1. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенця за периода януари – юни 2012 г., № 231-00-21, внесен от БТА на 1 ноември 2012 г.

2. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенця за периода от 1 януари до 31 декември 2012 г., № 304-00-6, внесен от БТА на 29 юли 2013 г.

3. Изслушване на т-н Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

4. Разни – Информация за гражданска инициатива за проект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.

---

На 9 октомври 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д:
1. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенця за периода януари – юни 2012 г., № 231-00-21, внесен от БТА на 1 ноември 2012 г.

2. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенця за периода от 1 януари до 31 декември 2012 г., № 304-00-6, внесен от БТА на 29 юли 2013 г.

3. Изслушване на т-н Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

4. Разни – Информация за гражданска инициатива за проект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.

* * *
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден, колеги! Откривам нашето заседание, кворум има.
Дневният ред днес е от четири точки:

1. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенця за периода януари – юни 2012 г., № 231-00-21, внесен от БТА на 1 ноември 2012 г.

2. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенця за периода от 1 януари до 31 декември 2012 г., № 304-00-6, внесен от БТА на 29 юли 2013 г.

3. Изслушване на т-н Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

4. Разни – Искам да ви дам една информация за гражданска инициатива за проект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.

Тъй като се оказа, че всички гости по първа, втора и трета точка са дошли, ще трябва да ги обявя.
По първа и втора точка от дневния ред присъстват представители на Българската телеграфна агенця: господин Максим Минчев – генерален директор, господин Борислав Чалъков – заместник-генерален директор, Евелина Андреева – главен секретар, Данчо Антонов – главен счетоводител, и Десимира Миткова – репортер.
По точка трета от дневния ред присъстват: господин Петър Стоянович – министър на културата, господин Васил Василев – заместник-министър на културата, Екатерина Русева – парламентарен секретар на Министерството на културата.
По точка трета са заявили участие също: от Обсерватория по Икономика на културата – Диана Андреева, от Националния съвет за кино към изпълнителна агенция „Национален филмов център – Галина Тонева, Красимира Аргирова, Констанита Манолова; от Национален форум „Обединение” – Кирил Икономов; от неправителствена организация „Фондация за защита на гражданите от престъпления” – Стилян Иванов; от Гражданска инициатива „За нов обществен договор” – Нина Гергова; от неправителствена организация „Национална социална общност” – Диана Димитрова; от Граждански комитет „Равни пред закона” – Добрина Бъчварова Алексиева.
Уважаеми колеги, който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, пристъпваме към изпълнение на дневния ред. Има възможност да направим изслушването по двата отчета едновременно и поотделно – за първата половина на 2012 г. , а вторият отчет е за цялата 2012 г. Ще попитам и господин Минчев как предпочита. Аз предлагам да бъде едновременно, тъй като първият отчет го има и във втория доклад.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Да, в едно.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Моля, който е „за”, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преди да дам думата на господин Минчев искам да обърна внимание на Българската телеграфна агенця, че съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за БТА до 31 октомври 2013 г. ще трябва да внесе в деловодството на Народното събрание отчета за първото полугодие на 2013 г. Факт е, че всичко е закъсняло. Първият отчет не можа да мине във времето преди да падне правителството, вторият отчет дойде през юли, имаше ваканция и т.н. и се забави цялата процедура. Мисля, че трябва да направите този отчет и аз съм длъжен да ви предупредя.
Давам думата на господин Минчев. Заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, уважаеми колеги! По волята на новия Закон за Българската телеграфна агенця, приет преди година и осем месеца, ръководството на Българската телеграфна агенця започна да се отчита на всеки шест месеца пред уважаемата комисия. това е добре, защото имаме възможност по този начин да информираме народните представители редовно за нашата работа, за нашите успехи и проблеми. И в същото време ни затруднява в количествено отношение, защото срокът е твърде малък, за да се отчете мащабна дейност и да не се повтаря малко или много с предишните, но очевидно това е неизбежно.
Тук е мястото да подкрепим идеята на председателя на Народното събрание отчетите да бъдат веднъж годишно. Тогава ще имаме повече възможност да излагаме пред вас проблемите си.
И все пак, периодът от януари до декември 2012 г. се характеризираше най-вече с това, че Агенцията започна да работи по новия Закон за Българската телеграфна агенця, който, макар и да не се различава драматично от Временния статут, наложи да преструктурираме част от дейността си, както и да се подчиним на други финансови правила.
През този период бяха извършени следните промени. Съгласно изискванията на закона в Агенцията вече ръководството е с един заместник-генерален директор и с главен секретар. Редакциите бяха преструктурирани в дирекции, направления, отдели и екипи, което в известна степен ни облекчи в административно отношение.
Спря издаването на списание „Паралели”. Това бе наложено от новите реалности на медийния пазар в страната. Поддържането на губещо издание, макар и с 40-годишна история, не се вписваше във финансовата ни рамка. Както се видя, спирането на „Паралели” не предизвика драма. Уви, в днешния свят сме свидетели как всеки месец по света си отиват емблематични издания, един от последните примери е с култовото списание „Нюзуик”. Трябва очевидно да се съобразяваме с настъплението на новите информационни технологии и навличането на интернет в нашата професия, което на практика съкращава живота на печатните издания.
Беше оптимизиран личният състав на Агенцията и тя сега работи на ръба на санитарния минимум, защото, да не забравяме, Българската телеграфна агенця работи 365 дни и 24 часа от денонощието – това е нашият цикъл.
Също така периодът се характиризираше със запазването на високи темпове и качество на работа. Както и преди продукцията на Българската телеграфна агенця продължава да отговаря на агенции от среден европейски мащаб – около хиляда информации дневно и над три хиляди, а не както е записано в раздадения отчет, 600 снимки, всеки ден. Увеличената продукция е в резултат на новите цифрови технологии, което ни дава възможност да разпространяваме визуална информация от световните агенции. По време на избори цифрата скача двойно, дори тройно, което прави Агенцията да е сред водещите не само на Балканите, но и в Европа.
Не настъпиха, въпреки сложната обстановка в българската медийна среда, драстични промени сред нашите клиенти. И сега, както и преди продължаваме да бъдем най-големия източник на информация за българските национални и регионални медии, за държавните институции, местните власти, дипломатическия корпус и българския бизнес. Не спадна и качеството на работа, през отчетния период ние нямахме спорни или атакуеми информации, жалби и претенции към нас. Не се наложи нито веднъж да опровергаваме или да се отказваме от наша информация. Както и преди, така и сега – смея да твърдя – че Българската телеграфна агенця продължава да бъде национално отговорна и да дава последната, истинска информация във всички области на живота.
Както и в предишните периоди продължихме да наблягаме в нашата информационна дейност на работата на държавните информации, нещо което вече по новия закон не е задължително условие за държавните медии. Отново насочихме усилията си към отразяване на обществено-политическия, икономически и културен живот не само в София, но и извън столицата. Въпреки трудностите и кризата ние продължаваме да поддържаме най-голямата кореспондентска мрежа в страната. Нашите колеги работят във всички области. Имаме кореспонденти и съответно отразяваме всичко, което се случва в страната.
