Общ законопроект № 353-13-23/18.11.2013 г. на приетите на първо гласуване на 31.10.2013 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 302-01-12, внесен от Министерски съвет на 13.08.2013 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 354-01-65, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 16.10.2013 г.

---

На 29 януари 2014 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния


Д н е в е н р е д:


Общ законопроект № 353-13-23/18.11.2013 г. на приетите на първо гласуване на 31.10.2013 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 302-01-12, внесен от Министерски съвет на 13.08.2013 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 354-01-65, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 16.10.2013 г.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Мариана Бояджиева – заместник-председател на Комисията.

* * *


ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми колеги, има необходимия кворум. Комисията по културата и медиите ще проведе заседанието си днес, на 29 януари 2014 г., при следния дневен ред:
Общ законопроект № 353-13-23/18.11.2013 г. на приетите на първо гласуване на 31.10.2013 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 302-01-12, внесен от Министерски съвет на 13.08.2013 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 354-01-65, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 16.10.2013 г.
Имате ли други предложения по дневния ред? Ако няма, моля който е съгласен с предложения дневен ред, да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Благодаря ви.
Проектът на доклада за второ гласуване ви е изпратен на народните представители по електронен път и на хартиен носител. Предполагам, че всички сте имали възможност да се запознаете с него.
Постъпило е искане от народния представител Мартин Захариев за оттегляне на неговото предложение по § 6, чл. 77, за създаване на нова ал. 2.
Откривам дебатите по реда на параграфите в доклада.
„Д О К Л А Д
за второ гласуване
ОТНОСНО: Общ законопроект № 353-13-23/18.11.2013 г. на приетите на първо гласуване на 31.10.2013 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 302-01-12, внесен от Министерски съвет на 13.08.2013 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 354-01-65, внесен от Стефан Данаилов и група народни представители на 16.10.2013 г.
З А К О Н
за изменение и допълнение на
Закона за авторското право и сродните му права
(Обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., бр. 107 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28, бр. 43 и бр. 74 от 2005 г., бр. 99 от 2005 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 29 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 73 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 12 от 2009 г., бр. 32 от 2009 г., бр. 25 от 2011 г.)”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Колеги, по наименованието на закона имате ли съображения?
Ако няма, моля който е съгласен, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
«§ 1. В чл. 4, т. 1 след думата „управление” се поставя запетая и се добавя „актовете на съдилищата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Имате думата по този текст. Ако няма съображения по този текст, моля който е съгласен с текста на вносителя по § 1, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
„§ 2. В чл. 27 се създава ал. 3:
„(3) При музикални произведения с текст и музикалнодраматични произведения срокът по ал.1 изтича седемдесет години след смъртта на по-късно починалия измежду автора на музиката и автора на текста, независимо дали тези лица са посочени като съавтори, при условие че текстът и музиката са били създадени с цел да бъдат използвани заедно.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за §2.
Имате думата по § 2. Не виждам заявки.
Моля който е съгласен с предложения текст на вносителя за § 2, да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложение от народните представители Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Ваня Добрева, Мартин Захариев и Антон Кутев.
Създава се нов §2а.
„§2а. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 3, 4 и 5:
(3) Авторите могат свободно да избират на коя или кои организации за колективно управление на права да станат членове като им предоставят за управление свои права.
(4) Организация за колективно управление на права може да отстъпва на ползвател само права, които изрично са й били поверени за управление от нейни членове или от сродни организации от чужбина, с които има сключени договори за взаимно представителство и техните членове, или поверени за управление по силата на споразумения по чл. 40б, ал. 4 и 5. Тя може да отстъпва на ползвател права на лице, което не е неин член и не я е овластило да действа от негово име по силата на такъв договор за взаимно представителство или споразумение само в случаи, предвидени в този закон.
(5) Организация за колективно управление на права може да отстъпва на ползвател само права в рамките на категориите права, начините на използване и видовете произведения, установени в издаденото й удостоверение по чл.40б, ал.8.“
2. Досегашните ал. 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 6, 7, 8, 9 и 10.
3. Досегашната ал. 8 става ал.11 и се изменя така:
„(11) В случаите, в които този закон предвижда предоставянето на съгласието на авторите да става само чрез организация за колективно управление на права, всяка от организациите, които законно управляват съответните права може да действа и от името на автори, които не са нейни членове, не са членове на сродни организации от чужбина, с които има сключени договори за взаимно представителство, както и не са членове на организации, с които тя има сключени споразумения по чл. 40б, ал. 4 и 5, доколкото някои от тях не са изразили писмено несъгласие с това. В тези случаи организацията за колективно управление на права трябва да уреди отношенията си с всеки от така представляваните автори по същия начин, както със своите членове.“
Комисията подкрепя предложението.
Уважаеми колеги, моля, ако имате някакви съображения по направеното предложение, да ги изразите.
Заповядайте.
МАРИАНА АНДРЕЕВА (Филмаутор): Добър ден! Бих искала да изразя позицията на двете авторски дружества – Музикаутор и Филмаутор по така предложените текстове, в частност по предложението за изменение на досегашната ал. 8. Преди да изложа съвсем накратко съображенията си по същество, бих искала, на първо място, госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, да ви благодаря за възможността и неправителственият сектор да участва в днешното заседание.
Съвсем вкратце бих искала да кажа, че от наша гледна точка по всички останали текстове в сега предложения § 2а забележки нямаме. Единственият текст, който е притеснителен, касае, както вече споменах, редакцията на досегашната ал. 8, която става ал. 11 и в която в последното изречение има предвидено условие, а именно че задължително колективно управление на права ще е налице, но паралелно с това се запазва възможността някои от авторите да изразят писмено несъгласие с това.
На първо място, бих искала да кажа, че в досегашния вариант на ал. 8 не случайно това условие го няма. На второ място, бих искала да кажа, че това условие би довело до допълнително затруднение в прилагането на текста. Нашето разбиране е, че разпоредбата, както вече споменах, предвижда управлението на права в определени сфери да става само чрез организации на правоносители. Тоест не случайно е предвидено задължително колективно управление. Запазването на резерва за индивидуални правоносители означава да се създаде ненужен хаос на пазара. Именно затова считаме, че предвиденото условие в последната част на първото изречение е ненужно. А наред с това смятаме, че доколкото задължителното колективно управление е предвидено в международен акт, каквато е директивата за кабелно и сателитно препредаване, такова условие липсва. В този смисъл така предложеният текст не би бил в синхрон и с нея.
Още веднъж, нашето предложение е условието в последната част на първото изречение да отпадне. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Искам да помоля Министерството на културата да вземе отношение.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Благодаря Ви. Ние по принцип подкрепяме текста на вносителите. Тук въпросът е вече от гледна точка на дружествата за колективно управление, как те ще погледнат на този текст. По принцип за нас не е проблем да се приеме така, както е внесен текстът за обсъждане в Комисията.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Проф. Саракинов, заповядайте.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Специално искам да обърна внимание върху тази клауза, която казва сега, че дружеството може да представлява в определени случи всички. Добре, всички, това значи, че не може индивидуално да отиде никой, това е смисълът на закона – дотук добре. Но сега се добавя, че освен ако авторът не иска. Това „авторът не иска” не значи, че той ще тръгне сам, а той може да каже, че изобщо не иска да го изпълняват. Защо ще го накарате, иска - не иска, дружеството като е дало съгласие, ще се изпълнява 70 години след смъртта му и никой няма да може да каже „не”. Ами той може да не си харесва вече произведението, може да го е дори срам от него. Защо да не може да каже „не”?
В хода на разискванията по измененията на чл. 40, ал. 8 от ЗАПСП, за която сега се предвижда да стане ал. 11, от страна на „Музикаутор“ и „Филмаутор“ бе направено възражение срещу последните думи в изречение първо, а именно: „доколкото някои от тях не са изразили писмено несъгласие с това“. Става дума за правото на организациите за колективно управление на права да предоставят съгласие от авторите-техни членове, за препредаване на произведенията им по кабел.
