А към днешна дата, тоест преди края на 9-мескечието, вече този брой от 2012-та сме ги надминали с 400 жалби. Очевидно, че тази година ще имаме рекорден брой жалби.
Досежно тази част от доклада, която засяга вашата комисия трябва да кажем, че от всичките потребителски жалби, които са най-голямата квота, пак и за тази година 2012 година около 23 %, от всички тези потребителни жалби 32 % е делът на жалбите срещу телефонни услуги, услугите на мобилните и кабелните оператори. Обществения транспорт, жалбите са около 2 % от всички жалби от доставчици на обществени услуги.
И през 2012 година трябва да кажа, че имаше намаление на някои типове жалби срещу мобилните оператори по повод на измененията на Закона за електронните съобщения, от 2011 година, мисля, че беше в края, но така или иначе продължава да има жалби срещу тези услуги, най-вече срещу договорите от разстояние. Знаете, че това беше един голям проблем. Предлага се договори по телефона, след което уж се изпраща писменият текст, а той се изпраща с фирми, куриерски, които ги оставят в пощенските кутии и така нататък и се счита, че договорът е сключен, от гледна точка на мобилния оператор. Няма възможност да се разтрогне в 7-дневен срок.
Има я и другата форма, която е още по-обвързваща за потребителите – често пъти, предимно възрастни хора и то по селата, по малки населени места ги примамват с нови апарати, които уж са едва ли не подаръци, а се оказва, че физически ги обвързват в едни много по-сериозни условия да плащат тези услуги.
Имали сме голяма жалба, преписка с мобилните оператори, като повод е широкото използване от тях на услугите на колекторски фирми. Аз поради многото жалби, които имам от граждани се обърнах към мобилните оператори с една обща препоръка – да изчерпят реда по договора за събиране на парите, в смисъл да уведомят абонатите, че дължат някакви пари, да вземат тяхното мнение, да ги приканят за изпълнение и тогава едва да прехвърлят на колекторски фирми.
Имаше и проблеми с личните данни, които те прехвърлят, фактически към колекторските фирми. Имах кореспонденция и с главния прокурор, и с министъра на вътрешните работи, защото се оказа, че тези колекторски фирми доста проблеми създават на пазара. Може би още не са възприели добрите практики,защото колекторски фирми има и в другите държави, не само в България. Използваха едни такива услуги на ръба на закона и методи и практики – заплашване по телефона, посещение в дома, работа и така нататък. Мисля, че нещата горе-долу се възприеха доста с нужното внимание и от бъдещата работа на министъра, и от главния прокурор. И те наистина разбраха, че това не са дребни сигнали, това са един сериозен симптом и може би трябва да се мисли за в бъдеще някакво законодателно уреждане, било то някакъв регистър на тези колекторски фирми, някаква отчетност да има, за да се знае все пак, кой точно събира нашите вземания.
Имахме също жалби, че при прехвърляне на номерата от едната мрежа в другата, от единият оператор на другият се получава един звуков сигнал. Някои хора искаха да имат информация, абонатът към кой точно оператор се прехвърля, за да знае евентуално колко ще му струва разговорът.
Имахме кореспонденция с господин Божков, той твърди, че това било технически невъзможно на този етап, макар, че такива регистри има в други държави. Ще продължим в тази област да работим.
Имахме също и жалби от некачествени услуги на кабелни оператори, некачествен интернет, бавен. В тази връзка, може би тук е мястото и да спомена за проблема с цифровизацията, макар, че той е проблем от тази година, той не е обхванат от доклада на омбудсмана, но ми се струва, че за мен е много тревожен фактът, че има информация, че единия мултиплекс покрива само 85 % от територията, другият 95 %. Тоест, се оказва, че в най-бедните и гранични населени места има хора да останат изобщо без възможност да получават информация, да гледат телевизия. А още повече, на тези хора вече са им раздадени, на тези хора, които са социално слаби, вече са им раздадени безплатните декодери. Тоест, получава се, че държавата дава едни пари, които в случая не е необходимо това, защото те ако нямат сигнал, декодерът няма да им помогне. Може би този въпрос е трябвало да се проучи предварително, за да няма такива проблеми.
Имаше други проблеми с декодерите, но аз сигнализирах министъра на труда и социалната политика, господин Адемов, той ми отговори. С него имаме добра чуваемост и добро разбиране. И мисля, че нашите сигнали бяха по-скоро не толкова да критикуваме някой, колкото да алармираме, че има проблеми в информацията и своевременно да бъдат избегнати.
Другата област, която касае вашата комисия, това е общественият транспорт. И през тази 2012 година имаше жалби срещу закриване на някои жп линии. Знаете, този въпрос е много тревожен и много комплексен, защото от една страна хората имат право за достъп до евтин транспорт, от друга страна пък БДЖ знаете, че е в доста затруднено положение. Трябва да се намери някакъв баланс. Има линии, които няма интерес да бъдат поддържани, материален интерес, но пък от друга страна има социален интерес. Трябва да се намери балансът, очевидно.
Имахме също така много жалби, най-вече в София, разбира се, срещу така наречената „синя“ и „зелена“ зона за паркиране. Такива проблеми имаме и с другите големи градове – Бургас, Варна. Знаете, че граждани атакуваха в Административен съд наредбата на Столична община. Знаете, че съдът отмени едни разпоредби. В момента пак се намираме в полето на безвластие, тоест правата и на живущите в обхвата на синята и зелената зона не са уредени, защото те са отменени от Административния съд и няма нови текстове.
Имахме спор със Столична община и с другите общини. Становището на омбудсмана, на институцията е, че услуга, която не е ясна по размер и по обем, не би следвало да се заплаща. Тези стикери, които се заплащат от живущите в синята зона и в зелената зона, на тях те не им гарантират, че ще имат паркоместа през цялото време. Тоест, излиза, че те плащат за нещо, което в един момент не знаят дали ще получат, което вече по-скоро има характерните белези на данък, какъвто общините не могат да определят, а не на такса за услуга.
Също има оплаквания за репатриране на автомобилите и за наказателните паркинги – кое се плаща и кое не се плаща. Реагирали сме своевременно.
Общо-взето в тази област, това е дейността на омбудсмана през 2012 година. Аз съм готов да отговоря на всички ваши въпроси. Благодаря ви за вниманието.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Пенчев. Аз лично считам, че това, което сте написали и сте отразили в доклада е достатъчно като обхват. Вие имате една активна позиция по голяма част от проблемите в обществото, в това число и по въпроси, които касаят нашата комисия. Така, че аз лично съм удовлетворен и ще предложа на колегите да подкрепим, да приемем доклада
Но така или иначе, имате думата за коментари, колеги, заповядайте. Господин министър, заповядайте.

