Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ
30/07/2013

    Медийното отразяване на предизборната кампания.
    ДОКЛАД
    Относно: медийно отразяване на предизборната кампания.

    В предложенията на гражданските организации, движения и граждани, постъпили в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, се препоръчват промени в досегашния регламент относно провеждането на предизборната кампания. Подобни препоръки се съдържат и в докладите на международните организации. Повечето предложения са идентични по своето съдържание и могат да се обобщят в няколко групи:
    I. Равнопоставеност в медиите на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети по време на предизборната кампания.
    Основното предложение е за въвеждане на равен достъп до медиите на всички участници в изборите по отношение на изявите им по време на предизборната кампания. Това означава всеки от тях да разполага с равни време и средства, осигурени от държавата, като се гарантира свободна конкуренция между участниците в изборния процес. Настоява се за равнопоставени условия за участие в обществените медии, като има предложения само в тях да се отразява предизборната кампания. В останалите медии участието да е само по предварително зададени теми, както и да бъде забранена политическата реклама. Според някой организации равнопоставеност може да се осигури и чрез определяне на задължителна достъпна тарифа за заплащане за участие в частните медии.
    Друг вариант, който се предлага, е да бъде осигурено равнопоставено и адекватно представяне на всички регистрирани партии, коалиции от партии и инициативни комитети в обществените медии през междуизборния период. Това да става в ежеседмични специализирани дискусионни предавания на журналисти от медиите с представители на отделна партия, коалиция или инициативен комитет с оглед пълноценното излагане на идеологията и програмните намерения на участниците. На сайта на медията да има достъпен за всички архив с тези предавания, така че всеки гражданин да може по всяко време да се запознае с основните характеристики на всеки участник в изборите.
    В подкрепа на равния достъп до медийни изяви има предложения да се забрани използването на държавната субсидия, получавана от партиите и коалициите, за предизборна агитация. Важността на обсъжданите теми предполага своевременно да се проведе и по-широка информационна кампания, включваща всички медийни канали. Финансирането на тази кампания може да се извърши от субсидиите на партиите.
    В редица предложения се застъпва тезата, че предизборната агитация следва да се провежда само в националните медии, както и само в помещения, които са общинска или държавна собственост. Дебатите в различните им форми да бъдат предавани по БНТ и БНР в удобно за повечето избиратели време, като например часовия диапазон между 18,00 и 22,00 часа. Предлага се и промяна в реда на представяне на кандидатите и разпределението на ефирното време. Понастоящем най- малко половината от времето се предоставя на парламентарно представените партии и коалиции от партии, а останалото време на другите участници. Предложението е да са равнопоставени всички партии, коалиции от партии и инициативни комитети. В тази връзка е и искането за премахване на платените интервюта и поръчкови материали по време на предизборната кампания, предвид различната финансова обезпеченост на кандидатите. Поставят се и изисквания за забрана в предизборната агитация да се използва враждебна реч, унижаваща достойнството и добрите нрави, както и да се прилага междуетническо противопоставяне. Иска се и създаване на публичен регистър за собствеността на всички медии, за да не се допуска привилегировано отразяване на някой от кандидатите. За да са равнопоставени участниците се предлага държавата да осигурява финансиране за подготовка и участие в избори.
    II. Безплатно ефирно време в предизборната кампания на всички партии, коалиции от партии и инициативни комитети.
    Тази група обобщава значителна част от предложенията на гражданските организации. В голяма част от тях се настоява за:
    1. безплатно отразяване на предизборната кампания в обществените медии; за отразяване в частните медии се предлага държавата да закупува медийни пакети при равнопоставеност на кандидатите;
    2. гарантиране на равнопоставен, безплатен и свободен достъп на всички партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирани за участие в изборите, до участие в БНТ, БНР, включително и до техните регионални центрове, който да е организиран така, че обществените медии да могат да представят всички участници в изборите, а не само парламентарно представените; безплатното време да бъде за всички форми на отразяване на предизборната кампания - клипове, хроники, диспути и други, като има варианти и за определяне на лимити - например по два безплатни репортажа дневно за всеки участник или безплатно излъчване на клипове в рамките на 30 секунди;
    3. поставяне на задължителен надпис „платено“ в платените медийни изяви; обособяване на платените агитационни материали от другите информационни и коментарно-аналитични предавания.
