1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 август 2013 г.

2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 354-01-65, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 16 октомври 2013 г.

3. Информация относно участие на г-н Мартин Захариев в среща на председателите на комисиите по образование, наука и културата и на комисиите по развитието на информационното общество, проведена във Вилнюс през септември 2013 г.

---

На 23 октомври 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 август 2013 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 354-01-65, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 16 октомври 2013 г.
3. Информация относно участие на г-н Мартин Захариев в среща на председателите на комисиите по образование, наука и културата и на комисиите по развитието на информационното общество, проведена във Вилнюс през септември 2013 г.


Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от господин Стефан Данаилов – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден, колеги! Налице е кворум за провеждане на заседанието. Ще ви прочета дневния ред, който трябва да гласуваме. Разбира се, ако има други предложения, ще ги обсъдим и приемем и тях.
Дневният ред е:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 август 2013 г..
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 354-01-65, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 16 октомври 2013 г.
3. Информация относно участие на г-н Мартин Захариев в среща на председателите на комисиите по образование, наука и културата и на комисиите по развитието на информационното общество, проведена във Вилнюс през септември 2013 г.
Колеги, имате ли предложения по дневния ред? Ако не, моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви.
В нашето заседание днес участват представители на Министерството на културата – господин Васил Василев, заместник министър, госпожа Катерина Пашова, директор на дирекция „Авторско право и сродните му права”, и Екатерина Русева, парламентарен секретар н Министерството на културата.
Колеги, представям на вашето внимание информация относно точки първа и втора от дневния ред на заседанието ни днес.
По време на лятната ваканция на парламента през август 2013 г. в Народното събрание е постъпил за разглеждане и одобрение с Решение № 483 от 2013 г. на Министерския съвет на Република България проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права с вх. № 302-01-12. Той е разпределен на Комисията по културата и медиите като водеща комисия с разпореждане на председателя на Народното събрание № 350-01-188 от 28 август 2013 г. Този законопроект има за цел да въведе в националния закон изискванията на Директива 2001/77 на Европейски парламент и на Европейския съвет от 27 септември 2011 г. за изменение на Директива 2006/116 ЕО за срока за закрила на авторските права и някои сродни права.
Непосредствено след внасянето на законопроекта в Народното събрание няколко неправителствени организации направиха предложения по него в Комисията. Предвид широкия кръг на заинтересованите от промените лица и с оглед на постигането на съгласие по предложените текстове, бе сформирана експерта работна група. В нея участие взеха представителите на Министерството на културата, Българския медиен съюз, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Копи БГ, Съюза на артистите в България, Артист аутор, Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори, Музикаутор, Филмаутор, ПРОФОН, Българската асоциация на музикалните продуценти, Съюза на българските музикални и танцови дейци, Асоциацията на телевизионните продуценти, Съветът за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Националното сдружение на малки и средни кабелни оператори ТВ груп 2000.
Наред с изброените организации становище по законопроекта представиха и Съюзът на българските филмови дейци, Асоциацията на българските филмови режисьори, както и Асоциацията на българските оператори.
В Комисията по културата и медиите постъпи и становище от IFPI - Международната федерация на звукозаписната индустрия, относно някои от исканите промени в Закона за авторското право и сродните му права.
Експертната група проведе четири заседания, на които са обсъдени предложенията и становищата по поставените проблеми. Работната група е ползвала експертното мнение на д-р Георги Серакинов.
Въз основа на направените предложения от посочените по-горе организации на 16 октомври 2013 г. аз и народните представители Ваня Добрева, Мариана Бояджиева, Антон Кутев и Мартин Захариев внесохме в деловодството на парламента с вх. № 354-01-65 Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Целта на предлаганите допълнителни промени е да се създаде по-голяма правна сигурност и яснота при осъществяването на колективното управление на авторски и сродни права и повишаване качеството на прилагане на действащия закон. Разбира се, в работната група бяха обсъдени и още много, много други предложения, за които не постигна консенсус, но това, уважаеми дами и господа, не значи, че не могат да бъдат предложени между първо и второ четене от депутати, за да потърсим още веднъж път за преодоляването на казусите, заложени в тях.
Колеги, предлагам да разгледаме законопроектите по реда на постъпването им деловодството на парламента.
Моля от името на вносителите заместник-министърът на културата господин Василев да представи пред Комисията по културата и медиите проекта на закон, внесен от Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Проектът за Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права в общи линии предвижда.
Първо, с измененията на Закона за авторското право и сродните му права се предвижда удължаването на срока на закрила на правата на артистите изпълнители и на продуцентите на звукозаписа. Сегашният срок от 50 години се предвижда да се увеличи до 70 години, но само на някои записи на изпълнители, ведно със съответните съпътстващи мерки, гарантиращи на изпълнителите ефективността на удължаването на срока на закрила. В случаите, при които на изпълнителите е бил направен звукозапис, който е бил законно публикуван или законно съобщен на публика в рамките на 50-годишния срок на закрила, то времетраенето на правото продължава 70 години от това събитие и ако са настъпили и двете, от това, което е настъпило по-рано. Това е видно и за продуцентите на звукозаписите.
Втората насока на измененията е въвеждането на допълнителна закрила на артистите изпълнители, чиито изпълнения са записани във формата на звукозапис. В случаите на неефективно пазарно реализиране на записите на техните изпълнения поради бездействие на продуцентите е предвидена възможност за прекратяване на договорите с продуцентите. За артистите изпълнители, както и акомпанимента, чиито имена обикновено не фигурират в анонсите, тоест непредставените артисти се въвежда възможност за получаване на допълнителни възнаграждения между 50-ата и 70-ата година от времетраенето на закрилата.
Тези промени са предвидени във връзка с Директива 2001/77 на Европейски парламент и на Съвета 27 септември 2011 г. за изменение на Директива 2006/116 ЕО за срока за закрила на авторските права и някои сродни.
Това са нашите мотиви, ако имате въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря.
Давам думата на госпожа Вяра Мацева, главен експерт в отдел „Европейско право” на Четиридесет и второто Народно събрание за становище по така предложения законопроект. Заповядайте, госпожо Мацева.
ВЯРА МАЦЕВА: Благодаря, господин професор.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права с вх. № 302-01-12 от 13 август 2013 г. от Министерския съвет, който е първият във вашия дневен ред, се въвеждат изисквания на Директива 2011/77 на Европейски парламент и Съвета от 27 септември 2011 г. за изменение на Директива 2006/116 на Европейската общност за срока за закрила на авторското право и някои сродни права.
