Правилата за съставяне на избирателните списъци.

---

ДОКЛАД
Относно: правилата за съставяне на избирателните списъци.

I. В голяма част от предложенията на гражданските организации, движения и граждани, постъпили в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, се настоява за промени в досегашния регламент относно съставянето и поддържането на избирателните списъци. Повечето предложения са идентични по своето съдържание и могат да се обобщят в няколко групи:
1. Въвеждане на активна, предварителна регистрация на избирателите.
Предлага се това да се извършва 30 дни преди изборния ден, като на регистрираните лица се издава избирателен картон - книжка, с който да се легитимират при гласуването. Нерегистрираните лица да са лишени от право да гласуват, което право, обаче, е свързано с изменение на Конституцията. Техническото изпълнение на регистрацията се предлага да е чрез собственоръчно писмо с обратна разписка или с електронен подпис в нарочен сайт или собственоръчно попълнена бланка пред служител на общината по местоживеене. Посочва се, че регистрацията по електронен път ще облекчи българските граждани, живеещи в чужбина, като за тях се предлага за първите избори предварителната регистрация да се извърши най - късно 30 дни преди произвеждането им, а впоследствие такава регистрация да се прави до края на предходната година и да важи за цялата следваща година. Електронната регистрация се обвързва и с евентуално гласуване по електронен път.
Предлага се да бъде приета Методика за комбинация на пасивна и активна регистрация след анализ на няколко избирателни списъка за всеки многомандатен район.
2. Създаване и поддържане на изборен регистър.
Идеята е в регистъра да фигурира изборният адрес на избирателя. Актуализирането му да се извършва периодично. Също така се предлага въвеждане на забрана на един адрес да се регистрират повече от 3-4 семейства. По данните от този регистър да има двупосочна връзка - избирателят да се информира в коя изборна секция ще гласува според неговия адрес, но също така и да може да получи информация дали други избиратели са регистрирани на неговия адрес.
3. Периодично актуализиране на избирателните списъци и премахване на т.нар. „фантоми“ или „мъртви души“.
Има предложения да не се изготвят „забранителни списъци“. Заличаването на избиратели, които живеят в чужбина да става само по тяхно заявление. Да се изготвят отделни избирателни списъци на българските граждани извън страната. Избирателните списъци трябва да се генерират 30 дни преди датата на изборите на база валидни документи за самоличност към датата на изборите. Да се създаде възможност в рамките на три седмици след обявяване на избирателните списъци те да могат да бъдат коригирани. Една седмица преди дата на изборите трябва да се публикуват окончателните избирателни списъци, като не се допуска дописване на избиратели в последните 7 дни преди изборите, както и в самия изборен ден. Предлага се и криминализиране изготвянето на фалшиви избирателни списъци.
4. Други предложения.
Предлагат се финансови стимули за гласуване, като например всеки гражданин, заявил и участвал в гласуването на избори за народни представители или избори за членове на Европейския парламент от Република България, да получава 10 лв. компенсация за изпълнение на поетите от него и заявени изборни ангажименти на своя изборен адрес само на територията на страната.
Иска се и въвеждане на някои ограничения при гласуване, които са свързани с избирателните списъци и по-конкретно с тяхното дописване. Например да не се допуска членовете на СИК да гласуват в секциите, в които работят, а студентите и учениците да гласуват срещу издадено удостоверение от общината.
По отношение на удостоверенията за гласуване на друго място се предлага заявление за тяхното издаване да се подават не по-късно от три седмици преди изборния ден, а не както досега в 14-дневен срок.
II. В доклада на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на парламентарните избори на 5 юли 2009 г. се посочва, че броят на избирателите включени в окончателните избирателни списъци – над 6.8 милиона е висок в сравнение с цялото население оценявано на 7.6 милиона, като това създава опасения, че неточностите могат да доведат до потенциална злоупотреба. Отправената препоръка гласи, че „проверка и ревизия на избирателните списъци би трябвало да бъде обмислена, така че да се адресират въпросите свързани с високия брой избиратели в избирателните списъци в сравнение с големината на населението.“

