ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 454-01-33, внесен от Камен Костадинов и група народни представители на 7.03.2014 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски на 6.02.2014 г. – за първо гласуване.
3. Разни.

---

На 19 март 2014 година от 14.40 часа в зала 356 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 454-01-33, внесен от Камен Костадинов и група народни представители на 7.03.2014 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски на 6.02.2014 г. – за първо гласуване.
3. Разни.
Заседанието бе открито в 14.40 часа от господин Камен Костадинов – председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***
ПРЕДС. КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Имаме необходимият кворум.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния дневен ред:
1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 454-01-33, внесен от Камен Костадинов и група народни представители на 7.03.2014 г. – за първо гласуване.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски на 6.02.2014 г. – за първо гласуване.

Имаме едно гласуване, което ни е останало по отношение на Годишната програма.
3. Разни
Имате думата за алтернативни предложения за дневен ред, ако има такива.
Господин Михов, имате думата по дневния ред.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Моята процедура е свързана с дневният ред, тъй като доколкото ако не ме лъже паметта този месец съгласно Правилника за дейността на 42-то Народно събрание, съгласно правилника за работа на комисията, трябваше да имаме блиц контрол за изслушване на министър Папазов. По редица обстоятелства това не се случи. Ясно ми е, че Вие бяхте в болнични, след което той беше на заседание в друга комисия за изслушване, но не разбирам защо това не се случи в днешното заседание. Не знам каква е причината, ако можете Вие да ми обясните, аз мисля че е по-добре да се отложи, отколкото изобщо да не се проведе.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Причината е формална, че днес не сме първата седмица от месеца, но ако има необходимост и желание от страна на народните представители, каквото изразявате в момента, следващата седмица ще включим като първа точка блиц контрола.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Вие можехте да делегирате права и първата седмица на месеца да се проведе блиц контрола. Аз предлагам следващата седмица тази точка да влезе в дневния ред.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Ще определим за следващата седмици изслушване на министъра, тъй като той в момента не е предупреден и се намира на изнесено заседание във Видин, така че няма как да се осъществи днес. След като има желание от народните представители, което е тяхно право да се възползват от предвидената в правилника възможност за блиц контрол, следващата седмица ще го включим като първа точка.Благодаря.
По дневният ред други въпроси.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – 1.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред:
Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 454-01-33, внесен от Камен Костадинов и група народни представители на 7.03.2014 г. – за първо гласуване.
По тази точка сме поканили представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
Г-жа Красимира Стоянова – директор дирекция Правна
Г-жа Калина Димитрова – директор дирекция Съобщения
От Комисията за регулиране на съобщенията:
Д-р Веселин Божков – председател
Г-жа Десислава Преображенска – член
Г-н Константин Тилев – член
Г-жа Ирина Романска –член
Г-жа Неда Койчева – директор дирекция Правна
Представители на неправителствени организации:
Г-н Христо Нихризов – Космо България Мобайл
Г-жа Искра Кусева – М Тел
Г-н Павел Велчев
Г-н Емил Рангелов
Г-жа Зина Трифонова
Някой ако съм пропуснал, моля за извинение.
На вашето внимание е предложеният от мен и моите колеги Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
За всички, които следите отблизо работата на комисията става ясно, че това е законопроект, който замества внесеният и изтеглен от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията законопроект по същата тема. Ясно е, че законопроектът има за цел да синхронизира българското законодателство с европейската регулаторна рамка. Ясно е, че този законопроект в буквалният смисъл нямат върху него авторство Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски, а е плод на разговори и консултации с Европейската комисия, с оглед на синхронизиране на българското законодателство с европейското такова.
Целта на законопроектът е да се избегнат някои несъответствия между националното ни законодателство и европейското такова, каквато е оценката на Европейската комисия.
По сега действащото законодателство в него се съдържат текстове, които предвиждат санкции при неизпълнение на влязло в сила решение и по-конкретно решение за налагане на специфични задължения на предприятия със значително въздействие върху пазара, както и за налагане на временни задължения.
Мнението на Европейската комисия е, че посочените разпоредби в нашият закон не изпълняват напълно изискванията на чл.21 а от Рамковата директива, чл. 10 от директивата за разрешение. Предвид това, че продължителният период на обжалване на решението на регулатора за налагане на имуществени санкции, предприятията продължават да осъществяват състава на нарушението, поради което и с оглед на предприемане на действителни ефективни мерки се предлагат предложените на вашето внимание промени. Предвижда се въвеждане на регулаторно правомощие чрез създаване на нов чл. 31а: При неизпълнение на решение , подлежащо на предварително изпълнение по чл. 35, ал. 6 или на решение по чл. 78 за налагане на имуществена периодична санкция на дневна база в съответствие с осъществената комуникация от Европейската комисия, с цел постигане на разубеждаващия ефект предложен е размер на горната граница на имуществената дневна санкция е завишен спрямо предвидения в общия закон, а именно Административно процесуалния кодекс на седмична база.
Предложените изменения както казах в началото целят по-пълно прилагане на разпоредбите на регулаторната рамка на Европейския съюз .
След внасяне на законът аз самия съм имал разговори с различни представители на бранша и специалисти в тази част. Може би има някои редакционни неточности или непълноти в нашето предложение. Аз самият заявявам готовност, предполагам че моите колеги ще ме подкрепят, ако в резултат на днешната ни дискусия се обединим около желанието и необходимостта от някакви редакционни поправки на така направените предложения между първо и второ гласуване да бъдат внесени, да бъдат подкрепени, включително и от мое лице, така че предлагам на комисията да подкрепите предложеният от мен и моите колеги Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Считам, че по този начин ще допълним нашето законодателство и ще избегнем възможността България да бъде наказана в рамките на момента течащата процедура по инфрийджмънт. Благодаря.
Имате думата за участие в дискусията. Откривам дискусията.
Пропуснах да съобщя, има две становища , едното е на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, второто е на Комисията за регулиране на съобщенията. Има представители на днешното заседание, които могат да направят тези становища и да изразят позициите на представляваните от тях ведомства.
Имате думата колеги.
Заповядайте, господин Захариев.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, преди да пристъпя към своето резюме моля администрацията на тази комисия коректно да изпраща становищата, които получава по внесените законопроекти към членовете. Това касае становището както на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, така и на регулатора, както и на сектора. На нашите пощи подобни становища по повод днешното заседание няма.
Тези становища следва да бъдат комуникирани поне 24 часа преди редовното заседание, с оглед колегите да се запознаят с различните становища, да ги осмислят и да имат становище по време на комисията.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Извинявайте че Ви прекъсвам, господин Захариев, но тук администрацията, експертите на комисията казват, че такива становища са изпратени. Фактически трябва да се установи каква е причината Вие да не сте го получили.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Отговарям за собствената си поща, такива не съм получавал. Беше необходимо да се разходя до министерството за да взема становището на КРС, както и становището на ресорното министерство. Това е технологичен проблем, ние ще го решим вътрешно, административно, да не занимаваме комисията и най-вече гостите с него.
По конкретният законопроект. Позволете ми уважаеми колеги кратка предистория. Открита е процедура по директивата за разширение, с официално уведомително писмо от Европейската комисия, получено на 22 декември 2012 година, преди повее от година и половина. В писмото комисията претендира, че България неправилно е транспонирала разпоредбите на директивата, свързани с налагането на финансови санкции на доставчиците на електронни съобщителни услуги. Комисията е изразила становище, че предвидените в Закона за електронните съобщения санкции не са подходящи, ефективни, пропорционални и възпиращи, съгласно изискванията на рамковата директива. Повод за това твърдение е отменено от съда решение на регулатора за намаляване на временни мерки на цените за терминиране на международен трафик и изравняването им с националните такива.
В този връзка е направена промяна в Законът за електронните съобщения, с което на регулатора се вменява задължение за налагане на такива мерки по съответния ред на Административно процесуалния кодекс. България е отговорила с позиция от 21 януари 2013 година, като междувременно след това са проведени серия от срещи между Главна дирекция Съобщителни мрежи, съдържание и технологии към Европейската комисия, с участието на българското постоянно представителство към Европейския съюз, както и представители на ресорното министерство.
Настоящият законопроект за изменение и допълнение цели прецизиране на текстове от Закона за електронните съобщения, така щото да бъдат удовлетворени позициите на Европейската комисия за правилното транспониране на чл.21 от рамковата директива, известна повече като директива за разширение.
Подобен законопроект, както каза и уважаемият господин председател беше разработен от министерството и внесен от Министерски съвет в Народното събрание и след това оттеглен на 10 декември поради слабости на текстовете.
