1. Изслушване на Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на Съвета за електронни медии и Българското национално радио.

---

На 12 март 2014 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д:
1. Изслушване на Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на Съвета за електронни медии и Българското национално радио.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Мариана Бояджиева – заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Имаме необходимия кворум. Комисията по културата и медиите ще проведе днешното си заседание на 12 март 2014 г. при следния дневен ред:
1. Изслушване на господин Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на Съвета за електронни медии и Българското национално радио.
Имате ли други предложения по дневния ред?
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува. Благодаря ви.
За - 16, против и въздържали се – няма.
В работата на днешното заседание от Министерството на културата участват: министър д-р Петър Стоянович, господин Васил Василев – заместник-министър, госпожа Велислава Кръстева – заместник-министър, госпожа Ладинка Михайлова – главен секретар на министерството, госпожа Екатерина Русева – парламентарен секретар на Министерството на културата, господин Владимир Мънзелов – дирекция „Връзки с обществеността и комуникации”.
Имам удоволствието да съобщя, че господин Стоянов е поканил и удостоените ученици за министър и заместник-министър за един ден, като участват в днешната инициатива на Министерския съвет. Нека да поздрави с „Добре дошли!” в нашето заседание Ивона Велкова, министър на културата за един ден (ръкопляскания); госпожица Теодора Савова – заместник-министър (ръкопляскания) и Иван Бонев – заместник-министър (ръкопляскания).
От Съвета за електронни медии са поканени и ще вземат участие в заседанието господин Георги Лозанов – председател на СЕМ, и членовете на Съвета за електронни медии: Анна Хаджиева, Анюта Асенова, Мария Стоянова и Иво Атанасов.
От Българското национално радио членовете на Управителен съвет: Христин Стрижлев, Анюта Качева, Калин Катев, и Кристиян Бояджиев; Калина Велева – директор на програма „Хоризонт”, и Антон Митов – директор на дирекция „Мултимедийни програми”.
Разбира се, традиционно в нашето заседание участват и представители на неправителствените организации.
Дами и господа народни представители, драги участници и гости на нашето заседание, предмет на първа точка, както приехме вече, е ежемесечното изслушване на д-р Петър Стоянович, министър на културата, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Давам думата на министър Стоянович да направи експозе на важните актуални въпроси, които стоят пред политическия кабинет на Министерството на културата през този месец и, ако той прецени, предстоящи инициативи на министерството, след което ще имате възможност да зададете своите въпроси.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин заместник-председател, дами и господа народни представители, членове на Комисията! След като ми беше отнета възможността да представя паралелния екип за днес, с който се движим от сутринта, два извода ми се наложи да направя днес. Единият е, че хората, които гледат от страни дейността на лицата, особено в изпълнителната власт, все още остават с наивното впечатление, че приятните разговори, камерите и пиенето на кафе е значително повече от ужасната ежедневна работа. Мисля, че това в голяма степен днес ще ги отрезви. И второто нещо, след като си говорихме, всеки един от тях е от различен край на България, очаква да овладее различна професия, ги попитах какво искат да станат. Всеки един от тях иска да стане различни неща, но нито един от тях не ми отговори с какво ще си вади утре хляба. Което е голям проблем пред българското образование по принцип. Но въпреки това им пожелавам „На добър час!”
Ако ми позволите, миналия път поех пред вас ангажимента да ви запозная с Националната програма за честванията на годишнината на Борис Христов, събитията, които Националният комитет е предвидил. Ще си позволя да мина по тях, след което вероятно ще има достатъчно въпроси към мен и моя екип.
Защо се налага такава национална програма за човек с таланта и известността на Борис Христов, мисля, че няма нужда да обяснявам. Затова ще мина конкретно по самите прояви. Те стартират през март, практически другата седмица, с Международния музикален фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе. През м. април ще създадем и разпространим документалния филма „Писмо от Тоскана”, посветен на него, и възпоминателен плакет и преиздаване в Италия на една негова книга. В първата половина на м. май имаме над две седмици „Дни на Борис Христов” в Стара Загора от местното общество „Борис Христов” и Старозагорската държавна опера, включва лекции, гала концерт, прожекции на филми. На 17 май – един спектакъл, който мисля, че и моят екип може да ви препоръча – е „Набуко” на Старозагорската опера в негова чест. През м. май имаме издаване на няколко аудионосители – няма да се спирам на такива подробности. В държавните опери в Бургас, Русе, Варна, симфониетата Видин, Враца и Шумен ще има през м. май няколко поредици от гала изпълнения в негова чест.
Обществото „Борис Христов” в София ще ни зарадва във втората половина на май, поемайки щафетата от Стара Загора, със своя прочит на историята и делото на Борис Христов, с прожекции отново, концерт на Александър Хинчев, изложби. На 18 май имаме гала концерт и официално честване на рождението в Софийската опера, тук може би и по-голямата част от нас ще успеят да се включат, с Ренато Брузон – един великолепен италиански изпълнител. Столична община организира възпоменателен ритуал при Паметника на Борис Христов. Както виждате, палитрата от институции, които почитат този голям български изпълнител, е широка.
В Културния дом в Пловдив ще поставя един барелеф в средата на м. май. В Балабановата къща в Пловдив се открива Международният фестивал „Дни на музиката”. Връщаме се обратно в София с фестивала „Борис Христов” в музея му.
Нещо интересно със сериозно международно участие е кръглата маса на Българската академия на науките. Тя е под формалното председателство на господин Карталов в операта, но участват и Сашо Йосифов, и Александър Хинчев, Ренато Брузон, гости от Италия главно, с последващ майсторски клас. Вече в юни продължаваме с концерти в Античния театър в Пловдив с наши и чужди диригенти. Според мен един от ключовите моменти, който бих си позволил да препоръчам на членовете на Комисията, е няколко спектакъла „Борис Годунов” на открито пред катедралата „Свети Александър Невски”. Това ще стане в трите последни дни на м. юни.
Оставяме летния сезон открит, по ред причини, и през октомври продължаваме с Петнадесетия международен конкурс за млади оперни певци „Борис Христов” в София - една доста сложна подготовка, която тече от сега.
Имаме амбицията през ноември да отбележим годишнината и в Лондон с помощта на Софийската опера. Отделно от това имаме редица прояви за тази годишнина в български посолства и културни центрове извън нашите граници. През март – в Париж, през април в Италия, дори в Чикаго имаме един спектакъл, в Брюксел, разбира се, отново Париж, Виена. Фактически цялата мрежа на българските културни институти ще бъде симпатично впрегната в представянето на тази годишнина.
За всеки от вас, който би искал по-подробна програма, разбира се, може да я получи разпечатана или в електронен вариант.
Това е най-общо казано. Мисля, че след като и днес Министерският съвет окончателно прие и тази програма, и рамката на честванията, по този начин доста адекватно ще почетем паметта на един представител на българското изкуство и духовност, които са надпартийни, така и далеч извън рамките на българската държава. И всяка една проява, в която и представителите на законодателната власт, която вие представлявате, биха се включили в някое от тези мероприятия, то би било чест не само за днешна България, но и една хубава памет за Борис Христов.
С това си позволявам да завърша краткото си експозе по честванията, които бях поел като ангажимент да развия пред вас. Заповядайте за въпроси.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин министър.
Дами и господа народни представители, имате възможност да зададете своите въпроси към господин Стоянович. Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, заместник-министри и колеги, гости! Моят въпрос е следният. На 25 февруари с Ваша заповед, господин министър, са назначени членовете на новия Управителен съвет на Национален фонд „Култура”. Прави впечатление, че има двама представители от Министерството на културата – това са Момчил Георгиев и Борис Танаилов. Това е в нарушение на чл. 26, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата. Защото в този член е казано, че представителят на Министерството на културата трябва да бъде само един. А Вие сте назначили двама.
Вторият ми въпрос е свързан защо в новия Управителен съвет на Национален фонд „Култура” няма представители на основните гилдии, като театър, кино и на писателите? Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Госпожо Ангелова, благодаря Ви за това уточнение. Ще проверя чл. 26, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата. Ако е допусната такава грешка, естествено, че аз ще поема отговорността и го правя с удоволствие. Този нов състав още не е влязъл реално в действие, така че много навременно отправяте тази бележка. Обещавам да погледна и да поправя грешката, ако има такава.
Колкото до представителството на гилдиите, отговарям ви следното. По закон ние би трябвало да включим освен тези по задължение членовете на различни министерства, включително и нашето, законът предполага ние като шапка на фонд „Култура” ние да изпратим покани до, условно казано, творческите съюзи. Тези писма бяха изпратени на две вълни в първото тримесечие на тази година. Аз лично ги подписвах два пъти. Ще ви кажа защо. Първите бяха над десет. Изпращайки писма до основните творчески съюзи, които може би Вие визирате, получих един или два отговора. След което дублирахме отново поканите до още по-широк кръг хора и тук в този състав, който трябва да призная, че изчакахме докато го сформирахме, над месец, ако не беше и два месеца, изчакахме практически да дойдат почти всички отговори от адресатите, до които ги бяхме изпратили. И всъщност като членове на комисиите влязоха всички онези бройки, които бяха отговорили на нашето питане. Ако след сформирането на този състав са получени допълнителни писма, то не е моя вина. Първо, защото съм ги чакал над месец и половина, и второ, имаме от закона ограничена бройка. Примерно отзова се веднага от Националното сдружение на общините кметът на Велико Търново, дойде писмо от композиторите, дойде от журналистите. Всичко, което е дошло, след двойно подканяне, ние сме го включили. Аз лично като председател на Управителния съвет нямам абсолютно никаква полза да нямам широко представителство в този орган, но законът не ми позволява да го раздувам повече, отколкото са бройките, които са предвидени.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Кратка дуплика. Уважаеми господин министър Стоянович, направих си труда още един път да отворя Закона за закрила и развитие на културата. Действително в чл. 26, ал. 3 ясно и категорично е казано, че в Управителен съвет се включва по един представител на Министерството на културата. Така че аз считам, че единият представител на Министерството на културата, който Вие ще извадите, ще освободи място за представител на една от тези основни гилдии, като театър, кино или на писателите, с което най-точно и най-реално този управителен съвет ще може да изпълнява своите функции.
Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Приемам с благодарност.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, уважаеми колеги, за други въпроси. Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми медии! Уважаеми господин министър, моят първи въпрос към Вас е по отношение на трупата и сградата на Пловдивския театър. И аз искам да Ви попитам ясно и категорично още колко време ще мине, докато има яснота какво се случва със сградата и трупата на Пловдивския театър и кога за тях ще бъде намерено най-правилното и най-адекватно решение, както и за пловдивчани?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Положението с Пловдив най-общо е следното. Не знам да има някакъв проблем с театър, ние в момента сме намерили адекватно решение с възможност да се дават достатъчно представления – отчасти в камерната зала, отчасти извън сградата на театъра. Но няма как да очаквате от нас като ведомство да можем да възстановим един практически разрушен театър толкова бързо. Правим конкретни стъпки и господин Василев сега ще ви запознае с тях.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Аз по същество искам само да кажа хронологията на събитията и да се опитам да Ви отговоря на въпроса и Вие да ми помогнете да си отговоря.
Чисто времево това са шест месеца, в които шест месеца започнахме да търсим решение на целия проблем. Съвместно с директора на театъра започнахме на базата на всички процедури, които са нужни по закон, за да изясним. Оказа се, че Пловдивският театър няма никакви схеми, скици, документация, която е нужна за започване на ремонта. Ние сме отпуснали една значителна сума и той трябва да мине по конкурсна длъжност, по обществена поръчка. В момента тази обществена поръчка е стартирал, но защо се бавеше до момента.
Първо, след като нямахме тази документация ние не можехме да видим каква е остойностената сума на щетите. Имаме щета, която е оценена от застраховател, и той казва изрично, че това е сумата от 200 хиляди. След като нужната комисия е казала, че са 200 хиляди, ние трябва да направим ремонт в рамките на 200 хиляди. Но самото застрахователно събитие е на много по-голяма стойност. В момента се прави обследване на цялата сграда. След като се направи обследването, ние можем да разберем каква е нужната сума и тогава вече можем да предприемем следните стъпки. Аз нееднократно съм казвал, че за съжаление ние сме стигнали до нивото на изграждане на една нова сграда. В процеса на събитието се оказа, че има авторски права на съответния архитект, които са защитени, и с неговото съгласие, съобразено с обществената поръчка, се използва тази процедура.
Ние няма как да заобиколим законодателството и когато започнем от проектирането, за да стигнем до ремонта, отнема много време. Всичко в момента зависи най-вече от директора на културния институт, защото той е принципалът, който трябва да проведе тези обществени поръчки.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Само реплика. Втория си въпрос ще задам после.