    III. Агитационни материали.
    Предлага се агитационните материали да се изработват по изборни райони и на специални, определени от общините пунктове. Препоръчва се въвеждане на еднакъв административен подход и контрол при определяне на местата за нагледна агитация. Освен това според представените становища на гражданите има необходимост от дефиниция на „политическа реклама” и прецизиране на понятието за агитация, което да отразява основните компоненти на тази дейност - агитация в подкрепа и агитация против регистрираните участници. За да се избегне некоректното отношение към агитационните материали на един участник спрямо тези на друг участник, като например поставяне на плакати на една партия върху вече поставените на друга партия, общинските, съответно областните администрации трябва да осигурят гарантирани площи за нагледна агитация на всички кандидати. Предлага се забрана на уличната реклама.
    IV. Социологически проучвания.
    Поради това, че информацията манипулира мнението на избирателя се предлага да се въведе забрана за разгласяване на социологически проучвания - например 7 дни, 15 дни, 1 месец преди изборния ден. Кандидатите, партиите и коалициите трябва да могат да възлагат проучвания, които обаче да не разпространяват.
    Направени са и взаимоизключващи се предложения по отношение на забраната за извършване на социологически проучвания от неправителствени организации в изборния ден. Една част от предложенията са тя да отпадне, а в друга част се иска да не се оповестяват резултатите от проучванията преди края на изборния ден.
    V. Други предложения.
    Предлага се премахване на деня за размисъл, а извършването на агитация в изборния ден да се квалифицира като тежко престъпление. Пълна забрана за провеждането на негативна кампания от страна на участниците в изборите по време на предизборната кампания, като при нарушаване на това изискване нарушителят да бъде отстранен от участие в изборите.
    VI. В съвместното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право и на Службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права, прието на 16-18 юни 2011 г., се препоръча „изборният закон да бъде изменен, за да включи изискване Съветът за електронни медии (СЕМ), в сътрудничество с ЦИК, да наблюдава прилагането на свързаните с медиите разпоредби на законите за изборите и електронните медии и да предприема бързи и ефективни действия срещу нарушенията, включително установяване на неравнопоставено и преференциално отразяване на кандидатите и партиите.“ В своя окончателен доклад мисията на ОССЕ/СДИЧП за ограничено наблюдение на парламентарните избори през 2009 г. изрази своята загриженост, че не се предвижда безплатно време в ефир, като кандидатите трябва да заплащат почти всички свързани с кампанията програми на обществените радио и телевизионни оператори, включително за предизборните дебати. Въпреки че цените, приети от обществените радио и телевизионни оператори, са еднакви за всички някои политически партии се оплакват, че те са прекалено високи, особено когато трябва да се заплаща цялото отразяване на изборите. Може би си заслужава да се преразгледа политиката кандидатите да се задължават да плащат за почти всички предизборни участия, тъй като тя може да ограничи достъпа на обществеността до информация и възможността за кандидатите да разпространят своите послания. Кодексът за добрите практики по изборните въпроси изтъква, че съдебен надзор трябва да се упражнява като минимум върху решенията за „правото на гласуване, избирателните списъци и времетраенето на изборите, валидността на кандидатурите, спазването на правилата за управление на предизборната кампания и достъпа до медиите или до финансирането на партиите”.
