1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г. № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 година.
2. Запознаване членовете на Комисията по културата и медиите с Обръщение от Инициативен комитет за спасяване на летище Божурище - вх. № П- 330-01-9 от 25 октомври 2013 г.

---

На 7 ноември 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д:
1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г. № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 година.
2. Запознаване членовете на Комисията по културата и медиите с Обръщение от Инициативен комитет за спасяване на летище Божурище - вх. № П- 330-01-9 от 25 октомври 2013 г.


Заседанието бе открито в 14,20 ч. и председателствано от господин Стефан Данаилов – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден на всички, уважаеми дами и господа! Имаме кворум, откривам нашето заседание. Преди да започнем деловата работа искам да съобщя и да се извиня, че вчера заседанието на Комисията беше отложено поради удължаване работата на пленарната зала.
Дневният ред ви е раздаден, но ще се наложат някои промени във връзка с това, че в 15 ч. започват работа доста комисии, в които участват и членове на нашата Комисия. Затова имам две предложения. Точка втора в дневния ред, а именно общият законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторските и сродните права да я отложим за следващата сряда и в дневния ред да остане Законопроект на държавния бюджет на Република България за 2014 г. и като втора точка – запознаване членовете на Комисията по културата и медиите с Обръщение от Инициативен комитет за спасяване на летище Божурище. Писмото е с вх. № 330-01-9 от 25 октомври 2013 г.
Уважаеми колеги, това е дневният ред. Имате ли други предложения по дневния ред? Ако не, моля да гласуваме дневния ред.
Приема се.
Поканих ви на среща в 14,15 ч., защото представители на Министерството на финансите в 15 ч. трябва да бъдат в Комисията по здравеопазване.
Уважаеми колеги депутати, имам едно предложение към вас. Поради това, че, както вече казах, много от вас участват и в други комисии, предлагам всеки, който трябва да излезе, за да отиде на заседание на друга комисия, да съобщи решението си какъв глас дава за бюджета.
Има още нещо, с което искам да ви запозная предварително – как ще стане гласуването на бюджета. Комисията по бюджет финанси ни е направила предложение от две точки:
1. Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
2. Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
С думи прости, разбирам, че трябва да си приемем нашия бюджет, ако, разбира се, бъде гласуван от депутатите, но не приемаме бюджета за Висшия съдебен съвет, за който ще има становище на Министерския съвет.
Уважаеми колеги, по т. 1 сме поканили много гости.
От Министерството на културата: Петър Стоянович – министър, Васил Василев – заместник-министър, Велислава Кръстева – заместник-министър, Ладинка Михайлова – главен секретар, Екатерина Русева – парламентарен секретар, Марин Марчевски – изпълнителен директор на ИА „Национален филмов център”, Димитринка Добрева – главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”.
От Министерството на финансите: Росица Спасова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи”, Жени Начева – началник отдел в дирекция „Финанси на общините, Георги Керезов – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”.
От Българската телеграфна агенция: Максим Минчев – генерален директор, Борислав Чалъков – заместник-генерален директор, Евелина Андреева – главен секретар, Борис Хамалски – главен редактор „Вътрешна информация”, Данчо Антонов – главен счетоводител.
От Съвета за електронни медии: Георги Лозанов – председател, Анна Хаджиева, Иво Атанасов, Анюта Асенова, Мария Стоянова – членове, и Спаска Янева – началник отдел „Бюджет и финанси”.
От Българското национално радио: Христин Стрижлев – член на Управителния съвет на БНР, Цветанка Станишева – финансов директор, Светослава Кузманова – репортер на програма „Хоризонт”.
От Българската национална телевизия: Анета Милкова – изпълняващ длъжността генерален директор, Ива Харамлийска – член на Управителния съвет на БНТ, Симеон Касабов – изпълнителен директор.
От Конфедерацията на независимите синдикати в България: Иван Иванов, Елка Пенкова, Мариела Маламатенова.
От Обсерватория Икономика по културата: Диана Андреева.
От Изпълнителна агенция „Национален филмов център”: Галина Тонева и Милена Антонова.
От Асоциация „Българска книга”: Веселин Тодоров и Василка Ванчева.
От Българска библиотечно-информационна асоциация: Снежана Янева и Спаска Тарандова.
По т. 2 от дневния ред: вносителите на Обръщението проф. Борис Бонев – генерал-майор от авиацията, доктор на техническите науки, председател на Българската аерокосмическа агенция, и адвокат Тома Ковачев – полковник от авиацията, заслужил летец на България.
Уважаеми дами и господа, пред нас е най-важният документ за функциониране на държавата през 2014 г. и актуализираната програма за следващите 2015 и 2016 г. В предложения ни документ е посочено, че планираните за периода 2014 – 2016 г. консолидирани бюджетни разходи са свързани със стратегическите цели и приоритети на основните функционални области и програми, които правителството декларира в своята управленска програма. Не мога да не отбележа, че Бюджет 2014 е един от най-социалните в последните няколко години. Видно е от финансовия ресурс, който се отпуска за това – 336 милиона повече за изпълнение на социални ангажименти, поети от правителството, в сравнение н Бюджет 2013.
В изпълнение на заложените в същата програма приоритети развитието и закрилата на българската култура и духовността са заявени като важен национален приоритет в Бюджет 2014. Във въвеждащия текст на проекта на Бюджет 2014 се предвижда Министерството на културата да разработи и въведе устойчив финансов модел за оценка на труда на творците и да създаде стимули за повишаване на заетостта в сферата на културните и творческите индустрии. За общинските културни институти също е заявен стремеж за увеличаване на средствата за компенсиране на увеличаването на минималната работна заплата през бюджетната година, като за музеите увеличението е 1.02%, за библиотеките – 1.04% и за читалищата – 1.03%.
Заявени са и ангажименти в подпомагането на създаването на разпространение на национални и регионални радио- и телевизионни програми на Българското национално радио и Българската национална телевизия съгласно издадените им програмни лицензии по Закона за радиото и телевизията.
Уважаеми дами и господа, рамката на Бюджет 2014 за Министерството на културата е намалена от 122 млн. 375 хил. през 2013 г. на 120 млн. 739 хил. лева за 2014 г. Мен лично за съжаление не ме удовлетворява бюджетната рамка за разходите за 2014 г. на Министерството на културата.
Намалени са бюджетите на Българската национална телевизия от 70 млн. 128 хил. лева през миналата година на 65 милиона. Намалението на телевизията е най-драстично, с близо 5 млн. лева. Националното радио запазва бюджета си от 42 млн. 112 900 в Бюджет 2013 на 42 млн. 112 за 2014 г. Намалена е субсидията и на Съвета за електронни медии – от 1 млн. 470 за 2013 г. на 1 млн. 307 за 2014 г. Само бюджетът на Българската телеграфна агенция е увеличен от 3 млн. 775 хиляди на 4 млн. 85 хил. лева. На вероизповеданията от 3 милиона е увеличена на 3 млн. 500 хил. лева за 2014 г.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Няма такова нещо!
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, ще направим справка.
Уважаеми колеги, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за публичните финанси при разглеждане на законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание следва първо да изслушаме министъра на културата, а след това представителите на Министерството на финансите.
Давам думата на министъра на културата Петър Стоянович да ни запознае с основните политики, предстоящите управленски реформи, предложения за конкретни управленски действия за изпълнение задачите на програмата на правителството в условията на тази икономическа обстановка.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Господин председател, имам един въпрос преди това.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Господин министър, този документ, който е представен на всички народни представители, наречен „Програмен формат на бюджета на Министерството на културата за 2014 г.”, е одобрен от Министерския съвет или е само предложеното на Министерския съвет от Министерството на културата? Това, което обсъждаме тук, ако не е прието от Министерския съвет, няма какво да обсъждаме.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това е закон, внесен от Министерския съвет.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това проектозаконът ли е? Това ли ще се гласува в парламента?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ние сме ви го прибавили, за да знаете какво е искано от министерството.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: А какво е одобрено от Министерския съвет? То трябва да се обсъжда, а не този документ.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги от министерство, моля да отговорите.
ЛАДИНКА МИХАЙЛОВА: Проектобюджетите на всички министерства, освен на Министерството на културата, са неделима част, те ви се прилагат към сборния бюджет на републиката. Защото вие това разглеждате – политиките, програмите, индикаторите, измерителите, мерките и начинът, по който Министерството на културата ще изпълнява политиките. Така че това, което Вие, професоре показахте, е само разработеният програмен бюджет на Министерството на културата, част от държавния бюджет.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В такъв случай аз смятам, че няма какво да обсъждаме. Но ще ви припомня, че предишните години се постъпваше по същия начин! Аз се въздържам!
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаемо председателство, дами и господа народни представители, колеги и гости! Ще ви запозная накратко с един генерален обзор на бюджета за 2014 г. и ще направя кратко описание на политиките и програмите, след което, разбира се, ще минем вероятно към определени въпроси.
На първия етап от бюджетната процедура за следващата година и с оглед финансовото обезпечаване на предложените дейности и програми бяхме планирали общо 209 млн. лева по бюджета на министерството и 33 милиона по централния бюджет. В изпълнение на писмо на Министерството на финансите от началото на октомври т.г. бюджетът беше преработен и разходите редуцирани до посочените размери от Министерството на финансите със 120,7 млн. лева.
С оглед на по-голямата прозрачност при изразходване на финансовите ресурси и постигане на заложените цели, в разработения проект за бюджет за 2014 г. сме предложили изпълнението и отчитането на дейностите на Министерството на културата да бъде в две основни политики. Първо политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство с две програми, и второ, политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование с осем програми. Трето, имаме и една самостоятелна програма – администрация.
Досегашните програми „Театрално изкуство” и „Музикално и танцово изкуство” бяха обединени в обща програма „Сценични изкуства”, а „Културно сътрудничество и популяризиране на културни продукти и ценности” получи ново наименование, а именно „Популяризиране на българската култура в чужбина”. Създадена бе и нова програма „Фестивали, конкурси, събития и чествания”.
Бюджетът за 2014 г. е увеличен с 1,9 млн. лева за образование и намален за всички останали дейности с 3,4 млн. лева. За да не се утежнява и без това силно напрегнатият бюджет на Министерството на културата, намалението е отразено само в капиталовите разходите. Не сме предлагали ново намаление на числеността на персонала, освен вече извършеното през 2013 г., поради факта, че повечето от структурите в системата на Министерството на културата са с делегирани бюджети и не са държавна администрация. В министерството и в НИНКН вече са извършени 5-процентовите съкращения.
Към разходите. По функция „Почивно дело, култура и религиозни дейности” по консолидираната фискална програма в проценти са 1,8 спрямо 1,7 за 2013 г. За група „Култура” по общинските бюджети са планирани общо 171,7 млн. лева, 2,5 л за капиталови разходи, 29,2 млн. лева за финансиране на библиотеките, музеите и художествените галерии с регионален характер, 46,9 млн. лева за народните читалища. Увеличението е с 4,007 млн. лева или 5,7 в сравнение с тази година и е във връзка с увеличение на субсидираните бройки, те са общо 309, и на единните разходни стандарти средно с 2% във връзка с увеличението на минималната работна заплата през следващата година. Това увеличение за музеите е с 1,2, за библиотеките 1,04, за читалищата 1,03.
В местните дейности са предвидени средства в размер на 93,1 млн. лева, в това число за капиталови разходи 18 милиона. С тези средства се финансират общинските театри, оркестри, ансамбли, музеи и галерии с местен характер, обредни домове, зоопаркове, градски библиотеки и други дейности.
Съвсем накратко по политиките и програмите.
На първо място, в областта на политиката по опазването на движимото и недвижимото културно наследство, където основните цели на политиката са опазване на културното наследство и неговото социализиране като важен елемент от културната политика за по-широк достъп и създаване на система за популяризиране на българското наследство у нас и по света.
Второ, усъвършенстване на подходите на управление за разширяване участието на гражданите и бизнес сектора при вземане на решения относно развитие и финансирането на видовете културни институции и дейности.
Трето, активното подпомагане на създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги.
Четвърто, разширяване на достъпа на гражданите и гостите на страната до културните продукти.
Пето, утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от европейското културно пространство.
Както казах, целите на тази политика министерството ще планира посредством двете програми – „Опазване на недвижимото културно наследство” и „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства”.
Програмата „Опазване на недвижимото културно наследство” е с бюджет 4,02 млн. лева спрямо 3,6 млн. лева за текущата година. Ще ги изброя накратко, ако има въпроси, ще отговоря с удоволствие.
Програма „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства” е с бюджет 9,6 млн. лева спрямо 9,7 млн. лева за тази година. Намаление, повтарям, има само в капиталовите разходи.
Втората главна политика е в областта на създаване и популяризиране на съвременното изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование. Основните цели на тази политика са активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги, утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от европейското културно пространство, разширяване достъпа на гражданите, популяризиране на българската култура зад граница чрез отделни форуми, осигуряване на съвременни условия за реализация на качествен образователен продукт в областта на културата и изкуствата, задълбочаване процеса на взаимно обуславяне на учебните програми с конкретни задачи в културните институти и разширяване полето за реализация на подготвените творчески кадри чрез утвърждаване на нови форми за подпомагане на творческите иновации.
Постигането на целите на политиката на министерството планираме да се реализира посредством осем програми. Това са Национален фонд „Култура”, „Филмово изкуство”, „Сценични изкуства”, „Фестивали, конкурси, събития и чествания”, „Гарантиране защитата на правата на интелектуалната собственост”, „Подпомагане развитието на българската култура и изкуство, книжен сектор, библиотеки и читалища”, „Популяризиране на българската култура в чужбина”, „Обучение на кадри в областта на изкуствата и културата и закрила на деца с изявени дарби”.
Съвсем накратко, ако позволите, едно бюджетно сравнение по програмите. Национален фонд „Култура” с бюджет 508,3 хил. лева спрямо 453 хил. лева от тази година; програма „Филмово изкуство” – с бюджет 13,384 спрямо 13,374 от тази година (незначително увеличение за капиталовите разходи); програма „Сценични изкуства” е с бюджет 55,5 млн. лева спрямо 57 млн. лева от тази година; програма „Фестивали, конкурси, събития и чествания”, новата програма, е с бюджет 140 хил. лева; програма „Гарантиране защитата на интелектуалната собственост” – 416 хил. лева спрямо 96 от тази година; програма „Подпомагане развитието на българската култура и изкуство, книжен сектор, библиотеки и читалища” – 3,6 млн. лева спрямо 3,5 от тази година; „Популяризиране на българската култура в чужбина” с бюджет 4,1 млн. лева спрямо 3,8 за тази година; програма „Обучение на кадри в областта на изкуствата и културата и закрила на деца с изявени дарби” е с бюджет 24,5 млн. лева спрямо 23 милиона от тази година; и програма „Администрация” е с бюджет 4,7 спрямо 7,8 от тази година.