Господин министър, аз не случайно ви зададох този въпрос, защото, както се казва на жаргон, аз този мач вече го играх. Преди осем години изгоря театралната сцена на театъра в Перник и тогава едни администратори точно като Вас говореха точно същите думи в продължение на осем години. Само за шест месеца беше изготвена цялата документация, която трябваше да бъде направена, и след това се минаваше от дебат в дебат, от Народно събрание в Народно събрание, от министерство в министерство, от министър през министър. Докато най-накрая не се появи просто желание и воля наистина да се ремонтира тази театрална сцена.
Казвам Ви го наистина с голяма болка, защото знам, че ако проявите желание, гъвкавост, отговорност и личен ангажимент, можете да го направите за много кратки срокове. А мога да Ви вляза в положението и да работя заедно с Вас, ако бяхте така любезен да ми влезете в положението и да работите заедно с мен, когато предлагахме различен бюджет за Министерството на културата и съответно за възможностите Министерството на културата да разполага с по-висок бюджет. В този момент сега можем да работим заедно в този въпросно-отговорен характер и аз наистина да искам да проявите повече отговорност към пловдивчани и към тяхната театрална зала. Знам какво означава безотговорността. Тя означава осем години разруха, прах, пепел и деградация. Не води до нищо добро. Затова Ви умолявам просто да вземете пример и да намерим по-добро решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Нали може да Ви отговоря?
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Василев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ние имаме поет ангажимент, но искам само да Ви кажа следното нещо. Докато нямаме остойностяване на щетата, ние няма как да подсигурим средства. Всичко друго е мечта. Ние не знаем за какво става въпрос, разберете ни. Пак повтарям, на базата на това, което застрахователят ни казва, ние можем да ремонтираме в рамките на 200 хиляди. Ако застрахователят с комисията е преценил, че това е щетата, как можем да дадем пари от държавния бюджет над тези, които застрахователят е казал?
Благодаря ви за картбланша, който ни давате. Със сигурност грешката е наша. Ние имаме достатъчно голямо търпение към съответния ръководител, но може би той все още не може да се справи и трябва да преминем към други стъпки.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Имате втори въпрос, госпожо Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОКОВА: Тук въпросът ми е съвсем конкретен и, уважаеми господин министър, очаквам конкретен отговор. На 11 февруари беше определена датата за провеждане на конкурса за директор на дирекция „Човешки ресурси”. Ние водихме с Вас един разговор преди няколко месеца по тази тема, аз оставих в Комисията един запечатан плик с предполагаемото име на човека, който ще спечели конкурса. Всъщност това е вторият плик, защото при първия се потвърдиха резултатите, стана ясно, че човека, когото бяхме визирали и чието име бяхме поставили в плика един месец преди конкурса, оказа се, че съвсем случайно спечели наистина.
Сега моят въпрос към Вас е, тъй като на сайта на Министерството на културата все още от 11 февруари или да речем десет дена след провеждане на конкурса, все още няма поставено име на човека, който е спечелил конкурса, а това, разбира се, че по Закона за администрацията, по Закона за държавния служител, по Закона за достъпа до информация – мога да Ви цитирам и членовете от тези закони, е Ваш ангажимент. Моля да ми отговорите кой е новият директор на дирекция „Човешки ресурси” във вашето министерство?
АНТОН КУТЕВ: Госпожо председател, може ли една процедура, преди да отговори министърът?
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да, заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Моля да направите справка с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Според мен в Правилника на Народното събрание на този блиц контрол конкретни въпроси не могат да се задават. И това е изключително логично. Защото няма как министърът в момента да отговори на конкретен въпрос. Проверете правилника и след това спорете, господин Иванов, според Правилника на Народното събрание се задават общи въпроси по политики. Защото на въпрос по политика министърът винаги е длъжен да може да ви отговори. Но кое е името на следващия управител, директор или някой си друг, това е въпрос, който по правилник не е допустим. Някои от вас са с по два, други с три мандата, предлагам ви да прочетете правилника, преди да взимате думата, моля! Ако сте обидени, цитирайте ми точката от правилника, ако смятате, че сте прави.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Нека да приемем бележката на господин Кутев. Ще направим справка, принципно е така, въпросите са за политика. Ако господин министърът прецени, да отговори.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Ако се придържаме към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 26, ал. 3, нека да видим какво пише и ако е така, ще караме по правилника.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: За политики е. Вие, разбира се, имате право да зададете писмен или устен въпрос по смисъла на правилника към министъра, въпросът принципно днес за това заседание е за политики. Заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Тоест да разбирам, господин министър, че не искате да ми отговорите кой е новият ви директор на дирекция „Човешки ресурси”.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Вие практически задавате въпрос, който не е в разпоредбите. Нещо смешно ли казах, господин Велчев? Голям смях!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: За мен е смешно.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Госпожа Даниела Лазарова е спечелила конкурса за директор на „Човешки ресурси”. Вие ми задавате въпроса, като че ли Жоро Павето е бил избран, аз просто не мога да разбера. Да, спечелила е конкурса. Ако имате някакви забележки по конкурса, кажете.
ИРЕНА СОКОЛОВА: А може ли да помоля за плика, госпожо председател.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да, заповядайте. Нека все пак да припомним, тъй като не само представители на Министерството на културата и народни представители, но и гости има в нашето заседание, нека да изчетем чл. 26, ал. 1: „В последния до един час и половина от заседанията на постоянните комисии всяка първа сряда или четвъртък на месеца ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членове на комисиите на самото заседание. Отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.” Мисля, че е ясно – става дума за политики.
ИРЕНА СОКОЛОВА: За да довърша процедурата, госпожо председател, и тъй като това не са числови данни, господин министър, това беше пликът, който ви оставих преди един месец. Това е пликът, в който фигурира името точно на госпожа Даниела Лазарова. Съвсем случайно за втори път във вашето министерство от 20 или 30 човека, които са си подали документите, печели точно името, за което цялото обществено пространство дебатира, че те ще спечелят конкурсите. Защо правите конкурси, господин министър, след като всички знаят предварително кой ще бъде спечелилият?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Мисля, че отново влизаме в един коридорен разговор, но добре, искате да Ви отговоря, ще Ви отговоря отново, както и миналия път. Ако Вие имате конкретни притеснения и забележки към начина, по който е проведен конкурсът и към това, че определени кандидати са отговаряли или не на изискванията, аз съм готов заедно с Вас да започна тази проверка и да я завърша.
Второ, нямам никакви съмнение в това, че в един конкурс все пак трябва да спечелят по-подготвените и по-добрите. Нали си представяте, че и в един футболен мач – вашата партия обича често да дава такива примери – в един футболен мач като имаш двама играчи от „А” група и другите са от „Б” групите, съвсем логично е накрая да дойдат първокласните отбори. Оттам насетне, както и преди малко стана дума, дайте да се придържаме към някакъв правилник. Пак казвам, ако имате нещо конкретно предвид, кажете. А аз обещавам да Ви изненадам другия път със свой плик, който ще е просто интересен, може би ще бъде интересен и за журналистите.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Нека да преминем към следващи въпроси. Проф. Ваня Добрева, заповядайте.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин министър, бих искала да попитам как министерството ще подготви и докъде е стигнала програмата за отбелязване на 1250 години от покръстването? Благодаря.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Тази година двете основни годишнини, които ще честваме, са 1000 години от смъртта на Цар Самуил и 100 години от раждането на Борис Христов. Специално за 1250 години от покръстването, честно да Ви кажа, нямаме нещо конкретно, което да е в национален план. Разбира се, това не лишава нито музеи, нито наши училища или училищата от сферата на Министерството на образованието да отбележат датата. Но ако имате предвид нещо конкретно, с удоволствие бих помислил върху това. В момента обаче 1250-годишнината от покръстването не присъства в нашия план. Разбира се, датата е важна, дали именно 50-годишнина да отбележим, е друг въпрос, по който с удоволствие бих чул и Вашето мнение.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря за отговора, господин министър. Смятам, че има възможност Вашият екип до м. септември, когато знам, че ще стартират организираните чествания на 1250 години от покръстването, да се включи в организацията на тези мероприятия. Още повече, че особено от гледна точка на археологическите разкопки (между нас се намира един от най-големите български археолози проф. Станислав Станилов), струва ми се, че бихме могли и като комисия (това го предлагам), и като Ваш екип в Министерството на културата наистина да намерим формата. Не са много държавите, които биха могли да отбележат такава годишнина и такъв принос към европейската цивилизация, каквато е България. Така че, когато говорим за култура, ми се струва, че освен значение и освен други обяснения, би трябвало да търсим и възможности да обозначаваме онези събития, които ни дават самочувствие, че сме европейци. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Проф. Станилов поиска думата, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В тази връзка само искам да вметна нещо, не е в дневния ред, не е въпрос. Но искам да вметна нещо, за да стане по-ясно. Тази година имаме две големи чествания – едното честване е смъртта на Самуил, другото е 1200 години от смъртта на Хан Крум, който има не по-малко заслуги. Проектът за неговото честване е много скромен, би трябвало да бъде малко по-голямо. Обаче няма значение, и без това сме в стагнация, по-добре е Самуил да бъде по-напред. Работата е там, че честванията от смъртта на Самуил са през октомври.
Аз ще направя писмено предложение до председателя на Министерския съвет и до председателя на Народното събрание, тъй като по византийското летоброене годината на покръстването се води 864/865 година. Така че ние можем да направим истинско честване на това грандиозно събитие, което ни е присъединило към Европа веднъж и завинаги, през есента на следващата година. Мисля, че това е много рационално и още другата седмица моето предложение ще постъпи в двете институции.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, проф. Станилов.
Господин министър, имам два въпроса към Вас. На предишното изслушване беше поставен въпросът и Вие направихте коментар по отношение на вида на собствеността на сградата, в която се намира Националната филмотека. След среща с временно изпълняващия длъжността директор госпожа Антония Ковачева се изясни, че в периода на служебното правителство е бил изготвен документ, с който е предложено на областния управител да бъде променена собствеността от публична държавна в частна държавна собственост за цялата сграда. Моля, ако има възможност, да се коментира дали е изяснен този казус, каква ще е съдбата на сградата, като се има предвид, че желанието на екипа на Националната филмотека е да кандидатства по проекти по Норвежката програма и затова е важно да е ясен статутът на сградата.
И вторият ми въпрос е свързан с назначаването временно изпълняващ длъжността директор на Националния филмов център – един въпрос, който мисля, че вълнуваше и е обсъждан включително и тук на заседание на нашата комисия. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Госпожо председател, ние също проведохме поредица от срещи по отношение на съдбата на филмотеката. Не че предварително сме имали други намерения, но за да успокоим допълнително и Вас, и обществеността. Няма заплаха за сградата на филмотеката, нямаме никакво намерение по някакъв начин да променяме собствеността и да я поставяме под заплаха. Тя наполовина е публична държавна, наполовина е частна държавна собственост. С две думи казано, това е проблемът.
Изпратили сме писмо до областния управител на София, от когото нямам официално отговор, но два пъти разговарях с него. От него има пълно съдействие, въпрос е на още малко дни, може би седмица-две, да го получим и да утихне това нещо и този въпрос ще се успокои напълно.
Колкото до Националния филмов център, там поради невъзможността досегашното ръководство да реши един наболял и много притеснителен за гилдията проблем с продуцентски договори, освободих господин Марчевски от длъжността и от онзи ден имаме нов временно изпълняващ длъжността – господин Чолаков. Той е предложен от по-голямата част от самата гилдия, от членовете на Съвета за кино. Надявам се в рамките на два месеца той да може да завърши тези така наречени анекси. Много ще се радвам да успокоим и тази гилдия. И след около два месеца би трябвало да проведем окончателно конкурса за новия титуляр. Трето пликче! – предполагам ще имаме тогава, но ще гледаме и там да направим една достатъчно прозрачна процедура.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Други въпроси? Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ: Моят въпрос беше провокиран сега от разговора, с който започнахме. Колегите от отсрещната страна започнаха да задават въпроси за театрите в Пловдив, в Перник, а пък за мен през последните няколко дни се случи нещо важно и не случайно обвързвам двете неща. Интересно защо колегите не задаваха въпроса за Пловдивския театър и за Пернишкия театър на предишното правителство, въпреки че специално в Пернишкия театър наскоро имах разговор с изпълнители, които до ден-днешен не са си получили парите вече с години за ремонта, който са правили там. Тоест там някой е усвоявал пари не по най-добрия начин. Но тогава въпроси от този род нямаше.