Предложението беше отхвърлено от народните представители единодушно и с пълно основание. Главното съображение за това беше, че е несправедливо и нарушаващо свободата на всеки автор да решава дали и как да разгласява своите произведения. В същия смисъл и то изрично има формално основание. Съгласно чл. 9, т. 1 от Директива 93/83/ЕИО от 27.09.1993 г. (действаща и досега) държавите – членки на ЕС трябва да осигурят щото носителите на авторски и сродни на тях права да могат да предоставят или отказват на кабелен оператор разрешение за препредаване само чрез организация за колективно управление на права – подчертавам или отказват. Именно препредаването по кабел е полето, в което прибягването до колективно управление е задължително според европейските директиви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Заповядайте.
НЕЛИ БОСАКОВА (юридически съветник на Българската асоциация на музикалните продуценти и на сдружение ПРОФОН):Искам да взема съвсем кратко становище в подкрепа на колегата Андреева и в отговор на репликата на проф. Саракинов относно възможността даден правоносител да не започне индивидуално да събира възнаграждения за себе си в тези хипотези, но не трябва да забравяме, че законът в случаите на колективно управление на права казва изрично, че един правоносител не може да се откаже от тези възнаграждения и отказът му от тези възнаграждения ще бъде недействителен. Тоест считам, при цялото ми уважение проф. Саракинов, че в тази хипотеза не можем да приемем един правоносител да изрази несъгласие, било то и въобще да не получава такива възнаграждения.
В този смисъл и нашето предложение е в изречение първо уточнението накрая – „доколкото някои от тях не са изразили писмено несъгласие с това”, да отпадне, както и да отпадне в това изречение изразът „може да”. Защото може да действа и от името на автори, които не са негови членове. Защото именно този израз внася допълнително неяснота и може да се създаде предпоставки да се тълкува, че наистина може да има задължително колективно управление, а може и да няма. Което не е правилно и нарушаваме ангажименти по директиви.
Иначе подкрепяме целия § 2а с тези две уточнения в новата ал. 11.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Други желаещи да вземат отношение по текста? Госпожа Емануилова.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Искам да внеса едно уточнение във връзка с ал. 11. Това е една възможност, в противен случай, ако махнем думата „може”, нормата става императивна.
НЕЛИ БОСАКОВА: Въпросът е, че дружествата, които управляват тези права, които подлежат на задължително колективно управление, не могат да избират, нямат възожност да избират дали ще представляват нечленове или не. Когато се касае за форми на използване, при които има задължително колективно управление, те винаги представляват нечленове, нямат опция за избор. Затова имаме този аргумент, че трябва да отпадне „може”.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Според мен тук в последното изречение става въпрос не за отказ от възнаграждение, а за отказ дружеството да отстъпва правата вместо него. По принцип от възнаграждение не може да се отказва. Аз смятам, че този текст може да остане като една възможност за автора, в края на краищата той е титулярът на своите права, да може да се откаже от тях.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Вие взехте отношение вече по този параграф, но заповядайте.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Аз се извинявам, дано да не се приеме като нахалство, но тъй като точността на текстовете действително е важна с оглед на тяхното прилагане, един от аргументите да поискаме редакция е, че цялото първо изречение съдържа вътрешно противоречие. То започва с това, че управлението на права става само чрез организация за колективно управление, след което се предвиждат изключения. Аз не случайно споменах, че има референция към директива, в която това е предвидено, и не случайно е предвидено само за определени сфери. Такива изключения в международния акт няма за носителите на авторски права. Има за носителите на телевизионните организации като носители на сродни права, но не и за автори. И не случайно е предвидено именно чрез организация, защото това е най-евтиният и най-ефективният начин да се случва.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Заповядайте, проф. Саракинов.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Нека тук обърнем внимание на моралната страна на въпроса. Не бива един автор, като го чете, да каже, те пак ме хванаха тук в някакви мрежи, пишат, права ми дават, пък казват, ама не може освен чрез нас. Може да не се случи никога, но добре е всеки един автор, който не е юрист и въобще живее с мисълта, че го натискат богати хора, държавата и всякакви други, да не остава с впечатлението, че не може да се разпорежда със своите творби. Няма нищо страшно в тази работа – няма да тръгнат да ги дават отделно, но въобще да не ги дават. Това е смисълът.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Вие се изказахте, имаше отговор след това. Нещо ново ли искате да кажете? Заповядайте.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Извинете отново за отнемането на времето. Съгласна съм, че моралната страна на въпроса също има значение. Но има нещо, което е много съществено: къде остава правната гаранция за ползвателите? В крайна сметка организациите за управление на права имат в лицето на ползвателите партньори, на които дават права. Ако има резерви за всеки индивидуален член, каква е гаранцията за всеки един ползвател, че правата, които са му отстъпени от съответната организация, обхващат онзи обем, който на него му е необходим? До каква степен този текст гарантира наистина сигурността на един ползвател, че това, което му се отстъпва от организацията, няма да е фрагментирано, няма да е на части? И това е основното ни притеснение в случая, това е нещо, за което също следва да се държи сметка. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Заповядайте, проф. Саракинов.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Той няма да каже „не”, като седне вечерта в кръчмата и да го каже на приятели. Казано е в закона, ще го направи писмено, ще го изпрати на дружеството, то ще го сложи на сайта си. Тези хора не са много. Съвсем гласно ще бъде.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Въпросът ми е към народните представители имат ли нужда от още пояснения? Господин Захариев, заповядайте.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, мисля, че ще бъде от голяма полза за взимане на вашето решение да чуем становище на ползвателите в лицето на кабелните и сателитни оператори, доколкото те са представени в днешната среща, както и на радио- и телевизионните оператори, които също малко или много са засегнати от една такава промяна с оглед пълнотата и обема на правата, които преотстъпват за препредаване.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте.
ВИКТОР ГЕОРГИЕВ (сдружение „Артистаутор”): Моят въпрос е по отношение на предвидената нова ал. 4 – че организация за колективно управление може да отстъпва на ползвател само права, които изрично са й били поверени за управление от нейните членове или от сродни организации от чужбина, с които има сключени договори за взаимно представителство и техните членове, или поверени по силата на споразумение по силата на чл. 40б, ал. 4 и 5. Въпросът ми е, тъй като понастоящем в сегашната ал. 10 е уредена възможността да се сключват договори от името на нечленове, какво налага създаването на тази алинея. Според мен тя ще предизвика много обструкции в едни бъдещи договаряния с ползвателите.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Проф. Саракинов, заповядайте.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Това не е нещо ново, това досега се разбираше и в повечето страни, разположени в Европа на запад от нас не подлежи на съмнение и се прилага. Но тук, в периферията на Европа от време на време се появяват и субекти, които изведнъж тръгват по заведения, хотели, дискотеки, ресторанти и казват: плащайте за музиката. Ама кои сте вие, та искате парите, не е никак ясно. В уредените държави, където си има едно дружество от сто години, никой не се съмнява в това, като се яви техен представител, плащат. Тук се появяват и други и затова, когато стигне въпросът до съдилищата, там пък съдиите, несвикнали на такива въпроси, започват да се чудят какво и как. Затова мисля, че е хубаво да се каже съвсем ясно: само този, който има права, той може да ги дава. То и на латински си има такава поговорка – не можеш да даваш на друг това, което нямаш. Щом това дружество е упълномощено от своите членове, може да разрешава, но от тяхно име. Не може всеки, който се яви там, да каже „дайте пари”. Това е точно в интерес на сигурността. Съдиите разбират от такъв език.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Само да добавя. То и досега е така, то не може да бъде по друг начин. Въпросът е, че сега изрично изведено това правило, че можеш да отстъпваш само нещо, което притежаваш по силата на отстъпени права от авторите или от други организации. Така че това е изрично подчертаване на едно правило, което съществува и сега в закона.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви.
АНТОН КУТЕВ: Аз обаче искам само да върна към въпроса, който зададе Мартин Захариев. Според мен това е логично. Той имаше предвид колегите да кажат своето отношение към промяната в ал. 8, сега 11, тоест ако може да кажете дали имате проблеми с тяхното предложение, което е важно. Уточнявам, че на мен доводите на колежките ми звучат логично и според мен те имат смисъл. Но, разбира се, логиката е да не се окаже, че влизат в противоречие с другите организации. Затова беше въпросът на Мартин Захариев.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да, аз много добре го разбрах и дадох възможност да се вземе отношение, така че няма проблем.
