1.Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 354-01-75, внесен от народните представители Камен Костадинов и Мартин Захариев на 12.11.2013 г. – за второ четене.

2.Разни.

---

На 15 януари 2014 година се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието беше открито в 14.45 часа и ръководено от председателя на комисията господин Камен Костадинов при следния


Дневен ред:


1.Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 354-01-75, внесен от народните представители Камен Костадинов и Мартин Захариев на 12.11.2013 г. – за второ четене.

2.Разни.

Гости и докладчици на заседанието бяха:


Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
-Георги Тодоров, заместник-министър
-Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна“
-Калина Димитрова, директор на дирекция „Съобщения“

Комисия за регулиране на съобщенията:
-Веселин Бажков, председател
-Десислава Преображенска, член
-Мария Бончева, началник на отдел в дирекция „Правна“

Представители на неправителствени организации:
-Емил Рангелов, БТК
-Димитър Радев, БАККО
-Пламен Петков, Булсатком
-Мартин Димитров, Близу
-Искра Кусева, Мтел
-Георги Георгиев, КНСБ

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Камен Костадинов: Уважаеми колеги, гости. С пожелание за една успешна и хубава година, а също така за здраве, успехи и щастие в личен и обществен план, откривам заседанието на комисията.
Имаме кворум. Господин Минчо Минчев също се обади със заявка за определен начин как гласува по закона и помоли да отразим неговото гласуване. Така, че откривам заседанието.
Имаме една-единствена точка от дневния ред, а именно - Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 354-01-75, внесен от народните представители Камен Костадинов и Мартин Захариев на 12.11.2013 година. Разглеждането е за второ гласуване.
Гости на днешното заседание на комисията са представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а именно господин Георги Тодоров, заместник-министър, госпожа Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна“ и гжоспожа Калина Димитрова, директор на дирекция „Съобщения“. Доктор Веселин Бажков, председател на Комисия за регулиране на съобщенията, госпожа
Десислава Преображенска, член на Комисия за регулиране на съобщенията и госпожа Мария Бончева, началник на отдел в дирекция „Правна“ в Комисия за регулиране на съобщенията, както и представители на неправителствени и не само неправителствени организации от телекомуникационния бранш, а именно господин Емил Рангелов от Българска телекомуникационна компания, Димитър Радев от БАККО, Пламен Петков – Булсатком, Мартин Димитров – Близу, Искра Кусева от Мтел и Георги Георгиев от КНСБ.
Започваме. Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на закона и предлага следната редакция – Закон за допълнение на Закона за електронните съобщения.

Господин Иван Вълков: Господин председател, аз извинявам се, поисках процедура.

Председател Камен Костадинов: Да, извинявайте, господин Вълков, не Ви видях. Имате думата.

Господин Иван Вълков: Процедурата ми е по отношение на днешното заседание. Тъй като ние сутринта в 08:33 часа на имейлите си информация, че ще имаме заседание, както и дневния ред на заседанието и това не е нормална практика. Това е в разрез с вътрешните правила и комисията, и на Правилника за работа на Народното събрание. Така е било винаги – 24 часа по-рано да бъде обявено заседанието.
Сега, ние няма да търсим 2 или 3 часа, не говорим за това, но не е нормално в същия ден, плюс това, това е законът за второ четене, за който е необходимо някаква подготовка да имат народните представители. Както виждате групата ни е тук, няма проблем да се гледа, но просто обръщаме внимание, че това е нарушение на правилника на работата ни.

Председател Камен Костадинов: Съгласен съм, господин Вълков, приемам забележката. И аз самият не знаех дали днес или утре ще ми бъде възможно. Формално ако направите предложение можем да го отложим за утрешния ден, но доколкото по предложените изменения между първо и второ гласуване няма някакви остри, различни дебати, счетох, че законът е почти консенсусен.
Формално Вие имате право, нарушени са вътрешните правила от формална гледна точка. Ако приемате да продължим заседанието?

Господин Иван Вълков: Не, приемаме да продължи заседанието, не искаме да го отлагаме, но да се има предвид това нещо.

Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Вълков, забележката Ви беше уместна, ще се постарая да не се повтаря.
По отношение на заглавието имате думата.

Госпожа Анна Емануилова: Благодаря Ви, господин председател. Законът следва да бъде Закон за допълнение на Закона за електронните съобщения, тъй като в разпоредбите, които са предложени на нашето внимание на се съдържат разпоредби, които имат изменителен характер.

Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви. След като чухме становището на Правна дирекция, подлагам на гласуване предложението за наименованието на закона, а именно Закон за допълнение на Закона за електронните съобщения. Който е съгласен, моля да гласува.

Господин Иван Вълков: Извинявайте, но това е предложението на Правна дирекция, така ли?

Председател Камен Костадинов: Да, тъй като първоначално нашето предложение беше за изменение и допълнение. „Против“? „Въздържали се“? Не виждам. Предложението за наименованието на закона единодушно се приема.
По § 1 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
В чл. 19, т. 2 след думите: „за ползване на допълнително предоставен радиочестотен спектър” се добавя „и от еднократната такса за удължаване на срока на действие на разрешението”.
Който е съгласен да бъде подкрепен този текст, моля да гласува. 8 гласа с галът на Минчо Минчев. „Против“?

Господин Цветомир Михов: И не сме осем, с гласът на Ивайло Московски.

Председател Камен Костадинов: Аз говорих с него, не ми е казвал подобно нещо.

Господин Цветомир Михов: Моля Ви се, хайде да му се обадим да видим.

Председател Камен Костадинов: Хайде, аз говорих преди 5 минути с него и каза, че няма да участва в заседанието.

Господин Цветомир Михов: Хайде. А Минчо Минчев?

Председател Камен Костадинов: Напротив, Минчо Минчев се обади специално да изрази подкрепа за предложените текстове.
Така, 7 на 8 гласа. Продължаваме напред. Давам думата на експертите от Правната дирекция.

Госпожа Анна Емануилова: В § 2 редакцията е чисто редакциона. Предлагаме вместо думите „в края на текста“ да бъдат заменени с „накрая“. Това е практика при оформянето на текстове.

Председател Камен Костадинов: Не го виждам обаче къде е това. Така, след предложената редакционна поправка предлагам новия текст на § 2, а именно:
§ 2. В чл. 139, ал. 2, т. 3 накрая се добавя „и за удължаване срока на действие на разрешението”.

Който е съгласен с предложения текст, моля да гласува. 8 „за“. „Против“?

Господин Цветомир Михов: Осем.

Председател Камен Костадинов: Няма. „Въздържали се“? Въздържат се 7 от народните представители.

Господин Цветомир Михов: Осем.

Председател Камен Костадинов: Така, текстът се подкрепя. В § 3 няма направени предложения. Има предложения за редакционна поправка, а именно:
§ 3. В чл. 143, ал. 2 се създава изречение второ:
„При удължаване срока на действие на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за мрежи за широколентов безжичен достъп (BWA), мрежи за неподвижен безжичен достъп (FWA), обществени мобилни наземни мрежи и наземни мрежи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги, се заплаща еднократна такса”.
Който е съгласен с така предложения текст, с отразените редакционни поправки, моля да гласува. 8 „за“. „Против“?