Най-вероятно в тази зала има колеги от ГЕРБ, които са били депутати или които са депутати от Силистра, от Смолян, от Разград, от Кърджали, защо не зададохте въпроса, след като вие закрихте тези театри, а министерството ги откри? Това са въпроси, които според мен трябваше да зададете. Когато правителството начело с Бойко Борисов и с Вежди Рашидов като културен министър закри десетина театри, тогава въпроси не се чуваха. Разбирам, че ви е неприятно да чуете… Госпожо председател, моля Ви, осигурете ред в залата! Знам, че ви е неприятно да чувате, че когато вие закривахте, ние откриваме.
Въпросът, който бих задал и от ваше име към господин министъра, е ще има ли възможности и как са направени сметките на министерството и политиките така, че при положение че бюджетът на министерството е по-малък за тази година, а разходите за тези открити четири театъра очевидно ви идват вповече, отколкото са били през миналата година, има ли възможност министерството и направило ли си е добре сметката да издържи разплащанията, които му предстоят, така че тези театри да не може да бъдат затворени от който и да било следващ?
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин министър, заповядайте да отговорите на въпроса на господин Кутев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Уважаеми господин Кутев, както добре виждаме от предишни мандати, театър много лесно може да се закрие, така че никакви гаранции от днес за след няколко години не може да Ви даде никой според мен в тази зала.
Имаше смисъл да направим тези промени в театралната сфера по ред причини, на които няма да се спирам отново. Разбира се, че финансовият ангажимент, който Министерството на културата поема по този начин, не е малък и ние добре съзнаваме, че в средата и във втората половина на годината ще имаме необходимост от подкрепа от страна на правителството и на мнозинството в Народното събрание. В този смисъл разчитаме и на вашата помощ, когато започнем да имаме първите резултати от новата дейност на тези театри.
Господин Василев, ако искате да добавите нещо по същество по финансирането?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Аз ще се опитам само да допълня някои неща като политика, което се опитахме малко или много след направен анализ да надградим. Това е, първо, отчитане на регионалния принцип на съответните културни институти. Не знам поради каква причина беше взето едно такова решение, което Вие, господин Кутев, споменахте, в отделни региони на страната просто такъв вид културни институти да не съществуват. Но нашия анализ доказа, че в тези региони е много важно да бъдат запазени и да бъдат възстановени културните институти.
Другото, което искам да изтъкна, ако преди политиката беше насочена към по-големите театри и най-вече тези, които са на ул. „Раковски”, и не беше направена гъвкава политика на регионалния принцип, то тази несправедливост вече ще бъде отстранена. Всички ще работят така, както Законът за закрила и развитие на културата е вменил – равнопоставеност на всеки културен институт според мястото и според ангажиментите, които той има към съответното населено място.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Господин Господинов, ще Ви дам думата, но нека господин Кутев завърши процедурата. Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ: Госпожо председател, Вие сигурно може да дадете възможност на господин Господинов, въпросът е, че правилата на парламентарния контрол отново трябва да бъдат четени. Всъщност, когато аз задам въпрос на министъра и той ми отговори, аз взимам отношение, няма как господин Господинов да го направи. Всъщност не че не може да му дадете думата, въпросът е, че по правилник не би трябвало.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз мислех, че той иска да зададе въпрос.
АНТОН КУТЕВ: Ако иска да зададе въпрос, трябва да изчакате да приключа и след това.
За мен това, което казахте, господин министър, е най-важното – че с наша помощ оттук нататък трябва да довършим тази процедура. Това беше един от поводите да задам въпроса и да го свържа с депутатите от ГЕРБ. Защото те няколко пъти споменаха правенето на бюджета, но очевидно до края на годината Министерството на културата ще трябва да бъде подпомагано по възможност по различни начини. Може би, аз не съм в Министерството на финансите, не знам какви са плановете на правителството в това отношение, но е напълно възможно да се наложи подкрепата на депутатите за една или друга промяна.
Казвам го с надеждата, че поне депутатите от Силистра, Кърджали, Разград и Смолян ще подкрепят театрите, които са създадени отново при тях, като не вярвам някой от тях да отрече безспорно добрите възможности, които тези театри отварят пред населението на съответните региони. Аз нямам съмнение, от реакцията, която получих за Силистра, че това е така.
И искам само да използвам случая, за да благодаря на министъра и на заместник-министъра от мое име като депутат от Силистра и от името на госпожа Буруджиева като депутат от Разград за това, което направихте.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин Кутев. Заповядайте, господин Господинов.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Това говорене ме изумява – как може някой депутат да знае какво ще каже друг депутат. Това за мен е изумително. И по този начин въобще да се говори в тази зала. Ако си правим пиар, няма никакъв проблем, можем да го правим до утре сутринта.
Аз искам да задам един кратък въпрос към господин министъра по отношение на реформа, защото реформа е много важна ключова дума във всяка една сфера в България там, където нещата не вървят в реда, в който всички бихме искали, така най-общо казано. Когато се прави реформа било в сферата на културата, мога да дам пример и в сферата на здравеопазването, където също има много големи проблеми, тази реформа за кого се прави, кой е приоритетният – потребителят, зрителят в случая при театрите, или този, който играе на сцената. Същото и в здравеопазването. Здравна реформа правим за кого? Това, което да защити гилдията на лекарите, или на първо място слагаме пациента? Само това питам.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Да уточня само, че правилно съм Ви разбрал. Питате ме тази реформа дали е правена за артистите или за зрителите, условно казано.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моля ви за тишина! Господин заместник-министър, Вие ли ще отговорите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Извинете, дали може образно да Ви го кажа, надявам се, че ще ме разберете. В театъра имаме две неща: когато актьорите репетират без публика, това е репетиция; когато играят пред публика, това е представление. Ние няма как да направим без двете основни звена – актьора и хората, които работят в театъра, и публиката, която трябва да ги гледа. Това са ни приоритетите.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Не Ви разбрах. На вас може да ви е много смешно, но надали разбирате повече от театър.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моля ви да запазим спокойствие в залата.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: И двете страни са много важни, коя е приоритетната страна? Защото когато се прави реформа за хората, които са в тази институция, а няма зрители, какво се случва? Успешна ли е тази реформа? И отговорете конкретно. Ако приоритет примерно е увеличаване на зрителите, повдигане на реномето на българския театър, кажете. Ако въпросът е заетост от гледна точка на артистите и т.н., кажете. Това исках да ви попитам.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: И двете страни са много важни, това е ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вие самият си отговорихте: двете страни са важни, тук няма приоритет. Не може да бъде едното или другото. Без зрител и без хора, които правят театър това изкуство не може да съществува. В последно време, когато има добри представления, има повече зрители. Разбирате ли?
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Завършихте ли? Госпожа Караминова даде знак, след което ще дам думата на госпожа Буруджиева.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, колеги и гости! Аз имам един кратък въпрос. Наистина изтече малко време след гласуването на Закона за хазарта, но там имахме поправка част от таксата за онлайн залаганията да се прехвърлят във фонд „Култура”. Наистина, ако можете да ми дадете някакъв отговор или е рано още да питам?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Като става въпрос за пари в тази сфера, никога не е късно или рано. Аз лично с голям интерес видях това гласуване. Имаме два проблема оттук насетне. Естествено чакам тези пари с четири очи. Първото е, че тепърва министърът на финансите ще уточни сумата или процента – аз два пъти го питах, такъв е редът и начинът. И освен това нямаше и десет дни след гласуването на въпросния закон, ние сме изпратили официално писмо и два пъти сме подсещали за това писмо. Казаха ни, че горе-долу в първата половина на тази година ще имаме някакъв реален отговор. Аз ги чакам наистина с четири очи и с голяма радост бих поел тези пари, но трябва да изчакам.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Това беше благодарение на ГЕРБ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Госпожо Буруджиева, заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз ще си задам въпроса, но имам, уважаема госпожо председател, един въпрос и към Вас. Все пак да погледнем до края правилника до колко въпроса, какво можем да правим и т.н. Ще ми се да си припомним всичко това, за да не влизаме в излишни разправии помежду си с хората, които чели-не чели правилника.
Та, моят въпрос към представителите на Министерството на културата и към уважаемия господин министър е следният. Той е може би по-скоро насочен към ресорния заместник-министър, занимаващ се със сценични изкуства. Тъй като ние в тази комисия сме свидетели на един изключително добър опит и практика неправителствените организации и професионалните гилдии да са изключително активни, да работят по проблемите, да ги поставят по най-остър начин, да критикуват и да взимат постоянно участие във формирането на политиката в дадената сфера на културата. Та, моят въпрос към Вас е какво е участието, успяхте ли да работите и подтикнати ли бяха в тези ваши действия в областта на театъра от Съюза на българските артисти например, ако приемем, че артистите са приоритетни, както преди малко колегата зададе въпроса кой точно е приоритетът, та един от тези приоритети дали се намеси, защото другият определено се намеси – публиката през натиска, който оказваше чрез народните представители.
Задавам този въпрос, признавам си, лично се изкуших, тъй като на среща с театъра в Разград председателят на Съюза на българските артисти е казал, че това е лично негова заслуга, пътека е прокарал до министерството. Какви са вашите взаимодействия, борят ли се наистина тези организации за правата и за интересите на членовете на Съюза на българските артисти, тъй като артистите от Разградския театър преди три години напуснаха този съюз, тежко възмутени от факта, че председателят на този съюз беше един от авторите на идеята да се закрива Разградският театър. Слава богу, това не се случи.
Ако може, да ми изясните Вашите взаимоотношения с неправителствения сектор, до каква степен те участват или промотират в областта на сценичните изкуства промените, реформите, методиката, ако щете, новия начин на определяне на субсидията и т.н. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Буруджиева. Господин министър, моля само преди да отговорите да припомним и останалата част от правилника, тъй като този въпрос беше поставен от госпожа Буруджиева. Аз прочетох само чл. 26, ал. 1 – че се дава възможност до час и половина на заседанията на постоянните комисии да отговаря ресорният министър. В ал. 2 е записано: „Право на по два актуални устни въпроса има член на Комисията от всяка парламентарна група, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса.” В ал. 4 е записано: „Редът за задаване на актуалните устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е след изчерпване на процедурата по зададените въпроси.”
Не случайно не само днес точно по реда на големината на парламентарните групи тръгва задаването на въпроси. И ако след това някъде не спазваме, то е, защото може би едновременно се иска думата от народни представители.
И да припомним, че в ал. 5 времето за изложение на въпроса е до 2 минути, отговорът на министъра е до 3 минути, народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министърът – на дуплика също до 2 минути.
Може би периодично е добре да си припомняме правилника. Ще се старая да спазвам изискванията на правилника и да давам по поредност въпросите, както е записано в правилника.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Госпожо Буруджиева, ще кажа само няколко думи по отношение на това кой какви заслуги има. Нашата държава е пълна с хора, които имат заслуги, и ако питате всеки човек на улицата, да не говорим в институции или гилдии, всички те имат заслуги от потъването на „Титаник” до Чаталджа. Така че, кой какво е казал и кой си приписва услугите за това, че в момента Министерството на културата и екипът отговарят на очакванията на театралните директори и на трупите и за пръв път от десетилетия прави едно повдигане на стандарта, да Ви кажа ли, даже не ми се ще да го обсъждам.
В началото на нашия мандат имахме няколко буреносни, да кажем, по-развълнувани срещи с ръководството на Съюза на артистите в България, но като се видя, че няма особена политическа файда от тези срещи, те някак си рязко се дезинтересираха от нашите отношения това, което виждате днес като резултат от дейността, е предимно продукт на екипа на Министерството на културата, съобразен, както казах, с очакванията на директорите на културните институти.
Разбира се, че ние поддържаме колегиални отношения с всички творчески съюзи, но считам за изключително нередно и неправилно, да не кажа по-силна дума, някой да си приписва заслугата за това нещо. Още повече, че въпросните господа – вероятно това не е само един съюз, вероятно и повече хора иска да си припишат тези лаври – първо, не гарантират с нищо финансовото изпълнение на това нещо, второ, не са участвали по никакъв начин в изработването на механизма на неговото прилагане. И утре, когато има проблем или някакъв успех, естествено те ще искат да си припишат успеха и никога неуспеха. Както обикновено става в България.
Толкова по въпроса. Ние сме свикнали в това министерство почти една година вече да работим повече, отколкото се хвалим и това между другото е голям наш минус. Но това е друг въпрос.
