Обсъжданията, проведени в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения през първата сесия на 42-то Народно събрание, изготвен на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ



ДОКЛАД


Относно: обсъжданията, проведени в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения през първата сесия на 42-то Народно събрание, изготвен на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.


Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения има за основен предмет осъществяването на диалог и взаимодействие с представители на граждански организации и движения, включително провеждане на обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес. През първата сесия на 42-то Народно събрание комисията проведе две публични обсъждания и беше съорганизатор на форум „Отговорен парламент“. Обсъжданията и форума се излъчиха в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. При осъществяване на своята дейност комисията си взаимодейства с Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс, като предложенията на гражданските организации, движения и граждани за промени в изборните правила бяха обобщени и представени на Временната комисия.
І. На 26 юни 2013 г. се проведе публично обсъждане на промените в изборните правила, в което освен членовете на комисията участие взеха и омбудсманът на Република България - г-н Константин Пенчев, председателят на Сметната палата – проф. Валери Димитров, както и представители на граждански организации и движения, граждани и представители на политически партии.




На участниците се предостави възможност да заявят своите позиции по необходимите промени в изборните правила. Част от предложенията са за промяна в изборната система чрез въвеждане на смесена изборна система или на пропорционална система с преференциално гласуване без праг или с нисък праг. Има предложения за изчистване на избирателните списъци, въвеждане на предварителна, активна регистрация и създаване на изборен регистър. Предлага се въвеждане на електронно гласуване и на гласуване с машини в избирателните секции. В становищата се подчертава необходимостта от създаване на законови механизми за гарантиране сигурността при отпечатването, съхранението и разпространението на изборните книжа, като се ангажира печатницата на Българската народна банка и се предвиди механизъм за безплатен достъп до медиите. Създаването на независима, постоянно действаща и професионална изборна администрация е гаранция за произвеждането на честни избори според гражданските организации и движения.
Обсъди се механизма за бъдещата работа на комисията. Комисията заедно с гражданските организации, движения и граждани се обедини около становището важните теми по новия Изборен кодекс, като например видът на изборната система, избирателните списъци, регистрацията на партиите, коалициите от партии, инициативните комитети и на кандидатите, начинът на гласуване, статутът на изборната администрация, да бъдат обсъждани във формата на комисията, след което приетите от комисията заключения да се представят пред Временната комисия.

ІІ. На 2 юли 2013 г. се проведе публично обсъждане на вида изборна система при избори за народни представители. Доклади бяха представени от проф. Емилия Друмева и проф. Михаил Константинов по смесената (немска) изборна система, Борислав Цеков по пропорционалната изборна система с преференции и Валери Найденов по мажоритарната изборна система. На заседанието освен членовете на комисията присъстваха и омбудсманът на Република България - г-н Константин Пенчев, представители на институциите, имащи отношение към произвеждането на изборите, представители на Националното сдружение на общините, членове на Централната избирателна комисия (ЦИК) и на Изборния борд, както и представители на граждански организации и движения и граждани.
1. По отношение на въвеждането на смесена изборна система, по подобие на немската система, се направи следното обобщение:
а) при изборите за народни представители всеки избирател да има право на два гласа: един глас за избор на мажоритарен кандидат в едномандатен изборен район и един глас за избор с кандидатски листи на партии или коалиции в многомандатен изборен район;
б) сто и двадесет народни представители да се избират в едномандатни изборни райони; сто и двадесет народни представители да се избират по пропорционални листи; мажоритарните кандидати в едномандатните изборни райони да се издигат от партии, коалиции от партии и инициативни комитети; в едномандатните изборни райони за избран да се смята кандидатът, получил най-много гласове;
в) гласуването да се извършва с две общи бюлетини – за листи на партии и коалиции от партии и за мажоритарни кандидати в едномандатния изборен район; общият брой на мандатите, които се разпределят между партиите и коалициите да е равен на броя на народните представители в Народното събрание, намален с броя на избраните мажоритарни кандидати;
2. По пропорционалата изборна система с мажоритарен елемент се се направи следното обобщение:
а) изборите за народни представители да се произвеждат по пропорционална изборна система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони партии и коалиции от партии - чрез преференциално гласуване, и независими кандидати;
б) гласуването да се извършва с обща бюлетина, в която да има квадратче пред името на всеки кандидат за поставяне на знак, отразяващ предпочитанието на избирателя за конкретен кандидат (кандидати – в случаи на повече от една преференция);
в) преференциалното гласуване да е с до три задължителни преференции или да бъде право на избирателя ако иска да изрази своето предпочитание към даден кандидат или кандидати;
г) преференциалното гласуване да е без праг или с праг за отчитане на преференциите, но не повече от 5%, който да даде реална възможност за разместване на кандидатите в листата.
Освен при избори за народни представители се изразява становище преференциално гласуване да се въведе и при избори за общински съветници.
Заключението от обсъждането е публикувано на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание и е изпратено на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.

III. Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения е съорганизатор на проведения в Народното събрание на 11 юли 2013 г. форум „Отговорен парламент“ - диалог за гражданско участие. Участие взеха представители на граждански организации и движения, народни представители, председателят на 40-то Народно събрание - г-н Георги Пирински, и председателят на 39-то Народно събрание – г-н Борислав Великов, представители на браншови организации, синдикати, работодатели и други.
Изказване пред форума направи председателят на ПАСЕ Жан-Клод Миньон. Той приветства инициативата „Отговорен парламент“ и отбеляза, че тя дава възможност за широко участие на гражданите, които могат свободно да задават въпроси и да получават отговори.
Заместник – председателят на парламентарната група на Коалиция за България - г-н Янаки Стоилов, запозна участниците с част от най-важните решения, които са приети или са предмет на обсъждане в Народното събрание и в Министерския съвет и са свързани с увеличаване на средствата за семействата, които имат първокласници, с разширяване кръга на лицата, които имат право на енергийни помощи, със стимулиране на работодателите чрез поемане на част от средствата за социални и здравни осигуровки, за да наемат за първа работа млади хора до 29 години, с подпомагане на заетостта чрез освобождаване от облагане на разходите за стипендии на ученици и студенти до 25 години, с разширяване на възможностите за изплащане на заплатите на работници от фалирали предприятия, с увеличаване на минималната работна заплата, което се предвижда да бъде от 1 октомври и допълнително от Нова година и други.
Подчертано беше, че министерствата са обявили намерение за изграждане на обществени съвети, като се изрази становище, че е налице необходимост от създаването на граждански експертни съвети, които да наблюдават обществените поръчки и да бъдат част от диалога между изпълнителната и законодателната власт от една страна и гражданския сектор от друга.
Отправена беше и препоръка към всяко ведомство да бъде създаден публичен регистър на държавните средства, с цел осигуряване на възможност всеки гражданин и организация да могат да получават информация за размера и основанието за получените и разходвани държавни средства.
По повод формирането на обществените съвети към различните министерства част от участниците - представители на различни граждански организации и движения, изразиха готовност да изработят проект на Устройствен правилник на обществените съвети, който да бъде представен и обсъден в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Участниците във форума се обединиха около становището да се създаде координационен съвет, който да се състои от представители на граждански организации и движения и по двама народни представители от парламентарна група. Съветът ще организира дискусионните форуми и ще насочва предложенията на гражданските организации и движения за експертни сътрудници на обществените съвети към постоянните парламентарни комисии.
Представители на гражданските организации и движения запознаха участниците с наболели проблеми в различни сфери от икономиката и обществения живот. Голяма част от тях се отнасят до банковата система и невъзможността за развитие на малкия и средния бизнес, поради законовата възможност банките да цедират вземания без ограничение в размера на сумите на дружества с чуждестранно участие, за които няма изискване да имат лиценз за извършване на банкова дейност. Обърна се внимание и на правото на банките да предявяват вземанията си по реда на чл. 417 от ГПК и на регламентираната възможност цената на продаваните имоти, служещи като обезпечение по банкови кредити да не подлежи на съдебен контрол. В тази връзка се посочиха редица примери за фалирали фирми, чиято собственост е разпродадена на безценица от банките, като дори и след продажбата задълженията по кредитите остават, поради ниската цена на продадените имоти, което води до загуба на много работни места.
Представителите на гражданските организации и движения се обединиха около идеята за ефективен граждански контрол върху управляващите чрез посочване на експерти от съответните организации и движения, които да участват в работата на постоянните комисии на Народното събрание и в работните групи към съответните министерства.

