1. Актуално състояние на Националния дворец на културата – информация от госпожа Велислава Кръстева, заместник-министър на културата и председател на Управителния съвет на НДК.
2. Изслушване на господин Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

На 11 декември 2013 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д:

1. Актуално състояние на Националния дворец на културата – информация от госпожа Велислава Кръстева, заместник-министър на културата и председател на Управителния съвет на НДК.
2. Изслушване на господин Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.

Заседанието бе открито в ч. и председателствано от госпожа Мариана Бояджиева – заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми госпожи и господа, имаме необходимия кворум, за да започне заседанието на кмет на кметство. Предлагам да гласуваме предложения ви дневен ред, разбира се, ако няма някакви допълнения или предложения:
1. Актуално състояние на Националния дворец на културата – информация от госпожа Велислава Кръстева, заместник-министър на културата и председател на Управителния съвет на НДК.
2. Изслушване на господин Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Имате ли други предложения по дневния ред? Ако няма, моля който от членовете на Комисията е съгласен, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
В нашето заседание ще вземат участие господин Петър Стоянович, министър на културата, госпожа Велислава Кръстева, заместник-министър, господин Васил Василев – заместник министър на културата, представители на неправителствени организации, които вземат участие във всички нашия заседания.

Предлагам да преминем към първа точка от дневния ред – Изслушване на информация от госпожа Велислава Кръстева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Госпожо председател, господа народни представители, уважаеми гости, господин министър! Като отчитаме високия обществен интерес към ситуацията в Националния дворец на културата, особено и след промяната на ръководството на дружеството, с ясното съзнание за това, че НДК не е просто едно държавно търговско дружество, а едно уникално културно средище, днес, както беше и предварително обявено, аз съм тук, за да ви информирам за актуалната ситуация в Националния дворец на културата. В трите седмици, които изминаха след промяната в неговото ръководство, които за нас са период на много интензивна работа, все още, разбира се, не е завършена, на анализ на много голям обем документи, преглед на всички решения, всички сделки, които е сключвало дружеството, преглед на изпълнението на неговите основни задачи, за да се може да си изясним картината на неговото състояние и да можем, разбира се, да планираме бъдещата му дейност. Искам да ви запозная с конкретните факти и цифри, които вече имаме събрани и обобщени като информация и анализ, да ви изразя, първо, отговорността, с която работи новоизбраният Управителен съвет, и второ, огромната ни тревога, породена от състоянието, в което заварваме Националния дворец на културата.
За съжаление предварителните индикации за това, че финансовото и въобще състоянието на НДК не е добро, които бяха базирани главно на медийни публикации и на коментари в медиите, се оказаха дори оптимистични в сравнение с това, което ние срещаме в хода на дейността си. И смея да твърдя, че общото ни впечатление е, че през последните две години, особено последната една година, НДК е управлявано така, че да бъде тласнато към фалит. Разбира се, резултатите от всички проверки, които се извършват и от оторизираните държавни и контролни органи, ще бъдат предадени след това прокуратурата за това да се констатира има ли и какви нарушения и да се предприемат съответните действия.
По финансовото състояние на НДК към днешна дата. Стартирахме първоначално един акт, който е издаден за периода 2006-2011 г. на стойност 11 млн. лева, който е породен от обстоятелства, свързани с преструктурирането на собствеността, с други промени, извършвани в статута на дружеството, който акт, разбира се, дружеството обжалва и предстои произнасяне по него, мисля че след три месеца. И за наша неприятна изненада още в първата седмица след промяната ни беше връчен и втори акт на стойност 2 млн. лева, който е за неплатени изцяло и със закъснение от една година, въпреки че е имало средства за това, данъци за годината 2011.
На фона на тези цифри, които цитирах току-що, към м. октомври 2013 г. предходното ръководство на НДК отчита финансов резултат, наричан оперативна печалба, каквото и да означава това, от 554 хил. лева. Очевидно е, че разликата между едните и другите числа не е в полза на печалбата, тоест тя не може да бъде, отново казвам, такава. За сравнение оперативната печалба от предходната година е 1 млн. 129 хил. 951 лева. Тоест очевидно е, че преди амортизациите прогнозата за тази година е, че дружеството отново ще бъде на загуба.
За лошото управление на дружеството говори и фактът, че финансовите сметки на Националния дворец на културата са държани в разплащателни сметки през целия този период, което означава, че са губени средно по 60 хил. лева годишно само от това действие.
Финансовите приходи на дружеството до октомври месец 2013 г. са 43 239 лева. За сравнение за 2012 г. те са 200 884 лева, тоест 16 хиляди по-малко. Несъбраните вземания по договори възлизат на 3 млн. 89 хил. и 800 лева. Справката за тези несъбрани вземания към предишни периоди сочи една много устойчива тенденция на увеличаването на техния ръст, като в сравнение с май месец 2011 г., когато несъбраните вземания са били 468 хиляди, към тези цитирани току-що 3 млн. 89 хил. и 800 лева ръстът е 560%. Броят на длъжниците е 275, но за всички тези дългове има заведено само едно-единствено дело срещу един от длъжниците.
Нещо повече, със свое решение от 2012 г. Съветът на директорите на НДК освобождава дължимите по закон лихви по закъснели плащания по договори на наематели. От една страна, това е грубо погазване на закона, защото Съветът на директорите няма право на такова решение.
Второ, това естествено много сериозно ощетява финансово НДК, защото по предварителна оценка загубите, които са настъпили вследствие на това благородно към наемателите дело, са над 200 хил. лева. Впрочем трябва да се обърне внимание и на факта, че независимо от това незаконно решение годишният одите доклад на дружеството тогава е положителен. И може би обяснението за допускането на такова грубо нарушаване на закона трябва да се търси в тогавашния принципал, който е Министерството на финансите.
Като цяло управлението на собствеността и отдаването на търговски складове и други площи е правено или на случаен принцип, или съвършено тенденциозно, или е водено от някакъв вид субективен интерес, който трябва да бъде анализиран естествено допълнително, но категорично то е правено в ущърб на дружеството и е правено непазарно. Като пример само ще дам, че оферираните цени за наемите на търговски площи надвишават с пъти препоръчаните от лицензиран оценител стойности, както и средните за съответното място на центъра на София, конкурентни други помещения, които биват отдавани под наем. Свободните наемни площи към ноември 2013 г. са както следва: за офиси има около 4 хил. кв. м. незаети, търговските площи са 4 500 кв. незаети, складовете са 238 кв. м. Три години преди това свободните площи са били четири пъти по-малко.
Приходите от управлението на собствеността за 2013 г. са с 1 млн. п-малко отколкото приходите за 2012 г. През 2012 г. са около 7,600 милиона, дотук са около 6 милиона.
Обяснението за подобна водена политика от страна на ръководството на Националния дворец на културата може да има два отговора. Единият от тях е некомпетентност, другият от тях е съзнателно отблъскване на наематели.
Един особен случай, който също беше коментиран в медиите, с деактуването на два етажа – 16 и 17 от административната сграда на НДК, които са отдадени на политическа партия ГЕРБ. Подготовката за това е започнала още с началото на мандата на ГЕРБ, като през декември 2009 г. Министерският съвет отнема от НДК с основание отпаднала нужда тези два етажа. В 2010 г. може би изпълнителната власт бойкотира държавното търговско дружество, защото няма нито едно събитие в НДК, което да е на Министерския съвет или въобще на институциите. Следва една година на спорове и в края на март 2011 г. отдаденият имот е даден на ГЕРБ за офис на политическата партия. Наемът за тези офиси се плаща по цените, които са определени не за търговски дружества, а за политически парти, които са многократно по-ниски и се плащат към областния управител.
Прави впечатление, че цените, които се плащат на НДК месечно за електроенергия, спомагателни дейности и друг тип консумативи, са силно занижени в сравнение с тези, които плащат всички останали наематели. Мога да ви дам следния пример. За почистването, за ползването на асансьорите, охраната и пропускателния режим от политическа партия ГЕРБ плащат 75 ст. на кв. м., всички останали наематели плащат за същата услуга 3 лв. на кв. м. При условие че тази цена се определя и от етажите, разликата е горе-долу 400% с това, което плащат останалите наематели, защото офисите на ГЕРБ са разположени на последните два етажа, докъдето е най-скъп асансьорът. Електроенергията, която те би трябвало да плащат със самостоятелен електромер, а такъв не е поставен, както са направили всички ползватели на самостоятелни етажи, и при сравнение се оказва, че политическа партия ГЕРБ плаща два пъти по-малко от останалите и то при положение че са монтирали собствени чилъри с климатични инсталации за двата етажа. За всичко това, разбира се, имаме надлежните документи.
Така се оказва, че търговското дружество НДК плаща една част от разходите на политическа партия ГЕРБ за консумативи, за което ние сме се обърнали към компетентни юристи за консултация, тъй като смятаме, че това може да се тълкува като форма на дарителство към политическа партия, което е строго забранено от закона. И ако за предходното ръководство нарушението на закона е било практика, за нас това е неприемливо и ние смятаме, че трябва да бъде прекратено.
По другите основни дейности. Културна и конгресна дейност или така наречените вътрешни продукции приходите бележат драстичен спад, като сравнено само с 2012 г. е близо седем пъти. Приходите от дейности вътрешни продукции за 2012 г. е 751 хиляди, към октомври месец 2013 г. са 170 хиляди. За последните две години е договорено само едно голямо международно събитие, което ще се състои през август 2014 г. Първото следващо голямо събитие, което предстои в Националния дворец на културата като собствена продукция отново ще бъде през май 2014 г., а то е договорено преди четири години.