Настоящият законопроект, който гледаме днес в комисията също не е прецизен. Получените становища от Комисията за регулиране на съобщенията, както и поисканите от нас , от сектора сочат за неясноти, които могат да доведат до невъзможност за прилагането му и до непропорционален регулаторен контрол и административен натиск. Дава се възможност на комисията да налага имуществени санкции по реда на ЗАН, преди влизане в сила на решението на КРС , за чието неизпълнение тези санкции следва да се наложат и едновременно с това въвежда възможност за налагане на периодични санкции до изпълнение решението на КРС.
Законопроектът предвижда тези санкции да са дневни, за всеки ден на неизпълнението на решението от 500 до 5 000 лева или 35 000 на седмица по всяко конкретно нарушение. За сравнение подобни санкции има само в АПК и се отнасят до всички сектори в българската икономика, включително и най-чувствителните, като базата е седмична а максималният размер е 10 000 лева. Становището на операторите сочи, че по този начин първо се пренебрегва общоприетият в българското право принцип да се налагат санкции по реда на ЗАН само за влезли в сила решения.
Второ. Нарушава се принципът никой да не бъде санкциониран два пъти за едно и също нещо. Същевременно въвеждането на предишните санкции в Законът за електронните съобщения с новия член 331а е достатъчно да стимулира операторите да изпълняват решенията на комисията.
В становището на регулаторът също е изразена принципна необходимост от прецизиране на текстовете, които са внесени на първо четене. С оглед на това смятам, че внесеният Законопроект за изменение и допълнение следва да се преработи съществено със следната философия.
Да се подкрепи въвеждането на периодични санкции в Закона за електронните съобщения, както иска комисията, които да стимулират операторите в изпълнение решенията на КРС. Така ще се отговори и на претенциите на комисията и ще се докаже, че Република България е направила изменения, които да въведат повтарям подходящи, ефективни, пропорционални и възпиращи санкции по изискванията на рамковата директива.
При даването на предварително изпълнение на решенията на регулатора и налагането на санкции по реда на ЗАН, следва да върви по общите принципи на българското право. Това означава предварителното изпълнение да се придава по реда на чл.60 от АПК, съответно да бъдат направени промени в текстовете на законопроекта в този смисъл.
Санкциите по ЗАН трябва да се налагат след влизане в сила на решение на административният орган, т.е. след осъществяване на съдебен контрол за неговата законосъобразност.
Да не се приема редакцията на чл.331 от законопроекта
Още веднъж искам да отбележа че с въвеждането на предишните санкции операторите ще бъдат санкционирани за неизпълнение на решението преди влизането му в сила. Това е най-важното.
Ако се създаде такава възможност, тя да бъде налагана по ЗАН преди влизане в сила. Това ще бъде двойно наказване за едно и също нещо. Това е абсолютно недопустимо.
В тази връзка към конкретните законодателни предложения за изменения и допълнения на внесения законопроект за изменение и допълнение имам конкретни текстове, които да предложа на вниманието на уважаеми те колеги в комисията, както по § 1, ал.1, ал.2, която да препраща към условията на чл. 60 от АПК.
§ 2 да отпадне.
Искам специално да се спра на създаденият нов чл.331а, свързан с имуществените санкции, тяхната методика и база. Искам да уведомя колегите си, че практиката към момента е следната: решенията за наложените специфични задължения, включително всички останали решения на КРС, с предварително изпълнение се изпълняват съобразно изискванията, определени от комисията, независимо от тяхното обжалване и това казва становището на сектора. Ценовите ограничения се прилагат в сроковете определени от комисията. Когато за изпълнението на определени задължения е необходимо технологично време, то това време е максимално кратко. Действащото в момента законодателство позволява на регулатора да налага седмични санкции в размер до 10 000 лева на седмица, независимо от тяхното обжалване, както и единични санкции за нарушения при влязло в сила решение, които могат да достигнат до 1 млн. лева за всяко едно нарушение.
По-късно предполагам, че ще чуете годишният мащаб на платените санкции от сектора към регулатора.
Предвид стриктното изпълнение на наложените задължения , което се илюстрира от справки, които ще представя на комисията, смятам че всички решения или огромна част от тях се изпълняват в срок, с минимални отклонения,като въпреки обжалванията средните срокове не са повече от 1 ден до 10 дни. Това са напълно допустими срокове, свързани с необходимото технологично време и не представляват проблем за Европейската комисия, както е било посочено на срещата, проведена между страните.
Досегашните санкции очевидно са имали възпиращ ефект и подобни данни има изпратени към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Уважаеми господин председател, много моля в рамките на днешното заседание да дискутираме чл. 331а по отношение както на размерът, така и на методиката. Аз знам, че са извити ръцете на българската държава в лицето на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с абсолютното изискване санкцията да бъде на дневен режим и то с много по-висок праг от този от 5 000 лева, те са искали 20 000 лева. Вие ще кажете: „Това е националния интерес, който е защитен”. Аз ще кажа, че той не е защитен.
Националният интерес щеше да бъде защитен, ако санкцията беше висока, но на седмична база, а не на дневна. Предлагам да дискутираме по-висок праг – долен и горен, на седмична база, в рамките на чл.331а. Излишно е да казвам какво е състоянието на сектора. Излишно е да казвам, че секторът е с 10 % надолу за миналата година. Някои от операторите са с 15 % надолу. Излишно е да казвам колко е средният годишен приход на един потребител, който е паднал с близо 30 % за повече от 2 години и е най-ниския в Европа за България, четвърти от зад напред, след Румъния , Литва и Латвия. Излишно е да казвам и каква е ситуацията по отношение на българският среден приход на минути., също четвъртия най-нисък. Какво искаме да направим сега ние с този сектор? Да го приключим завинаги. Как тези хора ще изграждат LTI мрежи утре, свободни уай фай зони? Как ще развиват мрежи от ново поколение? Но не проблемът е в бизнеса, проблемът е в съдебния контрол. Не можем да допуснем особена юрисдикция да не бъде подлежаща на съдебен контрол. Не може, нито едно решение на администрацията не е изключено от съдебния контрол и в частност Комисията по регулиране на съобщенията следва да прилага нормите такива каквито са в чл.120 на Конституцията и в разписаните общи правила на Административно процесуалния кодекс.
Затова уважаеми господин председател, след като минат останалите изказвания съм готов да ви предложа текст по § 1, § 2 и т.н.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Захариев.
За съжаление няма да можем да дебатираме текстът на чл. 331а или който и да е параграф, тъй като сме в процедура на първо гласуване.
Ако законът получи подкрепа на комисията и съответно на залата и се стигне до гласуване на второ четене, може да го дебатираме и преди внасяне на предложенията за постигане на някакъв консенсусна позиция, както и всяко едно внесено предложение ще го гласуваме, ще го дебатираме в рамките на процедурата на обсъждане между първо и второ гласуване на комисия.
В момента обсъждаме философията на закона. Аз започнах с „лирическите” встъпления, че законът не е съвършен, след неговото вкарване в мои разговори с представители и на бранша и на специалисти, които наблюдават са наясно с материята, сме стигнали до общи изводи , че има несъвършенства. Аз самият може да внеса предложения между първо и второ четене, макар и да съм вносител в този му вид, тъй като идеята е да се направи максимално работещ закон. Никой няма желание нито да убива бизнесът, нито да го поставя на колене, нито да прави някакво издевателство над него. Ясна е идеята, най вече на Вас, господин Захариев, като човек който е много наясно със законодателството в тази област, с нещата в бизнеса, с европейската практика.
Да, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Искам да попитам господин Захариев следното. Вие споменахте в началото на Вашето изказване че разполагате с още становища към комисията по този въпрос, или са само тези от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от Комисията за регулиране на съобщенията. Има ли други.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Имам такова становище, то не е изпратено до комисията. Това е общото становище на трите телеком оператори.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Има представители на телекомите. След като приключат народните представители с изказванията си, представителите на телекомите ще имат възможност да изявят позиция.
Народните представители имате думата за участие в дискусията.
Да, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Тъй като всички си спомняме горещите дебати, които протекоха в първоначалният проект на закона, който бе изтеглен през м.декември, аз мога ли да попитам какво наложи този законопроект да бъде внесен пак по текущия, каналния ред, минавайки през Министерски съвет да бъде съгласуван с всички министерства. Избрахте по-лесната процедура като народни представители или група от народни представители да бъде внесен в Народното събрание и да бъде разгледан и виждаме, че няма становище на отделни министерства, на различни представители на бранша и т.н.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Министерският съвет е в правото си и имаше такава възможност, защо се е забавил и защо не го е направил не знам. Ние сме в правото си като народни представители ако нещо не е уредено и не е регламентирано да го внесем. Счели сме, че така ще решим един въпрос, който така или иначе виси. Защо Министерски съвет и министерството досега не са го придвижили е въпрос, на който може би те ще отговорят. Никой не може да ограничи народните представители да внасят предложения, които да заместват текстове, които Министерски съвет е внесъл и изтеглил.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Това означава, че Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията нямат изготвен такъв законопроект.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще си каже мнението по този законопроект.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Това автоматично означава, че те нямат изготвен законопроект.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Това не е тема, която обсъждаме в момента. Има конкретен законопроект, конкретни текстове.