В становището аз съм уточнила някои дребни забележки, които биха могли да бъдат отлично поправени между първо и второ четене, като изчерпателно съм разгледала всеки член от законопроекта.
В законопроекта има и промени, които са извън транспонирането на тази директива във връзка с уеднаквяване на терминологията, която терминология се разглеждаше също и в работната група. Освен това в хода на разглеждането се оказа, че има текстове, които изцяло ще отпаднат, тъй като са свързани с въвеждането на един друг акт.
Крайният срок за въвеждането на разпоредбите на директивата е 1 ноември 2013 г., тоест ние имаме твърде кратко време законопроектът да мине и на първо, и на второ четене както в комисиите, така и в пленарна зала.
В общи линии въз основа на разгледания от мен законопроект може да се направи заключение, че е съобразен с изискванията на Директива 2001/77 ЕС на Европейски парламент и на Съвета и може да премине към разглеждане.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси. Както вече казах, тук е представител от дирекцията „Авторско право и сродните му права”, госпожа Пашова, така че имате възможност да задавате своите въпроси.
Че сме закъснели, закъснели сме, но искам да задам един въпрос. След като е влязъл за обсъждане в Народното събрание, задължителна ли е датата 1 ноември?
ВЯРА МАЦЕВА: Наказателната процедура на Европейската комисия няма да започне веднага след 1 ноември, но е редно възможно най-скоро да бъде въведена тази директива.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Разбирам, но не е така страшно, както ни го казахте.
Колеги, с две думи, това е директива, която – да дава господ авторите да живеят толкова дълго време – регламентира някои права. Разбира се, това се отнася главно за музикалния сектор, но също е важно и ние ще пристъпим към обсъждането и по-нататъшното приемане.
Заповядайте.
ЗДРАВКА СИРАКОВА, Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права (ЕАЗИПА): Внасям четири страници предложения от името на музикантите, членуващи в тази организация. Те на шест страници бяха внесени във връзка с работата по Стратегия 2020 в работна група интелектуална собственост и права, тъй като беше много уместно, когато парламентът разглежда текстовете, които ни задължава европейската директива да вкараме, да решим някои нерешени въпроси на артист изпълнителите от 2000 г. насам. Дори и в 2006 г., когато имаше други поправки на тези текстове, проблемите на артист изпълнителите останаха. Разбира се, Министерството на културата, както обикновено, не обърна никакво внимание на предложенията, за жалост. По тази причина ние ги публикувахме на сайта си и те стоят от година и половина в интернет. Нямам упрек ни най-малък упрек към новото ръководство на Министерството на културата, защото те са, дето се казва, на сто дни. По този въпрос нямам упрек.
Няма да чета четирите страници, искам да кажа само три неща. Никакво значение няма, че вие ще гласувате удължаване на срока от 50 на 70 години, защото артист изпълнителите, а това значи режисьори, диригенти, хореографи-постановчици, за тях няма никакво значение, защото всъщност те нямат права по българския запис. Те имат само неимуществени права – да си видят името на афиша и програмата. Преобладаващата част от тях нямат никакви имуществени права. Всички, които са на трудов договор, по българския закон нямат имуществени права. Тоест самодейците в любителските формации, понеже не са на трудов договор, са с авторски и сродни права, но колегите, които са в Софийската филхармония, Радио оркестъра, Старозагорската опера или ансамбъл „Добруджа” нямат такива права, защото са на щат. Това е капитален въпрос, по който многократно ни е казвано, че в западноевропейското законодателство, видите ли, бил уреден по този начин. Първо, това не е вярно. Да, има някои държави, където е уредено не категорично, че правата на изпълнителите на трудов договор не преминават в работодателите. Второ, това за България не може да бъде никакъв аргумент. Защото, извинете, но когато в една държава законодателството е на три века или на два века и всички знаят, че има авторски и сродни права и за тях се плаща, е едно, а когато законът в България е на 20 години, е друго.
Освен това не може оркестрантите в Софийската филхармония да са с 420 лева, за актьорите да не говорим, особено в провинциалните театри. И така нататък, и така нататък.
Оставям тези четири страници с молба да бъде отразено точно. Тази директива е публикувана през септември 2011 г., ние всички знаехме за нея, ЕАЗИПА никога не е била включвана в работни групи. По тази причина депозирам поправките с молба народните представители да се отнесат с необходимата загриженост за българските артист изпълнители. Започвайки с промяна на терминологията, която е неграмотна. Да, режисьорите, хореографите и диригентите са артисти, но не са изпълнители.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Само искам да ви кажа, че режисьорите са носители на авторски права, те не са в тази група, в която сме актьорите.
И искам също да Ви кажа по повод на това, че не сте участвали в работни групи, че ние не сме канили, това са хора, които са заявили, че желаят да участват в работните групи. Разбирам, че вие не сте участвали, но ние не сме канили, обявили сме кога ще започват заседанията. И не случайно толкова много хора се бяха отзовали, но не е късно вие да си дадете предложенията, които да обсъдим. Те касаят повече втория законопроект, който предлагаме и се опитваме с него да решаваме много от тези проблеми.
Имате ли въпроси към колегите от Министерството на културата по повод първия законопроект? Заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ, Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от гостите! За колеги приемам и представителите на БАККО, които виждам тук, представители на организацията за колективно управление на права, с които контактувам ежедневно. Казвам го не случайно. Професоре, Вие съвсем правилно артикулирахте, че второто предложение по Законопроекта за изменение и допълнение, което не е свързано с директивата, са всички онези предложения на работната група, които бяха приети с консенсус. И, разбира се, може би съвсем уместно процедурно вметнахте, че допълнителни предложения биха могли да бъдат направени между първо и второ четене.
В тази връзка ми се ще да взема думата още сега, на този не толкова предварителен етап, защото след вашето гласуване процедурата тръгва и допълнителните предложения ще потекат, така както те потекоха в работата на работната група. И в присъствието на д-р Серакинов да кажа следното. В индустрията има не малко противоречия, не малко неясноти, ако щете, и по повод може би не дотам ясния закон, има много сериозни противоречия в тълкуването на определени норми. И доколкото разбирам, а това мисля, че го разбирам правилно, имаме историческия шанс след три-четири месеца при въвеждането на Договора от Пекин в Закона за авторското право и сродните му права да прецизираме цялата уредба, свързана с тези въпроси. Това имахме възможност да го кажем и в работната група. Донякъде работната група излезе и с тази логика и това заключение – че няма нужда да се хвърлят допълнителни усилия, още повече, че не може в краткия срок, в който трябваше да се обработват новите текстове, да се обединим около тях. В цялата индустрия в момента, мога да кажа, тече едно вълнение, много интензивна комуникация, обсъждане възможностите да достигнем до еднакво, споделено становище по отношение на пътя на правата и на парите, което е в основата на конфликти в средата, които донякъде са причината все още да няма и приети тарифи при част от организациите за колективно управление на права.
