1. Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 31 октомври 2013 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 август 2013 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 354-01-65, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 16 октомври 2013 г.
2. Изслушване на господин Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

На 14 ноември 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д:

1. Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 31 октомври 2013 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 август 2013 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 354-01-65, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 16 октомври 2013 г.
2. Изслушване на господин Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Заседанието бе открито в 14,45 ч. и председателствано от госпожа Мариана Бояджиева – заместник-председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожи и господа, нашата комисия има вече необходимия кворум, за да можем да започнем заседанието. Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите и предлагам първо да гласуваме предложения ви вече дневен ред. Ще го припомня:
1. Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 31 октомври 2013 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 август 2013 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 354-01-65, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 16 октомври 2013 г.
2. Изслушване на господин Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Имате ли други предложения към този дневен ред? Ако няма, моля който е съгласен, да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Позволете ми да ви представя участниците в днешното заседание: господин Петър Стоянович – министър на културата, господин Васил Василев – заместник-министър на културата, госпожа Екатерина Русева – парламентарен секретар, господин Георги Дамянов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права”, и проф. Георги Саракинов
В заседанието ще вземат участие и представители на неправителствени организации и професионални организации, както и стажанти от Института за модерна политика.

По първа точка предлагам да преминем към приемане на общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Както вече припомнихме, общият законопроект е изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 31 октомври Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 август, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 354-01-65, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 16 октомври т.г.
Уважаеми колеги, ще припомня, че двата законопроекта бяха приети с мнозинство както в Комисията по културата и медиите, така и на първо четене в залата на Народното събрание. Общият законопроект е съставен съвместно от вносителите и е раздаден предварително на колегите народни представители. Предполагам, че всички сте имали възможност да се запознаете, видно е, че няма промени по същество, както и редакционни промени.
Затова се обръщам към народните представители членове на Комисията, ако няма въпроси по текста, да преминем към гласуване на общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права за внасяне в пленарната зала. Сега гласуваме само за внасяне на законопроекта в пленарната зала, а допълнително ще дадем възможност за предложения, които ще могат да бъдат правени от организациите.
Ако нямате възражения, моля който е съгласен с направеното предложение за решение, да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предвид интереса и активността на представителите в работната група на организациите за колективно управление на авторските права и сродните права и това, че някои от техните предложения, които не намериха консенсус и се нуждаят от по-дълъг период на осмисляне, допълнително търсене на консенсус чрез народните представители членове на нашата комисия, предлагам на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при представяне на общия законопроект да дадем мандат на председателя на Комисията да поиска най-продължителния срок между двете четения, в който да направим своите допълнителни предложения по него.
Имате ли някакви съображения по предложението председателят на Комисията да поиска най-дългия срок между първо и второ четене, за да можем да направим предложенията си?
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Между двете четения ще има възможност отново да се направят предложения, да се търси отново съгласие те да бъдат включени.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Имам въпрос, тъй като нашата организация желае да е лоялна към Комисията, с която ние традиционно добре работим.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Въпросът касае законопроекта ли?
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Въпросът касае законопроекта по-точно този, който е внесен от група депутати начело със Стефан Данаилов. Ние внесохме на 28 октомври десет страници мотиви защо този законопроект трябва да бъде спрян във вида, в който е, до десет комисии. И още три страници юридически текст до Правната комисия.
Моят въпрос е само дали вносителите на този законопроект, защото ние много държим да бъдем лоялни, години наред в тази комисия някои от членовете не са за първи път в тази комисия, работим добре и искам да съм сигурна, че когато общият законопроект е правен, нашите бележки са били видени. Само това ми беше въпросът.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Законопроектът, както стана ясно, е гласуван с мнозинство, извървян е един дълъг път, докато бъде внесен в Комисията и в пленарната зала. Тук пред мен е цяла страница с организациите, към които мисля, че дължим уважение и респект, които са направили своите предложения. Процесът няма да бъде прекъснат. Съгласно второто решение, което днес Комисията взе, ще има възможност отново вашите предложения да бъдат изслушани, след като не е имало възможност до този момент. А по отношение на Правната комисия, до която Вие казахте, че сте внесли становище, мисля, че нямаме възможност да направим коментар.

Предлагам ви да преминем към втора точка от приетия от нас дневен ред: Изслушване на господин Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Преди да ви дам възможност за въпроси към господин министъра, искам да напомня, всички познаваме правилника, но още веднъж да напомня, че в рамките на един час представителите на всяка парламентарна сила имат право да задават по два въпроса, а представителите на неправителствените организации – по един въпрос в рамките на една минута.
Господин министър, имате ли да кажете нещо предварително или да преминем направо към въпроси?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Направо да преминем към въпросите.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Колеги, заповядайте.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, от сайта на Министерството на културата извадих, че има обявен конкурс за заемане на длъжността директор на дирекция „Нематериално културно наследство”. И тъй като разгледах това, което се изисква, за да бъде допуснат кандидатът да кандидатства за тази длъжност, забелязах, че няма изискване за чужд език. А това е представяне в ЮНЕСКО и в цял свят на нашето нематериално културно наследство и смятам, че кандидатът трябва да владее чужд език.
И тъй като много се говори за назначения и „калинки”, аз ще оставя в Комисията един затворен плик. Държа, след като мине конкурсът, и бъде определен човекът, да се отвори пликът в Комисията и да видим дали имената съвпадат. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В самата обява има допълнително условие за език и то е включено в нея.
Що се отнася до дирекция „Нематериално културно наследство”, те не се занимават само с това, което е подопечно на ЮНЕСКО, това е „Регионална културна политика”. Тази дирекция се занимава с регионалната културна политика, читалища, книгоиздаване, библиотеки. Така че изискването за езика е допълнително изискване. И нямаме нищо против на финала да ви покажем спечелилия конкурса.