Прекратено е участието на Националния дворец на културата в най-престижния ежегоден конкурс на Международната асоциация на конгресните дворци, която участват всички големи световни центрове, а критериите са брой, качество и т.н. – над 40 критерии конгресни прояви, анализирани след допитване до клиенти от независим международен институт. Преди години Националният дворец на културата се е класирал два пъти на второ и един път на първо място в света, което пък е най-добрият атестат за привличане на международни клиенти. Както казах, това участие е прекратено.
Прекратена е дейността на Софийското конгресно бюро, на което НДК е един от учредителите, което пък е задължителна структура за всеки голям европейски град, тъй като наличието му е предпоставка за създаване на контакти и развитие на конгресния туризъм. Прогонени са от НДК многогодишни клиенти, които са започнали в последните две години да провеждат събитията си на друго място, между тях са такива като Международния икономически форум.
Собствената културна дейност е намаляла в пъти. Прекъснати са връзките с творческите съюзи. Салонът на изкуствата е изцяло с външни продукции, като не можахме да открием логика в неговото конструиране, той се провежда на случаен принцип. Новогодишният музикален фестивал, който е основан преди 28 години и е запазена марка на НДК, миналата година не се е провел, тази година беше обявено по документи, че започва от октомври месец. Оказа се, че няма нито един договор, сключен за Новогодишния музикален фестивал. Така че, да той стартира, но той стартира въпреки целия хаос, в който го заварихме.
Що касае договорите обществени поръчки и друг тип подобни дейности, ползвани са услугите на две външни юридически фирми. Неизвестен е критерият, по който те са избрани. Договорите с едната са два – за абонаментно обслужване и за процесуално представяне, които са подписани само от изпълнителния директор при неизгодни за НДК условия, като например фиксирано месечно възнаграждение, което не е обвързано с дейности. Обемът на дейностите също така не е обвързан със заплащане. Клаузите по договора за правно обслужване го правят и труден за прекратяване. Голяма част от дългосрочно сключените договори са също така със спорни клаузи, нямат клаузи за неустойки или в случаи на неплащане за прекратяване на договора. Както вече отбелязах, опрощавани са дължимите по закон лихви по просрочени плащания.
Не говорим, че чисто стратегически не открихме следи от каквото и да е действие в мениджмънта на НДК, например да се направи някакъв опит да се търсят варианти за участие в европейски програми и проекти и дори за някакъв тип културна дейност.
Малко данни относно щатната структура. Тя е изготвена неадекватно на спецификата на дружеството. Като пример мога да ви дам само, че дейности, които са взаимно свързани, са разположени в различни сектори, които нямат кореспонденция помежду си, което прави работата на неефективна, завишава броя на ангажираните и наетите служители, а в същото време носи и риск, защото в масовия случай става дума за техническите служби. Назначавани са служители с квалификация, която няма нищо общо с пряката дейност, за което са назначени, като например ръководителят на звеното за отдаване на площи под наем, договаряне на условия, сключване на договори и цялостната им техническа поддръжка е с образование философия, а пък ръководителят на техническите служби, обезпечаващи цялата дейност на централната сграда, е завършил анимация в НАТФИЗ. Не искам да кажа, че има нещо лошо в тази специалност, не ме разбирайте погрешно. В редица от случаите длъжностните характеристики са правени спрямо човека, а не спрямо позицията.
В периода 2011-2013 г. са направени много организационни промени, откривани са и са закривани нови длъжности, направления, включително и за такива, в които дружеството няма дейност. И всичко това се е случвало на фона на силно занижените приходи.
Към момента дружеството има 19 лица, назначени на позиция директор с код 1. Наблюдава се повишен разход за възнаграждения и обезщетения през настоящата година в сравнение с предходната 2012 г.
И още малко по кадровата политика. Още при постъпването си през май 2011 г. всички заварени 11 тогава човека на ръководни позиции са били уволнени в същия ден. В продължение на два месеца след това от дружеството са освободени общо 96 човека, което прави 40% от служителите. За сметка на това са назначени 70 нови, като част от дейностите са изнесени и към външни фирми, при положение че фонд „Работна заплата” е бил дори с лек превес нагоре, тоест плащало се е за едни и същи дейности и към външни фирми като външна услуга, и се е плащало от фонд „Работна заплата” на наети лица в дружеството.
Диспропорцията между възнагражденията на ръководство и служители е драматична, в някои случаи достига 800%. Може би поради тази причина е била наета външна фирма, която е водила счетоводството на ръководния персонал само, което е правило заплатите и изобщо възнагражденията недостъпни като информация.
В тази връзка, по повод на мениджмънта на НДК и на неговите възнаграждения, проверката сочи, че е била въведена една порочна практика във формирането на възнагражденията на Съвета на директорите, като общо получените суми по договор за управление, трудови договори, обезщетения и бонуси, най-фрапантните, за които имаме, разбира се, необходимите документи, сочат следното. Господин Митко Тодоров за осем месеца е получил 99 585 лева. Господин Тодор Влайчев за 30 месеца е получил 328 506 лева. Като само за 2013 г. той два пъти си е прекратявал трудовия договор в качеството си на изпълнителен директор и всеки път си е изплащал обезщетение от по четири заплати. Господин Ивайло Георгиев за 21 месеца е получил само 148 155 лв., а госпожа Десислава Бинева за 21 месеца е получила 240 451 лева.
При напускането си всички са сключвали споразумение с изпълнителния директор, като в случая господин Тодоров е сключвал споразумение сам със себе си, и са получавали на същото основание по четири заплати допълнително.
Накратко, мениджмънтът на НДК струва на дружеството около 1 млн. лева за две години и половина. И за да е много ясно, ако бяха останали само на възнагражденията, които са базирани на договора за управление, както е редно и както е по закон, щяха да костват на дружеството пет пъти по-малко, около 200 хил. лева.
От 11 ноември със заповед на финансовия министър в НДК се извършва пълна проверка от АДФИ, която трябва да приключи до 31 декември. Резултатът от тази проверка ще бъде предаден на прокуратурата и ще бъде публично оповестен.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Кръстева. Изключително тревожна картина.
Заповядайте за изказвания, въпроси. Кой ще вземе отношение?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Аз ще взема отношение. Тази картинка, която ни беше обрисувана така плавно, напоително и патетично, по всичките изисквания на професионалния пиар, би следвало обаче да започне малко по-отдавна, преди 2011 г., когато дружеството, в момента търговско, просто е било художествено стопанско обединение, което не е подлежало на никакви финансови ревизии, което не е имало никаква отчетна документация и за чиито актове са свършени вътре, не може да бъдат намерени следи.
Аз искам да ви върна към момента, в който на фасадата на НДК само преди три години можеше да се види в далечина един километър картинката на една красива жена, рекламираща водка, и това беше емблемата на НДК за десетилетия назад.
Всъщност казвам това, за да уточня, че през 2011 г., когато влезе новото ръководство на НДК, завари вътре такъв разграден двор и такава липса на културни събития, че само илюстрацията за това, че с гипсокартон бяха затворени произведенията на изкуството на знаменити творци долу в мазето, които вие би следвало да сте видели и са затворени с гипсокартонени обвивки, свидетелства за това какво е било изобщо отношението към културните събития, които би следвало да се провеждат там.
Заедно с това тук сега трябва да кажем цифрите, които, разбира се, са от ревизионния акт, който беше направен в 2011 г. С 2 милиона е увеличена печалбата на НДК и това е доказано. С 24% са намелели разходите и със 7% е ръстът на приходите. Аз много се радвам, че тук е господин Митко Тодоров, който ще може да ви даде подробности по отношение и на другите дейности, които са били вътре. Но искам да кажа следното нещо. Добрият мениджмънт изисква такова умение на екипа и такова управление на капитала, което да предполага не само поглед върху техните заплати, а и върху цялостната дейност. Защото за мен беше любопитно и аз поисках да знам колко са били високи заплатите на хората, които са работили преди 2011 г. Ами по ведомостите, които са там, се оказа, че заплатите са били 3500-4000 хил. лева тогава. Заедно с това, без никаква отчетна документация за дейностите вътре. Само че нека да ви кажа, че 380 милиона е капиталът на НДК, такъв капитал не се управлява с ниска заплата и вие добре го знаете. Защото в противен случай корупционните изкушения, моменти и факти възникват неминуемо.
Аз знам обаче, че със сигурност в НДК през последните две години се възобнови концертната дейност, възобнови се фестивалната дейност, имаше фестивал на изкуствата, който беше и за деца, и за семейства. И това, което със сигурност мога да кажа, е, че в момента НДК наистина възвръща славата си на културен център, а не на рекламен център и на базар за бельо и дрехи. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз имам няколко конкретни въпроса. Първият ми конкретен въпрос е колко фирми в момента се намират на територията на НДК. Понеже правихте съпоставка, да изброите колко са фирмите, какви са наемите и искам да Ви попитам дали сте запозната със Закона за политическите партии и съответно за наемите, които политическите партии плащат. Тъй като тук пред всички присъстващи Вашият доклад, бих казал, че абсолютно тенденциозно е изграден, акцентирахте върху това всички, които присъстват, излизайки от тази зала, трябва да кажат, че политическа партия ГЕРБ е ограбила НДК и всичко най-негативно, което Вие казахте, включително тока. Аз искам да Ви попитам, когато Вие отидете под наем, дали наемателят си слага електромера, тъй като дори и тази подробност Вие изтъкнахте, или това е грижа на наемодателя, а не на наемателя.