Моята молба и призив е депутатите да имат предвид между първо и второ четене, че индустрията има всички възможности, а мисля, че и желание да седне на една маса и в рамките на месеците до имплементирането на Договора от Пекин, тоест следващият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права да изработим текстове, които да бъдат общи. Да бъдат споделени и да няма вече изпокарана индустрия и да няма сърдити гилдии.
Това е моето предложение. Само да вметна, че самият Договор от Пекин на практика ще прецизира разпоредбите, свързани със защитата на правата на изпълнителите на аудиовизуални произведения, оттам да тръгнем – едно. Второ, работи се и по отношение на развитието на технологиите и новите предизвикателства, които те поставиха пред отстъпването на права. Има много неща да съобразим. Аз мисля, че можем да ги съобразим на платформа на Министерството на културата, каквато покана получихме и от страна на Министерството на културата и готовност да предоставят такава платформа и в рамките на следващите няколко месеца да постигнем консенсус по всички въпроси, които досега са били нерешени.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря. Аз, честно казано, не мога да си представя, дори да има пекински решения, как ще се съберем на една маса и всички ще кажем за едно нещо „да”. Това е пълен абсурд! Отсега ви го казвам. Интересите са толкова разнолики, че просто не знам как ще стане.
Извинявайте, това предложение дадохте ли го пред работната група? Защото, доколкото разбирам, това, което казвате, е всъщност несъстоятелността на закона, който предлагаме аз и мои колеги – че не е нужно сега той да се гледа, а да чакаме Договора от Пекин. Аз така го разбирам и моля да ми обясните така ли е.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Професоре, Вие може би като представител на една определена гилдия се настройвате не съвсем позитивно. Ще Ви кажа следното. Всички текстове, които в момента разглеждате, директивата, разбира се, допълнителния законопроект за изменение и допълнение, разбира се, е нещо, което е широко прието. Има дългогодишни проблеми при прилагането на Закона за авторското право и сродните му права. Ще дам в конкретика: има проблеми в разбирането на това що е препредаване, какви права се отстъпват на телевизионните организации, какви права телевизионните организации отстъпват при разпространението, изобщо процеса на разпространение, има ли разлика в правата, които ефирните програми отстъпват, когато влизат в кабелен оператор и сателитен оператор. Всички тези въпроси, достатъчно тежки, част от предложенията, които не бяха широко подкрепени, са свързани с тази материя. Онова, което можем да направим, е в рамките на времето до следващия законопроект за изменение и допълнение, който няма да се забави заради имплементирането на Договора от Пекин, да решим това – да изчистим пътя на правата и парите. Това няма отношение към директивата, която в момента се имплементира.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Директивата е ясна. Аз говоря по това, което не съм представил още и започнаха коментари.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Така предложеният законопроект за изменение и допълнение, разбира се, имаше пълния консенсус на индустрията и на всички участници в работната група. В този смисъл няма проблем. Мен повече ме притеснява дали между първо и второ четене всички усилия, които направихме заедно и които продължаваме да правим с индустрията да се сработим, няма да бъдат саботирани.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ясно. Именно защото не искаме да пречим на движението на директивата, а големите проблеми съществуват, затова предлагаме този законопроект с група народни представители. Освен текстовете, които са съгласувани и по които няма противоречия, с всички гилдии да седнем и да видим какво ще се случи оттук нататък. Защото аз знам какво предстои. Не бива да пречим на директивата, двата законопроекта нямат нищо общо един с друг, те съвсем различни. В този смисъл нека да представя това, което сме предложили, и след това да продължим да говорим.
Още веднъж, колеги, имате ли въпроси към първия, директивния законопроект?
Нямате. Благодаря ви.
Колеги, накратко някои мотиви за изменението на закона, които предлагаме с народните представители Ваня Добрева, Мариана Бояджиева, Антон Кутев и Мартин Захариев.
Считаме, че пропуски в действащия правен закон, които са се родили в хода на практиката във връзка с правоприлагането, са основание да се допълни разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права, като изключим от защитените обекти на авторското право актовете на съдилищата.
През 2011 г. в съдържанието на закона бяха включени разпоредбите на чл. 40б относно новия ред за регистрация на организации за колективно управление на права. Бихме искали с промените да заложим допълнителни гаранции за изолиране на случаите на формално създадени, но неефективно функциониращи организации на колективно управление на авторски и сродни права. В тази връзка в разработката на чл. 40г, ал. 2, засягаща съдържанието на публичния регистър, предлагаме да се допълни с т. 44а. На идентично основание се допълва чл. 40д, ал. 1, т. 2 и 3.
Това е предложението. Разбира се, по-обоснователни мотиви ние сме предложили заедно със законопроекта, но бих искал да чуем какво е становището по тези предложения на Министерството на културата.
Господин Василев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Министерството на културата няма бележки и предложения по проекта и приема така направените предложения.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, аз пак ще се върна към темата, тъй като действително в дискусиите, които се водиха в срещите, много различни и разнобойни неща се предлагаха от различните структури. Тук има колеги, които помнят от миналото Народно събрание какво чудо беше. Но има текстове от предложенията на организациите, които действително бихме могли да включим като предложения на депутати между първо и второ четене именно в този закон, който ние предлагаме, за да помогнем за избистряне на ситуацията – в рамките на това, което е възможно да се приеме, и което е по-трудно приемливо. Но тези точки, които ние предлагаме, са много важни, за да може наистина да се подредят нещата и просто да има допълнителни гаранции в това, за което са обявени тези разпоредби и самото им прилагане.