В заключение и аз бих искал да кажа, говоря от името на моите колеги, че в сферата на изкуствата и културата е естествено парите никога да не достигат. И аз не съм доволен от финалната черта, която постигнахме с Министерството на финансите. Първоначално заложените амбициозни планове, които ви разказах в началото на своето експозе, не можаха да бъдат постигнати. Все пак имаме едно достатъчно основание да смятаме, че можем поне да гарантираме стабилността и някои конкретни политики в областта на културата. Траен проблем от наша гледна точка и неосигурени в пълния си размер са две сфери. Единият проблем е дефицитът в сценичните изкуства, който е непредвидим и непредвиден в бюджета и за следващата година. Което не означава, че държавата няма да положи всички усилия, за да може да покрие делегираните бюджети. Второто неосигуряване на предвидените в чл. 17 на Закона за филмовата индустрия са 4,5 млн. лева над 12, 7, които са гарантирани в бюджета. Ще направим всичко възможно в рамките на следващата година в една по-начална фаза, за да може да има време за тяхното усвояване, българската държава да покрие цялата или поне част от тази сума, която всички сме убедени, е необходима на българската филмова общност.
С това завършвам своето кратко експозе. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря. Сега ще дам думата на представителите на Министерството на финансите да ни запознаят с гледната точка на вносителите на Бюджет 2014 в областта на културата. Заповядайте.
РОСИЦА СПАСОВА, дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите: Вие, господин председател, в някаква част ми помогнахте и представихте някои от параметрите на Закона за държавния бюджет, министърът на културата също така засегна частта в група „Култура”. Аз ще се огранича да ви кажа най-общите параметри по общия законопроект за бюджета, който е внесен от Министерския съвет в Народното събрание.
Макроикономическата среда се очаква да бъде стабилна в средносрочен план и някои нови моменти в нея, които са залегнали в проекта на закона за бюджета, а именно че запазването на стабилността и ограничените възможности на ръста на разходите през следващата година за изпълнение на приоритетите на управленската програма на правителството преструктурира и пренасочи към конкретни сектори и политики, фокусирани в различни икономически и социални сфери определени разходи.
Прекрати се политиката за добавяне при всяка година на ограничен ресурс на всички ведомства, което не е обвързано с реално постижим резултат. Оптимизирането на разходите на министерствата и ведомствата позволява насочване на финансов ресурс за реализиране на публична инвестиционна програма. С проекта на закон е предвидено реализирането на публична инвестиционна програма, растеж и устойчиво развитие на регионите в размер на 500 млн. лева. Програмата представлява нов механизъм за финансиране на публичните проекти и програми на конкурсен принцип с цел стимулиране активността на бюджетните разпоредители и повишаване качеството на бюджетните им предложения, преодоляване на натрупани вътрешни диспропорции в структурите на бюджетите, където разходите на публичните инвестиции са силно ограничени за сметка на запазване или увеличаване разходите за администрация или за нейната издръжка. По-тясно обвързване на резултатите с поетите в управленската програма ангажименти, определяне на годишния размер на средствата за инвестиционни проекти да бъде обвързано и с икономическия цикъл, с процеса на усвояване на средствата от Европейския съюз, с инвестиционна насоченост, както и с критичен поглед на съществуващите политики и програми. Предоставяне на възможност за активно участие в програмата на местните власти. Разпределението на резерва за икономически растеж в 2014 г. в рамките на резерва за непредвидени или неотложни разходи за 2014 г. и последните основни направления. За публичната инвестиционна програма растеж и устойчиво развитие на регионите – 500 млн. лева, структурни мерки и програми за развитие на образованието – 100 млн. лева, програми за развитие на иновациите – 20 млн. лева, и за бойна подготовка и бойна готовност – 20 млн. лева.
Мога да продължа и ако представлява интерес да кажа основните параметри по Закона за бюджета, но това са новите моменти във внесения проект на закон и дават възможност за участието на всички разпоредители с бюджет на конкурсен принцип да участват за средства, които не са предвидени или не са им достатъчни по бюджетите, разпределени по адресни бюджети. Благодаря ви.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря.
Колеги, както ни е известно, днешната дата е свързана и с блица, който трябва да се проведе с министъра на културата. Затова, коментирайки бюджета и въпросите по него, което е по-важното в момента, за да можем да обединим двете точки, макар че аз не съм го обявил като отделна точка и малко съм изненадан… Не малко, а много съм изненадан, тъй като, пак искам да кажа, вие бързате за други комисии, затова аз предлагам да отложим този блиц за друг, по-спокоен ден.
Колеги, имате думата за въпроси към министъра и към представителите на Министерството на финансите по Бюджет 2014.
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Сигурна съм, че всички ние, които сме тук, бихме искали за култура да има повече пари, за да могат театралите, музикантите, хората на изкуството да реализират спокойно своите културни проекти и да нямат финансови притеснения. Виждаме обаче, че е абсолютно недостатъчен бюджетът за култура. Виждаме едно намаление от 2 млн. лева. Също при тези 5%, които по чл. 55 бъдат в резерв, дали изобщо тези пари ще се задържат, това са някъде, ако махнем стандартите, милиони левове, които отиват пак в минус на бюджета.
Ние започнахме една реформа сценичните изкуства. Работеща реформа. Преди реформата броят на зрителите от 930 хиляди сега е на 1 млн. и 400 хиляди, след реформата. Така че тази реформа работи. Което означава, че трябва да има средства за тази реформа, трябва да има един буфер, а не да стане така, както преди месец нямаше средства, които да покрият заплатите, нямаше и средства за субсидията.
Филмопроизводство. Също трябва да бъдат отделени повече пари и ние затова ще направим предложение между първо и второ четене.
Вие казахте, че са увеличени стандартите в музи, библиотеки и читалища, но това са свързани с увеличението на минималната работна заплата. Така че всъщност няма абсолютно никакво увеличение там.
В тези параметри на бюджета, които виждам, аз виждам повече нули и минуси.
За група „Култура”. Абсолютно недостатъчно са средствата.
И за Българската телеграфна агенция. Миналия път чухме отчета на господин Минчев, и за Българската национална телевизия – обществените медии навсякъде са орязани. Което означава, че при предложението ще поискаме може би повече от 10 милиона за култура. Минимум! Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Други въпроси? Заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА: Господин министър, господин председател, знам, че настроението не е много приповдигнато, още повече че аз като народен представител за първа година, първи мандат се постарах да видя как са минали разискванията за Бюджет 2013 г. и много се надявах, че всичко това, което се е казвало миналата година в тази зала, поне донякъде ще успеете де отвоювате. Ще се обоснова защо.
Господин министър, аз следя, знаете и в питанията, които ви отправям в Народното събрание, почти всички Ваши изяви. Казахте неотдавна, че 123 милиона е санитарният минимум на културата и Вие ще поискате поне двойно повече. Разбрахме, че не сте успели. Много смело се изразихте, дори нарекохте „обидно”, че пари за археология 500 хил. лева е обидно да стоят в Бюджет 2013 г. Виждаме същото нещо и при Вас. А книги, читалища, кино! За сто дни обявихте, че сте се опитали да върнете влака на културата обратно в релсите. С този бюджет не знам накъде поема влакът на културата.
Към господин Данаилов. Многократно сме коментирали и ние, и Вие на различните нива, на които се намираме в обществения живот, че именно културата носи пари. Като културен туризъм, аз съм от Самоков, там културният туризъм е развит, знам колко пари влизат и в общината, и парите, които даваме към държавата. Не мога да разбера тази икономическа логика някога ще бъде ли използвана и вкарана в бюджета на културата.
Не приемам заложения бюджет и ще гласувам „против”. Това не е бюджет, който културата заслужава, обществените медии и всички останали. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, проф. Данаилов.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Не просто не приемам този бюджет за култура, а казвам, че той е обиден, срамен и ако аз трябва да внеса такъв бюджет за култура, наистина бих се притеснявала много. Най-много би ме притеснявал фактът, че ще противопоставя сектор образование на сектор култура. Най-безпрецедентното унижение, което може да направи едно министерство, е да се противопостави с друго и да каже, че увеличава парите за образование и за сметка на това намалява парите за култура. Това е безумие!
Това, което мога да ви кажа, е, че за четвърти пореден път задавам въпрос, свързан със сценичните изкуства. Ако наистина не могат да се намерят едни четири милиона и половина, с които да се дофинансира сценичната дейност, на фона на почти двойното увеличение на зрители, на фона на този огромен зрителски интерес, който има към постановките, на фона на тази нарастваща претенция към нужда от културна изява и от културно участие, от културно потребление, казано на най-прагматичен мениджърски език, то тогава защо ни е нужно министерство на културата? За да слушам как то има иновативни подходи, например при уволнението на един работещ борд на директорите на НДК и замяната му със стария, който го въведе във фалит! И това ще бъде следващият ми въпрос, съжалявам, че днес не е блицът, а всъщност днес би трябвало да е блицът и то е по процедура, то не е по решение на Комисията, имаме процедура за блиц и Вие сте длъжен да отговорите на него. Единствено от уважение към проф. Данаилов и от уважение към колегите, които са дошли всичките тук днес да Ви попитат защо парите за култура са по-малко и как го допуснахте! Аз разбирам, че трябва да се подчините, така както сте се подчинили и при уволнението на борда на НДК, но това не Ви оправдава. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Вие сте чели моите изказвания миналата година, скъпа моя, а ако започнете от 2001 г. да четете изказванията на Стефан Данаилов по отношение на културния бюджет, ще Ви се изправи косата. Защото то е хронично заболяване. Но ако се върнете в 2010 г., когато тук сме обсъждали бюджета, тогавашният бюджет на Министерството на културата от 92 милиона обидни от 123 по мое време, беше по-страшно.
Аз искам да ви кажа, аз съм неудовлетворен от това, също очаквах, че ще има раздвижване в полза на културата, но все пак милион и деветстотин не са 21 милиона отдолу. За съжаление, аз не знам някога дали моите мечти за това, че културата ще бъде поне четвърти приоритет в някакво правителство ще се случи. И в това, в което аз участвах като министър, не се случи. Просто не се случи! Но все пак аз мисля, че министерството има възможност да прави вътрешни промени в движението. Защото аз съм за реформата, но има коментари реформата, защото някъде тя върви добре, но някои места елате да видите какво е – фалити на театри. Няма как да я има тази публика, която я има в София, Пловдив, Варна или Бургас. Но това е друга тема, да не я коментирам.
Господин министър, ако обичате, отговорете на въпросите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Господин председател, ако позволите, само някои бележки, които ще са лишени от правене на партийна политика.
Първо, за театрите. Не знам откъде, освен от публични инсинуации някой от вас е останал с впечатлението, че театрите в момента имат проблем със заплащане на заплати, хонорари или делегирани бюджети. Няма. Който твърди това, се нарича с една дума в България и тя е „лъжец”. Няма такова нещо! Не се водете по този вид информация. Не е имало проблем и няма да има, независимо дали са четири или малко над четири. Споменах в края на своето експозе, че този дефицит в сценичните изкуства затормозва държавния бюджет, това споменах. И той няма как при така съществуващата схема да бъде предвиден. Това е единственото, което казах, което независимо човек от коя страна на барикадата се намира, трябва да има предвид.
Това е всичко. Иначе аз също съм щастлив като Вас, че театрите имат публика.
Второ, за киното. Бих искал все пак да имаме предвид, че този втори хроничен проблем за неосигуряване на горната 4,4-милионна сума е един проблем, който не е типичен за този бюджет. Той не е бил осигуряван, тук справката ми е за последните седем години. Това не е извинение за мен, но аз поех ангажимента да направим необходимото това нещо да бъде по някакъв начин компенсирано в следващата бюджетна година.
Освен това не бива да забравяме, че предстои и въвеждането на публичната инвестиционна програма на растеж и устойчиво развитие на регионите, която обхваща половин милион лева. Така че и оттам можем да помислим за нещо допълнително.
И трето, за археологията, за която твърдите, че няма движение. Напротив, в момента сумата е увеличена повече от половината – от 500 хил. лева на 1,2 млн. лева. Ако желаете, заместник-министър Кръстева ще ви обясни в подробности.
Това е конкретно отговор на вашите въпроси.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Наистина бюджетът в 2010 г. беше 92 милиона, обаче с една положителна тенденция, докато 2013 г. вече е на 122 млн. 680 хиляди. Обаче това увеличение беше на фона на една действителна реформа и във време на икономическа криза. Тогава бяхме на дъното.
И само искам да кажа, че пропуснах одеве и Съвета за електронни медии, който също е с намален бюджет, а е регулаторният орган, на който вменяваме непрекъснато задължения и отговорности. Защо намаляваме бюджета – Вие ще отговорите.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Искам да задам само два въпроса. Колко е допълващата субсидия за народните читалища чрез бюджетите на общините за 2014 г. и как ще се гарантира тя, тъй като практиката показва, че в последните няколко години това не ставаше? Бяха предвидени по 2 млн. лева, които не стигаха до предназначението си.
И вторият ми въпрос е осигурени ли са поетите финансови ангажименти по програмата „Глобалните библиотеки”? Знае се, че програмата влиза в последната си година и е необходимо да се подготви новият договор. Дали са предвидени средства за това? И още, предвидени ли са средства за програма „Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност”?
Това са моите два въпроса засега.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Допълващата субсидия е 4 млн. лева. Както предишната традиция, тя ще бъде раздадена на проектен принцип и всяко едно читалище, което кандидатства, ще получи тази субсидия.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Въпросът е, че и преди беше планирана такава сума, в предишните години, но не се провеждаше това, за което говорим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тя беше предвидена и в този бюджет, но в рамките на бюджета на Министерството на финансите не беше осигурена. А за 2014 г., да, ще бъде.
Въпросът за „Глобални библиотеки” в рамките на 2014 г. са увеличени читалищните бройки на 160, които да гарантират именно бройките на „Глобални библиотеки”.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Съобразено ли е с това, че предстои да се прави нов договор?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В момента се подготвя нова фондация и подписване на нов договор с „Мелинда и Бил Гейтс” за продължаване на самата програма, но това е в ход на преговори в момента, така че не можем да отговорим в конкретика.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Един въпрос, господин министър (и ако отговорят и от финансите, ще бъде добре). Какви са причините за свиване на бюджетните рамки на обществените медии и реагирало ли е Министерството на културата на за това? Защото министърът на културата, така да се каже, защитава техните финансови нужди.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Когато обсъждахме първия етап на бюджетната процедура, лично ние бяхме естествено на страната на електронните медии. Но общо взето, състоянието, в което се намира българската икономика и общата финансова рамка, сви бюджетите, както видяхте, бюджетите на повечето институции. Аз лично, да ви кажа честно, не виждам особена обвързаност, макар че тя се вменява на Министерството на културата, да бъде защитник на публичните медии, при положение че в останалото време ние нямаме пряка и обратна връзка с тях. Но това го казвам под черта, ако позволите.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз го казвам, защото това нещо беше пропускано в предишния кабинет. И господин Рашидов никога не оставаше на заседание на Министерския съвет, когато се обсъждаше бюджетът на медиите. В този смисъл четири години това е било моя функция – аз съм защитавал или съм спорил по бюджетите. Значи съм се запознавал с предложенията, които отиват в Министерството на финансите и доколкото мога, съм се опитвал да ги отстоявам. Не знам каква е практиката във Вашия кабинет сега.