ВИКТОР ГЕОРГИЕВ: По отношение на този въпрос се придържам към казаното от колегите от Музикаутор и Филмаутор.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин Маричков.
КИРИЛ МАРИЧКОВ: Аз моля да обърнем внимание на следното. Тъй като в досегашната ал. 8, която ще стане ал. 11, става въпрос, че колективното управление е задължително. Но досегашната ал. 10 дава тази възможност авторът да се откаже и когато по тази ал. 10, която остава, той има възможност да го направи това нещо. Няма нужда да се повтаря в ал. 8, където фактически ще противоречи с първата част на същата алинея. Ето, в ал. 10 пише: по отношение на всички останали носители на права, освен тези, които изрично и писмено са изразили пред тази организация несъгласие с това изцяло или за определен начин на използване. Това несъгласие има действие от началото на календарната година до следващата година, когато е направено. Това е в ал. 10. Според мен няма нужда да го има и на другото място.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Това е само за определени случаи. То се отнася само за най-огнените случаи, там, където има най-много спорове. Там самият закон е предвидил, че само една организация може да бъде, ситуацията е по-друга, там е само една и гаранциите са по-големи. Докато това, което сега въведохме, е за всичко извън този текст, където са обикновените случаи. И там правата на авторите са защитени, защото това не значи, че той е втора категория автор или втора категория произведение. Просто не е на такава невралгична зона. Няма повторение.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Мисля, че стана ясно в случая. Други изказвания по този текст? Заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори): Много уместно е предложението на народния представител Мартин Захариев. Наистина се гледат разпоредба по разпоредба, но всички предложения в тяхната цялост имат някаква философия. Може би ще е полезно в този случай, особено когато на масата имаме всички основни организации за колективно управление, имаме и ЕАЗИПА, които имат определени домогвания за участие в този пазар, за нас като ползватели може би е добре, госпожа Здравка Сиракова също да вземе думата и да обясни как тя вижда промените, така както са предложени, дали ги подкрепя. Защото виждам, че колегите от големите дружества не ги приемат. За да разберем как ще се отрази това на ползвателите, трябва да знаем философията на промените накъде гледа – дали ще има паралелно съществуване на организации за колективно управление на права по отношение на едни и същи права, какви ще бъдат отношенията между тези организации, ще могат ли те да се саботират една друга и най-вече ще се налага ли на правоносителите да плащат два пъти или ще можем да договаряме веднъж и да приключваме. Това за нас е много важно. Разглеждайки разпоредба по разпоредба, рискуваме да недооценим някакъв тънък нюанс, още повече, предполага се, че и на народните представители също ще е много трудно да се ориентират в толкова специализирана материя.
Нека да видим по-генерално дали примерно колегите от ЕАЗИПА имат някакво особено виждане за промените в тяхната цялост, за положението на тяхната организация, как се променя и да проведем по-голямата дискусия. Защото текст по текст – трудно ще се включим. На мен ми е трудно да кажа как ще се отрази върху нас това нещо. А въпросът е важен.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ние разглеждаме доклад за второ четене, ние нямаме друг вариант по смисъла на правилника. Имахме първо четене, имаше дискусия, имаше след това работни групи. Ние днес по смисъла на правилника няма как да постъпим по друг начин. Тоест, ако ние не разглеждаме текст по текст, ние не можем да внесем законопроекта в зала. Аз нямам нищо против предложението на господин Захариев и госпожа Сиракова, ако желае сега да вземе отношение, тя преди това заяви, че иска да се изкаже по следващи промени. Но не можем да постъпим по друг начин, освен да гледаме член по член. Дискусия можем да провеждаме, но тя може да бъде само последователно по текстовете.
НЕЛИ БОСАКОВА: Искам само да внеса едно уточнение в контекста на изказването на господин Меликов. В случая не става дума за това дали ще има една или повече организации за колективно управление на права, които ще оперират на един и същи пазар по отношение на едни и същи права и начини на използване. В случая този текст, който конкретно обсъждаме – новата ал. 11, касае допускането на възможност да има както една организация, която да управлява тези права, да дава разрешенията и да събира възнагражденията, така и хипотетичната възможност всеки индивидуален правоносител да има възможност сам да управлява тези права. Което при конкретните форми на използване може да доведе до огромен хаос. В конкретния пример с препредаването е невъзможно всеки един правоносител да даде това съгласие и да администрира събирането на собствените си възнаграждения.
Приемайки текста в този му вариант, можем да доведем до хаос и до противоречие с други норми на закона. Тоест за момента все още нямаме разговора една или повече организации, тук проблемът е дали ще има индивидуални правоносители, които само ще управляват, или ще се остави да се спази международният принцип да име единствено и само ОКУП, който да събира тези възнаграждения и да ги управлява.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Мисля, че беше проведена вече дискусия по този въпрос, направен беше и коментар.
Още веднъж искам да попитам народните представители получихте ли достатъчно информация по този въпрос, за да пристъпим към гласуване? Има ли нужда от продължаване на дискусията по предложението за този параграф?
Колеги, моля да гласувате предложението на народните представители Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Ваня Добрева, Мартин Захариев и Антон Кутев за § 2а.
За – 16, против и въздържали се няма.
Ще прочета § 2а, който става § 3, подкрепен от Комисията:
„§3. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 3, 4 и 5:
„(3) Авторите могат свободно да избират на коя или кои организации за колективно управление на права да станат членове, като им предоставят за управление свои права.
(4) Организация за колективно управление на права може да отстъпва на ползвател само права, които изрично са й били поверени за управление от нейни членове или от сродни организации от чужбина, с които има сключени договори за взаимно представителство и техните членове, или поверени за управление по силата на споразумения по чл. 40б, ал. 4 и 5. Тя може да отстъпва на ползвател права на лице, което не е неин член и не я е овластило да действа от негово име по силата на такъв договор за взаимно представителство или споразумение само в случаите, предвидени в този закон.
(5) Организация за колективно управление на права може да отстъпва на ползвател само права в рамките на категориите права, начините на използване и видовете произведения, установени в издаденото й удостоверение по чл. 40б, ал. 9.“
Обръщам Ви внимание че тук има редакционна поправка, с оглед систематичното място на текста и вместо ал.8 да се чете ал.9)
„2. Досегашните ал. 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 6, 7, 8, 9 и 10.
3. Досегашната ал. 8 става ал. 11 и се изменя така:
„(11) В случаите, в които този закон предвижда предоставянето на съгласието на авторите да става само чрез организация за колективно управление на права, всяка от организациите, които законно управляват съответните права може да действа и от името на автори, които не са нейни членове, не са членове на сродни организации от чужбина, с които има сключени договори за взаимно представителство, както и не са членове на организации, с които тя има сключени споразумения по чл. 40б, ал. 4 и 5, доколкото някои от тях не са изразили писмено несъгласие с това. В тези случаи организацията за колективно управление на права трябва да уреди отношенията си с всеки от така представляваните автори по същия начин, както със своите членове.“
4. Досегашните ал. 9 и 10 стават съответно ал. 12 и 13.”
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
„§ 3. В чл. 40б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 10 се изменя така:
„10. заверено копие от споразумение по ал. 4 в случаите, когато има регистрирана или пререгистрирана организация за същата категория права, за същите видове произведения и други обекти на закрила, както и за същите начини на използване;”
2. В ал. 4 навсякъде след думата „регистрация” се добавя „или пререгистрация”, а след думата „регистриране” се добавя „или пререгистриране”.
3. В ал. 5 се създава изречение второ:
„Приоритетът на подадените заявления с оглед изискванията на ал. 4 се определя в зависимост от датата на първата регистрация на съответната организация в Министерство на културата.”