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ: Във връзка с разговора, който сега започна, искам да обърна внимание на чисто формалния факт, че ние между първо и второ четене можем да правим промени само върху текстове, които вече са заложени в първо четене. Което ще рече, че поне тези проблеми, които бяха поставени сега, доколкото разбирам аз, по отношение на правата на авторите, които са в трудово правоотношение, практически с този закон в рамките на първо и второ четене, те не могат да бъдат решени. Поне доколкото аз си представям процедурата. Така че още отсега искам да стане достатъчно ясно, че очаквания за това, че между първо и второ четене сега ще се премине към решаване на голямата част от тези проблеми практически са нереални. Може би има част от техните проблеми – аз не съм виждал четирите страници, които колегите са написали – може би част от тези четири страници могат да влязат за решаване между първо и второ четене, но това ще бъде само част, далеч не всичко. Особено проблема, който поставих, няма да бъде част от това разглеждане, за него трябва друг законопроект.
От тази гледна точка предложението на АБРО е абсолютно реално, защото така или иначе, в това разглеждане това не може да се случи. Казвам отсега, за да не се окаже след това, че са останали с други очаквания и че сме ги излъгали. Няма как да стане чисто формално в момента.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Други колеги? Заповядайте, господин Икономов.
КИРИЛ ИКОНОМОВ, председател на Управителния съвет на Европейска агенция за защита на изпълнителски, авторски и продуцентски права (ЕАЗИПА): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, дами и господа! Обезпокоен съм, първо, че никога досега не бяхме поканени, независимо, че дадохме един огромен труд, внесохме много сериозни предложения на нашите експерти. Но ние сме си отново в черния списък, нашите предложения на се приети. Сега вие, като прочетете тези четири страници, ще разберете колко ценни предложения имаме за защита на българската култура.
Сега съм обезпокоен от нещо друго. Става въпрос за преходните и заключителни разпоредби, разпоредбите на чл. 40б. Много ви моля да се променят. Ще ви обясня в каква заблуда ви вкарват хората, които правят това предложение. Само искам да ви прочета мотивите: за изолиране на случаите на формално създадени, но неефективно функциониращи организации за колективно управление на права. Ние сме тази агенция, бяха 32, останаха три. Осъдили сме Министерството на културата за мълчалив отказ. От три месеца чакаме изпълнението на това решение на съда, още не се изпълнява. Една шайка е изработила това нещо, за да може да ни вкара нас отново в един мач. А ние сме тези, които ще внесем спокойствие в носителите на права и в ползвателите. Вижте само една буквичка: разпоредбите на чл. 40б се прилагат и по отношение на всички заварени по регистрация, съответно пререгистрация. Ние от три месеца чакаме да се изпълни решение на съда, което още не е изпълнено. И сега с това нещо искат нас с 3500 члена да ни вкарат в още един допълнителен мач. На 12-и има второ заседание на Върховния административен съд, ние сме дали „Музикаутор”, ПРОФОН и Министерството на културата на съд за картел. Това е второ заседание, дали сме три хиляди страници доказателства. Един изключително срамен акт. Това е (показва) един прекрасен документ, който ние ще приложим към делото за картел. Чета го: „За изолиране случаи на формално създадени неефективно функциониращи организации…” Срам! Японец ли да стана, господин Данаилов?! Срам ме е!
Много ви моля, само ако се сложи едно „не”, ние се успокояваме и ще разбера, че вие сте разбрали за какво става въпрос.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Нека да отговоря. Това е един въпрос, който се поставя от всички останали организации – какви права имате да събирате средства по линия на авторските права. Мен са ме запознавали, тук има хора, които бяха на тези среща с международни организации, и там беше поставен този въпрос: въз основа на какво имате право да събирате тези средства.
КИРИЛ ИКОНОМОВ: Съдът е казал. Аз мисля, че всички уважаваме решенията на съда.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз казвам какво знам. Тук са хората от Министерството на културата и те да ви отговорят за това мълчаливо съгласие или несъгласие, аз не мога да коментирам това. Но че вътре трябва да се изчистят нещата, в това съм абсолютно сигурен.
КИРИЛ ИКОНОМОВ: Ние говорим за картел, господин Данаилов. И мен ме е срам от цялата тази ситуация. Зад гърба ми стои една голяма гилдия от композитори, автори, продуценти, писатели. И някой си позволява да мисли дали ние трябва да съществуваме или не. Направете една партия в България, да се знае, че в България има една-единствена партия и една-единствена организация! Да се знае, че това е така! Или кажете, че не трябва да е така!
АНТОН КУТЕВ: Аз се извинявам, ако може само едно изречение. Извинявам се, че днес все формално се включвам, но чисто формално, ако ще подавате заявление за картел, ще трябва да включите и Народното събрание. Защото това са текстове, към които няма отношение Министерството на културата, така че трябва да включите и Народното събрание в този картел.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Василев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз искам само да допълня, че Министерството на културата се занимава с изпълнение на Закона за авторското право и сродните му права, то не може да бъде обвинявано, че не изпълнява закона. Малко спекулативно е от ваша страна да тълкувате едно съдебно решение само в частта, в която ви е угодна. И в крайна сметка един закон е не за да защитава частни интереси, в които вие претендирате пред многоуважаемите депутати в момента, а да защитава общи европейски практики, в които общи европейски практики ясно е разписано как и по какъв начин се създават организации, които да защитават авторски права, и по какъв начин тези средства да бъдат предоставяни на самите автори.
КИРИЛ ИКОНОМОВ: Аз няма какво да кажа. Благодаря ви, много ви моля да вземете предвид това, което казах.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, това е тема, която също е с продължение, ще се коментира.
Заповядайте.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Имам удоволствието да работя с организацията за колективно управление на авторски права върху филми и аудиовизуални произведения „Филмаутор”. Паралелно с това в годините назад познавам дейността на организацията, която управлява авторски права върху музикални произведения „Музикаутор”, а в рамките на днешното заседание имам ад хок мандат да говоря от името на колегите от ПРОФОН. Всяка една от организациите се извинява, че не може да присъства.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да изразим своята позиция по предложените законопроекти. Само за да спазя тяхната поредност, ще кажа, че по отношение на първия няма две мнения, че директивата за удължаване на срока трябва да стане част от националното законодателство и в този смисъл и предвид факта, че сроковете са изключително ограничени, ние сме изразили в рамките на работната група своята позиция, че текстовете трябва да бъдат приети.
По отношение на втория предложен законопроект, който поражда дебати, мога да споделя позицията на носителите на права и на организациите, които ги представляват, от чисто практическа гледна точка. В едно изречение ще си позволя да се върна няколко години назад и да кажа, че проведените в Закона за авторското право и сродните му права промени през 2011 г. създадоха съвсем различен режим на функциониране на тези организации. Ако преди тези промени той беше изцяло либерален, с промените през 2011 г. се въведе режим на регулация от страна на държавата, която между прочем е добра европейска практика, стига да е балансирана, каквато в нашия закон е, дотолкова доколкото дейността на тези организации е дейност в частна полза и в интерес на техните членове, съответно и на носителите на права, които те представляват.