Господин Василев, заповядайте за допълнение към отговора ми.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин министър. Няма какво да обсъждаме, при условие че в един предишен период от време някой се ангажираше по медиите и казваше как в тези региони не трябва да има театри и говореше против колегите си. Това не е важно. Важен е в момента пътят, който сме поели. И ако преди малко ми зададоха въпроса за зрителя или за актьорите, искам само да спомена следното нещо. От днес имаме гласувано ново постановление. Там приоритет за правителството и за Министерството на културата, първо, са националните културни институти в областта на сценичните изкуства, които провеждат национална политика в тази област. И именно при тях имаме завишение на стандартите. В това постановление за пръв път от въвеждането на така наречената, ако искате в кавички, както искате, реформа, имаме увеличение на стандартите с един лев на драматични театри, драматично-куклени и куклени театри. Ние сме поели своя кръст за развитие на сценичните изкуства.
Другото, което е важно, ние отчитаме регионалния принцип. Именно в най-малките райони на страната ние ще подкрепяме изкуството, защото там, колкото и да се опитваме да имаме зрители, те са капсуловани в своята същност на обезлюдяване. Но тези хора имат равен достъп до култура. Защото културата, уважаеми дами и господа, е не само в София, не само в големите градове. Именно поради тази причина ние върнахме театри там, където – фактът и историята го показа – бяха закрити.
И на финал, символичната цифра 45 години. От 45 години не се беше откривал театър в провинцията. Това е факт!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател, чакам да се успокоят колегите от ГЕРБ, които научавайки сега правилника, нещо пак се възбудиха.
Благодаря за отговорите. Аз съжалявам много, наистина не зная името на колегата театрал, който преди малко се интересуваше за приоритетите. Ако беше останал в заседанието, може би щеше да чуе какъв е всъщност приоритетът. Защото въпросът, който се задава, обикновено определя и отговора, който можеш да получиш. Това е едно от първите неща, които учим със студентите в университета. Иначе ще приличаме на жабата, която отговорила във вица „ами може и да може, но не съм пробвала”.
Така че, аз благодаря много, че успяхте да ми отговорите. Какво пак сте възбуден, колега анестезиолог в Комисията по културата? Кажете!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз ще се обърна към председателя.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Но Вие мен ме прекъсвате! И аз се обръщам към председателя да въведе ред в залата, ако е възможно.
ИРЕНА КОЦЕВА: Без квалификации!
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Не можете да ми давате предписания как точно да се изказвам, доколкото съм известена!
И така, благодаря за това, че намерихте начин да ми отговорите. Искам да обърна внимание на всички колеги, че е добре да знаем как да задаваме въпроси, за да получаваме отговори. Особено в Комисията по култура. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Буруджиева.
За въпрос ли, колега Иванов? Защото беше заявен въпрос от колегата Хафъзов. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обръщам се към всички вас, днес се намираме на Комисия по култура, тук присъстват, преди малко виждате, млади хора. Не може да обсъждаме въпроси, които са от общи интерес, въпроси за култура, с такъв антагонизъм, с такава непоносимост един към друг.
Обръщам се към всички вас, госпожо Буруджиева най-вече, аз искам да се обърна към председателя еднакво да бъдат обсъждани правилника и мерките по правилника към всички колеги. И апелирам към всички тук присъстващи да спрем с тези нападки за ГЕРБ, да се изтъква една или друга политическа партия. Тук има проблеми, които решаваме, и тук някои хора действително смятат, че когато има представители на медиите, задължително трябва да блеснат с оригиналност. Не употребявам имена, за да няма после форма на реплика.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Не гледайте към мен, гледайте към Вашите колеги.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много Ви моля, не ми определяйте къде да гледам. Това е още една форма за това, че Вие сте абсолютно в момента невъздържана! Просто отправям апел към всички, които имат някаква самодисциплина и някакво възпитание и етика, нека да покажем на тези хора, които присъстват тук, че действително хората от тази Комисия по култура са достойни да бъдат тук.
Предлагам да спрем с този антагонизъм. Доникъде няма да ни доведе. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Преди да дам думата на господин Хафъзов, който поиска да зададе въпрос, днес припомнихме правилника, защото беше поискано от народни представители. Мисля обаче че освен необходимостта председателят да предоставя думата, оттук нататък мисля, че е въпрос на лична самодисциплина и поведение на всички нас. Така че не очаквайте, че водещият заседанието трябва непрекъснато да успокоява обстановката. Аз няколко пъти напомних, че е необходимо да пазим тишина, да се изслушваме и да дадем възможност да се задават въпроси и представителите на Министерството на културата да отговарят. Това, което мисля, че можем да уточним след днешното заседание, е, че от следващото заседание този, който води заседанието, е необходимо по-стриктно да спазваме изискването да се дава думата по низходящ ред на групите в Народното събрание. Досегашната практика беше, че когато има въпроси, ги задаваме. Но ще спазваме стриктно правилника в това отношение.
Господин Хафъзов, заповядайте. Може би Вие имахте право по-рано да вземете думата, но Вие казахте, че сте изчаквали и не сте задали въпрос до този момент.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Нямам претенции.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа заместник-министри, народни представители, уважаеми гости! Въпросът ми е конкретен и кратък. Министерството на културата предвижда ли някакви политики на реформи в областта на читалищата и библиотеките в страната? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Само за този въпрос може да имаме едно цяло заседание. Съвсем накратко, като отправна точка. Защо смятам, че в областта на читалищата трябва да предприемем конкретни стъпки не толкова за смяна на философията, колкото на начина, по който иначе добре зададените закони, не навсякъде функционират. Предстои ни Национален съвет по читалищно дело.
Няколко са основните проблеми. Първият е, че в начина, по който функционират читалищата, има различие по големина, има различие по активност на дейността, има различие по начина, по който адекватно или не се изразходват средствата, които държавата отпуска. Има гигантска разлика примерно между читалищата тук в София и в едно село, където читалището е единственият стожер на духовността и въобще място за социален живот. Нееднаквата активност и продуктивност, ако щете, на онези, в чиито ръце е възложена дейността в съответното читалище. Имаме блестящи примери, уви, имаме и примери, в които читалищата са практически са абсолютно неработещи. Третият проблем е, че тъй като в България открай време, от Възраждането насам, читалище е свята дума, никой не смее да го пипне, то е като икона. Имаме редица примери на абсолютно феодализация на част от хората, които ръководят съответно читалище. Той си взима ключа и си го носи вкъщи. Никой друг не може да припари в читалището и го издирват по един изключително унизителен начин. В началото на мандата имахме един случай с господин Кутев, в който управляващият съответното читалище директор, се спомина и след него никой повече няма достъп до читалището. Грамадна сграда! Има абсурдни неща, неща, които просто не бива да допускаме, особено ако искаме не пред нас да има един вехт принцип, по който действат тези читалищата, без да губят естествено своя възрожденски чар.
От всички 3535 по книга, а може би и малко повече, фактически ние имаме един голям дисонанс между реално работещите, средно работещи и практически неработещи. Това е едно нещо, което мисля, че ние трябва да си поставим съвместно като задача – и изпълнителната власт, и законодателната – и да направим един преглед къде и какво можем да помогнем. Някъде ще има нужда от един вид помощ, другаде – от друг вид.
И последната и далеч не най-маловажна проблематика е тази за съвместните действия между изпълнителната власт и общините. Това е един изключително важен диалог, който сега ние ще конкретизираме с Националното сдружение, където ще покажем проблемите на читалищата такива, каквито ние ги виждаме, включително и на библиотеките, разбира се, но тук читалищата изпъкват по по-различен начин. И заедно с тях да намерим начин, по който и финансирането, и оборотната дейност да не бъде, от една страна, държавата плаща, минава през общината, пък кметът се скарал с някого. Това не бива да продължава така, този механизъм трябва да е опростен, работещ и изключително ясен и прозрачен за всички. Ако това стане, нещата ще излязат на спасителния бряг.
Господин Василев, нещо по същество за дейността на Националния съвет, който ни предстои, новостите по личния му състав?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ако ми позволите, господин министър, в момента не съм подготвен, за да кажа конкретните имена. Само искам да спомена, че от утре имаме първата работна група в Националния съвет за читалищното дело. Там ще започнем да говорим за политики и за подобряване. Аз много държа да подчертая думата реформа, която е свързана с подобряване на дейността. Това, към което сме насочили, е първо да подобри подзаконовите нормативни бази, които имаме спрямо закона, и това ще бъде приоритет в обсъждането. След което вече ще търсим и пътя.
Много е важно да отбележа, че и сега действащият Закон за народните читалища, който е може би един от най-демократичните закони, дава достатъчно големи механизми за допълнително финансиране, включително от страна на общините, които могат да подобрят тази дейност. Но незнайно защо в някои региони просто това е забравено като практика.
Що се отнася за библиотеките и библиотечното дело, там вече направихме две работни групи, започнахме подготовката за изграждането на стандартите в библиотеките. Това ще бъде съвместно със Съвета по читалищата. Така че тези две работни групи тясно ще си кореспондират, защото имат сходни проблеми в някои от населените места.
И на финала, само с една дума искам да ви кажа, че това, което целим, е подобряване на дейността. Имаме достатъчно добри мотиви за развитието и фактически за отстояване на по-добри финансови механизми.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Да разбирам, че изготвяте план за такива реформи, които биха могли да бъдат приложени, и този план ще бъде най-вероятно описан и ние бихме могли да се запознаем с него. Така ли да разбирам?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В момента ние сме започнали с конкретни мерки: изграждане в библиотечното дело на стандарти, така че ние в момента сме в процес на работа. Но пак искам да допълня и това, което господин министърът каза, тук тясно кореспондираме с всички в тази област.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Уважаеми колеги, вече почти час и двадесет минути работим по нашата първа точка от дневния ред за изслушване на господин министър Стоянович, времето вече е много ограничено. Има ли други въпроси? Заповядайте, господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Нямам въпрос. Тъй като втора точка е медийна в нашата днешна среща и моят въпрос, предложение, молба към уважаемия господин министър, неговия екип е: господин министър, взимам кредит от това, че преди около месец-два тук предложих във вашето министерство да се проведе среща, която са обсъди с неправителствения сектор темата, свързана с Пекинския договор. Считам, че срещата, която Вие домакинствахте, имаше много висок положителен резултат като позитивен тон на дискусия като професионалисти. И второ, смятам, че така нареченият Съвет по интелектуална собственост в министерството започна вече да действа, след като няколко години той беше вкаран във фризера. От което целият сектор е много щастлив, особено организациите за колективно управление на права.
В тази връзка ми хрумва идеята, бихте ли домакинствали една среща и дискусия съвместно с Министерството на транспорта и съобщенията по темата „Актуално състояние на телевизионното разпространение в България”. Темата е изключително болезнена, тъй като има сериозни напрежения в сектора, има обвинения, че е нарушен принципът на технологична неутралност от определени играчи на пазара, както има и настроения за монополни политики на определени телевизионни оператори спрямо платформените оператори – кабелни и сателитни.
В тази връзка считам, че една такава конференция, работна среща с участието на двете министерства ще има много голям отзвук и висок обществен интерес. Към нея би следвало да поканите двата регулатора, които прилагат политиките, организациите за колективно управление на права и неправителствения сектор, който представлява съответните играчи на пазара. Бихте ли се ангажирали до следващия блиц контрол, който ще бъде след един месец, съвместно с другото министерство, което определих, и, разбира се, с капацитета на тази комисия можете да домакинствате на една такава среща. Повтарям темата „Актуално състояние на телевизионното разпространение в България”.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Мога да отговоря и по-витиевато, но ще го спестя на всички. Да, с голямо удоволствие, тази тема е важна и за нас, интересна е и при първа възможност ще разчитаме, разбира се и на помощта от Ваша страна при подготовката на този форум, за да можем да докладваме на следващия блиц контрол какво сме свършили на тази среща. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Захариев?
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Трогнат съм. Благодаря!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми колеги, има ли още въпроси от народните представители? Тъй като вече имаме наистина броени минути, искам да попитам представителите на неправителствения сектор имат ли въпроси, като ще помоля за краткост, така както се спазваше правилникът от народните представители. Този въпрос го коментирахме на предишно заседание – не изказвания, а въпроси.
Моля, заповядайте.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Тъй като ми е малко времето, едно целокупно обръщение, уважаеми дами и господа. За пореден път се явявам тук във връзка с нежеланието на господин министъра да отговори на конкретно мое питане, депозирано писмено на 12 декември миналата година. Вчера по имейла, а днес и в писмен вид получих 10-12 реда текст, които обаче нямат връзка с това, което Ви питам, господин министър.
