Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2013 г., г. № 330-00-26, внесен от Съвета за електронни медии на 31 октомври 2013 г.

---

На 22 януари 2014 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д:

Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2013 г., г. № 330-00-26, внесен от Съвета за електронни медии на 31 октомври 2013 г.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Мариана Бояджиева – заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми дами и господа! Имаме необходимия кворум, за да започнем работа. Тъй като това е първото заседание на Комисията по културата и медиите, искам още веднъж да ви пожелая здраве, лично щастие и успешна работа през Новата 2014 година!
Дневният ред за днешното заседание е от една-единствена точка:
Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, обхващащ дейността му през първото полугодие на 2013 г.
Имате ли други предложения към така предложения дневен ред?
Ако няма други предложения, моля който е съгласен с предложения дневен ред, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
В нашето заседание участват господин Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии, господин Иво Атанасов, член на СЕМ, госпожа Диляна Кирковска, главен експерт от специализираната администрация. Има заявки от още трима от членовете на СЕМ, но не са дошли още, и от Фондация за подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията.
Уважаеми госпожи господа, пристъпваме към изпълнението на дневния ред. Отчетът е внесен от Съвета за електронни медии в законовия срок до 31 октомври на дата 31 октомври 2013 г.
Господин Лозанов имате думата за експозе върху представения подробен отчет за работата на ръководения от Вас Съвет. Заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съвсем накратко ще формулирам основните моменти от този отчет, тъй като той е представен на вашето внимание.
При предишния отчет имаше дебат, от който се видя, че има очаквания към нас от страна на народни представители да бъде по-разширен и по-задълбочен отчетът. Ние според собствените си разбирания за това сме се опитали да отговорим сега на тези очаквания, затова сме ви представили един по-пространен отчет, в който напред е изнесена онази част, по която по-голям обществен интерес.
Аз не съобщавам всички изводи, защото това много би удължило, а и те не са част от отчета, обаче всичките, заедно с докладите, са на сайта на Съвета за електронни медии. Тук беше важна една констатация за експониране на кадрите, с които се проявяваше насилие – един път към Доган, и втори път – към неговия атентатор. Това нещо започна да се превръща в нещо като видеоклип, който се въртеше прекалено дълго и започна да губи конкретното си съдържание и да се превръща повече в сензация и атракция и т.н. Подсещам за някои от изводите от едно наблюдение.
Имаме наблюдение по спазването на изискванията на чл. 7. Член 7 е въведен сравнително отскоро и той е изискване медиите да дават ясна информация на своите сайтове на кого са, какъв им е адресът, как може да се влезе в контакт с тях и т.н. Това е важно, защото е важно кой кой е. Това изискване е отскоро, в това отношение имаме много интензивна практика в момента, за да може това изискване да влезе в действие.
Правили сме наблюдение на предаванията „Неделя 150”и програма „Хоризонт” на Българското национално радио за изпълнение на плурализма в тях, правили сме голямо наблюдение върху отразяването на гражданските протести през м. март срещу монополите и политическото статукво в програмите на „Хоризонт”, „Алфа” и установихме, че са отразени обективно и широкоформатно. Правили сме наблюдение за телепазар и телепазарни спотове, което е особено съществена съвременна форма на търговско слово. Тук един детайл, но не маловажен, течащите надписи, които са индиректна форма на търговско съобщение, често пъти се ползват, за да се прави това.
В края на 2012 г. се очакваше, че ще дойде краят на света според някои прогнози, имаше медии, които пишеха в горния ъгъл на екрана „Три дни до края”, „Два дни до края”. Имаше много сигнали на хора, които смятаха, че това травмира. Направили сме наблюдение, не се оказа толкова мощна тази практика. Правили сме наблюдение във връзка и с нашите европейски ангажименти на предавания с елементи на дискриминация спрямо жените. Има такава липса на чувствителност често пъти, за съжаление тя е по-скоро присъща на обществото като цяло, отколкото на конкретна медийна практика, но така или иначе Съветът за електронни медии реагира на това. И въобще наблюдение на стереотипи, свързани с пола.
Тук е написано, че наблюдение и проверки са правени по 282 сигнала на граждани за тези шест месеца. Нека да припомня, че всеки сигнал, който, разбира се, е в границите на нашите правомощия, е проверяван, проверката се извършва в границите на не повече от месец и след това се известява подателят на сигнала.
Всички тези наблюдения, които прочетох дотук, впрочем прескочих и някои, защото виждам, че много става, са фокусирани и нямат връзка с наблюдението, което е същинският ангажимент на Съвета – мониторингът, който върви всекидневно. През това шестмесечие в централния офис са наблюдавани 10789 часа телевизионни програми. И това е само от централния офис в София. В наблюдението е същинското изпълнение на правомощията на Съвета, то е с цел търсене – да го кажа най-банално – на нарушения и връчване на актове за откритите нарушения според нашия Инспекторат. Впрочем може би трябва да дам и едно пояснение, че нашият Инспекторат е относително независима институция по отношение на Съвета за електронни медии по Закона за административните актове и нарушения, тоест инспекторите според своята воля и според своята съвест откриват и правят акта, като трябва да има двама свидетели и другите инспектори, които да подкрепят това, това се превръща в акт. Този акт пътува (където понякога имаме трудности) до извършителя, до оператора, операторът чете акта и преценява дали има възражения. В 99,9 от случите има. Тези възражения заедно с акта влизат в Съвета за електронни медии и чак тогава, когато Съветът прецени, така да се каже като арбитър – от една страна доводите на собствения си Инспекторат, от друга страна, доводите на извършителя, тогава чак актовете се превръщат в наказателни постановления, които председателят в мое лице подписва по решение на Съвета.
Казвам това за яснота и за да се види, че това не е никак формално. Трябва да кажа, че горе-долу две към едно от съставените актове се превръщат в наказателни постановления. След това започва дългият път на съдебния контрол, те отиват в съда, там, разбира се, има защита и т.н., ние защитаваме собствените си актове и ако те се потвърдят, както в повечето случаи става, тогава вече се превръщат в наказателни постановления. Това е пътят. И всичко това става на базата на този всекидневен мониторинг. Наблюдавани са много, не всички, но в различна пропорция, разбира се, ето тук виждам, че в това шестмесечие най-много часове, а именно 1153 часа е наблюдавана „Нова телевизия”. В Би Ти Ви са наблюдавани 740 часа, „Алфа” телевизия, която тъкмо започваше своя живот, е наблюдавана 819 часа, телевизия „Скат”, която е в непрестанен конфликт с телевизия „Алфа”, е наблюдавана 728 часа. Телевизия „Европа” е наблюдавана също много – 888 часа. Това са статистики, които ако са ви интересни, са написани в отчета.
Радиото е слушано 3227 часа. Вие се досещате, че причината радиото да се слуша по-малко е това, че има много музикални формати, които сами по себе си не са източник на особени разлики, те са по един и същи начин. Обикновено се слуша говорещата част, макар че имаме оплаквания за нецензурни фрагменти от песни и т.н.
В регионалните центрове програмите също са били слушани и наблюдавани и се събират още няколко хиляди часа.
Много голяма тема и съответно санкции е темата по спазването на авторските права. Положението е трудно. Аз не един път съм имал повод пред тази аудитория да кажа, че не са разпределени удачно ангажиментите и систематично по чисто законов ред, защото се прехвърлят между Министерството на културата и Съвета за електронни медии. От една страна се изисква доставчиците на медийни услуги да сключат договор с организациите за колективно управление на права и дейността на Съвета някак си зависи от този договор, от друга страна, това са търговски отношения, които Съветът няма как и би било неуместно да се случва и затова започваме едни безкрайни преговори на ръба на недомлъвката, в които те взаимно се обвиняват в непропорционалност на цените, в непрозрачност на каталозите, в неравнопоставеност на медиите и т.н. И започват едни разправии, които блокират преговорите. След това ние започваме да извършваме наказателна дейност и да създаваме наказателни постановления за тези, които разпространяват програми или части от програми без уредени авторски права. Само че така никакви авторски права не уреждаме, защото авторите нищо не получават от това, а се получават глоби в националния бюджет.