Промените през 2011 г. са една добра основа, която понастоящем нашето мнение е, че може да бъде надградена. И в този смисъл предложеният проект считаме, че именно това цели. При провеждането на промените през 2011 г. нямаше отнапред да се знае тези текстове дали ще работят и в каква насока. В момента считаме, че направеното предложение уеднаквява терминологията по отношение на организациите, които функционират и в този смисъл са били пререгистрирани, и по отношение на тези, които биха искали първоначална регистрация. С предложените текстове, дотолкова доколкото считаме, че режимът трябва да е еднакъв и след като вече функциониращите организации са преминали през необходимата цедка на правоприлагането и са представили всички необходими документи, за да бъдат утвърдени като такива от страна на държавата, това следва да важи и за всички останали, които биха искали да функционират по подобен начин.
Ето защо подкрепяме изцяло направеното предложение с уточнението, че има текстове, които биха могли да бъдат допълнително прецизирани между първо и второ четене, но позицията и на трите сдружения е, че действително предложеният законопроект създава условия за прозрачна, ясна и предвидима среда на отношения между ползватели и правоносители. Колкото е важно за категориите носители на права да бъдат защитени техните права, точно толкова е важно за бизнеса да знае откъде може да получи тези права.
Най-голямото преимущество – и с това ще приключа – на колективното управление на права е правната сигурност, която дава на бизнеса, че определена категория права могат да бъдат получени от едно място, от една организация, тя е проверена от държавата и функционира по определени правила. Смятаме, че това е изцяло в синхрон и на всички установени практики в държавите членки. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря.
Нашият референт госпожа Емануилова ще каже по повод на това възражение на господин Кутев.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря, Ви, господин председател. Само искам да внеса едно уточнение, че съгласно нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание действително предложения могат да бъдат направени след приетия на първо четене законопроект, но чл. 80, ал. 2, изречение второ гласи, че предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. Тоест трябва да бъде внимателно прецизирано предложението дали е в обхвата и принципите на приетия на първо четене законопроект.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря. Изяснихме този въпрос.
Господин Захариев, заповядайте.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Безспорно е желанието на вносителите да внесат яснота в един доста хаотичен и объркан пазар. Безспорно е желанието ни да направим защита на творческите индустрии и на представителите на творческите индустрии с цел да ги подпомогнем. Но също така за знанието на народните представители искам да кажа, че става дума за пари. През цялото време говорим за пари. Организациите за колективно управление на права събират пари и преразпределят за своите членове от няколко основни приходоизточника. Те са: излъчващите радиоорганизации, излъчващите телевизионни организации, организациите, които осигуряват симулкастинг и уебкастинг услуги.
Генерират и приходи от така нареченото публично изпълнение. Там някъде е заровен дяволът на раздора, уважаеми колеги. Кой ще събира правата от публичното изпълнение? Без да навлизам в конкретика, защото цифрите, с които разполагам, не намирам за достатъчно коректни, за да ги доведа до знанието на народните представители, искам да помоля уважаемото министерство и Вас персонално, господин заместник-министър, както и индустрията, за която господин Меликов говори, чиито представители днес има на заседанието, да изготвят анализ на този пазар, който представлява пазарът за публично изпълнение. Помолихме за такова нещо индустрията на среща в края на септември месец с представители на влиятелната международна организация Интернейшънъл конфедерейшън ъф мюзик паблишност. Месец по-късно тази комисия не разполага, въпреки нашето желание и тяхната готовност да предоставят такива данни.
Събираемостта на тези пари от публично изпълнение надхвърля много повече от един милион в годишен мащаб – това искам да го знаете всички. Но това са само под 10% от пазара за публично изпълнение. В България има над 50 хиляди търговски обекта, които трябва да плащат такси за правото да излъчват в своите обекти публичното изпълнение. Дотук нямаме никакви колебания, надявам се.
Моля, за да може Комисията по културата и медиите да генерира правилно своето становище, да оценим пазара, защото ние с всеки текст, алинея, точка и запетая регулираме пазар и в този пазар има много страни с противоречиви интереси, както чухме преди малко. Аз твърдя категорично от позицията на тази комисия, че 90% от този пазар е неусвоен. Борбата е кой ще събира парите за този пазар – пазарът на публично изпълнение. Затова моля министерството с целия инструментариум, с който разполагате като такова, с подкрепата на индустрията, на съответните организации, представени днес тук, да се опитаме да дадем оценка на този пазар в годишен мащаб. Това ще помогне до голяма степен да се формират приоритетите при взимане на решение от страна на Комисията и евентуално ако се наложи въз основа на това, между първо и второ четене.
И един втори въпрос имам, господин заместник-министър към Вас, защо Министерството на културата не обжалва решението на Върховния административен съд от май месец? Забрави ли или просто тогава се сменяше властта и пропуснахте сроковете пред съда? Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: На първия въпрос, който ми поставихте, да, бихме съдействали. Но в знак на уважение молбата ми е, ако може всички тези въпроси, да ги поставите във ваше становище, за да можем да отговорим. Но ви приканвам към следното нещо: не само да обръщаме внимание как се събират парите, за които Вие говорите, но по какъв начин се разпределят, защото това не са пари на съответната организация, това са пари на тези, които имат авторски права. И нека обърнем внимание дали тези средства стигат до съответните автори или се преразпределят по някакъв начин в съответно дружество и т.н. Защото това са тенденции, които европейската практика ги е наложила, ние няма да измисляме нови подходи.
Що се отнася до втория въпрос, бих искала да дам думата на госпожа Пашова, за да отговори.
И, уважаеми господин председател, бих Ви помолил да се оттегля, защото трябва да отида в следващата комисия.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Пак не можах да разбера, това, което сподели господин Захариев, ще ги има ли в Комисията тези отчети? Нямате сили, нямате възможности ли? Вижте, тази тема при кого отиват парите я говорим от 2001 г., откакто сме започнали да правим някакви промени в този закон. И никой не може да каже къде отиват. Започнах да чувам от изпълнителите, че стигали до тях, че не стигали. Има много различни противоречия. В този смисъл от това, което каза господин Захариев, има ли възможност до нас да стигне някаква информация? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това, което конкретизирах и за което помолих, е да ни бъде предоставена информация, да се изисква какъв анализ, какво иска Комисията.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да я заявим официално.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Да, официално. Разбирате ли, става въпрос за едни други организации, които са извън нас, утре ние ще сме виновни за това, че даваме информация, която не е регламентирана.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре.