Няколко думи за пресклубовете. Ние направихме една специална брошура, тъй като депутатите са по принцип представители на всички региони в страната. Виждате, че вече имаме десет пресклуба, които концетрират медийния живот в градовете. Ако имаме шанс и, разбира се, и вашата подкрепа, тази кореспондентска мрежа ще продължава да расте. Към днешна дата имаме желание да отворим нови кореспондентски пунктове, говоря за пресклубове, в Силистра, Разград, Кърждали, Смолян, Перник и във Враца. Това са местата, където сме направили предварителен маркетинг, където виждаме, че в тези градове има място и възможности да развием пресклубове. Както виждате, те всяка вечер са в телевизиите на всички национални и регионални медии. Там се концентрира медийният живот в цялата страна. А няма да крия, това е и допълнителен източник за информация. Надявам се в брошурата, която сме ви раздали, ние сме се постарали в нея да има повече снимки, да видите, че в нашите пресклубове фактически могат да си дадат среща всички политически сили, представители на бизнеса – местния и регионалния. Тоест те имат наистина активен живот. Ако вие продължите да ни помагате – а аз не се и съмнявам в това – то тази мрежа ще стане още по-голяма и тя ще може да изпълнява още по-големи национални функции. С оглед на нашето членство в Европейския съюз мисля, че може да стане още по-богата информационна система.
Продължихме с нашата активна обществена дейност. През отчетния период беше проведена Осмата световна среща на бългрските медии в Букурещ (в залата днес има и участници в тази среща). Радвам се, че тя беше отново уважена от представители на Медийната комисия. Тя беше най-мащабната среща досега. С разискваните на нея въпроси и проблеми на българските медии тя оправда оценката, че е най-значимото събитие в медийния живот на България.
В папките също сме отправили покана до всички членове на Комисията да присъствате на предстоящата Девета световна среща, която ще се проведе тази година в България, ще бъде открита в понеделник в 10 ч. в Археологическия музей, след това ще продължи в Пловдив и във Велико Търново, а темата на тези среща е „Медиите и националните каузи”. Поне от заявеното участие досега, уважаеми дами и господа, очакваме това да бъде най-голямата ни среща и в количествено отношение. По желание на всички наши медии дори увеличихме срещата с още един ден, за да могат да се включат повече теми за дебат. Очевидно липсата на други медийни форуми в България към днешно време – ние не веднъж сме казвали, че за съжаление умря Медийната коалиция в Банско, промени фасонът си Медийният фестивал в Албена, затихна и голямата активност на „Черноризец Храбър” и се оказа, че срещата на българските медии остана единственият форум, но който колегите могат да поставят и да търсят решение на своите наболели проблеми.
Ето защо отправяме покана към вас. Тук има познати лица от досегашните ни срещи, ще ни бъде много приятно да бъдете наши гости и където имате възможност, да вземе участие в големия дебат, който се очертава. Мисля, че тамата за България и националните каузи е достатъчно сериозна и, повярвайте ми, ние се радваме, макар и няколко дена по-рано, преди срещата да е започнала, на невероятен интерес от страна на медиите. Много гости от чужбина, близо от 15 държави идват чужди делегации – от Азербайджан до Съединените щати, говоря за известни медии, а освен това идват делегати от повече от 25 държави, които представляват над 150 български медии, които излизат всеки ден, говорят, слушат или пишат на родния български език и обслужват една диаспора от два милиона души, която за съжаление е факт за съвременната българска държава. Ние не можем да не признаем този факт, че имаме голяма емиграция, но тази емиграция трябва да бъде поддържана и ние се стараем със скромните си възможности да поддържаме жив интереса, връзката с родината и най-важното – да съхраняваме българското слово по света.
Бе реализирана изложбата, която се нарича „Родени свободни”, посветена на българската възрожденска журналистика. Тя е уникална по своя характер и досега беше показана с голям успех в Букурещ, Русе и Варна. В следващата година – в Сливен, в Пловдив и Велико Търново, а заявкиет за нея са от Истанбул до Братислава.
Съвместно със Столична община реализирахме и национална кампания за популяризиране на манастирите към София, „Мала Света гора – скритият дух на София”.
Не бяха занемарени и международните контакти. През изминалия период преподписахме договори със всички световни информационни гиганти: „Асошиейтед прес”, „Ройтерс”, „Франс пресн”, ИТАР-ТАСС, „Синхуа” и ДПА. Нови договори за сътрудничество сключихме с Анадолската агенция в Турция и информационни институции в Оман, Азербайджан и Литва.
В тази връзка искам да кажа, че всяко наше начинание в тази област е съгласувано с Министерството на външните работи. Ние продължаваме да сме активни членове на Европейския алианс на информационните агенции, на Алианса на балкански агенции на Югоизточна Европа, на Черноморския алианс, а само преди седмица генералният директор на Българската телеграфна агенця бе преизбран за още две години за генерален секретар на Асоциацията на информационните агенции от Югоизточна Европа.
За съжаление няма с какво много да се похвалим в областта на информационните технологии. Всъщност това, с което можем да се похвалим, предстои, но не искам да издавам тайни и да губя мтериал, който да залегне в отчета за 2013 г. Истината е, че изплозваме предстоящата среща, уважаеми дами и господа, за да стартираме и нашия проект с видеоновините.
Рутинни са успехите ни, разбира се, в кавички, най-вече с периодичното обновяване на хардуера. Пословичната липса на пари, която се чувства осезателно, ни задържа иновационната дейност и затова трудно реализираме нашите начинания. Ако това продължи така, има реална опасност да изостанем от изискванията на съвременността.
Тук е мястото да кажем, че ние категорично не се съгласим с орязването на бюджета ни за 2013 г. с 10%, което наистина ни постави пред много сериозни изпитания. Угрозата е най-вече върху списание „ЛИК”, което е единственото списание в България за литература, изкуство и култура. То вече мина в електронен вариант, но икономическите показатели май ще и принудят да го спрем и окончателно.
Ние в Българската телеграфна агенця се надяваме много да не чуем и от новата Комисия по култура и медии думите, които чуваме в последните години: „Ние сме в дълг към БТА”. Поне в последните пет години това изречение е поанта на нашите срещи.
Уважаеми дами и гопода народни представители, пред мен е справката за бюджета, който има Българската телеграфна агенця през последните пет години. Това са цифри, но те, уви, никак не ни радват. За ваша информация, въпреки че нямаме никаква практика да гледаме в чинията на другите, ще спомена, че бюджетите на другите две национални медии в последните пет-шест години – Българското национално радио и Българската национална телевизия, растат. Само за ваша информация ще кажа, че бюджетът на Българската телеграфна агенця през 2008 г. е бил по-голям от бюджета на Българската телеграфна агенця за 2013 г. Аз мисля, че сме единствената институция в страната (не говоря за медия), която в 2008 г. е имала бюджета 4 млн. 350 хиляди, а в 2013 г. – 4 млн. и 85 хиляди. В същото време цифрите за Българското национално радио са 37 към 49, за Българското национално радио – 60 към 70. Говоря за милиони. Тоест имаме право да поставим съвсем честно въпросът от бюджета на Българската телеграфна агенця се реже, а в същото време се прибавя бюджет към другите основни държавни медии. Тези цифри са факт, те не са измислени от нас. Но съгласете се, че някак и е ненормално, само да приемем какви са показателите на инфлацита, какво се е случило през годините не приемам, че една държавна институция в България може да има намален бюджет или да работи с бюджет, по-нисък отколкото преди шест години. Единственото, което можем да направим, е да режем късове живо месо!
И накрая, промяната на инфраструктурата на медиите в национален и международен мащаб, промяната в самата наша професия, интернет, социалните мрежи, новите медии, глобализацията – всички тези фактори оказват огромно влияние върху агенционата журналистика. Преди две седмици в Москва имаше форум на тихоокеанските и азиатските агенции, миналата седмица бяхме в Женева, където имаше форум на европейските агенции, следващия месец е световният форум в Саудитска Арабия. Все повече обаче тези международни събития ни убеждават, че агенциите, през които, уважеми дами и господа, цитирам факти, приети в целия свят, агенциите, през които минава 80% от световната информация, а 20% за всички останали медии (разбира се, те са различни по характер), все повече се сливат със сайтовете и мрежите и тук се губи връзката „източник на информация-коректност в нейния пренос-финансови параметри-достоверност и отговорност (най-важното)”. Ние наистина сме потърпевши. Това е тенденция в световен мащаб, но все повече агенции и страни намират начин да оправят къщите си. Тук ролята на държавата, на парламента, на законодателните инициативи и най-вече спазването на законите в страната са повече от важни. Ако трябва да ви илюстрирам това с пример, ще кажа: как става така, че наша информация, която струва пари, става чужда и е присвоена по най-некоректен начин? В нашите папки, уважаеми дами и господа, имаме десетки хиляди примери, събрани – от уважаеми национални медии до сайтове, което се наричат с гръмкото име агенция, разположени в кухнята на някой градски апартамент, които са били и продължават да са некоректни към Българската телеграфна агенця.