Колеги, давам думата на господин Максим Минчев да представи Бюджет 2014 на БТА и да ни запознае с основните политики и управленски действия за изпълнение на задачите на обществената медия. Заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Ще бъда максимално кратък. В рамките на няколко седмици се виждаме в тази зала, повечето от нещата са казани вече, вие сте запознати с проблемите. Ще кажа само следното.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2014 г. на Българската телеграфна агенция е определена сумата в размер на 4 млн. и 85 хил. лева. За ваше сведение, уважаеми дами и господа, това е бюджетът, равен на бюджета на БТА през 2007 г. Апропо, няколко пъти на подобно заседание се прави една и съща грешка – винаги се казва някаква по-малка сума и после едва ли ни е увеличен бюджетът. Не, бюджетът ни е такъв вече пета година. През 2008 г. той беше по-висок, отколкото е бюджетът сега. И това се случва, при положение че за тези шест или седем години инфлацията в България, разбира се тук, много по-силни ще бъдат финансистите, е над 15%. С близо 50% са се увеличили парите, които световните информационни агенции, които не се интересуват от икономическата криза в България, искат за да ползваме тяхната информация като държава. Това се случва, при положение че намаляват клиентите и мощно се разрастват нерегламентираните възможности за ползване на информация, кражбите и т.н. – неща, които вие добре знаете.
Ние в Българската телеграфна агенция разбираме трудностите на държавата в този момент, разбираме ги, както в последните седем години сме ги разбирали и в крайна сметка ще кажем: да, благодарни сме и на тези пари, които имаме. Но за ваша информация за последните пет години намалението на бюджета на БТА доведе до закриването на култовото списание „Паралели”, предстоящото закриване на единственото все още качествено списание за литература, изкуство и култура „ЛИК”, което има повече от 45-годишна история, намаление на личния състав на агенцията от 365 души до 280, с което е достигнат санитарният минимум, защото агенцията работи 24 часа 365 дни от годината. Силно се страхуваме, че през зимния период болестите и гриповете могат да извадят хора от строя и ние като ръководство ще влезем в крещящи противоречия с Кодекса на труда, защото ще натоварим хората с работа повече, отколкото те имат право по закон.
Не говоря за това, че парите, които имаме, не достигат за абсолютно никаква развойна дейност, модернизация, за видео-новини или за каквито и да е проекти, които биха направили така щото агенцията да върви напред.
Това са моите коментари, вие ги знаете много добре.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Лозанов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз също ще бъда кратък. Още повече, че по дух изцяло вече моето изказване беше направено от господин Минчев. Но първо искам да кажа, че това е решение на Съвета за електронни медии. Ние не можем да приемем намаляването на бюджета на Българската национална телевизия. Проектобюджетът беше разгледан в Съвета за електронни медии, имаше ясна позиция, първо, което е добре известно, че Българската национална телевизия е недофинансирана медия от гледна точка на час програма колко струва и какво е необходимо в съвременната ситуация, за да може това да бъде една програма, която да се прави на професионалното съвременно ниво и т.н. Очевидно недофинансирана. Да не говорим за сравненията с други европейски обществени медии. Но това намаление идва точно в момент, когато Българската национална телевизия трябва да произведе нови програми, които да се разпространяват цифрово през цифровия мултиплекс. Точно обратно на цялата историческа логика на процеса! Това е много учудващо и аз не мога да разбера какви са мотивите.
Сега за нашия бюджет. Давам си сметка, че на разговорите, драматични, разбираме това, по финансовото положение на културата въобще, когато се говори за традиционни културни области, шансът да защитя Съвета за електронни медии, неговия бюджет, не е голям, но нека да кажем, че медийната регулация е част от съвременната европейска култура, важна част, белег на цивилизованост е и в този смисъл трябва да кажа, че нашият бюджет за 2014 г. е с предвиден 1 млн. 307 хил. и 500 лева, който е най-малкият бюджет от последните десет години. А преди това нямам справка, но предполагам, че е и спрямо тогава. Поставя Съвета в много тежко положение, тук се използва изразът „санитарен минимум”, това 12-процентно съкращение на разходите, тъкмо когато, както казах, излизаме от аналоговата ера и всички неща се сменят, включително и мониторинга, за който по един остър начин обсъждахме в парламентарна зала. Но този мониторинг, за да може да бъде съвременен и да си върши работата, има огромна нужда от технологичен експертен ресурс, който и сега го няма. Фактически регулацията започва да става нещо формално, просто да има име „СЕМ” и някаква институция, а реална дейност и реална практика не може да има.
Така че това ми се струва съвсем неоправдано. Още повече, че нашият бюджет е по-различен. Вижте, държавата, данъкоплатецът при този бюджет, тази година ще даде за регулация 7 хил. лева. Всички други пари по нашите прогнози, а нашите прогнози обикновено се сбъдват, изпълняват и преизпълняват, се събират чрез такси, глоби и т.н. Фактически това не са пари, които данъкоплатецът дава, те са част от правенето на медийно съдържание днес. Регулацията оттам се финансира. Така че фактически тези пари влизат в бюджета, а всъщност изглежда, че бюджетът финансира Съвета. Но това не е така, просто думата самоиздръжка тук би била по-точна, макар и малко поостаряла и неуместна. Тоест в това отношение ние се различаваме от бюджетните организации, независимо че формално се финансираме от бюджета.
И само последно да кажа, че за всички е ясно, това е обсъждано много, че се намираме в медийна криза. Има сериозни проблеми със свободата на словото, с концентрация на собствеността, с необходимост да се промени нормативната база сериозно на медиите в България и в такава една ситуация регулаторът ми се струва, че трябва да бъде стабилна институция, а не допълнително ограничаван и обезсмисляне на неговата дейност с този финансов инструмент.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте от Националното радио.
ХРИСТИН СТРИЖЛЕВ: Добър ден! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо искам да се извиня от името на генералния директор, че не е тук да представи бюджета, но той е във Вашингтон на една световна асамблея на обществените медии.
От името на Българското национално радио мога да кажа съвсем накратко само няколко неща. Проектобюджетът за 2014 г. и разчетите за 2015 и 2016 г. са съобразени с решението на Министерския съвет и съответно на разпоредбите на Министерството на финансите. С две думи, от 2012 г., когато бюджетът на Българското национално радио е намален със 7 милиона и субсидията става 42 милиона, през 2013 г., 2014 г., 2015 и 2016 г. тя е в абсолютно същия вид – 42 млн. лева. Жалкото е, че не се отчитат абсолютно никакви инфлационни процеси, повишение на консумативи. Знаете, Националното радио има 177 предаватели, с които покрива цялата страна, голяма част от тези предаватели са и собственост на съответните организации, които излъчват, направиха се доста неща от предишното ръководство – пусната и стартирана нова програма Бургас – това също не се отчита в бюджета. И за съжаление мога да кажа съвсем накратко, че част от идеите, които влязоха в концепцията на новото ръководство, няма да могат да бъдат реализирани с тези бюджети по чисто обективни причини. Например стартиране на нова 24-часова програма в Кърджали, каквато идея има от доста отдавна, но тя така или иначе не може да бъде реализирана. Сериозно цифровизиране на архивите на радиото, които са уникални и биха могли да бъдат полезни, но за това също са необходими средства.
С две думи, ние, правейки сериозни намаления на разходите и ограничения, ще продължим да правим нашите програми, но за съжаление това ще бъде за сметка може би на качеството на разпространение, донякъде и на липсата на присъствие на нашите програми в интернет, което е изключително важно. Това е положението. Благодаря ви.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Заповядайте от Българската национална телевизия.
АНЕТА МИЛКОВА, и.д. генерален директор: Аз ще благодаря първо на председателя проф. Данаилов за това, че отбеляза правилно, че най-голямото намаление в бюджетите, които гледате в момента, се виждат при Българската национална телевизия, както и на председателя на Съвета за електронни медии, който изрази притеснението си от бюджета, който е даден за Българската национална телевизия за следващата година.
Българската национална телевизия не се съгласи с намаляването на бюджета ни с пет милиона спрямо миналата година. Ние поискахме още 18 милиона и ги поискахме за цифровизацията, което е ангажимент на българската държава, както всички вие знаете. Българската държава е ратифицирала План Женева 2006. През 2008 г. Министерският съвет приема този план за въвеждане цифровизацията в България и оттам нататък всички държавни органи се занимават с това да изпълнят, да реализират този поет от държавата ангажимент. Българската национална телевизия подписа договора си с мултиплекс оператора и от 1 октомври бяха изключени аналоговите представители. Мултимедийната платформа на която ние сме, мултиплексът, дава съвършено различна позиция на медията оттук насетне. В този смисъл действително е странно, че намалението на бюджета с пет милиона, което, ако вие познавате бюджета на БНТ в детайли, вероятно това не го знаете, но аз ще ви спомена, представлява собствената му продукция. Българската национална телевизия има разходи, които са фиксирани и един от най-големият разход на Българската национална телевизия е разпространението. Ние имаме договор с мултиплекс оператора и за съжаление там не виждаме възможности за оптимизиране на разходите.
В 2011 г. ръководството на БНТ е извършило оптимизиране на личния състав с 21%. Към момента сме 1363 човека. Няма хипотетична възможност да обсъждаме намаляването на личния състав, при положение че ние увеличаваме часовете продукция.
За нас възникват два основни въпроса, които настояваме да поставим пред вас тук, надяваме се, че не е предрешено всичко. Но така или иначе, за нас два въпроса стоят. Първият е свързан с така наречения норматив за час програма, който е заложен в Закона за радиото и телевизията, където пише, че този норматив за час програма, това е бюджетирането, е одобрен от Министерския съвет. Такъв документ няма. Законът за радиото и телевизията е от 1998 г. Към този момент така нареченият норматив час програма о Министерството на финансите се нарича резултативната величина, която се получава от общата сума, която Министерството на финансите дава на обществените медии и ги дели на часовете продукция. За съжаление това не е себестойността на продукцията ни. Ние имаме час програма, която струва нещо. Когато купуваме една филмова продукция примерно, тя струва едно, когато купуваме спортно събитие (в 2014 г. имаме световно по футбол), сумите са съвършено различни. Когато ние правим политематична програма, тази себестойност е едно, когато програмата е форматна, примерно музикална, филмова и т.н., е друга.
Поставям този въпрос не за друго, а защото в момента действително става дума за невъзможност за създаване на програмно съдържание. Това е първото нещо. Норматив няма колко струва час телевизионна програма на политематична профилна програма.
И вторият основен въпрос, който поставяме, е отново записан като изискване пред Българската национална телевизия – регионалните ни програми. Държавата по същия този план за цифровизация има ангажимент за изграждането на така наречените регионални мултиплекси. Такива няма изградени към момента. Това, което нас ни притеснява, е, че в тази ситуация естествено ние не бихме могли да имаме регионална програма, от една страна, от друга страна – имаме изискване по закон, от трета Европейският съюз има едни приоритети, основният от тях е регионалното съдържание в медиите. Така или иначе, регионалност на програмите на центровете, които има Българската национална телевизия, ще търсим, като обмисляме варианти за алтернативни способи за разпространение. Естествено обаче те не са ефирни. Безплатната БНТ трябваше да може да достига и нейното съдържание на регионалните програми трябваше да може да достига чрез обществените регионални мултиплекси. За да се изработва обаче тази програма и да има алтернативни платформи, би трябвало да има допълнително финансиране, това е повече от задължително.
Аз не исках, но съм подготвила една папчица, която ще оставя на уважаемите дами и господа депутати от Комисията, ще ви я предоставим. В нея сме дали едни справи на последния доклад на Европейската организация на обществените радио- и телевизионни оператори, от която ще видите, че в Албания към момента, към 2011 г., Албания разполага за обществените си радио и телевизия с 67,37 млн. лева, в България е 63,60. В момента ще паднем доста под Албания. Това е по повод на претенциите на България. Разбира се, ние нямаме нищо против да коментираме колко е тежка ситуацията и за нас икономическото състояние на страната не е тайна, но имаме наистина необходимост от разбиране за това какво представляват обществените медии и какви конкретни ангажименти поемат. Нашата обществена мисия не е обсъждана до този момент, това е така наречената мисия и визия на обществените радио- и телевизионни оператори, която в рамките на Европейския съюз се обсъжда и се регламентира в законови актове по някакъв начин.
Ние бихме искали да поставим на вашето внимание също и това. Готови сме да инициираме подобно обсъждане, в което естествено да вземете отношение като законотворци. За нас е особено важно да бъдат формулирани, така както има европейска практика, изискванията, очакванията към обществените оператори. И на базата на тази мисия и визия да се осигурява финансирането. Тоест това, което има разписани като очаквания и изисквания, да бъде на практика финансирано за държавните и обществени медии в случая. Има създаден правен механизъм в Европейския съюз, който да измерва доколко се изпълняват тези обществени ангажименти на медиите, това е нещо, което няма да се случва за първи път. В момента се правят тези тестове в държавите членки на Европейския съюз. България от 2007 г. е член на Европейския съюз. В този смисъл ни се иска малко или повече да не се отдалечаваме от рамката, която се задава там, и от изискванията, които стоят пред обществените медии.
В този смисъл ви казваме, че беше изключително голяма изненада тези пет милиона, които бяха отнети от тазгодишната ни субсидия. Всъщност ние искахме една значителна част увеличение на бюджета, но минус тези пет милиона действително поставяме въпроса за това как ще се произвежда собствена продукция и по какъв начин ще изглежда националната телевизия БНТ. Бихме могли, разбира се, да ви дадем данни например, че въпросните пет милиона представляват бюджета на едно риалити в една търговска телевизия, което не е някаква особена сума, но там има очаквано възвръщане на тези инвестиции, които в обществената телевизия законът не позволява. В този смисъл в рамките на нашия бюджет ние се опитваме да правим това, което е възможно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви. Само един въпрос имам. Кой според вас трябва да ви направи този норматив, за който говорите, и да го предложи в Министерския съвет?
АНЕТА МИЛКОВА: В Закона за радиото и телевизията е записано, че нормативът се изработва и се приема от Министерския съвет.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, но аз питам кой ще го изработи.