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Моят въпрос е малко встрани, но тъй като заместник-министърът казва, че има други задачи в друга комисия, аз имам един много спешен въпрос и много директно към Министерството на културата, който няма нищо общо с обсъжданата тема. Може ли да го поставя?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, от два месеца насам поставих два пъти въпроса пред министъра на културата за паметника на културата летище „Божурище”, люлката на българската авиация. Първия път се оказа, че министърът не знае точно границите на този паметник какво обхваща, каза, че обхващали само аерогарата и хангара. Хубаво е, че това го знаят в Министерството на културата, че аерогарата и хангарът са паметници на културата. Преди двадесет дена предупредих оттук министъра, че в момента се разграбва този паметник, имах съмнения. Но в събота лично посетих летище „Божурище” и съм снимал, тук имам снимков материал. Единият хангар, за който предупредих, вратите ги няма. Те са около 10 или 12 врати, всяка една тежи три тона. Уж се охранява този обект, явно се охранява, за да може да се ограбва.
Не говоря за състоянието на най-старата аерогара в Европа. Вратите вече ги няма, прозорците са изпотрошени, покривът се срива. Питам, за мен може би е много тежка квалификацията, господин заместник-министър, но това е престъпно бездействие.
Обръщам се и с молба към проф. Данаилов, тук нищо не се политизира, изобщо няма грам политизация, искам всички колеги от Комисията да решим. Ако трябва, да направим не комисия, но да се отиде там на посещение, да се уведоми прокуратурата, включително за служители на министерството. Тук се става дума за оставки, аз в предишния парламент поисках оставката на единия заместник-министър за бездействие, направиха някои актове. Трябва да ви кажа, останах с впечатление, че във вашето министерство изобщо цари някакво безхаберие, а става дума за национално богатство. Пак повтарям, ако това се случи в Италия, тези собственици ще са вкарани в затвора досега десет пъти. Никого не го интересува! Нямаме повече паметници, това е единственият паметник на авиацията. Там са загинали летци! И в Америка говорят за Списаревски, който е излетял от това летище да прави таран на американските самолети, в Америка ценят нашите авиационни постижения, а тук цари някакво престъпно бездействие.
Затова, много Ви моля, исках да се запише това нещо. Всичко ще направя. Идваха и инициативни комитети, днес се срещах с генерали, заслужили летци, всички са изумени от това, което става в държавата.
Не знам, ако Вие не вземете мерки, аз призовавам Комисията да вземем решение да се уведоми прокуратурата, защото това минава всякакви граници. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря, господин Велчев. Този въпрос се поставя за трети път. Първо трябва да се изясни кой отговаря за обекта. Това е държавна собственост. Въобще има ли някаква охрана там? В 2006 г. този обект беше обявен с комисия, назначена от мен като министър, за паметник на културата с национално значение. И това спря посегателството върху този обект. Сега тази информация, която идва, че започват полека-лека да го разграбват, той утре ще бъде обявен, че е паметник от местно значение и отиде, та се не видя.
Вижте в министерството какво е положението. Ако не, ще предизвикам едно посещение на депутати и хора от министерството и да видим какво ще кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз първо искам да благодаря за въпроса. За съжаление – ще го приема като упрек и към мен – аз мисля, че има движение по този въпрос. Но казвам за съжаление от гледна точка на това, че аз нямам пряко наблюдение към тази дейност. И поради тази причина наистина позволете ми, няма как да отговоря. Единственото, с което ще съдействам, ще поставя отново въпроса на дневен ред и в един по-спешен порядък да докладвам. Но поемам отговорността за доклад.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Паметниците на културата не са в ресора на заместник-министър Василев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбрах. Господин заместник-министър, аз Ви благодаря, но пак Ви казвам, въпросът е много спешен. На 12 ноември пред Върховния административен съд тези въпросни италианци отново обжалват и искат това да не е паметник на културата. И ако така се отнасяме към държавната собственост, към паметниците на културата, нищо чудно и съдът да каже: ами, и без това никой не го стопанисва, да си го взимат!
Вие казвате, има някакво движение. Единственото движение, което забелязах, защото Ви казах, че наблюдавам обекта почти всяка седмица, е движението с изнасянето на вратите от хангара и разграбването на тази архитектурна ценност. Затова Ви моля, вземете всички мерки, защото след това ще е късно. Аз знам, че ако аз като собственик притежавам една сграда, която е обявена за паметник на културата и махна единия прозорец, сигурно ще дойдете и ще ми се стъжни животът в тази сграда. Тук цяло летище се разграбва! Не мога да разбера това бездействие, казвам Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз поех ангажимент, проблемът е поставен пред мен лично. Така че, благодаря Ви, но трябва наистина да тръгвам, за да защитя този законопроект и в друга комисия.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, връщаме се към нашата основна работа. Аз искам да уведомя уважаемите гости, че сериозните обсъждания ще започнат между първо и второ четене. Ние приемаме два законопроекта, ясно е единият какъв е и какво носи. И всъщност по втория, които са били четири пъти в тези дискусии и там всичко, което те са предлагали, е записано, оглеждано, решавано и т.н., така че аз моля да отложим тези теми, когато започнем да гледаме проектите текст по текст. Имам предвид между първо и второ четене.
Заповядайте, госпожо.
Адвокат ГАРГОВА: Подкрепям първата законодателна инициатива за изравняване срока на защита на сродните права с този на авторските права. Изразявам обаче категорично възражение, ако може така да се каже, по отношение на второто предложение аз изменение на разпоредбата на чл. 40б, ал. 4 и чл. 40б, ал. 5 по отношение на регистрирани и пререгистриране на организации за…
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявайте, Вие като адвокат ли сте дошли и кого представлявате?
Адвокат ГАРГОВА: Имала съм възможността да работя с организация за колективно управление на права ЕАЗИПА.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, просто кажете. А изказването Ви не е ли в посоката на изказването на господин Икономов?
Адвокат ГАРГОВА: Не е същото. Искам да кажа, че това изменение и така както е записано в § 5 да се отнася и към заварените производства, звучи точно като правен абсурд. Като представител на действащото право искам да кажа, че това означава закон, който ще бъде гласуван за в бъдеще, да се прилага към фактическа обстановка от преди две години и половина, е наистина правен абсурд и правен прецедент. Независимо от това коя е от организациите, която ще бъде пререгистрирана или която е заявила пререгистрация.