Господин Петър МУТАФЧИЕВ: Аз лично ще подкрепя доклада. Искам да благодаря на господин Пенчев и на екипа му затова, че навреме внесоха отчета. Съжалявам, поради изборите и политическата обстановка трябваше да го отложим досега, но се надявам, наистина, че с приемането му ще получите една справедлива дейността за дейността си.
Аз мисля, че тази дейност, наистина беше достатъчно активна така, че да получи одобрение от българските граждани, но имам няколко въпроса, които искам да задам и ще ползвам повода, че сте днес сред нас.
Първият въпрос е свързан със статистиката, която дадохте в самото начало, че около 5 500 жалби са пристигнали лично при Вас, като главен омбудсман. Колко са жалбите обаче, които постигат при регионалните омбудсмани? Те как се водиха, общински ли бяха?

Господин Константин ПЕНЧЕВ: Обществени посредници.

Господин Петър МУТАФЧИЕВ: Обществени посредници. Достатъчно много ли са и там, или чисто и просто някак си чисто и просто се прехвърля при националния омбудсман, а те остават бездействащи и свидетели на проблемите на хората, без да могат пряко да се намесят? И не считате ли, че трябва да малко, как да кажа, политическа реклама, ако е необходима, но да се насочи именно към тях, за да може да се облекчи дейността на националния омбудсман, именно с проблеми, които касаят местната власт и да не пристигат при Вас, а Вие да ги препращате към тях и така нататък.
Аз благодаря за вниманието, с което се отнесохте към транспорта и съобщенията. Искам да питам дали е имало жалба през 2012-та, 2013 година във връзка с намаленията на пътнически превози по определени направления на железопътната ни мрежа? Тъй като там наистина съществуваше един проблем, в който бяха нарушени интересите на българските граждани. Българската държава сключи договор за обществена услуга, тоест БДЖ беше задължено да осигури необходимия превоз на пътниците, говоря като брой влакове, честота на влаковете, а също така и състав на влаковете, тоест брой вагони?
За съжаление, с едни мерки за оздравяване, ръководството на БДЖ съкрати над 180 влака, а същевременно и част от подвижния жп състав на влаковете, което безспорно наруши на българските граждани, тъй като пък и субсидията не беше намалена на база на цялата тази промяна, която те извършиха, тъй като това е договор с държавата да извършват услуга, а не само да получават някаква субсидия.
Вторият ми въпрос е свързан с един проблем, който и Вие повдигнахте, много сериозно сега в последните дни, може би това е и реакция и от изказването на шефа на КРС и е свързано с покритието на цифровизацията на страната. Но аз си мисля, че тук голяма вина има и самото КРС, че то навреме не информира и нас като народни представители, Народното събрание, пък предишното правителството и сегашното правителството, че такъв проблем съществува. Ами аз бих попитал, ами какво щеше да стане ако цифровизацията влезе навреме от 1 септември и изведнъж се окажеше, че едни цели региони, хайде да не кажем региони, но общини останаха без покритие, голяма част от селата им? Кой щеше да носи тогава отговорността? Или всички щяхме да кажем, цялата държава, абе никой не знае, барабар и омбудсманът? Което не е нормално.
Тук някъде комуникацията прекъсва, нещо става между изпълнителна власт, между регулаторни органи и така нататък. Иначе, справедливо е да, дайте да видим какво правим. Хиляди, хиляди декодери ще се раздават, дори и там където няма да има покритие. Ами то е смешно, то е трагично. И аз мисля, че наистина тук трябва да има една ясна позиция, включително и на органите, които се занимават, защо се получава така.
И още един въпрос и с това приключвам, за да не губя времето на колегите. По отношение на съобщенията. За съжаление, може би не е повдиган пред Вас въпросът, ние веднъж, два пъти сме разговаряли, в предишната Комисия по транспорт и съобщения, че съобщителната система се ползва за хазарт и ще Ви кажа защо. И това е затова, защото се позволява да има различни цени на обажданията.
Всички игри, които в момента вървят по телевизията и не печелят толкова от реклама, са на база на гласуване на българските граждани, и то обърнете внимание, не по интернет. В тези игри се гласува единствено по мобилните оператори, като цената на едно обаждане е много по-различна и е написана с малки цифри отдолу.
Какво е това? Това е ползване на съобщителната система за хазарт. Защото по друг начин аз не мога да си го обясня. Ако ми обясните за какво става дума? Да, ако ще се обаждаме и ще гласуваме, нека да бъде на цената, на която си гласувам. Защо трябва да гласувам с 5 лева? Значи аз давам някаква сума, придадена стойност на някой. Ама точно тази дейност не е включена към хазарта. Ами едноръките пирати, дето са по залите, то също е игра. Игра, обаче, от която печелиш пари. Тук обаче печелившият не е този, който отива да залага, ами друг, този, който организира залаганията, което ми се струва малко по-страшно даже.
Не знам дали тази тема е подхващана. Никой в държавата не е. Два-три пъти сме си я подхвърляли, тук Вълков си спомня по този въпрос и всички замълчахме някак си, като, че ли никой няма интерес, но губещите в цялата тази ситуация са нашите избиратели, българските граждани, не друг.
Благодаря.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Мутафчиев. Заповядайте, господин Захариев.