Имате думата, господин Вълков.
Г-Н ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, първо аз наистина изразявам недоумение, че нямаме становище. Винаги от страна на операторите от бранша е имало становища, които са достигали до всички народни представители, за да могат да се запознаят с тяхното мнение по въпроса. Вероятно ще изразят мнението си пред всички нас на днешното заседание, тъй като смятам, че наистина чл. 331а не е много ясен и при неговото прилагане ще се създадат наистина проблеми. Кой е органът, който е посочен че ще налага санкции? Това е Комисия за регулиране на съобщенията. В същото време има един чл. 337, ал. 1 и ал. 2 от Закона за електронните съобщения, в които е предвидено друго. Това да го прави председателят на Комисията за регулиране на съобщенията. Тези неща трябва да се изчистят по принцип. Добре е да видим някакви текстове, които да ни бъдат представени, защото това е крайъгълният камък, около който ще бъде гласуването „за”, въздържал се или против на това заседание.
Аз искам да чуем мнението на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Комисията за регулиране на съобщенията. Все пак ние четохме техните становища, имаме ги. Фактически аз съм го получил вчера, не знам за колегите, но ми е достатъчно да го прочета и да се информирам, но по отношение на представителите на бранша нямаме такова становище.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Има представители на бранша, те ще изразят становището си. Господин Вълков, когато те пожелаят ще им бъде дадена думата да ни запознаят със своето становище. Благодаря Ви.
Други народни представители.
Госпожа Раева.
Г-ЖА ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз като съвносител ще бъда много кратка, но виждам че колегите изразяват притеснения.
Първо колеги този закон е внесен поради фактът, че българското законодателство не е синхронизирано с европейското в тази насока.
Европейската комисия дори проявява притеснение, че нашата система е национално право по отношение на регулиране на тези отношения и санкции, не е подходяща и няма пропорционални, възспиращи санкции за нарушения от страна на операторите и когато регулаторът наложи определени решения, те не се спазват и не се спазват поради факта, че санкциите са абсолютно несъразмерни в съответствие с нарушението и печалбата, която имат от неспазване на санкциите. В контекстът на това, което казвам ще ви дам един пример за неспазване от страна на мобилните оператори на решение № 320 от 24 март 2011 година на регулатора относно входящите международни гласови повиквания.
Според информацията, с която разполагам и като вносител на закона , е че въпреки налагането на периодични финансови санкции от страна на регулатора към трите мобилни оператора не се изпълнява решението и продължават да се прилагат около 3 пъти по-високи цени за терминиране в мобилните мрежи от предвидените в решението на регулатори.
Съответно месечната допълнителна печалба за всеки от мобилните оператори, произтичаща от неприлагане на решението на регулатора, са варирали между 700 000 и 2 млн. евро, като максималният месечен размер на финансовата санкция,която регулатора е можел да наложи на всеки оператор, съгласно Административно процесуалния кодекс в България, приблизително 21 000 евро.
Съгласно този пример, който дадох да всички е очевидно, че няма интерес от налагане на санкции и няма интерес от страна на регулаторите за спазване на решенията на регулатора. Давам го само това като пример.
Две са обстоятелствата, които налагат да се приеме този законопроект. Първото е да си синхронизираме законодателството с европейското. Второто е да регулираме едни отношения, които са в интерес на всички потребители. Благодаря.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Раева.
Да, господин Захариев.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Нека да ви дам пример за непропорционалност.При среден годишен приход на абонат 70 евро, между другото е било 104 евро през 2010 и 2009 година, при двугодишен договор с абонат, което прави 300 лева приход от абонат, грубо казано, след две години. Знаете ли каква е санкцията за непреносимост – 60 000 лева. Пропорционална ли е, колеги. Ето ви пример за непропорционалност.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Захариев.
Дуплика ли искате, госпожо Раева.
Г-ЖА ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, господин председател.
Господин Захариев, в случаят сте прав, защото това касае един абонат, който плаща 300 лева, но за да бъде възпрян оператора да направи неправомерни действия спрямо милиони абонати или хиляди, да бъда по-коректна, наистина тази санкция е коректна, дори е малка
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря.
От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате думата.
Г-ЖА КАЛИНА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, колеги, в началото бих искала да благодаря на вносителите за отговорното отношение, свързано с преустановяване на наказателната процедура и отстраняване на съмненията на комисията за неправилно транспониране на европейски директиви. Това наистина е много положителен сигнал, който ще бъде оценен от страна на Европейската комисия, с оглед на това, че те се интересуват от окончателните текстове.
Тук става въпрос за съмнения преди всички и изцяло за неправилно транспониране. Оценката е на Европейската комисия, така че аз не бих могла да си позволя от името на министерството да коментирам доколко са текстовете прецизни или непрецизни и в крайна сметка оценката остава на Европейската комисия.
Становището на министерството е следното. Като цяло приветства инициативата. Благодари на народните представители, на вносителите и изглежда законопроектът балансиран, в смисъл такъв, че се запазва правото на преценка регулатора кога да налага еднократни санкции по реда на Закона за административните наказания и нарушения , те кога да бъдат на дневна, периодична база. Сега всякакви подобрения биха могли да бъдат направени и да бъдат комуникирани до Европейската комисия, но следва да се знае, че в крайна сметка оценката на комисията и общата цел на всички тук мисля, че е преустановяване на наказателната процедура. Така че в този смисъл приемаме всичко изслушано към момента, че наистина може би са необходими подобрения, но на този етап не бих могла да направя по-задълбочени коментари. Благодаря.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Доктор Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, позволете ми първо да изразя моето лично удовлетворение, че най-накрая тези текстове влизат. Вие знаете, че на предишното Народно събрание и сега ние се борим час по-скоро да можем да решим проблемът и да не създаваме проблеми на държавата от гледна точка на стартиране на инфрийджмънт процедура. Това първо.
В този ред на мисли изразявам позицията на Комисията за регулиране на съобщенията. Ние сме удовлетворени, тъй като знаете че в определен аспект ние бяхме инициатори такива текстове да бъдат направени.
Второ ще ми позволите да изразя своето неудоволствие, че коментираме днес някои текстове, някои предложения, които за съжаление само един човек в залата има щастието да ги има, ние ги нямаме и аз се обръщам към представителите на сектора, които винаги са се обръщали към нас, а предполагам и към останалите народни представители защо ние не сме уважени, за да коментираме тези текстове също, но явно че има по-щастливи хора от останалите.
Не мога да се съглася с изказването на господин Захариев, че предложените текстове ще създадат непропорционален и административен натиск. Категорично не мога да се съглася.Предполагам дори от изказването на сектора, тъй като ние сме имали дебати или пък ако проследяваме внимателно изказването на изпълнителните директори те нямат оплаквания нито от сектора, нито от регулатора. Последни препратки, във в.24 часа и във в.Капитал – г-н Делан. Същото беше положението, доколкото аз чета внимателно изказванията и на предишният изпълнителен директор на Мобилтел.
Вторият момент. Не може да твърдим, че в резултат на влизането на тези текстове ще стане страшно за нашият пазар и за нашите оператори, тъй като тези текстове работят в останалите 27 държави, членки на Европейския съюз и ние сме единствената страна, която не ги прилага и не ги хармонизира, ние не сме ги транспонирали. Така че с цялото ми уважение човек, когато засяга някаква теза нека да бъде по-обективен в аргументите си.
Второто, което искам да кажа. Ние навреме сме изпратили нашето становище както по първият вариант на законопроекта, така и на 10-ти сме изпратили на всички народни представители до председателя на Народното събрание, до председателя на Комисията за транспорт, информационни технологии и съобщения, т.е. до всички заинтересовани лица нашите позиции.
В този аспект аз не искам да преповтарям и да отнемам времето на народните представители, но ще ви помоля да прочетете внимателно нашето предложение, а именно да работят тези текстове, отново да нямаме проблеми и по транспонирането на тези текстове и реалното прилагане от Комисия за регулиране на съобщенията. В този аспект, тъй като ние проявяваме разбиране и към вносителите, ние предлагаме втори вариант, който предполагам също сте го прочели в нашето становище, но ще ми позволите да коментирам само две неща, тъй като тук се записват тези неща, аз винаги обичам да ги кажа, защото след време, когато някой има проблеми всеки да си носи отговорност за тези текстове, които ги е предложил.