    VII. В доклада на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на „Президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г. се обръща внимание, че Изборният кодекс постановява, че фактически цялото отразяване на предизборната кампания по публичните радио и телевизия трябва да бъде срещу заплащане, което води до почти пълната липса на редакторско отразяване, както по обществените, така и по частните медии, като последните следват сходна схема. Преобладаващото заплатено отразяване и фактът, че то не може винаги да бъде ясно идентифицирано като такова има негативно въздействие върху нивото на изборна информация достъпно до обществото. Отбелязва се, че повечето от кандидатите и представителите на партиите, се оплакват, че трябва да плащат за всяко медийно отразяване, както и от високите цени на това отразяване, отбелязвайки, че това създава неравнопоставена среда. Посочва се, че „доминиращото отразяване на предизборната кампания срещу заплащане в електронните и печатните медии, и в частност това на обществените радио и телевизия, доведе до ограничен плурализъм на гледните точки и де факто на липса на критичен дебат. Това се отрази негативно на нивото на информация, която беше на разположение на избирателите. Също така, медийният мониторинг на ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП показа, че по всичките наблюдавани електронни медии, както и във вестниците, отразяването срещу заплащане не е ясно установимо. Това бе особено ясно при отразяването във формата на „хроники” по БНТ или репортажите във вестниците, които може и да са подвели аудиторията за характера на съдържанието. В допълнение на това, доминирането на институционалното отразяване по новините, което бе наблюдавано при всички медии, подложени на мониторинг даде на управляващата партия нечестно предимство. ЦИК не прави регулярен преглед на медийните доклади направени от СЕМ, а реагира само когато до нея са изпратени жалби. Заради своите ограничени ресурси СЕМ не проведе изчерпателен мониторинг на медийното отразяване на предизборната кампания. Резултатите от мониторинга на СЕМ не бяха публикувани по време на предизборния период, като първите резултатите се публикуваха на 8 ноември.“
    В заключение се отправят препоръки правната рамка да включва безплатно ефирно време по обществените радио и телевизия за участниците в изборите, както и да бъде обмислена детайлна регулация на отразяването на предизборната кампания в медиите чрез Закона за радио и телевизия, задно с базови разпоредби, които да останат в Изборния кодекс. Съветът за електронни медии може да бъде натоварен да съблюдава разпоредбите, базирайки се на количествен и качествен медиен мониторинг, както и да осигурява по своевременен начин подобрения по време на предизборната кампания.
    VIII. Предложение за решение:
    1. Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове да отразяват предизборната кампания безплатно за всички участници в изборите с изключение на излъчването на клипове за политическа реклама. Да се обсъди въвеждане на регламент и другите доставчици на медийни услуги да могат предоставят безплатно време и място за отразяване на предизборната кампания по споразумение съвместно между изпълнителните директори на медиите и упълномощени представители на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети.

    2. Ясна дефиниция на „политическа реклама“. Ограничаване на обема на политическата реклама, като място и време, която партия, коалиция от партии или инициативен комитет могат да закупят.
    3. На всеки платен материал, публикуван или излъчен от доставчик на медийна услуга във връзка с предизборната кампания, задължително да се поставя надпис „Платено съдържание" или съответно да се съобщава, че материалът е с платено съдържание.
    4. Да се преразгледат формите за отразяване на предизборната кампания - клипове, хроники, диспути и други. Да се обсъди хрониките да отпаднат или се ограничат като форма за отразяване на предизборната кампания за сметка на времето за диспути.
    5. Да се създадат възможности за равнопоставеност между участниците в изборния процес.
    6. Изработване на ясен и изчерпателен регламент за медиийното поведение при отразяване на избори. Съгласно прероръка от доклада на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на „Президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г. „правната рамка, касаеща медиите и в частност обществените радио и телевизия, трябва да гарантира редакторска свобода за отразяване на предизборната кампания. Тя трябва да включва задължението за честно, балансирано и безпристрастно отразяване по новините и публицистичните предавания по всички електронни медии, което да е в синхрон с международните добри практики. Може да бъде разгледано въвеждането на ясно упътване какво представлява справедливо отразяване на кандидати/политически партии по новинарските програми, за да се предпазят журналистите от външен натиск.“
    Форма за търсене
    Ключова дума