Господин Мартин ЗАХАРИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Пенчев, във връзка с цифровизацията да внеса малко уточнения, които считам, че ще са от полза и за Вашата работа.
Покритието на първия мултиплекс не е 95, а е 96.2, което е преизпълнение на нормите, заложени в лицензията, която те имат, както и в плана за цифровизация на България, който беше приет през 2012 година от предходното правителство.
Покритието на втория мултиплекс, който практически осъществява разпространението само на обществената телевизия е 85 %. В този смисъл миксът от канали, който потребителят ще получи, донякъде е задоволителен, но непълен. В този смисъл ощетена ще бъде обществената телевизия. Нека това да бъде заявено ясно.
Нямате никаква вина, естествено, за процеса за забавяне на цифровизацията. Има компетентен междуведомствен орган, който е органът по цифровизация, с ресорния заместник-министър, който го оглавява. На 16 септември с пълно единодушие този орган подписа датата 30 септември 00:00 часа за така наречения „суич оф“, ние прекратяваме на симулкаст периода и въвеждане на цифровото разпространение.
За нас ще е от изключителна полза, с Вашия авторитет на институция и с Вашия персонален такъв, несъмнено Вие ще получите серия от жалби и оплаквания от потребителите, ако може да сведете до знанието на комисията, това, което ще получите в следващите три месеца, а може би и повече. Моите представи са, че проблемите с цифровизацията ще бъдат решени до края на годината, но това е само една надежда. Аз съм сигурен, че в този труден период, даже хората основно ще се обръщат към Вас и към уеб сайта и съответния телефон, който е обявен от органа по цифровизация, на който могат да контактуват имат или нямат канал.
Сигурен съм, също така, че Министерство на транспорта и съобщенията ще направи карта на покритието, едва след като сигналът бъде изключен аналоговият и бъде включен изцяло и само цифровият. Тогава ще можем да разберем ефективно тези покрития съществуват или не и колко са ощетените граждани. Но изказването му, че ще бъдат ощетени до 1 милион души, е просто нелепо. Между 350 000 и 1 милион души е нелепо.
Но съм сигурен, че информацията, която ще стигне до Вас ще бъде полезна ако я споделите с комисията.
И второ, да Ви попитам, от това, което чух, какви конкретни препоръки за законодателна активност бихте дали към тази комисия в областта на работата с мобилните оператори, Комисията за потребителите, с която вероятно също работите – защита на потребителите, обществения транспорт, сините зони и така нататък?
Благодаря.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Захариев. Други въпроси има ли към господин омбуцмана? Да, господин Вълков, заповядайте.

Господин Иван ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател. Уважаеми господин Пенчев. Уважаеми колеги.
Аз също така искам да изразя удовлетворението от досегашната работа с господин Пенчев и бих отговорил на част от въпроса, който беше зададен, на последния въпрос на господин Захариев, тъй като господин Пенчев винаги при създали се проблеми е уведомявал комисията за необходимост от евентуални промени, каквито бяха направени в Закона за електронните съобщения и виждаме, че в тази година вече са факт намалелите жалби по отношение на сключването на договорите, на договорите от разстояние. Може би, истинският ефект ще се забележи тази година, тъй като основната промяна в Закона за защита на потребителите и електронните съобщения беше направена от група народни представители, които и в момента са тук в залата, така че, смятам, че до момента е имало добър контакт между нас и той ще продължи и за в бъдеще.
Аз не чух от Вас да има жалби, тъй като до комисията са идвали такива, във връзка с поставянето на антени на обществени и жилищни сгради. Тъй като това е един проблем, с който ние се занимавахме и беше в Закона за здравеопазването, направени бяха съответните промени, гласуван беше на първо четене и след това този законопроект остана така и беше висящ. Това е един от въпросите, който е недовършен и смятам, че не знам дали ще имат волята да го направят другите комисии, но ние сме в състояние, господин председател да поставим този въпрос и да го решим, тъй като там по много добър начин беше описано редът и начинът, по който това трябва да бъде направено, така че да няма ощетени страни.
Това е по отношение на работата ни досега с господин омбудсмана. Аз също се присъединявам към господата преди малко по отношение на мултиплексите, че е необходимо да бъде направен един сериозен мониторинг, тъй като вече е факт, след няколко дена ще стане факт – пускането на цифровизацията, да се намерят белите петна, за да могат по възможно най-бърз начин да бъдат решени тези проблеми, тъй като те пряко касаят населението.
Благодаря.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Вълков. Господин Минчев, заповядайте.

Господин Минчо МИНЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Пенчев.
Вече стана ясно, че около 1 милион български граждани ще бъдат изключени от цифровизацията, от обхвата, от резултатите на това начинание. Искам да обърна Вашето внимание като човек, защитаващ интересите на българските граждани, че в края на 2012 година от бюджета Министерството на транспорта е изразходвало 21 милиона лева за реклама на цифровизацията и това са бюджетни пари.
Така, мога да зачета тук пред Вас, аз ще Ви дам и справката, но все пак, тук се води протокол, хубаво е да се разбере, че според договор за медийно осигуряване на кампанията ТСТВДДЗЗД, нещо, което не успях да намеря в Търговския регистър са получили 9 974 236 лева, без ДДС. Така, Нова телевизия е получила 2 475 000 лева, ТВ7 е получила 1 999 000 лева, БТВ медийна група е получила 2 962 000 лева, Българска национална телевизия е получила 2,5 милиона, Националното радио 1,5 милиона, Агенция „Фокус“ – 1,5 милиона и прочие.
Всичко това са цифри и действия, това са пори, които са изплатени в периода 12.12 до 24.12.2012 година. През този период, в бюджета не са отделени и не са осигурени пари за освобождаване на честотите към Министерството на отбраната за подмяната на авиониката на нашите самолети. С други думи е впрягана каруцата пред коня. Тоест, рекламира се нещо, за което въобще не се знае дали ще стане. Нормалната логика е точно обратната – първо да се осигурят честотите, да се намерят тези пари и тогава да се разходват за реклама на това полезно начинание. В противен случай се създава убеждението, че по този начин се купува медийна подкрепа, тъй като всички сме свидетели как в продължение на месеци първата новина за определени медийни групи е винаги протестът пред Министерския съвет.
Това са моите размисли. Предлагам на Вас като човек, защитаващ гражданските права и свободи и всъщност съвестта на политическата класа и на народа, който вярва в демокрацията да обърнете внимание в този случай.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Минчев, уточнения за разсъжденията, макар, че те едва ли са адресирани институционално към омбудсмана, квалификации за съвестта всеки може да прави.
Имате думата, господин Пенчев. Втори път няма да давам думата, защото дебатът не е по цифровизацията и в краищата приемаме доклад. Министърът дойде, ако влезем в дебат по цифровизацията, по нейната ефективност, целесъобразност и така нататък, може би няколко часа може да ни отнема. В момента приемаме доклада на омбудсмана в частта, в която те са свършили за съответния период, в областта електронни съобщения и обществен транспорт.
Имате думата, господин Пенчев.