Аз специално съм натоварен тук да предложа да се помисли за ново устройство на тази част от ангажиментите на Съвета и въобще на дейността. Още от времето на господин Атанасов, когато ръководеше тази комисия, сме стояли пред този проблем. Може би трябва да се създаде специален орган, в който да влязат представители на министерството и на Съвета за електронни медии (както се реши), но той да има ясни правомощия и да е абсолютно ясно кой какво върши в тази работа. В смисъл, да поеме тази дейност. Не да се създават нови щатове, напротив, но да се създаде една действаща институция в тази сфера, защото в момента не е така и в момента общо взето думата „пират” я премълчаваме от европейска вежливост, но се пиратства. Разбира се, Съветът за електронни медии в това отношение има големи успехи, съм длъжен да кажа, защото успяваме все пак, независимо от тази мъглявина, да съдействаме, за да се стигне до договор – и с „Музикаутор”, и с „Филмаутор”. Но особено когато е криза, а кризата става все по-голяма, медиите стават все по-бедни, особено малките медии, положението им става много трудно.
Тук има един дълъг списък на нарушители в това отношение и от малките медии, и от големите – който има интерес, ще види кои са били.
Защитата на децата е траен приоритет на Съвета, особено откакто се създадоха специални правила при прилагането на закона в тази сфера. Работи се много интензивно, вече имаме тренирана практика. Това е един от примерите за корегулация с Агенцията за закрила на детето. На мен ми се струва, че все по-адекватната форма на медийната регулация, както и с Комисията за лекарствата, е привличането на компетентни органи в различни сфери, за да може заедно със Съвета за електронни медии, който не може да бъде специализирано компетентен, да се решават редица проблеми, които възникват около медийната среда. Така е с децата, така е с лекарствата.
Няма да се връщам към силата на звука, тук тръгна тази тема. Както е известно, тя тръгна от Съвета за електронни медии, после мина през парламента, направиха се едни норми, после пък самите оператори поеха ангажимент по пътя на саморегулацията да регулират звука. Накрая с пъти случаят е по-добре. Но има отделни нарушения. Съветът за електронни медии от един месец има действащ апарат, който не се оказа лесно да се придобие и намери и то да е този апарат, че да има легитимност пред съда изследването, което прави. За да може когато санкционираме някого, това да е доказателство за съда. Защото той може да каже, че не е от производителя на съдържанието, а от разпространителя е увеличаването на звука и т.н. Възникват много въпроси и не е много лесно доказването коя е причината за тази работа. Но вече имаме такъв апарат и имаме първите измервания.
Лицензиране и регистриране. Какво да ви кажа? Съветът за електронни медии доста последователно прилага една политика на максимално уплътняване на ресурсите и за известен баланс, когато говорим за радиото, между различните радиовериги. Който от вас има желание, може да посети Съвета за електронни медии, където аз мога да покажа едни карти на уплътнението на средата, за да се види, че то е станало горе-долу равнопоставено, че върви постъпателно, че сега много малко части останаха без достатъчно програми и че в тази посока са конкурсите. Това са трудните части като терен и в тази посока сме обявили нови конкурси. Това е общо взето последното даване до края на тази година, мисля, че повече свободни честоти няма да има в сферата на аналоговото разпространение на радиото. Защото работата на Съвета за електронни медии е точно това – да даде възможност на този, който има енергия, творческа и финансова мощ, да реализира програма, за да постигнем плурализъм на съдържанието. Защото плурализмът на съдържанието зависи от плурализма на собствеността, както знаем добре. Тук е описано кои точно конкурси за кои градове сме обявили през тези шест месеца, например в 15 града за радио. Също така има нови регистрирани програми. Впрочем това трябва да ни радва, кризата е голяма, но продължава да има различни нови медии да се появяват, включително и да участват в конкурси. В тези шест месеца например сме регистрирали шест нови телевизионни програми.
Най-много наказателни постановления, десет броя, са създадени именно с тази нова разпоредба за задължително осигуряване на достъп до информация за доставчика на медийно съдържание, след това, девет наказателни постановления за скрита реклама, осем наказателни постановления за разпространяване на програми без права. По-нататък са малко и са много различни.
Тук трябва да кажа една дума, че в този период беше избран генерален директор на Българското национално радио и беше обявен конкурсът за избор на генерален директор на Българската национална телевизия. Няма да се връщам към тази тема, моето убеждение – дано да съвпада с вашето – е, че Съветът за електронни медии независимо и според собствените си разбирания си свърши работата. Изборът на генерални директори на обществените медии винаги е бил много труден, винаги е бил в последна сметка много мощно политически огласен, което не би трябвало да е така, защото това са директори на обществени медии и тяхната независимост от политиката и от политиците, особено от управляващите, е част от ангажиментите им по закон, но независимо от това винаги се получава така. Помним, че най-големите кризи в обществените медии – радио, стачки, полиция вътре – бяха тъкмо във връзка с избори на генерални директори. Затова аз мисля, че тези избори, независимо че в момента може да не ни се е струвало така, сега, като дръпна чертата и погледна назад преди шест месеца, бяха едни спокойни избори на генерални директори и мисля, че медиите се развиват спокойно. Не знам спокойно дали е комплимент, но така или инак, имало е случаи с много по-остри и недопустими опити за намеса.
Цифровизацията, осигуряването на съоръженията. Съветът свърши своята част от този ангажимент. Даже в известен момент се оказахме малко лице на процеса, макар че той е свързан повече с пренос. Това беше, защото изведнъж той започваше да изглежда не много имиджово благоприятен, тъй като имаше проблеми за това как се цифровизират по-малки градове и т.н. Но на мен ми се струва, че това, че България успя да завърши процеса на цифровизация в 2013 г., е един от малкото големи резултати, които се случиха. Иначе и над това нещо щяхме да стоим, да умуваме и да се чудим и да минава времето, което съвсем да го обезсмисли.
Съветът за електронни медии на базата и на своите международни контакти все повече се занимава, чисто експертно засега, с хибридната телевизия, с промяната на телевизията и с ролята на новите комуникативни технологии, което променя изцяло и самата престава за регулация. Но в това отношение сме с идея да се обърнем със специална покана към вас да направим една голяма вътрешна конференция за предстоящата трансформация на телевизията в свързана телевизия и т.н. Въпреки всичко, това вече се случва, макар и все още да няма голяма социална видимост и е хубаво всички да знаят какво им се случва.
За бюджета. Той е изчислен за годината 2013 г., защото е по-лесно. Фактически, както и миналия път споменах, 70 хил. лева са от бюджета за Съвета за електронни медии, другите са от такси и глоби. Така да се каже, българският данъкоплатец е платил 70 хил. лева през 2013 г. за съществуването на Съвета за електронни медии.
С това мисля да завърша. Имаме много други конкретни проблеми, но всичко е описано в отчета.
Благодаря ви за вниманието! На разположение сме с господин Атанасов да отговорим на всякакви въпроси.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: България Ви и аз. Уважаеми колеги, имате възможност да зададете въпроси. Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаеми господин Лозанов, всички виждаме, че осъществявате мониторинг даже повече на телевизиите, отколкото на радиата. Наблюдавате и телевизия „Алфа”. Призивите й там са често на омраза, на етническо разделение и разбрах, че вие сте съставили наказателни актове. Успяхте ли да връчите тези наказателни актове на юридическия собственик на телевизия „Алфа”?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: За този проблем стана дума. Това е публичен въпрос. Макар че в крайна сметка това е една административна процедура и аз се надявам тя да завърши благоприятно другата седмица.Телевизия „Алфа” е доставчик на медийно съдържание и като всеки доставчик трябва да спазва закона и да подпише тези актове. Аз казах, това значи да даде своите възражения, след това тепърва ще ги обсъждаме в Съвета. Тази увереност ми дава възможност да кажа за уговорката, която направих, макар и устно, с госпожа Александрова по нейна идея евентуално другата седмица да направим среща и да завършим този процес с тези актове, защото действително не е редно и това нещо да се превръща в публичен въпрос. Тъй като какви са нарушенията ще стане ясно, когато се превърнат в наказателни постановления, когато мине съдебният контрол и т.н.