След това, искам да Ви попитам дали сте запозната, тъй като така услужливо прочетохте цифри във връзка с възнагражденията, които политическа партия ГЕРБ плаща, и в тази връзка искам да получа отговор колко фирми към днешна дата обитават помещения на НДК и НДК 2 и съответно тук да споменете колко политическите партии плащат на квадратен метър, примерно колко плаща ДПС за своята сграда, колко плащат другите политически партии, за да стане ясно на всички присъстващи дали има някой ощетен. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, госпожо Кръстева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Доктор Иванов, ако позволите, да се опитам да систематизирам няколкото въпроса, които поставихте, като започна от това, че аз не знам кои възнаграждения, плащани от политическа партия ГЕРБ визирате.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не се хващайте за думата, ставаше дума за наема, той сбърка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много благодаря. Та, аз цитирах, че плащанията, госпожо, партията прави към областния управител по Закона за политическите партии, така както и останалите политически партии по цени, фиксирани във въпросния закон – получават преференциално по-ниски цени (да обясня на останалите присъстващи), за да могат да извършват дейността си. Това е обяснението или по-скоро това е следствието на деактуването на въпросните два етажа, които на практика не са собственост на НДК, след като са деактувани и поради отпадане на необходимост прехвърлени към областния управител. Това – по отношение на плащането. Вие знаете колко плащате за този наем.
Аз цитирам плащането на консумативи, свързани с електроенергия, охрана, почистване, ползване на асансьори, стълбище и т.н., които дължат всички останали наематели, независимо от това че те са наематели на площи на НДК, а вие се явявате наематели на площи на държавата. Практиката е във всички случаи, в които някой от наемателите ползва цял етаж, тоест абсолютно обособена площ, е да постави свой електромер, за да може да си плаща изрядно собствената консумирана електроенергия. Може да ни дойдете на гости, така да се каже, да ви запознаем с това как са си поставили останалите наематели своите електромери. В случая с политическа партия ГЕРБ плащането е правено на база и разликата, която е видна от документите, в сравнение с това, което плащат останалите наематели, е както вече казах. Политическа партия ГЕРБ плаща 75 стотинки, останалите наематели плащат 3 лева на кв. метър. Надявам се, че успях да Ви отговоря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Други изказвания? Заповядайте.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Всъщност от 2011 г. това държавно дружество започва да се изгражда, тъй като до момента изобщо не са начислявани амортизации. На това как ще ми отговорите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Точно заради това има издаден акт.
ИРЕНА СОКОЛОВА: За кое е издаден актът?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Включително и за неначисляваните амортизации.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Единадесет милиона?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Може ли да се включа? Всъщност издаденият ревизионен акт през 2011 г. показва 11 милиона задължения на НДК. 2011 година! Нали си даваме сметка, че става въпрос за управлението на онова ръководство, което е било с ръководител господин Друмев?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Кой спори с Вас тук? Той обхваща периода 2006-2011 година.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уточнението, което искам да внеса по-нататък, е, че до 2011 г. това така наречено творческо стопанско обединение, което е субект, какъвто няма в правния мир и така си съществува до 2011 г. без никаква отчетност, колеги, просто съществуващо някъде нещо, което наричаме НДК, което много харесваме, всички се гордеем с него, обаче на фасадата му е лепната разкрачената дама, рекламираща водка, е с 11 милиона задължения. И без начисляване на никакви амортизации. А Вие, изчитайки този документ, който са Ви приготвили, данните, които показвате, че след 2011 г. започват да постъпват по-малко постъпления в дружеството, е защото започват милиони левове изплащане на амортизации. Защото те трябва да се платят, те са дължими суми на държавата. Защото държавния бюджет се запълва с тези дължими суми.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Кръстева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Първо, аз не можах да разбера формулиран въпрос, може би пропускът е мой. Но искам да обърна внимание на факта, че вторият акт, който е за 2 милиона и е за неплащане на данъци за 2011 г. е точно заради това. Тоест едно е изплащането на амортизации – не мога в момента да ви кажа, нямам документи за това кога и как са плащани амортизациите, но включително 2011 и 2012 г.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Във Вашата информация наистина ставаше дума за данъци.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Дотук от проверката е видно, че не са плащани данъци.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Тодоров поиска думата. Заповядайте.
МИТКО ТОДОРОВ: Днес чух много квалификации, изводи и оценки, които би трябвало да бъдат квалификации, изводи и оценки на други хора и на други органи. Видимо част от така наречения доклад за актуалното състояние на НДК към днешна дата представлява и част от пиара на министъра на културата и неговия екип или на председателя на борда на Съвета на директорите от 11 ноември. А участието на господин Христо Друмев на по десетчасови съвети на директорите, не зная по каква причина, видимо се чувства и тук. Аз разбирам господин Друмев, че той е обиден от състоянието и начина, по който той е бил освободен и изолиран през 2011 г., видимо това не е била правилната форма. Аз се опитах да я преодолея още през първата седмица, когато постъпих там.
В момента ми е трудно, тъй като аз не знаех къде горе-долу ще се съсредоточи ударът или аргументът на решението на господин министъра да смени целия борд. Бих се спрял само на три момента и видимо ще имам възможност, както ни заплаши политическият кабинет, да се оправдаваме пред прокуратурата. Аз не зная политически кабинет да се е занимавал с прокуратура, но в случая сигурно ще отговаряме. За тази работа има ревизионни органи, като АДФИ, като НАП, като другите, които биха могли да се произнесат със съответните мерки.
По отношение на дейността и на резултатите от нея, да, наистина когато дружеството е било преобразувано през 2011 г., има спад на дейността. Това е съвсем нормално по сравнение със статута, който то е имало като творческо стопанско обединение. Има спад и в наемите по сравнение с периода преди кризата, но този спад е навсякъде – и в частния, и във ведомствения, и във всички други дейности по отношение на наеми, офиси и други дейности, които се провеждат. Поне в дейностите на залите и на площите, които се използват за различни прояви, от сценичните до промоциите и до другите, не е имало никога, поне аз доколкото съм гледал, не е имало нарушения на нормативите, които са дадени в тази посока. Единственото, което е могло да бъде с мъничко намаление през периода на кризата, е защото наемателите могат да предпочетат веднага следващия обект. Един мол или офис център ще им даде за тази цифра подобен наем.
Що се касае до управлението на международните дейности, вие излъгахте, госпожо Кръстева. Ако гледате много добре дейността само за 2013 г., не бих спорил за 2012 г. и 2011 г., да видите колко световни и международни прояви и конгреси се проведоха, не бихте го казали това. Вероятно тенденцията Ви е водила да се утвърдите. Утвърдете се с работа, а не с манипулиращи данни в доклада.
И последното, за заплатите. Да, истината е това, което Вие казахте. Не съм я изчислявал, аз заварих дейностите – едната е по един договор с министъра на културата за управление, другата е изпълнителната дейност, която се намира вътре в НДК. И се присъединих към това заплащане, видимо съответните органи ще решат дали това е правилно или не. Поне моите консултации досега са показали, че няма нарушение, но дали е правилно или не от морална гледна точка, ще го разгледат други органи.
Последното, което бих могъл да ви кажа, е за тези 11 милиона и за данъците. Аз не съм съгласен с исканията на НАП, но това не е моя работа да давам оценка. И вие го чухте, всичките пет души, които сте тук, в заседателната зала на Министерството на културата, когато аз докладвах пред колегиума на министерството за състоянието около тези неплатени или недоплатени, или недоизчислени, или недовзети. Те са 7 милиона плюс 4 милиона лихви, нещо от този род, но госпожа Михайлова ще ги каже най-точно. Но да казвате, че местните данъци и такси от 2011 г. не са платени, лично аз съм ги подписал, когато отидох, и казах: Уважаеми колеги, дайте да си платим данъците! Ние сме задължени, още повече че ни изпратиха ревизия по отношение на данъците. Да, имаше закъснение с плащането на данъците, имаше закъснение, но сега с документи са платени вече. Ако НАП е изпратила нов доклад с ревизията, това вече е въпрос на договорите от 2011 и 2012 г., които са сключени за наема.
И бих искал да ви помоля, когато се прави доклад за актуалното състояние, да не сте толкова черногледи, независимо от обидата на господин Христо Друмев, който има голям дял в цялата тази работа. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин Тодоров. Едно уточнение: информацията беше поискана за изслушване. Тук е орган, който няма как все пак всички въпроси, които поставихте, да прецени. Има държавни компетентни органи в това отношение, така че не само с това изслушване ще приключат тези въпроси.
Думата поиска министър Стоянович.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Госпожо председател, дами и господа депутати, гости и колеги! Две неща. Едното е лично към Вас, господин Тодоров. Мисля, че въпреки падналото ниво на политическия дебат в тази държава и начина, по който си общуват хората, които я управляват отсам и оттатък барикадата, смятам, че е изключително недопустимо, най-малкото към депутатството, да седнете на тази маса и да не се обърнете към когото и да е, за да изразите своето уважение. Тук има депутати, има министри, има членове на ръководството на този парламент. Това се различава рязко от тона, с който сте общувал с мен в годините, когато заемахте поста, и мисля, че не Ви прави чест, извинете ме! Това е първото.