АНЕТА МИЛКОВА: Най-вероятно би трябвало това да е Министерството на финансите, тъй като това е в глава „Финансиране”. Би трябвало това да е Министерството на финансите. Когато Министерството на финансите изработи подобно нещо, естествено може да го съгласуваме.
РОСИЦА СПАСОВА: Извинявайте, че си позволявам да влизам в диалогов режим, но няма как Министерството на финансите да изработи един такъв норматив, още повече че Вие сама отбелязахте, как ние може да определим норматива. Ние не правим политиката в сферата на отделните секторни политики, така че не е работа на Министерството на финансите да познава детайлите на правене на подобен норматив.
АНЕТА МИЛКОВА: Аз не възразявам срещу това ние да участваме, да дадем информация. Ние знаем колко ни струва час излъчване на продукцията, знаем колко ни струва час реализация на спортно, филмово, каквото и да е произведение, така че за нас това не може да е проблем. Но за нас възниква въпросът как Министерството на финансите бюджетира програмата ни.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря ви. Колеги, въпроси имате ли? Заповядайте.
ВАЛЕРИ КРЪСТЕВ, Съюз на артистите: Аз имам един въпрос към господин министъра. Намалението на субсидията не е два милиона, защото собствените приходи са ни увеличени с два милиона. Така че субсидията е намалена с четири милиона. И се слагат 21 милиона собствени приходи, от които програма „Театрално изкуство” носи 60%. И не виждам обосновано ли е решението да се обединят музикалните в едно общо сценични изкуства, защото те са в много различни ценови параметри. Единният стандарт за Народния театър „Иван Вазов” е 20 лева, а за Националната опера е 70 лева. Обединяването в една обща програма „Сценични изкуства” ми се вижда недостатъчно обмислено.
Вие много добре знаете, че към момента приходът от билети на министерството 735-и шифър – „Театрално изкуство”, е вече 9 млн. и 800 хиляди, очаква се към края на годината да станат 11 млн. и 600 хиляди. Това министерство е с най-голямата възвръщаемост, няма такова министерство с 18% възвръщаемост. На фона на това да му се намалява субсидията с четири милиона, на мен ми се вижда някак си необосновано.
Националните разходни стандарти за театрални изкуства задължително трябва да бъдат повишени, особено за Националния театър „Иван Вазов”. Считаме, че реалният стандарт е 32 лева. Вие имате един проект за постановление за 30 лева, но 32 лева е абсолютно реален. Същото се отнася и за кукленото изкуство, с 10 лева не може да се продължава, стандартът трябва да стане поне 12 лева. За тази цел не само че не трябва да бъде намалена субсидията, а ние трябва да искаме 4 милиона и половина допълнително като субсидия.
Имам един въпрос към Министерството на финансите, ако може да ми отговорят. Какво се случва с бюджета на Народното събрание. Ако не сте подготвени, Приложение № 3 към отчетите на всеки закон за изпълнение на държавния бюджет, от 2009 г. е 64 милиона излишък, неусвоени 23 млн. 710 хиляди, в 2010 г. – 53 милиона, излишък 15 млн. 800, 2011 г. – 53 милиона (въпреки кризата Народното събрание стои на 53 милиона пет години), излишък, неусвоени 4 млн. 900, в 2012 г. – 6 млн. и 500, в 2013 г. е тази година, в която изпълнението на бюджета на Народното събрание е на 46% вместо на 75%. Или икономията, която е в момента, към 30 септември, е 16 млн. 350 хиляди. Призовавам Народното събрание да си направи реален бюджет, а не да пише такива икономии, които е неизвестно къде отиват. Ето ви един резерв да се оправят стандартите в сектор „Театър”.
И още веднъж призовавам да се обмисли внимателно обединяването в сценичните изкуства.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колега, аз знам какво е становището на Съюза, но тази реформа не се е направила в тези пет месеца и всички това добре го знаем. Спомнете си с колко започнаха реформата театрите, когато ставаше въпрос да се опита на три фронта как ще върви тази реформа, а не в цялата система. Така че този тон не ми харесва! Все пак това е кабинет на пет месеца. Разбира се, че трябва да се променят нещата, но спомнете си Народният театър с колко лева тръгна! Национална институция, която е по Закона за закрила и развитие на културата.
ВАЛЕРИ КРЪСТЕВ: Значи говорим еднакво.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Еднакво говорим, но ти говориш, като че ли то се е случило сега, в тези дни. Моля ви се, вие участвахте активно в създаването на реформата!
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз искам да кажа няколко думи, защото обикновено всеки гледа какво другият има, това е типична българска черта. Хубаво е обаче, колега, да видите през тези години какво направи Народното събрание и защо има този излишък. Хубаво се казва излишък, но искам да ви напомня, защото явно вие не знаете, че се съкратиха много излишни разходи в Народното събрание. Мисля, че в цялата държава, всички министерства, всички институции трябва да погледнат към това как да съкратят излишните разходи. Давам ви само за пример, че автомобилният парк се съкрати с 30%, разходите за ползване на автомобили и много неща бяха съкратени. Така че това не е излишък, а това е намаляване на разходите.
Използвам случая да кажа и за Националната телевизия, че също смятам за абсолютно недопустимо намаляването и връщането на бюджета три години назад, както и за Съвета за електронни медии. Явно някой в държавата има интерес от това, първо, да няма контрол, защото ако нещо липсва в държавата през последните 20 години, това е рязко намаляване на контролни органи и на контрола в цялата държава. Така че има хора, които говорят за свободата на словото, но по всякакъв начин там, където могат, а това е в националните медии, да им покажат с пръст, че не работят в техен интерес. Пак казвам, нямам упрек директно към някого, може би господин Лозанов в своето изказване – аз така го и разбрах и съм съгласен – че точно в момент, в който има монополизация на електронни медии, на медийния пазар изобщо, има интерес този контрол да бъде занижен. И абсолютно не съм съгласен с тази част на бюджета особено, да се орязва по този начин и да се затваря устата на националната медия и по този начин в една такава среда, силно конкурентна от частни медии, и то монополи, ако може да се принизи ролята на националната медия.
Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря. Господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Позволете ми да кажа няколко съображения по финансирането на обществените медии и да направя едно предложение вследствие на съображенията.
Коментарът ми върху предходната тема, свързана с бюджета на Министерството на културата, определен като хронично заболяване, е само един: няма по-тъжни хора в България от хората, които се занимават с култура и изкуство. Вижте бюджетите на силовите министерства и вижте нашите бюджети, бюджетите, с които всички ние в тази комисия работим и от чиито решения пък вие зависите: драстични, десетократни разлики!
И след това лирично отклонение, по повод финансирането на обществените медии. Със закон от 1998 г. това хронично заболяване – финансиране на обществените медии – продължава да не бъде решавано. Заложено грешно в самото си начало и това е важно да се знае от всеки – че то беше измислено грешно и вписано в закона грешно и така оцелява и до ден-днешен вече 15 години – неслучилият се фонд „Радио и телевизия”. Той никога няма и да се случи. Той преживя шест правителства и пет парламента. Фондът за радио и телевизия преживя шест правителства. Никой никога не каза една дума защо това нещо не работи. Защото е ясно – няма политическа воля той да се случи, това е горчивата истина. Няма да има и сега. Очевидно това не е решение. Приходите в този фонд трябваше да бъдат събирани през таксата за електромерите от домакинствата. Вие мислите ли, че хората са склонни да плащат такава такса, особено в настоящата ситуация, в която се намират! Със сигурност – не!
Така че обществото, зрителите, гражданите, те освен че са данъкоплатец, са и бенефициент на общественото радио- и телевизионно разпространение. Те са и негов основен контрольор що се отнася до неслучилата се обществена мисия на Българската национална телевизия толкова години. Може би защото не е дефинирана или определена.
За да бъде това обаче така сигурно има проблеми и в самите обществени медии, не само в законодателя. Защото разходването на средствата за обществената субсидия трябва да отговаря на три ключови критерия и те са: прозрачност, отчетност и отговорност. Хайде да попитам какво става с първото и второто обществените медии през техните отчети евентуално или през контрола, който осъществява регулаторът върху тях. Но това е тема, която не касае на настоящия етап финансирането. Финансирането в цифри, както Вие, уважаеми господин председател, отбелязахте, е следното. Българската национална телевизия надолу 7%, цифром и словом – пет милиона. Българската телеграфна агенция са единствените, които имат правото да се усмихнат за 2014 г., защото не са засегнати. Българското национално радио има едно вдигане със скромни 20 хил. лева. И едно абсолютно неузнаваемо за мен, скудоумно, ако щете, намаляване на бюджета на регулатора. Откъде накъде? Защо, с какви основания? Както някой отбеляза преди малко, бюджетите от 2007-ма на Българската телеграфна агенция не са пипани. Да ви припомня пък сега аз, бюджетът от 2007-ма е същият и на радиото, и на телевизията. Бюджетът на Българската национална телевизия е 74 милиона за 2007 г. Това е преди осем години. Но тогава, забележете, Българската национална телевизия е третият играч на рекламния пазар. Независимо от ограниченията, които законът й дава, Българската национална телевизия правеше добри пари от пазара на реклама. Да ви кажа каква е ситуацията днес. Българската национална телевизия изкарва за шест месеца толкова, колкото Би Ти Ви за една седмица. Запомнете този факт! Вие няма да направите повече от шест милиона тази година. За първото полугодие бяхте направили два милиона. Би Ти Ви прави два милиона до петъка, със събота и неделя – два и половина. Това ясно ли е? Ясно е.
Защо го казвам? Защото на територията на търговското слово, на игрите на големите пазарни субекти с интерес към рекламата Българската национална телевизия завинаги загуби битката. И законодателят ви помогна много, а вие както си помогнахте, никой не можа да ви помогне. През годините, считано от 2000 г. насам.
Така че дебатът за финансирането на обществените медии трябва да започне веднага, буквално от днес, от този час и да бъде сменена цялостната му идеология. Защото то почива изцяло на един административен контрол, на една административна оценка, в която не е заложена обществена мисия, не е заложено технологично развитие, не е заложена конвергенция, не е заложен бумът на технологиите в последните години. В бюджета за тази година пише – забележете – даже за 2015 и 2016 г. едни и същи константни цифри, 65 милиона от централния бюджет и по т. 70, тоест това е частта, която утвърждава Министерството на финансите за ДМА, 8 милиона. Осем милиона и за догодина, и за по-догодина. Е, как Министерството на финансите да разбере, че вие имате нужда от 12 камерен HD ПТС, за да заснемете излъченият преди една седмица световен тенис турнир в зала „Армеец”, излъчван в 12 територии, които не приемат нищо друго, освен HD сигнал? Откъде знае Министерството на финансите какво е HD въобще или какво е ПТС или 12-камерен ПТС, как се управлява това съоръжение, кой работи в него?
Същото важи и за радиото. Тяхното ДМА е 3,9. На каква база е 3,9? Няма такова животно. Това е несъстоятелно, това е скудоумно, това трябва да бъде променено веднага. Начинът, по който се администрира обществената субсидия през решение на Министерския съвет по отношение на целесъобразността и законосъобразността, по отношение на единица програмен час, е несъстоятелен. Както е несъстоятелна и оценката на Министерството на финансите по отношение на вашите ДМА-та.
По отношение на размерите. Моля да запомните тези цифри. Госпожа Милкова беше достатъчно ясна, но някои от пропорциите са зашеметяващи. Вие давате пример с Албания, която ние считаме, че винаги е на опашката на Европа, но да ви кажа къде сме в сравнение с нашите съседи, къде сме с нашите съизмерими по брутен вътрешен продукт или население държави. Например с една 10-милионна Чехия седем пъти е разликата. Седем пъти е разликата в полза на Чехия по отношение на субсидията за обществената телевизия. С Румъния разликата е четири пъти – 137 млн. евро. Полша – единадесет пъти. Съвкупният бюджет за радио и телевизия в Словакия е два пъти по-висок, в Словения е два пъти по-висок, в Хърватия е три пъти по-висок, в Румъния е три пъти по-висок, в фалиралата Гърция е пет пъти по-висок, той е 328 млн. евро, можете ли да си представите!
По отношение на вашите 18 милиона. Вашите 18 милиона, които поискахте от Министерството на финансите, са напълно основателни и мисия невъзможна. Но уважаемите народни представители трябва да чуят защо са тези 18 милиона. Защото има неплатени и предстоящи за плащане, ако въобще ще се случи мултиканалната стратегия за качване на мултиплекси на нови програми на БНТ, то е свързано с купуване на права към „Музикаутор”, „Артистаутор”, „Филмаутор” и „Театъраутор” и „Профон” в размер на 6 млн. 700 хил. лева, в това число и правата за проектния канал за култура. Има два милиона дължими за футболното първенство в Бразилия, което вие трябва да излъчите, защото сте взели правата, но имате да доплащате, доколкото знам. Имате да плащате за Еврото в 2016 г., което е в Русия и за квалификациите по него. И най-накрая, имате да плащате за Световното в Катар в 2018 г. Общата сума е 2 милиона лева. Имате капиталови разходи за десет милиона лева, обобщени в 15 точки. Няма да ги чета, защото са силно експертни, технологични. Само ще кажа, че Българската национална телевизия е единствената обществена телевизия в Европа, която няма цифров HD ПТС. Единствената в Европа! Не говоря за дейта центровете, не говоря за НРТЦ и капиталовия ремонт и т.н. и т.н.
Стигам до моето предложение. С този бюджет технологичната, мултимедийната, мултиканалната (знам още сложни думи) концепция на Българската национална телевизия няма да се случи. Който гласува за този бюджет, да знае, че това няма да се случи. Регулаторът абсолютно неоснователно по всички европейски критерии, той и без това е със смешен бюджет, хайде още 163 хиляди! Откъде накъде?