Така че отговорът на този въпрос ще стане ясен другата седмица. Има актове сред тях и свързани с това, което се нарича враждебна реч.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо председател, колеги, аз исках да направя една процедура даже преди да започнат дебатите, а тя е чрез Вас и членовете на Комисията по културата и медиите да поздравя проф. Данаилов, да му пожелая много, много лични успехи и най-важното – пълно оздравяване и завръщане сред нас.
В тази връзка ще Ви помоля да му връчите един подарък, той е символичен, колеги, и ще кажа защо. Знаете, че проф. Данаилов имаше достойнството, доблестта и смелостта да започне процедурата по обявяване на летище „Божурище” за паметник на културата. Казвам символичен и ще ви го покажа. Това е един многолистен календар със снимки от летище „Божурище”. Впечатляващото, колеги, е, че този календар е направен от полското правителство и е връчен на президента. Може би по този начин полското правителство и Министерството на културата искат да ни покажат как трябва да се съхраняват и пазят културните богатства и паметниците на културата. А господин Данаилов заслужава този календар. Дано много български политици се поучат от него! Затова ще ми позволите да ви връча календара, а Вие ще му го предадете. (Ръкопляскания.)
Тук е историята на „Божурище” и българската и полската военна авиация, тук, на летище „Божурище” са се обучавали полски пилоти. Това сътрудничество е от 1939 г., когато Полша е нападната от Русия и Германия. Тогава трима полски пилоти излитат със самолетите си от Полша и кацат на летище „Божурище”, за да продължат дейността си на нашето летище. Дано да го опазим, колеги, дано да има гражданска съвест!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин Велчев, за този жест! Ще предам календара на проф. Стефан Данаилов, нашия председател, заедно с пожеланието на всички ни най-много за здраве и го очакваме скоро да бъде отново сред нас като ръководител на нашата комисия. Благодаря Ви отново за жеста!
Професор Станилов има думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Във връзка с изказаното от колегите от ГЕРБ искам да кажа, че в света досега няма формула за така нареченото враждебно говорене. Такава формула няма! И всяка санкция в този смисъл подлежи на много дълга философска оценка.
Второ, по тъй нареченото етническо противопоставяне във философски смисъл също дълго се спори. Елементарни формулировки на етническо противопоставяне винаги са правени, но такива няма. Ние се старали с преки наши думи да говорим. Аз бях наскоро в предаването „Всяка неделя” и казах там една дума, но господин Кеворкян каза, че това било лоша дума при него, но аз мога да я кажа. И аз я казах. Нищо не произтече от това.
Понякога езикът на противопоставянето и на враждата понякога се обръща срещу собствените си автори – онези, които оценяват по този начин това.
Девет години съм в политиката и говоря с този език. Имам даже написана книга, която се казва „Българската политическа класа” и който се интересува, може да прочете там за какво става въпрос. Материята на плебса??? умря и човешкото слово не може да бъде държано в рамки и трябва да има някой да дърпа дявола за опашката. Това мога да кажа. Благодаря ви за вниманието.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Ние не водим разговора по същество. Разбира се, това е спорно, вие ще може да изразите своите виждания. Само за административната процедура да кажа. Госпожа Александрова ме попита дали има актове на „СКАТ”, които не са връчени. Ние направихме справка, тъй като аз нямах готова такава информация. Няма невръчени актове, те си ги подписват. Не че нямат актове, но просто ги подписват. И аз ви моля да ги подписвате, пък вече там вие ще обосновете и философски, и по какъвто начин решите, вашето разбиране за враждебна реч. Впрочем в Закона за радиото и телевизията няма термин „враждебна реч”. Има „разпалване на вражда” и др., но има съдържателно други членове, които обхващат този проблем.
Освен това не всички от тези актове са на тази тема.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Само едно изречение: да не забравяме, че има актове за предаване на кадри, които са проблемни казуси, застрашаващи развитието на деца. Което също е много голям проблем.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, колеги. Проф. Ваня Добрева има думата.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Аз имам няколко въпроса с отчета, с който се запознах. Единият въпрос засяга споразумението (става въпрос за стр. 32 от отчета) относно защитата на детската аудитория. Въпросът ми е какви са критериите за оценка на неблагоприятното за децата съдържание.
Вторият ми въпрос е на стр. 86 от отчета, където вие казвате, че ще се инициира проучване за прилагането на Закона за радиото и телевизията. Доколкото си спомням, нашият председател проф. Стефан Данаилов имаше подобна инициатива в средата на м. август, за която ние вече очаквахме, че ще получим информация. Тоест за нещо ново и различно ли говорим или вече имате резултати?
Следващият ми въпрос засяга европейската квота, за която става въпрос в отчета. Интересува ме наблюдавали ли сте какъв процент са българските предавания, защото България е член на Европейският съюз и в този смисъл би следвало да имаме и подобен тип наблюдение.
И последният ми въпрос: извършван ли е мониторинг върху предаванията, които са свързани с култура и образование? Тоест осъществен ли е мониторинг за позитивните представи за духовните ценности, които крепят нацията и българина като част от европейската цивилизация?
Ето такъв тип въпроси ме интересуват, защото и до мен идват различни сигнали и в разговорите с хората и с колегията се споделя, че много често ние всички, независимо дали сега сме политици, утре не сме, но се оказва, че нашето общество безкрайно много се разделя и някъде се нарушават наистина духовните връзки между хората. Защото от сутринта те започват да бъдат обект на интервенция в една среда, която не е много позитивна. Така че, има ли такъв тип изследвания или ако това зависи от Закона за радиото и телевизията, надявам се тези проучвания, които вероятно вече са факт, имат някакви предложения към нас.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Много благодаря. Моля Ви само да уточним за кои точно проучвания става въпрос?
ВАНЯ ДОБРЕВА: На стр. 86 казвате, че Съветът за електронни медии ще инициира проучване за правоприлагането на Закона за радиото и телевизията. Аз си спомням и тук даже коментирахме, че проф. Данаилов като председател е отправил покана още в средата на м. август да бъде организирано такова проучване. И в този смисъл ние вече очакваме, че има резултати, а не че тепърва ще научим, че ще има подобен тип проучване.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Лозанов, това е писмо от името на Комисията.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да, то беше подписано от едни граждански организации.
Нека да започна с отговора на този въпрос. Ние потърсихме контакт с тези граждански организации, тъй като за нас беше неясно какво значи проучване за резултатите от прилагането на Закона за радиото и телевизията и се оказа, че не можем да влезем в контакт с тези граждански организации. И заради това за нас остана неясно какво значи проучване за резултатите от прилагането на Закона за радиото и телевизията.
Ще ви кажа какво сме инициирали, но то няма връзка с това. Това за нас остава една отворена тема. Мисля, че имаме писмо до проф. Данаилов обратно по този въпрос, може би не сте го видели, но сме написали, че сме търсили контакт с организациите, за да разберем и въпросът е останал отворен. Ние имаме по закон право да инициираме такова проучване, то е свързано с изследване на нагласите (така е написано в закона). Тук не става дума даже и за това. Аз разбирам, може би има подозрение, че законът се прилага неефективно. Но каква ли ще е методиката на това проучване, която да прецени степента на ефективност на приложението на закона. За Съвета за електронни медии това си остана труден въпрос. Не отказваме да направим такова проучване. Тъй като Комисията беше само трансмисия, така да кажа, на една воля, изразена от гражданските организации, затова ние търсихме контакт с гражданските организации, но не се намериха такива граждански организации, за да проведем този разговор. Щяхме да ги каним на среща и на тази среща да уточним какво се има предвид. Ако Комисията има желание да изостави гражданските организации за диалог помежду ни, да решим как да направим проучване по отношение на ефективността на прилагането на закона, с голямо удоволствие ще направим това. Аз лично бих се радвал, може би има в юридическата сфера такива методики за приложимост на законите, лично на мен това не ми е ясно.
