Изслушване на д-р Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

На 5 февруари 2014 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д:

Изслушване на д-р Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Мариана Бояджиева – заместник-председател на Комисията.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми дами и господа! Имаме необходимия кворум. Комисията по културата и медиите ще проведе днешното си заседание на 5 февруари 4 на 5 февруари 2014 г. при следния дневен ред:
Изслушване на д-р Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми колеги народни представители, имате ли съображения или допълнения по дневния ред?
Ако нямате, моля който е съгласен с предложението за дневен ред, да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Господин министър, да Ви поканя да направите встъпление или да преминем направо към въпросите?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Не, да преминем направо към въпросите.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Искам да припомня правилата на изслушването. Имате право на по един въпрос, който съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изложен в рамките на една минута.
Заповядайте, уважаеми колеги.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Уважаеми господин министър, гости, колеги! Вие всички си спомняте, че аз преди около два месеца оставих тук един затворен плик за назначение и обявен конкурс за директор на дирекция „Нематериално културно наследство”. Бих искала днес този плик да се отвори, тъй като конкурсът вече премина, имаше 11 или 12 кандидата, и бих искала да прочетем името на този, който аз предварително знаех, че ще спечели конкурса дали е спечелил. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (отваря плика): Името е Венцислав Велев. Но въпросът Ви е към министър Стоянович.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Това е още едно доказателство, че в държавната администрация е излишно да се обявяват конкурси, тъй като предварително се знае кой ще бъде назначен. И да се променят условията и конкурсните правила, както тук беше направено – нямаше изискване за западен език, тъй като предполагам, че господинът не владее такъв. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Благодаря Ви, госпожо председател. Дами и господа народни представители, експерти и гости! С подобен вид реакция, която е обяснима, аз се сблъсках още когато в Министерството на културата в началото на нашия мандат обявихме конкурсния принцип за над 60 незаети поста в българските театри, опери, оперети и задграничните ни културни представителства.
Пълно доволство след провеждането на конкурс няма, особено в България, където и психологията е по-различна. Съзнавам напълно, че всеки един от нас и Вие имате напълно това право да подозирате всеки един конкурс в някакъв вид машинации. Аз съм първият човек, който ще Ви подкрепи, ако ми дадете знак или указание къде е манипулиран този конкурс. Защото тези правила не са правили за господин Велев, аз него самия до момента на неговия избор за директор лично даже не съм го познавал, при нас политическото ръководство не участва в подобни конкурси, именно за да осигурим достатъчна обективност на избора. Честно да ви кажа, не съм знаел, че няма изискване за чужд език и съм учуден, тъй като господин Велев знае поне два езика. Преди два дена имахме среща с двама посланици и той говори на тези езици пред мен. Аз имам достатъчна езикова подготовка, за да ви уверя, че той се справя добре с тях.
Отделно от това – пак казвам, не познавах господин Велев дотогава – на базата на неговия опит и в министерството в предишни години, и на неговата образователна подготовка, мога да кажа, че за краткото време, в което работя с него като директор, имам забележително висока оценка и искам да я потвърдя тук пред вас. В няколко посоки неговата компетентност надхвърля далеч обема на задачите в неговата дирекция. Лично съм доволен, че той е успял да спечели този конкурс или че комисията го е оценила по най-висок начин, защото той е откритие и надявам се и занапред да бъде откритие за следващия и за по-следващия състав на ръководството на Министерството на културата.
Толкова – по този директен въпрос.
Ако продължаваме по този начин, аз не съм човек, лишен от чувство за хумор, по същия този начин бих могъл поне за две или за три неща да Ви върна жеста с плика и да си играем на пликове. Но мисля, че освен атрактивността, която наистина харесвам и благодаря за тази шармантност, смятам, че ако продължаваме да живеем в сферата на догадките, рано или късно ще се сблъскаме, независимо кой коя партия представлява или каква политическа посока, ще се сблъскаме с невъзможността да правим обективен конкурс, обективна преценка на качествата на хората, които са гръбнакът на държавната администрация, която и без това, както знаем, не е задължително с най-високата оценка на фона на европейската средна администрация. Но и малкото читави кадри, които имаме – аз се надявам, че всъщност те са повече, но са малко посплашени от вечната конюнктура, в която се блъскат – читавите кадри в нашата администрация трябва да бъдат посрещани според мен с малко по-отворени обятия и малко повече доверие. Смятам, че независимо от това, че сте прозряла, може би, качествата на господин Велев като бъдещ директор на тази дирекция, което Ви прави чест, защото сте видяла, че той е може би най-читав измежду кандидатите, смятам, че в негово лице имаме един много добър избор за директор на тази дирекция. Той може да бъде полезен както за ведомството, така и за тази комисия. Ще се радвам, ако много скоро мога по някои от въпроси и лично да ви го представя, за да ви убедя поне отчасти в – повярвайте, тази моя обективна преценка. Оттам насетне аз ще съм първият човек, ако Вие или Ваши колеги имате конкретни бележки по непрозрачност на процедурата, да застана на Ваша страна и да взема съответните мерки. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Караминова, заповядайте.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Вие сте министърът, човекът, който трябва да осигури прозрачен конкурс. Аз не оспорвам качествата на господин Велев, който наистина не познавам. Но какво биха казали за вашата обективност останалите кандидати? След като предварително и между тях, и в обществеността се говореше, че конкурсът ще бъде спечелен от господин Велев? Какво биха казали те, които правят концепции, готвят се, явяват се на конкурс и в крайна сметка се случва това, което те очакват. Както видяхме всички тук. Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: В сферата на слуховете и информационните иновации ние сме общо взето безсилни. Ще Ви дам два елементарни примера, които в някаква степен се надявам да отговарят на Вашето подозрение.