И ето моето предложение. Съвкупният бюджет за обществените медии, в това число не слагам БТА, тъй като там няма промяна, слагам Българската национална телевизия и Българското национално радио само, Съвета за електронни медии го изключвам, тези 163 хиляди трябва да бъдат търсени от Министерството на финансите с всички средства, но съвкупният бюджет за 2013 г. показва сметката на двете – БНТ и БНР- е 112 млн. 221 хиляди. Относителната тежест на Българската национална телевизия в този бюджет в проценти е 63%, относителната тежест на Българското национално радио е 37%. Новият бюджет, ако е съвкупен, с това петмилионно намаление, става 107, 259. Не може да пипаме макрорамката, говорих с министър Чобанов, говорих с премиера, къде ли не ходих заради вашия бюджет: не и не, и не! Има един-единствен ход – солидарно да се поеме дефицитът между двете обществени медии. Солидарно! Солидарното означава по относителна тежест в общия бюджет 63% за БНТ, 37% - за БНР. В цифри това означава да се намали с 2 млн. 426 хиляди бюджетът на БНР и да се увеличи намаленият бюджет на БНТ от 65 милиона да отиде на 67,573. Няма друг ход. Ако искате! Давам ви солидарно решение. Радиото ще скочи, но искам да кажа две думи за радиото.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колега, ти като какъв даваш това предложение? Това предложение е много странно! Давам ви съвет! Като какъв, като депутат или като министър на финансите? Тази практика е правена вече. Преди години удариха радиото за сметка на телевизията. Така че, недей ги говори тези работи! Взеха пари на радиото и ги дадоха на телевизията. Ако трябва да помогнем, ще търсим друг начин. Но недей дава такива съвети – ще вземем от вас пет, ще ги дадем на друг. Моля без такива бакалски сметки.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Съгласен съм да търсим друг вариант да вдигаме бюджета.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, поради това че времето върви, да приключваме. Наистина проблемът е най-голям в Българската национална телевизия. С тази цифровизация, с тези мултиплекси нещата са много сериозни. Каквото дължат, те си го дължат, но ако по това, което ти говориш, трябва да се отвори отделна тема, то е отделна среща с ръководството на телевизията, да говорим и с колегите от Съвета за електронни медии и да говорим подробно как се виждат нещата. Но трябва да има повече експерти в тази посока, за да помогнем. Защото от това, което казваш, излиза, че не се управлява добре телевизията.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Абсолютно!
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Но това е друга тема. Сега коментираме какво влиза в бюджета за следващата година.
Колеги, предлагам да завършим по първа точка. По правилника на нашата комисия имате право на въпрос до една минута. Заповядайте.
СНЕЖАНА ЯНЕВА, Българска библиотечно-информационна асоциация: Аз имам един въпрос и една констатация. Имах подготвена една страничка, тук хората много нашироко се изказаха и мисля, че изядоха времето на тези, които нямат възможност да бъдат в София и стоят по места, и стоят осем часа, за да може децата на България да имат книги и да имат достъп до интернет. Аз съм председател на Българската библиотечно-информационна асоциация и искам да ви кажа, че когато слушам тук за тези милиони, които някой няма за администрация, ми става страшно.
Искам да се обърна и към господин министъра. Разбирам, че държавата има проблем с финансите, разбирам, че Министерството на културата не можа да защити исканите пари, за които ние знаем, че бяха поискани. Уважавам ги за това, че ги поискаха. Но там има обществен съвет. Ние всички бяхме готови да станем като един и да защитим исканията за бюджета, защо никой не поиска ние да помогнем? И това, което се случва в момента, е, че библиотеките от 2008 г., които претърпяха един хубав ренесанс със закона – и благодаря, проф. Данаилов, за това, което се случи преди пет години, защото Вие ни повярвахте, че библиотеките имат място в обществото, хората повярваха и започнаха да работят, всички активно участваха в програма „Глобални библиотеки”, много от тях на доброволен принцип, доброволен, за по-малко от 450 лева заплата на месец по повече от осем часа на ден. Никой не иска да признае, че там някъде има такива хора.
Аз няма повече да говоря. Ние действително искаме пари за книги, защото хората имат нужда от книги, хората имат нужда от телевизия, но имат нужда и те да си подберат какво да четат и да ползват, хората имат нужда от отворените библиотеки, за да могат да отидат и да ползват интернет. Против твърдението съм, че е решен въпросът с „Глобални библиотеки”, не, не е решен и ще става още по-лош, имаме нова информация, защото се вижда, че държавата не дава достатъчно подкрепа.
Искам да ви прочета само два реда от една лекция, която напоследък се върти в социалните мрежи на английския писател Нил Геймън, защо бъдещето ни зависи от библиотеките. Редовете са следните: „Затворническата промишленост трябва да планира бъдещия си растеж (става въпрос за Америка) колко килии ще бъдат необходими, колко ще бъдат затворниците след 15 години. И на установили, че това може лесно да бъде изчислено, като се използва твърде елементарен алгоритъм, базиран на въпроса „Какъв е процентът на децата между 10 и 11 години, които не могат да четат?” Не можем да говорим едно към едно, няма как да твърдим, че образованото общество не познава престъпността. Взаимовръзките обаче са съвсем ясни.”
От мен, дами и господа народни представители, ако днес не запазим библиотеките и четенето, след 15 години ще трябва да строите затвори! Благодаря.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви. Госпожа Андреева.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаеми проф. Данаилов, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми гости на Комисията по културата и медиите! Моето изказване ще започне без въпрос, а с констатация, доколкото се занимавам да изчислявам икономическия принос както на културата, така и на медиите. Обръщам се директно към Министерството на финансите, доколкото съм финансист по образование. В рамките на този фонд от 500 милиона, с който изсмукахте целия ресурс не само на Министерството на културата, не само на националните медии, ще претърпите абсолютно пълно фиаско. А на господин Стоянович бих казала, че няма как, по никакъв начин българската култура да се ползва от този фонд. И това, за което в пространството съм отправила искане за Вашата оставка, беше, че Вие не отстоявате интересите на българската култура. Има национален фонд „Култура”, който е създаден. Не работят приходоизточниците му, защото някой трябва да седне и да ги подреди. Фонд „Култура” може да служи като алтернативен източник както за културата, така и за медиите. Но няма очевидно желание да се работи в българската културна политика, няма ясна визия. А Министерството на финансите продължава да прави бюджет без посекторен икономически анализ. Вие нямате представа какво се случва във всеки един икономически сектор. И правите съкращения и налагате един аршин за всички министерства. Министерството на културата много добре знаете, че по времето на Симеон Дянков беше орязано безпрецедентно. Ние бяхме обезкръвени! И спряха част от дейностите. Хората в неправителствения сектор в българската култура не се осигуряват социално и здравно. И това тежи на вашата съвет и на министъра на културата за факта, че не отстоява позициите си. Докога Министерството на финансите ще прави този бюджет без посекторен анализ?
От друга страна, искам да кажа, че културата в разширението си изкуства, културни и творчески индустрии, културно наследство и културен туризъм е на осмо място в българската икономика по добавена стойност, с 4% принос в икономиката. А получаваме 0,5-0,6%. Къде е справедливостта в разпределението на бюджетните средства?
И нещо друго ще си позволя да кажа, че когато се залагат така наречени нови двигатели на икономически растеж, българската култура в разширението си с културни и творчески индустрии е един от потенциалните двигатели, неизползван. Затова бюджетът ще срещне фиаско. И растежът, който сте заложили, разбира се, той е оптимистичен и всички икономисти следим дали ще се случи или не – аз ви го желая – от 1,8%, но вие не използвате потенциала на изкуствата, културните и творчески индустрии, наследството и туризма. Министърът изобщо не е представил икономически анализ, за да защити този сектор. И в цялата тази колаборация на Министерството на културата и на Министерството на финансите нашият сектор е разгромен. Превърнахте българската култура в жертвен агнец в рамките на Бюджет 2014 и актуализираната рамка 2014 - 2016 г.
Професоре, понеже не се случи така или иначе този разговор за оперативните програми, нека пак да подчертая, че след 40 публични дискусии в рамките на публичното пространство единственият приоритетен сектор, единственият акцент, който е изведен в икономическата програма, благодарение на гражданския, неправителствения сектор, който произвежда тези изследвания, са културните и творчески индустрии. Но трябва да има подкрепа на държавата по линия на съфинансиране, по линия на този първоначален капитал, който е определящ. Това нещо не се случва в 2014 г. и няма да се случи в рамката 2014 – 2016 г.
А за българската филмова индустрия като член на Националния съвет за кино бих искала да ви припомня защо избухна бунтът на киното в 2010 г. Защото в първия си работен ден и народните представители, и министрите се заклеват да спазват Конституцията и законите на страната. Вие престъпихте тази клетва и в рамките на 2014 г.! Няма как да приемем, че в момента в страната им 42 кина в 15 града. Българските граждани няма как да посещават и да социализираме произведените филми.
Считам, че бюджетът в този си вид не трябва да бъде приеман и призовавам народните представители от всички политически сили да отхвърлят бюджета за култура. Защото той е обида. А в това число по никакъв начин не изпълнява дори програмата в областта на културата на мандатоносителя. Защото някой не си е свършил работата да отстоява интересите на българската култура. Затова и за мен е чуден въпросът нужен ли ни е министър на културата в този му вид?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Съжалявам, но повече няма да коментираме. Заповядайте в четвъртък, когато ще имаме среща с министъра за въпроси. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Всички отбягват темата за читалищата. Внесли сме писмо и при министъра на културата, но нямаме покана. В момента работим по една заповед на министър Стоянович да направим мониториг на системата. Резултатите са плачевни! Но те са първоначални. Готвим специален доклад. Искам да ви кажа, че това, което излиза, показва, че ние сме на път да загубим още хиляда читалища следващата година. Ако това е тема, която ще оставите за следващия път, много ви моля!
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Василев, ще отговорите ли на въпроса за читалищата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз не чух въпрос, чух проблеми.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, повторете с колко завишавате бройките.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Бройките са завишени – 191 за 2014 г., 46 млн. 906 са за субсидирана численост на народните читалища. Увеличението е с 1% като предложение.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз знам какво е предложението на министерството, някъде от порядъка на 6850. И бях изненадан от това, което е станало, защото добре знам какво са 200 лева отгоре.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Нали може да Ви помогна с цифри. Това, което поиска Министерството на културата, беше 6898 за читалища, за регионални библиотеки – 10925, за музеи – 11160 и музеи до 15 бройки – 12199. Тоест за регионални културни дейности, субсидирани от централния бюджет, 10-процентно увеличение, което ние получихме – по 1% – 1,3% за всеки. Това беше нашето становище и това беше нашето предложение, от което ние не се отказваме. Защото това, което е приоритет за правителството, е, че то ще развива културата в регионалните дейности и най-вече достъп до култура. И мисля, че тук е моментът да застанем зад това предложение.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Госпожо Андреева, защо миналата година не ни призова да не гласуваме бюджета? Проблемът, който се коментира, е ясен. Това не е от тази година, а открай време. Никой не зачита какъв е приносът на културната индустрия в бюджета на една държава. Това сме го говорили хиляди пъти и няма отношение. И няма и да има. Така че защо само да си трошим нервите? За съжаление, така е. Добре, не приемаме този бюджет, какво правим след това? Аз не знам министърът дали е направил усилие да се пребори да има възможност да се ползват тези 500 милиона буфери, които дойдоха от министерствата, факт, освен за регионално развитие. Аз така го разбирам.
Колеги, проблемите ще са си проблеми. Аз също се надявах, че ще имаме по-добри цифри за 2014 г. Но се оказа, че не е така. Аз съм го чувал и в нашата програма добре се знае какво е заложено. Но все пак програмата се изпълнява в доста различни моменти от тази, която ние сме предлагали по време на кампанията си. Така че добре знам какво съм искал и какво се е случило. Доколкото може, ще натискам министъра, но явно трябва по-голяма активност, господин Стоянович. На глава с финансите трудно се излиза и аз Ви казах какво трябва да правите – всеки ден като китайска капка.
Колеги, закривам дискусията.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин председател, моля да минем в режим на закрито заседание преди да гласувате. С участниците от министерството и предложението ми да бъде гласувано. Искам да си кажем неща, които не са за широка аудитория, преди да си дам гласа.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Такава екстремна мярка няма да приема. Ако имате да кажете нещо, кажете го пред всички.
Колеги, вече имаме доста записани гласове от депутатите, които бяха тук и поради ангажименти в други комисии, излязоха от заседанието.
Чета отново текста:
„1. Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България 2014 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2.
2. Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.”
Който е „за”, моля да гласува.
Против? Въздържали се?
За – 8, против – 8, въздържали се – 2.
Бюджетът не минава.
В 2001 г. Комисията по културата (когато мнозинството беше на НДСВ и ДПС) не прие бюджета за културата, но от това нищо не последва.
Благодаря. Закривам заседанието по първа точка от дневния ред.

Преминаваме по втора точка: Запознаване членовете на Комисията по културата и медиите с Обръщение от Инициативен комитет за спасяване на летище Божурище - вх. № П-330-01-9 от 25 октомври 2013 г.
Колеги, към Министерството на културата и Комисията по културата и медиите писмено са се обърнали от Инициативния комитет за спасяване на летище Божурище. Изпратено е от тях обръщение към членовете на Комисията по културата и медиите и Министерството на културата. Първо ще ми позволите да дам думата на техните представители, за да изложат своята тревога за съдбата на този важен национален паметник на културата.
По тази точка сме поканили проф. Борис Бонев – генерал-майор от авиацията, доктор на техническите науки, председател на Българската аерокосмическа агенция, и адвокат Тома Ковачев – полковник от авиацията, заслужил летец на България.
Давам думата на проф. Бонев.
БОРИС БОНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми членове на парламентарната комисия, дами и господа. Летище Божурище е паметно историческо място. То е люлката на българската авиация и е паметник, който е наредил България като нация в световния и европейския елит от страните, които са свързани с летенето. Това е от преди сто години. То е едно от най-старите летища в Европа и в света. Искам само да кажа, че по своите природни условия то е едно от четирите признати като най-благоприятно за летенето летище в света – в Европа са три, това са Грюнау край Берлин, Снежка в Полша и нашето Божурище, а в Съединените щати е Бишоп.
Много може да се говори, но аз само ще маркирам някои по-важни събития и дати, тъй като неговата история е много богата. В 1906 г. балон над София лети за първи път за Божурище. Забележете, това е доста изпреварващо другите страни. В 1012 г., това е началото на действие на летището, в 1014 г. – това е аеропланното училище, в 1917 г. – това е държавна аеропланна работилница. За всичко това има илюстрован материал, ние искахме поне експозе да ви представим, но по технически причини това не можа да стане.
И по-нататък. В 1925 г. за първи път на Балканите се скача с парашут в Божурище – това е събитие. В 1930 г. – това е първата в Югоизточна Европа аерогара.
Всичко това е такава история. Това са такива страни от Европа и личности, които ги има не само на снимки, но и в архивите на тези страни. И ние още в 1990 г. бяхме предложили да се утвърди като паметник с национално и международно значение, тъй като имахме общуване с Германия. Тук е историята на немската авиация и не само на авиацията, на полската. Тук лети „Луфтханза”, тук лети „Сидна” – това е предшественик авиокомпания на „Ер Франс”, които имат български пилоти. Миналата година чествахме сто години от Балканската война, ами ние сме първи в света, никой не оспорва, за бойно използване. Аз имах щастието като млад авиатор да слушам от живия все още Продан Таръкчиев, облечен с полковнишки дрехи, висок, сух старик. Той ни разказваше как е хвърлял бомбите над Одрин.