По отношение на критериите. Това, което е написано там, е една инициатива, която сега е нова, обсъждахме я скоро. Тъй като непрестанно се говори за прозрачност на собствеността и тъй като тази липса на прозрачност на собствеността и подозренията в монополни натрупвания водят до едно рамково падане на България надолу по скалата връх на словото, което продължава със същата стремглава тенденция, Съветът за електронни медии по-скоро ще се ангажира с това да направи със собствените си възможности и на базата, разбира се, на известна експертиза отвън, една карта на собствеността на електронните медии в момента, която най-напред да се види до физическо лице, ако си представим, че телевизионният пазар е Хикс, какъв е делът на отделните физически лица в него. После да пренесем тези дялове върху рекламния пазар, за да видим какви са материалните ресурси от този пазар, които се падат на едно физическо лице. Там имам някак си по-ясна методика в главата как това може да се извърши. И аз съм сигурен, че тази картина ще даде много ориентации. Тъй като госпожа Буруджиева възразява срещу думата „методика”, оттеглям думата „методика”.
Връщам се към критериите за деца, които са приети от Съвета за електронни медии след много дълга тристранна работа между Съвета, Агенцията за закрила на детето и АБРО. Те конкретизират в отделни ситуации приложението на закона, аз не мога да ги цитирам, те са много дълги и са свързани с различни ситуации, като при това малко разширяват полето, защото Съветът за електронни медии се занимава само, така да се каже, с влиянието през екрана върху децата като аудитория.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам. Може би не съвсем коректно формулирах въпроса си. Имах предвид има ли промяна в тези критерии?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Няма. През последната година не се е налагало да се променя нещо особено. Имаше опит от страна на операторите да се облекчат малко тези критерии, защото им се струват прекалено строги и тежки. Засега това не се е случило и продължава по този начин.
Квотите за култура. Всички, които са описани тук за водене на мониторинг по спазване на лицензиите, наблюдават дали се спазват и квотите за предавания за култура. Те са задължителни в някакъв смисъл само за Българската национална телевизия и Българското национално радио. За Българското национално радио обаче положението е по-различно, защото там в много малка степен може да се говори за класически тип предавания. Има цяла програма в „Христо Ботев”. Няма съмнение – ако това е подтекстът на Вашия въпрос – че има дефицит в това отношение, но това не е нормативно изискуемо като част от съдържанието. Там, където са вписани, се осъществяват.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Нямате го в отчета, въобще не е направен такъв тип анализ, за да можем да го видим.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Този доклад е за шест месеца. През тези шест месеца има два или три мониторинга, които са във връзка с изпълнение на лицензиите и там са констатирани тези неща според това как са били записани в лицензията, това не е постоянен мониторинг.
На въпроса за травматичната роля на медиите върху хората. Това е много голям въпрос и аз ще го разделя на две. Там наистина такова проучване, по отношение на което такава претенция не може да имаме, там наистина лошата новина е добра новина, в смисъл, че журналистиката се занимава с проблематизирането на света, драмите и проблемите и когато няма драми и проблеми, няма журналистически предмет.
Друг е въпросът, че примерно както Вие казвате за сутрешните блокове, каква трябва да е пропорцията на това журналистическо съдържание и какво друго трябва да има в него, за да може обратно да действа върху хората оптимистично, да ги зарежда, както по света има много такива случаи. Но това е въпрос на свобода на медиите. Мога вече в съвсем частен порядък да кажа, че разговорите, които водя нееднократно с колеги, те казват, че ако в момента не започнем тази политическа касапница, която вие организирате всяка сутрин по сутрешните блокове, рейтингът пада стремглаво.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Не ние, те!
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: С ваше участие.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние не можем да не участваме, това е нашата легитимност.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Явно и от трите страни го искат – искат го и медиите, искат го и зрителите, искат го и политиците.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Преди да дам думата на господин Кутев, нека да изясним с господин Лозанов по повод въпроса, който зададе проф. Добрева. Може би Вие ще си направите справка, но смисълът на писмото от името на Комисията, което беше изпратено през м. август, беше по Закона за нормативните актове за проверка на прилагането на Закона за радиото и телевизията. Тук сякаш имаше разминаване, друго виждане, така че ако искате, можем да ви изпратим още веднъж този текст и като го видите, да има допълнително коментари.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Това идваше от граждански организации…
ИВО АТАНАСОВ: … които не намерихме в регистъра.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: След като разгледате текста на писмото, ще ви моля да изпратите отговора, за да могат да се запознаят и другите колеги членове на Комисията.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Аз бях извел и други неща, но ще тръгна от политическата касапница, която си устройваме сутрин. И тъй като аз съм съгласен, че нея първо я има, второ, аз не виждам разминаване в становището и в мненията може би на всички в залата, че от нея всъщност обществена полза няма. Тоест тук стои един въпрос според мен, който ще се окаже принципен накрая и той ще касае няколко различни принципа. Първият принцип ще е този, за който преди малко Вие споменахте. Вие казахте, че плурализма на собствеността осигурява и плурализъм на съдържанието. Това е една желязна логика на пазарния механизъм. Аз приемам тук и нарочно вкарвам това противопоставяне, не за да се противопоставям на Вас, защото в крайна сметка ще бъдат две гледни точки, които според мен са важни оттук нататък. Тоест аз смятам, че именно в този момент държавното регулиране е нашата задача. Тук не става дума за това дребно прехвърляне, ние ви казваме: дайте законодателни промени; вие казвате: вие сте депутати, направете си промените; ние ви казваме: тук не сме постигнали резултата, защото след малко това ще кажем – ще кажем, че средата е лоша, очевидно от нашите общи впечатления и с цитати от доклада, който вие сте направили; вие ще кажете: ами тя е лоша, защото вие не сте направили добре законите, ние спазваме законите, които вие сте направили. И така нататък. Тост това прехвърляне може да продължи до безкрайна практика и ние сме го правили не веднъж.
Очевидно в момента се намираме в ситуация, когато това прехвърляне трябва по някакъв начин да бъде разчупено и да намерим пътя нататък. Личното моето дълбоко убеждение в момента е, че в България ние имаме нужда в сравнително кратки срокове от радикални промени във взаимодействието между медиите, обществото и политиците. Наистина се нуждаем от сериозни промени. Тези промени трябва да бъдат и законодателни или може би предимно законодателни.
Връщам се към началото. Кой трябва да направи тези промени? Безспорно те ще влязат в тази комисия и те трябва да бъдат грижа на Комисията по културата и медиите в близките месеци. Дълбоко вярвам, че ние сме в състояние да ги направим и смятам, че ако имаме политическа стабилност, защото пак Вие в предишни периоди сте казвали, че промени в медийното законодателство без политическа стабилност не могат да се правят, с което аз съм напълно съгласен. Тоест, ако ние можем да разчитаме, дай боже, до края на годината на някаква политическа стабилност във втората половина, това е времето, в което трябва да се правят промени в медийното законодателство.
Ето тук идва важният въпрос. Откъде могат и трябва да тръгнат тези промени? Защото напълно безспорно е, че промени, които тръгват от политическа сила, не че аз, Мартин или Таня нямаме предложения за това какво трябва да се случи в медийното законодателство сега и не че ако седнем тримата, за една седмица не можем да спретнем промени в медийното законодателство, достатъчно обстойни и подробни. Въпросът тук е по какъв начин трябва да се изработи този механизъм и затова го поставям тук сега при отчета на Съвета за електронни медии. Това също е стар разговор според мен, защото ние и при предишни отчети сме си говорили, че аз винаги съм си представял много по-сериозна, бих казал, законодателна активност от страна на Съвета за електронни медии. Например на стр. 8 вие констатирате, че очевидно принципите на свободно търговско договаряне не дадоха възможност за напълно равномерно представяне и предоставяне на еднакви условия за различните политически субекти – това е във връзка с изборите през май месец. Окей, вие сте стигнали до много ясен извод, той е очевиден. Само че вие винаги стигате до нивото: казваме това е така и другото не е наша работа. То може и да не е ваша работа по принцип, тоест тук въпросът е вече дали ви е вменено или не ви е вменено.
Извинявам се, че говоря по-дълго, нарочно го правя, за да не излезе после, че отбиваме номера, а да навлезем в дълбочина. На мен ми се искаше днес да поставя начало на едно може би по-сериозно сътрудничество, в което в близките няколко месеца да подготвим промени в законодателството. В основата на тези промени според мен е добре да стои именно Съветът за електронни медии, защото вие сте тези, които го прилагат. И аз нямам никакво съмнение, че вие имате много по-сериозни познания в практическата област то мен за това как се прилага това законодателство. И би трябвало да е така, не оспорвам тази експертиза, защото тя е ваша работа, разбира се.