Що се отнася до регионалния център към „Нематериално културно наследство”, който е към ЮНЕСКО, те са две различни неща. Нека да уточним въпроса, извинявайте, не Ви разбрах. Защото въпросът за Регионален център за нематериалното културно наследство имаше конкурс на 11-и. Самият център към ЮНЕСКО е самостоятелна единица и е извън Министерството на културата, той е направен съвместно с Министерството на външните работи, така че има други принципали, които го управляват.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Може ли да добавя нещо? Напълно съм съгласен, че даже и ползването на чужд език да не е стопроцентова предпоставка за изпълнение на функциите, примерно ако това не е свързано с външнополитическа работа, в 21 век е повече от необходимо поне един език да се знае що-годе добре.
А колкото до дамата или господина във Вашия плик, пратете ги на конкурса да се явят.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Те и без това ще спечелят. Защото колежката казва, че всичко е решено предварително.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Може ли само едно доуточнение, за да не навлизаме в една заблуда. Мога да ви споделя, че ние отворихме по-голям кръг специалности, за да се явят повече кандидати да изберем най-подходящия за нас. Надявам се, че и с това сте запознати и сте го видели. Благодаря ви.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин заместник-министър, едно е документите и условията, друго е, ако е решено предварително. За това говорим – да няма нагласеност. Може всичко да е направено перфектно в документите, но ако се знае предварително кой ще бъде, значи те са излишни.
Един въпрос (вие може би се сещате за какво ще питам, но да го кажа за стенограмата): Какво стана с летище Божурище и има ли задвижване по въпроса? Ставаше дума за някакви срещи със собствениците, доколкото знам, днес проф. ген. Бонев се е срещал с Вашата заместничка, но тъй като днес и вчера имахме доста тежки дни по бюджета и не съм контакт, затова да Ви попитам има ли някакво задвижване? Да го има и в тази стенограма.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Миналата ни среща по този въпрос беше, разбира се, и доста емоционална, но в края на краищата свърши и малко практическа работа. Днес разговарях с летците ветерани и днешната среща, резултата от която не знам, но включително те по някое време изискаха от мен и този каталог с евентуалния проект на музейната част на летището. Без да съм специалист в областта, я намирам за много добра. И смятам, че след като тази среща е минала, надявам се, с добър резултат, предстои среща с италианците и оттам нататък да събираме двете страни и да вървим към един хубав и достоен музей на авиацията в Божурище. Това мога да ви кажа. Иначе като решение на съда знаете, че трябва да чакаме още почти двадесет дни, за да го чуем окончателно.
Това е с две думи. Днес е била срещата, предстои и срещата с италианците.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие как виждате срещата с италианците, със собствениците, да бъде преди решението на Върховния административен съд? Защото аз не знам, но ако Върховният административен реши, че това е паметник на културата, по-нататък срещите също се обезсмислят, защото това ще е потвърждаване на това, което досега сме запазили като държава, като паметник. Но ако съдът реши друго, ще е много лошо. Аз не знам как ще се отрази на общественото мнение. Не искам да пророкувам, но няма да е добре.
Въпросът, господин министър, е, че едно е този проект, аз също съм запознат, не отричам, че е добър, но той касае единствено хангара на „Луфтханза” и аерогарата. Доколкото знам инициативният комитет, всички подписи от Божурище, които са събрани от жителите на Божурище, са за това летището да се запази. Нали помнихте миналия път какво говорихме – от пистата нататък, която е половината от терена, плюс евентуално другото поделение, което също ще замени като квадратура това нещо, така да се водят преговорите (аз не участвам в тези преговори), но молбата ми към министерството е да настоява това да остане действащо летище. Иначе нищо не правим – една сграда да оставим за паметник… Такива сгради има достатъчно. Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: За това дали може да остане действащо летище наистина в момента не съм компетентен да Ви отговоря. Смятам, че независимо от решението на Върховния административен съд ние, независимо кого представляваме политически, в края на краищата представляваме българските граждани, да запазим и да изградим този музей и това дори да е условие към италианската страна. Независимо от това, че може би съдебното решение няма да ги задължава да го направят, аз съм склонен и не само склонен, а почти съм убеден в това, да го поставим като условие за съвместна дейност с тях. Дали ще може цялото летище да се запази, това не мога да Ви кажа в момента. Но този проект, който изглеждаше по този хубав начин, задължително трябва да бъде условие за съвместната дейност с тях.
Предлагам Ви на следващ етап, когато се приключи разговорът с ветераните и с италианците с Вас да участваме в такава среща. Аз нямам нищо против, с удоволствие ще участвам в такава среща, предполагам, и Вие.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Други въпроси? Заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. Господин министър, аз съм Ви задала въпрос с писмен отговор с повече уточнения, но наистина Ви питам защо сменихте ръководството на НДК? При положение че само няколко месеца преди това и Вие дадохте изявление, и медиите отчетоха, че дружеството е приключило годината с приходи от 9,8 млн. лева, че оперативната печалба е от 1 млн. 100 хил. лева, че дружеството е с 2,8 млн. лева по-добре като развитие и приход от 2011 г. и че на месечна база приходите са се увеличили със 7,4% в сравнение с 2011 г. Какво наложи тази смяна, какво наложи промяната в персоналния състав на управленското тяло, защото аз знам, че този въпрос сте го обсъждали и на заседание на Министерския съвет миналия месец – НДК е заплашено от запор и за обезпечаване на публичните си задължения, които са натрупани от 2005 до 2010 г. Разменяте си писма с Министерския съвет какво да се прави със задълженията от 2005 до 2010 г. Как тогава да си обясним, че променяте състава, който генерира приходи, след като е назначен?