Не искаме да повдигаме повече въпроса за кражбите, защото ние най-добре знаем, че по-голямата част от информацията на всички сайтове, на така наречените електронни медии, е наша. Ние знаем нашата информация. Няма да разкривам тайна, но ако стане дебат, ще направя и това. Само преди няколко дена си направихме експеримент, когато наш авторски материал се появи в уважавано от всички издание като чужд. Беше присвоен. Ние преди това бяхме направили умишлено грешка в този материал, но копи пейст не прощава.
Ще спра дотук. Изминалият период беше добър за Българската телеграфна агенця, а що се отнася до това какво ни предстои, ще изразя нашия оптимизъм, че и занапред БТА ще се старае да остане информационният лидер в България. Разбира се, разчитаме и на вашата помощ. Благодаря ви много!
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, имате думата за въпроси към генералния директор и ръководството на Българската телеграфна агенця.
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Разбирам, че с приемането на Закон за БТА вече имате и по-голяма стабилност, можете да планирате дългосрочни цели, защото нямахте до миналата година тази възможност.
Аз искам да Ви задам един въпрос: има ли некоректно отношение на централните вестникарски групи към това, когато ползват продукт на Българската телеграфна агенця, дали плащат абонамент техните вестници в регионите? Благодаря.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Задавате ми отговор, госпожо Караминова. Ако пуснем информация за нашата среща сега, тя ще бъде прочетена от, да речем, Националното радио, Националното радио ще пропусне да каже, че информацията е на Българската телеграфна агенця, само след пет минути почти всички сайтове ще цитират Националното радио или ще си присвоят тази информация, защото тя е излязла навън. Докато не победим нашия национален манталитет, трудно ще ни бъде. Във Франция има една агенция – „Франс прес”, тя е световен гигант. Разбира се, има и други, които отразяват различни аспекти във френския политически, обществен и икономически живот. За френските медии, независимо къде и какви са, е гордост и чест да цитират „Франс прес”, независимо кой е вестникът – дали е „Фигаро” или списанието „Пари мач”. Да запишат, че информацията е на „Франс прес”, това значи, че това е информация на Франция. Същото нещо е и в Австрия – АПА. Същото нещо е международният гигант „Ройтерс”. Не говоря за държавите, които по принцип считаме, че имат малко по-особени политически устройства, като Китай, където „Синхуа” е всичко. При нас е въпрос на чест да скрием източника на информация, ако можем да я присвоим. Вие сами разбирате, че всъщност Българската телеграфна агенця харчим парите на българския данъкоплатец, за да абонираме държавата, абонирайки нас, за големите гиганти. Защото през тръбата върви световната информация – „Ройтерс”, „Франс прес”, ИТАР-ТАСС. Тази информация върви 24 часа. Абонаментът за тези агенции е скъп. Това са парите на българския данъкоплатец. Всъщност тази информация се разпилява, краде, унищожава, префасонира по най-безобразен начин.
Казах ви, проблемът е световен. Но в Съединените щати опитайте се да откраднете информация на „Асошиейтес прес”. Там дори да има променени пет изречения или 16 цифри, веднага има софтуер, който хваща тази кражба. В България по закон няма начин, защото, повярвайте ми, само за ден ние правим папка с повече от 300 кражби. Пускаме наша уникална информация, направена от нашата кореспондентка в Пазарджик, тя е била на някакво самостоятелно събитие. Само след пет минути тя се появява в още пет структури, нарекли себе си агенции, копи пейст от нас. Те не са наши абонати. В съвременния свът да си хакер очевидно е модерно и не чак толкова трудно. И моментално се появява в друга, наричаща себе си агенция, нашата информация. Копи пейст, даже не си правят труда да променят запетайката в нея. И след малко тази информация вече пътува по цяла България. А информацията струва пари.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Това е често задаван въпрос, но наистина ето къде се губят много средства. Трябва да има механизъм, за да се преборим с това.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Извинявайте, в диалогов режим ли сме? Защото ако е така, да се обадя и аз, че преди една година само е правен законът и трябваше да помислите малко, като имате светли идеи, да ги вкарате в закона.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, ако обичате, искайте думата.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Това не е проблем на закона, законът е добър.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моят въпрос е следният. Имаме партньорство с различни международни агенции като „Ройтерс”, „Асошиейтес прес”, ИТАР-ТАСС, „Франс прес”, АПА и други, искам да попитам в каква посока се развива партньорството и как вие виждате бъдещето България да получава по-пълна информация? Как виждате развитието и вашите контакти всъщност в международен аспект?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Господин Иванов, партньорството за съжаление се изразява в пари. Тук е и главният секретар, който държи договорите с всички агенции – те са безмилостни. Договорът, който имаме с „Ройтерс”, е, условно, плащаме тази година на месец пет хиляди, през 2014 г. се увеличава с 10% и става 5 500. И това е световна практика. Имаме с тях бизнес отношения. Разбира се, и ние продаваме информация, но на по-малките. А с повечето обменяме информация паритетно. С Испания и Италия не купуваме информация, а я разпространяваме – те на нас безплатно и ние на тях безплатно. Но с големите гиганти е трудно.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Имам няколко по-прозаични въпроса.
Кога за последно е извършен одит на предоставената държавна субсидия по Закона за държавния бюджет на Република България в Българската телеграфна агенця?
ДАНЧО АНТОНОВ: Последният одит е за 2012 г.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: И още един въпрос. В доклада за 2012 г. на стр. 25 е отбелязано, че са изразходвани 243 хил. лв. за придобиване на дълготрайни материални активи. За какви дълготрайни материални активи по-конкретно бяха изразходвани тези средства? Като отбелязвам, че в доклада няма подробен разчет на тези разходи.
ДАНЧО АНТОНОВ: Преди всичко за техника, която е свързана с основната дейност на Агенцията – това е компютърна техника, фототехника и се закупиха два автомобила за кореспондентските пунктове.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не разбирам, извършвано ли е техническо преоборудване до края на 2012 г., както е посочено в доклада за първото полугодие за 2012 г.?
ДАНЧО АНТОНОВ: Да. Не можахме да го извършим през първото, през второто полугодие го извършихме и не беше пълно, беше частично поради финансови ограничения.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: А с дигитализацията на архива какво става?
ДАНЧО АНТОНОВ: След като задаваме такива въпроси, които са свързани преди всичко с пари, аз искам да се върнем малко по-конкретно. На практика нашият бюджет в момента е по-нисък от този за 2007 г., тоест ние работим седем години по-късно с по-нисък бюджет. Имаме един междинен период, за 2009 г. ни беше одобрен бюджет от 4 млн. 650 хиляди, тоест с 565 хиляди по-висок, отколкото сега. Докато примерно за телевизията един милион нищо не значи, за нас 500 хил. лева е парен чук! Просто истинско приключение е да се занимаваш с бюджета на БТА.
В тази връзка ние сме оптимизирали всичко, което е възможно. Да не говорим, че тази междинна 2011 г. едни стари резерви, които висят още от преди 20 години в Българската телеграфна агенця, ни бяха иззети, като бяхме финансирани само с 2 милиона. При одобрен бюджет 4 млн. 185 хиляди.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Вие знаете, тогава получихме 2 милиона по-малко.
ДАНЧО АНТОНОВ: Като се казва тук, че имаме в момента по-голяма свобода както в краткосрочното, така и в дългосрочното планиране на своето развитие, това е абсолютно невъзможно от финансова гледна точка. Напротив. Ние произвеждаме един търговски продукт, а сме лишени от търговска инициатива със статута на Българската телеграфна агенця като бюджетна организация. Преди работехме, макар и по стария статут, със стандартите на малки и средни предприятия, които ни даваха много по-големи възможности – да си намираме партньори и т.н.
Като говорим за защита на информацията, не е проблемът в Закона за БТА, проблемът е в Закона за авторското право. Там в чл. 4 специално нашата информация не съществува като авторско право. И това нещо също трябва да се промени. Сега по новия Закон за БТА правим два отчета. Единият е абсолютно несъществен – този, който ще отчитаме за шестте месеца, просто не е необходим.