Основната ни забележка е, че по отношение на чл.331а считаме, че нормата не следва да е в главата на административните санкции. Систематичното място ра разпоредбата на чл.331а от проекта е в чл.78 от Закона за електронните съобщения, който регламентира специалната процедура, прилагана от Комисията за регулиране на съобщенията при неизпълнение на съответните задължения.
Това е така, доколкото се касае за процесуални правила, чието място не може да бъде в глава 21 от административно наказателните разпоредби на Закона за електронните съобщения. Нашето предложение е за редакция на чл.78, в който да се включат част от разпоредбите на предложения чл.331а, а именно да се добавят в чл.78 следните нови алинеи: алинея 6 от това, което вие предлагате, господин председател с вашите колеги, да стане ал.9, а вместо нея ал.6 да има следния вид: „ За неизпълнение на решението по ал.1….”.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Господин Божков, това са неща, които ще се обсъждат между първо и второ гласуване. Аз искам да чуя Вашето становище по отношение философията на закона. За прецизиране на текстовете,за изчистване на тематичното и на мястото на съответния текст ще говорим между първо и второ гласуване. Ще има народни представители, които най-вероятно ще бъдат готови да внесат и предложенията, които счита комисията.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Добре тогава, позицията ми е подкрепяме законопроекта. Аплаози затова че намирате смелост да вкарате законът такъв какъвто е и ще призова всички народни представители, както и в предишния си състав, когато приехме последните редакции на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, глава 14 Защита правата на потребителите и сега да проявим доблест и да вкараме един европейски закон и да престанем да бъдем черната овца в Европейския съюз. Аз мисля, че ако има кой какво да защитава и да се оплаква, ние можем да чуем сектора, но нека да кажат дали имат оплаквания от прекалена регулация, административен натиск и т.н., защото се получава някакво ехо, което аз не го разбирам
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Божков.
Господин Минчев.
Г-Н МИНЧО МИНЧЕВ: Подкрепям и двата закона. Моля почитаемата комисия да ме извини, но трябва да напусна заседанието поради ангажименти.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Минчев.
Господин Захариев.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Кратка реплика, господин председател.
Първото изречение е към ресорното министерство.
Уважаеми колеги, ние сме жертва на един зле направен законопроект. Искам да го кажа в прав текст, да се чуе и да бъде отбелязано в протокола. Зле направен законопроект, за който никой от подписалите се няма вина. Той е такъв заради работата на министерството и това искам да го кажа пред всички колеги, тъй като благодарение на министерството ние получаваме този недобре изготвен текст.Това искам да се каже ясно на тази комисия. Тук трябваше да стои министърът и заместник министърът да ни убеди в правотата си.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: аз считам, че нямаме нужда от адвокатска защита, господин Захариев, всички сме над 21 години след като сме станали народни представители да може да четем и да се подписваме там където считаме за необходимо.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Съгласен съм, господин председател. Просто може би емоционален изблик.
Нещо повече, сега горещият картоф е хвърлен във вносителите, от една страна.
От друга страна, господин Божков, проблемът не е в систематичното място на отделни текстове в систематичното място на параграфи и алинеи, недейте да прехвърляте топката по този начин. Проблемът не е в систематичното им място. Проблемът е в цялостната философия на този законопроект, а не в систематиката му. Проблемът е в компромиса решенията на Комисията за регулиране на съобщенията да подлежат на съдебен контрол. Това е ключът, това се казва философия. Дневна санкция, седмична санкция, това е дискутируемо между първо и второ четене, ще го решим, но философията е друга – съдебния контрол върху актове на администрацията. Искам да го заявя пред всички много ясно и нека да не използваме инфрийджмънт процедура и заплаха от нея и маската на Европейската комисия, транспониране на директиви и др.подобни, за да завоалираме един много съществен въпрос.
Искам да ви уверя, уважаеми колеги, че в Европейската комисия хич не ги е грижа за състоянието на сектора, а ги е грижа само да си транспонират директивите, но хора, пазарите са различни и пазара в България далеч не е в това цветущо, положение в което са пазарите на Централна и Източна Европа, за Западна да не говорим. Нашите цени са най-ниските в Европа и това може да питате операторите, които са зад мен. Това, че те не могат да си маркетират посланията към аудиторията е техен проблем, но това не е тема днес на разговора, а философията на закона . Благодаря, приключих.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Захариев.
Господин Михов има думата.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Захариев, на всички е ясно, че Вие пламенно защитавате закона, на всички е ясно каква е причината. Все пак би ми било интересно да чуя и мнението на самите оператори, тъй като Вие казвате, че цените са най-ниски, аз не бих се съгласил с това , че са най-ниски. Имам поглед и върху цените на доста мобилни оператори на запад от България. Знаете, че има и европейска директива, която съвсем скоро ще стане и факт, с която ще бъде премахнат роуминга, 2016 година не е никак далече, което означава че мобилните оператори отсега трябва да са готови затова, да започнат да се подготвят. Тогава вече не виждам каква ще бъде разликата в цените, дали са тук по-ниски или там, при положение че пазара ще бъде един, така че не защитавайте с отворени обятия, защото пак казвам, наясно сме със ситуацията.
По-важен е въпросът ми към господин Божков. С така подготвеният законопроект, ако бъде приет, освен в комисия и в зала, което е по-важното, се вменяват доста ангажименти и се отвързват ръцете на самия председател на комисията. Знаете много добре споровете, които сме водили с Вас и в предното Народно събрание и сега , че когато един колективен орган, а от друга страна и едноличен орган, когато председателя има повече правомощия от целия състав да взема решения, малко или много това е изкушение.
Какво е Вашето мнение? Наясно сте с тези неща, готов сте да поемете цялата отговорност, защото от тук насетне какъвто и гаф да стане с мобилни оператори и с другите играчи в сектора няма да има колективна безотговорност, когато има колективен орган, а ще има еднолична отговорност. Хубаво е да заявите това, че ще поемете тази отговорност върху плещите си и от тук насетне за всичко, което изникне като казуси, ще може да отговаряте пред комисията и пред ползвателите на съответната услуга като ваша заслуга или не заслуга.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин Божков.
Г-Н ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря, господин председател.
Първо искам да успокоя всички народни представители. Нямам капчица повече правомощия от всички останали председатели на комисии на страните членки на Европейския съюз. Това е едното.
Второ. Сега действащият закон не ги изменя в полза на правомощията на председателя, напротив. Текстовете, които ние предлагаме са именно да се избегне този дуализъм, при който тези текстове, така приети в предложението, което правят уважаемите народни представители, може да създадат предпоставки. В този ред на мисли ние прецизираме нещата, кога са отговорностите като наказващ орган председател на комисията и кога комисията взема решения при неизпълнение на разрешение, при неизпълнение на наложени специфични задължения и т.н. Всичко колеги, смея да твърдя, че е точно преписано първо от европейската рамка, директивата и второ добрите европейски практики. Това е едното.
Второто, не мога да се съглася, искам дебело да подчертая, всички решения на комисията подлежат на съдебен контрол и наказателна отговорност.
Другият въпрос е, че когато дойде Генералният директор на Европейската комисия и ни зададе въпросът защо вашите решения не влизат в сила, след като в целия Европейски съюз решенията влизат в сила и ние не може да му обясним. От там тръгнаха нещата, още от посещението на генералният директор. Тук има хора, те са присъствали на тези разговори.
Колеги, аз искам да кажа, че ние сме изостанали, но искаме да изравним България с Европейските практики и затова аз смятам, че уважаемите представители на операторите се съгласяват с това, защото рано или късно това трябваше да стане. Това е истината.
Госпожа Раева, може би без да иска, хвана къде е проблема.Проблемът дойде от неизпълнението на решение 320, казуса Уин Хелс които са професионалисти знаят къде е проблема. Госпожа Раева без да я обиждам, може би не е такъв голям специалист. Казусът Уин Хелс провокира проблема и ние помолихме още тогава операторите през 2010 година да оправят нещата, защото след това ще стане по-лошо. Както виждате през 2014 година тези текстове са затова, че ние не изпълнявахме задълженията си по отношение на членството ни в Европейския съюз и подписването на договора за членство в Европейския съюз.
Също така искам да отговоря на господин Михов, че за този период, през който аз ръководя тази комисия, от последно място в Европа, в най- лошия смисъл – три пъти по-високи цени, ние сега сме под средно европейските, не са най-ниски цените. Има статистика, заемаме пето място, но вече сме като добри примери и аз мисля, че българското общество, което е с най-нисък социален статус в Европейския съюз, нормално е да плаща на цени, поне под средно европейските. Благодаря.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Божков.
Имате думата, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Михов, ние можем да си говорим до утре, и двамата знаем за какво става въпрос.