Предложение от народните представители Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Ваня Добрева, Мартин Захариев и Антон Кутев:
„В § 3 (относно чл. 40б) се създават нови т. 4 - 10:
4. Създава се нова ал. 6:
„(6) В случай че заинтересованите организации за колективно управление на права не постигнат писмено споразумение по смисъла на чл.40б, ал.4 и 5, всяка от тях може да поиска решаване на спора по реда на чл.40ж. Другата страна не може да откаже прибягването до медиация.“
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”
7. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „ал. 7” се заменят с „ал. 8”, а думите „ал. 11” се заменят с „ал. 12”.
8. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „ал. 8” се заменят с „ал. 9”.
9. Досегашната ал. 10 и 11 стават съответно ал. 11 и 12.
10. Досегашната ал. 12 става ал. 13 и в нея думите „ал. 11” се заменят с „ал. 12”.”
Заповядайте по направеното предложение. Има ли съображения, въпроси? Заповядайте.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Въпреки че всеки закон, подобен на Закона за авторско право, защитава по-слабия, Законът за авторско право от самото начало мисли и за ползвателите. Защото средства от едни сектори се изплащат на секторите литература, изкуство и култура и е правилно грижата за ползвателите да бъде адекватна на тази, която е за авторите.
Взимам повод от изказванията на двама от представителите на ползвателите, за да ги успокоя, че няма никаква опасност техните интереси да бъдат по някакъв начин нарушени и тяхната работа да бъде затруднена, защото и в сегашния вариант на закона ясно е казано: всеки ползвател на музика сключва договор и извършва плащане за ползваната музика на организация за колективно управление на права. Тоест такава, която е призната за такава и е в публичния регистър на Министерството на културата, нали така? Оттам нататък вие нямате никакви грижи как парите стигат до авторите и изпълнителите, до носителите на авторски и сродни права. По тази причина няма и никакво затруднение пазарът, който, както се изразява господин Захариев, сега е 10%, да се доведе до съответния поносим процент на търпимост. Защото 90% от ползвателите в България 20 години ползват творчески продукт и не плащат. И това се дължи изключително на слабата организация на организациите за колективно управление на права и на органа, който налага санкции - Министерството на културата.
Въпреки че исках да взема отношение само по един параграф, ми се наложи много по-рано да взема думата, за да кажа следното. Противоречията, които възникват между господин Саракинов и представители на Музикаутор или ПРОФОН, възникват само поради тази причина, че с един параграф се предвижда всички нови текстове да бъдат приложени със задна дата. Не от влизане в сила на закона, а със задна дата, което означава 2001, 2012 г. и 2013 г., защото съгласно мнението на Министерството на културата, което Върховният административен не сподели, разбира се, и гласува решение в наша полза, е, че пререгистрациятана ЕАЗИПА, представете си, не била завършила. А тя е завършила в 2001 г., октомври, заедно с всички останали шест организации. И ЕАЗИПА е създадена преди шест години и от шест години е на този пазар. Трудно, с много слабо участие, но така или иначе, тя съществува и в момента като численост е два пъти по-голяма от Музикаутор и ПРОФОН, взети заедно, в което ще се убедите от доклада до министъра на културата, който ще публикуваме през юни.
Искам да кажа, че противоречията, които възникват между господин Саракинов и Мариана Андреева, са само благодарение на това, че се очаква ЕАЗИПА да бъде закрита, да спре да функционира и нейните 3500 членове, а към юни може би шест или седем хиляди, поне съдейки по подадените заявления, какво ще правят Музикаутор и ПРОФОН с тази гигантска членска маса, която има сериозни активи в Златния фонд на Българското национално радио, Българската национална телевизия и т.н., която ако не желае да влезе като членска маса в Музикаутор и ПРОФОН, как те ще управляват правата й. ето това е пиронът на въпроса.
Затова предлагам на народните представители, тъй като този закон и без това трябваше да влезе до 30 октомври заради текстовете от европейската директиви и тъй като той в тази си част е готов и няма спорове, да си се гласува и да влиза в пленарна зала. А всичко, което се отнася до организацията за колективно управление на права, тъй като още днес става ясно колко са големи противоречията между различните текстове и различните специалисти, просто да падне и да не се обсъжда. Ето това е моето предложение.
Мога да ви уверя, че дори и всички текстове да останат и да се опита някой да приложи закона със задна дата към ЕАЗИПА, това не може да се случи. Така че моята молба към народните представители е да не си слагат името над неща, които всъщност защитават монопола на Музикаутор и ПРОФОН. С подобни поправки в предишната комисия на Народното събрание това се случи за първи път. Тук има народни представители, които бяха и в предишното Народно събрание членове на тази комисия, и те знаят, че в течение на месеци ние тук в тази зала или в други подобни се карахме по шест часа за чл. 26.
Искам да ви кажа и за онези поправки, които влязоха по чл. 40. Ще ви съобщя резултата. С гласуваните тогава поправки успешно бяха закрити 24 граждански авторско-правни организации, които добре работеха помежду си и не се караха.
Отчитам, че това е Комисия за култура, тя не е длъжна да има икономически познания, отчитам това, че не всеки е юрист, но искам да кажа – и това не е мое мнение, а на по-умни от мен – че който не може да обясни най-сложната материя просто, така че всеки да го разбере, просто е мошеник. Нищо сложно няма в авторските права, авторските права са авторите, те решават колко организации ще създадат, кога ще ги създадат, колко дълго няма да получават никакви плащания за права, защото те отиват в Музикаутор и ПРОФОН и не постъпват в ЕАЗИПА, но нашите членове продължават шеста година да стоят, да не си получават парите и да са членове на ЕАЗИПА и няма да напуснат организацията. И дори ние да не бъдем на сайта на Министерството на културата като авторско-правна организация за известен период, защото като не получим правосъдие в България, ще го получим в Европа, тази организация ще продължи да съществува. И тогава Музикаутор и ПРОФОН много по-тежко ще работят.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Сиракова, не Ви прекъсвам, но Ви моля за конкретно изказване.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Моето предложение беше ясно: свалете всички текстове, отнасящи се до организациите за колективно управление на права. Те още сега си противоречат.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз мисля, че беше извървян един много дълъг път, два законопроекта между първо и второ четене, намираме се преди внасяне за обсъждане в Народното събрание. Искам да Ви кажа, че няма как да бъде направено предложение със задна дата.
По този текст ли искате думата? Заповядайте.
КИРИЛ ИКОНОМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Говоря като председател на Управителния съвет на Европейската агенция за защита на авторски права (ЕАЗИПА). Съжалявам, че толкова много време ви губят! Съжалявам, че всичко става за закриването на нашата агенция. Всички получихте едно писмо от ПРОФОН към днешния ден, на което ние дадохме веднага контра. Знам, че няма да ви хареса това, което говоря, но искам да ви помоля да отпадне всичко това и да не си слагате името под нещо, което е изключително порочно.
Този закон, който ви предлагат да гласувате, е един трън в петата, нещо, което е съсипало българския творец. Тези закони се правят от няколко души умници, които докараха до просешка тояга българския творец. И когато се появи една организация, вас ви заблуждават как трябва да се случи, как трябва да се гласува, колко полезно било да се вкара нов текст и т.н. Пълна лъжа!
Ще започна оттам. Още когато се създаде Агенцията, Саракинов ми каза: тази агенция няма да я има. Агенцията шест години е в окопа, независимо че по брой е два пъти повече от Музикаутор и ПРОФОН. Бяха 32, останаха шест. От тези шест, които останаха, сегашният заместник-министър, който се подсмихва отсреща, се подигра с предишния министър Вежди Рашидов, който ясно и точно е подписал заповед за нас. Ето протоколите, които са подписали тези господа. И в един момент нас ни пращат на съд и те не желаят да изпълнят съдебното решение и се подиграват още с нас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но нали мога да Ви помоля за някаква конкретика.
КИРИЛ ИКОНОМОВ: Вие заблуждавате народните представители тук.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Когато Ви дадох думата, попитах дали имате изказване по конкретния текст.
КИРИЛ ИКОНОМОВ: По конкретния текст – че не трябва да си слагате името под тази порочна практика. Няма нито един творец, който да се откаже от рожбата си – това, което говори Саракинов. Няма такъв автор.