Стартираха два конкурса за театрални директори, те бяха едни от първите. Единият беше във Военния театър, другият беше в Сатирата. За Военния театър из затихналите редици на кандидатите се понесе стопроцентовата сигурност, че директор на Военния театър ще бъде много обичаният Ивайло Христов. Цяла София ме питаше Ивайло ли ще изберат. Отговарях: откъде да знам, аз се пазя като дявол от тамян. Обратно, в Сатирата половината хора казаха, че Милото ще бъде, половината казаха, че ще бъде Драгото, в смисъл, че ще бъде Здравко Митков. Е, накрая стана Здравко Митков, защото бил едва ли не втори братовчед на Стефан Данаилов, както го представиха, а във Военния театър стана така, че разочароваха абсолютно всички слухове, които се носеха, защото спечели досегашният директор и си остана на поста.
Така че, как да Ви кажа, както и да мръдне човек на пост като моя (аз го казах веднъж и на едно обсъждане в парламента), все е грешен. Ако се намеси в някакъв конкурс, което аз не съм си позволявал, защо се е намесил; ако не се е намесил и оставил журито да свърши работата си, защо го е оставил, защо са малко хората. Тогава казахме, хайде ще увеличим журито, за бургаския конкурс със заместник-министър Василев от седем направихме цялата комисия 14. Първият въпрос кой беше, като свърши конкурсът? Защо са 14!
Така че, малко е спорна тази работа. Но ако искате да се посъревноваваме в ясновидство или в кадрова генетика, аз ще си позволя след време да направя един плик с мое предположение – дали ще е за някой конкретен избор, за национален избор или за европейски, все едно. Но мисля, че колкото по-спокойно и обективно гледаме на кадровата политика и заклеймяваме там, където има какво да се заклейми, толкова по-добре. Но да изпадаме във вечни подозрения и крайности, мисля, че не е правилно. Още повече, че става въпрос наистина за читав човек. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, позволете ми да взема повод от думите, които казахте току-що. На език на манипулацията това, което използвате в момента, се нарича аргумент ad hominem - тогава когато истинският аргумент го замените с обсъждане на личностови характеристики и проблеми. Дали Вие ще оставите плик или аз ще оставя плик, или колежката е оставила плик, това няма никакво значение. Фактът е обаче, че тезата се потвърди и човекът, който беше посочен в плика, е и спечелил.
Моят въпрос обаче към Вас е следният днес. През м. юли и пр. м. август в. „Труд” активно тиражираше името на една ваша служителка, госпожа Даниела Лазарова, която е работила в Министерството на правосъдието, оттам е отстранена заради незаконно назначаване на 86 държавни служители. Оттам е постъпила във ведомството на госпожа Десислава Терзиева, в Строителния инспекторат. И оттам е отстранена и е намерила подслон в Министерството на културата.
На зададен въпрос от в. „Труд” към вашето ведомство отговорът, който е последвал на 27 август, е, че госпожа Даниела Лазарова не е на работа в Министерството на културата и е освободена. Да, обаче справката в електронния регистър на Министерството на културата показва, че към момента госпожа Даниела Лазарова, която, пак повтарям, е отстранена с дисциплинарно производство от Министерството на правосъдието, впоследствие от Строителния инспекторат, в момента изпълнява длъжността директор на дирекция „Човешки ресурси”. Това пише във вашия електронен регистър.
Моят въпрос към Вас е така ли е или не е така? Позовавам се на публикации на в. „Труд”. На 27 август 2013 г. е последната публикация.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Ще помоля главния секретар да отговори.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЛАДИНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Да, в момента госпожа Лазарова след обявен конкурс и спечелен през лятото на 2013 г. работи като главен експерт. Поради това че питането на в. „Труд”, господин Димов беше, когато готвихме отговора за директор на дирекция, не е назначена за директор на дирекция, защото такъв конкурс в момента сме обявили и тече.
Не мога да Ви отговоря на другия въпрос. Искаха данни не само от в. „Труд” за госпожа Лазарова. Отговорихме на пресата, не само на в. „Труд”, ние не разполагаме с данни и в досието на госпожа Лазарова няма данни, че е освободена. Напуснала е доброволно, освободена е от госпожа Златанова по взаимно съгласие. Не е започвала работа, доколкото знаем и е видно от досието й, в Министерството на регионалното развитие. Готвило се е назначение, но тя си е оттеглила молбата. Това е нашата информация.
Аз мисля, че по повод проверките на господин Таско Ерменков имаше и такъв подобен въпрос. Но можем да Ви предоставим всички отговори, два или три, с които до момента, дотолкова доколкото ние можем да направим проверка, разполагаме. Ако има твърдение – мисля, че така и отговорихме и сме го обсъждали – че е уволнявана или нещо е скрито, то това Министерството на правосъдието би трябвало да ни информира. Но до момента нито от тях, нито ние разполагаме с различна от тази информация, която мога да Ви предоставя.
И накрая, да наистина тя работи след проведен конкурс за главен експерт в „Човешки ресурси”, в който тя е класирана на първо място.
Съжалявам, това мога да Ви отговоря. Няма как да Ви отговоря друго. В първата част може и да е било някога така, но нямаме данни. В досието, Вие знаете, всички сме държавни служители и всяко наказание, уволнение се отразява. За нея ние нямаме такива документи. И в момента до провеждане на конкурса тя изпълнява длъжността на директор, защото другата длъжност, която имаме, е старши експерт. Това е. Благодаря ви.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. Информацията, на която се позовава в. Труд”, е след доклада на Инспектората на правосъдието, който беше широко огласен. Докладът на Инспектората казва, че госпожата е дадена на прокуратурата заради 86 неправомерно назначени хора на позиции в Министерството на правосъдието, в това число на висши позиции, без никакъв конкурс и съответно без качества. Оказва се обаче, че за вас тази госпожа е много ценна и вие я приютявате.