С този закон въвеждаме предварително изпълнение.Знаете, че едно предварително изпълнение с тези маржове, които вие много настоявахте да ги има, още в предния Парламент, от 5 000 до 1 млн.лева, всяко едно решение е субективно. Такива маржове ги няма никъде в Европа, ние сме спорили много по тази тема. Така че примерите, които давате затова, че нашето законодателство е синхронизирано, вижте как сме похвалени от Европа и как ние сме се справили, мисля че не са най-подходящи. Аз още тогава изказах мнение, че глобите трябва да бъдат фиксирани, или ако не са фиксирани да бъдат с много малък марш, защото всеки един голям марш, знаете много добре, дава възможност за субективна преценка и при едно въвеждане на предварително изпълнение,и при по-голямата власт, която се дава на председателя, изобщо не ми се мисли, ако председателя е някой, да не използвам квалификации, какво би станало. Много ми е било интересно и съм ви умолявал всеки път, когато сте тук, а вие постоянно твърдите че сте колективен орган, че сте комисия от 5 човека и т.н., дайте един път възможност и шанс на някой друг от комисията да се изкаже. Даже и отчетите за работата на комисията, които внасяте в Народното събрание са подписани единствено и само от Вас, господин Божков.
Дайте да видим и другите хора какво мислят по въпроса.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Михов за забележката. Не е имало случай някой от комисарите да поиска думата и да не му бъде дадена.
Господин Захариев.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин председател, искам да кажа само едно изречение само за яснота, тук в залата е пълно с юристи, по повод предварителното изпълнение.Имате казус, в който операторът е санкциониран и е платил. Искам един юрист в тази зала да ми даде пример, в който съдът след това, когато е санкциониран и е платил оператора и отиде на съд, един съд който е решил плащането да бъде върнато. Искам да чуя от секторът за един такъв случай, защото съда казва: материалния интерес е удовлетворен, вие сте изпълнили, вие сте платили. Така че това е големият риск при предварителното изпълнение, че те ще платят и след това не е ясно съда как ще удовлетвори интересите.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Аз мисля, че тук подценяваме малко българската съдебна система. Не мисля, че аргументът е много относим.
Очакваме изказвания от останалите народни представители, от телекомите. Има ли желаещи.
Господин Нихризов.
Г-Н ХРИСТО НИХРИЗОВ: Адвокат съм на Космо България Мобайл. Благодаря за възможността да взема думата.
Започвам от началото. Ние не сме пуснали становището до комисията и до всички народни представители, защото просто нямахме време, стиковахме все пак нещата, желаехме да има обща позиция, а не да има 200 предложения, които само да усложнят работата.
Естествено във времето между първо и второ четене ще внесем общо предложение от всички оператори и мисля, че тогава когато се обсъждат конкретните текстове ясно ще видите позицията. От друга страна стана ясно, че законопроектът малко или много прилича на този, който беше изтеглен от министерството и беше разглеждан преди няколко месеца. Съответно мотивите ни и съображенията до голяма степен ще са същите. В този смисъл който участва в предходната процедура, в случая Комисията за регулиране на съобщенията и министерството знае общите насоки и е добре запознат с принципната позиция на операторите
Решение 320. Да, имаше наложени глоби за неизпълнението му, въпреки че на него беше дадено предварително изпълнение, предварителното изпълнение беше отменено от Върховния административен съд. Впоследствие и самото решение беше отменено от Върховния административен съд. Проблемът с него и с нетранспонирането на европейското законодателство всъщност е причината то да бъде отменено. Нетранспонирането беше с един съвсем различен текст, даващ възможност на комисията да налага така наречените временни мерки. Този текст може да се съгласите, че вече е коригиран и такова правомощие в момента комисията има, така че там проблема мисля, че е решен, поне от наша гледна точка.
По въпросът за санкциите, за преносимостта на номерата. Казахте, че целта им е да спрат със злоупотребата от мобилните оператори срещу милиони български граждани. Вижте, ние се храним от тези граждани и ако те бъдат ощетени повече няма да са клиенти на оператора, който го е направил.
Освен това санкцията до 60 000 лева се налага за всяко нарушение, за всеки номер. За милиони граждани по 60 000 лева може да си представите за какво става въпрос, така че там пропорционалността определено е нарушена.
Конкретно по законопроектът. Принципно разбираме и също ние желаем процедурата срещу България, така наречената наказателна процедура , която все още не е започнала между другото, наистина да не започва, така че ясно виждаме че директивите не са прецизно транспонирани.
Съгласни сме те да бъдат транспонирани, но молим това да бъде пропорционално, защото пропорционалността е основен принцип на европейското законодателство и целта е санкциите, които ще бъдат обсъждани между първо и второ четене и въобще методиката и системата на налагането на тези санкции наистина да бъдат пропорционални. Поради тази причина определено ни притеснява възможността законопроектът по начинът, по който е внесен първо че наистина ще затрудни работата на комисията и не е ясно кой точно ще налага тези седмични санкции по чл.331а, отделно от това естествено размера ни притеснява.
Съществува в момента възможността за неизпълнение на едно задължение, операторите да бъда санкционирани няколко пъти, което определено не е пропорционално и противоречи на европейското законодателство, да не говорим, че противоречи на националното ни законодателство, включително и на Конституцията.
Конкретните предложения казахме, че ще ги внесем. Мисля да не навлизам в повече подробности, защото това наистина е редно да стане между първо и второ четене.
Единственото ни притеснение беше, че просто нямахме време да реагираме толкова бързо, защото докато министерството и Комисията за регулиране на съобщенията вероятно са имали някаква информация, че депутатите ще подкрепят процедурата по внасяне законопроекта от народни представители, ние просто бяхме изненадани, когато един петък видяхме на сайта на Народното събрание законопроекта.
Затова се забавихме, ще ви пуснем становището
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Нихризов. Не приемам това обяснение, днес е 19 март. Законопроектът е закодиран в Народното събрание на 07 март т.г. Аз познавам нивото и качеството на работа на Вашите колеги, не считам че това би ви затруднило и през тези 12 дни да изработите становище.
Благодаря ви за становището. Ще очакваме от ваша страна активно участие в консултациите между първо и второ гласуване. Аз самият декларирах и го правя за пореден път, съм готов да обсъждаме законопроектът, да постигнем по-добро качество на текстовете, включително и поемам ангажимент ако стигнем до вашата идея да участват и народните представители, които да внесат поправки в законопроекта, който разглеждаме в момента, с идея той да стане по-работещ. Повтарям, никой няма желание да поставя на колене, нито да постигне някакъв негативен ефект срещу телекомите, и те са част от българската икономика. Една от нашата задача е да направим така, че те да работят в максимално добра среда, да работят за добрите европейски практики, така че в мое лице имате партньорство, надявам се в лицето на всички народни представители.
Господин Иванов, имате думата.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател, искам да Ви попитам, тъй като казахте, че сте съгласен да участват мобилните оператори в подобряване на текстовете, това какво означава, че всички ние ще участваме и по какъв начин. Живо ме интересува по какъв начин аз ще мога да участвам в работата на комисията по отношение на тези текстове, защото другото означава, че някъде ще се съберете, работна група ли ще има. Как го виждате това?
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Всеки един от народните представители може да влезе в комуникация с отделните експерти, в т.ч. и представители на бранша и да внесе съответни текстове.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако аз искам да вляза в контакт с някои от представителите, мога да го направя, благодаря за предложението, но когато Вие предлагате да има нещо като работна група нещата стоят по друг начин.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Идеята ми е да има максимален консенсус.Може би това ще бъде формална работна група, или ще бъде под формата на някакви консултации. Тук никой от нас не се бори за авторство, никой от нас според мен по тази тематика и по тази материя не бива да се драматизират нещата, това не е въпрос нито на ГЕРБ , нито на ДПС, нито на БСП, нито на който и да е. Аз не казвам, че сте казали такова нещо, просто доразвивам Вашата идея.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз чух, че адвокатът на Космол България Мобайл ще внесе между първо и второ четене бележки.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Най-вероятно лапсос е направил.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз предлагам бележките да бъдат представени максимално бързо, защото навлезем ли вече в режим на второ четене, тогава няма мърдане.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Други народни представители или представители на телекомите, от министерството или КРС желаят ли да вземат думата.
Г-Н ХРИСТО НИХРИЗОВ: Искам да направя само едно предложение, което мисля че ще улесни работата и така ще се стигне до правилно решение.
Ако може Комисията за регулиране на съобщенията да предостави статистика, от която да е видно какви решения са излезли и за кои нарушения са налагани седмични санкции, ако е имало покани, но не се е стигало до налагане и т.н., за да се види в момента какво е положението и в каква посока могат да се подобрят нещата. По този начин ще се направи и предписаният от Закона за нормативните актове анализ конкретно на целите, които ще преследваме и начините, по които ще може да ги постигнем. Мисля, че по този начин ще постигнем най-добро решение. Ние имаме за нас, за останалите оператори нямаме.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Рангелов.