Господин Константин ПЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Ще се опитам накратко да отговоря на всички въпроси.
Първо, господин Мутафчиев, досежно на Вашите забележки, че съм внесъл доклада в срок, искам да Ви кажа и да Ви благодаря, че аз и като председател на Върховния административен съд смятах, че най-важно задължение е да спазваме законовите срокове за внасяне на материалите в парламента и това е уважение към парламента. Някои не го правят, но аз съм го правил винаги.
За обществените посредници. Значи, обществените посредници, омбудсмани по места, нямат нищо с националния омбудсман. Те са уредени в друг закон и те формално нямат никаква връзка. И се оказва, че на практика от 264 общини има по-малко от 14 обществени посредника в България. Тоест, този институт не проработи, не знам защо, за мен те са полезни, защото те са връзката между гражданите и местната власт и те канализират, дето се казва, жалбите на гражданите към местната власт. Би могло, евентуално да се помисли законово да се уредят тези обществени посредници, защото те са полезни, а аз нямам данни кой какви данни получава. С някои от тях поддържаме отношения, те ми препращат жалби, но обикновено хората се обръщат към мен.
За жп транспорта, да имам жалби конкретни за конкретни жп линии, че ще бъдат закривани и това притеснява хората.
За цифровизацията, за КРС. Аз винаги съм казвал, че когато има някакъв проблем на гражданите, този проблем се дължи, не, че опрощение, институцията и регулаторните органи. Аз също не смятам, че КРС трябваше да ни съобщи тази звучна новина – 1 милион души без обхват, което мен също ми изглежда много голямо, без да направи първо предупреждение.
За хазарта. Тук господин Мутафчиев, бих могъл да Ви кажа, че наистина може би, че наистина трябва да се направят някакви поправки или в Закона за хазарта, или в Закона за електронните съобщения. Действително, не е морално с парите на хората някои мобилни оператори да правят огромна печалба. Плюс това, наистина не се знае тези планове как са, не се знае каква е надценката, с малки букви е, често пъти хората се заблуждават и после получават солидни сметки. Тук, може би е мястото вече и на вас като народни представители да направите някакви такива предложения, допълнителни.
Сега, аз на господин Захариев му благодаря за разяснението, но за мен са важни хората. И понеже ще пострадат най-бедните, както винаги. Значи, този, който има пари и да няма обхват, много важно, той си има кабелна телевизия, ще си вземе сателитна антена, ще се оправи. Най-бедният, който може да гледа само „Канал 1“ да гледа новините, това, което го интересува и турските сериали, той ще остане без сигнал. Аз съм говорил, защо заданието е било 85 % обхват за обществената телевизия, защо да не е 100 %? Не, знам, ако не е възможно технически? Не разбирам. Но би следвало да се направи така да бъде в най-пълния обхват.
Що се отнася за препоръките, които бих дал в комисията, аз съм ги дал тук в доклада, който внесох тематичния, дали да е регламентирана дейността на средните събирания и вземания, да бъде създаден единен регистър на коректните фирми, да бъде въведен механизъм, в който потребителите да могат да получават информация в коя мрежа е пренесен даден телефонен номер и да бъде прецизиран разпоредбите на чл. 228, ал. 4 от Закона за електронните съобщения така, че гражданите да могат да прекратяват договора в 7-дневен срок, без да плащат неустойка и при предаване на трайно устройство. Тоест, има още възможности с поправки в закона да се подобри още положението на потребителите. Просто нека да мислим за хората, това за мен е най-важно.
Сега, мой пропуск е, тук в доклада, мой пропуск е, че не обърнах внимание за антените върху покривите. Да, имаме такива жалби много, има и такъв раздел в доклада, аз просто не обърнах внимание, само, че той е в главата „Околна среда“. Имаме такива жалби, има институции, които замерват дали е вредно влиянието, но аз си спомням дебатите в миналия парламент и смятам, че наистина все още въпросът не е изцяло регламентиран, а това е много важен проблем, защото хората се прашат, може би, основателно за своето здраве, за тези лъчения. Истината е, че трябва да мислим за тях.
Тук вече, господин Минчев за Вашите критики. Аз бих могъл за цифровизацията да кажа нещо друго. Мен ме дразни това, че тогава, когато държавата прави нещо добро, но го прави по начин, че хората не само, че не го разбират, а мислят, че ги мамят. Ето сега за декодерите. Това е нещо добро. Социално слабите трябва да получат декодери. Обществената поръчка е нещо добро. Аз питам, защо не се направи обществена поръчка за цяла България, това централизирано и тези декодери да се дават там, където се дават ваучерите? Защото сега се получавам, че някои фирми им ги доставят на място, други фирми казват: „Ела в магазина“, а магазинът се намира на не знам колко километра в областния град. И човекът, който получава тази помощ 30 или 35 лева за декодер, защото няма пари да си го купи, той трябва да транспортни разходи, за да отиде да си го вземе от магазина, примерно.
Също, защо трябваше да бъдат напечатани ваучери до 60 лева? Да се слага сума, след което се дават примерно декодери, по-евтини и хората остават с чувството, че някой ги мами, което не е така, но просто това е впечатлението. Разбирате ли, аз се стремя и смятам, че всички ние трябва да правим така, че като правим нещо, още повече, нещо добро за хората, да го правим така, че хората да разберат, че е добро. А не дребни детайли да дразнят хората и дето се казва, цялата хубава идея да я изпарим. Или примерно да раздаваме декодери с държавни пари в райони където няма покритие.
Мисля, че отговорих на всички въпроси. Ако нещо съм пропуснал?

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Пенчев. Благодаря Ви за участието.
Колеги, предлагам да гласуваме. Който подкрепя доклада и ще подкрепи становище на нашата комисия, което да бъде изчетено в зала, за да подкрепим доклада на омбудсмана, моля да гласува. „Против“? „Въздържали се“? С 15 гласа „за“, единодушно се приема доклада.
Господин Пенчев, благодаря на Вас и на Вашите колеги.
Казвам добре дошъл на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Папазов, който се явява пред нас по покана на комисията, тъй като в рамките на този месец ние пропуснахме формалната възможност да осъществим блиц контрол.
Днешното заседание няма да бъде във формата на блиц контрол, тъй като блиц контролът е разписан в Правилника как и кога се случва, но така или иначе имаше желание от страна на комисията господин Папазов да бъдете наш гост и да отговорите на въпроси, които ще Ви бъдат зададени от колегите. Ако преди това Вие искате да съобщите нещо на комисията или да направите някакво изявление, или да коментирате нещо, имате думата. Ако не, ще дам думата на колегите за конкретни въпроси.
Колеги, имате думата за въпроси към министър Папазов. Заместник-председателят Свиленски, поиска думата.
Господин министър, има предложение от господин Минчев да седнете отсреща централно, за да може да се виждате от всички страни. Заповядайте.
Господин Свиленски, заповядайте.