Сега, за да спазим традицията, аз ще ви оставя този плик отново в Министерството на културата, за да изчакаме да мине конкурсът, който е обявен за директор на дирекция „Човешки ресурси”, където са подали документи 20 кандидати, 15 са отхвърлени, не са допуснати до конкурс, допуснатите до конкурса са петима, ще ви ги прочета: Райчо Сергиев Младжев, Мартина Кирилова Семова, Маргарита Георгиева Христова, Даниела Цветанова Лазарова и Петър Йорданов Пенев. Ето в този таен плик, запечатан, аз ще оставя името на човека, който ние подозираме, че ще спечели конкурса, и моля да го отворим след повеждането на конкурса. Дано да се окаже инцидент това, за което говорихме преди малко.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Мисля, че главният секретар на министерството отговори достатъчно пространно. Аз лично, без да съм юрист, смятам, че ако човек – поне такава беше Вашата формулировка, е даден на прокуратурата, това дори и в България не означава все още абсолютно нищо. Ако има нещо впоследствие, което тя е намерила и е стигнала до някакъв вид осъдителна присъда, тогава съм съгласен.
И второто. Аз не мога нито да се противопоставя, нито да взема отношение по следващия плик, който тръгва към ръководството на Комисията, но смятам, че освен известна доза хумор друго не мога да видя зад този маниер. Мисля, че работата на тази комисия би трябвало да е в малко по-друга посока, но това не е моя работа да го определям. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви.
Аз имам въпрос към Вас, който се отнася до подписания преди няколко седмици меморандум между правителствата на Съединените американски щати и Република България. Моля да ни разкажете малко повече за целите на меморандума и за резултатите, които очаквате по време на неговото изпълнение.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Госпожо председател, мисля, че този меморандум достатъчно направи впечатление в нашата общественост. Разбира се, може би неговото публично огласяване не можа да бъде схванато в цялата дълбочина, тъй като то затвори една широко отворена врата за износ на ценности от българските земи в посока на доста големия пазар в Северна Америка и Съединените американски щати.
Основното нещо, което след доста дълга подготовка на това споразумение, която е започнало преди девет години, всъщност ще направи невъзможно ограбването, изнасянето и продаването на едни от най-интересните и ценни артефакти от българските земи, археология на първо място, в САЩ. Голям е напредъкът, който имаме с американските служби, които по този начин най-сетне ще могат да имат и законово основание да спират този незаконен износ. Тъй като досега по американското законодателство те можеха да се намесят единствено когато след една доста тромава процедура български съд докаже, че съответният предмет е бил откраднат и изнесен незаконно от България. Представяте си каква процедура е това нещо.
С подписването на тази спогодба, който влезе в сила от деня на нейното подписване, във всеки един момент американските власти могат да привлекат съответните нелегални вносители по линия на митническите закони на Съединените щати.
Госпожо заместник-министър, още нещо конкретно или мисля, че това е достатъчно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВАКРЪСТЕВА:
Единственото нещо, което бих могла да допълня, е, че подписването на този документ е една много сериозна заявка за отношението ни като държава към опазването на културното наследство и изпълнението ни в частност на международните ни ангажименти, свързани с превенцията на трафика и търговията с културни ценности.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря ви за отговора. Надяваме се, че наистина това ще бъде една полезна стъпка и ще се видят и конкретните резултати в следващия период.
Заповядайте за въпроси.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: По отношение опазване на ценностите, да, имаме вече такива примери. С тази 50-годишна давност наистина се получи идеята за регистрация на ценностите. Но моят въпрос се отнася до театралната реформа. Това беше обявено като намерение от министерството – да се промени субсидирането на театрите, да бъде под друга форма, а не тази, която е до този момент, в частност до този момент се кара по стария начин на субсидиране, с всеки зрител си идва и субсидията. Така беше досега. Имате ли намерение да променяте този начин за финансиране на театрите?
В частност искам да попитам по отношение на Силистренския театър, понеже там в момента е приемна сцена към Добричкия театър. Има доста заигравки от депутати, кметове и т.н. за това как се възстановява този театър. Какво се разбира под възстановяване и изобщо какви са ви намеренията относно сцената в Силистра? Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Аз ще отговоря кратко. А ако има допълнение, надълго и нашироко ще отговори заместник-министър Василев.
Откъде дойде и продължава да съществува проблемът с финансовата рамка за заплащане на сценичните изкуства? Повтарям само с едно изречение: той е във факта, че по сега действащия норматив държавата е длъжна да изплаща допълнителна сума върху всеки един продаден билет, независимо от това дали той е предвиден в държавния бюджет или не. Тоест, условно казано, за театър имаме на годишна база една сума хикс, в края на годината съответната опера или театър, ако е имала повече зрители, тази сума може да нарасне на хикс плюс неясно число. С всяка измината година тази сума нараства, като съвсем логично при интереса на публиката и при различния репертоар – къде по-задълбочен, къде не дотам – те продължават да си пълнят салоните, което от една страна е чудесно и за държавата, и за нас като министерство, и разбира се, за управата и трупите на съответните културни институти. От друга страна обаче, държавният бюджета се задъхва именно поради факта, че винаги трябва да предпостави някаква сума, която не е ясна, тя е в милиони, тя не е даже и в 200-300 хиляди на година. И вероятно в цялата държава, поне така са ми казвали финансисти, които разбират повече от мен, това е единствената сфера, която продължава да бъде финансово обгрижвана по този странен начин. Тоест имаме, от една страна, проблем с държавния бюджет, който се задъхва от тези милиони в една не особено богата държава като нашата, от друга страна, естественото ни желание да имаме повече репертоар, повече публика и по-цъфтящи театри, опери и оперети.
Къде намираме за разумно да направим стъпки в посока подобряване на тази система, без да разбием която и да е от двете части на това уравнение, да бъдем балансирани, тъй като, както виждате, и самата промяна, ако тя може да бъде направена, трябва да бъде правена в ход, тоест в бой да прегрупираме тази система. Тя предстои, надявам се с моите заместник-министри и с целия екип, да имаме до няколко месеца готовност да я представим и да я изпитаме на място, без да правим революции и без да правим радикални движения по законодателството и по практиката. Виждам, че в лицето на преобладаващата част от българските директори намираме разбираме, намираме смисъл тази система да се оптимизира. Тъй като, ако продължаваме по този начин, съществува една абсолютно ясна опасност, независимо от това кое правителство е на власт, независимо кой е министър и с колко голяма любов е изпълнен към сценичните изкуства, в един момент буквално да катастрофира държавният бюджета или в частност бюджетът на Министерството на културата. Това ние искаме да избегнем.