Реши се Българската телеграфна агенця да не получава субсидия под формата на държавна помощ. И говорихме за двата милиона евро, които Българската телеграфна агенця получава като субсидия. Тогава още искахме да се позабави влизането в сила на новия закон, защото имаше запитване в Европейската комисия за „Франс прес”, която получава държавна помощ от 110 милиона. Как БТА ще влияе в Европейския съюз на конкуренцията със своите 2 милиона, а „Франс прес” не влияе със своите 110 милиона?
Това са неща, които аз се надявам със съдействието на Комисията по културата да се поставят като въпроси и да направим няколко дребни изменения в закона, които може би ще ни дадат наистина възможност за в бъдеще да планираме развитието на Агенцията и финансово, и в техническо отношение. Защото ние сега в момента тотално изоставаме.
МАКСИМ МИНЧЕВ: По-голяма част от агенциите в Европа вече имат видеоновини. Това е въпрос на пазар. Ние дълго време отлагахме видеоновините в България, защото нашият пазар не позволяваше това, не беше интересен. Но сега с настъплението на сайтовета на новите медии мислим, че видеоновините като част от агенционния бизнес в световен мащаб биха могли да дадат една по-голяма дълбочина и сила на нашата информация. Ние не искаме да конкурираме телевизиите, опазил ни господ, телевизиите са силни и големи, ние искаме само да визуализираме нашата информация. Имаме тази добра мрежа, която вие виждате, но нямаме пари. Разбирате ли, че дори една камера само да закупим, вече нарушаваме целия си бюджет.
Като казахте придобиване на дълготрайни активи за 240 хиляди, господин Данаилов, колко струват 100 компютъра, принтери, колко струват шест фотоапарата? Истинският фотоапарат струва не по-малко от 15 хиляди лева.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, става въпрос, че в отчета няма яснота и ние сме подозрителни. Както подозираме телевизия, радио. Длъжни сме да попитаме.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Аз вчера, като чух, че в радиота са направени в последните три дена разходи за пет милиона лева…
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз имам конкретен въпрос. Колко пари влизат в държавата от вашите абонаменти като продажба на информация?
ДАНЧО АНТОНОВ: Около 700 хиляди.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Ако може, да уточня нещо по този въпрос. Преди малко зададохте въпроса за чуждите ни партньори, за агенциите. Обратна е пропорционалността. Цените, които ние трябва да плащаме за абонамент на „Ройтерс”, АП, ИТАР-ТАСС и т.н., се увеличават, а точно пет минути преди да дойдем на тази комисия получаваме от наши български клиенти (последният имейл, който получих, беше от национална телевизия, търговска) беше с желание на вече сключен договор за абонамент. Тоест това, което ние получаваме от нашите клиенти, търпи редукция, падане надолу, а цената, която се изисква от нас да плащаме, за да имаме официален абонамент, защото ние не можем да си позволим да крадем информацията, се увеличава.
БОРИСЛАВ ЧОЛАКОВ: Ако позволите, с риск да бъда малтретиран от нашия финансист, мога да кажа, че ако тук се спазват законите и желязно се придържаме към нормите на авторското право, Българската телеграфна агенця може да мине без никаква субсидия. Ако всеки сайт, вестник, радио, вестниче регионално и т.н. си плаща. Но в тази агония аз бронебойни патрони не виждам. Нашата психика е такава, това е едно „благородно” състезание кой кого ще излъже по-добре.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа! Искам да изразя отношение по тази политика, която Българската телеграфна агенця има за разкриването на регионалните пресклубове. Тази година стават десет години от откриването на първия извънстоличен пресклуб във Велико Търново. Виждам, че в съвсем скоро ще се открие и в Плевен. Искам да ви кажа, че моето впечатление през тези десет години е, че действително се утвърждават институционално тези клубове – не само като място за пресконференции, за промоции, представяния, срещи, където наистина има възможност да се чуят проблемите на регионите, да се изрази мнение и отношение. И аз трябва да кажа, че въпреки недостига на средства според мен това трябва да бъде наистина политика и в следващите години.
Радвам се, че сте избрали Велико Търново за едно от местата, които ще бъдат центрове на световната среща. В този смисъл изразявам подкрепа и мисля, че това трябва да продължи като политика и в следващите години. Особено възможността сега световни медии да бъдат на тази среща – мисля, че това ще бъде изключително полезно за регионите, в които ще бъде съсредоточена работата на поредната световна среща. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По повод на това, което казахте за поправка в Закона за авторски и сродни права, уважаеми колеги, в момента работна група работи по изменение и допълнение към този закон. Участват много активно всички, зависими от този закон. Така че имате все още време да направите конкретни предложения по § 4. Разбира се, това ще се обсъди и ще видим, но нещо трябва да тръгне. И добре че сега стана този разговор. Но очаквам от вас предложенията, тъй като има много предложения от различните структури, които са ангажирани с този защон.
И още нещо. Господин министър, не знам дали знаете, но Вие защитавате в Министерския съвет бюджета на Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенця. Надявам се сте чули техните проблеми и факт е, че в последните години бюджетът на БТА беше драстично намален, за съжаление. Това – като съвет.
Колеги, има ли други желаещи да се изкажат? Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми гости, господин министър! Ще бъда кратка, взимам думата, само за да изкажа и публично в Комисията моето уважение към професионализма и огромния труд на всички хора, които работят в Българската телеграфна агенця. Уверявам ви, и от личния си опит включително и с регионалните им центрове, и от необходимостта да стигна до БТА по повод свидетелска информация в съда, няма друга българска институция на медийния пазар, която да се ползва с такова уважение, защото демонстрира истински професионални стандарти и ги прилага. Това се вижда и от вашия отчет. Надявам се искрено догодина също да можете да напишете за тази година тези думи с чиста съвест и сърце. Имам предвид дистанцираността от политическите настроения и актуални емоции, професионализма и стандартите на всеки ваш служител.
Пожелавам ви го най-искрено! Имам известен песимизъм като гледам някои видни участници в актуалните събития през тази година, но се надявам, че професионализмът ще надделее, така както винаги е било в Българската телеграфна агенця.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз мисля, да приключваме по тези две точки.
Уважаеми колеги, ще ви предложа на основание чл. 16, ал. 2 от Закона за Българската телеграфна агенця, чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 19 от Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите, същата внася за разглеждане от Народното събрание следните два проекта за решение:
„Решение
по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенця за периода 1 януари 2012 г. – 30 юни 2012 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от Закона за Българската телеграфна агенця
Р Е Ш И:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенця за периода 1 януари 2012 г. – 30 юни 2012 г.
Решението е прието от Четиридесет и второто Народно събрание на…2013 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.”
И второто решение:
„Решение
по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенця за периода 1 януари 2012 г. – 31 декември 2012 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от Закона за Българската телеграфна агенця
Р Е Ш И:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенця за периода 1 януари 2012 г. – 31 декември 2012 г.
Решението е прието от Четиридесет и второто Народно събрание на…2013 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.”
Колеги, ако сте съгласни с предложението за тези две решения, моля да гласувате.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се с пълно болшинство. Благодаря на колегите.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Мога ли да кажа само две думи?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте, господин Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви много! Искрено се надявам този път наистина да ни помогнете, защото, вярвайте ни, трудно е. Трудно ни е да режем жива плът! Качествени хора с по пет езика трябва да ги изпускаме, отиват да работят в частния бизнес, отиват в чужбина, отиват къде ли не. Това не е редно.
И друго. Моля ви във вашите парламентарни групи да окажете и необходимото влияние върху колегите от изпълнителната власт, особено в министерствата, да не наливат много пари в другите медии, защото получават същата информация безплатно от Българската телеграфна агенця. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря. Колеги, приключихме с вас.