Гражданската авиация се чества от 1947 г., не е вярно, в 1927 г. започват полети Божурище – Русе – Варна. Има ги цените. На откриването е елитът на София, кметът на София, запасният генерал Владимир Вазов. Това е наша история, тя не е само авиационна. Ние бяхме впечатлени от мотивацията на колегите от други европейски страни (аз няма да разказвам спомени с кого и как на високо държавно ниво и колегиално сме се срещали), ние получихме от тях материали да превърнем Божурище в един наш национален с европейско звучене музей, с технически средства, така както се прави сега, и да си остане малко действащо летище. Тук с планер се стига до 12 км/час, защото дългата вълна между Люлин и Витоша е дала този дар божи на летището, там няма мъгли, за разлика от Враждебна. Но да не се увличам, можем да говорим много, но не мога да не спомена. В 1943-1944 г. там е базиран 3/6 орляк, който брани София. Може би сте чели книгата на Стоян Стоянов „Ние бранехме тебе, София”, той е признат от всички – и от противниците, американците от Шеста въздушна армия, и от англичаните. И Александър Покришкин идваше при него. Ние имаме много спомени с тези хора. Аз мога да изброя скъпи покойници, на които не знаем къде са костите. Първата жертва през Отечествената война, както се наричаше по-рано, или Втората световна война, на страната срещу Хитлеристка Германия, това е летецът подпоручик Цветков, загинал, атакувайки Нишкото летище. Това са хора на дълга, млади момчета, които оттам излитаха. И неотдавна в нашето обръщение на Инициативния комитет бяхме предложили, аз лично отидох при героя от Защитниците на София полковника от запаса Петър Манолев, награден с орден за храброст, един от асовете, той „отлетя” завинаги преди няколко месеца на 97 години. Тези хора са ни завещали една светиня.
Мога да продължа и още. Но вижте, летището продължава да действа и след Втората световна война. След 1960 г., когато реактивните самолети се прехвърлят на летище Доброславци, това е Централният аероклуб. През него минаха хиляди, хиляди обучени млади българи – летци, парашутисти, със световни достижения в спорта. Там и в момента има едно гробище на авиатори и парашутисти, загинали, има паметен камък, морена от Витоша и там пише: „Тук ще се издигне паметник на българското самолетостроене.”
Великият професор Херман Винтер е създател на държавна аеропланна работилница. Ние имаме комуникация с Европа. Това е част от историята ни. И това нещо изведнъж се отклони в 1999 г. Ние разбрахме какви са замислите. Получи се една сделка, абсолютно непрозрачна. Когато беше Централният аероклуб (ДОСО, ОСО, ОВТПН, Предказармена подготовка), всичко това си мина по реда и замина в небитието и винаги летище Божурище, което съхрани духа на България, и никой не смяташе, че някой ще посегне на него, то беше под егидата на Военното министерство. За съжаление точно Военното министерство прави такава операция – заменя в едно последно заседание, известно е коя година, кои са били, аз не искам да изпадам в подробности, но тази публична държавна собственост се превръща в частна държавна собственост, с която може да оперира самото министерство. Тази сделка е спирана многократно – от военни, градски прокуратури, но невидими, анонимни сили спират тези проверки.
Организирайки този национален комитет, в който участва цялата авиационна общественост, никой не пожела да се срещне с нас. Срещнахме се в парламента, искахме най-отговорна среща, говорителят, който дойде, каза: това е бизнес. На въпроса, с душата на България можем ли да правим бизнес, той нищо не отговори. На друго място казаха, това е политически въпрос. Не може да бъде този въпрос политически.
Но искам да завърша с тази заменка. Там е записано „Земеделска земя, девета категория”. Никъде не пише, че е летище. Заменя се за неизвестно колко апартамента. Търсихме нотариалните актове в архива на съда, няма ги нотариалните актове. И започнаха тези ходения, протести, митинги, срещи на най-различно ниво. Това е голяма документация. Но трябва да ви кажа, че срещаме една стена, с която не може да се пребориш.
Когато проф. Стефан Данаилов беше министър на културата, по всички правила на придобиване на статут на национален паметник на културата, минаха какви ли не специалисти, представители на историческата наука, най-известните у нас, историческите институции, колко пъти всичко е обиколено, там има и паметници на архитектурата. Там е офицерското казино. Остана един котедж, където са живели – на първия етаж семейните, на втория етаж са живели несемейните. Къщичката на царя, както се казва, също е историческа ценност. Хангарите, останали от немско време, новите хангари, пистата. А там пише земеделска земя девета категория. С кого си имаме работа?Към тези хора, които си заминаха завинаги, ние сме длъжници и не можем да останем безучастни.
Срещнахме на много места и разбиране и по този начин на 30 януари 2008 г. след обяд се състоя заседанието на комисията, която гласува и определи да се даде статут на национален паметник на културата на летищния комплекс Божурище. Това беше подписано от Вас, господин Данаилов, тогава като министър, добре и спомняте. Имахме някакво разбиране и по-нататък така се получи, че заповедта на министъра се подписва от следващото правителство, това не сме го смятали за проблем. И започна отново ходене по мъките. Тези господа „Индустриален парк” АД живеят в Италия, не сме им виждали очите, те с нас не искат да разговарят, те не зачитат, че България е учредила паметник на културата и е дала този статут на летището. Избрали са си това летище, никой не е против да инвестират, но защо точно там? Показали сме всичко на всички.
Унизително е всяка година на 2 юни ние се сдобивахме с тяхното благоволение да ни пуснат и казват, след сирените ще си ходите. Единия път даже се поскарахме, имат си там своя охранителна фирма. Съжалявам, че тук не можахме да покажем последния „Частен случай” с Владо Беряну. Тоест ние сме се обръщали към представители на медиите, към кого ли не сме се обръщали. И той каза, че това е абсурд, паметник на културата, а ние не можем да влезем. На 2 юни обаче ние направихме запис. Това е тъжна картина, това е запустяло, захвърлено. Ако видите този запис – има го и сега в интернет, 12 юли м.г. Сложихме дори заповедта на министъра да се покажа. И трябва да ви кажа, тези празници на 2 юни не са празници, свирят сирените, а ние чистим тревата на гробовете на загиналите, техните бюстове и паметници са изпочупено, всичко е разрушено.
Радвахме как децата на България, тези млади хора от София, от Банкя, от Сливница, от Божурище полетяха кой на каквото може – на мотоделтапланери, на планери, парашутни скокове. Там започваше летенето всяка година пролетта, беше празник на хвърчилата на нашите деца, там се правеха много шоута, никога не сме мислили, че ще стигнем дотам. Ако човек види състоянието, сърцето ще го заболи. Ние направихме това предаване с оглед да подскажем, че е време да се отвори, в края на краищата това е незаконосъобразно. Има закон, който охранява паметниците на културата, и те не зачитат нашия закон. Аз неотдавна се върнах от една европейска страна, извинете, за една пейка там веднага могат да ме арестуват, ако законът я защитава. Къде сме ние, какво правим? Цяло летище с неговата одухотвореност докъде стигна! И там, между другото, се излъчваше постоянна информация. С министър Аню Ангелов сме говорили, познаваме се, той каза: в напреднала фаза са преговорите, те са съгласни да заменим летището с друга земя. Нека, никой не е против. Но при този маскарад сценарий подават иск и атакуват точно заповедта на министъра на културата, с която летищният комплекс Божурище става паметник на културата.
В Трето отделение на Върховния административен съд първият състав отхвърля този иск, тоест потвърждава, че всичко е наред. Те обжалват, на второто заседание намират някаква административна пролука, че някакъв правилник се е сменил и отмениха заповедта на министъра. Обжалвано е още един път, днес адвокат Тома Ковачев беше допуснат до гледане от петчленен състав във Върховния административен съд. Но проблемът не е административен. Извинете, ако за някакъв правилник, който ние не знам кой как го променя и после, това е един и същи съд, а взима решение на 180 градуса. Има ли кой да защити всички това? Ние написахме в писмото, че трезвата оценка показва, че след толкова годишна упорита борба и обръщение, самото селище град Божурище има седем хиляди подписа, искат си летището. И училището е кръстено „Христо Топракчиев” и децата бяха също там. За съжаление никой не чува и тях. Това е 75-80% от населението на Божурище, те не си дават летището, не искат работни места, тях ги няма, те витаят в облаците.
Един път ни беше подсказано от една госпожа, директор ли, какво е, тя каза: вие нямате пари, откажете се! Откъде знае? Ние даже се излагаме, ето д-р Шмид, който ни свърза с канцлера, те искат материали. И защо да не направим този наш музей по нов образец, съвременен, с аудиовизуални средства? Летището да бъде за малки самолети и вертолети, да има авиомоделизъм, да има корабомоделизъм и да бъдем заедно Европа, като това ще е нашият принос. Не искам да ви убеждавам, просто е обидно, тъй като вашата комисия разбира за какво става въпрос.
Ние не сме отчаяни. Това нещо трудно може да се опише с думи. И друго, някои смятат, ние сме възрастни хора в този инициативен комитет, но той се попълва от нови, млади хора. На паметника на авиацията бяха първокласници, облечени с летателни дрехи. Тези очички питат! Не може така да се постъпва с душата на България! Защото това нещо няма измерение, то не е земеделска земя, няма цена. И даже не говоря за апартаменти и заменки, но ние говорим за нещо ново в 21 век и изведнъж такова отношение! Не сме съгласни, ние всички ставаме съучастници. Аз поне смятам, че ще продължим докрай тази борба и разчитаме на Вашата подкрепа, господин председателю, на членовете на Комисията, на всеки. Ние сме открити, но нас не ни уважават и по законите на България, и като професионалисти, тъй като ние носим тези традиции и сме длъжни да ги предадем на бъдещите поколения.
Аз ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви, професоре. Сега да чуем и Министерството на културата какво е движението, след като е излязло първото решение за обявяване на паметник на културата.
Но преди това, заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател, благодаря, проф. Бонев. Исках само да допълня нещо. Професорът от вълнение може би изпусна да съобщи много важни за историята неща. Първо, че през 1919 г. по Ньойския договор това летище Великите сили решават, че трябва да бъде разпарцелирано, направено на ниви и тъй като България се лишава от възможността да има военновъздушни сили, не трябва да има и това военно летище, откъдето наистина са провеждани много военни действия. Три години българската общественост тогава се бори с Великите сили и успява да запази летището. Ако направим едно сравнение със сегашното положение и време, няма велики сили, които да искат да унищожат това летище, силите са вътре в България. Някакви подмолни сили, не ги знам какви са, но явно че има хора, които се чувстват над парламента, над правителството, над президента, над държавата.
Още един факт. Скоро, може би преди месец, по телевизиите даваха, че в Америка честват нашия пилот Списаревски, който сваля английската крепост над София, който е излетял от това летище. Какво се получава? Че в Америка тези, които той е победил, го уважават, тук се оказва, че ние не знаем нито кой е Спирасевски, нито историята. Е, как ще знаем историята, като унищожаваме тези паметници!
И най-важното, в този филм, за който ставаше дума, е заснето как точно тази охранителна фирма, за която проф. Бонев казва, забранява да се влиза и да се посещават паметниците. Вчера имахме случай с екип на Българската национална телевизия отидохме, няма да използвам силни думи, като „мутри” и т.н., но ни беше забранено. Може би колегите от телевизията са заснели как блъскат камерите и вика „Махайте се оттук!” И аз му казвам: добре, но аз съм български народен представител, вие трябва да ни сътрудничите. Аз идвам да видя паметника на културата, българския паметник на културата, който все още е български паметник на културата. Обадиха се в Италия да питат, след което ни казаха веднага да напуснем летището. Не мога да разбера! Ако в Италия ти пипнеш един камък, който е обявен за паметник на културата, моментално ще те вкарат в затвора. А тук такова дебелоочие или самоуправство, не мога да си го представя! Колегите от Българската национална телевизия са го записали.
Предупредих министъра тук преди два месеца. В момента липсват вратите на хангара. Това е немски хангар, всяка една врата тежи около три тона, те са десет или дванадесет врати, липсват вратите на този немски хангар. Това е паметник на културата в момента. Затова предлагам, господин председателю, от всяка парламентарна група по един човек да отидем утре на място, предполагам, че министърът ще осигури достъп до този паметник на културата, да видите за какво става дума, какво представлява най-старата аерогара в Европа, може би и в света, запазена, че е обрасла и всичко се срутва. И това е направено умишлено от собствениците – да се срути, за да може да кажат: ами то вече не е паметник на културата. Това става пред очите на цялата наша общественост. Затова сигнализирам с болка и казвам, че ако сега не се вземат тези мерки, ако българският парламент не защити люлката на авиацията, тази светиня на авиацията, аз мисля, че няма смисъл да говорим за държавност, за България, за бъдеще.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин Велчев, аз разбирам Вашата емоция. Не знам доколко в правата на парламента е да взима отношение по повод съдебни процеси. Затова искам да чуя Министерството на културата как е протекъл целият процес. След като летище Божурище е обявено за паметник на културата, какво се е случило до този момент. По това време вече бяха собственици тази фирма. Но там ставаше въпрос за парцела, който трябваше да бъде обявен за съхранението и отделянето на аерогарата. Аз съм снимал на това летище и знам какво е. Основният спор беше за пистата. Защото както чувам сега и от господин професора, вие си го представяте пистата да бъде действаща. Това е съвсем различно според мен от това, което е свързано с паметник на културата. Така го разбирам на първи прочит. От тази гледна точка нещата стоят по-различно. Но нека да чуем какво се е случило три години с този проект за национален паметник на културата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много благодаря. Уважаеми проф. Данаилов, уважаеми народни представители, господин генерал, колеги! След толкова емоционалното изявление на господин Велчев не мога да издържа на изкушението да Ви попитам четири години какво направихте вие, за да промените тази частна собственост. Ще Ви дам малко време да си помислите за отговор, а аз в това време ще ви разкажа каква е историята с обявяването на така нареченото летище Божурище за паметник на културата, тъй като аз мога и държа да се придържаме единствено към Закона за културното наследство. Няма да се отклонявам нито в исторически разсъждения, защото не ми е дадено, за съжаление закон за душата няма. Може би някога това ще се случи, но засега работим изключително и само върху законодателство.
Та, историята е следната. Направихме проверка на цялата документация, която е свързана с обявяването на статута на така нареченото летище Божурище, което е терен със съответния си номер, нотариален акт, който също е на разположение в архива, чиято процедура по замяна на имота е започнала през 2005 г., окончателно е приключила през 2007 г., с което този терен е станал частна собственост. Както казах вече, аз коментар по тази процедура няма да направя, няма причина да го правя.