Вие казвате, че започвате сега да правите една методика, по която ще търсите собствеността до физическо лице. Много хубаво! Но ние в момента гледаме отчета на Съвета за електронни медии от първото полугодие на 2013 г., което значи, че ако вие го направите през първото полугодие на 2014 г., ние ще се запознаем с резултатите някъде през 2015 г. Нали разбирате, че това абсолютно не ни върши работа, защото проблемите със собствеността на медиите, особено пък на тази концентрация, са всъщност публично достояние от 2011 г. А реално те са направени някъде през 2009 г., та даже и преди това.
Искам да ме разберете правилно. Всичко, което казах, нарочно говорих толкова дълго, не искам да прехвърлям върху вас и да кажа: вие не сте свършили тези неща. Искам да ви кажа, че пред нас стоят задачи, които трябва да направим и че вие трябва да бъдете оттук нататък активните за много кратки срокове да се направят и от вас трябва да тръгне това. То трябва да премине през вас! Аз нямам нищо против от ръководството на Комисията да се случи всичко това, но вие трябва да бъдете основните податели на идеи и на разработки, за да можем ние да продължим нататък.
И само още няколко думи. Например вие в момента наясно ли сте с ТВ7, с „Нова телевизия”, с Би Ти Ви, с Фрог до физическо лице със собствеността?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: С „Нова телевизия” и ТВ7 – да.
АНТОН КУТЕВ: До ниво физическо лице? Защото споровете специално за „Нова телевизия” според мен са сериозни и там не съм много убеден в резултата. Защото както знаете, политическата спекулация тръгва по прост начин: излиза един сайт с анонимен собственик, пуска една информация, Фрог, който не е анонимен, има някакъв собственик, я публикува и оттук нататък не е никакъв проблем и друг да я качи. Този механизъм е ясен и той се използва всеки ден. И той е механизъм, който очевидно съсипва политическата система в момента. Пак ви казвам, наше общо задължение е да минем през този механизъм по някакъв начин. Според мен ние сме вече на границата на обществената търпимост. Като казвам „ние”, имам предвид не само политиците, вкарвам вътре съвсем спокойно и журналистите, вкарвам и собствениците на медии, вкарвам и регулаторните органи.
Така че това е обща задача, която ние трябва да решим и то сравнително бързо.
И само няколко последни изречения. Според мен три посоки на регулация трябва да изработим заедно с вас, може би тук колегите ще добавят и други. Ние трябва в рамките на тази година да вкараме сериозни промени в медийната регулация и те да бъдат насочени според мен в три главни посоки. Едното е, разбира се, изясняване собствеността на медиите до ниво на физическо лице – абсолютно необходимо, включително обаче и на интернет сайтовете, ако е възможно, категорична регламентация на формите на финансиране на медиите – категоричен, подчертавам, във и извън кампании, защото там правилата са напълно различни. Между другото, ние сме готови в парламентарната група, аз много пъти съм го казвал на различни места, включително на помощ. Ние поръчахме преди известно време едно изследване от името на Народното събрание на университета за финансирането на медиите – едно наблюдение в цялото европейско законодателство, което може да бъде много полезно в този случай и на основата на него може да се изработят добри практики. Според мен вече е крайно време да се направят. Тоест финансирането във и извън избори е изключително важно.
И третото е гарантиране на това, което всички наричаме, обществени функции, това, за което питаше и проф. Добрева. Вие й отговаряте чисто формално. Тя Ви пита гарантираме ли ние културната част, Вие казвате: ами доколкото го има в лицензията и доколкото ние сме го хванали, него го има. Ако случайно някъде сме хванали, че го няма, ще съставим глоба. Само че нашата работа с вас не би трябва да се изчерпва с това, ако искаме резултати. Тоест ние трябва да отчетем резултата, а не положените усилия. Ако регламентацията не е достатъчна, за да може да доведе Съвета за електронни медии, защото Съветът за електронни медии е единственият контролен орган в този случай, да доведе Съвета за електронни медии до крайния резултат, в който ние да сме наясно, че ако на този народ му трябват еди-колко си часа култура седмично и той ги получава, ако ние това не го правим, значи резултатът е, че ние сме виновни. Но пак ви казвам, че под „ние” слагам само политиците, слагам и контролните органи, слагам и медиите. И всички ние трябва да решим този проблем в най-скоро време. Извинявам се, колеги, че дълго говорих.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Заповядайте, господин Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Тук въпросите са много, действително по тях сме говорили.
Може би да започнем от рамковия въпрос: дали медиите са точно сфера, в която след много регулация ще се стигне до резултат. Аз съм с голямо съмнение по този въпрос. Защото гледам аз гледам, че други сфери, които са по света с регулация, е постигнат много по-голям резултат, при нас не се постига, пък камо ли в медиите. Както и да е. Това е общо съмнение.
Нямам нищо против на Съвета за електронни медии да му се възложат в крайна сметка и в плана на този диалог някакви законодателни предложения. Макар че тук трябва да има известно разграничение на правомощията. Това че ние го прилагаме, предполага да не се месим, когато го правим.
Аз нямам нищо против. Нещо повече, в началото на предишния мандат, защото смятам, че началото на мандатите е много хубаво време за правене на закони, заедно с господин Захариев участвахме в една група, аз бях неин ръководител, и тогава стигнахме до много противоречия, но според мен формулирахме доста проблеми. Не би било лошо и сега да сложим този текст на масата, ако Мартин го внесе, за да видите докъде сме го докарали тогава. При това, абсолютно неполитическа беше тази група, тя беше събрана от най-различни среди, които само се карахме помежду си. А пък карането в това отношение е доста добра защита. Така че ми се струва, че може да се ползва това. Можем да формулираме някакви предложения, които да дадем в определен ред за промяна на закона от гледна точка на нашата практика и на това, което трябва да се случи. Например във връзка с изборното законодателство аз самият съм правил нееднократно много пъти изказвания.
Предложение е едно, разпоредба обаче като част от систематичен текст е съвсем друго, вие знаете. Това не може да бъде вменено като ангажимент на Съвета за електронни медии, трябва да има юридическо експертно тяло, което да подготви този закон. И това е много сериозна задача. Искам да ви кажа на базата на моя опит дотук, че такова юридическо експертно тяло е нещо доста дефицитно. С риск да създам негативни емоции, ще припомня двама души, които са се ангажирали с писането на закон заедно с екип – Нели Огнянова и Даниел Вълчев. И Радослав Чолаков и Клара Маринова, но тя не работи сама. Това е. И ако огледаме наоколо, не знам дали ще видим нещо ново и различно да се появи. Защото това изисква съобразяване с много европейска нормативна база и изисква медийна юридическа експертиза, която е голям дефицит.
Това е свързано с политическата стабилност. Свързано е и с нещо друго. Законите са в крайна сметка политически документ, а пък Съветът за електронни медии е неполитически орган. Ще стигнем до едни части, които няма да бъдат писани от нас,, ще дойдат от политиците, които ги пишат и нищо чудно даже ние да не сме съгласни с тях. Доколкото се помня аз, с политическите ми позиции изобщо не са свързани с власт. Няма значение дали са били по времето на Костов или по времето на царя. Така че механизмът е по-сложен.
Това, което аз разбирам, разбирам и добронамереността в тона и с удоволствие ще направим това – ще си прередактираме предложения на базата на нашия опит дотук, къде имаме наблюдения. А пък оттам нататък ще видим как може да се пише. Дано сте прав в това за политическата стабилност.
И още едно нещо да кажа. Във всички случаи не може да стане без третата страна, без потърпевшите, така да се каже. Те са тези, които ще прилагат закона, така че е много важен диалогът с медиите в това отношение и техните представители, даже по-важен отколкото със Съвета за електронни медии.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Захариев, заповядайте.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми доц. Лозанов, радвам се, че дискусията по приемане на вашия отчет завършва във финалната си част с нещо, което от отдавна дискутираме заедно. Това е стойностният резултат, който очакваме да произведе приемането на вашия отчет, тъй като очевидно е, че медийната среда се влошава от година на година, очевидно е, че може да дадем оценка, че медийната среда на 2013 г. може би е най-компромисната, най-лошата в целия ни преход. На базата обаче на всичко това вие внасяте един отчет, който аз лично ще определя като впечатляващ, тъй като това е единствената и основна точка на днешното заседание. Искам лично да Ви поздравя за това, което сте свършили – не само Вас, но и членовете на Съвета, цялата администрация от 67 човека, която управлявате.