III. В съвместното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) и на Службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права, прието на 16-18 юни 2011 г., е изразена тревога, че според резултатите от преброяването гражданите на България са 7 380 000, от които 6 800 000 пълнолетни граждани с право на глас. От гледна точка на съставянето на избирателните списъци данните от преброяването може да послужат само за ориентир и да разкрият тенденциите, без да представят точната картина. С тази уговорка нереалистичното съотношение между броя на жителите и възрастовата група с право на глас, както става видно от последното преброяване, разкрива, че е необходимо да се консолидира процесът на съставяне на избирателните списъци. Обръща се внимание, че прекалено широкото използване на допълнителните списъци може да породи въпроси, свързани с възможността за многократно гласуване, като те трябва да се използват само по основателни причини. Подчертава се, че съдебен надзор трябва да се упражнява и върху избирателните списъци.

IV. В доклада на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на „Президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г. се обръща внимание, че високият брой на регистрираните гласоподаватели в съотношение с броя на населението, имащо нужните години да гласува в страната, поражда безпокойство и навежда на мисълта за необходим пълен одит на избирателните списъци. Отбелязва се, че както е препоръчано и през 2009 г. трябва да бъде обмислено преразглеждането чрез всестранен одит на процеса около регистрацията на избирателите, за да се разгледат въпросите, свързани с големия брой на избирателите в избирателните списъци в сравнение с големината на населението. Трябва да бъдат изяснени отговорностите на съответните институции, които се занимават с поддържането и обновяването на избирателните списъци.

V. В становището за предварителни констатации и заключения на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. се отбелязва, че избирателните списъци са извлечени от Националния регистър на населението и съдържат приблизително 6 868 455 души. Обръща се внимание, че на мисията не се предоставени данни за броя на избирателите, разпределени по изборни райони, въпреки че тази информация е била налична, което е намалило прозрачността. В избирателните списъци в чужбина са били включени 83 884 избиратели. Изразяват се опасения от възможната злоупотреба с избирателните списъци заради избиратели, живеещи в чужбина, които продължават да бъдат в избирателните списъци. Посочва се, че това ще бъде смекчено от правилното изпълнение на процедурите от страна на СИК. На членовете на ЦИК и РИК, както и на кандидатите и наблюдателите е позволено да гласуват във всяка една избирателна секция чрез удостоверение за гласуване на друго място. В деня на изборите избирателите, които са били пропуснати в избирателния списък, са вписвани в основния избирателен списък след представяне на документ за самоличност. Кодексът предвижда избирателите да бъдат вписвани само в един избирателен списък и избирателите следователно трябва да бъдат заличавани от избирателния списък по постоянния си адрес, ако мястото на гласуване бъде променено. Въпреки това се отбелязва, че 5 различни категории избиратели могат да гласуват в избирателни секции, различни от постоянния им адрес, без да бъдат заличавани от избирателните списъци по постоянен адрес. Изразява се безпокойство, че въпреки редица механизми за сигурност, които са предвидени в Изборния кодекс, възможността за регистриране на избиратели в деня на изборите и вписването на някои категории избиратели в допълнителни избирателни списъци без да бъдат заличавани от основния избирателен списък може да доведе до потенциална злоупотреба, както е отбелязано и в Съвместното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) и на Службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права.
VI. Предложения за решение:
1. Въвеждане на предварителна регистрация.
В срок например до 31 декември на годината, предхождаща годината, в която се произвеждат изборите, или в по-кратък определен срок, Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие изпраща уведомление за предварителна регистрация за участие в изборите на постоянния адрес на избирателите. Предварителната регистрация се извършва в населеното място по постоянния адрес на избирателя не по-късно от например 30 дни преди изборния ден. Лицата, които са се регистрирали предварително се вписват в избирателен регистър. Предварителната регистрация се извършва въз основа на заявление, което се прилага към полученото уведомление и съдържа името, единния граждански номер на избирателя, вида и номера на документа за самоличност в страната и подпис. Предварителната регистрация може да се извърши и по интернет чрез попълване на електронен формуляр. Органът по постоянен адрес предава информация за подадените заявления на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие не по-късно от например 20 дни преди изборния ден. Централната избирателна комисия организира и провежда чрез средствата за масова информация разяснителна кампания относно предварителната регистрация. За избирателите, които не са се регистрирали предварително, в списъците се вписват само имената на избирателя и постоянният адрес, като графите за вписване на единния граждански номер и на вида и номера на документа за самоличност остават празни и не се попълват и се обособява графа "Забележки". Избирател, който не се е регистрирал предварително, се допуска до гласуване в избирателната секция по постоянен адрес след записване в обособените графи на избирателния списък на единния граждански номер и вида и номера на документа му за самоличност. Избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска да бъде вписан в избирателния списък по настоящ адрес, като искането се смята за предварителна регистрация за участие в изборите.
2. В избирателен регистър да бъдат вписани всички български граждани, гласували на последните три национални избори, като за основа служат списъците от гласуванто на тези избори. Тези избиратели формират избирателния списък. За избирателите, които не са вписани в регистъра в избирателния списък се вписват само имената на избирателя и постоянният адрес, като графите за вписване на единния граждански номер и на вида и номера на документа за самоличност остават празни и не се попълват и се обособява графа "Забележки". Избирател, който не е вписан в изборния регистър и не в избирателния списък се допуска до гласуване след записване в обособените графи на избирателния списък на единния граждански номер и вида и номера на документа му за самоличност.
3. Подобряване на правната уредба, свързана с гласуването извън страната. По отношение на българските граждани, които живеят в чужбина също да се предвиди предварителна регистрация и вписване в изборен регистър, което да е основа за съставянето на избирателните списъци за гласуване извън страната. Изрично да се предвиди, че българските граждани, които са заявили желание да гласуват извън страната, ще бъдат заличени от избирателните списъци за гласуване в Република България едва след като бъдат включени в избирателния списък за гласуване извън страната. Да се създадат условия всички български граждани извън страната, ако желаят да могат да упражнят активното си избирателно право. Във връзка с избирателните списъци е и понятието „населено място“ , което трябва ясно да се дефинира, като се създадат и ясни критерии за образуване на избирателните секции извън страната.