Началото на строежа на летище Божурище започва през 1912 г., преди сто години. Първата документална следа за акт за обявяване на статут на летище Божурище намираме през януари месец на 2008 г., тоест близо сто години след това. На свое заседание Националният съвет за опазване на паметниците на културата обсъжда отворено писмо на Инициативния комитет за спасяване на летище Божурище, който представлява българската авиационна общественост, и неговото искане е летището да бъде обявено за паметник на културата от национално значение. Тогава, през януари 2008 г., когато всъщност този терен вече е частна собственост. Националният съвет препоръчва на министъра на културата да вземе следните решения. Летище Божурище да бъде обявено за паметник на културата от национално значение при строги фиксирани граници и охранителна зона. Освен това препоръчва теренът, на който е разположено летището, да бъде одържавен. Но това не е акт на министъра, това е решение на Националния съвет по опазване на паметниците на културата и препоръка към министъра.
Оттук скачаме директно в 2010 г. През 2010 г. постъпва предложение за деклариране на летище Божурище, внесено от министъра на културата с писмо от директора на Националния институт за паметниците на културата. Това писмо е разгледано и е прието на заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, което се е състояло на 10 май 2010 г. Въз основа на заповед на министъра на културата, която е предшествана от решение на СЕСОНТ, министъра на културата декларира историческия летищен комплекс Божурище в землището на с. Гурмазово с предварителна класификация групова урбанистична и историческа културна ценност – комплекс с предварителна категория национално значение и със следните временни режими за опазване. Подчертавам това, защото деклариран паметник все още не е окончателен статут на паметник на културата по Закона за културното наследство и временният режим за опазване затова се казва временен режим за опазване, защото той важи дотогава, докато съответният обект получи окончателен статут, тоест бъде вписан в „Държавен вестник” или не получи такъв и съответно режимът отпада. Но това е впоследствие.
Летището получава временен статут, а временният режим за опазване е следният. По т. „А” териториалният обхват включва поземлен имот с номера 147, 132 и част от 134 от картата на възстановената собственост в землището на с. Гурмазово, а по т. „Б” предписанията за опазване са следните: да се запази оригиналната функция на историческия комплекс с действащо летище с допускане на социализация и адаптация на социалните му елементи за функция, съответстващи на културната, научната стойност и обществената значимост на научния комплекс. Не се допускат регулационни промени. Запазва се историческата устройствена структура по кадастъра от 1928 г. Препоръчва се запазване и експониране на ж.п. отсечката, свързана с първоначалния етап на строежа на летището. В т. „В” режимът включва предписания за опазване на съставните сектори на комплекса, които са съответно: за сектор „Летателно поле” не се допуска застрояване, освен налагащото се по функционални съображения и по задължителните технически параметри и сервитути, свързани с обслужването на летателни дейности; за сектор „Първото военно и гражданско летище” допуска се ново застрояване и монтаж на съоръжения при доказване на необходимост във връзка с развитието на автентичните функции и съвременното развитие на комплекса. Изисква се съхранение на екстериора и запазване във висока степен на автентичност на сгради на първото военно и гражданско летище, като се допускат частични изменения в плановата структура при адаптирането с цел социализацията им. Допускат се промени в оригиналните планове и пространствена структура за административните и обслужващите сгради на летищния комплекс. Изисква се запазване на оригиналната алейна мрежа, едроразмерната дървесна растителност и архитектурните и паркови елементи.
Тъй като няколко пъти тук възникна въпросът за пистите, направихме специална проверка. Искам да ви кажа, че нито в предварителната оценка на въпросните режими, нито в документите има оставени данни за съществуването на писти. И това най-вероятно поради факта, че летището дълги години е било ползвано, като се е кацало на така наречения естествен ландшафт, тоест не е имало писти. Намерихме снимка на летището към 1917 г., от която това също може да се види – който е любопитен, може да се запознае с тази информация.
Та, на територията на летището освен всичко това няма декларирани като единични недвижими културни ценности сгради, съоръжения или градински паркови елементи.
По отношение на искането за осигуряване на достъп на граждани, в което число предполагам, че попадат и народни представители, до имота, съгласно чл. 71, ал. 1 от Закона за културното наследство собствениците на недвижими културни ценности са длъжни да предоставят публичен достъп, когато ползването е свързано с експозиционна дейност, когато е за целите на научноизследователска такава и при условие, че не се пречи на нормалното ползване и не се увреждат законовите интереси на собственика, който в случая е частен субект. Тоест нито един от текстовете в чл. 7, ал. 1 от Закона за културното наследство не се отнася към претенцията, която предявявате за достъп.
По отношение на възпрепятстването на реализация на проект „Действащо летище, модерен аерокосмически музей” ви уверявам, че направихме абсолютно обстоятелствена проверка и не открихме в Министерството на културата внасян такъв проект.
В изпълнение на заповед от 4 октомври 2013 г. на заместник-министър на културата от Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство” беше извършена проверка на цялата документация, свързана с декларирането на летищния комплекс Божурище, при която беше констатирано следното.
Декларирането на летище Божурище за групова урбанистична историческа културна ценност комплекс става три години, след като „Индустриален парк София” АД придобива имота.
Второ, не е изпълнена препоръката на Националния съвет за опазване на националните паметници на културата от 2008 г. да се одържави имотът.
Трето, в предварителната оценка, която по-скоро е историческа справка, са изброени и описани несъществуващи по време на декларирането сгради, които са били разположени извън параметрите на поземлен имот 147.
Четвърто, изискването за запазване на оригиналните функции на историческия комплекс като действащо летище е несъстоятелно, при положение че имотът не одържавен.
И пето, в териториалния обхват на груповата културна ценност не са включени два поземлени имота с номера 132 и 124, към които, неизвестно защо, никой няма претенции във връзка с декларирания паметник на културата.
Освен това, поставените в т. „В” от предписанията изисквания за опазване на сектор „Първото военно и гражданско летище” са неизпълними поради факта, че е запазена единствено сградата на аерогарата, хангарът на „Луфтханза” и съществуващите едноетажни постройки, които не носят културна или научна стойност, липсва алейна мрежа и елементи на парковата среда.
Срещу заповедта, с която е деклариран статутът на паметник на културата, е подадена жалба от „Индустриален парк София” АД до Върховния административен съд и след проведеното съдебно производство със свое решение от 24 април 2013 г. по административно дело № 16054 заповедта на министъра на културата е отменена. Решението беше обжалвано от Министерството на културата на 8 май 2013 г. с касационна жалба, като към Министерството на културата като жалбоподател беше конституиран и адвокат Тома Ковачев, но като граждански ищец, тъй като нямате регистрация на Инициативния комитет за спасяването на летище Божурище.
Днес сутринта е имало дело на петчленния състав на Върховния административен съд. Срокът за решение на съда е 30 дни, а по всички закони на нашата страна ние не можем да взимаме отношение по работата на съда, не можем да правим и коментар.
Това е от нас. В залата присъства и арх. Димитринка Добрева, която е директор на Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство”, която може да се включи с отговори на конкретни въпроси, които имате. Благодаря ви.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз първо искам да Ви попитам Вие адвокат на собствениците ли сте или сте от Министерството на културата? Защото не можах да разбера – присъствието Ви е като юрист от Министерството на културата или като адвокат на собствениците?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Аз не съм юрист, господин Велчев, аз съм заместник-министър на културата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Интересно, защото с всичко, което казахте, Вие ни убеждавахте, че това не е паметник на културата. Така разбрах.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Аз коментирам единствено закона и неговото приложение и то приложение, направено във вашия мандат.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре. Да отговоря на въпроса Ви какво сме направили. Ще Ви кажа, че три години и половина, включително тук сме водили разговори и със собствениците, и с италианския посланик, и с евродепутати от ЕНП, които също искаха да разрешим да се строи на това летище. Бившият премиер Борисов беше определил свой съветник, който се занимаваше изключително само с това летище. И тъй като ние имахме воля и това е нормално като хора, които се отнасят отговорно към управлението на държавата, искахме да заменим, не да го одържавим и да им кажем да си отиват, защото това все пак са чужди инвеститори, а България се нуждае от инвеститори, предлагахме им срещу този терен, който е обявен за земеделска земя девета степен и е 1040 декара, ние им предлагахме 2000 декара и то по-качествена земя. Те казаха, ще помислят. След това им предложихме и терен 150 декара на Четвърти километър плюс землището на Гурмазово, където искат да си изберат още терени. През цялото време те казваха, да, много са добри идеите, ще помислим. Последно, знаете, че там има един технологичен парк, на който президентът даже направи първа копка от 2000 декара, в съседство до летището. Предложихме им да заменим, тъй като държавата там ще направи инфраструктурата, да заменим с терен в този район. През цялото време те ни казваха, да, ще помислим, ще го заменим. Явно – смея да се съмнявам, че някой, дали от администрацията в България, дали от други кръгове, за които казах, че явно са над парламента и правителството, са им казвали: изчакайте малко, в момента, в който се смени това правителство, вие ще си вземете терена.
Ние не позволихме никакви действия по това време. Ако някой не си е свършил работата, това не са били тези хора, които са тук, напротив, никой не ги е приемал, на тях им се обърна внимание от две години. Някой не си е свършил работата. И защото ме питате какво направихме тук в парламента, защото аз съм работил в парламента през тези години, аз Ви питам наистина ли смятате, че цялото това обявяване – от проф. Данаилов и след това от господин Рашидов, е било незаконно и незаконосъобразно? Защото Вие казвате, че дори и сградата, най-старата аерогара в Европа и първата в България, тя също, доколкото разбрах от Вас, не е паметник на културата. Хангарите на „Луфтханза” се оказва, че също не са паметник на културата. Значи някой от вас не си е свършил работата. Аз не говоря сега за министъра. Кои хора са работили в това министерство, какво са вършили, за какво са получавали заплати, след като не са казали на министъра тогава да направят така, че това е паметник на културата. Има решение на тази комисия!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Господин Велчев, първо аз не съм пилот, за разлика от Вас не притежавам и самолети и не мога да разбера точно това, което ми казвате.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не знаете паметник на културата какво значи?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Но въпросът Ви, що касае паметниците на културата, може да се отнесе единствено към Закона за паметниците на културата, нали така? Аз дотук цитирах решения и действия, които са извършени от експертите и от политическото ръководство на Министерството на културата в указания период. Така че пак не разбирам точно какво ме питате.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Питам Ви като заместник-министър на културата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Ако искате, още веднъж да Ви отговоря. Това, което намерихме като документация, не включва нито една сграда със статут на паметник на културата в този терен.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, тогава да задам въпроса по друг начин. Примерно в Банкя има много къщи, сигурна са над 50 къщи, които са строени между 1930 и 1940 година. Няма собственик, който да може да бутне една керемида от тези къщи, защото са паметници на културата. Как стана така, че първата аерогара в България, строена в 1930 г., не е паметник на културата, а гражданите, които живеят и в София в сгради, които са строени след 1930 г., са паметници на културата. Как става това нещо, бихте ли ми обяснили?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: По закон, както казах, и с вписване в „Държавен вестник”. Има ред, който законът е предвидил за обявяване на паметници на културата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Защо не сте го спазили този закон?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Недоумявам срещу какво се бунтувате, като всичко, за което говорим, касае предходния мандат. В настоящия мандат нашето министерство не е взело нито едно решение, което касае това летище.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви. Но по ваше време ще бъде унищожено това летище. Това го запомнете! Защото ще влезете със златни букви, обаче от другата графа – на престъпление към държавата и към държавните богатства. Ще влезете от другата страна, гарантирам ви го!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Може ли да дадем думата на арх. Добрева?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, заповядайте, арх. Добрева.
ДИМИТРИНКА ДОБРЕВА: Аз съм впечатлена от факта, че Министерството на отбраната, което би трябвало да има сантименти към това първо летище, с лека ръка и безусловно го е заменило за терен, където няма описана нито една сграда, където не е споменато летището. Министерството на отбраната е продало терен, не е продало летище, разбирате ли за какво става въпрос?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Далаверите са безкрайни в тази държава.
ДИМИТРИНКА ДОБРЕВА: Не е наша вината, това искам да ви кажа.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: В 2008 г. какво сме обявили за паметник на културата? Гледам, че и при господин Рашидов е така. Значи цялата работа е, че те са се опитвали да го прехвърлят от частна собственост обратно в държавна. И тук е бил спорът. Става въпрос за друго. При всички положения той се намира в частна територия. Че не е стигнала процедурата до „Държавен вестник” да бъде обявен като паметник на културата, това е голямата грешка. Аз не знам защо трябва да бъде държавно или частно, за да обявиш нещо за паметник на културата. Ако това е обявено и е на територията на собственика (на тази фирма), те не са ли длъжни това, което е обявено като паметник на културата, да бъде отглеждано и да се грижи за опазването му.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Напротив, по закон са длъжни.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, по чл. 71, ал. 1. Защото той рухва, това, което го има, то ще рухне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Моля арх. Добрева да ми съдейства и да обясни какво точно предвижда този режим и какво те са длъжни да направят.
ДИМИТРИНКА ДОБРЕВА: Режимът предвижда запазване в един частен имот на летището. Но пък в акта за деклариране никъде няма изискване по отношение на сградите, никъде те не са споменати, разбирате ли? Това, което е останало, Вие го знаете добре, това е аерогарата, която е сравнително добре запазена, до нея е хангарът на „Луфтханза”, който е една доста голяма едноетажна постройка, съответното където са се извършвали ремонтите на самолетите, и отстрани има няколко едноетажни сгради, които нямат никаква стойност, те са били работилници и по отношение на тях няма нищо записано в режимите.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тук чета нещо, което е било в разговор по летището с господин Рашидов. „Индустриален парк София” АД започва преговори с Министерството на културата, променя инвестиционния план и предлага на свои разноски на територия от четири декара да изгради музей на летците. До споразумение не се стига.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това са трикове.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: А какво решение на съда се очаква?
адв. ТОМА КОВАЧЕВ: Днес беше делото, пледирахме. Надявам се да защитим заповедта на министъра за обявяване на паметник на културата от национално значение.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Всички се надяваме, въпросът е, ако не е обявено в „Държавен вестник”, какво ще стане.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин председател, какво трябва да очакваме, след като на това дело не отиват юристи, ние с Вас сме говорили, отива архитект от Министерството на културата! И тук аз слушам заместник-министър, която говори като адвокат на собствениците – че това не било така, онова не било така, не можело да защитаваме. Питам, днес на заседанието участвали ли са юристи от страна на Министерството на културата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Разбира се. Участва главният юрисконсулт.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Адвокати трябва да участват, не юрисконсулт!