4.Разни.

Господин Георги СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги.
Аз заявих желание, господин министър, днес да посетите нашата комисия, тъй като считам, че е редно неща, касаещи сектора Транспорт и съобщения, ние като комисия да ги коментираме тук и съответно Вие да ни информирате за Вашите виждания.
Конкретният повод е Ваше изказване относно бъдещето на Български пощи. Тоест, да уточните как Вие разбирате това търсене на стратегически инвеститор. Това е ли опит за скрита приватизация или въобще някаква приватизация? Тъй като напрежението в сектора е голямо. Ние като народни представители непрекъснато се срещаме с хора, които ги вълнува това нещо, а доколкото знам днес е имало или се е подготвяла стачки на служители, протест.
А и мисля, че е полезно и за екипа на министерството, за Вас, а и за нас като народни представители да сме наясно какво Вие мислите да се случва в този сектор и съответно, като очаквате пък от нас, така че да оздравим това дружество?
Благодаря Ви.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин заместник-председател. Господин министър, имате думата.

Министър Данаил ПАПАЗОВ: Добър ден на всички. Благодаря за въпроса, той е много актуален. Днес и вчера, първо вчера на пресконференцията, която беше отчет на първите 100 дни в Министерството на транспорта надълго и нашироко коментирахме този въпрос с всички медии. Днес в Министерски съвет също взехме важни решения относно суми, които прехвърлихме в Български пощи по заплащане на универсалната пощенска услуга за 2011 година.
Също така, аз бях на митинга, срещнах се с хората, които протестираха. Получихме от тях техните виждания за бъдещето на Български пощи. Многократно направихме срещи с ръководствата на няколко синдикални организации.
Първо, протестът главно е насочен за това, че не е изплатена сумата, която беше предвидена от методиката, изработена през 2012 година, с която универсалната пощенска услуга, която за 2011 година би следвало да бъде от Републиканския бюджет на Български пощи е трябвало да бъде 22 750 000 лева.
Втора методика има, от второто полугодие на месец юни или юли, КРС е направило също нова методика, която методика, обаче, за разлика от първата, не е утвърдена от Европейската комисия и тази методика изчислява, че универсалната пощенска услуга за 2011 година следва да бъде 12 730 000 лева.
Накрая, в бюджета ние намерихме сума, която е залегнала за плащане – 2 милиона лева. Разбира се, още в първите дни на работата на Министерски съвет, ние прехвърлихме тази сума, след решение на Министерски съвет в Български пощи, след което тръгнахме да водим и проведохме доста разговори с Министерството на финансите, опитахме се, също да включим сума в актуализацията на бюджета, която беше предвидена, но след това направихме пълен отчет на всички бюджетни средства, които са в момента в Министерство на транспорта и открихме сума от 6,5 милиона, която заделихме като сума, която днес прехвърлихме с решение на Министерски съвет, по плащането на тази универсална пощенска услуга.
Така, че сумата, която е заплатена, до момента, на Български пощи, с днешната сума е 8 500 000 лева. Едновременно с това направихме и нова комисия, която изработва в момента методика, по която да бъде изчислена универсалната пощенска услуга и нотацията, която трябва да бъде платена за 2012 година. Тази сума е, по предварителни разчети, около 14 милиона лева.
Сега, аз няма да коментирам специалистите, които правят всички тези оценки, но то е факт, че разминаванията са доста големи. Заради това ние търсим действително да бъде направена една качествена методика, по която да нямаме разминаване нито с Министерството на финансите, нито с КРС и затова са включени в тази работна група специалисти от тези ведомства.
Относно другите искания, мисля, че с това до Нова година ние проблеми в Български пощи нямаме. Сумата, която е 6 500 000 днес преведохме, ще отиде 5 милиона за покриване на заема, който се дължи в началото на ноември, това е главница и лихви, а остатъка от 1,5 милиона, за други разплащания и съответно за фонд „Работна заплата“.
Исканията на Български пощи са за вдигане на заплатите, тъй като особено на експлоатационните звена, те са изключително ниски, това е факт, разбира се, тук има много несъответствия, които през годините са се натрупали, с актуализации на заплати и те примерно една и съща професия, в сравнително две еднакви населени места, една и съща длъжност има разлика в заплатата 50 или 60 лева. Заради това, заедно със синдикатите в момента правим нов преглед на всички длъжности, искаме тези несправедливости да бъдат отстранени и в зависимост от методиката и разчетите, които ще бъдат направени за следващата година, ще направим предложение на синдикалните организации за вдигане, евентуално, на заплатите, които обаче ние няма да искаме да бъдат вдигнати еднократно с някакъв процент на всички еднакво, а напротив, искаме да отстраним именно тези несправедливости, които са натрупани. Защото разликата в най-ниските и най-високите заплати, с всяко повишение през годините, когато е имало, тя се е увеличавала и действително има много неравнопоставени професии в момента.
Наред с това, завършихме в Български пощи целия план за преструктуриране, той е готов. В работната група сме поканили, същи така хора от синдикатите. Всички предложения, които те направиха на една тяхна пресконференция, практически са от този план. Тях ги има в Плана за преструктуриране, така че и там нямаме противоречия. Но Български пощи действително трябва, за да запазим бройката на хората и да повишим качеството на услугата, действително трябва да се направят много неща, които са първо за оптимизиране на състава, пренасочване в други длъжности, защото факт е, че в момента в много длъжности ние изпитваме недостиг на хора и имаме страхотен брой хора в други сектори, които в момента не работят. Това нещо трябва да бъде направено с тази структурна реформа.
Освен това, до момента сме провели няколко разговори за евентуални бъдещи дейности, които да се изпълняват от Български пощи и засега имаме конкретни резултати – в малките населени места да се продават книги, помагала за училище, от което Български пощи, в този договор сме предвидили да получават 24 % от печалбата, като 9 % ще отиват за стимул, директно в тези, които реално изпълняват тази услуга.
Също така преговаряме с някои от фирмите, които предлагат бързи кредити. Също така, със Спортния тотализатор, от малките населени места да се обучат специалисти от Български пощи, които да работят за Български спортен тотализатор, да не се разкриват допълнителни пунктове, а те да работят в Български пощи. Преговаряме с няколко банки за отдаване под наем на помещения, които в момента не се използват, пак в малки населени места. Също така имаме идея и с Банката за развитие да открием такива пунктове в малките населени места.
Наред с това, вървят и трите одитни доклада. В момента се правят одитни проверки, които са насочени главно към охранителната фирма, която в момента извършва някои от пощенските услуги, за да видим дали това действително е ефективно за пощите. Доста мерки са набелязани. Аз, разбира се съм готов веднага след като е готов Планът за Български пощи да го предоставя на комисията да се запознаят всички. И разбира се, сме готови за всякакви идеи, които могат да помогнат в тази насока, да бъдат използвани.
За стратегическия инвеститор. Най-отговорно казвам пред комисията, че такъв не сме намерили и няма такъв. Разбира се, при потенциално наличие на такъв инвеститор може да се започнат някакви преговори, но поне засега, с всички заинтересовани страни, с които говорихме, и считахме, че могат да имат интерес, те определено нямат такъв. Така, че хипотези да коментираме, дали ще се приватизират Български пощи скрито или нескрито, аз не виждам предпоставка за такова нещо. Напротив, ние се опитваме да засилим дейността на Български пощи и да напълним със съдържание тяхната дейност, а не да съкращаваме хора и да приватизираме предприятия.
Това е, което мога да кажа.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин министър. Господин Свиленски иска нещо да уточни.