Този отчет за мен значително се различава от отчета, който гледахме през лятото миналата година не само по своя обем, но и по своите съдържателни изводи, по своята структура. И очевидно направените тогава бележки и от мен, и от моите колеги са намерили сериозен анализ в средите на регулатора.
На първо място, вашият отчет е два пъти по-голям по обем, което в никакъв случай не означава, че ние четем нещо, което е формално и скучно. Напротив, този път аз съм изчел този доклад с огромен интерес и съм усетил , че имате изключително добър рефлекс към проблемите на регулацията и проблемите на сектора, които се задълбочават. Например въвеждащото ви резюме показва, че през първото полугодие на миналата година Съветът за електронни медии е бил ангажиран с наблюдение на отразяването освен на рефенредума и предсрочните парламентарни избори през май, тоест били сте малко по-натоварени от обичайното, сте изготвили освен това цели 117 доклада в областта на административно-наказателната дейност, а в предходната 2012 г. те са били 85. Една суха статистика доказва, че сте имали 44 доклада повече, въпреки политическите събития на полугодието. По същия начин мога да обобщя, че приблизително с една трета би следвало да сте увеличили обема си на работа.
От друга страна, съм изумен от цифрата 18400 часа мониторинг. Това е абсолютно невероятно. То е обяснимо, като човек погледне колко са и телевизиите, които действат в България – 153 телевизии и 24 радиомрежи, 40 местни радиостанции и т.н. Учудвам се какви са възможностите на вашите кепчър сървъри, вероятно имате нужда от нови такива.
С огромно уважение се отнасям към по-подробното представяне, което докладът прави на елементи от медийната регулация, най-вече свързани с квотата за европейска продукция, работата на българските продуценти, работата по авторско право, по защита на децата. Отчитам, че сте отделили две-три страници на така наречения лаудис ефект. Аз се занимавам с този казус от доста време, трябва да ви кажа, че апаратът, който сте купили в СЕМ, няма да реши вашите проблеми, нито проблемите на аудиторията. Единственият начин да решим лаудис проблема (това е силата на звука) е чрез промяна в закона, която да изискаме от операторите да спазват. На този етап саморегулацията даде някакъв резултат. Знаете, там няма текст, на който да стъпим, може да стане само със закон. А има достатъчно прецизни технически уреди, с които на изхода на системата и на входа на разпространителите това нещо да се контролира. И така нататък, и така нататък.
В заключение искам да кажа, че представения доклад за дейността на медийния надзорен орган за първото полугодие на 2013 г. е цялостен, изчерпателен, пълен, задълбочен обзор на извършеното от регулатора и още веднъж да ви поздравя. Приемете, ако може, един съвет от мен: бих ви посъветвал Българското национално радио и Българската национална телевизия да бъдат поканени от вас по сходен начин, както ние каним вас, за подробни отчети за своята работа, за да се засили и утвърди усещането за ефективност в работата в служба на обществото на тези два важни национални обществени оператора.
На финала, бих определил този доклад като водораздел между старите години и практики, порочни според мен, на работа на регулатора, в които тези доклади бяха нищо повече от копи пейст, като едно ново начало, което очевидно вие поставяте по повод отчитането си пред Народното събрание. Надявам се този тренд да бъде запазен и през второто полугодие на 2013 г., което също е богато на политически и медийни събития, както знаете.
Като цяло считам, че форматът в полугодие за отчет е безсмислен, тези отчети трябва да обхващат цялата календарна година, а не на полугодие, а пък отчетите, които ви посъветвах да търсите от Българското национално радио и Българската национална телевизия трябва да бъдат на сезон. Защото активният телевизионен сезон започва на 1 октомври и завършва на 30 юни. За радиото спецификите са по-различи, но бихме могли да го сложим в същия формат. Сега е по средата на нищото, ако се опитате да направите подобно нещо с тях.
Надявам се следващия отчет, който ще ни поднесете, да бъде също толкова интересен за четене. И най-важното, което за мен като експерт в медийната сфера, са вашите последни четири-пет страници със заключения. Всъщност вие поставяте на масата всичко онова, за което колегата Кутев говори, като свое разсъждение на регулатора. В голяма степен тези заключения са едно добро начало за дебат, който трябва да поставим заедно. Считам за много по-важен този дебат сега, отколкото хибридната телевизия, да речем. Така че очаквам в най-скоро време, до идването на пролетта, регулаторният орган да предизвика една широка дискусия по проблемите на бъдещото ни медийно законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, господин Захариев.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: И аз благодаря. Само една дума да кажа. Отчети има на обществените медиите, които са в сходен формат – идват генералните директори на медиите, управителните съвети. Тези срещи са двустранни, може би няма достатъчно публичност. Господин Валерий Тодоров е бил тук и за два мандата е дал осем отчета – много пространни, които са били приемани. Иначе за съжаление някои части (дано следващия път не сте разочарован) ще бъдат възпроизведени, в смисъл, отново ще има наблюдение часове, нашата дейност е в известен смисъл фактологична. Разбира се, ще има разлики в отчета.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Буруджиева, заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин Лозанов, уважаеми членове на СЕМ! Тъй като моето изказване в пленарна зала при приемането на предишния отчет засягаше в голяма степен точно начина и философията, по която правите своите доклади, ще започна оттам. Съжалявам много, но съм много далеч от дитирамбите на колегата Захариев. В същото време мога да призная, че е направена сериозна крачка напред и смятам, че точно тези дискусии около докладите са в посока да допринесат най-накрая да имаме доклади, които не става въпрос ние да одобряваме и харесваме, а става въпрос да има доклади, с които де бъде информиран всеки български гражданин и да получи онази информация, която му е необходима, като ги чете.
За да не се разпростирам по множеството бележки за непълноти и неясноти и липса де факто на информация, ще ви дам пример и очаквам малко да ме информирате, защото лично ми е интересен все пак до какви резултати се достигнали. Страница 10-а, точка 4. Фокусиран мониторинг върху позициониране на продукти – конкретно и тематично позициониране като частен случай на позициониране. За да не изглеждам голословна и излишно критична, ще си позволя да прочета за вас, колеги, точно седем реда: „Изследвано бе доколко доставчиците на медийни услуги са взели предвид не само изискванията на Закона за радиото и телевизията и за новата форма на търговско съобщение, а и предписанията в методическите указания на СЕМ относно позициониране на продукти и скрита реклама, като втора задача при наблюдението бяха констатациите дали предаванията с позиционирани продукти директно призовават към закупуване на конкретните продукти или услуги, което автоматично превръща рекламната форма позициониране в реклама по смисъла на чл. 74, недопустимо от гледна точка на защита на потребителя на медийните услуги и на нормите на Закона за радиото и телевизията, които разграничават отделните форми на търговски съобщения.”
Позволявам си да го прочета, защото това нищо не означава, освен че сте направили тази дейност. И е в духа „станахме държавни чиновници”. За което ви критикувах миналия път.
Разбира се, има много други точки, които не са така, но има и други, които повтарят това. Така че аз наистина се надявам да има подобрение и в годишния доклад, а не просто повторения, както Вие казахте, които просто са неизбежни естествено.
Та, какво констатирахте тук? Ако може, съвсем накратко.
Оттам нататък само два въпроса имам, на които аз нямам отговор, не зная дали вие имате отговори, но това трябва да са наши общи отговори. Единият въпрос е вярно ли е, че по закон вие имате задължението да правите два отчета годишно. Аз не бих се втурвала в дискусия защо са направени два преди да съм се запознала с аргументите, които са стояли зад тази промяна в закона, и мисля, че това е добре да направят всички, които предлагат промени в тази посока. Но задавам си въпроса възможно ли е, имате ли капацитет от тези хора, които работят в Съвета за електронни медии, бройките които вие цитирате, има ли възможност и капацитет да получаваме в някакъв по-динамичен времеви отрязък отчетите? Защото тук стана дума за анализа на собствеността и че по начина, по който вървят нещата, ние бихме се запознали с това в 2015 г. и бихме го дискутирали. Така че съвсем добронамерено задавам въпроса има ли възможност, какво е необходимо може би да се направи, какво вие бихте предложили, може би е необходимо да го обсъдите, но ще бъда искрено благодарна, ако можете да кажете какви са оптималните срокове текущата дейност, която се извършва в СЕМ, да бъде обобщавана и предлагана за доклад два пъти годишно, но в обозрима близост до свършване на периода.