ЕМИЛ РАНГЕЛОВ: Виваком. Най общо ще кажа няколко думи по законопроектът, но искам да кажа и няколко числа. Действително през 2008 година в телеком индустрията приходите са били 5 % от брутния вътрешен продукт, сега са 3,6 %.
В същото време сравнено с Европейският съюз делът на инвестициите спрямо приходите в България е 24 %, докато в Европейския съюз е 12 %, а тези инвестиции се правят за постигане на качество, за задоволяване на нуждите. Няма да продължавам, просто наистина инвестициите са нещо важно, което трябва да се направи, за да има някакво качество.
От тази гледна точка регулацията трябва да е пропорционална и да има съответствие в някои отношения с възможностите на телеком операторите.
Конкретно по самите текстове. Да , ние сме напълно съгласни, че законодателството трябва да е хармонизирано, но по отношение на чл.78 може би трябва да се помисли за по-пълно хармонизиране на процедурите с тези в директивата, а също така трябва да бъде според нас отчетено и нашето законодателство, начина на предаване на предварително изпълнение и съответно налагането на санкции. Благодаря.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Рангелов.
Заповядайте, госпожо Кусева.
След Вашето изказване мисля да закрия дискусията и да пристъпим към гласуване.
Г-ЖА ИСКРА КУСЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, ще бъда съвсем кратка, за да не отнемам повече времето на народните представители. Подкрепям казаното от колегите от Глобул и от Виваком. Ние също считаме, че трябва да бъдат прецизирани текстовете на внесеният законопроект. Ще представим своевременно становище.
Това, което ни притеснява в най-голяма степен е § 2 от законопроектът и възможността да бъдат налагани санкции за решения на комисията, които не са влезли в сила. Това би породило практически проблеми, ако например е платена санкция до 1 млн.лева, а след това Върховният административен съд отмени решението, с което е наложено такава санкция, след това държавата ще трябва да връща пари с лихви и да се водят регресни дела срещу държавата, което би ни затруднило. Според нас това е нещо, върху което би трябвало да се фокусира комисията и ние ще направим съответно предложение, да се коментира въпросът дали да се налагат дневни или седмични санкции, съгласно Административно процесуалния кодекс.
Също така искам да подчертая, че всички решения на комисията, с които са наложени специфични задължения, към момента се изпълняват, много преди те да влязат в сила. За пример само ще посоча решение 135 на КРС, с което бяха наложени задължения за намаляване на цени от м.юли миналата година. По това решение още не е дадено ход още на първа инстанция, а от м.юли 2013 г. се изпълнява от всички оператори, което сочи, че мерките на КРС са възпиращи.
Наистина проблемът беше с решение 320, с което беше коригирана тази празнота в закона с промяната през 2011 г. и текста на чл.42 от ЗЕС.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Кусева.
Закривам дискусията.
Преминаваме към режим на гласуване.
Който от народните представители е съгласен да бъде подкрепен на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 454-01-33, внесен от Камен Костадинов и група народни представители на 07 март 2014 г., моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против - няма, въздържали се -6.
С 10 гласа „за”, без против и 6 въздържали се законопроекта е приет на първо гласуване.
Благодаря на представителите на телекомите, на Комисията за регулиране на съобщенията и на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за участието им в заседанието, които са по точка първа.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред. От тук нататък заседанието ще го води господин Свиленски, тъй като на мен ми се налага да напусна.
Господин Иванов , заповядайте.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Понеже разбрах, че заседанието по точка втора ще се води от господин Свиленски, имам въпрос към господин Захариев.
Господин Захариев, попитах дали становището е изпратено до комисията. Не е изпратено, не е получено. Тук драма няма. Драмата обаче е по тази точка , аз затова попитах по предишната точка дали е изпратено. Има становища, които са заведени в деловодството на Народното събрание , аз ги получих по е-мейла си, обаче ги нямаме в пощата, защо не са ни предадени всички становища.
ПРЕДС. К. КОСТАДИНОВ:
Преминаваме към разглеждане на точка втора.
Моля, господин Свиленски да председателствате комисията.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Предлагам да отложим тази точка за следващото заседание, тъй като според мен няма кворум.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Дневният ред е приет преди малко.
В момента има кворум, ако искате ще подложа на гласуване.
Който е съгласен да отложим точката, както предлага господин Михов, моля да гласува.
Гласували „за” - 5, против – 6, въздържали се – няма.
Продължаваме с ТОЧКА ВТОРА от дневния ред:
Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски на 6.02.2014 г. – за първо гласуване.
Давам думата на вносителят господин Хайрула. Заповядайте.
Г-Н ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА:
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги основната цел на законопроектът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози е намаляване административната тежест за бизнеса.
Предложените изменения и допълнения в този аспект са:
Първо предлага се срокът на валидност на лиценза на общността и на лиценза за извършване на обществени превози на пътници и товари на територията на Република България да се увеличи и от 5 да стане 10 години, както и срока за продължаване на лиценза да стане 10 години.
Второ. Предлага се облекчаване на процедурата за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, чл.4, § 2 от Регламент 1072/2009/ЕО, съответно чл.4, § 4 е предвидено, че лиценза на общността може да бъде издаден за срок от 10 години. В Законът за автомобилните превози, чл.8, ал.2 е предвидено този лиценз да се издава за срок от 5 години. Това означава, че на всеки 5 години превозвачите извършващи обществени превози на пътници или товари следва да бъдат задължени за продължаване срока на лиценза, както и всички документи, доказващи съответствието им с изискванията и да платят такса за извършването на административната услуга.
Увеличаването на срокът, за които се издават лицензиите още доведе до намаляване на административната тежест и процедури и за продължаване срока на лицензиите, намаляване на таксите за извършване на административни услуги, което от своя страна ще доведе до намаляване на административната тежест.
В § 2 от законопроектът е предвидено отпадане на изискването за предоставяне на документите по чл.24а, ал.2 от Закона за автомобилните превози. Тези документи досега са заявления от превозвачът, удостоверение за регистрация, копие от удостоверение за обществен превоз на пътници и удостоверение за липса на задължения.
По този начин ще се опрости процедурата за издаване разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници и ще се улесни получаването на разрешение и ще се намалят и разходите за подаване заявления за издаване разрешения за бизнеса.
В член 24а, ал.2 от Законът за автомобилните превози са определени документите, които ги изчетох. Съгласно чл.5, ал.2 от Законът за ограничаване на административното регулиране и административният контрол върху стопанската дейност административния орган…
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Господин Хайрула, всички тези неща ги има описани в мотивите. Моля да ги представите в резюме.
Г-Н ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Основното, което е транспониране на този закон във връзка с европейските изисквания и за намаляване на административната тежест. Това е, вие сте чели мотивите, имате ги.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Хайрула.
Има представени становища от Националното сдружение на общините в Република България, от Съюза на организациите от автомобилния транспорт, от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Ще ви представя колегите, които са тук от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-н Антон Гинев – заместник министър
Г-н Красимир Калайджиев – заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация
Г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция Правна на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Давам думата на представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да кажат тяхното становище.
Г-Н АНТОН ГИНЕВ: Становището ни е положително. То е в пълно съответствие с водената правителствена политика за намаляване на административната тежест на регулаторните режими.
Подкрепяме напълно законопроекта.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Гинев.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще задам същият въпрос, който зададох и в предната точка.
Какво налага вносителите на законопроектът да бъдат народни представители, а не Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията?
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Въпросът е към вносителите, предполагам.
Аз ще се опитам да отговоря. Част от аргументите, които налагат това ние да го внесем са закъсняване със сроковете. През м.декември е трябвало да бъдат направени тези промени, а освен всичко останало, както каза и заместник министъра Гинев това е абсолютно в контекста на водената политика от правителството за намаляване на административната тежест. Смятам, че народните представители от партиите, които подкрепят това правителство имат основание и са длъжни да го направят, затова го внасяме и ние като народни представители.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Благодаря господин председателстващ за отговорът, но ще си позволя да не се съглася с някои от констатациите. На първо място няма срок и никой не може да ме убеди, че трябва да приемем нещо от това, което вие предлагате. Ако пак се оправдаете с европейската директива или с нещо от този род, просто този път много ще сбъркате. Никъде в европейската директива не пише, че 5 годишният лиценз трябва да бъде заменен с 10 години. Навсякъде е записано „до 10 години”, така че цифрата 5 попада в рамката, която са ви дали. |Така че това да се оправдавате с това, че сте изтървали срокове, че е записано в европейска директива и транспонирате тази директива и т.н. мисля че звучи несериозно.