Искам за пореден път да подчертая, нито искаме да спрем притока на зрители към залите, както ни обвиняваха някои, нито по някакъв начин бихме искали да връзваме ръцете или да ограничаваме дейността на театралните директори и на ръководствата, но трябва да намерим един разумен баланс между държавния интерес и зрителския интерес.
Това е, най-общо казано, по Вашия въпрос.
Колкото до Силистра, нека да се включи заместник-министърът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Преди да отговоря за Силистра, аз ще се опитам да прибавя още една нотка във връзка с единните разходни стандарти и що се отнася до бюджетната форма на сценичните изкуства. Като един театрал бих казал първо, че театралният сектор винаги е сочен с пръст като най-добре реформиран сектор. Той се реформира още от времето на Омир. Не случайно преди много години Станиславски го е реформирал в своя творчески аспект, впоследствие Брехт и т.н.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Извинявам се, аз искам по-кратък отговор. Недейте ни връща чак толкова назад. Питам за вашите намерения, не какво е било.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Не, това е важно за развитието на театъра като цялостна политика. Като ангажирани в този процес, можем само да развиваме и да подобряваме базата, като надграждаме. Не можем да си позволим, когато динамичното развитие на зрителите като стойност в салони и гледане на повече представления ние да тръгнем в ограничаващ аспект. Не, това е изкуство и този вид изкуство винаги трябва да бъде надграждано.
Що се отнася до Драматично-куклен театър – Силистра, който беше в 2010 г. преобразуван в две структури – драматичен театър и куклен театър, незнайно по каква причина, след което от драматичния театър в Силистра се зароди театрално-продуцентски център Добрич, доказаха едно правило, че на две места няма как да съществува една и съща структура. И когато има два ръководителя на два общински центъра, на кой ръководител този театър ще бъде по-мил – на този, който е в Силистра или на този, който е в Добрич?
Мисля, че крайно време е да вървим към една мисия, че субсидираният е по-близо до субсидиращия и когато става въпрос за национална култура, тя също е приоритет и на местната власт. Така че да обединяваме два различни града и като манталитет, и като визия, политически, ако щете, като народопсихология, мисля, че това е грешка. И именно поради тази причина ние връщаме статуквото и развиваме това, което беше Драматично-куклен театър Силистра.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: В тази връзка да попитам, защото театърът в Силистра беше приемна сцена досега (говорим за последните две години), идваха постановки на различни театри и имаше доста сериозен интерес. В момента, доколкото знам, в Силистра няма достатъчен брой артисти да се поддържа театрална сцена. Как се решава въпросът? Обединявате куклен с драма, правите един театър, правите конкурс? Какво следва? Търсите артисти за тази сцена или се продължава старата практика като приемна сцена да се канят театрални трупи за постановки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В Закона за развитие и закрила на българската култура има съответните структури, които са държавни, общински и частни. Държавна структура се създава и преобразува само и единствено с постановление на Министерския съвет, държавна структура е един драматичен театър, а формулата и формата „открита сцена” в правния мир не съществува. Не съществува и подзаконов нормативен акт на Министерството на културата. Това определение, което Вие казвате – открита сцена, дава още един по-сериозен аргумент за нашите действия, че такъв театър в Силистра не е съществувал. Ние като Министерство на културата не обслужваме сградния фонд, ние създаваме изкуство, а изкуството се създава от творците, които правят това изкуство.
Така че ние ще го направим на базата на Закона за развитие и закрила на българската култура, а вече формулата как ще бъдат наемани актьори, как ще се състои, това е във второстепенния ни разпоредител, който има делегирани права да определя художествената специфика на съответния културен институт и, разбира се, този човек винаги е избиран чрез конкурсна форма.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Проф. Ваня Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа заместник-министри! Аз имам един въпрос, който е свързан с едно събитие, което – поздравление! – е разписано и в календара на ЮНЕСКО. Става въпрос за 100-годишнината на Борис Христов. Това, което всички добре знаем, е, че е създаден инициативен комитет под патронажа на председателя на Четиридесет и второто Народно събрание господин Михаил Миков. Бих ви помолила да уточните докъде стигна програмата за отбелязване на годишнината на тази изключително важна личност в нашия национален живот.
Използвам възможността, че задавам въпрос, за да кажа и друго. Ако си спомняте, преди месец-два поставих на Вашето внимание проблема за скулптурата от Шмиргела на Вапцаров, която беше грубо премахната от предишния кабинет необяснимо защо, от Националната художествена галерия. Огромен е протестът на българските представители на изящното слово и на художественото изкуство. Какво се случи и какво е решението по този въпрос? Още повече, че в края на тази година ще отбележим 105 години от рождението на Вапцаров. Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Госпожо председател, дами и господа! Ако позволите, да започна отзад напред.
Както добре си спомняте на миналото или по-предишното заседание аз предложих на вашето внимание решение или препоръка – една от двете възможности – за връщане обратно от сегашния Музей на тоталитарното (или социалистическото) изкуство на въпросната скулптура на Вапцаров. Тъй като нямам официален отговор, ако приема, че на мен се оставя да реша едното от двете, приемете, че аз се срещнах вчера с госпожа Йосифова, директора на Националната художествена галерия, разговарях и по този въпрос с нея. Въпросът е единствено да видим дали времето в момента ще позволи, без да се наруши нещо от целостта на скулптурата или просто трябва малко да изчакаме, тя да се върне на своето място в двора на бившия царски дворец. За да остане в нашата компетенция като министерство.
Колкото до Борис Христов, министерството в момента е във финалната фаза, преди да представи официално проектопрограмата за честванията на 100-годишнината под председателството на председателя на Народното събрание. Имахме дори идея в края на тази седмица да направим официалната пресконференция. Тя формално се налага да се забави с около седмица, тоест другата седмица ще имаме яснота. Смятахме да го направим дори в къщата-музей „Борис Христов”, тъй като и последната ни работна група, която изпратихме в Италия, тъй като там също ще се проведат не малка част от тържествата, се завърна вече окончателно с члена на нашия политически кабинет и мой съветник.