И второто е, смятам за абсолютно недопустимо, госпожо председател, на едно изслушване по повод гледната точка на новото ръководство на културния институт НДК бившият ръководител на това ведомство, от което видимо новото ръководство не е доволно или най-малкото не споделя неговата гледна точка, на него да му се дава думата два пъти по-дълго време, при положение че неговата работа тепърва ще се оценява не от нас дори, а от компетентни органи в тази държава. И мисля, че тук не става въпрос за гладиаторски борби, да пуснем двамата с мечовете да се състезават, а става въпрос за изслушване на новия председател на борда, а оттам насетне дали господин Митко Тодоров е съгласен или не с това, не това е мястото. Ако изслушването е за неговата гледна точка, съм съгласен. Но смятам, че това е загуба на време и встрани от диалога.
Извинете за тази вметка.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Съгласна съм, господин министър, той поиска думата, но е въпрос на лична преценка за времето, прав сте.
Давам думата на господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги депутати, уважаеми гости! Най-голямата обществена сграда в България, най-големият конгресен център на Балканите, един от най-важните културни институти на последните 30 години в България ще надживее всички нас в тази зала. Така както благодетелите на Софийския университет, братята Евлогиеви са надживени от изключителната сграда, която са завещали на поколенията, така както ще ни надживее и сградата, в която се намираме в момента. Ние не можем да политизираме и да изпадаме в дребнотемие въпреки огромните заварени проблеми на институцията и трябва да говорим за нея с необходимата степен на почтителност. Защото начинът, по който развиваме дебата днес, не е в полза на културния институт.
Аз искам да споделя с вас, че преди да стана народен представител съм имал 15 години офис в тази сграда, познавам всеки асансьор, стълбище, врата, прозорец, зала, паркинг. Пред очите ми са се случвали множество метаморфози в сградата и в нейното управление. Но едно е ясно: за последните 20 години, до 2011 с всички критики и неодобрения тя беше един стабилен институт под ръководството на господин Друмев. България смени ен броя премиери и правителства за тези 20 години, считано от 1990 г., когато той пое поста, но никой не смени Христо Друмев. Може би е имал някакви пропуски в последните години, обясними, човекът е и на почтена възраст. Но ние трябва да говорим за управлението на Друмев с изключителен респект и уважение. Той заслужаваше да си тръгне от НДК на бял кон и с орден „Стара планина”, а не по начина, по който беше натирен. И това искам да го кажа от високата трибуна на тази комисия.
Второ, НДК със сигурност се нуждае от радикален нов мениджмънт. Това е безусловно. Особено по отношение на материално-техническото обезпечаване и капиталовия ремонт. И това трябва да се случи, считано от 2014 г. Сега ще ви кажа и защо. Не само защото това не е офисна сграда или базар, а е културен институт. Онази вечер бях на изумителен концерт в зала 1 на НДК на Живко Петров с четирима от най-добрите български изпълнители. И винаги, когато влизам там, влизам с удоволствие и настроение и това трябва да продължи. Защото по силата на присъединителния договор с Европа, с Европейския съюз, и по силата на ротационния принцип България ще трябва да поеме председателството на Европейския съюз втората половина на 2018 г. България има критичен дефицит не само на четири- и петзвездни хотели, не само на едно нормално летище, но тя има критичен дефицит на институционални сгради, които да поемат това домакинство. И НДК ще има ключова роля в това. Подготовката на това председателство по силата на правилата на Европейския съюз започва четири години по-рано и тя трябва да започне буквално от януари месец догодина. Има някакви наченки в Министерството на външните работи, в Министерския съвет също. Трябва да се приеме програма, тя трябва да бъде определена после като стратегия, тя да бъде гласувана в Народното събрание и там ясно да бъде разписана ролята на Националния дворец на културата, който ще поеме огромна тежест от това председателство, неизбежно поради липсата исторически на друга такава сграда.
В този смисъл да се отнасяме почтително към института, за който говорим днес, и да мислим заедно дали с нас, дали в следващ парламент, който ще да управлява, но да знаем, НДК ще надживее всички ни и на НДК ще разчитаме Европа да види една модерна София и България. А за да се случи това, означава радикална реформа в Националния дворец на културата, пари, сериозни средства за капиталов ремонт на много от вътрешните му обекти, осъвременяване на материално-техническото обезпечаване и оборудване в залите, за да бъдат те приемливи за нещо, за което ще ни гледа в очите цяла Европа.
Аз апелирам за поредно заседание с такава точка в дневния ред, която да коментира анализа на доклада, който ще излезе до края на годината. Това е абсолютно задължително и това би могло да стане в едно от първите заседания във втората половина на януари месец, когато докладът е все още пресен, както се казва. Има компетентни органи, които на основание на изводите в доклада ще си поемат функциите и ролята. Моля да не политизираме този разговор преди пред нас да са окончателните факти от одитния доклад. Не ни отива, ние сме Комисия по културата и медиите. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, господин Захариев.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги, гости! Ще направя нещо и като реплика на моя колега Мартин Захариев. Първо се съгласявам с него, че и на мен ми се струва, че тук не сме попаднали точно или този отчет, който се прочете, не е за нас. Може би за прокуратура, аз други органи, но за комисия по култура… Явно стремежът за черен пиар е надделял над професионалното или това, което трябваше да чуем тук за Националния дворец на културата.
Но една реплика към господин Захариев, защото ми направи впечатление, че той каза, че господин Друмев трябвало да си тръгне с орден „Стара планина”. В същото време се нуждаем от огромни средства за подготовката или за реставрацията, за ремонта на Националния дворец на културата. Господин Захариев, не мога да се съглася въпреки уважението ми, знам, познавате доста добре и НДК и нещата в НДК, но като човек не мога да се съглася, че 18 години господин Друмев управлява тази институция и да не са отделяни пари за амортизации и за ремонти и начинът, по който се отчита дейността, както спомена и колежката, без никакви отчетни документи, мисля, че оценката Ви е доста завишена. Аз не познавам добре господин Друмев и неговата работа, но ако се грижиш като добър стопанин за това, което ти е поверено от държавата, не може по този начин да се отнасяш и да не те интересува след това с какви средства ще се поддържа и ще се ремонтира тази сграда.
Така че ми се струва малко пресилена Вашата оценка, но пак казвам, не би трябвало ние да сме съдниците, има достатъчно органи в държавата, които би трябвало да излязат с някаква оценка за свършената работа и да кажат дали е имало нарушения. Защото така хвърлени едни цифри в пространството, особено за масовите слушатели, като се каже 70 хил. лева или 7 хил. лева залата, наистина и за мен това е доста висока заплата. Но нека ние да не бъдем съдници, нека да се види от компетентните органи къде са си превишили правата предишните управляващи, а не да го обръщаме в политическо отмъщение или критики. Много се политизира, прав сте, господин Захариев, много се политизират нещата. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, господин Велчев.
Има ли други изказвания? Заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ, изпълнителен директор на „Музикаутор”: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, господин министър, господа заместник-министри! Има един феномен в Националния дворец на културата, в който, както казахте, се провеждат най-масово музикални събития. Аз ви уверявам, въпреки че спекулирам с тази цифра, около 50% от концертите, които се провеждат в Националния дворец на културата, остават с неуредени авторски права. Това е наистина въпрос, от една страна, който би могъл да бъде уреден законодателно и в тази посока ние направихме предложения, които не зная дали са стигнали до Комисията в този им вид, но от друга страна, това е нещо, което би могло да бъде уредено много лесно и по административен път. И моята молба е тук, на този форум, тъй като ние дискутираме развитието на културата и развитието на Националния дворец на културата като институт на културата, да помислите за вариант и да предложите решение, с което да уредим тези въпроси. Защото парадоксът е такъв: достигаме до неуреждането на дадено събитие, което след това се завърта през правната система, чакаме пет години решение евентуално да се съберат едни пари за едни хора, които да бъдат разпределени впоследствие. Ако все още има от кого да бъдат разпределени, защото този субект може вече да не оперира с това юридическо лице.
Молбата ми е просто да съдействате всички. Има проблеми, ясно е, че част от тях са политически, други са чисто административни и биха могли да бъдат решени много лесно. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Ще взема отношение, разбира се, по така поставения въпрос и ще ви информирам точно какво ще бъде нашето предложение, ще се свържем и с организацията. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предлагам да преминем към приключване по тази точка. Знаете, че информацията беше поискана от предишни заседания на Комисията, ние нямаме такъв тип решения, задължаващи днешното заседание, затова ви предлагам решението да бъде:
Приема за сведение информацията за актуалното състояние на Националния дворец на културата, представена ни от името на Управителен съвет от госпожа Кръстева.
И, разбира се, при готовност предложението, което направи господин Мартин Захариев, след одитния доклад такава точка да се включи в дневния ред на заседание на Комисията.
Имате ли съображения по проекта за решение? Моля, който е съгласен информацията да бъде приета за сведение, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3
Решението е прието.

Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред: Изслушване на господин Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Имате думата за въпроси.
Само ще напомня правилото в нашата работа, че в рамките на един час представителите на всяка парламентарна сила имат право да задават по два въпроса, а представителите на неправителствените организации – по един въпрос в рамките на минута.
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ:Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, гости! От три месеца имам един и същи въпрос, пак ще го задам. И дано най-после се получи някакъв по-конкретен отговор, защото когато задавам въпроси, Вие прехвърляте на единия заместник-министър, след това на другия и така загубихме едно дело, защото си прехвърляхте топката в министерството. Но за това е създадена комисия и аз ще държа да се разгледа работата не само в момента в министерството и как работи администрацията, но искам да се върната нещата и в предходните години, поне десет години назад, да видим дали в това министерство някой работи и за какво получава пари. Защото преди малко разглеждахме един казус, в който са получавали много големи пари, но поне видяхме, че е имало резултати, които са били по-добри от предходните. Тук мисля, че е обратното.