Точка 3. Изслушване на т-н Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по културата и медиите е поканила министъра на културата господин Петър Стоянович, за да му зададем устно и да получим отговори по актуални въпроси, отнасящи се до конкретни политики в работата на ръководеното от него министерство.
Давам думата на господин Стоянович да ни въведе в най-актуалните теми и задачи, които решава в момента екипът на министерството.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Благодаря Ви, господин председател. Господин заместник-председател, дами и господа членове на Комисията, уважаеми представители на неправителствения сектор и гости! От последната ни среща тук има две от наша гледна точка по-важни неща, които си заслужава накратко да съобщя пред вас, след което ще помоля да минем към въпроси. Едното е подготовката за Бюджет 2014 г., по която ще направя съвсем кратко експозе, и второто е с няколко думи, ако ми позволи господин председателят, да спомена и приключилото голямо наше служебно пътуване в три държави от бившия Съветски съюз, където имахме изключително важни срещи с наши сънародници на ниво българска диаспора, от една страна, от друга страна – представители на висшия управленски ешелон на културните среди на Молдова, Украйна и Русия.
Както знаете, дами и господа, в момента обсъждаме Бюджет 2014 г. и тази комисия ще го прегледа съвсем подробно, след като бъде внесен в Народното събрание. С оглед на по-голямата прозрачност при разходване на финансовите ресурси в разработения бюджет от нас за следващата годиа предлагаме няколко неща. Досегашните три политики да бъдат обединени в една, която да се нарича „Опазване, закрила, развитие и популяризиране на културата, културните индустрии и недвижими и движими културни ценности”. Второ, да обединим досегашните програи „Театрално изкуство” от една страна и „Музикално и танцово изкуство” в обща програма – „Сценични изкуства”. Трето, да създадем нова програма, посветена на фестивали, конкурси, събития и чествания. А като четвърто – досегашната програма „Културно сътрудничество и популяризиране на културни дейности и ценности” да се преименува в „Популяризиране на българската култура в чужбина”.
Съвсем накратко няколко думи по проекто бюджета. Увеличена е с 4 милиона лева програмата „Сценични изкуства” във връзка с предлаганото увеличение на приходите в тази програма със същата сума. Вчера имахме една доста дълга, не особено спокойна среща със Съюза на артистите в България, но мисля, че ще постигнем единство на мненията ни. В централния бюджет сме поискали да бъдат предвидени 25,5 милиона лева, които се разпределят: 1 милион за консервационно-реставрационна дейност; 2,2 милиона – за терен и археология; 6 милиона за съфинансиране на проекти по Норвежката програма; 1 милион за творчески проекти чрез фонд „Култура”; 6,2 милиона за творечски проекти в областта на филмовото изкуство за постигане на стойностите, определени от Закона за филмовото изкуство след изчисление по предписанията за ежегодно увеличение от Европейската комисия; 5,5 милиона за покриване на сценичните изкуства и делегираните бюджети; 2,5 милиона за новата програма „Фестивали, конкурси, събития и чествания”; малко повече от по половин милион за регионален център за опазване на нематериалното културно наследство и мерки и стипендии за особено даровити деца.
По отношение на разходите от централния бюджет за общините по предложение на нашето министерство – 5 милиона за програмата „Български библиотеки”; 2,5 милиона за международни и национални изяви на общините; 4 милиона допълваща субсидия за народните читалища.
Длъжен съм да направя това малко уточнение, всички цифри, разбира се, човек няма как да ги помни и да ги знае, но преди общото ни заседание в тази Комисията и вашето решение съм длъжен да ви го представя.
Няколко думи, ако позволите, и за пътуването, от което се завърнахме в края на миналата седмица. То се налагаше поради няколко причини и обедини три държави с важно значение за българската култура и изкуство. Започна в Украйна, където, от една страна, имахме две големи срещи с нашата общност. За повечето от вас не е тайна, че на територията на днешна Украйна живеят, работят и са интегрирани всъщност в цялата държавна машина между 400 и 500 хиляди души с етнически български произход, които продължават (за някои от нас това дори на моменти е странно) да се гордеят стопроцентово със своя език, култура и произход, които продължават да бъдат един жив мост, една паралелна България, на която българската държава, слава богу, продължава да обръща голямо внимание.
Направихме съвместно с Министерството на образованието и науката едно голямо дарение – над 250 кг. книги на Болградската гимназия, която е в по-отдалечен край на Украйна, стига се трудно. Оборудвахме и един цял танцов състав с нови носии. Споменавам съвсем набързо нещата, не мога да ви опиша романтичната част на това прекарване.
С Представителството на българската държава в Киев имахме също една изключително смислена среща в Киевско-Печорската лавра, с генералния директор господин Михайлина. Договорихме най-сетне едно много сериозно взаимно гостуване между криптата на „Свети Александър Невски” и Киевско-Печорската лавра на най-ценните от експертна гледна точка икони на двете ни църкви. Мисля, че това ще е нещо изключително интересно. Разбира се, и много експертна помощ, особено по линия на опазването на културното наследство.
В Москва, което беше естественият бисер в короната на това поетапно пътуване, беше, разбира се, голямата изложба на Тракийското злато в Държавния исторически музей, която – аз лично мога да кажа, макар че тук на масата има хора с много по-сериозен опит от мен, особено вдясно от мен, проф. Станилов – имаше забележителен успех. Това бяха експонати от седем български музеи и частни сбирки. Успехът е забележителен, изложбата продължава още два месеца и сега с предстоящите празници на София в Москва това ще бъде увенчано още по-добре. С госпожа Фъндъкова имахме добра съвместна работа и по отношение на една голяма изложба на Владимир Димитров-Майстора, която ще направи рамката в късната есен.
Разговорите ни с моя руски колега господин Медински също направиха една добра бъдеща стъпка както по отношение на сътрудничеството на нашия НАТФИЗ в киноотдела му и тамошния ВГИК, така и по отношение на размяна на експерти, гостувания. Не сме подписвали конкретно споразумение, но поставихме доста интересни стъпки, които да извървим тази и особено другата година. Срещнахме се с ръководството на Болшой театър, което е съвсем ново, най-сетне срещнах един човек, който да е по-малко на служба като началник от мен, новият директор на Болшой театър е само от месец и половина, господин Урин. Имаме добри възможности да изпратим българската Национална опера, най-вероятно с някой голям престижен спектакъл на Вагнер. И, разбира се, да очакваме другата година, може би в средата на пролетта да дойдат те с техните най-големи солисти на Борис Годунов пред Патриаршеската катедрала.
На трето място, не на последно по важност, е една продължаваща – тя е стартирана преди няколко години – програма за превод на нови български романи, нова българска литература с Библиотеката за чуждестранна литература, където вече са излезли три романа, като едното е трилогия на Анжел Вагенщайн, тоест те са реално пет големи сериозни книги, и на Георги Господинов. Направили са прекрасни издания, добре преведени. Продължаваме това със следващи две или може би три заглавия другата година.
За пръв път рестартираме след доста десетилетия програмата за обмен на преводачи, особено млади руснаци, които завършват тук, и българи – там, които ще се обучават в Института „Горки”.
И нещо, което не биваше да забравя, да, съвместното ни честване на 200 години от рождението на Лермонтов с едно двуезично издание, то ще е от българска страна и подготовката ще започне още тези дни.
Завършвам, за да не ви отегчавам, макар че сами разбирате важността на това посещение, с нашата среща с Българския лицей в град Кишинев в Молдова, където се обучеват няколкостотин българи. И за пръв път – нещо, което отдавна мисля на никого от нас не се е случвало – да видим хора в чужда езикова и етническа среда да предпочетат задгранично българско училище, в което да се обучават. Там се обучаваха гагаузи, руснаци, молдованци. Силно положително ме изненадаха не само заради симпатичността на българския ген, но явно и за нивото на българското преподаване, защото те не учат само нормалното преподаване, те учат и култура, танци, музика.
Общо взето имаше смисъл това обикаляне.
Господин председател, ако не възразявате, да минем към други въпроси, които интересуват Комисията.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, пристъпваме към въпросите. Ще задам първо аз един-два въпроса, по-прозаични, тъй като доста романтична беше тази разходка из Русия. Всеки министър на българската култура е минал по тази разходка и е хубаво, че я направихте.
Моите въпроси са кратки и ясни. Какво стана с ремонта на училищата, децата влязоха ли да учат в училищата?
До Комисията по културата и медиите се обърнаха редица читалища по повод Ваше писмо до Съюза на народните читалища, в което се предлага ръководството да извърши мониторинг и анализ на състоянието на читалищната мрежа в страната. Като се има предвид, че освен самоорганизиралите се в този съюз читалища съществуват и читалища, които не участват в неговата работа и имат на локално ниво свои сдружения съгласно Закона за народните читалища като неправителствени организации, не считате ли, че такъв анализ е работа на специализираните експерти в Министерството на културата на база регистъра на страницата на министерството, където са регистрирани читалищата, през регионалните центрове за работа с читалищата?