Нещо повече, разпоредбата на чл. 40, ал. 4 означава всяка една организация, която ще заяви за в бъдеще да бъде регистрирана, да няма никаква юридическа самостоятелност по отношение на приложението на Закона за авторското право и сродните му права. Тя ще бъде само един инструмент по отношение на монополните организации, тоест законът възвежда в монопол първоначално регистрираните организации. Този ли статут трябва да бъде и съответства ли такъв статут на всички организации, регистрирани към момента или предстоящи за регистрация, на европейската директива? Това искам да попитам вносителите на законопроекта.
ГЕОРГИ СЕРАКИНОВ: Не е така. Тази разпоредба цели да сложи яснота по въпроса дали в един точно определен сектор на управление на правата, а то е публичното изпълнение преди всичко, може да има повече от една организация за колективно управление, която го управлява. В целия свят тези права се управляват от една-единствена организация. Някъде го пише в законите, някъде не го пише, но то е навсякъде така, не може и да бъде другояче. Само се поставете в положението на един собственик на дискотека, който всяка нощ ще ангажира общо взето около 100 автори на текстове, на музика, на аранжьори, изпълнители и какви ли не. Всяка вечер! Ами ако трябва сутринта по списъци да започне да гледа за всяко парче кого да пита, от кого той се представлява. Представете си го за момент. За да няма такава ситуация, при която, ако я има, естествената последица е, че той ще спре да плаща изобщо и ще каже: ами нека дойдат да се разберат те.
За да не става така, една организация събира парите, понякога има и други, но те после си уреждат отношенията помежду си. Пред ползвател, което значи пред собствениците на дискотеки, ресторанти, барове, сладкарници и каквото и да е, пред тях като инкасатор идва един-единствен човек, който събира пари от името на всички правоимащи.
КИРИЛ ИКОНОМОВ: Монопол!
ГЕОРГИ СЕРАКИНОВ: Да, напълно монополно. Друг начин няма. Всичко друго означава да рухне системата. Никой няма да плаща нищо.
Адвокат ГАРГОВА: Къде отиде свободата на договарянето и свободата на конкуренцията?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не съм Ви дал думата!
Уважаеми колеги, аз вече казах ясно: темата предстои да се обсъжда. Разбира се, че от ваша гледна точка е неправилно, от тяхна гледна точка е правилно. Какво трябваше да направя аз като председател на Комисията? Да си приемем първия законопроект и тази тема да е табу, да не се обсъжда. Като съм участвал в три поправки на този закон от 2001 г. и знам какво е настроението. И това, че се опитваме да изчистим някои неща, които са предложени, но не са задействали, веднага ще има реакция. Аз съм убеден, че ще има реакция и ще има недоволни от цялата работа. Но пак искам да ви кажа, че не могат три формации да ходят да събират парите от едно и също място, това е абсурд! А това са основните оплаквания. Благодаря ви.
Уважаеми колеги, предлагам ви да преминем към гласуване. Ще гласуваме по реда на постъпването на законопроектите. Още веднъж питам, има ли някакви въпроси от депутатите? Няма.
Подлагам на първо гласуване внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права с вх. № 302-01-12 от 13 август 2013 г.
Моля ви, който е „за”, да гласува.
За – 16, против- няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от мен и група народни представители, внесен под № 354-01-65 от 16 октомври 2013 г.
Уважаеми колеги, който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Двата законопроекта са приети. С това приключихме първа и втора точка от дневния ред.

Преминаваме към точка трета - Информация относно участие на г-н Мартин Захариев в среща на председателите на комисиите по образование, наука и културата и на комисиите по развитието на информационното общество, проведена във Вилнюс през септември 2013 г.
Има думата господин Мартин Захариев. Само да допълня, че в делегацията участваше и госпожа Буруджиева, която е също член на нашата комисия. заповядайте, господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, ще бъда кратък, защото отчетът, който сме подготвили на вниманието на председателя на нашата комисия заедно с госпожа Буруджиева, която беше там в качеството си на представител на Комисията по образование, но тя пък е член и на нашата комисия, е депозиран. Текстът е от четири страници, можете да го прочетете, ако проявявате интерес. Аз в един по-разговорен език ще ви кажа за какво става дума.
Става дума за онези общи терминологии, с които работи Европейският съюз, много далеч от нашата битност, така наречените теми, свързани с езиците за мобилност в контекста на движението на хора и капитали, идеологията, която казва, че всички членове на Европейския съюз трябва да имаме единство в многообразието и т.н. Всъщност истината е малко по-различна. Оказва се, че имаме един общ европейски пазар на стоки и услуги, когато става въпрос за цифровия пазар, в цифрова среда, но всъщност реално имаме 28 пазара, когато става дума за националните икономики.
По едно изследване на влиятелен европейски център за политика до 2020 г. се счита, че брутният вътрешен продукт на Европейския съюз може да скочи с над 500 милиарда евро, което е приблизително с 4% ръст, ако условията в този единен цифров пазар претърпят развитие и хората говорят на един и същи език. Това, разбира се, не е възможно, това става с помощта на така наречената машина ретранслейшън или машинен превод. Дългогодишен инвеститор в тази технология, разбира се, е Европейския съюз, повече от 35 години в тази посока, но и до ден-днешен можем да кажем, че езиковите бариери са най-сериозната пречка за постигането на европейски напредък в областта на конкурентоспособността в цифровия пазар.
Няколко данни, които за вас сигурно ще са интересни. Само 39% от европейските потребители на интернет използват друг език освен майчиния си език, когато общуват онлайн, само 46% от европейците не са в състояние да водят разговор на друг език, а същият процент и не четат съдържанието на друг език, 43% от потребителите на интернет в Европа не купуват стоки и услуги, ако те не са предложени на техния роден език.
Забележете, че институциите на Европейския съюз са похарчили повече от един милиард евро за превод на официалните съобщения на всички 24 официални езика на Общността, което е колосална сума, защото става дума за 552 езикови комбинации, които са свързани по двойки между отделните 24 официални езика. Става дума за 140 милиона страници и ако тази работа трябва да се извърши ръчно, би следвало да бъде ангажиран трудът на сто хиляди преводачи. Това, разбира се, е невъзможно, става с услугите на така наречения машинен превод.
