Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40, внесен от Михаил Райков Миков, Йордан Кирилов Цонев, Павел Димитров Шопов, Хюсеин Хасан Хафъзов и Васил Миланов Антонов на 16.07.2013 г.

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване


На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 24 юли 2013 г. бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40, внесен от Михаил Райков Миков, Йордан Кирилов Цонев, Павел Димитров Шопов, Хюсеин Хасан Хафъзов и Васил Миланов Антонов на 16.07.2013 г.

В заседанието участваха от Министерството на културата: Велислава Кръстева – заместник-министър, Милда Паунова – директор на дирекция „Правна”, Уляна Малеева, Латинка Светозарова и Екатерина Русева; от Националния исторически музей: проф. Божидар Димитров – директор; от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките: Людмил Вагалински – директор; от Националното сдружение на общините: Тодор Чобанов; от Българската православна църква: Негово високопреосвещенство Неврокопски митрополит Натанаил, Мария Кьосева и Радомир Чолаков – адвокати на Светия Синод; от Католическата църва в България: епископ Христо Пройков – председател на Епископската конференция, отец Петко Вълов и Стефка Андреева; от Мюсюлманското вероизповедание: Ахмед Ахмедов – главен секретар, Хасан Имамов – юрисконсулт, и Красимир Русев – адвокат; от Религиозната общност на евреите в България: София Коен; от Арменска Апостолическа православна църква: д-р Рупен Крикорян – председател на Епархийския съвет; от Обединени евангелски църкви: пастор Николай Неделчев – председател на Обединени евангелски църкви, пастор Евгени Найденов и Камелия Славчева; от Форум Средна класа: Стефан Стойков; от Национален форум „Обединение”: Кирил Икономов и Камен Костов.
От името на вносителите законопроектът беше представен от г-н Михаил Миков.
С предложения законопроект се предлагат промени в:
- имуществената правоспособност и автономност на вероизповеданията и техните местни поделения;
- служебните правоотношения на свещенослужителите в религиозните институции според техните традиции, канони и службата, която изпълняват;
- текстовете на съответните по материя нормативни актове: Гражданския процесуален кодекс, Закона за местните данъци и такси и Закона за държавните такси.
Законопроектът допълва § 1 „Допълнителни разпоредби” на Закона за вероизповеданията с легални определения на понятията „служебно правоотношение”, „свещенослужител”, „храм и молитвен дом” и „манастир”.
В Комисията по културата и медиите се получиха становища по законопроекта от: Министерството на културата, Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет, Националното сдружение на общините в Република България, Светия Синод на Българската православна църква и Главното мюфтийство на Мюсюлманското изповедание в Република България.
Участие в разискванията взеха народните представители, представители на вероизповеданията и представители на неправителствени организации.
Представителите на традиционните вероизповеданията принципно подкрепиха законопроекта.
По време на разискванията бяха изказани мнения, че темата е много сериозна и е необходим задълбочен анализ освен на причините, които налагат приемането на законопроекта; на целите, които се поставят с измененията и допълненията; както и анализ на очакваните резултати от прилагането му, включително финансовите, ако има такива; отражението върху хода на заведените имуществени дела. Необходимо е законопроектът да бъде достатъчно ясен и категоричен в мотивите и философията, която преследва.
Наред с необходимостта от нормативно уреждане на правото на собственост на Българската православна църква и регистрираните вероизповедания, в становището на Националното сдружение на общините в Република България се отбелязва необходимостта от внасяне на яснота и сигурност в правния мир като се отчетат особеностите на вещноправния режим на притежаваните от общините имоти и специфичните им качества, като титуляри на право на собственост. Буди много сериозни възражения прехвърлянето на правото на собственост върху сгради и прилежащите им терени, предназначени за богослужебна дейност, в полза на регистрираните в страната вероизповедания и въвеждането на данъчни облекчения по отношение на местни данъци, които са относими към споменатите имоти.
Подчертано бе, че по силата на Конституция на Република България политиката в областта на вероизповеданията е държавна грижа и отговорност. Въвеждането със закон на споменатото основание за освобождаване от заплащане на местни данъци представлява изземване на финансов ресурс от общините от страна на държавата. Съгласно Европейската харта за местно самоуправление и Конституцията, както и на редица действащи закони, подобни предложения за законови промени следва да бъдат предварително и обстойно обсъдени с общините, които ще правоприлагат в голяма степен по тези текстове.
В становището си Министерството на културата подчертава, че е необходимо да се намери баланс за това как законопроектът може да уреди статута на религиозните храмове и в същото време да се търси съхраняването на реализираните вече музеи и паметници на културата, които представляват културни ценности и които са публична държавна или общинска собственост от десетилетия. Следва да се предвиди разпоредба в закона, която да отрази статута на храмовете, манастирите и молитвените домове, в които не се извършва богослужебна дейност, които са музеи или филиали, или отдели към музеи, които са недвижими археологически културни ценности, и такива, за които има документи за публична държавна или публична общинска собственост.
Според официалното становище на Националния съвет за религиозните общности и редица вероизповедания, Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет предлага законопроектът да не бъде разглеждан на първо гласуване, за да могат те в кратки срокове да се запознаят с текста и да изразят своите официални становища.
След проведения дебат, Комисията по културата и медиите не подкрепя внасянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40, внесен от Михаил Райков Миков, Йордан Кирилов Цонев, Павел Димитров Шопов, Хюсеин Хасан Хафъзов и Васил Миланов Антонов на 16.07.2013 г.
Членовете на Комисията гласуваха: „за“ внасяне на първо гласуване – 0; „против“- 7; „въздържал се“- 2.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Проф. Стефан Данаилов