Другото, което мен ме притеснява и, че когато един законопроект бъде внесен от Министерски съвет чрез Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията процедурата добива по-голяма публичност, най-малкото има достатъчно много транспортни организации, тъй като вие споменахте три или четири на брой, които са дали становища, по принцип те са над десет. Повечето от тях следят всичко, което се случва в министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, било от сайтове, страници и т.н. и имат повече време да отреагират. От друга страна там се иска съгласуване от всички министерства. От трета страна минава на гласуване в Министерски съвет и т.н. и след това влиза в Народното събрание. С процедурата, която сте предприели за този и предишният закон , спестявате голяма част от времето, което от една страна не е лошо, но от друга страна не давате възможност на заинтересованите лица да си кажат своите становища относно внесените законопроекти.
Не знам дали сега или после да си запазя правото да коментирам и конкретни текстове, които според мен по никакъв начин не кореспондират с европейската директива и по-скоро се надявам да бъдат техническа грешка от ваша страна или недоглеждане-, защото в противен случай аз лично за себе си не мога да си го обясня. След като всички си изкажат мнението ще ми позволите да кажа няколко думи по конкретни текстове.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Благодаря.
Господин Хайрула да Ви отговори на въпросите.
Г-Н ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Колегата ви обясни, че са две причините за представяне на този законопроект.
Едната е намаляване на административната тежест, което е посочено в § 1 и § 2, а другата причина е просто прилагаме на регламент на Европейския съюз, за което става въпрос в § 3, за което с колегата по никакъв начин не се оправдаваме..
Има възможност да се направи промяна в § 1 и §2, но ние не казваме, че го правим заради Европейския съюз. Има такава възможност „до 10 години” и ние предлагаме 10 години.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Аз само ще допълня господин Хайрула. Вижте, господин Михов, този пакет мерки, който е предложен от правителството и което предлагаме е част от пакета мерки на правителството, е залегнал още през 2012 година с решение на Министерски съвет № 808, което предполагам тогава е било подкрепено от вас, така че ние не правим нещо, което сме си измислили сега, просто го прилагаме в действие, тъй като тогава вие не сте го направили.
Второ. Защо трябва да се направи. Всички тези проблеми, които са заложени тук и за които ние сме направили предложения, аз в качеството ми на общински съветник при срещите ми с автомобилният бранш, с таксиметрови шофьори и транспортни фирми ги поставят още преди 2 – 3 години, но тогава не съм имал възможност да направя тези промени. Това, че законът казва до 10 години, да ние казваме че ще бъде 10 години, за да не ходят съответните превозвачи по два пъти до съответните институции. Какъв е проблемът? Това се отнася и за таксиметровите шофьори, това за тях е голям проблем, всяка година да ходят да си подновяват по общините разрешителните, но това ще го дискутираме после, когато тръгнем по текстовете.
Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ще си запазя правота след това да се изкажа, но искам да попитам нещо. Предполагам, че вие говорите за транспониране на изискванията на регламент 271, поне така е записано. Вижте колеги, при трансформиране изискванията на този регламент се създава един проблем. Аз ви питам като вносители, ако не ви е ясно, ще го оставим да го дискутираме в зала, дотогава може би вие ще се запознаете, но в чл. 13 от този регламент, т. 1, букви „б” и „в” дават възможност при констатиране на нередности да бъдат отстранени. Вие това право сте го отрязали. Така че аз не мисля, че много точно сте транспонирали изискванията на регламента Това ще доведе до един много голям проблем, и това е един от големите проблеми на бранша. Когато се констатира едно нарушение, трябва да има възможност това нарушение да бъде отстранено. При неотстраняване, съгласен съм, може да се пристъпи към отнемане на лиценза и каквито и да било други санкции.Съгласно разписаното тук вие не давате право да се отстранят нередностите.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Ако не бъдат отстранени нередностите, тогава се прилагат тези разпоредби.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Къде е записано това? Регламентът е над закона, обаче вие никъде не сте го записали. Говоря за записаните изисквания към членът, който касае ако не се лъжа чл. 106.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ:
Господин Калайджиев, заповядайте.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Действително господин Иванов правилно каза за чл.13 от регламентът, но има един малък нюанс.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Аз отговорих, господин Иванов. Регламентът не над закона, той е с пряко действие. При неизпълнение на регламентът тогава ще се прилага.
Господин Иванов, откакто съм народен представител непрекъснато имате някакви съмнения, че някой иска да рекетира фирмите. Този подход на управление приключи, вече фирмите не се рекетират, бизнесът работи свободно. От тук нататък ще правим така, че бизнесът да работи спокойно, забравете за рекетирането. С предишният закон рекетираме, сега рекетираме, никой не рекетираме с нищо.
Давам думата на господин Калайджиев за пояснение.
Г-ЖА ПЕТЯ РАЕВА: Господин председател, вие влязохте в такива диалози, че излязохме извън всякакви рамки.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Приемам забележката.
Г-ЖА ПЕТЯ РАЕВА: Има определен регламент на водене на заседанието, изказвания, реплики, дуплики и т.н.
Искам да декларирам, че подкрепям законопроектът, тъй като трябва да напусна заседанието по-рано.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Благодаря, госпожо Раева , права сте, приемам критиката.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Уважаеми народни представители, само искам да поясня, че в законът в текста се казва „отнема се” а тук текста на член 13 е „временно спиране”, разликата е съществена.
При отнемането на лицензът той губи всякакви права, а тук временно се спира и му се дава тази възможност да ги възстанови.
Облекчението към бизнесът е именно в това, че досега по нашия закон ние директно трябваше съгласно закона да му го отнемем, докато сега му даваме възможност от 1 ден, съответно 3, 6 и т.н. месеца да възстанови правата си. Това е разликата.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Заповядайте, господин Михов.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: аз мисля, че е редно да сведем дебатът точно по конкретиката. Лично аз приветствам решението на Европейската комисия по всякакъв начин тези лицензионни режими да бъдат увеличени в срока, в който трябва да се подменят. Аз не знам дали за българската действителност винаги е подходящо да се взема максимума. Самата методика по подновяването на един лиценз не е голяма административна тежест, тя се осъществява на територията на всяка Териториална дирекция Автомобилна администрация, чрез териториална дирекция, изпращат се документи по пощата. Мисля, че след заявките за електронно правителство това ще става много по-лесно.
Мен ме притеснява нещо друго, като казвам, че това го приветствам за годините.
Ако караме текст по текст в § 2, ал. 2 „ …се издава на превозвач, който е регистриран по реда на този закон и няма задължения за данъци или осигурителни вноски”.
За съжаление освен данъците и осигурителните вноски има други публични задължения, които не попадат в тези две думички „данъци” или „осигурителни вноски”. Не само заплати, могат да са и други публични задължения. Публични задължения може да се дължат към местна хазна, могат да се дължат към други институции, за които физически и фактически една фирма може да бъде нефинансово стабилна по тези параметри, защото знаете, че за издаването на лиценз се изисква тя да е финансово стабилна.
Не мисля, че липсата на задължения от гледна точка на данъци и осигурителни вноски е достатъчно като критерии. Може би трябва да се допълни , като се запише други публични задължения или необявена в несъстоятелност или нещо от този род, защото най-лесно е да се разсрочат данъците и осигуровките. Можеш да имаш задължения към местната хазна например, които не влизат в осигурителните вноски.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Благодаря.
Господин Михов, предполагам че това между първо и второ четене ще трябва да го отчетем.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Наистина това, което се фиксира после в § 3 е добре да има и такива санкции, които са за временно прекратяване на действието на един н лиценз. Мисля, че колегите от министерството ще кажат по-добре, но аз лично смятам, че дори и с тези промени въпросът ще бъде решен. Както знаете и при сегашното законодателство знаете, че професионалната длъжност в една транспортна фирма, или този който е професионално компетентното лице, законът му разрешава да бъде до две фирми максимално компетентен, но къде колко работи, в коя фирма е на 4 часа, което за мен лично не е правилно, защото така общо взето се прехвърля отговорността на един човек и в повечето случаи се търгува. Но това не е толкова важно, по-важното е че самото отговорно лице, което се занимава с транспорта, по сега действащото законодателство, с неговата компетентност може да бъде издаден лиценз и по новите промени и едва след 10 години може да се търси дали това лице наистина е на работа в конкретната фирма.. Мисля, че колегите могат да го потвърдят.
Аз имам професионална компетентност, вие откривате транспортна фирма, аз ви давам моята компетентност, вие сключвате договор за 4 часа работен ден, изваждате си лиценз, от там насетне вие ми прекратявате договора и аз отивам да си гледам другата работа и след 10 години вие ще потърсите пак наново това професионално компетентно лице.
Може би трябва да се създаде някаква методика, която периодично да контролира дали наистина това професионално отговорно лице работи в съответната фирма и дали е надлежно, тъй като то има съгласно поднормативни актове редица задължения, които трябва ежедневно да изпълнява , било по техническите прегледи на автомобилите, било за пътни листа и т.н.