И сега директно въпросът: смятате ли, че решението Върховния административен съд, което казва, че летище Божурище не е паметник на културата. Разглеждайки нещата, аз мисля, че няма съд или Върховният административен не може да каже за нещо дали е паметник на културата или не, това може да го каже комисия към Министерството на културата и затова се казва Министерство на културата, за да каже кое е исторически паметник със значение и кое не е.
Вие как тълкувате решението на Върховния административен съд и ще предприемете ли нещо, лично Вие като министър за запазването на този исторически паметник на културата? Защото „паметник” е от думата „памет”, а явно някой в България иска да заличи паметта на българите. Това е моето питане.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Госпожо председател, дами и господа, господин Велчев! Аз няма да коментирам кой е бил по-добър, кой – сега, има си органи за тази работа. С решението на Върховния административен съд се отменя заповедта за обявяване на летище Божурище за паметник на културата – да отговоря с едно изречение. Това не съм го измислил аз, това е съдебно решение. Оттук насетне, доколкото знам и Вие сте член на анкетната комисия на парламента, вчера получих едно писмо от нейния председател господин Мутафчиев, ще се произнесе по този казус. Аз не мога да коментирам решение на Върховния административен съд, бих Ви обидил, ако коментирам предварително решение на анкетна комисия на парламента, мисля, че това е недопустимо. В силата на тази анкетна комисия е да се произнесе за гледната точка на парламента и оттам насетне вече може да се върнат нещата обратно в Министерството на културата. Това са правилата на правовата държава. С което мисля, че отговорих на Вашия въпрос.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, обръщам се към всички към Вас, господин министър, или не искате да разберете моя въпрос, или се правите, че не разбирате. Тогава директно Ви питам може ли паметник на културата, който е обявен от 26-членна комисия, където има достатъчно авторитети, които да кажат, че това е паметник на културата, представяйки всички необходими документи, да се обяви за нищожен заради – подчертавам – заради това, че не министрите в предходните министерства, а определени служители не са си свършили работата, както и при последната заповед на министър Рашидов, само за това, че някой от администрацията не е обявил решението или заповедта на министъра в „Държавен вестник”, това значи ли, че това не е паметник на културата? Аз не мога да разбера и Вие като министър трябва да отговорите на този въпрос: това паметник на културата ли е или оставяте съдиите да кажат, пак повтарям, само защото някой чиновник не си е свършил работата, а Вие същия този чиновник го изпратихте да защитава интересите на държавата и на Министерството на културата на заседанието на Върховния административен съд. Доколкото знам от Вашата заместничка, сте изпратили юрисконсултката, която за мен е точно човекът, който не си е свършил работата и при едната, и при втората заповед. Намирам това за умишлено от страна на Министерството на културата. Затова Ви питам, Вие смятате, ли че няма да носите някаква отговорност, ако този паметник на културата бъде унищожен пред очите ни?
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Дами и господа! Влизаме, господин Велчев, в един спор, който не мога да разбера. За да може един обект да се превърне в паметник на културата, той трябва да отговаря на определени критерии и да мине през определен ред, за да бъде признат за такъв. В правовата държава това е начинът, по който става, а не самоволно или с декрет – повече от ясно. В момента Върховният административен на нашата държава се е произнесъл по един казус много ясно. С това решение е нищожна заповедта за обявяване за паметник на културата на летище Божурище.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ами издайте нова заповед, господин министър. Това не значи, че не е паметник на културата, това искам да кажа.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Дали е паметник на културата, ще стане ясно, когато се извърви евентуално новият път. Проблемът в момента е в българското Народно събрание, тъй като, доколкото разбрах, с голямо мнозинство е гласувана тази анкетна комисия. в момента, в който тя се произнесе, аз вече мога да го поема като ресорно министерство.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Други въпроси?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Извинявайте, ама не мога да не попитам какво става, ако се разруши този паметник? Или Вас не Ви интересува това нещо, не е Ваша отговорността, така да го разбирам. Защото са откраднати вратите на хангарите, казах го на предишно заседание, една врата тежи три тона и половина, 12 врати ги няма. Не може да се оправдаем с циганите. Добре, какво правим? Досега беше обявено и се знаеше, че има статут на паметник на културата, водеха се дела. Но министерството нищо не направи. Ако умишлено се срине сега от собствениците този паметник на културата, значи после ще кажем, парламентът виновен, министри виновни. Добре, оставете го, все едно че не съм ви питал нищо. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте за други въпроси.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, аз наистина се притеснявам за работата на екипа в Министерството на културата. Не може заместник-министър миналия път да каже, съжалявам, но няма закон за душата. Всички, които сме в Комисията по култура, ако нямаме душа, нямаме работа в Комисията, а да не говорим за Министерството на културата. И преди малко ни кани в ДПС!
Но аз имам конкретен въпрос: кога ще бъде обявен конкурс за директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” и за Националния институт за недвижимо културно наследство? Кога Министерството на културата ще сформира екип, който да изпълнява законови изисквания, за да има контрол и да се правят проверки? Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Благодаря, госпожо председател. За да бъда максимално кратък, в момента, както знаете, тече работата на работната група по промени в Закона за културното наследство. В този закон в голяма степен се регламентира и работата на Националния институт за недвижимо културно наследство. Пряко отношение към тази дейност има и Главна дирекция „Инспекторат”. Нашето мнение е, че е безсмислено сега да обявим конкурса за шеф на Националния институт за недвижимо културно наследство, в момента имаме изпълняващ длъжността, а смятаме да го направим в момента, в който приемем помените в закона, което се надяваме да е в края на първото тримесечие следващата година. Това е с две думи. Едното да следва другото. Защото иначе, впоследствие ако Националния институт за недвижимо културно наследство по някакъв начин претърпи някаква промяна като структура, трябва да обявим още веднъж същия конкурс, което според мен е загуба на време и на усилия. Ако имате нещо конкретно предвид като забележка, кажете, за да мога да сторя нещо.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Не, това означава, че за шест месеца няма контрол, няма никакви проверки.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Има изпълняващ длъжността, назначен с моя заповед. Без да искам по никакъв начин непременно да влизам в задочен спор, но голяма част от българските театрални директори (радвам се, че тук е и господин Тодоров, който е театрал), но голяма част от българските театрални директори ги заварих изпълняващи длъжността от години. И не можеше да се каже, че българските театри са били неуправляеми, нали така? Изпълняващ длъжността в момента е, поради факта, че Националния институт за недвижимо културно наследство аз лично го заварих във вид на кошер, в който трябваше да се сложи някакъв ред. Трима човека са ми отказали да станат изпълняващ длъжността поради простия факт, че трябва да си напуснат поста на държавен служител. Затова в момента имаме един изпълняващ длъжността, тя е дама. Ако към нейната дейност имате някакви забележки, това е друг въпрос, дайте ги, разбира се, ще ги разгледаме. Но не виждам никакъв проблем два или три месеца, докато са свърши работата по този закон, да имаме изпълняващ длъжността.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин министър, на миналото изслушване аз зададох въпрос, отговори господин Василев по отношение на старта на учебната година. Вие отговорихте, че в училищата по изкуствата всичко е нормално. Тъй като и тогава коментирахме, но въпросът ми е завършиха ли се всички ремонти, приключиха ли се дейностите и разплатено ли е с фирмите изпълнителки, имайки предвид, че и част от средствата са по европейски проекти. Ако има нова допълнителна информация по този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Понеже аз не съм пряко ангажиран с финансовите параграфи на министерството, ако позволите, главният секретар да отговори.
ЛАДИНКА МИХАЙЛОВА: Аз нямам точна информация и не сме получили документи за разплащане, които се движат от компетентната дирекция, но предполагам за Националното училище за танцово изкуство, че са приключили работата. Имаше приемателна комисия, но най-вероятно с оглед много кратките срокове, защото това са европейски средства и става въпрос за повече от един милион, в края на годината министерството ги няма, нито регионалното министерство може да ги възстанови в тази седмица, плащанията ще се извършат в първите дни на м. януари. Това е просто процесът по плащането.
А за Националната гимназия за древни езици и култури нямам никаква информация дали има комисия. Според мен там формално не са приключили процедурите. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Само да допълня. В Плевен вчера посетих училището, децата учат и ремонтните дейности с приключени и можем да се гордеем с качеството и това, което заварих. В смисъл, преди години имахме много правилен израз „щастливи зрители”, сега имаме едни ученици, които учат в нормални европейски условия. Това е за плевенското училище.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ако може да получим допълнителна информация по отношение на разплащането.
Заповядайте, колеги, за други въпроси. Заповядайте, господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Бихте ли коментирали внесеният от БСП законопроект за поправка за връщането на имотите за претенциите на религиозните общности за възстановяване на собственост на имоти, културни паметници държавна или общинска собственост? Имате ли информация за тази внесена поправка, имате ли становище и искате ли да споделите Вашата позиция? Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Господин Добрев, официално това нещо не е поискано като становище от Министерството на културата. В момента, в който дойде преписката, и видя аргументацията по начина, по който е дадена, ще се произнеса. Трябва да призная, днес чух, че се върти в публичното пространство, но докато не го видим, докато не мине и през специализираните дирекции, ми е трудно да Ви отговоря. Може би при следващата ни среща.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря. Вероятно заедно ще го обсъждаме на някое от следващите заседания. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаеми господин министър, уважаеми госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще задам един въпрос към Вас, който отново ще следва линията на ортодоксалните въпроси, задавани всеки път. Ще Ви попитам при този бюджет, който приехме за театрално и сценично изкуство, как ще подпомогнем и как ще развиваме културата, наречена театрално и сценично изкуство. При положение че парите за 2013 г. бяха 122 млн. 684 хил. лева, за 2014 г. се намаляват с близо 3 милиона, при положение че общото намаление е 2 милиона, за делегирани дейности – с 4 милиона, как ще се изплащат заплатите и как ще разчитаме на публика в театралните зали?