Много е богата палитрата, аз трудно ще мога в момента да изброя всички и конкурси, и тематични изложби и срещи, които ще се проведат. Те ще се разпрострат, поне по моите сметки, в държави от три континента, включително за мое огромно учудване и в държави от Латинска Америка има интерес и желание.
Във веригата от чествания са включени почти всички наши културни институти зад граница. Имаме интерес и от редица посолства, разбира се, на първо място, онези държави, в които през част от своя живот или голяма част от своето творчество е бил свързан този велик български, а всъщност световен изпълнител. Надявам се следващата сряда Министерският съвет да гласува официално бюджета за тези тържества, за да можем по подобаващ начин да ги отбележим. Има и поредица от нови книги за Борис Христов или преиздаване на стари, музикални произведения и музикални носители.
Може би на следващото ни изслушване ще мога вече съвсем подробно да ви информирам. Ако позволите, ще си запиша и ще започна с една изпреварваща информация за Борис Христов и за Вапцаров отново. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, проф. Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: И аз искам да Ви благодаря. Особено ме радва решението за Шмиргела и за скулптурата на Вапцаров, защото е престъпление най-превежданият поет в света да бъде така обругаван и един от най-блестящите европейски представители на модерното скулптурно изкуство да бъде захвърлен като един вид ненужен камък и боклук – нещо, което е изключително възмутително наистина. Радвам се, че и Вие, и ние последователно изпълняваме желанията на интелигенцията за това този паметник да има действително своето полагащо му се място.
Благодаря Ви, че ще ни направите една изпреварваща информация за Борис Христов следващия път, за да можем и ние като народни представители също да участваме по подобаващ начин в отбелязването на тази голяма годишнина. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, проф. Добрева.
Господин министър, още един въпрос имам и аз към Вас. До нас достига информация за евентуална промяна във вида собственост на чудесната сграда на ул. „Гурко”, където от години се помещава Националната филмотека. Има ли такова действие – за промяна от публична държавна в частна държавна собственост и какво налага това? Ако, разбира се, е вярна подобна информация.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Няма. Аз трябва да кажа, че съм малко учуден. Наистина сега се сещам, че с бившия шеф на филмотеката, сега шеф на Съюза на филмовите дейци, бяхме чули за някакъв подобен слух. Ако не възразявате, да му дадем думата да ни каже. Бях много учуден тогава, но през нас, които сме събрани тук, това няма да мине.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: За което Ви благодаря.
Заповядайте, господин Павлов.
ИВАН ПАВЛОВ: Бях наистина директор на филмотеката до преди три месеца. Имаше такава идея. Но идеята на филмотеката беше всичко да остане публична държавна собственост. Имаше идея да стане частна, но аз посъветвах господин министъра да не подписва такива неща, ако те се появят при него. Не знам дали са се появили, но го посъветвах да не ги подписва и той се съгласи с мен, за което благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: И аз Ви благодаря. Надяваме се, че наистина това е слух и думата в случая на министъра днес на нашето заседание е много важна.
Заповядайте, колеги.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Господин министър, госпожо заместник-министър и господин заместник-министър, уважаеми народни представители, дами и господа! Моят въпрос е свързан с ратифицирания в миналата седмица Пекински договор формално от Министерския съвет.
Две думи за непосветените в темата. Това е договор, който продължава традицията на Световната организация за интелектуална собственост от преди повече от двадесет години. Има серия от такива международни документи. България е приела във вътрешното си законодателство техните разпоредби и те присъстват като част от нашето законодателство още със създаването на Закона за авторски и сродни права. Практически тази ратификация няма да доведе до съществени промени, бих казал, че няма да донесе никакви промени.
Доколко поддържането на един торент сайт изобщо е нарушение, е много спорен въпрос към днешна дата. В същото време почти няма и съдебна практика по въпроса. За ваша информация сървърите на подобни предприятия най-често са локирани извън България, те попадат под чужда юрисдикция и т.н. и т.н.
За мен е важно от висотата на Комисията институционално да чуя от министъра простичко, че свалянето на торент файл в България и точенето на информация към днешна дата не е престъпление. Това трябва да бъде казано ясно и публично. И че торент сайтовете няма да бъдат забранени. Чух изказвания на ресорния директор господин Дамянов, директора на дирекцията за авторски права, през седмицата в медиите, но считам, че въпросът има много по-голяма обществена значимост от това да чуем медийна изява на директор на дирекция. Мисля, че трябва да имаме по-официално становище на министерството. И ще ви кажа защо.
Практически България има над 54% към днешна дата актуална информация интернет потребление, но в таргетната група 18, даже бих казал 12, 25, до 30 то достига 90%. Това са и най-вече потребителите на въпросните сайтове. В този смисъл и класациите, които международните уеб сайтове анализират по посещаемост сайтове, практически най-популярният български сайт в момента е „Замунда”, като преди него са само такива световни гиганти, като „Гугъл”, „Ютюб” и „Фейсбук”. Единственият български сайт, който е преди „Замунда”, е АБВ, но това не е сайт, това е платформа за поща.