Разговори между народните представители в залата при изключени микрофони.

Господин Цветомир Михов: (господин Михов разговаря с господин Москов по телефона – Здравей, на комисия съм и тук водим един спор, тъй като председателят спори в момента, че си бил „за“).

Председател Камен Костадинов: Не, аз споря, че господин Московски не участва в заседанието.

Господин Станислав Иванов: Но участва в гласуването и гласува „въздържал се“.

Председател Камен Костадинов: Така, 8 гласа „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 7 се въздържат. Продължаваме напред, макар, че никой не вдигна ръка. Въздържали се има ли?

Госпожа Емануела Спасова: Всички се въздържаме.

Господин Цветомир Михов: Всички осем човека се въздържаме.

Председател Камен Костадинов: Седем. Така, по § 4 няма забележки. Който подкрепя текста на вносителя, моля да гласува. 8 „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“?

Господин Станислав Иванов: Осем.

Председател Камен Костадинов: 7 „въздържали се“.

Господин Александър Паунов: Цвятко не си вдигна ръката, значи не гласува.

Господин Цветомир Михов: Първо, не съм Цвятко и второ, ако ще го караме така, дайте да го гласуваме ан блок тогава.

Председател Камен Костадинов: Не може.

Господин Станислав Иванов: Ще имаме време да си говорим в зала.

Председател Камен Костадинов: Така, по § 5 има предложение от народните представители Камен Костадинов и Мартин Захариев, а именно:
§ 5 се изменя така:
§ 5. Създава се чл. 260а:
„Чл. 260а. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи, различни от изброените в чл. 260, предоставят ежемесечно и безвъзмездно на абонатите си подробна писмена информация за ползваните услуги заедно с първичен счетоводен документ.
(2) Писмената информация следва да съдържа най-малко следното:
1. име на абоната;
2. вид и брой на ползваните от абоната електронни съобщителни услуги;
3. наименование на пакет/вид на предоставяните услуги;
4. период на отчитане на ползваната услуга;
5. общ размер на дължимата сума, включващ: дължимата сума по пакета и/или поотделно размера на дължимата сума по услугите, когато последните се ползват самостоятелно (необвързани в ценови пакет), поотделно размера на дължимите суми за всяка потребена услуга над включените в пакета и отделно сумите за всяка допълнителна услуга, закупена за потребление извън пакета/услугите;
6. размер на отчисленията, ако такива се дължат на абоната, съобразно начина на ползване на услугите, договорен между него и предприятието, предлагащо услугите;
7. общ размер на дължимата сума по сметката;
8. размер на данъчните начисления по т. 7, изразен в проценти и абсолютни стойности;
9. срок за плащане;
10. идентификационни данни на предприятието, предоставящо услугата, включително адрес и телефон.
(3) Предприятията по ал. 1, които предоставят услугите, осигуряват на абонатите възможност да получават писмената информация на хартиен носител или в електронен вид.
(4) Информацията следва да се съхранява от операторите в сроковете за съхранение на първичния счетоводен документ, към който са издадени.
Както има предложение и от народните представители Павел Христов, Станислав Иванов, Силвия Хубенова, Ирена Соколова, Павел Гуджеров и Ивайло Московски:
В § 5, в чл. 260а, ал. 1 думите „заедно с данъчна фактура” се заличават.
Господин Захариев, имате думата да представите нашите предложения, след което някой от колегите ще представи другите предложения.

Господин Мартин Захариев: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател. Уважаеми господин заместник-министър. Уважаеми господин Божков. Уважаеми гости.
Позволете ми и аз да Ви пожелая успешна Нова година и да пристъпим към аргументацията на вносителите за конкретния текст, който практически подменя изискването за данъчна фактура с предложението за добавяне в текста на първичен счетоводен документ.
След първо четене на законопроекта в комисия са внесени няколко становища от браншови организации в сектора, в това число БАККО и Клуб 2000, популярен повече като Асоциация на малките кабелни оператори. Въпреки, че това разделение е доста условно.
Ние сме взели в предвид тези становища и правим това предложение. Оттегляме предложението за задължително издаване на данъчна фактура и го заменяме с първичен счетоводен документ. Като така всяко телекомуникационно предприятие ще има възможност да прецени какъв вид първичен счетоводен документ да издаде на своя абонат за ползваните услуги, с оглед на начина на водене на своето счетоводство и на необходимостта от документална обоснованост на счетоводните си записи.
Остава задължението за предоставяне на писмена информация на абоната за ползваните от него услуги с реквизитите, изброени по-надолу в проектозакона, които между другото са предложени от Комисията по регулиране на съобщенията, в тяхно становище от 18 ноември миналата година.
Писмената информация задължително се предоставя на хартиен носител или електронен такъв, така че отново да има избор за предприятията и да се съхранява, съгласно Закона за счетоводството.
За уважаемите колеги народни представители искам да внеса малко уточнение. По смисъла на Закона за счетоводството какво е първичен счетоводен документ. Това може да бъде фактура или известие за фактура, дебитно или кредитно. Това може да бъде обаче и приходен касов ордер или разходен касов ордер, когато се приемат парични средства на каса в предприятието. Всички те имат своите задължителни реквизити. Без тях те са недействителни и нямат доказателствена сила.
Фискалната касова бележка, или наречен фискален, също така е първичен счетоводен документ. Той винаги е издаден от фискално устройство, издава се независимо от това дали получателят на продажбата дали го е поискал или не го е поискал, когато плащането е в брой. Към него законът определя задължителни реквизити, които ние сме изписали по указания на КРС в закона по-надолу. Винаги има копие за клиента и то е в един екземпляр, а копие остава в контролната лента на касовия апарат, така наречения електронен носител тип „клен“. Той винаги е във функционална връзка с Национална агенция по приходите, с НАП.
При поискване абонатът може да получи и фактура. Обикновено, малките кабелни мрежи в 80 % и повече проценти от случаите имат за свои абонати физически лица, които не се нуждаят от данъчна фактура. Данъчната фактура е абсолютно задължителна по Закона за счетоводството, тогава когато платецът е юридическо лице. В случая за физическите лица, те ще получават, по силата на това изменение фискален касов бон. Като пример мога да дам това, което се случва с всеки от Вас в бензиностанциите. Вие винаги получавате един екземпляр от фискалния касов бон, но при поискване получавате и фактура. При поискване, независимо дали сте физическо или юридическо лице. При юридическите, повтарям, това е задължение.
В общи линии това е смисълът на тази промяна. Отчели сме това, което са предложили от Клуб 2000, от гледна точка на техните интереси. Отчели сме и факта, че това също така е един задължителен елемент от една по-цялостна политика, която законодателят преследва като крачка към изсветляване на сектора. Напомням, че този сектор генерира 36 % от брутния вътрешен продукт в България. Според актуалния отчет на регулатора, това са близо 2 милиарда и 800 милиона лева и е също така стъпка и към прекратяване на някои незаконни практики, които някои оператори си позволяват в последните години, ощетявайки развитието на този сектор, както разбира се и приходите в държавния бюджет.
И не на последно място казвам, че това е стъпка, която гарантира и осигурява предпоставка за една лоялна конкуренция, защото върховенството на закона е еднакво за всички.
И на последно място, гарантира разбира се и принципа, това е европейски принцип в регулацията за спазване на технологичната неутралност. Един принцип, който гарантира, че законите ще третират всички телекомуникационни предприятия еднакво, независимо от технологията, която използват, за да достигнат до своя потребител.
Моля комисията да подкрепи този текст, в предложен от вносителите вариант. Благодаря Ви.

Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Захариев. Колеги, имате думата за коментари по направените предложения, след което ще дам думата на министерството и на комисията. Първо народните представители. Да, имате думата.

Господин Павел Христов: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Благодаря за разясненията от господин Захариев.
Като цяло предложението, което е внесено, целите му са споделяни и от нас в голямата си част, а именно за изсветляване, тъй като съмненията за сив сектор в бранша са големи.
По отношение на фактурата, ние и затова сме внесли предложение, именно в оригиналното предложение този текст да отпадне, именно за данъчната фактура, тъй като съображенията, които колегата изказа са абсолютно основателни. Въпросът е, че липсват някои неща, които нас ни смущават, а именно срок за внедряване на тези промени по закон, тъй като това в голяма част от случаите изисква и технологично внедряване в самите компании, за да могат да изготвят въпросните справки.
Отделно, нямаме убеденост, че задължителното изготвяне на тази справка, разпечатването и разпространението сред потребителите няма да увеличи цената на въпросната услуга, тъй като голяма част от абонатите не желаят може би да получават подобна информация, знаейки за какво са платили предварително, особено за услуги, където няма телефония, тоест телевизия, интернет, ясно фиксирани параметри. Така, че е добре до обмислим и тези теми, особено пък в частта за срока на внедряването им, тъй като приемайки закона това означава, че ако не им дадем срок, то от следващия ден, в който той влезе в сила трябва да го правят, което ги вкарва в положение да бъдат глобявани за неща, които реално законодателят не им дава време да преведат в сила.

Председател Камен Костадинов: Благодаря. Господин Иванов.

Господин Станислав Иванов: Благодаря господин председател. Уважаеми господин Захариев, наистина мотивите, които изложихте за Вашите предложения в голямата част ги подкрепяме, но, уважаеми колеги, не само господин Захариев, в момента много банки, много оператори в различни сектори предлагат на своите клиенти да не разпечатват на хартиен носител фактурите и да не им се носят, а това да става по електронен път. Дали ще се открият от операторите, примерно ако ползват интернет услугата, някакви служебни имейли, за които ще се плаща или хората ще могат да си посочат, но защо трябва да ги задължаваме, при положение, че цял свят върви към точно обратното?

Госпожа Емануела Спасова: И днес ни беше казано, че вече хартия няма.

Господин Станислав Иванов: Да и днес в парламента председателят на Народното събрание каза, че повече няма да разпечатваме ами ще се ползва в електронен вид. На мен не ми става ясно, да, ок, нека останалите предложения, които ги правите съм съгласен – и за отпадането на данъчната фактура да бъде с първичен счетоводен документ, но при положение, че цял свят върви към това да не се разпечатват на хартиен носител фактурите, ние сега в закон го вменяваме като задължение на операторите да правят нещо, което противоречи на практиката. Ако можете да ми го обясните това?

Председател Камен Костадинов: В ал. 3, господин Иванов, аз се намесвам като съвносител с господин Захариев, е предвидена алтернативна възможност, предприятията по ал. 1, които предоставят услугата осигуряват за абонатите възможност да получат писмената информация на хартиен носител или в електронен вид.

Господин Станислав Иванов: Добре.

Председател Камен Костадинов: Други колеги? Господин Свиленски.

Господин Георги Свиленски: Господин председател, подкрепяйки предложенията, които сте направили с господин Мартин Захариев искам да предложа и да коментираме варианта в цялата тази поредица от реквизити, които трябва да съдържа, дали не е добре да се съдържа и срокът на договора. Тоест, всяко едно съобщение абонатът да знае кога му изтича договорът с конкретния оператор, тъй като това ще облекчи, мисля потребителите, а знаете преди няколко години имаше големи проблеми с прекъсванията на тези договори, именно по тези причини. Благодаря.

Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Свиленски. Това евентуално Вие го предлагате като редакционно допълнение?

Господин Георги Свиленски: Допълнение, да.

Председател Камен Костадинов: Така, господин Захариев.

Господин Мартин Захариев: Благодаря Ви, господин председател. Господин Свиленски, смятам, че утежняването по силата на изискванията, реквизитите по Закона за счетоводството на един първичен счетоводен документ, в това число със срок на договора е неудачна практика в закона. Смятам, че това е в прерогативите на регулатора и регулаторът е в състояние и в правомощията си да приеме конкретни изисквания в регулирания от него сектор и операторите, по какъв начин анонсират договорите си. Аз знам, че в съвсем скорошен срок, Комисията по регулиране на съобщенията е взела важни решения в този посока, в това число анонсиране на общите условия, при които операторите трябва да работят когато практически е неприложимо сключването само на индивидуални договори, в това число къде да бъдат публикувани тези общи условия на уеб сайтовете им, къде да бъдат на разположение в техните търговски обекти, кога да се предоставят на хартиен носител и така нататък. Дори и задължения за формата и съдържанието на конкретните договори, в това число и до шрифта. Какъв шрифт, за конкретен важен текст и така нататък. Да не стигаме в този детайл, това не е работа на законодателя, това е работа на регулатора да остане на неговото усмотрение, ако господин Божков не възразява, да реши така.

Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Захариев. Заместник-министър Тодоров.

Заместник-министър Георги Тодоров: Благодаря, господин председател. По отношение на предложението на господин Свиленски, само да припомня действащата норма на чл. 229а от Закона за електронните съобщения, в който целта, която вероятно преследва с тази редакционна поправка господин Свиленски е изпълнена с тази норма. При изтичане действието на договора той се подновява автоматично като всеки един потребител може по всяко едно време да го прекрати с едномесечно предизвестие.

Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Тодоров. Господин Иванов.

Господин Станислав Иванов: Благодаря за разяснението преди малко от Ваша страна, господин председател, но вижте, аз когато се аргументирах имах предвид не само информацията, която пише, че може да се получава в електронен вид или на хартиен носител, а първичният счетоводен документ, който е задължение да бъде издаван и да бъде получаван. Как ще се случи по електронен вид това нещо той да бъде предоставен на абоната? Значи, има изискване освен самата информация, която тук е регламентирано каква трябва да бъде, какви реквизити трябва да има за ползваните услуги, заедно с първичен счетоводен документ.
И въпросът ми е, как по електронен път този първичен счетоводен документ, ако е касов бон ще стигне? Значи касовия бон как ще го изпратим по електронен път?

Председател Камен Костадинов: Благодаря господин Иванов. Господин Захариев, заповядайте.

Господин Мартин Захариев: Господин Иванов, законът разглежда издаването на данъчно задълженото лице – кабелен, телевизионен, интернет, какъвто и да друг, платформен пакет, издаването на първичен счетоводен документ. Законът не се занимава с получаването на този документ. Получаването е въпрос на избор от потребителя, абоната, както искате го наричайте. Така ли е?

Председател Камен Костадинов: Така е, да. Поне такава е била нашата логика. Благодаря Ви.