Възнамерявате ли да възобновите работата на информационния сайт на Министерството на културата, който не се поддържа от 2009 г. досега?
И още нещо, в какви рамки е предложената държавна субсидия за българските читалища по Бюджет 2014, която рязко бе намалена от 2009 до 2012 г. – от 6 милиона на 2 милиона. Те даже не стигаха до общините за ремонт и развитие на народните читалища.
И третият ми въпрос е, тъй като с това започнахте, господин министър, но това мисля, че е най-важно, от всичко, което изброихте като задание, което сте дали от Министерството на културата към Министерството на финансите, колко от това ще отстоите? Защото съм свидетел тук от 2001 г. и четири години като министър какво сме искали и какво накрая ни дават. Това че по програми сте разделили, ще успеете ли да удържите на това или ще получим балтията? Като цифри е добро, но като сметка колко ви излиза, колко милиона очаквате?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Зададени са 123 милиона на тазгодишната база. Това е, така да се каже, копи пейст на на 123 милиона, които имаше в бюджета миналата година. Заявените нагоре са почти 20 милиона.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: След това чух Ваше изявление, че ще увеличавате заплатите. Потвърдено от Чобанов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Аз да увеличавам заплатите?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Вижте, всяко хвърляне на такива приказки създава особени настроения и в този смисъл трябва да бъдете много внимателни. Но наистина аз чух от господин Орешарски, че ще задели повече средства тази година за културата. Дали ще е така или в последния момент ще се промени? Защото в пространството вече върви, че се намаляват бюджетите на всички министерства, с изключение на образование и т.н., затова задавам въпроса. Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Въпросите станаха доста, ще започна от последния Ви въпрос.
В момента проектът на бюджет се намира на фаза, на която аз няма как да извадя вътрешна информация. Проектът е такъв, какъвто ние сме го внесли в Министерския съвет за предварително разглеждане, тези разглеждания текат, Вие знаете тази процедура по-добре от мен. Междинните ни борби няма как да ги извадя на бял свят. Как да кажа, второто четене беше малко по-оптимистично от първото, трябва да бъда искрен, но нещата при тази финансова ситуация не изглеждат толкова оптимистични, колкото на мен би ми се искало.
За инфосайта на Министерството на културата говорихме с заместник-министър Василев.
Училищата. Въпреки забавянето, което се наложи поради европейските програми, ремонтите ще завършат в рамките на този месец – при едни в средата на месеца, при други – в края на месеца. Общо взето успяхме да загасим няколко „пожара”, нещата са наред. В Плевен също.
За читалищата мисля, че споменах – 4,2 милиона. Съвсем накратко обяснявам какъв беше смисълът да отправим тази молба към господин Дойнов, който да направи преглед на подопечните му голям брой читалища, тези, които са извън неговото сдружение, са по-малко. Именно защото в неговото сдружение има най-голям брой читалища, от него започнахме. Подобен род статистика, която искаме да направим, ние ще направим веднъж по линия на Министерството на културата, веднъж през – него, и веднъж през всички останали по-малки сдружения и регионални центрове. Защото състоянието на читалищата според мен няма максимално актуален вид към днешна дата и аз лично за себе си го казвам, Министерството на културата в момента трябва да добие един много съвременен поглед върху това колко читалища са добре, колко не са добре, колко и какви проблеми имат те и как могат да бъдат решени. В момента има голям дисбаланс между отделните читалища, някои от тях са мъртви реално. Скоро имаше един случай в Силистренско, с Антон Кутев говорихме. Има проблеми, които по някакъв начин трябва да започнем да решаваме и да облекчим и тяхната работа, и нашата работа. Това да наливаме пари в читалищната система има смисъл, когато те реално стигат до съответните хора и те инициират по-голяма активност по места. Приемете това нещо за една първа голяма стъпка, за да започне тази обща статистика.
Благодаря за напомнянето, разбира се, ще трябва да направим този общ преглед и по линия на други репери, по които да добием реалната представа.
Бих искал да помоля господин Василев да се произнесе по един въпрос, който стоеше като проблем пред филмовата общност по отношение на продуцентите, след което да минем към други въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! Това, което ни е предоставено като анализ от директора на Национален филмов център във връзка с финансирането на нашето филмопроизводство, до момента, до 30 септември, са усвоени 6 млн. 30 хил. лева забългарското филмопроизводство. На дневен ред на базата на сключените договори и това, което предстои по усвояване до края на годината, за анимационното кино е 1 млн. 213 хил. лв., за документално кино – 943 хил. лв. и за игралното кино – 4 млн. 223 хил. лева. По твърдение на директора на Националния филмов център средствата, предвидени по бюджета на филмовия център, ще бъдат усвоени до края на годината в рамките, отново подчертавам, на сключените договори с продуцентите.
Специфичното във филмопроизводството е, че тези средства, които трябва да бъдат усвоени до края на годината, са на базата на изискване от самите филмови дейци, тоест от продуценти, на базата на реализирани продукции и те са на базата на траншове. Заради това става забавяне, както изглежда, но то не е забавяне, защото е регламентирано в договорите.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Много грозно звучи това „усвояване”. Нещо направили ли са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Не, образно казано „усвояване”, говорим за икономически термини, които наистина са „усвояване”. Но в крайна сметка, когато става въпрос за филмопроизводството, става въпрос за творчество и е нормално, така е поставена ситуацията, когато реализираш продукция, получаваш следващия транш.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И в предишни години сме казвали, имаше едно искане от филмовите дейци да се осигурят средства примерно за шест филма или за осем филма. Тогава аз реагирах, не съм специалист в тази област, но все смятам, че това не е плод-зеленчук, та да е на килограм, би трябвало тези филми някой да ги оцени. Ето и аз като народен представител да знам, след като са отпуснати тези пари, какво е направено, има ли продукт, който можем да го продадем на вътрешния пазар (не говоря на чуждия пазар), на вътрешния пазар това, което се произвежда, продава ли се? Има ли някаква стойност, някой ще направи ли оценка или всеки казва: вие не разбирате, ние сме творците, вие нищо не разбирате. Това ми е въпросът.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте, госпожо Андреева.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам повод от последните думи на господин Велчев, тъй като четири години ние интензивно комуникирахме по отношение на българската филмова индустрия. Бързам също да уточня, че по Закона за филмовата индустрия всеки един проект, когато кандидатства, минава през художествена комисия. художествената комисия е достатъчно представителна, за да оцени потенциала на всеки един продукт. Логиката – чисто икономическа и в държавническо отношение на финансиране на филмовата индустрия не само у нас, но е и принцип на Европейския съюз, че не се финансират комерсиални продукти. Доколкото един продукт, когато издържа на пазара, той няма такава необходимост от финансова подкрепа. По тази линия, както знаете, има аудиовизуално съобщение за държавна помощ, което е библия за това как се разходват средствата във всяка една държава членка на Европейския съюз. Затова и не можеше да мине едно предложение за въвеждане на данъчен кредит, ако си спомняте, три или четири пъти при предишното управлени.
Но контрол като цензура, все пак сме в двадесет и първи век, и такъв контрол или някой да оценява от Министерството на културата, е абсолютно недопустим в практиката. Има достатъчно други форми, като участие на фестивали, има категоризация на фестивалите, както Кан, Берлин, Венеция са в първата категория, А група фестивали и поканата за голяма част от българските филми през последните години са такава оценка. Българското кино има над 250 награди, получени на различни международни фестивали, има откупки на права за излъчване в последните месеци и в голяма европейска телевизия АРТ, което е голямо събитие за българското кино. Но факт е, че държавната субсидия, когато не се изпълнява, ние планираме по-голям обем на производство на филми, се получава един дисбаланс, на който бяхте свидетели през последните четири години. Накрая и Вежди Рашидов беше в наша подкрепа и досега остана в наша подкрепа, съжалявам, че не е член на Комисията.
Аз искам да продължа и с един подвъпрос. По време на актуализацията написахме една декларация от Националния съвет за кино, както и проф. Данаилов, и Вие също, господин министър, се борихме да бъде увеличана субсидията на българското кино до изпълнението на нотифицираната от Европейската комисия дъравна помощ, тоест още 4,5 милиона. Уговорихте се и се постигна съгласие за около 2 милиона увеличение. Бих искала да попитам каква е вероятността то да дойде до края на годината и дали има реални шансове?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Не мога да отговоря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожа Буруджиева има думата.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз апелирам все пак, макар и не пред Комисията, да отговорие на предишния въпрос. Надявам се, че това ще се случи и скоро ще се получи този отговор.