БОРИС БОНЕВ: Аз умишлено не удължих изказването си, както го бях подготвил. Не съм пропуснал и за Ньойския договор, защото има много подробности. Там капитан Симеон Петров, който е първият в света, кацнал без двигател, има пощенска карти в Република Франция, пише „лейтенант Петров”, е намерил своите връзки да спаси от унищожаване на летището. Всички, и селяните са крили самолети, и държавата тогава е действала срещу Съюзническата комисия, успели са! Ние, с всичките претенции на 21 век, няма да успеем! Аз ви написах в последното писмо, че трезво погледнато очакванията за положително решение на казуса летище Божурище са минимални. И ви помолихме да се посети Божурище. Тук чувам, добро състояние на аерогарата, госпожо, много Ви уважавам, добре че не Ви го показахме.
Не съм съгласен с много неща, които днес чух за първи път. Но ние помолихме да се мобилизира по възможност компетентен юридически ресурс, който да защити тази заповед. До момента я смятахме за легитимна, сега за първи път разбирам, че тя е докарана донякъде, донякъде не е докарана. Моят въпрос е много елементарен. Ние напълнихме тук папки до председателя на Народното събрание, президент, комисии, министъра на културата, министър на отбраната. И получаваме отговор. В нито един отговор не се съдържа това, което Вие казахте днес. Ние нямаше да си играем на войници! Ние не сме в кухнята на този, който прави, ние вярваме на нашето правителство, нищо че се сменя, но толкова години, извинете, мен и колегата ни питат какво става, това е паметник на културата. Всички го казват – и в телевизията, и навсякъде. И сега разбирам, че някой не си е свършил работата от самото начало. Който е превърнал тази публична държавна собственост в частна, той нарочно не се обърна към тези, които живеят с този проблем, с това летище. Господин Велчев казва, че съм пропуснал от емоции, не съм пропуснал, ние не си уважаваме нашите българи. Великият Асен Джорданов в неговата книга „Вашите криле” – това е учителят на света по авиация, американски българин, има го неговия първи самолет на това летище. И в тази книга, която е преведена на 30 езика, и Америка се е учила, и Русия, и Германия, и Япония, той е българче от София, участвал в Балканската война и се е учил да лети и първият самолет е фиксиран от Министерството на отбраната да се счита за ден на българското самолетостроене, това е 1915 г., на 10 август.
Аз съм бил участник на форуми на велики държави в авиацията и само като чуят, че съм от България, казват: Джорданов, Божурище. На мен ми е обидно. Аз съм безсилен. Кои сме ние? Ето го командира на полка от Доброславци, заслужил летец (Тома Ковачев), аз също съм пенсионер. И сега ми говорят за историята, какво било на Шипка, но съм слушал последния жив участник, бях на парата на Шипка в 1957 г., от Константин Викентиев на руски чух, как са се сражавали с турците. Защо осакатяваме децата? Казвате, няма закон за душата. Съгласен съм. Но всички закони трябва да се пишат не в интерес на бездушни хора.
Защо никой не ни отговори, че тази заповед не е всичко? Ние чакахме отговор. Не искам формализация, но всички документи ги имаме, ние винаги сме били изрядни. Всички сме от България, работим с изпълнителната власт, със законодателната власт. И българският административен съд реши, че няма да има паметник на културата, да вземат да си правят каквото искат с летището. Е, добре, вдигаме ръце! Всичко е законно, всичко е чисто! Не искам да го коментирам, това че протестирам, си остава глас в пустиня. Но ние не мислим за това, което е душата. Ако останем бездушни всички, какво ще стане?
Съвсем трезво, от опит, толкова години е борба за нещо, което е очевадно. Съгласен съм, имало е командване на ПВС, има решение да стане навремето още музей. Не е станало. Тези господа, недостъпните от Министерството на отбраната, извинете ме, аз съм офицер и съм служил 45 години с пагони, генерал от авиацията съм и като чух, че летище Божурище се заменя за апартаменти с грижа за офицери, извинете ме! Грижа за офицера!
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Те дали изобщо са знаели, че има летище там?
БОРИС БОНЕВ: Защо не попитаха? Нас ни избягват, знаете защо, защото нашето мнение е друго – те искат да си свършат работата.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: За съжаление аз пак не можах да разбера, какво значи ако е частна държавна собственост, ти не можеш да обявиш нещо за паметник на културата, който действа? Защо трябва да се прехвърли отново в държавна собственост, че тогава да стане паметник на културата? Не мога да разбера! Купувам една частна собственост, която е паметник на културата!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Съдът оспорва с решение на заседанието на тричленния състав начина, по който е декларирано като паметник на културата. Тоест оспорва приложението на Закона за културното наследство. Това е определението на съда. С други думи, съдът казва, че неправилно е обявен за паметник на културата. Не като история, не като историческа стойност, а като паметник по закона, който е от 2009 година.
БОРИС БОНЕВ: Частната собственост не е проблем, собствеността е променена, за да може Министерството на отбраната да си го продаде. Иначе редът е друг. Те са си обмислили нещата и тихомълком са го направили. Тук принципът е: ние всичко можем, защото всичко знаем. А тези, които знаят, те не струват! Това е принципът. За съжаление, намериха начин, че всичко е законно, всичко е прекрасно. А летището изчезва в небитието пред очите на всички.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: От това, което разбирам, грешката е, че не е доведена докрай процедурата по обявяването на комплекса за паметник на културата.
АНТОН КУТЕВ: Господин председател, аз имам един въпрос. За мен този разговор беше изключително обогатяващ и аз се радвам, че се запознах с проф. Бонев, защото виждам един безспорно интелигентен човек. Въпросът обаче е всъщност какво се иска от Комисията? Защото ако искането е Комисията да отмени по някакъв начин и да предпостави решение на съда, това няма как да стане. Тоест аз не мога да разбера какво трябва да се случи в края на това заседание всъщност. Извинете ме, господин Велчев знае, че аз също съм свързан с Божурище и са ми минали години от живота там, така че ми е ясно какво е. но аз не виждам какво можем да направим в тази ситуация.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз затова исках присъствието на представители на Министерството на културата. По какъв параграф и закон преди 1944 г. са спасени българските евреи от парламента? Може би наивно мисля, защото не съм юрист, наистина съм пристрастен към този въпрос, защото и аз съм отрасъл по летищата, на мен всичко ми е в авиацията, ако се направи една подписка от народни представители и се изпрати до Върховния административен съд – подписка за запазване на летището като паметник на културата, не може ли да повлияе това на решението на този съд? Аз смятам, че няма народен представител, който да не се подпише, че иска да се запази това летище. Защото то е безспорно. Аз затова не политизирам нещата, за разлика от заместник-министъра, не е моя инициативата, това е инициатива на тези хора, които са дали живота си за авиацията. Добре, защо никой не им обърна внимание досега? Професор Данаилов подписва това, което му се поднася, и мисли, че си е изпълнил дълга към държавата. Същото е направил и Вежди Рашидов. Добре, ние като народни представители не смятате ли, че ако не направим една подписка – за какво ли не правим подписки и всякакви глупости – подписка, под която да се подпишат народните представители, че това е мнението на парламента, защото парламентът е най-висшият орган в тази държава. За какво говорим, за каква държава говорим, ако никой не чува думата на хората в парламента. Да направим една подписка, да се подпишем, това ще е достатъчно. Оттам нататък, ако парáта играе, както досега е било, сигурно пак ще победят, защото ние нямаме пари, за да платим, там играят много пари.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Ако ми позволите, с цялото ми уважение към колегата и предложението, което прави, аз не бих се подписал под тази подписка, защото ние говорим за правова държава. Това означава, че ние ще се вмесим в дейността на съда. Тоест по някакъв начин ще окажем натиск той да си промени решението. Това просто не може да стане.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Защо?
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Как защо? Нали има закон? Какво казваме с този закон, кой го е приел, нали вие, ние и всички останали, които са били в този парламент. И в един момент казваме: ние сме приели един закон, ама този закон не струва нищо, вие решавайте по друг начин.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По кой закон са спасени българските евреи?
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Вие се връщате в исторически неща. Аз предлагам да се търси изходът в друга правна материя и тя е свързана с търсене на начин за обявяване на нищожен този акт, който е бил съставен между Министерството на отбраната и частния собственик. И ако там се намерят пропуски, да се обяви за нищожна тази сделка и оттам нататък да се търси решение на въпроса. Това е вече въпрос, който трябва да се анализира от юристи. Даже и да е бартерна сделката, осъществена ли е реално тази сделка, налице ли са тези жилища, има ли ги, няма ли ги.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Докато работихме по документите, свързани с летището, намерихме проект, който е предлаган от собствениците за изграждането на музей. Това е проектът, за който стана дума преди малко и който господин Велчев каза, че не го харесва. Аз предлагам да направим разговори – това, което е по силите на Министерството на културата – защото собствеността, сделката, частната собственост, пази боже, национализация, това не е нещо, с което изобщо ние можем да се занимаваме, разбира се. Но предлагам да видим този проект дали е все още валиден, да седнем с вашия инициативен комитет, да го погледнем и да пристъпим към някакви реални действия. Това е единственото, което ни е по силите.
БОРИС БОНЕВ: Това е нашето предложение. Като видяхме, че те упорито са харесали Божурище, да направим компромис. Какъв индустриален парк ще правят в тази част, където са аерогарата и други сгради? Останалата територия е тяхна. Апропо, в комисията, с която ходихме няколко пъти в Божурище, бяха включени архитекти, беше включен и акад. Георги Марков, Петко Йотов (царство му небесно!), всички историци и всички намериха, че има ценност и в исторически аспект, и като архитектура. И аз държа на това, вижте казиното! Тоест тук чувам писания, с които не съм съгласен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Проверихме, казиното е извън този парцел.
БОРИС БОНЕВ: И ще бъде спасено, защото е извън него, но после е включено. Цар Борис ІІІ, върховният главнокомандващ, има една къщичка, която е жива история на българската архитектура и военщина. И тя стои, не са я съборили. Там имаше много поделения и военни заводи, като са тръгнали да ги разнищват, харизаха и летището. Но това беше нашето предложение. Дайте да направим нещо. Стройте си този индустриален парк, ние не сме злобни хора, но това, което е ценното, ние ще помогнем, ще направим. Немците ни питат, защо. Онзи ден ме пита д-р Шмид, не мога да му обясня защо не можем да спасим Божурище. Защото ние сме виновни, че защитаваме една заповед, която не е доведена докрай. Извинете, аз не получавам заплата за това и за мен тя е недостъпна. Не обвинявам никого, но вие разбирате. Така че, ако те имат добър проект за музей и те ще спечелят. Защото ние ще привлечем да идват от Европа. Херман Гьоринг с младоженката е кацнал с три Ю-52 и Цар Борис ІІІ му салютира със сабята – това е снимка, която и в Германия се цени. Това е история, те си обичат историята. Те на адмирал Гьоринц му дадоха, като излезе от затвора преждевременно (той беше нацистки престъпник, наследника на Хитлер, с неговите момчета с подводните лодки), дадоха му десет хиляди марки да напише книга „Моят потресаващ живот”. Те си уважават историята. Вие знаете ли дечицата как оживяват, като им кажем, че и ние българите сме дали нещо на света.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин професор, това го разбирам, това са морални норми, за които говорите. Тук има юридически ходове.
БОРИС БОНЕВ: Разбрах, но господин професоре, защо в 2008 г. Вие обявихте и подписахте заповедта (благодаря Ви!), защо толкова години си играят на преговори, че те искат замяна, министър Ангелов казва, в напреднала фаза сме? Разбирате ли? Защо си играхме на криеница? И те си мислят: оставете ги тези старци, те си заминават. Да, но след нас ще дойдат други и те ще питат защо постъпихте така с нашите старци?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има и следния момент. Нещо сте пропускали вие в годините за собствеността на територията на летището. За съжаление, по времето на социализма никой имот от държавните имоти не беше установен чий е. Това съм го изживял, защото всички имоти, които са свързани с културата, бяха без нотариални актове. Никой не знаеше чие е.
БОРИС БОНЕВ: Аз мога да отида по-нататък. Аз бях ректор на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” и съм обучавал наши летци и инженери, които майка България ги прати по света, летят в гражданската авиация. Летището си е летище, но училището беше тук. Умни глави го преместиха на друго място. Ако то беше там, то си беше направено център още от тези наши предци от 1912 г. Кой ме е питал за това? Аз правя това, което мога. И сега не мога да направя повече от това, което сме направили.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ставаше дума за варианти. Добре, в процеса на разговорите имаше един вариант, в който от пистата на юг, където са поляни повече от 600 дка, граничещият следващ имот е на военните, който беше едно поделение за ПВО защита на София, което също вече престана да действа. То е на военните. Добре, защо имотът, ако има разумни хора, от пистата нататък… Защото какво значи това предложение четири декара, да остане един музей, ще възстановят къщичката, къде е летището? Вие разбирате ли, че говорим за летището, ето и генералът говореше за действащо летище с малки самолети. В София няма летище за малки самолети, а ако отидете в една Италия около всеки град има поне 20 малки летища, около Венеция са 20 летища. Тук става дума за летище, ние го унищожаваме.
Пак ви казвам, ако се водят такива преговори, правителството и обществеността да се събуди, да се говори двата имота да се заменят. Добре, ще стоят пак там. Тъкмо ще си имат и гара, защото до следващия имот минава влакът, който отива за Банкя. Там е гарата.
БОРИС БОНЕВ: И метрото е предвидено там.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Този имот на военните, ако искате, ще го разгледаме подробно, той граничи с този технологичен парк, който сега започва да се строи. Значи те ще бъдат залепени за този технологичен парк. Ако иска някой да реши проблема! Но явно, че когато ние водихме тези разговори, някой отзад им е казал: спокойно, те ще си отидат, вие ще си го вземете.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Въпросът е склонни сте министерството да проведе разговори с тази фирма? Или да се направи тристранна среща и с представители на Инициативния комитет.
БОРИС БОНЕВ: Ние искахме няколко пъти, защото, разберете, обидно е на всеки 2 юни на колене да им се молим да ни пуснат. Министерството на отбраната взе решение, без да ни пита, без да пита експерти.
Господин министър, ние сме готови на конструктивен разговор. Ние не сме врагове, трябва да намерим и едното и другото. Кой е против това?
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, много благодаря за срещата. Договаряме се така. Министерството ще направи среща със собствениците, ще покани и Инициативния комитет. И вижте за какво може отново да се води разговорът. Макар че, ако междувременно има решение на съда, те няма да слушат въобще. Пак трябва да заложим единствено на това, че е паметник на културата.
БОРИС БОНЕВ: То стана ясно, че хем е паметник, хем не е паметник.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Нека да продължим в работен режим този разговор.
БОРИС БОНЕВ: Има и нещо друго, но да не стана банален. Когато споменах за европейските страни, ние имаме цяла папка архив „Италия и Божурище”. Ние ще им намерим човешката жица, смятам, че каквито и да са бизнесмени, ще намерим решение.
ПРЕДС. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добре, закривам заседанието.

(Закрито в 17,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Стефан Данаилов