Господин Мартин Захариев: Тук има юристи, представители на КРС, представители на министерството. Получаването не е материя, която ние уреждаме. Получаването. Ние уреждаме вида на документа и неговите реквизити и спазването на Закона за счетоводството.

Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Захариев. Господин Божков.

Господин Веселин Божков: Благодаря Ви, господин председател. Позволете и от мое име да пожелая на комисията успешна работа, в личен план – здраве и късмет, в професионален – да вършим положителни неща в полза роду.
Конкретно по казуса, аз мисля, че първо това приветствам тази добавка, направена от Вас и от господин Захариев и искам да успокоя представителите на ГЕРБ, че в този случай аз също имах едни опасения със замяната на данъчната фактура, но след като говорим за първичен документ, разбирайки и касов бон и така нататък, мисля че няма проблеми. Това е едното.
Второто. Действително става дума, че когато отидеш да си заплащаш дадената услуга, тогава те са задължения съответния оператор, или предприятие, както борави законът, да ви ги издаде. В този ред на мисли мисля, че са защитени всички интереси.
В добавка на това, което каза господин Захариев. Преди две заседания ние взехме решение, в което допълнихме в общите изисквания, именно от гледна точка защита правата на потребителя, влязохме дори до там, до детайлизиране включително да няма тези шрифтове, които така, общо-взето хората, а на нас повечето ни липсва потребителска култура, не ги четяхме. И сега най-малкият шрифт трябва да бъде 10, а по-важните алинеи и клаузи в договора трябва да бъдат болдвани и да бъдат в 12. В което специално тук искам да спра притесненията и на господин Свиленски, защото ние там изрично при подписване на договора трябва да има клауза кога влиза договора и кога изтича договора, тъй като знаете, че част от операторите, съжалявам, че те са тук, но има такава практика, използват някакви анекси и в един момент се размива отговорността за периодичността. В този аспект ние и това сме спазили.
Отделно сме задължили оператора, хем да спазим повика на Зелена България да бъдат по електронен път, но задължително на хартиен носител всеки потребител да получава договора и други изисквания. Тоест, в писмен вид и на хартиен носител.
Единствено, което мога да си позволя, ако се съобразите с нашата бележка е по отношение на ал. 4. Първо, навсякъде по-нагоре Вие говорите за писмена информация, затова ние чисто редакционно предлагаме – писмената информация следва да се съхранява от предприятията, не операторите, защото навсякъде законът работи с предприятия. Просто „оператори“ да го заменим с „предприятия“, по ал. 1, в сроковете за съхранение на първичния счетоводен документ, към който е издадена. Тоест, след като говорим навсякъде за писмена информация, нека да си бъде писмена. И второ, операторите да бъдат с предприятия, както борави законът. Това са чисто редакционни бележки.
Благодаря Ви за вниманието.

Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Божков. Представителите на бизнеса, операторите, имате думата? На микрофона, на масата да дойдете, ако обичате, за да може да бъде протоколирано изказването Ви.

Господин Димитър Радев: Димитър Радев, председател на БАККО – Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори. Първо искам да пожелания на уважаемата комисия ползотворна работа през новата година и успехи въобще в законодателната й дейност. Ние следим с огромен интерес и с голямо внимание всички дебати, които се случват в комисията, защото считаме, че самата природа на нашия сектор предполага да се спазват и да се защитават по всякакъв начин принципите на лоялната конкуренция. И в този смисъл намираме предложението, което разглеждаме в момента за една стъпка в тази посока. В този смисъл го подкрепяме в новия му вид.
А бих искал от гледната точка на практик, на хора от бизнеса да обясня притеснението на уважаемия народен представител по отношение на издаването на този първичен документ. Има една ситуация, в която 80 % от случаите в бизнеса, това е потребителят, абонатът отива в търговския обект на неговия оператор и плаща в кеш, в брой. Тогава няма как касовия бон да бъде друг освен да бъде издаден на място в хартиен вариант. При всички други хипотези – с електронно плащане, или по банков път, може да се издаде съответният документ да бъде издаден в електронен вид, издаден от операторите. Така, че няма проблем спрямо типа плащания и спрямо типа интеракция между абоната и оператора съответният документ да бъде в съответната форма. Така, че мисля, че тук добре са описани с участието на КРС алгоритъма на отношенията между оператори и абонати и в този смисъл не мисля, че има някаква пропусната възможност за това от една страна да бъде защитен духа на предложената промяна по отношение на прозрачността и пълнотата на информацията между абоната и оператора. А от друга страна, наистина да бъдем модерни и да бъдем в крак с тенденциите в това отношение и да има пълния набор от възможности за получаване на тази информация според желанието на клиентите.
Разбира се, да не забравяме, че много са хубави електронните фактури и всички други документи, но и тук мисля, че КРС също са проявили доброто си познание на пазара. В крайна сметка някъде около половината от населението на Република България има достъп до електронни методи за комуникация, така че колкото и на нас да ни се иска и ние да работим и да инвестираме в това отношение, засега все още хартията не може да бъде извадена от употреба като средство за комуникация с абонатите.
Това беше нашето нещо. Благодаря Ви.

Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Радев. Други представители от бизнеса? Господин Вълков, заповядайте.

Господин Иван Вълков: Ако ми позволите, един въпрос към операторите или към предприятията имам. Те ще се справят ли веднага да може да бъде въведен законът? Не е ли необходимо някакъв период от време за внедряването му? Всички кабелни оператори те такива предприятия притежават ли такава възможност да издават от следващия ден след публикуването в „Държавен вестник“ на тези допълнения към закона да издават, тук е изброен цял набор от необходими изисквания, които имат? Тъй като в закона не е определен срок, в който трябва да влезе в действие.

Председател Камен Костадинов: Господин Радев, имате думата.

Господин Димитър Радев: Разглеждайки тук атрибутите на предложената промяна, смятам че голяма част от операторите имат готовност да предоставят такава информация на абонатите си в хода на оперативната си работа. Разбира се, много трудно може да се говори за 100 % от операторите, защото говорим за един много конкурентен сектор и изключително, в известен смисъл фрагментиран сектор, в който има и компании, които работят на изключително микро равнище и обслужват примерно абонати 10, 12, 50 в много малки населени места. И в този смисъл ще кажа, че наскоро един такъв оператор се свърза с нас във връзка с определени изисквания и каза: „Сега ще трябва да си купя принтер покрай тези промени в законодателството“. Така, че не можем на 100 % да твърдим, че всички ще бъдат готови от първия ден, но смятаме, че болшинството от операторите имат необходимата техническа подготвеност. А мисля, че тези, които я нямат, по-скоро не е въпрос на техническо решение, отколкото е въпрос на желание да предоставят такава информация и е редно да набавят тази техническа възможност.

Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Радев. Господин Захариев.

Господин Мартин Захариев: Благодаря, господин председател. Аз съм твърдо убеден, на 1 000 %, че големите телеком играчи, мобилните оператори, големите телеком мрежи, респективно кабелни, имат 100-процентова готовност и те отдавна го правят по силата на това, че са публични компании повечето от тях и така нататък. Тук не става въпрос за лановете, малките кабелни мрежи в малките кабелни места.
Аз бих подкрепил един срок, разумен, грубо казано едномесечен, не повече, примерно, но много моля регулаторът и министерството да се изкажат по едно такова становище. Има разум в това да се даде едномесечен срок, но не повече.