Господин Георги СВИЛЕНСКИ: Беше нужно този отговор да го чуем ние тук като народни представители, тъй като страхът в обществото от приватизация на Български пощи не е спирал. Това за нас и за Вас може да са слухове, но за хората, които работят там са си реални заплахи. Така, че заявявайки го тук пред нас, вече ние имаме съответната сигурност, че това няма да се случи, поне в близко време.
И понеже сте тук, искам да изкажа едно незадоволство или едно неудовлетворение, ако мога така да се изразя, относно отговора, който ни направихте, на въпроса с колегата Петър Мутафчиев относно изпращаните възнаграждения във Вашето ведомство, за периода 2011 – 2013 година. Ние утре ще веснем нов въпрос, формулиран по друг начин и този път се надявам да получим отговора такъв какъвто би трябвало да бъде, а не да ви подвеждат, съответно администрация или не знам кой е подготвил отговора, но този начин на отговаряне е меко казано подигравка с народните представители. Мен лично, аз като заместник-председател и колегата като бивш министър, изобщо към институцията като такава, така, че личната ми молба а е да отговорите така …

Министър Данаил ПАПАЗОВ: Извинявам се много, но да ми припомните за питането.

Господин Георги СВИЛЕНСКИ: Въпросът е за изплащане на допълнителни възнаграждения за периода 2011 – 2013 година.

Министър Данаил ПАПАЗОВ: Аз мисля, че Ви изпратихме даже и диска с всички извлечения.

Господин Георги СВИЛЕНСКИ: Не. Ако Ви покажа това, което сте ни изпратили, да, благодаря ви.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Думата имат и останалите народни представители. Аз само една съждение на база на това, което казахте, господин министър, по отношение на Български пощи.
Казахте, че водите разговори с фирми за бързи кредити. Бъдете по-внимателни само в тази посока, тъй като пощите са институция със страхотно доверие между хората, да не би през пощите да влязат фирми, които да започнат да пищят хора, които вярвайки в пощите, без да подписват да получават едни кредити, след което да започнат да им вземат къщите и да се окаже, че те са си мислили, че получат от пощата някакви заеми, пък се окаже, че са взели заеми на няколко стотин процента лихва на година, и да се окаже, че ние искайки да свършим нещо добро сме направили нещо лошо.
В тази посока, според мен, трябва да бъдем по-внимателни, тъй като голяма част от тези фирми със ситен шрифт или с малки буквички, някъде пишат неща, които не винаги хората ги четат и използвайки доверието на институцията Български пощи, да не се получи някакъв проблем.
Това беше само като коментар, появи се ад хок. Думата искаше господин Вълков.

Господин Иван ВЪЛКОВ: Господин председател, по-скоро искам да взема отношение за присъствието на господин министъра, което е похвално, много добре е да присъства на нашите заседания веднъж месечно, всички знаем защо, особено членовете на комисията, които са били и други мандати. Това е една добра практика, надявам се да се спазва и да се продължи в следващи години. Но, когато бъде поканен тук е добре всички да знаят, че в този ден ще предстои посещение на министъра, тъй като за това нещо не бяхме предварително уведомени.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Още на предното заседание, когато господин Свиленски постави въпроса, аз тогава поех ангажимент да поканя министъра и той се явява в резултат на поканата.

Господин Иван ВЪЛКОВ: Понеже не беше в дневния ред и го нямахме това нещо, останахме с впечатление, че няма да бъде тук днес, господин министърът, тъй като имаме въпроси, които са вече близо от два месеца зададени.

Гласове от залата: Ами ако влизахте в залата колеги.

Господин Иван ВЪЛКОВ: Колега, 40 дни стои въпросът и не е стигнал министърът да отговори на този въпрос. Говоря за Български пощи.

Министър Данаил ПАПАЗОВ: Това не е, защото не съм искал.

Господин Иван ВЪЛКОВ: Вас не Ви намесваме, господин министър в момента.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Колеги, предлагам коментарите да ги направите след заседанието. Думата давам на екс председателя Вълков.

Господин Иван ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, аз днес няма да задавам въпроси. По-нататък ще видим колегите какво ще зададат и тогава ще коментирам. Но просто исках да кажа, че е хубаво в деня, в който присъства министъра, това нещо да бъде упоменато.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Вълков, ще се съобразя с това нещо. Господин Захариев, все пак ще дам думата на дамата, която е с предимство.

Госпожа Емануела СПАСОВА: И без това дамите са малко в тази комисия. Уважаеми господин министър, аз много се радвам, че днес се явихте, въпреки че не знаех, че ще идвате. Имах актуален въпрос, който трябва да Ви задам.
В приемното ми време като народен представител от София, идващ от сферата, работила съм на летище „София“, дойдоха 12 представители, работници от летище „София“, това са представители на целия отдел „Чистота“. Вие знаете ли, че на летище „София“ другата седмица съкращават целия отдел „Чистота“, 100 човека остават на улицата с техните семейства?

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви. Господин министър, имате думата.