И за да съм още малко по-точна и за да разсеете съмненията ми напълно, да ми кажете дали има някакво отношение точно избраният директор към приятелския кръг, който е основател на съюз „Произведено в България”, в който управител е госпожа Мария Дивизиева, а подуправител е господин Христо Друмев.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Тръгвам отзад напред. За „Произведено в България” и Мария Дивизиева за пръв път чувам, ще го проверя. Нямам отношение, записвам си, това е интересна подробност.
Защо е сменено ръководството? Както сигурно сте забелязала, тази смяна се наложи като логична четири месеца, след като дойдох като министър на културата. Не съм го направил веднага, не съм го направил спонтанно. Няколко са аргументите.
Първо, не е възможно едно предприятие да е на печалба и същевременно да има 11 милиона задължения към държавата. В момента едва сме успели с Министерството на финансите да направим така, че да не бъдат запорирани сметките на НДК. Буквално! Затова се наложи да обезпечаваме тези задължения. Те и в момента са висящи – 11 милиона лева. Това не са малко пари според мен.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Но те са натрупани от 2005 до 2010 година!
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Вярно е, че те са натрупани през годините, но и след 2011 г. това ръководство не е успяло по никакъв начин да започне да преодолява проблема. Това също е немаловажно. Ние се оказахме всъщност, когато дойде с тази новина господин Митко Тодоров, който беше предишният изпълнителен директор, всъщност се оказа, че за времето на тяхното управление те не са предприели никакви конкретни стъпки (повече от ясно е, че няма как да се изплатят изведнъж 11 милиона), за да започне спирането на движението надолу и да започнат да връщат този дълг. Единадесет милиона не е малко нещо.
Дали това ръководство е било успешно, да Ви кажа ли, аз лично не смея да твърдя, защото очаквам доклада на Държавната финансова инспекция, която влезе там на 11 ноември. Когато излезе оттам и видим конкретните резултати, дано да не видим по-лоши неща, отколкото дори очаквам, най-малкото от които е изключително несъразмерно високите заплати, които те сами са си гласували, на фона на, меко казано, недоброто финансово положение на НДК. Там заплатите на досегашните членове на борда надхвърлят в пъти президентската заплата в България. И да Ви кажа, на фона на 11 млн. лева това ми се струва малко непочтено, меко казано.
Не искам да го превръщам по никакъв начин в „калинков” спор. Казвам Ви какви са ми основанията. Ще видим дали е било добро тогава. В момента новото ръководство очаква произнасянето на агенция „Държавната финансова инспекция” и от друга страна тепърва ще разбираме колко още вътрешни договори си е направило това ръководство или не, но имам подозрение в такова нещо, и доколко тази вече фактическа непочтеност със заплатите им ще бъде още по-неприятна.
Това е с две думи, които мога да Ви кажа за НДК. Иначе нашата цел в момента е, от една страна, да спрем заплахата, която реално, повярвайте ми, висеше върху НДК, тя е спряна в момента. Разбира се, парите продължават да висят „със страшна сила”, както казваше класикът, а от друга страна – не трябва да бъде заплашен по никакъв начин художественият процес и целият репертоар на НДК, което ще продължи в тази бюджетна година по вече установения начин. Мисля, че много скоро, включително ако Комисията по културата и медиите прецени, с удоволствие бих предложил на новото ръководство на НДК да запознае почитаемите членове с техния насрещен план както във финансово отношение, така и в художествено, защото това също е важно. Не бива да забравяме нещо, което може би няма непосредствено да виси във времето на нашия общ мандат, но ние като държава, не само като правителство, готвим НДК за средоточие на европейското председателство на България на Европейския съюз. Там се очаква да бъде съсредоточена цялата конгресна и заседателна дейност и това е едно предизвикателство в пъти по-голямо дори от оборотната дейност като конгресен и художествен център в момента. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, господин министър. Заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Да уточним. Или аз не разбирам логиката на промяната, или има нещо, което е неясно за всички. Но ако Вие твърдите, че НДК не е на печалба в момента, всъщност това не е вярно, защото то е на печалба с 1 милион и 100 хиляди. А ако твърдите, че има задължения, които са натрупани вследствие на управлението, което е било от 2010 г. насам, това не е вярно, защото тези задължения са именно от управлението 2005 – 2010 г. Ако това е така и вие искате да спрете тази порочна практика, защо връщате като директор заместника на Христо Друмев, по чието време са натрупани задълженията?
И за да внесем още по-голямо уточнение, счетоводната загуба на НДК е само от амортизации. На практика НДК излиза на печалба с милион лева през този период. От друга страна, аз разбирам заигравките с „калинките” и със заплатите, обаче преди 2011 г. не са начислявани амортизации, заедно с това са натрупвани задължения, а в момента са платени всички дължими местни данъци и такси за 2010 и 2011 г. и е започнало изплащането на дълговете плюс милион и сто печалба. Е, обяснете ми логиката!
Заедно с това, преди да влезе агенцията Държавната финансова инспекция е имало ревизионен акт, нали така, който е разписан и който е одобрен. Значи от една страна, заявяваме, че имаме печалба, от друга страна после вкарваме агенцията Държавната финансова инспекция и връщаме за директор точно човека, по чието време са натрупани милионите задължения. Ето това не го разбирам!
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Съвсем накратко. Имате предвид госпожа Пени Раева, предполагам. Не всички задължения са от периода на нейното участие в борда на НДК – първо. Второ, трябва по някакъв начин да докажете (и Вие, и аз не можем да го направим), че това е нейна пряка вина. И трето, големият проблем на НДК не е в това, аз не съм против това да кажа, че някои от стъпките на последното ръководство, което беше отстранено, не са били лишени от смисъл. Въпросът е, че спускането надолу не беше спряно. С тях сме имали не един и два разговора, те не можаха да ни убедят като ръководство, защото в края на краищата това е наше решение, да убедят и мен, че могат по някакъв начин да спрат това много силно падане.