Председател Камен Костадинов: Това значи ли, че правите формално предложение за нова добавка.

Господин Мартин Захариев: Искам да чуя мнението на КРС и на министерството.

Господин Цветомир Михов: Може ли да направя една реплика?

Председател Камен Костадинов: Имате право, господин Михов на реплика.

Господин Цветомир Михов: Един бърз въпрос, тъй като изтекоха някакви информации в медиите, имате ли някакъв конфликт на интереси, който трябва да декларирате, свързан с работното място на съпругата си, или нямате? Да изчистим този момент само.

Господин Мартин Захариев: Да, той е публично известен, че тя работи във Виваком.

Господин Цветомир Михов: И заявявате, че имате конфликт на интереси?

Господин Мартин Захариев: Не заявявам такъв конфликт на интереси.

Господин Цветомир Михов: Ок.

Господин Мартин Захариев: Защото няма основание за това.

Председател Камен Костадинов: Благодаря на господин Захариев. Господин Иванов.

Господин Станислав Иванов: Господин Захариев, ако следваме Вашата логика, когато Вие мотивирахте Вашите направени предложения, казахте, че е хубаво да се борим със сивия сектор. Наистина подкрепяме, доказахме го това нещо, колегата е прав за фискалния бон, че той се издава в момент на плащания и при всички останали случаи, съгласен съм, се издават други документи, които могат да се изпращат по електронен път.
Обаче, ако сега кажем, че този закон на 1 000 % големите кабелни оператори, мобилни и така нататък могат да го приложат веднага и кажем, че в едномесечен срок трябва всички останали да се приведат в действие, тук говорим за малки фирми, които ще направят разходи, които понякога нямат и възможност да ги направят. Трябва да имат софтуер, който да може да генерира тази информация и така нататък. Дайте да не оставяме в хората впечатление и в потребителите, че го правим за големите, за да смачкаме малките. Нека срокът не бъде един месец, нека има някаква възможност технологична тези хора да се напаснат към пазара. Това, което се предлага е добро, но не виждам защо трябва да се извиват ръцете в рамките на едномесечен срок да се случат нещата? Това предлагам да бъде обсъдено, но един месец, според мен не е достатъчен срок.

Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Иванов. Господин Божков.

Господин Веселин Божков: Благодаря Ви, господин председател. Значи, абсолютно правилно господин Иванов направи разлика между сивия сектор и нормалния сектор. Ние за това се борим и с всички тези законови изисквания искаме да изсветлим нашия бизнес. Но по принцип, аз доколкото знам и големите и малките предприятия са данъчно задължение, тоест всички са длъжни да издават един и същи вид бонове и документи с определеното съдържание. В този аспект аз искам да разсея тези опасения, защото както най-големият, така и най-малкият оператор, в случая, ще потвърди, че той ги издава, които работят в светлия сектор.
Ако искате преди да влезе в зала. Съжалявам, че тук няма представители на БАККО и на малките предприятия, но мисля, че и те ще потвърдят, че няма да им е проблем. Въпреки, че ако се върнем към нашата практика, в тези изисквания, които ние в интерес на защита на потребителския интерес, ние за по-важните текстове и изисквания ние дадохме един двумесечен срок, за да се адаптират в нашите изисквания, в нашите документи.
Така, че вече Вие ще прецените, когато все пак чуете и операторите, но аз мисля, че няма проблем всички, които са данъчно задължение, тоест всички, които са в светлия сектор това да го приведат, още повече, че ние като регулатор ще поемем това задължение първият месец на напасване и така нататък да не търсим отговорност. Не е проблемът това, ще спазим този толеранс. Въпросът е да се въведе и след това да бъде равнопоставено по отношение на всички оператори.
Благодаря Ви.

Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, доктор Божков. Може би лапсос направихте, тъй като господин Радев е представител на БАККО и стои срещу Вас.

Господин Веселин Божков: Пардон, да. Но той също ще го потвърди.

Председател Камен Костадинов: Понеже казахте, че нямат представител. Господин Тодоров, искахте думата. Заповядайте.

Господин Георги Тодоров: Благодаря, господин председател. Това предложение на вносителите аз виждам и една голяма защита и охрана на правата на потребителите. Тази писмена информация, наред с първичния счетоводен документ …

Господин Станислав Иванов: Никой не спори за това. Спорим за това дали да е един, два, три месец или колко да бъде, за да не ги притискаме.

Председател Камен Костадинов: Благодаря.

Госпожа Петя Раева: Защо не го внесе като предложение между първо и второ четене?

Господин Станислав Иванов: За да има дебати, защото в спора се ражда истината.

Разговори между народните представители в залата при изключени микрофони.

Председател Камен Костадинов: Колеги, приключваме дискусията, тъй като формално правите ли го това предложение след изказването на господин Божков и на господин Тодоров или се отказвате, господин Захариев?

Господин Мартин Захариев: Уважаеми господин председател, независимо от това, че операторите, независимо от техния размер, мащаб или технология, са данъчно задължени лица в България. И при инкасиране на средства, те така или иначе дължат по Закона за счетоводството първичен счетоводен документ и към момента. Няма никакви колебания за това. Но с оглед толеранс и с оглед предложението на уважаемите колеги от ГЕРБ, аз бих направил, ако Вие подкрепите, съвкупно, едномесечен срок, в който да дадем толеранс от влизането на закона в сила.

Председател Камен Костадинов: Тоест, Вие правите формално предложение, а дали то ще бъде подкрепено съвкупно от присъстващите в залата ще стане ясно когато се проведе гласуването.

Господин Мартин Захариев: Точно така. Става дума за закупуването на един софтуер и един принтер.

Господин Станислав Иванов: Е да де, но те струват пари.

Господин Мартин Захариев: Ок.

Председател Камен Костадинов: Аз ще го направя отделно това предложение. Ще подложа предложението за изменение на § 5 като цяло. Който е съгласен, по тази тема ли? След това ще обсъждаме Вашия текст. Който е съгласен с предложенията … Заповядайте, имате думата.

Госпожа Анна Емануилова: Във връзка със създаването на § 5 и във връзка с новия чл. 260а, в ал. 2, т. 5 сме предложили подобрена редакция на самото съдържание.

Председател Камен Костадинов: Благодаря. В такъв случай ще предложа на колегите, които подкрепят направените от мен и от колегата Захариев предложения за изменение на § 5 да гласуват, като ще приеме евентуално нейната подкрепа като гласуваме по принцип след което ще се съобразим с редакцията, която предлагат от дирекция „Правна“.
Който е съгласен с предложената от народните представители Камен Костадинов и Мартин Захариев текстове, моля да гласува. 10 „за“. Господин Вълков и Вие ли гласувате „за“? Добре, значи 11 „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 5 колеги се въздържат.
Така, приемаме, че текстовете са подкрепени по принцип. Давам думата на някой от колегите, които са предложили отпадането на думите „заедно с данъчна фактура“, а именно Павел Христов, Станислав Иванов, Силвия Хубенова, Елена Соколова, Пламен Гуджаров и Ивайло Московски. Някой от колегите да обоснове предложението.