Тук виждам, че са колегите от филмопроизводството, тяхната тема, надявам се, те да я отворят по подобаващ начин, както всеки път, но аз наистина недоумявам при този подем, който ние се радвахме да виждаме и в театрално-сценично, и филмово изкуство в последните няколко години, просто защото обединихме желанията, мненията, намеренията, естествено не без сътресения, не без спорове помежду ни, не без напрежение, но отговорихме на потребностите, от една страна, на публиката, от друга страна – на гилдиите, от трета страна – наистина на претенцията за това да сме цивилизована държава, която изгражда хората си през културата. Какво ще правим сега с този нисък бюджет? И Ви питам искрено загрижена. Та заплатите в театрално и сценично изкуство са на ръба на минималната работна заплата! Това ме вълнува и много бих искала да получа отговор, в който има конкретика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Тъй като и заместник-министърът със сигурност ще иска да отговори по същество, но първо да започна аз. Нарекохте Вашия въпрос ортодоксален, аз смятам, че той е съвсем нормален, макар че го чуваме за пореден път. В сферата на театъра това намаление, което се налага от общата стопанска криза в страната, не знам как ще засегне театъра. Ние нямаме заплаха за театър, не знам защо виждате такъв апокалипсис. Нямаме основание.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Заради цените на билетите.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Това, което е хроничен проблем в начина, по който се заплащат сценичните изкуства, е наистина проблем, но на този етап ние ще направим така, че да го преодолеем. Държавният бюджет не може да се раздува така, както се разгъва увеличението в броя на билетите. Това е един проблем, който на Вас е ясен, в смисъл, като имаме Хикс пари, предвидени годишно за театър, Хикс плюс 50 утежнява с плюс 50 държавния бюджет. Това е реален проблем, но това е един проблем, който ще го следим и внимаваме.
Господин Василев иска нещо да добави.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз Ви благодаря. Доживях и аз, театралът, да говоря за пари. Това, което е привидно, е лъжливото. Цитирам го по следния начин. Реално наистина има намаление, но това намаление е в капиталовите разходи. И мисля, че ние като министерство трябва да си дадем реалната представа, че с 2 милиона, които са капиталови разходи, не можем да покрием всичките 50 структури, които работят в областта на сценичните изкуства. Именно в тази област ние акцентираме, че ще намерим средства, които са по европейски програми, с които нашите структури да бъдат осъвременени и да бъдат с по-добро качество. Не случайно в момента това, което е зададено като нови капиталови разходи, планувани, това са Плевенският театър и Театърът на българската армия. Там предстоят ремонти, които ще бъдат извънбюджетна форма. Това, казвам, е първото, привидното.
Второто. В момента сме на едно наше вътрешно проучване, искаме да направим малко по-сигурен бюджета, който заварихме в предходния период. Всички вие знаете, че това беше един бюджет за сценичните изкуства, който е динамичен и гъвкав бюджет в рамките на един твърд бюджет, каквато е бюджетната рамка на Министерството на културата. Всички сте съгласни и предполагам, че знаете много добре, че в тази бутилка, която е 330 милиграма, ние и да искаме повече от 330 не можем да налеем в нея, всичко ще прелее. Можем, ако отпием, прави сте, но това пиене да не е за сметка на всички останали, разбирате ли?
Що се отнася до стандарта, към този момент ние няма да намаляваме стандарта и нека да не се спекулира. Единният разходен стандарт трябва да расте, но не и да се намалява.
За минималните работни заплати и за ниските заплати, които споменахте в сценичния сектор, това от три години е в приоритет на ръководителите на съответния културен институт, те са тези, които определят заплащането, и те са тези, които задават стандарта за живот. Но нека се замислим за другия проблем – как се развиват трупите. Защото Вие казвате ниско заплащане, но нормално ли е ти да си приятел на чуждия, а собствения да го държиш на мизерия? Ще го кажа така жаргонно, за да не навлизам в конкретика. Надявам се, ме разбрахте. Благодаря, ако имате още въпроси в тази област, ще отговоря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Един въпрос от проф. Ваня Добрева, понеже й се наложи да излезе. Тя го постави на предишното изслушване – по отношение на връщането на паметника на Никола Йонков Вапцаров. Дали има готовност, виждане?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Госпожо председател, искам само да уточня, то е скулптора, то не е паметник. Тя е откупена от автора от Националната художествена галерия и е изложена в задния двор, в североизточната част. И оттук насетне решението е възможно в две посоки. Ако искаме тя да се върне в ареала на бившия царски дворец, където беше, това може да се стартира единствено и само с инициативен комитет, който да се обърне към директора на Националната художествена галерия. Това е първата възможност.
Втората възможност, ако предпочитате скулптурата да бъде изложена някъде из столицата, това става чрез Столична община със съответното писмо до госпожа Фандъкова. Което ми се рече, няма проблем.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Тъй като си говорим за възстановяване на паметници на културата, аз само искам да се кажа нещо: много Ви моля в такъв случай да проследите и в НДК как се възстановяват металопластиките на известните наши скулптори, тези, които бяха гипсокартоново обвити и покрити с разни груби мазилки. Много ви моля на приземния етаж да проследите – говоря за произведенията на господин Божидар Казаков и на Боян Радославов – и така както се грижим за паметници на културата, която са преместени от музей в музей, така да се погрижим и за тези, които са зазидани и занемарени, за да не кажа друга дума. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте.
ИВАН ГЕОРГИЕВ, съпредседател на Националния съвет за кино: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа депутати, уважаеми господин министър и кабинет на министерството, уважаеми гости! Ако ми позволите да се пошегувам в началото, за разлика от сценичните изкуства, където заплатите намаляват или са малки, при нас положението е по-лошо, защото искат да върнем парите, с които сме направили българските филми.
С две думи да кажа за членовете на Комисията, които вероятно не са запознати. За един дълъг период от време, около десет години, всички български филми се правеха с едни договори, в които имаше една формулировка „безлихвен държавен кредит”, която е незаконна. Тя не намира потвърждение нито в българския Закон за филмовата индустрия, нито в Правилника на Националния филмов център, нито във всички европейски договорености, нито в нотификацията, нито в старото и новото Съобщение на Европейската комисия. Навсякъде държавната помощ е безвъзмездна. Единствено в едни правила на Националния филмов център, които бяха обявени от съда за незаконни, присъства безлихвеният държавен кредит. В момента този проблем не съществува за новите филми, защото Националният съвет за кино през последните две години промени договорите, които се сключват, помощта беше нотифицирана от Европейския съюз, така че това се отнася за договорите, които са сключвани преди 2012 г. Но се оказва, че по всички тези договори българските продуценти дължат най-напред 5%, когато им се предявят едни записи на заповед, а след това от постъпленията трябва да върнат и останалите пари, които са използвани за създаването на филма. Не искам да ви отегчавам с бедственото положение на показа на българските филми, нищожната възвръщаемост и колко трудно се прави кино в България.
От два месеца по този повод сме в активна комуникация с Министерството на културата и с ръководството на Националния филмов център. Поради редица субективни грешки според нас на новия директор на Националния филмов център нещата са забатачени. И да кажа само най-новото, за което не сме успели да разговаряме с господин министъра, понеже молихме два пъти за срещи, но не успяхме да се видим до този момент.
Направихме една среща в Агенцията за държавна финансова инспекция с ръководството на Агенцията за държавна финансова инспекция и българската филмова общност успя да ги убеди, че тези пари, които са дадени за българските филми, не са откраднати, а са инвестирани и срещу тях стоят тези филми. И те ни казаха, че ни правят една последна отсрочка, ако до края на годината получат анекси към всички договори със стара дата, че те са променени по новите условия и приведени в хармонизация с европейското законодателство и т.н., този въпрос ще бъде решен. Обаче директорът на Националния филмов център казва, че ако министерството и лично министърът не му нареди, той няма да направи тези неща. Министерството счита, че това е работа на директора. И българското кино се оказва някъде затворено между тези две гледища.
Конкретният въпрос към господин министъра е следствие на тази последна отсрочка от Агенцията за държавна финансова инспекция преди предявят записите на заповед към българските продуценти ще бъдат ли извършени някакви действия от министерството, за да може тези анекси да бъдат включени и българското кино да започне да се занимава отново с правене на филми, а не продуцентите да бъдат привиквани при следователи и да дават обяснения защо в техния договор пише това. Тези договори не са измислени от продуцентите. Благодаря. Извинявам се, ако просрочих времето.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Вие искате да допълните ли нещо? Заповядайте.