Къде е проблемът на НДК? Че през годините това, условно казано, овехтяване, амортизацията някак си е била забравена. Непрестанно НДК излиза дори почти на печалба, забравяйки, че всъщност имаме един колос, който не е поправян десетилетия. И какво правим ние? Затваряме си очите за това, че амортизацията не се отчита. Това е като да имате една кола, на която не сменяте непрекъснато резервните части и не я модернизирате и същевременно казвате: ами тя хубаво си върви. Тя ще върви, но до време и в един момент ще пропадне всичко.
Затова смятам, че на новото ръководство трябва да се даде един гратисен период на доверие, на базата, разбира се, и на обективни решения на проверяващите органи, в който да добием една ясна представа за състоянието. Пак казвам, отново предлагам на Комисията в един момент, ако искате преди Коледната ваканция, да докладва пред вас своите виждания за състоянието и развитието на НДК.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря ви. Заповядайте за други въпроси. Господин Захариев, заповядайте.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Моят въпрос към уважавания министър на културата и неговите заместници е свързан със статуса на Националната стратегия за култура. Това е един основополагащ документ, който трябваше да бъде готов септември месец, или поне така беше обещано, за да може да попадне в рамките на следващия бюджет, който ние днес гласувахме. Както добре знаете, това не се случи, ние всички, съвкупно двадесетте члена на тази комисия, имаме собствената си вина за това, че не форсирахме този процес, а имахме инструментите за това. След дъжд качулка е моето изказване, с извинение.
Въпросът ми, касаещ статуса по финализиране на програмата, идва защото считам, че това ще бъде основен приоритет в работата на тази комисия в следващия период и може би първи приоритет за предстоящата 2014 година. Отбелязвам, че върху такъв документ със стратегическо значение са работили стотици хора в последните месеци и години. Отбелязвам, че има такъв съвет към президентството по духовност, култура и национална идентичност, който заседава на 6 юли миналата година с много широко представителство от много уважавани авторитети, близо 45 човека, от различни ведомства, както и от гражданския сектор. Отбелязвам, че е приета една много амбициозна, ако се случи, дал господ, ще бъдем щастливи всички, програма на Столична община до 2020 г. в същата посока. Отбелязвам, че върху този документ са работили цели 27 работни групи. И така нататък, и така нататък.
В културата няма ляво, дясно, напред и назад, културата е една от териториите, в които бихме могли да постигнем консенсус, който е в голям дефицит днес, относително лесно. Как да превърнем културните и творчески индустрии в икономическо понятие, как да накараме политическата класа да мисли в общата рамка на икономиката като част от брутния вътрешен продукт на тази индустрия?
Всички тези риторични въпроси ще намерят отговора си в този много, много важен документ.
Така че въпросът ми е колкото конкретен, толкова и риторичен: като как Комисията по културата и медиите към Четиридесет и второто Народно събрание може да окаже съдействие заедно с министерството за финализирането на този процес и какъв е статусът в момента на работния документ? Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Уважаеми господин Захариев, от първия ден на своето министерстване пред очите ми е работата по въпросната стратегия. Аз я оценявам високо, още повече че тя е най-вече в ръцете и под амбициозното ръководство на неправителствения сектор, който в много случаи – повтарял съм го и ще го кажа отново – е с по-широко експертно мислене и по-дълбоки познания, отколкото и самото Министерство на културата поради факта че дълги години и целево се е занимавал с тези въпроси.
Радвам се, че тук е и д-р Диана Андреева, с която оперативно поддържаме непрестанно връзка по работата на тази стратегия. С изключение на няколко седмици през август, работата по нея не е спряла и може би, ако правилникът позволява това, да дадем в няколко минути възможност на д-р Андреева да каже докъде сме стигнали. Мисля, че сме във финалната фаза на обобщаване на работата на работните групи.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, госпожо Андреева.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Благодаря. Уважаеми госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Въпросът за Националната стратегия наистина е най-важният в областта на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм, споменатите също така от вас съвети за жалост обаче трябва да уточня, особено в рамките на инициативата, която пак тръгна от гражданския сектор, да могат всички институции в областта на българската културна политика да бъдат обединени. Много точно казвате, че няма абсолютно никакво основание за партизиране на този сектор. Въпросът обаче е, че в момента президентската институция има желание да направи повторно този съвет, да бъде обединена заедно с Националното сдружение на общините, Столичната стратегия, защото приоритетите на Националната стратегия са повдигнати от ниво Столична община, тоест гонена е една изключителна комплексност и доста амбициозна задача всички стратегии в рамките на българската култура, без значение на общинско, регионално или национално ниво, да бъдат обединени както институциите.
И моят първи призив е, без значение от политически различия, да бъде проведен съвет в рамките на президентската институция заедно с всички институции, в това число Министерството на културата, Комисията по културата и медиите, защото задачата на президентската институция беше чрез обръщение, каквото Президентът има по Конституция, да може да адресира именно извеждането на сектора като един от приоритетите на икономиката – както Вие казахте. За жалост той не е отчетен в бюджета. Такъв съвет е наложителен.