Господин Павел Христов: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. С това, което беше подкрепено от комисия преди малко донякъде предложението, което сме внесли се обезсмисля, тъй като понятието данъчна фактура отпадна от предложението и беше заменено със съответната формулировка, която така или иначе по закон всички предприятия са длъжни да осигуряват. Така, че точно в тази си редакция, която сме внесли го оттегляме, тъй като губи смисъл.

Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, в такъв случай ще Ви предложа редакцията, която предлагат от Правна дирекция, с подкрепения по принцип текст, а именно:
§ 5. Създава се чл. 260а:
„Чл. 260а. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи, извън тези по чл. 260, предоставят ежемесечно и безвъзмездно на абонатите си подробна писмена информация за ползваните услуги заедно с първичен счетоводен документ.
(2) Писмената информация съдържа най-малко следното:
1. име на абоната;
2. вид и брой на ползваните от абоната електронни съобщителни услуги;
3. наименование на предоставяните услуги или пакет услуги;
4. период на отчитане на ползваната услуга;
5. общ размер на дължимата сума, който включва размера на дължимата сума за:
а) всяка услуга, когато тя се ползва необвързана в пакет услуги;
б) пакет услуги;
в) всяка ползвана услуга над включените в пакета услуги;
г) всяка допълнителна услуга, закупена извън пакета или услугите.
6. размер на отчисленията, които може да се дължат на абоната, съобразно начина на ползване на услугите, договорен между него и предприятието, предлагащо услугите;
7. общ размер на дължимата сума по сметката;
8. размер на данъчните начисления върху сметката, изразен както в проценти към размера на сметката, така и в абсолютни стойности;
9. срок за плащане;
10. идентификационни данни на предприятието, предоставящо услугата, включително адрес и телефон.
(3) Предприятията по ал. 1, които предоставят услугите, осигуряват на абонатите възможност да получават писмената информация на хартиен носител или в електронен вид.
До тук, тъй като в ал. 4 имаше предложение на председателя на КРС за замяна на думата „операторите“ с „предприятия“. Информацията да бъде заменена с писмена информация.
Който е съгласен с предложените до ал. 3 текстове, моля да гласува. 11 „за“. „Против“? Няма. И петима се въздържат.
По отношение на текста на ал. 4 имаше предложение информацията да се съхранява от операторите в сроковете за съкранение на първичен счетоводен документ, към който са издадени да бъде заменена с текста:
Писмената информация по ал. 2 се съхранява от предприятията по ал. 1 в сроковете за съхранение на първичния счетоводен документ, към който са създадени.

Председател Камен Костадинов: Господин Вълков, имате думата.

Господин Иван Вълков: Ако позволите да го прочета, тъй като предложенията трябва да бъдат направени от народните представители формално. И според мен текстът трябва да придобие следният вид:
Писмената информация по ал. 2 следва да се съхранява от предприятията в сроковете за съхранение, по ал. 1 в сроковете за съхранение на първичен счетоводен документ към който са издадени.

Председател Камен Костадинов: Който е съгласен с предложения текст от народния представител Иван Вълков, моля да гласува. Всички.
И предлагам на гласуване предложението от народния представител Мартин Захариев отлагателен срок за въвеждане в действие на тази разпоредба с един месец. Ние нека да го гласуваме, пък ще му намерим систематичното място в § 8, за да се движим в темата.
Който е съгласен с предложеното от господин Мартин Захариев, моля да гласува.

Разговори между народните представители в залата при изключени микрофони.

Председател Камен Костадинов: Има ли алтернативно предложение за срока да не бъде един месец, а да бъде срок различен от един месец? Имате думата.

Господин Пламен Петков: Аз взимам думата от друг голям оператор, въпреки че целта на закона наистина е изсветляването на сектора. Оставам с впечатлението, че повечето от народните представители считат, че текстът вменява нови задължения за операторите. На практика не е така. На практика вменяваме нови задължения за регулатора и тоест към данъчните органи се предлага орган, който да следи за нормалното упражняване на правилата и регулациите, които съществуват в законодателството, освен фискалното, така и при упражняването на конкретна регулирана дейност.
Така, че дали срокът ще е един, два или три месеца, на практика всички оператори са длъжни да подават тази информация в съдържанието на фискалните документи, първични счетоводни документи, които и до момента дават, тоест, в момента ако някой не издава такъв документ, то той е черен.

Гласове от залата: Сив.

Председател Камен Костадинов: Да, господин Иванов.

Господин Станислав Иванов: Не говорим за касовия бон, а за останалата информация.

Господин Пламен Петков: Да не бъркаме, няма останала информация. Тук говорим не за документ, а за информация. Когато тази информация се съдържа в друг вид документ, то няма нужда да се дублира. Това предполагам на всички е ясно?

Председател Камен Костадинов: Господин Иванов, моля Ви да говорите на микрофона.

Господин Станислав Иванов: Благодаря, господин председател. Извинявайте. Има изисквания за съдържанието на подробната писмена информация. Разписано е много точно какво трябва да съдържа. Това изисква софтуер, който да генерира тази информация. Ако сега го кажем, че до един месец всеки един малък, който няма такива големи приходи трябва да го направи в рамките на един месец и той да не може предварително да ги предвиди като разходи тези суми, които ще похарчи, за да приведе, съгласно изискванията на закона своята дейност, означава, че пак казвам – големите, големи, но правим така, че малките да гинат. Извинявайте, че Ви го казвам по този начин, обаче дайте да не правим такова нещо. Поне два – три месеца да им дадем. За един месец те няма да се справят. Трябва да си предвидят разхода.

Господин Пламен Петков: Благодаря Ви за изказването, само че мога да Ви уверя, че тази информация, която се изисква по този закон и с това изменение е абсолютно идентична с информацията, която се изисква за съдържанието на първичен счетоводен документ.

Господин Станислав Иванов: Говоря за останалата информация, която се изисква, където пише броя на ползванията и така нататък. Не ми говорете повече за първичния счетоводен документ, за него се разбрахме.

Господин Пламен Петков: Но когато се продават услуги по Закона за счетоводството, те също се описват.

Председател Камен Костадинов: Ако обичате колеги да се изслушваме. Господин Захариев.

Господин Мартин Захариев: Потвърждавам разумността на едномесечния срок и искам да попитам господин Иванов колко според него е инвестицията за подготовка за преминаване към спазването на този закон, изчислена в пари, а иначе представляваща един елементарен софтуер и един елементарен принтер?

Господин Станислав Иванов: Нямам такива познания.

Господин Мартин Захариев: 500 лева.

Господин Станислав Иванов: Това са много пари за един малък оператор.

Господин Мартин Захариев: Това са много пари, серозно?

Председател Камен Костадинов: Всеки може да оценява дали нещо е много или малко от гледната точка. Господин Христов.