ГАЛИНА ТОНЕВА, съпредседател на Националния съвет за кино: Само да допълня. Уважаеми депутати и господа министри, само да допълня, като вземам повод от думите на господин Стоянович. Вие казахте, че се намираме в правова държава. На 15 ноември излезе новото Съобщение на Европейската комисия, което потвърждава Съобщението за филмовата индустрия от 2001 г. До 15 декември държавата България трябва да потвърди дали приема тези правила на Европа или не. Ние част от Европа ли сме? И някак си съм наистина страшно обидена, защото тук зад гърба ми седят проф. Иван Ничев, Илия Костов, Анри Кулев – хора, които са дали всичко в живота си, за да направят българско кино. И в крайна сметка се оказва, че за последните десет години всички български филми трябва да върнат 100 процента държавната помощ, която се оказва кредит. Това, което можем да направим ние, е да донесем нашите филми тук, да ви ги оставим да ги ползвате безплатно и да ги одържавите обратно. Наистина е обидно да не можете да накарате в крайна сметка администрацията на Националния филмов център да разбере, че се намираме в Европа. Наистина е обидно!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: По същата тема ли искате думата или първо да отговори министърът?
ДИАНА АНДРЕЕВА: Разбира се, че е по същата тема!
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Всички хора наистина, които присъстват в тази част на залата, са тук по един-единствен проблем, и той е българската филмова индустрия с многоаспектни проблеми, такива каквито не сме имали като масирано присъствие и разпад на българската филмова индустрия от години. Наистина приватизацията на Киноцентъра сега в момента изглежда като розов облак на фона на това, което съществува като сериозен проблем. Колегите бяха достатъчно конкретни с констатациите в Агенцията за държавна финансова инспекция. Аз само искам да отбележа, че държавността и връщането на държавността, уважаеми господин министър, както е мотото на правителството, не се прави с нарушаване на Закона за филмовата индустрия, който беше потъпкан многократно, за който сме сезирали с наши писма, в това число и Комисията по културата и медиите, с настояване Инспекторатът на Министерството на културата да влезе в Националния филмов център и да провери какви са закононарушенията.
Настояваме вътрешният одит и констатациите на извършени в Националния филмов център да представите публично. И Ви моля да не укривате проверки на вътрешния одит. Ние имаме право като свободни граждани на Република България да минем на следваща инстанция и вместо да сезираме вътрешния одит, да сезираме Агенцията за държавна финансова инспекция, да сезираме и Сметната палата, което и ще направим.
На второ място, точно преди десет дни повторно беше свикана финансовата комисия, която констатира за две международни копродукции, за които алармирахме на предишното заседание, уважаема госпожо председател, за нарушения. Повторното свикване и заплаха срещу членовете на финансовата комисия пуснаха тези филми. В момента устно ви сезираме за това, че е необходимо да пуснете отново одита на Министерството на културата. Ние ще подадем сигнал и до Министерството на финансите, защото може би не сте доразбрали изцяло, че финансирането на българската филмова индустрия е със специфичен статут – това е нотифицирана държавна помощ от Европейската комисия. Правилата и редът, по които се разходва тази държавна помощ, са изключително стриктни.
Следващият етап, след като укривате и не предоставяте публично резултата от вътрешния одит, след Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, е наказателна процедура на Европейската комисия. В рамките на отстояване правата на българската филмова индустрия ние ще изминем всички тези нива.
И друго искам да ви кажа. Ще цитирам чл. 108, ал. 3 от Конституцията на Република България: Министрите ръководят отделните министерства. Те носят отговорност за своите действия. Господин Стоянович, нерешаването и размотаването на проблема вече три месеца, прикриването на нарушения, даването на мотив, че българското кино не може да получи своята субсидия по закон, защото не може да я усвоява, са абсолютно несъстоятелни. Вие нарушавате Конституцията и сте отговорен пред Конституцията. Защото Вашите действия в последните три месеца рушат българската филмова индустрия. Съвсем отговорно Ви го казвам и сме на етап, в който заради държавния бюджет и неспазването на Закона за филмовата индустрия всички наши организации в областта на българската филмова индустрия ще заведат дело в Административния съд срещу държавата, респективно Министерството на културата за неспазване на Закона за филмовата индустрия. Защото държавността се връща със спазване на законите в Република България, със спазване на Конституцията на Република България. В случая са погазени и двете. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Госпожо председател, дами и господа! Тъй като се занимавам с този, освен другите няколкостотин въпроса в последните седмици, разбирам много добре, че на подобни неща трябва да се даде подобна гласност, но пък чак толкова шумно и театрално нямаше нужда. Но няма проблем.
Доктор Андреева, за това, за което искате да дадете мен и държавата под съд, кажете ми защо в последните няколко години сте го дали, че точно мен намерихте да дадете под съд за тези допълнителни пари?
ДИАНА АНДРЕЕВА: Господин Стоянович, не сте запознат, защото сте от пет месеца в българската култура. Българската филмова индустрия заведе дело в 2010 г.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Много Ви моля, нека господин министърът да отговори и тогава репликирайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Второ, уверявам Ви, че не укривам абсолютно никакви проверки, тъй като не съм разпореждал досега никакъв Инспекторат да влиза в Националния филмов център. В Министерството на културата само аз мога да подписвам тази проверка. Те са достатъчно, ако сметнем за нужно и ако се предложи нещо конкретно, нямам нищо против да го направя, но това нещо мисля, че не е реалното състояние на нещата.
Колкото до проблема с въпросните договори, ще си изкривите съвестта, ако не кажете колко пъти вече сме говорили и сме опитвали да намерим изход от ситуацията, включително и в Министерството на финансите, и в Агенцията за държавна финансова инспекция. В публичната дейност не винаги лицеприятното побеждава, но оттук насетне имаме две възможности, по това нещо продължават да работят юристите – то е малко скучна тематика за тези, които не са вътре в нея, даже и за мен, който не съм достатъчно вътре в нея. Пробваме до последно да намерим онзи работещ юридически механизъм, по който да не бъде окачено на въжето филмопроизводството, от една страна, от друга страна, да не окачим някого друг на въжето. Защото, питам Ви следното: да речем, че Марчевски се изпари или го качим на Марс, кой ще е следващият, който ще си сложи главата в торбата да го подпише, за да бъде утре на подсъдимата скамейка. Това е мнението на юристите. Ако някой от почитаемите господа, които се заливат от смях в дъното на залата, имат някакви други предложения, нямам нищо против да ги чуя. Но ако непрестанно изнасяме публично едната гледна точка на проблема и не чуем другата – аз съм арбитър, дали така или така, аз не съм част от вашите два лагера, аз мога да реша така, мога да реша и иначе. Но смятам, че трябва да се реши между двата лагера. Аз мога да се намеся само, надявам се, за добро или по някакъв начин да ви събера да си говорите заедно. Но да продължавате да ме правите заложник на едно от двете решения, е най-малкото непочтено спрямо мен.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Извинявайте, господин Стоянович, ама наистина бяхме в Агенцията за държавна финансова инспекция, където присъства и господин Васил Василев, той може да каже какво в крайна сметка се разбрахме с директорката госпожа Гинка Драганинска, която е готова да се окомплектова тази ревизия спрямо законодателството. Никой никого не иска да беси, просто искат нещата да се уредят по законосъобразен ред. Защо се говори за два лагера и т.н.? И за втора гледна точка – коя е втората гледна точка? В крайна сметка ето това е Съобщението на Европейската комисия, аз не мога да разбера Вашите аргументи – намираме някого да бесим. Защо да бесим някого? Просто господин Марчевски не разбира тази тематика, това е проблемът и някак си някой трябва да му обясни, че не отива на бесилото!
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Ами вземете му обяснете! Другата възможност е да го уволним. Като го уволним, кой ще ги подпише?
ГАЛИНА ТОНЕВА: Тогава пуснете записите на заповед, за да отидем наистина в Европа в крайна сметка. Пуснете ги, щом смятате, че това е законно. В Агенцията за държавна финансова инспекция не смятат така!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моля Ви, нека да дадем възможност за въпроси, защото ще изчерпим времето.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Спомена ми името господин министърът, искам да отговоря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Нека да дадем възможност и за други въпроси. Заповядайте.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Казусът наистина отстрани изглежда много заплетен, но не е чак толкова. Ще отнеме малко време, но искам да ви прочета решение за предоставяне на държавни помощи по силата на чл. 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз, публикувано в „Официален вестник” на Европейския съюз от 8 февруари 2013 г. В правното основание за предоставяне на държавна помощ за българската филмова индустрия като безвъзмезден гранд, директен гранд (така е записано) са записани следните документи: Закона за филмовата индустрия, обнародван в „Държавен вестник” 2003 г., Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Национален филмов център”, Закон за закрила и развитие на културата и Устройствен правилник на Министерството на културата. Освен това искам да кажа следното нещо.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Без да Ви прекъсвам, просто да кажа, че имаме правила, според които въпросът е в рамките на една минута. И аз все повече си мисля, че това обсъждане е по-добре да бъде в Министерството на културата.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: А по въпроса кой би се съгласил да си сложи главата, аз си слагам главата.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаеми господин министър, Вашите думи за това, че, пак казвам, не сте бил в българската култура в последните години, не си спомняте, че през 2010 г. българската филмова…
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Не съм бил министър, в културата съм бил.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Това е спорно!
Искам да Ви кажа, че през 2010 г. българската филмова общност заведе дело по същия начин за неизпълнение на закона. Последователно са искани оставки, господин Митко Тодоров може да потвърди, на Вежди Рашидов, на ресорни министри, на предишния директор на Филмовия център. Ние не си променяме отношението към един или друг политически кабинет, за нас е важно, когато има нормативна база, тя да бъде спазвана, тя да не бъде нарушавана.