Даже аз бих провокирала и следващо извънредно заседание на Комисията по културата и медиите да бъде между първо и второ четене на бюджета, да бъде обединена от гледна точка на стратегията и водещо предложение аз преструктуриране с 50 милиона на инвестиционния фонд в рамките на бюджета. Това е от интерес на изпълнението на стратегията. Миналия път моето основно възражение и доста острия тон, който имаме напоследък с министъра на културата и то най-вече от моя страна, е свързан с неизпълнение на стратегията. Неизпълнение на заложените стратегически цели. Един път в Комисията ви казах, че над 70% от гражданите в страната нямат своята възможност за участие в културни дейности. Считам, че това е една провалена културна политика в последните 24 години, след като сме достигнали дотам. А тези средства са необходими именно за създаване на програми и по общините, и на национално ниво.
Затова ви моля на следващо заседание на Комисията по културата и медиите между първо и второ четене това предложение да бъде прието от всички политически сили и от всички институции в група „Култура”, защото големият печеливш от цялата тази акция ще бъде българската култура, ще бъде стратегията, която имаме готовност до началото на следващата година, до 1 януари, да бъде предложена на Министерския съвет, разбира се, след широко публично обсъждане, и да бъде приета. Основният въпрос е как ще се изпълнява и дали ще има тази последователност от институции, която навързахме. И без значение от политическата им обвивка, те бяха в подкрепа на Националната стратегия, и наистина инициатива на над 150 човека, които в момента довършват Националната стратегия. Но основният въпрос е практическото приложение. Никой няма нужда да правим документи, с които да се хабилитираме след време или просто да си ги закачаме като брошка на ревера.
Това е моят основен призив.
И друго предложение, уважаема госпожо председател, тъй като съм един от двамата експерти, които правят профил на културната политика на страната, предстои профилът да бъде представен в Съвета на Европа и да бъде качен и в рамките на Европейската комисия, предлагам ви да бъде представен публично в Комисията по културата и медиите. Вие ще прецените, но това трябва да стане до 10 декември, когато ние ще го внесем в рамките на Съвета на Европа.
И наистина ви призовавам за това предложение, което има гражданският сектор, за преструктуриране на тези 50 милиона от инвестиционния фонд, тъй като по структура културните дейности, дори и културните и творчески индустрии няма да имат шанс да се възползват от този ресурс – една добра инициатива. Моля ви за това. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви за предложението. Мисля, че има интерес да направим такова представяне в Комисията, мисля, че беше достатъчно добро и предложението, което беше направено за изслушване на ръководството на НДК.
По отношение на първото предложение на госпожа Андреева, смятам, че познавайки добре процедурата, мисля, че има възможност предложението Ви да бъде подкрепено от отделни народни представители. Такава е процедурата – не от името на Комисията, надявам се, че ще намерите подкрепа в това отношение от отделни колеги.
А по отношение на стратегията, мисля, че стана ясно, след като бъде във вариант, който може да бъде разглеждан, да се разгледа.
Проф. Ваня Добрева, заповядайте.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е провокиран от темите, които преди малко разисквахме, защото изразявам пълното си съгласие, че културата е територия, в която трябва да се срещаме и не бива да се противопоставяме политически и да се делим даже и в хоризонтален план.
Искам да ви поздравя и за участието на министъра на културата в съвместната ни инициатива „Културна памет” за това, че заедно поставихме началото на честванията във връзка с Паисий Хилендарски, със Софроний Врачански – нещо, което смятам, че е много важно и трябва да прозвучи именно в Комисията по културата и медиите. Но тези дни съм искрено смутена и ще кажа защо.
Смутена съм от един антиинтелектуален акт на посегателство срещу една голяма творба на един велик български скулптор Любомир Далчев, която носи названието „Партизани” и която творба има нещастието да бъде поставена пред централата на Българската социалистическа партия на ул. „Позитано” № 20. Това в никакъв случай нито името, нито големият скулптор, а още по-малко Социалистическата партия заслужават такъв тип антиинтелектуално опозоряване. За съжаление през последните 24 години редица от големите скулптори, редица от художниците ни, от композиторите бяха подложени на подобно обругаване, защото имат нещастието да са се родили и да са творили във втората половина на двадесети век. Имат и нещастието в една или друга степен, за разлика от европейската култура през двадесети век, да бъдат подложени на тотално отрицание.
Та, моят въпрос е свързан, извън печалните ми размишления за възраждането на неофашизма в България, с едно друго посегателство, за което ми беше сигнализирано във връзка със стогодишнината на Съюза на българските писатели. И се надявам, че Вие сега ще ми отговорите какви стъпки предприема Министерството на културата за това посегателство. Става въпрос за друг голям световен автор, посветена на най-превеждания в България поет, чиято 105-годишнина ще честваме догодина на 7 декември, поетът се казва Никола Йонков Вапцаров, а скулпторът се казва Николай Шмиргела. Предавам въпроса какви стъпки Министерството на културата ще предприеме във връзка с обединението на тези две световни имена и връщането им на достойното място, което те заемаха – скулптурата на Шмиргера. Защото се надявам, че нашата комисия не е само комисия по счетоводство и икономика, било то и за културата, а ние ще говорим и за ценности, ще говорим наистина за културата, която означава натрупване, за да бъдем все пак някаква европейска цивилизация.
Така че, пак питам какви стъпки ще предприеме Министерството на културата за връщане на скулптурата на Николай Шмиргела, паметника, който той прави за Вапцаров. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо Добрева. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Дали правилно съм Ви разбрал, че става въпрос за онази скулптура, която е в Музея на тоталитарното изкуство?