Искам да ви кажа още нещо и приключвам, много се извинявам. Цялата работа е да съществуват две организации, цялата работа е за едно разпределение на средства. Ние каним всяка година Министерството на културата и двете организации – Музикаутор и ПРОФОН, за да им кажем колко лева има при нас. Защото в закона ясно пише, че ние представляваме и тези, които не представляваме, както е досегашният текст, това го вършат и Музикаутор и ПРОФОН. Те не са дошли досега на нито една среща да кажат, ето това са парите, които сме събрали, това са вашите, дайте да ги раздадем. Това е законът, нищо останало.
И в заключение, от м. октомври екипът, който ви занимава с тези неща, е даден на главния прокурор и в момента има заведена преписка срещу господин Василев, който е един перманентен лъжец.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моля Ви! Намираме се на заседание на парламентарна комисия!
КИРИЛ ИКОНОМОВ: Вие се подигравате, пак казвам, с документи от предишни правителства. Всичко е един камуфлаж!
Искам да ви кажа, от името на нашата агенция, че ако минат тези неща, това значи, че вие говорите за монопол, който го няма като практика, няма го като чудо, вие нарушавате правото на ползвателя да ползва организация, която той сам желае да избере. Затова ви казвам, че този текст ние сме го дали на осем комисии в парламента и всичко точно сме казали къде боли цялата работа. Написали сме до министър-председателя, очакваме санкции.
Господа, не си слагайте подписа и не гласувайте за нещо, което е срещу българската култура!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Мартин Захариев поиска думата.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз Ви моля да не допускате подобен тон в Комисията по култура, повтарям, по култура. Повече от 60-70 децибела като звук на микрофона не бива да излиза, тъй като това е Комисия по култура. Всякакви такива квалификации към длъжностни лица от Министерството на културата също така не правят добро впечатление. С целия ми респект и уважение към господин Икономов го моля да спазва правилата в тази комисия.
Не взимам страна в този дебат, тъй като аз като вносител вече съм заявил заедно с моите колеги през поправките в Закона за авторски и сродни права становището си.
Господин Икономов, пред мен е отворено писмо на българските автори, изпълнители и продуценти. Аз преди битността си на народен представител съм бил десет години музикален продуцент и още десет – ръководител на национална радиомрежа с музикален формат. Плащал съм много и достатъчно двете организации, срещу които Вие роптаете, и мога да Ви кажа, че въпреки трудните ми отношения с тях, винаги сме имали коректни дългогодишни отношения.
Това, което е впечатляващо в това отворено писмо, е, че в него има над сто имена, които са епохи в българската музика. Аз имам честта да познавам поне 80 процента от тях. Това е най-доброто, което българската музика е създавала в последните 50 години. Уважаеми господин Икономов, може ли да ми кажете кои са членовете, които представлява ЕАЗИПА, които са два пъти повече от членовете на Музикаутор и ПРОФОН, с целия международен авторитет на двете организации, с представителствата, които те имат на територията на Република България, в това число и цвета и елита на българската музика, за да ме убедите, че сте прав.
КИРИЛ ИКОНОМОВ: Искам да отговоря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моля Ви, господин Икономов, ако обичате да заемете мястото си. Изслушахме Ви. Отвореното писмо е раздадено на всички народни представители, моля Ви! Моля да спазвате добрия тон в заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, вече чухме мненията по направеното предложение, внесено от петимата народни представители, моля ви да преминем към гласуване.
Който е съгласен с направеното предложение в § 3, което ви прочетох, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който става § 4, със следната редакция:
„§4. В чл. 40б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 7 думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”;
б) точка 10 се изменя така:
„10. заверено копие от споразумение по ал. 4 в случаите, когато има регистрирана или пререгистрирана организация за същата категория права, за същите видове произведения и други обекти на закрила, както и за същите начини на използване;”
2. В ал. 4 в текста преди т. 1 след думите „извършва регистрация” се добавя „или пререгистрация”, след думите „извършена регистрация” се добавя „или пререгистрация”, а след думата „регистриране” се добавя „или пререгистриране”.
3. В ал. 5 се създава изречение второ:
„Приоритетът на подадените заявления с оглед изискванията на ал. 4 се определя в зависимост от датата на първата регистрация на съответната организация в Министерството на културата.”
4. Създава се нова ал. 6:
„(6) В случай че заинтересованите организации за колективно управление на права не постигнат писмено споразумение по смисъла на ал.4 и 5, всяка от тях може да поиска решаване на спора по реда на чл.40ж. Другата страна не може да откаже провеждането на медиация.“
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”.
7. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „ал. 7” се заменят с „ал. 8”, а думите „ал. 11” се заменят с „ал. 12”.
8. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „ал. 8” се заменят с „ал. 9”.
9. Досегашните ал. 10 и 11 стават съответно ал. 11 и 12.
10. Досегашната ал. 12 става ал. 13 и в нея думите „ал. 11” се заменят с „ал. 12”.
Тук също има необходимост от редакция на първоначално раздадения Ви текст, като вместо в ал. 4, преди т. 1 навсякъде след думите „регистрация“ се добавя „ или регистрация“, а след думата „регистриране“ се добавя „пререгистриране“, тъй като ще бъде допусната неточност. За да бъде преодоляна тази неточност предлагам да бъде направена следната редакция в т. 2:
2. В ал. 4 в текста преди т. 1 след думите „извършва регистрация” се добавя „или пререгистрация”, след думите „извършена регистрация” се добавя „или пререгистрация”, а след думата „регистриране” се добавя „или пререгистриране”.
Подлагам на гласуване окончателния текст. Моля който е съгласен от народните представители, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Продължаваме.
„§ 4. В чл. 40г, ал. 2 се създава т. 4а:
„4а. сродните чуждестранни организации, с които са сключени договори за взаимно представителство, със съответно посочване на категориите права, видовете произведения и други обекти на закрила, както и начини на използване, а за договорите за взаимно представителство – и срока и територията, за които на организациите са отстъпени права за колективно управление;”
Имате ли съображения по този текст? Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §4, който става §5.
„§ 5. В чл. 40д, ал. 1 т. 2 и 3 се изменят така:
„2. списък на новоприетите и напусналите членове, както и категориите права, видовете произведения и начини на използване, по отношение на които новоприетите членове са отстъпили на организацията права за колективно управление;”
„3. списък на сродните чуждестранни организации, с които са сключени или са прекратени договори за взаимно представителство, с посочване на срока, територията, категориите права, начините на използване, видовете произведения и други обекти на закрила, за които се отнасят сключените договори за взаимно представителство;”.
Имате ли съображения по предложения текст? Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Предложение от народните представители Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Ваня Добрева, Мартин Захариев и Антон Кутев.
Създава се нов § 5а:
„§5а. В чл. 58, ал. 1, изр. 2 накрая се добавя „а в случаите по ал. 2 – и точен отчет за прихода от концерта”.
Имате ли някакви съображения по предложението?
Ако няма, моля който е съгласен с направеното предложение, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов §5а, който става §7 със следната редакция:
„§7. В чл. 58, ал. 1, изречение второ накрая се добавя „а в случаите по ал. 2 – и точен отчет за прихода от концерта”.
Моля който е съгласен да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо председател, гласуваме по два път едно и също нещо.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да, прав сте, господин Велчев, такива са правилата, но ще се съобразя с Вашето предложение.
Предложение от народните представители Стефан Данаилов, Красимир Велчев, Мартин Захариев и Антон Кутев.
Създава се нов §5б:
„§5б. В чл. 76, ал. 2 се изменя така:
”(2) Правата по предходната алинея се отстъпват от артиста-изпълнител срещу възнаграждение с отделен писмен договор. Възнаграждението може да се уговори като част от приходите или по друг начин”.
Имате ли съображения по този параграф? Заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Колеги, въпреки че е разбираемо предложението, на мен ми се иска да обърна внимание върху следното. Понеже и проф. Саракинов е тук, може би ще ме подкрепи. Член 76 е имуществените права на авторите. Мисля, че произтичат от Бернската конвенция, за първи път там бяха посочени. Ще ми се да обърна внимание на това, че по смисъла на Бернската конвенция авторите имат изключително право да оторизират – по начина, който е описан и в чл. 76. За нас е изключително важно следното.