В топ 20 вече се намесват и други. Затова, понеже въпросът има много висока чувствителност от интернет потребителите, моля – това не е въпрос, констатация, заявление, декларация, както искате – да заявите ясно, институционално, че свалянето на торент сайтове и на фойлове от торент сайтове към днешна дата не е престъпление. И да приключим завинаги със спекулациите по тази тема към днешна дата. Пак казвам, към днешна дата, тъй като динамиката на този пазар и тази регулация е много голяма и вероятно ще има промени за в бъдеще. Но важно е статуквото днес. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Ще гледам да Ви отговоря максимално кратко. Към днешна дата няма проблем със свалянето. Даже ще се допитам до Вас като известен медиен познавач. Вчера с господин Василев и с целия екип мислехме дали да не направим една подробна пресконференция само на тази тема. Смятате ли, че тази тема продължава да бъде все още достатъчно актуална, за да има интерес към нея, за да не повтаряме нещо, което вече се дъвче три дни? Ние мислим, че за три дни сме го сдъвкали толкова, че вече излиза на пюре като информация. Но ако смятате, че включително и с Ваша лична подкрепа, да поканим още двама-трима човека, които имат пряко отношение към темата, бихме направили още тази седмица една такава пресконференция.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Считам, че подобна публична изява от името на министерството е необходима, полезна, ще внесе достатъчно яснота и ще тушира напрежения, които така или иначе, вече бяха създадени, защото се чуха се различни тълкувания на тази формална ратификация от Министерския съвет. Още повече, това може да бъде един успешен форум от името на министерството, в който да поставим и редица други въпроси, касаещи дигиталните медии и дигиталната среда, не само в частност торент тракерите. Така че аплодирам едно такова ваше намерение и бих се включил с огромно удоволствие.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моят въпрос е много прост: субсидията на читалището в Мало Конаре. Читалищата в общината са получили субсидията на Министерството на културата, само читалище в Мало Конаре пак не е получило субсидия, въпреки уверенията на кмета пред Вас по телефона, пред общото събрание на селото и пр. Знам, че не може да му направите кой знае какво, но поне му обърнете внимание малко да даде заден ход.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Господин професоре, не съм забравил и парламентарния въпрос, и разговора от миналия път. Последната ситуацията по тази тема е следната. Кметът се опитва включително да не иска да си говори с Министерството на културата, последните няколко пъти е неиздирваем – или чисти сняг, или размества картофи, нямам представа какво прави. Казвам го без шега този път. Наистина не е изплатил субсидията и сега даже се чудим какво да предприемем, тъй като общо взето сме с вързани ръце. Подсказа ни се от друго място в общината, че в момента от формалното неизплащане на субсидията се отива към агументиране в по-широка платформа, може би даже и междуличностна. Разширява се там скандалът, не мога да Ви кажа, дали ще можем да го овладеем в рамките на този месец.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И аз се съмнявам. Понеже от субсидията шестимата служители си получават заплатите, той иска да ги принуди те да напуснат, за да назначи неговите хора.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Това го чувам от Вас като намерение.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Би могло да се направи законодателна инициатива в тази посока и тези субсидии да се получават директно от читалищата като делегирани бюджети. Защото иначе кметовете ги разиграват както си искат.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Това още миналия път го говорихме с Вас и задължително ще влезе, защото имаме подобни проблеми не само в Мало Конаре.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Извинете, че се намесвам, но едното ще доведе и до други дейности, които са делегирани държавни дейности. И отворим ли възможността читалищата директно да получават своята субсидия, това значи, че и регионалните ни музеи, регионалните библиотеки, регионалните галерии също ще искат това.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Но вече всички регионални музеи са разпоредители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Но то е делегирана държавна дейност чрез общината.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Минава през общината, обаче всички музеи получиха субсидията си. Даже последният музей беше Габровският регионален музей, господин министърът се занима с него. До тогава общината разпределяше всичко. Дадоха им самостоятелно разпределение, счетоводство и заплатите им се вдигнаха с по 200 лева. Уредниците бяха на просешка заплата, колкото са чистачките. Това правят общините! Те просто дърпат за собствения си бюджет от държавната субсидия. Така е и с читалищата.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Не виждам от народните представители други заявки.
Заповядайте, госпожо Андреева.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, гости на Комисията по културата и медиите!
Уважаема госпожо председател, моят въпрос е свързан с констатирана неистина на зададен от мен въпрос и отговор, получен от министъра на културата, по повод на искане за вътрешен одит и за предоставяне на информация от проверка на вътрешен одит в Националния филмов център. Уважаемият господин министър отговори, че вътрешен одит в Националния филмов център няма и не се е случвала проверка. В средата на януари директорът на Националния филмов център подаде оставка, подаде я пред 850 човека в общия ни мейлинг лист. Един от пасажите беше посветен на хиляди страници в рамките на вътрешен одит, който му е направен.
Ще припомня отново Конституцията на Република България. В чл. 108, ал. 3 министрите ръководят отделните министерства, те носят отговорност за своите действия. Как да докажем истинността и какви са мерките по линия на изслушванията на министрите, верността на поднесената от тях информация и какви са последствията, когато граждански и творчески организации и народните представители биват заблуждавани?
По линия на началото на разговора, уважаеми господин министър, може би трябваше да благодарите на Вашия предшественик и колега Вежди Рашидов, който осигури все пак някаква финансова устойчивост на българската култура чрез Закона за хазарта. Това е негово лично предложение в залата, но е предложение на българската култура. Вие досега не дадохте ясна заявка, не оповестихте прозрачна процедура, не събрахте съсловията, за да може да се кажат кои са нуждите в конкретни сектори, къде е недостигът на средства, за да могат да бъдат организирани в рамките на фонд „Култура”.
По линия на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност от първото Ви изслушване през юли месец задавам един и същи въпрос и Ви моля, госпожо председател, да направите с оглед на това, което ще кажа впоследствие, извънредно заседание, за да е ясно за какви проекти и по какъв начин и какви средства ще има в следващия програмен период. Няма никаква прозрачност, няма абсолютно никаква яснота. Та, от първото Ви изслушване по линия на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” беше моят въпрос. Приоритетното направление „Културни и творчески индустрии” е загубено, защото няма кой да го отстоява. Това е сериозният стълб на националната стратегия. Нещо, за което, господин министър, не сте работили Вие, а Ваши предшественици и представители на граждански и творчески организации.
По линия на Националната стратегия имам съпътстващ въпрос, уважаема госпожо председател, защото е с особена важност. Вицепремиерът Даниела Бобева от няколко седмици тиражира една…
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Само че аз Ви моля да спазвате правилника. До този момент всички спазваха регламента.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо председател, ние не сме приемани от господин министъра, нямаме отговор на маса въпроси.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз имам предвид, че има регламент за задаването на въпросите – за време и за яснота на въпросите.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Разбирам Ви и се извинявам, но въпросите са от особена важност, касаят Националната стратегия, дали ще я има или не. По това са работили страшно много хора.