ВАНЯ ДОБРЕВА: Да, тази, която по времето на господин Вежди Рашидов, учудващо за всеки един човек, е захвърлена в прахта.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Тя се намира там по чужда решение. В момента не мога да Ви отговоря какво може да се направи, мога да докладвам на следващо заседание или писмено да Ви отговоря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Други въпроси от народните представители? Господин Захариев, заповядайте.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Аз искам да коментирам с Вас, и, разбира се, с колегите, това, което госпожа Андреева предложи. Моето скромно мнение е, че макрорамката на бюджета не може да бъде пипана. Този фонд, наречен „За растеж и устойчиво развитие на регионите”, който инкасира 500 милиона, практически представлява нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти на конкурентен принцип и основно е фокусиран по региони, свързан с икономически растеж и държавност, каквото и да означава това. Аз считам, че ако ние òвреме бяхме приели стратегията за култура, в която четем творческите и културни индустрии като икономика, като инструментариум, свързан с лост за увеличаване на брутния вътрешен продукт и заетостта, то тогава тези 500 милиона или част от тях категорично попадат в графата, наречена икономически растеж. Защото тези индустрии генерират такъв. Само в София заетите в сектора са над 80 хиляди и те генерират икономически растеж и заетост. Затова от ключово значение е да приемем тази стратегия с такъв вид прочит на културните и творчески индустрии, щото по проекти както Министерството на културата, така и общините да могат да кандидатстват от тази голяма баница от 500 млн. лева. Това, което казвам, е нещо работещо, напълно реалистично и работещо, възможно да се случи. Надявам се, че министърът и неговият екип ще ме подкрепят. Това е прочитът на събитията към днешна дата, възможният единствен прочит на събитията.
Бих искал да чуя мнението и на другите колеги, както, разбира се, и на госпожа Андреева в тази посока, защото всякакви други инициативи, различни от приетата макрорамка на първо четене, според мен на този етап не са възможни.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин министър, ще вземете ли отношение? Всъщност това не беше въпрос, а изразено мнение.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Аз стоя зад тази работна група.
ДИАНА АНДРЕЕВА: По същество редукцията на този инвестиционен фонд с 50 млн. лева не променя макрорамката на бюджета. Ние не настояваме за емитиране на по-голям дълг или за разширяване на разходната част, а за преструктуриране, което е вътрешно и между първо и второ четене е постижимо. Може да се мислят множество варианти, като например по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, защото за пореден път повтарям, че културните и творчески индустрии са изведени като акцент, тоест единственият сектор в българската икономика, който е изведен като приоритет. По тази програма сме дали предложение за създаване на агенция за развитие на културните и творчески индустрии в България. Тя може да бъде бенефициент в един такъв фонд, но докато се създаде, докато има статут, докато се създадат приоритетни проектни направления и предложения, мисля, че това не е реалистично за 2014 г. Въпросът е какво да се случи в рамките от 1 януари, така че да се попълнят дефицитите. А част от културните и творчески индустрии – една от тези индустрии, която е с положителни показатели по целия икономически разрез, това е филмовата индустрия. Филмовата индустрия с дефицитите си към днешна дата и с неспазването на Закона за филмовата индустрия няма шанс в този фонд. И няма как да се конкурираме във фонда с например ВиК станция в Омуртаг по никакъв начин. Това според мен не е домислено в създаването на инвестиционния фонд – че всички сектори се хвърлят на конкурентен принцип, което е един позитив, но ние по същество сме априори изключени. Може евентуално някой проект от културното наследство да има своя шанс или за инфраструктура около културното наследство, но – дотук. А имаме дефицити на финансиране и по линия на Националната стратегия в дейност, това е нашият най-голям проблем. Затова и бюджетът при нас служи като първоначална инвестиция.
И аз пак ви призовавам депутатите да се обединят около предложение за вътрешно преструктуриране в разходната част на бюджета, не става въпрос за разширяване и промяна на макрорамката. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин министър, един кратък въпрос. Коментирали сме в Комисията по отношение на ремонта на училищата по изкуствата и моят въпрос към Вас е завърши ли ремонтът, възстановен ли е нормалният учебен процес в училищата в Плевен, Русе, Националното училище по древни езици и култура и Националното училище по танцово изкуство?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Така нареченото НУТИ, танцовото изкуство, всичко е наред. В Плевен имахме едно забавяне по вина на изпълнителя, миналата седмица в петък ни беше последното събиране, за да може тази седмица децата да могат да влязат и да учат. Разбрахме се с тях.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В Русе ремонтът към момента е на приключване. Има още довършителни неща, които са на външната страна на сградата, но това не пречи на учебния процес. Във всички училища, където имаше ремонтни дейности, никъде не е повлян учебният процес, напротив, бяха взети предварителни мерки съвместно със съответните общини и с Министерството на образованието, така че учебният процес е протекъл нормално навсякъде.
И само едно уточнение във връзка с Плевен. Имаше проблем с водоканализацията, която е извън зоната на училището, тоест имаше обратен наклон, който не беше предвиден в плана за ремонт на училището, и това доведе до затруднения.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря ви. Сега ще дам думата на гостите. Заповядайте, знаете, че в рамките на една минута можете да поставите въпроса си.
НИНА ГЕОРГИЕВА, Национално обединение за граждански контрол върху институциите: Уважаема комисия, уважаеми министър Стоянович! Тук съм, за да обърна внимание и да го насоча по безспорен начин, тъй като стана реч както за културно наследство, така и за културна индустрия, в тази посока повече от година Ловешка школа са заявили в съответното ваше ведомство намерението да бъде обсъдена именно в по-пълен обхват традиция, която е многовековна българска традиция по отношение на българския занаят, включващ Ловешка школа, за изработване на културен продукт. Начинът, по който излагам този въпрос, е в обхвата на лица, които се представиха като представители на тази Ловешка школа, но като един частичен медиен информационен ресурс, който ви предавам така оскъдно, както беше представен и към мен. Тези лица са предявили иск към вашето ведомство преди повече от година, като става въпрос за партия ГЕРБ към онзи момент, които явно са приели този сигнал. Не им е било отговорено, даже нещо повече, неглижиран е въпросът, независимо че става въпрос за културни занаяти, за българска традиция, която все още има надежда да бъде възродена по отношение на съответстващо производство и по отношение на приходи, които може да носи с уникалността на съответния модел, който биха могли да реализират.