IV. От 19 юни 2013 г. до момента в комисията са постъпили над 130 становища от различни граждански организации и движения, политически партии и граждани за промени в изборните правила, на Закона за политическите партии и за изменение на Конституцията.
Всички становища и предложения са публикувани на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание и са отразени в обобщен доклад.
Предложенията от граждански организации, движения, политически партии и граждани могат да се групират по следния начин:
1. Промени в изборните правила:
а) въвеждане на смесена изборна система или пропорционална система с преференциално гласуване; отпадане или намаляване на бариерата от четири на сто за влизане в Народното събрание, съответно за запазването на 4% бариера;
б) включване на методиката за определяне на изборния резултат, като част от Изборния кодекс;
в) въвеждане на електронно гласуване и/ или гласуване с машини в избирателните секции; въвеждане на опция за гласуване “не одобрявам никое от предложенията”;
г) законовите механизми за гарантиране на сигурност при отпечатването, съхранението и разпространението на изборните книжа да се укрепят, като се ангажира печатницата на БНБ; ако не отпаднат хартиените бюлетини те да бъдат фабрично номерирани със серийни номера (пълни и частични) и полиграфическа защита;
д) изчистване на избирателните списъци от така наречените „мъртви души“; въвеждане на активна регистрация и създаване на изборен регистър, въз основа на списъците на гласувалите български граждани от последните три национални избора;
е) отпадане на изискването да се заличават имената на гражданите, които са заминали извън Република България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии; заличаването от списъците да бъде само по заявление на напусналите страната, а не служебно от администрацията;
ж) прерайониране на изборните райони с цел постигане на равна тежест на гласовете на всички избиратели за един мандат;
з) да не се допуска прехвърляне на гласове от един политически субект в полза на друг или от един изборен район в друг изборен район;
и) избирателните секции да не са с повече от 1000 души;
к) прекратяване мандата на ЦИК и формиране на нова комисия на принципа на номинации и след публично изслушване, като се създаде постоянно действаща и деполитизирана изборна администрация; органът да е съставен на експертен принцип, а не по политически квоти, начинът на гласуване на членовете в избирателните комисии да се отчита поименно за протокола; Централната избирателна комисия да предлага на Министерския съвет план-сметката за изборите; обучението на членовете на избирателните комисии да се извършва в ЦИК с неправителствени организации; да се въведе ясна методика за определяне размера на възнагражденията на членовете на изборната администрация на всички нива; прозрачност в дейността на изборната администрация и обжалваемост на всички решения на избирателните комисии; .
л) намаляване на сроковете за регистрация за участие в избори; забрана за кандидатиране на едно лице в повече от един изборен район; въвеждане на механизъм за участие в изборите на граждани чрез граждански непартийни листи, регистрирани в ЦИК; равнопоставеност на субектите, които участват в изборите; да се улеснят изискванията за издигане на независими кандидати; да се намали значително броят на изискуемите подписи за издигане на независими кандидати; да отпадне или се намали изискването за депозити за инициативните комитети; да се намали размерът на депозита и по отношение на партиите и коалициите от партии; да се облекчи изискуемата изборна подкрепа (получен брой гласове) за избор на независими кандидати;
м) да се предостави възможност на всеки избирател да провери в кои подписки фигурира, чрез електронна проверка през сайта на ГД " ГРАО";
н) въвеждане на правила, които да облекчат гласуването на българските граждани в чужбина; гласуването в чужбина да се прецизира по посока на осигуряване на повече възможности за гласуване на всеки български гражданин извън границите на страната; разкриване на максимален брой секции в чужбина, като се обособи изборен район „Чужбина“; да се дефинира понятието „населено място“ при разкриване на секции в чужбина;
о) отваряне на изходния код на софтуера, който се използва при обработването на резултатите;
п) прозрачност, публичност и строг контрол на финансирането;
р) премахване на „закрепостените“ застъпници;
с) да се създаде отделна глава, която да гарантира правата и задълженията на независимите наблюдатели, като се прецизира статутът им; да отпадне ограничението, че една неправителствена организация може да има толкова наблюдатели, колкото са избирателните секции в страната;
т) да отпадне забраната неправителствени организации да извършват социологически проучвания в изборния ден;
у) безплатен достъп до медиите; дефиниране на понятието „политическа реклама“.
2. Промени, свързани с изменение на Закона за политическите партии:
а) преразглеждане на сроковете за регистрация и изискването за членска маса;
б) драстично намаляване или отпадане на субсидията за партии и коалиции от партии;
в) средствата от държавната субсидия да бъдат използвани единствено за политическа дейност, а не за дарения и други неспецифични дейности;
г) субсидията да се предоставя на партията, която е получила своето представителство в парламента и не следва народния представител.
3. Промени, свързани с изменение на Конституцията:
а) ограничаване на мандатите на народните представители до два;
б) отзоваване на народните представители;
в) въвеждане на второ изборно равнище на самоуправление на областно ниво;
г) пряк избор на национален омбудсман;
д) създаване на възможност граждани да могат да сезират Конституционния съд;
е) намаляване броя на народните представители до 120-140;
ж) въвеждане на задължително гласуване;
з) въвеждане на образователен ценз за избирателите и кандидатите;
и) отпадане на конституционната забрана граждани с друго освен българско гражданство да бъдат избирани за народни представители;
к) отмяна на имунитета на народните представители;
л) отмяна на глава девета – Велико народно събрание, и прехвърляне на правомощията му на обикновено Народно събрание.
4. Промени, свързани с изменение на Гражданския процесуален кодекс, Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните институции, Търговския закон и други закони, които да отговорят на очакванията на гражданите, изразени на форума „Отговорен парламент“.
5. Създаване на работещ механизъм за активно участие на гражданите в управлението.
В заключение трябва да се отбележи, че всички становища и предложения, постъпили от граждански организации, движения и граждани са предоставени по компетентност на водещите постоянни комисии, които да ги вземат предвид при разглеждането на съответните законопроекти. Становищата и предложенията, свързани с изборните правила, както и обобщенията по тях, са изпратени на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс, която следва да ги разгледа при изготвянето на разпоредбите на новия кодекс.
Въпросите от значим обществен интерес, поставени от граждански организации, движения и граждани, свързани с важни проблеми от обществено-политическия и обществено-икономическия живот, ще бъдат подложени на широко обществено обсъждане с оглед бъдещи законодателни промени.

Приложения:
1. Обобщен доклад с предложенията на граждански организации, движения, политически партии и граждани.
2. Доклад от обсъждане на вида изборна система при избори за народни представители.
3. Доклад относно участието на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети в изборите.
4. Доклад относно правилата за съставяне на избирателните списъци.
5. Доклад относно медийното отразяване на предизборната кампания.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

Мая Манолова