Питам Ви ще отмените ли посоченото споразумение между Министерството на културата и „Бояна парк София”, тоест частното гробище, което поставя поверената Ви институция в положението на погребален агент-посредник на частното гробище? Ако да, кога, ако не – поради какви причини?
Отговорът Ви, след като ми обяснявате нещо там за Закона за задълженията и договорите (моля Ви се!), следва изречението: „Споразумението може да бъде прекратено при постигнато писмено съгласие между министъра на културата и „Бояна парк София” АД или при наличието на конкретни основания за това.”
Отговорът няма връзка с въпроса.
Вторият въпрос, който съм Ви задала, е: „Ще опровергаете ли по начин, съизмерим със степента на публичност на широко огласеното (еди-кога си), но несъстояло се дарение на „Бояна парк София” АД за Министерството на културата в размер на 194 хил. лева? Ако да, кога, ако не – поради какви причини?”
Отговорът Ви е: „Не е направено дарение от частен гробищен парк „Бояна парк София” в полза на Министерството на културата, поради което не е необходимо да се обяви публично.” А-ло? Каква е връзката между моя въпрос и Вашия отговор? Никаква!
Оставям в сила добронамереното си предложение към Вас да Ви помогна да решите проблема си. Това не е мой проблем, искате да го направите мой. Няма да стане мой, той си остава Ваш. Остава в сила моето предложение, възползвайте се от него. То е добронамерено! Повтарям Ви, няма кой друг да Ви помогне. Не защото съм най-добрата, а защото съм единствената! И това не е за хвалене, това е за жалене! Възползвайте се!
Освен това може с всичка сила да се надявате, че няма да се откажа от поставените въпроси. Нека да Ви напомня, че текстът, който съм депозирала, съдържа и втора точка. Вашият отговор изобщо не я споменава! Няма такава втора точка, нали? Има я! И ще се произнесете по нея. Не Ви е удобно, не Ви отърва – какво да правим, законът важи за всички! И за министрите. Аз съм изключително търпелива и съм много последователна. Мандатът Ви ще свърши, аз няма да се откажа обаче. Има тръни наследени, обаче Вие ги отглеждате, торите и напоявате. Възползвайте се от предложението ми. Разбира се, може да се възползвате с пълна сила от промитата превръзка и счупения кантар и на Темида. Защото в крайна сметка ще стигнем и дотам. Много Ви благодаря.
Благодаря и на Вас, госпожо председател. Имам един въпрос към Вас: качвате в сайта стенограма или протокол от заседанията? Защото изискванията към стенограмата и протокола са различни. Стенограмата е дословно изписан текст.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Стенограма се качва на сайта.
ЦВЕТАНА ГОЧЕВА: Не се качва стенограма, госпожо. Засичам отклонения от дословно случилото се и казаното тук на заседание.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Когато сте се изказвали, винаги съм Ви молила да застанете пред микрофон, за да може да се запише.

АНТОН КУТЕВ: Госпожо председател, аз се извинявам, но мисля, че Вие нямате задължение да качвате стенограма, а само протокол. И второ, искам все пак като човек, който познава и е работил с госпожа Гочева повече от десет години, да гарантира на министъра, че няма да се откаже.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин министър, ще вземете ли отношение?
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Не.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми дами и господа, приключваме по точка първа от дневния ред. Благодаря Ви, господин министър, благодаря на целия екип на министерството.
Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред. Аз представих в началото на заседанието представителите на Съвета за електронни медии, които присъстват на нашето заседание, но може би е необходимо да повторя отново. Тук са господин Георги Лозанов, председател на Съвета, госпожа Анна Хаджиева, госпожа Анюта Асенова, госпожа Мария Стоянова и господин Иво Атанасов.
От Българското национално радио: членовете на Управителен съвет на радиото, заявили участие – Христин Стрижлев, Анюта Качева, Калин Катев, Кристиян Бояджиев, директорът на програма „Хоризонт” Калина Велева и директорът на дирекция „Мултимедийни програми” Антон Митов
Уважаеми дами и господа народни представители! На заседанието на 5 март т.г. депутати от „Коалиция за България” след запознаване със стенограмата, качена на сайта на Съвета за електронни медии, предложиха да поканим Съвета за електронни медии и представители на Българското национално радио и да ги изслушаме във връзка с бележките към предаването „Деконструкция” по програма „Хоризонт”, станало тема на заседание на Съвета за електронни медии. И тъй като днес няколко пъти се справяхме с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ще припомня, че съгласно чл. 107, ал. 1 от правилника постоянните комисии на парламента могат да извършват изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси. Предварително искам да заявя, че днешното заседание не е посветено на парламентарен контрол върху независимия регулаторен орган, такова правомощие Комисията по културата и медиите няма както по смисъла на нашия правилник, така и по смисъла на Закона за радиото и телевизията, но цитираният текст от правилника ни дава възможност да обсъдим регулаторната политика на надзорния орган, което е полезно както от гледна точка на обществената дискусия, така и с оглед на отправената в края на м. януари тази година повторна покана към Съвета за електронни медии да подготви проучване относно прилагането на Закона за радиото и телевизията.
Въпросът за начина на прилагане на един или друг текст от закона, за неговото интерпретиране, за обществените нагласи относно неговата същност и изпълнението на най-значимото му предназначение – да регулира медиите, в случая обществените медии, е от особена важност. Затова и на изслушването, както съобщих и в началото на заседанието, и сега преди разглеждането на точката в дневния ред, са поканени както членовете на Съвета за електронни медии, така и ръководството на Българското национално радио.
Предлагам ви първо да дадем думата на господин Георги Лозанов като председател на Съвета за електронни медии и след това - на господин Антон Кутев, който постави въпроса да бъде обсъден на заседанието на Комисията днес, и, разбира се, на представителите на Българското национално радио, след което да преминем към задаване на въпроси и изказване на становища от страна на членовете на Комисията по културата и медиите.
Заповядайте, господин Лозанов.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не знам много какво да кажа, тъй като за мен тази среща е необичайна. Аз съм дълго време в регулацията, никога не съм бил канен на подобно изслушване и заради това и не знам много какво трябва да ви кажа. Аз благодаря, че Вие обърнахте внимание на това, че не може да има контрол и надзор над медийния надзор, с изключение на съдебния – всички наши решения подлежат на съдебен контрол. Но тук във връзка с казуса, по който ни каните, даже не става дума за решение, а става дума за упражняване на нашата традиционна надзорна функция над обществените медии.
Освен това казусът, свързан с господин Волгин, е казус, който по мое мнение, а и по мнение на Съвета не подлежи на някаква широка интерпретация. В Закона за радиото и телевизията има член, който изисква плурализъм на гледните точки във всяко едно предаване. И тъй като нашите наблюдения показват, че такъв плурализъм от известно време няма или поне има сериозни дефицити в това отношение, водихме един разговор с генералния директор на Българското национално радио. Разбира се, Съветът за електронни медии има и други инструменти, като финансови санкции и т.н., но ние прибягваме към тях, особено при обществените медии, след като сме изчерпили възможностите за диалог и за търсене на други механизми, така че законът да бъде спазен. Фактически това беше среща от този порядък.
Не зная какво повече да кажа. Общо взето мненията, които имахме по този въпрос, са записани във въпросния протокол. Нещо повече, което също е част от този казус, аз присъствах в предаването на господин Волгин, водихме с него дебат пред аудиторията за това какви са границите на закона, какво се изисква от него. Някак си има казуси, в които наистина приложението на закона е сложно, но тук е доста недвусмислено. И ако господин Кутев представи проблем, може би да говорим по проблема. Но като предварителна позиция нямам много повече какво да заявя освен това, което вече съм казал по време на тази среща, а и по време на дебатите около този въпрос, тъй като той има обществена популярност и се водиха разговори дали и в какъв смисъл предаването нарушава закона. Впрочем проблемът с плурализма в обществените медии е многократно обсъждан от нас, имаме не малко специализирани форми на наблюдение на тази тема в различни случаи. Този казус в този случай не е много по-различен.
Това е, което бих могъл да кажа първоначално.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин Лозанов.
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ: Господин Лозанов, аз мислех, че е по-ясен въпросът защо се предизвиква тази среща и общо взето считам, че ние с Вас мислим в една и съща посока, поне лично с Вас. Аз ще взема в началото на това, което искам да кажа, повод от Вашите думи, че няма плурализъм в медиите, още повече в обществените медии.
За мен първият въпрос е всъщност как установявате, че няма плурализъм в медиите, защото аз също смятам, че има медии, в които определено има този проблем. Честно казано, не само обществените медии се нуждаят от плурализъм, напротив, това е едно от правилата по принцип за функциониране на медиите или най-малкото, когато една медия не осъществява или не дава правото на плурализъм и защитава една определена гледна точка, би трябвало предварително да е заявила тази си гледна точка и причините за нея. Така че въпросът за плурализма е изключително важен и аз съм съгласен с Вас в неговото поставяне. Въпросът е обаче, че ако вие сте установили липсата на плурализъм, с което аз съм съгласен, много интересно как го установихте именно в предаването „Деконструкция”, а не в един куп други предавания, включително на обществените медии или като цяло примерно в цялата система на Българското национално радио или телевизията. Защото аз съм твърдо убеден и това изслушване беше предизвикано именно от моето твърдо убеждение, че проблемът с плурализма, който Вие сам установихте, изобщо не е проблем само на предаването „Деконструкция”.
Основата на моя въпрос беше как се случи така, че този въпрос изобщо да бъде поставен в Съвета за електронни медии, защото аз много внимателно четох, изучавах, бих казал, този протокол, който сте качили, но от него не става ясно кой е предложил и с какви мотиви да направите това изслушване на ръководството на Българското национално радио. Още повече, че Вие сам преди малко обосновахте, че имате и други инструменти, с които може да се борави в такива случаи. Един от тези други инструменти е обичайната практика, която вие използвате – да изпратите писмо, с което да попитате Българското национално радио, ако имате някакви съмнения, и то да ви отговори. Обикновено, доколкото ми е известно, това е механизмът, който ползвате.
Очевидно вие в този случай сте използвали друг механизъм. Именно затова аз зададох резонния въпрос какво предизвика използването на другия механизъм, тоест какво наложи това изслушване на шефовете на Националното радио именно по този въпрос. Тоест за мен дотук има две несъответствия.
Първото несъответствие е, че по непонятни за мен причини, които всъщност исках да изясним заедно в Комисията, вие се съсредоточавате върху липсата на плурализъм в определено предаване, въпреки че като чета протокола, виждам, че включително в рамките на това изслушване не само представители на радиото, но и представители на Съвета за електронни медии изразяват становището си, че този плурализъм е нарушен на доста други места, далеч не само в това предаване на радиото. Тоест на мен ми изглежда логично, ако ще се мониторира по някакъв начин дейността някъде при нарушен плурализъм, това да се извършва цялостно в радиото. За мен тук въпросът е как избрахте това предаване? Предполагам, че имате отговор. Това е логичен въпрос.
И следващото е за другите инструменти. Защо не минахте по каналния ред, по който вие си задавате въпроса и съответно получавате отговор? Още повече, че тези инструменти очевидно на вас са ви не просто познати, а добре използвани от вас, доколкото в протоколи, които намерих и разглеждам пред себе си от 2000 г. и от 2001 г., когато СЕМ е решавал подобни въпроси (тогава не е бил СЕМ), решавал е подобни въпроси по казуса на „Гласове” примерно или на други казуси, в които Вие самият сте били докладчик, тогава сте използвали друг механизъм. И между другото и решенията са значително по-различни. Стъпвайки точно на същите членове от закона, които в момента се цитират в това изслушване, Вие сте направили точно обратните изводи, поне по това, което аз виждам. Бих могъл да вляза в подобен спор по това, ако се налага.
Така че, нека да обобщя защо това е работа на Комисията според мен. Далеч съм от мисълта, че Комисията по някакъв начин трябва или може да си позволи да оказва натиск върху Съвета за електронни медии. Категорично не! Но в същото време смятам, че проблемът, който може на някого да изглежда дребен, защото аз не бих предизвикал този разговор, ако ставаше дума конкретно за Петър Волгин, за мен проблемът е друг – проблемът е, че това става по този начин. Вие сигурно имате своите обяснения, затова исках да е разговор, в никакъв случай да не е монолог от моя страна. Така че ние ще продължим този разговор.