Та в тази посока само насочвам вашето внимание, тъй като бихте могли да прегледате съответната документация и важното е да се даде път на българския занаят, в който все още има някакви кадри, които съумяват да произвеждат културен продукт. За да се осигури приход в тази посока. Това е, което исках да кажа.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Госпожо Георгиева, не разбрах много ясно какво е Вашето питане. Казвам го без упрек към Вас, може би най-лесно е въпросните ловешки традиционалисти да изпратят още веднъж или старото писмо, или да ми напишат нещо ново. Защото сега да го търся през министър Рашидов и през Владо Пенев, ще е по-дълго, особено ако е преди година. Направо да го изпратят, след това ще го придвижим. Мисля, че това е правилният път, ако се съгласите.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Начинът, по който изложих проблематиката, е обоснован именно с един частичен медиен продукт, който е бил прихванат от лица, които са заинтересовани в тази посока.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моля, заповядайте да поставите въпроса си.
АЛЕКО ХРИСТОВ, заместник-председател на Камарата на архитектите в България: Уважаеми господин министър, уважаема комисия! Аз се явявам за пръв път тук пред вас. Поради това, че председателят арх. Дамянов е на друга комисия в момента, аз го замествам, но всъщност се занимавам с проблемите на авторското право. В момента нашата камара като трети мандат и почти изцяло ново ръководство на камарата се стреми да обедини действията си единствено в насока достигане на директивите на Европейския съюз. В това отношение има много важни неща, свързани със Закона за авторското право и сродните му права, които за нашата професия са може би най-зле отразени, даже на моменти никак не са отразени относно това, че архитектът има право върху някакъв него продукт, независимо дали той е реализиран, както паметникът на Шмиргела или на Атанас Далчев, които ние архитектите дълбоко ценим и уважаваме мнението на колежката, която се изказа в този смисъл, защото вандализмът не посочва никакъв нов път на развитие.
Когато става въпрос за архитектура, става въпрос и за собственост. А където става въпрос за собственост, просто няма да говоря в момента какво се върши. Оттук Законът за авторското право и сродните му права съвсем определено има насоки, които са против правата на архитектите да защитават техните авторски права. Първо, те не са дефинирани правилно, второ, има понятия, които даже не са били ясни на тези, които са ги поставили в този закон. И трето, що се касае пък примерно до изкуството, най-хубавото нещо, което носи новото във всяко едно общество, това са конкурсите. В областта на конкурсите архитектите нямат абсолютно никаква защита на правото си над произведенията, които те предоставят там на някакви потенциални клиенти.
В това отношение ще спомена едно писмо на предходния министър господин Рашидов, когото като скулптор аз също ценя много, но като министър, особено с това негово писмо, с което нарежда всички неща, които се работят в областта на минали сгради, които са в определени списъци, като културно наследство, трябва да стават при едни много сложни условия, като абсолютно всички хора, които са творчески настроени, но нямат нито една изпълнена сграда, там се изисква повече и една изключително тежка процедура на представяне на документи, за което хората просто роптаят, като разберат на практика какво е.
Искам просто да запитам, понеже ние бяхме при господин Дамянов с председателя заедно и разговаряхме по въпросите на авторското право специално, той, разбира се, откликна. Поради тези брожения, които станаха от началото на годината, ние отложихме малко нещата, но сега обещаваме да бъдем изключително активни и да помогнем за закона. Искам да попитам министъра дали ще подпомогне този процес нашата камара като професионална структура да може да съучаства в дефинирането на собствените си неща в този закон. И освен това, понеже нашата професия е регулирана от закон, да има малко по-особен начин камарата да защитава правата на архитектите пред обществото в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин Дамянов, за отговор на поставения въпрос.
АЛЕКО ХРИСТОВ: Аз попитах и министъра, не съм попитал само господин Дамянов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Да имате такива капацитети на масата и да искате отговор от министъра, който е историк, но нищо, ще Ви каже историкът. Аз лично смятам, убеден съм, че дори да не сте могъл досега да изговорите с нашата ресорна дирекция това нещо, което очаквате от закона, направете го сега. Аз бих го подкрепил с удоволствие. Но използвайте присъствието и на професора, и на директора Дамянов, ако имате нещо повече да ги попитате в контекста на тези Ваши очаквания.
АЛЕКО ХРИСТОВ: Конкретно ние с господин професора вече се виждахме и той даже ни предостави едни документи. Мисля, че ние с него ще се разберем много добре. Останах с такова впечатления от краткия разговор, който имахме, както и с господин Дамянов, разбира се, така че ние ще влезем в контакт с господин Дамянов и ще продължим работата си.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Бакалов, вашият председател, участва в работата на работната група.
АЛЕКО ХРИСТОВ: Господин Бакалов не е нашият председател. Ще дам едно разяснение. Има Съюз на архитектите, който е старата структура, той е председател там. Ние работим съвместно с него, аз присъствам на техните заседания.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Сега има възможност да се направи предложение допълнително чрез народни представители.