И не си позволявайте, първо, да не приемате Националния съвет за кино, след като Вие ни извикахте на среща преди две седмици и не се явихте на тази среща. Пуснахме Ви писмо след няколко дни за нова среща, Вие отново не ни приемате. Разберете, че решението е между Министерството на културата и директора на Националния филмов център, решението не е нито в Националния съвет за кино, ние сме изпратени от Вас на среща в АДФИ, след като Вие имахте среща с премиера, на която обещахте да вземете представители на главния секретар, но не го направихте.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моля Ви, по-накратко, защото времето се изчерпва, а има и други желаещи да вземат думата.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Изпратихте ни на среща, за да понесем удар с пускане на запис на заповеди, това е Вашата позиция. И не е честно и коректно да страните от проблема и да го прехвърляте върху българската филмова общност!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте. Моля Ви да имате предвид ограничението в една минутка според правилника.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Това е дискриминация. Госпожо председател, госпожи и господа депутати, господин министър, гости! Поставям въпрос с продължение. Много е спорен случаят, защото господин Митко Тодоров присъства, това си е свише намеса. Става дума за следното. Миналата година беше публично и гръмогласно огласено дарение от „Бояна парк София” за Министерството на културата. Това търговско дружество управлява първото частно гробище изобщо в България. Оставям настрана и няма изобщо да отварям темата, че то е незаконосъобразно. Това е отделен въпрос и по него ще се говори тепърва.
Та, на 19 февруари миналата година гръмогласно беше обявено дарение от това търговско дружество в размер на 194 хил. лева в полза на Министерството на културата. След няколко питания по Закона за достъп до обществена информация се установи, че такова дарение няма. Има обаче споразумение между Министерството на културата и „Бояна парк София” за сътрудничество, съвместна дейност, по силата на което Министерството на културата е поставено в положението на погребален агент – да праща клиенти на частното гробище.
Питам, господин министър, ще направите ли публично опровержение за това, че няма направено такова дарение? Ще ликвидирате ли, ще анулирате ли, ще заличите ли това споразумение, което съм повече от сигурна, че беше стъкмено със задна дата във връзка с питанията по Закона за достъп до обществена информация?
Имам много сериозен въпрос към Вас, за който сега няма време. И не случайно искам да ме приемете, за да Ви вкарам малко в проблемите, Вашите проблеми. Те косвено стават мои, защото съм председател на неправителствена организация, която се занимава с проблемите на погребалната култура и най-вече с отсъствието на тази култура. Беше внесен проект за специален закон от предишния парламент – чест и хвала!
Та, господин министър, приемете ме, за да Ви осведомя по важни за Вас въпроси и не само за Вас, и второ, отговорете им на въпроса. Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Мисля, че темата е достоен финал на днешното събиране, изключително важна, разбира се, така го схващам и аз.
Ако преди един месец, когато се видяхме за последен път и бяхте последвали моята препоръка да ми напишете този въпрос и да ми го изпратите, досега може би той или част от него щеше да бъде решен, ако вечността не ни беше привикала. Днес разговаряхме отново. Отново Ви моля, изложете ми го по начин, по който адекватно да се подготвя за нашата среща и да преценя с кого да е тя – дали да е с мен или с някого от моя екип.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: С Вас! Само с Вас!
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Ама това не го определяте Вие все още, това е по компетентност, иначе не ми е неприятно да общувам с Вас.
Дотолкова доколкото смятате, че има някакъв вид незаконност в този процес, който е текъл, бъдете спокойна, че той ще бъде осветлен максимално. Нямайте притеснения поне за това!
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Аз имам отговор от предишния Ваш колега. Този спор тепърва предстои пред Вас и не само пред Вас, а в уважаемата комисия ще бъде внесен нарочен текст, с който темата да бъде поставена дългосрочно. Тъй като има много работа и все някога трябва да се заемем с нея.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз Ви разбирам, но беше казано, че трябва да има все пак писмен материал по този въпрос.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Не стана ясно защо споменавам господин Митко Тодоров. Защото…
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моля Ви! Господин Иван Георгиев има думата.
ИВАН ГЕОРГИЕВ: Съвсем накратко, аз не получих отговор на моя въпрос. Ще го повторя още веднъж: предвижда ли господин министърът да извърши нещо в оставащите дни до края на годината според това, което Агенцията за държавна финансова инспекция ни препоръча, че в този срок единствено нещо може да се случи или отиваме, както проф. Ничев казва, към погребение на българското кино? Може би това е алтернативата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Това решение трябва да го вземем заедно с вас. Аз лично, каквото зависи от мен, ще го направя. Ако срокът е между празниците, предлагам да се съберем още тези дни, нямам нищо против, с удоволствие.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Мартин Захариев има думата.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще ви помоля във връзка с погребалната дейност, за която споменахте, да пипате много внимателно, защото в това гробище стоят тленните останки вече на няколко хиляди хора.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Не са няколко хиляди.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Добре, един да стои, е достатъчно. Единият от тях е моят собствен баща. Така че ще имате предвид, когато обявявате това гробище за незаконно или правите постъпки в тази посока, да пипате внимателно.
Уважаеми дами и господа, покланям се пред вашето творчество, пред всичко, което сте постигнали за българската култура, та даже и за световната. Кажете ми обаче защо блиц контролът с министъра всеки път е използват като шорткът за диалога между неправителствения сектор и изпълнителната власт? Ние тук седим в качеството си на какви? Арбитри ли сме? Кажете ми с какво да ви помогна? Хайде, кажете ми! Защо ставаме свидетели на този диалог между вас и изпълнителната власт в състояние, в което ние сме напълно неефективни. Значи има някаква системна грешка в блиц контрола. Трябва да намерим работещия му механизъм, господин Станилов, съгласен ли сте?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Блиц контролът направен, за да се осъществява контрол от народните представители спрямо изпълнителната власт. Тези, които идват на блиц контрола като гости тук и имат право да им се даде думата, взимат думата след народните представители. Аз бих посъветвал представителите на българското кино, към което аз имам слабост, защото съм работил в българското кино, да се обърнат към народни представители и от опозицията, и от управляващите, за да може да защитават техните интереси. Народните представители са за това – за да защитават интересите на гражданите. А вие се опитвате сами да атакувате министъра и министерството, което може и да е ефективно, но засега както се вижда, не е чак толкова.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Да довърша. Просто трябва да намерим ефективен начин да сме си полезни, това исках да кажа. Защото аз абсолютно вниквам във вашия проблем, обаче влизам в обувките и на моя приятел министър Стоянович, с когото сме израсли заедно. Така че да намерим консенсусно решение, а не тук да се лаем и накрая да излезем сърдити от залата.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, проф. Ничев.
ИВАН НИЧЕВ: Сърдити – не. От 2003 г. богата Европа с водещите режисьори на Европа, наши колеги, на които всички завиждаме, че имат големи бюджети, останали кина в големите и хубави европейски държави, отмениха и всъщност направиха безвъзмездна тази помощ за култура. Ето тук съвпадение, че седи господин Митко Тодоров. Бях член на същия Национален съвет, когато господин Митко Тодоров и нашата шефка и.д. Ирина Канушева разбраха, че има въобще такова нещо от Европа – нотификация, безвъзмездна помощ и т.н. Това е нещо, което се влачи от 2003 г. Проблемът се разбира по времето на Митко Тодоров, започват първите контакти с Министерството на финансите, започват някакви движения и тези движения изведнъж достигат до днес.
Много ви благодаря, ние сме тук, за да ни помогнете и заедно с Министерството на културата да намерим начин, по който да ликвидираме този проблем. Защото ние тези пари сме ги дали, за да си произведем филмите и сега, разбирате ли, аз сънувам някакви милиони, казвам на жената, че трябва да мислим как да ги дадем. Тя вика: няма страшно, апартаментчето е малко. Звъня на дъщерята, тя вика: татко, не се безпокой, ти никога не може да върнеш тези пари! Разбирате ли, ние сме в стрес.
Молбата ни е колегиално, приятелски, все пак това са хората и младите хора, които ще правят това кино – добро, лошо –помогнете да излезем от този колапс, от тази дупка и да вървим нататък. Това е проблемът – да се намери някаква законова форма, за да бъде решен. Аз говоря като режисьор, не разбирам от тези неща. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: И аз Ви благодаря. Господин Василев поиска думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Понеже говорихме за закони, ние имаме Закон за филмовата индустрия. Вие попитахте за механизъм и аз искам да кажа само следното нещо. Има механизъм, в който продуцентите са задължени да връщат средства, които са получили. И това ясно е записано в Закона за филмовата индустрия, ще си позволя да ви го прочета: „Чл. 26, ал. 3, т. 4. Лицата, които разходват получените по този закон финансови средства не по предназначението им, ги възстановяват в пълен размер съгласно сключените договори.”
Вие правилно ме разбирате, вие не сте ги разходвали за други цели, вие сте ги изразходвали за производство на филми.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Само да благодаря. Господин Захариев, благодаря Ви много за Вашето разбиране. Извиняваме се наистина за този блиц, въпросът е, че наистина за съжаление българската държавна администрация (това не е упрек към новото ръководство на министерството) много мудно и бавно синхронизира много области, специално в културата, с европейските норми. Така че, грешката, която е системна, в години наред, в крайна сметка от юли месец миналата година има нов тип договор, така че просто има едно поредно неразбиране, което ни отправи в тези дебри – някой трябвало да дължи пари, друг да ги връща и т.н. Грешката наистина е системна, всякакво законодателство има зад гърба ни, което говори за това, което каза господин Ничев.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Мисля, че министърът ясно отговори не толкова на въпроси, колкото на диалог, който се получи накрая.
Искам да благодаря на всички. Поради изчерпването на дневния ред, закривам заседанието на Комисията.
(Закрито в 16,35 ч.)
ЗАМЕСТНИК-
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Бояджиева