За мен проблемът е, че когато въпросът се поставя по този начин, това прекалено много прилича на политическо притискане на Националното радио по отношение на определен казус. Още повече, че аз имам много силни свои доводи по отношение на други предавания на радиото, по отношение примерно на информационни емисии и т.н., че същият този плурализъм на двете гледни точки не е много спазен. Което между другото си личи и от самите изказвания на директора на радиото по време на това изслушване. На мен това в момента ми прилича – и се надявам да ме оборите в това ми твърдение – на мен това ми прилича на политически натиск, който Съветът за електронни медии не би трябвало по никакви правила на своя правилник и на Закона за радиото и телевизията да осъществява. И за мен реакцията, която се опитваме да предприемем сега, е именно превенция. Защото ако се окаже, че примерно Президентът на републиката или някой друг чрез представителството си в Съвета за електронни медии се опитва да осъществи политически натиск върху определени, при това отделно избрани говорители, водещи на предавания или журналисти, това крие в себе си огромен риск, който оттук нататък би могъл да се окаже наистина обществено опасен. Смятам, че това нещо категорично подлежи на разговор в тази му част, в това как да предпазим обществото от нещо, което засега виждаме в зародиш, но което би могло да прерасне в огромен проблем за всички.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин Кутев.
Предлагам да дадем възможност и на Българското национално радио и след това, спазвайки правилника, уважаеми колеги, да постъпим както при изслушвания – по два въпроса от представители на съответната парламентарна група до две минути и отговор на въпросите.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Искам да кажа, че започваме политически разговор, а аз не бих искал да участвам в политически разговор. Аз просто не мога да участвам. Натиск – това е една политическа тема и ако ще водим политически разговор, самият закон ми забранява това. Никога не съм имал политически мотиви, нито сега мога от политическа позиция да отговарям. През Съвета за електронни медии не минава политически натиск. В момента обаче ние сме в политическа институция и има риск да се постави в политически контекст проблемът, който сме решавали регулаторно.
Затова аз съм много притеснен. Искам гледната точка на господин Кутев, не вижда ли такъв риск. Това е среща между две институции, аз уважавам много парламента, но парламентът не може да осъществява политически надзор над нашата дейност, включително и с въпросите, които ми задава за политическите ни мотиви. Какви политически мотиви на регулаторен орган, който няма политически мотиви?
АНТОН КУТЕВ: Аз се извинявам, но честно казано, политическите мотиви произтичат според мен пряко от това, за което сте си говорили по време на този разговор. Ако не е имало политически мотиви, ако Вие ми отговорите на въпроса защо тогава спряхте своето внимание чисто професионално, ние говорим тук за професионални неща, защо чисто професионално вие спряхте вашето внимание върху „Деконструкция”, а не върху примерно най-малко пет или шест авторски предавания в ефира на Националното радио? Това е професионален разговор, в който би трябвало да ми дадете конкретен отговор.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Ще Ви отговоря. Нещо повече, в нашите отчети се вижда какви мониторинги правим всеки шест месеца, Вие сте се спрели на един протокол и на още няколко от 2000 година. Това е много малка извадка. Но не е там въпросът, въпросът е в контекста и в процедурата, в която разговаряме за това. Иначе, разбира се, ще Ви отговоря, разбира се, че това са важни въпроси, няма никакъв проблем. Но ако това е политическо изслушване, на мен в качеството ми на председател на медийния регулатор, който е независим, аз ще вляза в противоречие със закона и не бих искал да направя това.
АНТОН КУТЕВ: Господин Лозанов, ако това беше политическо изслушване, аз щях да Ви вдигна телефона и да Ви питам какво се е случило. Тук става дума за присъствие в Комисията по културата и медиите, в която комисия, както виждате, присъстват повече колеги от ГЕРБ и са и доста по-шумни отколкото всички останали в залата. Няма как да ме убедите, че става дума за политическо изслушване, когато става дума за орган на Народното събрание, в който присъстват всички политически сили, които са представени в Народното събрание. Ние можем съвсем спокойно да чуем мнението на колегите от ГЕРБ, които също биха могли да зададат въпроси, и в цялата тази работа присъстват и един куп ваши колеги. Така че, обвинението, че, видите ли, е политическо изслушване, би било друго.
Аз като медиен секретар на БСП вече близо от десет години и като депутат в тази комисия вече втори мандат, никога не съм си позволявал по някакъв начин да осъществявам политически натиск нито над Вас, нито над сегашните и бившите шефове на радиото и на телевизията. Мисля, че всеки от тях може да го потвърди. Обвинението в това, че аз осъществявам политически натиск на вас, задавайки въпроса как се случва така, че вие подбирате определени неща и чрез тях – според мен – вие сте осъществили политическия натиск, и за мен това е важно за развитието на държавата оттук нататък. Защото когато това се случва в държава, в която примерно (ако съм прав) се оказва, че го прави Президентът чрез неговия човек в Съвета за електронни медии, това е не чак толкова страшно, тоест то е пренебрежимо. Но ако това се случи в по-късен етап от представители и на други власти, ние бихме могли да получим една силна зависимост на медиите от страна на регулатора и на политическата класа като цяло. Това е нещо, което ние според мен не бива да допускаме като общество.
Така че разговорът е изключително важен и в никакъв случай не може да бъде спрян на това ниво.
ИРЕНА КОЦЕВА: Откъде накъде медийният секретар на БСП ще говори десет минути!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Мисля, че припомних правилника. Господин Лозанов не се възползва от цялото време, с което разполага, но вносителите имаха право до пет минути и съответно органът, който е поканен. Смятам, че преди да се премине към въпроси трябва да дадем възможност и на представителите на радиото и след това по принципа на изслушването по два въпроса от парламентарна група и отговори до две минути.
Заповядайте, господин Иванов, ако е по процедурата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Взимам думата по процедура, тъй като няма по друг начин как да я взема. Първо, тук хората, които пледираха за спазване на правилника, без абсолютно никакво право взе думата и отново говори четири минути. Преди това направи изложение от шест минути. Аз не искам да ставам тук секундант, но нека първо да се спазва правилникът.
Второ, считам, че абсолютно господин Лозанов като неполитичен орган, като орган независим, тук бяха поставени в последните три изречения на уважаемия от мен господин Кутев, който има доста познания и опит в тази материя, той постави де факто и де юре политически въпроси. Стана въпрос за квотата, за чия политическа квота и т.н., да не го цитирам, той е тук.
Така че считам, че господин Лозанов абсолютно правилно и коректно – не ставам негов защитник – пак казвам, като независим орган и регулатор, и председател на това, той не би могъл да отговаря на чисто политически въпроси, защото тук видяхме вече една политическа нишка, която за всички тук в залата прозвуча много ясно.
С ваше позволение, имам още малко време, преди да взема думата само ще кажа на господин Кутев да погледне откритото писмо, което е написано от журналиста Йордан Лозанов и Георги Папакочев, които са създателите на „12 плюс 3”, отворено писмо до всички тук присъстващи и до хората, и ще намери отговор в голяма част от въпросите, които той поставя тук. Благодаря ви. Държа да се спазва правилникът.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Ще го направя.
Сега искам да поканя още веднъж представителите на Българското национално радио.
Професор Станилов, по процедура ли? Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да направя изявление, защото ще изляза. Аз това нещо на господин Папакочев го прочетох внимателно и поради това, че го смятам, че е лов на вещици и че смятам, че тук става дума за лов на вещици срещу едно политическо предаване, не мога да участвам и да присъствам в подобно нещо. Благодаря ви за вниманието.
ИЛИЯНА БЕНОВСКА: Господа и дами народни представители, извинявайте, че нарушавам правилника…
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Но моля Ви, не може така!
ИЛИЯНА БЕНОВСКА: Искам да направя едно важно съобщение във връзка с темата, която повдигна господин Кутев. Вчера в Народното събрание лидерът на ДПС Лютви Местан ме заплаши, че радиото задава неправилни въпроси към ДПС и че ще бъде отнет лицензът му. Това е радио, господин Кутев, Вие много добре знаете, госпожо Буруджиева, Вие от дясната страна, с висока степен на плурализъм. Съобщавам този факт, мислех да го направя на друго място, на специална пресконференция, но понеже виждам, че се говори и аз съм за това, че не трябва да има политически натиск, господин Кутев, искам да въведа нова координата в този спор. Извинете ме, че се намесих.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Още веднъж искам да поканя Българското национално радио, ще вземете ли отношение?
ХРИСТИН СТРИЖЛЕВ: Благодаря Ви много. Добър ден, госпожо председател, добър ден уважаеми народни представители! Мога да започна с това, че ние не възприемаме срещата на 28 януари като някаква форма на натиск от страна на Съвета за електронни медии към ръководството на радиото. Категорично приемаме част от аргументите на Съвета за електронни медии по отношение на спазването на Закона за радиото и телевизията, тъй като наистина на нас по чл. 6 от Закона за радиото и телевизията като обществена медия ни е вменено едно задължение, ще си позволя да го цитирам точно, за да нямаме някакви разногласия: трябва да отразяваме различни идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяка от новинарските и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика.
Съветът за електронни медии е достатъчно либерален, за да не се вторачва във всяко едно предаване, а да търси този плурализъм в поредица от предавания. Но ние, пак казвам, приемаме тази претенция, която, държа да подчертая, не е формализирана по никакъв начин до този момент, като една дискусия колегиална за това каква е пресечната точка между този чл. 6 и задължението и възможността, правото на един журналист на свободно изразяване на мнение, каквото дава Законът за радиото и телевизията в чл. 10.
Така че, считам, че този разговор е полезен и за двете страни. Да, Съветът има своите претенции, да, ние имаме нашите аргументи. Господин Волгин е един чудесен журналист, който освен водещ на предаването „Деконструкция” е водещ и на предаването „12 плюс 3” и продуцент на следобедния блок „Още нещо”. Така че на него са му ясни принципите, ясно му е на какви условия трябва да отговарят предаванията, които той продуцира и които води. Да, в предаването „Деконструкция” има определени моменти, които според Съвета са не винаги… Имаме нашите претенции, също и нашето мнение по въпроса, но дайте ни възможност в една професионална дискусия ние да решим кое е добре и кое е допустимо съгласно закона и съгласно правилата на работа на Българското национално радио.
Благодаря ви. Готов съм да ви отговоря на въпросите, ако има такива.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви и аз. Припомням, по два въпроса до две минути по реда на парламентарните групи.
АНТОН КУТЕВ: Извинявам се, госпожо председател, но истината е, че господин Лозанов не отговори на двата прости въпроса. Ние не можем да продължим разговора, без да е отговорил на тях. Ако ние продължим да задаваме въпроси, без да имаме неговия отговор, няма смисъл. Затова, моля Ви, дайте думата на господин Лозанов да отговори.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз нямам възражения. Господин Лозанов наистина не изчерпи времето си по правилника. Заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Вие нямате възражения, но аз имам възражения. Още един път ще ги повторя, след това ще Ви отговоря.
Възраженията са ми това, че ние сме извикани тук за първи път, откакто аз съм в регулацията, а пък аз съм в регулацията отдавна, за да отговаряме фактически на политически въпроси. Ще се опитам да изчистя каквато и да е политика и да Ви отговаря на тези въпроси. Нямам нищо против, но контекстът на всичко, това, което се води, Вие самият казвате, че тук има политици от другите парламентарни групи. Има, те също са политици. Това прави още по-политически разговора, тъй като накрая вие, двете парламентарни групи, ще влезете в дебат и ще водите политически диалог. Ние имаме отчет пред вас, не случайно законодателят е решил, че вие гласувате този отчет, но ако не го гласувате, от това не следва нищо. Това е само за информация и чрез вас за информация на обществото. Защото ако вие гласувахте отчета с последствия, това значи, че вие щяхте да бъдете контролиращ орган на нашия Съвет. А вие за щастие – казвам за щастие, не защото сте вие, а за щастие, че така е направено нашето законодателство – не сте! И в това отношение се надявам, че няма да пререшаваме нещата. С господин Атанасов сме работили много години в качеството му на председател на тази комисия, имаме, смятам, съвместно разбиране по тази обща рамка.
Но ще Ви отговоря на въпросите. Казвам, че е политически, защото фактически с политически мотиви, така се обосновавате, защитавате един нарушител в ефира. Господин Волгин извършва нарушение. Това не е политическа констатация, това не е свързано с това какво е мнението на господин Волгин, свързано е с това, че няма други мнения. Нещо повече, аз защитавам това и така се защитават членовете, които казват, че всяко мнение е свободно, че господин Волгин абсолютно има право на своето мнение, но законът го задължава, когато има важни гледни точки по темите, които разисква, да пуска и тези гледни точки. Само това беше нашата претенция.