Целта на предложенията в т. 1, 2 и 3 е да се съставят коректни избирателни списъци, като се създадат гаранции обаче, че нито един избирател, който има право да гласува няма да бъде лишен от възможността да упражни избирателното си право, както в страната, така и извън страната.
4. Да се обсъди възможност избирателните списъци да се поддържат и в електронен вид. Избирателните секции да могат да бъдат свързани с електронен избирателен списък, в който се отбелязва всеки гласувал избирател. Целта е избирателите да могат да гласуват във всяка една секция в изборния район, в който са регистрирани. Това предложение, обаче, изисква технически средства за реализирането му. Би могло да се въведе експериментално след създаването на електронно правителство. Подобен регистър има например във Финландия и Литва. Предстои въвеждането му и в Полша, Естония и Норвегия.
5. Списъкът на заличените лица, които нямат право да бъдат дописвани в изборния ден е част от изборните книжа. Поради това в Изборния кодекс изрично трябва да се посочат категориите лица, които се вписват в този списък и не могат да бъдат дописвани в избирателния списък в изборния ден. В решение № 12 от 2011 г. Конституционният съд отбелязва, че общата и неясна формулировка на чл. 187, ал. 1, т. 7 от Изборния кодекс (в която се посочва, че в деня преди изборния ден секционната избирателна комисия получава от общинската администрация и от районната или общинската избирателна комисия списък на заличените лица, които нямат право да бъдат дописвани в избирателния списък в изборния ден), в която липсва изрично изброяване на всичките компоненти на списъка, несъмнено затруднява изборната администрация, не е в съответствие с принципа за правовата държава и законодателят е длъжен да отстрани законовия недостатък, като посочи изчерпателно компонентите на такъв списък, недопускащ дописване в изборния ден.“
6. Да отпадне изискването да се заличават имената на гражданите, които са заминали извън Република България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии. Независимо, че е предоставена възможност на заличените избиратели ако се завърнат в страната да бъдат вписани отново в избирателния списък, включително и в изборния ден, според Конституционния съд това е една затрудняваща процедура, която няма място в съвременен изборен закон и практика.