Не знам само дали с тази конкретика решаваме докрай проблема на бранша.
На последно място ще попитам , може би не съм го разбрал добре, в § 3 т.6 в „когато превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на територията на Република България – до 3 месеца”. Не знам дали тези три месеца се отнасят и за двете хипотези: когато е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност и когато е неустановен вече на територията на Република България. Това за мен лично мисля, че има колизия, тъй като вие нямате гаранция, че той си е възстановил финансовата стабилност, а вие го наказвате със срок до 3 месеца. Ако той си е повишил финансовата стабилност и вие сте му наложили срок от 3 месеца, автоматически означава, че на 4-ия месец той трябва да започне да работи. Пише, че санкцията е за срок до 3 месеца.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Заповядайте, господин Иванов.
Г-Н СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, искам да Ви попитам, когато в законодателството е записано нещо, което няма легална дефиниция в българското законодателство, това до какво води, знаете ли – до административен произвол.
Ще го кажа пак. Когато се вкарват изисквания за нещо, което няма легална дефиниция в българското законодателство, поне според мен аз не съм виждал такава , някой да каже ако има, това води до административен произвол. Това е моето мнение, предполагам че вие също го споделяте. Къде в българското законодателство има дефиниция на добра репутация? Тази добра репутация понеже няма в българското законодателство, аз поне не зная, може и да има, разбира се извинявам се предварително, добрата репутация в бранша говоря, какво означава добра репутация за автобусните превозвачи, тази дефиниция ако я няма пак питам до какво води и защо е намерила отражение тук в текста. Може би има някаква дефиниция за нещо по принцип, но не конкретно за бранша, защото аз за бранша не зная да има никъде легална дефиниция за добра репутация.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Имаме два варианта, господин Иванов. Ако няма дефиниция, да дефинираме добра репутация.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: В Законът за автомобилните превози има текст да добра репутация.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Ако смятате, че е необходимо ние можем да допълним, но пак ви казвам корупция в близките четири години няма да има.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: В моето изказване преди малко пропуснах да кажа, че в буква „б”: „когато ръководителят на транспортната дейност престане да отговаря на изискванията за добра репутация или за професионална компетентност…”
Той няма как да престане да отговаря на изискванията за професионална компетентност. Професионалната компетентност се издава, тя не се подновява, безсрочна е и няма как да престане да отговаря на условията за професионална компетентност, тя му е дадена като презумция. Не знам какво сте имали предвид, като сте записали текст „ако престане да отговаря на условията за професионална компетентност”.
В Законът за автомобилните превози има текст за добра репутация, друг е въпросът дали е приложим, защото няма как да имаш добра репутация и да си добър превозвач и тепърва да кандидатстваш за превозвач, то там е колизията, но реално го има като обяснение какво значи добра репутация.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Действително в Законът за автомобилните превози има дефиниция, в регламентът също има такава дефиниция. Що се касае за професионалната компетенция , в регламента е предвидено в кои случаи може да бъде отнета професионалната компетентност. Да, действително Вие сте абсолютно прав в това, което казахте, че тя се издава и е безсрочна, така както е в момента, но има случаи в регламента, в които е предвидено да бъде отнета тази професионална компетентност на лицето, което я притежава. Професионалната компетентност е на лицето, тъй като правния субект, който се явява съгласно нашия Търговски закон той не може да бъде някак си професионално компетентен, тъй като нещата , както Вие го казахте, са свързани с конкретни изпълнения, задължения, като започнем от техническите прегледи и т.н.Вие много добре ги знаете тези неща, сигурно по-добре от мен.
Що се касае до сроковете, вероятно вносителите трябваше да напишат за всеки отделен случай „за срок от 3 месеца”.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Законът за автомобилните превози задължава всички водачи всяка година да си подават информация за финансова стабилност. Тук е записано: „финансовата стабилност се доказва”. Ако ти нямаш финансова стабилност, по закон се прекратява лиценза, временно се спира, докато не отстраниш нарушението. А тук в този случай вече въвеждаме друга хипотеза.Веднъж тази хипотеза остава, която имаме досега в действащият закон и веднъж въвеждаме нова хипотеза, която казва че до 3 месеца можеш да бъдеш наказан, но това не ти дава правото когато ти не си изпълнил условията да бъдеш пак финансово стабилен, да ти върнат тогава лиценза, да влезе пак в действие.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Както Вие казахте в момента в законът съществува една единствена възможност ако не си доказал финансова стабилност да ти бъде отнет лиценза.
Сега се казва, че ако не си доказал финансова стабилност, дава ти се срок до 3 месеца да я докажеш, ако не я докажеш, тогава временно се спира дейността, тъй като не отговаряш на едно от четирите изисквания, съгласно регламента. Ти не бива да бъдеш превозвач, но не ти се отнема лиценза.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Да , но в момента текстът който го има в закона той си остава.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Да, той си остава.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Коя от двете хипотези ще се спазва?
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: След тези три месеца, когато е спряна дейността на фирмата и е дадена възможност до 3 месеца да се докаже, след тези три месеца се преминава на друг вариант.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Аз изхождам от един конкретен случай. Когато стана нещастен случай на магистрала Тракия, тогава Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения беше в задънена улица и в много трудна хипотеза как да бъде спрян, отнет лицензът на превозвача, който допусна наистина тази трагедия да се случи, тъй като в края на краищата все пак се доказа, че автобусите не бяха в добро техническо състояние. Аз не знам после как се е развил случаят, мисля че самия превозвач обжалва решението за спиране на лиценза. Специалистите от министерството могат да кажат най-добре как се разви случая, но наистина аз мисля, че даже в този вариант даваме по-малко правомощия на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, отколкото са възможностите към момента.
Аз Ви разбирам, Вие казвате: до 3 месеца му налагаме санкция за временно спиране и ако след тези 3 месеца не изпълни хипотезата за временно спиране, лиценза му се отнема.
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: Той при всяко положение прекратява дейността, той не извършва дейност.
Г-Н ЦВЕТОМИР МИХОВ: Дано да е така, дано не влизат в колизия двата текста, защото наистина има хора, които си позволяват да нарушават по всякакъв начин закона. Ръцете на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация са вързани точно заради различно тълкуване на закона. Този закон и Законът за движение по пътищата общо взето всяка година се променя по няколко пъти и в крайна сметка наистина трябва да направим нов закон.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Благодаря , господин Михов.
Господин Хайрула има думата.
Г-Н ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Само като коментар , господин Михов на това, което казахте във връзка с § 2. Да, наистина има и други публични задължения, които не ги пише тук , но това разрешение по ал.1 се издава от общината, така че представяте ли си община да даде разрешение на някой таксиметров превозвач. Според мен няма как да стане. Ако превозвачът има задължение към общината, може да представи удостоверение, че няма задължение и вноски за данъци, но ако има задължения за наеми, такси и т.н. не би следвало общината да издаде това удостоверение. Няма гаранция, но не знам дали е мястото му тук.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Хайрула.
Колеги, ще се опитам и аз да направя един коментар, тъй като нищо че съм вносител, след това забелязах също една слабост на този текст и ще помоля министерството и администрацията да коментират какво би се случило. Говоря за превозвачи, които работят по общинската или областната транспортна схема, автобусни превозвачи. Ако попадне в хипотезата, когато трябва да му се отнеме за 1 месец дейността, там линията е спечелена с конкурс. В този случай как бихме подходили с такъв превозвач. Примерно става въпрос за София, линия 404, фирма Карат С изпада в някаква финансова нестабилност, отнема се лиценза за 1 месец. Кой вози през този 1 месец?
Г-Н КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ: През това време, съгласно една Наредба 2, при така наречените форс мажорни обстоятелства и регламент ЕО 1370/2007, в случая с нашия закон е дадено право на областния управител да разреши до 6 месеца да бъдат извършени превозите при такива случаи.
Аз мисля, че няма да изпаднем в някаква ситуация, която да наруши обслужването на гражданите.
ПРЕДС. Г. СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Калайджиев.
Други изказвания има ли. Няма.
Подлагам на гласуване предложения законопроект.
Който е за приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 454-01-14, внесен от Камен Костадинов, Ердинч Хайрула и Георги Свиленски, моля да гласува.
Господин Михов заявява, че няма да участва в гласуването.
Гласували „за” – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Предстои ни да разгледаме още една точка:
Обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процес на вземане на решения на Европейски съюз 2014, № 402-005, внесена от Министерски съвет на 31 януари 2014 година .
Ако няма изказвания, да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем годишната програма, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
По точка Разни има ли някой нещо да каже. Няма.
Закривам заседанието на комисията.
(Заседанието на комисията беше закрито в 16.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ:


/ Камен Костадинов /