Признавам си, че може би бях твърде оптимистична, смятайки че сега ще гледаме периода юли-декември. Едва ли един месец е възможен срок, но все пак шест месеца ми се вижда твърде дълго време за написването на един доклад, който отразява дейност, по която предполагам, че вие си се отчитате вътрешно. Поне аз така си мисля, не знам, кажете, наистина смятам, че практиката да не се четат докладите и да не се разсъждава върху докладите, които се внасят в Народното събрание, е загърбена. Лично аз, смятам и моите колеги, имаме желание в по-динамичен порядък да можем да реагираме на онова, което вие в докладите си констатирате и ни предлагате на нашето внимание – като тенденции, посоки на развитие и т.н.
И в този порядък едно подвъпросче. Сигналите, казвате, са 272. Според вас, просто ми е любопитно като професионалисти и хора, които наблюдавате най-детайлно медиите, това е вашата задача, всъщност будено ли е в този смисъл гражданското общество? И второ, увеличават ли се сигналите, гражданите ли са тези, които са критични по медийната среда, или не?
И второто, типове сигнали, систематизация на проблемите дали можем да изведем? Дали има неща, които се повтарят в годините при наблюдението на сигналите? В този смисъл аз разгледам и тази методика, за която стана дума, че не можете да си я представите, за ефективността на правоприлагането. Защото когато се прилага един закон, ако продължават абсолютно едни и същи проблеми да излизат, едни и същи типове сигнали по едни и същи проблематика и в едни и същи полета, това означава, че законът просто нищо не регулира. Нито контролните органи могат нещо да направят.
Последният въпрос, който бих Ви задала, е следният. Съгласно чл. 35 на Закона за радиото и телевизията, ал. 3, по повод на прозрачността. Защото всички искаме да сме много прозрачни, аз бих искала, разбира се, повече хора да се възползват от тази прозрачност и да четат и тези доклади и пр., но в тридневен срок вие трябва да сложите протокола от заседанието на Съвета за електронни медии. Означава ли от вашата страница, че последното заседание на Съвета за електронни медии е било на 3 декември миналата година или има някакви други протоколи, които не са качени? И как се процедира с протоколите? Защото моето впечатление от 91-ви протокол е, че става дума за резюмета. Аз не мога да си представя, че по точки 4, 5 и 6, където са се обсъждали толкова важни неща – по въпроса за намаляване заплатите на служителите в обществената телевизия, трябвало е да обсъдите писмо на общото събрание; т. 5 е съставът на комисиите за провеждане на конкурса за лицензиране; т. 6 е докладът на дирекция „Обща администрация” относно осигуряване на информационно-технологично обслужване и технически средства и услуги от външни организации. Това, което стои в протокола, просто не мога да си представя, че това е било цялостното обсъждане в заседанието. Или просто аз греша. Та, стенографски ли са протоколите, които вие публикувате и това ли е последният протокол от последното заседание, който сте публикували? Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, госпожо Буруджиева.
Заповядайте, господин Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря. Аз разбирам очакването от миналия път, има обаче нещо, което продължаваме да не сме изяснили и може би трябва да изясним. То не е резултат на опит да се създават фалшиви напрежения, но това е отчет за дейността на Съвета за електронни медии за шест месеца. Моето усещане продължава да бъде, че вие очаквате не отчет, а доклад и то доклад на Съвета за електронни медии за развитие през тези шест месеца на медийната среда.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Не, неправилно смятате. Затова е по-добре да отговорите на въпросите ми. Явно това е друг разговор и няма нужда да отегчаваме колегите.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Може би трябва да го проведем този разговор, защото такова нещо има. Въобще има много информация и тя е в някакъв вид в сайта, за който Вие казахте. Там са и тези доклади, които са върху конкретните казуси, с изводи и т.н. А тук ние пишем сами за себе си през тези шест месеца.
Какъв капацитет имаме? По-скоро спазваме срока на закона, отчетът за тези шест месеца е внесен през октомври – не знам защо го гледате сега. Така е преценено.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: В смисъл, това са три месеца.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: То може да стане и за два месеца. Но така е по закон.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Не аз просто Ви питам, то не е по закон. Вие нямате фиксиран срок в закона.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Имаме. До три месеца пише.
Но аз исках да кажа, че отчетът не е единствената форма, през която може да ви информираме за нашата дейност. Тя има публичност и всичко по-важно има медийно отразяване, влиза в нашите протоколи, в нашия сайт. А по закона аз като председател съм длъжен да поддържам междунационални отношения и винаги съм на разположения за всякакъв вид интереси, въпроси и взаимодействие и не непременно това попада на страниците на отчета. Щом има професионален разговор, можем да водим винаги този разговор.
По отношение на това, което прочетохте. Може би е смътно написано, не мога да кажа, но Съветът за електронни медии прие едни методически указания, с които най-просто и най-общо казваше, че не е по принцип забранено да се представят търговски марки, ако те имат информационна, а не рекламна функция. Това беше след диалог с продуцентите и с доставчиците на медийно съдържание и, както господин Захариев изтъкна, много години имаше дебати в обществото по това. И този мониторинг между другото наблюдаваше и това дали има промяна в тази употреба и това класиране на търговски марки. И се оказа от нашия мониторинг, че хората продължават да имат един вътрешен страх да употребяват в информационен формат тези марки.
Кой пише сигнали? Най-много пенсионери и затова сигналите са от най-консервативната част на обществото и са свързани преди всичко с нецензурен език и т.н. Освен това, ако ще изследваме влиянието на закона, има промени, които ние самите създаваме. Например имаше страшно много сигнали, когато се постави въпросът за звука на рекламите. Разбира се, има и хора с много голяма култура и усет и даже често пъти сигналът е написан с много висока компетентност, но тогава има риск, че това е удар на конкурент. Но така или иначе, това се проверява. Има и много хора, които се чувстват като част от нашия мониторинг – пишат за всякакви наблюдения.
Протоколите са забавени през м. декември, а и през други месеци се е случвало, по следната причина. Ако някой е в командировка или болен, не е на работа, не може да подпише протокола. А за да може да се качи протоколът, освен стенографката да го свали, трябва да се подпише от всички, които са участвали в заседанието. Това е причината по някой път протоколите да се бавят. Освен това често пъти се нанасят чисто стилистични реакции, което също забавя. Това е проблем действително и имаме задача да го решим. Освен това предвиденият в закона срок три дни очевидно е малък.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Протоколът от заседанието за избора на генерален директор ви се забави с три месеца.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Нямам спомен за толкова голямо забавяне. Но така или иначе, срокът от три дни е малък.
Освен това в протоколите се стенографират само дебати, там, където има съгласие с внесеното предложение от администрацията за решение и после същото това предложение се превръща в решение, не се отразява. Фактически това е, което Вие виждате като резюме.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Извинявайте, че влизам в диалогов режим. Тогава какъв ви е проблемът с трите дни, когато вие компресирате съдържанието и нямате нужда от стенографско сваляне на протокола?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Често пъти има много дебати.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: По тези въпроси не е имало дебати, така ли е? Това е целият протокол? Този 51-ви протокол стенографски ли е или е компресиран? Това ви е за фирмите доставчици, с които вие ще работите, това ви е обсъждането за работните заплати на Българската национална телевизия. Просто не мога да си представя, че с две изречение е решено.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: За заплатите на Българската национална телевизия не знам, трябва да го погледна, а за фирмите доставчици предполагам, че те са били възпроизведени от предишен път. Общо взето принципът е, че се стенографират само частите, по които има дебати. Освен това дебатите по отношение на актовете, които се превръщат в наказателни постановления, не се включват в протоколите, защото те подлежат на съдебен контрол и това не би било в полза на защитата на Съвета после.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Дали правилно съм разбрала, редактирате протоколите, така ли?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Частите, в които има дебати и изказвания, ги пускаме стенографски, а другите ги резюмираме.