И се връщам пак, моля да ми отговорите и Вие каква е процедурата по проверка на истинността на представените факти от министъра на културата. Защото в българската културна политика с днешна дата се случват безобразия. И такъв разпад, какъвто има за последните седем месеца, няма в предходни правителства. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Преди да дам думата на господин министъра искам да кажа, че изслушванията са ежемесечни. Комисията не е контролен орган. Мисля, че достатъчно възможности даваме на всички, които участват в заседанията и авторитетът в случая с отговорите се защитава от хората, които отговарят. В този смисъл не мисля, че Комисията трябва да извършва проверки. Но нека да дадем думата на господин министъра да Ви отговори. Във Вашето изказване аз откроих поне три въпроса и затова Ви казах, че регламентът, който досега всички спазваха, е всеки задава в рамките на една минута по един въпрос.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Госпожо председател, дами и господа, уважаема д-р Андреева! От петте или шестте въпроса, които чух, съм оставен да си избера един вероятно, на който да отговоря. Не че не мога да се произнеса по всички, но ако спазваме някакъв регламент, то е редно да е така.
Вашите квалификации какво е нивото на последните седем месеца е Ваше право, но в края на краищата в тази комисия трябва да се върши работа, а не да се водят публични битки и да се бият отделни егоизми. Това е моето заключение.
Да се върна към един от въпросите, които Вие повдигате – за Националната стратегия. Тук ще цитирам Ваше изказване от м. ноември, че в самото начало на тази година Вие и Вашият екип ще представите най-сетне готовия проект на стратегия пред Министерството на културата и пред почитаемата комисия. Оттогава всеки опит да възобновим този разговор, който между другото се води четири пъти от началото на моя мандат, мина през различни фази, включително и през августовка почивка (не почивка в министерството) и стигна до обещанието за януари. Януари месец изтече отдавна, но при нас поне официално Ваш отговор не е стигал и на ръководените от Вас работни групи. Така че въпросът не знам дали трябва да е от Вас към мен, по-скоро е от нас към Вас.
По всички останали въпроси също мога да Ви дам накратко отговор, ако госпожа председателката ми даде възможност да отговоря.
За „Иновации и конкурентоспособност” последната възможност за включване на Министерството на културата в работните групи по оперативната програма е била в 2012 г., далеч преди началото на моя скромен мандат. Така че ако някой трябва да бъде питан за това нещо, не е днешното управление на министерството, а тогавашното - защо Министерството на културата не е било включено, защо е била пропусната възможността на 11 януари, доста отдавна, да бъде включено. Оттам насетне водещо министерство там е Министерството на икономиката. Въпреки това никой, включително и секторът, който представлявате, творческите индустрии и всички останали, нямат никакъв проблем да кандидатстват по тази програма в Министерството на икономиката. Много скоро говорих отново с експерти от това министерство, които ми казаха, че по приоритетна ос спокойно очакват, стига да има интересни програми. В прав текст.
Всяко едно запитване, независимо дали от Вас, Ваши колеги, народни представители, журналисти, по възможностите за европейско финансиране, което подпомага държавния бюджет в сферата на културата, и по оперативните програми, които предстоят тепърва, нямаме в момента обективна възможност да ви дадем почти никаква информация. Така е и по Норвежката програма, която ще бъде официално представена между 10 и 15 февруари от работната група. Не сме крили абсолютно никаква информация. Ако, разбира се, искате това да е някаква специална точка на някое от следващите заседания, нямаме нищо против. В такъв случай трябва да повикаме и една малко по-широка представителна група от Министерството на културата и от другите министерства, тъй като по една част ние не сме директни бенефициенти.
Така че аз смятам, че ако този диалог, който водим с Вас и с Вашите колеги седем месеца, го водим малко по-прагматично и без лични предпочитания или моментни разочарования един от друг, ще свършим много повече работа. И повярвайте, това че в последно време не сме имали възможност, да речем, да имаме напредък в развитието на проблема в Националния филмов център, то е поради един много прост факт и аз вече от днес мога да го кажа, тъй като окончателно стана ясно формално, че от Министерството на финансите няма да получим отговор на нашето питане, което очакваме 35 дни – днес е 35-ият ден. Това го знаете много добре. В края на тази седмица и в началото на другата съвместно ще вземем решение как окончателно да направим така, че едно временно ръководство на Националния филмов център да реши проблема с неподписването на договорите и да вървим към избор на следващо ръководство.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Не ми отговорихте на въпроса.
Не ме връщайте в създаването на програмата. Това направление „Културни и творчески индустрии” присъстваше до ноември месец! И хората от Министерството на икономиката и енергетиката, които правят всички приоритетни направления на базата на конкретни икономически анализи, които четири години ги правим, и това е една битка, която наистина не сте водили Вие, но я загубихте. Защото от ноември месец, още на първото заседание Ви припомних, че приоритетното направление „Културни и творчески индустрии” е важно да се затвърди. Защото е с изключително голям ресурс.
Същото се отнася и до „Региони в растеж”, спада процентът за инфраструктура.
Така че не ми отговорихте на въпроса, разбира се, за вътрешния одит, разбирам. По линия на Националната стратегия, след като Вие не успявате да отстоите нито бюджета, нито европейските средства, които бяха изборени от граждански и творчески организации, въобще какво очаквате от нас? Да си я закачите на брошка? Вижте си правителствената програма! Какво е записано вътре? „Българската култура – национален приоритет.” Така ли се отстоява национален приоритет в правителствена програма, когато всеки ден ние губим някакви средства, които са отвоювани от граждански и творчески организации? Дебело го подчертавам! Ние партнираме на администрация, но не обещаваме да действаме вместо нея. А администрацията има за цел да отстоява това, което всеки от нас е постигал в процеса. Националната стратегия обедини институции, с които Вие една по една в момента сте в абсолютно разпадащи се връзки.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Кои са тези институции с разпадащи се връзки?
ДИАНА АНДРЕЕВА: Институциите са президентската институция, Столична община, Сдружението на общините.