В пазарна среда не могат да се гарантират права на преговарящи страни, освен правото да се договарят. Това за нас е особено важно. В този смисъл бих цитирал и решението на Комисията за защита на конкуренцията от преди няколко дни по повод установяване на минимални възнаграждения от творческо-синдикални организации. Комисията, разбира се, се противопостави на това и още веднъж заяви, че индивидуалното договаряне между твореца, правоносителя, и ползвателя на творчески продукт е въпрос на свободен избор, на свобода на договарянето.
Искам да дам конкретен пример. Доколкото чл. 76 дава право на артиста-изпълнител да договори срещу възнаграждение, а не задължение да го направи срещу възнаграждение (мисля, че е важно да отчетем това), следва да имаме предвид практиката на много артисти-изпълнители да разрешават безплатното ползване на техните продукти. Това може би е уместно да се посочи, защото в цялата артистична гилдия, най-вече в музикалния бизнес редица изпълнители прибягват до това, за да гарантират разпространението на своите продукти. Не можем да разберем логиката на това да се търси задължително възнаграждение, което намалява възможностите на артистите-изпълнители да договарят свободно в пазарна среда и да решат начина, по който ще се представят. Никой не може да ограничи изключителното им право да разрешават. Материалният интерес, разбира се, е включен в това, той е имплицитен, той може да се договори, може да не се договори в този смисъл, може да се договарят други неща. Отделно, разбира се, моралните, неимуществените права на артистите. Нищо от това няма да страда. Не разбираме защо е тази редакция.
Предлагаме да отпадне. Членът и алинеята в досегашния й смисъл е достатъчно изрядна. Тя не ограничава възможностите за договаряне на възнаграждение и няма нужда това да се налага като задължение на артиста-изпълнител и да се намалява неговата свобода да се договаря.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Според мен, господин Меликов, Вие тълкувате текста неточно. В смисъл, това че е записано, че ще отстъпи срещу възнаграждение, това не го спира и на му пречи да го отстъпи и без възнаграждение. Това не е задължително. За тази промяна настояваха от Артистаутор, ние разговаряхме няколко пъти по този въпрос, как те могат да се защитят при евентуално предлагане на договори от радио- и телевизионни организации, които им предлагат един договор, в който не могат да се разграничат видовете възнаграждения – дали е за създаване на произведението, дали е за ползване след това по други начини. И те настояваха да се впише точно този текст, за да могат да имат по-големи гаранции, че техните права ще бъдат защитени. Но при всички случаи те говореха за това да бъде възнаграден техният труд, но ако Вие казвате, че това е задължение, според мен не е задължение, а право. Така че те могат да отстъпят това право и без възнаграждение. Разбирате ли ме? Просто според мен текстът е малко видоизменен, но същността му е същата.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Напротив, нас ни притеснява силно, че може да се оспори договорът, ако не е предвидено възнаграждение, при толкова ясна разпоредба. Още повече, че чл. 76 започва с това, още в ал. 1, че артистите-изпълнители имат право да договарят срещу възнаграждение това. Имат право. Съответно в ал. 2 даваме абсолютно ясни указания това да се случи срещу възнаграждение. Не виждам защо е необходимо. Всички тези артисти-изпълнители, които разрешиха свободния даунлоуд на техните произведения, в коя хипотеза попадат тогава? ФСБ, Рут Колева, всички. Те имат право да решат как да направят това. С кого ще подпишат договор в този случай? Разбирам притесненията на Артистаутор и на синдикалната организация. Може би трябва да се обмисли по тук начин тази разпоредба. Така както е разписана, създава съществена правна несигурност за нас. Това е нашето мнение. Прекалено конкретна е.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте.
ЛЮБОМИР МЛАДЕНОВ (председател на Артистаутор): Въпреки че може би това е чисто техническа грешка, официално нашето сдружение не беше поканено на това заседание, но разбрахме, че ще бъде днес и си позволихме да дойдем с юриста, за да вземем отношение. Защото този закон съвсем пряко ни засяга във всичките му аспекти.
Искам да уточня, че това е предложение на Съюза на артистите в България, но ние като сдружение за авторски права и сродни на авторските права за вторично използване нямаме нищо против. На нас не ни пречи това и спрямо тази редакция нямаме никакви възражения. Господин Саракинов ще каже, но мисля, че няма никаква юридическа пречка, ако аз искам някъде да участвам безвъзмездно, сключвам такъв договор и си участвам безвъзмездно. Казвам, че това е с благотворителна цел и толкова.
Става въпрос за възнаграждения. Есента, когато се гледаше първият доклад, аз бях предложил една козметична поправка на чл. 19, но ми бе обяснено тогава, че само по директивата ще се коментира на заседанията на работната група и нищо друго няма да бъде включвано. Тъй като виждам сега, че в този доклад са включени неща, които не са по директивата и мисля, че това е много добре, защото в края на краищата изменението на този закон няма да обслужва една година и след това се налага отново да се изменя, по-добре е да се огледат и някои други неща, които могат да се пипнат като несъвършенства в закона, който действа в момента.
В тази връзка ние предложихме есента едно козметично изменение на чл. 19, където се казва, че авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. И ние предложихме: на автора се дължи възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Повярвайте ми, ако това се приеме така в закона, ще спести страшно много енергия и средства за съдебни дела. Защото аз имам право, обаче някой отсреща не ми го признава това право и аз съответно започвам да водя съдебно дело, то се протака шест месеца или една година или организацията, на която аз съм председател, трябва да започне да се занимава с този съдебен процес. Мисля, че всичко това с тази козметична поправчица просто ще се регламентира и ще се опростят нещата.
Казвам го във връзка с тази алинея в чл. 76, защото става въпрос в това предложение на Комисията за възнаграждение и кореспондира с чл. 19. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: И аз Ви благодаря. Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само да взема участие точно за чл. 76. Вас, колеги, ви притеснява думата възнаграждение. Но и една стотинка също е възнаграждение, нали, знаете, че предприятия се предлагаха за един лев. Тоест това не би трябвало да ви притеснява, защото винаги може да се посочи, ако човек иска да дари нещо, той ще посочи една стотинка и всички знаят, че това е символична сума, за да се спази законът. Аз знам защо ви притеснява думата „възнаграждение”, мисля, че е редно човек да получава възнаграждение за своя труд.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Маричков, заповядайте.
КИРИЛ МАРИЧКОВ: Аз искам да кажа, че подкрепям този текст в новия му вид и да успокоя представителя на АБРО, че това е абсолютно вярно. Не само в дигиталното пространство, а и отделно с рекламна цел, за да се лансира произведение, изпълнители и автори се съгласяват безплатно да им пускани тези неща, но един изпълнител или автор, в случая говорим за автори, винаги може да го направи, винаги може да го направи и декларира безплатно. Това не пречи текстът да е точно в този му вид, в който е предложен.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, нека да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Стефан Данаилов, Красимир Велчев, Мартин Захариев и Антон Кутев.
Моля който е съгласен, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 5б, който става § 8, със следната редакция:
„§8. В чл. 76 ал. 2 се изменя така:
”(2) Правата по ал. 1 се отстъпват от артиста-изпълнител срещу възнаграждение с отделен писмен договор. Възнаграждението може да се уговори като част от приходите или по друг начин.“
Моля който е съгласен, да гласува.
Благодаря ви.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Следват три текста – на § 6, § 7 и § 8, които са минали на първо гласуване, по които няма промени и предлагам на народните представители да ги гласуваме на блок.
Имате ли някакви съображения колеги? Няма.
Който е съгласен с трите текста, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
(Параграфи 6, 7 и 8 не са четени в заседанието.)
„§ 6. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
„Вторично използване на звукозаписи”
2. Досегашният текст става ал. 1.