Към момента Европейската комисия инвестира над 150 милиона евро в създаването на интегрирано хранилище за езиковите ресурси на Съюза и предстои тази сума да расте следващата година, както и за програмния период до 2020 г. с оглед с развитието на технологиите машинният превод да е единственото трайно и работещо решение за всички европейци, когато става дума за общуване на родните им езици. Новото поколение технологии трябва да осигури преодоляването на качествените недостатъци в превода, които всички забелязваме в момента, когато ползваме машинен превод. Машинният превод, искам да отбележа, че се прилага не само за писмени текстове, но новите технологии ще предполагат той да се използва и за говоримия език, например, когато става дума за презапис на аудио-видео съдържание или когато бихте искали да ползвате тази услуга в симултанен превод директно от вашия мобилен телефон или таблет.
Това, което касае нас като народни представители, е така наречената PCI Directive, която Европейският парламент прие като актуализация. Това означава, че през следващите две години ние ще трябва да интегрираме в нашето законодателство тази директива и да намерим решение как правилата на авторското право могат да бъдат приведени в съответствие с нуждите за развитие на езиковите технологии. Това е ключът всъщност на тази инициатива. По-общо казано, Европейската общност прави усилие за преодоляване на езиковите бариери в срок до 2020 г. и по този начин да се реализира един изцяло нов цифров пазар за всички европейци, които ще могат да общуват помежду си, с техните правителства, да бъдат ползватели на всички възможни уеб услуги, когато общуват на майчин език, без да е необходимо да знаят друг.

И накрая на своя отчет съм сложил нещо, което не касае моята визита там, но мисля за важно да го споделя с вас, а това е, условно наречен от мен, американският отговор. Американският отговор на мъчителната европейска бюрокрация и на факта, че този софтуер, който ползва Европейският съюз към момента, не е с отворен код, тоест никой от нас и европейските граждани не можем да го ползваме, защото се ползва само в администрацията на Брюксел. Тъй като има защитени авторски права по неговото ползване, той не е отворен и проблемът е именно в авторските права.
Какво се случва обаче в света? Големи компании, като „Гугъл”, „Ейпъл” и „Майкрософт” вече са много по-активни в развитието на тази услуга, наречена машинен превод. Например „Гугъл транслейт” обхваща повече от 70 езика вече, тоест три пъти повече отколкото са тези в Европа. Милиарди хора вече са онлайн в мрежата и се разраства неимоверно интересът към онези устройства, които вие имате в джоба си – таблети или телефони, които са основната причина такава високотехнологична компания като „Гугъл” да преработи – забележете! – преди един месец и да го обяви официално алгоритъма на своята търсачка и да го оптимизира за работа в променящия се свят на технологиите.
Какво направиха „Гугъл”? Преди един месец те обявиха своя специален алгоритъм, наречен „хъминг бърд”, което означава „колибри”, преведено на български. „Хъминг бърд” работи с помощта на база данни на „Гугъл”, която анализира и създава връзки и асоциации между отделните единици информация. Чрез тях се разпознава контекст, метафоричен изказ, синоним с всички възможни езикови средства. Забележете, че до момента масивът, който „Гугъл” е натрупала, съдържа над 570 милиона езикови концепции. И всичко това е само преходен етап към следващата стъпка в развитието на търсачката „Гугъл”, към нейната окончателна цел – възможността потребител и машина да превеждат естествен разговор на нормален език в реално време.
Съжалявам, че ще го кажа като народен представител, но ние като европейци сме на светлинни години от американските технологични компании. По мое скромно мнение, добрите намерения на Европейския съюз за изпълнение на програмата в 2020 г. и въвеждането на този машинен превод ще бъдат в много голяма степен закъснели с оглед на това, което направиха американските технологични компании напоследък – визирам „Гугъл” и „Майкрософт”. Но така или иначе, ние като народни представители ще имаме задължението в рамките на следващите две години да хармонизираме с въпросната директива това, което е необходимо, свързано с машинния превод и осигуряването на авторските права върху него, така щото да отговорим на изискванията на евроинтеграцията. Благодаря ви.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря за подробната информация на господин Захариев. Факт е, че той е публикувал своя отчет и който иска, може да се запознае по-обстойно с материала. Наистина нещата са интересни и ни се виждат като мечти.
Уважаеми колеги, искам да дам една информация преди да се разделим днес. Аз съм изпратил едно писмо до вас на Българската фестивална асоциация с председател Васил Димитров, с което канят членове на Комисията по културата и медиите за участие в съвместен форум, посветен на втората годишнина на Българската фестивална асоциация. В конференцията ще участва госпожа Катрин Девентър, генерален секретар на Европейската фестивална асоциация, Андреас Риккия, изпълнителен директор на Норвежката фестивална асоциация, Колм Крофи – директор на Ирландската асоциация на фестивалите, Юриян Коиман – директор на Швейцарската фестивална асоциация, и други чуждестранни гости.
Искам да ви информирам, че аз имах среща с Българската фестивална асоциация преди време и моите намерения бяха даже малко по-големи – да направим изнесено заседание на Комисията по културата и медиите в Пловдив, но се оказа, че това е петък. Ние сме организирали транспорт и добри условия за пребиваването за тези, които пожелаят да отидат на тази любопитна среща. Участието е от 12,30 ч. до 18 часа – това е откриването и първите теми, които ще бъдат обсъдени. Ще се състои в новата сграда на Профсъюзния дом в Пловдив. Бих помолил тези, които имат интерес и желаят да отидат да се свържат с Рени Томова, секретарката на Комисията по културата и медиите, за да знае какъв транспорт да поръча. Мисля, че темата е интересна.
Това е, което исках да ви информирам, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Господинов.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Само едно предложение, ако може, господин председател. Във връзка с това, което нашият колега Красимир Велчев каза, можем ли следващата сряда да направим едно изнесено заседание на Божурище?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз разбирам, но Вие ходили ли сте на Божурище?
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Не.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз, понеже съм снимал, съм ходил няколко пъти. И то няма да е заседание, няма условия за такова нещо.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Най-малкото да отидем дотам.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ние можем да направим това отделно, но нека да се активира Министерството на културата, защото там все пак трябва да отидат и експерти. Аз съм поел ангажимент пред господин Велчев за придвижването на този въпрос. Най-важното е да могат да защитят правата в съда. Това е най-важното.
Благодаря ви, колеги. Закривам заседанието.

(Закрито в 15,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Проф. Стефан Данаилов