Нашата претенция е отдавна. Ние имаме кореспонденция, дълга преписка по този въпрос с радиото. Имаме много сигнали. Имаме отговор на сигналите, отговор на радиото във връзка със сигналите и отговор на отговорите на отговорите. Този разговор се явява не знам след колко време, месеци, когато влизаме в този разговор, защото виждаме, че тази преписка не дава резултат.
После. Ние имаме страшно много наблюдения, мониторинг на различни предавания, фокусиран по сигнали. При господин Волгин специално е по сигнали, много сигнали в Съвета за това нарушение. Има други, които са на базата на важни теми. Например с протестите, например с ранобудните студенти, например сирийските бежанци. Всичко това са теми, в които е наблюдаван плурализмът в обществените медии при отразяването на тези теми. И аз не знам е излязло така от моя цитат, но аз никога не съм казвал, че в обществените медии няма плурализъм. Напротив, точно в обществените медии има плурализъм, с известни изключения, на които се опитваме по някакъв начин да реагираме. Плурализъм няма по-скоро в някои от частните медии, но тях и законът не ги задължава. Нещо повече, ние видяхме тенденции в частните медии да се стига до откровена политическа пропаганда, предавания да се превръщат в партии, депутати да водят предавания и въобще какво ли не, което за мен е основание действително и това е сериозен разговор да се потърсят нови регулаторни инструменти, защото това не е в посока на защита на свободата на словото, сигурен съм. Тъй като журналистиката и политиката, каквото и да е, са трудно съвместими области, а са по-скоро роли в конфликт на интереси, когато ги съчетаваш. Затова трябва да се търсят някакви инструменти. Сега-засега няма такива.
Отговарям на Вашите въпроси. Предаването на господин Волгин е обект на мониторинг в резултат на много сигнали и на доста очевидната за всеки, който го наблюдава, асиметрия в представянето на мнения. Използва се обществената медия като платформа да се изявява само неговото мнение. Без оценка на самото му мнение, камо ли политическа.
На втория въпрос. Други предавания не само има, но почти цялата програма по различни поводи и в различни ситуации е обект на този мониторинг, имаме доклади. В тази среща, която е протоколирана, това няма как да проличи, защото тя е специално по тази тема. Нещо повече, тя започва и по други теми, но тогава господин Янкулов специално помоли, тъй като е поканен по тази тема, да се съсредоточим върху нея и така срещата минава по този въпрос.
Освен това няма никакво решение в крайна сметка. Всичко това е един предварителен процес на формиране на решение. Даже няма решение на регулатора – нито санкциониращо, нито никакво. Има търсене на форми на диалог. Пак повтарям, даже такава форма на диалог, че аз отидох в ефир да разговарям с водещия за това как трябва в обществена медия да се държи един водещ. По-либерален механизъм за някаква регулация не мога да си представя. А той в това отношение е силно упорит, казва, че независимо от всичко, той проправя плурализма в цялата медийна среда. Аз му казвам, добре, но в закона пише, че ти трябва да поддържаш плурализъм в собственото си предаване. Той казва, да моето мнение е много рядко, и аз ще си поддържам. И така нататък, да не връщаме сега към това.
Общо взето Съветът се пази да не би някое мнение да се почувства санкционирано, извадено извън публичността, но заедно с това законът трябва да се спазва. И аз затова в началото казах, че казусът за мен е доста очевиден и аз нямам някакви нови аргументи, които мога да привнеса. Освен това, което правим като цяло, което е, пак казвам, особено.
Аз не се съмнявам в това, че вие искате да търсите не политически ефекти, а искате да се занимавате сериозно с медийната страна и с нейните проблеми, но тогава трябва да излезем от този формат на обсъждане на конкретно решение и на конкретни действия в политически аспект на Съвета. Защото тогава ние самите изпадаме в неловко положение от гледна точка на собствената си независимост.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря на господин Лозанов. И сега по реда на парламентарните групи, на политическа партия ГЕРБ, „Коалиция за България” и т.н.
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми членове на Съвета за електронни медии, уважаеми членове на Българското национално радио! Разбирам, казусът е такъв. И казусът е точно за предаването „Деконструкция” на господин Волгин. Съветът за електронни медии са виновни за това, че си вършат коректно работата и си изпълняват задълженията. Обаче, както виждам, наистина Съветът за електронни медии са допуснали грешката, че няма санкции, няма глоби. И аз ще предложа Съветът за електронни медии да бъдат освободени от това заседание, тъй като то няма начин да не придобие политическа насоченост в разговорите. И аз не знам с какви очи господин Кутев поиска изслушване точно по този казус, когато една обществена медия в лицето на Българското национално радио един журналист си позволява да прави монолози с партийна насоченост, без какъвто и да е плурализъм на гледните точки, като има само една разпознаваема гледна точка и това е гледната точка на господин Волгин. И трябва да ви кажа, че СЕМ наистина са длъжни да вземат мерки точно за този плурализъм на гледните точки, който и по закон трябва да присъства навсякъде.
Но тук аз съзирам друго. Аз съзирам желание на управляващите да подчинят Съвета за електронни медии, да ги сплашат. И това пролича още и при орязване на средствата им в държавния бюджет на Република България.
Какво се чува от ефира на Българското национално радио в предаването „Деконструкция”? Монолози, необективни, неподкрепени с факти, леят се подигравки, внушения, политическа пропаганда, арогантност. И ще попитам, честотата на Българското национално радио не е ли държавен ресурс на България? Водещите журналисти не са ли общественото лице на Българското национално радио или са подчинени на управляващите?
Ще завърша и с това, че аз тук съзирам и друго нещо. Управляващите, това е първата им крачка, с която искат да направят промени в Закона за радиото и телевизията, а именно да премахнат президентската квота в Съвета за електронни медии. Дали това наистина не е вашето желание? И съм сигурна, че това е така, както всичките ни досега предизвестени опасения, които станаха много – както отворените пликове с имената, които прочетохме преди малко, промените в Сметната палата и т.н. Но аз ви казвам, че ако това се случи, ще алармираме всички европейски и международни институции за опита управляващите да контролират регулатора. Благодаря. Ако моите колеги имат въпроси, могат да ги зададат.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Всъщност имате право на два въпроса от парламентарната група на ГЕРБ и след това - „Коалиция за България”.
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, аз ще се обърна най-напред към Вас, защото допускането изобщо на обсъждане на днешната тема и на тази казуистика…
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Тя е с общо решение на Комисията, с гласуване.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Аз не съм била в залата. Но една казуистика, която се превръща в тема на всеобщо обсъждане и която трябва да бъде емблематична за цялата гилдия, може да бъде изключително лош прецедент. В момента Медийната комисия се превръща в трибунал. Това никой не може да го позволи! Ние не можем да превръщаме Медийната комисия в конвент! Нямаме право на това!
Господин Кутев, точно Ваше е предложението днес да обсъждаме казуса „Петър Волгин”. Утре този казус може да е всеки един от колегите журналисти, който е тук. Ако се превърнем в това, каква ще бъде ползата от Комисията по културата и медиите? Ами тя може да бъде просто един другарски съд или един съд на деспотите!
Всъщност това, което е изключително обезпокояващо, е, че към днешния председател на Комисията за електронни медии, към контролния, експертния и регулаторния орган ние имаме претенциите те да дават подходящи решения и да използват подходящи инструменти. Подходящи така, че господин Волгин да не бъде наранен и да не бъде ощетен. Това е абсолютно недопустимо! А още по-недопустимо е Медийната комисия, а след това и Народно събрание, защото въвличаме по този начин и Народно събрание в подобна процедура, да се превръща в заклеймяваща институция.
Мисля си, че с подобни административни, да не ги нарека глупости, не ми се иска да ги нарека, но са точно такива нелепи похвати, си играем точно с възможностите на Комисията по културата и медиите и на Народно събрание, си играем точно като с лего. Това е невъзможно! И опасението на колежката ми е абсолютно основателно. И аз искам да Ви попитам, господин Кутeв, ако днес проблемът е, че името на Президента е Росен Плевнелиев и вас ви притеснява президентската квота, ако утре името е на Президента е Антон Кутев, тогава ще търсим ли възможност Съветът за електронни медии да е сто процента квота на Президентство?
Мисля си, че в момента това, което правим, е да търсим начин да ушием закона като дреха за определен човек. А рискуваме да превърнем парламента в деконструкция без контрол. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Ще дам думата на госпожа Буруджиева. Искам да уточня за хората, които не са били на заседанието, че решението за изслушване е на Комисията по културата и медиите, взето с необходимото мнозинство. И още нещо. Нека да имаме предвид, че въпросите, които се задават в рамките на изслушването, са към институцията, която е поканена за изслушване. Това също трябва да се има предвид.
Госпожо Буруджиева, заповядайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз искам да се възползвам от възможностите на това изслушване и да задам, ако ми позволите три, макар и кратки въпроса. Може ли малко спокойствие? На колегите само ще припомня, колеги, че през 2010 г. имате съдебно решение за претенциите на Съвета за електронни медии към господин Волгин. Вземете четете наистина и вижте за какво става дума. Аз съм сигурна, че папките при вас са много големи. Не е първи опит това нещо да се поставя по този начин.
Моят въпрос е следният. Тъй като самият Вие още от 2001 г. започвате да обръщате внимание на регулатора и на Народното събрание за проблема, който се получава между тези два текста. Благодаря на Вашето предложени, господин Лозанов, на практика ние имаме този текст в чл. 6, ал. 3, т. 6 за плурализма на мнения. Сега искам да Ви задам въпроса като орган, който фактически трябва да контролира прилагането на закона: има ли според Вас напрежение, което системно възниква по повод на чл. 6 и чл. 10? Защото при авторските предавания – поправете ме, ако не съм права – плурализмът на гледни точки може да бъде приет, че съществува, защото има открити телефони. На тези открити телефони се изказват различни мнения. Например, как се доказва в едно авторско предаване плурализмът на мнение, единствено и само в присъствието на другата гледна точка ли? Може ли малко тишина, госпожо Караминова, не сме в училище! Аз не съм Ви ученичка!
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Говорим за това предаване!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моля ви, ако обичате!
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Не, не говоря за това предаване, госпожо Караминова, аз говоря по принцип за предаванията. Дали ще са в радиото, дали ще са в телевизията, аз питам регулаторния орган.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Говорим за конкретния казус.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз питам регулаторния орган има ли напрежение между двата текста и има ли необходимост…
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Това е трети въпрос.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: … има ли необходимост нещо да бъде поправено с цел изчистване точно на това напрежение? Защото иначе вие периодично ще си се занимавате, както стана дума в случая за това предаване в 2010 г. и сега в 2014 г., но вие може би ще продължите като регулаторен орган (не лично Вие) да се занимаваме години, години с едно и също нещо? И мисля, че въпросът ми е съвсем коректен и не разбирам какво се възбуждате от цялата тази работа.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Това изслушване вие го поискахте! И то специално за това предаване.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Да, така е и вие гласувахте. И ние ви казахме, че искаме изслушване по повод на това предаване. Погледнете си протокола. Но въпросът е по-сериозен, той засяга всяко друго предаване, всеки друг журналист. И това нещо беше казано и вие приехте да направим това изслушване, а сега със зъл тон ми казвате: ами то е по повод на нещо. Да, по повод е. И надявам се, че това не го слагате във времето, в което си задавам въпроса.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Ама нали по един въпрос, а Вие задавате десет!
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Няма как да ми задавате въпрос и аз да не Ви отговоря.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: С това влизане в диалог губим време, което е по правилник.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Няма как да не започваме диалог, госпожо председател, след като в момента, в който аз не съм си завършила въпроса, госпожа Караминова започва да ми задава въпроси и да ми говори!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз предложих да продължите. На два пъти Ви давам възможност да продължите. Ще завършите ли въпроса си, госпожо Буруджиева?
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Благодаря. Мисля, че времето достатъчно напредна. Ще предложа на колегите от Съвета за електронни медии да покажат публично и методиките, по които водят тези експертни оценки, доколкото разбирам, за да може да има пълно успокоение в публиката.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моля за тишина! Ще поканя парламентарната група на ДПС, тъй като проф. Станилов заяви своя позиция. От парламентарната група на ДПС не желаят думата.
Спазвайки правилника, да чуем становище от Съвета за електронни медии. За процедура – заповядайте.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Предлагам прекратяване на дебатите, защото наистина тук са членовете на Съвета за електронни медии и това стана един политически разговор. Наистина върху един независим регулаторен орган има политически натиск.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Не мога да прекратя заседанието, при положение че бяха зададени въпроси от всички, които взеха думата до този момент. Не може да не дам думата на господин Георги Лозанов.
Господин Лозанов, желаете ли да вземете думата?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Чакайте сега, освен на госпожа Буруджиева на кой въпрос трябва да отговоря още?