Само едно нещо да допълня. Тези протоколи са в някакъв смисъл едно облекчение за нашата публичност и комуникация, но самите заседания на Съвета за електронни медии са отворени и практически всички, които искат да присъстват или се чувстват засегнати, или по някакъв начин имат интерес да присъстват на тези заседания, могат да го направят. Още повече в края на заседанието, когато има теми, по които очевидно има интерес, давам думата на присъстващите. Така че се опитваме да работим с обществото непосредствено.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Колко често са ви заседанията в месеца?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Един път седмично.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: А протоколите ви не са качени от 7 декември насам, така ли да разбирам?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да. Имаше болни, имаше в отпуск колеги. Но заседанията са по този начин.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Един последен въпрос, господин Лозанов, той касае какъв е статутът на честотата, на която доскоро се излъчваха предаванията на Народното събрание по радио „София” на Българското национално радио? Има ли промяна в програмната схема на радиостанцията, която да е заявена пред Съвета за електронни медии? Ако може да споделите повече информация.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да, има внесена промяна в програмната схема, в която вече не присъстват излъчванията на програмите на Народното събрание, като мисля, че това е било в резултат на диалог между ръководството на обществената медия и ръководството на Народното събрание. Тъй като има някъде произтичащ законов ангажимент за това излъчване, но е в крайна сметка въпрос на един свободен диалог. Доколкото съм запознат (казвам доколкото, защото от десетина дни не съм на работа, а това е станало през тези дни), господин Янкулов е казал, че имат разговори с ръководството на Народното събрание.
ИВО АТАНАСОВ: Имат съгласието на господин Михаил Миков.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Той имаше такава идея още в началото, при встъпването в своя мандат, тъй като считаше, впрочем всички са знаели отдавна, че това е доста неблагоприятно за програмата – за да може да се превърна радио „София” в самостоятелно радио със свое влияние. По какъв начин достъпът до Народното събрание и до неговите заседания ще остане, не знам. По програма „Хоризонт” остава парламентарният контрол.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: И включванията, които са по решение на Народното събрание. Разбира се, и излъчването на онлайн на заседания на комисии по интернет, така че има и други форми. Аз Ви благодаря за информацията.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Ние така или иначе ще се съобразим с това искане.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Ако може да поясня. Това е честота, отделена за парламентарно излъчване през честотата на Българското национално радио, тъй като знаете, че държавата плаща този ресурс. И тъй като се получава свободно поле, когато няма парламентарни излъчвания, в него именно е вградена програмата на радио „София”. Така че излъчванията за София, и са парламентарни, и програми за София, но честотата е предоставена някога на радиото като лицензирана честота за парламентарни излъчвания.
АНТОН КУТЕВ: Това означава ли, че за да се пусне тази честота, трябва да се спре предаването на радио „София”?
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Тъй като това са предаватели, които излъчват програмите на радио „София”, само в София се излъчват парламентарните заседания. И тъй като няма друга отделена програма, се излъчват и за Искърското дефиле, за зони като Ихтиман и т.н. Но като лиценз, лицензът на радио „София” е надграден, получен върху изискването за парламентарни излъчвания. Така че трябва да се внесе корекция в лиценза при всички случаи. Трябва формално да се промени лицензът на радиостанцията. А ако ще се запази излъчването на парламента, да се намери друга честота за тези излъчвания.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, предлагам да приключваме заседанието. Колегите от ГЕРБ, които напуснаха заседанието поради ангажименти към парламентарната група, са заявили своята позиция по гласуването.
Благодаря на всички, които участваха в тази сериозна и задълбочена дискусия. Господин Лозанов, мисля, че мога да кажа и от името на моите колеги, че днес ние разглеждахме отчет, който представихте в нов вид, с много по-подробно представяне на основните предизвикателства, които са стояли пред Съвета за електронни медии през отчетния период. Аз се обръщам към Вас с молба, всички въпроси, които бяха поставени от колегите народни представители, да бъдат на Вашето внимание в следващите месеци. И, разбира се, предизвикателството по отношение на законодателни инициативи, което е и наш ангажимент, трябва да бъде обект на последваща работа.
Позволете ми да кажа още, че тъй като в заключенията сте представили основните акценти, но в тези отчети сигурно ще бъде полезно освен оценки, освен конкретни виждания, да поговорим малко повече и за приоритетите, които предстоят в следващия период – шестмесечен или, както господин Захариев посочи дали не е по-добре да бъде цяла година, този въпрос е коментиран вече в заседание на Комисията.
Така че ви предлагам да отиваме към приключване с проект за следното решение:
1. След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите разгледаха и приеха Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2013 г. – 30 юни 2013 г. №330-00-26, внесен в деловодството на Народното събрание от Съвета за електронни медии на 31 октомври 2013 г.
2. На основание чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 19 от Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по културата и медиите същата внася за разглеждане в Народното събрание следния проект за решение:
„Решение
по отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2013 г. – 30 юни 2013 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2013 г. – 30 юни 2013 г.”
АНТОН КУТЕВ: Всъщност има и друг начин да го направим. Аз мисля, че е важно това, което се опитах да прокарам преди малко като теза, и то е един определен личен ангажимент от страна на Съвета за електронни медии във връзка с направените констатации, във връзка със затрудненията, които изпитва Съветът при прилагане на законодателството, да направи съответните законодателни предложения към Комисията.
На мен в момента ми е малко трудно да преценя дали това трябва да влезе в решението. Ако искате, ние можем да направим това предложение и след това в залата. Честно казано, не съм убеден, че това трябва да влиза в решението.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Кутев, ако Комисията се съгласи, това може да влезе в доклада като Ваше предложение и да бъде съобщено в залата на Народното събрание. Ако имаме обща воля.
АНТОН КУТЕВ: За мен най-важното е не толкова да бъде съобщено в залата, колкото да доведе до резултат в работата на Съвета за електронни медии. Аз не настоявам да влезе в решението, ние нямаме готовност сега за това. Единият начин е да бъде като лична уговорка със Съвета за електронни медии и може би няма нужда да бъде записвано.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да, и няма юридическо основание.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Извинявайте, аз стоя така мълчаливо, защото все пак искам да говоря с колегите, не смея от тяхно име да поемам ангажимент. Но ми се струва, че няма да има никаква причина за това да се откажем да резюмираме всички проблеми, които опират до закона и прилагането му.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз имам едно конкретно предложение в тази посока. Така или иначе Съветът за електронни медии със свой представител предполагам по-категорично ще работят и ще правят своите предложения по повод на изработването сега на Изборния кодекс. Имаме намерение да направим и специална среща с представителите и на Съвета за електронни медии, и на Българската национална телевизия и Българското национално радио, изготвяйки текста за медийната кампания. Мисля, че това е начинът – в смисъл, да направим специално заседание може би, на което да обсъдим, вие да предложите и да кажете какви са проблемите. Просто да е направено едно заседание, на което Съветът за електронни медии ще си каже проблемите и това ще бъде един резултат, от който ще тръгнем, за да вървим. А да има специален запис в решението ми се струва, че не е необходимо.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Иво Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, само един щрих да добавя във връзка с предложението да излизаме със законодателни идеи. Предстои промяна на общностното законодателство в медийната сфера. Към Европейската комисия е изградена група на високо равнище. Има най-различни идеи, като се започне от създаване на европейски СЕМ и се стигне до по-ниски нива. Така че ние бихме могли, участвайки чрез свой представител в тази група в Брюксел, комуникирайки с Медийната комисия и на базата на собствения си опит да вървим към идеи за промени в Закона за радиото и телевизията. Така че намирам това за удачно, а каква ще бъде формата, вече вие ще прецените. Благодаря.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Май че вече се размина това. Те трябваше да направят европейски СЕМ, който да бъде нещо като борд на СЕМ-овете.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви.
Моля, които са съгласни с предложения проект за решение, да гласуват.
За – 15, против – няма, въздържали се – 3.
Решението е прието. Благодаря ви на всички!
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,35 ч.)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Бояджиева