Аз имам три кратки въпроса. Единият е: стандартът за читалищата не е променян от 2009 г. Предвиждате ли такива промени? Няма смисъл да се обосновавам, достатъчно говорихме за българските читалища.
Второто нещо, казахте за средствата по повод на библиотеките. До каква степен е готовността по повод подкрепата и обновяването на фонда на библиотеките и в този смисъл дали бихте могли да кажете, господин министър, кога ще се обяви сесия – дали това ще бъде в началото на годината или в някакъв по-забавен период.
И трето, във връзка, разбира се, и със стандарта за читалищата, казахте за парите за тях, но всъщност ще има ли допълваща субсидия и какво ще бъде целевото подпомагане? Тоест ще обвържете ли тези стандарти с по-раздвижен финансов механизъм, който да разпределя техните пари? И оттук – ще обсъдите ли и кога предложението за обособяване на самостоятелна дирекция „Читалища и любителско изкуство”? Благодаря
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Преди да предоставя по същество думата за читалищната дейност на заместник-министър Василев, за отделна дирекция „Читалища” не виждам много реална перспектива по две причини. Или по една – тя е най-важната, че при тези наложени административни и финансови съкращения да съберем дирекция от 11 човека, е много сложно, да не кажа невъзможно. Откровен съм с Вас, поне на този етап такава структурна реформа трудно ще направим.
Колкото за субсидията за другата година за читалищата е 4 милиона и допълваща субсидия.
За стандарта ще каже заместник-министър Василев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз искам да не разделяме читалищата с другите регионални центрове, които са библиотеки що се отнася до стандарт. Това, което е предвидено в Бюджет 2014 и нашите виждания, са 10% увеличение за читалища, библиотеки и галерии. В цифри това означава 6980 лв. единен разходен стандарт на субсидирана бройка за читалища.
Другото, което е много важно и държа да го подчертая отново, към субсидираната бройка се предвиждат 4 милиона допълваща субсидия, която е за дейност на читалищата и те преминават на проектен принцип. Ако има нещо, това е една забравена практика в последните години от бюджетната рамка.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с въпрос от предишната ни среща. Тогава Ви попитах и останах с впечатление, че не сте много наясно за паметника на културата летище „Божурище”. Уточнихте ли границите, защото тогава казахте, че паметник на културата бил само хангарът и аерогарата, което не е вярно. Уточнихте ли го, ясни ли са вече границите? Това – от една страна. От друга страна, при предишния министър дори стигнах до искане на оставката на арх. Стоев за това, че като паметник на културата не се съхраняват както аерогарата, така и хангарът, така и паметниците, които са в района на летището. Тогава имаше извършване на строителни дейности на самото летище. Сега отново забелязвам, че на самата полоса в западната част се извършват някакви строителни дейности. На хангара, който е построен от германците в 1932 г., дано не съм прав, но отдалече се вижда, че вратите ги няма. Една врата тежи тонове, но ви уверявам, човек сам отваря вратите, такъв е механизмът на вратите, правени през 1932 година.
Аерогарата е в окаяно състояние, тя вече се срина. Взима ли министерството някакви мерки? Тогава бяха направили някакъв смешен акт от 500 евро! Ще се грижим ли ние за паметниците, защото по закона ясно е казано, че когато някой притежава такъв паметник, той е длъжен да го стопанисва с качество на добър стопанин. Какво правим и дали най-после тази администрация или инспекторат ще си влезе в ролята и ще започнат санкции? Откровено Ви казвам, не може чужденец да дойде в България и да се гаври с нашите паметници. Още повече, че това са италианци, където законите са толкова строги, че сигурно, ако този паметник беше в Италия, щяха да влязат в затвора. Защо е такова отношението към българските паметници?
И последно, то е свързано, дали предприехте нещо, защото доколкото знам във Върховния административен съд се води дело за обявяване, че това не е паметник на културата, което е също абсурд, какво се прави по този въпрос? Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Съвсем накратко Ви, отговарям, господин Велчев, няма как да пристъпя към никакви конкретни действия преди да мине делото на 7 ноември във Върховния административен съд. Няма как да пипна някъде, след като то е още в съдебно производство. В момента, в който се произнесе съдът…
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз се извинявам, само че не разбирам: някой съди някого. Този някой са италианците може би с подставени хора, които съдят държавата за този имот, който е обявен за паметник на културата. От страна на държавата, господин министър, логично е Министерството на културата да защитава, че това е паметник на културата и че той трябва да бъде съхранен такъв, какъвто е одобрен в 2006-2007 година?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Министерството на културата е обжалвало решението.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Въпросът е там кой го защитава. Аз смея да твърдя, че много от делата в годините ги загубихме от слаби юристи и сме имали случаи да наемаме външни юристи да защитават имотите на държавата и на Министерството на културата. В този смисъл. А времето минава. Защото е много е важно как ще застане защитата. Само да разчитаме на държавата, че е държавно, е несъстоятелно.
Аз Ви съветвам да направим една комисия от Дирекцията за паметниците на културата, да отиде и да се види какво става. Защото натискът е огромен и няма да успеем да опазим този паметник на културата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Според закона собственикът на паметника на културата, ако е доказано, че той не може да се грижи за него финансово, държавата е длъжна да го подпомага, да го субсидира. Въпросът е, че тези италианци, щом строят, явно имат пари и би трябвало да опазват паметника.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте, госпожо.
НИНА ГЕРГОВА, Гражданска инициатива за нов обществен договор: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Бих искала да засегна първо темата, която беше за филмопроизводството. Не знам дали до вас е стигнало писмо, внесли сме го както до Сметната палата, така и до Комисията по културата и медиите, така и до Министерството на културата, относно харченето на държавни пари за съмнителни продукции. Имам предвид така нашумялата рекламирана продукция „Четвърта власт” на Българската национална телевизия, защото Българската национална телевизия е обществена медия, а не частна и би трябвало някакъв художествен съвет да одобрява тези пари, да одобрява тази продукция. Там бяхме задали няколко въпроса, там има и очеваден конфликт на интереси, похарчени са едни държавни пари. Ще искаме отговор на тези въпроси.
Относно втория въпрос – за паметниците на културата, бих искала да попитам Министерството на културата какво прави с картата на културните паметници в България? Защото аз доста се занимавам с този въпрос, завършила съм културен туризъм, доста обикалям страната. В нашата държава има огромен брой културни паметници, които се рушат, огромни брой крепости, които въобще не са включени като културни паметници. Давам за пример една Гърция, те слагат един камък, казват, тук е стъпвал Филип Македонски и започват да изкарват пари. Ние по-глупави ли сме от гърците?
И следващия въпрос. Много се засягат въпросите, защото не е ясна собствеността, както знаем тук и за „Александър Невски” има претенции за собственост, и за много църкви. И тъй като не могат да минат по други закони, опитват се с някакъв закон за вероизповеданията да минат.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това е обсъждано вече няколко пъти, Вие явно отскоро идвате в заседанията и не сте наясно с някои неща. Така че прескочете тази тема.
И искам да Ви кажа, че Вашето писмо е влязло днес в 13,55 часа. Така че то трябва да се прегледа и след това да се отговаря.
Освен това, не че искам да помогна на министъра, но Министерството на културата какво отношение може да вземе към телевизията? Телевизията е под Закона за радиото и телевизията. А финансови органи могат да проверят. Така че трябва да се запознаем с писмото, да запознаем колегите и след това да видим дали и какви финансови проверки могат да се направят. Защото не знам откъде знаете колко струва този сериал, тъй като аз лично не знам и едва ли някой знае.
НИНА ГЕРГОВА: Чуха се някои суми, освен 2,5 милиона, 8,5 милиона дадени за някакви имоти в офиси, не знам си колко милиона за „поршето”. Но това е непроверена информация.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ще вземем отношение към Вашия въпрос. Идвайте на нашите заседания, за да сте в хода на събитията.
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Моят въпрос е свързан със срока, в който се публикуват стенограмите от нашите заседания, тъй като не виждам стенограма от септември. Искам да знам какъв е срокът, който е предвиден, не за друго, а защото на мен ми е нужен материалът, който е там.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Срокът е две седмици.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, имате ли още въпроси към господин министъра?
ДИАНА АНДРЕЕВА: Кратко и ясно – става въпрос за споразумението.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Веднага отговарям. Преподписване не може да има, има подписване, което значи нов документ.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Точно така.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Действаме по въпроса.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Благодаря.