Министър Данаил ПАПАЗОВ: Конкурсът, който е бил проведен, не е по наше време. Според мен е абсолютно неправилно да аутсорстваме тази дейност. В момента правим всичко възможно да проверим каква е възможността да прекратим тази дейност, още повече, че само преди 20 минути преди да дойда имахме среща със синдикалната организация. В тази връзка ние подписахме колективния трудов договор на летището. Има сериозно напрежение.

Госпожа Емануела СПАСОВА: От август месец казвате, че не е подписан колективен трудов договор?

Министър Данаил ПАПАЗОВ: Не е подписан колективният трудов договор, защото ръководството също се безпокои, че няма да може да изпълни клаузите на този аутсорсинг, който е предприет. Така, че проверяваме в момента какво може да се направи и дай Боже да успеем да прекратим тази практика, но тя не е проведена от нас.

Госпожа Емануела СПАСОВА: Аз нямам упреци към Вас. Аз Ви казвам в момента за проблема, който заедно някак си да намерим решение.

Министър Данаил ПАПАЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Спасова. Господин Захариев, искаше думата.

Господин Мартин ЗАХАРИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, по повод Български пощи като човек, който идва от бизнеса и жертва и е технологично изкушен, бих Ви предложил, говорейки за пощенската услуга в епохата на интернет е като да говорим за телеграфа в епохата на имейла. Затова, бъдещето на това безспорно важно предприятие, държавно предприятие, според мен, бихте могли да търсите и в развитието му като голям национален доставчик, спедиционен, куриерски, с развита клонова мрежа и голям опит в логистиката и доставките. По повод това, че в средносрочен и дългосрочен план, според мен, българите все повече и повече ще започнат да пазаруват и по интернет. Вероятно това няма да стане догодина или по-догодина, но в следващото десетилетие Ви уверявам, че ще се случи, особено при високата пенетрация на интернет потреблението в България и високото качество на високоскоростния интернет, който имаме.
Затова считам, че ако уловите малко бизнес модела на предприятието, то ще стане много вкусно за потенциален инвеститор, тъй като много частни дружества в България, в лицето на „Топ-топ куриер“, „Спиди“ и така нататък, развиват много успешно тази дейност, а Български пощи, буквално я пренебрегват. Пощенската услуга е един арте ретро факт.
И по повод цифровизацията да Ви попитам нещо. Похарчихме 9 милиона и 800 хиляди лева за информационна кампания, която ни обещаваше светло бъдеще, кристално и така. Обаче сега да ви кажа един технически въпрос, който тази информационна кампания не каза на българите и те на 1 октомври ще се чудят какво става.
Освен сет топ бокса, който е конверторно устройство, най-важното в кампанията беше да се каже, че антената от хоризонтална поляризация трябва да мине във вертикална, иначе цифровият сигнал не може да бъде хванат. Никъде, в нито един клип, за всичките милиони, никъде не беше казано нищо за тази антена. Антената трябва, на всички тези социално слаби, възрастни хора, погранични райони, да бъде завъртяна вертикално. Даже нещо повече, трябва да бъде насочена към най-близката кула, а те едва ли знаят коя е тя. Но най-малкото, трябва да бъде завъртяна вертикално, защото загубите в трасето са повече от 14 децибела, което прави невъзможно гледането.
Сет топ боксът не е нещо повече от едно конверторно устройство. И след това техническо обяснение, с което сигурно съм отегчил колегите, Ви питам, как органът по цифровизация и въпросното обединение между социологическа агенция, уеб агенция, медийна агенция и креативна рекламна фирма, която спечели конкурса, би могла сега да обясни на хората от 1 октомври, че трябва да си сменят поляризацията на антената?

Гласове от залата: Още 30 милиона.

Господин Мартин ЗАХАРИЕВ: Не. 30 милиона няма кой да даде, но със сигурност има информационни канали, в това число и на телевизията през, които Вие и през Органа за цифровизация трябва да кажете на хората какво да направят, защото те няма да сменят поляризацията. Просто ще включат сет топ бокса и няма да получат сигнал. Простичко.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Захариев. Господин министър, имате думата.

Министър Данаил ПАПАЗОВ: Първо за Български пощи. Абсолютно сте прав, аз мисля по същият начин. Спедицията е една от възможностите, по която работим в бизнес плана за оздравяване.
Втората насока, по която Вие предлагате, лично не съм такъв специалист, че да мога да дам отговор, но ще се възползвам от този съвет и ще се опитам наистина да приложим и такава практика ако, разбира се, е възможно.
Относно цифровизацията. Всички клипове, които се излъчват са по договори сключени, последният е сключен месец декември, миналата година. Всички средства, които бяха предвидени по кампанията са изчерпани в края на миналата година. Така, че аз мисля, че този проблем би трябвало да е залегнал в брошурите, които раздаваме, заедно със сет топ бокса, но това наистина ще го проверя, не мога да Ви кажа дали това е така, защото са разработени, доколкото знам, няколко стотин хиляди брошури, които в момента се раздават заедно с ваучерите и с устройствата, а след това ние нямаме практически никаква възможност, без да бъде гласувана отново някаква сума. Но аз считам, че рекламата, която беше направена е повече от достатъчна, дори, почти във всички разговори с обикновени хора където ме срещат, ни молят ако има някаква възможност да спрем този там, който говори.
Което мога да поема като задължение, ще проверим дали действително това е описано. Аз честно казано за пръв път го чувам този проблем. Ще го видя дали е описано в тази брошура и ще намерим начин как да коригираме това.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин министър. Аз ще направя един съвсем кратък коментар. Въобще, тук се появи едно говорено от страна на председателя на КРС последните десет дена, като че ли той вчера се появи или преди десет дена от една друга планета. Той не знаеше за поляризацията – централна и вертикална, както и не знаеше обхвата по колко процента е. При положение, че условията на лиценза са съгласувани и са търгувани от него, в един момент тази реклама, която и умрелите в гробищата я чуха, някои сега за пръв път я вижда. КРС е органът, който всеки един, малко грамотен, както каза господин Захариев е наясно с поляризацията и така нататък, с хоризонталната, с насочването на антените. И ако някой има задължение да прави реклама, то съдържанието на рекламния клип едва ли е работа на социолози, рекламни агенции и така нататък. Даже не е работа на министерството, защото министерството прави политика. Всички останали технологични решения са въпрос, който КРС най-малко участва в тяхното съгласуване.
Така, че да се държим като пристигнали от някоя друга планета, преди десетина дена, меко казано е некоректно. Това не става дума за Вас, а става дума за господин Божков, който макар, че го няма, но аз съм го казвал в негово присъствие, така че не се чувствам като човек, който говори зад гърба на някой.
Да, господин министър?