В рамките на публичния инвестиционен фонд защо не направихте прозрачност на това с какви проекти планирате да кандидатствате? Говорихме и на комисия повдигнахме въпроса 50 милиона от този фонд да бъдат заделени за култура. С днешна дата ще ми кажете ли дали ще има и една стотинка? Дали проведохте разговори с общините какви са нуждите в националната културна политика и регионалното й измерение? Какви са нуждите на конкретни общини? Имам чувството и пак повтарям, че за седем месеца Вие успяхте да ликвидирате повече от десетгодишен труд на граждански и творчески организации! За седем месеца! Всичко това, което е градено стъпка по стъпка, с лека ръка просто го проиграхте!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Аз не знам дали трябва да занимаваме цяла парламентарна комисия с едно достойно за уважение все пак лично мнение. Но то съдържа редица неточности, за да не кажа неистини, и аз съм длъжен да се произнеса по тях.
Поред на номерата. За „Иновации и конкурентоспособност”. След приключването на работните групи абсолютно е невъзможно във финалната част на програмата тепърва да има защитаване на сериозни финансови средства. Вие го знаете много по-добре от мен, защото сте вътре в този джаз.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Ама Вие не разбрахте аз какво Ви казвам!
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Не, вижте, досега Ви слушах като Георги Димитров на Лайпцигския процес, нека да се изслушваме.
Второ. Дали за седем месеца нашият екип си е развалил отношенията с президентство и със Столична община, най-добре е да питате самите представители на тези институции. Мисля, че истината е много далеч от това, което твърдите.
Колкото до така наречения Фонд за регионално развитие, 500 милиона, регионално развитие, подчертавам, едно от най-големите предложения, ако благоволите да си спомните, беше Вашето, за което Ви помолих вие да напишете и да внесете пред Министерството на културата. Мисля, че се сещате, че това беше така.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Е, и какво се случва? Защо не го оповестите публично?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Ами не е гласувано! Какво трябва да Ви обяснявам? Имам едно чувство, че Вашето очакване е някой в сферата на културата да Ви се отчита по два пъти на ден по един начин, който не е особено нормален при равновесието на властите и отношенията в тази държава. Нямам нищо против и както Вие и Вашите колеги отлично знаете, от началото на своя мандат съм изпълнен с изключителна добронамереност и откритост, особено лично спрямо Вас. Знам, че няма да го признаете, това са особености на характера. Но в един момент човек трябва да има две неща, второто няма да го спомена, но едното беше ни завещано от Балзак, който казваше: мярка трябва да има във всичко.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин министър. Вероятно скоро ще има яснота и решение, тъй като известно е, че сроковете изтекоха. Общините чрез областните управители са подали проектите. Никой от нас няма обобщена информация, защото междуведомствената комисия работи. Но искрено се надявам, защото общините имаха интерес да подават в тези проекти и такива проекти, които са свързани с необходимостта от ремонти, от възстановяване на сгради, на паметници на културата. Не е възможно ние да дадем такава информация, защото я нямаме, мисля, че и министерството вероятно я няма на този етап.
Изчерпихме изцяло времето, регламентът е един час, а ние вече сме надвишили с десет минути.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Проблемите налагат!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Проблемите налагат, но ако всички спазвахме правилата, щяхме да имаме време. Народните представители спазваха регламента и задаваха кратки и ясни въпроси. Давам Ви думата, но Ви моля да се съобразите, че изчерпваме времето. Просто да го имате предвид, като задавате въпросите си.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Тепърва ще се виждаме и ще си говорим по темата, по която правя опит да фиксирам вниманието ви.
Господин министър, преместих се на този стол, за да Ви гледам в очите, като Ви говоря. Преди повече от половин година привлякох вниманието Ви към това, че имате проблем, за който не знаете. Поискахте писмено. В министерството на мое име са заведени текстове. Пак поисках да се срещнем. Вие не искате да се срещнем, искате писмено. На миналото изслушване за пореден път поискахте писмено. На следващия ден получихте текст. Минаха почти два месеца, аз нямам отговор. А, то не е стигнало до Вас? Имате проблем с администрацията си. Адресирано е до министъра на културата на 12 декември с входящ номер.
Вие не ми давате отговор за съешването си с частното гробище, което е незаконно, за това че получавате по незаконен начин, независимо от това дали е гласувано от Общинския съвет или не, по незаконосъобразно решение вие получавате 7,3 декара от Централните гробища, които са паметник на културата, вие ги получавате за свои ведомствени нужди. Министерството на културата не е единственото министерство в тази държава. И всяко министерство ако поиска по 7 декара от Централни гробища, какво става? Става хаос, в който си тънем от години!
Моля Ви, издирете текста ми с дата 12 декември 2013 г. с вх. № 92-004-22. И спазвайте законите, защото те важат и за министри. Много отдавна трябваше да получа аз от Вас писмен отговор. Няма го! Колко месеца да чакам. Вие и да не искате, сте задължен по закон, то не е по желание.
И моля Ви се, отговорете ми на двата въпроса, които съм Ви задала. Аз пак ще дойда на такова подобно заседание, защото въпросите са от обществено значение, а Вие с много лека ръка продължавате порочната практика, вярно част от нея заквасена преди Вас, но Вие по никакъв начин не искате да изгребете мръсотията, която е натрупана по въпроса във вашето министерство. А сте задължен! Медът върви с жилото. Получили сте меда, ама получавате и жилото. Няма друг начин освен прозрачност и контрол.
Ще Ви помоля да получа отговор и по точка две от текста ми, подробно и изчерпателно. Ще Ви питам, господин министър, погребалната култура е част от общата култура. А културата, господин министър, не е само екранът, книгата, четката и пианото. Не знам дали се сещате за това. Затова Ви го казвам в прав текст. И седя точно срещу Вас!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин министър, разбирам, че писмото ще бъде потърсено и ще му бъде отговорено.
Уважаеми дами и господа, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
Благодаря ви на всички!

(Закрито в 15,50 ч.)


ЗАМЕСТНИК-
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Бояджиева