АЛЕКО ХРИСТОВ: Точно така.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Дамянов, заповядайте.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Благодаря Ви. Аз искам да се обърна към господина и да кажа, че последните промени, които бяха направени в Закона за авторското право и сродните му права, бяха през 2011 г. и там бяха включени доста текстове, предложени точно от архитектите. Не знам от камарата ли, от съюза ли, но трябва да ви кажа, че след това те се оказаха доста неудачни. Така че много важно е това, което предлагате, да бъде обсъдено с вашите колеги в един по-широк кръг и след това да бъде предоставено евентуално за второ четене или пък след това ще се правят работни групи по отношение на нови промени в закона. Но да ги предоставите конкретно на Комисията.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, проф. Саракинов.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Благодаря. Само да допълня господин Дамянов. Той е напълно прав, като казва, че последните промени, които засягаха доста архитектурата и въобще авторското право в архитектурата, бяха много неудачни. Те просто разгромиха целия този раздел, той не може да се използва въобще. Това е така. Но в последните двадесет и няколко години много пъти ми се е случвало архитекти (ръководствата се сменят, Съюза на архитектите, сега има и камара, а когато законът се правеше, нямаше), те винаги се оплакват, че твърде малко внимание се отделя на архитектите. Имат се предвид писателите, художниците, актьорите, певците, но не и архитектите. И имат право, наистина е така. Само че съвсем същото е положението и в останалата част на Европа, имам предвид законите на многоуважавани държави, като Германия, Франция, Испания, Австрия, където още по-малко пише за архитектите, отколкото в нашия закон. А в европейските документи, различните директиви и регламенти, както и в международните конвенции, които са световни, за архитектите пък не се казва въобще нищо. И не напразно нас, имам предвид България, никой не ни обвинява, напротив ние имаме повече, отколкото се диктува по международен път. Само че и това, дето го имахме, преди две години бе сринато със земята. Сега все едно че нямаме, но то и другите държави нямат. Имам предвид държавите от Европа, извън Европа въобще да не говорим. Трябва да се погледне какво може да се направи.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, че взехте отношение.
Имаме още три минути. Заповядайте.
ЗДРАВКА СИРАКОВА, Европейска агенция за изпълнителските, продуцентските и авторските права: Аз взимам отношение само заради това да използвам примера, за да бъдете наясно за какво става въпрос. Архитектите никъде по света не са подценени и не бяха подценени в българския закон. Да, имаше нужда от още един-два текста, защото те ползваха общите текстове „автор”. Това че предложението от Съюза на архитектите, внесено от Бакалов, беше ужасно неграмотно, това че Съюзът на архитектите е внесъл един неграмотен текст, не извинява Министерството на културата. В крайна сметка има един етаж юристи, които трябва да седнат и да огледат текстовете. Осемнадесет изменения и допълнения са направени в закона.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моля Ви, времето свършва. Вие изразявате становище, а не въпрос.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: В Закона за авторското право и сродните му права вследствие на компетентната работа на тук стоящите юристи Саракинов и Дамянов отсъства понятието „обект”. Архитектурният проект изпадна като обект. Тези 18 поправки в закона до голяма степен съсипаха българския закон. Вие работите четири години…
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Много Ви моля, Вие не задавате въпрос, а правите коментар. Нека да дадем възможност на още една неправителствена организация да зададе въпрос.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Господин министър, знам, че сте много надълбоко в нашите проблеми, но просто няма друго място, където да се обърнем към Вас като представители на Националния съвет за кино. Той е делегитимиран от изпълнителния директор, но последните действия и заповеди, които той в последната седмица пуска, са в пълно закононарушение. Цитирайки Ваше писмо от 16 септември, се разширява квотата за международни копродукции, те са вече 11, не знам дали знаете. Аз ще Ви предоставя копия от заповедите. В нарушение на закона е това, че той в заповед, с която пуска филми за финансиране, цитира Ваше писмо, а той би трябвало да пусне заповед. Ако пусне заповед, това означава, че това ще бъде за сметка на българското кино.
И само искам уважаемите господа да се запознаят с факта, че в момента, към 14 ноември, българското игрално кино има четири пуснати проекта, а международни копродукции са пуснати 11 плюс още 9, от които две са с Българската национална телевизия. Аз съм и председател на Асоциацията на филмовите продуценти. Ние сме внесли писмо за оставката на господин Марчевски и във връзка със старите договори, но това е пълен геноцид. В момента има сесия – аз Ви нося списъка – на български проекти, които са над 40 на брой, за които няма да има пари, поради факта че той ги пуска в международни филмови продукции.
Тъй като Вие цитирате чл. 10 от европейската конвенция, не знам кой Ви е заблудил – той или някой друг – искам само да Ви кажа, да живее румънското кино, защото от тази субсидия има вече пуснати три румънски филма, тоест над един милион ще отидат за румънско кино. Аз съм също човек, който копродуцира и търсим пари, но до този момент Румъния не е дала нито една леа на България. Македония е давала пари и ако има реципрочност, трябва да се търси в македонски проекти. Другите са гръцки, украински. Най-много Германия е давала на България, но германски проекти няма. Това вече граничи с безобразие! Умолявам Ви поне да спрете тези безумия и да спрете последните му заповеди, тъй като на 25 ноември ще има 200 хил. лева за хората, които се състезават. Да не говорим как се провеждат конкурсите. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Това е важно нещо, ще го проверя веднага, разбира се.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Това е отворена врата за закононарушения и на хвърляне на субсидията за международни копродукции спрямо Закона за филмовата индустрия. Тоест с Ваше писмо той извършва закононарушения в момента, като се позовава на това писмо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: За да цитираме конкретно, в самото писмо, за което става въпрос, ние напомняме отново по какъв начин се изпълнява Законът за филмовата индустрия. И там е конкретизирано, че съгласно чл. 31 той трябва да бъде в рамките на утвърдения бюджет за 2013 г. Тоест по никакъв начин не трябва да надвишава. Става въпрос за утвърден бюджет, който той не трябва да надвишава. Ще се запознаем и ще си понесе последствията, ако го е надвишил.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин министър, благодаря на Вас и на Вашите колеги.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 15,50 ч.)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Бояджиева