3. Създава се ал. 2:
„(2) Когато артистът-изпълнител има право на възнаграждение под формата на периодични плащания, след петдесетата година от законното публикуване на звукозаписа или ако той не е бил публикуван – след петдесетата година от неговото законно съобщаване на публиката, от плащанията не могат да се приспадат евентуални авансово платени суми и каквито и да е удръжки, установени с договор, сключен преди изтичането на петдесетата година от законното публикуване, съответно съобщаване на публиката, на звукозаписа.“
4. Създава се ал. 3:
„(3) В случай че петдесет години след законното публикуване на звукозаписа или ако не е бил публикуван – петдесет години след неговото законно съобщаване на публиката, продуцентът на звукозаписа не предлага достатъчен брой екземпляри от звукозаписа за продажба или не предлага по безжичен път или по кабел достъп на неограничен брой лица до звукозаписа по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, артистът-изпълнител може да прекрати договора, с който е отстъпил на продуцента правото да използва звукозаписа. Тази възможност може да бъде упражнена, ако продуцентът не осъществи някое от действията по използване на звукозаписа, указани в изречение първо, в срок една година от получаване на уведомлението на артиста-изпълнител за намерението му да прекрати договора. Отказът от страна на артиста-изпълнител от правото да поиска такова прекратяване е недействителен.
§ 7. Създава се чл. 77а:
„Допълнително възнаграждение
Чл. 77а. (1) В случай че в договор, с който артист-изпълнител е отстъпил на продуцент правото да използва звукозапис с негово изпълнение, е предвидено възнаграждението да се заплаща не под формата на периодични плащания, артистът-изпълнител има право да получава допълнително годишно възнаграждение от продуцента за всяка пълна календарна година след петдесетата година от законното публикуване на звукозаписа или ако той не е бил публикуван – след петдесетата година от неговото законно съобщаване на публиката. Отказът от страна на артиста-изпълнител от правото да получава допълнително възнаграждение е недействителен.
(2) Общата сума на допълнителното годишно възнаграждение за една година, която продуцентът дължи на артиста-изпълнител съгласно ал. 1, съответства на 20 процента от приходите, получени от продуцента през годината, предхождаща годината, за която се плаща допълнителното годишно възнаграждение. Продуцентът е длъжен при поискване веднъж годишно да предоставя на съответната организация за колективно управление на права на артистите-изпълнители и на артистите-изпълнители, които имат право на допълнително възнаграждение съгласно ал.1, информацията, необходима за изплащането на това възнаграждение.
(3) Допълнителното възнаграждение по ал. 1 се събира, разпределя и изплаща само чрез организация за колективно управление на права.
(4) Приходи на продуцента по смисъла на ал.2 са приходите, които произтичат от възпроизвеждането и разпространението на записа, както и от предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до записа или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, получени от продуцента преди приспадането на разходите.
§ 8. Член 82 се изменя така:
„Времетраене
Чл. 82. (1) Правата на артистите-изпълнители продължават петдесет години след датата на изпълнението.
(2) В случай че на изпълнението е бил направен запис, който е различен от звукозапис и е законно публикуван или законно съобщен на публиката в срока по ал.1, времетраенето на правото продължава петдесет години от датата на това събитие, а ако са настъпили и двете събития – от по-ранната от двете дати.
(3) В случай че на изпълнението е бил направен звукозапис, който е бил законно публикуван или законно съобщен на публиката в срока по ал.1, времетраенето на правото продължава седемдесет години от датата на това събитие, а ако са настъпили и двете събития – от по-ранната от двете дати.
(4) Сроковете по ал. 1, 2 и 3 започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, през която е настъпило събитието, което ги поражда.“
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Следващо по ред е предложението на народния представител Мартин Захариев, който предлага създаването на нов параграф 8а със следния текст:
„§ 8а. В чл. 84 след числото „37” се добавя запетая и числото „42”.
Господин Захариев, заповядайте.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Моля Райна Николова да изчете чл. 84 и да обясни всъщност е „42”, съотнесен към него. Той касае произведенията, създадени по поръчка.
РАЙНА НИКОЛОВА: Член 84 гласи, че разпоредбите на чл. 18, ал. 3, чл. 18а, чл. 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 6, 8, 12 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 21 чл. 25а – това са прилагане по аналогия, чл.26, чл. 32, 33, 34, 36, 37, 42, чл. 58 се прилагат съответно относно правата на артистите-изпълнители, а чл. 66 – относно правата на лицата по чл.78, ал. 3.
Член 42 гласи: (1) „Авторско право върху произведение, създадено по поръчка, а именно произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго.
(2) Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано.”
Тоест отнася се до артиста-изпълнител, когато създава произведение по поръчка.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Има ли съображения по направеното предложение от Мартин Захариев.
Моля който е съгласен то да стане и предложение на комисията за второ четене, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Само да уточним, че гласуваният нов § 8а става § 12.
Параграфи 9 и 10 предлагаме да гласуваме на блок, ние сме ги гласували, няма промени.
Ако няма съображения, моля който е съгласен с § 9 и § 10, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
(Параграфи 9 и 10 не са четени в заседанието.)
„§ 9. Член 89 се изменя така:
„ Времетраене
Чл. 89. (1) Правата на продуцентите на звукозаписи продължават петдесет години след датата на осъществяването на записа.
(2) В случай че звукозаписът е бил законно публикуван в срока по ал. 1, времетраенето на правото продължава седемдесет години от това събитие. Ако звукозаписът не е бил законно публикуван, но е бил законно съобщен на публиката в срока по ал. 1, времетраенето на правото продължава седемдесет години след датата на това съобщаване.
(3) Сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, през която е настъпило събитието, което ги поражда.
(4) В случай че договор между продуцента на звукозапис и артист-изпълнител, участващ в записа, бъде прекратен по реда на чл. 77, ал. 3, правото на продуцента върху този запис се прекратява от момента на прекратяването на договора с артиста-изпълнител.
§ 10. В чл. 90б, изречение второ думите „следваща годината на създаването на произведението” се заменят с „през която е направен записът”, а думата „разгласен“ се заменя със „законно съобщен на публиката“.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Следва предложение от народните представители Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Ваня Добрева, Мартин Захариев и Антон Кутев за създаването на нов § 10а със следния текст:
„§10а. В чл. 91, ал. 1, т. 4 накрая се добавят думите „ако това се извършва в места, достъпни за публика срещу заплащане на входна такса”.
Имате ли съображения? Ако няма, преминаваме към гласуване, като уточнявам, че ако това предложение се приеме от Комисията, този § 10а ще стане § 15.
Моля който е съгласен, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Още едно предложение от народните представители Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Ваня Добрева, Мартин Захариев и Антон Кутев.
Създават се нови § 10а и §10б:
§10а. В чл. 95а, ал. 2 се изменя така:
„(2) Организациите по ал. 1 могат да предявяват искове и да искат налагането на мерки само по повод на права, които са им поверени за управление, съответно – за защита. Организациите по т. 1 от ал. 1, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не следва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени им от техни членове и от сродни организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство на техни членове. В тези случаи разпоредбата на чл.26, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага”.
§10б. В чл. 97, ал. 4 след думите „изискване по“ се добавя: „чл. 40, ал. 4, ал. 5 и ал. 11“.”
Имате ли съображения?
АННА ГОРАНОВА: Подобен текст обсъждахме в рамките на работната група във връзка с исковото производство за защита на правата и нашата позиция и тогава изразихме, че всъщност организациите за колективно управление на права трябва да установяват, че представляват правата, които защитават в рамките на исковото производство. Затова, ако е възможно, предложението да не се приема от народните представители. Считаме, че трябва да се защитават в съд и да се търсят обезщетения само за права, които вече са поверени за управление на организациите за колективно управление.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте.
МАРИАНА АНДРЕЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз се присъединявам към колегата Горанова, че действително този текст беше обект на детайлен и продължителен дебат в рамките на работната група. Но не мога да се съглася с това, че той следва да отпадне, с уговорката, че при условие че по отношение на организациите за колективно управление на права се въвеждат още повече изисквания, които следва да бъдат вписани в регистъра, включително и предвид промените, които сега гласувахте, тези обстоятелства биха били видими от този регистър. Идеята на текста е, когато тези организации бъдат проверявани от страна на държавата в процеса на регистрация, след това да не е необходимо всички тези обстоятелства отново да бъдат доказвани, при условие че държавата със своята санкция извършва тази проверка.