Господин Павел Христов: Господин председател, колеги, благодаря. По отношение на информацията, която трябва да се предоставя на потребителите няма никакво разминаване, всички сме на мнение, че трябва да е ясно потребителят какво плаща, защо го плаща, по какъв начин и всичко останало, което беше изговорено за изсветляване на сектора и е абсолютно вярно. Относно тази информация и предоставянето и, по един или друг начин води до въвеждането на някаква билинг система. Извинявам се за термина билинг, но това е в техническия мир и точно такава система трябва да бъде въдена.
По отношение на стойността, да колегата е прав, действително започват от 500 лева. Бърза справка в интернет ще го потвърди, но със следното услови, от там нататък всеки един оператор, в голяма част от случаите би следвало да заплаща и такса на всеки един абонат, който обработва въпросната система ако тя е облъчна, или онлайн система или каквато и да било друго. Отделно има такси, които се плащат за всеки един човек сяда и оперира на въпросната система. Така, че според обема на потребителите, които се обработват тази сума може да мине доста над 500 лева. Това е отговорът.
Сигурен съм, че има системи, които са доста по-евтини, но трудно биха генерирали въпросната информация.
По отношение на информацията, която е описана в ал. 2, така или иначе всеки един оператор, той разполага с нея. Проблемът е, че тя е във вид, който не е еднороден, тоест трябва система, която да я събере, да я обобщи и да я предостави в някакъв разбираем вид за потребителя. Тук вече идва въпросът какъв клас са устройствата, които използват, инфраструктура и така нататък. Това са вече технически неща, които не би следвало да ги обсъждаме в момента в комисията.

Председател Камен Костадинов: Благодаря. Господин Радев от БАККО, имате думата.

Господин Димитър Радев: Аз пак от гледна точка на индустрията малко. По-рано се опитах да обясня, че не можем да обхванем 100 % от случаите, когато казваме, че индустрията е готова да посрещне тези изисквания на закона, защото има едни оператори и колегата Петков по-рано ги определи като черни, но там изцяло и умишлено този процес не се е случил, въпреки че има изисквания на регулаторната рамка.
И да кажа също по отношение на билинг системата, защото това е една магична дума, която много се използва и в нашия бранш е ключова. Ще направя следната аналогия, това е все едно да имаш пекарна за хляб и да нямаш кантар. Да продаваш хляб, който не можеш да претеглиш един килограм ли е, половин килограм ли е и така на око да го правиш на една форма, да го печеш и да го продаваш на потребителя. Нали, най ще опростя максимално каква е функцията на билинг системата. Билинг системата при един много малък оператор, де факто е един табличен софтуер, в който той е нанесъл, ако има примерно 100 абоната, пише трите имена, срещу него пише, че той ползва кабелна телевизия. Обикновено такъв оператор от такъв мащаб има един продукт. Същото нещо е и при интернет доставчиците. Той продава интернет, с някаква там скорост, която е определен. Друг е въпросът доколко обявената скорост обявява на истината, но това вече от спецификата на регулаторната рамка не може всеки един има билинг система, или трябва да има, освен тези, които ги държат в тефтера си, собственикът на мрежата, но това не са оператори, които трябва да им даваме време да работят по този начин. Точно това е сивотата на сектора, с която се опитваме да се справим. Защото примерно в интернет сектора, това са едни формирования, един човек от жилището си е опънал така наречените прословути лан кабели до съседните апартаменти, събира от тях едни пари и само той си знае кои са му клиентите. Там няма нито счетоводен документ, нито билинг, нито нищо. Всичко е в главата на един човек.

Председател Камен Костадинов: Добре, има ли алтернативно предложение за срок или подлагам на гласуване предложението на господин Захариев.

Господин Станислав Иванов: Три месеца.

Председател Камен Костадинов: Нека да вървим към приключване. Господин Христов заповядайте.

Господин Павел Христов: Моето конкретно предложение е три месеца, тъй като колегата е прав за билинг системата, че всяко едно предприятие, оператор или както и да го наречем, би трябвало да го има. Но въпросът не е чак толкова елементарен, той е прекрасно наясно, че билинг система, според мащабите на едно предприятие, се внедрява за различен период от време и така нататък. Три месеца смятам, че е обективен период.

Председател Камен Костадинов: Благодаря. Има предложение за три месеца, господин Божков?

Господин Веселин Божков: Аз още веднъж искам да разсея всякакви съмнения. Само ще помоля всички, защото всички ползваме някакви услуги, проверете, цялата информация, за която става дума е налична и сега. Просто в месечните сметки, даже не става дума за нови компютри и ново нещо да се купи. Всеки, който е данъчно регистриран, той си разполага с тази техника и сега. Просто ако трябва да се върви по тази сметка, трябва да се преконфигурира. Това е за два дена работа. Сложете го един месец или два месеца, но не е това проблемът. И аз се радвам, че аз ако съм на Ваше място, ще питам бизнеса, хората, които са вътре. Няма проблем, колеги, но Вие си решете. Това е истината, абсолютно.
Сега, никакви усилия не трябват, нито допълнителни финансови усилия. Това Ви го гарантирам.

Председател Камен Костадинов: Благодаря, господин Божков. Имаме три хипотези – отлагателно действие на закона с един месец, с три месеца и липса на такова.
Който е съгласен с предложението на господин Захариев, срокът за действие на новия § 5 да бъде отложен с един месец, моля да гласува. 5 „за“. „Против“? 3 „против“. „Въздържали се“? 7 „въздържали се“. Не се приема това предложение.
Който е съгласен с предложението на колегата Христов отлагането да бъде с 3 месеца, моля да гласува. 7 „за“. „Против“? 5 „против“. „Въздържали се“? 3 „въздържали се“. Не се приема нито едното, нито другото предложение. Остава си текстът такъв какъвто е.

Господин Мартин Захариев: Колеги, вместо да изпишем вежди, избодохме очи.

Председател Камен Костадинов: По § 6 няма предложения. В преходната разпоредба, комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението, а именно Преходна разпоредба. Който е съгласен, моля да гласува. 10 „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Трима се въздържат.
Така и § 7 няма предложения за промяна. Който е съгласен с текста на § 7 по вносител, моля да гласува. 9 „за“. „Против“? В процедура на гласуване сме. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 7 „въздържали се“. § 7 е приет. Очевидно нямаме нужда от § 8, тъй като отпадна предложението.
Господин Божков, заповядайте.

Господин Веселин Божков: Ние единствено за § 6, извинете, че Ви прекъсвам, но бяхте в процедура на гласуване, но тук има един казус, който лично нас ни безпокои и това е неравнопоставеност между операторите, които осъществяват услуги като 260 и по 260а. И от тази гледна точка ние предлагаме да бъде присъединено това, което Вие гласувате да става дума и за 260 – тези, които предоставят фиксираните услуги. Тоест санкционната норма да не бъде само за тези, които предоставят услугите по 260а, а и тези, които са по 260. Това е от гледна точка на къмпетишън полиси, от гледна точка на равнопоставеност и така нататък. Това е. След като приемате едни санкционни политики по отношение на едните оператори, да бъде и за тези, които предоставят фиксираните услуги. Просто да бъде добавен текстът и в 260.

Председател Камен Костадинов: Господин Божков, трябваше между първо и второ гласуване да намерите някой народен представител да го направи като предложение, тъй като няма как да вмъкнем това като редакционна поправка. Това е моето мнение. Ако останалата част от колегите са на друго мнение, аз съм съгласен да го дебатираме.
Господин Захариев, искате думата ли? Заповядайте.