Точка 4. Информация за гражданска инициатива за проект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин министър, моля да останете и по тази точка, защото тя касае и Вас.
Това е информация на Гражданска инициатива за законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. На основание чл. 8, ал. 1, т . 1 и чл. 36, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление председателят на Народното събрание е разпоредил на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения и Комисията по културата и медиите да се запознаят с национална гражданска инициатива за нов Закон за културното наследство № ПГ-309-00-15, внесен от инициативния комитет.
Предвид представената пред нас още на първото заседание проектопрограма за законодателна инициатива на Министерството на културата, където за м. декември 2013 г. се предвижда внасяне на изменение и допълнение на Закона за културното наследство, изпратих предложението на инициативния комитет на Националната гражданска инициатива до Министерството на културата с предложение за включване на техни представители в работната група, която ще работи по закона.
В отговора на министър Стоянович е видно, че Министерството на културата се е съобразила с нашето и на Комисията по взаимодействие с гражданските организации и движения предложение и след срещата с вносителите на гражданската инициатива са включили посочените техни представители, които ще участват в работната група, определена със заповед на министъра. Тази работна група ще започне работа в средата на м. октомври 2013 г.
Това ми беше информацията, тъй като достатъчно са инициативни господата от Гражданска инициатива. Колегите, които бяха депутати и в предишния парламент, знаят каква голяма и сериозна поправка правихме на този закон, но сега се налагат също някои промени.
ИРЕНА СОКОЛОВА: А как са избрани неправителствените организации?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Министерството работи по промени в закона и е поканило да участват представители на неправителствени организации.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Да, но как са набрани неправителствените организации, които са поканени?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Това са неправителствени организации, които имат пряко и косвено отношение към този въпрос. Те продължават да се включват, има още време.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Имаше желание те да пишат нов закон. Законът е приет в 2009 г., поправян в 2010 г. изцяло с допълнение, невъзможно е сега някой да пише нов закон. Тук става въпрос за някои необходими поправки в закона.
Заповядайте.
Арх. ЯВОР ДИЧЕВ: Господин председател и господин министър, във връзка със Закона за културното наследство задължително трябва да се промени и структурата на Институтат за паметниците на културата, който е една твърде тежка организация, която вреди и на инвеститори, и на проектанти, и на гражданството. Това трябва да е неделима част в програмата за допълнение на Закона за културното наследство. Този институт тотално трябва да се коригира, да стане истинска работеща структура.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, благодаря ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Проф. Стефан Данаилов