Когато отношенията между организациите за управление на права и ползвателите са нормални и коректни, проблем няма. Но целият проблем произтича от това, когато възникне правен спор, независимо дали той би бил за обезщетение, тоест на делитна основа или на договорна претенция, тогава организациите за управление на права в сегашната ситуация са в позицията да доказват целия огромен репертоар, който до определен момент съответно ползвателят така или иначе не е оспорвал и е ползвал и в един момент, при наличие на спор, би могъл да бъде в ситуация, в която да злоупотреби с това положение.
Отварям една скоба и казвам, че законодателна техника да се олекоти в известна степен позицията на организациите за управление на права, когато става дума за съдебни искове, има навсякъде в Европа. Именно защото в един момент те дават всички права, които имат, които не оспорвани, напротив, те са необходими на ползвателите и в един момент, когато възникне спор, ползвателите казват, ама вие нямате това, нямате онова. Получава се един тотален дисбаланс в отношенията, който затруднява всички.
Именно затова нашата позиция е, че от подобен текст нужда има. Единственото нещо, което текстът предвижда, е, че наличието на членствени правоотношения, които са видни от регистъра, няма да бъдат доказвани. Всички останали обстоятелства в един спор на общо основание подлежат на доказване по общия ред.
В този ред на мисли нашата позиция е, че предвиждането на такъв текст е определено крачка напред в правилната посока, като наред с това би могло да се помисли за прецизиране на текстовете относно регистъра. Но във всички случаи от такъв текст има нужда.
С това бих искала да приключа, като кажа, че в много държави изобщо има обърната доказателствена тежест, като е въведена презумпция, че организациите за управление на права представляват всички, чиито права отстъпват, и това е презумирано и който твърди друго, следва да го докаже по общия ред. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Колеги, има ли нужда от допълнителна информация или не?
Моля народните представители, които са съгласни с направеното предложение, да гласуват.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Комисията предлага да се създадат нови §10б и §10в, които стават съответно §16 и §17 със следната редакция:
§16. В чл. 95а се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „ал. 7” се заменят с „ал. 8”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Организациите по ал. 1 могат да предявяват искове и да искат налагането на мерки само по повод на права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Организациите по ал. 1, т. 1, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не следва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени им от техни членове и от сродни организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство на техни членове. В тези случаи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага”.
§17. В чл. 97, ал. 4 след думите „изискване по“ се добавя „чл. 40, ал. 4, 5 и 11 и се поставя запетая“.
Моля, колеги, които сте съгласни с този текст, да гласувате.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 11 е на вносителя, не се предлагат промени.
„11. В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. В § 2 се създава т. 5а:
„5а. „съобщаване на публиката“ е изпращането на изпълнението до публиката чрез всякакви средства без излъчването по безжичен път по начин, даващ възможност на публиката да го слуша и/или гледа;“.
2. Създава се § 5г:
„§ 5г. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/77/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. за изменение на Директива 2006/116/ЕО за срока на закрила на авторското право и някои сродни права (ОВ, L 265/1 от 11 октомври 2011 г.).“
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 11 става параграф 18.
Стигнахме до Преходните и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага следната редакция:
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
Има ли съображения? Ако няма, моля който е съгласен с това наименование, да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Текстовете на параграфи 12, 13, 14 и 15 са по вносител, така че ви предлагам да ги гласуваме анблок.
Ако няма съображения, моля които от народните представители са съгласни с текстовете на тези параграфи, да гласуват.
За – 17, против и въздържали се – няма.
(Параграфи 12, 13, 14 и 15 не са четени в заседанието.)
„§ 12. (1) Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 се прилага за музикални произведения с текст и за музикалнодраматични произведения, в които към 1 ноември 2013 г. музиката или текстът, или и двете се ползват със закрила поне в една държава - членка на Европейския съюз, както и за тези, създадени след тази дата, като правата, придобити от трети лица преди 1 ноември 2013 г. във връзка с използването на тези произведения, се запазват.
(2) Разпоредбите на чл. чл. 77, 77а, 82 и 89 се прилагат и за записаните изпълнения и звукозаписите, по отношение на които правата на артистите-изпълнители и продуцентите са били в сила към 1 ноември 2013 г., както и за изпълненията и звукозаписите, направени след тази дата.
§ 13. Разпоредбите на чл. 40б се прилагат и по отношение на всички висящи производства по регистрация, съответно пререгистрация.
§ 14. (1) Договори, предвиждащи отстъпване на правото за използване на изпълнение по реда на чл. 76, сключени преди 1 ноември 2013 г., продължават да бъдат в сила и след момента, в който съгласно досегашния чл. 82 правата на артиста-изпълнител престават да се ползват от правна закрила, освен ако договорът съдържа изрични ясни указания за противното.
(2) Договори за прехвърляне или преотстъпване на права, по които изпълнител има право на периодични плащания, сключени преди 1 ноември 2013 г., могат да бъдат изменени по взаимно съгласие на страните след петдесетата година от законното публикуване на звукозаписа, или ако той не е бил публикуван – след петдесетата година от неговото законно публично съобщаване.
§ 15. Организациите, вписани в регистъра по чл. 40г до влизането в сила на този закон, предоставят в срок до три месеца от влизането му в сила актуална информация по чл. 40г, ал. 2, т. 4а и по чл. 40д, ал. 1, т. 2 и т. 3.”)
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Предложение от народните представители Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Ваня Добрева, Мартин Захариев и Антон Кутев.

В преходните и заключителните разпоредби се създава нов параграф 16:
„§ 16. Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които продължават дейността си на основание § 42, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права от 2011 г. без удостоверение за регистрация или извън обхвата на получената регистрация, преустановяват тази си дейност от датата на влизане в сила на този закон.“
Имате ли съображения по направеното предложение?
Ако няма съображения, моля който е съгласен с направеното предложение, да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – 1.
Комисията предлага да се създаде §16, който става §23 със следната редакция:
„§ 23. Организации за колективно управление на авторски или сродни на тях права, които продължават дейността си на основание § 42, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ДВ, бр.25 от 2011 г.) без удостоверение за регистрация или извън обхвата на получената регистрация, преустановяват тази си дейност от датата на влизане в сила на този закон.“
Моля който е съгласен с предложения текст, да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – 1.
Сега, уважаеми колеги народни представители, е редно да подложим на гласуване цялостния вариант на доклада.
Който е съгласен с така предложения текст параграф по параграф моля да гласува анблок законопроекта.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви. Законопроектът е приет на второ четене.
Заповядайте, господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Имам едно предложение към нашите гости, госпожо председател, ако позволите. Материята е изключително сложна, специфична, твърде малко хора се интересуват от нея, но пък тя влиза във всеки български дом. Имам молба към организациите, които са наши гости, в лицето на БАККО, на АБРО, на ПРОФОН и на Музикаутор да оповестят на второ четене приетите промени на техните сайтове, за да обяснят на техните членове какво се случи днес. Ясно, на човешки език, не законодателно. Ще бъде от голяма полза за всички. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Много Ви благодаря, господин Захариев, надявам се, че предложението ще бъде прието.
Заповядайте, госпожо Килева.
ИНА КИЛЕВА: Искам да благодаря на уважаемите народни представители за конструктивната позиция, за културното поведение, за принципното отстояване на важни за България казуси и за това, че наистина проявихте волята да застанете на страната не на монополистите, а на най-представителните авторитетни дружества за колективно управление на права. Да създадете една по-добра икономическа среда, защото това е стратегически отрасъл, аз бих казала за музикалната индустрия той генерира близо 40% от приходите. Това е уникална позиция на България. В средностатистически план обикновено 6% се дават от сектора на колективно управление.
Благодаря на Народното събрание за това, че има чувствителност към тази тема и прие заедно с директивата да погледне сериозно на проблемите в този сектор и да подкрепи една международна инфраструктура и българската култура. Благодаря още веднъж!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря и аз. Искам да благодаря на колегите народни представители, на всички, които участваха в днешното заседание като наши гости.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Да си пожелаем успех при разглеждането на закона и в залата на Народното събрание.
(Закрито в 16,15 ч.)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Бояджиева