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Като има изказвания, Вие може да направите коментар или да отговорите. Ваша е преценката. Заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Аз искам да отговоря на въпроса на госпожа Буруджиева, защото той в някакъв смисъл е свързан с текстовете на закона. А пък текстовете на закона действително са предмет на диалог между нас и Комисията, а не нашите решения във връзка с конкретни казуси.
Няма напрежение между тези два члена, защото – нека пак да се върна към това – правото на лично мнение е гарантирано в закона, а и в Конституцията, включително и на журналистите, които работят в българските национални обществени медии. Само че, ако имаш собствено мнение и работиш в частна медия, може цялото предаване да го посветиш на защита на това твое собствено мнение. Ако работиш в обществена медия, освен собственото ти мнение, трябва да се чуят и други важни мнения по този въпрос. Тогава твоето мнение е едно от мненията.
Аз затова, когато бях в предаването на Волгин, не виждах никакъв професионален проблем за него, пък и по закон, да води дебат, да защитава в дебат мнението си. Не да се откаже от него, не да бъде по някакъв начин то санкционирано. Но там, където има дебат и където неговото мнение е полемично… И второ, за слушателите. Слушателите са в неравностойно положение по отношение на водещия. Там има елемент на случайност – я се обадят, я – не. Може да се обадят, може да са анонимни, може да са тенденциозни. Те нямат авторитета на човек, който е застанал пред микрофона и е публичен говорител на гледна точка. Затова слушателите не могат да гарантират този плурализъм, който се изисква от закона.
Имаме методика. Методиката е стара, дотук добре работеща. Абсолютно очевидно е по нея дали има повече гледни точки или една.
Освен това, специално за Българското национално радио един от най-добрите ни експерти работи по тази тема. Вижте, проблемът Волгин се точи от много години. Не мога да се сетя за решението от 2010 година.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моля ви за спокойствие, ще има възможност за становище на парламентарните групи, след като завърши господин Лозанов. Моля ви, има правилник! Отворете го и го прочетете!
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Волгин е ексцентричен водещ, с когото от самото начало има проблеми, той върви съвсем съзнателно… Но искам да кажа, че не си спомням да има такова решение.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Това е политически натиск към независим орган!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Лозанов, завършихте ли?
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Да, завърших.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми колеги, справяйки се с правилника, изчерпили сме възможността за задаване на въпроси. Сега има възможност за изявление в рамките до пет минути от присъстващите парламентарни групи. Това е нашата възможност при изслушвания, нямаме друга възможност за допускане на допълнителни дискусии. Аз цитирах в началото на какво основание може да се направи изслушването и има възможност да се вземе отношение от страна на представителите на политическа партия ГЕРБ, на „Коалиция за България”, ако желаят, на ДПС, защото от „Атака” не участват в заседанието.
Видях, че Вие искате думата от страна на Българското национално радио.
ОТ НАЦИОНАЛНОТО РАДИО: Да, защото иначе присъствието ни тук е абсолютно безсмислено! Не може да има само един представител на Националното радио по един толкова важен професионален въпрос.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: То изслушването е на Съвета за електронни медии, не на радиото!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Съгласни ли сте парламентарните групи за още едно изказване или да приключваме? Или вие да вземете отношение, от „Коалиция за България” и от ДПС и тогава да приключим изслушването? Нямаме друг вариант, по правилник, колеги.
Ще вземете ли отношение? Господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Би трябвало първо от ГЕРБ да вземат думата.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Да, знам, аз ги поканих, но не желаят да вземат думата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Къде в правилника пише,че първо от ГЕРБ трябва да вземат думата?
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Ето, ще цитирам. Аз прочетох още в началото чл. 107, в който ясно е казано: „Изслушваните лица информират Народното събрание по въпроси, предмет на изслушването, в рамките на десет минути. Всяка от групите има право на два въпроса.” И накрая: всяка група има право на пет минути. Ако желаете.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, господин Кутев каза, че първо ние трябва да вземем думата.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Аз ви поканих, но след като не желаете, давам думата на господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: В правилника ясно е записано, че думата се дава по големината на парламентарните групи. И това не го откривате сега, разбира се. Не виждам в този случай дребните хитрини какво толкова ще ви помогнат, поне във вашия случай.
Ако имаше политизиране на темата, то в никакъв случай не е от моя страна. Защото въпросът, който поставям, е изключително важен. Важен е, защото ние в момента с този казус, който сме поставили, повярвайте ми, всеки от нас, ако мисли да има политическо бъдеще, ще се сблъска с него в даден момент. Тоест тук не става дума за това дали сега ще решим казуса в полза моя или на господин Лозанов, защото този казус ще е важен и след като господин Лозанов не е шеф на СЕМ, а аз не съм депутат.
От тази гледна точка аз малко се учудвам от енергията на госпожа Караминова, която се оказа медиен експерт изведнъж… Не, ще се изслушваме ли или ще се караме? Ако искате да се карате, идете на пазара, госпожа Караминова. Съжалявам, но нивото не е такова. Ако искаме да свършим работа както трябва и да вникнем в този казус…
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Аз не съм медиен експерт, но слушам радио.
АНТОН КУТЕВ: Госпожо председател, може ли да въведете ред и тишина!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Моля ви, изслушайте изказването. Имахте право да вземете отношение!
АНТОН КУТЕВ: Може би единствената грешка, която отчитам за себе си, е, че в Комисията по културата и медиите поставям този въпрос, при положение че тук хора, които се занимават с медии и с култура, няма много. И затова не им е интересно. Затова целият този разговор минава на това профанско ниво, в което всъщност единственото политическо изказване, извинете ме, госпожо Караминова, беше Вашето!
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Що за арогантност! Вашата арогантност не съм длъжна да търпя тук!
АНТОН КУТЕВ: Сега няколко сериозни довода. По отношение на решенията на Съвета за електронни медии. Господин Лозанов, факт е, че с протокол № 72 от 9 октомври 2001 г. тогава Вие отказвате с Ваш доклад и стигате до извода, че НСРТ не може да се произнася по съдържанието на програмите. Добре, след като през 2001 г. не е можело НСРТ да се произнася и там, между другото, Вие цитирате същите членове, които цитирате и в момента, защо сега допуснахте тази форма на изслушване? Защото ако вие си бяхте минали реда и бяхте спрели на него, нещата щяха да бъдат окей. Сега колегите от ГЕРБ ни обвиняват нас, че започвайки разговора за нещо, което е изключително важно в медийната среда, видиш ли, ние сме осъществявали политически натиск. А всъщност действието е абсолютно огледално на това, което сте направили вие.
Изчакайте, аз не Ви обвинявам Вас, господин Лозанов. Действието е напълно огледално. Моят проблем тук не е в това лично Георги Лозанов или Мария Стоянова, или който и да било друг какво е направил, както се надявам на никого друг да не му е проблем това, че аз съм предизвикал разговора. Моят проблем в този случай е, че както ви казах в самото начало, ние вървим по хлъзгав лед. И прецедентите, които създаваме в момента, след време могат да бъдат използвани изключително вредно. Те могат да бъдат използвани изключително вредно не спрямо мен, а спрямо всеки един от седящите в тази зала. Именно затова разговорът, който подхванах, е абсолютно принципен, той не е въпрос на разговор между БСП и ГЕРБ, той е въпрос на това можем ли всички заедно като политици, като регулатор, като журналисти да намерим пътя да гарантираме, че натиск върху определени журналисти, колкото и да са ни неприятни, е невъзможен.
Нямам нищо против, да речем, че накрая излезем със становището, че примерно не е имало натиск, защото вие най-вероятно и тук няма да излезете с решение, както не сте излезли с решение през 2001 година. Вие като регулатор най-вероятно няма да обвините Петър Волгин и да му кажете, че е виновен. Самият факт обаче, че той е бил извикан и той е бил вкаран в този разговор, за мен е достатъчен, за да говорим за това, че върху него има натиск.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Кутев, времето Ви свършва.
ХРИСТИН СТРИЖЛЕВ: Само да кажа, че Волгин не е викан никъде и никой не го е изслушвал. И самият факт, че той е в ефир, показва, че ние имаме така…
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Последна възможност по изслушването - господин Хафъзов, ако желае да вземе думата.
Приключваме, госпожо Караминова. Вече не може да има повече изказвания.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Не изказване, аз искам процедура по начина на водене.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Аз искам да се обърна само към вас, госпожо председател, защото никой от нас не е длъжен да търпи назидателния тон и арогантността на господин Кутев и той да ме обижда, че аз не съм експерт. Цял живот аз съм работила в областта на културата и смятам, че мога да взимам отношение и да съм достатъчно компетентна и запозната.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми дами и господа! Заповядайте, какво желаете, господин Иванов?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз искам да се изкажа от името на ГЕРБ.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Но аз ви поканих три пъти!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз ще Ви кажа също, че право на парламентарната група е да избере кога да направи своето изказване. Включително и когато има вот на доверие, недоверие или всякакви други проблеми, които се разглеждат, групата има право да избере кога да вземе отношение. На това Вие не можете по никакъв начин да противоречите.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Господин Иванов, не Ви възразявам, искам да Ви кажа, че аз ви поканих три пъти като най-голяма парламентарна група.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ние имаме право да изберем кога да се включим.
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Заповядайте. Но не ме обвинявайте, че не съм ви дала възможност, моля ви!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, мисля, че този разговор действително е полезен днес, който водим тук. Искам тук да се обърна към всички, които присъстват, за това, че за мен това е безпрецедентен случай за първи път в Комисията Съветът за електронни медии да бъде викан на парламентарна комисия по култура. Това е безпрецедентен случай в новата история. Това – първо.
Второ, което искам да кажа. Аз искам тук, всички от нас следят хронологията, развитието на нещата, когато приемахме бюджета. Също искам да обърна внимание, че ако действително нашето общество е загрижено за чистотата както на предаванията в обществените телевизии, така и във всички останали, то ние трябваше да отделим нужното внимание, а именно като парламентаристи да отделим нужните средства и бюджет към СЕМ. Това е второ.
Трето, което искам да кажа. Тук в случая – обръщам се към господин Кутев, той е професионалист, аз не мога да се сравнявам с него – но бих искал да вметна следното: че тук ние никъде не говорим за прецедент и казус, тук нямаме случая Комисията СЕМ след намеса да бъде прекъснато предаването или по този начин да имаме прецедент, господин Кутев. Така че тук Вие употребихте думата прецедент. Аз искам да Ви коригирам, че такъв няма.
Третото нещо, което искам да кажа, че СЕМ има право по закон да вземе съответно своето отношение по дадения казус. Те взимат отношение и ние нямаме право да се бъркаме в това по какъв начин те ще проведат своя контрол примерно. Нещо повече, аз виждам доста добра практика и една демократична, мога да кажа, едно поведение на председателя Лозанов, тъй като те осъществяват среща, водят диалог. И аз мисля, че това е формата, а не чисто административно да бъде отправена административната санкция – нещо, което пропускате, господин Кутев. Мисля, че тук има една диалогичност между хора, които са хора на културата, хора, които работят в тази сфера, има едно друго отношение, според мен много по-правилно. Провели са диалог. Самото радио няма възражения, самото радио приема в случая критиките на контролиращия орган. Какво по-добро от това, господин Кутев?
И в заключение ще кажа, мисля, че този разговор е изключително полезен. Полезен е затова, защото обществото в повечето случаи няма форма и начин как да реагира върху едно или друго предаване. Вие сте прав, господин Кутев, но мисля, че тук политическият елемент, който вие – няма начин да не го споделя – Вие зачетохте, тук действително има една много силно подчертана политическа нишка. И тази нишка - аз просто се обръщам към Вас – нека културата, медицината, спортът, това са места, където не бива и не трябва по никакъв начин да бъдат приватизирани политически от една или друга партия. Затова се обръщам пак към Вас: нека да оставим независимите, действително независимите органи да функционират като такива и затова, че примерно на нас или на вас едно предаване или примерно, да кажем, даден водещ, както Вие се изразихте, не ни харесва, не ни се нрави, по никакъв начин да не се отразява. Точно затова е плурализмът и точно затова има независимост на властите и затова имаме независим регулаторен орган.
Аз ви благодаря. Ако нещо съм обидил Вас лично, моля да бъда извинен!
ПРЕДС. МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми колеги народни представители, изчерпихме процедурата.
Искам да благодаря на представителите на Съвета за електронни медии, на Българското национално радио и на всички народни представители, които взеха участие в дискусията.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.


(Закрито в 17,05 ч.)




ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мариана Бояджиева