Господин Мартин Захариев: Благодаря Ви, господин председател. Уважаемият господин Божков, има в предвид, че операторите на универсална телефонна услуга, така ли е, трябва да бъдат приравнени към платформените оператори. В това има логика. В това има логика. Освен логика има и процедури, с които трябваше да се съобразите. Иначе е абсолютно резонно.

Господин Веселин Божков: Ние между първо и второ четене сме го дали в нашите бележки, но Вие не сте го отчели. Това исках да кажа.

Председател Камен Костадинов: Господин Вълков, имате думата.

Господин Иван Вълков: Уважаеми господин председател, правя предложение за нов § 8 текстовете по чл. 260а да влязат в сила след обнародването на закона в „Държавен вестник“ два месеца по-късно.

Председател Камен Костадинов: Който е съгласен с направеното предложение за създаване на нов § 8, който предвижда 2 месеца след обнародването в „Държавен вестник“ да влезе в сила действието на § 5, моля да гласува. 10 „за“. „Против“? 4 „против“. „Въздържали се“?
Има ли спор за гласуването. Нека още веднъж гласуваме предложението на господин Иван Вълков, тъй като очевидно някои от колегите не знаят какво гласува. Който е „за“, моля да гласува с ясно, отчетливо вдигане на ръката си. 10 гласа „за“. 4 „против“ и 1 „въздържали се“. Предложението на Иван Вълков е прието.
Колеги, тук подсказват юристите, че трябва да променим обаче текста на параграфа, а именно – Законът влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на § 5, който влиза в сила 2 месеца след обнародването му.
И такъв случай трябва да прегласуваме гласуването на преходна разпоредба, наименование на подразделението трябва да стане Преходна и заключителна разпоредба. Който е съгласен, моля да гласува. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма. С това четенето по закона приключи. Имате думата, господин Захариев.

Господин Мартин Захариев: То е свързано с неприключване на четенето на закона. Ако това, което казва господин Божков е важно и належащо, има възможност по правилника да го подложим, от името на комисията за гласуване в зала, независимо, че между двете четения не е внесено. Има такава възможност от името на комисията да се направи това предложение и да се гласува. Това е предложение, свързано с допълнение на текст или нов текст дори, тук по време на гласуване на второ четене.

Председател Камен Костадинов: Има процедура, господин Захариев е прав. Въпросът е има ли обща воля на комисията това да се оформи като предложение?

Господин Иван Вълков: Кой прави предложението? Той изрази мнение по отношение на предложението, Вие изразихте мнение. Въпросът е, че народните представители не са запознати с предложението. Това е проблемът. Ако имаме възможност да се запознаем, ние също бихме го подкрепили, но така ад хок, без да знаем точно за какво става дума е малко трудно.

Господин Веселин Божков: Благодаря Ви, господин Михов, дадена ми е думата.
„Чл. 339а. За нарушение по чл. 260“, само това се добавя „и на чл. 260а, на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи се налагат имуществени санкции в размер от 1 000 до 5 000 лева“.
Това е единственото, с което да поставим равнопоставено всички субекти, които са подвластни на нашия закон да бъдат санкционирани с една и съща санкция. Това е от гледна точка и е европейска практика, равнопоставеност, прозрачност и прочие. Ние вкарваме санкции само за тези предприятия, които предоставят услугите по чл. 260а, а не тези, които предоставят по 260.

Председател Камен Костадинов: Изчетете, господин Божков, за да стане ясно на колегите кои са предприятията по 260. И госпожа Стоянова, Вашето мнение по въпроса.

Господин Веселин Божков: Абонатите имат право да не получават детайлизирана сметка след изрична заявка и така нататък и така нататък. Става дума за тези за обществените фиксирани телефонни услуги – универсалната услуга. За тях става дума.

Председател Камен Костадинов: Господин Тодоров, госпожо Стоянова.

Господин Веселин Божков: Предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги, предоставят безвъзмездно и така нататък, за тях става дума, за обществените телефонни услуги, те са равнопоставени, тъй като са субекти по закон. Не можем да вкараме всички и едни да бъдат санкционирани, а тези да са извън скоби. Предполагам, че ще се съгласите?

Госпожа Красимира СТоянова: Само ако позволите? Разбира се, Ваша е преценката дали да въведете подобна разпоредба, но към настоящия момент законът създава възможност за наказвания по чл. 260.
Чл. 335 за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание се налага глоба в размер от 500 до 5 000 лева“.


Господин Веселин Божков: Точно за това говорим, да се уеднаквят санкциите, защото не може на един да му даваш 20 лева санкция, на другия 100 лева. И затова ние казваме – всички оператори да бъдат с един и същи размер на санкцията – от 1 000 до 5 000 лева. Нали това е идеята?

Председател Камен Костадинов: Благодаря Ви, господин Божков. Някой от народните представители ще направи ли формално предложение това да бъде като предложение на комисията, което се формулира по време на заседанието?
Господин Захариев, Вие ли имате желание да го направите?

Господин Мартин Захариев: Аз имам желание да го направя, но искам да кажа на уважаеми господин Божков, че този уклон да санкционираме постоянно никак не ми харесва. Ние трябва да подкрепяме този сектор. И тази комисия има тази ключова функция, а не да го санкционираме с камшика постоянно.
Така, че ако Вашият аргумент не е санкциониране, а изравняване на условията, бих Ви подкрепил. Да, за едно и също нещо става дума, но е важен принципният смисъл, за който го правим. И това не е санкционирането, а изравняването на правилата. Технологично е важно да направим това уточнение.

Господин Веселин Божков: Аз акцентирах на думата равнопоставеност. Всички са равни пред закона и мисля, че тук са операторите и знаят, че комисията не си е поставяла като цел санкционната политика. Благодаря Ви.

Председател Камен Костадинов: Господин Захариев, правите ли формално предложение?

Госпожа Красимира Стоянова: Ако позволите още един детайли, който може би е важен? Законът казва – „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание се налага глоба в размер от 500 до 5 000 лева“. Това е наказанието по чл. 260.
Новият текст, който предвижда за 260а е от 1 000 до 5 000 лева. Искам да попитам какво пречи на комисията да наложи по чл. 335 наказание 1 000 лева? Абсолютно нищо. Тоест, и към момента има предвидена равнопоставеност на наказанията. Друг е въпросът как го прилага комисията.

Председател Камен Костадинов: Благодаря на госпожа Стоянова. Има ли формално предложение или да обявя край на заседанието?

Господин Мартин Захариев: Правя това формално предложение, господин председател и моля да го подложите на гласуване.

Председател Камен Костадинов: Който е съгласен с направеното предложение от господин Мартин Захариев, ненаправеното между първо и второ четене предложение, но формиралото се в хода на разискванията на това заседание да бъде предложено като предложение на комисията и гласувано в пленарна зала предложение чл. 260 да бъде добавен, моля да гласува. 10 „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Трима.
Благодаря Ви колеги. С това дебатът и разискванията по първа точка от дневния ред приключиха. По точка Разни има ли желание някой да каже нещо в полза на телекомуникационния бранш и на комисията? Не виждам. Закривам заседанието.

Заседанието беше закрито в 16:00 часа.

Председател на Комисията по
транспорт, информационни технологии
и съобщения:


Камен Костадинов