Министър Данаил ПАПАЗОВ: Аз също бях изненадан от това изказване, защото да се твърди, че между 350 000 и 1 милион ще останат без сигнал не почива на никаква логика, защото покритието, хората, които фактически разчитат на сигнал, в едното изследване са 14,5 %, а в другото са 19 %.

Господин Мартин ЗАХАРИЕВ: Това за 19 %, извинявайте, че Ви прекъсвам, но е от 2011 година.

Министър Данаил ПАПАЗОВ: Да, то е по-рано изследване, така че вече може би е 14,5 %. Фактически 5 %, които са за единия мултиплекс непокрития, няма да засегне повече хората от бих казал, ако го разпределим, не повече от 100 000 човека, могат да останат без сигнал, в най-тежкия случай, което разбира се, може да бъде направен и ние сме предложили, да бъде направен един анализ, който анализ да посочи местата, където няма такъв сигнал, след което да предложим адекватни решения на Министерски съвет как да се реши въпросът там. Това е нашето мислене в момента. Но да се твърди, че ще останат 1 милион човек без сигнал, още повече, че в момента цифровият сигнал работи и много хора го ползват, даже и с обикновена антена.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин министър. Господин Мутафчиев има думата.

Господин Петър МУТАФЧИЕВ: Господин министър, аз също искам да Ви благодаря за това, че днес се отзовахте на поканата и се надявам, че ще влезем в ритъм с правилника – всяка първа сряда да имаме възможност за блиц контрола. Виждате, че Вие сте радост за всички нас народните представители в комисията, така, че радвайте ни поне е дин път месечно.
Искам да Ви върна отново към пощите, защото това, което чух ми прозвуча толкова оптимистично, че чак се притесних. И ще Ви кажа защо. Първо, защото вървят към определени компромиси и то по отношение на субсидията, която трябва да се изплаща за универсалната услуга, където аз не може да ми го побере главата как така десет пъти скочи за четири години тази сума, която по принцип сме отпускали като субсидия.
Да говорим за 2 милиона месечно, за универсална услуга да получават Български пощи, за мен е пълен абсурд. И ще Ви моля, дайте ми методиките, по които се изчисляват и дайте да видим къде е проблемът точно. Дали проблемът е натовареността с кредити, което стана през последните три години и стигна до 20 милиона, и загубите да достигнат до 12 милиона. Сега ще дадем 2 милиона, после още 6 милиона на пощи, ще започнем увеличаване на заплатите, без да ни е ясно какво ще преструктурираме. За мен това е риск. Риск, който ако останалите сектори в транспорта и съобщенията го усетят, ще стане лавинообразно и утре ще железничарите ще искат също увеличение на заплатите и увеличаване на субсидиите.
Тоест, според мен трябва да бъдем всички много внимателни в тази посока, включително и в говоренето, защото наистина крие сериозни рискове. И аз ще Ви моля, ако можете да ни информирате комисията, при председателя как е методиката, как са получени, какво е състоянието, правена ли е проверка на Български пощи, откъде идва това допълнително натоварване, наистина каква ще бъде реалната реформи в Български пощи, защото това е много важно? Господин Мартин Заимов е много прав.

Господин Мартин ЗХАРИЕВ: Какъв Заимов, извинявайте, той е друг човек.

Господин Петър МУТАФЧИЕВ: Захариев, извинявай. Ще му купя риза, обещавам му. Извинявайте, господин Захариев. Е прав, затова, защото не може Български пощи и това е говорено шест години насам, от предишни ръководства, да има 3 % от куриерските услуги.

Господин Мартин ЗАХАРИЕВ: Това е бизнеса. Това е бъдещият бизнес.

Господин Петър МУТАФЧИЕВ: 3 %, абсурд, при тази база, при тези възможности. Наистина трябва много сериозно да се погледне. Нека да видим нещата как са и наистина със синдикатите да се направи един сериозен разговор, защото аз ги попитах, когато ми казаха, че ще правят подобни истории – къде бяхте вие, когато се теглиха кредитите и когато се задължаваха Български пощи? Защо тогава не поставихте въпроса, а сега вече искат увеличение на заплати, допълнително пари и така нататък.
Благодаря Ви.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев. Аз мисля, че една от причините е правене на резервирания сектор, защото когато беше резервирания сектор, Вие добре знаете, че това беше едно от основните пера, където се компенсираше дефицитът, който се прави. Сега, може би наистина трябва да прегледаме методиката.

Господин Петър МУТАФЧИЕВ: От хибридите загубиха много. ОТ тях загубиха над 12 милиона.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Господин министър, имате думата.

Министър Данаил ПАПАЗОВ: Аз съм готов веднага след като завърши комисията, с новата методика, която така или иначе трябва да представим в Европейската комисия и тя да бъде утвърдена, да бъде предоставена и на комисията. Но е факт, че в момента има една-единствена законна методика, която е утвърдена от Европейската комисия и тя казва, че 22 750 000 лева е сумата, която трябва да бъде заплатена за универсална пощенска услуга през 2011 година. Това е факт. Методиката, доколко е права или не, там аз лично честно ви казвам, не можах да се ориентирам в нея въпреки, че много внимателно я четох. По-скоро втората, която е за по-малко е по-ясна, според мен. Сега в момента се разработва, действително една методика, която ще определи истинската стойност за 2012 година, която разбира се, ще ви предложим.
Но сега да коментираме старата методика, коя е по-права, няма смисъл. Според мен, това, което направихме е напълно достатъчно до Нова година и няма нужда от по-голямо заплащане на тази универсална пощенска услуга, но за другата година, действително ние трябва да знаем абсолютно точна цена, тази методика да бъде приета от всички, да не се спори и да продължим да работим.
Само ще ви дам за пример, днес получих информация, гръцките пощи, които са горе-долу на малко по-добро ниво от нашите, не бих казал, че са на по-добро финансово ниво, субсидията е 68 милиона евро за същата услуга и извършват същите неща.

Председател Камен КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин министър. Други въпроси към министър Папазов има ли, колеги? Ако не, господин министър, благодаря Ви за участието в днешното заседание. Благодаря колеги. Закривам заседанието.

Заседанието беше закрито в 16:00 часа.

Председател на Комисията по
транспорт, информационни технологии
и съобщения:

Камен Костадинов